Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.02.2019 08:20 - Откъс от книгата на Юдит фон Хале “Анна Катарина Емерик - реабилитация” - 3. част
Автор: anthroposophie Категория: История   
Прочетен: 398 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 20.02.2019 22:06

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
“Анна Катарина от малка е имала видения и преживявание на събития от минали времена, денем и нощем, при работа на полето или други занимания. Но тя не е възприемала пасивно образи, изкривени от личния душевен живот, а напълно съзнателно е участвала в събитията, които са й се представяли винаги по идентичен начин. Такива духовни наблюдение е можела да прави и денем, без да изпада в обикновено сънно състояние. Това не се връзва със състоянието на сомнамбула.  

Клеменс Бретано пише: “Когато веднъж в училище тя с детки изрази разказва за Възкресението по начин, който не е бил преподаван, и то с абсолютна сигурност, децата й се присмели, а учителят й се скарал за изкривените представи. Никога не е запомнила като живо нещо от евангелията, защото сама е виждала цял живот всичко, непрекъснато и по абсолютно еднакъв начин. Понякога е била на самото място с участниците, а понякога е била като издигната над сцената и я е гледала отвисоко. Тайнственото в действията е виждала вътрешно в процес на осъзнаване, с отделни явления от събитието.” Тук става въпрос за свръхсетивните мистерии зад явленията.  

Винаги е можела да вижда през всичко, също и през телата. Като дете преди манастира е имала видения предимно от Стария Завет, след това много рядко от Стария завети все повече от живота на Спасителя.   

Важно е да се знае, че съзнателният контакт на Анна Катарина с духовния свят не е настъпил чак след стигматизацията, а е съществувал още от най-ранно детство. Конфронтациятта с неразбирането на другите я е довело до извода , че не всеки има такъв достъп и тя е престанала да споделя с другите. Едно от първите й видения на пет-шест годишна възраст е било, когато е размишлявала върху първата част на католическото верую. Тогава й идват образи на Сътворението на небето и земята, вижда “падането” на ангелите, създаването на земята и рая, Адам и Ева и грехопадението. Мислела, че всеки вижда това по същия начин и го е разказала на другите, но те са я попитали в коя книга е прочела тези неща. Особено с майката е имало голямо неразбирателство . Дъщеря й е била загадка за нея и майката известно време е имала доста противни мисли за детето си, наказвала несправедливо и блъскала Анна Катарина. За разлика от нея бащата бил развълнуван от дарбата на дъщеря си. Ето какво е записал Клеменс Брентано:  

“От рано имах видения за събитията от Стария и Новия завет и помня как баща ми, седейки до огъня, ме взе между коленете си и ми каза да му разкажа нещо. Тогава аз почнах да разказвам съвсем живо и нагледно истории от библията и той понеже никога не беше чувал подобно нещо, се разплака, сълзите му се стичаха по мен. Той попита: “Дете, откъде знаеш това?” А аз му казах: “Татко, така е, аз така го виждам. Тогава той утихна и нищо не каза”.  

Анна Катарина споделя някои неща с дъщерята на органиста нa църквата Клара Зьонтген, която после си спомня: “Анна ми разказа, че между Възнесение и Петдесетница винаги имала вътрешно виждане и била заедно с апостолите в една зала”. Това се случва много преди стигматизацията.   Анна Катарина молела лекаря си д-р Везенер да запази в тайна това, което му доверявала, защото се опасявала да не би хората да почнат да я почитат като светица, а тя била по собствените й думи “само инструмент в ръката на Господ”. Разказите си смятала за завещание към бъдещите поколения.       

Нито докторът, нито Клеменс Брентано могли да разберат всичко разказано и понякога спирали да записват. Брентано опитвал понякога сам да си тълкува видението и така го смъквал до нивото на сетивно-нагледното. Например веднъж Анна Катарина споделила една имагинация на Дева Мария, споменавайки рокля, наметало, було и нещо като корона, всички в различни цветове. Брентано се опитал да тълкува, но нищо не се е получило, защото той не знаел, че става въпрос за описанието на аурата, която на различни места при явяването на Мария се разкрива в различни форми, аурични цветове и движения, които се изразяват с начина на диплене на дрехата. Колко ли космически събития, видени от високо духовно развитата Анна Катарина не са били записани или пък са били заличени от ограничения земен разум, особено на отец Шмьогер? Неговите писания създават съвсем различно впечатление за духовността на Анна Катарина. А именно имагинативниге й описания са направо създадени за антропософа, за да ги разтълкува и да даде поглед върху големите космически тайни.                  

