Тридесет години след приключването на “социалистическите експерименти”, замислени от известни окултни кръгове и проведени в Източна Европа (http://anthroposophie.blog.bg/history/2019/05/29/socialisticheskata-revoliuciia-v-rusiia-e-planirana-ot-anglo.1659303), ние все още не сме ликвидирали последиците от тях, а на Запад пак стана модерно да се говори за социализъм. Той не само че не е мръсна дума, но става все по-популярен, главно сред младите хора. Така според Галъп 51% от американците между 18 и 29 г. имат положително мнение за социализма и явно думите на Хрушчов, казани на 28. май 1957 г. в интервю пред американската телевизия CBS, са на път да се сбъднат: “И вашите внуци в Америка ще живеят в социализъм”. 

Западните окултни кръгове очевидно са направили съответните изводи от социалистическите експерименти в Източна Европа и се готвят да приложат нов вид социализъм в света. И това е логично, защото без някакъв вид социализъм c централизирана власт, държавни регулации и орязване на правата няма как да бъде установен планираният Нов световен ред. Стъпка към него е създаването на Европейска федерация по подобие на СССР, при която държавите-членки постепенно загубват своята независимост. Неслучайно на последната среща на групата Билдерберг в началото на юни в Монтрьо измежду многото обсъждани теми бяха и въпросите за стабилен стратегически ред, за това, което следва за Европа и за бъдещето на капитализма. От предишните срещи (за които между впрочем участниците биват внимателно селектирани от организационния комитет) се знае, че често на тях се канят неизвестни фигури, които не след дълго поемат важен пост. Така се случи с Бил Клинтън, Тони Блеър, а най-пресният пример е Урсула фон дер Лайен. 

Дори и автори, които нямат отношение към антропософията, забелязват в последните години тенденцията за формиране на нов обществен модел по подобие на стария социализъм, но в “подобрен” вид. Малко след финансовата криза излезе книгата на Ханс-Олаф Хенкел “Унищожителите” (2010 г.), който констатира в света признаците на едно течение, наричано неосоциализъм. Призиви за нов вид социализъм се откриват и в исканията на движението “Окупирай Уолстрийт”, възникнало през 2011 г. Както пише немският социолог Клаус Дьоре в книгата си “Неосоциализъм. Солидарност, демокрация и екология срещу капитализма” от 2017 г., ние ставаме понастоящем свидетели на една обществена промяна, която той нарича голямата трансформация. През 2017 г. в университета в Йена на една конференция, вероятно без да знаят за плановете на задкулисието, социолози и политолози мъдруваха дали си струва да се съживи пак понятието ‘социализъм’. Активни участници в дискусиите бяха представителите на фондация “Роза Люксембург”, която се опитва да вложи демократични елементи в стария марксизъм, анализирайки опита, натрупан от социалистическите експерименти в Източна Европа през ХХ век и провала на латиноамериканския социализъм през ХХI век, изпробван като алтернатива на неолиберализма в Боливия и Венецуела. Няма съмнение, че анализи като тези на “Роза Люксембург” са от полза за кукловодите.   

В политическите партии на Запад застъпници на социализма са Джереми Корбин във Великобритания и Бърни Сандърс в САЩ, а в Германия това са Зелената партия и Левицата. Няма друга партия като Зелените, която да е толкова упорита и изобретателна в опитите си да наложи на хората определена идеология и множество забрани - забраната на дизеловите мотори, искането за одържавяване на големи фирми за жилища под наем или за данък върху самолетните билети и продажбата на месо с цел да се намалят емисиите на въглеродния диоксид.  

Неосоциализмът се оказва привлекателен модел за младото поколение, което чувства, че в света се мътят значими събития, за които училището не го подготвя и в него действа подсъзнателен импулс да направи нещо. Така страхът за бъдещето на Земята изкара учениците в Западна и Средна Европа на улицата, за да протестират срещу климатичните промени по примера на Грета Тунберг (http://anthroposophie.blog.bg/politika/2019/03/08/spasete-ledenite-biri-kak-edna-blagorodna-cel-se-prevryshta-.1648421).   

Те с готовност поемат услужливо подадените им от левите партии тези, защото в училище не са им преподавали нищо за диктатурата на комунизма и нейните жертви. Младите умело биват използвани за партийни цели, като вече открито се дискутира свалянето на възрастта за гласуване на 16 години. Зелените политици в Германия яхнаха ловко вълната и в евроизборите спечелиха над 20% от гласовете, а в момента дори са на първо място с 26% (колкото имат и Християндемократите) в предпочитанията на хората. Така че е много възможно следващият канцлер на Германия да бъде зелен, още повече, че наследничката на Меркел Анегрет Крамп-Каренбауер се смята за неподходяща и въпреки първоначалната покана, не присъства на срещата на Билдерберг в Монтрьо.   

