Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 14.3.1913 в Аугсбург (СС 150 “Светът на Духа и проникването му във физическото битие. Намесата на мъртвите в света на живите”)

Този откъс продължава от там, където свършва цитатът в предния пост.  

И сега Вие виждате колко красиво се съчетава с това фактът, че се запазва нашата вътрешна духовно-душевна ядка, която развивайки се между раждането и смъртта, е свързана с правомерните сили. Защото този зародиш, преминаващ портата на смъртта, се владее изцяло от тях там, където е развил своите най-силни вътрешни сили на противодействие. В това, което е извън него, което увяхва външно, се намират ариманичните сили. И ние трябва да вземем под внимание как всъщност изглежда Ариман за ясновидеца.  

Когато нашите растения пораснат, увяхнат и листата им опадат през есента, тогава навсякъде се появяват елементарните духове, които Ариман изпраща на повърхността на Земята. Тук той плячкосва чрез своите елементарни духове всичко умиращо. Когато през есента вървим през полята и наблюдаваме с ясновидски поглед умиращата природа, виждаме как Ариман протяга във всички посоки силите си и навсякъде има свои пратеници от елементарния свят, които му донасят това, което е увяхваща физическа и етерна същност. Но като хора ние всъщност в известен смисъл също сме цял ден в някакво есенно и зимно настроение. В действителност лятното настроение на душата съществува, само когато тя спи. Спящият човек, физическото и етерното тяло наистина имат стойността на растение, а това, което е навън - Азът и астралното тяло - излъчват обратно влияние към физическото и етерното тяло. Те действат като Слънцето и звездите и карат да избуяват силите, които сме разрушили през деня. Тогава израства растителният живот, а дневното мислене има за цел само да премахне отново това, което нощта е накарала да разцъфне. Когато се събудим, ние пробягваме край своя растителен живот точно както есента минава над растенията по Земята. И същото, което прави зимата със земната растителност, извършваме и ние в своето физическо и етерно тяло с това, което те създават в напъпващия, избуяващ живот през душевното ни лято, тоест по време на нощния ни сън.  

Когато сме будни, за душата е истинска зима, а ако искаме да имаме душевна пролет, трябва да заспим. Това е наистина така. От тази гледна точка е лесно да се разбере защо хората, които не вкарват поне малко от душевното лято в будния си живот, толкова лесно изсъхват. Сухите учени, съсухрените професорчета са тези, които не обичат да приемат това, което не е изцяло съзнателно, не обичат да вземат нещо от лятото на душата. Тогава те изсъхват и стават напълно зимни хора. И за ясновидеца цялото развитие на дневния живот на човека се представя като нещо подобно на това, което Ви казах току-що за природата. Ако човек формира обикновени, насочени към външния свят мисли, ако мисли по материалистичен начин само за това, което се случва на външен план, тогава мислите му действат в мозъка по такъв начин, че този мозък отделя вещества, които Ариман може да използва много добре, така че той непрекъснато съпровожда будния дневен живот. И колкото по-материалистично сме настроени, толкова повече сме обсебени от Ариман. Затова не е чудно, че материализмът е свързан със страха, защото ако си спомните за “Пазача на прага”, ще осъзнаете как страхът отново е свързан с Ариман. 

Ние трябва да усетим, че в живота наистина сме изправени срещу сложни духовни светове. И от антропософията трябва да получим не само знания по различни въпроси, като например че съществуват Ариман и Луцифер, че имаме физическо и етерно тяло, то е най-малкото. От антропософията трябва да усвоим едно определено душевно настроение, едно основно чувство за човешкия живот, за това какво всъщност се таи в дълбините на душата. Ето защо е необходимо да съхраним с известен свещен свян думите за тези възвишени неща. Ако ги произнасяме непрекъснато, то тяхната сериозност и достойнство ще бъдат притъпени прекалено бързо за нас.

Така ние виждаме човека между раждането и смъртта в отношението му с правомерните духовни същества като поставен в известен смисъл между Луцифер и Ариман. И за да се извърши цялото развитие на човека по правилен начин, това отношение трябва да се запази и между смъртта и новото раждане. Само че това, което между раждането и смъртта е вътрешно, след смъртта и до следващото раждане става външно. От момента, до който имаме спомени за живота си, Луцифер посяга към човешката душа. Това става вътрешно и човекът не знае нищо за него, освен ако не го разбере от духовната наука и не се научи да го усеща. След смъртта нещата са различни. Тогава в определен момент Луцифер се появява също толкова сигурно по външен начин в живота между смъртта и новото раждане, както се явява вътрешно между раждането и смъртта. Тогава той застава пред нас в целия си образ и ни съпровожда, ние вървим редом с него! Колкото малко човекът познава Луцифер, преди да премине през портата на смъртта, толкова сигурно и ясно го познава, когато той върви до него между смъртта и новото раждане. Само че в днешната епоха това съзнание може да бъде и много неприятно. Ние можем да преминем областта между смъртта и следващото раждане и Луцифер, който не е само страшен, но има и нещо красиво, прекрасно във външния си образ, е в известен смисъл до нас и ние съзнаваме, че той е необходим на света. Все повече наближава времето, когато хората ще могат да преминават живота след смъртта по този начин, само ако тук са се научили добре да усещат и разпознават луциферичните импулси в човешката душа. Хората, които не искат да знаят нищо за Луцифер - а такива ще има и в бъдеще все повече и повече и те са май преобладаващата част - ще знаят толкова повече за него след смъртта си. Защото той не само ще стои до тях, а ще черпи непрекъснато от техните душевни сили, той ще вампиризира хората. Да бъде превърнат от Луцифер във вампир - това очаква незнаещия човек. Така той си отнема силите за следващия живот, като по определен начин ги предава на Луцифер.

По подобен начин стоят нещата и с Ариман. При него става следното. Двамата с Луцифер винаги са с нас между смъртта и новото раждане, но един път първият присъства повече, а вторият по-малко, докато следващия път е обратното. В живота между смъртта и новото раждане ние първо отиваме до някъде, а след това се връщаме. На отиване ни съпровожда предимно Луцифер, а на връщане към следващото раждане предимно Ариман. Защото Ариман ни води пак назад към Земята и е една важна личност по време на обратния ни път през втората половина [на живота между смъртта и следващото раждане]. Той също може да причини в известен смисъл нещо лошо на хората, които не искат да повярват в съществуването му в своя живот между раждането и смъртта. Тогава той им дава прекалено много от своите сили. От онова, което Ариман има в излишък, той им придава сили, свързани със земната тежест, които носят на хората болести и преждевременна смърт и внасят в земното битие всякакви нещастия, изглеждащи като случайности и т.н. Всичко това е свързано с тези ариманични сили.