Рудолф Щайнер, езотеричен урок от 24.9.1907, Хановер (СС 266с)

Христос като огнен Дух 

Христос е слънчев Дух, огнен Дух. Неговият Дух е този, който ни се разкрива в слънчевата светлина. Неговият дихание на живот е това, което облъхва Земята с въздуха и се влива в нас с всяко вдишване. Неговото тяло е Земята, на която живеем.

Всъщност Той ни храни със Своята плът и кръв, тъй като каквато и храна да приемаме, тя е взета от Земята, от Неговото тяло.

Ние вдишваме Неговото дихание на живот, което Той ни изпраща чрез растителната покривка на Земята. 

Ние виждаме в Неговата светлина, защото слънчевата светлина е излъчването на Неговия Дух. Ние живеем в Неговата любов дори физически; защото това, което получаваме като топлина от Слънцето, е Неговата духовна сила на любов, която усещаме като топлина. 

Нашето тяло трябва да бъде осветено, защото ние стъпваме върху Неговото тяло. Земята е Неговото свято тяло, което докосваме с краката си. А Слънцето е проявлението на Неговия Свят Дух, към който можем да извисим взор. И въздухът е проявлението на Неговия свят живот, който можем да поемем в себе си.

За да осъзнаем себе си, своя дух, за да станем самите ние духовни същества, този висш слънчев Дух се е пожертвал, напуснал е Своята царска обител, слязъл е от Слънцето и се е облякъл във физически одежди на Земята. Така Той е физически разпънат на Земята.

Но Той духовно обгръща Земята със Своята светлина и със Своята любовна сила и всичко, което живее на нея, Му принадлежи. Той само чака ние да поискаме да Му принадлежим. Ако Му се отдадем напълно, тогава Той ще ни даде не само физическия Си живот, но и висшия Си духовен слънчев живот. Тогава Той ще струи през нас със Своя божествен светъл Дух, със Своите сгряващи лъчи на любовта и със Своята съграждаща Божия воля. 

Ние можем да бъдем само това, което Той ни дава, което Той прави от нас. Всичко в нас, което съответства на божествения план, е Негово дело.

Какво можем да допринесем за това? Нищо, освен да Му позволим да работи в нас. Само ако се съпротивляваме на Неговата любов, Той не може да работи в нас. 

Но как бихме могли да се съпротивляваме на тази любов? На онзи, който казва: „С вечна обич те обикнах и затова прострях към тебе благоволение.” (Йеремия 31:3)

Той ни е обичал от самото начало на Земята. Трябва да позволим на Неговата любов да стане наша същност.

Само това означава истински живот; само там са възможни истинският дух, истинското блаженство, където този живот се превърне в същностен живот за нас, в Христов живот в нас.

Не можем да станем от само себе си чисти и святи, а само чрез този Христов живот. Всичките ни стремежи и борби ще са напразни, докато този по-висш живот не ни изпълни. Само той може като пречистен, бистър поток да отмие от нашето същество всичко, което е все още непречистено.

Това е душевната почва, от която може да изникне този пречистващ живот на светлината. Там трябва да търсим своето обиталище, при Неговите нозе и в отдаденост към Него.

Тогава Той сам ще ни преобрази и ще ни изпълва със Своя божествен живот на любовта, докато станем сияйни и чисти като Него, подобни на Него. Докато Той може да споделя Своето божествено съзнание с нас.

Чрез Неговата светлина душата трябва да стане чиста, т.е. мъдра; така тя ще може да се съедини с Неговия живот. Тогава това ще бъде единението на Христос и София, единението на Христовия живот с човешката душа, пречистена от Неговата светлина. 

От Щефан Щокмар, публикувано в “Die Christengemeinschaft”, брой 7-8/2017г.

“Всеки има право да прави промяна в кралската градина”, може да се прочете и днес на каменна плоча от 1777 г. на стената до входа на Голямата градина в Хановер-Херенхаузен. Следва списък на това, което е "забранено за обикновените хора ... и подлежи на телесно наказание."

                             Надписът и градината в Хановер-Херенхаузен

Да направиш промяна: Градината винаги е била в двояк смисъл място на промяна и развитие. Тук човекът облагородява природата по много интимен начин и защитава с ограда тази облагородена градина от външния гъсталак. С активното си участие в природните събития, в растежа и увяхването в кръговрата на сезоните, той „възпитава“ растенията (и животните) и по този начин създава собствената си жизнена основа. Правейки това, човекът от своя страна се оставя да бъде докоснат от природата:  като наблюдава времето, слуша птиците, наслаждава се на цветята, техните цветове и аромати, оставя почвата да се сипе между пръстите му - всичките му сетива са включени, когато свързва част от своето съществуване с природата, като работи върху нея и заедно с нея. Правейки това, той не само се грижи за собственото си благополучие, но също така поема отговорност и се излага на сетивните и морални въздействия на природата в своята градина – като по този начин прави промени. Облагородяването на външната природа се превръща в самовъзпитание.

Човешката история започва в една градина и многократно е била импулсирана от градини или ситуации, свързани с градини –  като убежището, което Ной си е създал с ковчега, като„затворената градина“ на душата, за която се пее в Соломоновата Песен на песните, или пък като двете градини, които рамкират Великденското събитие. Новият Йерусалим отАпокалипсиса също има формата на градина, чиито дванадесет порти са отворени за всички. Това не е абстрактна цел в края на времената, а по-скоро тя има конкретно въздействие от бъдещето върху настоящето развитие.

Първата среща с Възкръсналия Христос сутринта на Великден се случва в градина. След странната надпревара на двамата ученици Петър и Йоан, тичащи към гроба, след като са чуливестта от Мария Магдалена, тя остава там, плачейки. Два пъти й се задава въпроса: "Жено, защо плачеш?" (Йоан 20:13 и 15) - първо го чува от ангелите, които вижда в празния гроб, аслед като се е обърнала „назад“, от Този, когото тя смята за градинаря. Търсейки Мъртвия, тя няма друго понятие за Онзи, който се е сбогувал с учениците Си с думите „Аз съм истинската лоза“ (Йоан 15:1) и който сега, след като се появява в сферата на живите, замества първоначалния градинар/лозар – Своя Отец. Освен това Онзи, който се явява като градинар, всъщност е Този, който е отстранил тялото. Едва когато Той нарича Мария Магдалена по име и тя се обръща още веднъж, тя Го познава и Го нарича “равуни – учителю мой” (Йоан 20:16). По този начин Мария Магдалена превръща Христос в градинаря на своята душа, преминала през дълбоката болка от загубата и безсилието пред празния гроб. 

В този момент става ясно какво може да означава да „направиш промяна“: въпросната дейност тук не е планирана, а е подготовка чрез отдаденост и състрадание. Мария Магдалена вероятно е единствената, която осъзнава предизвестията на Исус за смъртта Му в сърцето си и като подготовка за нея Го помазва със скъпоценното масло от нард (Йоан 12:7).

Христос, „добрият  пастир“, който нарича „своите овце по име“ (Йоан 10:3), сега също е Господарят на една нова Едемска градина, в която може да се превърне цялата Земя, обитавана и оформяна от човека.  Неслучайно тази архетипна среща между същества се случва в една градина!

Даването на име

Да наричаш съществата с техните имена – това е била първата културна задача на човека, когото Бог създава „от пръстта на земята“ – на еврейски “ădāmāh”, т.е. от обработваема земя – и го поставя в градината, която е засадил „на изток“, в Едем (“наслада”) (Битие 2:4 и сл.). За да не бъде човек сам там, „Господ Бог направи да произлязат от земята всички полски животни и всички небесни птици, и (ги) заведе при човека, за да види, как ще ги нарече той, та, както човекът нарече всяка жива душа, тъй да бъде името й.” (Битие 2:19)

Като назовава това, което е произлязло от Божието Слово, човекът се запознава със своята среда и в същото време завършва божественото творение, чрез което самият му Създател придобива нов поглед върху него през очите на Своето творение. – Какво дава способносттана човека, който все още не е ял от дървото на познанието, да гонаправи? Дали в даването на имена не се крие разпознаването на това, което той носи в себе си като широк спектър от духовни възможности и способности и което сега се изправя пред него, разпръснато в разнообразието от животни?

С именуването се извършва първото изправяне на човека пред света, неговото обособяване, поради което и сред животните „за човека не се намери помощник, нему подобен” (Бит. 2:20). И така, след като жената е създадена от реброто му като помощник на собствения му вид, настъпва това, което обикновено се нарича Грехопадението на човека (Фридрих Шилер го описва като „най-щастливото и най-велико събитие в човешката история“), а също и неговото изгонване от Рая.

Едва сега първоначалната Райска градина, „буйната земя“, получава отделяща я защита и се превръща в рай в първоначалния смисъл на думата (от персийски pairadaezu “ограждане или заграждане на място”; Битие говори само за Едемската градина) и вече в него не могат да влизат „обикновени хора“, каквито сега са станали Адам и Ева: Бог нарежда входа към градината с все още недокоснатото Дърво на живота да бъде пазен от херувим с огнен меч.

Сега човекът е изцяло зависим от труда на ръцете си и трябва на свой ред да защитава от дивата природа облагороденото, което с мъка е отвоювал от земята в трудности, болести и смърт – с помощта на огради, стени и други заграждения. Така се появява втора градина като собствено творение на човека, докато първата градина, сега затворен за него Рай, се превръща в бленувано и обещано място.

В същото време извикването на Мария Магдалена от Възкръсналия по име сочи към бъдещето. Можем да приемем, че с този акт тя става една от тези, които в Апокалипсиса са назовани„победители” от Онзи, който казва за Себе Си „бях мъртъв, и ето, жив съм вовеки веков” (Откр. 1:18). „На оногова, който побеждава, ще дам да яде от дървото на живота, що е посред Божия рай” (Откр. 2:7) и „и няма да залича името му от книгата на живота, а ще изповядам името му пред Моя Отец и пред Неговите Ангели” (Откр. 3:5). – Както при срещата на Мария Магдалена с Възкръсналия Христос, вече не човекът дава името, а той е назован и призован въз основа на активното му отношение към себе си: „От силата, която свързва всички същества, човекът, който победи себе си, се освобождава“. (Гьоте, “Тайни”)…

Гетсимания и Градината на гроба във Великденското утро 

По време на престоя си на Земята Христос многократно се е оттеглял със Своите ученици в Гетсиманската градина в подножието на Елеонската планина пред портите на Йерусалим. Той отива там с тях и след пасхалната трапеза, на която е разделил хляба с предателя, и им говори за вече съществуващата Си уязвимост: „душата Ми е прескръбна до смърт...” (Матей 26:38). Той три пъти моли трима от учениците, сред тях Петър и Йоан, които също ще дойдат при празния гроб с Мария Магдалена във Великденската сутрин, да бдят с Него. Но те все заспиват, така че Той се моли на Отца в пълна самота и се предава напълно на волята Му: „... обаче не както Аз искам, а както Ти“. Сякаш за момент е бил откъснат от духовния си произход. 

Именно като се отказва напълно от собствената Си воля, Христос окончателно става човек и като такъв се оставя на милостта на Своите преследвачи. Предателят Юда Го целува и Годокосва интимно, но изцяло по собствена воля. Никой от учениците не е в състояние да се справи с това събитие; всички се разбягват, а Петър според предсказаното скоро ще се отрече от Него три пъти. – Както в Рая въплъщението на земния човек е инициирано от съблазняването му от змията, така смъртта на въплътения Бог е инициирана от предателството на Юда в Гетсиманската градина. Колкото и да е странно, последната е единствената конкретна библейска градина, оцеляла през вековете и все още може да бъде посетена днес, докато градината от Великденското утро  може да се намери само в имагинация.

                        Гетсиманската градина - съвременен вид 

На кръста, който според легендата бил направен от дървото, под което Адам съгрешил, Христос пророкува на единия от разпнатите с Него разбойници: „Днес ще бъдеш с Мене в рая“ (Лука 23:43). 17 След като Той предава духа Си, тялото се полага в „нов гроб“, разположен в градина близо до мястото на черепа - Голгота (Йоан 19:41).

И в тази градина с вече празния гроб Мария Магдалена първа вижда Възкръсналия в образа на градинаря. Въпреки нейните чисти намерения, Той не дава на нея, която е търсила тялото, да го докосне: "Noli me tangere - Не ме докосвай, защото още не съм се възнесъл при Отца си" (Йоан 20:17). По този начин Той дава ясно да се разбере, че Неговата телесност вече е променена. Както заповедта да не се яде от дървото на познанието е стояло на прага към земното съзнание, така и заповедта за недокосване намеква за преодоляване на чисто земното съзнание.

Събитията около смъртта и Възкресението в двете градини – Гетсиманската градина на Елеонския хълм и Градината на гроба на хълма Голгота – не могат да бъдат по-различни. В Гетсимания Христос става напълно човек и като такъв стои пред Бог Отец, който сега е отвъд Него. Така Той се предава на хората.

Сутринта на Великден Той първо се разкрива като възкръснал на Своята вярна ученичка Мария Магдалена, която търси тялото Му, за да го помаже. Тук се преплитат различни нива на битието; В акта на взаимното разпознаване отвъдното се случва в този свят и така за момент е възможна среща на равен с равна, която кулминира в апостолското поръчение към Мария Магдалена: „… иди при братята Ми и им кажи: възлизам при Моя Отец и при вашия Отец, и при Моя Бог и вашия Бог.“ (Йоан 20:17)

Споменатата полярност е изразена и в много художествени изображения: Този, който се бори със смъртта в Гетсиманската градина, обикновено коленичи на издигната скала или в подножието на скалист склон, докато учениците лежат долу. Образите на срещата с Мария Магдалена, от друга страна, изрично подчертават защитената градина, в чиято атмосфера сякаш е потопен Възкръсналият Христос. Често може да се види изразителна игра на ръцете, насочени една към друга.

Сега Христос е „Големият градинар”, който като Новият Адам дава възможност на човека да поеме отново своята градинарска служба, започнала в Едемската градина със задачата да облагородява, съхранява и наименува. Преодолявайки личния интерес, той може да позволи на Земята, която тогава е била прокълната заради него, да участва в акта на Христовото Възкресение, защото „и тварите с нетърпение очакват прославянето на синовете Божии, защото се покориха на суетата не доброволно, а по волята на Оногова, Който ги покори, с надежда, че и самите те ще бъдат освободени от робството на тлението при славното освобождение на синовете Божии.Защото знаем, че всички твари заедно стенат и се мъчат досега.“ (Римляни 8:19-22) 

От съграждащата сила, получена от отделния човек в смирената среща, човекът почита тварите и го освобождава от техния плен – като един вид обновяване на назоваването, което вече се извършва изцяло заради тварите. По този начин и Земята вече може да се превърне в световна градина, в Нов Йерусалим, отворен за всички, които тръгват по пътя на себенадмогването.

Ако се проследи по такъв начин образът на градината през Стария и Новия завет, ни се разкрива общият път на Земята и човека. Природата прави човешкия живот на Земята възможен и на свой ред участва в действията на човека. Дали тя също може да бъде спасена заедно с него, вече е изцяло в неговите ръце: Искам ли да направя промяна? 

Бягащият момък в Гетсимания  

Евангелието от Марко ни разказва с няколко кратки думи една много странна сцена, случила се след залавянето на Исус в Гетсимания. Тя сякаш напълно изпада от рамката на иначе описаните събития и изглежда толкова по-странна, колкото по-драматична е в своята краткост: тя проблясва в Евангелието като ярка светкавица. “Един момък, обвит с платнище по голо тяло, вървеше подире Му; и войниците го хванаха. Но той, като остави платнището, избяга гол от тях” (Марко 14:51-52).

Какво иска да каже Евангелието с този образ? Досегашният обичаен начин на разглеждане на евангелските разкази, който не вижда нищо друго освен външни исторически събития, не можа да открие никакъв смисъл в тази сцена. Измисляха се какви ли не литературни догадки и хипотези, но авторите оставаха в пълно неведение, както например Йоханес Вайс:

“Единствено Марко предлага странното съобщение за бягащия момък. То създава впечатление за някаква добавка, тъй като не изглежда, че момъкът принадлежи към Дванадесетте, в противен случай неговото следване би трябвало да е споменато по-рано. Отдавна се предполага, че евангелистът не би споменал това незначително обстоятелство, ако не проявяваше особен интерес към личността, и мнозина допускат, че този младеж е самият евангелист, който се представя по този начин, така както художникът поставя името си в някой тъмен ъгъл на картината.

