Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Профил на anthroposophie
Име:
Тони То

Статистика
Популярни постинги:
16

Постинги този месец:
12

Гласове този месец:
10

Коментари този месец:
0

Любими блогове:
0

Блогъри добавили в любими:
5

Блог вълни:
0
Последни постинги
„Социализъм без хора, възпитани в братство, е дървено желязо” са известни думи на Рудолф Щайнер, цитирани от Маргарита Волошина в книгата й “Зелената змия”. Защото до истинските свобода, братство и равенство хората ще достигнат по еволюционен път едва през следващата шеста културна епоха (3573 - 5733 г.). Опитите за насилствено налагане на социализъм чрез революции, партизански движения и под., каквито ние българите преживяхме през ХХ век, произлизат от ариманичния импулс да се внесе прибързано в настоящето нещо, на което времето още не е дошло. В следната лекция по историческа симптоматология от 1918 г. Щайнер говори между другото и за социализма и за това какво е необходимо да развива човечеството, за да стигне до него.    

Из лекция от 3. ноември 1918 (СС 185 “Историческа симптоматология”)  

„Днешните социалисти още нямат понятие какво е свързано, какво трябва да бъде свързано с истинския социализъм, който ако се развива правомерно, ще достигне до определен завършек едва през четвъртото хилядолетие. Преди всичко е важно този социализъм да се развива заедно с едно правилно усещане за същността на целия човек, на физическия, душевния и духовния човек. Нюансите ще бъдат внесени от отделните етнически и религиозни импулси, които ще дадат своя принос, за да бъде разбран човекът в неговата троична организация като тяло, душа и дух. Изтокът с Русия ще се погрижи да бъде разбран духът. Западът ще се погрижи да бъде разбрано тялото. Средна Европа ще се погрижи да бъде разбрана душата. Но това всичкото, разбира се, се смесва. То не бива да се схематизира и категоризира, а в него трябва да се развие истинският принцип, истинският импулс на социализма.   

Какъв е този социализъм? Истинският импулс на социализма се състои, както наскоро изложих, в това хората действително да успеят да осъществят братството (в широкия смисъл на думата) във външната социална структура. Истинското братство, естествено, няма нищо общо с равенството.  

Вземете например братството в семейството – ако единият брат е на седем години, а другият току-що е роден, не можем да говорим за равенство. Братството трябва първо да бъде разбрано. Но това е, което трябва да се реализира на физическия план – на мястото на днешните държавни системи по цялата земя да се създадат организации, наситени с братство. За сметка на това от външната, от държавната организация и от подобните й организации следва да излезе всичко църковно и религиозно. Това трябва да стане кауза на душите, да се развие в напълно свободно съвместно съществуване на душите. Успоредно с развитието на социализма трябва да върви абсолютната свобода на мисълта по отношение на всички религиозни въпроси.   

Досегашният социализъм под формата на социалдемокрация го е докарал дотам да може дa каже, че религията е личен въпрос. Но това той зачита горе-долу толкова, колкото един разярен бик зачита братството, като се засили срещу някого. Тук няма и най-малкото разбиране, защото самият социализъм в днешния си вид е религия; той се практикува по съвсем сектантски начин и проявява изключителна нетолерантност. Значи успоредно с този социализъм трябва да има истински разцвет на религиозния живот, което се основава на факта, че религиозният живот на човечеството е свободно дело на души, действащи съвместно на земята. Помислете си кaк неимоверно много се работи срещу еволюцията. Първо трябва да се действа срещу нея, за да може после за известен период да се работи в смисъла на еволюцията, после пак ще дойде обратният удар и т.н. Това Ви го обясних при разглеждането на общите принципи на историята - че всичко се създава, за да може пак да умре. Помислете как се е действало против успоредното развиване на свободата на мисълта в областта на религията и външния братски социален живот, който, като говорим за държавата, може да възникне само в рамките на държавното обединение! Ако действително цари социализъм, в държавната организация религиозният живот не бива да играе абсолютно никаква роля, а само сред хора, живеещи заедно като души, напълно независими от организация…  

