На манихейството Щайнер често се спира в по-ранните си лекции през 1904-1906 до към 1907 г. (напр. в СС 93, 93а, 94, 95). По-късно, през 1920-21 г. (напр. в СС 74, 325), той разглежда това духовно течение във връзка с бившия манихей Августин Блажени, спирайки се на разликите във възгледите на Августин и манихейството.  

В рамките на Езотеричната школа Щайнер разкрива как представителите на определени предхристиянски култури чрез възкресяване от страна на Христос в Поврата на времената приемат Христовия импулс, за да метаморфозира той в тях и направи годно за бъдещето онова, което те носят от миналото. Сред възкресените представителят на древноегипетската култура е момчето от Наин, споменато в Евангелието на Лука (7; 11-17), което в преден живот като младежът от Саис е повдигнало булото на Изида. Този младеж по-късно се преражда като основателят на манихейството Мани (? 14.4.216 - ? 26.2.277), а още по-късно - като Парцифал (срв. напр. в СС 264 според недатираните записки на Елизабет Вреде).    

През 1904 г. Щайнер посвещава цяла лекция на манихейството (изнесена в Берлин на 11.11.1904, СС 93), в която между другото говори и за връзката между манихейството и западноевропейското течение на катарите (креация на българските богомили):   

“... манихейството ще се старае преди всичко да запази чистота във външния живот, тъй като неговата цел е да подготви човешки същества, които ще станат подходящ съд за бъдещия живот. Това е причината, поради която така много се подчертаваше абсолютната морална чистота и зрялост. Катарите бяха една секта, която се издигна като метеор през ХІІ то столетие. Те наричаха себе си катари, защото катар означава "чист". Те се стремяха към чистота в начина си на живот и в морала. Те трябваше да търсят катарзис (очистване), както вътрешно, така и външно, за да образуват едно общество, което да представлява един чист съд. Към това се стремеше манихейството. В него не е ставало толкова въпрос за култивиране на вътрешния живот - тъй като животът и така и така си тече, - а по-скоро за култивиране на външната форма на живот.”    

И още от тази лекция:  

“Онова, което все още чака да бъде направено, е една форма за живота на шестата коренна раса. Това трябва да бъде създадено предварително, трябва да съществува, така че християнският живот да може да се излее в нея. Тази форма трябва да бъде подготвена от човешките същества, които създават една организация, една форма, така че истинският християнски живот на шестата коренна раса да може да намери своето място вътре в нея. И тази външна форма на обществото трябва да бъде извлечена от намеренията на Мани, от малката група, която Мани е подготвил. Това трябва да бъде външната форма на организация, общността, в която искрата на християнството най-напред истински ще бъде запалена.... Шестата коренна раса ще има за задача, доколкото е възможно, чрез благост отново да включи злото в непрекъснатия поток на еволюцията. Тогава ще се роди едно духовно течение, което не ще се противопоставя на злото, дори и когато то ще се проявява в света в своята демонична форма. При наследниците на "Синовете на Вдовицата", ще се утвърди съзнанието, че злото трябва отново да бъде включено в еволюцията и победено не чрез борба, а само чрез милосърдие. Задачата на манихейското духовно течение е силно да се подготви за това. Това духовно течение няма да отпадне, то ще се появи под много форми. То се появява във форми, които мнозина могат да си представят, но които не е нужно да бъдат споменати днес. Ако трябваше да функционира само в култивирането на едно вътрешно настроение на душата, това течение нямаше да постигне онова, което трябва. То трябва да се изрази в образуване на общества, които, преди всичко ще възприемат мира, любовта и пасивното противодействие на злото като техен модел за поведение и ще разпространяват този възглед. Те ще трябва да създадат един съд, една форма за живота, който и без нея продължава да съществува.”    

