Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.05.2020 08:36 - Интервю с Орис
Автор: bven Категория: Поезия   
Прочетен: 1371 Коментари: 2 Гласове:
9


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

 

imageНе зная за вас, но аз това пространство много добре го чувствам и го понасям достатъчно нормално, но много хора се чувстват зле. Защо – защото тези вибрации възбуждат в човека низшите центрове, за да използват тяхната енергетика, да развъртят Кундалини и да я спуснат в низшите центрове – да изгорят някакви етерни преградки и т.н. Но говорехме за влагата.

Астралното ни тяло се състои от 99% вода, само че от астрална вода. Затова астралното тяло е значително по-хладно по усещане отколкото нашите тела. Затова понякога, когато ни докосват астрални същности, то е като хладен допир. Затова в такива моменти е тежко, сякаш атмосферата ни задушава, усещаме нещо недобро, обзема ни вътрешно безпокойство, иска ни се да пийнем вода, да пием повече течности, защото изпълвайки с течности астралното тяло, ние го правим по-устойчиво към въздействията на външните вибрации. Между другото, защо тези вибрации се появяват - и то все по-често и по-често? Защото от 1906 година е пуснат пространствен космически реактор, който изпраща на тези части от Земята, които се обръщат към него докато Земята се върти, мощен импулс с вибрации от много високо ниво. И сега това става на три дни – Земята влиза в такива импулси – след това й дават да си отдъхне няколко дни. После отново няколко дни отново я обвиват в тези импулси. По-духовните хора, които не са зациклени на материалното, понасят това достатъчно леко. Аз усещам това в своето астрално тяло, но на физически план то слабо ми се отразява. Практически тези, в които са развити само низшите центрове, страдат много интензивно – тях ги боли ту това, ту онова. Започват да им се активизират всевъзможни болежки, защото са се получили пробиви в аурата – човек сам прави тези пробиви отвътре на своята полева обвивка.

Така ли?

Да, това е елементарно. От 2002 година насам буквално вече няма да ги има тези прекъсвания. Това все още не е високо ниво, обаче. Впоследствие Земята вече няма да излиза от тези вибрации. Тоест онези, които не успеят да възвисят своето съзнание поне до 9ти-10ти обертон, или да речем – минимум до осмия, от който на дадения етап започва безсмъртието, така да се каже, ще се чувстват много, много зле. Те ще умират, умират и умират. Практически във всички тези предсказания за глобални катаклизми – например в Апокалипсиса на Йоан Богослов е дадено числото 666. И ето на – всички търсят числото 666. Но ако нарисувате това число и излезете от физическото си тяло, ще видите числото 999. Защо? Защото аз излязох на нивото зад огледалото – защото в астралния план съществуват огледала. Аз излязох на нивата на вибрации отвъд огледалото – приблизително на това ниво на Йоан Богослов са му показвали тези видения, които предстоят – краят на света, апокалипсиса, защото по-ниските нива – на нивата с по-ниски вибрации, не могат да бъдат обхванати такива глобални процеси. Та на това ниво аз видях 999. Какво е това 999?

Това е онова количество хора от всеки 1000 души, които не са готови да възприемат истината в този вид, в който тя е. В този вид, в който тя ще бъде преподадена от Учителите. Тоест толкова ниско ниво – по всяка вероятност това е било тогава. Сега може би нещо някъде някак си се е променило. Но като общо, съдейки по моите безплодни усилия, когато се обръщам към хората заради своите книги, заради разпространяването на знанията – както ви казах – към бизнесмени и банкери – нула, нищо – та ако се съди от това, то навярно числото на звяра е останало в сила. Значи от 1000 човека 999 не са готови да възприемат това, за което говоря сега.

Значи те ще загинат, така ли? Ще преминат в друг свят?

Не. Просто когато те умрат, ще бъдат прехвърлени на друга планета, за да усвояват физическия план в съвършено друга звездна система, даже – както казаха Плеядианците – в други Галактики са им намерили места - намерили са планети, които по своето ниво съответстват на нашата Земя.

Наистина ли има ангели с крила?

Да. При някои същности - особено от планетата Хирон – това е много високо духовна цивилизация, - те имат нещо, което в нашето разбиране са крилца, но които не се използват за придвижване – те не махат с тях. Това може да се сравни с металокатори. – със система, посредством която те се преместват в различни пространства. Онези, които са ги виждали преди, онези художници например, които са рисували икони и които също са ги възприемали по такъв начин, те са възприемали това като крила. Някои много приличат, но не се състоят от пера. Просто приличат на такива – бели пластинчици от лек материал, но това не са пера. Това не е неотменима принадлежност на това същество. Тоест, това може да се свали, от това можеш да се освободиш. Но когато трябва да се преместиш много бързо в пространството, това приспособление се използва.

Правилно ли съм разбрала, че от това доколко успешен е квантовия еволюционен скок, ще зависи и бъдещето на целия Космос?

По принцип да. Защо - защото сега тук се провежда такъв експеримент – разработена е система – тази кристалическа решетка плюс този пространствен реактор - това е определена система, която между другото е била намерена съвсем забравена в съвсем друга Галактика – тоест не точно забравена, а просто много отдалечена от центъра на нашата Вселена. Там са се опитвали да я използват, но нещо попречило и ето – от информационната библиотека на нашата Вселена нашите Учители са измъкнали тази информация, намерили са я и сега я прилагат към Земята. Какво означава това?

