Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.08 14:47 - Малко познати моменти от живота на Рудолф Щайнер
Автор: anthroposophie Категория: История   
Прочетен: 399 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 16.08 15:15

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
На 4. февруари 1913 в Берлин Рудолф Щайнер изнася необичайна лекция със заглавие “Скица на кратко животоописание”. В нея той разказва за своя живот в трето лице, обхващайки събития от раждането си до Ваймарския период (около 1893г.). Повечето от съдържаниетo на тази лекция се покрива със сведенията, които той дава по-късно в недовършената автобиография “Моят жизнен път” (СС 28). Лекцията от 4. 2. 1913 остава непубликувана в томовете със събраните съчинения, но е включена в изданието на писмата му от 1948 г., както и в “Beitrдge zur Rudolf Steiner Gesamtausgabe”, брой  83/84.
 

Тук ще публикувам част от лекцията, която е 45 страници. В откъсите има и случки, които не са включени в “Моя жизнен път” (или пък там са описани по друг начин), но са оказали влияние върху по-нататъшния път на Щайнер.     

“Увод  

Моето съвсем честно убеждение е, че по принцип е проява на дръзко нахалство да излагам пред такава аудитория това, което сега ще представя. Можете наистина да бъдете убедени, че чувствайки това, прибягвам към този разказ, само защото в последно време се появиха някои неща, които заради нашето дело правят задължително отричането на подозренията и измислиците.  

Ще се опитам да представя възможно най-обективно необходимото и ще се постарая, тъй като, разбира се, не мога да изложа всичко, да повлияя субективно на изложението само с избора на онова, което е важно да се каже. Тук ще ме води принципът да спомена това, което може да се разглежда като въздействало върху цялата ми духовна насоченост. Смятайте начина, по който ще се опитам да го представя, не за кокетство, а за форма, която в много отношения ми се вижда най-естествена.  

Ако някой би искал да има изцяло модерен живот сред придобивките на днешната епоха и можеше да си избере съответните условия за съвременна инкарнация, то ми се струва, че с оглед на нея би трябвало да направи избора, направен от Рудолф Щайнер. Защото той от самото начало беше заобиколен от най-модерните завоевания на цивилизацията - беше обграден от първия час на физическото си съществуване от железницата и телеграфията.   

Роден е на 27. 2.1861 в Кралевец, сега част от Унгария1. Той прекара само първата година и половина в това място, което се намира в т.нар. Междумурие, след това половин година в друго селище, близо до Виена2 и после няколко от момчешките си години в едно място на границата на Долна Австрия и Щирия3 сред онези планински условия, които могат да оставят дълбоко впечатление в душата на дете, проявяващо чувствителност за такива неща.  

Баща му беше дребен чиновник на южната австрийска железопътна линия. Семейството се сблъскваше с онези условия, които според тогавашното естество на нещата не могат да бъдат характеризирани по друг начин, освен като “борба срещу лошото заплащане на дребните железопътни чиновници”. Родителите винаги имаха готовност – това трябва изрично да се подчертае, за да не възникнат недоразумения – да дадат и последния си грош за доброто на децата си; но нямаше много такива последни грошове.  

Това което момчето виждаше – можеше да се каже ежечасно - бяха от една страна синеещите се и блестящи ту в красива слънчева позлата, ту покрити с прекрасна снежна пелена щирийски и австрийски върхове. От друга страна, радост на душата носеха и растителните и други природни особености на една област в подножието на върховете Шнеберг и Зонвендщайн, която може би спада към най-красивите кътчета на Австрия. Това беше едното нещо, от което могат да се определят нюансите на впечатленията, застигащи детето. Другото беше, че всеки час погледът биваше насочван именно към модерните условия и придобивки на цивилизацията – към влака, с чието обслужване беше зает баща му и към това, което модерната телеграфия е в състояние да даде на съвременното общуване.  

Може да се каже, че онова, което се разкриваше пред момчето, съвсем не бяха модерни градски условия. Защото селото, принадлежащо към гарата, на която то порасна, беше много малко и предлагаше такива впечатления само поради близостта на една предачна фабрика, така че непрекъснато пред очите му беше и един съвременен клон на промишлеността.   

Всички тези обстоятелства трябва да се споменат, защото те действително формираха момчето и му въздействаха, стимулирайки душевните сили. Това съвсем не бяха градски условия, но до тях в този затънтен край достигаше сянката на града. Защото в непосредствена близост се намираха – с всичките последици от това – не само една от майсторски изградените планински железници - Земерингската4 , но също и изворите, от които по онова време идваше водата за виенския високопланински водопровод.   

