Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Профил на anthroposophie
Име:
Тони То

Статистика
Популярни постинги:
1

Постинги този месец:
20

Гласове този месец:
1

Коментари този месец:
1

Любими блогове:
0

Блогъри добавили в любими:
1

Блог вълни:
0
Последни постинги
Днес за пореден ден осъмнахме със съобщението за атентат на Коледен пазар някъде в християнска Европа - след Берлин, Лондон, Париж, Брюксел, този път се случи в Страсбург - град, изиграл огромна роля в живота на Гьоте. Макар на пръв поглед туристът да не открива никакви следи от присъствието на поета тук, Страсбургският период  на Гьоте е ключов за формирането на мирогледа му - от пролетта на 1770 до лятото на 1771 година Гьоте е следвал право в Страсбург и е имал тук значима среща с доста по-възрастния от него Хердер. Тук той среща и Фридерике Брион - девойка от едно съседно село, с която изживява съдбовен за творчеството му романс, тук се възхищава на катедралата и често се изкачва на върха й, за да преодолее страха си от височината. 

От онази атмосфера на града е запазено много малко, днес са актуални Европейският парламент с неговата ултрамодерна корабоподобна сграда, както и целите квартали, населени с магребинци. В един от тези иначе спретнати квартали живееше една самоковка, която 1993 година, след първоначалната еуфория, че се е отървала от “мизерията в България”, скоропостижно върна сина си в същата мизерия, защото се оказа, че освен дето нищо не научава в училище, като единствен европеец в класа бил тормозен непрекъснато на расова основа, наричан “неверник” и т.н.  

Та сега значи и Страсбург се нареди сред градовете с предколедни атентати. Политиците ще осъдят акта, дрън-дрън, ще присъстват на църковна служба в памет на жертвите, ще положат някой и друг венец. По-разхлабените етерно фейсбук-потребителки (от тия, дето говорят все за вибрации, възнесение, кристални решетки и пр.) ще турят френското знаме и надпис „Je suis Strasbourg“ на заглавната си страница.  

Наистина, след като ги дръннаха няколко пъти, в Западна Европа започнаха да ограждат Коледните си пазари с масивни циментови прегради, проверяват надве-натри влизащите като в римска гладиаторска арена търсачи на силни усещания, мотаят се някакви полицаи, колкото да плашат гаргите.   

Откакто почнаха да летят и у нас нискотарифните въздушни каруцари, българинът се отъркаля малко и той по тия прословути Коледни пазари, дето вече на Запад политически коректно ги наричат “зимни базари” (всяка прилика с обичаите на социализма тук е случайна). Та все се намира някой, даже и духовно ориентирани хора, който да ми се похвали какви били прекрасни тези пазари. Ма вие верно ли бе? 

Закоравелите посетители на вайнахтсмарктовете, които още не са опукани от атентаторите или обрани от джебчиите, пак ще се наливат с греяно вино или черешова ракия, ще плюскат наденици, ще зяпат будките, където обичайните азиатци и латиноамериканци, за разлика от обикновените седмични пазари този път нахлупили червени дядоколедовски шапчици, ще им предлагат китайски играчки за елха, плетени жилетки от вълна на лама и задължителните калъфчета за телефони.  

Последните дни на декември (у нас изглежда целогодишно) хората ще могат отново да похарчат по сто-двеста-триста евро за фойерверки, които започват да се пробват още по пътя за дома. И преди 24. декември задължително новините ще съобщят за взрив в някоя фабрика за фойерверки, където човечетата-роботи издъхват под натиска на поръчките от Европа. Пак ще има някой и друг малоумник, отрязал пръстите си при неправилно боравене с гърмящи жаби (у нас известни като пиратки) или пък при забъркване на смес за такива по инструкции от интернет.  

Та към обичайното гърмене около Коледа и Нова година вече изглежда като нещо ново, обогатяващо традицията, се прибавят и ислямистките атентати.  

Що за хора са тези атентатори? То е ясно, че са религиозни фанатици, но на какво се дължи активизирането им през последните години? Имам предвид духовните причини на явлението, не конспиративните теории за ролята на американци, евреи, руснаци, саудити и пр. (не че го няма и това, но те са само машите).  

Атентаторите са хора, през които действат азурите - изостанали духове на личността (архаи). Азурите се противопоставят пряко на самия Бог-Отец и изостават най-рано в сравнение с луциферичните и ариманичните духове. Затова в съгласие с окултните закони за развитие на Вселената се проявяват и най-късно - те започват да действат едва в наше време.  

Къде действат те? Ами например в разюздания сексуален живот, тоест във физическото тяло. Днешните сексуални извращения, за които медиите ежедневно пишат, сякаш с някакво скрито садистично-воайорско любопитство, се дължат на действието на азурите. Нека си припомним как след световната прожекция на филма “Петдесет нюанса сиво” имаше масови случаи на изнасилвания, при които извършителите в свое оправдание след това твърдяха, че искали да изпробват сексуални техники, показани във филма.   

