Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.04 11:33 - Тайната вечеря, преживяна от Юдит фон Хале - 1. част
Автор: anthroposophie Категория: История   
Прочетен: 243 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 08.04 11:36


Откъс от книгата “Тайната вечеря. От предхристовия култ към транссубстанциацията” (2006) на антропософката Юдит фон Хале, която носи стигмите на Христос и преживява събитията на Голгота без тежките състояния, характерни за другите известни стигматици от миналото

Събитията, случили се във връзка с Тайната вечеря в Поврата на времената, се характеризират с ритъм и специфична постройка, ръководена от небето. Християнството не е паднало от небето, а надстроява върху старите традиции, които са го подготвили и са му дали възможност да възникне. Не само пророчествата на еврейските праотци, но и всички култови ритуали и празници от векове и хилядолетия са били символично празнувани до този единствен път, когато са станали духовно-физическа реалност.

За да вникнем по жив начин в ритмичното изграждане  на Тайната вечеря, ще обрисуваме най-напред мястото на провеждането й, което да настрои читателя към културния й контекст.

                       Земното място на Последната вечеря

Сградата, в която се е състояла тя, се е намирала в югозападната част на града и доколкото може да се съотнесе към днешния Йерусалим, е била извън средновековните стени на стария град. В последните 200 години градът се е разширявал в северозападна посока, докато историческият Йерусалим от Поврата на времената се е простирал в южна посока към хълмовете и долините, намиращи се днес отвъд крепостната стена на Сюлейман Великолепни. Тогавашната градска стена е обгръщала една жилищна област, спускаща се към долината Хином. Не е сигурно дали историческото място е било там, където сега е туристическата атракция “Залата на Тайната вечеря”, понеже видимата днес сграда датира от по-късно време - очевидно от мюсюлманската епоха, защото има арабска архитектура. Тази сграда няма никаква прилика с истинската. Но двете на практика са разположени една до друга, а може би и сегашната да се намира върху останките на първата. Във всеки случай руините на някогашната къща би трябвало да се намират на няколко метра под днешния застроен терен, тъй като навсякъде в града остатъците от стари сгради са се използвали като основа за нови строежи. 

Истинското историческо място обаче е особено. Йерусалим е бил построен върху скалиста почва, която на места е имала естествено образувани пещери. Те са били разширявани за всевъзможни цели. В катакомбите не само подслонявали добитъка през студените нощи, но собствениците им ги обитавали и разширявали с каменни пристройки. Такива помещения често са били свещени места на праотците. Някои от тях са били известни на народа или религиозните кръгове и хората правили поклонически пътувания до тях. 

По време на странстванията Си в Палестина Исус Христос избирал специални места за Своите проповеди. Местата, където правел лагера Си, за да поучава апостолите или големи групи хора, имали такова етерно устройство, че там било по-лесно да се повдигнат към по-висше съзнание хората, загубили вече контакта с духовния свят. Когато не пребивавал в градове или села, Спасителят целенасочено избирал места, където да доведе хората във физическо състояние, което да ги доближи душевно-духовно до прага на духовния свят. Тези места са били открити и почитани като земни светилища още от старите посветени. Колкото и безчувствено да се отнася днешният човек към тях, те ще запазят ефективността си и през далечното бъдеще и пак ще могат да бъдат откривани, след като хората отворят духовните си очи. 