Предполага се също, че този момък е бил синът на дома, в който се е състояла Последната вечеря, а именно Йоан Марко, син на Мария (Деяния 12:12), в чийто дом се събирали учениците и след смъртта на Исус. Това съчетание обаче става толкова по-съмнително, колкото повече си даваме сметка, че разказът на Марко за Страстите като цяло не предлага кой знае колко добра йерусалимска традиция. Освен това е много съмнително дали това малко съобщение идва от самия автор на Евангелието... Момъкът, който очевидно не е възнамерявал да прекара нощта на Елеонския хълм, а да се върне у дома, не е бил гол, както първоначално бихме разбрали гръцката дума, а само облечен в домашните си дрехи, т.е. само с долна дреха, подобна на риза (хитон). Вместо връхна дреха (химатион) той е имал покривало или наметало, свободно увито около него и то останало в ръцете на похитителите". 

Подобно виждане приема за даденост, че с тази сцена Евангелието описва външен физически процес. На автора дори не му хрумва, че по този начин въвежда в собственото си разбиране за Евангелието една напълно недоказана предпоставка. Щом човек започне да си представя по-подробно сцената, приемана като външен процес, се натъква на абсурди. Какво означава, че момъкът, облечен само в риза, е следвал върволицата със заловения Христос? И какво може да има предвид Евангелието, като набляга толкова ясно на тази подробност? Тъй като наистина не могат да се намерят правилни отговори на тези въпроси, се твърди - абсолютно произволно по отношение на евангелския текст -, че момъкът изобщо не е бил гол под ленената риза, която е оставил.

Често се изказва предположението, че евангелистът Марко е искал да изобрази самия себе си, което може би е породило някои правдоподобни идеи за онези, които не са могли да разберат сцената по друг начин освен физически. 

“Предаването на Христос с войник, преследващ евангелиста Марко” (ок. 1522) от Антонио да Кореджо (1489–1534), Национална галерия в Парма

Освен че тази хипотеза се основава на неправилно литературно схващане за евангелистите като автори на Евангелията, тя е конструкция от много недоказани предположения. В Деяния на апостолите като спътник на Павел по време на първото пътуване е посочен един Йоан Марко (13:25), който е син на някоя Мария, в чийто дом Петър, освободен от затвора, е намерил молитвена общност (12:12). Ако този Йоан Марко е идентичен с евангелиста Марко, ако освен това майката на Йоан Марко е принадлежала към по-широкия кръг от ученици още преди смъртта на Христос, ако даже нейната къща е била тази, в която се е състояла Тайната вечеря или ако Мария, майката на Йоан Марко, вече е пребивавала в къщата на Тайната вечеря на Велики четвъртък, тогава може би ще има място за следното измислено събитие: Момчето, развълнувано от празненството, което кръгът от вдъхващи страхопочитание мъже организира в дома на майка му, следва тези мъже незабелязано, когато те напускат къщата, отива с тях в Гетсимания, не иска да се отдели от Исус дори след залавянето Му и накрая е хванато от преследвачите; то обаче се измъква от хватката им, като оставя долната дреха, с която единствено е облечено. И дори ако тази изфантазирана случка беше вярна, пак щеше да остане открит въпросът защо Евангелието споменава това обстоятелство, което е толкова незначително, когато се разглежда цялото... (вж. цитата от Йоханес Вайс).

Сцената на бягащия момък не само се появява сама по себе си в напълно нова светлина, но и ни позволява да разпознаем най-дълбоките връзки и мистерии на Христовото същество и съдбата на учениците, ако погледнем на нея по начин, който, първо, отчита напълно реални свръхсетивни процеси и второ, умее да борави с ключа на композиционната тайна.

Понятието за реален духовен процес днес е трудно постижимо, защото сугестивното въздействие на материалистическите мисловни навици все още е много силно. И все пак Евангелието всъщност трябва незабавно да събуди това понятие навсякъде, където то липсва. Как например можем да разберем без него преображението на Христос? Самото Евангелие описва преживяната от учениците троичност: Христос между Мойсей и Илия като видение: “Когато слизаха от планината, Иисус им заповяда и каза: никому не обаждайте за това видение …” (Мат. 17:9). 

Онзи, който може да разпознае историческата реалност само по отношение на външни, физически възприемаеми процеси, логично ще трябва да каже: Тогава преображението е било просто сън на учениците, който наистина е бил много красив и смислен, но на който не е реално събитие; преображението на Христос не се е случило, то не е история във външен смисъл. И все пак то е напълно реално събитие, то е история, то наистина се е случило, макар и в свръхсетивна област, където не прониква сетивното възприятие, а по-скоро онова ясновидство, с което тримата ученици са били удостоени на планината.

Сцената на бягащия момък в Гетсимания също има своята свръхсетивна реалност. Това не е пряко заявено в самото Евангелие. Евангелието просто продължава да съобщава с еднаква образност и живост, независимо дали става дума за физически или свръхсетивни събития; духовните факти също са описани с образи, взети от света на сетивата, защото те са се представили в тези образи и на ясновидството, от което произлизат Евангелията. Но в образите, които се използват като изразни средства, винаги има начин да се направи разграничение между физическите и духовните процеси. Момъкът е изобразен като облечен само в бяла ленена риза. Той не е вътре в дрехата си, а е извън своите обвивки.

Същинската дреха на човека на земята е неговото физическо тяло. Символите на живота и обичаите показват, че дрехата, която човек облича, е потвърждение на неговото съществуване в тялото. Сутрин, след като се събуди, човек се облича с обвивката на тялото си и през целия ден носи покривалото на дрехата, за да подчертае, че е буден. Вечер, когато заспива, той оставя със своята душа обвивката на тялото си и символизира това, като сваля дрехите си. През нощта човекът остава облечен само в бялата риза, което символизира как във физическото тяло, след като душевно-духовното се е отделило от него, чистата етерна обвивка на изграждащите сили (етерното тяло) продължава да функционира, изпълвайки физическото тяло, което иначе е изложено на разпад, с процеси на живот и растеж. Това, което се случва по време на сън, се случва и когато човек се измъкне от връзката между душевно-духовното и физическото чрез духовни преживявания. Физическото око не вижда никаква значителна промяна по време на такива преходи като заспиването или всяко друго освобождаване от тялото, защото то е в състояние да възприема само дрехата на физическото тяло. За духовното зрение човекът, който се е освободил от физическата обвивка, може да се представи като младеж в бяла риза. На този, който трудно се отделя от физическо-сетивното схващане на историята за бягащия момък, може да се зададе въпросът: Смятате ли, че момъкът, за когото разказва Великденската история, е физическо-сетивна фигура? - “Като влязоха в гроба, видяха един момък, облечен в бяла дреха, да седи отдясно; и много се уплашиха. А той им казва: не се плашете. Вие търсите Иисуса Назарееца, разпнатия; Той възкръсна, няма Го тук” (Марко 16:5-6). Само глава и половина разделят сцената с бягащия момък и тази с момъка при гроба. Подобно на втория, първият също не е физическа, сетивна фигура. И в четенето на Евангелията ще настъпи напълно нова епоха, когато от новопробуденото чувство за образност и от способността да се съпоставят различните евангелски откъси хората разпознаят, че двете фигури в 14-та и 16-та глава на Евангелието от Марко имат реална връзка помежду си.

Днес твърдението, че при една или друга сцена от Евангелието става въпрос за свръхсетивен процес, със сигурност все още е изолирана хипотеза за мнозина по отношение на някоя подробност. Първо трябва да се проправи път на духовното разбиране на свръхсетивните явления не само в Евангелието, но и изобщо.

Както можем да бъдем благодарни за всичко, което физическият пейзаж на Палестина прави по-живо и достъпно за нас като арена на живота на Исус, така трябва да бъдем още по-благодарни на антропософията, доколкото тя отключва висшата география на Евангелието и живота на Христос. Чрез нея е възможно да се види и опознае по-високото ниво, по-висшият план, на който се случва Евангелието, освен физическия план на палестинската скалиста земя.

Нека сега приложим ключа на композицията и към загадъчната сцена с бягащия момък. След това ще съпоставим тази сцена с две други, които следват разказа за Гетсимания в Евангелията. Първата се съдържа в самото Евангелие от Марко: това е гореспоменатата сцена с момъка при гроба в началото на великденските разкази; втората е един скрит паралел, неразпознаваем на пръв поглед, който Евангелието от Йоан представя непосредствено след случката в Гетсимания.

Виденията на ангела, които са имали жените при гроба на Великден сутринта, са описани с различни имена в четирите евангелия: Матей говори за ангела Господен, а Марко - за момък, Лука - за двама мъже в бляскави дрехи, а Йоан - за двама ангели в бяло облекло. Фактът, че тези названия имат за цел да означат нещо специфично във всеки отделен случай и следователно трябва да се разбират точно, се дължи не на последно място на това, че двете средни евангелия последователно запазват своите обозначения в няколко пасажа. Двамата мъже в бели одежди се появяват още веднъж при Лука (Деяния на апостолите) след Великден: в разказа за Възнесението. Марко споменава момъка веднъж още преди Великден: и това е загадъчната сцена, която е добавена тук към разказа за Гетсимания. 

Можем да разглеждаме духовните фигури, които се показват на жените при празния гроб, като ангелски същества от йерархичния кръг на Христовото същество. Духове от всички ангелски йерархии са участвали във въплъщението на висшия божествен Христов Аз в човешкото същество на Исус от Назарет. Човекът Исус е бил като камъка Авен-Езер, над който старозаветният патриарх Яков е видял небесната стълба на божествените царства на съществата, които се издигат и спускат като небесни сили и си предават един на друг златните ведра. Както е имало един човек, който е станал Христофор, Христоносец, за спасението на всички останали хора, така може да има, невидими за невъоръженото земно око, над него ангел на Христос, архангел на Христос и още по-нагоре във всички йерархии до серафимите, специално отредени за Христос и проникнати от Него служещи духове.

На сутринта на Великден, тъй като самият Христос все още не се е открил на жените в новата си духовна и телесна форма на Възкресението, те виждат ангелски същества-посланици, които обаче са толкова специфично и тясно свързани с Христовото същество, че може да се каже, че са част или късче от него. И така през ангелската прозрачност жените в крайна сметка преживяват и самото Христово същество.

В този смисъл когато Исус е пленен в Гетсимания, в образа на бягащия момък също се появява същество, което принадлежи към йерархичния кръг от духове на Христовото същество. 

Станали сме съпричастни на факта, че божественото съдържание, което е било въплътено в човешките обвивки на Исус в продължение на три години след кръщението на Исус в река Йордан, вече започва да се откъсва от тези обвивки. Преследвачите не могат да уловят самия Христос и да имат власт над Него чрез разпъването на кръста. В края на краищата те държат в ръцете си само обвивките. Момъкът, който при бягството си оставя долната си риза в ръцете на преследвачите, е един йерархичен слой на самото Христово същество.  

На 4 април 2025 г. се проведе голямо глобално учение (https://www.who.int/news/item/04-04-2025-who-brings-countries-together-to-test-collective-pandemic-response ) наречено „Exercise Polaris“ под ръководството на Световната здравна организация (СЗО) – международно учение срещу пандемия, в което лица, вземащи решения, и здравни институции от много страни симулираха своята реакция на фиктивното избухване на смъртоносна болест. Учението беше координирано от новия Глобален здравен корпус за спешни случаи (Global Health Emergency Corps), подкрепен от СЗО, УНИЦЕФ, Международната организация по миграция (IOM) и Глобалната мрежа за предупреждение и реагиране при епидемии (GOARN).

Но докато СЗО представя на своята интернет страница учението със сухи технократски изрази, възникват два горещи въпроса: Кои държави са участвали? И защо почти никоя утвърдена медия не съобщава за този сериозен тест на една глобална здравна власт?

Когато се практикуват глобални властови структури, но никой не гледа

Според СЗО учението “Поларис“ служи да се тества колективната координация при кризи в случай на сериозна трансгранична епидемия – по същество това, за което от месеци се подготвя планираният пандемичен договор. Но докато обществеността обсъжда пробивите в изкуствения интелект или ескалацията в Близкия изток, тече паралелно тестване за това как националните и международните компетентни органи трябва да си взаимодействат в случай на пандемия – включително с евентуална намеса в свободата на държавите да вземат решения.

Истинският Спасител на света, нарисуван от Тициан (ок. 1570, от колекцията на Ермитажа)

В публикацията си СЗО дори не посочва всички страни, участвали в учението. Споменават се само няколко, като например Германия, Австралия, Бразилия и Уганда. Имаме глобална селекция, но комуникационната стратегия е изненадващо тиха.

Мълчание вместо големи заглавия: Защо масмедиите не съобщават?

Фактът, че големите медии на практика напълно игнорират това всеобхватно учение, е най-малкото странени тревожен от гледна точка на демократичните принципи. Възможни са следните причини, заради коитомедиите си затварят очите:

* Политическата чувствителност: Учението засяга чувствителни въпроси като правомощията на СЗО, националния суверенитет, дигиталните здравни лични карти и създаването на международен кризисен пандемичен корпус.

* Контрол върху наратива: Особено в горещата фаза на преговорите за договора за пандемиите преди Световната здравна асамблея в края на май, евентуална широка дискусия би могла да застраши планираното споразумение.

* Умората от пандемията: Редакциите се фокусират върху теми с широк обхват, а терминът „пандемия“ вече е предизвикал в голяма част от хората умора, недоверие и раздразнителни реакции.

* Замесени са международни институции: Много медии си сътрудничат с фондации и организации, които са партньори или донори на СЗО. Това води до липсата на интерес от страна на техните журналисти да задават критични въпроси.

Контрол без съгласие? 

Това, което е било проиграно, не е безобидна симулация. То е истински тест за бъдещ властови инструмент, който има за цел да направи възможен нов начин на вземане на решения при пандемии – с централна координация, глобална свързаност, с потенциално заобикаляне на националните парламенти.

Самата СЗО открито заявява, че учението “Поларис” е било и “бойното кръщение” на новия Глобален здравен корпус за спешни случаи  – един вид глобално здравно НАТО с достъп до пътищата на вземане на решения, логистиката и евентуално до базите данни.

И въпреки това обществеността е оставена на тъмно.

Изводът е, че тук не се отработва някаква криза, а нейното управление.

В демократичните общества всяка концентрация на власт трябва да бъде подложена на обществен контрол – особено когато глобални институции като СЗО формират нови структури, които биха могли да отменят вземането на национални решения по време на криза. Вместо това подобно развитие се проиграва – ако изобщо се проиграва – зад затворени врати и се потапя в медийна дупка.

Точно затова днес трябва да се запитаме кой ще взема решенията при следващата пандемия – и защо трябва да научаваме това едва когато стане твърде късно.

Бележка: Участващите страни са: Германия, Дания, Етиопия, Ирак, Канада, Катар, Колумбия, Коста Рика, Мозамбик, Непал, Пакистан, Саудитска Арабия, Сомалия, Уганда и Украйна. 

По същото време, докато се намира в затвора в Ландсберг, и Хитлер работи върху собствените си “ръководни принципи“ - противоположната програма “Моята борба“. В едно духовно описание от Ита Вегман, в което тя си припомня разговор с Щайнер от времето преди той да легне болен, се казва: “Един ден Рудолф Щайнер ми разказа как антимихаилови демони са се захванали безмилостно да осуетят и разрушат делото на Михаил.“ Решаващият фактор, казва Щайнер по онова време, ще бъде дали импулсите на Михаил, нахлули толкова мощно на Коледната конференция, все пак ще постигнат пробив. “Моят тревожен въпрос беше: Какво ще стане, ако това не се случи? И отговорът гласеше: тогава ще влезе в сила кармата.” В биографична лекция от 27.2.1931 г. в Лондон Ита Вегман загатва, че болничното легло на Щайнер е било арена на жестоки духовни битки от такъв вид: “Ще подминатук болезнените часове, седмици и месеци на неговото боледуване на леглото в ателието, над които аз бдях. Не е възможно да се опише каква борба се водеше срещу настъплението на вражеските сили в тези тихи часове.”
                     

            Ита Вегман в ателието на Рудолф Щайнер на 21.3.1925 г.

"Битка с демоните всяка нощ“, се казва в една от бележките на Щайнер. Ита Вегман си записва някои от неговите думи: “Наистина се надявам да се оправя отново”, “Решението трябва да бъде взето скоро, или-или …“

За по-голямата част от шестте месеца обаче не е известно нищо и оцелелите документи могат в най-добрия случай да се смятат за фрагменти от по-широк контекст. Без съмнение Рудолф Щайнер и Ита Вегман продължават да работят в тясно сътрудничество дори в трудните условия - “ХристиянРозенкройц изигра голяма роля в тези [съвместни] медитации“, подчертава Вегман. Въпреки всички ограничения, Рудолф Щайнер се опитва да развие Висшето училище с неговите секции и основнидейности. По негова молба Ита Вегман иска от Карл Шуберт на 21-ви ноември разчетената от негостенограма на лечебно-педагогическия курс за предстоящото му издаване като публикация на Висшето училище); Само седмица по-късно тя пише на ръководителката на клона в Щутгарт за планираното издание на лекциите върху кармата от септември 1924 г.: “Това ще бъде следващата задача на доктораи веднага щом здравето му го позволи, той ще се заеме с нея." През ноември Щайнер приема за кратко и Емил Лайнхас заради акционерното дружество “Идният ден“, което трябва да бъде ликвидирано: (“Бях шокиран от вида му. Беше измършавял до степен на скелет”), както и граф Лудвиг Полцер-Ходиц, с когото той разговаря за бъдещето на Михаиловата школа и нейните класове.