Освен това цялата близка околност беше много посещавана от хора от Виена и други австрийски градове, които искаха да прекарат лятото в тази планинска местност. Но трябва да си представите, че през 60те години на миналия век такива места не бяха още пренаселени с туристи, както стана по-късно и че едно дете влизаше в известни лични отношения с хората, посещаващи такива курорти, така че добиваше донякъде близък контакт със случващото се в града. Като сянка на града се простираше това, което се разкриваше в този край …  

След това бащата на въпросното момче, което тогава беше на осем-девет години, бе преместен на друга гара5 , намираща се на границата с Унгария. Но преди да се разкаже за това преместване, трябва да се спомене още нещо, което беше от изключително значение и важност за живота на момчето Рудолф Щайнер.  

Момчето в известно отношение беше трудно за близките си, защото в тялото си имаше някакво чувство за свобода и когато от него изискваха нещо, с което то не можеше да се съгласи напълно, предпочиташе да се откачи от това задължение. Измъкваше се например от изискването да поздравява или разговаря с хора, които бяха началници на баща му и пребиваваха като курортисти в селото. Момчето се скриваше и не искаше да знае нищо за покорството, което беше естествено и срещу което няма сега да възразяваме. Само като негова характерна особеност трябва да се отбележи, че то не искаше да знае за това и често се скриваше в малката чакалня, където се опитваше да проникне в чудни тайни. Те се намираха в една книга с картинки, съдържаща подвижни фигури, които отдолу се дърпаха с конци. В нея се разказваше историята на една личност, изиграла известна роля в Австрия и най вече във Виена - “Щаберл”5. Тя се беше превърнала в нещо средно между Касперл6 и Тил Ойленшпигел.  

Но и друго едно нещо се разкри пред момчето. Веднъж то седеше съвсем само на една пейка в онази чакалня. В единия ъгъл беше печката, на една отдалечена от нея стена имаше врата, а в  ъгъла, от който се виждаха вратата и печката, седеше момчето. Тогава то беше много малко. Както си седеше там, вратата се отвори и му се стори нормално, че през нея влезе някаква особа - жена, която то не беше виждало никога, но приличаше извънредно много на един член на семейството. Жената пристъпи през вратата, стигна до средата на чакалнята, направи няколко жеста и произнесе думи, които могат да бъдат предадени приблизително по следния начин: “Опитай се, сега и по-късно, да направиш за мен толкова много, колкото можеш!”   Тя постоя известно време, правейки движения, които вече не могат да изчезнат от душата, щом веднъж си ги видял, отиде към печката и изчезна в нея. Впечатлението, което това събитие направи на момчето, беше огромно. То нямаше никого в семейството, с когото да поговори за това, по причина, че щеше да му се наложи да чуе най-груби думи за своето глупаво суеверие, ако съобщеше за случката. След това събитие стана следното. Бащата, който иначе беше много весел човек, след онзи ден изпадна в голяма тъга и момчето можеше да забележи, че той не искаше да сподели нещо, което знаеше. След като бяха минали няколко дни и един друг човек от семейството беше подготвен по съответния начин, се установи какво се беше случило. На място, което беше твърде отдалечено за представите на хората, за които става въпрос, в същия час, в който в чакалнята се беше явила онази личност, бе извършил самоубийство близък член на семейството. Този член на семейството момчето никога не беше виждало и не беше слушало твърде много за него, защото в известно отношение – това трябва също да се подчертае - беше малко неподатливо към разказите на околните. Историите му влизаха през едното ухо и излизаха през другото и то не беше чуло много от нещата, които се говореха. Така че не знаеше кой знае колко за онази личност, която се беше самоубила. Случката му направи много голямо впечатление, защото за него е извън всяко съмнение, че ставаше въпрос за посещение на духа на самоубилата се личност, която беше пристъпила към момчето, за да му възложи да направи нещо за нея във времето непосредствено след смъртта. Освен това връзките на това духовно събитие с физическия план, както току-що беше казано, се проявиха силно още в следващите дни.  

Който преживее такова нещо в ранното си детство и се опита да го проумее съгласно своето душевно състояние, след това събитие - ако го е преживял съзнателно – знае как се живее в духовните светове. И тъй като техният проблясък трябва да бъде осветлен само на най-необходимите места, то тук е необходимо веднага да се намекне, че от онова събитие нататък за момчето започна такъв живот в душата, при който наистина се разкриват онези светове, от които говорят не само външните дървета и планини, но и световете зад тях. И от този момент нататък момчето живееше с духовете на природата, които в една такава местност могат да бъдат наблюдавани особено добре, както и с творящите същества зад нещата, по същия начин, по който се оставяше на въздействието на външния свят.”  

1 Днес част от хърватската област Междумурие
2 Мьодлинг
3 Потшах
4 Първата в света високопланинска железница oт 1854г.; снимки могат да се видят на Semmeringbahn.at
5 Нойдьорфл
6 Популярен герой от пиеси на Виенския театър през  ХIX век
7 Популярна традиционна фигура в немскоезичните куклени театри            



Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: anthroposophie
Категория: История
Прочетен: 119827
Постинги: 171
Коментари: 15
Гласове: 196
Архив
Календар
«  Септември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30