На такова свято място била построена основата на сградата на Тайната вечеря. Тук не може да става въпрос за никаква случайност. Къщата на това място още по времето на Исус е била толкова стара, че никой не можел да си спомни при кой цар е била построена. Тя се намирала на естествено повдигната скала и била направена така, че имала вид на ниска зала, изградена от камък. Но в тази зала царяла неповторима атмосфера, тъй като подът, стените и таванът били от масивна скала и създавали впечатлението за жив организъм. Toва помещение носело невероятно много земна история в себе си. То не било пищно украсено, а семпло и оскъдно обзведено, затова било пълно с естествени богатства. Човек първо изпитвал там смирение, а след това благодарност и въздигане. Източникът на жизнената сила на това помещение била една точка в средата на залата, за която по-късно ще стане въпрос. На места таванът имал дупки, останали от времето, когато не е имало надстройка. Може би дупките служели за проветрение и осветление. Те обаче били пак запушени, така че без лампа не се е виждало нищо. Но на места пламъкът на светилника се накланял от някакво въздушно течение, следователно са съществували процепи в скалата. Самата сграда над криптата имала формата на гръцки храм. Главната сграда от староеврейско време била двойно по-висока от окръжаващите я широки колони от елинската епоха, които били добавени по-късно. Широко стълбище водело до входната зала, понеже сградата е била разположена върху скална издатина. Тя била построена от типичните йерусалимски квадри от пясъчник. Някои от тези квадри [по времето на Христос] вече били захабени от времето, тъй като постройката е била на няколко стотин години. Въпреки това представлявали внушителна гледка – на два-три метра един от друг се намират шест-седем метрови стълбове върху правоъгълна основа, които подпират дървен скосен покрив.

Не е лесно да се преценят размерите на комплекса. Главната сграда трябва да е имала размери 16 на 9 метра и височина 8 на 10 метра. За тогавашното време сградата е била много висока. Тя се намирала в двор, заобиколен с дувар. Имало само един вход към двора на източната стена, излизащ на разширението на едно улично кръстовище, подобно на площад. Част от източната, северната и южната вътрешна страна били пристройки, чиито входове и прозорци гледали към двора. 
                     image

                    Йосиф Ариматейски и Никодим предоставят сградата 

Имението било собственост на две доверени лица на Христос, свързани с необикновено приятелство. Те не Го съпровождали непрекъснато по време на Неговите пътувания и не винаги слушали наставленията Му, но несъмнено се числяли към тесния кръг ученици и били надарени със специфично духовно разбиране. За разлика от повечето апостоли, двамата били високо образовани, заможни и влиятелни личности. Едва с появата на Христос могло да се осъществи приятелство между тях, защото те били с напълно противоположен произход. Йосиф Ариматейски произхождал от прозелитско семейство, а Никодим - от еврейско семейство на свещеници и бил фарисей. За един фарисей било немислимо да поддържа такова дълбоко и трайно приятелство с прозелит, каквото са имали двамата. Това станало възможно само поради специфичната им карма и въздействието на Христос, който свързва сърцата. Йосиф бил кръстен отдавна от Йоан Кръстител, а Никодим се кръстил в същия ден като Исус от Назарет, но преди Исус да пристигне на мястото на кръщението. Никодим бил един от малкото фарисеи, които наистина приели в себе си идеите на Йоан Кръстител и очаквали новия Месия. кТой бил член на синедриона и успял да осигури място в него и за приятеля си. 

Йосиф и Никодим купили двора известно време преди да се разиграят събитията там и го приготвили. Въпреки размерите си забравената сграда била доста занемарена. На това място се свързали ясновидското усещане на Йосиф Ариматейски за особените места по Земята и почти забравеното старо знание на еврейското свещеничество, което имал Никодим. За разлика от висшите духовници, от които тогава никой не е бил посветен, Никодим знаел, че мястото, на което била разположена тази сграда, е свято.  

Йосиф намерил добра употреба за двора и обширната сграда, защото бил собственик на няколко каменоломни в северната част на Палестина и на територията на днешен Ливан. Също така той търгувал със скулптури. Затова в двора и къщата са били складирани ценни каменни блокове и скулптури. Той сам бил скулптор и изпозвал имота и като ателие. Никодим споделял любовта на Йосиф към изкуството. То му правело огромно впечатление, защото заради религиозния закон, забраняващ създаването на образ на Бога, скулптурата не била типичното юдейско занимание. Никодим по-скоро пасивно поемал в себе си красотата на пластичното изкуство, докато за Йосиф мотив за творчество му бил контактът с материала.  

Изборът на двора на двамата приятели за място на Последната вечеря е свързан с особена съдба. Тайната вечеря станала в рамките на традиционния празник Пасха (арамейски “Пассах”), за който много хора от селата прииждали в града. Клането на жертвеното семейно агне в храма било голямо събитие. Затова в тези дни хиляди хора се стичали към Йерусалим и се нуждаели от помещения, където да отпразнуват Пасхата. Ето защо възникнала нова професия - срещу известна сума някои хора посредничели на собственици на имоти за намиране на наематели на помещения за празниците. 

