Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Тук ще публикувам откъси от непреведените книги на Рудолф Щайнер, както и други тематично свързани материали, неизвестни у нас.
Автор: anthroposophie Категория: История
Прочетен: 229470 Постинги: 270 Коментари: 15
Постинги в блога
2 3 4 5  >  >>

Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 9. януари 1916 в Берн (СС 165 "Духовното обединение на човечеството чрез Христовия импулс")

Ако отправим поглед към хората, обитаващи Земята, можем да си кажем: По същество на физическото поле няма два еднакви човека, всички хора се различават един от друг. И тогава е съвсем естествено да приемем тези различия между хората по Земята като факт - имам предвид различията във физическото тяло - и  да предположим, че ще научим по някакъв начин от фактите на земния живот защо хората са различни, защо изглеждат по различен начин.

Обаче духовнонаучното наблюдение говори нещо съвсем друго. То ни показва, че ако разглеждаме само онова, което може да бъде създадено като форми от физическото тяло на Земята чрез земните сили, хората изобщо не биха били различни, всички те биха имали еднаква форма! Силите, които съществуват на Земята, за да придадат на човека физическия му облик, всъщност са от такова естество, че ако върху човека действаха само формиращите сили на нашата Земято всички хора би трябвало да имат един и същ външен физически облик. Това е породено от факта, че физическото човешко тяло е достатъчно подготвено. Знаем, че това е станало в еоните Стар Сатурн, Старо Слънце и Стара Луна. Всичко е било така подготвено от силите, действали през тези три еона, че от силите на самата Земя върху човешкото тяло да не може да въздейства нищо друго, освен онова, което би създало единни форми по цялата Земя. Имам предвид, че чрез силите, влети в неговото физическо тяло по времето на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна, човекът е толкова брониран срещу всякакви различия, че ако беше оставен само на земните сили, той би трябвало да бъде еднакъв по цялата Земя. Следователно духовната наука трябва да приеме, че за човека е била предопределена единна форма от действието на земните сили. 

Ако разгледаме и различията между мъжа и жената, току-що казаното се отнася и за тях. Защото тези различия не се дължат на онова, което земните сили формират в човека, а на съвсем други сили, за които ще говорим сега. Така че можем да приемем съществуването на определена сума земни сили, които имат формообразуващ ефект върху човека и които се опитват да създадат абсолютно еднакви човешки образи по цялата Земя. Естествено, можем да се запитаме защо въпреки това хората са толкова различни?

Ние знаем, че човекът не е само физическо земно тяло, а зад него има и етерно тяло. И духовнонаучното наблюдение ни показва следното: Въпреки че всички хора би трябвало да са еднакви по отношение на физическото земно тяло, те трябва да се различават по отношение на етерното тяло, защото върху него въздействат не само земни сили.  

Напълно погрешно е да се смята, че само земните сили действат върху етерното тяло на човека. Въздействат му и сили от Космоса, от Вселената, като го оформят и му придават облик. Затова трябва да правим разлика между еднородните земни сили, действащи на Земята, които биха направили всички човешки форми еднакви и силите, въздействащи върху земята от Вселената, които правят етерните тела на хората различни. С помощта на духовнонаучното наблюдение можем да проследим разнообразието на човешките етерни тела.

Има човешки етерни тела, които, бих казал, се намират на крайния предел. Те притежават големи сили и можем да забележим, че са извънредно жилави, така че когато ги наблюдаваметяхната форма се запазва почти като физическатаТова е първият тип етерно тяло. Има втори тип етерното тяло, което е напълно раздвижено, сякаш пърха и за разлика от твърдата форма на първия тип е непрекъснато в движение. Етерните тела на тези две форми се проявяват по такъв начин, че можем да ги наречем вътрешно доста еднакво оцветениДруг тип етерни тела са тези, които са вътрешно блестящо-преливащи се, т.е. не равномерно оцветени, а вътрешно нюансирани. Четвъртият тип етерни тела са тези, които в цялата си субстанция имат един основен цвят, да го кажем по този начин, но го изменят във времето, без да може да се каже, че той се променя от нещо друго, освен отвътре. Те не са блестящо оцветени или примесени с други цветове, а са равномерно оцветени, но с течение на времето променят оцветяването си. Това са хамелеоноподобни етерни тела. Има и етерни тела, които проявяват много силна склонност да изсветляват вътрешно, да се проясняват, като в определени моменти стават по-светлиДруги етерни тела имат много силна способност да възпроизвеждат хармонията на сферите. И накрая могат да се наблюдават такива етерни тела, особено при изобретателните, гениални хора, които показват в себе си сили, чужди и странни за Земята. Докато шестте предишни типа етерни тела все пак са от такова естество, че се срещат при обикновените хора, последният тип е характерен за хора, притежаващи изключителни способности, за които се казва, че "не са родени на Земята" - поети, хора на изкуството и др. под. 

Числото седем на различните форми на човешките етерни тела не е произволно. Те просто трябва да се преброят. Няма други, освен тези, които сега представих като типични и следователно наистина при хората има седем типа етерни тела. В етерното тяло съществуват сили, които в известен смисъл не са земни, а навлизат от Космоса. Но тъй като етерното тяло има оформящ ефект върху физическото, става така, че докато с оглед на физическото тяло поради действието на земните сили хората биха били еднакви, то с оглед на етерното тяло те са различно оформени, а разликите в мъжкото и женското тяло например идват даже и от астралното тяло, от силите, които астралното тяло развива едва при преминаването между смъртта и новото раждане, където човек се подготвя за пола, който според кармата си трябва да има в следващото въплъщение. 

Да останем най-напред при разглеждането на етерното тяло. Ако вземем под внимание само земните сили, можем да кажем, че докато физическото тяло е предопределено за еднаквост по цялата Земя, хората се разделят на седем групи заради това, че етерните им тела са оформени, изпълнени със субстанция по различен начин от Космоса. Това е положението на нещата, към което постепенно достигаме, опитвайки се да изследваме по духовнонаучен начин взаимоотношението на етерното тяло на човека с физическото му тяло. 

Това разнообразие, което се появява в етерните тела, е свързано с различието на расите по Земята и заради него може да се каже, че по принцип расите са седем на брой. Въпреки че някои типични форми закърняват и външната наука различава по-малко от седем основни раси, в действителност има седем типа различия в целия човешки род. Но те са породени от етерните тела и произлизат не от земните сили по време на нашето развитие, а от космически сили.

Ако проследим в обратен ред еволюцията на Земята до времето на Атлантида, на Лемурия, ни се разкрива, че създалото се разнообразие всъщност не е било заложено да се осъществи така, както е възникнало. Не е трябвало да става така и ако всичко беше вървяло по определен начин, както ще видим, то седемцветното етерно тяло щеше да породи последователно възникващи различия в оформения облик на човека, така че да има дадена човешка форма, породена от етерното тяло в петата атлантска епоха, втора форма в шестата, трета в седмата, четвърта в първата следатлантска епоха, пета във втората, шеста в третата, седма в четвъртата следатлантска или гръцко-латинска епоха. Тоест, различните човешки типове щяха да се появяват един след друг, последователно във времето. Хората щяха да се развиват така, че в петата атлантска епоха да има хора, в чиято телесност една форма на етерното тяло да действа особено силно, в шестата атлантска епоха да действа втора характерна форма и т.н. до четвъртата следатлантска епоха. Такъв е истинският замисъл. Това би била правомерната тенденция на човешката еволюция, на която се противопоставиха Луцифер и Ариман. Те породиха разместване в развитието. И докато еволюцията е замислена така, че една човешка форма да се прояви същностно в петата атлантска епоха, като постепенно се трансформира в друга, Луцифер и Ариман запазиха формата на петата атлантска епоха до шестата, а оттам до седмата епоха на Атлантида, та чак и след Потопа. Тъй че дадена форма, която би трябвало да отмине, се запазва и вместо расовите различия да се развият едно след друго, те остават на места, а новите сякаш се вклиняват в тях и съществуват едновременно, вместо в предопределената последователност. Така възникна разнообразието във физическите особености на расите, населяващи и до днес Земята, въпреки че те би трябвало да се развиват по описания начин. Навсякъде виждаме, разглеждайки произтичащото от развитието на етерното тяло, че Луцифер и Ариман изпълняват своята роля в земната еволюция на човечеството.

