Олимпийските игри били провеждани в Древна Гърция в чест на Зевс, бащата на боговете. Най-старите записани игри се състояли през 776 г. пр.н.е. в Олимпия на полуостров Пелопонес. (Тази година често се посочва като начало на Олимпийските игри, обаче това не е сигурно и вероятно произходът на Игрите е по-назад във времето, през IX в. пр.н.е.). В малкото селище Олимпия в северозападната част на Пелопонеския полуостров се провеждали празнични религиозно-музикални събития, включващи танци и спортни състезания. Скоро те започнали да се организрат на много места в Гърция. Всяко място имало свои собствени характеристики: едно наблягало на състезанията с колесници, друго - на пеенето и т.н. Олимпия била най-важна за гимнастиката, а Делфи - за музиката и театъра. Тези празнични събития имали голямо влияние върху населението по отношение на културата и идентичността. Гимнастическите дисциплини: петобой (скок на дължина, бягане до цел, борба, хвърляне на копие и хвърляне на диск) плюс юмручен бой (бокс) и панкратион (всестранна борба), заедно с рецитацията, танците и музиката, с течение на времето се превръщат в основа на гръцкото образование.

                               Входът на древния стадион в Олимпия

Петте гимнастически дисциплини съответстват на пентаграма - праобраза на човешкото тяло - и са имали задачата да развият хармонично течението на етерните потоци в него, от което да се стимулира и цялостното развитие на човека.

Тъй като телата на хората от съвременната епоха на съзнателната душа са претърпели промени в сравнение с древните гърци от времето на техните олимпийски игри, практикуваните днес спортове (а те са многократно повече от тези в Древна Гърция) нямат това въздействие върху етерното тяло, което са имали по-рано, когато са спомагали за хармоничното развитие на човешките членове. Още през 1919г. в писмо до Елиза фон Молтке (от 28. май 1919) Рудолф Щайнер пише за състоянието на човека от своето време: “Втвърдени мозъци, парализирано етерно тяло, празно астрално тяло, напълно затъпял Аз - това е визитната картичка на съвременния човек”.  

За разлика от човека от петата културна епоха, елинът все още е оставал способен на физическо-телесно развитие развитие по-дълго, отколкото ние сме способни (Срв. Рудолф Щайнер, лекция от 23.4.1920 в CC 301). Въпреки че в сравнение с предходните три културни епохи пределната възраст на физическото развитие в Древна Гърция е паднала до 33-35 години, тя е доста по-висока, отколкото в днешната епоха, когато човек след 20-годишна възраст спира да се развива физически. Освен това е съществувал паралелизъм на физическо-телесното и духовно-душевното развитие. Ето защо състезавайки се в петте спортни дисциплини, древните гърци са придобивали нещо не само за физическото и етерното тяло, но и за висшето си развитие. Това може да се види в духовните постижения на тази цивилизация в областта на изкуството, филосфията, обществения живот. 

Когато Пиер дьо Кубертен възражда Олимпийските игри през 1894 г., той е повлиян от духа на неоламаркизма - приема, че физическата форма може да се наследява и че всяко поколение ще бъде по-атлетично от предишното, стига само да тренира достатъчно. След поражението на Франция във Френско-пруската война той иска да популяризра проекта си за “възкресяване на Франция”, с който мъжкото население на страната да влезе във форма чрез спорт, за да може да победи германците. Следователно неговата цел е била не хармоничното развитие на всички човешки членове, а само трениране на физическото тяло.
              

                    Барон Пиер де Кубертен (1863 - 1937)

Неслучайно и отношението на Рудолф Щайнер към възстановяването на Олимпийските игри е било отрицателно. Не без известен сарказъм той казва в лекцията си от 16.11.1920 (СС 196): 

“Ако хората днес искат да излязат от ежедневието, те вършат всевъзможни неща. Например, може да се чуе как преди време, преди катастрофата на войната, хората се чудеха с какви баналности на цивилизацията да се занимават и трябваше да се организират всякакви „Олимпийски игри“. Но Олимпийските игри са били за древните гърци! Нашата епоха е с толкова много векове по-напреднала от гърците. Ние вече не притежаваме същото състояние на душата и тялото, което са имали гърците. Трябва да намерим това, което е подходящо за нашето душевно и телесно състояние. Ние само демонстрираме безсилието на духа си, пълната празнота на душите си, когато настояваме отново и отново да предъвкваме старото. Олимпийските игри са били възможни за онези хора, които са били запазили способността си за развитие до тридесет и три годишна възраст. Да подновяваш просто неща, които някога са съществували за човечеството, е все едно някой, който е навършил тридесет и пет години, внезапно да реши да се държи като петнадесетгодишно момче. Приблизително това се случи, когато се появи идеалът за Олимпийските игри.”

През изминалите повече от 100 години от това изказване земните хора са придобили още по-втвърдени тела, а спортът, особено практикуван като професионален, не дава нищо на етерното тяло. Той е в услуга само на ариманичния ни двойник, който иска да привърже човека още повече към земното и да го откъсне от духовния свят.

Из книгата “Ариманичният двойник в човека - антропологично-биографично изследване” на Норберт Глас

                       

Норберт Глас (1897–1986) е австрийски лекар и антропософ от еврейски произход, който във времето на националсоциализма успява да емигрира в Англия. Автор е на интересни книги по физиогномика и кармични изследвания на известни личности.

Когато изследователите се сблъскват с проблем като произхода на болестите, те обикновено не са склонни да поглеждат към миналото; защото по-слабо „развитите“ хора от по-ранните времена са били просто суеверни - ако чумата е вземала повече жертви от големите войни, това било приписвано на гнева на боговете. Ето защо ние смятаме за решение на големия проблем, че Рудолф Щайнер, един изцяло съвременен човек, добре запознат с повечето открития на естествените науки, успя да стигне от своята духовна наука до съвсем реално заключение, ясно формулирано в лекцията от 16-ти ноември 1917 г. (СС 178) в Санкт Гален. В нея той ясно посочва едно същество, което винаги е било наричано „двойник“.

Само отделни хора понякога са говорели за двойник, без обикновено да схващат ясно какво би могло да означава това. Наред с други неща, духовният изследовател обяснява: „Защото този двойник не е нищо друго освен причинителят на всички физически заболявания, които възникват спонтанно отвътре, а да се познават те напълно, това е задачата на органичната медицина. Болестите, които се появяват спонтанно, не са причинени от външни наранявания, а се проявяват отвътре, не идват от човешката душа, а от това същество. То е причината за всички болести, появяващи се спонтанно отвътре, то е причинител на всички органически болести. А един негов брат, който не е ариманичен, с луциферичен по природа, е причинителят на всички неврастенични и невротични болести, всички болести, които всъщност не са болести, а просто както се казва, нервни разтройства, истерии и т. н. Така че медицината трябва да се одухотвори в две посоки.“ (16.11.1917 г., СС 178.)

Възприятията на майката и бащата при раждането

Като лекар понякога човек може да направи веднага след раждането на дете следното наблюдение: майката лежи изтощена в леглото след раждането. Носят й новороденото, тя за пръв път го взема на ръце и гледа с радост съществото, с което е била свързана толкова дълго време. Възхищава се на малката главичка, намира за изключително красиво лицето със затворените очи, мъничкото носле и леко отворената уста, която издава тихи звуци. Всъщност тя може да почувства, че това дете е слязло от друг свят, водено от небесно същество, което иска да му помогне да стане възрастен. Жената изглежда преобразена от детето си и човек неволно си спомня за изображенията на Мадоната.

А после влиза бащата, след като на работата си е получил новината, че току-що му се е родил син. Преливащ от радост, той бърза към стаята, развълнуван да види жена си, която гордо му показва новороденото. Той поглежда детето, забелязва малката главичка, която изглежда леко сплескана от едната страна, почти затворените очи. В лицето открива вместо нос малко пънче, леко отворена, сякаш изискваща уста, от която се чува хленч. Бащата гледа загрижено детето и поклаща замислено глава, мислейки – разбира се, тайно, без да каже нищо: “Е, не може да се каже, че е красив; по друг начин си представях моя син.“

Каква разлика в чувствата и мислите, които майката и бащата изпитват при първата си среща с новороденото! И все пак, тези две контрастни усещания са напълно оправдани по свой начин. Майката, отчасти поради известно разхлабване на тялото по време на бременността и усилията при раждането, виждайки детето, преживява много по-интензивно духовното същество, което току-що е напуснало висшия свят, придружено от своя ангел. Това е нейното изживяване, дори и тя да не го осъзнава напълно. Докато бащата вижда само физическия аспект на детето, който по отношение на телесната си организация е пропит със силите на наследствеността. За да се установи в земния свят, детето се нуждае от материалност, наследена от родовата му линия. Рудолф Щайнер нарича това модела, върху който личността може да развие тялото си през първите седем години.

Влияния на двойника

На този етап влиянието на двойника е особено забележимо. Неговото намерение е да обвърже човека със земята възможно най-силно и възможно най-бързо. Затова още с раждането си детето се превръща в арена на битка между небесните духове – можем да ги наречем и йерархични същества – и демоните на Мефистофел или Ариман.

По същество е заблуда да стоиш пред люлката на бебето и да мислиш, че то е израз на съвършения мир на човешката душа. Голяма помощ за детето е, ако майката сама му осигурява храната през първите месеци. Още през 1907 г. Рудолф Щайнер заявява в лекция на 28-ми февруари (СС 55): „По отношение на храненето се появява вътрешна връзка между кърмата и детето, която се изразява във факта, че през първите години от живота на практика съществува духовна връзка между майката и детето; майката, която сама кърми детето си, взема това предвид. Кърмата има не само физическо и химическо съдържание, тя е и нещо духовно свързано с детето (...) И тъй като етерното тяло на детето все още не е родено, в първите месеци то може да понася само храна, която вече е приготвена от друго етерно тяло. Съществува тясна връзка между това, от което детето се нуждае, и това, което самата майка му осигурява.“

Точността, с която Рудолф Щайнер се е занимавал с резултатите и изследванията, е очевидна в прецизното цитиране на научните открития от 1907 г. „Около 16 до 20 % от децата, кърмени от собствените си майки, умират, докато при децата, кърмени от други жени, умират 26 до 30 %.“ (Разбира се, тези цифри не се отнасят за днешното време.)