                                   Четене на духовните хроники  

Анна Катарина е притежавала абсолютно сигурна преценка за прочетеното, за висшето разбиране на духовната писменост. Тя е имала виждания за епохите на земната и човешка еволюция, описани в “Тайната наука” на Рудолф Щайнер. С понятията, които е имала, тя е описала падането на висшите богове, които Щайнер нарича архаи, респ. азури. Често е виждала, че цели три ангелски реда, поставени по-високо от архангелите, са се спънали в началото на еволюцията и “част от тях, изпитваща разкаяние, останала извън ада. Това са онези духове, които обитават планетите и идват на земята да изкушават хората.”   

Тя е разказвала не само за възникването на земята, но и за онези събития, които външната наука нарича  “Големия взрив”, т.е. събития малко преди и след началото на Потока на времето, когато не е имало твърди небесни тела. Намират се също и намеци за стадиите на еволюцията, например загиването на Лемурия в огъня, както и мястото, което е съществувало “преди да дойде Големият потоп”. Не само са описани с подробности ритуалите и култовете на култури, съществували стотици и хиляди години преди Авраам, но Анна Катарина проследила и духовното им развитие - как са възникнали, разцъфтявали и загивали или метаморфозирали. Имала е удивителни знания за вавилонската, халдейската и египетската култура, както и за т.нар. примитивни народи или отдалечените от цивилизацията северни племена - всичко това прецизно представено с описание на устройството на градовете, облеклото, начина на хранене, езика, култовия живот. Изследванията на археолозите доказват правотата на данните й, които са направени по време, когато никой не е имал такива познания за културите.  

За разлика от медиумите, Анна Катарина е можела да чете в хрониките на духовния свят, т.е. добивала е на нивото на интуицията възприятията и познанията си, никога не е говорела като безволев автомат от някакво несъзнателно или подсъзнателно състояние на духа. В последствие трябвало да поднесе в подходяща форма това, което е изживяла с висшето си съзнание.  

Друг откъс от записките на Брентано:  
“По време на вавилонския плен една група пророци и просветлени светци са работили върху създаването на свята книга. Трябвало много пъти да почват отначало и да я пренаписват, книгата била изгаряна няколко пъти и пак започвана, защото била прекалено “висока” за хората. Но винаги оставал екстракт от  нея. Веднъж 30 мъдреци, отдадени на пост и молитва, работили и след това сравнили написаното, като имали еднакви резултати. Тя разказа това, все едно в старите религиозни книги се е касаело за отсяване на истината от лъжата, свързани с откровения и видения за това. По подобен начин тя показа веднъж всички истински места в произведенията на Дионисий Ареопагит, чието издание на латински беше поставено близо до нея. Тя виждаше как истината свети. В Халдея и Египет е било работено по тази книга. Езекиил и Йеремия са работили по нея, както и един, когото са наричали “малкия Данаил”. Той бил много сръчен и тя го вижда да разнася свитъци и книги нанякъде. Казва, че бил Данаил от рода на Итамар, в библията пишело за него, също и пророк Данаил имал нещо общо с него. Веднъж Навуходоносор накарал да му прочетат нещо от книгата и извикал после четиримата еврейски младежи (Данаил, Садрах, Месах и Сабеднего). Те спечелили доверието му и царят им дал право на свобода в царството. Затова жреците на идолопоклониците казвали, че четиримата са откраднали сърцето на царя.  