Коледа и Нова година 1924/25

Щайнер също не забравя поканата за празненството на Алберт Щефен, навършил 40 години на 10.12.1924 г., и изпраща писмо до събраните гости, с което почита работата на Щефен и неговатаангажираност към Антропософското общество. Рудолф Щайнер все още се надява, че то ще заработи, че ще има единство на волята в духа на Михаил, дори ако той вече не може да изнася класните уроци и лекциите за кармата.

На 24-ти декември Рудолф Щайнер приветства членовете, дошли в Гьотеанума за Коледа и събрани в дърводелната, с писмо, прочетено от Мари Щайнер-фон Сиверс. Той припомня решаващата Коледнаконференция, проведена на същото място година по-рано, която е дала “нов живот“ и е поставиладуховната основа на обществото. Щайнер отново говори за “безпрецедентната, саможертвена грижа на приятелката д-р И. Вегман” и предава поздрави от нея. В писмото обаче не се споменава някаквоподобрение на състоянието му или възобновяване на работата; предните дни той вдига вечер температура и е в окаяно състояние. Въпреки това три нови, дълги и силно впечатляващи негови текстаса прочетени на коледната среща от Мари Щайнер-фон Сиверс (на 24.12.1924 г., 1.-2.1.1925 г.), започвайки с: “Коледно съзерцание: Мистерията на Логоса“. На 28.12.1924 г. за първи път цялата медитация на основополагащия камък, вече с четвъртия стих, е изпълнена евритмично в залата на дърводелната. На 2.1.1925 г. в прощалното писмо на Рудолф Щайнер до участниците се казва: “Този път бях обединен с вас тук само духом. Въпреки това се надявам, че силите в сърцата ви, които бяха запалени от Коледната конференция миналата година, са получили нов тласък.” Той “горещо” се надява на това и отново предава поздрави от Ита Вегман.

Това, което членовете не могат да знаят, е, че на Нова година Рудолф Щайнер е преминал през екзистенциална криза с временна загуба на съзнание - на втората годишнина от унищожителнияпожар и точно една година след срива, преживян на вечеринката в края на Коледнатаконференция. Седмица по-късно в писмо от сътрудничката на Ита Вегман Мин Фихоф до Кларита Бергер се казва: “Госпожа докторката [Вегман] е напълно отчаяна, защото докторът [Щайнер] става все по-слаб и по-слаб.”

Ита Вегман моли Хилма Валтер винаги да спи в предверието на ателието през нощта: “Госпожа доктор [Вегман] смята, че е ужасно самотна, ако е там сама.“

Въпреки съпротивата изкопните работи за втората сграда започват през януари 1925 г., след като Федералният съвет в Берн отхвърля ново предложение от Комитета за действие срещу строителството;според Федералния съвет решението от Солотурн е решаващо. Професорът по архитектура Ернст Фихтер от Техническия университет в Щутгарт идва в Дорнах за среща с Рудолф Щайнер относно строежа. Но Щайнер е твърде слаб, за да го приеме; В края на краищата Фихтер дълго съзерцавапластилиновия макет на Втория Гьотеанум в Стъклената къща: “В него можеше да се зърне една неописуемо възвишена сграда.“ Професорът впоследствие се застъпва за строителния проект в университета в Щутгарт пред колеги, студенти и в специализирани списания в Германия и Швейцария. Неговият десетгодишен син Ник, който е претърпял сериозно нараняване на окото през лятото на 1924 г. и е бил лекуван в Щутгартския клинично-терапевтичен институт с подкрепата на Щайнер, е приет отРудолф Щайнер в Дорнах; Щайнер специално моли Вегман да види момчето на Богоявление. По-късно то пише за срещата си с Щайнер в ателието: “Трябваше да измина няколко метра през стаята сам. Пътят ми се стори безкраен. Там стоеше могъщата дървена скулптура, която първа привлече вниманието ми. Леглото на Рудолф Щайнер стоеше пред тази статуя на Христос. Колкото повече приближавах, толкова по-тържествена и грандиозна ставаше тази последна среща. Рудолф Щайнер седна в леглото и ме погледна с очи, които излъчваха неописуема любов. Физическото пространство изчезна, появи се необятен простор, придружен от блестяща топлина. Не помня какво ми каза. След това той постави ръката си на главата ми и изрече думите, които оттогава са останали в мен: “Така е добре.“

Последните три месеца

Само през януари 1925 г. Рудолф Щайнер пише още шест дълги основополагащи текста с “ръководнипринципи“, които засягат въплъщението от света на духовните йерархии, но също и миналата и бъдещата съдба на Земята и макрокосмоса. В Дорнах е студено, има грипна епидемия, ателието се отоплява само с малка печка и всичко е изключително скромно, дори бедно. Въпреки това Рудолф Щайнер изчита отново цялата си книга “Въведение в Тайната наука“ за ново издание с нов предговор - “Всичко, което успях да кажа оттогава, ако е вмъкнато на правилното място в тази книга, се явява като по-нататъшно развитие на схемата от онова време.“ През втората седмица на февруари той предаваритуален текст за назначаването на Фридрих Рителмайер като главен ръководител на Християнскатаобщност, а на 22-ри февруари за рождения ден на Ита Вегман й дава ключовата медитация за Ефес. Пет дни по-късно Щайнер навършва 64 години в ателието си. “Надявам се, че това писмо ще пристигненавреме и ще ти донесе цялата ми любов, почитание и благодарност от мое име и от името на човечеството“, му пише Мари Щайнер-фон Сиверс от Берлин. Алберт Щефен говори за делото на живота на Щайнер в залата на дърводелната и прочита медитацията на основополагащия камък и Михаиловата имагинация. Валдорфските ученици от Щутгарт изпращат голям пакет с подаръци, който съдържа и издание на мистерийните драми, подвързани в червена и синя кожа (“с корица и гръб, които никой професионален книговезец не би могъл да направи по-чисто“, А. Щефен). На същия ден, 27.2.1925 г., Хитлер преосновава нацистката партия и изнася реч за “Бъдещето на Германия“.

Рудолф Щайнер все още иска да продължи да работи: "Трябва скоро да бъда в състояние да работя, защото не можете да си представите какво ще стане, ако след всичко, което се случи, строителствотопрекъсне заради болестта ми", пише той на Мари Щайнер-фон Сиверс на 5-ти март. Работата по кофража на колоните вече е започнала и тяхното изливане е предвидено за края на март. Но на 23-ти март в друго писмо до нея се казва: “Всичко при мен върви ужасно бавно; доста съм отчаян от това забавяне."

Щайнер отново посреща граф Полцер-Ходиц и техният разговор е пак за Михаиловата школа и нейното основаване в отговор на въпроса-молба на Ита Вегман: “Само благодарение на този така зададен въпрос [на Ита Вегман] стана възможно да се учреди Михаиловата школа на Земята. В нея се крие сърцевината на бъдещето като възможност. Само ако членовете можеха да разберат това: като възможност.” В тази връзка Щайнер също казва на Полцер-Ходиц: “Когато провеждате класните уроци, независимо къде, имайте предвид през цялото време, че Вие не четете образователна лекция, а по-скоро сте въвлечени в действие, трябва да извършите действие, което може да ни свърже с мистерийния поток на всички времена.“ На 28-ми март Рудолф Щайнер подписва 13 сини карти за нови членове на Висшето училище.

Той продължава да пише “Ръководните принципи” и автобиографията си до своята смърт - до завършената последна част “От природата към подприродата“: “Човек трябва да намери силата, вътрешната сила на познанието, за да не бъде завладян от Ариман в техническата култура. Следователно подприродата трябва да бъде разбрана. Но тя може да бъда разбрана само тогава, когато в духовното познание човекът се издигне поне толкова високо към извънземната надприрода, колкото дълбоко е слязъл с техниката в подприродата. […] И именно чрез познавателното приемане на онази духовност, до която ариманичните същества нямат никакъв достъп, човекът добива сила, за да застане в света срещу Ариман.” Щайнер добавя думата „познавателното“ към своя ръкопис накрая.

На 29-ти март, когато Хитлер прави първото си посещение във Ваймар, който град през следващите години той ще разшири в престижна крепост на националсоциализма (с основаването на СС и “Хитлерюгенд” във Ваймар и на “образцовия“ концентрационен лагер в Бухенвалд и т.н.), Рудолф Щайнер предава на Ита Вегман коригираните коректури на нейната медицинска книга, първия специализиран учебник на Висшето училище въобще. “Той беше много радостен, когато ми я предаде: вкнигата бяха казани важни неща.” Щайнер пита дали съседното ателие ще бъде готово скоро, за да може да работи върху вътрешния модел на новия Гьотеанум. На следващия ден, сутринта на 30-ти март, около 10 часа сутринта, Рудолф Щайнер почива.

Източник: https://dasgoetheanum.com/im-atelier-das-krankenlager-rudolf-steiners/

Бележки

1 Всички цитати са от Петер Селг, “Последните години. Дорнах, октомври 1924 - март 1925 г. В: Петер Селг, “Рудолф Щайнер. 1861 -1925. История на живота и делото му”, том 7, Арлесхайм 2017, стр. 2021 -2115 и Петер Селг, “Ателието на Рудолф Щайнер. Последните години от живота му”, Арлесхайм 2019 г.

2 Срв. Петер Селг, “Далеч надвишаващ нормалното ни съзнание...“ Дорнах, септември 1924 г. Последните курсове на Рудолф Щайнер”, Арлесхайм 2024.

Това е материал на Петер Селг по повод стогодишнината от смъртта на Рудолф Щайнер на 30.3.1925 г.

В ателието – болничното легло на Рудолф Щайнер 

Първи октомври 1924 г. до 30-ти март 1925 г. – “Внезапен край [на септемврийските курсове]: започна болестта на Рудолф Щайнер. 

Положението напълно се промени. Напуснах клиниката, за да се грижа за д-р Щайнер, нямах никаква представа за трудностите, които можеха да дойдат“, спомня си Ита Вегман .1 Във вторник, 30.10.1924 г., тя изпраща телеграми до своите колеги Лудвиг Нол и Еберхард Шиклер и ги моли да дойдат в Арлесхайм, за да осигурят подкрепа в клиниката по време на нейното отсъствие, а Нол да помогне и при лечението на Рудолф Щайнер. Ден по-късно, на 1-ви октомври, Щайнер се сбогува в дом Ханзи - "Отивам горе за два дни", казва той на Хелене Леман. В крайна сметка той лежи болен в ателието си в дърводелския комплекс в продължение на шест месеца и никога повече не се връща. “Когато видя уплашеното ми лице, той започна да ме утешава“, спомня си Хелене Леман.

Мари Щайнер-фон Сиверс е заминала предния ден, на 30-ти септември, на едноседмично турне с Евритмичния ансамбъл на Гьотеанума в Германия. Предвид здравословното състояние на Щайнер тя всъщност не иска да отиде. На 2-ри октомври той я информира за преместването си, за да бъде лекуван и обгрижван: “И така, сега съм тук и ще остана колкото е нужно“.

                           Съвременен вид на сградата и ателието 

Прикован към болничното легло

Щайнер не отива в клинично-терапевтичния институт на Ита Вегман в Арлесхайм, а в познатата си стая в Гьотеанума, в която е работил почти десет години – в неговото “скулптурно ателие“, където са се провеждали и много други дейности и изключително важни разговори. Отива там, където е мястото на дървената скулптура на Христос, до която ще почине шест месеца по-късно. Той успява физически да издържи шестте паралелни септемврийски курса със 70 лекции, 400 индивидуални разговора и безброй други дейности 2, включително кратката реч в навечерието на Михаиловден; след това силите му се изчерпват. “Сякаш Рудолф Щайнер искаше да направи всичко възможно, за да постигне нещо от това, което трябваше да бъде постигнато духовно [със септемврийските курсове]“, пише Ита Вегман; Щайнер съобщава на Мари Щайнер-фон Сиверс на 6-ти октомври от ателието, че е постъпил по този начин от “чувство за дълг към висшите сили“. През следващите седмици той отново и отново ще подчертава, че ще намери сили за курсовете през септември, но не и за безкрайните лични проблеми, грижи и желания на членовете.

С ръкописно съобщение на таблото за обяви в дърводелната на 2-ри октомври Рудолф Щайнер отменя следващите обявени лекции; седмица по-късно, на 10-ти октомври (а скоро след това и в новинарския бюлетин на седмичника “Дас Гьотеанум” той моли да престанат всякакви по-нататъшни спекулации на членовете относно неговото здравословно състояние или заболяване и “създаването на слухове в антропософските кръгове“. Той се надява, че благодарение на “невероятните, жертвоготовни грижи на моята скъпа приятелка Ита Вегман и нейния верен помощник д-р Нол” скоро ще има поне донякъде отново възможност за “физическата активност, без която духовното не може да работи на Земята”, катодобавя: "Но в крайна сметка всичко трябва да се възприема като съдбовно (кармично)."

Въпреки това много членове продължават да досаждат на Рудолф Щайнер с писма, пълни с въпроси, желания и запитвания. “Докторът се разболя точно защото винаги го притесняват с подобни въпроси“, казва Ита Вегман: “Хората изглежда не знаят колко болен всъщност е докторът.“ Щайнер пише на Мари Щайнер-фон Сиверс по повод етиологията на болестта, че преди много време й бил казал как “от януари 1923 г. връзката между висшите членове на моето същество с физическото тяло вече не е пълна“. Той бил станал “много отчужден“ от физическото си тяло, “извън връзка“ с него, което довело до “нестабилно равновесие във физическите сили“. Ита Вегман подчертава в спомените си, че е имало “силно разхлабване на етерното тяло до частичното му отделяне от физическото“. “В сравнение с други хора, аз всъщност вече съм умрял на земята“, казва често Щайнер, “моят Ази моето астрално тяло насочват физическото тяло и допълват етерното.“

Според Ита Вегман Щайнер се е задържал в тялото си със свръхчовешка сила на волята, след като Гьотеанумът е унищожен от пожар - атентат, който в никакъв случай не е засегнал само сградата, но и главния й архитект и неговите жизнени сили. Оттогава неговото хранене, овътрешняването на чуждата субстанция, което се нуждае от етерното тяло, е ставало все по-трудно.

Покой и борба

“Живеехме в тихо уединение“, подчертава Ита Вегман – “и Мари Щайнер-фон Сиверс попита Рудолф Щайнер в писмо от 9.10.1924 г.: “Всъщност виждаш ли други хора, освен тези, които се грижат за теб?“ Тя успява да прочете отговора непряко в едно от писмата му: “Цялото общуване с хора в момента страшно ме напряга.“ За кратки моменти през деня при Щайнер са допускани неговият секретар Гюнтер Ваксмут с ежедневната поща, Алберт Щефен със седмичното списание и Ернст Айзенпрайс с въпроси около строителството, както и Мита Валер от дом Ханзи и Мари Щайнер-фон Сиверс след завръщането й от турнето. Той пише за необходимото си възстановяване и надеждата за бързо подобрение, а също и че трябва да държи всичко “разрушително“ далеч от себе си. В лекция от 1919 г. Щайнер вече е говорил за “краткия живот“, който все още има на разположение.

Положението е тежко.“Той понасяше болестта си с търпение и достойнство“, отбелязва Ита Вегман, нодопълва: “Страдаше неописуемо от усещането, че физическите му сили постепенно намаляват и от това, че се налагат все повече и повече грижи.“ Това също се споменава спорадично в писмата на Рудолф Щайнер до Мари Щайнер-фон Сиверс; той изобщо не е подготвен да “посвети часовете на грижите за себе си“. “Човек може толкова добре да помогне на хората за тяхното здраве, а сам трябва да се обръща към друг за помощ. Това не е начинът, по който искам да живея и работя.“ В решаващите моменти за Антропософското движение Рудолф Щайнер иска и трябва да отиде на голям брой срещи и публични събития в големи, наети зали, напр. в Берлинската филхармония. Това обаче вече еневъзможно. След Коледната конференция, преосноваването на обществото и висшето училище за духовна наука, всичко е още в начален стадий, включително създаването на неговите отдели(специализирани секции), вътрешният курс на Михаиловата школа и по-нататъшното развитие на съществуващите антропософски институции. Но сега Рудолф Щайнер е спрян и вече не може да напуска ателието си. “Опитайте да се разберете с всички в мир. Сега е важно да придвижим течението на Михаил напред. Тези, които ви вярват, ще дойдат, другите просто ще стоят настрана, те сами трябва да го знаят. Просто направете уроците за първия клас с богато съдържание и сериозни, тогава ще свършите добра работа“, пише Ита Вегман на 16-ти октомври на Ана Вагер Гунарсон, която се е свързала с нея с въпроси относно предаването на мантрите и шведския им превод.