Сега обаче трябва да се запитаме: Какъв е бил мировият смисъл на това хората да се развиват, последователно преминавайки от една форма в друга до гръцко-латинската културна епоха? - Ние знаем, че във времето, което нарекох Атлантида, душите постепенно слизаха от планетите, на които се бяха издигнали, започвайки от петата атлантска епоха. Спомнете си, че в моята книга "Въведение в тайната наука" е представено как душите се издигнаха и после пак слязоха и от момента на слизането им на Земята започна вече истинският живот в прераждания. Виждаме следователно, че Азовете на човеците, истинските индивидуалности, тогава щяха да преминат в следващите периоди през различни образи. Нашите Азове преминават в петата атлантска епоха през една човешка форма, през шестата и седмата в друга, през първата следатлантска епоха в трета и т.н. Тези човешки типове или форми щяха да бъдат преминавани последователно. И всъщност е било предвидено по този начин хората да изминат пътя, необходим за усъвършенстване на човешката индивидуалност, да преминат през необходимите различни етерни варианти, които щяха да въздействат по различен начин върху физическия облик. В действителност на Земята щеше да се появи един човешки тип - такъв е бил замисълът - който трябваше да е продукт на седемте последователни еволюционни периода, дали своя принос към съвършенството. И през петата следатлантска епоха на Земята вече щеше да съществува един хармоничен човешки тип. Това беше осуетено от Луцифер и Ариман. Нищо друго не беше възможно, освен мечтата на древните гърци за една идеална човешка форма, която те се опитваха да изваят по различен начин - като Аполон, Зевс, Атина и т.н. Те не я обхванаха цялостно, защото тя в действителност не съществуваше. Но ако човек има усет към гръцката скулптура, той може да почувства как гърците мечтаеха за онзи единен, съвършен човешки тип, който трябваше да бъде създаден. Луцифер и Ариман го осуетиха, като непрекъснато запазват веднъж възникналите расови форми, тъй че вместо последователно във времето те съществуват едновременно. 

Така през четвъртата следатлантска (гръцко-римската) културна епоха човешката еволюция се сблъска с факта, че заради влиянието на Луцифер и Ариман не беше постигнато това, което импулсиращите Земята богове бяха замислили по отношение на външните форми. Духовете от йерархията на формата (елохимите) искаха от съвместното действие на различните йерархии на формата този съвършен тип човек да придобие наистина физически облик. Древните гърци само мечтаеха за него и го преживяваха единствено в изкуството. Дълбоко вълнуващо е, когато при духовнонаучните изследвания човек стигне до въпроса защо всъщност гърците създават такова съвършенство в скулптурата. Защото като един духовно-душевен инструмент, бих казал, те уловиха разочарованията, причинени от  Луцифер и Ариман на добрите божествено-духовни същества, които бяха замислили за човечеството нещо различно от възникналото. Гърците носеха в душата си онова, което трябваше да възникне от дейността на добрите божествено-духовни същества и искаха поне да го изобразят пластично, след като то не можа да се реализира в действителност. Велико, мощно, разтърсващо въздействие има съзерцанието на тези вътрешни сили на човешката еволюция, проявени в художествените форми и увековечили онова, което не можа да бъде постигнато във външната действителност. По този начин човек има съвсем различен поглед към това изкуство, което именно в онази древногръцка епоха преживя такова своеобразие и уникалност. 

Но тогава настъпи и времето, когато заради луциферично-ариманичното влияние човечеството стигна до криза. Някога Луцифер и Ариман направиха така, че расите вместо да съществуват една след друга, живеят едновременно. Ала в същото време отслабнаха всички сили, които духовете на формата първоначално вляха в развитието на земното човечество. Тези духове не можеха да направят нищо повече, освен така да оплодят фантазията на гърците, че тя да създаде споменатото от мен. Духовете на формата в известен смисъл стояха пред въпроса дали човешкият род трябва да продължава да се развива така, че хората никога да не се сближат в земното си развитие. Защото именно това щеше да се случи. Ако земното развитие беше продължило по същия начин от четвъртата, гръцко-латинска епоха нататък, то под въздействието на луциферичните и ариманичните сили хората щяха да се разделят на седем групи, които щяха да са толкова различни, че щяха като отделните животински видове да се раздалечат едни от други. 

Както отделните видове животни не се разбират, а се имат едни-други за различни същества, така от края на четвъртата и началото на петата културна епоха, в която ние живеем, щеше все повече да се случва същото. Сега щяхме да сме все още в това развитие, макар че то нямаше да е стигнало до края си, тоест до външното несъвършенство, но постепенно на Земята щяха да се оформят седем типа хора, които щяха взаимно да се смятат за съвсем различни същества. Името човек нямаше да подхожда за всички хора по Земята, а вместо едно единно название за земен човек, щеше да има седем названия за седем различни групи същества.

Именно в тази четвърта следатлантска епоха трябваше да се вземат мерки във Вселената, за да не се случи в по-нататъшната еволюция наистина това, от което бяхме заплашени, за да не настъпи моментът, когато Земята, достигайки до крайната точка на своята еволюция, да бъде обитавана от седем групи същества с различни имена като различните животински видове, за които гръцките фигури на Зевс или Аполон да са нещо чуждо, което никога не би могло да съществува на Земята. Срещу такова развитие трябваше да се вземат мерки.

Но физическото развитие вече беше много напреднало, то повече не можеше да се промени, тъй че трябваше да се направи нещо по отношение на етерното тяло на човека. Нужно беше да се вложи в него импулс, който да противодейства на това разпадане на земното човечество на седем групи. И този импулс, определен в мировия план да противодейства на разпадането и да направи така, че името човек да се запази навсякъде по Земята и да се изпълва все повече и повече със съдържание, този импулс е - ето как стигаме до една нова гледна точка - Мистерията на Голгота.

Първият "опит" със земното човечество, направен преди в земната еволюция да се намеси луциферично-ариманичният импулс, беше опитът да се създаде единство сред човечеството чрез оформяне на физическото тяло. Този опит на духовете на формата не успя заради луциферично-ариманичното влияние. Но той не биваше да се проваля напълно, трябваше да се направи нещо, с което да се парализира и компенсира онова, което Ариман и Луцифер бяха предизвикали. Върху физическото тяло повече не можеше да се въздейства, както беше планирано първоначално. Но върху етерното тяло трябваше да се въздейства и това стана по такъв начин, че духовното-божествено същество, за което често сме говорили - Христовото същество, се съедини с човешкия облик в онзи етап на човешката еволюция, когато все още имаше най-голяма възможност да се задържи праобраза на човешкия тип. Кое е това време от човешката еволюция? - Всички сили, които противодействат на първоначално еднаквите основи на физическото тяло, могат да действат през първите седем години, когато физическото тяло е меко. Тогава те не му позволяват да остане еднакво, а го варират отвътре. Това могат да го направят и през вторите седем години до половата зрялост. Могат и през третия и четвъртия седемгодишен период по време на развитието на астралното тяло и сетивната душа. Но като се стигне до средата на разсъдъчната душа, именно на онзи висш член на човека, който предимно се разви през четвъртата гръко-римска културна епоха, тогава извънземните сили трудно могат да достигнат до човека, а най-малко стигат до него точно в средата на периода между 28. и 35. година. Ако прибавим още две години отпред и махнем две години отзад, получаваме периода между 30. и 33. година. След това идва времето, когато отново извънземните сили имат най-голямо въздействие върху човека и тогава действително той е такъв, че космическите сили най-силно му влияят.

Обаче между 30. и 33. година върху него действат само земните сили. И в тези три години - даже ако би се запазило разнообразието в развитието, действало в по-ранните години и към него се прибави настъпващото в по-късните - ако сега действаше само това, което въздейства върху човека между 30- и 33-годишна възраст, то хората по Земята биха били много по-еднакви.

