Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Профил на anthroposophie
Име:
Тони То

Статистика
Популярни постинги:
30

Постинги този месец:
8

Гласове този месец:
98

Коментари този месец:
0

Любими блогове:
1

Блогъри добавили в любими:
8

Блог вълни:
0
Последни постинги

Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 18септември 1916 в Дорнах (CC 171 „Вътрешни импулси в развитието на човечеството. Гьоте и кризата на ХIX век“)

Преди откриването на Америка в западното полукълбо съществували мистерии от най-различен вид и с определени учения, които били следвани от широка маса привърженици. Но като единна сила, на която се подчинявало всичко, която всички следвали, бил почитан един подобен на призрак дух, потомък на Великия Дух на Атлантида. Той обаче постепенно придобил ариманичен характер, тъй като искал да действа с всички сили, които в Атлантида били правомерни или дори още там били ариманизирани. Така искал да действа той. 

Когато атлантът говорел за своя Велик Дух, той изразявал това, както вече сме загатвали, с една дума, звучаща подобно на запазената в Китай дума ‘тао’. И една ариманична карикатура, един ариманичен противник на Великия Дух Тао, който обаче бил сроден с него, действал така, че можел да стане видим само за атавистичното визионерско виждане. Но на хората, които били във връзка с широко разпространените мистерии на този дух, той се явявал винаги, когато те  търсели контакт с него, така че да могат да възприемат неговите указания и заповеди. Този дух наричали с име, което звучи приблизително като Таотл1. Този Таотл значи бил ариманичен вариант на Великия Дух, едно мощно същество, което не слизало до физическа инкарнация.

Мнозина били посвещавани в мистериите на Таотл. Но посвещението носело ариманичен характерзащото то имало една определена цел – така да втвърди и механизира целия земен живота също и земния живот на човека, че над него да бъде създадена една особена луциферична планета, за която вече се спомена по различен начин в тези лекции, така че душите на хората да бъдат изтискани, изведени на нея.

Това, което ариманичните сили опитали да направят в Римската епоха по начина, изложен вчера, е само слаб следатлантски отзвук на онова, което трябвало да бъде постигнато с ужасяващите похвати на магията в много по-голям мащаб от хората, намиращи се под ръководството на Таотл.  

Може да се каже, че те се стремели към всеобщо земно царство на смъртта, целящо да убие всяка самостоятелност, всяко вътредушевно движение. В мистериите на Таотл трябвало да бъдат придобити силите, правещи хората способни да създадат такова механизирано земно царство. За целта преди всички трябвало да се познават великите космически тайни, всички тайни, отнасящи се до това, което действа и живее във Вселената и проявява действията си в земното битие. Тази мъдрост от космоса присъства във всички добри и лоши мистерии, защото истината по принцип е винаги е една и съща. Важното е по какъв начин се получава тя, дали се използва за добро или за лошо.

Посветените на Таотл скривали грижливо истината от космоса, която сама по себе си не е лоша и дори съдържа свещени тайни. Тя не била съобщавана на човек, който не бил посветен по начина на Таотл. Тоест, било важно някой да е посветен по правилния начин; едва тогава му се съобщавало като учение какво представляват тайните на космоса. Важно било тези тайни да се получат чрез инициация в едно определено настроение на душата, в такова настоение, че човекът да усети в себе си склонност, симпатия да използва тези тайни на Земята за изграждане на това механично, втвърдено царство на смъртта. Така трябвало да бъдат получавани тайните.

И те били получавани по особен начин – мъдростта не била съобщавана на никого, ако преди това той не бил убивал по определен начин. При първото убийство му били съобщавани само определени тайни, едва при следващи убийства му били съобщавани други, по-висши тайни. Но убийствата трябвало да бъдат извършени при определени условия.

Този, който трябвало да бъде убит, бил поставян на нещо като платформа, издигната така, че от всички страни да се достигне по няколко стъпала до един вид катафалка с изпъкнала повърхност. Когато слагали върху нея завързан човека, който трябвало да бъде убит, гърбът му се извивал силно и му разрязвали стомаха. Това ставало с един разрез, за който бил обучен съответният човек, който трябвало да бъде посветен. Този начин на убийство предизвиквал определени чувства, събуждащи усещания, които можели да направят възможно мъдростта, съобщавана по-късно на съответния човек, да бъде използвана по споменатия начин. Изрязаният стомах бил принасян със специална церемония в жертва на бога Таотл. 
                       image

В резултат на това посвещаваните в тези мистерии живеели със специфични намерения, за които Ви разказах. Това предизвиквало определена посока на чувствата. Когато посвещаваните придобивали зрялост по този път на инициация, им разказвали за какво ставало въпрос; те узнавали какво взаимодействие настъпвало между убития и посвещавания. Този, когото убивали, трябвало да бъде подготвен, така че с душата си да се устреми към луциферичното царство, а посвещаваният трябвало да получи мъдрост за това как да преобрази земния свят, така че душите да бъдат изгонени от него. Благодарение на това, че между убития и посветения – не убиец, а посветен -  се създавала връзка, за посветения ставало възможно да бъде взет от другата душа, тоест сам да може да напусне земята в подходящия момент.