Тази пространствена енергийна решетка – вибрацията на 14 обертон, благоприятства за въздействие, за възвисяване на съзнанието посредством установяване на резонанс. Но те подвеждат всичко започвайки от низшите вибрации – отначало включват осми-девети обертон и предизвикват резонанс в тези съзнания, в които тази вибрация някак присъства. И хората започват да достигат до това ниво. Започват да изпитват стремеж към духовното развитие, започват да се интересуват – а какво е Космос? – да търсят отговори на своите въпроси и прочие.

Но те достигат до това чрез страдания, така ли?

Естествено, защо – защото това не е естественото за тях ниво на вибрациите и низшите енергии дисонират с тях, а щом възникне дисонанс – възникват болежки, болести. Разбирате ли? За да излезете на резонанс, е нужен духовен стремеж. Щом се появи по-голям и все по-голям резонанс с обкръжаващото пространство - болестите изчезват. Защо? Защото те са следствие от дисонанса, от дисхармонията. Резонансът е хармония. След това се включва деветият обертон. Тези, които посредством резонанса са излезли на осмия обертон, те спокойничко отиват на деветия, на 10, 11, 12, 13 и 14-тия. Към десетия обертон ще има много хора, които ще придобият такова съзнание – на христовото ниво, тоест – когато любовта към всичко ще бъде преобладаващо чувство в човека. И стремежът да принесеш колкото може по-голяма полза за цялото, разбирането на същността на цялото, ще бъде главния отличителен признак на човека, който наистина е отличителен признак за тях.

Защото нехората се отличават с това, че привързвайки се към физическото човешко тяло, мислят като животни. Някои по-хищно, други – които са колективната душа на тревоядните и които са решили да изследват физическия план с помощта на човешки форми, действат по своему, но също като животни и чрез всевъзможни дела и закони, които са приети при тях – тези закони. А човекът се отличава само с това, че той живее за другия - не за себе си. Та колкото повече добро правиш на другите и колкото повече отдаваш себе си в служба на другите. И когато разбираш, че тази служба е именно на това ниво, на което ти я разбираш, - разбирате ли – не в услуга, а в служба, тогава това доставя истинско удовлетворение и удоволствие и животът придобива смисъл.

 

Човек трябва ли да обича себе си?

Да, трябва. Защото само ако познае доброто в себе си – защото ние обичаме в себе си само това, което е добро. Разбира се, това е различна любов. Да речем, егоистичната любов обича и други качества – ето такава съм, кокетка, или аз съм такъв – с яки мускули – край, обичам себе си – ето оня там хилавичкия пълзи – аз него ще го притисна и ще му измъкна всичко. Разбирате ли разликата? Затова всеки обича в себе си това, което намира за по-хубаво. Аз например много неща в себе си не обичам. Много. Но има и неща в мен, които обичам.

Какво например?

Например това, че ми доставя огромно удоволствие да се раздавам – на късчета знание, на късчета енергия – на всички хора. Може и да ме няма, но на всеки от тези хора това знание ще остане и те ще го използват надлежно. Е, нека ме няма. За Бога, нека ме няма, но затова пък нещо хубаво ще има във всеки от тях. За мен това би било най-голямото щастие. Ето, сега Господ ме чува – нека направи това.

А какво не обичате в себе си?

Не обичам избухливостта си – защото, когато видя нещо недобро, в мен веднага се изправя Сергей Цвельов. Това, с което той не може да се примири – например някаква гадост, агресия, при това агресия низка, подла, гадна. А Орис възприема това иначе: „това е агресия, това е живота на този човек, нека той чрез своята агресия, така да се каже, познае себе си и да получи както следва” – и той действително получава – чрез своята агресия получава много неща – чрез болежки, различни травми и прочие. Орис разбира това. Цвельов също разбира това, но не иска да се примири с него. Щом това е хулиган, според него трябва да бъде поставен на място, още повече – ако хулиганства пред очите ми. И тук започва борбата – Орис започва да доказва на Цвельов, че „добре, ти ще се включиш сега” – независимо, че това става за броени мигове, води се такъв диалог. И ако опасността заплашва физически човека, Цвельов е по-бърз. Ако някой от близките ми го грози опасност, или яко някой ги е обидил, особено ако това се отнася до моята жена или сина ми – не знам. Ето такъв съм – лош, но какво да се прави. Ето това в себе си не го обичам – аз зная, че това е нещо лошо в мен и че с това на злото отговарям със зло. Тук навярно в мен говори и войнът, който не може да устои против такова насилие.

Друго, което не харесвам в себе си – това, че много често съдя за хората по себе си. По аурата и енергетиката на човека мога да видя, че човекът е незначителен. Но поставям себе си на негово място и си представям, че при мен идва някой с такива предложения, с такива възвишени задачи, Е, как можеш да устоиш – как можеш да кажеш: „абе я се разкарай”. И все едно – продължавам да се надявам, като глупак, че той някога трябва да реагира надлежно. Иска ми се да виждам хората по-добри, а в същност те стават все по-лоши и по-лоши. Колкото по-нататък въздействат тези вибрации, толкова хората повече озверяват. Хващат се за такива неща, че изобщо не разбират, че извършват самоубийство. Те не разбират, че живота, който водят, с това му качество, е самоубийство. Те сами себе си погребват и даже не си представят на какво се обричат.

Това борба на тъмните сили със Светлината ли е?

Нека кажем така: за ниско развития човек това, което правят светлите сили ще се определя и разбира като зло. За човека с по-високи вибрации пък техните проявления – на техните чувства, желания, на физически план, ще се проявяват като зло. Затова зависи от каква гледна точка гледаме на тези неща. Къде са тъмните, къде са светлите – в действителност всички ние сме сиви. Когато общуваш със същества от много високо ниво, тогава разбираш – боже мой, колко всички ние тук сме СИВИ!