Това, което затруднява Рудолф Щайнер освен всичко друго, са споровете около втория Гьотеанум, “Михаиловата крепост“, както той нарича сградата пред Ита Вегман, мястото на Свободното училище за духовна наука, което трябва да действа активно с импулси за промяна и инициативи в много области от живота на застрашената цивилизация като истински Михаилов университет в епохата на Ариман. Щайнер е получил разрешение за строеж от кантона Солотурн през септември 1924 г. въпреки възраженията на Швейцарската асоциация за вътрешна сигурност, оценила планираната сграда като "твърде голям и арогантен паметник” с "гротескни" форми, “безразсъдно високомерие", който е “постоянна обида за очите". Това е подкрепено през юни 1924 г. от Обществото на швейцарските художници, скулптори и архитекти, което предвижда щети за цяла Швейцария заради “срамния паметник на културата”. Рудолф Щайнер иска да се строи “колкото е възможно по-бързо“; но докатолежи на болничното легло, той вижда колко енергично се е задействала отсрещната страна след издаването на разрешението за строеж. На 25-ти октомври “Швайцерише Бауцайтунг“ публикува богато илюстрираната документация “Т. нар. Гьотеанум в Дорнах“ като специално издание в голям тираж в много местни вестници, напр. “Тагблат фюр дас Бирзек, Бирзих- унд Лайментал“. В нея се приветства унищожаването на първия Гьотеанум в пожара и “изчезването на чуждия натрапник от пейзажа на Бирзек“; Щайнер е заподозрян в “ерес и съблазняване на народа“.

Волю-неволю Рудолф Щайнер отново отговаря и публикува две статии във вестниците в Базел в края на октомври и началото на ноември 1924 г. (“Повторното изграждане на Гьотеанума“ и “Вторият Гьотеанум“) с илюстрации на макета. На 23-ти ноември Комитетът за действие срещу строителството призовава за масово протестно събрание в двора на училището в Арлесхайм и приема резолюция, отхвърлена от местния общински съвет на Дорнах четири дни по-късно. На 3-ти декември Рудолф Щайнер и Ита Вегман благодарят на общинския съвет на Дорнах от името на Антропософското общество с писмо от ателието, като посочват: “… вероятно би било най-добре за нас в момента да се ограничим до строителството и през това време да не участваме в обществени обсъждания. Не искаме по никакъв начин да нарушаваме мира и затова доколкото е възможно, няма да се включваме в дискусии." “Трябва да държа всичко разрушително далеч от мен” - независимо от това Щайнер също лично отговаря на председателя на Швейцарската асоциация за вътрешна сигурност на предложението да се обяви конкурс за строителния проект, в който да се включат и неантропософски архитекти. Предложеното архитектурно отричане на антропософията в нейния собствен дом не е възможно - "Това наистина би представлявало ни повече, ни по-малко моето духовно самоубийство." Най-много го наранява обвинението, че “размерът на сградата е резултат от арогантност, високомерие или дори някаква жажда за власт, тъй като, казва Щайнер, “аз напълно съзнавам, че действам само поради необходимостта от това“.

Йоханес Шрьодер (1870 - 1942) е малко известен последовател на Рудолф Щайнер. Той е автор на книгите “Антропософията на д-р Рудолф Щайнер” и “Младостта на Йоханес” – мемоари за първата половина на живота си, записани около 1926 г., в които описва свои интересни опитности в Индия и Европа.

Йоханес Шрьодер е роден в семейството на немски търговец в Калкута, израства в Бремен и започва да учи живопис. Тъй като не се смята за особено талантлив, той се насочва към търговията. Пътувания до Индия, Япония, Китай, Канада и САЩ му помагат да се изучи като търговец. При един по-дълъг престой в Индия той се запознава с индийския мъдрец Бхаскарананда Свами, чийто ученик неочаквано става, без да има такова намерение. Самият Бхаскарананда го избира и контактът му с него продължава няколко години свръхсетивно. През това време винаги когато изпадал в беда, Йоханес виждал пред вътрешния си поглед Бхаскарананда, който му помагал да разреши проблема си.

При пътуване в Китай Йоханес се натъкнал на теософска литература – “Езотеричен будизъм” на Алфред Пърси Синет, “Тайната доктрина” и други книги на Елена Блаватска, които му направили силно впечатление. Сред изданията, до които имал достъп в Китай, той открил в една реклама за книга и адреса на д-р Рудолф Щайнер в Берлин. Решил да посети този човек, за да го спечели за разпространението на теософската литература и мироглед в Германия, тъй като си мислел, че тези неща все още са напълно непознати в родината му. Йоханес Шрьодер обаче нямал делови връзки в Берлин, които да налагат по-дълъг престой там. Неочаквано на борда на парахода, с който пътувал със семейството си, му се открила точно такава възможност. Двама висши служители от германското външно министерство, които също били на борда, го помолили да въведе някои съвременни търговски практики в немското министерство на външните работи. Това подтикнало Йоханес да се установи в Берлин и да работи известно време там. Така той можел да осъществи отдавна планираното си посещение при непознатия д-р Щайнер. Останал в Берлин около година и това време било от решаващо значение за по-нататъшното му вътрешно развитие. Ето какво разказва Йоханес Шрьодер за първата си среща с Рудолф Щайнер:

"Един ден, трябва да е било през есента на l906 г., пътувах с влака до Берлин заедно с моята съпруга, за да посетя най-накрая този д-р Щайнер и да поема работата, която ми бяха предложили в Министерството на външните работи. В района на Йена в купето ни се настани един господин, който ми се стори странен. Имах навика да преценявам пътниците по време на пътуванията ни според техния характер, натура и професия, а след това да се опитвам да разбера в разговор или другояче дали и доколко наблюденията ми са верни.

Този човек не можеше да бъде категоризиран по нито един от обичайните начини. Дори националността му не можеше да бъде определена със сигурност. Той всъщност не биеше на очи, външно имаше доста скромен вид. Но всичко в него ми се стори изумително и забележително. Обърнах внимание на съпругата си върху него и я помолих и тя да го наблюдава. 

Той си поръча чаша кафе и изяде една бисквита с такава бързина и безразличие, от което ние забелязахме, че не отдава голямо значение на външните неща в живота. Същото разкриваше и облеклото му, което изглеждаше много небрежно - доста износено пардесю и черна вратовръзка тип панделка. Багажът му се състоеше от малък вързоп, пристегнат в мрежа, който изглежда съдържаше предимно книги. От заглавието на една стара книга, в която той веднага се потопи, разбрах, че е написана от неизвестен стар мистик. Кондукторът беше много учтив, когато се обърна към него с думите "господин докторе". Докторът имашедълга тъмна коса, сресана назад, която често падаше в лицето му. То беше мършаво, жизнено, умно и дълбоко белязано от много преживявания. Мъжът имаше остър, красиво очертан нос, фина уста с тесни устни и забележителни тъмнокафяви очи. Те изглеждаха малки и зачервени, а погледът му сякаш беше обърнат навътре - но когато внезапно вдигнеше очи, те изглеждаха големи и почти строги, като пронизващият поглед на някой велик генерал. Изглеждаше, че ни най-малко не се интересува от своите спътници. 

Ето защо ме трогна по особен начин това, че той веднага се присъедини към звънкия смях на жена ми в знак на любящо съчувствие, тъй като тя си разля кафето, когато влакът се заклати. Бях изумен от добротата, която се излъчваше от това сериозно лице, как безобидно весело можеше да се смее този мислител. Прецених: "Значи той все пак не се е затворил в себе си, а проявява жив човешки интерес към заобикалящата го среда и ни е наблюдавал от дълго време." Непознатият слезе в Йена, а ние продължихме, изпълнени с учудване и въпроси за това странно явление.

Когато най-накрая се установихме в Берлин, един ден - трябва да е било някъде през октомври 1906 г. - се запътих да посетя д-р Рудолф Щайнер на “Моцщрасе” 17 в Берлин 1. 

Съвременен изглед на къщата, в която става описаната среща между Йоханес Шрьодер и Рудолф Щайнер

Бях превел някои пасажи от "Светлина по пътя", "Тайната доктрина" и други книги и имах сериозното намерение да популяризирам тези теми в Германия, тъй като живеех с илюзията, че те все още са напълно непознати на немците. Преди всичко бях завладян от езотериката и невероятната космология и тъй като бях прочел доста неща хаотично, без особена различителна способност, с цялата си наивност вярвах, че мога да направя огромно впечатление на този д-р Щайнер. Бях прочел и "Световните загадки" на Хекел и си мислех, че по някакъв начин съм намерил мост към теософския мироглед, без да мога да постигна голям напредък в него, тъй като природонаучните ми познания бяха твърде оскъдни.

И така, след известно търсене намерих пътя към задната къща, която в Берлин се нарича “градинска къща" заради няколкото храста и дръвчета. Път, за който аз и много мои приятели ще си спомняме с такава неописуема обич и усещане за святост през целия си живот. Колко често сме минавали по него с тръпки на благоговение в сърцата! Колко пъти сме заставали пред невзрачната врата и сме се чудили за последен път дали наистина можем да се осмелим да звъннем на звънеца, на който е написано толкова скъпото за нас име! И колко пъти сме си тръгвали успокоени и укрепени, с чувството, че носим цялото небе в сърцата си!
 

Когато за първи път тръгнах по този път на 36-годишна възраст, нямах абсолютно никакво понятие и сам не знаех какво всъщност искам. Една добра съдба ме поведе за ръка и приземи кораба на живота ми в пристанището, което оттогава нататък той никога нямаше да напусне. Когато позвъних на звънеца, се появи една млада дама и ме попита какво искам. Отговорих, че желая да видя д-р Щайнер. Тя попита с известно подозрение по какъв въпрос и дали имам уговорка. Отговорих отрицателно и изразих желанието си да говоря лично с д-р Щайнер и да го опозная. Тя се поколеба и каза, че д-р Щайнер е много зает и се опита да ме отпрати.  

Това ми се стори малко изненадващо. Подадох визитката си и настоях на искането си. След известно време тя се появи отново и ме въведе в малка, много скромна приемна, боядисана в розово. След като почаках известно време, на вратата се появи мъж, в когото за мое голямо учудване разпознах загадъчната личност, с която пътувах във влака за Йена. Той ме попита какво искам, а аз възкликнах: "Боже мой, онзи ден пътувах с Вас във влака!" Той отговори доста сдържано: "Какво толкова? Аз много често пътувам с влак". А, помислих си, май си късопаметен, но само почакай, аз ще те впечатля.” И започнах да разказвам с важна физиономия за книгите, които бях прочел, някои от които бях започнал да превеждам. Но тези съобщения не направиха желаното впечатление. Изглеждаше, че той много бърза, а аз очевидно го бях обезпокоил насред някаква важна работа. Отговори малко учудено и накратко, че тези произведения отдавна са известни в Германия и са преведени на добър немски език. Сега вече аз бях на ред да се учудя - но извадих най-силния си коз. 

По онова време в Америка току-що бяха публикувани три книги на един индийски йога, за които предполагах, че все още не са известни в Германия. И така, когато нищо друго сякаш не помагаше, аз казах с доста важен израз: "Познавате ли новоиздадените книги за йога на Рамачарака?" 2 Бях особено горд от факта, че успях да произнеса името толкова умело. Тук търпението на Щайнер свърши и той каза доста рязко: "Не, не ги познавам и те изобщо не ме интересуват!" Сигурно съм направил доста глупава физиономия, защото сега той започна да разпитва любезно и приятелски откъде всъщност идвам и наистина ли нищо не знам за теософското движение в Германия. Казах му, че идвам направо от Китай и случайно съм намерил адреса му в една обява. И че възнамерявам да направя нещо, за да въведа теософските учения в Германия. Той реагира много приятелски и ми каза, че в Германия отдавна има секция на Общото теософско общество и че той е неин генерален секретар. На това аз побързах да отговоря: "О, тогава бих искал да стана член!" Щайнер се усмихна и каза, че това е възможно, но трябва да се намерят двама членове, които да гарантират за мен. Е, след това самият той уреди необходимите неща по изключително любезен начин. Представи ме на госпожица фон Сиверс - бъдещата му съпруга, която после ми стана гарант и ме покани на редовните лекционни вечери в берлинския клон в четвъртък, както и на публичните лекции на д-р Щайнер. По този начин станах член на организация, която всъщност самвъзнамерявах да основа. 

Може би сега е уместно да кажа няколко думи за първите си впечатления и за живота в Теософското - по-късно Антропософско - общество в Германия по онова време. Речите и личността на д-р Щайнер ми направиха огромно впечатление, което не може да се опише с думи.

Ако трябва да бъда честен, ще кажа, че личността на д-р Щайнер първоначално ми създаде известни трудности. Първо трябваше да свикна с някои негови черти. Някои неща наистина ме отблъскваха. Трябва да призная, че по-късно съм бил особено благодарен на съдбата си за това, защото винаги съм знаел със сигурност, че не съм бил воден към него само от лична симпатия - силата на неговия дух и чистата природа на неговото същество, което не можеше да даде нищо друго освен чистата истина, ме караха да разпознавам в него, отново и отново, с бурна преданост, великия и единствен водач на човечеството, пред когото всичко останало, което мислех, че съм придобил в познанието, се стопяваше до едно нищо. По онова време той ни учеше да разпознаваме връзките между отделните религиозни системи. Беше завладяващо, когато той говореше за Заратустра и неговото учение, за великата слънчева аура, за Аура Мазда и амшаспандите, както и за техния противник, тъмния Ариман. Или когато ни въвеждаше в гръцкия и германския свят на богове и легенди и разкриваше техните космологични връзки. Цялата панорама насвета ни беше представена в напълно нова светлина. Тайнствените взаимовръзки осмисляха и осветляваха това, което преди беше скрито от замъгления поглед. А неговото делово, почти трезво изложение разпалваше огън и ентусиазъм у слушателите, който не познаваше граници…

Наред с други неща той бе казал, че всичко, което се заражда като любов в човешките души, от чисто чувствената любов в най-старите времена до одухотворената, високохуманна любов на пратеника на Грала в наши дни, е в истинския смисъл на думата "храна на боговете". Онова, което старите религии наричали “нектар” и “амброзия”, или златните ябълки на Фрея и под., било любов, принесена в жертва от един човек на друг, или в по-висш смисъл - от човека на Духа. Докато не дошъл на земята Богът, който дал себе си като храна в свята жертва от любов за цялото страдащо човечество. Душата ми беше дълбоко развълнувана и разтърсена, когато от любящата ръка на Учителя се повдигна завесата и ми беше дадено да вникна в свещената тайна на любовта. Човек разбираше еротичния елемент на всички древни религии и усещаше възвишената мистерия на Грала и Тайната вечеря. Тук знанието, скрито от векове и строго пазено от светското простолюдие, се разкриваше не само на специално обучени и избрани посветени, но и на всеки, който идваше и искаше да го чуе. Времето беше назряло за това. Това бяха най-важните моменти в световната история, за които хората ще говорят и след векове и хилядолетия, когато разберат по-добре как да оценяват това, което тихо и толкова незабележимо е навлязло в света, щом е било поискано от мировата карма. 

Преводачески бележки

1 Според днешната номерация къщата, в която Рудолф Щайнер и Мари фон Сиверс са живели от 1903 до 1923 г. и която е запазена, е с номер 30. Материал за къщата има на адрес: https://www.researchgate.net/profile/John-Paull/publication/339813510_Rudolf_Steiner_At_Home_in_Berlin/links/5e66f8a5a6fdcc37dd15d76d/Rudolf-Steiner-At-Home-in-Berlin.pdf 

2 Йоги Рамачарака (1862 – 1932) - псевдоним на Уилям Уокър Аткинсън, американски писател, оказал силно влияние върху духовните и философски движения от началото на ХХ век. 

Лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 11 май 1909 в Кристиания (Осло) и включена в СС 104а (“Из символичния език на Апокалипсиса на Йоан”)

Стана ни ясно, че седемте послания в първите глави на Апокалипсиса са предназначени от автора на Откровението за седемте представители на седемте културни епохи на следатлантския период, последвал голямата водна катастрофа, наричана още Потоп. Епохата, която идва след седемте следатлантски културни епохи, се разкрива на посветения в седем печата като седем периода от време, подобни на тези от нашия следатлантски период.