Тези три години най-вече трябваше да използва Христос, три специално подбрани години, за да се сближи само със земните сили в човека, в които земното в него най-силно се е съхранило. Затова до 30. година, както сме говорили, беше подготвено с помощта на двете Исусови тела, тялото за Христос, в което Той пребиваваше между 30. и 33. година. Там, където най-много действат земните сили и можеше да настъпи деформация, вече нямаше развитие, там настъпваше физическата смърт. И наистина слънчевата Христова същност навлезе в земната сфера и се съедини по начина, който често сме описвали, с цялото етерно тяло на Земята, премина в земната аура и продължава да действа в нея. За човека обаче тя трябва да действа така, че той наистина все повече да разбира, че с Христос му е бил изпратен на Земята онзи божествен Дух, който да поправи отвътре това, което противоборстващите духове Луцифер и Ариман бяха направили различно. Във външната природа на човека добрите духовни същества действат съвместно с Луцифер и Ариман. Но онова, което първоначално е било определено в началото на физическото земно съществуване на човека да го има отвън - еднаквост по цялата Земя, възможност да носи името човек по цялата Земя - сега Христовият Дух трябваше да изнесе навън от най-вътрешната същност на човека. Това беше едно от многото дълбоки значения на Мистерията на Голгота - че с Христовия Дух на Земята беше дадено нещо, което разбрано в правилния смисъл, прави отново възможно цялото човечество да носи името човек.

Ако онова, което е истинското съдържание на християнството и отчасти вече е огласено от него, което ще изследват хората, търсещи в духовния свят какво ни открива Христос с думите "Ще бъда с вас до свършека на света", ако постепенно стане явно онова, което в името на Христос може да се съобщи отвътре на хората, то все повече ще може да се обезсили предизвиканото от Луцифер и Ариман в земното човечество.

 
Категория: История
Прочетен: 143 Коментари: 0 Гласове: 6
Последна промяна: 18.11 15:06

Ето и откъса от лекцията на Рудолф Щайнер “Чувството за истина”, цитиран накратко в предния пост. Той е твърде важен и актуален в днешно време, когато сме потопени в огромен информационен поток на откровени лъжи и полуистини.

 

Берлин, 1. юли 1916 (СС 169 “Мирова същност и азовост”) 

Искам да наблегна на нещо, което по принцип може да се разбере, едва когато човек се запознае с духовнонаучните факти. 

Ако някой следи развитието на днешното време, ще може да направи едно поразително откритие, като обърне внимание на това, което душата на човека възприема пряко и това, което тя възприема така, че да го задържи и направи ефективно.

В наше време повечето хора, ако въобще четат, четат вестници. Вестниците са еднодневки и хората мислят, че прочетеното също толкова бързо ще излезе от душата им, както е влязло в нея. Те смятат, че това е утешително, предвид нашата повърхностна и неистинна журналистика, която, както тепърва ще видим, наистина надминава всичко.  

Но нещата са по-различни, отколкото обикновени се смята. При повечето съвременни хора, които четат и книги, съдържанието на книгата, дори и да бъде запаметено в душата, се отпечатва в нея много по-слабо от прочетеното във вестника, макар той да има само един ден живот.

Именно този мимолетен вестникарски материал, който бива възприеман и отново изхвърлен и не се задържа в паметта, а евентуално бива веднага забравен и трябва да бъде веднага забравен, се отпечатва невероятно дълбоко в подсъзнанието.1

Споменах вече как при някои вестници се налага бързо да забравим прочетеното. Веднъж бяхме на юг в Истрия около Пирано, където се издава вестникът “Piccolo della Serа”. Той излизаше всяка вечер и един ден беше публикувал някаква ужасно сензационна статия, вече не помня за какво, но тя заемаше три колони на цялата първа страница. На същата страница беше останало малко място, на което бяха отпечатали опровержение, в което пишеше, че статията е резултат на недоразумение! Това е нещо, което не се среща често, нали - на същата страница да се опровергае някаква статия! Но ето в тази посока се развива постепенно това, което представлява най-вече вестникът на големия град. 

Важно е да се знае, че нещо, което човек възприема бързо и после също толкова бързо забравя, в действителност се е отпечатало дълбоко точно в подсъзнателната част на душата му и работи като сила, която продължава да въздейства и в следващия период от време. Тоест, прочетеното продължава да работи в това, което представлява общият дух на времето, ариманичният дух на времето, там действа то. Тъй че хубавите книги, които се пишат днес, имат много по-слабо въздействие от вестникарските статии.

Тъкмо това, което бива усвоено грижливо и въздейства върху Аза, а от там се отпечатва в паметта, има дори по-малка ефективност, отколкото някой вестникарски материал, който сме възприели мимолетно.

Но моля Ви, не си правете заключението, че не бива да четете вестници, а приемете това като нещо, което е Ваша карма. Защото казаното не трябва да се разбира в смисъл да избягваме да прочетем и един ред от вестника. Нужно е да го приемем като карма на времето, трябва да сме наясно, че сме длъжни да развием тъкмо тази част от своята същност, която е в състояние да усети дали дадено съдържание е нещо духовно извоювано или е само фразеология. Ето това бих си пожелал - да изградим усещане за начина, по който се създава, по който би могло да възникне духовното. Защото точно в това днес сме слаби. Ние нямаме правилен усет да разграничим нещо, което е добре написано, от нещо, написано безобразно. По един и същ равнодушен начин възприемаме и добре написания, и зле написания материал, загубили сме способността да ги различаваме един от друг. 

1 "Впечатлението, което предизвиква съзнателна представа, намира един вид съпротива при въздействието си върху дълбоката човешка организация, но ако впечатлението просто действа върху нас, без да го доведем до cъзнателна представа, то тогава нищо не му пречи, но то не е по-малко ефикасно.” (лекция от 18. май 1910 г., СС 120)
Категория: История
Прочетен: 246 Коментари: 0 Гласове: 7
Последна промяна: 12.11 20:50
Нещо много важно за нашето време на фалшиви новини:

Рано сутрин Рудолф Щайнер е преравял вестниците, които са му били достъпни и е чел внимателно някои статии. Членовете на Антропософското общество доста са се чудили на този навик, тъй като знаели, че той е отличен ясновидец, а и сам е наричал журналистиката “вид черна магия”. Но никой не се осмелил да го попита за причината, докато един ден се намерил член на АО, който го отменил в това занимание.
 

Едва много години по-късно на антропософите постепенно им станало ясно защо Щайнер е следял пресата. Необходимо било съдържанието на статии, в които имало особено лъжливи и изопачени факти, да се обгърне с мисълта и на мястото на лъжите мислено да бъде поставена истината, и то още преди читателите масово да вземат вестника със сутрешното си кафе и да рискуват изкривените от лъжите образи да потънат в подсъзнанието им. Защото "именно мимолетното на вестникарската статия ... се отпечатва невероятно дълбоко в подсъзнанието" (СС 169).

Ако обаче се намерят хора, които познават определени истини и са прозрели вестникарските лъжи, то чрез 
съзнателното четене на лъжите те правят така, че да не бъде толкова силно увредено подсъзнанието на безбройните консуматори на лъжите във вестниците. 

Рудолф Щайнер е жертвал ценно време, за да може да се ограничи отравянето с лъжи на нищо неподозиращите, обикновени читатели на вестници. 

 

По “Симптоматологични илюстрации”, бр. 21/22, 2001

 

Категория: История
Прочетен: 287 Коментари: 0 Гласове: 8
Последна промяна: 27.10 16:53

Из лекцията на Рудолф Щайнер “Духовнонаучни съобщения във връзка с “Класическата Валпургиева нощ”, изнесена на 28.09.1918 в Дорнах

От лекциите ми, изнесени на това място в течение на времето, Вие сте разбрали, че и днес някои хора притежават определени тайни. Преди всичко например ръководството на римския католицизъм - именно ръководството - притежава определени тайни. Тук е важно как се използват тези тайни. Ала и някои посветени на англоезичните народи притежават определени тайни. Поради принципно неразбиране не само римокатолическата църква, по-точно водачите й, пазят тези тайни от вярващите, но също и някои езотерични посветени на англоезичното население. Те имат различни основания за това и аз искам да разкажа за едно от тези основания.