През ранните години от живота често възникват проблеми. Детето може лесно да страда от определени храносмилателни проблеми и да не наддава на тегло, отклонявайки се от таблиците, които определят „нормалното“ наддаване на тегло от седмица на седмица. Или майката може да не произвежда достатъчно мляко, защото се притеснява, че няма да може да работи, докато кърми. Веднага щом е споделила притесненията си с някого, се появяват официалните медицинска сестра или социален работник. Обикновено е нужно много малко усилие, за да се убеди майката да отбие детето. Тя веднага започва да се чувства много по-доволна. Скоро детето развива пухкави бузки от изкуственото мляко, спи по-дълго и майката благодари на държавата за „помощта“. По този начин двойникът започва да работи много рано, за да привърже детето колкото се може повече към земята.

Ралф Уолдо Емерсън и Удроу Уилсън

В цитираната лекция от Санкт Гален Рудолф Щайнер посочва, че земните сили, надигащи се в Америка, правят хората особено податливи на влиянията на двойника. Духовният изследовател говори за това как ариманичният демон се проявява в двама американци. Големият писател Ралф Уолдо Емерсън е личност, чийто живот и дело показват как човек може да се бори срещу двойника в почти всеки момент от съществуването си: чрез смелост, чувство за отговорност и пълна готовност за истината и справедливостта. Рудолф Щайнер пише: „Именно под такива влияния, каквито характеризирахме днес, се развиват хора като Емерсън по такъв начин, че противопоставят на двойника цялата си човешка същност.“ 

Пълната негова противоположност е Удроу Уилсън, бившият президент на Съединените щати. За Рудолф Щайнер той е бил просто обвивка на двойника и Щайнер е разпознал това много преди Уилсън да поеме високия си политически пост. Човечеството не е успяло да разпознае, че идеи като известните 14 точки, създаването на Лигата на нациите от Уилсън и възможно най-бързото получаване на свобода и независимост дори за най-малките общности представляват илюзии. 

Това, което Уилсън е искал да постигне след Първата световна война, за да донесе траен мир на Земята, е израз на душа, която като рупор на двойника неминуемо сее объркване в света. Поразително е да се прочете в биографията на Уилсън, че по време на един от критичните периоди малко след примирието, президентът разказва за себе си следното: “Всяка вечер си лягам напълно изтощен. Опитвам се да не мисля за нищо и при моите убити нерви сякаш собствената ми индивидуалност е заличена. Никога преди не съм знаел, че е възможно при необходимост човек да загуби и собственото си лично съществуване.“

Ариманични двойници

Тук Уилсън очевидно е успял да формулира начина, по който е бил направляван от двойника. Думите му показват, че влиянието на ариманичния двойник е не само от дълбоко значение за собствената човешка личност, но чрез действията на особени индивидуалности може решително да предопредели световната история. 

Изглежда Ариман е водил целенасочено Уилсън от амбициозния историк до професора, политѝка и в крайна сметка до най-високата позиция в една световна сила. Объркването, което той е посял в онези дни, оказва влияние чак до нашето време, проявявайки се във все по-сложните кризи, пред които светът се изправя всяка година.

На него трябва да се противопостави духовната сила, олицетворявана от фигури като Емерсън, в който се известява това, което духовната наука на Рудолф Щайнер разкрива на човечеството като път, водещ към изцелението на ариманичната болест. 

Само че в развитието препятствията често се открояват далеч по-ясно от напредъка. Ето защо силата на Ариман може да бъде толкова ясно разпозната в наше време. Мефистофелевският двойник … пребивава в човека навсякъде, където земната връзка е особено изразена в организацията на тялото: в сетивните органи, чрез които проникваме във външния свят, в белите дробове, доколкото те черпят своите елементарни сили от земното, и най-вече в цялата нервна система. Със съществуването си в тези области двойникът има способността да посее в човека семената на болести, които водят до втвърдяване и заземяване. Чрез тези страдания душите трябва да бъдат обвързани със земята и направени слепи за света на духа.

Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 5.5.1914 в Базел (Събр. съч. 154 “Как се постига разбиране за духовния свят? Влияние на духовните импулси от света на мъртвите”)

Това, от което починалите най-напред черпят храната си за известно време след смъртта, са представите, усещанията, несъзнателните усещания и чувства, които хората тук на земята пренасят в съня си. За мъртвите представлява огромна разлика това дали, да речем, някъде спи група хора, които по време на будния си живот се изпълват само със силни материалистически усещания и представи и ги пренасят в съня си и в него са проникнати от последващите въздействия на тези материалистически мисли, или пък такива хора, които, докато са будни, напълно са се проникнали с духовни идеи и дори по време на сън все още са обзети от тях. 

Както една пуста повърхност, която не съдържа никакви хранителни вещества и върху която хората биха гладували, се различава от плодородната местност, предлагаща им храна, така и за тези, които са преминали през смъртта, групата хора, заспиваща с материалистически възгледи, се отличава от такава, заспиваща с духовни представи. Защото от това, че душите, спящи тук на земята, са изпълнени с духовни представи, в продължение на много години след смъртта си починалите извличат жизнена сила, подобна - само че духовно, пренесена в духовното - на това, което ние като физически хора извличаме от съществата на природните царства под нас, които ни дават храна.

Ние в буквалния смисъл се превръщаме в плодородна нива за мъртвите, когато се изпълваме с представите, които получаваме от духовната наука. А ако сме хора, заспиващи с материалистически представи и нагласи, тогава се превръщаме в пусто поле, с което обричаме мъртвите на глад.

Да се говори за духовна наука сега, в нашето време, не произтича от този ентусиазъм, който води до много други обединения, човешки сдружения и под. По-скоро подтикът да се говори за духовна наука произтича от онази потребност на сърцето, която е наясно, че човечеството ще се нуждае от тази духовна наука през идващия ХХ-ти век. Каквито и условия да се развиват във външния свят, всеки, който задълбочено разбира колко необходима е духовната наука за света, не може да не позволи на нейните прозрения да се влеят в устата му, за да ги сподели със своите събратя. И човек чувства, че всякаква сила на думите, която може да използва, е твърде слаба в сравнение с необходимостта да се дава духовната наука все по-пълноценно на човечеството, което в противен случай би затъвало все по-дълбоко в материализма. 

И ако от друга страна се запитаме: какви са нашите отношения с починалите, с които сме били свързани приживе, за които можем да си изградим ясни образи, с които всички ние имаме такава връзка, че често мислим за тях? Как стои въпросът за нашите връзки с мъртвите в един по-различен аспект от това, че им предлагаме духовна храна, когато заспиваме с духовни представи? Каква е връзката ни с мъртвите в будния живот?

Ако това, което починалите черпят от намиращото се в душите на спящите хора, е един вид храна за тях, то всяка мисъл, която се издига в духовните светове, занимава се с духовните светове и същества, всяка мисъл, която има връзка с духовните светове, е нещо, което мъртвите могат да възприемат, нещо, което ще им липсва, ако ние нямаме такива мисли. 

Представите, които се отнасят единствено до материалния свят, до това, което е навън в природата, живеят в душите ни по такъв начин, че починалите не могат да ги видят; те нямат значение за тях. Ние можем да разсъждаваме много ерудирано, много мъдро за нещата от външната природа, но мислите ни не представляват нищо за починалите. В момента, в който имаме мисли, свързани с духовния свят, тези мисли веднага присъстват за тях, не само за живите, но и за мъртвите.

“Живи и мъртви” (ок. 1924), картина на руската експресионистка Мариана Верьовкина (1860-1938)

Ето защо аз често съм препоръчвал на нашите приятели: ако някоя личност, с която сте били в контакт, е в духовния свят, тогава ѝ четете наум. Представете си въпросната личност и мислено прочетете това, което се отнася до духовния свят. Тогава починалият ще чете заедно с вас. Не бива да мислим, че това е без значение. В духовните сфери починалият наистина е в този свят, който познаваме от духовната наука. Но мислите за духовния свят трябва да се създават на земята. Покойният трябва не само да възприема духовния свят, който, разбира се, е навсякъде около него. Той се нуждае от мислите на тези, които живеят на земята. Тези мисли са един вид възприятие за него. Най-красивото и смислено нещо, което можем да дарим на починалите, е да им четем по този начин.

Винаги, когато възникне въпросът какво можем да предложим на починалите, отговорът неизменно трябва да бъде: четене на глас на някакво духовно съдържание. И ако някой се съмнява дали това е полезно, тъй като починалият пребивава в духовния свят, трябва само да помисли, че във физическия свят човекът е заобиколен от неща и същества, за които все пак може да няма представа. Тази представа първо трябва да бъде придобита. Така и починалият може да бъде в духовния свят, но мислите трябва да се издигат към него от земята. Точно както благодатният дъжд трябва да се излее от облака към физическата земя, така и светлите мисли трябва да се издигнат до онези сфери, които обитава починалият. 

Всички тези примери ни показват какво голямо, безкрайно голямо значение има мисловното преживяване на духовния свят за нашия физически свят и колко неоснователно е възражението, че човек може просто да изчака до след смъртта, за да получи знание за това, което съществува в духовния свят. Наистина, едно внимателно изследване на духовния свят ясно показва, че човекът не е напразно на земята, че е на земята, за да придобие тук нещо, което не може да бъде придобито никъде другаде по света, а само на земята. И то е благо с такава важност, че живият все още може да го дари на мъртвия.

Откъс от книгата на Емил Бок “Евангелието - наблюдения върху Новия завет”

Когато Йоан Кръстител посочва По-големия, за когото подготвя пътя, той казва: "Аз ви кръщавам с вода за покаяние; но Оня, Който иде подире ми, е по-силен от мене; аз не съм достоен да Му понеса обущата; Той ще ви кръсти с Дух Светий и с огън.”  (Мат. 3:11).

Какво е естеството на Йоановото кръщение и по какво се различава то от това, което самият Йоан обявява за Христово кръщение? Може би е допустимо да дадем един религиозно-исторически отговор на този въпрос, като следваме някои основни антропософски понятия и указания. След това преводът на отговора в религиозни термини може да възникне повече или по-малко от само себе си. 