Ние разсъждаваме така: ето злото, ето доброто. И си позволяваме да съдим за някого, че е лош човек, а в същото време ние правим нещо сто пъти по-лошо от този, когото наричаме зло. А говорейки за добрия човек, ние се заблуждаваме – това далеч не е добър човек, защото неговите подбуди могат да бъдат зли. Хората не виждат неговата истинска форма и лице. Може дотолкова да завоалира всичко с красиви думи, мисли, призиви, че просто е невъзможно да разбереш лошото в него.

Много от онези, които гледат предаването сега, също могат да кажат: „Да бе, хубаво говори, но аз мисля, че ни говори всичко това, за да можем да му дадем своите парички и ще изчезне някъде в Африка и там над нас, глупаците, ще се надсмива – ето вие ми дадохте своите пари ужким за духовни цели, а аз ги отнесох.” Много хора мислят така – аз сега чета това от мислите на тези телезрители. Благодаря ви. В действителност обаче нямаме време за хитрости и подобни лъжи. Защото толкова много трябва да свършим за оставащото ни време. Сега работят много различни посланици. Аз не зная какъв съм аз.

Ами посветен.

Абе какъв посветен. Кой ви го каза? Аз не съм посветен, не съм Учител, аз съм никой. Вие знаете ли – един старец много ми хареса. той ми отговори така: „знаеш ли синко, аз съм като теб – земен, никой. Това, което ти казах, ами аз така мисля, но може и да не мисля така – може Бог да ми го е дал. А аз кой съм – аз съм никой.” Така и аз ще ви кажа сега – по принцип аз съм никой. Мога да се нарека всякак, но същността не е в това – главното е в това, че тези знания са нужни на някого, някой е търсил и жадувал за тези знания, на някого те помагат да еволюира, да се саморазкрива, да се самопознава, а на други тези знания са противни, защото това е нелепост, - за тях те са някакви глупости: някакъв край на света, някакви си Плеядианци, Сириусианци - моите знания, които предавам. Но всяко такова послание намира своя отклик в едно или друго сърце. Ако макар и само хиляда сърца се отзоват на този мой повик, и това ще е добре. Считайте, че хиляда човека вече съм спасил. Но по принцип трябва да спася значително повече. Поне 144 хиляди. Тогава ще мога да кажа, че животът ми в това въплъщение не е бил напразен. Защото заедно с мен във висшите слоеве, висшите вибрации, висшите светове, са излезли 144 хиляди човешки съзнания, които са преминали през всичката мерзост, която тук сме сътворили и са успели да излязат там.

Защо имате такава инормация – ето например Орис.

Това не е у мен – аз съм Цвельов. Но с вас сега говореше Орис.

Добре, но вие я имате, а аз я нямам.

А може и да я имате, но да не знаете. Може да дойде време, когато ще разберете – ето аз до 35 години бях съвсем невярващ. Преди 8-9 години едва ли имаше по-невярващ човек в Бога от мен. Но минаха някакви си 9 години, а сега по-вярващ в Бога човек от мен може би също няма. Защото аз разбирам Бога така, както немного хора го разбират.

Кога стана това – когато бяхте директор на космическата база за отдих и бяхте уволнен ли?

Не, това е само инструмент, за да бъде въведен човека в стресова ситуация. В стресова ситуация се извършва изместване на съзнанието. Колкото е по-тежък този стрес, толкова повече способства той за вътрешния растеж, за разтваряне на някакви вътрешни способности в резултат от очистването на енергийните центрове, в резултат на развитието на психичните центрове и в резултат на това човекът става съвсем различен от онова, което е бил преди това. Получава се обновен човек. Затова към стреса трябва да се отнасяме като към бърза помощ.

Човекът е смъртно болен – духовно – и му изпращат стресова ситуация. Или е закъснял в своето развитие и с изпълнението на задачите за своето въплъщение и му се изпраща стресова ситуация и колкото повече е закъснял, толкова по-сурова е ситуацията – такава, че той решава дали да умре или да живее – или самоубийство или .. – той не може да си представи как да живее по нататък след това – прави правилен избор и малко по малко започва да излиза от стреса. И накрая се получава съвсем друг човек. Става претопяване – както когато хвърляш руда в топилния котел и в резултат от този температурен стрес, от всевъзможни добавки и прочие, се отлива метал, от който може да се направи всякаква форма. Ако искаш, излей формата на Орис, или на Анаела. Затова – зададохте въпрос за занижената самооценка.

Голяма опасност от нещо такова има при хората, които са призвани да изпълняват глобални мисии – моята глобална мисия се заключава не в написването на книгите, а в това, което тепърва трябва да направя. В това движение на вестителите на Светлината. Всемирно движение на вестителите на Светлината. На прегарящите тъмнината. Та при такива хора главната опасност е в това самомнение, в гордостта – те изведнъж започват да мислят: „Абе какви сте вие – аз съм Учител, зная толкова много – а какви сте вие?” Разбирате ли? Ето, това е най-отвратителното, най-мерзкото, най-страшното, което може да се наблюдава изобщо сред духовните хора – това е моментална деградация. Това знание го е разбило и той напълно е изгубил разума си. Това е синдромът на Луцифер. когато имаш много и изведнъж започваш да се мислиш за повече от Бога. Та ти си никой. Каквото Господ поиска да направи, това и ще направи. Ето, на дадения етап Той е дал някаква знания, дал ти е някакви способности, но ако не се държиш както трябва, след миг ще ти отнеме всичко това, защото можеш да натвориш такива неща, които после няма да могат да оправят е десетина Ориса.