В предните две години Исус Христос имал контакт с човек, който Му осигурявал помещения на друго място. Този човек Йосиф и Никодим натоварили да намери наематели за двора им. Няколко дни преди празника Исус разговарял с Никодим за използването на имота от Христос и учениците Му на предстоящия празник. Заради това Никодим развалил договора с посредника, като му платил хонорара. Когато посредникът чул, че Исус Христос иска да наеме къщата, предложил да организира цялото обзавеждане за празника, което и станало.

                                  Христос определя мястото на всеки на масата 

На Велики четвъртък вечерта всичко вече било готово. Къщата и колонадите били осветени, дървените плъзгащи се врати между главната зала и страничните помещения били затворени и върху тях окачени пъстри килими. В северния и южния коридор сложили две маси за 12 души. В средата на залата имало друга маса за 13 човека. Четвърта маса също за 12 души била сложена в помещението за жените. Тази маса била на изток срещу масата за 13те. Всички четири маси били разположени като в правоъгълник и всяка гледала към една от посоките на света. Имало 48 места за учениците и едно място за Спасителя. В онази вечер дванадесетте апостола за пръв път се събрали всички заедно около Христос и се свързали завинаги чрез станалите събития.  

Присъствието на другите 24 апостоли и на жените не се споменава в евангелията, защото те се отнасят предимно към откриването на Новия съюз чрез превръщането на хляба и виното в тяло и кръв на Христос. Започването на транссубстанциацията преживели действително само дванадесетте апостоли, другите празнували традиционната Пасха. Но с близостта си и те подсъзнателно участвали в събитията.  

Вътрешността на залата, където била масата за 12те апостоли, напомня на разпределението в еврейския храм, състоящ се от три части. Високият таван бил от дърво, а подът – каменен, с релефи, които обаче с течение на времето се заличили. Възможно е и окултните символи, изобразени на пода, да са били толкова стари, че да не са могли вече да бъдат разтълкувани. В средата на помещението се е намирала масата, състояща се от три сегмента, разположени във формата на дъга. По средата от външната част на дъгата е било мястото на Спасителя.  

Другите маси също се състояли от три части и по времето на Тайната вечеря били разположени така, че сегментите да образуват кръг. Свръхсетивният поглед върху това разположение премахва пространственото разстояние между масите, които сочейки към една от посоките на света, се обединяват в кръг. Така и четирите посоки на света първоначално се раздалечават, но след това биха се докоснали, ако отправим окултен поглед отвън към земното кълбо. Това сетивно разположение на масите е външен израз на един духовен жест – тайната на разчупването на четириъгълника на четири части от един кръг. Неподвижният четириъгълник се превръща във вечно живо въртящо се колело. Тайната вечеря, както е била празнувана с всичките си специални ритуали по сетивен начин, образувала слънчев кръг, издигнал се от старото си четириъгълно обиталище, за да може в блестящата му среда да изгрее Азът на човечеството.

