Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 25. юни 1922 в Дорнах и включена в СС 213 „Човешки въпроси и мирови отговори” (По същия въпрос срв. и лекциите от 2.10.1913 и 10.12.1913 в СС 148):

Съвременният човек, при когото е школувано само материалистичното съзнание, представя всичко единствено като физическо явление. Той казва: “Съществуват слънчеви затъмнения. Слънчевото затъмнение възниква, когато Луната застане между Земята и Слънцето и намирайки се пред слънчевите лъчи, затъмнява Слънцето.” Това е физическото обяснение. Когато тук имаме светлина, а тук - око и аз държа ръката си отпред, то светлината се затъмнява – ето едно чисто пространствено обяснение. Но именно на това ниво остава съвременното съзнание. Ние трябва пак да проправим път към познанието на такива явления, които не се случват всеки ден, обаче наистина притежават духовен аспект.

При слънчевото затъмнение в променените условия на тази част на Земята, в която то се случва, става нещо по-различно, отколкото когато няма затъмнение. Ако знаем, че слънчевите лъчи проникват към нас, а лъчите, излъчени от волята, се устремяват насреща към Слънцето, то ще можем да си представим и как едно слънчево затъмнение има определено влияние върху тези лъчи на волята, които са духовни. Светлинните лъчи биват задържани от Луната, това е чисто физически процес. Волевите лъчи не могат да бъдат задържани от физическата материя на Луната. Те се излъчват в мрака и настъпва време, макар и кратко, в което това, което на Земята е волево, се излъчва по друг начин в мировото пространство, отколкото ако няма слънчево затъмнение. Физическата страна на слънчевата светлина се свързва иначе винаги с изпратените волеви лъчи. В този случай излъчените волеви лъчи се разпространяват, без нещо да ги спира, като сноп от лъчи в мировото пространство.

Древните посветени са знаели, че в такива случаи в мировото пространство отива всичко, което човекът таи в себе си като необуздана воля, необуздани инстинкти и страсти. Те са обяснявали на своите ученици как при обикновените условия онова, което злата воля на хората излъчва в мировото пространство, се изгаря по определен начин от слънчевите лъчи, така че да пакости на самия човек, но да не причинява вреда в космоса. При слънчевото затъмнение обаче има възможност лошотията на Земята да се разпространи във всички части на всемира. Тук е налице историческо събитие, което има изцяло духовно съдържание.

За лунното затъмнение съвременното съзнание обяснява, че тогава Земята се намира между Слънцето и Луната, затова виждаме сянката на Земята върху Луната. Това е едно физическо обяснение. Но древният посветен и тук е знаел, че в основата на явлението лежи нещо духовно, че когато Луната е затъмена, мислите се излъчват надолу през тъмнината и следователно имат по-дълбока връзка с подсъзнанието на човека, отколкото със съзнанието. И често древните посветени са казвали в притчи на своите ученици – превеждам на съвременен език: “Мечтателните натури се разхожда по пълнолуние, но онези хора, които не искат да възприемат добрите мисли, а мислите на Дявола от космоса, се разхождат, когато има лунно затъмнение.”

Тук пак се приближаваме до духовната страна на едно физическо явление. Ние не можем да възприемем тези неща в старата форма, това би довело до суеверие, но трябва пак да започнем да виждаме и духовното в отделни важни световни събития. Защото повтарящите се слънчеви и лунни затъмнения са наистина един вид “противоположни вентили”. Вентили се поставят, за да не стане авария и да се отворят, когато е необходимо, напр. за да се изпусне пара. 

Тези вентили, които действат в мировите събития под формата на слънчеви и лунни затъмнения, служат именно за тази цел - слънчевото затъмнение служи, за да може това, което се разпространява като лошотия по Земята, да бъде изнесено по луциферичен начин в мировото пространство и там да причинява беди, а лунното затъмнение - за да могат към хората, които особено настоятелно искат да бъдат обсебени от зли мисли, да дойдат злите мисли на космоса. Такова нещо не се прави съзнателно, но нещата са реални - толкова реални, колкото привличането на магнита от железни частици. Това са сили, който действат в космоса точно както силите, които днес изследваме в клиниката или в химическата и физическата  лаборатория.