Как да се избавим от гордостта?

Не зная. Само вътрешно някак си. Аз например никога не съм бил склонен към това. Казвали са ми: „като станеш известен с всичките тези книги ще се промениш.” Но аз познавам себе си. На мен това не ми е нужно. Аз ви казах – този филм, който правите сега, не заостряйте вниманието към мен. Нека бъда само като петото колело към талигата. Знания да предавам мога – нека тези знания останат. Но на самия мен не акцентирайте като на личност, защото най-голямата ми мечта е да тръгна да странствам – никой да не ме вижда, никой да не ме познава, да не знае кой съм, да тръгна по манастирите. Временно – просто за няколко месеца да отида сред народа и да поговоря с хората, просвещавайки ги по пътя. Нека не знаят кой съм – срещнали са се с мен, получили са нещо, тоест аз съм им оставил част от себе си, част от своите знания. Да отида по-нататък, на село, просто да разговарям с хората, да им разкажа за живота, за Бога, за същността на религията, за същността на божествения стремеж, за същността на нашия живот. Отново оставям част от себе си. Отивам по-нататък. Ето най-голямата ми мечта.

А не мислите ли, че животът ви много ще се усложни след това предаване? Ще се втурнат към вас.

А защо да го правят? Аз не съм учител, нито посветен. Защо да се втурват към мен?

Ами например защото можете да лекувате.

Аз не лекувам индивидуално. Това, което давам е за всички. И без това моите Учители вече ми се караха заради това, че хабя толкова енергия за лечение, докато тази енергия трябва да се използва за съвсем други нужди от духовен план. Защо да идват при мен? Аз съм никой. Ще дойде при мен – а аз време просто нямам, за да се занимавам с него. Ето, днес дойде една жена със сина си, за да я видя. Видях я. Определих какво е положението. Но с какво мога да му помогна сега? Аз не мога да се занимавам с него. Бих могъл да му помогна. Там има много сериозно „насаждане”. Много слаба аура. Това може да се оправи.

Атака на тъмните сили, така ли?

Да. Ами едно низше съзнание стои там и край – трябва да бъде изгонено от там. Макар, че за това има много начини и пътища, но аз нямам време, за да се занимавам поотделно с всеки човек, да му помагам, да му разказвам или да предприема нещо, защото съм зает само с това да се занимавам с набавяне на средства и да се занимавам с издателска дейност – тоест да се занимавам с неща, с които не би трябвало да се занимавам.

Кажете, всеки човек ли има свое предназначение?

Не, има свое съответствие с общата цел на развитието. Въплъщавайки се на физически план, душата – но първо тук има индивидуална цел на духа. Например, той не е познал себе си в енергиите на ето такива вибрации - във вибрациите на завистта, лъжата, и за да ги познае, му е необходимо да въплъти на физически план свой аналог, тоест душа, която да бъде именно такъв човек – алчен, лъжлив и т.н., защото само чрез тази личност Духът ще познае себе си в тези вибрации. Той ще придобие качества, които в себе си няма. Главното е опитът. Именно този опит е тези качества, които духът придобива с помощта на всяка от множеството от своите души-аналози.

И ако е победил тези отрицателни качества, той се издига към по-високи вибрации, така ли?

Разберете, Духът изследва физическия план на много нива – както на по-високи духовни вибрации, така и на по-ниски. Защо? Защото самият той е идеален. Тоест всички тези души, които ги има, които той въплъщава, те са много далеч от съвършенството – от него. Защото това ниво, на което той се намира, всяка от тях някога трябва да достигне. Но на самия него това не му е нужно – той знае себе си на това ниво. Той е познал себе си на това ниво, когато е бил обитател на една от цивилизациите от системите Сириус или Плеяди, да речем. Там той вече е опознал себе си. А ето тук той не познава себе си – в тези енергии – например как се държи и прочие. И ето, той се въплъщава отново тук и с помощта на личността, на душата, започва да познава себе си. Ето например аз никога в живота си не съм пил силен алкохол. Бира съм пил и обичам. Мога да пия сухо червено вино. Но водка или нещо друго – не. Никога в живота си не съм отпивал.

А защо?

Не зная защо. В девети клас при едно изпращане налях в чаена лъжичка, пробвах на езика си, изплюх го и край.Това беше единствената проба.

Смяха ли ви се?

Не знам. Всички бяха заети със самите себе си, а на мен ми беше интересно какво е това водка. Макар, че всички други пиеха и се чувстваха добре. Девети клас. Та ето – аз съм станал такъв не защото съм някакъв такъв добричък, а защото вече съм преминал през този опит и той не е нужен на моята душа. Нито на моята душа, нито на моя Дух.

В предишния си живот ли?

В предишни животи. Защо - защото един живот не е достатъчен, за да се освободите от това.

Бил сте алкохолик ли?

Бил съм алкохолик. Но от трите ми предишни въплъщения не познавам някой, който да е бил пристрастен към алкохола. Значи е било преди това. Значи аз 2000 години нямам пристрастие към това. Даже Шота Руставели, който е бил грузинец, най-много е обичал сухо червено вино. Та ето, аз ви казвам – ние ставаме такива добрички не защото сме такива, а защото някога сме получили опит, но не ние, а тази база, с която сме започнали своя живот, своето въплъщение тук. Душата е получила база за своето въплъщение тук и тази база съдържа опита на много и много други личности, които са въплъщавани от този дух.