В древността хората са имали ясна представа за вътрешната структура на човешкото същество, макар и да не са използвали термини за нея, както днес. Външният сетивен свят се е възприемал като управляван от четирите елемента: земя, вода, въздух и огън. Усещало се е как тези четири елемента участват в човешкото същество, и то не само в човешкото тяло, а в цялата телесно-душевно-духовна структура на човека. Участието на елемента земя в човешкото същество е физическото тяло. Но водният елемент също има дял в човешкото същество. Живите формиращи сили, които протичат през физическото тяло и го оформят, действат в него, в антропософията се наричат етерно тяло. Участието на елемента въздух чрез дишането е носител на душата в човешкото същество, която също принадлежи към обвивките на човешката същност и в антропософията се нарича душевно или астрално тяло. В гръцкия език думата pneuma е също така название за въздушен полъх, вятър и дух. Духът обаче означава нещо повече от одушевената духовна част, която е свързана с въздуха. Участието на огнената стихия в човешкото същество, преди всичко топлината на кръвта, се е възприемало като елемент за действителното, лично духовно същество, за Аза, който в древността все още се е преживявал като витаещ над човека, като все още невъплътен.

В думите на Кръстителя за двата вида кръщение се споменават трите горни елемента, ако вземем предвид, че думата за дух се отнася и за елемента въздух. Йоан казва: “Аз кръщавам с вода, а той ще кръщава с въздух и огън.”

Ще разберем нещо за разликата между двете кръщения, когато осъзнаем, че е имало два начина за съединяване на човека с живия духовен елемент, докато пламъкът на Аза все още е витаел над човека: или душевното същество на човека е било издигано от тялото, или духовното същество е било сваляно в телесната и душевната обвивка. 

Водното кръщение на Йоан довеждало до първото. То правело човека освободен от тялото. Кръщаваният бил изцяло потапян във вода, докато не е започвал да протича същият процес, както когато човек умира. Трите висши члена на съществото: тялото на формиращите сили, тялото на душата и Азът били извеждани от тялото. Душата преживявала триединството на собственото си същество: тя поглеждала надолу към физическото тяло, което носи силите на Бог Отец; тя поглеждала нагоре към духовния Аз, който бил обединен с нея в земното съществуване, възприемайки го във формата на гълъб или огнен език. Себе си тя изживявала по средата: родена за втори път чрез кръщението като Син.

Подобно преживяване на водното кръщение е свързано с опитностите, за които често съобщават хора, които някога са били на косъм от смъртта, удавили са се, паднали са в планината или са били погребани по време на война: панорамата на спомените, при която човек си припомня целият живот едновременно в пълна ретроспекция, която показва всички отделни неща, случили се в живота едно след друго, в голямо, свръхпространствено съпоставяне. Разглеждайки тази цялостна ретроспективна картина - както винаги се случва на първия етап на душевното съзнание след смъртта - човешката душа осъзнава всички свои провали и пропуски. Това е реалността, която се крие зад съобщението на Евангелието, че всички кръстени от Йоан са изповядали греховете си. Когато се връщали от реката на земята, те били способни да кажат, че са видели греховете си и могат да започнат живота си отначало, сякаш са се родили отново. Цялото предхристиянско посвещение се е състояло в изваждане на човешката душа от земното тяло, във временното ѝ издигане в онова състояние, което обикновено настъпва само при смъртта. Чрез освобождаването от тялото душата за кратко време се съединявала с духовния си Аз, който още витаел над нея. Кръщението, което Йоан извършва в река Йордан, до известна степен е последното класическо обобщение на целия предхристиянски религиозен и култов живот.

Йоановото кръщение като кръщение на възрастни продължавало да се практикува известно време в ранното християнство. 

Речно кръщение на мандейци на брега на река Тигър, което е централна част от тяхната религиозна практика. Жените държат церемониални венци от мирта. Мандейството, една от най-старите гностически религии в света, почита Йоан Кръстител като най-великия от всички пророци. След нахлуването на САЩ в Ирак през 2003 г. мандейците са заплашвани и разселени от екстремисти, което сериозно застрашава древните им кръщелни обичаи.

След това обаче човешкото същество се променило. Азът все повече се премествал в телесната и душевната обвивка, тялото се втвърдявало, отношенията между различните части на съществото ставали различни, макар че външно нямало голяма разлика. Днес би било напълно противно на природата да се използва формата на кръщение, която Йоан е използвал. Душевно-духовната част би се отделила трудно от втвърденото тяло и най-вече не би намерила своя път обратно към въплъщението по органичен и гъвкав начин. Ако кръщелните церемонии в кръговете на баптистите не бяха смекчени до блед намек, те несъмнено щяха да предизвикат много смущения и разстройства на душата, а вероятно и физически болести.

Но самият Йоан Кръстител посочил един съвсем различен принцип на кръщението, който виждал да навлиза в човечеството чрез Христос. Кръщението с въздух и огън, кръщението със Светия Дух и с огън, трябвало да заеме мястото на водното кръщение. Кръщението с вода е процес на развъплъщение. Кръщението със Светия Дух и с огъня е процес на въплъщение. Това Христово кръщение навлиза в човешкото съществуване най-силно на празника Петдесетница, когато върху учениците слизат огнените езици на Светия Дух. Изпълненият с Христос духовен Аз на човека се спуска към него.

Предхристиянското кръщение, извършвано от Йоан, е кръщение извън тялото. Християнското кръщение, което се извършва в преживяването на Христос, е кръщение в тялото. Вместо етерното, което в човека е свързано с водния елемент, да бъде издигнато от земния елемент под въздействието на външната вода и да се съедини навън с въздуха и огъня, въздухът и огънят се свалят надолу в земния и водния елемент.

Така или иначе тогава човечеството влязло във времето на превръщането си в Аз. Благодарение на това, че Христовият импулс е навлязъл в човечеството точно по онова време, от този момент нататък човекът е можел да стане азов човек в християнски смисъл. Вместо низшия аз той може да позволи на Христовия Аз, на висшия Аз, да потъне в душата му, като приеме Аза си под знака на словото: “Не аз, а Христос в мен”. Тогава превръщането в Аз се превръща в Христово кръщение, в кръщение със Светия Дух и с огъня. 

Ето един подробен цитат от лекционния цикъл на Рудолф Щайнер СС 112 (лекция от 30-ти юни 1909 г.):

“Старото посвещение е протичало по следния начин. Човекът първо научавал изцяло всичко, което днес ние научаваме в антропософията. Това била подготовката... После всичко това било довеждано до определен край. До този край се стигало, когато съответният човек почивал в гроба в продължение на три дни и половина, сякаш е мъртъв. Когато етерното му тяло било издигано... той ставал свидетел на духовния свят. Било е необходимо... етерното тяло да бъде издигнато, за да може човекът да получи представа за духовния свят в рамките на силите на етерното тяло. Тези сили преди това не са били достъпни в нормалното будно състояние на съзнанието, човекът е трябвало да бъде приведен в абнормно състояние на съзнанието. Но Христос донесъл тази сила на Земята и за посвещението, защото днес е възможно човек да стане ясновидец без излизането на етерното тяло.” 

Когато човекът достигнал такава зрялост, че да получи един толкова силен импулс от Христос, който да може да повлияе на кръвообращението му, макар и за кратко, така че това Христово влияние да се изрази в особено кръвообращение, във влияние върху физическото тяло, тогава човекът може да бъде посветен във физическото тяло. Христовият импулс е способен на това. Този, който наистина може да се потопи толкова силно в събитията, случили се по онова време в Палестина и при Мистерията на Голгота, че да живее изцяло в тях и те да станат реални за него, така че да ги вижда духовно живи пред себе си, че тя да действа като сила, която се предава на кръвообращението му, постига чрез това преживяване същото, което преди това е било постигнато при излизането на етерното тяло. 

Така виждате, че с Христовия импулс в света се е появило нещо, чрез което човекът може да въздейства върху това, което кара кръвта му да пулсира вътрешно. Тук не действа никакво необичайно събитие, никакво потапяне във вода, а само мощното влияние на Христовата индивидуалност. Не се кръщава с някаква сетивна материя, а с духовно влияние, без обикновеното всекидневно съзнание да претърпи някаква промяна. Чрез духа, който се е излъчил като Христов импулс, в тялото се влива нещо, което иначе може да бъде предизвикано само от физическо-физиологичното развитие: чрез огъня, вътрешния огън, който се изразява в кръвообращението. Йоан потапял човека, етерното тяло излизало и човекът бил в състояние да прозре в духовния свят. Но ако човек позволи на Христовия импулс да действа, тогава този Христов импулс действа по такъв начин, че преживяванията на астралното тяло се вливат в етерното тяло и той става ясновидец.

Тук имате обяснението на израза “кръщение с Дух и с огън” и разликата между кръщението на Йоан и кръщението на Христос, както тя съответства на фактите.” 

Когато Исус от Назарет приел кръщението в река Йордан, се обединили предхристиянското и християнското кръщение; водното кръщение било извършено външно, етерно-душевната част била издигната от физическата; но външно Христовото същество се изляло като Аз, състоящ се от най-чист огън на любовта, в етерно-душевната жертвена купа и когато етерно-душевната част се върнала в тялото, то било пренесено заедно с нея във въплъщението. Съчетали се освобождаването от тялото и изпълването с духа. Предхристиянските и християнските времена и пътища на човечеството се преплели. Така бил проправен пътят от предхристиянското освобождаване на тялото, което винаги включвало робство за душата на човека, към християнското изпълване с духа, което е пътят към истинската свобода. Излъчването се превръща в заселване. Светият Дух като чиста душевност и огънят на Христовия Аз могат да се заселят в човека, като не притъпяват и не погасяват съзнанието му, а го издигат до пробуждане за духовния свят, макар да живее в земно тяло. 

Има чудесен смисъл във факта, че християнската традиция е поставила празника на влъхвите и празника Богоявление, празника на явяването на Христос и кръщението в река Йордан, в един и същи ден, 6-ти януари. Жертвен дар е това, което тримата царе принасят на младенеца Исус; жертвен дар е това, което Исус принася на Христос. Царете принасят плодовете на предхристиянската човешка история. При кръщението си в река Йордан Исус предава тази жертва на Христовото същество, като жертва своя Аз и се превръща в съсъд на Христос. Въз основа на духовнонаучното познание може да се каже: жертвата на учениците на Заратустра, принесена на Заратустра се превръща в жертва на Заратустра, принесена на Христос. 