Трима просветлени езичници с откровенията симсъщо имали принос в тази книга. Между тях имало един от бактрите при крал Киаксарес. Казвал се Зороастър. Имало и един от изток от оная област и един от Египет. Всичко било проверено и разработено да съответстват частите му една с друга. Дълго спорили на кой език да го запишат и накрая го записали на най-стария майчин език (праезик). Това бил свят език. Езикът на бактриите (зенд) и един индийски език (санскрит) са дъщерни езици на този майчин език. Понякога прилича на местния платдойч, защото Анна Катарина прочела нещо и разбрала много думи, които звучали като на платдойч. Също и пророк Малахия е участвал в написването, който в началото бил във Вавилон…. Тази книга съдържа всичко, което в не е записани правилно в Светото писание за падането на ангелите, за Сътворението, рая и грехопадението, за животните в рая, за праотците преди и след Потопа, много видения и откровения за Адам, Енох, Сит, Ной, Сем”.  

В друга записка се конкретизира: “Хевер не е бил при строежа на кулата във Вавилон. Бог го избрал да го отдели в един свят народ от общата бъркотия и злина и му дал нов свещен език, който не е имал никой друг народ, за да се държи родът му настрана. Това бил еврейският език или халдейският чист език. Праезикът, първият майчин език на Адам, Сем, Ной бил друг, запазени са остатъци от него в различните диалекти. Неговите първи дъщерни езици са били езикът на бактрите (зенд) и светият език на индийците (санскрит). В тези езици имало думи съвсем като в най-първоначалния платдойч на нейния роден край. На този свят майчин език е била записана святата книга, която се намира в днешния Ктесифон на Тигър.”  

“Всички епохи на земята и всички патриарси са споменати в книгата, с което се опровергава измисленото от лъжливите народи за датите. Анна Катарина Емерик видя много от неправилните им изчисления. Също каза, че там се съдържали много неща за Йов, за Йосиф и Асенат и техните чудни видения. В книгата е обединена основата на всички религии, имало е много от египетските тайни и знаци (напр. равностранния триъгълник и египетския кръст).  

Казано й е, че всички днешни учени биха могли да бъдат опровергани с техните сметки. Надява се книгата да не бъде загубена. Малко преди западането на Навуходоносор пророците  загубили книгата във Вавилон и тя не знае как е попаднала в друг народ, мисли, че това станало чрез някого при Киаксарес. Тогава настъпила голяма скръб. Тя вижда как крадецът  преписва много части от книгата върху волски кожи, сурови от едната страна, смесвайки ги с други притчи от собствената му религия. Той бил един от бактрите или медите, видяла го като обгърнат от звезда. Това и означавало името му Зердушт, Зердашт (Заратустра) – “звезда”. Стигmатичката мисли, че в Стария завет има неща, които той е видял във виденията си.  

Сега книгата се намира на 16 часа северозападно от стария Вавилон, където два стари града са разположени близо един до друг на единия и другия бряг на Тигър и под тях има останки от по- стари градове. Книгата се намира в по-новия град. Името на града е като името на един от апостолите, които Исус е надарил с виждане (става въпрос за Ктесифон, началника на стражата, който получил внезапно разбиране за Исус след смъртта Му и дал коня и копието си на Лонгин). Тук-там в онзи край в стари землянки още живеят хора, както и някои монаси (дервиши). Там има също и друго малко селище със синагога и там е книгата. Градът Ктесифон не е съществувал по времето на вавилонския плен, на мястото е имало само затвори и тухларни. Анна Катарина споменава също и стената на медите, по която можела да мине колесница с кон. На това място днес имало потомци на хората, които произлизат от брата на дядото на Йов. Под името хиксоси те в началото многократно нападали Египет и известно време управлявали там. По време на походите си ограбвали и стадата на Йов и му причинявали големи щети.  

Книгата се намира под красив свод заедно с други книги и свитъци, разхвърляни там. На стените има много древни изображения. На тавана има образ на мъж, който сякаш седи на колесница. Сводът е наполовина под земята, има и други помещения. Книгата е забравена, закрепена на желязна верига в един ъгъл върху мраморна маса с красив крак. Написана е на отделни големи листа по дължина, листата са като медни пластини, но много тънки и гъвкави. Написаното като че е гравирано в метала. На най-горната плоча има голяма фигура на мъж, който държи в ръка книга и има на главата много корони. Казва, че е “все едно правиш нещо и после го правиш пак, може би е копие, запазено, когато книгата е попаднала у медите? Мисли, че Езра е знаел за книгата, но това било тайна между пророците. Тя вижда ясно, че книгата още е там, вижда историята на книгата и много от съдържанието й.”   За западането на морала и религията Анна Катарина казва: “Тъжно е, че християнството при повечето хора е станало само сянка, те се изповядват, вземат причастие и мислят, че придобиват индулгенции с поклонически пътувания и молитвени формули, но запазват навика си да грешат. Вярвайте, езичниците и турците, диваците даже, които вярват в Бох и живеят добродетелно по природните закони или техните си традиционни вярвания, са по-добре поставени пред Бог отколкото ние. Ние имаме благословията и не й обръщаме внимание.”    
           