Та в една от тези личности ние вече сме имали опита на убиец, затова сега не можем да убием никого – просто даже физически не можем. Даже да порнем с нож някого е противно на някого, или да допуснем още някаква мерзост, за която се счита, че е зло. Не можем, защото вече сме били такива. И когато гледаме тези хора ние трябва да разберем, че ние също не винаги сме били такива, каквито сме сега. Ето сега вие вървите пред поредицата от ваши въплъщения. Ето - тя участва в еволюцията заедно с вас. От това колко качествено ще преживеете този живот, зависи тяхната съдба. Защо? Защото вие ги придърпвате, вие ги водите, вие сте свързани с тях.

В предишните си животи ли?

В предишните животи. Например в предишния ви живот тази личност, която е умряла и сега пребивава на астрален план в дадения момент, тя в много голяма степен зависи от това какво ниво ще достигнете вие тук. Защо? Защото към това ниво ще се стреми и тя – стреми се и тя – интуитивно, без да подозира, че именно вие спомагате за нейния растеж.

А престъпника, убиеца – той за пръв път ли живее?

Не. Вие живеете, да речем за първи път. Аз живея за първи път – като личност – по принцип - за първи път и последен път тук, на Земята. В какво е смисълът? В това, че да речем аз съм получил само опита и знанията, които предишните личности са натрупали в себе си. Шота Руставели го е получил от Отец Георгий. А отец Георгий като база за началото на живота си е получил от Никодим. Но всички ние сме различни. Защо? Защото Шота Руставели не е Сергей Цвельов. Защото той няма опита от моя живот. Шота Руставели сега съществува на астрален план – такъв, по-млад от мен момък.

Чакайте, ето душата на същността – първата витка е първото й въплъщение, втората витка е второто й въплъщение – така ли?

Не. Вие бъркате дух и душа. Това, което нарисувахте – ето, спуска се Духът – висше Съзнание. Какво е това? Не трябва да го разбирате като Монада. Защо - защото Монадата е първоизточникова Същност. Същност, която още няма опит от съществуване в низшите светове, а да не говорим за опит в астралните, ментални и други планове. Тя току-що е слязла долу, за да ги отработва. Ние имаме предвид много високо развита Същност, космическа цивилизация, много високо развита в друга Галактика, в която съществуват съвършено други условия за съществуване, отколкото при нас на Земята.

И ето, тази Същност – за да познае самата себе си в други условия, спускайки се в различни нива на материята на нашето пространство - астрално, ментално, физическо, Тя започва да формира 12 аспекта на самата себе си. Представете си компютър. Цялата информация в него е записана. Тази изначална информация той хвърля на 12 дискети. И с всяка от тези дискети започва да работи някой. Тоест, постъпва нова информация. Някой нещо мисли – записва една дискета. Друг нещо планира, творчески мисли, на друга дискета друг човек записва. Когато дискетата свърши, когато набере изцяло обема си, бива поставена в компютъра – компютърът е Духът и всичко се хвърля там. Той взема тази информация – тази Същност, тази Душа, продължава своето съществу-вание по нататък – като астрална личност, а на нейно място той веднага създава в материята на нашето пространство нов самия себе си, но вече с опита на тази Душа и плюс още – вижте, една дискета, втора и т.н. – подали са му тази информация – тя вече ще стане основа – когато се вземе вече новата дискета, тоест нова Душа, нова личност се твори – тя вече ще има не информацията от първата дискета, а с всички тези заработени дела.

Значи Душата е една дванадесета част от духа. Но и Духът и Душата са едно и също – видове енергии.

Разбира се, но те са едно и също по нивото на информативност – това е много важно, защото далеч не винаги между Духа и Душата може да се постави знак на равенство. Защо - защото Духът присъства във всяка Душа само потенциално. Потенциално. И докато Душата не развие за себе си определени фини тела, в това число задължително трябва да бъде развито духовното, тогава тя става индивидуален Дух. Душата, дискетката - докато не излезе на кръга с множество, множество дискети, знания, опит и прочие, докато не излезе на определено ниво на информация – своята базисна, няма да стане компютър.

Значи всяка душа, всяка същност, всеки човек трябва да придобива този опит – задължително трябва да премине през лошото – така ли?

Да, задължително. Аз ви обясних. Ние биваме добри само защото някога сме били противоположни.

А какво означава „подобното се привлича от подобно”?

Нашият свят се основава на такива физически закони, според които отрицателното се притегля от противоположното. Противоположностите се привличат. Това е устроено така с цел ние според познаването на своите противоположности да познаем самите себе си от лошата си страна. Това е на физически план – даже при магнитите. Тук, в този план, плюсът и минусът се привличат. Във фин план всичко става обратно. Привличат се само тези същества, тези хора – няма да ги наричаме умрели. Защо? Защото ТЕ нас считат за умрели. Ето в какво е въпросът. Те считат, че там – е смърт – там, където ние сега живеем – те считат, че там е лошо и че там, където са те – е добре. Те НАС съжаляват – бедничките, и правилно постъпват, че ни съжаляват, защото по-лошо място няма.