Азурите са по-мощни от останалите противоборстващи духове, те са една степен над ариманичните и две степени над луциферичните същества. В СС 266а Рудолф Щайнер казва за азурите, че те се стремят към осмата сфера и искат да сгъстят все повече материята, така че тя да не може вече да бъде одухотворена, което означава върната в първоначалното й състояние. Те действат от луната, откъдето влияят върху хората, като искат да ги смъкнат в осмата сфера и така да ги откъснат от правомерната еволюция и Христос.  

Азурите проникват до съзнателната душа на човека и така атакуват непосредствено човешкия аз. Злото, което те носят, няма да може да бъде изкупено както при другите тъмни духове по пътя на извоюването на свободата (луциферичните духове) или кармата (ариманичните духове). Причината е, че тези духове се стремят да завоюват най-вътрешната и същностна част на човека - съзнателната душа и аза. Азурите искат азът да се свърже с физическото, искат да откъснат части от аза и да се наместят вместо него в съзнателната душа на човека. Онова, което успеят да завоюват азурите, човек вече няма да може да си го върне обратно.   

Къде се проявяват азурите? Както казва Щайнер в лекцията си от 22. март 1909 година (СС 107), в духа на обикновения обърнат само към материалното живот, в животинско-чувствените страсти и в забравянето на духовния свят. И докато преди 100 години, когато Щайнер е изнасял лекциите си, това е било нещо като пророчество за бъдещето, днес ние сме свидетели на сбъдването на това пророчество. Докато по-рано азурите са залъгвали човека, че азът му е  продукт само на физическото, то днес виждаме как чрез бушуващите сексуални страсти погледът на човека все повече бива затъмнен за духовния свят. Човекът все повече става роб на нагона, страстта, жаждата за задоволяване на чисто физическите нужди, без вземане предвид на моралния аспект (“Гладни са децата”). И ако тук има намесени алкохол и наркотици, човек съвсем лесно предава аза си на тъмните духове.  

Чрез кои хора действат азурите? Основно чрез хора, които не дават път на Христос в себе си, живеят най-вече в материалното, склонни са да задоволяват всички свои внезапно изникнали физически потребности от удоволствия, независимо дали така ще навредят на други живи същества. Далеч не е задължително да са от определена народност, та дори и религия - както виждаме, освен Ислямска държава, която си е едно азурическо образувание, склонността към безсмислено насилие над хора, животни, растения, вандализмът срещу материални обекти се проявяват във всякакви хора. Естествено е, че там, където християнството по принцип се отрича и се следва повелята за избиване на неверниците, азурите действат най-активно.

Но ако от друга страна анализираме задълбочено жертвите на нашумелите случаи на брутални убийства на млади жени след изнасилване, каквито почнаха да стават масови в Западна Европа, че и у нас, то ще забележим, че жертвите по правило са модерни, хубави, еманципирани, сексиобърнати към материалното, фейсбуците им са пълни с разголени снимки. Едва ли в тези жертви Христос е бил пуснал дълбоки корени - имам предвид като мощно чувство, обзело целия човек и станало определящо в живота му, а не като формално появяване чат-пат в някоя църква - все тая от коя деноминация. 

И понеже азурите тепърва ще се вихрят още повече, нека да кажем: няма спасение в криенето в затънтени селца, сред природата, колкото се може по-далеч от градовете и пр. Виждаме, че бабите, живеещи в затънтени селца, също стават жертви на двукраки същества, които азурите са превърнали в свои инструменти.

Само ако човек насити живота си с Христовия импулс, ако съзнателно покани Христос да живее в аза му, той може да стане ценен за духовния свят и да разчита, че ще бъде пазен от правомерните духовни същества (или поне ще бъде засегнат в по-малка степен, защото нека не забравяме за евентуалната карма на човека) от действието на азурите. Това е и посланието на предколедните атентати. 

В една своя беседа Учителят Беинса Дуно се кара на учениците си, че си пожелават не “Честито Рождество”, а Честита Коледа”, тоест честитят си един езически празник. И наистина, още древната “Веда словена” споменава Бога  Коледа, когото хората са призовавали: "Сите паждат пу куляна на земята,/ Куледу Богу си са молба молят, да си прати вятрувита Самувила, тя да си задуя силан ветар, дур да си пумързне ду бял Дунав, пу нег` кату пу суху да си заминат. Та си им Куледу Бога молба услише".

Хората дотолкова са се отдалечили от разбирането за нощта на 24. декември като Святото Рождество на Божественото дете Исус от евангелието на Лука, че даже и пожеланията им са езически. В Германия някога са вярвали, че детето Исус носи малки подаръчета на децата, дори в някои области на Бавария още се е запазило писането на писма не до дядо Коледа, а до Божественото дете -  Christkind. Хората даже и не съзнават трансформацията, която претърпя един светец - Николай Чудотворец, който се превърна в дядо Коледа, но не с червената свещеническа мантия, а с палто в кока-колено червено.