        Жертвената кухня и култовите предмети от съкровищницата на храма

Третата част от къщата била отделена подобно на вътрешността на храма с голяма, тежка завеса от главната зала. Няколко стъпала водели до голямата жертвена печка, разпложена пред задната западна стена. Пушекът бил извеждан през каменен димоотвод. Между стената и печката имало разстояние и там се намирал изход, през който по няколко малки стъпала се достигало до коридора, заобикалящ главната зала. Точно до тези стълби се намирала много ниска и незабележима врата, водеща към криптата. Стръмните стълби, издялани в скалата, минавали точно под печката. Много малко хора знаели за подземната зала, тя имала един вид духовна защита, така че човек да минава като сляп покрай вратичката и да не я забележи. Тя по-скоро приличала на врата на шкаф за хранителни продукти, отколкото на вход към някакво помещение. В кухнята имало шкаф, разположен точно до димоотвода. В този шкаф от обедните часове се е намирало едно изключително съкровище – съдовете за церемонията по транссубстанциацията по време на Тайната вечеря. Йоан и Симон Петър взели нещата по обяд от дома на жената, която днес се нарича Вероника и ги отнесли в кухнята. Комплектът се е състоял от чаша, плоска чиния за хляб, шест малки чашки и дървена табла. Начинът, по който комплектът попаднал у Вероника, показва състоянието на еврейското духовенство в Поврата на времената. Всички тези пособия били част от храмовото съкровище. Но свещениците проявявали абсолютно неразбиране към свещените предмети на праотците. Няколко века по-рано жреците все още знаели истинското значение на култовите предмети от съкровищницата. Но свещениците в Поврата на времената вече не били в досег с живия духовен поток, от който предците им захранвали народа. Ритуалите им се били изродили в сляпо следване на правила, за които не се знаело защо се спазват. Въпреки че и свещениците, и членовете на Висшия съвет се смятали за недокоснати от влиянието на езическите култури, упадъчният им начин на живот пречел на появата на свръхсетивни мисли или възприятия у тях.  

Понеже не се знаело вече нищо за окултното значение на предметите, те се преценявали по материалната си стойност. Една значителна част от съкровищата били постепенно продадени, за да се попълни касата на храмовия район. Жалките остатъци от съкровищницата били откраднати и преместени в Рим през 70. година от римляните. 

                                         Живата субстанция и тяло на чашата 

Чашата, използвана от Спасителя по времето на Тайната вечеря, в която по-късно е била събрана кръвта Му, някога била спасена от продажба от бащата на Йоан Кръстител, Захари. Явно Йоан я е носил със себе си по време на дългогодишното си скитане, защото след неговото обезглавяване наследството му попаднало у Вероника, която била негова роднина и много близка на семейството.  

Тази чаша била от материал с неясен произход – нито дърво, нито метал или камък. Тя не била нито мека, нито твърда, а едновременно и мека, и твърда. Цветът не може да се опише, защото това би било само едно моментно впечатление. Непосредствената представа е за зелено-кафяв тон, но понякога чашата изглежда и като блестящо злато или сребро с различни нюанси. От една страна материалът изглежда неземен, от друга сякаш е съставен от всички възможни естествени материали. Този материал може да се характеризира като “жива материя”. Това състояние на веществото не бива да се бърка с човешката природа, защото материалното тяло е живо, само докато Духът е в него. Чашата не била направена от човешка ръка, защото човекът не е в състояние да твори жива материя. Тази чаша съществувала дълго време преди Мистерията на Голгота и е от времето на Старата Луна (въплъщението на Земята, което наричаме “лунна инкарнация”). Там още не е съществувало минерално царство, а всичко, което се явявало като материално, още не било втвърдено или умряло. В онези времена чашата имала друга форма, по-скоро е била като огромно яйце. Едва с идването на Мойсей тя се превърнала постепенно в един вид купа с отвор. По-късно това странно образувание било прието сред окултните съкровища на храма. Но след като еврейските посветени все повече се приближавали към материализма, тази естествено жива купа вече не можела да бъде докосната. Това и преди не е било възможно, но чашата следвала еврейския народ, без да трябва да бъде докосвана от него. По-късно обаче се наложило да й направят две дръжки и краче, защото след загубата на духовната връзка с нея физическото докосване станало неизбежно, за да я задържат в съкровищницата на храма. Чашата можела да бъде докосвана само при дръжките и крачето, но не било възможно да се вземе в ръка живото й тяло. При появата на Христос на физически план в деня на кръщението на Исус купата се разтворила в чаша като прекрасен цвят, сякаш съществото от старите лунни времена се отворило, за да очаква приемането на Христовото слънце. Дръжките и крачето били прибавени малко грубо към това същество, което изтърпяло това действие. Крачето било сплав, произвеждана още от старите посветени от седемте метала, съответстващи на планетите. Това образувание било украсено с дванайсет скъпоценни камъка, изобразяващи космическата реалност на зодиака. Такива са имали на нагръдника си и висшите жреци. Крачето било украсено с още една фигура – метална змия или лозова клонка, увиваща се около него. Гледано отдолу, на крачето имало и малка лъжичка, закрепена между две метални скоби.