Та - те там се събират в съобщества на база закона за притегляне на подобното от подобно. Вибрации, енергии с определен диапазон – те се стараят да влязат в резонанс. И едва когато заедно се съединяват и зазвучат като цяло, като едно, - тогава те се преизпълват с енергии, с творческа активност, имат и сила и запас от потенциални енергии за изпълнение на нещо - и техния живот има смисъл. И тогава те, вибрирайки, а на свой ред тези вибрации и енергии се състоят от низше ниво и от висше ниво. Тоест, изначално някой е имал ето това ниво, а някой – ето това ниво. Но всички са попаднали ето тук, но това е много близко по звучене – разбирате ли? И постепенно, в резултат от резонанса, тези, които се намират ето тук, те се издигат до висшето ниво. Постепенно. А тези висшите – постепенно преминават. Те се намират в едно пространство, в една точка на пространството. Висшето постепенно преминава на друг диапазон, друго съобщество, тоест тук вече човек е изчерпал всичките си интереси, които са го привличали в това съобщество. Интересува го нещо повече. И той хоп – преминава автоматически, в резултат от притеглянето на подобното от подобно, на друго енергийно ниво на съществуване и съществува в друго съобщество, но на низше ниво, по мъничко придвижвайки се, в резултат от законите на резонанса, се повдига до по-високото ниво. Като достигне до това ниво, като изживее всичко, което тук го е привличало – качествата, които за него са били интересни тук, по закона за притегляне на подобното от подобно той отново преминава към следващото и така той след смъртта си еволюира – продължава да еволюира
.

Това ли е израстването на колективното съзнание?

По принцип цялото пространство е колективното съзнание на планетарния Логос. Колкото по-висши са енергиите на по-висшите диапазони, толкова по-духовен ще бъде и нашият планетарен Логос. Богът на нашата планета, може така да се каже.

Значи Логосът е Бог, Господ? Висшият Разум?

Логосът – това е словото – ако се преведе буквално. Но, както е казано в Библията, словото е Бог. И Словото стана Бога. Логосът е станал Бог. По принцип всичко това са определения, в които ние се опитваме да вкараме това, което не се поддава на определение. Тоест това е съзнание, което обхваща в себе си цялото човечество на Земята – ние сме петата човешка цивилизация тук.

А с оглед нивото на развитие на Земята – сега се намираме на трето ниво от общо седем, така ли?

Да. Ние преминаваме на четвъртото и вече се движим по духовното ниво.

Е добре. Ще има ли край на света, или няма да има? Колко време вече се спори. Ще има ли край на света на нашата Земя?

Краят на кой свят?

На Земята.

Ако под това подразбирате свят и говорим за край на нашия свят,

На Земята

Пак ви казвам – Земята се състои от множество пространства – от физическо, астрално, ментално и т.н. други пространства. Затова, ако говорим за край на Земята, то тогава все едно да се говори, че планетата Земя като такава изобщо ще престане да съществува – и на физическо и на астрално и на ментално. Това на даденото й ниво на развитие е невъзможно, защото тя е много млада планета. Става дума за край на физическия свят. Какво означава това? Че в резултат на квантовия скок, когато стане изместването на полюсите, това би станало моментално и ако след това не стане разширяване на слънцето, то хората не биха го и забелязали. Мислят си – полюсите са се обърнали, значи всичко трябва да се преобърне.

Какво ще стане?

Оста на Земята ще се измести, но поради това, че силите на гравитация ще си останат, ние може даже да не забележим кога ще стане това събитие, защото за някои ние сега се намираме надолу с главата – по отношение към нещо – по отношение на северния или южния полюс.

Но самите ние ще забележим? Ще го усетим ли?

Чакайте. Дайте по ред.

 Времето много ще се удължи. То сега многократно се уплътни в сравнение с преди 50 години, - между това как хората са отбелязвали събитията, тоест в сравнение с линейното време на 1898 година и сега, има много голяма разлика. Сега минават 10 години – хоп – няма ги. Горбачов неотдавна казваше – „дайте ми 10 години и всичко ще се измени”, перестройка и т.н. Измина значително повече – може би 13 години. Какво по принцип се промени – много неща се промениха. Но просто изглежда, че това беше съвсем скоро. Като че ли вчера ставаше всичко това. Преди това всичко беше значително по-забавено. Та ето – преди самата смяна на полюсите, времето много силно ще се удължи. И ще изглежда, че събитията са станали толкова отдалечено едно от друго – ще изглежда, че по време е минал само един час, а ще изглежда като 10 години. Това ще стане в навечерието на тази смяна – в навечерието на квантовия скок.

Тогава защо казвате, че ни остава много малко време? Аз си мислех, че времето все повече ще се ускорява.

В най-последните дни, когато вече напълно ще бъде подготвена базата за пълното изместване на физическото и астралното пространство, на физическата сфера и астралната, когато астралната сфера ще погълне физическата, тоест, ще я поеме в себе си и ще се състои такъв феномен. В това време ще се проявят най-тъмните сили, най-лошите емоции, тоест хората, които останат към този момент, ще имат най-сериозните изпитания. Тоест това трябва да бъдат най-устойчивите, които по принцип, в сравнение с останалите, които са умрели, значително ги превишават по нивото си на съзнание. Те разбират много от това, което не са разбирали онези, които са умрели – например които сега умират, без да са стигнали до някакво високо ниво. Щом са доживели, щом са успели да се справят с енергиите, те вече са могли да се справят с множество съблазни, могли са да доживеят до това време и именно тук ги очаква най-сериозното изпитание, а именно – под егидата на доброто, на хубавото, злото ще започне да разгръща своите илюзии. И пак – злото. Това си е чист изпит. Тоест ти можеш да му отговаряш по адекватен начин – от теб се очаква лошо и ти правиш лошо, или да отговориш неадекватно – от теб изискват лошо, а ти, разбирайки това, тоест ставащото, действаш от своето, така да се каже – духовно ниво.

Как да отличим това зло. Очевидно то ще се яви в бели одежди?