Какво можем да откроим, наблюдавайки събитията, като характерно за неосоциализма, към който се движи светът? Явно неосоциализмът ще съдържа основните принципи на стария социализъм, но с привидна демократичност - думата диктатура въобще не се споменава и няма да се споменава, макар че на практика диктатурата ще присъства съвсем осезаемо в живота на хората. Също така неосоциализмът ще бъде социализъм в джендър-вариант, включващ свободата на полово самоопределение, както и квоти за жени на високи постове, независимо от квалификацията им. Да си припомним как още избрана-недоизбрана, Урсула фон дер Лайен успя да ядоса Виктор Орбан, настоявайки за равенство в броя на мъжете и жените в бъдещата Еврокомисия, а той й отвърна, че Унгария няма да се съобразява с никакви полови квоти, защото вече си е избрала представителите.   

За разлика от стария социализъм, при който властта се вземаше насилствено и  социализмът “побеждаваше” в отделна държава или група от държави, сега той ще бъде установен постепенно и без видимо насилие. Но това няма да стане  поотделно в една, после друга държава и т.н. Смяната на коловоза ще се извърши само глобално, с политика, приложена повсеместно в целия свят. 

Превъзпитаването на западноевропейските народи (а и не само) и постепенното преминаване на суверенните им държави под контрола на структурите на ЕС и ООН вече е явно за всички. За целта животът на хората бе така драстично променен, за да подкрепят доброволно международното преразпределение на благосъстоянието и създаването на световно правителство. Промяната на психиката става “демократично”, контролирано чрез наложено чрез медиите и съответни “експерти” обществено мнение. Така се улеснява създаването на глобално социалистическо устройство.

За да стане това, в ход бяха пуснати глобализацията, мултикултурализмът, масовата миграция и произтичащото от нея смесване на хора на различно ниво на развитие, изкуствено предизвиканите климатични промени (естествените природни катастрофи, разбира се, са добре дошли) и редица други мерки, които да доведат обществата до хаос, така че те сами да пожелаят управление с “твърда ръка”. Очевидно е, че екологичните и икономическите кризи, миграционните процеси няма как да бъдат решени в една държава поотделно, а изискват една нова “световна политика”.

Друг метод за незабележимо налагане на дадено явление е то да бъде направено толкова привлекателно за хората, че те сами да закопнеят за него. Такива са например всякакви програми, събиращи информация, която при необходимост може да се използва за контрол - Фейсбук, Инстаграм, Страва, Уотсап, Вайбър и под. Вече в магазина може да се плаща и с “умен” часовник, което от една страна е улеснение, защото няма нужда да се носят пари в брой, а от друга позволява пълен контрол над човека при необходимост. Така от умния часовник до масовото чипиране на хора или белега на Звяра, за който говори Йоан Богослов в своето Откровение, има една съвсем малка крачка: “И принуждаваше всички, малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби, да им се тури белег на десницата или на челата им; за да не може никой да купува или да продава, освен оня, който носи за белег името на звяра или числото на неговото име.” (Откровение 13:16-17)

Според автори като Ричард Томпсън Форд, за разлика от социализма в Източна Европа, днешният неосоциализъм в основата си е защита на либералните ценности и идеали срещу сътресенията в обществото, причинени от новите технологии.(срв. статията му “Неосоциализмът и възходът на машините” - https://www.the-american-interest.com/2019/07/18/neo-socialism-and-the-rise-of-the-machines/). Това звучи обнадеждaващо на фона на подготвяното сливане на човека с Изкуствения интелект, само че животът показва нещо съвсем друго. Още сега се наблюдава пълзящото въвеждане на повечето характеристики на социализма, който ние добре познаваме - чрез инструментариума на евродирективите или пък като нескопосани решения, родени от бързо настъпили събития. Пример за последното е панически наложената цензура в държавните медии на Германия над независимата информация, която може да заплаши държавната власт. Така например в полицейските сводки не се съобщава от какъв произход е извършителят на криминално престъпление, с цел да не се създават отрицателни настроения срещу мигрантите, а информация се дава само при официално запитване от медиите. Много от убийствата изобщо не се отразяват с обяснението, че са инциденти с “локален битов характер”. Неотдавна един от водещите политици на немската Християндемократическа партия - Петер Таубер, предложи да се отнемат основни конституционни права на лицата, критикуващи безконтролната миграция: “Който злоупотребява със свободата на словото, използвайки го срещу свободния демократичен ред, трябва да бъде лишен от това право.” От само себе си се разбира, че всички критици са нацисти, това е немска политическа аксиома.