       Възприемане на повторното разпъване на Христос в етерния свят  

Въпреки промените и съкращенията на записващите, сто години преди Рудолф Щайнер при Анна Катарина можем да прочем как Христос поглъща черната сфера на материализма в Своята същност: “Показано ми беше нещо ужасно. Видях да разпъват Исус Христос и се рзтреперих, защото тези, които го разпъваха, бяха хора от нашето време. Мъките Му бяха много по-големи, отколкото по времето на евреите, от там се проточваха много линии към ходещите в мрака.

       Разпознаване на дуалните противоборстващи сили  

Доктор Везенер веднъж записва видение  за една “добра, почтена госпожица”, която се подлага на лечебна процедура с магнетизъм. По онова време такива процедури са били много разпространени. По време на видението си е разпознала как дяволът си играе с госпожицата, но той толкова добре се преструвал, че въпросната дама го сметнала за ангел на светлината.”  

По друг повод Анна Катарина е описала начина на действие на Луцифер възоснова на изродените древноегипетски мистерии.   “При идването на Йосиф египтяните се молили на животни, жаби, крокодили, змии. Спокойно  гледали как крокодилът поглъща жив човек и го почитали… Египет бил обитаван от много народи, от които ту един, ту друг вземал надмощие. Хората нагоре към Тива били особен народ от слаби, леки хора. Около Мемфис хората били ниски, набити и по-дебели. По-черните с вълнистите коси в началото били роби и никога не са царували. Тези, които най-напред  дошли и построили Тива, идват през Африка. Другите идват през Червено море от мястото, откъдето са дошли евреите. Гробът на Йосиф е между Он, Вавилон и стария Мемфис.. Между стария и новия Мемфис имало красиви улици върху диги и една голяма фигура, отпред като жена, отзад като куче, лежаща върху дълъг каменен блок. Тогава дяволът трябва да е имал друга, телесна сила, защото видях, че в Египет магьосничеството е идвало повече от земята. Около магьосника виждах (но той не виждаше) всякакви грозни животински образи да изкачат от земята и да влизат като черна пара през устата му. От това той беше като опиянен и можеше да  види всичко… Новото магьосничество ми се стори повече като идващо от духове от въздуха, които и повече заслепяваха хората.”  

Тук се различава ранния предхристиянски начин на действие на  Луцифер, който в началото е бил земно божество, почитано от гърците като бога Питон и се е разкривал например  на питията в делфийския оракул. Но думите му първо трябвало да бъдат “пречистени” чрез жреците на Аполон, преди да се смятат за достоверни.  Едва с Мистерията на Голгота луциферичното същество се изкачва във висотите си и действа оттам, заслепявайки хората.  

Ариманичната същност Анна Катарина разпознава като действаща от духовните слоеве на земята и следователно чрез материята. Христос я среща при слизането Си във Велика събота. По времето на Голгота тази същност е била “окована от Христос и хвърлена  в “тъмна като нощ бездна”, това е станало по “определени закони”. Тази сила “ще бъде освободена за известно време отново 50 или 60 години, след като се навършат 2000 години от раждането на Христос.” В споменатото време знаем, че се вихрят националсоциализмът и сталинизмът.  

Разпознаването на фантома на физическото тяло и духовно-телесната същност на райския човек   “Тази форма беше един вид обвивка и все пак тя сякаш беше жива, видях как става по-голяма или по-малка. В нея имаше съдържание, имаше сила, която беше хляб и вино, плът и кръв. Това беше силата на зачеването, но сякаш като зародиш отпреди грехопадението. Преди грехопадението зачеването, размножаването беше нещо съвсем свято и чисто, но западна съвсем и поради това в човешкия род навлезе много зло.”  