Естествено. Злото винаги се пременя в бели одежди. Ако видите зло, което е черно, което е явно, то това вече не е зло, - това е просто проявление на антисвета – демонстрация на антисвета. А истинското зло винаги се опитва да се замаскира по някакъв начин и – ето сега вървят мисълформи от страна на някои телевизионни зрители – през пространството и времето – някои ще виждат зло и в мен. Да речем църковни дейци, тези, които са фанатично предани – аз не възприемам хора, които казват: „православните християни ще се спасят – всички останали са бесове, демони, дяволи, нечисти и с тях даже не трябва да се разговаря”. Същото се отнася и за нещата, които казват католиците и другите. Вярвам в човека, който казва: „момчета, не е важно каква е религията ти – важно е колко светлина има в теб и доколко ти си готов да споделиш тази духовна светлина, която е в теб. Дали си будист, кришнар или друг, ако в теб има потребност да отдадеш тази светлина на другите, ти няма да гледаш какъв е този човек и да казваш – Я покажи – как Исус на твоето разпятие си държи краката – кръстосани или направо? Ах – кръстосани – ами че ти си католик! Аз с теб изобщо няма какво да разговарям”.

Тоест фанатизмът е най-страшното зло – най-тъмната тъмнина, която може да има, защото маскирайки се под добро – „та това е християнин” (сега аз говоря за християните, защото аз самият се намирам под егидата на християнския егрегор) - защото „това е християнин, ходи на църква, изповядва се” - и изобщо не мисли за това, че неговото отношение към ближните му, което е такова само заради това, че те са от друга вяра, го изважда от руслото на духовния човек.

Сега телевизионните зрители седят, гледат ви и си мислят: та самият вие, господин Орис, сте фанатик!

Фанатик на Светлината – да. Аз фанатично вярвам в това, че във всеки от вас, седящите сега и наблюдаващи този разговор, това предаване, във всеки от вас има светлина. Само че не всеки от вас вижда това. Аз обичам всеки от вас заради това, че във вас има светлина и искам да ви покажа, че ако погледнете в себе си, погледнете – та ние сме еднакви. Аз съм православен, а вие – да речем, кришнар. Но ние сме еднакви – във вас има толкова светлина и в мен има толкова. За какво да спорим – какви крака, кръстосани или не. Та това, извинете, е идиотизъм да се говори, че това е правилно, а това – неправилно, че краката трябва да бъдат кръстосани и да се спори за това на сериозно ниво. И те спорят на глобално ниво – решават от стотици години тези въпроси. За какво мислят?

Кажете, как може да се спаси човечеството?

Само с любов. Само с любов един към друг, с любов към ближния, но не сексуална любов, а с любов-притегляне. Ти трябва да виждаш във всекиго светлината. Светлината е любов. Христос е светлина. Христос – това е любов, но освен любов това е и мъдрост. Затова сега трябва да се стремим не към разединяване, не към това, че „само тази религия и истина запазва, а останалите са лъжци – само ние” – а другите също говорят така на своите – разбирате ли? Ами всички те действат за тъмните сили, за дявола, за Сатана, за всичко лошо и деструктивно, което е заинтересовано от това човечеството в колкото може по-голяма степен да понижи своето съзнание и доколкото те не могат да изменят този процес – квантовия скок, - се стараят да направят така, че колкото може повече хора да се преместят от тази планета на друга планета и да бъдат точно така подвласни на тях – на тези сили, на силите на черния конус на тъмнината.

А можете ли да ни нарисувате тези светове?

Не. Това, което нарисувам тук, ще бъде съвсем друго – това са дотолкова взаимопроникващи неща, дотолкова взаимопресичащи се неща – например някаква емулсия, в която са разтворени някакви вещества, различни компоненти - да ги разделиш е невъзможно, защото всички те взаимно проникват, взаимозависими са – в дадената форма на съществуване, в дадената течност.

Тогава покажете ни градациите на вибрациите.

Градациите на какви вибрации? На какво?

На душата – на това, за което говорехме – гравитоните.

Имате предвид човека или нашата планета?

Човека.

Ами съществува ето такава аура на душата. Като общо аурата обхваща главата – малко по-високо от главата, тялото, бедрата, част от краката и част от ръцете. Това е основният компонент на полевата обвивка на човека – на средния човек. Според това доколко са наработени менталното, духовното тела се увеличава размера на самия човек – човешката форма.

Тоест при един е по-голяма, а при друг – по-малка, така ли?

Разбира се! Съществува такова понятие като енергиен вампиризъм. Този, при когото аурата е малка, с всички сили се старае да удържи енергията си вътре в себе си и да не даде никому. Този, който има много, поради това, че при него тя се възстановява посредством това, че той се захранва постоянно с енергия от много високи планове, - собствено казано, какво може да вземе той от друг човек, който е на по-високо ниво на духовност? Той има, да речем, такава аура, която когато той върви, захваща всички останали и те са под негово влияние. Затова казват, че „този човек притегля към себе си”. С какво притегля? С това, че от него можеш да се захраниш, а да се захрани този човек може само с тези енергии, които вибрират в самия него. Доколкото той има неголяма аура, то в него нивото на вибрация на енергията е достатъчно грубо. Затова той взема от този човек само тези вибрации, вампирира само тези енергии – грубия тип енергии.