Това несъмнено били мистерии от най-възмутително естество, съответстващи на един мироглед, който в пълния смисъл на думата може да се нарече ариманичен. По такъв начин на Земята трябвало да бъдат създадени определени усещания. Разбира се, нейната еволюция не би могла да продължи, ако на една голяма част от площта й би умряла напълно човечността. Затова и хуманното чувство не изчезнало съвсем от тези области и на отделни места били основани други мистерии, които трябвало да противодействат на ексцесиите на първите. В тези мистерии живеело същество, която не слизало до въплъщение в тяло, но можело да бъде възприемано от хора с атавистично ясновидство, ако те били добре подготвени в неговите мистерии. Името на това същество било Тецкатлипока. Така наричали съществото, което по своето естество било сходно на бога Яхве, макар че принадлежало към много по-ниска йерархия. В западното полукълбо то противодействало на тези отвратителни мистерии, за които говорихме.

Учението на Тецкатлипика много скоро излязло извън мистериите и се разпространило екзотерично, така че в тази част на света то било възможно най-екзотеричното, докато учението на Таотл било най-езотеричното, защото достъпът до него ставал именно по описания начин.

Но ариманичните сили се опитали – сега говоря така, както разсъждава Ариман – да “спасят” човечеството от бога Тецкатлипока. Затова на него в западното полукълбо бил противопоставен друг бог, който много приличал на духа, описан от Гьоте като Мефистофел. Този дух се родеел с Мефистофел и бил наричан с име, звучащо като Кетсалкоатл. Кетсалкоатл бил подобен на Мефистофел, който се изявявал много повече душевно. Този дух Кетсалкоатл, който също никога не се инкарнирал, имал за свой символ нещо подобно на това, което в източното полукълбо бил жезълът на Меркурий. В западното полукълбо с помощта на магически сили той можел да поразява с болести онези, които искал да погуби, за да ги освободи от сравнително добрия бог Тецкатлипока. Чрез такива неща тук се подготвяли ударите, които постепенно ариманичните сили трябвало да нанесат в света на човешките страсти.

Но в даден момент станало така, че в днешната Централна Америка се родило едно същество, което си било поставило определена задача в рамките на тази култура. Древните жители на Мексико свързвали живота на това същество с един определен мироглед. Те разказвали, че то се родило като син на една дева, която заченала непорочно от свръхсетивни сили, от едно крилато и пернато същество, дошло от небето. Когато човек изследва нещата с окултните средства, които има на разположение, вижда как това същество, на което древните мексиканци приписвали раждане от дева, стигнало до 33годишна възраст, като било родено приблизително в първата година на Новата ера. Ето какво показва окултното изследване на фактите. Това същество си поставило една определена задача.

В същото време в Централна Америка живеел човек, който още с раждането си бил предопределен да бъде висш посветен на Таотл. Още в предните си земни инкарнации той бил получил посвещение по описания начин поради това, че многократно бил повтарял процедурата изрязване на стомах, придобивайки постепенно висши земно-свръхземни знания. Това бил един от най-великите магове, ако не и най-великият черен маг, стъпвал някога по земята и усвоил най-висшите тайни, които могат да бъдат научени по този начин. Когато наближила 30 г. сл. Хр., той бил поставен пред това да вземе важно решение -  чрез продължаваща инициация да стане толкова могъщ като отделна човешка индивидуалност, за да узнае най-важните тайни, чрез които да даде на следващата човешка земна еволюция такъв тласък, та човечеството в четвъртата и петата следатлантска епоха да бъде доведено до помрачено състояние и да се осъществи онова, към което се стремели ариманичните сили за тези епохи.

Тогава между него и съществото, за което разказвали, че било родено от дева, започнала борба, за която изследването показва, че продължила три години. Съществото, родено от дева, имало име, което ако го произнесем на нашия език, би звучало като Вицлипуцли2. Вицлипуцли следователно бил човешко същество. В сравнение с всички други същества, който се носели като призраци и можели да бъдат видени само с помощта на атавистичното ясновидство, този Вицлипуцли благодарение на раждането си от дева наистина станал човек. Тригодишната борба свършила с това, че Вицлипуцли успял да разпъне на кръст великия маг и така не само да унищожи тялото, но и да прикове душата му, така че тя да се окаже безсилна и знанието, което този могъщ маг на Таотл притежавал, да бъде обезсилено, убито. По такъв начин Вицлипуцли придобил способността да спечели пак за земния живот всички души, които вече били получили по описания начин подтик да последват Луцифер и да напуснат Земята. Чрез победата над черния маг той вложил в тях отново потребност от земен живот, от следваща инкарнация. 

Така в онези области престанало да съществува онова, което иначе би продължило да живее, ако мистериите на Таотл бяха дали плодове. Но в етерния свят сякаш е още живо онова, което останало от силите, от наклонностите, съществуващи в някогашните мистерии. Всички тези сили продължават да съществуват подсетивно и те спадат към онова, за което Ви казах, че би могло да се види, ако в духовния живот можеше да се запали парче хартия, както над кратера на Солфатара – то съществува сякаш под вулканичната повърхност на обикновения живот. Тъй че във всичко, което формира петата следатлантска културна епоха, по отношение на душевното развитие на хората от една страна се намесва това, което идва от вдъхновителя на Чингис хан, а от друга – онова, което продължава да действа като призрак от събитията, станали в западното полукълбо, които по времето, когато европейците открили Америка, съществували само като слаб отзвук. Но дори и историята знае вече, че много европейци, достигнали до американската, до мексиканската земя, били убивани от тамошното жречество, което вече било в упадък и макар да не било толкова лошо като старото, продължавало да разрязва стомаси. Тези хора почитали във Вицлипуцли едно слънчево същество, родено от дева по начина, за който, ако нещата се изследват по окултен начин, се установява, че е било неизвестният съвременник на Мистерията на Голгота в западното полукълбо.

