Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.02.2019 18:00 - Йезуитската държава в Парагвай
Автор: anthroposophie Категория: История   
Прочетен: 1822 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 08.02.2019 21:24

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Откъс от лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 9. май 1916 в Берлин и включена в СС 167 “Минало и съвремие в човешкия дух”

“Има един друг вид окултни братства, които имат същите цели (като при масоните), но работят в друга област и така влиянието им навлиза по-дълбоко в човека. Те съумяват да проникнат надълбоко в човека с действията си. Към този вид окултни братства спада например орденът на йезуитите. Той има съвсем окултни основи. Аз разказах за него в цикъла от лекции в Карлсруе, където описах точно упражненията, които ученикът на йезуитите трябва да прави, за да стане йезуит. Благодарение на тези упражнения този, който съобщава нещо или извършва култови действия, се намесва не в етерното, а в астралното тяло на човека. Цялото обучение на йезуитизма е насочено да даде на ученика сила така да подбере думите си, така да насочи начина, по който говори, че това, което казва или прави, да навлезе в астралните импулси на човека.   

Действието на йезуитите съвсем не е свързано с присъствието им на едно или друго място. Защото в човешкия живот има канали, през които може да се действа и на места, където на някого му е забранено да присъства. Не трябва да мислим, че ако виждаме някаква опасност в йезуитизма, сме взели мерки срещу него, ако сме му забранили да присъства на определена територия. Това само говори, че не се познава същността му. А можем да разберем за какво става въпрос, когато имаме знанията, които само духовната наука може да даде.   

Но да се покаже как действа йезуитизмът не е възможно, ако само се посочат непознатите канали. Тогава хората не вярват, затова искам най-напред да илюстрирам с един пример как действа йезуитизмът, ако има възможност да следва упорито и без пречки своите импулси, ако може да направи всичко, което му дават неговите методи, които са насочени към въздействие върху астралното тяло на човека. Един подходящ, добър пример е именно основаването на йезуитската държава в Парагвай, станало на раздела между четвъртата и петата следатлантски културни епохи. Тази държава била основана през 1610 година. Как станало това?  

Знаете, скъпи приятели, че след като Америка била открита и цивилизованото европейско население развило определени стремежи към златните й съкровища и другите нейни богатства, настъпило време, когато европейците, отиващи се в Америка, се чувствали много добре там, за разлика от автохтонното индианско население. Много често е описвано как са се отнасяли цивилизованите европейци към това бедно американско население. В един от районите на Южна Америка, в Парагвай, където отношението към индианците съвсем не било похвално за европейската култура, един ден се явили голям брой йезуити с твърдото намерение да засвидетелстват (по тяхно мнение) много по-добро отношение към местното индианско племе гуарани, отколкото това на останалите европейци. Йезуитите не знаели местния език, гуараните не знаели езиците, които говорели йезуитите, нито пък латински. Така че агитацията не могла да се извърши по обичайния начин. Какво направили падретата, които пристигнали масово в Парагвай? Те се отправили с лодки, с кораби по тамошните реки към дивите области, обитавани само от индианци, за които се надявали, че ще могат да бъдат колонизирани. Йезуитите плували по реките към непристъпните места и се стараели около тях да звучи най-вече красива музика. Музика и песни, за да смесят в музикалния, в певческия елемент онова, което те познавали добре от своята практика и което се разпространявало на вълните на звука и пеенето. Това било нещо, което може да се причисли към култа, към сакраментализма. В резултат инцианците дошли сами при тях. Те се струпвали на тълпи около падретата и скоро около тях се събрали големи човешки групи. Така се създали цели села, които йезуитите организирали по своя начин и обединили в един вид държава, която проникнали със своя специфичен начин на влияние. По този начин през 1610 година се формирала тази известна йезуитска държава в Парагвай, чиито обитатели били само ръководещите йезуити и дивите индианци. Били построени църкви, например църквата “Свети Ксаверий”, която можела да побере 4-5000 души.   

Всичко в тази йезуитска държава било строго организирано, но така, че в нея властвал култът. Навсякъде, в най-малкото поселище йезуитите се стараели музикалните импулси да не останат само музикални влияния, а да са съпроводени с култови действия. Времето било разпределяно така, че всяко човешко действие било организирано от звука на църковната камбана. Тя биела за това или онова. Само можем да споменем, че били взети мерки човек да не може просто да стане сутрин, да се измие и да иде на полето да работи. Не - прозвучавала църковната камбана и хората знаели, че денят започва. Ставали, събирали се на селския площад, където ги посрещала музика. По средата на площада бил поставен или образът на Пресветата Дева, или на друг някой светец, за когото вече йезуитският свещеник или викар билсъздал известно разбиране сред индианците. Най напред се провеждала църковна служба. Хората гледали в молитва нагоре към небето. След това цялата процесия се отправяла на път, начело с образа на Пресветата Дева или светеца. Така отивали на полето, за да работят. След приключване на работата вземали пак Девата или светеца и се връщали обратно на площада. Там хората били разпускани под звука на църковната камбана. Всичко било проникнато от култа, във всичко се намесвали символични действия и дори и работата на полето била извършвана под съпровод на култови действия, за които били обучавани съответните падрета. Всичко било пропито и пронизано от култови действия.   