За прехода от новогодишната нощ към Новата година Рудолф Щайнер казва: “Всичко, което хората вършат тогава и предприемат, преди да заспят, сякаш е насочено към това да се свържат особено дълбоко с материалното, вместо да използват този момент за ретроспекция.” (CC 266C, Кьолн, езотеричен урок от 2 януари 1913 г.) Едно от тези неща, които хората вършат в новогодишната нощ, е пускането на все по-шумни, по-продължителни и по-мощни фойерверки, които причиняват смъртта на хиляди птици. На това явление е посветен следният текст от немската писателка и режисьорка Габриеле Шварцкопф.

                               Тъжна новогодишна приказка

Дните отново стават по-къси и все по-често над нивите духа студен вятър. Първите щъркели вече са напуснали ливадите. Когато сивите и посевните гъски, зеленоглавите патици и свирачките се събират по ожънатите поля, за да отлетят на юг в клиновидно ято, старата сова знае: Отново настъпват тежки времена, скоро идва зимата, а с нея и Нова година. И както всяка година, тя събира птиците, които остават в домовете си през студения сезон, за да им каже нещо важно. 

Ето ги младите синигери с черно-сините си глави, сойките с пъстрите си опашни пера, жълтоклюните косове, пъстрите чинки, чучулигите със своите гребени и лъскавите черни чавки. Червеношийките се сгушват плътно до врабчетата заедно с кукувици и кълвачи, свраки и много други. Всички слушат какво има да каже старата, мъдра сова.

„Знам“, започва старата сова разказа си, „не всички от вас ще искат да чуят това, което ще ви разкажа, и не всички ще последват съвета ми. Но аз самата съм го преживяла, видяла съм го с очите си и, уви, съм го чула. И мой дълг е да ви предупредя: Не летете към близкия град! Не летете към парковете и градините, въпреки че там толкова ви харесва!

Знам, че в градовете през зимата ние все ще намерим какво да си клъвнем за разлика от пустите ниви и заснежените ливади. В града децата оставят недоизядени сандвичи, навсякъде по улиците и площадите има трохи, а хората дори слагат хранилки за нас в градините и на балконите си, като редовно ги пълнят с най-вкусни семена. Дори и да не пеем толкова силно, колкото през пролетта, ние сме добре дошли в града. А през зимата там е и по-топло, защото хората отопляват къщите си и от много шахти и комини излиза топъл въздух. В града даже сме в по-голяма безопасност от нашите врагове лисицата, белката и невестулката, отколкото тук, на село. 

Ала има една нощ, в която всичко е различно. Нощ, която ще отнеме живота на много от нас. Още няколко дни преди да дойде тя, по улиците започват да се чуват силни трясъци. Тогава все още имаме време да отлетим от града и да се спасим. Но за съжаление никой от нас не знае това. Докато вие седите нощем нищо неподозиращи на дърветата с глави, скрити под крилете, се разразява беда - в полунощ, когато старата година отстъпва място на следващата.

Всеки от нас, който все още е в града, преживява голямо нещастие. Нашият свят се срива. Наоколо се чува съскащ звук от всички посоки, светкавици летят към небето, разбивайки се с ужасен трясък. Който попадне в него, е загубен. И шумът става все по-силен и по-силен - шум, какъвто никога не сте чували. Небето просветва в червено и зелено, виолетово и ослепително бяло, а отгоре се спуска ужасна, гъста мъгла.

Нямаме къде да се скрием, затова летим ужасени, блъскаме се в прозорци и улични лампи, опитвайки се да избягаме, но над нас има само огън. В паника се издигаме все по-високо, за да избягаме от този шум. Обаче няма как да летим безкрайно високо. Силите ни се изчерпват и ние падаме.”

Събраните птици слушат, притеснени. „Защо“, продължава старата сова, ще попитате вие, този шум, тези безбройни светкавици и гръмотевици в небето се появяват веднъж годишно? Защо хората ги предизвикват? Те наричат това “новогодишни фойерверки” и с тях посрещат Новата година и им се радват. Колкото по-силни и зрелищни са гърмежите, колкото по-ярко блести небето в цветни светлини, толкова по-красиво е за хората. А след фойерверките те се прибират в топлите си жилища и легла и дори не мислят за нас.“

..............................................................................................................................................

Нашите птици имат невероятен слух. Совите долавят цвъртенето на мишка, а косовете и дроздовете могат дори да чуят как дъждовните червеи се готвят да подадат главите си от земята. Ние просто не можем да си представим колко много им влияят новогодишните фойерверки в големия град. Птиците нямат убежища, където да се скрият. Те са създания на въздуха, а в началото на годината там е адът за тях. Обзети от паника, птиците бягат направо към него.

                         Улица в Рим, осеяна с мъртви птици (Нова година 2021)

Тези, които успеят да преминат през дима и пушеците и не загинат дезориентирани със счупен врат или череп, блъснали се в стъкла, дървета, коли и електропроводи, и избягат в небето, от страх и стрес се издигат все по-високо от страх - твърде високо и твърде далеч за много птици. Дивите гъски например в Новогодишната нощ политат до 1000 метра нагоре и изминават до 500 километра разстояние - често падайки от небето в пълно изтощение.

Мъртви и ранени птици от фойерверките в новогодишната нощ на 2023 г. в Лайпциг 

Но дори тези, които успеят да избягат от ада и да достигнат спокойно място, не са в безопасност. Запасите им от енергия, които и без това са оскъдни през зимата, се изчерпват и те трябва да си намерят нови места за гнездене и спане. Много от тях не оцеляват. Всичко това отдавна е научно доказано с помощта на метеорологични радари и GPS предаватели.

От години се води дебат за забраната на фойерверките в новогодишната нощ. Наистина ли обаче се води такъв дебат? Гласовете, които са против, са тихи, поддръжниците на фойерверките са толкова шумни, колкото и техните продукти. Какво от това, че само в една нощ като миналата Нова година фойерверки на стойност 197 милиона евро буквално бяха изгърмяни във въздуха? А огромното количество твърди частици според лекарите било поносимо като краткосрочно неудобство. 

Също и допълнителните емисии на въглероден диоксид в тази нощ били статистически незначителни. Е, вярно, остава боклук. От службата по чистотата ще се погрижат за него. Германската асоциация за пиротехника и фойерверки също успокоява съвестта ни: В края на краищата, отпадъците от новогодишната нощ представляват само 0,05% от годишния обем на отпадъците на всяко домакинство. А 90% от фойерверките са биоразградими. Останалите десет процента от пластмасите в почвата се приемат в името на красивите, шумни фойерверки. 

Какво значение има совата, която е способна да чуе цвърчащата мишка?

Всяка година в навечерието на Коледа някъде по света се провежда чуден пазар, всеки път на различно място. Този пазар продължава от първия часовников удар на полунощ до камбаните за сутрешната служба и представлява великолепна гледка.

Как може човек да го намери? Там е работата, че не бива да го търси. Само онзи, който не знае нищо за него и не се интересува от собствената си изгода, ще попадне на този пазар!

Веднъж се случило така, че трима момци, трима странстващи калфи, вървейки, изведнъж се озовали на самотен път, който им бил напълно непознат.

„Изгубили сме се“, помислили си те. Тогава в далечината чули мучене на крави, блеене на овце, цвилене на коне и грухтене на прасета, а между тези звуци се дочувало кудкудякане, цвърчене и силно кукуригане. Тримата момци последвали шума и изведнъж се озовали насред голям, оживен пазар.

Там се продавали живи животни, но също така плодове, дивеч, яйца, пушени, пържени и печени храни от всякакъв вид, който можете да си представите. Търговците били само джуджета, не по-високи от малки деца, но със стари, сбръчкани лица, и искали много малко пари за стоките си.

Тримата странстващи калфи събрали всички монети, които имали в джобовете си, и напазарували каквото им душа иска.

Изведнъж чули камбаните на близката църковна кула да бият за сутрешна служба. В миг целият пазар изчезнал и хубавите неща се разтворили в мъгла.

Момците стояли онемели: всичко, което им било останало, било това, което стискали в ръцете си. Първият държал хубаво агънце, вторият - голяма, кръгла пита кашкавал, а третият - кошница с плодове. И когато се съмнало, те видели, че коледната нощ им е донесла чудо: агнето, питата кашкавал и плодовете били направени от чисто злато! 

Оттогава много хора тръгват в коледната нощ да търсят пазара на джуджетата. Но именно заради това никога няма да го намерят!

Няколко от чудесните рисунки на Фриц Баумгартен (1883 - 1966), илюстрирал множество детски книги за джуджета и животни.

Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 20 май 1912 г. в Берлин (СС 133 "Земният и космическият човек")

… Броят на хората, които ще преживеят проявлението на Христовия импулс през следващите три хиляди години, ще се увеличи и хората постепенно ще станат способни да преживеят Христовия импулс в духовните светове. Но цялостното преживяване и нахлуване на духовния свят ще бъде нещо, с което хората ще трябва да се запознават все повече в хода на следващата епоха. И няма да е достатъчно например да се знае на теория, че човек по принцип продължава да живее след смъртта; по-скоро той ще почувства, че целият живот, цялото виждане за живота, цялото разбиране за живота трябва да се съобразява с този възглед, според който като премине през портата на смъртта, човекът продължава да живее; това е просто преход. Когато все още не е умрял – и това ще се разкрива все повече и повече, не като теория, а като факт – той упражнява с тялото си физическо влияние върху нас; когато умре, упражнява духовно влияние от духовния свят върху нашия физически свят. Той присъства тук. Хората ще се научат да гледат на живота в светлината на този факт и да се съобразяват със съответните реалности.

Да предположим, че трябва да възпитаваме деца 1. Всеки, който е запознат с подобни въпроси, знае, че възпитанието на деца с живи родители е доста по-различно от отглеждането на деца, чийто баща е починал, когато са били примерно на три или пет години. Ако човек приема възпитанието сериозно и обръща внимание на индивидуалността на децата, особено когато става въпрос за деца, на които трябва да преподава след смъртта на бащата, тогава понякога ще осъзнае и това не е спекулация: Тук има нещо странно, с което не мога да се справя. И той няма да може да се справи с него, ако използва обичайните мисловни модели на материализма. Може обаче да си представи, че съществува един много особен времеви поток.