На мисията на манихейството, която е предвидена да се разгърне през следващата шеста славянска културна епоха (от 3573 до 5733 г.), но се подготвя от много отдавна, Щайнер се спира в лекцията си от 26. май 1906, изнесена в Париж (СС 94):  

“Християнският окултизъм в значителна част води началото си от манихеите, чието наследство е останало живо. Основателят му Мани е живял три века след Христа. Един от църковните отци, Августин Блажени, първоначално е бил в общността на манихеите. Основен дял от манихейското учение е принципът на доброто и злото. За oбичайния мироглед доброто и злото са два абсолютни, несъчетаеми, взаимоизключващи се принципа. В замяна на това злото според възгледа на манихеите е интегрална съставна част на космоса, то работи за неговата еволюция и накрая трябва да бъде абсорбирно, преобразувано от доброто. Великата, уникална мисия на манихеите е да изследват смисъла на доброто и злото, на насладата и болката в света.... Днес човек има нещо в себе си, което някога ще отпадне от него. И тук пак се връщаме на манихейството. Както по-рано животинското е било в човека, така днес в него са заложени двете противоположности добро и зло, истина и неистина. Тези противоположности, начинът, по който тези два елемента се смесват в човека, съставят неговата карма, неговата съдба. Един ден човекът ще остави зад себе си злото като обективно образувание. Това се споменава във всички апокалиптични разкази. А манихейството още днес възпитава своите напреднали ученици, за да станат те спасители на отпадналите. Кой би могъл да отрече, че още днес е налице такова развитие, което води до егоизъм, и друго, което води до безкористност? Както човекът се е освободил от животинското, така ще се освободи и от злото. Но той никога досега не е минавал през по-жестока криза от съвременната.”   

Няколко месеца по-късно Щайнер отново се спира на бъдещата важна задача на манихеите и това, че те вече се подготвят за нея:  

“Което е вътре, трябва да излезе навън и човекът ще се издига все повече, когато изплати кармата си. С това е свързано нещо изключително интересно. С оглед на това развитие на човечеството (към отделна зла раса) още преди столетия са били основани тайни ордени, които са си поставили най-високите възможни задачи. Един такъв орден е Манихейският орден. Неговите членове биват обучавани по специфичен начин за голямата им задача. Този орден знае, че ще има хора, които вече няма да имат нищо зло в кармата си и друга раса, която по природа ще е зла, при която цялото зло ще съществува в още по-голяма степен, отколкото при най-дивите животни, защото те ще вършат злото съзнателно, рафинирано, с високоразвит разум. Манихейският орден още днес обучава членовете си по такъв начин, че в следващите поколения да станат преобразуватели на злото. Невероятната трудност на тази задача е в това, че в онези зли човешки раси няма да има като при някое лошо дете наред с лошите и добри черти, които чрез подходящ пример и възпитание могат да се усъвършенстват. Членът на Манихейския орден още днес се учи да трансформира радикално онези зли хора, които по природа са такива. И след успешно свършената работа това претопено зло ще стане едно много специално добро. Моралното състояние на земята ще бъде състояние на святост, породено от силата за трансформацията.” (29. август 1906, СС 95)

Подобни са думите, казани в Берлин на 8. октомври 1905 (СС 93а):
 
“... в Средните векове е съществувала сектата на манихеите. Тяхна тайна е било знанието за появата в бъдеще на два типа хора: зли и добри. В петия кръгооборот ще завърши своето съществуване минералното царство, но пък ще възникне царството на злите. Манихеите са знаели за това. Затова те си поставили задачата още сега да възпитават хората, които по-късно ще могат да станат възпитатели на тези зли.”   

В същия цикъл лекции Щайнер говори за необходимостта да се свърже, обедини антропософията, развита сред германството в Средна Европа, с народностния елемент на Източна Европа:    

“От кълновете, дремещи в Изтока на Европа, трябва да покълне нещо ново, да се обедини с всичко това, което е изработено тук. Истинската [бъдеща култура] е заложена в зараждащите се народностни елементи в Източна Европа. Ние тук в Средна Европа сме само нейният форпост. В Източна Европа трябва да се намери вещественото, човешкия материал за осъществяването на това, което се подготвя тук. В школите на розенкройцерите винаги са учили на това, че Средна и Западна Европа са само предни постове на това, което трябва да се развие в европейския Изток, което трябва да излезе от оплождането на народностното и европейското знание.” (5. ноември 1905, СС 93a)

  ................................................................................................................................................................ 

Какво става в духовния живот на България по времето, когато Рудолф Щайнер говори за бъдещата мисия на манихейството? Между 1901 и 1912 г. един духовен миров Учител от изключителен ранг извършва пътувания в страната, прави своите френологични изследвания, посещава различни селища, изнася публични сказки и така създава Синархичната верига на Бялото братство...