Така че, уважаеми сънародници, по-полека със свинското и винското след две седмици и гледайте какви пожелания си отправяте! Да не ни тресне пак някое Хитрино и тая година!

Категория: История
Прочетен: 54 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 12.12 17:37
Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 9. май 1915 г. във Виена и включена в СС 159 “Тайната на смъртта. Същност и значение на Средна Европа и европейските народни духове” 

(превод: Тони Топалова)  

“Материализмът добре е подготвил това, което е искал. И тук също е действал геният (да се има предвид значението на думата като ‘висша творческа сила’, а не ‘надарен човек’), само че геният, породил материализма като негов най-висш предводител, е Ариман. Той има мощно влияние през последните векове, много мощно влияние. И тук искам да обърна внимание на един въпрос, макар и с известно неудоволствие. Защото като прави човек това, смятат, че има особен вид лудост.   

Най-лесно човек може да бъде превзет, ако докато е още млад, започне капка по капка да му се влива в способността за въображение, в душата, онова, което се цели да израсте в него. В по-късните години много малко хора могат да усвоят нещо принципно ново. Затова Ариман никога не е имал по-добри възможности да обработи душите в материалистичен дух, от това да влива капка по капка още в юношеските, в детските души нещо, което после от само себе си ще действа в подсъзнанието. Ако в периода, когато човекът още не мисли с разсъдъчните си сили, той възприеме материалистичните мисъл-форми, то тогава хората задълбочено ще усвоят материалистичното мислене. Та нали материализмът е бил посаден още в детските им души!   

Ариман е направил такова нещо, като е инспирирал в един писател от материалистичната епоха идеята за Робинзон Крузо. Ако този, който има истинско ясновидство, се остави да му въздейства книгата “Робинзон Крузо”, то той ще види как в нея интензивно работят представите на материализма. Това може би не изглежда по този начин, но всичко в книгата - как е композирана, как Робинзон бива тласкан към онова, което преживява на външен план като приключения, докато накрая даже и религията израства като зелка на полето - всичко това много успешно подготвя детската душа за материалистичното мислене. И като се има предвид, че в един момент, в шестнадесети, седемнадесети и осемнадесети век, са същестували бохемски, португалски, унгарски Робинзоновци като имитация на оригинала, трябва да признаем, че работата е свършена както трябва и приносът, който четенето на “Робинзон Крузо” има за формирането на материализма, е огромен.  

С оглед на подобни явления трябва също да се изтъкне, че съществува и нещо друго, което децата, та и хората в по-късна възраст трябва да усвоят във вижданията си - това са приказките, които живеят в Средна Европа и особено тези, събрани от братя Грим. Това е много по-добра литература за децата, отколкото “Робинзон Крузо”. И ако това, което в днешно време (лекцията е изнесена в разгара на Първата световна война) се случва между европейските народи по такъв ужасен, тежък, съдбоносен начин, го схванем като предупреждение към нас да наблюдаваме по-внимателно как в подосновите на събитията се е развило онова, което изкласява в днешните военни действия, то тогава най-вече ще разберем, че в края на краищата наистина не е важно дали няколко немски учени са върнали обратно на Англия ордените и дипломите си! Ако знамението на времето толкова мощно ни насочва да схванем значението на  материалистически инспирираната съзнателна душа на британския народ, ние ще прозрем значението на изучаването на “Робинзон Крузо” и ще изкореним целия Робинзон. Трябва да се подходи много по-задълбочено, много по-радикално, ако могат правилно се вземат под внимание предупрежденията на днешното ни време.”
Категория: История
Прочетен: 47 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 12.12 12:15
 Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 13. ноември 1909 г. в Щутгарт и включена в СС 117 “Дълбоките тайни на формирането на човечеството в светлината на евангелията”

(превод: Тони Топалова)  

“Защо толкова много хора днес не помнят миналите си инкарнации? Въпросът е изключително важен. Хората не помнят предишните си прераждания,  макар повече или по-малко да са били ясновиждащи в старите времена, защото тогава не са били изградили онези качества, които са именно качествата на аза. Защото не става въпрос за това човек да е формирал ясновидски способности, а онова, което трябва да се види, наистина да е вече изградено. Ако хората, макар и да са били големи ясновидци в миналото, не са се постарали да си изградят именно способностите на аза - способност за мислене, за различаване - специфичните способности на човешкия аз на земята, то тогава азът не е присъствал в предните инкарнации. Себето не е било там. За какво да си спомня тук човек?   