Повечето хора смятат онези, които изповядват този възглед, за луди; нека обаче видим какво казват теософите за съдбата във времето след смъртта. Там можем да открием, че въпреки че [мъртвите] са се освободили от физическите си тела със смъртта, това, което представлява съдържанието на техните души, техните надежди и т.н., все още е тук и все още работи, не остава без въздействие. Всъщност то често пъти е много по-активно след смъртта, отколкото докато човекът е бил на физическия план, където е затворен в своята телесност. И така, сега проверихме какво разкриват и знаят духовните изследвания: бащата наистина въздейства върху децата си от духовния свят! Той има определени надежди и копнежи относно своите деца и те се вливат в техния живот. С помощта на това знание ще можете да се справите с това, с което не сте могли преди, и ще знаете какви симпатии и антипатии възникват у децата и какво да очаквате. Можете истински да разберете децата само когато знаете не само, че въздухът им влияе и те могат да настинат на хладен въздух, но и когато знаете какво се намесва от духовната сфера във физическия свят и как то въздейства.

Днес това, което току-що казах, все още се смята за лудост. Но не е далеч времето, когато реалностите на живота ще принудят хората да се съобразяват с тях, да ги наблюдават живо и да разглеждат това, което остава, след като човекът е преминал през портата на смъртта, като действащи причини. Едва тогава наистина ще стигнем до конкретното на духовния светоглед.

Това влияние на хора от духовния свят, разбира се, не засяга само децата, но и тези, които обграждат човека в по-късен етап от живота му; индивидуалностите, които живеят в духовния свят, упражняват своето влияние. Първоначално човекът е напълно несъзнателен за това влияние. Отново не разказвам нещо измислено, а нещо, което е наблюдавано реално, което действително е било установено от духовната наука. Човек осъзнава: Не знам защо сега съм подтикнат да направя това или онова, защо имам този или онзи импулс; сега аз мисля за определени неща по различен начин от преди! - След известно време той сънува много важен сън. В момента може да не му отдаде голямо значение, но това не е важно. Постепенно той ще забележи, че не формата на съня е важна, а неговото съдържание. Можете да заключите това от факта, че ако Едисон беше направил изобретенията си насън, те биха били същите.

Нека си представим, че някой сънува сън, в който му се явява личност, която не разпознава като позната фигура, личност, която не знае къде да постави. Тази личност навлиза в съня му и се случват разни неща. И сега той знае, че тази личност, която не може да си спомни, която може би е починала преди петнадесет години, влияе на живота му. Преди това той я е забелязвал чрез импулсите, които са го движели; сега я забелязва като сънищен образ, влияещ на нощното му съзнание. Това често е характерно за връзката между импулсите, живеещи в нас, и онова, което ни влияе насън. Тези неща ще се наложат. А сега, в заключение, нека видим как ще се наложат.

Да предположим, че днес някой прочете една от многото биографии на Рафаело. Той ще остане с впечатлението, че в известен смисъл Рафаело е феномен, завършен сам по себе си, даващ най-доброто, което е било в него, но така затворен в конкретната си сфера на работа, че е трудно да си представим как той се издига още по-високо или надхвърля съответното ниво. И отново изглежда, че творческият гений на Рафаело е бил жив в него от самото начало. Но по въпроса за странния му начин на творене в биографиите има празнина за ранното детство на Рафаело. Защо е така? 

В биографиите се посочва, че бащата на Рафаело е Джовани Санти, който наред с другите си занимания е бил и писател; той умира, когато Рафаело е на единадесет години, но преди смъртта си дава момчето да се обучава при един художник. Известно е също, че самият Джовани Санти е бил талантлив художник, но в него е имало нещо, което не е могъл да изрази. Усещаме, че в душата на Джовани Санти е имало нещо, което не се е проявило. Когато човек се замисли какво е живяло в душата му, има чувството, че в него е пребивавало нещо, което не е могло да бъде изразено, защото външната му природа го е осуетила. Той е починал, когато Рафаело е бил момче на единадесет години. Ако сега проследим как е продължило развитието на Рафаело, ще знаем откъде са дошли силите, които са му позволили да достигне толкова бързо до съвършенство, да стане цялостен: ще знаем, че това са силите, дошли от духовния свят от баща му! И всеки, който желае да напише биография на Рафаело в бъдеще, ще трябва да напише: Джовани Санти е баща на Рафаело, а Рафаело е бил на единадесет години, когато баща му починал през 1494 г. Този баща е бил прекрасен човек, който през целия си живот се е стремял към необикновени неща. И е желал много, когато е бил в духовния свят и е изпращал безпрепятствено импулсите си към любимия си син – чак до най-фините, най-съкровени духовни неща – чрез това, което собствената му външна организация му е попречила да изрази във физическия свят.

“Мадоната и Младенеца с ангели“ от Джовани Санти (ок. 1435 - 1494), Музей „Пушкин“, Москва

“Свети Матей”, Национален музей на Марке, Палацо Дукале, Урбино, Марке

Това не означава, че ние омаловажаваме гения на Рафаело, защото почвата за него естествено е била налице. Знаем, че той е инкарнация на Йоан Кръстител и е било необходимо само да приеме в себе си специфичното, което е трябвало да се прояви. Мислейки за това, можем да забележим взаимодействието между духовния и физическия свят. Бъдещото изучаване на живота на Рафаело ще трябва на всяка крачка да се занимава с влиянията, които се изливат от духовния във физическия свят. Тогава ще имаме представа за света в неговата цялост - за силите, които действат около нас, чрез нас и в нас. По този начин отново ще внесем духовност в културата. Затова не бива да се учудваме, ако онези, които днес не желаят да се вслушват в каквито и да било предложения за въвеждане на духовност в културата, се отнасят с презрение към този духовен светоглед; защото той е нещо напълно ново. Това е зазоряването на новата сила на духа-себе в човека. И ще дойде време - моля ви да запишете това дълбоко в душите си - когато хората ще мислят за материалистическата култура, която сега е на път да приключи, както някога са мислили за епохата преди Потопа, копнеейки за бъдещата култура, когато е дошло нещо съвсем ново. Теософите 2 обаче не бива да се стремят към този идеал само на теория, а трябва да го приемат в сърцата си; те трябва да смятат за своя добра карма, че познават хода на човешката еволюция, а с това и човешката култура.

 Бележки

1 Тук Рудолф Щайнер говори за собствените си преживявания като частен учител и възпитател на четиримата сина на заможното виенско семейство Шпехт (1884-1890 г.)

2 Лекцията е изнесена преди отделянето на немския клон от Теософското общество.

Окултните ложи отдавна имат навика да транспонират геополитическите си планове в карикатури или рисунки. Това е любим похват и на британския “Икономист”, зад чиито уж шеговити колажи и рисунки на събитията, които се очакват през следващата година, винаги се крият не прогнози, а планиране и програмиране. Както е казал Франклин Д. Рузвелт, виден масон и президент на САЩ, “нищо в политиката не се случва случайно. Ако нещо се случи, можете да бъдете сигурни, че е било планирано по този начин“. И твърде много събития, които днес се наблюдават на физическия план и които са неблагоприятни за по-висшето развитие на човека, в действителност се дължат на тези плановици от ложите. Тяхната сила се състои в познаването на окултните закономерности на еволюцията и в използването за егоистично-групови цели на слабостите, които съвременният човек от петата културна епоха още не е преодолял. 

Картината, която наскоро представи органът на Ротшилдови “Икономист” за 2026г., недвусмислено внушава, че на земята догодина ще царят хаос и страдания. Докато жителите на планетата тепърва ще се захласват пред телевизорите по зимната олимпиада и световното първенство по футбол, светът трябва да се задръсти от ракети, оръжия, танкове, дронове, да преживее финансови кризи и болести, да се подчини все повече на изкуствения интелект, така че даже и човешките мозъци да бъдат командвани дистанционно.

                    Корицата, която "Икономист" публикува през ноември 2025 г.

Всички подробности на тази рисунка внушават усещането за хаос и трябва да насочат фокуса към замислената от планиращите центрове световна война. А тя вече се подготвя. Първоначалните планове да се използва импулса на Първата световна война през 2014 г., когато се навършиха 100 години от нейното начало, чрез оркестриране на събитията на Майдана доведе до запалването на пожар в Украйна 1, който още не е стихнал, но засега военните действия все още се водят (официално) “само” между Русия и Украйна. Подготвя се обаче тяхното разширяване.

Как върви подготовката за войната? 

В меката на Европейската бюрокрация Брюксел, където наскоро за осми път от 2022 г. насам си увеличиха заплатите 2, усилено натискат страните-членки да стягат редиците за война срещу Русия, въртейки като развален грамофон наратива за руската заплаха. Глобалните елити не могат да си позволят да оставят Русия да живее и функционира - ако не отнемат ресурси от нея, и англосаксонската сфера, и страните от Европа ще се изправят пред неизбежен икономически колапс. Пък и колкото по-малко е населението на огромните територии на Украйна и Русия, толкова по-успешно ще бъдат те усвоени от Запада. А проектът „Нов световен ред на Ариман“ ще бъде най-успешно реализиран, като се унищожи или увреди славянството - правомерния носител на следващата шеста културна епоха.

За целите на трета световна война Великобритания инвестира милиарди в производството на нови ядрени подводници, а също и стартира програма “Атлантически бастион“, базирана на ИИ, която да я защитава от руските подводници. Нидерландия започна да отделя по 2,4 милиарда евро годишно за танкове, бойни самолети и фрегати. В Германия индустрията усилено преминава от гражданска към военна. Фирми, заплашени от фалит, за да се спасят, масово навлизат в отбранителния бизнес. 3 В “Райнметал” - субсидираната от немската държава фирма - толкова са окрилени от поредния подем, че съвсем забравиха смисъла на Коледа и подариха на бизнес партньори и политици коледни календари (като детските с 24 шоколадчета, които децата в Германия отварят от 1. до 24. декември) под формата на картонени танкове. 

              Кичозният коледен календар-танк с шоколадчета на “Райнметал”

За някои Коледа може да е празник на мира, но основаният през 1889 г. концерн “Райнметал”, който реализира огромни печалби именно през Първата и Втората световна война, сега усвоява значителна част от стоте милиарда евро специални активи, прехвърлени от немското правителство 4 на Бундесвера. За тези концерни и стоящите зад тях акционери войната означава огромни печалби. 