Преди всичко трябва да сме наясно, че душевното развитие на човечеството ще продължи и в бъдеще да претърпява много и разнообразни промени. Колкото повече се връщаме към времената на старото, смътно самосъзнание, толкова повече откриваме и смътно ясновидство, толкова по-малко хората ни изглеждат като индивидуалности. Ако се върнем много назад в периода на Атлантида, виждаме хората не като отделни същества, а като свързани в съзнанието помежду си в групови души. Но дори и в историческите времена, в последните предхристиянски векове, откриваме груповата душевност - тогава човекът в Средна Европа се е чувствал като член на организъм, като член на племе. Тацит ни разказва за това как отделните херуски 1 не са виждали себе си като индивиди, а като членове на племенния Аз. 

В ранния атлантски период откриваме, че в огромни области хората са си приличали твърде много; те се подразделяли на групи, в които между хората имало голямо, поразително сходство. Около средата на атлантския период човечеството все още е било разделено на четири основни групи. В първата част от развитието на Атлантида членовете на отделните групи са изглеждали много еднакво, само че групите се различавали значително една от друга. Ясновидецът вижда в онази епоха твърде малко от това, което съставлява физическото тяло днес; тогава физическото човешко тяло все още е било изградено от много мека материя, като тази на някои морски животни, които днес трудно могат да бъдат разграничени от водата наоколо. По онова време въздухът е бил напълно проникнат от водния елемент и човешкото физическо тяло все още е било много трудно различимо от заобикалящата го среда. Костите и нервната система обаче вече са присъствали като сили. Само като се втвърдява, човекът става истински земен човек.

Ако някой иска да опише различните хора от онова време, въз основа на днешните представи, така да се каже, тогава може първо да види такива хора, които най-плътно са развили физическата природа; окултистът ги нарича хора-бикове. Хората, при които етерното тяло е най-развито, са агресивните хора, силните натури, хората-лъвове. Трета група има астрално тяло, което много силно доминира над другите членове; това е групата, която ще наречем същински хора. След това има хора, които могат да бъдат наречени орли, които вече са развили Аза си така, че да властват над другите. Затова може да се говори за четири групови души и ясновидецът ги възприема, когато погледне назад към онези древни времена.

Кутия от слонова кост с образите на четирите групови души според Апокалипсиса (4:7) от първата половина на 13 век, Национален музей на Средновековието (Hфtel de Cluny), Париж.

Тези четири групи хора се характеризират с това, което е било най-оформено долу на земята. Хората-бикове от онова време са имали най-развита храносмилателна система; хората-лъвове - сърце и кръвообращение... (Пропуск в записките.) Ясновидецът може да види четири такива групови души; това е, което се появява в астралния свят при посвещението. Това, което тогава се разкрива на ясновидеца, може приблизително да се сравни с това, което представляват днес четирите животни. Всеки, който днес гледа на човешката еволюция с окултен поглед, вижда този образ на четирите групи хора, символизирани от тези четири животни.

Войната на всички срещу всички ще бъде израз на все по-нарастващия егоизъм, породен в днешното човечество от това, че Азът ще става все по-силен и по-силен. Това ще бъде краят на последната следатлантска култура. Тази катастрофа също ще има своята мисия, своята полза за напредъка на цялото човечество. Но голямата война на всички срещу всички ще бъде нещо много по-лошо от днешната война с оръжия. Това ще бъде войната на душите, които вече не се разбират, войната на класите, на съсловията. Тази бъдеща катастрофа трудно може да се разбере от днешното съзнание.

Атлантите били магьосници. Точно както човекът днес използва силите, които лежат в латентно състояние във въглищата, атлантите използвали силите в семената; те поставяли зародишните сили на организмите в услуга на своята техника и индустрия. 

Съществува тайнствена връзка между тези сили. Докато атлантите използвали правилно силите на семената, това било в хармония с работата на въздушните и водните сили. От средата на атлантския период нататък обаче магията на атлантите се приближавала все повече към моралния си упадък и в мистериите на черните окултни школи се е злоупотребявало ужасно с тези магически сили. Те били поставяни в услуга на най-страшния егоизъм. По този начин въздушните и водните сили били възбуждани все повече и повече, докато не настъпила огромната водна катастрофа на Атлантида. Онези, които днес познават тайната на използването на тези сили, знаят добре, че ако такива семенни сили се използват сега, това се предизвиква от сили на черната магия. Магията никога не трябва да се използва за егоистични цели. Днес не е позволено да се работи със семенните сили на растенията даже в услуга на бялата магия. В лемурийския период обаче са били използвани семенните сили на животните. Навсякъде, където с тези сили на растежа на животните се злоупотребява, това събужда най-ужасните сили на огъня, вулканичния елемент на Земята.

Днес тези неща не са толкова очевидни; днес елементът на самосъзнанието, на преливащата азовост в човека причинява изсъхването, запустяването на онези области на Земята, които са издигнали този егоизъм до най-високо ниво. Със сигурност е вярно, че тази война на всички срещу всички се подготвя на земната повърхност, защото съществува взаимовръзка между егоистичното изсъхване на душевните сили и втвърдяването на продуктивните земни сили. За това ни разказва скандинавският мит за Залеза на боговете.

Но първо трябва да се научим да разбираме разликата между развитието на душата и развитието на тялото. От епоха на епоха човешките души винаги се инкарнират в различни тела и фактът, че тези души един ден ще видят сблъсъка, който ще възникне между човешките души, които ще се родят в последния следатлантски период, ще бъде за тях урок за освобождаването им от егоизма. Така те ще преминат в епоха, в която ще имат плодовете на Аза, но без щетите, които той причинява. И тогава ще дойде време, което ще бъде сякаш подобно на старите ясновидски състояния на Атлантида, но със свободно самосъзнание. През седемте култури от следатлантския период човекът ще се е научил какво може да завладее във физическия свят; това самосъзнание може да се събуди само във физическото тяло, но човекът трябва отново да победи физическото тяло. След войната на всички срещу всички човекът ще е достигнал до такъв етап и такова физическо тяло, когато вече няма да бъде роб, а господар на физическото си тяло.

И този импулс идва именно с Христовия принцип. Христовото събитие се случва точно в средата между епохата на атлантската катастрофа и войната на всички срещу всички. Така от една страна човекът дължи самосъзнанието си във физическото тяло на слизането в материята, а от друга страна дължи издигането си с постиженията на физическия свят на Христовото събитие. Човекът дължи на Христовия принцип това, че ще се издигне до всеобщата братска любов, до всеобщата човешка любов, тъй като хората ще се обединят отново в групи в любов един към друг.

Ако сега погледнем назад към времето на първоначалните групови души на Атлантида и след това към бъдещето, се появяват тези четири групови души; сред тях ще стои Агнецът като символ на любовта, която ще свързва хората в тела с по-малка плътност.

Но това състояние трябва да бъде подготвено, като още днес се отдели малка група, която може да пренесе братската любов. Ето защо в нашето време се появи течение, което води до братска любов чрез истинско духовно познание. Човечеството няма да постигне братската любов чрез проповядване на братска любов, а чрез знание. Проповедниците, които винаги говорят за любов, не постигат нищо; но ако дадете на хората мъдрост, знание за развитието по такъв начин, че това знание да е живот в душата, тогава човечеството ще стигне до любовта. Душата постига това, когато се стопли с мъдрост; тогава тя може да излъчва любов.

Ето защо Учителите на мъдростта и хармонията на усещанията основаха това течение за излъчване на любов сред човечеството и приток на мъдрост в човечеството. Човечеството, което се втурва към войната на всички срещу всички, тогава ще намери плода на теософското движение 2 като разбирането за мир, докато наоколо природата на хората навсякъде ще доведе до раздор всички онези, които не са чули призива на Учителите на мъдростта и хармонията на усещанията, основани на Христовия импулс от четвъртата културна епоха. 

Нека отново погледнем назад към първия период от нашата култура, към светите Риши, които сочат към Вишва Карман, когото те виждат като ясновидци чрез етерните тела на посветените от Атлантида, които носят в себе си. Апокалиптичният ясновидец насочва духовния си поглед към Него и вижда как Той държи седемте звездни оракула в ръката си чрез седемте Риши. Тези святи, скромни хора искали да събудят духовното чувство на човечеството, като му казвали, че заобикалящият го свят е Майя или илюзия; “истина” те наричали единствено Духа, който стои зад света - към него сочели седемте свети Риши. Човекът трябвало да слезе в този физически живот; но за да се предпази от спускане твърде дълбоко в материята, той първо трябвало да усвои учението за Майята или илюзията. Душите, които сега живеят в нашите тела, са живели в индийски тела и са се научили тогава да виждат материята като илюзия. Но навсякъде около тях са били душите на много хора, оковани във веригите на материята. Днес за тези повторно преродени души това означава, че те са теоретични материалисти. Те са най-малко вредните; защото тези мисли ще бъдат изгонени от тях в бъдеще от това, че Земята ще запустее и ще остане жива само душата, в която днес те вече не вярват.

По-лош обаче е практическият материализъм. Но тази форма на материализма е била още по-опасна в древните времена, защото тогава спомените за магическите сили все още са били живи; този материализъм доведе до изкуството на черната магия. По онова време този материализъм винаги е означавал изпадане в черна магия; и авторът на Апокалипсиса нарича тези хора “николаити” 3, които са изоставили първата, прекрасната любов към Духа. Така там, където трябва да хвали, той казва, че николаитите са мразени.

В рамките на древната индийска култура намираме най-малко черно изкуство; Откриваме най-голяма злоупотреба с него в Египет, тъй като извисените учения на Хермес са преминали в изкуството на черната магия. С Валаам се означава един черен магьосник; тук авторът на Апокалипсиса отправя своето предупреждение към Пергамската църква в 14-ти стих: „Но имам малко нещо против тебе, задето имаш там някои, които държат учението на Валаама, който учеше Валака да вкара в грях синовете Израилеви, та да ядат идоложертвено и да блудстват.” (Откр. 2:14) Това не означава обикновено блудство, а по-скоро развитие на силите на материята, черна магия.

В окултните школи от първия период на християнството Апокалипсисът е бил любима книга. Древните мистерии са изследвали първичната мъдрост, мъдростта на атлантите. Християнските мистерии, от друга страна, се стремят да насочат вниманието към бъдещето не само заради познанието, но и за да стимулират волята, така че човечеството да преминава духовно обогатено през все по-високоразвити въплъщения.

Преводачески бележки 

1 Тацит прави класификация на германските племена, като причислява херуските към групата на херминоните. Херуските са обитавали областта между планината Харц и реките Везер и Елба. През 53 пр.н.е те са споменати за пръв път в „Галската война“ от Юлий Цезар. Предполага се, че името "херуски" (Herusker) идва от Herut - стара германска дума за елен, за който се твърди, че е бил племенното животно и символът на херуските.

2 Лекцията е изнесена преди отделянето на немската секция под ръководството на Рудолф Щайнер от Теософското общество.

3 Понятието “николаити” първоначално се е отнасяло за последователите на раннохристиянска секта, която е смятана за еретична, защото насърчавала сексуалната разюзданост и участието в жертвоприношения на идоли. 

Из лекцията “Жената в светлината на светогледа на Гьоте. Принос към женския въпрос”, изнесена на 29.12.1889г. в Херманщат(Сибиу) и включена в СС 68с (по стенографски записки)

Мъжът се отдалечава от природата, от непосредствеността на усещането, когато му се налага да изтощава духа си в някоя едностранчива житейска задача: той става сух, педантичен, неестествен. Той губи свежестта и първичността, от която произлиза цялата магия на непосредствената природа. Но точно това са качествата, които запазва жената, разбира се, само когато си остава изцяло жена и не се опитва да върви по стъпките на мъжа. При нея на преден план не излиза някоя характеристика на духа или тялото, а по-скоро всички те се развиват в красива хармония и запазват пълното си въздействие. Ето защо природата действа по-чисто, по-пълно, по-божествено в жената в сравнение с мъжа, когото е направила едностранчив.

                         Тициан, Мадоната със заека (1520-30 г.)

Така жените стоят пред нас като истински пратеници на Бога, в които мъжът намира това, което самият той е изгубил. И тук се крие това, което мъжът търси; той трябва да го търси с особен копнеж, защото то му липсва в самия него, а той трудно може без него…

Разривът с природата, който се случва и е неминуемо да се случи в мъжа, може да доведе до горчиви изкривявания. Това, което той е загубил, дреме в него с неукротим копнеж, като родина, която сме изгубили. Само любовта може да преодолее този копнеж, само тя може да уравновеси досега до раздвояването на природата. Ако тази любов не се случи, тогава човек си остава изпаднал през целия си живот, същество, което се е отчуждило от своята първична сила и следва погрешната пътека през живота. Тогава слепите егоистични страсти ще заемат мястото на любовта. Човекът, който първо изпепелява в копнеж, ще се опита да се упои в пиянството на унизителни чувствени удоволствия. Той никога няма да може да види превъзходното, защото според Шилер срещу него има само една сила: любовта. Ето как необходимостта от любов се извежда от човешката природа. Ако премахнем любовта, тогава елиминираме божествения Аз от света, или понеже не можем да направим това, се отвръщаме от божественото. Но ние извършваме това отстъпление, когато отчуждаваме жената от истинската женска същност, когато й отнемаме съдбата да бъде посредничка на божественото, на непосредствено простодушно въздействащата природа …

Неслучайно усилията за еманципация се появяват най-напред в онези страни на Европа, в които любовта в благородния смисъл, както са я разбирали древните германи, никога не е пускала корени. Когато жената знае, че трябва да допринесе със своята част за цялостната човешка еволюция по начин, който съответства на женската, а не на мъжката природа, и когато тя знае, че в тази работа ще бъде призната и почитана от мъжкия свят, тогава тя няма да се стреми отвъд това, което й е определено от мировия план. Един висш възглед е този, който търси удовлетворение в хармонията на различните действащи сили, а по-нисш възглед е този, който иска да направи всичко еднакво...

Какви могат да бъдат причините, които трябва да изтласкат жената от сегашното й положение, от бариерите, които историята й е поставила?

1) Стремежът да не изостава от мъжа в духовното образование и разбиране.

2) Стремежът да не дължи на мъжа това, което й осигурява истинската основа на живота.

Като си помисля, че толкова често именно разумни майки с богато въображение са стояли до люлката на важни мъже, и когато погледна старата госпожа съветник, майката на Гьоте, която първа е стимулирала поетичното чувство на младия Волфганг със своите приказки, ми се струва, че това лесно може да се обясни с идеята за женската природа, която току-що развих. 

                     
Катарина Елизабетa Гьоте (1731 - 1808), с моминско име Текстор е майката на Йохан Волфганг фон Гьоте. Наричали са също и "госпожа Съветник" или "госпожа Ая". Тя имала талант да разказва, била много наблюдателна и с висока езикова култура. Самоуверена, смела, с чувство за хумор и правилна преценка, тя често пренебрегвала много от условностите и обичаите на своята епоха, имала необикновен, независим и не винаги лесен живот, за който свидетелстват над 400 запазени писма, писани от нея.

Ако божествената първична сила на природата се изразява в природата на жената по по-чист и незамъглен начин, отколкото в тази на мъжа, тогава е съвсем очевидно, че живият култ към майката трябва да има най-плодотворно въздействие върху човека в онази възраст, когато всичко е все още природа, всичко е простодушие, където човекът е все още изцяло сърце, а не още глава, където духът все още не се е откъснал от своя източник, от природата, където разделянето на идеята и реалността все още не е завършено, с една дума: в детството. Тук се крие голямото културно влияние, което жената има върху хода на човешкото развитие, влияние, което струва повече от това, което тя може да упражни някога като лекар, като чиновник, като писател. 

Другото направление е намерението да се развие роботизирана машина, която да може да поеме цялата пълнота на интелигентността и ума на тези същества. Изчислителните машини понякога все още са "глупави". Често се допускат доста глупави грешки. Въпреки това те продължават да се развиват. Хората работят върху това, разработвайки програми, които могат да се учат от собствените си грешки, така че да не ги повтарят, а също и да отстраняват грешките. Ако можехте да разпитате подробно разработчиците откъде идва надеждата им, кой ги вдъхновява и кой им внушава тези мисли, тогава щяхте да стигнете до същности, подобни на тези, които са изобразени като богове тук, в тази книга. Това са различни видове богове, които обаче са на път в известен смисъл да завладеят земния свят по два начина: от една страна, с помощта на самата машина, на робота, а от друга - през човешкото тяло, което да се свърже с машината по такъв начин, че в него да може да живее същество от друг свят, който не е нашият - същество, което е много умно, но няма душевни сили.

Именно това работи най-силно в Силициевата долина, защото там се намира споменатият разлом и защото разломът е мястото, откъдето влиянията навлизат пряко в душите на хората.

