Лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 3. май 1909 в Берлин (CC 107 „Духовнонаучна антропология“)  

Продължение на предния пост  

„Ако можехме да направим пътешествие в Лемурийската епоха от Екватора до Северния полюс, щяхме да видим едно одухотворяване на земното население. В тази епоха можем да различим два вида население – единият вид бил останал все още духовен и земната му телесност по принцип изглеждала само като добавка към духовната същност, а другият вид вече бил слязъл в материалния свят.   

Какво би станало, ако не беше настъпила промяна в земното население? Тогава най-добрите души от полярните страни въобще нямало да могат да слизат във физически тела. От друга страна населението около Екватора повече или по-малко щяло да бъде обречено на западане. Тъй като то слязло прекалено рано във физическо тяло, се поддало на онези пороци и грехове, които довели до гибелта на Лемурия. В резултат на това най-добрата част от него се преселила в онези области, които се намират между Екватора и Северния полюс. В Лемурийската епоха именно най-способните за развитие членове на човечеството обитавали районите между Екватора и Северния полюс. Тъкмо в областите на древна Атлантида, намиращи се днес в т.нар. умерен климатичен пояс, се развивали най-добре човешките тела, които след това станали носители на най-добрите човешки души.  

От всяка степен на развитие остават остатъци и съществуват остатъци и от тези древни времена. Ала от лемурийското население - онова характерно северно население със силно развити етерни и слаборазвити физически тела и другото екваториално население със силно развити физически и слаборазвити етерни тела - не е останало нищо, те са загинали. Техните тела имали такава мека субстанция, че за останки от тях и дума не може да става.  

При потомците им в Атлантида било важно все повече да се развива зародишът на аза, на самосъзнанието, който по принцип бил заложен още в древната епоха на Лемурия. Ако по-голямата част от хората не се били преселили в Атлантида, то интензивното развитие на аза нямало да може да се случи, защото лемурийското население постепенно щяло да загине, ставайки жертва на всевъзможни страсти, а най-добрите души на Севера не биха слезли въобще на Земята, понеже не биха намерили подходящи тела. Старите несъвършени тела не биха им дали възможност да развият силно самосъзнание вътре в тази телесност. Тъй като по-добрата част от лемурийското население се преселило на Атлантида, човешкото тяло се преобразувало в такава форма, която да може да стане в правилна степен носител на самосъзнанието. В областите на днешния умерен пояс човешкото тяло едва постепенно придобило тази форма, защото тогава все още можело да се преобразува. В Атлантската епоха човешкото тяло не било сковано в твърди форми като днес и духовно значимите високоразвити хора били физически дребни. За разлика от тях онези, които не били духовно значими, имали колосално развити физически тела. И ако човек срещнел такъв великан, можел да си каже: “Този човек няма много висока духовност, защото с цялата си същност е избягал в тялото!” Всичко, което се съдържа в легендите за великаните, почива изцяло на познаването на истината. В германските легенди е запазен действителен спомен за онези времена и от духовнонаучна гледна точка ние имаме усещането, че е вярно това, че великаните са глупави, а джуджетата много умни. То се дължи изцяло на факта, че при атлантското население имаме един вид хора с висока интелигентност и друг вид хора, които са високи, но всичките са глупави. Там, където човешката интелигентност преминала в плътта, не останала голяма духовност.   

Така физическата височина била израз на това, че духовността не могла да бъде задържана. В известен смисъл тялото тогава още било способно на трансформация. Именно във времето, когато Атлантида започнала да потъва, съществувала голяма разлика между малката група хора с добри душевни качества и великаните, които били порочни и при които всичко било преминало в плътта. Дори ако решите да потърсите, ще намерите и в библията отзвук от това развитие.  

Значи виждаме как в Атлантската епоха човешкото тяло все още можело да бъде оформено според духовните качества. Затова то приело вид, който му дал възможност да създаде всички органи, сърце, мозък и т.н., така че те да станат израз на едно истинско азово същество, на същество със самосъзнание.   

