Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.07.2020 11:10 - Впечатления от постановката на “Рейнско злато” на Панчаревското езеро
Автор: anthroposophie Категория: Изкуство   
Прочетен: 1185 Коментари: 0 Гласове:
9

Последна промяна: 27.07.2020 11:11

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
В петък, 24. юли, 2020, на откритата сцена край Панчаревското езеро Софийската опера представи “Рейнско злато” на Рихард Вагнер. Участниците вече имат опит в поставянето на Вагнер край езеро, защото още през 2015г. представиха с голям успех целия “Пръстен на Нибелунга” в баварския Фюсен, край брега на езерото Форген. Акад. Пламен Карталов явно има интуитивен усет за значението на етерната атмосфера и за това, че е добре да се поставят именно Вагнеровите опери на открито, в които голяма част от действащите лица обитават етера. “И езерото, и природата, и небето участват в картината на спектакъла на открито”, каза той в интерво по повод откриването на лятната сцена “Музи на водата” на Панчаревското езеро. Тук несъмнено е прав. Карталов по принцип има усет как да бъде представено едно произведение, така че да въздейства максимално, да бъде атрактивно, пищно и ефектно. Спомням си едно представяне на операта “Цар Калоян” на открито през 90те години, в което се появиха истински коне. В Панчарево, незабележимо за публиката, участваха и истински природни духове. А дори зрителите на “Рейнско злато” чуха и хора на Панчаревските жаби, защото представянето на операта беше съпътствано от неуморно вечерно крякане. Жабешкият хор се включваше от храстите край езерото, като в кратките паузи, когато оркестърът и певците замлъкваха, поемаше и солото. Квакащите певци вероятно особено са се оживили, когато Алберих се превърна в голяма зелена жаба, която действително се появи на сцената и развесели публиката.   

Сценографията на софийските представления на Вагнерови опери е дело на известния художник Николай Панайотов, който от 1990г. работи в Париж, но в последните години все по-често е в България. Признавам, че творбите му не ме въодушевяват особено, но в “Пръстена на Нибелунга” той има интересни решения, като например големия въртящ се пръстен или седемте конуса, символизиращи кулите на замъка Валхала
. В Панчарево конусите на замъка Валхала бяха разположени пред срещуположния бряг, ефектно осветявани в различни светлини и към тях Вотан отплува в лодка на финала на представлението.

Изглежда няма отърване от неписания канон, че съвременният прочит на една класическа творба, пиеса или опера, непременно трябва да включва и атрибутите на днешния живот. Така сестрите на Пепеляшка от едноименната опера на Росини са  дефилирали като отиващи на фитнес мацки с анцуг и маратонки, Едип цар се е явявал с размъкнато сако и вратовръзка, все едно е прекарал 12 часа в офиса, Ифигения е звъняла по джиесема на Агамемнон. “Рейнско злато“ пък вече е било поставяно в Германия с Алберих по хавлия и чехли и с рейнските дъщери като някакво външно подобие на тризначките от “Биг брадър”. В Панчарево палавата игра на русалките сред вълните на Рейн беше пресъздадена чрез акробатика на трамплин, а Логе пристигна на сърф (не по езерото, а върху въртящия се пръстен, заемащ центъра на сцената).

Друг белег на съвременната цивилизация е все по-широката употреба на мултимедийни ефекти в театралните и оперните представления. Така представленията на Софийската опера в последните години гъмжат от мултимедийни ефекти, за сметка на все по-оскъдните декори. И докато в някои случаи употребата на мултимедийни ефекти е сполучлива, то широката им застъпеност във Вагнеровите произведения на софийска сцена на моменти ми е предизвиквала главоболие с натрапчивата си ариманична фалшивост. За щастие на Панчаревското езеро това въздействие беше обезсилено от самата природа и невъзможността в нея да се развихри Аримановата виртуалност. Зеленината на отсрещния бряг помагаше за това човек наистина да си помисли, че се намира на брега на Рейн. Сценичната картина се вписа отлично в пейзажа на Панчаревското езеро, което беше един прекрасен естествен декор. 

Оперите на Вагнер са вдъхновени в по-голямата си част от германската митология, разказваща за тайните на еволюцията. Тъй като действащите лица в “Рейнско злато” са свръхестествени създания (богове, природни духове, великани), те несъмнено са развълнували силно природните духове, обитаващи Панчаревското езеро и околностите му. Това можа да се усети по невероятната атмосфера на спектакъла. Всички елементарни същества обичат класическата музика, но тя е особено любима на водните духове. Имах съвсем осезаемото усещане, че и природните духове слушаха внимателно музиката, а на веселото “вага, вая, вагалавая” на Рейнските дъщери, имитиращо движението на вълните, сякаш пригласяха и Панчаревските им посестрими.

С певците на Софийската опера е работил известният музикален педагог Рихард Тримборн, починал преди три години. Плодовете на труда му личат между другото и в много добрата артикулация на немския текст. Наред с вокалните качества тя също е много важна, особено когато певците пеят на чужд език. Някои от артистите бяха съвсем млади и несъмнено тепърва ще се развиват, но участието им в едно такова представление е много важен крайъгълен камък в кариерата им. Отлични бяха Алберих и Водан, съотв. Бисер Георгиев и Мартин Цонев.

Накратко, представлението донесе на публиката едно изключително и необикновено преживяване. От духовна гледна точка беше важно тази опера да бъде изнесена не в салона на Софийската опера (чиято сграда въобще не е била строена с такава цел и в паузите понякога се чува музиката от близкия ресторант), а навън сред природата, и то в етерната атмосфера на водата. Важно е класически произведения да бъдат представяни сред природата, защото така хората, дори без да го осъзнават, помагат на природните духове да “съпреживеят” техните чувства, да опознаят по-добре бъдещите си “ръководители”, които един ден ще поемат тази функция от ангелите. А специално “Рейнско злато” освен положителните емоции сред публиката създаде и един светъл и възвишен контрапункт на астралната мръсотия, взела превес в последните дни в България и основно в София. 

Ето един кратък клип на Софийската опера за представянето на “Рейнско злато” в Панчарево - https://www.facebook.com/SofiaNationalOpera/videos/рейнско-злато-от-рихард-вагнер/1602037066617868/



Гласувай:
10



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: anthroposophie
Категория: История
Прочетен: 824356
Постинги: 458
Коментари: 15
Гласове: 6143
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031