Друго, което трябва да се развива заедно със социализма, е от областта на духовния живот - еманципацията на всеки стремеж към духа, независимо от държавната организация. Абсолютен отказ от това да се натиква науката и всичко, свързано с нея, в казарма. Това е необходимото. Онези разпръснати по света казарми на науката, които се наричат “университети”, работят най-много против това, което напира да се развие през петата следатлантска епоха. Зaщото както в религиозната област трябва да цари свобода, така и в областта на познанието следва да се направи възможно за всеки човек да участва наравно с другите в развитието на човечеството. Ако социалистическото движение иска да се развива по здравословен начин, то в никоя област на познанието не бива да съществуват привилегии, патенти, монополи. Тъй като днес сме още много далеч от това, което имам предвид, не е необходимо да Ви давам пример за възможностите да се избегне тази казарменост на науката и да се доведе всеки човек до участие в еволюцията. Защото то ще бъде свързано с дълбокопроникващи импулси, които ще се развият във възпитанието, в цялото отношение на хората един към друг. Но ще стане така, че всички монополи, привилегии, патенти, отнасящи се до притежаването на духовни познания, ще изчезнат и ще остане само възможността човек да прояви всестранно и във всички области съдържанието на духовния си живот –  според това колко силно е залегнал той в човека и колко силно се проявява в него. Във време, когато е налице все по-голям стремеж към монопол,  например на университетските професори върху медицината, когато във всевъзможни други области искат да регламентират и организират всичко, не е необходимо да навлизаме в подробностите на духовното равенство, защото още сме много далеч от него и повечето от нас имат достатъчно време да изчакат следващата си инкарнация, ако се стремят към пълно разбиране на онова, което има да се каже по въпроса. Но разбира се, началото може да се положи навсякъде.   

И така, в наше време човечеството може само да носи в съзнанието си импулсите, които вървят, социализма, който съществува, осъзнавайки, че трябва да се развиват успоредно свободата на религизното мислене и равенството в областта на познанието. Познанието трябва да изравни хората - както се казва в поговорката, “Пред смъртта всички сме равни”, защото то води в бъдещето, тоест в свръхсетивните светове, към които ни води и смъртта. Както смъртта не може да се монополизира и патентова, така не може да се монополизира и патентова познанието. И ако все пак това се прави, то се създават сегашните мними носители на познанието.    Естествено, това не се отнася до отделни хора, а до онова, което е съществено за епохата – формирането, социалното оформяне на епохата. В нашата епоха, в която се проявява упадъкът на буржоазията, днес има отслабване на съпротивата към онова, което е против еволюцията…  