Този чуден предмет през предишните векове бил потънал в забрава и след екзекуцията на Йоан Кръстител се е намирал у Вероника. Тя купила и запазила и другите предмети при разтурянето на храмовото съкровище, използвани след това при Тайната вечеря. Шестте невзрачни чашки имали специфична роля, били са в особена духовна връзка с голямата чаша. Видимата поява на Граловата чаша от дълбините на човешката история можем да сравним с появата на Христос в тялото на Исус. Шестте чашки са като дванайсетте апостола, които за пръв път се събрали всички около Христос в нощта на Тайната вечеря. Дванайсетте си поделили шестте чашки, като по двама пили от една, така че се изпълнили думите на Спасителя “ако двама са събрани в моето име, аз съм там сред тях” (Матей 18:20).  

Седмата по-голяма чаша, която тук ще наричаме “Йоановата чаша”, също имала определена задача по време на вечерята. Плоската чиния за хляб била съвсем проста, дървена с метално покритие. Таблата, която имала размери 40х40 см, служела за слагане на чашата, малките чашки и чинията за хляб. За увеличаване на размера й от вътрешността чрез натискане на копче излизала плоскост като при някои разтегателни маси. Йоан и Симон Петър занесли тези предмети от дома на Вероника в кухнята по заръка на Христос. Това била последната вечер на Христос Исус на Земята. 

                             Празникът Пасха – заколването на жертвеното агне

Когато днес се говори за Тайната вечеря, не се взема под внимание, че тя се е състояла от три различни по съдържание и ритуали части. Първата част бил традиционният празник Пасха, втората е т.нар. миене на нозете и третата част – транссубстанциацията, същинската вечеря на Новия съюз.  

Първата част на празника почита еврейската традиция, но както ставало винаги през трите години на Христос, Той изпълнил ритуалите с живо значение. Христос ги тълкувал на апостолите по непознат дотогава начин, така че всичко, което казвал за смисъла и условията на старите ритуали, било изпълнено с истина, която можела непосредствено да се преживее. На апостолите се откривали напълно нови светове и те се чувствали укрепени и възвисени. Фактът, че Мистерията на Голгота съвпаднала с празника Пасха, има високо духовно значение и необходимост. Предвиденото от Провидението е могло да се случи само тогава. Целият дихателен процес на земния организъм оттогава се е бил настроил към обновление чрез оживяващите сили на Мистерията на Възкресението. Празникът Пасха имал значение също и защото приковал вниманието на човечеството върху действителното мирово събитие. Неслучайно в християнската традиция  във връзка с Мистерията на Голгота се говори за Христос Исус като за “агнец Божи”. Това понятие не е измислено от християнството, а е взето от ритуалния език на старото еврейство. 

Към еврейската пасхална традиция се числяло едно действие, което било неотменна част от тогавашния религиозен живот. Поради огромните културни различия, настъпили през последните 2000 години, днес то може трудно да бъде разбрано и прието. Става въпрос за централното събитие на празника Пасха – коленето на жертвеното агне. За гостите то се извършвало от свещеника в храма. В семействата, които нямали възможност да дойдат в Йерусалим, това действие било запазено за най-почитания и мъдър човек от обкръжението – или равина, или главата на семейството. Извършването на разреза било въпрос на чест и майсторство. Може би на някого се струва жестоко да се убие такова голямо животно с нож, но това е бил най-сигурният начин да се избегнат страданията на животното. Днес едва ли някой се старае да коли толкова изкусно, но тогава разрезът се правел със светкавична бързина направо върху сънната артерия, което незабавно убивало животното, преди въобще да може да усети болка. Може някой да е потресен, но описанието на Тайната вечеря би било непълно, ако бъде премълчан фактът, че в онази вечер Христос в качеството Си на учител саморъчно извършил разреза на жертвеното агне. Това, което днес ни се струва жестоко, някога имало съвсем друг смисъл. Човекът се е чувствал много повече свързан с естественото си обкръжение, в което и животните са имали своето предназначение. Днес едва ли някое животно бива убивано по толкова достоен начин, защото някога жертвеното животно е било дар за боговете. За целта се избирало най-хубавото животно от стадото, което изглеждало най-съвършено на хората. С благодарност те гледали на това животно, създадено от Земята и следователно от Небесния Отец. Най-хубавото и чисто животно трябвало да бъде върнато с благодарност на създателя и то било почитано по начин, който днес е напълно непознат. Давали му най-добрата храна, измивали го преди церемонията, сресвали го и украсявали с цветя и венци от ароматни билки, произнасяли молитви за душата му. Животното определно имало възприятия в душата си за всички тези ритуали и отдаване на почит. Забележително е колко спокойно приемали животните съдбата си след тази церемония, ако тя е била извършена правилно. Но от момента, в който Христос бил прикован на кръста, тази церемония вече не е оправдана, защото тогава била принесена нова жертва. Христос е подготвял апостолите за нея, като най-напред те трябвало да видят жертвата на агнето, после да преживеят промяната на веществата. Така очите им трябвало да се отворят за жертването на божествения агнец. Имало и друга окултна причина поради която Христос сам извършил разреза на жертвеното агне – защото самият Той се пренесъл след това в жертва.