А подготовката за нея е съпроводена с истерично обработване на съзнанието на хората за предстоящо нападение на Русия срещу Европа. Шефът на НАТО, чиято майка, докато беше жива, редовно наминаваше през ергенската му квартира да я разтреби и му оправи леглото, упрекна в ключовата си реч в Берлин на 11.12.2025 членовете на съюза, които не усещали “неотложността на руската заплаха“ за Европа 5. "Ние сме следващата цел на Русия”, каза той. „… твърде много хора вярват, че времето е на наша страна. Не е така. Времето за действие е сега. Конфликтът е на прага ни. Русия върна войната в Европа. И ние трябва да сме подготвени“, добави той, предупреждавайки за предстояща световна война. Френските генерали пък изпратиха шокиращи послания към гражданите: “Трябва да сме готови да загубим децата си.“  

Истерията за нападение от Русия, отекваща най-силно в Париж, Лондон и Берлин, обаче по ирония на съдбата се сблъсква с плодовете на доскорошната глобалистка доктрина. Интересно е например положението в Германия, където досега политиката беше у младите германци да се създава безразличие и дори омраза към родината, а всяка проява на патриотизъм (като напр. развяване на немското знаме) да се заклеймява като нацизъм. Но изведнъж управляващите запяха друга песен. Младежта трябвало да бъде вдъхновявана да служи на родината, каза председателят на ХДС Йенс Шпан. Точно поколението, което най-масово беше облъчвано с пропаганда на трансджендъризма, еднополовата любов и с ненавист към собствената родина, сега е подложено на агитация да прояви патриотизъм, като се запише в армията. Шпан, разбира се, не е идеалният пример за подражание, след като сам не е служил в Бундесвера. Преди няколко години той предизвика скандал, след като купи заедно със съпруга (!) си луксозна къща в баровския берлински квартал Далем, а в качеството си на здравен министър по време на ковида агитираше за задължителна ваксинация, повтаряйки мантрата за “пандемия на неваксинираните”. За съжаление обаче според социологическите проучвания само 14% от 18- до 28-годишните германци биха служили в армията.

Апокалиптична атмосфера

Атмосферата в Европа през 2025г. твърде много започва да прилича на тази преди Втората световна война, която Стефан Цвайг описва в речта си от 27.8.1936 в Рио де Жанейро: 

“Рядко атмосферата на света (особено на нашата стара Европа) е била толкова отровена от недоверие, раздори и страх. Всяка сутрин хората вземат вестника с безпокойство; оставят го с въздишка на облекчение, ако не се е случило нищо особено опасно. Недоверието към съседите постепенно се е превърнало в патологично явление сред много народи; навсякъде границите се затварят от страх, а денем и нощем в Европа фабриките работят, за да създадат, след 20 века на най-великолепни постижения във всички области на културата, най-грандиозните и най-изобретателни инструменти за разрушение.” 

Усещането за апокалиптичност сред човечеството не е ново, то се появява винаги по време на катастрофални събития. Емил Бок дава следното обяснение за войните през ХХ век 6 : "Намираме се в разгара на хаоса при пробуждането на Аза. “Боеве и вести за войни", "глад, мор и трусове” 7 изпълват света, когато експлозивът на Аза се раздвижи. Не винаги е задължително това да е външна война. Външните войни и земетресенията са само кондензация на световните условия, които съществуват вътрешно. Както след двете световни войни не можеше и още не може да се каже, че мирът е заел мястото на войната, така и войните и земетресенията са нормалното състояние на света в епохата на Аза, докато съсъдовете на Аза все още не могат да се изпълнят със съдържанието на висшия Аз.

Подобно силно апокалиптичното чувство са имали хората и по времето на Първата световна война и то е уловено от Уилям Бътлър Йейтс в неговото знаменито стихотворение “Второто пришествие”. Ще цитирам българския му превод, защото то сякаш е писано за нашето време. 

Второто пришествие

Извил се в пръстени все по-широки,
соколът не дочува соколаря.    
Нещата рухват, не държи средата,
безвластието пуснато е само
и приливът от тъмна кръв е пуснат,
и церемонията на невинността се дави.

На най-добрите липсва убеждение,
най-лошите със гъста страст са пълни.

Да, скоро откровение се чака,
да, Второто пришествие се чака!
Едва ли остарял е този израз,
когато ме смущава странен образ,
огромен образ на „Духа вселенски“, 
там някъде във пясъчната пустош,
със лъвско тяло и глава човешка,
сив поглед, безпощаден като слънце,
той движи бавни хълбоци, до него
се мятат сенки на тревожни птици.
Отново пада мракът, но аз зная,
че каменният сън на двайсет века
в кошмар оттласна люлката люляна.

Какъв ли грозен звяр сега е плъзнал
към Витлеем за свойто Рождество?

Както соколът, кръжащ във все по-широки кръгове, не чува призива на своя соколар, така и човекът се е отдалечил от Бога, загубил е връзката си с Божествения център, от който е произлязъл. Той се е спуснал дълбоко в материята (“каменния сън на 20 века”) и в резултат на това “нещата рухват”, а “средата не държи”. В центъра липсва Христос, който да балансира атакуващите човека от две страни Луцифер и Ариман. И тогава всичко се срива, пада контролът на морала и закона върху човешките желания - “На най-добрите липсва убеждение, най-лошите със гъста страст са пълни.” 

Нима днес не виждаме същото? Навсякъде се усеща присъствието на антидуха на времето и Тъмните сили са се развихрили в очакване на Ариман, който ще дойде, имитирайки Второто пришествие на Христос. С образа на сокола Йейтс дава адекватна картина на състоянието на света и човека и апокалиптичната атмосфера, предхождаща появата на Антихриста във физическо тяло.

Футболистът вече е ритнал топката

Ако се върнем пак на корицата на “Икономист”, ще видим как един безличен футболист току-що е ритнал топката-земно кълбо с устрема на Роналдо и ще вкара гол - ще осъществи плана си. И макар той да е сякаш встрани от земните дела, няма съмнение, че топката-земно кълбо му е дадена и той владее положението. Целият апокалиптичен хаос по земята се предизвиква с определена цел - да се създадат подходящи условия, за да излезе на световната сцена един “спасител”, който ще умиротвори света, уморен от войната и ще наложи нов ред. Хаос и страх трябва да се разпространят по цялата земя, “за да може накрая, в определен момент, като “дух от машината” да бъде представен някакъв черен "носител на спасение", който поради непознатата досега степен на дезориентация в суматохата на астралните морета на волята, бушуващи едно срещу друго отвсякъде, ще бъде последван даже и от хора, които преди това не биха действали по този начин.” 8

Ариман трябва след няколко години да се въплъти на земния план и той бърза с подрежданетоха световните събития, защото с всяко следващо поколение в човечеството все повече се развиват ясновидските способности 9, духовната реалност – а с нея и етерното пришествие на истинския Спасител Христос – стават видими за все повече хора, които няма да се поддадат на Аримановата заблуда. Ето защо Футболистът има кратко време, за да се появи на Земята като “спасител” от безкрайните войни и да установи контрол над цялото човечество. Ложите, които му служат, са подготвили бурни събития за 2026 г. и известяват човечеството за тях с помощта на "Икономист”. Ако хората проспят съобщението, докато се зазяпват в телевизорите или ако се поддадат на внушението за паника, то Световният голмайстор, чието име засега е неизвестно, ще може да победи в мача. Тогава той ще е отклонил хората от това, което може да доведе до тяхното спасение - връзката на индивидуалния човешки Аз с истинския Христос, който е Пътят, Истината и Животът.

Бележки

1 На това обстоятелство ми обърна внимание Армен Тоугу.

2 Заплатана на Урсула фон дер Лайен вече се приближава до 40 000 евро месечно (!)

3 Сайтът https://orte-der-aufruestung.de/ съдържа списък от 57 предприятия, между тях големите “Порше”, “Магирус”, корабостроителниците в Папенбург и Висмар, които преминават към производство на военни машини и оборудване. Напр. Alston Werke в Гьорлиц се готви да произвежда резервни части за танкове вместо трамваи.

4 При управлението на предишния канцлер Олаф Шолц 

5 https://x.com/Donuncutschweiz/status/1999117672739697092

6 В книгата “Евангелието - наблюдения върху Новия завет”, Щутгарт, 1995 г.

7 Евангелие от Матей (24:7)

8 Юдит фон Хале, “Словото в седемта царства на човекоставането. Розенкройцерска медитация”, 5. том, Дорнах, 2022

9 Неслучайно тъкмо децата и младежите са атакувани още от раждането си с ваксини, сексуализация, разврат, ГМО храни и наркотици, за да се убият покълващите им свръхсетивни способности.

Отговор на Рудолф Щайнер на въпрс на слушатели, Осло, 12. юни 1912 г.

„Отче наш“ като ежедневна молитва е във висша степен подходяща за развиването на окултни сили. Тя е най-ефективната от всички молитви. Колкото повече почит и отдаденост изпитваме към тази молитва, толкова е по-добре за съзнателната душа. Когато човек произнася “Отче наш”, в молитвата се съдържат силите, които са изначалните сили на човека, дори и той да не е напълно наясно с това.Този, който е научил хората на нея, е познавал тези сили. Те могат да живеят несъзнателно в човека, който я използва. Почитта към тази молитва става все по-силно, колкото повече човек се задълбочава в нея. Ще дойдат времена, когато поради величието на „Отче наш“ човекът няма да се осмелява да произнася цялата молитва в един ден, тъй като ще е придобил толкова дълбоко разбиране за взаимодействието на седемте прошения, че няма да се смята за достоен да разгръща всеки ден тази най-велика посветителска молитва в сърцето си.