Земята има свое минало (еоните Стар Сатурн, Старо Слънце и Стара Луна), свое настояще (сегашния земен еон), както и свое бъдеще (бъдещите еони Юпитер, Венера и Вулкан). В еволюцията има добро и зло. От космоса, от космическото развитие доброто може да се разпознае само гледайки към миналото, къмстарите Сатурн, Слънце и Луна, както и към изминалата половина от земния еон. Мъдростта и доброто се виждат, ако се отправи поглед към миналотоМъдростта и доброто са вложени в човешката природа от онези членове на висшите йерархии, свързани с човекавъв времето, когато тази човешка природа още не е била пробудена  за своето пълно съзнание, както тук на Земята. За следващите еони Юпитер, Венера и Вулкан, както и за сегашния земен еон, за половината от земното времечовекът трябва да запази доброто. Ако иска да стигне до него, той трябва да развие импулсите на доброто, изхождайки отсвоята природа, защото от обкръжението, от новото, което пристъпва към нас, се проявяват силите на злото. Ако силите на злото не се проявят, човекът няма да стигне до свободната воля. И онези посветени, които споменахзнаят тази съществена тайна и не желаят да я съобщят на човечеството, защото не искат хората да съзреят. Те знаят тази тайна. Ако същото нещо, възникнало като човешка природа по време на еона Стар Сатурн, развило се през миналите еони Стар Сатурн, Старо Слънце и Стара Луна и продължаващо сегаби се формирало от днешните земни условия, то би станало радикално зло, би било способно да приеме единствено злото. От външните условия има възможност да се приеме само злото. Заради това, че е изложен на злото, човекът има възможност да стигне до свободната воля, да избере между пристъпващото към него зло и едно добро, което той може да развие от собствената си природа, ако се довери на онова, което е вложено в него през предишните еони. Затова и въпросните посветени казват на учениците си, че има три степени на съзнание. Това е формулата, която постоянно се споменава в тези посветителски школи на англоезичния свят. Ако човек се гмурне в подсъзнателното, от което извират сънищата, тогава ще преживее едно интимно родство с други същества, които аз вече характеризирах, асъщо и с други хора, което не се откроява в съвременния свят. Ако живеем, както в нашето време, с будното си съзнание в сетивния свят, това е светът, заключен между раждането и смъртта. Но ако се вживеем в светакъм който ще пристъпим физически едва в бъдещето и достигнем до него чрез свръхсетивното познание, то в него първо ще изживеем злото. Защото силата на човека най-напред трябва да се прояви в израстването му до срещата със злото. Човекът трябва да може да разпознае злото.

Разбира се, истинската последица от този факт е тази, че за съвременния човек съществува необходимостта да осветли миналото - а то може да стане само с помощта на духовната наука - за да стане способен за необходимата среща със злото. 

На тези неща непрекъснато обръщат внимание посветените на англоезичните народи. На тях се основаваедна извънредно значима битка, за която външният свят знае малко, между определени хора, желаещи да се случи необходимото и на човека да бъдат съобщени такива тайни и други, които искат той да остане незрял. Досега последните са победили

Много е важно да се знаят тези неща. И оттук можете да разберете какви бедствия биха се причинили, ако антропософските тайни се укрият от света, защото човекът [така или иначе] ще бъде изложен на злото. Той ще се предпази от него, само ако се задълбочи в духовния живот на доброто. Който укрива това, не се проявява като човеколюбец, защото независимо дали е член на масонска ложа или е йезуит, той действа като човекомразец и с укриването на духовната мъдрост предава хората на злото. Освен това тук може да има и определена цел, а именно доброто да бъде познавано само в тесен кръг, за да могат някои хора чрез него да властват над безпомощното човечество, довело се с помощта на злото до един абсурден начин на живот.

  
Категория: История
Прочетен: 267 Коментари: 0 Гласове: 6
Последна промяна: 25.10 15:52
Според сайта https://www.technologyreview.com/2020/10/07/1009664/trumps-antibody-treatment-was-tested-using-cells-from-an-abortion/ антитялото, съдържащо се в експерименталното лечение, приложено на Доналд Тръмп, е разработено с използването на клетъчна линия, получена от абортирана тъкан. Компанията Regeneron Pharmaceuticals, чийто основател, както се говори, бил от голфклуба на Тръмп, вече е тествала лекарството върху пациенти, но то все още не е одобрено. Тръмп го нарече “слязло от Бога” и го обеща безплатно на всички американци. 

Какво представлява лекарството? Един коктейл от антитела, чиито молекули се произвеждат в клетки от яйчника на хамстер (т.нар. клетки СНО). Но както твърди Regeneron, лабораторните тестове, направени за оценка на потентността на антителата, използват стандартизиран запас от клетки (т.нар. HEK 293T), чийто произход е бъбречна тъкан от аборт, случил се през 70те години в Холандия. Оттогава клетките 293T били “направени безсмъртни“, което означава, че те продължават да се делят, подобно на ракови, в лабораторията, където са били подложени и на други генетични промени и допълнения. Според Александра Бауи, говорителка на Regeneron, “наличните днес клетъчни линии 293T не се смятат за фетална тъкан и ние не сме използвали по друг начин фетална тъкан.“ Тъй като клетките 293T били придобити отдавна и са живели толкова дълго в лабораторията, те вече не се смятали за клетки, придобити от абортирана тъкан. Въпрос на формулировка.

По ирония на съдбата досега администрацията на Тръмп беше против медицинските изследвания, използващи фетална тъкан от аборти. Но всичко това беше забравено, след като миналия петък самият Тръмп прояви симптоми на Ковид-19 и ножът опря до кокала - след като развил симптомите, първият въпрос на президента към лекарите му бил дали ще умре). Така Regeneron, чиито акции за десет години са увеличили 20 пъти стойността си, явно ще бъде сред печелившите от пандемията фармацевтични фирми, особено след като чудодейният й лек беше толкова ефектно демонстриран на целия свят.

Категория: История
Прочетен: 508 Коментари: 0 Гласове: 6
Последна промяна: 11.10 22:07
Ребека Зомер е млада жена с леви убеждения, която при мигрантската вълна, заляла Германия през 2015г., започва да помага като доброволка на бежанците. Но с течение на времето срещите с мъжете, на които преподава немски език, стават причина да се изпари нейният младежки ентусиазъм и да й се отворят очите за истинския лик на младите мъже, които среща. Те я наричат помежду си “тъпата немска курва”, подиграват й се, че е глупава и наивна и открито демонстрират “превъзходството” на исляма и семейните ценности на местата, откъдето идват. Така постепенно, за ужас на бившите си съмишленици от немската “Антифа”, Ребека Зомер намира друга кауза - да разказва истината за мигрантското цунами. Въпреки това тя признава, че между мигрантите има и такива, които искрено се стремят да се впишат в живота на Германия, както и хора, на които наистина трябва да се подаде ръка, за да не се радикализират безвъзвратно. 

Тази седмица Ребека Зомер даде интервю по телефона от о-в Лесбос на немския журналист Роналд Тихи, собственик и редактор на онлайн изданието “Tichys Einblick“, вж. https://www.tichyseinblick.de/kolumnen/aus-aller-welt/eine-koordinierte-aktion-mit-dem-ziel-dieses-ganze-camp-in-brand-zu-setzen/

В него тя представя пожара в бежанския лагер Мория в съвсем друга светлина в сравнение със западните медии, които се надпреварват да съжаляват бездомните бежанци и да организират извозването и разселването им из Европа. Според Ребека има намеса на неправителствени организации. И това не е чудно, като се имат предвид думите на Пиа Клемп - капитанка на кораба “Луис Мишел”, който се занимава с извозването на кандидати за европейци, оперирайки близо до либийския бряг. В интервю пред вестник “Гардиън” (също от хранилката на Сорос), въпросната Пиа Клемп казва:“Аз не разглеждам спасяването в морето като хуманитарна акция, а като част от антифашистката борба.”

Понеже и от името на България се декларира желанието да поемем обитатели от изгорелия лагер, нека повече хора да прочетат и другата гледна точка за пожара в Мория.

Говорим по телефона с Ребека Зомер, която е на Лесбос близо до изгорелия лагер за бежанци Мория. Тя разказва за огън, умишлено запален на много места, твърдейки, че това е станало и с помощта на активисти от неправителствени организации.  

Тichys Einblick: Вие сте на място в Лесбос. Как преживяхте пожара в лагера Мория?

Ребека Зомер: За съжаление нямам много време, защото всеки момент ще ме заведат в Мория, за да си създам на място представа за ситуацията. В противен случай няма да мога. Вчера (вторник) бях в Митилини, столицата на острова, на среща с жителите. На тази среща хората дойдоха на масата и казаха: “В момента има митинг, огромна опашка от неправителствени организации, които държат плакати с надпис “Европа сега трябва незабавно да приеме бежанците от Мория и да ги пресели” и т.н. Бяха точно под носа ми, на 50 метра, но аа още не ги бях забелязала. После отидох там, но митингът беше почти разтурен. Тогава си помислих: “Времето съвпада идеално с 13 000те стола пред Райхстага ...” 1

ТЕ: ... кампанията, за която са агитирали Саския Ескен и други членове на Бундестага.

