Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 26. декември 1909 г. в Берлин и включена в СС 117 “Дълбоките тайни на формирането на човечеството в светлината на евангелията”  


“Сега в съвременността сме достигнали до една важна повратна точка. Някои днес питат какъв смисъл има да говорим за прераждането, след като не можем да си спомним за предните си животи. Разбира се, днес хората още не го могат. Но аз вече отбелязах, че ако доведат едно четиригодишно дете и кажат: ето, това е един човек, но той не може да смята, то това не е доказателство, че човекът по принцип не може да смята. Трябва да се изчака детето да порасне, за да се научи да смята. Така и човешката душа ще узрее, за за да си спомни за предните си инкарнации. Дали ще си спомни по правилния начин, това е друг въпрос.  

Сега се намираме във важен повратен момент. В четвъртата следатлантска културна епоха (гръко-римската) Христос слезе като импулс, за да могат да почувстват хората своя аз като единна, основана сама на себе си същност. В момента сме в петата културна епоха - последната, в която хората не помнят предните си инкарнации. В следващата шеста епоха хората ще могат да си спомнят за предните си животи. Дали ще ги помнят правилно, зависи от това как днес приемат в душите си импулсите, дали стават способни да си спомнят по правомерния начин. Само онези, които са приели Христовия импулс, извора на истинския аз, ще могат в бъдеще да си спомнят по правилния начин за сегашното си съществуване.    За сметка на това при онези, които не приемат този извор на истинска азовост, ще се образуват нови групови души.   

Погледнете външната реалност - как хората направо напират за груповата душевност, въпреки че не би трябвало да е така, би трябвало да могат да намерят извора на истината, който струи от собствената им душа. Наблюдавайте как хората искат да правят всичко единствено по начина, по който "другите" го правят. Те не търсят онова, което могат да намерят единствено в душата си, а виждаме как търсят да вкарат всичко в категории, в групи, как се радват най-много, не ако могат да извоюват собствени истини, а ако имат същото като другите. Да, те дори мразят индивидуалността и смятат, че с тази омраза към индивидуалното ще изковат най-силните си оръжия срещу мъдрост като антропософската. Защото антропософската мъдрост трябва да заблести в душата на всеки човек, тя не може да бъде налята насила с фуния, с външно експериментиране.Това, което казва антропософията, застава пред нас не с външни ръчки и копчета. Ние трябва да усвоим това знание, защото то принадлежи на невидимия свят, в който един ден всеки сам ще влезе със своето мислене, всеки сам, без някой да го убеждава чрез външен инструмент. Чрез антропософската мъдрост ние ставаме индивидуалност.   

Ако приемем тази мъдрост по правилния индивидуален начин, проникната от Христовия импулс, тогава в душата ни ще се спусне това, което ще ни даде възможност да си спомним през шестата културна епоха за един аз, който всеки притежава индивидуално, който е заключен в себе си.   

В замяна на това спомените на хората, които днес изкуствено търсят  груповата душа, ще са такива, че пак ще възниква групова душевност. Хората в шестата епоха ще си спомнят за сегашната си инкарнация, но ще им е ясно: ти тогава беше обвързан с мнението на другите!   

И сякаш ужасни окови ще спъват човека, който се чувства поставен в някаква групова душевност. Такава душевност заплашва хората, които не могат да приемат Христовия импулс в нашето време. Ако приемем посланието на Христовото събитие, посланието за човешкия аз, то в нашата душа ще се спусне възможността през шестата култура да постигнем целта на човечеството -  да гледаме не към миналото и груповата душевност, а към аза, пронизан от Христос. Така онзи, който днес може да разбере християнството по правилния начин - да го възпламени и проникне с духа на антропософията - ,ще изработи необходимото, за да бъде пълноценен човек през шестата епоха и инструмент, през който ще действа истината в онази бъдеща епоха.   И така, възниква въпросът - искаме ли, гледайки от следващите си прераждания в шестата епоха към сегашния си живот, да видим своя аз като неиндивидуален, несамостоятелен, заключен в груповата душа или искаме да си спомним за себе си като аз, който е овладял сам извора на духовността в нашето земно развитие, който е осъзнал великата мисъл че преди да има въобще някаква личност, преди да има това, което освен нас може да живее на земята и преди Аврам, е бил Аз-съм.”