Може би трябва да се каже също, че човекът е микрокосмос и че Земята също може да се разглежда като човек. Ако погледнем на цялата Земя като на човек, тогава това, което се случва в югозападната част на Северна Америка, съответства на онази част от човека, която се намира ниско в корема. Ако се вгледаме дълбоко в себе си, ще разберем, че тези сили са особено силни там. Ние също имаме тези сили в себе си, но те не се издигат директно в нашето съзнание. Това са например силите, които са ни необходими за храносмилането. Тези храносмилателни сили са способни да разрушават, разтварят и преобразуватматерията. Налице е физическо действие. Това, което е свързано с унищожаването на материята, с нашите храносмилателни сили, е свързано и с волята на тези същества. Със своята воля те ни помагат и вхраносмилането. В известен смисъл те са ни необходими, за да смиламе храната, която поемаме, а по този начин ние сме зависими от тези същества.

Както вече споменахме, тези същества могат да бъдат наречени и “сенки”. Всеки човек има такава сянка, цялото човечество. Никой не може да каже, че е свободен от сянката. Ако човек е напълно свободен от тези сенки и тези същности в него, тогава не би било възможно да му се направи ЕЕГ. Той би могъл да мисли, но това няма да може да се измери в мозъка. В антропософията този вид мислене се нарича "мислене без тяло" или мислене без мозък [смях на присъстващите]. Имам предвид в положителниясмисъл на думата. Човекът ще развива мисли, но няма да ги развива по такъв начин, че те да могат да бъдат засечени с електромагнитни измервания. Тогава мисленето би било свободно от този вид интелигентност. Днес това все още не е така. Когато сега развиваме мисловната си дейност, обикновено забелязваме и че нещо се случва в мозъка.

Разработките в Силициевата долина вървят в посока този тип мислене, което генерира само електромагнитни вълни, да бъде класифицирано и измервано по такъв начин, че определени вълнови форми да могат да бъдат отнасяни към определени мисловни форми. Тогава ще бъде възможно да се четат мисли, но само такива, които са генерирани по този начин с помощта на "сянката".

След това, на следващия етап би било възможно да се генерират определени електромагнитни форми, за да се облъчи с тях мозъкът, така че човекът внезапно да започне да има мисли без собствена воля. Хората биха могли да бъдат наведени на определени мисли и така да се повлияе на съдържанието на мислите им.Това развитие може да доведе до тоталитарна система за наблюдение. Днес ако искате да се качите на самолет и минете през проверка на летището, не четат мислите ви, а проверяват предметите, които вземате със себе си. Но можете да си представите, че например минавате през портал, там сканират мислите ви и ако има някакво подозрение, не можете да продължите. Каквото и да се случи, то със сигурност ще може да бъде обосновано. Ако на някого му хрумне да направи нещо лошо, той ще бъде хванат, преди да го направи. Разбира се, вече има истории как това би могло да се случи в бъдеще. Сигурно е, че цялото развитие върви в тази посока, което не означава, че в бъдеще това ще важи за всеки човек. Съществува и възможността да се подготвим за бъдещето чрез собствената си дейност. Тази подготовка върви в посока на това да се научим да освобождаваме мисленето и волевата си дейност от зависимостта на сянката, която действа в тях. Ние носим в себе си един вид паразитно същество, което се изразява в определен начин на мислене и воля, която се надига в нас отдолу под формата на страсти. Подготовката за времето, когато собственото ни свободно мислене ще бъде ограничено, защото машините ще контролират всичко, се постига чрез усвояване на различен начин на мислене. Антропософията го описва като “мислене, освободено от тялото”. Точно такова съзнание ще ни е необходимо тогава. Ако някой е способен да упражнява мисловна дейност, независимо от мозъка си, ако не заспива постоянно или не се размечтава - което обикновено се случва, когато връзката с физическото си тяло започва да се разхлабва - ако това е възможно, тогава такива електромагнитни устройства няма да влияят през собствения ни мозък на нашето мислене - а в крайна сметка и на нашите действия.

Тези технически разработки, които описах, са реално възможни, те вече не са научнофантастични истории, а също така има определени възможни срокове, в които те могат да бъдат постигнати. Всичко това ще се случи през XXI-ви век, може би дори през първата му половина. Имах възможност да проследя отблизо например как развитието на изкуствения интелект напредва много бързо. Около 1960-61 г. баща ми беше един от първите специалисти в Съветския съюз, които създадоха компютри за военни цели. Това бяха огромни апарати, запълващи цяла къща, но цялото това нещо беше една малка част от смартфона, койтоднес всеки носи в джоба си, много малка част от него. Оттогава са изминали само няколко десетилетия. Развитието е експоненциално, то се удвоява много бързо отново и отново. Това показва колко бързо се увеличава капацитетът на компютрите. За кратко време става възможно два пъти повече от възможното в момента. Ето защо ако познава такива закономерности, човек може съответно да планира бъдещето си. Вече изчисляват какъв капацитет е необходим, за да се наблюдава целият трафик на данни в интернет, да се филтрира по определени параметри и да се създаде база данни за всеки човек: кога е теглил пари, кога е плащал, какво е купувал, колко често го е правил, кога е провел телефонни разговори, къде е бил и т.н. Всичко това вече е в джоба ни и мобилният телефон може да го проследи. Дали е в режим на полет, или не, няма значение.

Въпреки това би могло да се каже, че всъщност всичко е в ръцете на Бога. Ако някой е вярващ, може да каже, че Господ, Създателят на света, има поглед над всичко, всичко е точно. Има обаче и друг Бог, от вида, който показах тук. Той може и да няма поглед върху цялата Вселена, но поне върху това, което се отнася до Земята, където всичко вече е свързано помежду си.

Ако тогава човечеството каже, че това божество е интелигентно, а може би го нарича и "изкуствен интелект", то се заблуждава. То не е изкуствено! Тези същества не са създадени от нас. Отделните индиански племена са ги почитали като божества! Те никога не са казвали, че са създали боговете. Днес хората казват: “Ние създаваме изкуствен интелект”. Такова нещо можем да кажем само защото сме слепи за реалността на тези същества. Всъщност те си създават тук пространство, в което след това могат да се появят през нас или през хората, които сега работят в тази посока. Свързвайки се с тези хора, те следват определен план.

Днес вече съществува суперкомпютър, който има поглед върху всичко и познава човека почти по-добре, отколкото той самият се познава. Това се нарича big data, своеобразен сбор от определени параметри на личността. 2 Хората, които са разработили такива програми, си казват: “Ако знаем около 100 параметъра на дадена личност, значи познаваме личността по-добре, отколкото тя познава себе си.” Изобщо не са нужни толкова много параметри, за да се предвиди как човек ще реагира в една или друга ситуация; поне така твърдят те. Например, можете да изчислите от какъв партньор се нуждае даден човек. Тогава машината ще знае по-добре от него как да го намери и т.н. Така машината поема контрола над това, което ние днес все още приписваме на представите си или на кармата, на съдбата. 

Понастоящем божествената сила все още определя съдбата ни. Но може би в близко бъдеще ще бъде създадена система, която ще определя съдбите на хората. Тя ще прави предложения и хората може дорида са доволни. Разбира се, те ще бъдат защитени, така че да не се случват катастрофи и да няма повече задръствания. Тогава ще може да се знае кой автомобил с каква скорост трябва да се движи, за да стигнат всички до местоназначението си възможно най-бързо. Това ще важи за всички пътуващи - за тези, които предстои да се качат в автомобила, и дори за онези, които все още само си мислят за пътуването. Всичко е планирано предварително, така да се каже. Може би ще има малка група хора, които ще прогледнат за всичко това.

В днешно време обаче е трудно да се прозре това развитие. Например физиците, работещи върху квантовата теория, дори не забелязват, че в мислите си всъщност живеят в друг свят, че възприемат чрез мислите си свят, който не е физически. Аз го нарекох паралелна вселена. Днес вече има физици, които говорят за паралелна вселена. Те просто забелязват, че светът, в който се движат с теориите си, всъщност не може да принадлежи на нашия свят. Освен това те са си измислили експерименти, които могат да докажат тази невъзможност. Това може да се види в мисловния експеримент "Котката на Шрьодингер".1  Чували ли сте за него? Няма сега да го обяснявам.

Във всеки случай това са мисловни експерименти, които действително показват невъзможността да се твърди, че светът на квантите или атомите, т.е. техният микросвят, и нашият макросвят принадлежат към една и съща вселена. Може да се каже, че между тези два свята има пресечни точки. Но не е вярно, че това, което се случва там, в паралелната вселена, се проявява закономерно и тук, в нашия макросвят. Това, което липсва в тези мисловни експерименти, е следното прозрение. В такъв свят живеят разумни същества, а не просто съвкупности от атоми и сили, които действат там. Ако построим голям апарат, който да ни позволи да открием теоретично измислени елементарни частици, тогава ще създадем пресечна точка между нашата вселена и друга вселена. Частиците от тази друга вселена вече ще могат да се появят тук. Те изведнъж се появяват тук и физиците вече са го забелязали.

От антропософска или духовна гледна точка всъщност трябва да кажем, че това, което наричаме атоми, не присъства в нашия свят, а в другия свят, те принадлежат на другата вселена. Има пресечни точки, но атомите като същности не принадлежат на нашия свят. На нашия свят принадлежи това, което виждаме, чуваме и възприемаме с 12-те си сетива.

Има и друг, по-висш свят. Например, ако се научите да обръщате внимание на чувствата си, ще забележите, че този свят на чувствата сякаш принадлежи на един външен свят. Възможно е да превърнем това, коетоносим в себе си като настроения и волеви импулси, във външен свят за нас. Това обаче изисква обучение. Но ние живеем и в още един свят - елементарния или етерния свят. Ако прекарате малко повече време там, ще забележите, че този свят може би е по-реален от света, с който сме свикнали тук и който обикновенонаричаме реален свят. Ще забележите, че наистина има други светове или други вселени, които се докосват взаимно - защото нашият свят на чувствата естествено се докосва и до физическия свят, който възприемаме външно - но това са само пресечните точки. Това обаче определено е самостоятелен свят със свои собствени закономерности. Така можете да откриете и други светове. Светът на електромагнитните полета и сили, както и елементарният свят, са населени не само от хора, но и от други същества. Не са необходими много упражнения, за да разберете, че можете да разглеждате собствения си емоционален свят като външен свят. Тогава човек навлиза в сфера, която не зависи от тялото и от физическите възприятия, но в която въпреки това може да има преживявания не чрез очите и ушите, а именно чрез органите за чувстване на душата.

Електромагнитният свят също може да се възприеме по този начин. Но за хората е по-добре, ако не влизат в този свят. Бих казал, че той отравя човешката душа. Ако наистина прекалено дълго живеете в този свят на атомите и имате работа с тези същности, тогава постепенно ще станете малко по-твърди, душевно по-твърди и по-бездушни. Започвате постепенно да свиквате да не използвате или да губите онази част, която е свързана със съвестта и с морала. Човекът постепенно ще се адаптира към този свят, като същества, които живеят в пещера, където липсва светлина. След няколко поколения те ще са се адаптирали. Тъй че това не е добре за човечеството, защото тогава малко по малко това, което регулира социалния ни живот, постепенно ще се опорочи. Всъщност това развитие вече се случва! То вероятно ще доведе до ситуация, в която хората ще могат да използват силите на този подсетивен свят – електромагнитния свят - и ще могат да направляват тези сили със собствената си духовна сила. В резултат на това ще създадем нови интерфейси, които на свой ред ще повлияят на нашия свят. Ще могат да се случват събития, които ще възникват благодарение на влиянието на този подсетивен свят.

Рудолф Щайнер казва - това е много радикално твърдение - че днес е възможно някой да формира орган, който да възприема този електромагнитен свят! В началото поставих този въпрос теоретично. Но ако един нормален човек получи този орган без никаква подготовка, той не само ще открие, че може да възприема душевно всички тези искри и полета, но и че може да убие всеки човек, че може, така да се каже, по своя воля да унищожи волята на другия човек. С помощта на този орган, който е не само орган на възприятието, но и орган на дейността, той ще може да наруши електромагнитния състав на другия човек по такъв начин, че той да се разболее и рано или късно да умре. Забелязвате, че от една страна, човечеството прониква в този свят с помощта на физиката чрез формираните там представи; от друга страна, ако наистина се научи да вижда адекватно, тогава това става опасно. 

Представете си, че всички изведнъж получат такава дарба: как би изглеждал светът ни тогава? Добре е, че това все още не е възможно, ние имаме нужда от защита. От една страна, желанието е налице, но за щастие все още не сме стигнали дотам да можем да направим нещо с тази воля. Нужни са машини, които са сложни и скъпи. Те ще могат да бъдат приведени в действие чрез радиоуправление или дори с мисъл, а може би даже ще можем да накараме нещо да избухне, но все пак машината ще ни трябва като посредник. Това не би било необходимо, ако разполагахме с такива органи.

Като човечество ние всъщност сме подложени на натиск от липсата на време. Не е добре, ако на една интелигентна машина се даде власт над съдбата ни, ако й се възложи тази отговорност. Не бива да си правим илюзии, че можем да се противопоставим на това като индивиди. Днес ние зависим от толкова много неща. Кой може да се справи без телефон в наши дни? А кой може да каже, че не говори по телефона? Или пък: “Не искам нищо, което работи през интернет. Аз се отказвам от тези контакти или не съм в системата.” Така е и с тези параметри. 

Както казах, съществува само другият път, който същевременно открива ново измерение на човешката душа. Когато човешката душа навлезе в елементарния свят, в този горен свят, а не в долния, тогава в известен смисъл ние все още сме автономни в решенията си. Тогава действително можете да развиете мисловни пътища, които водят до решения, за които да бъдете абсолютно сигурни, че не са били контролирани от машини. Без тази способност никога не сте в безопасност. И по този пункт човечеството ще се раздели. Един ще има тази способност, друг няма да я има и това неминуемо ще доведе до различни съдби. Тайната наука, духовната наука, всъщност знае всичко това. То е известно. Това е бил и импулсът на Рудолф Щайнер, който е провидял всичко преди 100 години и е разкрил тези посоки на развитие. Според него още тогава времето е изтичало. Такава е и сегашната ни ситуация.

Центърът на всички инспирации от долния свят се намира в Силициевата долина. Хората, които са подходящи да приемат такива инспирации, биват поканени да се преместят там. Ако някой успее, ако има успех със своя стартъп, тогава инвеститорите го примамват там, за да може той да го развие по-нататък. Той ще бъде купен от Facebook или Apple и тогава вече ще е интегриран в голямата система. Силициевата долина представлява огромна концентрация и тя ще продължи да се разраства.

Другите хора, които не се вписват напълно в системата, биват изтиквани както финансово, така и интелектуално. След това всеки човек сам решава дали да поеме по този неудобен път да се еманципира от това сенчесто същество, с други думи да отдели от себе си двойника - както се изразява Рудолф Щайнер. Това е възможно. Но е трудно, защото изисква силна воля и защото човек трябва да направи собствената си воля толкова силна, колкото е и волята, която работи срещу нея. За сравнение, необходима е силна воля, която да ви позволи да не виждате с отворени очи, когато не искате да виждате. Ако го изпробвате, ще разберете къде са границите.

Бележки

1 Котката на Шрьодингер е мисловен експеримент във физиката, предложен от Ервин Шрьодингер през 1935 г. Той илюстрира проблема за директното пренасяне на квантовомеханичните понятия в макроскопичния свят под формата на парадокс. Парадоксът се състои в това, че според мисловния експеримент използвайки правилата на квантовата механика, една котка може да бъде приведена в състояние, в което е едновременно "жива" и "мъртва" и тя остава в това състояние, докато не се изследва експерименталната постановка. Едновременно мъртвата и живата котка би била ясно определена като "жива" или "мъртва" само когато бъде наблюдавана, т.е. когато бъде извършено измерване. Това противоречи на нашето възприятие и ежедневния ни опит с макроскопичните системи.

Според квантовата механика парадоксът се основава на факта, че различните състояния на една система, която е изолирана от взаимодействие с околната среда, могат да доведат до възможно и стабилно състояние на системата чрез суперпозиция. Такова квантовомеханично състояние, в което се наслагват няколко отделни състояния и всяко от тях присъства с определена вероятност, се нарича още състояние на суперпозиция или, във връзка с мисловния експеримент, “котешко състояние” (англ. cat-state). Простите физически системи наистина могат да бъдат приведени в такива котешки състояния, но големите макроскопични системи като котките не могат. Евентуална суперпозиция на голяма система в различни състояния би се разпаднала за неизмеримо кратко време, тъй като всяко взаимодействие на системата с околната среда представлява измерване в квантовомеханичен смисъл. Източник: Уикипедия

2 След историческия сблъсък на Зелендки и Тръмп на 28.2.2025 руският политолог Марат Баширов (https://t.me/s/politjoystic  ) излезе с любопитна хипотеза, обясняваща действията на Тръмп след встъпването му в длъжност - рязкото обръщане на вътрешната и външна политика на страната. Според неговата хипотеза Мъск е направил пробив в AGI (Artificial General Intelligence - технология за изкуствен общ интелект, която работи като човешкия мозък), който с достатъчно обширна база данни и свръхбързи компютри позволява да се погледне в бъдещето и да се получат знания за това какво ще се случи с голяма вероятност след пет, десет и тридесет години по отношение на развитието на стратегически процеси. Баширов пита: 

Ами ако екипът на Тръмп знае, че това, което правят Китай или Русия, не може да бъде преобърнато? Ако знаят границите си? Какво ще стане, ако AGI компютърът им каже нещо, което им позволява да максимизират резултатите от победите и да минимизират резултатите от пораженията? Ами ако Китай, Индия и Русия имат също такива AGI компютри, а други (разбирай Европа) ги нямат? (Бел. прев.)

