Откъс от непубликуваната лекция на Рудолф Щайнер “Дълбоките импулси за развитието на човечеството” от 12 юни 1917, Хановер  

От 1413 година ние се намираме в епохата, в която човечеството е способно на развитие от само себе си само до 28 години, а днес вече сме слезли до 27 години. От това Вие, скъпи приятели, виждате, че духовната наука не е възникнала от някакво настроение или пропаганден подтик, а защото човекът в наше време просто не може да се развива повече от само себе си след навършването на 27 години. Това, което трябва да се развие след тази възраст, душата трябва да пренесе в собствени вътрешни импулси от духовния свят. Тялото вече не може да подсигури по-нататъшното развитие. И антропософски ориентираната духовна наука има задачата да доведе душите отвъд това развитие, което произтича от собствената телесност. Това е една от тайните на нашето време. Който не се опита да разбере духовната наука, пък било то и само с разума си, без да преживее вътрешно развитие, ще си остане на 27 години. Отвъд тази граница днес може да се премине само чрез духовно развитие. Това е много значимо, скъпи приятели, това е нещо невероятно. Когато загадките на съвремието тежат върху някого, когато той иска да знае какво ще се случи и какво трябва да се случи, когато търси отговор на въпроса каква е целта на духовната наука и как тя бива пораждана от интересите и импулсите на съвремието, тогава той трябва да погледне водещите хора, които задават тенденциите, например в днешното време. По-подробно разглеждане днес не е възможно поради липсата на свободна преса. Затова нека изберем друг пример. Говорил съм в други цикли за това какво се е случило преди войната (Първата световна война), когато чувствата, породили тази война, още не бяха разпалени в хората. Още тогава се спрях на някои личности по днешния начин. Трябваше да се запитам в кои личности ясно се вижда, че човечеството не може да стане по-възрастно от 27 години, ако не потърси духовния импулс. И така намерих един типичен пример в лицето на американския президент Удроу Уилсън. Той спада към хората, които не могат да остареят повече от 27 години, даже и да станат на 100. Защото той възприема в себе си само това, което човечеството получава автоматично. Виждате ли, затова един такъв човек изпраща велики идеи в света, от които човек може да получи душевно-духовно удовлетворение, но това все пак са незрели идеи. Тези хора не достигат даже и до 35 годишна възраст, което е средата на живота, те си остават на 27, това са момчешки идеи. Човечеството проспива факта, че такива идеи (като на Уилсон) не са по-стари от 27 години, защото не може да приеме, че човекът, заемащ един от най-влиятелните постове в света, ни дава отговора на загадката защо изпраща към света само абстрактни, високопарни, добре звучащи думи без връзка с реалността. Това е така защото неговите идеи са на 27 години, затова и не могат да намерят път към действителността. Човекът, който днес седи на най-важния пост, изрече всички свои тиради, говорещи за свобода на народите и тем подобни. Така на човечеството се дават красиви, идейни слова, които звучат в ушите на хората така, че те си казват: "Той е идеалист, има добри идеи”. Но днес, скъпи приятели, не е важно да имаме красиви идеи, а идеи, които могат да станат реалност, които наистина имат силата да действат в живота. Не е важно някой да има идеи как да обезпечи мира и след това да издаде манифест, с който да произведе след няколко семици война в собствената си страна. Има голяма разлика между красотата, логиката, идеализма на идеите и действителността на идеите. Затова в моята последна книга (СС “За човешките загадки”) посочих ясно, че днес не можем само да имаме красиви идеи и да изпитваме някакво задоволство от тях, а с идеите трябва да слезем в действителността, да имаме идеи, които са практически приложими в живота, могат да се реализират и да действат със сила в реалността. Точно най-незрелите идеи днес са красивите. Искам да ви дам един банален пример. Чуваме да се казва: “О, ние живеем във време на духовен прелом, тази война ще донесе съвсем ново време. В бъдеще няма да е както досега, а най-работливият човек ще бъде поставен на правилното място. Какви красиви идеи, направо с мед да ги намажеш! Ако обаче “най-работливият” е случайно собственият зет или племенник, то тази красива идея не струва пет пари."