Като продължение на последните постове за малко познатия у нас йезуитски орден и посещението на неговия член папа Франциск в България ето един откъс от лекция на Рудолф Щайнер по темата.    

Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена в Щутгарт на 30. юли 1920 и включена в СС 197 “Противоположности в развитието на човечеството. Запад и Изток. Материализъм и мистика. Знание и вяра”   

„Всичко, което се проявява във физическия свят, е отражение на свръхсетивния свят. Тогава партиите на какво са отражение? Какво е това, което съществува в свръхсетивния свят и на което в сетивния свят съответстват партиите? Това може да се схване правилно само от някой, който е разбрал неговите предпоставки, който разбира, че като се премине прага на духовния свят, се стига до нещо съвсем различно - до реалностите. Тук във физическия свят човек е идеалист, скептик, реалист, спиритуалист, всякакъв  -ист. Човекът е нещо, което може да бъде обобщено в една политическа, социологическа система. Накратко, човекът е един -ист. Тук се нагласяме спрямо една абстракция. Защото всичко, което е в основата на партиите, тези партийни програми, системи и тем подобни, това са някакви абстракции. Щом премине прага на духовния свят, човек няма работа с обикновена логика и абстракции, а с реалности. Това обикновено не се взема много насериозно, но Вие не можете да се кълнете в партийни знамена, щом сте минали покрай Пазача на прага, а можете само да следвате същества, там всичко е същества. Там можете само да се придържате към някое същество от по-висшите йерархии и да кажете: “Това е онзи, когото аз следвам, с когото се свързвам. Другият може да олицетворява идеята си по неговия начин, но аз съм свързан с този тук.” Тогава изразът “от една партия съм с някого” придобива много реално, не само абстрактно значение. За нас хората е нормално да  кажем, че щом погледнем отвъд прага, намираме три вида същества - Христовото същество, Ариман и Луцифер. Но най-напред, след като човек се е подготвил грижливо за наблюдение върху духовния свят, той може да каже, че избира партията на Христос, Ариман или Луцифер. Обаче този избор може и да се замаскира, или пък човекът е зле подготвен и избира Ариман, а го нарича “Христос”. Но той все пак следва някакво същество, защото отвъд прага всичко е същества! Винаги имаме работа с реалности, не с някакви програми или системи!   

Думите, с които по такъв начин описвам човешкото отношение към свръхсетивния свят, са силни. И има един пункт, който понеже е свързан с много неприятности, по него днес още не е възможно да се каже последната дума. Малко хора на земята днес знаят, че цялото следване на партийни знамена и абстракции всъщност не е действителността, а една илюзия и че ако човек започне да следва нещо реално, в действителност следва нещо, което се намира отвъд прага в свръхсетивния свят.  Но има една групировка, за която веднага може да се каже, че тя много добре познава тази тайна и я следва. Това, което публично обявих в цикъла от лекции в Карлсруе през 1911 година (СС 131 “От Исус към Христос”, където се описват упражненията на йезуитите), ми навлече омразата на тази групировка - това са йезуитите. Те много добре знаят, че да се следва партийна програма, е - извинете за израза - тъпотия. Следва се същество от свръхсетивния свят! Ето защо йезуитските упражнения започват с това йезуитът да си представи най-напред онзи, когото след това ще следва като част от полка на Исус, за когото създава военно формирование. И казвайки, че последната дума още не може да бъде изречена, засега смятам да се въздържа от разкриване на това, което те наричат “Исус”. За нас е важно да посочим, че йезуитизмът формира партия, следвайки едно духовно същество, и че той много добре познава тази тайна - че следването на някаква партия, която се свежда само до програма в рамките на земния свят, е глупост. И ефективността на йезуитския орден се дължи на факта, че той възпитава членовете си да следват едно духовно същество. При тях няма “това е правилно, това е неправилно”, а  се казва: “Това спада към мисията на духовното същество, което следвам, затова аз го защитавам. Ако нещо не принадлежи към мисията на това духовно същество, аз се боря против него, дори и по логически път то да може да бъде защитено. Защото идеите и на Ариман, и на Луцифер могат да бъдат логически защитени, също както и на Христос. Логическата защита и на тримата е с еднаква стойност.”