1 На това място в книгата има следната бележка: За външните сведения за ацтеките и техните обичаи, както и за имената на техните божества Рудолф Щайнер е използвал труда на Чарлс Уилям Хекеторн “Тайни общества, тайни съюзи и тайни учения (Лайпциг, 1900). В първата си част “Древни мистерии” книгата съдържа и глава за мексиканските и перуанските мистерии. Оттам е и споменатата от Щайнер подробност, че жреците са разрязвали стомаха на жертвите, което на различни места се критикува, защото не съответствало на историческите сведения. Също и транскрипцията на имената на божествата при по-късните изследователи е различна. Трябва обаче да се има предвид, че за Щайнер са били важни не толкова обичаите на намиращите се в упадък ацтеки, които са описани предимно в специализираната литература, колкото подосновите им, намиращи се в предисторическите и митологичните времена.

Според по-нова версия името на съществото е Уицилопочтли.

 

  
Категория: История
Прочетен: 109 Коментари: 0 Гласове: 5
Последна промяна: 26.02 10:40

За характера на "некармичните" заболявания

Поради липса на познания за духовните причини на болестите ни, една огромна част от днешната школска медицина е на път да се превърне в противоположното на Христовия лечебен импулс. Въпреки излезлите изследвания за страничните въздействия на химическите субстанции, все още вземането на антибиотици или химиотерапията се ползват с ненакърним авторитет. Липсват сериозни алтернативи, защото би трябвало да се промени цялостното разбиране на човечеството за болестите. Болестите като дар на боговете с оглед на кармичната равносметка днес вече не могат да бъдат полезни или трябва да бъдат отложени за следващ живот, където да имат по-тежки последици

Във връзка с това трябва да разгледаме имунизационната политика и да видим какво става при ваксиниране на детето. При него в организма се вкарва носителя на болестта, която ваксината трябва да атакува. Така детето носи в организма си нещо, което без ваксина може би никога не би се развило. Идеята за лекуване на еднаквото с еднакво не бива да се отхвърля априори, но начинът по който тя се реализира, е погрешен – за разлика от хомеопатията, която третира болестта, при ваксинирането още преди да се е развило болестно състояние, се предприемат мерки, които трудно могат да се нарекат терапия, защото не вземат под внимание духовните причини на болестта в отделния човек. Така чрез имунизацията детето днес може да се сблъска със съдба, която въобще не му е определена по план или е възможно да се осуети съдбата му, защото болестта, предвидена за него по кармични причини, изобщо няма да настъпи и ще трябва да се отложи за следващ живот, в който би трябвало да се случат съвсем други неща, породени от нови обстоятелства, настъпили в този живот.

Понеже по-голямата част от западната медицина не отчита душевно-духовните причини за болестите, то и нейните лекарства са само материални и не могат въобще да се нарекат лечебни средства. Когато лекарят предписва антибиотик, в организма се вкарва нещо, чието име говори само по себе си за това, което то ще предизвика в него - "анти биос", тоест "срещу живота". Средството, насочено срещу живота, преди да убие вируса, убива живота в човешкия организъм. Появата на болестта днес бива констатирана в тялото и третирана като болест на тялото - с материални средства. С това погрешното само се удвоява, тоест не само че не се вземат под внимание духовните причини за болестите и се третират единствено материалните им въздействия, а на всичкото отгоре тези външни въздействия не се лекуват със средства, произлизащи от Духа, а с чисто материални средства...

Заболяването СПИН е пример за една такава епидемия заради отричането на Духа. Сравнително отскоро човекът усвои идеята, че произхожда от маймуната. Едва от няколко десетилетия теорията, водеща началото си от Дарвин, според която човекът произлиза от маймуната, се наложи в учебниците, а с това и в обществото. По този начин в продължение на съвсем кратък период от време човекът се отдалечи от представата, която е живяла в него още от физическата му поява на Земята - че произлиза от лоното на Бог. Така по-голямата част от т.нар. цивилизован свят днес отрича своята божественост и с това се отдалечава не само духовно, но и дори физически от истинската човешка същност. Откакто тази идея стана реалност, във физическия външен свят се появи неин отпечатък - това е ХИВ-вирусът. Този вирус е съществувал в маймуните, може би дори от хилядолетия, но едва от 40 години насам се е превърнал в смъртоносна опасност за човека. Откакто човекът смята, че произхожда генетично от човекоподобните маймуни, той започна да страда от болест, чийто причинител живее в тях. Да отбележим, че не маймуните заболяват от този вирус, а човекът. Така хората умират от антихристовата представа, която сами са формирали. Не ХИВ-вирусът е нечистото в човека, а тази представа, която той сам е изградил за себе си...

Както заболяването СПИН, така и други епидемии, стоварващи се днес върху човечеството, трябва да се разглеждат в различна светлина в сравнение с болестите, изпратени от добрия духовен свят като помощна мярка, които обвързват кармичната съдба на отделния човек с неговото душевно-духовно развитие. Може с пълно право да се каже, че в историята на болестите на човечеството от няколко десетилетия е навлязло нещо ново - избухването на "некармичните" заболявания. Названието не е съвсем правилно, защото и тези болести имат кармичен характер, макар и не с оглед на индивида, но все пак с него трябва да назовем една определена тенденция. Чрез термина “некармични заболявания” разграничаваме болестите, заложени в индивидуалната карма на човека, от заболявания, които той може да развие, въпреки че не са записани в кармата му. Тези нови болести, които могат да покосят човека, се причиняват от заболелия социален организъм.