Срв. и думите на Учителя Беинса Дуно: “Ти се изправиш с "Отче наш". Мислите ли, че това е молитва? Първия ден, в понеделник, като четеш "Отче наш", ще кажеш: "Отче наш". Ще мислиш за баща си. Втория ден ще кажеш: "Който си на небето". Трябва да знаеш на кое място. Третия ден ще мислиш върху думите: "Да се свети името Твое." После, друг ден, върху думите: "Да дойде царството Твое." Следния ден, върху думите: "Да бъде волята Твоя." И всеки ден, като четеш "Отче наш", ще се спираш на специфични области, на разни области. А пък ти четеш "Отче наш" бързо, бързо. Мислете върху тая мисъл, която е мъчна, че всички неща Бог е създал и вие трябва да дойдете в съзнание и да знаете следното: като е създал Бог нещата и хората, всеки човек Той го е създал за нещо. И да намерите за какво го е създал, и да постъпите съобразно това, за което го е създал.” (“Личното и безличното”, беседа от Общия окултен клас, 16. септември 1936 г.)

Срв. и откъса от Юдит фон Хале за молитвата "Отче наш" в този пост: 

https://anthroposophie.blog.bg/history/2019/03/24/molitvata-otche-nash-nai-moshtnata-energiina-zashtita.1650539

Докато Йосиф и Мария пътували към Витлеем, великият архангел Гавраил тайно призовал животните, за да избере някои, които по-късно ще служат достойно на Святото семейство в обора.

Първо се предложил един лъв. Той изревал: „Само този, който е с царска кръв, може да служи на Господаря на света. Ще седна пред желязната врата и ще разкъсам на парчета всеки, който се осмели да се приближи до детето.“

„Твърде свиреп си за мен“, казал ангелът. И лъвът трябвало да си тръгне.

Тогава се промъкнала лисицата и с цялата си невинност на пакостлив крадец завъртяла опашка: “Цар или не, казала тя, най-важното е да се погрижим за хапването.” Затова предложила да краде най-сладкия мед за младенеца и всяка сутрин по една кокошка за тенджерата на младата майка.

„Твърде нечестна си за мен“, казал ангелът. 

След това гордо пристъпил паунът. Слънчевата светлина блестяла в оперението му и той величествено разперил опашка. Обяснил, че възнамерява да се появява зад яслата по същия начин, украсявайки скромната кошара по-бляскаво, отколкото Соломон бил украсил храма си.

„Твърде суетен си за мен“, казал ангелът.

Много други идвали един след друг: кучето и котката, мъдрият бухал и сладкопойният славей, всеки от които възхвалявал добродетелите си, но напразно. 

Накрая строгият ангел се огледал още веднъж и видял вола и магарето, стоящи на полето, и двамата впрегнати, защото служели на един селянин и трябвало да работят ден след ден. Ангелът повикал и тях: „Вие двамата какво можете да предложите?“ 

„Нищо, Ваша Милост“, казало магарето, тъжно навеждайки уши. „Не съм научил нищо друго освен смирение и упорит труд.“ „И аз нямам какво да дам на Христовото дете“, обадил се плахо волът. „Но може би бих могъл да му дам малко от топлината си.“

„Тогава вие сте подходящи”, казал великият ангел Гавраил. „Защото детето се нуждае от топлина, за да расте добре. И трябва да се научи на упорит труд.“

Оттогава волът и магарето бдят над Христовото дете в яслата.

“Поклонение на детето Исус”, Щефан Лохнер - Майстор Щефан (около 1400 до 1410 - 1451), Мюнхен, Стара пинакотека

Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 22.12.1907 в Кьолн (непубликувана)

Има същества, които пронизват нашето физическо и етерно тяло и такива, които пронизват нашето астрално тяло. Същества с характера на гномите пронизват физическото тяло на човека, същества с призрачен характер пронизват етерното тяло, а такива с демоничен характер пронизват астралното тяло на човека. (Срв. СС 102 и СС 98).

Те се насищат, просмукват от това, което им дава човекът, живеят от него. Зад тези същества, които пронизват физическото тяло на човека и които именно в нашата епоха играят съществена роля, излизат на преден план и придобиват все по-голямо влияние, стоят азурите. Ние се намираме в особено важно време поради това, че тези същества заплашват да придобият преобладаващо влияние, също както в средата на Атлантида са придобили влияние същества, пронизващи етерното тяло.

Щом човекът започне да се стреми към духовно развитие, неговите мисли и чувства, които влияят върху различните му тела, се променят напълно. И онова, което дотогава е давало храна на тези същества, вече не ги засища, защото това, което духовната насоченост на душата предизвиква в различните тела на човека, отнема тяхната храна. Тук човекът се намира в опасен момент. Защото ако просто убива съществата, като им отнема храната, той прави първата крачка към черната магия. Той превръща съществата, които използва за своите цели, в машини. Това не е правилно. Човекът трябва да ги трансформира! Не бива да ги убиваме и превръщаме в машинни същества. Материалистът е изцяло обграден от такива същества, които сякаш са втвърдени от мисловните потоци на материализма. Те не са мъртви, а само втвърдени. Нашата задача трябва да се състои в това с духовните си сили да премахнем втвърдяването на тези същества и да ги трансформираме. В това се е състояла преди всичко задачата на манихеите.

Срв. и следните думи на Учителя Беинса Дуно:

“Има невидими същества, в чийто интерес е да възбуждат енергиите в човека, за да черпят от него. Като се гневи, те използват тази енергия в него и го обезсилват. Аз наблюдавам, как пристигат тия същества. Те идат групово, сядат около човека и започват да му внушават отрицателни мисли, докато го настроят. Щом постигнат целта си, те се отдалечават и наблюдават, какво ще прави той. Какви са тия същества? — Като хората, само че за тях не са нужни специални столове. Те могат да сядат и по десетина на един стол и пак им е широко. Какви са, каква външна форма имат, не е важно; важно е, как действат те върху човека.” (“Вътрешна обхода", беседа от 29 август 1937 г.)

За всеки непредубеден и нормално мислещ човек е ясно, че набутването ни в еврозоната против свободната воля на 10% от българите, пожелали провеждането на референдум за еврото, ще създаде нови проблеми за България от естество, каквото досега не сме познавали. По-изтънчено и рафинирано зло посяга към греблата на лодката ни и след броени дни ще ни бъде неправомерен лодкар. Обаче единственият лодкар, на който и ветровете, и морето се покоряват, е Христос (по Матей 8:23-26). Затова нека Той да бъде нашият кормчия, когато излезем в бурното евро-море. 

Следващият текст е българският вариант на репортажа на швейцарския интернет ТВ-канал kla.tv, в който се оповестяват връзките на бащите на европейската валута и на лидери на Европейската централна банка със задкулисни Тъмни ложи - масони и клубове по интереси на самопровъзгласилия се световен елит. Репортажът (на български) може да се види тук: https://www.kla.tv/38179

Европейската централна банка (ЕЦБ) независим орган ли е и ангажирана ли е единствено с ценовата стабилност на еврото и икономическия растеж в еврозоната? Или е част от световно неизбрано правителство, което ръководи и управлява всичко в сянка?

Какви ще бъдат последиците от въвеждането на цифрово евро за населението?

Защо използването на цифровото евро прави гражданите прозрачни и достъпни за манипулиране? 

Останете с нас и ще получите компетентни отговори на гореспоменатите спорни въпроси.

Европейската централна банка, наричана за краткост ЕЦБ, е създадена на 1 юни 1998 г. Според финансовия експерт Ернст Волф тя заема особено място сред всички централни банки в света.

Според Волф причината за това е, че тя определя паричната политика на валута, която е официално платежно средство не само в една държава, но и в общо 20 държави от т.нар. еврозона!Следователно тя е основно част от развитието към все по-централизиран контрол на финансовата система.

Значението на ЕЦБ за световната финансова система се познава по факта, че еврото е на второ място след щатския долар в класацията на валутите, търгувани в световен мащаб.

Обществеността познава ЕЦБ предимно от изявите на Кристин Лагард, председател на ЕЦБ от 2019 г., когато тя се появява пред камерата, за да обяви текущия основен лихвен процент за еврозоната.

Един от проектите, които ЕЦБ планира от известно време, е въвеждането на цифрово евро.

Цифровото евро се нарича още CBDC (Central Bank Digital Currency). По-нататък в програмата ще разгледаме последиците от въвеждането на цифрово евро за населението.

Преди всичко трябва да разберем: Какви са целите и произходът на ЕЦБ и на кого служи тя?

Източник на ЕЦБ 

Откриването на ЕЦБ датира от 1988 г. 

През тази година Европейският съвет си постави за цел създаването на Икономически и паричен съюз, или накратко ИПС. Той възложи на комитет, председателстван от Жак Делор, тогава председател на Европейската комисия, да разработи конкретните стъпки към този съюз. През 1989 г. Делор представя нов план за паричен съюз, който става основа на Европейския икономически и паричен съюз. В него се препоръчва ИПС да се осъществи на три последователни етапа.

Накрая, на 1 януари 1999 г., еврото е въведено като електронно платежно средство в 11 от 15-те държави членки, което го превръща във валута на повече от 300 милиона души в Европа. През първите три години еврото първоначално е невидимо, тъй като през този период се използва само за счетоводни цели, например за електронни плащания. Еврото в брой беше въведено на 1 януари 2002 г. и замени банкнотите и монетите на националните валути с фиксирани обменни курсове. Днес евробанкнотите и монетите са законно платежно средство в 20 от 27-те държави - членки на Европейския съюз.

Основателите на ЕЦБ и тяхното минало

Жак Делор [1925-2023 г.] 

Както вече споменахме, Жак Делор разработи плана, който в крайна сметка доведе до създаването на паричен съюз и на ЕЦБ.

Той е смятан за един от най-влиятелните европейски политици и е председател на Европейската комисия от 1985 до 1995 г. Жак Делор е масон и като такъв членува в масонските ложи "Йоханис" и "Монтескьо". Един от най-близките му приятели до смъртта му през 2023 г. е масонът Етиен Давиньон. Дълго време той е председател на ексклузивната група Билдерберг. Делор и Давиньон са съоснователи на Европейската кръгла маса за промишлеността през 1983 г. Този мозъчен тръст е създаден с цел да оказва стратегическо влияние върху европейското развитие. Етиен Давиньон признава пред онлайн изданието EUobserver, че клубът Билдерберг е участвал в създаването на еврото през 90-те години на миналия век. 

Барон Александър Ламфалуси [1929-2015 г.] 

Той е унгарско-белгийски икономист. От 1994 г. до 1997 г. Ламфалуси е председател на Европейския паричен институт във Франкфурт на Майн, предшественик на Европейската централна банка. В това си качество той направи решаващата основа за въвеждането на еврото. Александър Ламфалуси е също така масон и участник в конференцията Билдерберг през 1983, 1986, 1988 и 1992 г.