За Адам Анна Катарина разказва: “Първият човек Адам не беше човек като нас, а вътрешно в него се съдържаше и жената. Мъжът и жената не бяха разделени в него. Той беше човек по образ и подобие на Бог… Със забранения плод те поеха в себе си едно размножаване, едно образуване на форма и съдържание, така че всичко, което преди беше дух, стана плът и кост, стана нещо като инструмент и съсъд. Преди бяха в Божията воля, после бяха разделени всеки със собствена воля. Всеки имаше тази воля в себе си като плътско желание, любовта един към друг стана похот. Нямам думи да разкажа за онова, което още от малка виждах за Адам и Ева. Те нямаха вътрешности и кръв, всичко се създаде, когато ядоха от забранения плод. В плода се съдържаше силата да създаваш от самия себе си и като ядоха от него, те все едно обърнаха гръб на Бог и поеха Сътворението в себе си. Не видях да ядат от плода с устите си, но той някак си изчезна между тях. Като малка видях как Ева щеше да ражда, ако го нямаше грехопадението. Видях тялото й съвсем различно, без черва като сега, но помня, че видях сърце и много (кръвоносни) съдове, излизащи от него, които се събираха в нещо кръгло, под която лежеше детето. То излизаше от мястото, от което Ева е излязла от Адам, същото, като отвореното от Лонгин при Исус с копието. Детето излиза безболезнено, то не се храни чрез пъпна връв и не суче от майка си, която няма и зърна. Мисля, че зачеването става без телесно сливане, а чрез словото… Винаги съм смятала, че чрез раните на Христос са отворени порти на човешкото тяло, които при грехопадението са били затворени. Винаги съм виждала, че Лонгин е отворил отстрани на тялото на Исус портата на Възкресението за вечния живот, но всичко това не може да бъде изречено.  

Сърцето го видях подобно на сегашното, но гърдите бяха обвити от лъчи и по средата на сърцето имаше светещ ореол с малка картинка в него, все едно държи нещо в ръка и мисля, че беше третото лице на Божественото (Светия Дух). От сърцето надолу се спускат светли нишки и зввършват в блестящ венец, под който виждам детето. Детето расте в майката, но още отначало има пълно съзнание и разум и насън излиза от дясната страна на майката, както Ева излезе от Адам.   От главата на Адам видях да излиза широк светлинен поток, а косите виждах винаги като светли лъчи. Нашите коси са отпадналият, изсъхнал ореол. Каквото е общото между днешните ни коси и един лъч, това е общото между днешната плът и онази на Адам отпреди грехопадението.            
           
                                   Видения за политически личности  

“Веднъж като се молех в манастира, изведнъж се намерих като пренесена в една украсена църква и видях как служителите на Бога тържествено коронясваха един нисък, жълтеникав, зъл човек (коронясването на Наполеон от папа Пий Седми в Нотр Дам дьо Пари). Бях обхваната от неизразим страх и тъга и ми беше казано, че папата не е трябвало да прави това, трябвало е да се противопоставя по-дълго и видях колко много кръв ще се пролее чрез тази безбожна коронясана глава.” На доктор Везенер по друг повод преди това е казала, че “Бонапарт е предвестникът на Антихриста”.    

                             За съзнателната връзка с ангелската йерархия  

“Водачът, който ме съпровожда, не е винаги един и същ. Но ангелът, който ми е даден от раждането, е от четирите кръга, които постоянно се молят пред лика на Бог, казва се Еховиил. Той е мълчалив, не прави много движения, освен да съпровожда кратките си отговори с жест или кимване с глава, виждала съм го и като будна. Когато съм угнетена и загасеам свещта след молитва, той стои до мен, излъчвайки светлима. Но в будно състояние никога не е разговарял с мен.”                              