Взаимодействието между падретата и индианците било от такъв вид, че направо влизало в астралните тела. Всички тези астрални тела на хората били подготвяни по съответния начин и цялата йезуитска държава в Парагвай била проникната от астрална аура, появила се в следствие на символизма, сакраментализма, култовите действия, които естествено били направлявани натам, накъдето искали йезуитите. И те постигнали много неща. Не забравяйте, че става въпрос за диви индианци, които преди това не се били занимавали с нищо друго, освен с лов по възможно най-примитивен начин.   

Какво било постигнато? Това, че хората за сравнително кратко време станали интелигентни, разбира се в смисъла, който искали йезуитите. Хората например след известно време можели да произвеждат сами онова, което им трябвало. Падретата скоро привлекли върху себе си недоволството на другите европейци. Затова им била нужна войска. За сравнително кратко време събрали войска, чиито офицери били отчасти индианци, отчасти европейци. Тази войска успешно отблъснала една блокада, която Англия организирала срещу Парагвай. Това, което било необходимо на падретата за производството на пушки и оръдия, индианците гуарани усвоили за кратко време. Те се научили да правят и музикални инструменти, например органи, научили се да рисуват, така че създавали картини и скулптури, които биха били достойни за всяка испанска църква.   

Но представете си в каква астрална аура било потопено всичко това! Тези, които общували непосредствено с индианците, които им се показвали, били само посредници на падретата. Падретата живеели строго обособено и държали юздите, ръководели всичко и се показвали само в пищните си, блестящи от злато одежди, при церемониите на месата, където индианците ги виждали само обгърнати от аромата на тамян. Затова не било никак чудно, че тези индианци гледали на падретата като на по-висши същества. Но това всичко се дължало на непосредственото въздействие върху астралното тяло.   

Моралното състояние на тази йезуитска държава не изглеждало толкова лошо. Поне се разказва, че индианците сами се издавали, ако извършели нещо забранено, защото то било несъвместимо със съвестта им. Така че те сами си признавали греха. Наказанията били само такива, с които провиненият сам се съгласявал. Не знам дали прилагането на този принцип би бил удачен в нашето общество. Но хората не разбират как се е променил начинът на мислене през вековете. Помислете си, че приблизително по същото време италианецът Кампанела описва подобно на Томас Мор една държава, за която смята че е възможно да се реализира. Той дори я описва като осъществима за тогавашното време. Но основно условие за тази държава според Кампанела е това никой да не бъде обесен, ако не е съгласен да бъде обесен. Не става дума за шега, само в наше време такова нещо се смята за шега.   

Йезуитите са успели да направят следното нещо в своята държава – те размишлявали върху проблема колко трябва да работят всички хора. Защото всички работили по описания начин, с изключение на йезуитите, които се занимавали с ръководството. Те изчислили, че за да има всичко, от което се нуждае такова едно затворено общество, хората трябва да работят два дни в седмицата при нормално работно време. Затова йезуитите карали индианците да работят  два дни в седмицата за себе си. Това, което изработвали в останалите дни, трябвало да предават на държавата. Това, разбира се, било използвано за йезуитската пропаганда в останалия свят. Така йезуитите имали в продължение на повече от век възможността да действат навсякъде по света с онова, което им давала йезуитската държава от петдневната или дори четиридневната работна седмица, защото в неделя хората почивали. Тогава трябвало да  гледат и слушат всички церемонии в църквата. От това се издържали йезуитите навсякъде по света.   

Накрая на европейците, които също властвали там и не били йезуити, а се намирали във възхода на капитализма, тази дейност започнала да не им харесва. Затова на 2. юли 1768 пристигнали достатъчен брой конни ескадрони и арестували йезуитите. Така йезуитската държава, която развивала своята дейност от 1610 до 1768 година, престанала да съществува.  

С този разказ исках да Ви покажа какво може да се постигне, ако се развият методи за въздействие върху астралните тела на хората. Естествено тези методи били по-приложими върху индианците, отколкото върху други хора, които не биха се оставили толкова лесно да бъдат впримчени. Помислете какво биха направили тукашните хора, ако по Елба пристигнат непознати същества и се опитат чрез музика да ги примамят! Тогава тези методи били приложени лесно, защото ставало въпрос за примитивни хора. И колкото по-назад се връщаме в развитието на човечеството, толкова по-обособени са астралното и етерното тяло на човека. Тези диви племена били запазили нещо от предишната обособеност главно на физическото тяло. Ако някой иска да въздейства по този начин на хората, той трябва да действа върху астралното тяло, което се привежда към определени трептения и действа върху физическото тяло. Когато говорите на един европеец, Вие изпращате думите си към ухото му. Но мозъкът му трепти така, както е възможно според възпитанието и условията на живот, в които той е поставен. При индианците не било така. При тях имало намеса в астралното тяло и от това трептенията се предавали на мозъка. Искам да кажа, че чрез такива музикални и други култови действия тези индианци били вкарвани в трептенията, произлизащи от съответните действия. Така те участвали в една обща астрална аура.   Ние европейците сме по-добре поставени, защото главите ни са станали по-дебели и не може толкова лесно да ни се повлияе.”  



Гласувай:
5



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: anthroposophie
Категория: История
Прочетен: 823906
Постинги: 458
Коментари: 15
Гласове: 6141
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031