РЗ: Да, вече се знаеше накъде отиват нещата. През нощта ме събудиха съобщения по WhatsApp от бежанци и неправителствени организации. След това получих снимки на бежанци, които живеят, по-точно живееха, в нелегалния лагер Мория между маслиновите горички. Трябва да знаете, че там има един действително официален лагер за малко под 3000 души, а около него още десетки хиляди са се установили близо един до друг. В момента има около 10 000 души, останалите живеят в апартаменти, къщи, хотели и други лагери на острова. В Мория частната собственост, т.е. земята на хората от Лесбос, село Мория, беше заета. Така че тези хора от лагера първо ме уведомиха, че наистина много силно гори. След това дойдоха съобщения от неправителствените организации, с които контактувам. И от селяните на Мория, защото мигрантските маси са се движели по техните улици. Селото е на върха на планината, откъдето огънят може да се види добре. Оттам е било заснето, за да може да се види, че не жителите на острова са запалили пожарите, а самите хора в приемния лагер. В един видеоклип видях, че огънят в официалния лагер вече се е разгарял, а в нелегалния лагер около него координирано са били запалени няколко малки пожара по едно и също време.

ТЕ: На няколко места?

РЗ: На много места. Това е било координирано действие с цел да се подпали този лагер. Снощи моите познати в лагера са видели мъж и жена, според тях от германска НПО, които заедно с група афганистанци и араби системно са палели огньове в тяхната част, където са били палатките им. Както всички жители на лагера, те са били предупредени предварително, че трябва да напуснат лагера. Но какво безумно престъпление - да заплашваш живота и собствеността на хората и да калкулираш риска. Унищожаването на острова, който ги е приел и им е дал закрила.

ТЕ: Говори се, че гасенето на пожара е било възпрепятствано.

РЗ: Пожарникарите, някои от които са доброволци, жители на района, седят денем и нощем в защитното си облекло близо до лагера и чакат някъде в него отново да избухне пожар. През всичките седмици, откакто съм тук, винаги имаше по няколко пожара на различни места, които бяха подпалвани едновременно. Тоест, ясен знак, че огънят е пален умишлено, в противоположност на това, което често се разпространява в немските медии, където дори се твърди, че пожарът е дело на самите жители на острова. Тези доброволни пожарникари вече ми разказаха как са били подигравани и малтретирани от жителите на лагера, когато са гасели пожарите. Също така успях сама да наблюдавам в няколко случая как мигрантите се гаврят и подиграват с пожарникарите и с полицията. Повечето търсещи убежище тук не проявяват уважение и често са изненадващо агресивни към полицията. Но понеделник вечерта май беше особено зле. Пожарникарите са били възпрепятствани със сила да потушат пожара, като ясната цел е била всичко да изгори до основи.

ТЕ: Всичко ли изгоря напълно сега? Вече не може ли да се живее там?

РЗ: Не може да се влезе. Затворено е отвсякъде. Не пътуват и автобуси до там, дори и до селото Мория. Напълно затворен е пътят от града до селото или от който и да е друг град. Казват, че част от лагера все още стои, но трябва да се провери. Днес вятърът е много силен, което при голям пожар не е добре.

ТЕ: Къде са жителите на лагера?

РЗ: Снощи (тоест във вторник, бел.ред.) те са се придвижвали масово по улиците на село Мория към столицата Митилини и към други по-малки градчета. Но очевидно много хора просто са отишли в планината. Проблемът и тревогата на околните села и жителите е това, че много от хората са склонни към насилие и са въоръжени.

ТЕ: С какво са въоръжени?

РЗ: В момента те са на групи от по пет-десет души ... Мория се намира на ивица земя между морето и залива Гера ... и навсякъде се виждат мигранти, някои от които с железни пръти и др. под. Те имат всякакви оръжия в лагера, които аз самата съм виждала, от мечове до мачете, носят се и слухове за огнестрелни оръжия от армията на Ердоган. Хората са силно обезпокоени и в момента навсякъде се организират патрули, за да се защитят. Голямата грижа на всички тук на Лесбос е, че сега мигрантите са разпръснати по целия остров ...

Тук е и немската неправителствена организация “Seawatch” с големия кораб  „Mare Liberum“. Те са “Антифа” на пета степен. И от мигрантите, и от жителите на Лесбос чувам, че хората на “Seawatch” са замесени не само в координиран трафик на хора, но и в търговия с наркотици и снабдяват мигрантите с истински паспорти - нелегално, разбира се - за да могат те след това да използват тези паспорти, които често са от Балкански страни, с цел да напуснат острова и да продължат през страната с наркотици в багажа.

Мен наистина ме е срам тук, че съм германка, защото на Лесбос има огромен брой немски неправителствени организации, които се държат така, сякаш са господари на този остров и тази страна. Чух за двама германци, за които се твърди, че са използвали дронове, за да шпионират гръцки военен обект и са били арестувани миналата седмица. Тук има много военни и се знае, че никой няма право да снима военните съоръжения. Гърция, особено по островите, е в повишена бойна готовност заради агресията на Турция. Съществуват опасения заради връзките на германците, които постоянно осъществяват контакт с другата страна. А сега и тези обвинения в шпионаж на военния лагер. Това беше няколко дни преди пожара. Между другото, видях подобни дронове и в много палатки в самия лагер Мория. Те ги получават от неправителствените организации, които са наистина невероятно добре организирани. Страхът тук сред жителите на Лесбос е, че Ердоган наскоро обяви ... (Сега един грък, който разбира немски и сякаш седи до г-жа Зомер, се намесва в нашия разговор и казва: „Той заплаши да пусне бежанци от Сирия и мюсюлманските страни да се бият тук“). Когато седиш тук в кафенето, всички говорят за това.

ТЕ: Какво е отношението на мигрантите към местните гърци?

РЗ: Някои от тях са много нахални и агресивни. И това, което наистина ме поразява, когато посещавам лагера е, че тук има много джихадисти, правоверни мюсюлмани, дори талибани.

ТЕ: Как ги разпознавате?

РЗ: Това се вижда по специфичните талибански дрехи. Това е много характерен начин на обличане. И брадата. Това ми казват и жителите на лагера и ми го показват.

ТЕ: Откъде са основно мигрантите на Лесбос? От Сирия ли са?

РЗ: Сирийците вече почти не идват. В Сирия може да се живее, което и правят мнозина, там се строи всичко наново. Нас в Германия наистина ни излъгаха и предадоха. Преди аз също вярвах на всичко. Имам позната германка, която живее там от 2008 г., както и приятел от Сирия, който живее в Берлин от десетилетия и е летял до Дамаск два пъти годишно по време на войната, като след това пътува и до Голанските възвишения, защото има земя там. В днешно време на никой сириец не трябва да се предоставя статут на бежанец. Освен това, защо всъщност тези, които са получили статут, трябва да останат у нас? Те могат да се върнат отново. Убежището е защита, която вече не им трябва. И точно в това е проблемът с настоящата идеологизирана политика на даване на убежище, това е политика на заселване, която вече няма нищо общо с действителната защита съгласно Женевската конвенция.

ТЕ: Откъде са те тогава?

РЗ: Сега идват много африканци. Африка вече си е стегнала куфарите, както виждаме в Германия, където градовете ни все повече се пълнят с африканци. Тук в лагера седяха много жени, които ако се изразим деликатно, бихме описали като добре нахранени, с екстеншъни на косите и залепени дълги нокти. Много от тях пътуват сами, като в този случай имаха статут на особено уязвими и живееха в специална част от лагера. Освен това абсолютното мнозинство тук са афганистанци, главно от народността Хазара, които също са основната група афганистанци в Германия. Млади момчета с модерна прическа и мобилен телефон, повечето с модни дрешки от “Aдидас” и др. под. марки. 

ТЕ: Какво става с Ковид-19 в лагера? Твърди се, че страхът от него е изиграл роля за размириците сред мигрантите.

РЗ: Според моите наблюдения никой в лагера не се страхува от Ковид-19. Това е пропаганда на медиите и на неправителствените организации, лъжа е. Засипани са с дарени маски. Но почти никой не ги носеше в лагера, освен когато работят за неправителствени организации или ги снимат. Според моята информация именно позитивно тестваните хора отказаха да спазват карантината. Наистина трудно може да си го представи човек - те направо са отказвали агресивно да спазват карантина и оттук започна всичко, свършило с подпалването.

