С този откъс, представящ по-голямата и съществена част от коледната лекция на Рудолф Щайнер “Коледа – празник на инспирацията”, изнесена на 21.12.1911 в Берлин (CC 127 “Мисията на новото откровение на Духа. Христовото събитие като централна точка на земната еволюция”), поздравявам всички хора, четящи и пишещи в blog.bg и им пожелавам здраве, светлина в ума и топлина в сърцето.

Често пъти имаме причина да се възхищаваме много повече на това, което хората са установили в миналото от съкровените дълбини на душата си, отколкото на онова, което са могли с разумната си мисъл да изковат в понятия. Колко безкрайно мъдро ни изглежда да видим, отваряйки календара, че под датата 25. декември е записан празникът “Рождество на Христос Исус”, а под 24. декември – “денят на Адам и Ева”. Това ни се представя нагледно, разумно, духовно от смътното, подсъзнателно средновековно творчество, когато във времето на Коледа на различни места са били провеждани коледни игри. Когато т.нар. певцитръгвали на своите коледни шествия, пред тях било носено “райското дърво”. Както в календара празникът на Адам и Ева предшества раждането на Исус, така в средновековните игри райското дърво предвождало трупата, oтиваща да представи своя коледен спектакъл. Накратко, някога е съществувало нещо, което е давало повод на съкровените душевни глъбини на хората да свързват непосредствено наченките на земния човек с празника на Рождество Исусово.

През 353г. даже и в църковния Рим 25. декември още не е съществувал като празник на Исусовото раждане. Там този ден е бил честван за пръв път през 354г. Преди това е празнуван ден, който хората са осъзнавали като рождествен празник - 6. януари, денят на кръщението в река Йордан, напомнящ за спускането на Христос от духовните висоти и вселяването му в тялото на Исус от Назарет. Това е било най-напред раждането на Христос в Исус, споменът за великия исторически момент, който символично ни се представя с гълъба, реещ се над главата на Исус от Назарет. Шести януари е бил възпоменателен ден за раждането на Христос в Исус от Назарет.

Но през четвърти век за настъпващия вече материалистичен мироглед на Запада отдавна е била загубена възможността да проумее великата мисъл за проникването на Христос в Исус. Като мощна светлина тази мисъл е пробляснала за кратко у гностиците, които са били съвременници или са живели във времето, непосредствено след Голготското събитие и са могли да потърсят дълбочината на мъдростта за “Христос в Исус” по начина, по който ние отново трябва да я потърсим с помощта на съвременното ясновидство. Чрез последното проблясване на старите, първични човешки ясновидски способности те са я виждали като сияеща благодатна светлина. Това ние отново трябва да го овладеем чрез великите тайни на Голгота. Тогава на гностиците е просветнало нещо, което ние пак трябва да усвоим – най-вече тайната за раждането на Христос в Исус от Назарет, когато е кръстен от Йоан Кръстител в река Йордан.

Но както старото ясновидство изчезва, така изчезва и онзи особен проблясък на най-висши ясновидски сили, най-висшата Рождествена светлина, съществувала у гностиците. В четвърти век западното християнство отдавна вече не е било в състояние да разбере тази велика мисъл. Затова по онова време истинският празник на появата на Христос в Исус вече е бил загубил смисъла си за западната християнска култура. Било е забравено какво представлява всъщност празникът Богоявление на 6. януари. За известно време, дори и до наши дни, усещането за Христовия образ в човешкото развитие е трябвало да бъде погребан под материалистичните отпадъци на разума. И макар хората да не са могли да схванат, че при кръщението в река Йордан на човечеството се е явило нещо величаво, те все пак разбирали, понеже това не противоречало на материалистичното съзнание, че телесната организация, избрана да приеме Христос, е представлявала нещо значимо. Затова духовното раждане, което всъщност се случва при кръщението в река Йордан, е било образно прехвърлено върху раждането на детето Исус от Назарет и празникът на Исусовото Рождество е бил поставен на мястото на Богоявление.

Но макар в много редки случаи това да е било ясно изразявано, все пак винаги са съществували важни, възвишени усещания за значението на Коледния празник за човечеството. Винаги с наближаването на Коледа в човешката душа оживявало нещо значимо. Оживявало това, за което бихме казали, че разглеждайки света по правилния начин, въпреки всички опасности и съдбоносни удари на битието можем да се укрепим във вярата си в човечеството, можем в най-дълбок смисъл да се оживим от чувството на любов и умиротвореност, независимо от всички дисхармонии и раздори на живота. 