Характерна черта на некармичните болести е, че в съдбата на заболелите от тях няма указание за кармична "вина", която би могла да обясни настъпването на заболяването. С това, което днес хората внасят в света като мисли, чувства и воля, насочени срещу Христос, вместо да се подготвят за етерното Му възприемане, те го засипват с демоничност. Физически възприемаемите изражения на тези демони са болестните феномени, които човек не може да разбере възоснова на чисто материалистичния си мироглед. Към тези феномени спадат не само инфекциозните болести, но и такава епидемия на нашата култура, каквато е деменцията, която все повече се разпространява в западния свят, както и автоимунни заболявания като лупус (вълчанка) или множествена склероза. Всички тези масово срещащи се заболявания се характеризират с това, че като знак за антихристово влияние засягат и хора, които не са се обременили кармично. С появата на такива епидемии в общочовешкия организъм настъпва същата реакция към лошото отношение на човека към него, както и в организма на Земята. Както Земята отговаря с изригвания на вулкани и земетресения на лошото отношение на човека към нея, така и тези болести са реакция на общочовешкия организъм срещу постъпките на човечеството като цяло.

От друга страна някои болести в историята на човечеството не са предизвикани от решенията на добрите богове, а от дейността на лошите. Но докато в Поврата на времената, когато това още беше възможно, Луцифер и Ариман бяха отговорни за появата на дадена болест, то днес заболяванията се дължат на третата тъмна сила, противопоставяща се на Христовия импулс, която използва Луцифер и Ариман като слуги за изпълнението на плановете си. Когато те двамата разгърнаха действието си в Поврата на времената, ставаше въпрос за отслабване на астралното и етерното тяло на хората като причина за появята на дадена физическа болест. Но при гореспоменатите болести причината е отслабването на най-висшия човешки член – Аза. Когато дарът на Христос - Азът - е отслабен, Луцифер и Ариман атакуват само в степента, в която служат на третата тъмна сила. В този смисъл Рудолф Щайнер говори за "мистерията на Сорат" (вж. СС 346, лекцията от 12.9. и 15.9.1924).

Но особеното при тези болести е, че споменатите сили не атакуват непременно конкретния Аз, който е отслабен. Качеството им по-скоро ни показва състоянието на човешките социални отношения, които вместо да са ориентирани към Аза, са егоистични… Тук виждаме как социалният организъм е егоистично, а не азово ориентиран, защото ако загуби връзката си с Христовото същество, човечеството може да заболее и в груповия Аза, в Аза на човечеството като цяло. 

Духовната задача на Европа се състои в посредничеството между западните и източните импулси. Затова при европееца тези некармични болести означават, че не са постигнати спиритуалните и християнско-морални цели на този културен кръг. Европа все повече се подчинява на англоамерикански импулси, вместо да внася в западния свят балансиращия елемент на християнската среда. Съответно европейците се разболяват от "цивилизационните" болести на западния свят. Компенсация на тази характеристика на социалния организъм, насочена срещу Христос, може да се постигне, само ако невинни хора пожертват здравето и живота си по примера на Христовата жертва. Това ще продължи дотогава, докато човечеството не научи по трудния начин, че е единен организъм, който чрез всякакви шовинистични или икономически разделения на народи или групи, ползващи се с различна оценка и степен на одобрение, сякаш сам си е отрязал ръцете и краката. То ще продължи, докато човечеството не осъзнае, че такъв начин на мислене и действие се отразява на целия социален организъм. Ето защо процесът на осъзнаване на реалността на духовния свят и с това и на значението на изцелителния импулс, който Христос внесе във физическия свят, има неизчерпаем потенциал за лечението на вече съществуващи или нови кармични и некармични заболявания.

За бъдещия импулс на изцеление

Наблюдава се, че когато малки деца се разболеят тежко, тъй като са в по-близка връзка с духовния свят, те по-лесно приемат заболяването си, отколкото здравите им роднини. Ала огромните спиритуални сили, които една болест може да извади на бял свят, днес често биват подтискани или остават незабелязани, защото физическото тяло се смята за най-голямата ценност и разпадът му се възприема като трагедия. Но всичко, което човек трябва да вложи в душата си по време на боледуването или пред лицето на смъртта, е пътят на Христос през земните болки до царството Божие. Изцеляванията в Поврата на времената, които предприе Христос, могат да ни дадат ценно указание за Христовия целебен импулс и днес, и за в бъдеще. Понастоящем този импулс действа във всеки от нас и ако му се отдадем и го поддържаме жив, той може да ни даде необходимите сили за излекуване. Като при излекуване се има предвид на първо място душата, докато изцеляването на тялото чрез Христовите сили в човека ще настъпи през следващите векове и хилядолетия. Това ще става с развиване на тялото на Възкресението, а то е свързано и с промяната на смисъла и действието на кармата. Този, който към края на земния еон е развил тялото на Възкресението, тоест одухотвореното физическо тяло, няма да може да боледува със старото си веществено тяло, което ще бъде изхвърлено като празна обвивка. Така няма да има и карма на болестите. Когато човек промени душевно-духовната си нагласа, а оттам и физическото си състояние, ще се промени и понятието за карма. Чрез любов, състрадание и съвест - качества, характерни за Христос, които човек ще трябва също да усвои, ще се формира новата карма на бъдещия Юпитер. Тогава зрели души, които вече няма да изпитват болестите на тялото, ще могат в пълно съзнание да се свържат със съдбата на някоя душа, нуждаеща се от помощ и да поемат болестната й карма. Днес можем да разберем това бъдеще развитие и даже да го подготвим активно, като издигнем пред погледа си значението на азовото сетиво, разпознато от Щайнер като дванадесетото сетиво на човешкото същество. Азовото сетиво се характеризира с това, че разбира не само собствения Аз, но и Аза на ближния. Следователно то е най-висшето ни сетиво и е нещо като предварителна степен на одухотвореното човешко същество на бъдещето, което ще се развие до жертвеготовно помагаща душа. То и днес е налице в човека като зародиш и съставна част от одухотворения човешки организъм на бъдещия ВулканЗа нашето съвремие и следващите десетилетия и столетия това развитие ще започне, когато човек се научи да намира собственото си добруване в помощта за другите. Днес се случва нещо особено, водещо до описаното развитие: чрез болестта болният тръгва не само по нов път, който може да го доведе до нов импулс, но и дава възможност и на близките си да се събудят за християнското усещане и действие. Импулсите, които здравите могат да излъчат, са християнски, защото чрез своята съпричастност здравите близки действат оздравяващо върху болния. Чрез всяко вълнение на съпричастната душа се въздейства и върху разрушителните бъдещи импулси за премахването на душата. Любовта, състраданието и съвестта са проявите на азовото чувство, като най-висша проява е съвестта, която се обажда, ако човек не изживява Духа на другия в себе си и делата му не се ръководят от това изживяване. Тази съвест един ден може да доведе до собствена жертва за благото на някой друг, като с това човек би стъпил на пътя на Спасителя, който е лекарството за оздравяването на всяко човешко същество.