В предната инкарнация човек е трябвало да се постарае да има затворен в себе си аз. За това става въпрос! Така че днес могат да си спомнят за предни животи само хората, които са работили в тези животи със средствата на мисленето, на логиката, на различителната способност. Тези хора могат да си спомнят предните си животи. При някой може ясновидството да не е толкова изградено, ако не е работил в предните инкарнации със средствата на различителната способност, на логическото мислене, тогава този човек няма да може да си припомни предните животи. Някога той не е поставил жалона, за който трябва да си спомни. И ще видите, че човек, който действително разбира антропософията, ще пожелае да започне да овладява без отлагане именно тези способности за задълбочено мислене.  

Ще кажете: като стана ясновидец, от само себе си ще развия тази способност за логическо мислене. Това не е вярно. Защо боговете въобще са създали човека?  Затова, защото само в човека те можеха да развият способностите, които иначе нямаше как въобще да развият - способността за мислене, способността да си представи човек нещо мислено, така че тези мисли да се свържат с различаването. Тази способност може да се развие само на земята, тя преди въобще не е съществувала. Тя можа да възникне само защото беше създаден човекът.  

Ако искаме да употребим сравнение, можем да вземем за пример едно семенце, например житното зърно. Колкото и дълго да го гледате, от него няма да поникне пшеница. Трябва да го посадите в земята, за да расте то, за да започнат да действатвърху него силите на растежа. Това, което божествено-духовните същества са имали преди създаването на човека, може да бъде сравнено с житното зърно. Ако то трябва да узрее под формата на мисли, трябва да бъде отгледано от човека на земята. Няма друга възможност да се отгледат мисли от висшите йерархии, освен те да бъдат посадени в човешките инкарнации. Така че онова, което мислят хората на физически план, е нещо неповторимо и то трябва да бъде прибавено към онова, което е възможно във висшите светове. Човекът действително е бил необходим, иначе боговете нямаше да го създадат. Боговете създадоха човека, за да получат това, което имаха под формата на мислите на човека. Така онова, което слиза от духовния свят, никога не би получило формата на мисъл, ако човекът не му придаде тази форма на мисъл. И който не иска да мисли на земята, той отнема на боговете това, на което те разчитат и следователно такъв човек не може да изпълни истинската си задача и смисъла на човешкото съществуване на земята. Човекът може да постигне това само в онези свои инкарнации, в които започне действително да извършва мисловна дейност.”    
Категория: История
Прочетен: 140 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 11.12 17:38
Откъс от антикварното издание “Кратки виенски мемоари или късчета от Виена” на Франц Грефер, от 1918 година (първо издание 1845 г.), в което авторът предава записаните спомени на своя чичо Рудолф Грефер (1734 – 1817), известен австрийски търговец на книги и любител алхимик 

(превод: Тони Топалова)

                                    „Сен-Жермен при адептите във Виена     

Един ден се разпространи слухът, че маркиз Сен-Жермен, най-загадъчната от всички мистериозни личности, е във Виена. Сякаш ток премина през телата на онези, които бяха чували името му. Нашият алхимичен кръжец беше разтърсен до най-вътрешната си част.  

Сен-Жермен във Виена! Без съмнение Сен-Жермен е познат на читателите ни. Но какво казвам? Със сигурност повечето от нашите читатели са го забравили. Какво може да се направи? Да се помогне малко на паметта им. Най-напред да кажем за възрастта му. Ами, Сен-Жермен няма възраст. Той наистина е на шейсет години, тоест изглежда като мъж на шейсет години, но от няколко хиляди години си е все на шейсет. Той е бил съвременник на най-древните участници в световната история, в родословната му книга са записани саморъчно Тиберий, Йосиф Флавий, Карл Велики. Сен-Жермен е бил навсякъде, той знае всичко, върши най-невероятните неща. Произвежда злато от нищото, от малки диаманти прави големи, забърква еликсир на живота, но не се възползва от него, въпреки че е на няколко хиляди години. Той има някаква своя съкровена тайна, някакво чудодейно средство. Взема го веднъж на няколко стотин години, ляга си и спи около петдесет или сто години. Ето това е. Монтен, който е живял преди триста години, говори за него като за свой съвременник. Какво друго да кажа?...   

Едва-що Грефер се съвзе от тази новина и отиде до вкъщи да вземе документите си, между които се намираше и едно препоръчително писмо от Казанова, с когото се беше запознал в Амстердам, адресирано до граф Сен-Жермен.   

Грефер бързо се върна в книжарницата си, където му разказаха следното: “Преди час тук беше един господин, чийто вид ни изуми всички. Той не беше нито нисък, нито висок на ръст, имаше забележително хармонично телосложение, всичко в него беше изпълнено с изисканост. Лицето му сякаш сияеше от хубост и благородство, носът беше дълъг и извит, плътните му устни бяха божествени, а тъмните очи сияеха, пълни с неизказана живост. Костюмът му беше от сребристосива коприна, големите му копчета сякаш бяха чисти брилянти. Той направи три крачки навътре и заговори, без да се обръща към някого от присъстващите, сякаш на себе си произнесе следните думи на френски: “Отседнъл съм във “Федерлхоф”, в стаята, която Лайбниц заемаше през 1713 година.” Искахме да кажем нещо, но той вече беше изчезнал. От един час сме като вкаменени, господине.”   