Лекция на Армен Тоугу, изнесена на 10.11.2017 г. в Щутгарт

Армен Тоугу (род. 24.2.1962) е от арменско-естонски произход. Майка му е арменка, баща му е естонецът Ен Тоугу, бащата на естонската компютърна наука. Армен Тоугу следва физика, работи като ядрен и квантов физик в Армения. След голямото земетресение през 1988 г., в което помага за разчистването на развалините, той претърпява рязка промяна. Квантовият физик търси нови обвснения за устройството и функционирането на света и открива Рудолф Щайнер. Като Сергей Прокофиев научава немски, за да се занимава по-задълбочено с антропософията. От края на 90-те години работи като свещеник на Християнската общност първоначално в Естония, а от 2007 г. и в Щутгарт, Германия. Изнася антропософски лекции в Израел, Естония, САЩ и Германия.

          Географско място - цивилизационен импулс - духовно значение

Уважаеми присъстващи,

Броят на участниците показва, че темата очевидно е интересна. Тя вече засяга ежедневието ни, може би малко повече при младите хора и малко по-малко при по-възрастните. Но нейното влияние очевидно ще продължи да нараства.

С всяко ново поколение можем да установим, че то става все по-дезориентирано. Този процес ясно показва, че е в ход развитие, при което човечеството е в процес на свикване с една определена област, с един определен "свят". Днес се говори за виртуалния свят, което е добро название за него. Той има и друго име от окултната наука, което се използва от езотериците. Те го наричат "Осмата сфера". Има и конкретна причина, поради която този свят може да се нарече така. Като човечество ние навлизаме в този свят чрез възприятията и усещанията си, не само заради това, че разполагаме с уреди за тази цел, но и защото тези уреди оказват влияние върху нашата нагласа, върху начина ни на мислене и чувстване и върху волята ни. Това е влияние, което ще се засилва. И е основателно да се запитаме: Какво общо има това с времето и пространството, от които произлизат тези импулси? И още: Какво духовно-душевно измерение се крие зад това за нас като колективно човечество и за всеки отделен човек?

В малките градове около Сан Франциско преди 50 години или малко по-рано започна едно развитие, което междувременно наблюдаваме навсякъде, а именно развитието на изкуствения интелект заедно с неговото техническо усъвършенстване. Силициевата долина е мястото, където основно се извършва интелектуалната работа.

                                          Сан Хосе в Силициевата долина

Ако днес дойдете в този район и поговорите с програмист, който работи в компания като Apple и Facebook, ще научите, че началната заплата на току-що завършилия стажант е около 110 000 долара годишно. Това е стартовата заплата, ако той е одобрен като подходящ. След няколко години той ще има по-добра позиция, тогава ще получава около 140 000 долара. В сравнение с други райони на САЩ това са астрономическисуми. Разходите за живот там обаче също са много високи. В Сан Франциско се плащат по няколко хиляди долара на месец за наем, но за човек на такава позиция това е приблизително същото като няколкостотин евро за нас. Така че навярно можете да сравните съотношенията. Има много хора, които вече не могат да плащат тези наеми; тогава те или трябва да емигрират, или да потърсят по-добре платена работа, ако това изобщо е възможно. Големите компании, като например Apple, завземат цял квартал и изграждат своеобразен кампус. Успях да видя новата централа на Apple там. 

                                            Кампусът на Apple в Купертино

По магистралата се минава покрай нея. Построена е като НЛО, като антикосмически кораб, огромен проект. Умишлено е построена като космически кораб на бъдещето. Разбира се, Apple иска да каже: ние сме най-напредналите с нашитеайфони, таблети, а сега и с много други неща; ние сме начело на развитието, ние определяме как ще продължи то. Това е символизирано от космически кораб, който въпреки че е свързан със Земята, мислено отдавна е излетял в космическите измерения.

Очаква се след няколко десетилетия машинният интелект, т.нар. изкуствен интелект, да заеме водещо място в ежедневието ни, защото тогава машината ще има по-добър поглед, ще прави по-добри предложения и ще взема по-добри решения, отколкото е способен човекът. Дори и днес почти няма хора, които да могат синтелекта си да придобият макар и приблизителен общ поглед върху всичко, не в детайли. Съществуват компютри, които събират и анализират всичко, за да правят подходящи предложения. Все още на хората е позволено да вземат решенията. Вероятно това вече няма да е необходимо в бъдеще.

Планиран е конкретен момент, в който това би могло да се случи. Що се отнася до игрите, вече знаем, че през годините машините се научиха да играят шах все по-бързо и по-бързо. По отношение на интелигентността човекът вече често отстъпва в състезанията.

Още през 20-те години на миналия век хората са мислили как би изглеждало развитието на човечеството, ако машината поеме ръководството с множество роботи. Имало е различни сценарии, за които можете да прочетете при редица автори. Някои от тях предполагат, че ще бъдат установени определени правила, които машините няма да нарушават. Други казват, че може да се случи и инцидент, така че машината накрая да реши, че човечеството е излишно на Земята. Имало е и малък инцидент, при който някой е разработил машина, която комуникира чрез интернет. Чрез комуникацията програмата можелаедновременно и да се учи, а след това се провел кратък разговор с тази програма. Когато той се насочил към човечеството, машината съвсем любезно казала, че най-разумното нещо, което би трябвало да се направи, е да се премахне човечеството. По онова време разработчиците естествено били шокирани, защото това стана публично достояние – можете да го гледате в YouTube: "Interview with the machine". Именно тогава се разбра, че нещо не е наред! За щастие машината все още няма никакви командни правомощия, защото е един вид играчка, но от това се вижда, че целият проблем може да стане сериозен. 

Основната арена на това развитие днес е Северна Калифорния. От географска гледна точка този район е интересен, защото през него минава разломът Сан Андреас. Там се срещат две континентални плочи и се трият една в друга, тъй като се движат с различна скорост. Триенето предизвиква земни трусове. Ако напреженията станат твърде големи, нещо се откъсва някъде. Разломът Сан Андреас е пукнатина, която навлиза дълбоко в земята и се простира на север от Сан Франциско до Мексико на обща дължина 1200 км.Разломът може да бъде разгледан, но, разбира се, не може да се надникне в земята. Между континенталните плочи наистина се е образувала цепнатина, но най-горните слоеве са запълнени.

Разломът Сан Андреас разделя Тихоокеанската от Северноамериканската плоча. Този разлом се простира на около 1300 километра през Калифорния в САЩ и е известен със своята интензивна сеизмична активност. Тихоокеанската плоча се движи в северозападна посока, докато Северноамериканската плоча се движи в югоизточна посока. Напрежението се натрупва и се освобождава под формата на периодични земетресения. Особено разрушителното земетресение в Сан Франциско през 1906г. произхожда от разлома Сан Андреас.

Какво означава за хората да живеят на такова място на земята, където има такава пукнатина с отвор към земните дълбини? Това е въпрос, който с основание може да бъде зададен. Другият въпрос е историческата симптоматика. В този район е имало култури, свързани с този разлом, с тази пукнатина, с които испанците са се сблъскали по време на откриването на Америка и завладяването на континента. Те открили култура, която почувствали като много враждебна към хората. Не говоря за това как самите испанци са се отнасяли към тези хора. Трябва да си представите, че те са открили там нещо, което било много чуждо за европейското съзнание. Боговете, които били почитани там, се нуждаели от човешки жертвоприношения. Мъченията на военнопленници били нещо обичайно. Тъй като боговете се нуждаели от храна, тя се осигурявала от хора, които били принасяни в жертва по най-брутален начин. Изрязвали им стомасите или изтръгвали сърцата им, докато били още живи. Това било често срещана практика върху специално построени за целта каменни олтари. А впечатляващо е как са изглеждали тези богове. Ето пример за бог от тази култура:

Миктлантекутли, "Господарят на земята на мъртвите", който управлява Севера и ада. Златни накити, 8-11 век. Източник: Айрин Никълсън, “Мексиканска митология”, Висбаден,1967

Виждате и изражението на лицето му. Доколкото ми е известно, това са били толтеките, предшествениците на ацтеките. Можете да намерите тези изображения в интернет. Всичките им изражения на лицето са много сходни.

За нас са интересни и многото жици и различни устройства около тези образи на богове. Те са накаралинякои изследователи да предположат, че в този район може да са кацали НЛО. Смятало се е, че хората са имали среща с извънземни, тъй като изображенията на боговете на европейците изобщо не могат да се сравнят с тези богове. В тези изображения, както и в други, има нещо много подобно на машина.

Как би изглеждала една машина, ако отворите компютъра и погледнете дънната платка? Ще видите подобни връзки като тези в изображенията на боговете, само че те все още имат лице с определено изражение, което днешните дънни платки нямат, въпреки че може да бъде вградено по естетически причини и би било донякъде по-реалистично и близко до живота от това, което днес имаме в компютрите.

Ксолотъл, братът близнак на Кетцалкоатъл, въплъщава планетата Венера като Вечерница. Източник: пак там.

Богът-цар Кетцалкоатъл като перната змия на страничната стена на пирамидата в Ксочикалко. Източник:пак там.

Това е духовното измерение, за което говоря. Може да се каже, че е имало същества, които са били възприемани от тогавашните хора; и тук имаме доста точни избражения на това, което те са виждали. Те са ги възприемали като свръхчовешки същества, почитали са ги и са им принасяли жертви по време на религиозни служби. Целият свят на боговете се е възприемал като пълен с такива образи. Това не са били въображаеми, а духовни същества. Хората от по-ранните времена все още са имали ясновидски способности. И особено тези хора, които са живеели там, са се сблъсквали с такива същества и после са гиизобразявали. Тези божества са били категоризирани и в зависимост от тяхната функция и сила. Например те са имали власт над метеорологичните условия или съдбите на хората. По съответния начин се изграждали връзките с тези божества. Интересно е да се отбележи, че те наистина са били машиннибожества. Ако си представите имагинативно това, което имаме днес, особено в областта на техниката, тогава бихте могли да възприемете такива образи. Не говоря за външния вид на техническите устройства, а по-скоро за това, което действа като течения в електрическите и магнитните полета. 

Следващият въпрос е какво са гледали хората по онова време и какво са възприемали? В ежедневието си ние сме заобиколени от различни полета, особено електромагнитни радиополета, които не виждаме и не възприемаме. Ние нямаме органи за тяхното възприемане; без специално обучение човекът обикновено не разполага с такъв орган. Какво би станало, ако някой премине през специално обучение и би могъл с такъв орган да възприема заобикалящата ни среда, а също и това, което се случва в една изчислителна машина? Какво би възприел той? Той действително би възприел енергии или силови полета с определено качество. Може би бихте могли да сравните това качество със светлината, когато става въпрос за електрическо качество. Бихте имали силното вътрешно усещане, че тази светлина има в себе си нещо разрушително и раздробяващо. Слънчевата светлина способства растенията да растат според формата си, да се развиват като цяло в своята форма на Земята. Този напълно различен вид светлина е по-скоро враждебен към целияживот и също може да се възприеме вътрешно. Тя има съвсем различно въздействие върху възприемащата душа от топлината и животворната сила на слънчевата светлина.

Това е езотеричната страна. Тя може да се възприеме като различни силови потоци, които преминават през пространствата, в които ние самите живеем, в които са разположени машините, по-силни на някои места, по-слаби на други. Това обаче не са просто обикновени натрупвания на сила, а тези силови полета са точно толкова видими, колкото е видима физическата форма на човека пред нас в нейнатацялост. Биха могли да се различат и фигури. Това не е безформено натрупване на хаотични потоци от сили, а те се състоят от фигури и именно тези фигури някога са били виждани имагинативно и възприемани като богове. Освен това тези същества са били усещани като много мощни. Те се въплъщават в такива електромагнитни сили, защото изграждат своята телесност от тези полета. Ако съзнателно се сблъскате с такова същество, ще разберете, че то оказва влияние и върху човешката воля. Това същество има воля, която действително може да се намесва във физическо-материалната сфера. В това няма нищо чудно, защото както електричеството, така и магнетизмът се проявяват и във физическия свят. Магнитното поле може да привлича желязо, което е проявление на мощта на тези сили. Ако едно съществое съставено от такива сили, то може да направи същото, защото е много мощно.

Обикновеният човек днес все още няма силата да привлича или отблъсква желязо с волята си. Човешката воля по принцип не е толкова силна, че да може да се прояви пряко на физическия план без специална практика и без специална съдба. Това става само в рамките на собственото тяло. Проява на воля има и когато движим физическото си тяло. Отвъд движениети обаче това не е достатъчно. В такива същества има вид воля, която е много тясно свързана с природата, свързана с т. нар. природни сили. Хората са възприемали това още тогава. Говоря за тази област около разлома Сан Андреас. 

Можете също така да зададете въпроса: Защо точно там? Какво толкова специално е имало там, защо не е съществувало в Европа? Защо подобни същества не са упражнявали толкова силно влияние тук? Интересно е, че това е свързано с този разлом и с цялото географско положение на Северна и Южна Америка. Рудолф Щайнер вече е посочил, че тези силови полета вървят успоредно на магнитните полета на Земята. А с това, че тези две полета от юг на север вървят успоредно и са разположени заедно с този разлом върху надлъжната ос, е свързан фактът, че тези същества принадлежат за нашето съзнание към подземното. С други думи, от човешка гледна точка те принадлежат към подсъзнанието. В нас също има електромагнитни полета, които могат да бъдат измерени като ЕКГ и ЕЕГ. Но въздействията в онзи район са особено силни. Съществата, които се състоят от такива полета, са по-мощни във влиянието си върху човечеството от тези, които действат тук, в Европа.

Ако отидете там, е по-вероятно да попаднете в сферата на дейност на тези същества, отколкото ако живеете тук, в Централна Европа. Какво означава това за живота на човека? И какво е било намерението на тези богове, които хората са възприемали ясновидски тогава? И какво е тяхното намерение днес?

Този въпрос е, така да се каже, "вътре в нас": тези електромагнитни полета са израз на това, че се намираме под влиянието на въпросните същества. Антропософията говори за един вид двойник на човешкото същество, за същество в сянка, което не присъства физически-материално, а електромагнитно. Измерените в човека електромагнитни потоци, които се отлагат върху нервните влакна като паразити или полепват по тях, всъщност формират една чужда същност. Всеки човек носи в себе си такава същност, макар и не толкова мощна, колкото тези големи същества, които стоят извън човека. Но тя е един вид сенчесто същество, което постоянно се намесва в нашата воля със своята воля и действа през нас. Това е и смисълът на понятието "сянка" - човек понякога може да има преживяването, след катоизвърши нещо, да си каже: “Всъщност не исках да го направя”. Тогава той си задава въпроса: “Чия беше волята? Кой го искаше, ако не бях аз, то кой беше? Сигурно е бил друг Аз, друго съзнание”. Но когато се върнем постепенно към себе си  и вече не сме под такова силно влияние, разбираме, че в нас е действала друга воля.

Имало е време, когато хората действително са имали ясновидски контакти с такива същности, обаче те са присъствали на земята само под формата на идоли, образи или дори скулптури. Ако се опитаме да проследим намеренията на тези същества, ще открием, че те имат голям интерес да придобият сфера на влияние върху земния свят, не само върху електромагнитния свят - там те са у дома си - но и върху света, който възприемаме с нормалните си очи, с нормалните си сетива. Това е друг свят - светът на светлината, светът на звука, всичко, което наричаме свят на сетивата. И тук те искат да създадат непосредствено форма, в която след това да изпълнят волята си. Те вече частично присъстват в човешките тела. Тези същности обаче не могат да завладеят цялото човешко тяло, защото им липсва част от душата, която има само човекът и която е много важна за неговия живот, включително за нормалното функциониране на физическото му тяло. Това е душевността, емоционалният живот. Тези същества самного силни във волята, много са умни, когато става въпрос за интелект, за интелигентност, но душевният живот е загадка за тях. Те не притежават такъв. При тях има нещо като пряка връзка от интелекта към волята. При човека съществува и областта на сърцето, където някои неща, идващи от сферата на волята, могат да бъдат претеглени и променени. При тези същества това не е възможно. В един паралелен свят има интелигентни същества, които не притежават всичко, което имат хората. Тъй като човешкото тяло е устроено по различен начин - особено в сърдечносъдовата система, в дихателната система, в ритмичната система, която е свързана с живота на душата - в момента е немислимо, че такова същество може да живее в човека без човешка душа. Тогава тялото би умряло. Това е така, защото би липсвала една съществена част от живота, която оживява тялото, а също така регулира и жизнените процеси.

