Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 14. ноември 1909, в Щутгарт и публикувана в СС 117 “Дълбоките тайни на формирането на човечеството в светлината на евангелията”


В древните тайни школи не били развивани едновременно всички сили в учениците, а в зависимост от кармата на човека при един се задълбочавали да развиват мисленето до ясновидство, при друг - чувството до ясночувстване, а при трети - волята до магическа сила. Затова в древните тайни школи е имало три типа развити способности. Имало ученици, при които особено била развита способността да виждат просветлено мъдростта на духовния свят - това били онези, до които хората се допитвали, ако искали да знаят фактите във висшите светове и тяхната взаимовръзка. Ако днес трябва да си послужим с обикновен израз, то можем да кажем, че тези били специалистите по познанието в мистериите.

Освен това имало посветени, при които било особено развито чувстването. За да се развие то, при такива ученици се отказвали от развиване на познанието и волята и било развивано чувстването като такова. Когато в един човек специално се развива чувстването, той става нещо, което в днешно време вече почти не се среща - той става лечител, лекар. В старите времена много повече от днес лечителят упражнявал въздействие, излизащо от сферата на чувствата и възприемчивата душа била изцелявана посредством развито чувстване. Това бил вторият вид посветени. Те развивали чувстването до най-висша самопожертвователност, до отдаване на всички сили, които имали в себе си. Имало един вид разделение на труда. Ако хората искали да знаят от какво е болен някой, отивали при развилите мъдростта, които установявали от какво страда човекът и какво трябва да се направи. После идвали онези, които не можели да кажат какво му е на болния, защото при тях способността за мислене не била развита. Но те идвали и жертвали силите си, защото били развили силите на чувстване. Те същевременно имали и други функции - например проявявали саможертва при нещастни случаи или подобни инциденти.

Третият вид посветени били маговете. Това били хората, развили областта на волята. Те трябвало да вземат външни мерки. Маговете развивали силите на волята и можели да извършат това, което било необходимо.

Така че имало три вида посветени - на мисленето, чувството и волята.

Четвъртият вид посветени били онези, при които в известен смисъл бил направен опит да се развие от всичко по малко - по малко от мисленето, чувството и волята. Затова тези хора не напредвали в никоя област така, както останалите. Но при тези ученици се установявало как при едно посвещение в трите области нещата са взаимосвързани. Следователно имало могъщи посветени на мъдростта, могъщи посветени на жертвеното служене и могъщи посветени на магьосничеството, както и една четвърта категория, която имала от всяка способност по нещо.  

И когато трябвало да се опише Христос Исус от всички страни - друг път може да се разкаже това по-подробно, днес можем само да го маркираме в общи линии -, се намерили четирима души, които от четири гледни точки описали обединените в Христос способности.

Първият от тях бил особено посветен в тайните на мисленето. Той описал онези качества на Христос Исус, които най-добре можел да разбере един посветен в мъдростта, оставяйки настрана останалите аспекти.   

Вторият бил посветен в чувството. Той представил Христос Исус от гледна точка на чувството, така да се каже като лекар, като лечител.

Третият бил посветен в магията. Той описал силите, които Христос разгърнал за организиране на цялото човечество.

А четвъртият човек бил посветен от четвъртия вид, при който силите хармонично си взаимодействали. Той описал предимно човешката дейност на Христос Исус. Той не виждал цялата мощ на мъдростта, на самопожертвователността, не виждал магичната сила на Христовата воля. Но той виждал как в Христос Исус хармонично се съчетавали трите сили на мисленето, чувството и волята. Той пресъздал човека Христос Исус.   

И така, имаме образа на Христос, описан от четирима посветени. Този, който Го описал като посветен на мъдростта, бил авторът на евангелието на Йоан, вторият, който го изобразил като посветен на чувствата, бил авторът на евангелието на Лука, онзи, който описал магичната Му сила, бил авторът на евангелието на Марко, а четвъртият, описал хармоничното съчетание на нисшите членове на човешкото същество, бил авторът на евангелието на Матей. По такъв начин всеки евангелист представил в Христос Исус онова, в което сам бил посветен.   

Здравей, anthroposophie. Мисля, че евангелистите са били повече, но четиримата са приети на един от Вселенските събори за основополагащи. Някои си правят различни изводи относно различията, но едното евангелие малко повече се отличава. Мисля, че не трябва да се злоупотребява, защото всеки е писал това, което е видял и запомнил.
Поздрави!