1 В понеделник активисти на НПО сложиха 13000 празни стола пред немския парламент, намеквайки, че страната има място за мигрантите от Мория.

Категория: История
Прочетен: 519 Коментари: 0 Гласове: 9
Последна промяна: 12.09 15:56
 

Новата комета Неоуайз C/2020 F3 (Neowise), открита през март 2020 г., e рядко срещан феномен, защото предният път, когато беше наблюдавано преминаване на комета с невъоръжено око (Хейл-Боп), това станa през 1997 г.. На 23.7.2020 Неоуайз беше най-близо до Земята – на разстояние 103 000 000 км. Дългата й опашка представлява газ, който се изпарява от леденото ядро при преминаването покрай Слънцето. Според учените Неоуайз е от пояса на Кайпер и ядрото й освен лед, съдържа скали и органични материали.

Според антропософа и издател Томас Майер, появата на Неоуайз е свързана с нашата човешка свобода в настоящия период на силното й ограничаване. Ето какво пише той по този повод в сп.“Europдer“:

Неоуайз – новооткритата комета

Какво може ни каже звездната писменост в първото полугодие

На 27. март с космическия телескоп ”Wise” беше открита нова комета като част от проекта на НАСА “Neowise“ (Near-Earth-Object-Wide-field Infrared Survey Explorer).

Според нас появата на тази комета е най-важното събитие през първата половина на 2020 г. За да обосновем това твърдение, което в началото може да изглежда немотивирано, трябва да хвърлим поглед върху духовнонаучното изследване на Рудолф Щайнер върху кометите. Веднъж то беше очертано много сбито пред строителите на първия Гьотеанум - на 24.10.1923 г. (вж. СС 351). За разлика от планетите на нашата Слънчева система, които се движат по елипсовидни орбити с предвидима регулярност, кометите имат твърде неравномерно движение (подобно на хипербола) и тяхната орбита е много трудна за изчисляване, особено когато се появяват за първи път.

Един солиден обзор на изследванията на кометите от Щайнер може да се намери в книжката на Вилхелм Пеликан “Халеевата комета - за духовната природа на кометите”, публикувана през 1985 г., една година преди последното появяване на Халеевата комета. Който се интересува, нека се запознае с нея.

Обикновено Щайнер описва кометите като “герои на свободата във Вселената”1. Той казва, че появата на всяка нова комета трябва да се използва като повод да се напише стихотворение за свободата: „Ако разгледаме кометите, всъщност трябва да напишем стихотворение за свободата всеки път, когато една комета се появи, защото появата й е свързана с нашата свобода“. В какво се състои тази връзка, тук можем само да загатнем.

Щайнер показва, че при един човешки волеви акт, който обхваща крайниците, винаги се създава известно количество циан; но този процес, който би могъл да доведе до отравяне, постоянно се преустановява или парализира. Същият циан, който ние непрекъснато произвеждаме микрокосмически при разгръщането на волевата си дейност и отново довеждаме до разлагане, на макрокосмическо ниво се открива при всяка комета, особено в опашката й. Този факт Щайнер изрича публично за пръв път на един конгрес в Париж през 1906г. Четири години по-късно Халеевата комета мина пак и науката потвърди факта, който Рудолф Щайнер установи чрез духовно изследователство.

Както горе, така и долу: Старата мъдрост на Хермес тук е валидна дори и по отношение на конкретно-материалното. И по този начин не би трябвало да остане неразбрано, че кометите и на макрокосмическо ниво са свързани със свободата, която ние като хора трябва да развиваме микрокосмически. Тъй като всичко на света има духовен произход, можем да се запитаме какви духовни същества стоят зад появата на кометата. Ако разгледаме връзката с волята, то тогава това ще бъдат същества, свързани с духовете на волята, но получили в съответствие с една по-висша мъдрост луциферична окраска, чрез което са могли да станат герои на свободата, каквито не са правомерните духовни същества. Това не означава, че свободата, в макрокосмически или микрокосмически аспект, винаги трябва да остане луциферична.

Връзката между макрокосмоса и микрокосмоса, установена от Щайнер по отношение на свободата на волята във Вселената и при хората, е толкова безкрайно дълбока, че в началото човек може само да стои безмълвен пред нея. Това не е лошо, защото позволява да се отворят широко портите пред удивлението, почитанието и хармонията ни с мировите явления. Тези добродетели са необходими на всяко познание, което иска да надхвърли повърхностното разбиране на явленията.

Друг, по-дълбок аспект на появата на кометата е фактът, че кометите имат пречистваща задача в космоса. Това, което поради заблудите и злото непрекъснато прониква в астралните сфери на света, като ги замърсява и с времето би ги отровило, се премахва отново от пречистващите сили на кометите. Разбира се, това не означава, че е премахната индивидуалната кармична отговорност за заблудите и [извършеното] зло, а се отстранява обективното увреждане на астралния свят, в който трябва да живеят всички хора. ”Както една прочистваща гръмотевична буря”, казва Вилхелм Пеликан, “разпръсква задушливите изпарения, създадени от топлината, легнала над влажната земя като мътеща квачка, които спъват или парализират всеки признак на живот, така и кометата преминава през нашата [слънчева] система, пречиствайки душевното пространство и възстановявайки чистотата. (В. Пеликан, стр. 46).

Както е известно, през август се явяват ежегодните метеоритни рояци, главно от съзвездието Персей. Те са като размножени мимолетни мини-комети, имащи свойства и ефекти, подобни на кометните. И е забележително, че след Пеликан през 20те години Щайнер е възложил на един неназован учен да докаже съществуването на циан в метеорното желязо. Макрокосмическото въздействие на метеорите изглежда има подобен характер като освобождаващото въздействие на кометите.

Като своеобразна кулминация на думите си за същността на кометите, Щайнер заговаря на работниците и за предстоящия Mихаиловден. Той казва: „Ако хората отново разберат колко добротворно е кометното влияние, тогава те вероятно ще се сетят да отбележат и един празник през есента, един вид празник на свободата. Това спада към есента - празникът на Михаил, на свободата."

                                                                  *

Неоуайз, Персеидите, Михаиловден: Нека написаното на небето бъде разчетено и осъществено от много хора долу. Тогава тази есен ще можем да очакваме един специален празник на свободата. Тогава като прелюдия на тази тройка освобождаващата и пречистваща комета, открита в началото на локдауна, която през юли беше видима и със силен блясък, няма да се е появила напразно над градовете по света, заплашени да се удавят в моралното тресавище.

1 Има и отклонения от това правило, както Щайнер изяснява в цикъла от лекции за Апокалипсиса, изнесени пред свещеници през есента на 1924 г., но тук няма да го обсъждаме. 
Категория: История
Прочетен: 741 Коментари: 0 Гласове: 6
Последна промяна: 12.09 14:58

Откъси от биографичния сборник “Живот за Духа” (съст. Томас Майер, Базел, 2014) за Еренфрид Пфайфер (1899-1961) - антропософ, учен-химик и близък сътрудник на Рудолф Щайнер 

Преди шестнадесет години (през 1934 г.) се запознах с един водещ окултист. Той работи в област, която не е антропософска, но не е и черномагьосническа, а по-скоро спада към сивата магия; намира се на границата между светлите и тъмните сили, като е по-близо до тъмните. Този човек, който по професия беше лекар, ми съобщи следното: “Той каза, че болестта на д-р Щайнер - според изследванията, предприети от него и неговите съмишленици - се дължала на това, че д-р Щайнер пожелал да разкрие повече подробности за духовната функция на човешкото сърце, но други окултисти не са искали това да се разкрива за момента. По тази причина те призовали срещу д-р Щайнер сили, от които той не можел да се защити и затова се разболял. Тези знания, които той извоювал, се отнасят до "петата сърдечна камера". Идеята е, че в наше време в човешкото сърце стават определени промени, чрез които постепенно се развива пета сърдечна камера. В нея човекът ще притежава орган, който ще му позволява да контролира жизнените сили по по-различен начин, отколкото е възможно в момента.