Обаче тези способности и качества се развили в различна степен. Имало хора, които по отношение на своята вътрешност били нормални, при тях егоизмът не бил твърде развит, а азовото чувство не било формирано само на ниско ниво. При тях отдаването на външния свят и азовото чувство били в равновесие. Такива хора, с които посветените на Атлантида можели да работят най-много, били разпръснати навсякъде. За разлика от тях имало хора, при които се развило извънредно силно азовото чувство, разбира се прекалено рано, защото хората още не били на такова ниво, че да могат да създадат в тялото си инструмент за силно развито азово чувство. Затова тялото се втвърдило в егоизма и било невъзможно да се развие над определена степен. Други народи пък още не били постигнали едно нормално развито азово чувство, защото били повлиявани от външния свят повече от необходимото. Тези народи били изцяло подчинени на външните условия.   Следователно нормалните хора можели да бъдат използвани от посветените най-добре като материал за бъдещото развитие. Те били именно онези, които Великият слънчев посветен Ману събрал около себе си като най-способен за развитие народ. Народите, при които азовото начало бил прекалено силно развито и пронизвало отвътре целия човек, налагайки му отпечатъка на егоизма, постепенно тръгнали на Запад. Това било населението, чиито последни отломки намираме сред индианците на Америка. Хората, които развили азовото си чувство твърде слабо, тръгнали на Изток, а оцелелите остатъци от тях по-късно формирали негърското население на Африка. Това се проявява до нивото на телесните особености, ако наистина разглеждаме нещата от духовна гледна точка. Ако човекът изцяло отпечата своите вътрешни особености във физиономията, в повърхността на тялото си, тогава неговата външност сякаш приема цвета на вътрешната му същност. Но цветът на себичността е червен, медно червен или жълтокафяв. Затова едно прекалено силно развито его, дължащо се на оскърбеното чувство за чест, наистина може и днес отвътре да накара хората да пожълтеят от яд. Това са взаимосвързани явления - медният цвят на народите, които се отправили на Запад и жълтият цвят на човек, на който “жлъчката му кипва” (на бълг. прекипява му) и затова вътрешното състояние оцветява кожата му. А хората, които развили прекалено слабо своята азовост, които прекалено силно били изложени на действието на слънцето, били като растения - те отложили прекалено много въглерод под кожата си и почернели. Затова негрите са черни.  

Така от едната страна на Атлантида (източно от нея) в черното негърско население, а от другата й страна (западно от нея) в медночервените народи имаме остатъци на хора, които не са развили в нормална степен азовото чувство. С останалите хора могло да се постигне най-много и затова те били избрани да населят от онова известно място в Азия различни други области.  

Естествено, в малката групичка, която Ману събрал около себе си, имало представители на различни междинни степени на това развитие, които също се проявили. Тези междинни степени отчасти били изключително годни за по-нататъшното развитие на културата на Земята. Така например при похода от Запад на Изток в европейските земи останало едно население, което било развило във висока степен азовото чувство, но в същото време се поддавало малко на влиянието на околната среда. Помислете как именно в Европа трябвало да произлeзе такова едно своеобразно смесване. Тези, които се изселили на Изток и станали черното население, се подчинили силно на въздействието на външния свят и особено на слънчевото въздействие, именно защото имали слабо азово чувство. Но към същите области (или поне в тази посока) тръгнали и хора със силно развито азово чувство. Това население, така де се каже, предпочело източната пред западната посока. То смекчило медночервения цвят, който би получило, ако беше тръгнало на Изток. От него произлязло населението, което имало силно азово чувство, уравновесявано от отдадеността на външния свят. Това е населението на Европа, за което в последната публична лекция казахме, че от самото начало при него най-важното било силното чувство за личност. Виждаме как при човека външният фактор въздейства върху вътрешните условия и как различните положения на Земята, при които нейната повърхност е изложена на слънчевото греене, предизвикват различни степени на душевно развитие.   

В зависимост от това накъде тръгнали душите, те намерили различни възможности за развитието си във физическо тяло. Много е съществено да се замислим за връзката между въздействието на Слънцето върху Земята и развитието на човечеството. Ако проследите с мен тези неща, включително до подробностите на последващото развитие, ще видите как и в по-късни времена много неща се обясняват с появата на различните нюанси. Така например в Европа имаме това останало население, което описах и то дълго време е било оставено само на себе си. То не се е интересувало от другите, но една част от него, която отишла във вече населените области от хора с различни тъмни нюанси на кожата и се смесила с тях, също придобила тези нюанси. Разгледайте тези цветове - от негрите до жълтокожото население на Азия. Затова там има тела, които са обвивки на най-различни души, като се започне от изцяло пасивните негърски души, които са напълно отдадени на обкръжаващата среда, на външната физика, до степените на пасивност в различните области на Азия. Така за Вас ще станат разбираеми някои особености в развитието на азиатските и африканските народи - те представляват смесване на отдадеността на околната среда и външно изразеното азово чувство. Така по принцип имаме два вида население, в което се проявяват различните видове смесване - на европейска почва едни хора, дали основата на бялото население, които развили най-силно чувството за личност, но не тръгнали натам, където това чувство пронизвало цялото тяло, а натам, където азовото чувство повече се овътрешнявало. Затова в Западна Азия, Европа, а отчасти и в Северна Африка в по-старите времена имаме население със силно вътрешно азово чувство, което по принцип малко се отдава на околната среда, има вътрешно силна, стабилна природа, но не е отпечатало този вътрешен характер върху външната телесност. За разлика от него в Азия има население от пасивни, подчиняващи се натури, при които именно пасивното е проявено във висока степен. Затова хората стават мечтатели и етерното тяло прониква дълбоко във физическото. Това е основната разлика между европейското и азиатското население.”  

Следва част 3