 

  
Категория: История
Прочетен: 168 Коментари: 0 Гласове: 6
Последна промяна: 23.02 09:25
Поради актуалността на проблема публикувам още два откъса от книгата на Юдит фон Хале "За болестите и изцеленията. За мистерийния език на евангелията” от 2007г. (Предните откъси от книгата са публикувани в блога на 22.12.2018 и 11.1.2019.)

Един пример от евангелието на Йоан може да ни покаже нагледно колко много се е променила картината на причините за избухването на болестите.

"1. Подир това имаше иудейски празник, и възлезе Иисус в Иерусалим

2. А в Иерусалим, при Овчи порти, се намира къпалня, по еврейски наричана Витезда *, която има пет притвора;

3. в тях лежеше голямо множество болни, слепи, хроми, изсъхнали, които очакваха да се раздвижи водата,

4. защото Ангел Господен от време на време слизаше в къпалнята и раздвижваше водата, и който пръв влизаше след раздвижване на водата, оздравяваше, от каквато болест и да бе налегнат". (Йоан 5:1-4)
 

В Поврата на времената Йерусалим е имал две такива къпални, едната в североизточната част на града, непосредствено до т.нар. овча порта, през която търговците на добитък вкарвали стоката си на близкия форум (езерото Витезда) и другата в югоизточната част на града до долината Хином (езерото Силоа). Водата на Витезда е имала лечебно действие, както се вижда и от цитирания откъс. Всекидневно там се събирали стотици болни. Животни, които трябвало да бъдат жертвани в храма или продадени на пазара, също били почиствани във водите на езерото. Здравите пък се къпели в него и си вземали вода за пиене. Тук можем да си представим катастрофалните хигиенни условия, макар че водата от време на време била обновявана от вливаща се струя, понеже северно от града имало горещ минерален извор, който понякога изхвърлял нагоре вода като фонтан. Внезапното пулсиране на водата хората приписвали на действието на ангел, като трябва да признаем, че в това вярване има истина. Затова тук са налице две причини, една екзотерична и една езотерична, защото не може да се отрече действието на духовната сила, която предизвиква раздвижването на водата. 

С оглед на днешното материалистично виждане е учудващо, че хората не са се разболявали, като се къпели и пили вода от Витезда. Ако действително е имало зараза, там нямало да се тълпят всеки ден хора. Как обаче се е получавал оздравителният ефект на водата?

Той се дължал на факта, че хората вярвали в реалността на духовния свят. Не става въпрос за силата на внушението, която днес презрително се нарича "суеверие", а за вярата, че съществуват действителни духовни сили, вярата, която признава свръхсетивния произход на сетивните факти. Хората разпознавали Духа във водата на Витезда и докато я пиели заедно с духа в нея, не само че не се разболявали, но оздравявали от нея. И понеже човекът сам си създава условията на живот, като не признава наличието на духовната същност във водата, става уязвим за бактерии и болестотворни микроби.

Въпреки това е погрешно да мислим, че днес можем да пием вода от някаква локва, само защото вярваме в духовната същност на водата. Днес когато различните вируси и микроорганизми са достатъчно изследвани, човек със сигурност ще се разболее, ако пие заразена вода. В наши дни човек трябва да се разболее от замърсена вода, именно защото знае, че тя е замърсена. Не става въпрос за отделния човек, а за наличието на това знание в човечеството. Човечеството е развило микробиологията, открило е под микроскоп търсените от него болестотворни микроби. Ако разгледаме внимателно избухването на епидемията от испанска треска, ще видим, че наред с другите причини в основата й лежи създадената от човечеството представа за наличието на болестотворни микроорганизми. Първо в човечеството се създава мисъл, представа и след това избухва болестта, после се изследва и действително се намират причинителите й. Но първата крачка е била представата, че могат да се намерят бактерии или вируси, втората крачка е самото намиране на причинителите на болестта. Затова и днес те са също толкова реално действащи, както и добрият ангел във водата на Витезда.  