Известно е, че в кръвта се извършва един вид вътрешна секреция. Открити са следи от т.нар. “супреналин“, подобен на адреналина, които говорят, че сърцето има и функцията на жлеза. Намерението на Рудолф Щайнер е било да разкрие повече подробности за свързаната с това етеризация на кръвта и за сърцето като орган с двойна физическа и духовна функция. Сърцето не е помпа, а орган, в който се създава етерно пространство, така че кръвта по-скоро се засмуква в сърцето и не се изпомпва. Рудолф Щайнер също така изтъкна колко е важно да се преобразува научната представа за сърцето като помпа. Трудно е да се предоставят външни доказателства по този въпрос. Той изисква по-задълбочено проучване; няма полза само да се цитира Рудолф Щайнер.

Във връзка с кръвообращението и движението на сърцето, Щайнер казва (в СС 350), че при някои хора сърцето не се намира на правилното място. При танцьорите, казва той, сърцето е изместено малко вдясно. Когато това се случи, човешкото същество става вътрешно по-чувствително към влиянията на своята среда. Той каза още, че съвременният човек има такъв безпорядък в кръвообращението, който му позволява да ходи на кино, без да припада. Един древен елин веднага би припаднал в киносалона заради смущаващото влияние [на филма] върху кръвообращението. 

Това погрешно схващане за сърцето като помпа е свързано и с факта, че днес имаме неправилен социален живот. Здравословният социален живот може да се развие, само когато старата концепция за помпата се преодолее и замени с правилната концепция. Следователно тази тема би трябвало да интересува и всеки, който иска да разбере социалния въпрос. Рудолф Щайнер каза, че истинското познание в тази посока ще доведе и до изобретяването на машини, които функционират в хармония с човека и няма да бъдат вредни за него. Само когато човекът разбере, че невидимото при хората е именно това, което задвижва сърцето, могат да се конструират такива истински машини и да се решат социалните проблеми... 

При по-ранен повод говорих за упражнението, дадено от Рудолф Щайнер за развиване на имагинацията: извиквате образа на кръгла сфера, след това го метаморфозирате до нейната централна точка и после го оставяте отново да се превърне в сфера. Можете да си представите концентрични кръгове, които стават все по-малки и по-малки, докато не се слеят в точка, от която след това отново се разширяват. После се опитайте да приложите това упражнение към най-външните граници на Вселената. Имате усещането как цялата Вселена с всичко, което й принадлежи, се свива към Земята и как тогава тя от своя страна се свива към центъра на сферата. След това ще почувствате центъра на собственото си сърце като център на цялата сфера. Това трябва да се преживее; няма никаква стойност, ако човек само си го представя. 

Когато правите този опит, Вие се стремите към разширяване и това, което сега се разширява, не е неизмеримата вселена, а сте Вие самите. Ако сте достатъчно обективни и силни, тогава ще срещнете Пазача на прага. И когато той Ви пусне да минете покрай него, можете да видите колко сте малки. Тази нова кръгла сфера, която се разширява, е несъвършен космос с петна, който в някои части е по-развит, отколкото в други. Това не е нещо подтискащо, а е едно обективно преживяване. Човек вижда как всичко, което е от духовно естество, излъчва, той усеща излъчващата сила и в същото време и други, тъмни пространства. Вие сте концентрирали целия създаден от Бог космос в една точка и след това оттам трябва да излъчите навън онова, което един ден ще бъде нов космос. Това е, което задвижва сърцето, придава му движение, отново се излъчва навън от него. Рудолф Щайнер смяташе да съобщи тези неща, а споменатите окултисти искаха да предотвратят това. Но той наистина ги разкри в дадена от него медитация (срв. напр. СС 317, 11. лекция или СС 264, писмо до Гюнтер Вагнер от 24.12.1903).

Същият окултист, споменат в началото, каза веднъж, когато спорехме по тези въпроси: “След смъртта на д-р Щайнер ние открихме, че ако това знание за сърдечния център не бъде оповестено, човечеството не може да бъде спасено и ще трябва да загине.” Бихте могли да наречете това сензационно откритие. Но също така може и да се каже: „Колко дълбока тайна трябва да е това, щом дори и тъмните сили трябва да я признаят?”... 

Етерният център на сърцето засмуква кръвта и след това я оставя да пулсира отново навън. Тук е мястото, където [физическата] субстанция се превръща в етерна субстанция и д-р Щайнер обяснява как формите се издигат до етерния мозък, а оттам попадат във физическия мозък, за да може той да функционира и хармонизира органите на тялото. Органите и техните функции се регулират от това, което се случва между етерното сърце и етерния мозък. Кръвта пулсира през този сърдечен мускул с кухина и вътрешен етерен център. Тя влиза в сърцето с неговите четири камери. Между втората и третата камера преминава в белите дробове, за да се регенерира, а от четвъртата отново излиза в тялото...

При всеки удар на сърцето се абсорбира определено количество субстанция, отнема се като физическо налягане и се добавя към етерната субстанция. Тя започва да се излъчва навън. Д-р Щайнер каза, че един ясновидец може да види количеството лъчение, което се издига от сърцето до мозъка и че човек би се срамувал, ако заспи в присъствието на ясновидец по време на лекция. Излъчването от това етерно сърце днес се превръща в духовен орган на възприятие. Нов сетивен орган се развива в това етерно сърце и това е единственият орган, чрез който човекът може да преживее и разпознае Етерния Христос. 
Категория: История
Прочетен: 745 Коментари: 0 Гласове: 6
Последна промяна: 31.08 18:38
Бъдещата младеж идва от напълно различни космически светове в сравнение с нас и [тази тенденция] ще се засилва. Младежта ще носи със себе си невероятна мисловна способност, една виртуозност на мисленето. Но това е и най-голямото изкушение и в същото време най-мощната ариманична атака срещу антропософията. Поради огромната лекота, с която ще се схващат антропософските понятия, тук ще има опасност нещата да заседнат в мисленето и да се развие огромнa наслада от мисленето на антропософията; ала няма да се направи преход към [езотеричното] обучение. Единственото нещо, което младите хора могат да получат, което ще ги кали, за да се справят с предстоящите събития, е да срещнат антропософията в езотеричното обучение. То е единствената основа, чрез която изучаването на антропософията може да бъде доведено до една истинска целАко антропософията се преподава като наука, става вредна. Тя никога не бива да бъде само теория, трябва да се преживява непосредствено. Ако човек я остави да бъде само едно учение, ще я убие и предаде на Ариман, господаря на смъртта. Но за хората днес е много по-удобно да мислят и да усвоят някои антропософски понятия, отколкото да се откажат от един-единствен навик. Това, което антропософията прави от нашите души, е много по-важно дори от дълбокото теоретично познаване на духовнонаучните понятия.” (предадено в разговор с Аделхайд Петерсен фон Сибел, поетеса и антропософка, основателка на клона на ААО в Дармщат). Източник: https://anthrowiki.at/Schulungsweg
Категория: История
Прочетен: 1090 Коментари: 0 Гласове: 4
Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 29.6.1919 в Щутгарт (СС 192 “Духовнонаучно разглеждане на социалните и педагогическите въпроси”)  

Хората се нуждаят от открития и изобретения, това е природен закон. Но ако тези открития и особено изобретения, включително техническите, се правят от хора, които още не са навършили 40годишна възраст, тогава тези изобретения действат забавящо в общия контекст на човечеството и всъщност възпират нещо в него, преди всичко моралния му напредък. Дори и най-прекрасните открития да бъдат направени от млади хора, те няма да служат за напредъка на човечеството. Ако човек достигне до 40годишна възраст и е запазил дотогава изобретателския си дух за онова, което трябва да се случи за физическия свят, то заедно с изобретението той ще внесе и морално съдържание, тогава това изобретение ще действа морално в развитието на човечеството.  

Когато се изказва подобно твърдение, то звучи налудно за хората, тъй като те въобще не признават духовните закони. Обаче е духовен закон, че човек узрява да работи чрез изобретателската си дарба за напредъка на човечеството в духовната и особено в техническата област, чак когато достигне 40годишна възраст. Дотогава трябва да чакаме според законите на развитието на човечеството. Едва когато хората решат не само да създават разни стопански организации, а и да помислят какво трябва да култивират в духовно-душевно отношение, към какво да насочат погледа си, тогава може да се очаква спасение за човечеството.  
 