Междувременно пощальонът донесе писмо. То беше от брата на Казанова, прочут художник на военни сражения (Франческо Казанова, брат на Джовани Батиста Казанова, е работил като придворен художник във Виена), написано в Брюл, където той в последствие и умря през 1805 година. След пет минути вече бях в хотел “Федерлхоф”. Стаята на Лайбниц беше празна, никой не знаеше кога ще се върне “американският господин”. Не се виждаше никакъв багаж, освен един малък железен сандък. Време беше за обяд. Но на кой му беше до обяд?   

Грефер спонтанно си помисли да потърси барон Линден. Намери го в “Патицата”, на третата порция патица. Те поеха по Ландщрасе, някакво тъмно предчувствие им нашепваше, че трябва да вървят именно по тази улица. Отключиха алхимичната си лаборатория и тогава от двамата се изтръгна едновременен вик на изненада - до масата седеше граф Сен-Жермен и спокойно четеше един голям том от Парацелз. Те стояха неподвижни на прага, тайнственият гост затвори книгата и бавно се надигна. Двамата осъзнаха, че описанието, дадено от персонала в книжарницата, беше само бледа сянка на действителността. Светло сияние сякаш обгръщаше фигурата, отличаваща се с достойнство и извисеност.   

Двамата алхимици не можаха да кажат и дума. Маркизът тръгна към тях, те влязоха вътре. Той се обърна на френски към Грефер, овладяно, но без престореност, с неоповторим мелодичен, разтърсващ душата тембър: “Носите препоръчително писмо, но то не е необходимо. Знаех, че в тази минута щяхте да дойдете. Носите и писмо от град Брюл. Но художникът не може да бъде спасен, белият му дроб ще пострада, ще умре на осми юли 1805 година. Един мъж, който сега е още дете и се казва Буонапарте, ще бъде непряко отговорен за смъртта му. А сега, господа, аз знам за Вашите занимания. Мога ли да Ви бъда с нещо полезен? Говорете!”    

Но те не бяха способни да кажат каквото и да било. Линден придърпа една малка масичка, извади бонбони от шкафа, сложи ги на масичката и слезе в мазето.    Маркизът направи жест към Грефер да седне, той също седна и каза: “Знаех, че Вашият приятел Линден ще се отдалечи. Той трябваше да го направи. Аз ще услужа само на Вас. Познавам Ви покрай Анджело Солиман (Aнджело Солиман, ок. 1721 – 1796, африканец, продаден след изтребването на племето му в Европа, живял първо в Италия, където бил възпитан от една маркиза, после работил като придворен възпитател и в последствие бил началник на прислугата на княз Венцел фон Лихтенщайн), на когото съм вършил услуги в Африка. Когато Линден се върне, ще го отпратя.”    

Грефер се опомни, но беше прекалено развълнуван, за да каже нещо повече от “Разбирам Ви, досещам се.”   

Междувременно Линден се върна и сложи две бутилки на масата. Сен-Жермен се усмихна на това от една неописуема висота. Линден му предложи да пие. Усмивката на маркиза премина в смях. “Моля Ви”, каза той, “има ли на земята някоя душа, която някога да ме е виждала да ям или да пия?”     

Той посочи бутилките и отбеляза: “Това токайско вино не идва направо от Унгария, то идва от моята приятелка Екатерина Руска. Тя беше толкова доволна от картините на битките, които нарисува Франческо Казанова, че му изпрати един сандък вино.”    Грефер и Линден се смаяха - действително бяха купили виното от брата на Казанова.

Маркизът помоли за лист и нещо за писане, Линден му донесе. Чудотворецът изряза от един голям лист хартия две по-малки листчета, сложи ги едно до друго и взе по една писалка във всяка ръка. С двете ръце едновременно изписа по половин страница, подписа се и каза: “Вие нали събирате автографи, изберете едно от тези листчета, все едно кое, еднакви са.”    

“Но това е магия!”, извикаха едновременно двамата приятели. Написаното на двете листчета съвпадаше до най-малката чертичка. – “Няма и следа от разлика!”      Авторът им се усмихна, остави двете писалки и положи листчетата едно върху друго на прозореца - човек можеше да помисли, че има само едно листче, толкова точно съвпадаше всичко написано. Нямаше и следа от отклонение. Нещо нечувано!    Маркизът каза: “Искам едното листче да се занесе колкото се може по-бързо на Анджело. След четвърт час той заминава с княз фон Лихтенщайн. На приносителя ще  бъде дадена една кутийка.”     