Новината, че всякакви възможни фирми ни подслушват (не само “Гугъл”, “Амазон” и “Епъл”, но както се оказва и “Майкрософт” с програмите Скайп и Кортана), вече дори не ни впечатлява. Преди 30 години едва ли някой би помислил, че е възможно в Германия на ХХI век да се въвеждат неща, които ние в България помним от миналото и смятаме за отживелица - задължението за употреба в официалния език на политкоректна лексика, изразяваща идеологията на властващите, задължителното участие в политпросветни мероприятия (напр. за учениците посещения в джамия, сексуална просвета в духа на ЛГБТИ), формалните “свободни” избори, които не водят до нищо. Последното вече го видяхме след изборите за Европарламент, когато на най-високия пост в ЕС от задкулисието беше издигната една напълно провалена немска политичка. 

Съществуващите закони поголовно се нарушават от най-високо място, защото както казва Рудолф Щайнер, “международният социализъм копнее за власт и пред него правото отстъпва” (CC 329, лекция от 11.3.1919). А нима изискването за определено ниво на бюджетен дефицит в Еврозоната не бе нарушено още по време на гръцката криза? Границите бяха отворени за хора без никакви документи за самоличност, при положение, че от обикновените граждани се изисква при полет да преминат през строга проверка, да съобщят на държавата си, а оттам и на Брюксел и САЩ данни за себе си, без гаранция, че тези данни ще бъдат опазени.

Идеята за социализъм се харесва на хора от социалното дъно, така че беше необходимо и се прави необходимото повече хора да стигнат до него. Какво се промени в последните години в живота на западноевропейците? 

Te масово обедняха, за което допринесе в голяма степен ЕЦБ със своята нулева и отрицателна лихвена политика. Така спестителите непрекъснато губят пари, а длъжниците забогатяват. Последният удар, нанесен на спестовните немци е това, че в момента дори и държавните ценни книжа са с отрицателна лихва - това досега никога не е било! В цяла Европа годишно спестителите губят 160 милиарда евро (срв. https://www.welt.de/finanzen/article197976991/Staatsanleihen-Negativzinsen-stellen-Finanzwelt-auf-den-Kopf.html).

И ако доскоро конфискуването на имоти се смяташе за нещо абсолютно немислимо и присъщо само на проваления социализъм от източноевропейски тип, актуалното развитие в Германия показва, че се върви в тази посока. В някои провинции (напр. Берлин) законът забранява на собствениците на жилища да увеличават искания от тях наем за пет години - крещяща намеса в правото на собственост. Подтиквани от левичарски организации, все повече хора приветстват идеята за прокарване на закон за конфискация на имуществото на големите фирми за недвижими имоти. За такава пролетаризация на манталитета допринесе най-вече нахлуването на над два милиона мигранти, за които в гъсто населените немски градове няма никакво място. И понеже техният наем така или иначе се плаща от социалните служби, на пришълците им е все едно колко струва жилището им, докато редовите работещи данъкоплатци не могат да си позволят да отделят 1000, 1500 и повече евро за наем на неголям семеен апартамент.

Това развитие работи не за хората, не за бъдещото поколение, на което с локумите за неосоциализъм се обещава социална, екологична, икономическа и всякаква справедливост, а за идването на Антихриста. То обслужва неговата поява във физическо тяло на Земята. Не можем да я избегнем, но можем да бъдем будни и да наблюдаваме как окултните кръгове се опитват да отдалечат света от развитието, предвидено от добрите духовни йерархии. А това е, което иска от нас добрият духовен свят - да бъдем будни. Трябва да се знае, че всякакви новопоявили се модели за обществено устройство, като неосоциализъм или пък по-благозвучното екологичен хуманизъм, които не почиват на Троичния социален организъм, обслужват единствено Ариман. По този повод Рудолф Щайнер казва: “Този, който не стигне до идеята за Троичния социален организъм, не направи първата крачка към върха, който трябва да бъде изкачен в обществения ред, който не проумее, че най-непосредствените, най-насъщни всекидневни действия трябва да се вършат със знание за него ..., той не работи в полза на еволюцията на човечеството, а против нея.” (CC 329, лекция от  11.3.1919).

П.П. Интересно ще бъде да се следят бъдещите публикации на единствения български участник на срещата в Монтрьо - Иван Кръстев от Центъра за либерални стратегии, за да се види дали в статиите на този човек, който досега беше убеден антикомунист, ще се отрази нещо от “инструктажа” от Монтрьо.