Поглеждайки назад към казаното от мен, ще видите, че днес на физическия план съществува нещо, което всъщност би трябвало да принадлежи на душата и духовния човек, докато на външния физически план всъщност иска да излезе братството. На физическия план е заявило за себе си и се проявява във външната организация нещо, на което не му е мястото точно там. Разбира се, то се отнася до физическия план, доколкото хората пребивават там и то живее в душите им, но то не му принадлежи в смисъл да се организират хората на физическия план. На външен план религиите например трябва да бъдат изключително и само общности на души, а не външно организирани общности. Училищата трябва да бъдат организирани по съвсем друг начин, най-вече не бива да бъдат държавни и т.н. Всичко това трябва да произлиза от свободата на мисълта, от индивидуалността на човешкото същество.    Поради това, че в действитeлност нещата се преплитат, вмъкват се едно в друго, днес е възможно например социализмът често да бъде противоположното на своя принцип. Той е тираничен, жаден за власт, иска да сграбчи всичко. Вътрешно той всъщност е борец срещу неправомерния княз на този свят, защото неправомерният княз на този свят се явява тогава, когато Христовият импулс и въобще духовността се организира външно според държавните принципи, когато не се задоволява с това външната организация да бъде само социално братство.    Виждате, че се докосваме до въпроси, които днес стават неудобни за човечеството, щом се засягат най-важните, най-съществените въпроси на съвремието. Но е необходимо те да бъдат разбрани, да бъде вникнато в тях. Защото само ако човек ги осмисли, ако се проникне с разбирането им, ще може да излезе от днешната катастрофа. Това трябва да го повтарям отново и отново. Само като познаем импулсите, които могат да бъдат открити по разгледания от нас начин, ще можем да работим за истинската еволюция на човечеството.”    
Категория: История
Прочетен: 78 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 18.06 20:26
“Ако наблюдаваме интересното в спорта, ще се сетим, че той спада към заниманията, свойствени на системата крайници-веществообмен. (01.07.1923, CC 225) ... Когато религиозното чувство се притъпи до някакви представи за вярата, то вече не е мощна сила и не действа до физическия елемент. В ново време хората явно усещат инстинктивно този факт, но не схващат цялото му значение. И от инстинктивното усещане съвременното човечество е стигнало до нещо, което е търсило инстинктивно и чието вписване в съвременната цивилизация всъщност не се разбира. Става въпрос за спорта. Религията е загубила вътрешната си сила да укрепва физическото тяло на човека. Затова е възникнал инстинктът му да усвои тази сила по външен начин. И както всичко в живота е полярно, така и тук това, което човекът е загубил в областта на религията, иска да си го набави по външен начин.

Аз определено няма да водя полемика срещу спортното дело, няма да кажа и дума против правото му на съществуване. Също съм убеден, че спортът ще се усъвършенства по здравословен начин. Но в бъдеще той ще заеме друго място в човешкия живот, докато днес е само ерзац за религията. (25.12.1921, CC 303)

Защо се занимаваме с физкултура, с гимнастика? Физкултурата се състои в това, че човек още повече се приспособява към Земята, отколкото може да направи това по друг начин. Той се занимава с физкултура за да се отдалечи от своето етерно тяло, да не следва повече своето етерно тяло. Обаче, за да не се окаже твърде отчужден от вселената, от външния свят, той трябва да прави също и такива движения, които не го свързват със земята...  

... етерното тяло иска да се движи по небесните закони, в съответствие с небето. Планетите се движат кръгообразно, докато физическото тяло се стреми вън от кръга. Ако то прекалено много работи, излиза навън от този кръг. Но да вземем сега висшето съсловие на Запад - тези хора не трябва да работят и какво става с тях? С тях става това, че те се чувстват неуютно, защото етерното тяло постоянно ги мъчи. Ако такъв натъпкал се с бифтеци човек шета по света, на него му омръзва, него постоянно го мъчи етерното тяло, което иска да извършва кръгови движения. И на този лапач на бифтеци също му се иска да извършва кръгови движения, следвайки етерното тяло. А това, дявол да го вземе, е така неприятно! Етерното тяло би искало постоянно да танцува, да прави плавни, прекрасни кръгови движения, но лапачът на бифтеци не е в състояние да го следва. Затова той иска да приучи своето физическо тяло да бъде достатъчно силно, за да не позволи на етерното тяло постоянно да го увлича по кръга. Той се занимава със спорт; не само с гимнастика, а именно със спорт. Като резултат от заниманието със спорт, човек съвсем се освобождава от влиянието на своето етерно тяло и напълно следва само физическите, земни движения. Вследствие от това човек все повече се сродява със земята и се откъсва от духовния свят.  