Духовното не може да вземе, защото то няма към какво да се притегли – подобното се привлича от подобно. И когато вземе тези енергии от този човек, оня човек нищо няма да почувства – защото неговото съзнание пребивава ето тук – пребивава на високо ниво. Спуска се даже и тук, но и това е високо ниво. Даже нивото на Сахасрара и то е високо ниво. Той не съществува на тези енергии – тези енергии грубите, на него са му нужни само за да прави нещо на физически план – да съществува на физически план. Когато от него биват вземани тези енергии, той преди всичко чувства неразположение, защото тези енергии са го защитавали от проникването в него на някакви енергийни патологии. Ако в него няма звучене на този обертон – например на 14 обертон, - ако в този човек го няма, то вие няма да можете да споделите с него енергии именно на това ниво и именно тези енергии да отдадете, но когато той се приближи към вас и навлезе в зоната на вашата аура, то много енергии - просто законът е такъв, че висшите енергии са способни да прегарят низшите енергии – прегарят определено ниво низши енергии. Просто доминират, извеждат ги от даденото пространство. И той ще се почувства добре, защото някои лоши енергии в него са станали по-малко. И този човек ще може да влияе на другия в най-висок план само на това ниво, на което в този човек се намират най-високите вибрации. А те могат да заемат доста невисок диапазон. Затова това, което говоря, за мнозина е пълна бъркотия – те изобщо не възприемат това, защото то е на високите нива на вибрации на съзнанието. Съзнанието трябва да отговори с взаимност на това, да го възприеме, да го погълне в себе си и да каже „разбрах” – значи е станал резонанс. А ако това, за което говоря и тези енергии, за които говоря в него просто ги няма, то той ще стане от телевизора, ще плюе, ще каже „абе я върви на ...”

Звънят ми от Швейцария и казват: „Сергей Василиевич, толкова малко са тези, които...” – Казвам им: „Момчета, бъдете готови за това: че от хиляда човека, към които се обърнете, един ще може да ви разбере и да каже: „Да, разбирам. Напълно съм съгласен с това и го приемам. Това е мое и искам да участвам в това дело. Приемайте ме в своята команда”. Хилядният! Но до него трябва да стигнете. Ще има двеста, триста, петстотин, които ще се откажат и ще те нарекат глупак. Добре де, съгласен съм. Глупак съм. Луд съм. Защото аз наистина съм се отделил от ума и съм превключил от дейността на ума на дейността на духа. Значи наистина съм отделен от ума. Не го отричам. Ако някой ме нарече така, аз ще го поддържам и няма да се обидя.

Кажете, защо имате такава брада?

Навярно защото 2000 години – преди това – Цвельов е получил база [данни] за други същности, които са носили бради. Никодим, Шата Руставели и отец Георгий – всички те са носили бради. Получавайки от тях информация, аз просто не можех да се дистанцирам от нея. От 24 години съм с брада. И не си представям себе си иначе. Освен това, брадата ми служи като един вид антена – нещо, което ми помага да възприемам обкръжаващия свят по-интензивно, отколкото без брада. Това са своего рода антенки. Макар, че мнозина могат да отричат това. Но – ами нека си отричат – а за мен то е така.

Адресът на официалния сайт на Орис е: http://www.ayfaar.org/

 

Превод от руски Еми Манолова



Тагове:   дух,   резонанс,   Орис,   Логос,   монада,   стрес,   хирон,   любов,   666,   аура,


Гласувай:
9



Следващ постинг
Предишен постинг

1. lexparsy - Даже малко повече от много ти благодаря за това интервю Татяна:-))
24.05.2020 13:58
  Да си призная започнах да го чета с убедена предубеденост че ще срещна някакви духовни езотерични проповедни наставничества на поредният "гуру" които да ме скандализират и да затворя страницата...
   Но докато четях много пъти ми се наложи да се усмихна когато начина на мислене на този човек съвпада и с моя мироглед.
   Разбира се имитацията на духовност се е превърнала във висше демонично изкуство, и на мене ми се прииска да доближа този човек, и ако е това което словата му споделят не бих му задавал излишни въпроси:-))
   Замислих се че около нас има много истински духовни хора, които обаче и не забелязваме а и те не искат, освен ако не са част от обща мисия, или за ни припомнят някое нужно послание... А посланията са навсякъде, когато се научим да се вглеждаме в тези, които ни отразяват душевно!
   Лекс
цитирай
2. bven - Радвам се, че казаното от Орис е намерило сходни вибрации, lexparsy:)))
24.05.2020 19:48
Сергей Цвельов - Орис ненатрапчиво дава знанията, от които се вълнуваме в момента. До едно време следях неговите книги, после минах на друга вълна, но контактът с духовността винаги се осъществява. Дори, както ти казваш - човекът да мине покрай нас и да остане следа...
Хубава вечер!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 14866914
Постинги: 2718
Коментари: 13249
Гласове: 39042
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. българия отвръща на удара
2. Умма: Дали да се имунизирам
3. коледна приказка
4. Кръстова гора
5. Дивна8: Без извинение, г-н премиер!
6. истинската история на българите и александър
7. трите колена на българския род
8. мудри на новото време
9. подкрепете бъдещето на децата ни!
10. Българите от Казан - да вземем пример!
11. Българите са в сърцето на велика цивилизация!
12. Кармичната мисия на рода Дуло
13. Тайната на свещения български език
14. свещена българска земя
15. истинската българска история
16. ти си чудесна!
17. 10 знака, че вече сте с пробудено съзнание
18. Българите - богосъздаденият народ
19. златото на българите
20. тайните строители на българия
21. българското първо началие на Човечеството
22. ал джазира за българската земя
23. СВЕЩЕНОТО ПОЗНАНИЕ НА КАТАРА
24. и ще се разбере кои са българите!
25. защо сме още по-бедни?
26. България е най-древната държава