Нилс Тигесен

Той е известен като най-признатия датски икономист в международен план и "бащата на еврото". От 1988 до 1989 г. Нилс Тигесен е единственият академичен член на Комитета Делор.

Тигесен е член на Тристранната комисия от 1979 г., а от 1981 г. до 2004 г. е член на нейния Изпълнителен комитет. От 1988 г. тя е част от групата Билдерберг. 

Мигел Бойер [1939-2014 г.]  

Испанският икономист и политик е и един от основните участници в ръководената от Жак Делор комисия за създаване на Европейския валутен съюз. От 1989 г. той е член на групата Билдерберг.

В обобщение, ясно е, че всички ключови фигури, които стоят зад създаването на Европейската централна банка, са били част от Билдербергската група, членове на Трилатералната комисия или са били в много тесен контакт с тях.

Кои са Билдербергите и Трилатералната комисия?

Групата Билдерберг е основана [през 1954 г.] по инициатива на Дейвид Рокфелер. Освен Билдербергската група, той основава и Трилатералната комисия заедно с Хенри Кисинджър и глобалния стратег Збигнев Бжежински. Трилатералната комисия води началото си от срещата в Билдерберг през 1972 г., на която Дейвид Рокфелер предлага нейното създаване. Днес Билдербергската група се ръководи от Управителния комитет, който се състои от около 35 души. Управителният комитет действа като своеобразно правителство в сянка в много страни по света.

Дейвид Рокфелер, Хенри Кисинджър и Збигнев Бжежински също са масони. 

Конференцията Билдерберг е ексклузивна среща на световни лидери от 1954 г. насам. Провежда се веднъж годишно при закрити врати - без никаква публичност и изцяло под прикритие. Малко известни досега участници често заемат високи постове скоро след посещението си при Билдербергите. 

Сега ще разгледаме предишните и настоящите председатели на ЕЦБ. 

Предишни и настоящи председатели на ЕЦБ

Вилем Дуйзенберг [1935-2005 г.]  

Председател на ЕЦБ от 1998 до 2003 г. Той е холандски политик и икономист и първият председател на Европейската централна банка във Франкфурт на Майн от 1998 до 2003 г. Въвеждането на еврото под негово ръководство през 2002 г. му донесе прозвището "г-н Евро". Неговият подпис фигурира върху всички евробанкноти, отпечатани до 2003 г. От 1978 г. насам той е редовен участник в конференцията Билдерберг и дългогодишен член на управителния комитет на Билдербергската група на Дейвид Рокфелер. 

Жан-Клод Трише Председател на ЕЦБ от 2003 до 2011 г.

През 1978 г. става съветник на бившия френски президент Валери Жискар д"Естен. През 1993 г. е назначен за ръководител на Френската централна банка. Жан-Клод Трише е масон и членува в борда на Групата на тридесетте - частен клуб на водещи финансови играчи, основан от семейство Рокфелер. Той е европейският председател на Трилатералната комисия, основана от Кисинджър и Рокфелер. Той е и дългогодишен член на управителния комитет на Билдербергската група. 

Марио Драги Председател на ЕЦБ от 2011 до 2019 г.

Той е италиански централен банкер, министър-председател на Италия от 13 февруари 2021 г. до 22 октомври 2022 г. Драги е управител на Италианската централна банка от 2006 до 2011 г.

Той е масон и е участвал в конференцията Билдерберг през 1994, 1995, 2002, 2004 и 2007 г. Той е член и на Групата на тридесетте, основана от семейство Рокфелер.

Кристин Лагард - Председател на ЕЦБ от 2019 г. 

Тя е френски политик и адвокат. От 2011 до 2019 г. Лагард е управляващ директор на Международния валутен фонд (МВФ).

Лагард е член на Билдербергската група и е участвала в конференцията на Билдерберг през 2009, 2013, 2014, 2016 и 2017 г.

Лагард членува и в масонските ложи "Пръстенът" и "Едмънд Бърк". 

Накрая стигаме до заместник-председателите на ЕЦБ.

Витор Констансио - заместник-председател на ЕЦБ от 2010 до 2018 г. Участва в конференцията Билдерберг през 1978, 1979 и 1988 г. 

Луис де Гиндос - заместник-председател на ЕЦБ от 2018 г.

Участници в конференцията Билдерберг през 2013 и 2017 г. 

Дами и господа, става пределно ясно, че Билдербергската група, Трилатералната комисия и техните вдъхновители имат силни връзки и влияние върху ЕЦБ и нейните ръководители. Целите на тези два контролни центъра вече са публично известни. Дейвид Рокфелер заяви пред Икономическия комитет на ООН през 1994 г:

"На прага сме на глобално пренареждане - нужна е само подходяща всеобхватна криза и народите ще се съгласят с новия световен ред".

В заключение трябва да се каже, че Билдербергската група и Трилатералната комисия са създадени като глобално правителство в сянка, което да подготвя стъпка по стъпка новия световен ред без вниманието на населението. Така че създаването на ЕЦБ трябва да се разглежда като стъпка за постепенно въвеждане на новия световен ред във финансовия сектор. Създаването на ЕЦБ беше следващата стъпка към разширяване на контрола и управлението на предишните национални централни банки в международен план.

Това означава, че централните банки се контролират от частни търговци, а не от държавите. 

По този начин ЕЦБ служи на целта за установяване на глобален финансов ред, който е в ръцете на международни ръководители и е извън контрола на националните държави. Това се потвърждава и от факта, че финансовият експерт Ернст Волф също посочва, че гражданите и данъкоплатците нямат влияние върху ЕЦБ. Ернст Волф коментира: "ЕЦБ е създадена през 1998 г., три години преди въвеждането на еврото, и е със седалище във Франкфурт на Майн.

От 2015 г. насам около 2 500 служители на компанията живеят в сграда, построена специално за тях с пари на данъкоплатците на обща стойност 1,3 милиарда евро. Управлението на ЕЦБ е в ръцете на Изпълнителен съвет, който не се избира, а се предлага от министрите на финансите и икономиката на държавите - членки на ЕС, и се назначава от настоящите държавни и правителствени ръководители на ЕС. Следователно ЕЦБ е извън контрола на избирателите."

Въвеждане на цифрова валута на централната банка  

Постепенно наблюдение на гражданите

Както вече споменахме, от известно време ЕЦБ се фокусира върху въвеждането на цифрови пари на централната банка. През октомври 2020 г. ЕЦБ очерта как приблизително трябва да бъде организирано цифровото евро в своя "Доклад за цифровото евро".

Според финансовия експерт Норберт Херинг това по същество ще включва кредитни сметки, управлявани от ЕЦБ, за всички граждани, до които те ще имат пряк или непряк достъп чрез търговските банки, за да плащат с кредитните салда или да получават пари по тази сметка.

Какви са последиците от въвеждането на цифрови валути на централните банки и по-конкретно от въвеждането на цифровото евро за гражданите на ЕС? Според финансовия експерт Норберт Херинг въвеждането на цифровото евро ще послужи за тайно премахване на финансовата неприкосновеност на хората! Причината е, че Европейската централна банка не желае да гарантира анонимността на гражданите при извършване на плащания с цифрови евро.

Поради липсата на поверителност при използването на цифровото евро Европейската централна банка може да създаде подробно досие на живота на всеки човек чрез цифрови платежни транзакции. Те могат да се съхраняват в продължение на десетилетия и постоянно да се проверяват автоматично за подозрителни модели, определени от ЕЦБ. В областта на финансите и с помощта на ЕЦБ се създава прозрачен гражданин, който може да бъде наблюдаван на всяка крачка. Това също така прави всеки гражданин прозрачен за тези играчи и правителството в сянка.

Въвеждането на цифрови валути на централните банки приближава стъпка по стъпка безпроблемното и глобално наблюдение на гражданите!

 В статия от април 2024 г. Световният икономически форум (WEF) се похвали, че 98% от централните банки вече изпълняват програми за CBDC, т.е. програми за въвеждане на цифрови валути на централните банки. Това не е съвпадение. Председателят на WEF Клаус Шваб е и член на управителния комитет на групата Билдерберг.

Има много предпазливи гласове относно въвеждането на цифрови пари на централната банка CBDC.

"Всеки, който се интересува от икономическата свобода, трябва да внимава с цифровите валути на централните банки, тъй като те представляват може би най-голямата заплаха за човешката свобода след опита за въвеждане на ваксинационни паспорти."

Дами и господа, възможността за контрол на населението чрез предстоящите CBDCs и свързаните с тях рискове са от изключителна важност.

Известният журналист Джеймс Корбет също коментира потенциала за злоупотреба с предстоящите цифрови валути на централните банки в интервю за Kla.TV:

"Най-лошият кошмар би бил свързана с правителството структура, която в крайна сметка да диктува къде, кога, защо и как да харчите парите си, за какво и колко. Искам да кажа, че небето е границата. Няма ограничения за начините, за възможностите, които биха се открили пред централните банки да манипулират поведението ни. Като пример за това можете да погледнете случилото се през последните няколко години, например в Австралия, Франция и на други места, където имаше различни видове локдауни, при които хората основно бяха ограничени до географски радиус от един или пет километра около мястото, където живееха.

А това е доста трудно постижимо в днешно време. Но това става все по-вероятно, особено при наличието на GPS проследяване. Ако комбинирате това с QR кодове, които трябва да сканирате, за да получите достъп до определени места с мобилния си телефон, и това ще бъде свързано със сертификат за ваксинация или, да речем, социален кредит и, разбира се, цифрова валута. Цифровата ви валута може да бъде програмирана така, че ако мобилният ви телефон установи, че се намирате на повече от един километър от дома си, да не можете да си купите нищо. Нещо като това. Това е само един от многото примери за това как може да се злоупотреби с него."

Това би трябвало да е една от най-важните новини на десетилетието в медиите. Въпреки това тази информация е последователно и почти напълно скрита! Затова разкажете за тази програма на приятели и познати. Разкрийте машинациите на глобалното правителство в сянка във финансовия сектор! Необходими са не прозрачни граждани и по този начин манипулируеми граждани, а прозрачни ръководители и разкриване на техните скрити и нехуманни цели в световен мащаб.