Съвсем не би следвало да вярваме, че се откъсваме от духовния свят само ако не мислим за него; не, това може да стане и по следната причина: ако човек прекалено много се занимава със спорт, тоест ако физическото тяло изцяло и напълно се отстранява от влиянията на етерното тяло. Това е нещо ужасно за човека, нещо, което, бих казал, трябва да предизвиква особена тревога. Колкото повече хората се занимават със спорт, толкова повече забравят за духовното. Тогава след смъртта си веднага, след много кратко време се връщат обратно от духовния свят. Следователно, ако всичко това, което го има на Запад, поне малко не се приобщи към духа, земята постепенно ще се окаже населена само с хора, които не искат да се връщат в духовния свят. Но в този случай тя постепенно ще се населва само с такива хора, които ще я унищожат. Нещо в това отношение вече е започнало, а за съвременните хора и това е много. Но ако хората започнат вече изобщо да не се водят по своето етерно тяло, ориентирайки се само към физическото, това може да предизвика ужасяващи неща на земята. И тук пак е необходима намесата на духовната наука, като на движенията, които са изцяло насочени да вкарат човека в неговото физическо тяло, да го направят изцяло земен човек, се противопоставят съвсем други движения...  

От какво се интересуват днес хората? Много повече отколкото от въпросите и събитията, носещи благосъстояние или мъка за милиони хора, съвременните хора се интересуват от тези неща, които постепенно отстраняват физическото тяло от  етерното и превръщат човека само в земно животно. По тази причина е необходимо на движенията, които иначе се извършват по целия свят и се разпространяват все повече, да се противопоставят други движения - това са евритмичните движения. Те са ориентирани към етерното тяло. Ако гледате евритмия, виждате всички тези движения, които изпълнява етерното тяло. Ако гледате спортно състезание, виждате само движенията, които изпълнява физическото тяло.  

Да, господа, това е извънредно важно, защото сега се развива страст към спорта. Изобщо не искам тук да говоря против спорта. Разбира се, спортът, ако с него се занимават хора, които, освен това и работят, е доста полезен, защото в работата си човек привиква към неестествени движения. Ако след това, спортувайки, той добавя към тях естествени движения, които повече съответстват на физическия човек, спортът става полезна почивка. Но това днешно спортуване, където участват много хора, които въобще нямат нужда от почивка, това какво е? Да, има и спортисти, не всички, разбира се, но отделни вече има, които сутрин ходят в църквата да се помолят набързо, казвайки: вярвам в Бога на небето и т.н., а след това отиват на игрището. Те не произнасят нищо, но това, което правят, ако можеше да бъде изразено с думи, би звучало така: аз не вярвам в Бога на небето. Той ми е дал етерното тяло, но аз не искам да знам нищо за него. Вярвам в плътта и костите и това е единственото свято нещо за мен. Виждате ли, това, разбира се, е необходимо, безсъзнателно следствие от всичко, което бурно се развива днес. Човек става материалист не само като казва, че не желае да знае нищо за духовността, но и заради подобни неща, които го откъсват напълно от духа.    

Така че ... можем да кажем: ако човек върви из гората в мъгла, ако се заблуди, става така, че той следва своето етерно тяло. Това не е толкова лошо, защото той отново се връща на същото това място. Ако обикаля, това не е толкова лошо, той многократно се лута ту тук, ту там; един път се лута насам натам, ориентирайки се по етерното тяло, друг път – ориентирайки се по физическото тяло. Това съществува, защото човек има тези две тела, и той трябва да формира и двете тела. При това те са вътрешно свързани. Обаче в днешно време на Запад се появи обща тенденция съвсем да се отстранява етерното тяло и да се култивира само физическото. Това става причина за страшния материализъм, който всъщност е най-вреден. Защото материализмът в сферата на мисленето съвсем не е най-вредният. Най-вреден е този материализъм, който смъква човека до нивото на животното. Това е, над което следва да се замислите.  

Лесно могат да се намерят хора, които да кажат: що за еснаф, той роптае против спорта! Спортът е нещо извънредно полезно. Но аз съвсем не роптая против спорта. Нека хоpaта да спортуват, те са свободни същества. Но те ще се погубят като хора, ако се прекланят единствено пред това, което се отнася до спорта. (30.5.1923, СС 350)" 
Категория: Други
Прочетен: 72 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 17.06 18:30
Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 30. декември 1914 г. в Дорнах и публикувана в СС 275 “Изкуството в светлината на мистерийната мъдрост”

“... Луцифер и Ариман вредят най-много, когато човек не ги вижда, когато остават невидими. Да допуснем, че някой бива измъчван от ариманични сили. Какво би било най-доброто средство срещу тях? Най-добре за него би било да си оформи някакъв, какъвто и да е, образ на Ариман и да си го сложи в стаята. Срещу онова, което мъчи астрално човека, най-доброто средство е да го постави физически пред себе си.

