От Хервиг Душек (gralsmacht.com)            
                    със съкращения  

Името Белгия е дадено от Юлий Цезар, който нарича belgae галските племена северно от реките Секвана (днес Сена) и Матрона (днес Марна). Първоначалнoто местообиталище на белгите било между Сена и Рейн. Те били от келтски, отчасти и от германски произход. За създаването на държавата Белгия решаваща роля изиграва римският католицизъм, защото областите на кралство Бургундия, обхващащи между другото днешните Нидерландия и Белгия, през 1477 биват наследени от подчинената на Рим династия на Хабсбургите. Хабсбургите заемат мястото на швабската династия на Щауфените начело на “Свещената римска империя на немската нация”. Щауфените са били трън в очите на римското папство и последният им мъжки наследник Конрадин за ужас на цивилизованите съвременници бил екзекутиран още на 16годишна възраст от Карл I. Анжуйски.   

При управлението на Хабсбургския император Карл V (1500-1558), който същевременно бил и испанско-католически крал, Белгия съставлява част от неговото кралство (с изключение на княжество Лиеж). Междувременно е в ход Реформацията на Мартин Лутер и част от населението на днешната Долна земя (Нидерландия) преминава към протестантизма. Но както Карл V., така и неговият син Филип II. Испански били ревностни католици, преследващи протестантите. Те подлагали на репресии привържениците на Реформацията, които били преследвани и изгаряни. Затова една част от тях избягали в Германия и Англия.   На 15. юли 1572 представители на повечето градове от графство Холандия се събрали в Дордрехт и се обявили за независими от Испания. За свой водач избрали Вилхелм Орански (1533-1584), убит в последствие от католик.   

Междувременно испанският губернатор херцог Алба (Фернандо Алварес де Толедо) провежда наказателна акция срещу местните благородници и избива само между 1567 и 1573 година около 18000 души. Най-известните жертви са графовете Егмонт и Филип ван Хорне, екзекутирани на 5. юни 1568 в Брюксел. Егмонт е увековечен от Гьоте в едноименната драма.    

След 80 годишната война (1568-1648) Нидерландия извоюва своята независимост от Испания. През 1579 г. обаче единството на нидерландксите провинции се разпада поради религиозни противоречия. Някои от южните, предимно френскоговорещи провинции, формират католическото обединение “Унията от Арас” (Атрехт). В основата на това са йезуитите, които подпомагат по своя метод испанските войски и успяват да отцепят една част от провинциите в полза на католицизма.  

Северните, предимно калвинистки провинции, се обединяват в своя “Уния от Утрехт”. На 24. юли 1581 провинциите на Утрехтската уния обявяват независимост от испанския крал и провъзгласяват Вилхем I. Орански за свой губернатор. Частите от южните провинции, кото не стават членове на Унията от Арас, биват подложени на интензивна обсада от сина на Маргарита Пармска (управителка на Испанска Нидерландия) Александър Фарнезе. Той успява да ги подчини. Войната за независимост има успех само на Север. След като испанската линия на Хабсбургите няма повече наследници, избухват войни за наследяване на трона. В резултат Испанска Нидерландия става през 1714 Австрийска Нидерландия.   

След като Наполеон взема властта във Франция, Република Нидерландия и Австрийска Нидерландия биват анкесирани от Франция.  На 2. декември 1813 Нидерландия обявява независимост от Франция.   

През 1830 избухва пък белгийската революция, която довежда до независимост от Нидерландия. Как става това?   В края на август в операта в Брюксел се играе постановката “Нямата от Портичи” на Даниел-Франсоа-Еспри Обер, която вече е предизвикала вълнения в Париж. Постановката се играе по повод рождения ден на Вилхелм I. Безредиците започват при изпълнение на дуета “Святата любов към Родината”, като зрителите се изправят на крака и започват да викат “На оръжие!” След представлението публиката се присъединява към шествието на работници, което “случайно” в този момент минава покрай операта. То продължава към съдебната палата и различни административни сгради. Разположените в Брюксел нидерландкси войски остават пасивни, защото белгийците в техните редици умишлено подклаждат бунтове и разпространяват лъжлива информация. На следващия ден работници и берзработни щурмуват машините и становете в брюкселските фабрики и започват да разграбват складовете за храни. Последват размирици и в други градове. Окуражена от успехите, една група от “градски първенци” се събира в Брюкселското кметство и изпраща делегация с искане за уволняване на правосъдния министър. За отцепване на Белгия все още не става дума, най-много за автономия на управлението, което масонът де Потер лансира още през 1829 г. Други двама масони - Люсиен Йотранд и Едуард Дюкпетио измислят знаме, в което цветовете на размириците в Брабант през 1789/1790 са вертикално разположени както при френското знаме. По-късно това знаме става белгийски национален флаг.   

В деня след първите безредици Вилхелм I. изпраща синовете си като посредници в Брюксел. Но въстаниците не желаят компромиси. След отпътуването на принцовете нидерландските войски биват изтегление от Брюксел.  

Следват нови преговори, водени лично от Вилхелм Първи. Те също не дават резултат. Вилхелм решава да изпрати войска срещу бунтовниците и 12.000 войници заемат парка срещу тамошния дворец. Изтеглянето на гарнизона, станало три дни по-рано, се оказва тактическа грешка и гражданите на Брюксел успяват да се противопоставят на войските, които след три дни се оттеглят.   

На 26. септември в Брюксел се сформира временно правителство, което бива моментално признато от Франция и Англия. В следващите дни нидерландските чиновници и войници биват прогонени от цялата страна. На 4. октомври 1830 временното правителство обявява независимостта на страната от балкона на Брюкселското кметство. Трима от членовете му са известни масони, за останалите също се предполага, че са такива. По-късно за крал бива провъзгласен Леополд Първи от рода на Саксония и Кобург-Гота (!) (Членовете на същата династия и до днес са начело на Великобритания, но са сменили името си на Уиндзор). Леополд Първи обявява “вечен неутралитет’. Единствен език в началото е френският. Синът на Леополд Първи – Леополд Втори - обявява Конго за свое притежание. При изстъпленията, последвали бунтовете на робите и при икономическата експолатация на Конго загиват 10 милиона души.