Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.08.2020 17:00 - ВСВ и кражбите на Третия Райх или къде са изчезналите европейски съкровища?Победителите върнаха ли всичко?ЧАСТ II
Автор: drjosef Категория: Лични дневници   
Прочетен: 691 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 imageХитлер назначил Ханс Поси да му помогне да увеличи колекцията си, като се сдобие с колкото се може повече качествени музейни експонати, които да съвпадат със строгия критерий на неговите вкусове. Все пак, Хитлер винаги имал последната дума в избора. Творбите, съхранявани в галериите на Линц, се считали за негова лична собственост.

Според книгата на Хектор Фелицианос „Изгубеният музей“, една жена на име Мария Дитрих – довереничка на Хитлер и приятелка на Ева Браун, се превърнала в един от многото негови ловци на изкуства. Тя се подвизавала главно във Франция. В периода 1940-45 година тя купила около 320 картини в Париж, от които 80 отишли в колекцията в Линц. Макар да не разбирала много от знания и изкуство, тя успяла да продаде със завиден успех множество творби лично на Хитлер, при това със солидна печалба.

Колекцията в Линц била значителна. За пет години картините в нея достигнали 8 000. Единственият, който можел да се похвали с подобна огромна колекция от изкуства, е главнокомандващият на Луфтвафе райхсмаршал Херман Гьоринг.

Колекциите на ГьорингimageГьоринг бил от богато семейство и бил свикнал с луксозната обстановка, дрехи, изтънчената храна и забавления. Особена любов изпитвал към изкуството и започнал да трупа собствена колекция още през 20-те години. В началото на Втората световна война той се сдобил с достъп до творбите на някои от най-великите творци в Европа.

Много от придобитите от него произведения били конфискувани от музеи, галерии и частни колекции в окупираните от Германия райони. Смятаните за „нечисти“ творби разменял за по-уместни такива, или продавал с огромна печалба. Освен това Гьоринг купувал значителна част от произведенията в колекцията си от търговци в Европа и в света. Колекцията му се пазела в южната част на Берлин, в неговото имение Каринхол, наречено на съпругата му, която умира през 1931 година.

 

Гьоринг събирал най-различни ценности, от римски артефакти, до германски картини от 19-и век, както и бижута, произведения на изкуството, килими и гоблени. Особено много му допадали картините на голи женски тела и той ги събирал в излишък. Предпочитал и готическото изкуство, към което Хитлер изпитвал крайна неприязън, защото смятал, че е твърде упадъчно.

Операциите на Гьоринг за сдобиване с произведения на изкуството били много добре организирани. Той разполагал с множество агенти, които търсели и купували творби из цяла Европа. Един от неговите основни доставчици бил търговецът Валтер Андреас Хофер, когото Гьоринг лично избрал за управител на колекцията си в Каринхол. Главната отговорност на Хофер се изразявала в опазването, описването и съхраняването на предметите, но той прекарвал и голяма част от времето си в пътуване из Европа и купуване на нови творби. Хофер често използвал заплахи, за да принуди неохотните собственици да продадат имуществото си. Макар методите му да били нетрадиционни, той успял да се сдобие с огромен брой творби на неимоверно ниски цени.
Друг от ценените агенти на Гьоринг е прочутият д-р Кайетан Мюлман – бивши австрийски комисар по изкуствата, който бил назначен в Специалната комисия за защита на произведения на изкуството в окупирана Европа. Много от защитените творби били конфискувани предмети, които той купувал и препродавал с голяма печалба. Парите използвал, за да купува безбройни произведения, които отговаряли на нацисткия идеал. Хитлер също бил един от най-големите му клиенти.

Гьоринг се интересувал и от търговия с изкуство. Той често продавал разни произведения на изключително надути цени. Печалбите внасял във фонд, който набъбнал до два милиона райхсмарки. Голяма част от парите в този фонд били използвани за купуването на още произведения на изкуството.

В периода 1939-45 година Гьоринг събрал около 2 000 творби. Колекцията му включвала произведения като „Венера с Купидон“ на Лукас Кранах и „Двамата философи“ на Рембранд, както и няколко картини на Вермеер, които по-късно се оказали фалшиви. Изследователските арт операции на Гьоринг предизвикали бум на пазара на изкуства в Европа, който продължил няколко години.image

Бум на изкуствата

През Втората световна война Европа преживяла огромен ръст в търговията с изкуства, благодарение на голямото търсене и предлагане на „изродени“ и германски творби. Парижкият художествен пазар почувствал особено силен възход. Градът бил наводнен от ентусиазирани колекционери, най-вече германци, и опортюнисти, нетърпеливи да направят сигурни инвестиции в тези несигурни времена. Изкуството се превърнало в алтернатива на парите и често се разменяло за продукти от черния пазар, като визи за излизане от страната, луксозни стоки и храна.

 

Агентите на германските музеи, посолства и централната банка на Германия Дойче Райхсбанк сключвали по-голямата част от френско-германските сделки. Много от тези творби се изпращали в Германия. Изненадващото е, че сред чистите произведения имало и „изродено“ изкуство. Някои германски дилъри и колекционери били достатъчно смели, че да игнорират директивите на Хитлер и дори купували творби, класифицирани като еврейски. Ясно било, че целта на Хитлер за пълна арианизация на пазара се оказала неосъществима.

Десетки хиляди конфискувани творби били приютени в парижкия музей „Жьо дьо Пом“, един от главните офиси на ERR. Набедените за „лоши“ произведения, като тези на Шагал, Моне, Дюфи и Вилар, често се продавали за печалба от колекционерите. Може би най-значителните колекции, разпродадени от „Жьо дьо Пом“, са тези, задигнати от еврейските граждани Пол Розенберг и фамилията Ротшилд. Те включвали картини на Дега, Тулуз-Лотрек и Реноар.