Линден отиде да отнесе писмото. Маркизът заключи вратата и каза: “Господине, чуйте. Аз отдавна знаех и виждам по вида на Вашите реквизити и устройства, че ще се погубите с Вашите опити за произвеждане на злато. Имам нещо друго за Вас. Погледнете тази перла.”     

При тези думи той извади една игла за нагръдник, на която беше прикрепена перла, голяма колкото лешник.     

“Това бижу”, каза Грефер, който отдавна вече му се беше възхитил, “трябва да е по-скъпо от прочутата историческа перла на Клеопатра.”     

Маркизът отговори: “Разбира се, но аз бих могъл и да го разтворя в оцет,  без загубата му да ме притесни. Нещо повече! Един начинаещ поет на немската нация, когото някога ще поставят над всички други поети, още сега има в главата си идеята за пиеса, в която една принцеса Еболи ще каже: “Подобно на богатия търговец,  който нетрогнат от златото на Риалто върна богатата перла на по-богатото море, защото беше прекалено горд да я продаде под стойността й”(цитат от драмата “Дон Карлос” на Фридрих Шилер).    

“Онази перла също аз я направих. Накратко, само аз между всички живи хора разбирам от изкуството да накарам мидата да отлага каквито искам по големина перли.”     

Удивлението на чулия тези думи беше безгранично. Но той си спомни за нещо и каза: “Учителю, когато бях в Швеция, се говореше, че великият Линей разбирал от това изкуство.”     

Сен-Жермен отговори с лека усмивка: “Аз бях негов приятел. Дадох му да си препише моята рецепта. Но той не намери време да сравни преписа с оригинала. Преписът беше неточен, затова и нещата не се получиха. Междувременно славата на тази тайна се разнесе. Когато Линей умря, неговата вдовица предложи на правителството да откупи документа. Не можаха да се споразумеят. Вдовицата с цялото си имущество вече беше се качила на кораб, за да се пресели в Америка. Тогава правителството й плати цялата цена. Но както казах, рецептата не е точна.”     

Сега маркизът извади от джобче на гърдите си едно листче и го даде на Грефер да си го препише. След това го сравни с оригинала. “Добре”, каза Сен-Жермен, “Имате дарба. Вярно е с оригинала. След 4 минути Линден ще се върне и ще донесе кутийката. Тя ще съдържа прах, който трбява да се употреби съгласно описанието.”    Грефер не намери думи да изрази изненадата и благодарността си. Той беше проверил часовника - оставаше половин минута. Хвърли поглед през прозореца - Линден беше вече на няколко крачки. Той донесе кутийката.     

Сен-Жермен постепенно премина в тържествено настроение. За няколко секунди застина неподвижен като статуя, енергичните му очи бяха бледи и безцветни. Но скоро целият му вид се оживи пак. Направи с ръката си движение като че се сбогува. След това каза: “Аз заминавам. Недейте да ме търсите. Ще ме видите още веднъж. Утре през нощта аз ще отпътувам. Нуждаят се от мен в Константинопол, след това и в Англия, където трябва да подготвя две открития, от които ще се ползвате през следващия век - влаковете и параходите. В Германия ще се нуждаят от тях, защото сезоните постепенно ще изчезнат. Най-напред пролетта, след това и лятото. Това ще е постепенното изчезване на самото време, като известие за загиването на света. Аз виждам всичко това. Астрономите и метеоролозите не знаят нищо, повярвайте ми. Трябва човек да е изучавал това в пирамидите като мен. Към края на века ще изчезна от Европа и ще се отправя към Азия, към района на Хималаите. Искам да си почина, трябва да си почина. Точно след 85 години хората пак ще ме видят. Сбогом! Обичам Ви!”     
След тези тържествено произнесени думи маркизът повтори знака, който беше направил с ръка. Разтърсени от силата на впечатленията, приятелите напуснаха стаята в състояние на пълно упоение. В този момент заваля като из ведро, чу се гръм. Двамата инстинктивно се върнаха в лабораторията, за да се подслонят. Отвориха вратата - Сен-Жермен вече го нямаше.     

Тук свършва моят разказ, който е по памет. Едно особено, непреодолимо чувство ме накара да го запиша след толкова време днес, на 15. юни 1843 година.”    
Категория: История
Прочетен: 414 Коментари: 1 Гласове: 1
Последна промяна: 11.12 21:16
За тайната на двете деца Исус Рудолф Щайнер говори на различни места, много подробно са засегнати събитията в “Петото евангелие” (СС 148). Тук ще представим част от друга лекция на същата тема.

Из записки на присъстващ на лекцията, изнесена от Рудолф Щайнер на 11. октомври 1909 в Берлин, публикувани в СС 117 „Дълбоките тайни на формирането на човечеството в светлината на евангелията” 

(превод: Тони Топалова)

“Личността, приела на 30годишна възраст Христовото същество в себе си, е изградена по много сложен начин. Само в Акашовата хроника могат да се добият правилните отправни точки, които да отговорят на въпроса защо в различните евангелия първите години на Исус са представени по различен начин. Акашовата хроника разкрива на ясновидеца с живи символи онова, което се е случило в течение на времето.