Не е правилно да се вярва, че ако имаме Ариман пред себе си, той ще ни преследва. Правилно е обратното. Нещата трябва да се направят видими. Но човек не бива да става нервен, не бива като минава покрай фигурата на Ариман и я поглежда несъзнателно, да отнася остатъчния му образ в себе си. Защото тогава Ариман ще присъства невидимо в човека, правейки го нервен или неспокоен.”

Категория: Други
Прочетен: 87 Коментари: 0 Гласове: 0

“Дали политиката на пълна власт - ботуша в лицето на човечеството - може да се продължи до безкрайност, е под въпрос. Моето виждане е, че властващата олигархия ще намери по-малко разточителни и скъпи методи на господство и задоволяване на желанието си за власт и че тези методи ще са подобни на описаните в “Прекрасния нов свят”... Още в следващото поколение властващите над света ще установят, че раннодетското кондициониране и наркохипнозата са много по-ефикасни като инструмент за господство, много по-ефикасни от палката и затвора и че жаждата за власт може да се утоли не само, ако хората бъдат бити, докато се подчинят, а също толкова добре, ако чрез внушение бъдат накарани да обичат робското си съществуване.”

(Из писмо на Алдъс Хъксли до Джордж Оруел от 1949 по повод книгата на Оруел “1984”, в книгата "Letters of Aldous Huxley“, 1969)
 

Алдъс Хъксли, внук на зоолога Томас Хъксли, чиято роля за налагане на дарвинизма Рудолф Щайнер често коментира в лекциите си, е бил за кратко време учител по френски на Джордж Оруел в колежа. След излизането на известната си книга "1984", Оруел му изпраща екземпляр от нея. Хъксли му отвръща с писмо, част от което е цитирано по-горе. Алдъс Хъксли е автор на книгата “Прекрасния нов свят”, излязла през 1931 г. В нея той описва едно перфектно функциониращо общество, постигнато чрез кондициониране и индоктринация на членовете му от най-ранна възраст. В  "Прекрасния нов свят" хората освен това се създават изкуствено с помощта на евгениката. Хъксли е знаел за какво става въпрос, защото брат му Джулиан Хъксли е бил дълги години в Управителния съвет на британското общество по генетика, чийто приемник е днешният Galton institute.

В детската градина на "Прекрасния нов свят" бебетата биват привиквани чрез шумове и токов удар да се страхуват от книгите и цветята, в спалните се “учат да спят”, така че да могат да бъдат индоктринирани, а в двора ги карат да се забавляват със сексуални игри. Образованието в новия свят се ограничава до придобиването на прагматични и полезни за общността знания. Хуманитарното образование не е желано, защото кара хората да мислят. Един от принципите на световното правителство в книгата е известната мисъл на Хенри Форд “Историята е глупост”, затова и старите книги са забранени.  

Книгата на Хъксли може би не е толкова популярна, колкото "1984", но е препоръчително днешният човек да я прочете, защото в нея ще открие много неща, които вече се случват в западноевропейските страни и със сигурност ще се опитат да ги наложат и у нас.

За какво става дума? Напоследък в немската педагогика (не във Валдорфската) има някои доста обезпокоителни тенденции. Все по-ниско пада възрастта, от която детската градина става задължителна, децата трябва са остават все по-дълго време в градината или училището и на практика се прибират вкъщи само да пренощуват. Така възпитанието им е изцяло иззето от сферата на дома и родителите. По този начин постепенно се сбъдват думите на немския вицеканцлер Олаф Шолц (от Социалдемократите). През 2002 г. като кмет на Хамбург той заявява по повод плановете за обхващане на всички деца в целодневни детски градини: "Искаме да завладеем "въздушния суверенитет над детските легла". Тогавашното местно правителство на Хамбург възнамеряваше по този начин да направи "културна революция", като изтласка родителите от областта на детското възпитание.