                                      Трудният път до абстрактния Бог

Празникът Пасха трябва да напомни за изхода от Египет, случил се 1500 години преди Поврата на времената. От столетия еврейският народ празнувал освобождаването си от 400годишното египетско робство, от което Мойсей го извел. Но ние днес имаме съвсем превратни представи за това робство, защото в действителност еврейският народ е живял там в сравнително благоденствие. В никакъв друг период населението не се е увеличило толкова, както през тези 400 години. И именно там народът до такава степен се охранил, че станал духовно ленив, поради което изпаднал в действително несвободно състояние. Робството на Духа било по-тежко от физическото. Народът не могъл да опази вярата си в единния Бог, а свикнал с езическите богове на Египет, които му изглеждали много по-пластични от строгия, невидим Бог на Израил. Освобождението от тази духовна летаргия, което Мойсей осъществил, е била истинска благодат за човечеството. На него му струвало невероятни услилия да изведе народа от страната на благоденствието, като единственото, което могъл да предложи, бил трудният път на дисциплината и лишенията по време на дългогодишния поход през пустинята. Но изгледът за въплъщението на Месията бил възможен, само ако народът се завърнел при своя Бог. Затова било необходимо преминаването през пустинята, за да се откаже народът от всички езически влияния.

Идването на агнеца Божи било свързано с още един факт, водещ към пасхалните ритуали. Известно е, че фараонът отказал да пусне евреите и затова страната му била наказана с десетте проклятия. Последното, което предизвикало тръгването от Египет на сутринта, се състояло в това, че всеки първороден син на египтяните трябвало да умре. Но за да пропусне ангелът на смъртта къщите на евреите, те трябвало да ги бележат с кръвта на жертвено агне. Затова и празникът се нарича Пасха, което значи “преминаване, минаване покрай нещо”.

По време на Тайната вечеря се разказвала историята на т.нар. Песах Хагада “Историята на излизането” и едва тогава на апостолите им станало ясно значението на празника, защото разпознали Христос като Божия син, излязъл от спасените първородни синове на еврейския народ. На това място ще се опитам да предам на съвременен език това, което Спасителя казал на учениците след заколването на агнето: “Утре, братя мои, ще дойде часът, когато човешкият род ще бъде освободен от робството си. Затова днес празнуваме празника Пасха, защото утре ще дойде Изходът.” 

Това обяснява и разликата във времето на Последната вечеря спрямо действителния празник Пасха в Поврата на времената, чието начало било в навечерието на Разпети петък. Историческият Разпети петък била т.нар. вечер Седер (евр.”ред”). Тайната вечеря се състояла една вечер преди първата вечер седер. В деня на първия седер, по обяд на петъка, бил принесен в жертва Истинският агнец. Приковаването на Господ на кръста станало едновременно със заколването на агнетата в храма, чието блеене вятърът е донесъл до самия хълм Голгота. Робството, от което агнецът Божи извел човечеството, било робството на Аза под долните членове на човека, започнало с грехопадението. 

