Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.11.2019 11:22 - Распутин, Парвус и социалистическите експерименти в Русия - 2. част
Автор: anthroposophie Категория: История   
Прочетен: 1240 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 08.11.2019 11:24

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Според една нова биография, написана от Елизабет Хереш11, Парвус още в началото си поставя две жизнени цели: първо - придобиването на лично богатствовторо - свалянето на царската империя в Русия. Първата цел го превръща в причудлива, смесваща фронтовете фигура в рамките на социалистическото движение, в революционер, който същевременно е и капиталистически бонвиван. Органът на Социалдемократите вестник “Форвертс” го нарича “авантюрист с корема на Фалстаф и черепа на човек с главен мозък, с познанията на учен и енергията на борсов спекулант." 12 Това е било написано не толкова от възхищениеа за да се обоснове дълбокото недоверие към него.

Още години преди Първата световна война Парвус е виждал и пропагандирал една война на великите силикато средство за постигане на преврата в Русия. От бремето, което такава война би стоварила върху обществената структура, той очаквал онова отслабване и вътрешно разрушаване на Русия, което след това да подготви почвата за революцията. При избухването на Световната война през 1914 Парвус вече от четири години живее в Турция, където с разнообразни сделки придобива желаното богатство. Когато избухва войната, той веднага взема страната на Германия и развива активна журналистическа дейност в тази посока. В подкрепата на противника той вижда шанса да подготви почвата в Русия за свалянето на царския режим.

С това съчетание от идеи и цели - отслабване на Русия чрез международна война, сваляне на царския режим и последваща революция - Парвус застъпва програма, която съответства точно на изискването за "провеждане на социалистически експерименти", в полза на което според Рудолф Щайнер работят западните ложи. Една Германия, насърчаваща революцията в Русия, за да подобри шансовете си във войната, в този мащабен план играе единствено ролята на “полезния идиот”. Интензивното финансиране на руското въоръжаване, практикувано от Запада и особено от Франция преди 1914, може би е целяло в рамките на тези планове не само да се осигури руска помощ във войната срещу Централните сили, но и въобще да се въвлече Русия във война, която да направи революцията възможна там. 

Това, че влизането на Америка във войната на 6април 1917 почти точно съвпада с началото нареволюционизирането на Русия през март 1917, е може би нещо повече от случайно или очевидно обстоятелство: военните усилия на Антантата изискват Русия, която поради революцията изпада като участник във войната, да бъде заменена от друга страна. Странното при Парвус е неговото свързване с режима на младотурците, дошъл на власт с преврат през 1908. Парвус очевидно е правел важни услуги на този режим между 1910 и 1915г., не на последно място като търговец на оръжие. Такава връзка има и друг главен участник в огромните катаклизми, случили се в Европа през първата половина на ХХ век - Рудолф фон Себотендорф като него е живял дълги години в Турция и след завръщането си в Германия се превръща в ключова фигура на националистическото движение, от което се ражда националсоциализмът.13 Себотендорф също е бил свързан с младотурците и е членувал в ложа, участвала в преврата през 1908. И Парвус, и Себотендорф натрупват значително богатство в Турция. Най-малкото можем да се запитаме дали двамата не са били замесени и в други действия, освен тези, които са се проявили на външен план.14

Книгата на Елизабет Хереш за Парвус е интересна още и затова, защото с мимоходом подхвърлени бележки разказва не само за немската подкрепа за руските революционери, но и за помощта на други страни. Така например още през септември 1916 от страна на Англия са предоставени 21 милиона рубли за свалянето на царя, т.е. на собствения съюзник във войната. Февруарската революция по същество е дело на британско-френски клиентелистки групи и се извършва с британско-френска подкрепа. Много повече пари е предоставил на руската революция Джейкъб Шиф – президент на Нюйоркската банка “Кун, Льоб и ко.” Шиф, който е от еврейски произход, още от 90те години на XIX се посвещава неотклонно на събарянето на царя. Бил е възмутен от царистката политика да се правят антисемитски погроми с цел отклоняване на народното недоволство. Хереш цитира източник, според който между 1918 и 1922г. съветската страна връща на банката “Кун, Льоб и ко.” 600 милиона долара в злато. 

(Хереш не споменава подкрепата за болшевиките, разкрита от американския историк Антъни Сътън в неговата книга “Уол Стрийт и болшевишката революция”.16 Там става въпрос предимно за нюйоркската банка “Морган” и някои от нейните сателити. Хереш явно е запозната с книгата на Сътън, защото в една от по-ранните си публикации я цитира при използваните източници. По нейна информация подтикът за сегашната й книга за Парвус идва от Америка, най-вече от страна на дългогодишния кореспондент на “Ню Йорк Таймс” за Германия Дейвид Биндер. Би могло да се предположи, че една странична цел на разкритията й за Парвус е идеята да се потопят и потънат отново в забрава именно връзките, които разкрива Сътън. А точно в разкритите от него връзки най-вече би могло да се види влиянието на определени целенасочено действащи, информирани задкулисни сили.)

Бележки

11 Eлизабет Хереш, “Тайното досие на Парвус. Купената революция”, Мюнхен 2000В книгите на Хереш за този период ни се струва проблемен възгледът й да приема за даденост агресивната немска вина за Първата световна война.

12 Пак там.

13 За Себотендорф виж статията в “Europдer”, год. 5, бр. 1.

14 В този смисъл любопитна е връзката на Парвус с оръжейния търговец Василий Захаров (англ. Basil Zaharoff, 1849-1936), който в един период е бил смятан за най-богатия човек в света. За известно време негов местен представител е Парвус. Захаров е притежавал английската благородническа титла “сър”, бил е и “командир” във френския Орден на почетния легион. Той е най-важният оръжеен индустриалец, работил на страната на Антантата в Първата световна война. По време на Версайските преговори през 1919 неговият парижки дом става място за срещи на Удроу Уилсон, Клемансо и Лойд Джордж, ръководещи правителствата на най-важните страни-участнички в Антантата. Твърди се, че Захаров е подкрепял болшевиките и в този смисъл е въздействал върху английското правителство.

15 Срв. Хереш“Тайното досие на Парвус”Главна роля в английските усилия да се свали царя е играл Лорд Милнер - ръководител на важната мрежа от задкулисни връзки в англоамериканската политика, описана отКарол Куигли като “Групата Милнер”. Централата на тази мрежа е бил Оксфордският университет и в този смисъл е забележително, че убиецът на Распутин княз Юсупов е негов абсолвент.

16 Антъни Сътън, “Уол Стрийт и болшевишката революция”, Морли, 1981. 

Максим Горки за социалистическия експеримент

“Народните комисари се отнасят с Русия като с опитен материал. Руският народ за тях е кон, който ваксинират с коремен тиф, за да произведе противотифусен серум  ... Какъв жесток и предварително обречен на провал опит!” (Из статия от издавания от Горки вестник “Новая жизнь”, април 1918, цитиран от Сътън)




Гласувай:
4



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: anthroposophie
Категория: История
Прочетен: 824329
Постинги: 458
Коментари: 15
Гласове: 6142
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031