Пазарът на изкуства във Франция просперирал през войната, което довело до забогатяването на много колекционери и търговци. Освен това, бумът на изкуствата допринесъл значително за френската икономика. Всичко това станало възможно, благодарение на серия от закони, въведени от нацистите.

Легализиране на кражбите

Конфискуването на имущество било регулирано и оправдано чрез един необикновен низ от закони и директиви, базирани на нацистката радикална политическа идеология. Законите, наложени от нацистите, се използвали като инструменти за потискане и сплашване на еврейската култура и на всеки друг, чийто идеи и вярвания се разминавали с техните. Освен това, законите играели ролята на предходник на окончателното решение, а именно – изтребването на евреите от европейския континент.

Кампанията на Хитлер срещу „изроденото“ изкуство от 1937 година е един от неговите първи организирани опити да регулира културната собственост в огромен мащаб. По онова време нацистката машина забранила всякакъв критицизъм и изложби на неуместни творби, които се конфискували. В началото повечето конфискувани предмети били прибирани по германските музеи или в други държавни колекции, но това скоро щяло да се промени.

Повечето от творбите в действителност били конфискувани около една година преди да се появи проектозаконът за изроденото изкуство.
imageСкоро след нахлуването си в Австрия нацистите ограбили държавните колекции, както и еврейските домове и магазини. Войниците грабели произведения на изкуствата, бижута, пари и други лични вещи. Нацистите очевидно искали да проверят докъде могат да стигнат с техните радикални практики. Преди Австрия грабежи от подобен мащаб не се били случвали на родния фронт.

До април 1938 година вече всички евреи били принудени да регистрират личната си собственост. Регистрираните предмети се описвали и се преценявали внимателно от нацистите. Този Указ за Регистрация на еврейска собственост буквално осигурил на нацистите подробен шопинг лист с предмети, които можели да конфискуват, когато си поискат. Макар по-късно Хитлер да въвежда закон, който му давал върховна власт над конфискуваните предмети, мнозина не го зачитали и прибирали ценностите в джоба си.

Два закона, одобрени от Хитлер през зимата на 1938 година, позволили на властите да арианизират еврейските бизнеси и да изземват еврейско имущество. Тези закони са известни като Указ за Запор над собствеността на враговете на държавата и Указ за Използване на еврейската собственост. Те били първите законови мерки, взети за регулиране на личната собственост на евреите, и били наложени в много от окупираните територии. Законите били само малка част от няколкостотин други мерки, въведени за улесняване на отнемането на собственост от евреите.

През 1940 година министърът на пропагандата Йозеф Гьобелс създал един проект, чиято цел била да възстанови всички произведения от германски произход, изнесени от чужденците през последните четири века.

Възстановяване

Германците са победени през лятото на 1945 година след шест години война. До края на войната загиват милиони, милиони остават без покрив над главата си и хиляди градове и села се превръщат в руини.

Някъде под тези отломки лежали безброй скрити съкровища и произведения на изкуството. Нацистите положили огромни усилия да скрият конфискуваните с години предмети. С края на войната настъпило време хората да започнат да изграждат наново живота си. Сред онези, които помогнали за възстановяването на културната собственост в разрушената от войната Европа, бил Отделът за паметници, изящни изкуства и архиви (MFA&A) на американските и британски армии, често наричан „Паметните мъже“.

След пристигането си в Европа MFA&A започва да търси местата, на които германците са скрили културните съкровища. Тяхната мисия била да възстановят и да опазят откраднатите и укрити от нацистите артефакти, да документират находките си и да съберат доказателства за осъждането на виновните.

 

Претърсвайки териториите, някога окупирани от нацистите, MFA&A открива някои от най-ценните културни съкровища на Европа, скрити на най-необичайни места. Всевъзможни творби били откривани във ферми, солни мини, празни вагони, бункери и под матраци.
imageСкъпоценната колекцията на Гьоринг била открита в Берхтесгаден Германия. Служителите на MFA&A организирали претърсване и в Нюрнберг и в бункерите под замъка Кайзербург открили една от най-големите си находки след колекцията на Гьоринг. Поставени в специално изработени медни сандъци били Свещените римски регалии, сред които мечът на свети Мавриций, скиптър и императорски глобус.

Стотици хиляди открити творби били евакуирани за съхранение в така наречените „Събирателни пунктове“. С времето събирателните пунктове се увеличили, за да приютят нарастващия брой новооткрити съкровища. В действителност, те заприличали повече на музеи, отколкото на складове.

Предшественикът на ЦРУ – Управлението на стратегическите служби на САЩ, изпратил специален екип, наречен Отдел за разследване на присвоено изкуство, да разпита нацистките служители и да анализира техните записки, за да може да издири истинските собственици на произведенията. Този процес щял да продължи много десетилетия. В крайна сметка около 3 милиона творби на изкуството били върнати на техните собственици.

Въпреки усилията на MFA&A и на Съюзническите сили, безброй безценни творби, като Кехлибарената стая, никога не били открити. Много произведения и съкровища били унищожени, загубени или преместени неизвестно къде. Вероятността те да бъдат открити намалява с времето. Много от тях навярно са изгубени завинаги.
imageПрез 1979 година започнал проект по създаването на реплика на Кехлибарената стая, който приключил точно навреме за 300-ата годишнина от основаването на Санкт Петербург през 2003-а. На церемонията по откриването на новата стая присъствали лично президента на Русия Владимир Путин и тогавашния германски канцлер Герхард Шрьодер.



Тагове:   картини,   кражба,   Гьоринг,


Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: drjosef
Категория: Лични дневници
Прочетен: 21154
Постинги: 18
Коментари: 20
Гласове: 85
Архив