Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.04.2019 12:22 - Защо тази година някои още на 24. март се чукаха с яйца, а други още си дояждат козунаците
Автор: anthroposophie Категория: История   
Прочетен: 1115 Коментари: 0 Гласове:
6

Последна промяна: 02.05.2019 15:16

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Понеже тази година стана разминаване на действителното календарно пълнолуние с пълнолунието, залегнало в основата на определянето на датата на Великдена, някои бързаци си честитяха Великдена още на 24. март, а други го преляха плавно в Гергьовден. Затова ето една разяснителна статия по въпроса, която може да бъде полезна.     

   Великденският парадокс - Великден би могъл да е на 24. март, но беше
               отбелязан в Западна и Средна Европа на 21. април                                          

                                                      от сайта evangelisch.de  

Църковната формула, че Великден е в първата неделя след първото пролетно пълнолуние тази година не работеше. Защо стана така? В сряда, 20. март, беше началото на пролетта. На следващия ден беше първото пролетно пълнолуние и би трябвало следващата неделя, 24. март, да бъде Великден. Но тази година Великден беше на 21. април - след второто пролетно пълнолуние на 19. април. Това се нарича “великденски парадокс”. Причината за него са старите църковни формули, които се ориентират не по актуалните данни, а по установени правила. 

Великден е подвижен празник, чиято най-ранна дата е 22. март. Трите критерия за определянето му са установени още на Никейския църковен събор през 325 г.

Тези критерии са следните: пролетта, пълнолунието и следващата неделя. Началото на пролетта се определя да е на 21. март, независимо от съответния актуален ден на астрономическото равноденствие, според който тази година началото на пролетта беше още на 20. март.

По-сложно е положението с пълнолунието, защото за него не се взема под внимание действителното явяване на небето, а се използват данните, произтичащи от теоретичните познания за винаги еднаквото движение на луната около земята. Астрономите говорят за 19годишния цикъл на Метон, който е бил известен още в древността и работи безотказно. Наречен е на старогръцкия астроном Метон Атински, който открива този цикъл през пети век пр.Хр. Според него лунните фази на всеки 19 години се падат в един и същи календарен ден. Това разбиране прави възможни прецизните предвиждания за векове наред. Може да има отклонения от един ден от действителното пълнолуние и именно това се случи тази година. Тази година “църковното пълнолуние” или “великденската граница”, определена по цикъла на Метон, беше още на 20. март. Но така църковното пълнолуние не попада във времето на пролетта, чието начало църквата определя да е на 21. март. 

Ето защо за първо пролетно пълнолуние се смята едва пълнолунието на 19. април и съответно следващата неделя, на 21. април, беше Великден. Пълнолунието на 19. април беше действителното астрономично пълнолуние. Пълнолунието от цикъла на Метон, което е от значение за определянето на Великден, беше един ден преди това - на 18. април, но това не променя датата на тазгодишния Великден.

Най-ранната дата за Великден е когато “църковното пълнолуние” се пада на 21. март и този ден е събота. Тогава Великден се празнува на 22. март. Това става рядко и за последен път се е случило през 1818 г. Следващият път ще бъде през 2285 г.

Това е за Западна и Средна Европа. Как стои въпросът в Православието? Правилата на император Константин за датата на Великден казват: Великден е след пролетното равноденствие (по-късно то е фиксирано на 21. март), след пролетното пълнолуние, след еврейската Пасха (14. нисан - нисан е първият еврейски лунен месец на религиозния календар след изхода от Египет) и е в неделя. Православната църква до днес използва за определяне датата на Великден метода на монаха Дионисий Ексигуус (или Денис Малки, ок. 470-ок.540). Той е бил скит по рождение и приятел на Касиодор. От 500. г. е живял в Рим. Дионисий също използва 19годишния лунен цикъл, според който Великденският цикъл има продължителност 532 г. - след 532 години датата на Великден е пак същата.

Математикът Карл-Фридрих Гаус е привел правилата в алгоритъм, според който и днес се определя юлианският (Правoславният) Великден:


a = година mod 19
b = година mod 4
c = година mod 7
M = 15
d = (19a + M) mod 30
N = 6
e = (2b +4c + 6d + N) mod 7

Великден = 22. Mapm + d + e




Гласувай:
6



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: anthroposophie
Категория: История
Прочетен: 824889
Постинги: 458
Коментари: 15
Гласове: 6146
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031