                                Жертвената кръв и пламъкът на Аза

След първото агне Спасителят направил разрез на второ агне, предназначено за масата на жените. Те нямало нужда да присъстват на церемонията на транссубстанциацията, защото непосредственото присъствие на разпятието на Голгота им заменило Тайната вечеря. При жените имало много повече разбиране за духовните поучения, отколкото при мъжете, от които само Йоан бил в състояние да застане до кръста на Голгота. Част от кръвта на агнетата била събрана в съд. Агнетата за другите маси били заклани по мои спомени от един свещеник. След това на Христос били подадени една клонка и кръвта на агнетата. Той намазал двата стълба и вратата на къщата с потопената в кръвта клонка, като произнасял тържествени молитви. След като влезли пак в преддверието, на апостолите им се струвало, все едно никога още не присъствали в тази къща. В известен смисъл това било така, защото се усилило възприятието им за значението на прага между външния и вътрешния свят. Спасителя отишъл в кухнята и напръскал жертвения олтар с кръвта, като цитирал откъси от Мойсеевите свитъци и псалмите. След това излял кръвта в огъня. Това никога дотогава не било правено от свещениците. Кръвта на агнетата досега била отвеждана през отвори на пода в подземни канали, захранвани от езерото Витезда извън северната градска стена и вливащи се в обширен басейн в долината Тиропеон. От един по-далечен подземен извор се вливала гореща вода във Витезда. И когато от подземните канали се носела кръвта на жертвените животни, водата в долината Тиропеон се оцветявала в червено. От “Откровението на Йоан” разбираме, че ориентираните към Христос души, които ще облекат белите дрехи, ще ги изперат в кръвта на агнеца (7:14). Разбира се, ние тълкуваме думите в окултен смисъл, но те показват, че Йоан принадлежи към еврейския културен кръг и даже е пренесъл в гръцкия език еврейското разбиране на думата. Този воден басейн в долината Тиропеон вече не съществува, защото през последните 2000 години нивото тук се повдигнало с 20 м. На това място - на югозапад от хълма на Йерусалимския храм между източно разположения квартал на бедните Офел и западно разположения горен град - Симон Петър, Йоан и Яков след Петдесетница и в следващите два дни кръщавали вярващите. Хората носели бели дрехи, а водата често блестяла в червен цвят от кръвта.  

Но по време на вечерта на Велики четвъртък Христос излял кръвта в огъня, а апостолите разбрали значението на този факт доста по-късно. Днес познаващият антропософията човек на съзнателната душа може да разбере, че Христос насочил с това действие към физическия носител на Аза, произхождащ от топлинния елемент. С това Той показал трансформацията на човешкото същество, което напусне ли храма на своето тяло, се намира в Духовния огън. Далечната цел на човечеството е сред пламъците на своя Аз да изгради одухотвореното топлинно тяло на Вулкан. Затова кръвта в огъня показвала най-висшата форма на живота. В тази мистична одежда на Йоан на остров Патмос му се явила първата йерархия и с нея и средната част на Троицата – Христовият дух. Йоан описва човешкия Син с очи като огнен пламък, лице, сияйно като слънце и нозе като разтопена мед. Но още в староеврейските времена Логосът се разкрил в горящия къпинов храст, незасегнат от пламъците, от който се явил Аз-съм. В свещеното действие на Христос се отразява променливото състояние на физическата организация на човека и завинаги запазената азова същност. Човекът ще яде от тялото на Христос под формата на храна, докато формира огненото си тяло, тоест приключи човешката еволюция. 

Приблизително на мястото, където в храма се намирал ковчегът на Завета, в къщата на Тайната вечеря, която казахме, че по структура е същата като храма, се намирало жертвеното огнище. В него се разкрила истинската божествена мистерия, която била пазена в кивота като скрита тайна на човешкото развитие. 

 




Гласувай:
4
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: anthroposophie
Категория: История
Прочетен: 180913
Постинги: 245
Коментари: 15
Гласове: 785
Архив
Календар
«  Юни, 2020  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930