По принцип духовните съобщения протичат, като най-напред се оповестяват фактите от Акашовата хроника, без да се прави връзка с определен външен източник. Едва след това се показва, че всички тези неща могат да бъдат открити в някои извори, особено в евангелията, които могат да бъдат правилно разбрани само ако се вземат под внимание данните, съдържащи се в Акашовата хроника. 

Някога в Палестина се слели в едно духовни течения, които преди това преминавали през света, разделени едно от друго. С оглед на евангелието на Лука можем да говорим за три духовни течения, които се съединяват в Христовото събитие. Едното е свързано с Буда, другото със Заратустра, а третото е представено от древната еврейска култура. Тези три течения се влели в едно конкретно събитие - Христовото събитие. За такива духовни течения обикновено се говори прекалено абстрактно. В действителност те се осъществяват чрез специални същества, чието устройство позволява в тях да се слеят теченията. Следователно трябва точно да изследваме вътрешното устройство на подобни същества.

Будисткото течение достига своя апогей при Гаутама Буда, който се е прераждал и преди това. Онази инкарнация през шести век пр. Хр. е била връх в съществуването му. В нея Гаутама станал това, което се нарича ‘Буда’. Преди това е бил само бодхисатва, което значи ‘велик учител на човечеството’. В течение на времето този последният постепенно приема други качества. Ние самите вероятно сме живели в Древния Египет, но тогава сме имали други способности в сравнение с днешните, някои стари наши способности са изчезнали, а сме усвоили други. Който не вземе под внимание такова едно развитие, не може да гледа на света непредубедено.

Например днес човекът може със своята разсъдъчна способност да разпознае сам дадени логически или морални закони, може да осъзнае различни неща без външна подбуда. Но в древните времена не е било така. Тогава човек не можел да открие в себе си нищо от областта на моралността. Той не би и разбрал такива закони, на каквито днес го учат със съвременни думи. Тогава е трябвало да се апелира към съвсем друга негова способност. Така например днес има определени истини, които преди хиляди години трудно биха могли да бъдат намерени, например учението за състраданието и любовта. Днес един вътрешен глас ни наставлява за законите на състраданието и любовта. Едно време човек напразно щял да търси такъв вътрешен глас. Тогава е трябвало отвън да му се внушават състрадание и любов.   

Съществото, чиято задача е била хилядолетия наред да влива състрадание и любов от по-висшите духовни области в човека, бил онзи бодхисатва, който се инкарнирал в Индия като Буда. Като човек във физическия свят той не би намерил никакво състадание и любов в себе си. Но чрез своето посвещение бодхисатвите се издигат до духовните области, откъдето могат да свалят такива учения, като това за състраданието и любовта. Но настъпва един момент, когато човечеството узрява да намери само онова, което преди му е било вливано отвън. Така станало със състраданието и любовта.  

Когато онзи бодхисатва в прераждането си в шести век пр. Хр се издигнал в чин Буда, седейки под дървото бодхи, тогава не само в неговата същност, но и по цялата земя станало нещо важно. Тогава учението за състраданието и любовта, по-точно неговото описание като осемстепенният път, се вляло не само в човека Буда, но и в човечеството. С това, че Буда могъл да осъзнае живо в себе си това учение, на цялото човечество била дадена възможността в бъдеще също да го познае. Оттогава определени хора могат да разпознаят учението и по примера на великия Буда да водят живот, в който като живо изкристализира учението за осемстепенния път ...

Но какво станало с онзи Буда, чиято мисия била да донесе на човечеството състрадание и любов, след като напуснал физическото си тяло? ‘Буда’ означава винаги последна инкарнация. На него му е трябвала само инкарнацията като Гаутама, за да изпълни мисията си. Оттогава на онази индивидуалност на бодхисатва, понеже е станала Буда, вече не й е било възможно да слиза във физическо тяло. Тя може да се въплъщава най-много до етерно тяло. Следователно онзи Буда днес може да бъде видян само от ясновидец. Една такава форма, която приема дадена индивидуалност, несъдържаща физическо тяло, се нарича ‘нирманакая’. В нея съществото предава нататък мисията, която му е поверена като на бодхисатва. И великото Христово събитие е било подготвено от онзи Буда, пребиваващ в своята нирманакая.   

На една родителска двойка, Йосиф и Мария от Назарет, се родило дете на име Исус. Удивителното било, че то имало такава същност, че Нирманакая-Буда могъл да си каже, че това дете имало възможност чрез физическата си телесност да изведе човечеството напред, ако той като Буда допринесе нещо за това. Ето защо той се спуснал в своята нирманакая в онова дете. Под нирманакая не трябва да разбираме затворено тяло, каквото ние имаме, а това, което иначе били само сили, станало тук една особена същност. Тази система от същности се организира във висшите светове от аза на съответната индивидуалност, както нашият аз организира способностите ни за мислене, чувство и воля. Ясновидецът възприема това кножество от същности, образуващи единна цялост, като нирманакаята на Буда...  