Тази тенденция е съпроводена от други още по-тревожни явления. В немските детски градини от няколко години под формата на сексуално възпитание се провежда преждевременна сексуализация на съвсем малки деца. В брошурата с указания за сексуалното възпитание на Федералната централа за здравна просвета (https://service.bzga.de/pdf.phpid=0198741c577641e940c8158d68368775) се дават следните насоки за педагогическа работа в областта на сексуалността сред децата: от 0 до 4 г. да им се говори за онанирането, от 4-5 г. да им бъде разказано за хомосексуализма, от 6-9 г. да  им се говори за предотвратяване на забременяването между 9-12 г. да се просвещават за джендър-ориентацията си, а на 12-15 г. да им се дават подробности за всякакъв вид секс, вкл. анален, орален, групов.

Разработеният през 2013 г. план за реформа на учебните планове на Баден-Вюртемберг (немските провинции са автономни и в областта на образованието)) предвиждаше учениците в началните класове да се възпитават в "приемане на сексуалното многообразие". След петиция против плана, събрала 192 000 подписа, той беше коригиран и вече се говори за "възпитание в толерантност и приемане на многообразието", като сексуалността е наредена сред критерии като гражданство, националност, етнос, мироглед и под.
 

Книжки за най-малките от сорта на „Лиза и Ян”, предназначени за деца между 4 и 8 г., разказват нагледно с рисунки за сексуални действия между деца. Така децата се насърчавали, "виждайки слушайки, помирисвайки и опитвайки, да преживеят жизнената енергия на сексуалността".   

Под благозвучни имена като "възпитание, ориентирано положително към секса" се цели заличаването на границите между педофилията и сексуалното задоволяване. На заседание на Обществото по сексуална педагогика към евангелската църква по проекта "Повече мъже в детските градини" професорът по сексуална педагогика Щефан Тимерманс (между другото съветник в няколко хомосексуални сружества) възхвалява предимствата на ранното сексуално възпитание: "Възпитателите могат да говорят по-добре с децата за секса, отколкото родителите ... Те трябва да реагират отзивчиво на начините на изразяване на сексуалността при децата и да им помагат, като стимулират жизнената енергия на сексуалността и развитието на половата им идентичност."  

Тимерманс е съавтор на книгата "Сексуална педагогика на разнообразието". Здравомислещите германци бяха скандализирани от конкретните практически задачи за часовете по сексуална просвета, дадени там - напр. креативното обзавеждане на един публичен дом, споделянето пред класа на собствения сексуален опит, купуването на презерватив от малки ученици за домашно и под.  

С тази педагогика се заличават границите на интимността, разрушава се естественият праг на срам и свян у децата. А унищожаването на срама, както казва Фройд, води до падане на задръжките във всички останали области, което е свързано с бруталност и неуважение към личността и ближния. Заличаването на срама е стъпка към раннодетското кондициониране и конструирането на нов вид човек - с унищожена душа, но щастлив поданик на Прекрасния нов свят, който ни описва Хъксли.            


 

Категория: Други
Прочетен: 188 Коментари: 0 Гласове: 4
Последна промяна: 15.06 16:46
иB края на този месец в “столицата” на антропософията Дорнах ще се проведе поредният курс по паневритмия, воден от Агнес Хардорп - немска евритимистка, музикална педагожка и преподавателка по антропософска медитация (https://www.anthroposophische-meditation.de/termine/einfuehrungskurse-und-wochen/#c2036).