Следователно можем да се запитаме как здравословното влияние на водата е изчезнало и е станало вредно? Поради това, че човечеството в продължение на векове е формирало друг вид мислене и представа за света и действащите в него духовни същества, се променили и условията на живот. Със започването на епохата на съзнателната душа спектърът от болести се изменя. Не само защото Христос е станал господар на кармата и поради това една евентуална болест се пренася в следващия живот. Това не променя вида на болестите, които днес са различни от тези в Поврата на времената. В наши дни има далеч по-малко сакати, слепи, глухи или неми хора, отколкото в Поврата на времената. За сметка на това имаме бум на инфекциозните болести. Едва когато човечеството започна да се занимава с микробиологични изследвания и откри бактериите и вирусите, те започнаха да стават вирулентни, развиха действие, което е опасно за човека. Колкото повече човек придава значение на материята пред Духа, толкова повече той създава условия за съществуването на бактерии и вируси. С това не трябва да се отрича научният прогрес, но е ясно, че с увеличаване степента на прогрес се увеличава и компетентността на противника, срещу когото трябва да воюваме.  

В Поврата на времената не е била необходима такава дълга процедура на дезинфекция и стерилизация на хирургическите инструменти. Тогава почти не е имало такива инвазивни въздействия върху човешкото тяло, както днес, защото не е имало болести, за които да се налагат операции. В египетската културна епоха стерилно чиста среда не е била необходима, защото жреците са извършвали магически действия. Тогава все още човекът правилно е бил смятан за копие на боговете, а не за копие на маймуна с незначителна промяна в гените. Рудолф Щайнер винаги е посочвал, че научното занимание с човека и природата трябва да е пропито от етичност и морал и лабораторната маса трябва да стане олтар (срв. напр. СС 205, лекцията от 26.06.1921). Затова човекът следва да се върне към онова отношение към тайните на живота, което е имал по време на старите мистерии. Това отношение не трябва да влиза в противоречие нито с напредъка на науката, нито със спиритуалното развитие. Защото от епохата на съзнателната душа насам все по-малко важат думите на Христос на кръста "Господи, прости им, защото те не знаят какво правят!" (Лука 23:24).  

За причините на днешните болести

И днес има болести, причинявани от условията, които човек сам създава не само чрез действията си, но чрез мисълта и чувствата си. Болестите в миналото, сега и за в бъдеще ще са отражение на душевно-духовното състояние на човечеството. Но от започването на епохата на съзнателната душа болестите все повече стават израз на общото душевно-духовно състояние на човечеството. Пример за тази връзка е изухването на епидемията от испанска треска (инфлуенца) по време на Първата световна война, когато не само науката е открила нови неща в областта на медицината, но и в областта на техниката са били създадени нови оръжия. Всичко това започва след прогонването на духовете на мрака на земята през 1879 г. Щайнер прави връзка между онази тъмна сила, която днес ни насочва към идващата епоха на Орифиил и бацилите, атакуващи физическите тела на хората. Предпоставката за избухването на ужасни болести и епидемии са разколът и войните сред хората, тоест болестите на социалния организъм. Взаимовръзката между действието на тъмните сили между народите и в отделните хора и избухването на инфекциозните болести ни дава представа за съвременното състояние на човечеството, защото още преди да е започнала епохата на Орифиил, ни нападат епидемии, срещу които няма лек.

В езотеричен урок, даден на 05.12.1907 (СС 266/1), следователно много преди Първата световна война, Щайнер прави връзка между появата на бацилите и бога Мамон. Мамон е властващият днес анти-дух на времето, противоположен на Михаил. Ако хората слушаха Михаил, щеше да се разгърне в тях и действието на духовете на личността, което би довело до проглеждане за смисъла на историческите събития и правилната оценка на кармичните житейски факти и взаимовръзки. Никой днес не би отрекъл връзката между Мамон и икономическата власт на химическите и фармацевтични концерни в западните общества, които печелят от избухването на все нови и нови епидемии. Човечеството вече толкова е увредило мисленето си, че приема за нормално производството на лекарства да е подчинено на финансови интереси, че лечението на милионите болни от СПИН зависи от машинациите на борсовите спекуланти. 

С възникването на нови и засега нелечими или необясними болести е свързана и появата на третата тъмна сила (Сорат), която е противоположна на Христовия лечителски импулс и която в края на ХХ. век за трети път след Мистерията на Голгота се изправя срещу спиритуалното събуждане на човечеството. Целта й е да възпрепятства възможността на хората, които все повече се развиват в посока към общочовешко ясновидство, да го използват по здравословен начин за духовен напредък…

Разцъфтява и търговията със сънотворни и успокоителни хапчета - човечеството не може вече нормално да спи, понеже не може да свърже във висшия си Аз духовните реалности и промяната в живота. Така осъзнаването на духовните процеси се отлага за съвсем далечно бъдеще и е явно, че Мамон владее напълно фармацевтичните концерни. 

 

 

Категория: История
Прочетен: 237 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 21.02 11:49

Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 5. август 1908 в Щутгарт (СС 105 “Светът, Земята и Човекът. Същност и развитие с оглед на връзката на египетския мит със съвременната култура”)

Сега трябва да обрисуваме с няколко щрихи същността на храмовия сън, който спадал към лечебните средства на египетските жреци. Човекът, чието здраве било увредено по някакъв начин, в онези времена по правило не бил лекуван с външни средства - с такива някога хората почти не разполагали и те били прилагани само в редки случаи. Затова засегнатият човек най-често бил донасян в храма и там бил привеждан в един вид сънно състояние. Ала това не бил обикновен, а по-скоро сомнамбулен сън, който бил така усилван, че болният да има не само хаотични сънища, но и истински видения. По време на храмовия сън той възприемал етерни образи в духовния свят и мъдрите жреци владеели изкуството да въздействат върху тези етерни образи, като ги насочват и направляват. 