Тези неща са били известни на автора на евангелието на Лука, който знаел също, че Нирманакая-Буда се е спуснал в онова дете Исус. Това той изразява, като съобщава, че когато детето във Витлеем било родено, от духовния свят се спуснало ангелското воинство и възвестило на пастирите какво се е случило. Пастирите по определени причини били станали ясновиждащи в онзи момент.   

Детето Исус отначало се развивало бавно. На външен план то не проявявало особени качества, които да загатват за наличието на велик дух в него. Но затова пък в него скоро започнала да се забелязва дълбока искреност и задушевност, един наситен душевен живот. Ясновидецът би забелязал как нирманакаята на Буда се носи над детето.   

Една индийска легенда ни разказва за стария мъдрец, който веднъж отишъл при Буда, когато той бил дете и разпознал, че в него предстои един бодхисатва да се развие до Буда. Старецът се облял в сълзи, защото нямало да доживее да види великия Буда. Асита, така се казвал старецът, се преродил като старият Симеон от евангелието на Лука. При представянето на новородения Исус в храма той видял пред себе си бодхисатвата като истинския Буда и затова казал: “Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром, защото очите ми видяха Твоето спасение”.

Така 
след петстотин години мъдрецът видял онова, което преди това не успял.   Когато се изследва произходът на Исус от евангелието на Лука и той се сравни с описаното в евангелието на Матей, става ясно различието, на което науката не е обърнала внимание. Но от Акашовата хроника може да се разбере защо двете родословни линии са различни и трябва да бъдат различни.   

Приблизително по времето, когато бил роден Исус, на една друга родителска двойка в Палестина, също на име Йосиф и Мария, се родило дете, отново с името Исус. Значи тогава имало две деца Исус на две родителски двойки с еднакви имена. Единият Исус е витлеемският. Той живеел с родителите си във Витлеем, другият Исус живеел с родителите си в Назарет. Първият Исус произхожда от родословната линия на дома Давид, минаваща през Соломон.   

Исус от Назарет за разлика от него произхожда от Натановата линия на дома Давид. Лука разказва повече за едното дете, а Матей за другото. Детето от Витлеем в ранните си години показало съвсем различни качества от детето от Назарет. Първото било добре развито във всички външно проявяващи се качества. Например то можело още от раждането си да говори, макар и отначало неразбираемо за околните. Другото дете показвало наченки на вътрешна надареност. Във витлеемското дете бил инкарниран великият Заратустра от древните времена. Онзи Заратустра, както е известо, дарил астралното си тяло на Хермес, а етерното си тяло - на Мойсей. Азът му се преродил шестстотин години преди Христа като Назаратос или Заратос в Халдея и след това още веднъж като Исус. Това е детето, което трябвало да бъде отведено в Египет, за да изчака там известно време в подходяща среда и да  оживеят в него впечатленията от тази среда. Затова не трябва да се вярва, че Исус, за когото разказва Лука, е същият като този, описан от Матей. По заповед на Ирод всички деца на възраст до две години трябвало да бъдат избити. Йоан Кръстител също щял да бъде засегнат от тази заповед, но между неговото раждане и това на Исус е било минало достатъчно време.   

В 12тата година азът на витлеемското дете Исус, тоест азът на Заратустра, преминава в другото дете Исус. Следователно от 12тата година в детето от Назарет вече не живее предният аз, а азът на Заратустра. Скоро след като азът напуснал витлеемското дете, то умряло.

Преминаването на аза на Заратустра в Исус от Назарет ни е описано от Лука в историята за 12годишния Исус в храма. Родителите му не могли да си обяснят защо детето им изведнъж започнало да говори толкова мъдро. Тези родители имали само едно дете. Другата двойка обаче освен своя Исус имала още четири други момчета и две момичета. Двете семейства по-късно заживели като съседи в Назарет и накрая се слели в едно семейство. Бащата на витлеемския Исус бил вече стар, когато му се родил Исус. Скоро умрял и тогава майката заживяла в Назарет близо до другото семейство. Така Буда в своята нирманакая действал с аза на Заратустра в Исус от Назарет. Буда и Заратустра действали съвместно в това дете.

В евангелието на Матей най-напред се говори за витлеемския Исус. При неговото раждане дошли мъдреците от Изтока, доведени от звездата до мястото, където се родил отново Заратустра.”      
Категория: История
Прочетен: 86 Коментари: 2 Гласове: 1
Последна промяна: 11.12 18:31
Търсене

За този блог
Автор: anthroposophie
Категория: История
Прочетен: 2768
Постинги: 21
Коментари: 6
Гласове: 11
Архив
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31