Любопитен е нейният път към наследството на Учителя Беинса Дуно, който тя е изминала съвсем сама. За разлика от доста български антропософи, които имат пренебрежително отношение към Учителя (“Дъновизмът ограничава личния духовен избор”, твърдеше покойната Вера Гюлгелиева), за разлика от немалко последователи на Учителя, които пък наричат антропософите “щайнеристи” и упорито разпространяват измислицата, че Рудолф Щайнер бил прероденият Питагор, Агнес е изминала пътя си към Беинса Дуно съвсем сама. Но именно в това, че е стояла настрана от местните ни български деления на “дъновисти” и “щайнеристи”, е бил и шансът й. Защото е подходила към Учителя непредубедено, без да робува на чужди мнения, както и Щайнер е съветвал да се подхожда винаги към непознатите явления. Ето какво споделя Агнес Хардорп за своя път към Учителя и курсовете, които води:

“Писах курсова работа за Петър Дънов в рамките на обучението ми в училището по евритмия. Това беше свързано с много проучвания и трябваше да мина през няколко воала, докато Дънов ми се разкрие. Но си струваше усилието. Когато изнасях доклада си за Петър Дънов пред публиката, в помещението настъпи огромна тишина, аз можах да се взра в очите на хората. Имах усещането, че Петър Дънов е сред нас, а после един приятел ми сподели, че Учителя действително е бил там.   

В следващите месеци съзнанието ми беше изцяло променено - като изчистено до блясък. Бях играла често паневритмия в Сентрал парк в Ню Йорк, където живеех до деветдесетте години. През 1999 г. дойдох на Рила, но нямам навика да се връщам на места, където не мога да разговарям с повечето хора.Тогава там имаше един-единствен човек, който говореше немски -  швейцарец, както и няколко французи и американци. Но аз исках да се запозная с българите! 

От 15 години преподавам антропософска медитация и моята цел е да доведа Петър Дънов до съзнанието на антропософите, защото повечето от тях въобще не го познават. Тъй като по време на курсовете ние излизаме и сред природата за възприемане на елементалните същества, е изключително полезно, когато предиобед играем паневритмия. Също ми е много по-лесно да въведа медитацията, ако преди това сме играли паневритмия. Хората са по-будни и са свързани по друг начин с околното пространство. Повечето курсисти обичат паневритмията и не могат да й се наситят. Има и отделни участници, които изпитват смущение от нея - впрочем не рядко те самите са евритмисти. Не харесват например, че използваме касетофон, казват, че музиката им звучи като “червей в ухото” и им пречи еднаквото протичане, защото все пак не играем евритмия. Ние пеем някои песни (“Мисли”, “Изгрява слънцето”, “Аум”) и участниците знаят какво означават думите. В седмичните курсове пеем и други песни, напр. “Фир фюр, фен/благославяй” на 4 гласа (в аранжимент на французите). Никой няма нищо против песните, щом веднъж е преодоляна езиковата бариера. 

Приликата между евритмията и паневритмията се състои в това, че и двете са движения, изхождащи от етерното тяло. Винаги казвам на курсистите
 да изпращат потоци извън тялото си, първо да стъпват на пръсти и т.н. Разбира се, паневритмията има друга цел, а именно да преодолее пропастта, която ни отделя от природата. В този смисъл тя не е изкуство, няма нужда да се изучава четири години като евритмията, а се усвоява за три седмици. Тя е по принцип по-достъпна за всички хора в сравнение с евритмията. Освен това паневритмията е връзка с течението на богомилите, с което много антропософи са кармично свързани. Паневритмията служи за подготовка на шестата културна епоха, както въобще и делото на Петър Дънов. Аз виждам антропософията като кулминация на петата културна епоха, казано най-общо. За мен Петър Дънов и Рудолф Щайнер прекрасно се допълват.
Категория: Други
Прочетен: 96 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 17.06 21:18
Търсене

За този блог
Автор: anthroposophie
Категория: История
Прочетен: 104797
Постинги: 134
Коментари: 15
Гласове: 116
Архив
Календар
«  Юни, 2019  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930