Това винаги проблясва във връзка с Коледа и Рождество. Защото за какво всъщност са си спомняли хората? Нека да го проумеем в духовнонаучен смисъл. Знаем какви съществени, мащабни събития трябвало да настъпят в развитието на човечеството, за да може да се влее в него Мистерията на Голгота. Трябвало да се роди един човек - прероденият Заратустра, едното от двете момчета Исус. Но трябвало да се роди и онзи, за когото ни напомня празникът на Рождество и чиято душевна субстанция била оставена в духовния свят. Докато човечеството преживявало всичко, което може да се случи в рамките на наследствеността през поколенията до Мистерията на Голгота - останалите човешки души преминали през поколенията –  то приемало всички разрушителни сили, промъкващи се в кръвта. Само една-единствена душевна субстанция била оставена в духовния свят, пазена от най-святите мистерии и най-чистите култови места и тя след това се изляла в човечеството като душата на второто момче Исус – онова, описано в евангелието на Лука, от чието раждане водят началото си всички спомени и представи за Христовия Рождественски празник. За първоизточника на човека, за човешката душа, която още не е била слязла в природата на Адам, си спомнял човекът във времето на Коледа. Той искал да каже, че във Витлеем, в Палестина се родила онази душевна субстанция, която не взела участие в слизането на човечеството на Земята, а била оставена в духовния свят и за пръв път се спуснала в човешко тяло, когато се въплътила в детето Исус, описано от Лука. 

“Може да се вярва в човечеството, може да му се има доверие” - това усеща човешката душа, ако мисълта й се насочи към факта, че колкото и раздори, неверие и дисхармония да се намесват в развитието на човека - а те са се намесили чрез всичко, изляло се в него от времето на Адам до наши дни - ако се погледне назад към това, което в древните времена наричали “Адам Кадмон”, станало после понятието за “Христос”, тогава в душата се възпламенява доверие в правилността на човешката сила, в първичната чиста и проникната с любов природа на човечеството. Затова подсъзнателното душевно преживяване е поставило празника Рождество Исусово непосредствено след празника на Адам и Ева, като човекът сякаш вижда в младенеца, който се ражда, своята собствена природа, но в нейната невинност и безгреховност.

Защо в течение на цели векове и хилядолетия божественото дете представлявало за човечеството нещо, достойно за най-висша почит? Защото гледайки към детето, което още не е дотам развито, че да може да каже на себе си “аз”, ние знаем, че то все още работи върху човешкото тяло, върху храма на божествено-вечното и защото човекът, който още не казва “аз”, показва ясни признаци, че произходът му е от духовния свят. 

С този поглед към детската природа на човека ние се учим да имаме пълно доверие към човешката природа. Във времето, когато можем най-много да се съсредоточим, когато слънцето свети и топли земята най-малко, когато не сме заети с външни задачи, дните са най- кратки, а нощите най-дълги и са налице най-добри условия за вглъбяване, когато за известно време целият блясък, цялата външна красота се изплъзва от погледа ни, западното културно развитие е поставило празника на Рождеството на божествения младенец, тоест на човека, който влиза в света невинен и може по този начин да даде във времето на най-интензивно вглъбяване най-силно, висше доверие на човека, произлизащо от съзнанието за божествения му произход. Това е потвърждение на великата истина, че от детето може да се научи много.

И ние се възхищаваме на подсъзнателния, духовен разум на хората от миналото, поставили такива знаци в потока на времето. Тогава се чувстваме като четци на необикновените йероглифи, които хората в миналото чрез такива празници са вложили в писмеността на времената, усещаме се в единство с тях. Докато нашият поглед по принцип е устремен към бъдещето, на което сме склонни да предоставим най-добрите си сили, да укрепим и заздравим вярата си в него, то в такива празнични дни ние се опитваме да живеем в спомени, които ни донасят сякаш въплъщението на древни мисли и ни учат, че макар днес да можем да мислим по съвременен начин за духовното, лежащо в основата на външния свят, то в древните времена хората по различен начин, но не по-малко правилно, не по-малко грандиозно и величаво са мислили и усещали единство с човечеството, с всичко, което трябва да го издигне към неговите висоти. Нашият духовнонаучен идеал е да се почувстваме в единство със сътвореното от хората на предишните времена, произлязло от най-съкровените дълбини на душата. Ето за това служат празниците, особено големите празници, ако успеем чрез истините на духовното изследователство да разкрием пред душата си запечатаното във времето йероглифно значение на знаците. Прекрасна е мисълта, която се съчетава сякаш с едно красиво усещане в душата, когато виждаме как във времето след четвърти век, който най-напред е поставил празника на Рождество Исусово на 25. декември, в душата на онези хора се излива съзнанието за доверието, което трябва да бъде събудено именно чрез детската природа; когато в живописта, в коледните игри, навсякъде се показва как съществата на всички земни царства се покланят пред младенеца Исус, пред божественото дете, пред божествения произход на човека. Пред нас изниква прекрасната сцена в обора, където животните се покланят пред първочовека; към тях се добавят онези чудесни легенди, като например тази, в която Мария, носейки младенеца Исус по време на бягството към Египет, преминава отвъд границата и едно древно дърво се покланя пред нея и младенеца. Фактът, че по необикновен начин дърветата в коледната нощ се прекланят пред великото събитие, ни се представя почти навсякъде в Европа под формата на легенди. Можем да отидем в Елзас, в Бавария и навсякъде ще срещнем легенди, според които някои дървета дават плод по Коледа и се покланят в коледната нощ. Всички те са прекрасни символи, които трябва да известят как действително Рождеството на младенеца Исус се разкрива като събитие, свързано с целия живот на Земята.