                                     За свободата на човека  

“Тя имаше чуден сън за пророк Йона, с когото разговаряла за неизпълнението на пророчествата и той й казал, че във всяко видение или пророчество има нещо вярно. Не трябва да тъжим, ако не се сбъднат, защото когато Бог създаде света, каза “Да стане”. Но като създаде човека, не го направи по същия начин. Човекът е свободен и може много неща да промени”.                                      

За окултното четене и чуване -  “Една дума (в духовния свят) е толкова, колкото едно изречение и много неща се показват наведнъж в образи.”   Някои от духовните съобщения познаваме от евритмичните жестове, какточстава видно от следния цитат: “Аз доверих на Богородица бедата си. Тя ми даде отговор и утеха, съвсем кратко като три думи над три точки. Трудно може да се опише този вид език. Сякаш иска да ми  каже “Тези страдания ще укрепят духа ти”, но аз получих усещане за същността, за причината на силата, с която една палма се олюлява под натиска на някаква тежест и става по-гъвкава и силна в клоните си.”                        

За човешките двойници -  “Виждам в кръг около земята девет небесни тела като звези, които са обитавани от различни по природа духове. Виждам коридори от лъчи, излизащи от тях и всеки може да се проследи до някоя точка на земята. Над всеки три от тези девет духовни свята виждам голям ангел да седи като на трон. Единият има скиптър, другият пръчка, третият меч… В тези светове живеят злите духове, които се присъединяват към всеки човек при раждането му чрез една връзка, която не мога да обясня. Тези духове не са прозрачни и живи като ангелите, те блестят също, но с мътен, външен блясък, като отражение. Те могат да бъдат мързеливи, уморени, замечтани, яростни, сърдити, буйни, сякаш са страсти. Цветни са и съм виждала същите цветове при страданията и душевните борби на хората. Тези духове имат остри, режещи, проникващи лица. Те са изключително натрапчиви към душата, както насекомите към някои миризми или растения. Събуждат похотта у хората, както и всякакви натрапчиви мисли и желания. Отделят хората от божествените влияния, отварят ги към света, упояват ги, притискат ги към земята. Виждам обаче как доброволното лишение от егоистични желания и постенето отслабват много влиянието на тези духове. Особено им е противно приемането на причастието. Виждам как страхът от определени насекоми, отвращението от някои животни, които са ни особено неприятни, имат някакво тайнствено значение. Животните, които са ни противни, са образи на греховете и страстите, на които чрез връзката си с тези духове се поддаваме най-много. Затова винаги когато се отвращаваме от насекоми, трябва да си спомняме за нашите грехове и лоши качества.                                

За Светата Троица -  “Погледнах днес в Троицата, но то е все едно да гледаш в слънцето, въпреки че те заслепява, все пак остава един образ. Видях Троицата по начина, по който я видях над свети Йоан, като лежеше на острова. Видях образа на блестящ старец на трон. На челото му от един триъгълник се изливаше неописуема светла, безцветна светлина, от устата му се изливаше светлинен поток, който вече беше леко оцветен, малко жълто и огнено, от средата на гърдите му, от сърдечната област струеше цветна светлина. Всички тези светлинни лъчи образуваха, смесвайки се, един светлинен кръст, който беше сякаш във въздуха пред гърдите на стареца. Той сияеше като дъга и сякаш старецът поставя двете си ръце върху раменете на кръста. От кръста излизаха безброй лъчи към всички небесни хорове и към земята и изпълваха и оживяваха всичко. От дясната страна, малко по-ниско, видях трона на светата дева Мария и видях как от стареца излиза лъч към нея и от нея един лъч се спуска към кръста. В подножието на трона видях ангелите в безцветна светлина, по-високо видях 24те старци, които сякаш обгръщаха Светата Троица със сребърни коси. Останалото безкрайно пространство беше изпълнено с различни светци, помежду тях имаше градини с блестящи градове... И всички различни форми и образи на съдовете на Бога са изпълнени от Исус Христос, навсякъде властва един закон, има едно съдържание и все пак различна форма, но през всяка форма минава по прав път светлината на бащата през кръста и сина. От страна на светата майка видях да седи дълга редица женски образи. Това бяха девици с корони и скиптъри, но не бяха земни кралици, а духове или души, които бяха следвали или предшествали Богородица. Изглежда, че й служеха, както 24те старци служеха на Троицата.”                                          



Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: anthroposophie
Категория: История
Прочетен: 824763
Постинги: 458
Коментари: 15
Гласове: 6146
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031