Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.09 15:00 - Избрани афоризми от немския поет Новалис
Автор: anthroposophie Категория: Изкуство   
Прочетен: 432 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 17.09 16:20

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Новалис (Георг Филип Фридрих фон Харденберг – 1772-1801) е един от най-известните немски поети, родоначалник на ранния романтизъм. Като символ на това течение се утвърждава Синьото цвете от неговата незавършена повест “Хайнрих фон Офтердинген” (1802). Пътят в търсене на Синьото цвете - това е пътят на човека към неговия висш Аз.  

Силно влияние върху творчеството на Новалис оказва ранната смърт на неговата годеница Софи фон Кюн, която умира от туберкулоза. В своите “Химни на нощта” (1797-1800) поетът възпява смъртта и нощта като порта към мистичното свързване с любимата и с Христос.   

Покрай пожара на катедралата “Нотр Дам” много коментатори си припомниха единственото есеистично произведение на Новалис от 1799 г. “Християнството или Европа”. В него се говори за християнството като общ корен и обща ценност на Европа. Есето започва с многозначителните думи: “Хубави, блестящи бяха времената, когато Европа беше християнска и едно християнство обитаваше тази преобразена от хората част на земята”. В него Новалис се противопоставя на духа на Просвещението като видим предвестник на епохата на материализма и дава свой идеал за социален ред, който да възвърне единството на християнските народи на Европа.   

Въпреки силния духовен размах на мисълта си, Новалис е имал практическа нагласа, изпитвал е възторг от математиката. За него математиката е “великата поема, по която е бил сътворен светът”. След смъртта на Софи фон Кюн Новалис завършва минната академия във Фрайберг (преди това е учил право) и започва работа като минен чиновник във Вайсенфелс. Там умира едва 29годишен от туберкулоза.  

В дневниците и в тетрадките от следването си Новалис записва множество афоризми, от които е видно как той се опитва чрез поетизиране на света да преодолее разделението между природа, дух и душа, което за него е осезаемо. Приживе само малка част от афоризмите на Новалис е публикувана със заглавие “Цветен прашец” в списанието “Атенеум”, издавано от неговия приятел Фридрих Шлегел.  

В една непубликувана лекция от 26.4.1905 в Кьолн Рудолф Щайнер казва за Новалис, че е “прероден питагореец” (срв. сп. Europдer 9/2003). По-късно в цикъла от лекции от 1912 г. СС 143 той подробно говори за предишни инкарнации на Новалис като пророк Илия, Йоан Кръстител и художника Рафаело.    

Бъдете хора, така и човешките права ще ви дойдат oт само себе си.  

Международното право е началото на универсалното законодателство.  

От обществения морал зависи поведението на държавата. Облагородяването на този морал е единствената основа за една истинска реформа на държавата.  

Там където няма богове, царуват призраци.  

Грешката е необходимият инструмент на истината.  

Сред хората трябва да се търси Бог. В човешки случки, в човешки мисли и усещания се разкрива най-ясно духът на небето.  

Говоренето и слушането са оплождане и зачеване.  

Седалището на душата е там, където се докосват външният и вътрешният свят. 

Поезията лекува раните, които отваря науката.  

Всички случайности в живота са материал, от който можем да направим каквото поискаме. У когото има много дух, той постига и много в живота си.  

Ние сме свързани с невидимото повече, отколкото с видимото.  

Въодушевлението без разум е безполезно и вредно.  

Ако видиш великан, най-напред погледни къде се намира слънцето и внимавай дали той не е сянката на някой пигмей.  

Когато духът oсвещава, всяка книга е библия.  

Много истински книги имат съдбата на късчетата злато в Ирландия - дълги години се използват само като тежести.  

Бог иска богове.  

Всеки мислещ човек със сигурност ще намери една истина, откъдето и да тръгне и накъдето и да върви.  

Не би ли трябвало и в отвъдното да има смърт, чийто резултат е земното раждане? Когато един дух умре, става човек, когато човекът умре, става дух.  

Идеалът за съвършено здраве е интересен само в научен аспект.

Болестта принадлежи към индивидуализацията.  

Случайността също не е необяснима - тя има своята регулярност.  

Чистата математика е религия.  

Всички приказки са само мечти за онзи свят, който е навсякъде и никъде.  

Известна самотност изглежда е необходима за развитието на висшите сетива и затова прекалено дълго прекараното време с другите може да задуши някой свещен кълн.  

Моралът не казва нищо конкретно, той е съвестта - съдия без закон.  

Хипотезите са мрежи - само който ги хвърли, ще хване риба.  

Всички истински подобрения са морални подобрения, всички истински открития са морални открития.  

Духът непрекъснато доказва съществуването си.  

Във всеки човек може да ми се яви Бог.  

Кой би издържал престоя на земята, ако нямаше приятел в небето?  

Науката е едната половина, другата е вярата.  

Истинското винаги се запазва, доброто надделява, човекът винаги се издига.

Индивидуалната душа трябва да съответства на мировата душа.  

Който предава истината, предава себе си. Не става въпрос за лъжа, а за действие против убежденията.

Много хора са ми дали или са означавали нещо за мен, без да знаят. Хора, с които не съм разменил и една дума, дори такива, за които само съм чувал да се говори, са упражнили влияние върху мен.  

Дали ние се нагаждаме според нещата или нагаждаме нещата според себе, това е едно и също.  

Вицът е духовно електричество - за това е нужно твърдо тяло.  

Свещеникът не помни времето, когато е бил само клисар.  

Мечтаем за пътешествия във Вселената, не е ли Вселената в нас?  

Щом Бог можа да стане човек, той може да стане също и камък, животно, растение или елемент. И може би по този начин непрекъснато се случва избавлението на природата.  

Всеки човек има собствен език. Езикът е израз на духа.  

Ако една теория трябва да чака практическата си проверка, тя никога няма да се създаде.   

Абстракцията отслабва, разсъждението укрепва.  

Всяко духовно докосване е допир на магическа пръчка. Всичко може да стане магически инструмент.  


Божии деца, божествени семена сме ние. Някога ще станем това, което е нашият Отец.  

В злото също има прогресия. Ако човек не внимава, постепенно възникват различни чудовища - от бруталност, жестокост, престорена набожност и т.н.  

Злобата не е нищо друго, освен болест на душата.  

Чрез молитва се постига всичко. Молитвата е универсално лекарство.  

Всяка болест може да се нарече болест на душата.  

Който иска да търси Бога, ще го намери навсякъде.  

Сутрин сме млади, а вечер стари. Вечер завещението ни трябва да е готово, а нещата ни да са в изправност  

Със сигурност всяко лично убеждение придобива невероятни размери, щом се намери второ човешко същество, което да се присъедини към тази идея.      



Гласувай:
4
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: anthroposophie
Категория: История
Прочетен: 127500
Постинги: 179
Коментари: 15
Гласове: 230
Архив
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031