И ако си припомним това, за което често сме говорили – как древните духовни течения са били дадени на човечеството от боговете и хората някога са имали ясновидски поглед към божествено-духовния свят, но това ясновидство постепенно е изчезнало, за да могат те да овладеят аза -, ако си представим как в цялата човешка организация настъпва изсъхване и умиране на древните божествени сили и след това те биват пронизани от животворния Христов импулс, благодарение на който се е случила Мистерията на Голгота, то тогава пред нас ще изникне един прекрасен образ, щом коледните легенди ни разкажат как увяхналите Йерихонски рози разцъфват от само себе си в Рождественската нощ. Това е легендата, която намираме записана навсякъде през Средновековието. Според нея в Рождественската нощ Йерихонските рози разцъфват и избуяват, защото най-напред са разцъфтели под стъпките на Мария, която носейки младенеца Исус по време на пътуването към Египет, минала през място, където растял розов храст. Това е прекрасен символ за случилото се с човешко-божествените сили - дори и сухи, безжизнени неща като увяхналите рози край пътя, които сякаш са мъртви, пак набъбват и разцъфтяват от Христовия импулс, навлязъл в хода на времето. 

В празника на раждането на младенеца Исус намира израз идеята, че на човека е дадено нещо, което му е било приготвено още от самото начало. Това иска да ни каже коледната легенда – че преди Адам и Ева да съществуват, за човечеството е било предвидено нещо, което е скрито в изцяло непокътнатата божествена детска природа на човека, но поради влиянието на Луцифер човечеството може да го придобие наистина едва след всичко, случило се между Адам и Ева и Мистерията на Голгота.

В душата ни се пробужда истинско дълбоко усещане, когато в своите размисли и чувства ние виждаме сякаш събрано в нощта на 24. срещу 25. декември всичко, което човечеството е станало благодарение на луциферичните сили между времето на Адам и Ева и раждането на Христос в Исус. Чувствайки това, ние ще усетим в достатъчна степен значението на този празник и всичко, което чрез него е било поставено пред човечеството. И ако човечеството използва възможността да направи от тези знаци на времето материал за медитация, то може наистина да осъзнае своя чист произход от космическите сили на Вселената. Издигайки поглед към космическите сили на Вселената и прониквайки чрез антропософията, чрез истинската духовна мъдрост в тайните й, човечеството може да узрее за схващането, че има една по-висша степен на празника Рождество Исусово, която някога гностиците са смятали за празник на Рождество Христово и която всъщност би трябвало да се чества на 6. януари – раждането на Христос в тялото на Исус от Назарет.  

Но за да можем да се вглъбим в дванайсетте универсални сили на космоса, между Христовия празник и празника, който трябва да се чества на 6. януари и който сега се чества като ден на Тримата влъхви, са поставени Дванайсетте святи нощи. И отново без досегашната наука да има точна представа, тези Дванайсет святи нощи съществуват, определени от скритите мъдри душевни глъбини на човечеството и сякаш казват: “Усетете цялата дълбочина на Христовия празник, но след това във времето на Дванайсетте святи нощи се потопете в най-свещените тайни на космоса, тоест в тази област на Вселената, от която Христос се е спуснал на земята.”  

Защото само ако човечеството намери воля да се вдъхнови от мисълта за свещеното детско богоначало на човека, от онази мъдрост, която прониква в дванайсетте святи сили на Вселената, които са представени символично в дванайсетте знака на зодиака, но в действителност се разкриват чрез духовната мъдрост, ако човечеството само се вдълбочи в истинската духовна мъдрост и се научи да разпознава хода на времето във великата Вселена и в отделния човек, то бъдещото човечество, оплодено от духовната наука, ще намери за собственото си благо инспирацията, която може да дойде от Рождество Исусово и да доведе до най-великите мисли за бъдещето, изпълнени с надежда и упование.  

Ето така можем да позволим на Коледа да въздейства върху душата ни като празник на инспирацията, празник, който в образа на божественото дете така чудесно поставя пред душата ни идеята за човешкия произход. Правилно разбрана, светлината, която ни се разкрива в източника си в Святата нощ като символ на човешката светлина, а в по-ново време се представя символично от светлините на коледната елха, може да даде най-добрите и мощни сили за нашата душа, стремяща се към истинския световен мир, към истинското щастие и надежда на света. Нека чрез такива мисли за делата на миналото, за установените от него празници да се почувстваме укрепени чрез импулсите за бъдещето, които винаги ще са ни необходими – Рождественските мисли, възпоменанията за произхода на човечеството, които в същото време са корени, избуяващи в истинско, силно душевно дърво, в истинско бъдеще за човечеството.