Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 9. май 1915 г. във Виена и включена в СС 159 “Тайната на смъртта. Същност и значение на Средна Европа и европейските народни духове” 


“Материализмът добре е подготвил това, което е искал. И тук също е действал геният (да се има предвид значението на думата като ‘висша творческа сила’, а не ‘надарен човек’), само че геният, породил материализма като негов най-висш предводител, е Ариман. Той има мощно влияние през последните векове, много мощно влияние. И тук искам да обърна внимание на един въпрос, макар и с известно неудоволствие. Защото като прави човек това, смятат, че има особен вид лудост.   

Най-лесно човек може да бъде превзет, ако докато е още млад, започне капка по капка да му се влива в способността за въображение, в душата, онова, което се цели да израсте в него. В по-късните години много малко хора могат да усвоят нещо принципно ново. Затова Ариман никога не е имал по-добри възможности да обработи душите в материалистичен дух, от това да влива капка по капка още в юношеските, в детските души нещо, което после от само себе си ще действа в подсъзнанието. Ако в периода, когато човекът още не мисли с разсъдъчните си сили, той възприеме материалистичните мисъл-форми, то тогава хората задълбочено ще усвоят материалистичното мислене. Та нали материализмът е бил посаден още в детските им души!   

Ариман е направил такова нещо, като е инспирирал в един писател от материалистичната епоха идеята за Робинзон Крузо. Ако този, който има истинско ясновидство, се остави да му въздейства книгата “Робинзон Крузо”, то той ще види как в нея интензивно работят представите на материализма. Това може би не изглежда по този начин, но всичко в книгата - как е композирана, как Робинзон бива тласкан към онова, което преживява на външен план като приключения, докато накрая даже и религията израства като зелка на полето - всичко това много успешно подготвя детската душа за материалистичното мислене. И като се има предвид, че в един момент, в шестнадесети, седемнадесети и осемнадесети век, са същестували бохемски, португалски, унгарски Робинзоновци като имитация на оригинала, трябва да признаем, че работата е свършена както трябва и приносът, който четенето на “Робинзон Крузо” има за формирането на материализма, е огромен.  

С оглед на подобни явления трябва също да се изтъкне, че съществува и нещо друго, което децата, та и хората в по-късна възраст трябва да усвоят във вижданията си - това са приказките, които живеят в Средна Европа и особено тези, събрани от братя Грим. Това е много по-добра литература за децата, отколкото “Робинзон Крузо”. И ако това, което в днешно време (лекцията е изнесена в разгара на Първата световна война) се случва между европейските народи по такъв ужасен, тежък, съдбоносен начин, го схванем като предупреждение към нас да наблюдаваме по-внимателно как в подосновите на събитията се е развило онова, което изкласява в днешните военни действия, то тогава най-вече ще разберем, че в края на краищата наистина не е важно дали няколко немски учени са върнали обратно на Англия ордените и дипломите си! Ако знамението на времето толкова мощно ни насочва да схванем значението на  материалистически инспирираната съзнателна душа на британския народ, ние ще прозрем значението на изучаването на “Робинзон Крузо” и ще изкореним целия Робинзон. Трябва да се подходи много по-задълбочено, много по-радикално, ако могат правилно се вземат под внимание предупрежденията на днешното ни време.”