Да приемем, че един болен бил приведен в храмов сън. До него се намирал жрецът, притежаващ лечителски умения. Когато започнел сомнамбулният сън, при който болният пребивавал в свят от етерни образи, тогава жрецът направлявал сънното състояние със силата, дължаща се на неговото посвещение и възможна само в древните времена с техните различни условия на живот, които днес не съществуват или се срещат извънредно рядко. Той оформял и подреждал етерните видения и същества, тъй че действително като по магически начин пред спящия се появявали образите, в които някога жителят на древна Атлантида виждал своите богове. Образите на боговете, за които различните народи са запазили само спомени, като например боговете в германската, скандинавската, а също и гръцката митология и особено определени образи, свързани с лечебния принцип, били поставяни пред душата на човека, намиращ се в състояние на храмов сън. Ако той останел съзнателно в дневното си съзнание, никога не можело да му се въздейства с такива сили; това било възможно само по време на сомнамбулния сън. Значи жрецът-мъдрец насочвал сънния живот, така че в това етерно виждане се отключвали мощни сили, които действали подреждащо и хармонизиращо върху телесните сили, доведени до безпорядък и дисхармония. Това било възможно при едно понижено азово съзнание. Храмовият сън следователно имал много реално значение. 

Но ние виждаме също защо това оздравяващо въздействие на жреца било поставяно в такава връзка с мъдростта, която можела да се придобие само чрез посвещение. Тази връзка се вижда ясно. Именно при посветените жреци чрез съживяването на старото ясновиждане във висшите светове с мъдростта се придобивали и висшите сили, струящи от духовния свят, където духовното може да въздейства върху друго духовно. Така те получавали способността да въздействат върху един духовен елемент с друг и по този начин мъдростта се обвързвала тясно със здравето. В издигането към духовността в старите времена имало оздравяващ елемент и би било добре, ако хората пак се научат да разбират това, защото в такъв случай те биха осъзнали великата мисия на антропософското движение. Какво друго е тази мисия, ако не въвеждане на човека в духовните светове, за да може той пак да вижда в света, от който е слязъл! Вярно е, че в бъдеще човекът няма да бъде въвеждан в сомнамбулен сън, а ще запазва напълно съзнанието си, но въпреки това огромната духовна сила ще започне да действа в човешката природа и тогава мъдростта и виждането във висшите светове пак ще могат да подреждат и оздравяват човешката природа. Днес тази връзка на духовността с изцелителния принцип е толкова скрита, че хората, които не са посветени по някакъв начин във висшата мистерийна мъдрост, знаят малко за нея; те въобще не са в състояние да наблюдават наличните незабележими факти. Обаче който е в състояние да погледне в дълбочина, знае от какви скрити вътрешни условия може да зависи оздравителният процес.

 

 

 

 

  
Категория: История
Прочетен: 239 Коментари: 0 Гласове: 5
Последна промяна: 19.02 12:16

Първите икономически последици за света от епидемията, причинена от коронавируса, са налице. В “световната фабрика” Китай спряха да работят много предприятия и се прекъсна веригата на доставките за цял свят.“Фолксваген” днес обяви, че отлага с една седмица възобновяването на производството в завода в Шанхай. “Луфтханза” отмени всички полети до Китай до края на март заедно с още 60 авиокомпании. Резервациите за круизни пътувания замират – кой би искал да се окаже болен и затворен за седмици в каютата си?

В интернет се разпространи информацията, че някаква китайска изследователка на работа в една биологична лаборатория в Канада, която шпионирала в полза на Китай, изпратила тайно вирулентна проба от коронавируса на секретната лаборатория в Ухан, откъдето той бил изпуснат, уж случайно. Въпреки това подосновите на епидемията са духовни. Земята не само се бунтува срещу замърсяването на най-уязвеното място – в Китай. Освен това тази страна, в която в третото хилядолетие пр.Хр. се инкарнира Луцифер (най-вероятно като императора Хуанг Ди, макар че Рудолф Щайнер, който изнесе този факт, не е назовавал конкретна личност), днес е странна смесица от луциферичен копнеж по славното китайско минало и ариманизирано ежедневие с повсеместен строг контрол, но и с наскоро събудена страст към материалните придобивки като у западния човек. Този Китай, в който Луцифер гостоприемно “покани” Ариман да си поделят господството, а Христос липсва изцяло, сега преживява едно от най-големите си предизвикателства за последните години. Поради глобализацията на икономиката и социалния живот това е предизвиквателство и за целия свят. 

Още през 1912 г. Учителят Беинса Дуно изрича следните предупредителни думи: “Сега Христос иде между кавказката раса, европейските народи и ако Го не приемат, ще ги завладее жълтата раса и ще ядат бой до олелия. Ще ги сполети най-голямото нещастие, което може да бъде." ("Да бъдем готови”, 28.4.1912, Извънредни беседи)

Ако се запознаем с неофициалната доктрина на Китай, изразена например в една реч на генерал Чи Хаотян (https://www.epochtimes.de/china/der-krieg-ist-nicht-weit-er-ist-der-geburtshelfer-fuer-das-chinesische-jahrhundert-a6652.html), ще се убедим в правилността на тези думи на Учителя. Генерал Хаотян не е случайна личност - от 1987 до 1992 е бил началник на генералния щаб и главнокомандващ на армията, между 1993 и 2003 е бил министър на отбраната, а от 1995 до 2002 – вицепрезидент на централната военна комисия на ЦК на Китайската компартия. Ето част от речта му:

“Както знаете, поради превъзходството на китайската раса по време на великата династия Танг, нашата цивилизация беше начело на света. Никоя друга цивилизация не можеше тогава да се мери с нас. Ние бяхме център на цивилизования свят. Но заради нашето собствено твърдоглавие и защото се бяхме вкопчили в традициите си и прекратили всички контакти с чужбина, западната цивилизация ни задмина. Затова центърът на цивилизацията се премести на Запад.