Категория: История
Прочетен: 1049 Коментари: 0 Гласове: 7
Последна промяна: 21.08 19:37
Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 11.12.1910 в Мюнхен (СС 125 "Пътища и цели на духовния човек. Животът в светлината на духовната наука")  

Какво всъщност правим, когато казваме лъжа на някой човек? Ние не правим нищо друго, освен да издигнем разделителна стена между нас и него. Като му казваме една неистина, ние разкъсваме това, което би трябвало да ни свърже с него, общото познаване на някаква истина, която би следвало да живее в нашата и в неговата душа, ако нещата бяха правилни. В момента, когато произнасяме неистината, ние отказваме да признаем, че всъщност трябва да живеем с най-добрата част от себе си в Аза на другия.   

А ако завиждаме на някого, било то за способности или за друго нещо в живота, тогава съгрешаваме срещу състраданието, като не признаваме човека като това, което всъщност той би трябвало да бъде за нас, като нещо, което ни принадлежи и на чиито добродетели, дарби и щастливи моменти всъщност би трябвало да се радваме, ако наистина се чувстваме свързани с него.  

Следователно, когато завиждаме или лъжем, ние съгрешаваме срещу най-красивото в човешкия живот, срещу състраданието. И защо това се изразява по такъв интензивен начин в недоволството от тези две качества? Защото и двете качества наистина могат да ни покажат как това, което седи в душата ни, се размножава, преминава в обвивките на нашето същество и има значение за тези обвивки.  

Завистта е нещо, което за окултното наблюдение - ако такова съществува в човека - се изразява ясно в  едно много характерно устройство на астралното тяло. И един завистлив човек, макар и способен да скрие тази завист от външния свят, разкрива завистта в своето астрално тяло. Нашето астрално тяло има много специфични основни свойства. Независимо, че е различно при всеки човек и показва най-разнообразни различия при отделните хора, то все пак има определени основни качества. И ако го наблюдаваме с ясновидски поглед като аура, то има много специфични цветови характеристики. При завистливия човек цветовете избледняват критично, отслабват и потъмняват. Астралното тяло на един завистлив човек обеднява откъм сила, която той би трябвало да влее в целия си организъм.  

Ако някой има склонност да лъже, става така, че тази склонност, както и всяка отделна лъжа, се отразяват в етерното тяло.  Етерното тяло губи жизнена сила и енергия, когато човек лъже. Това може да се констатира дори и по външния вид. Колкото и странно да звучи за нашата епоха, все пак е вярно, че при хора, които много лъжат,  раните например заздравяват по-трудно при иначе идентични условия, отколкото при честни хора. Разбира се, не трябва да абсолютизираме това, възможно е да има и други причини. Но ако приемем, че всичко останало е еднакво, при хора, които много лъжат, раните се лекуват по-трудно, отколкото при тези, които са искрени. Добре е да се забелязват такива неща в живота. И те са лесно обясними. Етерното тяло на човека е истинският принцип на живота, това, което съдържа жизнените сили. Те обаче се подкопават от склонността да се лъже. По този начин етерното тяло не може да отдаде толкова жизнена сила, колкото е необходима за изцелението, ако тя му се  отнема чрез склонността да се лъже, ако то не е постоянно проникнато от онези движения, от онези състояния, които се дължат на истинността.   

Трябва да вземаме под внимание такива неща, защото така ще разберем по-добре живота в някои отношения.
Категория: История
Прочетен: 637 Коментари: 0 Гласове: 5
Последна промяна: 17.08 17:00
Кратък текст на швейцарския издател и антропософ Томас Майер по повод унгарското издание на книгата “Лекциите на Рудолф Щайнер за инкарнацията на Ариман на Запад” (“The Present Age“, 7/2020)

Бих искал да кажа няколко думи за унгарското издание на тези важни лекции на Рудолф Щайнер, тъй като първото издание излезе преди няколко години (2016г.).

Междувременно на всеки мислещ съвременен антропософ стана ясно, че въплъщението на Ариман не е въпрос на бъдеще, а че сега ние се намираме насред неговите въздействия. Т.нар. криза с коринавируса го доказа наскоро. Джеръм Адамс, висш служител в здравната администрация на Тръмп, сравнява сегашната криза с Пърл Харбър и 11. септември 2001г. Всеки познавач на истинската история знае какво означава това - поредната „изненада“ на коварния нападател. Не са нито японците, нито ислямистите; този път това е „вирусът“. За пореден път живеем в атмосфера на пълен фалш, само че сега това е фалш на трета степен, с тройна сила.

Да вдъхваме тази атмосфера в душата си - това всъщност е най-голямата опасност, с която се сблъскваме в сегашния момент. Тя инспирира дребни, материалистични, изпълнение със страх мисли, които имат голям потенциал да заразяват. Два духовнoнаучни факта за Ариман могат да ни предпазят от автоматичното и заразяващо вдишване на тази атмосфера.

1. Работата на Ариман беше сметната за необходима от добрите йерархии, които формираха човека и му поставиха еволюционната цел да развие свободата. Чрез принципите на смъртта и интелекта Аримановият дух, който произлиза от съвсем различна йерархия, трябваше да даде своя принос за постигане на еволюционната цел на добрите йерархии. Но те бяха длъжни да вземат предпазни мерки срещу свързаната с това опасност Ариман да поеме контрола над всичко. То беше направено, като боговете взеха решение да изпратят един от своите на Земята и там той да опознае и преодолее смъртта, която е непозната в духовните светове. Христос беше готов за тази жертва. Това решение на боговете трябваше да остане скрито от Ариман. Когато се случи Възкресението, той беше изненадан, както Щайнер казва буквално. Делото на Голгота постави ограничения на неговата дейност за всички идващи епохи, включително и за нашето време. Тя беше „притъпена“ веднъж завинаги. Думите на Щайнер относно това решение на боговете могат да бъдат прочетени в лекцията от 2.4.1922 г. (СС 211), на която трябва да се обърне внимание.

2. Ариман - духът, който стимулира страха - сам изпитва огромен страх. Той се страхува от човешкото мислене. Той вярва, като това вярване се корени в “една от миналото наследена грешка“, че в човешкото мислене има сила, която постепенно ще го унищожи. Това са думите, които Бенедикт казва за Ариман в последната сцена на четвъртата мистерийна драма на Рудолф Щайнер "Пробуждането на душите". 

Следователно Ариман се опитва да обърка човешкото мислене и по възможност да го заличи. Но тази загадъчна слабост на Ариман е именно силата на човека. Тя е единственото ни защитно оръжие срещу неоправданите намеси на това същество в човешката еволюция. Просто да сме добри, тоест да имаме морална сила, не му прави никакво впечатление, също както и ясновидството, което е непросветлено от мисленетоТова, което единствено поставя Ариман на мястото му днес, е Михаиловото, тоест одухотвореното мислене.

Ако вземем предвид тези две точки и винаги ги държим в ума си, можем да се справим с Ариман без страх. Да, човек може дори да се научи от него да упорства в собствените си духовни цели. Защото точно това прави Ариман по своя път с ариманичните си цели. В осма сцена на третата драма „Пазачът на прага“ Ариман признава за своите начинания, които датират от хилядолетия:

“От туй на мен не се удаде нищо, 

Земята не успях да завладея.

През вечността ще се стремя, 

додето постигна – може би – победа аз. 

Каквото неизгубено е още, 

това би трябвало да се използва.” 

Докато признава това, той покрива ушите на Щрадер, който е с него. Ние, учениците на Духа, трябва да слушаме с отворени уши. Безусловната ариманична надежда естествено е в кулминацията си в момента на неговото въплъщение. Тази надежда характеризира ариманичната атмосфера на споменатото по-горе съвремие; тя го прониква изцяло. Едно отражение, един контра-образ на тази ариманична надежда за победа е безнадеждността на много съвременници и тя не е нищо друго, освен ариманично отражение в душите им. 

Ако човек знае за основното ограничение, поставено върху ефективността на Ариман (вж. т.1), както и за страха му от чистото, духовно мислене (т.2), то тогава страшното отражение също може да бъде разсеяно от човешките души.

С тази надежда нека унгарското издание на тези лекции на Рудолф Щайнер, толкова важни и актуални в момента, да достигне до многобройни унгарски читатели, които са надарени с духовна смелост.

Томас Майер, Арлесхайм, 1. юли 2020 г.

Категория: История
Прочетен: 804 Коментари: 0 Гласове: 6
Последна промяна: 16.08 15:32
2 3 4 5  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: anthroposophie
Категория: История
Прочетен: 229470
Постинги: 270
Коментари: 15
Гласове: 1272
Архив
Календар
«  Ноември, 2020  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30