Ако погледнем обратно към историята, естествено ще се замислим дали не може центърът на световната цивилизация пак да се завърне в Китай. Другарят Хе Син написа през 1988 доклад до ЦК, в който посочи, че центърът на световното господство, който от ХVIII в. се намира в Западна Европа и по-късно през ХХ в. се премести в САЩ, през XXI в. пак ще се завърне на Изток. Разбира се, този “Изток” е Китай.

Другарят Лю Хуакинг още в средата на 80те години изрази подобна мисъл и възоснова на историческия анализ изтъкна, че центърът на световната цивилизация се премества. В миналото той се беше преместил от Изток към Западна Европа и после към САЩ, а сега пак трябва да се завърне на Изток. Ако XIX в. беше векът на Англия, а ХХ в. – векът на САЩ, то ХХв. ще бъде векът на Китай. Като признаваме това правило на историята, ние приветстваме идването на китайското столетие. Ето защо историческата мисия на нашата партия е да го подготви.”

В тази реч китайският военен се спира на причините, поради които Хитлер не е успялкато буквално заимства от него понятието “жизнено пространство”, откроявайки трите главни въпроса, стоящи пред Китай: а) въпроса за жизненото пространство, понеже Китай е пренаселен и екологичните му проблеми се задълбочават, б) завладяването на нови страни (Компартията трябвало да научи народа как “да излиза”, за да построи втори Китай чрез колонизация), както и в) въпроса за главния враг Америка.

Рудолф Щайнер също говори за бъдещото основно противопоставяне в света: “Бялото човечество още е на път да приеме все по-дълбоко и по-дълбоко Духа в своето вътрешно същество. Жълтото човечество се намира на пътя на консервацията на онези епохи, когато Духът е бил държан далеч от тялото, когато са го търсили извън човешкия физически организъм, само извън него. Но това неизбежно води дотам, че преходът от петата към шестата културна епоха не може да се осъществи без ожесточена борба на обширни територии между бялото и цветното човечество. И това, което ще я предшества, ще занимава световната история до приключването на великите битки на бялото и цветното човечество. Бъдещите събития многократно се отразяват в такива, които ги предхождат.” (13.11, 1915, СС 174б).

Имайки предвид тези думи на Щайнер, трябва да си припомним и това, което той разкрива за инкарнирането на китайски души в Европа. В лекциите от 30.12. и 31.12.1916 (СС 173), говорейки подробно за историята на опиумните войни между Британската империя и Китай (1839–1842 и 1856–1860), той казва, че много души, които би трябвало да се инкарнират в Китай, не са могли да го направят, защото китайските тела са били повредени от масовата употреба на опиумЗатова тези души се инкарнирали в Европа, а предопределените за Европа души, които “трябвало да слязат от духовния свят в подкрепа на европейските културни сили”, били принудени да чакат бъдещи възможности за инкарнация. С оглед на това не трябва да се учудваме защо Европа е станала “китайска”, а то се вижда в бума на китайските духовни практики, на традиционната китайска медицина, че дори и в китайските ресторанти и закусвални на всеки ъгъл. То се дължи не само на експанзионистичната политика на другарите Хаотян, Хуакинг и другите около тях, но и на това, че тази политика попада на благотворна за нея почва в една Европа, чиято християнска мисия, предопределена й от духовния свят, е сериозно отслабена и поради наличието на такива китайски души. В една редакционна бележка в сп. Europдer (2/2008) антропософът Томас Майер, пише следното за кармичните последствия на опиумните войни: “В течение на бъдещия възход на Китай като временна световна сила заради народностната карма трябва да се очаква, че Западът ще се сблъска с последиците на историческото малтретиране на Китай”.

В светлината на изложеното и понеже на американските мозъчни центрове и на стоящите зад тях кръгове са им добре известни пророческите думи за бъдещите конфликти с Китай, може и да не е никак случайно това изпускане на коронавируса, който уж тръгнал от някакъв рибен пазар. Видно е, че той предизвиква повече проблеми сред китайските болни, а според микробиолозите е напълно възможно даден вирус да бъде обработен именно в съответствие с генетичните особености на дадена раса.

Обаче епидемията, независимо дали е коварно замислена или развила се от спонтанно мутирал вирус, може да има и положителни страни. Първо, в самия Китай расте недоволството на хората от бруталния начин, по който държавата и партията се опитват да се справят с епидемията. Съпротивата им може и да бъде пречупена, но може и да поразклати вездесъщата Компартия. Второ, духовният свят дава на хората по света още една възможност да променят възгледите си. Те имат шанс да преосмислят потребителското си поведение, да загърбят консуматорската разюзданост, отказвайки се от много неща, които всъщност не са им нужни. Но по-важно, особено за европейците, би било ако изоставят крайния материализъм и започнат да водят по-умерен живот, обръщайки се към природата, правомерния духовен свят и Христос.

  
Категория: История
Прочетен: 432 Коментари: 0 Гласове: 6
Последна промяна: 19.02 10:27
Търсене

За този блог
Автор: anthroposophie
Категория: История
Прочетен: 155142
Постинги: 214
Коментари: 15
Гласове: 453
Архив
Календар
«  Февруари, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829