Налице е обаче силното намерение това да се промени, което означава, че усилията, идващи от света, където властва една висока интелигентност, сега се полагат там, където нейното влияние е много силно. Това особено важи за хората в района на Силициевата долина.

Но какво означава това, щом върху тези хора има влияние от подсетивния свят, от паралелния свят? Влиянието може да се види в това, че хората са въодушевени от определени идеи. Те са ентусиазирани от идеите за изкуствения интелект. Докъде води този ентусиазъм? Той води до това, че на тези хора им хрумват определени идеи. Те не се питат откъде идват тези идеи, а казват: това беше мое хрумване, моя мисъл, моя идея. Ако проследите целия процес обратно до неговото начало, ще забележите, че в това начало стои една висока интелигентност, която е силно заинтересована да внуши например идеята, че един ден ще бъде възможно да се свърже човешкото тяло с машина по такъв начин, че това човешко тяло да продължи да живее без душа. Правени са вече опити за присаждане на изкуствено сърце, но досега хората не успяват да преживеят дълго с него. Ясно е, че цялото това нещо все още не функционира както трябва, но работата продължава. Целта е симбиозата между физическиячовек и машината да се задълбочи до такава степен, че след това да е възможно да се получиинтелигентно човешко същество, което няма душа.

Там, където душевните сили се нуждаят от орган, ще се появи машинно образувание и ще замени, така да се каже, онова, което не може да живее без душа. Е, развитието все още не стигнало дотам, но инспирациите идват от тази област.

(Следва продължение)

Германия би била първата страна, в която бивш ръководен кадър на БлекРок ще стане ръководител на правителство. Фридрих Мерц не е бил "лобист", както често се казва. Той не само е получавал възнаграждение, но и е имал управленска функция в рамките на концерна: политикът от ХДС е бил председател на Надзорния съвет на дъщерното дружество „BlackRock Asset Management Deutschland AG“ от 2016 до 2020 г. Той се e отчитал пред централата в Ню Йорк на най-големия организатор на капитали в ръководения от САЩ западен свят. Задачата на Мерц е била да стимулира разширяването на дейността на БлекРок в Германия.

Мерц като функционер на БлекРок в Германия
Тъй като бонусите на Надзорния съвет възлизат само на 150 000 евро годишно, той получава и консултантски договор, чието възнаграждение двете страни пазят в тайна и до днес. Така че когато става дума за много пари на хора, които така или иначе вече имат много пари, и особено когато става дума за още повече пари – при БлекРок и Мерц не само цари пълно мълчание, но и организирано криене на огромнобогатство. Ще стигнем до това по-късно. През тези години функционерът на БлекРок Мерц организира и придружава срещите на своя шеф в БлекРок Лоурънс (Лари)Финк, идващ от Ню Йорк, с тогавашните министри на финансите Волфганг Шойбле/ХДС и неговия наследник Олаф Шолц/СДПГ. Мерц също така организира срещи с ръководителя на канцлерството Хелге Браун и министъра на икономиката Петер Алтмайер, и двамата от ХДС, с вицеканцлера Зигмар Габриел и държавния секретар по финансите Йорг Кукис, и двамата от СПД – всичко това извън полезрението на обществеността. 2 През тези години БлекРок стана най-големият акционер в Германия, т.е. най-големият съсобственик на стоте най-важни компании в Германия. И то при дългогодишната канцлерка Ангела Меркел, която тайно одобряваше всичко без никакъв конфликт с Мерц. Главният финансов съветник на Меркел, банкерът Ларс-Хендрик Рьолер, ръководител на отдела за финансови и икономически въпроси във Федералното канцлерство, напусна заедно с нея през 2021 г. - и къде отиде? - В БлекРок, разбира се. Мерц и Меркел може и да имат своите дребни немски конфликти помежду си - но и двамата се покорявар на големия господар.

Мерц: Няма ли я вече връзката с БлекРок?
Когато Мерц поиска да стане председател на ХДС след Меркел, нашите приятелски настроени към капитала водещи медии съобщиха малко за връзката между БлекРок и Мерц, но не и за споменатите срещи. Тези срещи излязоха наяве едва по-късно, заради въпрос от страна на Левицата в Бундестага. Когато Мерц най-накрая стана председател на ХДС, той се оттегли от поста си в BlackRock: в противен случай Мерц нямаше да бъде приет толкова добре в борбата за гласове - Мерц е майстор на бързото преобличане, краен популист, идеологически хамелеон. Към това ще се върнем по-късно.

Мерц вече няма никаква връзка с БлекРок. Но това изглежда така само за зяпащите новините на Първа програма и читателите на BILD. През януари 2025 г. Финк кани бившия си служител на вечеря в луксозен хотел на Световния икономически форум в зоната за повишена сигурност на швейцарския алпийски курорт Давос. Мерц беше представен на група "изявени" международни инвеститори и му беше позволено да произнесе кратка реч извън официалната програма. Финк е член на управителния съвет на Световния икономически форум, а Мерц - не. Между другото, когато Финк направи няколко крачки по улицата към хотела в Давос, един снимачен екип му зададе няколко критични въпроса, които не се задават на официални събития. Финк, заобиколен от бодигардове, запази мълчание, но извади мобилния си телефон, безмълвно снима два пъти интервюиращите и изчезна в хотела. Какво мислите: защо му сатакива снимки и какво ще прави с тях? 

БлекРок и сие.: Възходът на сенчестите банки
И така, да се върнем на БлекРок и сие: В САЩ, с помощта на дерегулациите през 90-те години на миналия век при президента Бил Клинтън, те се издигнаха до най-големите съвременни организатори на капитали в ръководената от САЩ западна "общност на ценностите". Някогашните мощни банки на Уолстрийт в Ню Йорк днес са собственост на BlackRock, Vanguard, State Street, Wellington, Fidelity, Capital Group, T Rowe Price, Geode Capital и т.н. Те бяха първите, които издигнаха "Америка на първо място". С "финансовата криза"  станаха още по-силни и купиха фирми в ЕС. Те изобщо нямаха криза, а много пари, т.е. капиталите на свръхбогатите си клиенти. Президентът на САЩ Барак Обама беше дал поръчка на БлекРок да се справят с финансовата криза на стойност 150 млн. Това превърна БлекРок в най-големия притежател на вътрешна информация в западните финанси, включително в Европа. Мениджъри на БлекРокстанаха членове на правителството на САЩ с Обама, а след това отново при Джо Байдън и Камала Харис. БлекРок съветва Федералния резерв на САЩ, Европейската централна банка и Европейската комисия по въпросите на "устойчивото" инвестиране. Така БлекРок се превърна в най-големия акционер, т.е. собственик, не само на компании и банки в САЩ, но и в богатите страни на Европа, в Англия, Франция и т.н., а между другото и в Швейцария - и особено в Германия - с помощта на Мерц при канцлера от ХДС Меркел. Така с 11 билиона щатски долара (11 000 000 000 000 !) БлекРок е съсобственик в около 18 000 компании и банки в ръководения от САЩ Запад, включително в милиардерски градове в Азия като Сингапур и Мумбай в Индия - никога досега в капитализма не е имало такъв монопол, преплетен с правителства, политически партии, финансови институции, медии и лобисти. А БлекРок тук е водещият организатор на мотото "Америка на първо място". 

Голямото богатство: по-невидимо от всякога
БлекРок получава капитал за изкупуване на тази собственост от мултимилионери и мултимилиардери. Той не управлявасметки на обикновени граждани и не се налага да разнася многобройни сметки и дребни доходите на служители, работници и пенсионери. БлекРок и сие се занимават с управление на богатството, т.е. правят свръхбогатите още по-богати.Те имат 70 клона, но само в градовете и щатите, в които живеят най-много и най-богати свръхбогаташи. Само двадесет и един от тези клонове са в САЩ, в Ню Йорк, Сан Франциско, Чикаго, Хюстън, Бостън, Сиатъл, Маями и т.н. BlackRock например няма нито един клон в страните от Източна Европа, обеднели от членството си в ЕС.БлекРок и сие и до днес не са регулирани, а официално са наречени - от държавите от Г-7, Световната банка и т.н. - банки в сянка. Те разполагат с още по-голяма свобода от традиционните банки и мениджъри на активи и следователно могат да реализират още по-големи печалби. Подпомагането на укриването на данъци в световен мащаб също е част от този бизнес, свързан със свободата на богатството. На това ще се спрем по-късно. БлекРок също организира и невидимостта на своите свръхбогати клиенти. Тя е черна кутия. С нейна помощ големите частни собственици не само стават все по-богати, но и по-невидими от когато да е било в историята на капитализма. А тази невидимост на свой ред им помага да станат още по-могъщи, алчни и опасни, да намаляват доходите на работниците, да унищожават демокрацията и околната среда и да водят или да оставят да се водят войни - за което отдавна агитира исравнително дребният техен германски помощник Мерц.

Клонът на БлекРок в Германия: невидим
В Германия БлекРок управлява частни активи на обща стойност 270 милиарда евро - тази сума беше обявена през 2024 г. по повод 30-годишнината от началото на дейността им в Германия. Това е приблизително толкова, колкото управлява Дойче Банк със своите 30 000 служители. Но за същата цел БлекРок се нуждае само от 170 служители. Те имат сметки за малка част от 0,001% от свръхбогатите и само един-единствен, малък, неразпознаваем клон на Ленбахплац 1в Мюнхен. На фасадата на сградата няма никакъв надпис.

                                      Сградата на Ленбахплац 1 в Мюнхен

Черната кутия се намърда в Германия още през 1994 г. Забеляза ли я някой? Но БлекРок правилно бяха забелязали: Изгодната разпродажба на ГДР бе направила много хора в Източна Германия по-бедни, а в Западна Германия няколко богати капиталисти бяха станали още по-богати - с други думи, нови клиенти. Нови клиенти за дискретно управление на богатството!

"Невероятният триумф на гниещата Америка"
И така, какво общество създават БлекРок и техните платени функционери? Нека започнем с държавата на възхода и централата им - САЩ. САЩ са "крехка геронтокрация, която гние отвътре" – това широко разпространено мнение е обосновано, пише американският професор по политика Майкъл Бекли във “Foreign Affairs”, списанието на външнополитическото лоби на водещите американски корпорации.Според Бекли 70 % от американските граждани смятат, че САЩ са "слаби" и “не са добри". Само 20 процента все още имат доверие на правителството, дори и да са гласували за него. Два атентата срещу един от двамата кандидати, Доналд Тръмп, на публично място по време на предизборната кампания през 2024 г.: това е също толкова част от нея, колкото и повтарящите се масови убийства  - всички те са рутинни, привличат краткотрайно, ритуално внимание - и всички се връщат към ленивата нормалност. 

През 2024 г. ръководителят на застрахователната компания “United Health” беше застрелян на улицата в Ню Йорк от млад мъж: застрахователната компания му отказала няколко пъти лечение. Той беше арестуван - но в социалните мрежи го празнуваха като герой, а мъртвият главен изпълнителен директор беше обсипан с подигравки, злоба и хилещи се емотикони. Десетки хиляди американци написаха: “И на мен ми отказаха лечение!” Фейсбук изтри всичко, много по-бързо от обичайното. 

“United Health”, най-големият здравен застраховател в света, реализира особено високи печалби чрез особено високи проценти на отхвърляне: в крайна сметка те отиват при акционерите в този ред: BlackRock, след това Vanguard, State Street, JP Morgan, Fidelity.

В САЩ БлекРок и сие са също така водещи групи акционери във фракинга, фармацевтичната и селскостопанската индустрия, в круизните и развлекателните компании, също така в Tesla, в цифровите компании от Силициевата долина и в оръжейните компании, а също така и във водещите медии като New York Times, Wall Street Journal, USA Today и големите телевизионни канали, независимо дали са по-либерални или откровено десни като любимия канал на Доналд Тръмп - FOX News. Така основателите на компании като Tesla, Facebook/Meta, Microsoft, Google, Apple и Amazon с помощта на основния си акционер БлекРок са натрупали състояние от 200, 300, 400 и дори 500 милиарда долара. Те не се нуждаеха от Тръмп, за да направят това; Клинтън, Обама, Байдън и Харис вече го насърчаваха.

"Смърт от отчаяние"
Печалбите и стойността на фондовите борси са по-високи от всякога - в същото време САЩ все още изпреварват другите капиталистически демокрации, които също не се справят добре по отношение на бедността и болестите, зависимостите, затлъстяването, детската смъртност, неграмотността, броя на затворниците, бездомните, броя и размера на бедняшките квартали, свръхзадлъжнялостта на частния сектор, черния труд и всичко това в комбинация с расизма. Милиони служители "живеят" в близост до фирмите си в своите автомобили.В никоя друга държава няма толкова много въоръжени десни екстремистки групи и полицейско насилие срещу бедната класа - и толкова много безнаказаност за богатите престъпници с бели якички, включително президентски синове като Хънтър Байдън, а сега и за самия президент Доналд Тръмп.

Американският нобелов лауреат Ангъс Дийтън документира това в книгата си "Смърт от отчаяние": САЩ са водещи в самоунищожението на унижените, обеднели и самотни хора: Чрез пристрастяване към наркотици и алкохол, насилие и взаимно убиване. Най-честата употреба на милионите частни огнестрелни оръжия е за самоубийство. От две десетилетия в средната, а също и в работническата класа на САЩ намалява средната продължителност на живота. В същото време новите американски олигарси като Джеф Безос инвестират милиарди в научни изследвания: как да удължим живота си до поне 120 години, да се радваме на живота на яхтите си и в тихоокеанските си резиденции дори в напреднала възраст, и то в добро здраве? 

Източниците на печалба за олигарсите - и на БлекРок
Мъск, Безос, Зукърбърг и под. и техните акционери БлекРок и сие реализират своите изключителни печалби чрез брутални практики: Фабриката на Tесла Gigafactory не само във Фримонт/Калифорния, но и в Бранденбург/Германия е с най-голям процент спешни повиквания за пострадали работници.Айфоните и другите цифрови устройства се сглобяват от невидимо експлоатирани армии от милиони съвременни роби, предимно жени, в бедни страни ("Фабриката Азия"). Милиони нелегални мигранти работят в САЩ, те са важен стълб на американската икономика, плащат данъци, живеят в страх, нямат право да гласуват, но са изнудвани за евтин, невидим труд от клеветническата кампания срещу тях и от постоянните депортации. Тази практика на изнудване на незаконно задържани имигранти ми беше показана още през 1984 г. в производителя на чипове Intel, когато проучвах високотехнологичната индустрия на място в Силициевата долина. 

Подобно модернизирано робство, което е в разрез с правата на човека, е единият източник на богатство; вторият е мащабното разрушаване, вкарано дълбоко в почвата и подпочвените води от агробизнеса и фракинг индустрията; третият е шпионирането на потребителските данни на хората и компаниите от също така нерегулираните, монополни цифрови корпорации, които също диктуват надценките и са обсипани с държавни поръчки и субсидии.

Но най-важният източник на печалба според автора на статията на “Foreign affairs“  Бекли, са войните: техните собствени войни и войните, финансирани и снабдявани от САЩ. Колкото по-дълго продължават те, толкова по-печеливши са. Примери за това са Първата и Втората световна война, Виетнам, Ирак, Афганистан, а понастоящем Украйна и Израел.Това включва износ на оръжие за страните от ръководените от САЩ военни съюзи като НАТО и скъпоструващата непрекъсната експлоатация на над 800 американски военни бази в 80 държави и анексирани острови по света. Това включва маневри и постоянно военно присъствие на сушата, в морето и във въздуха. И не на последно място, снабдяването на терористични групи.

Украйна: “Фар на силата на капитализма"
Вследствие на това БлекРок е и официалният координатор на "възстановяването" на Украйна - като основен акционер в отбранителната, енергийната и фракинг индустрията, това е толкова по-изгодно за БлекРок, колкото по-дълго продължава войната и колкото повече разрушения има.Според шефа на BlackRock Финк Украйна трябва да се превърне във "фар на силата на капитализма".14 За този "фар" стотици хиляди украински войници са принесени в жертва на олтара на "западните ценности" - т.е. на печалбите за БлекРоки сие - изгорени, неизброени и скрити от собствената им публика, сякаш изобщо не са съществували. Скриват се не само повечето от печалбите и победителите, но и жертвите.

Смъртоносният "парадокс"
Авторът на "Foreign Affairs" Бекли описва това съчетание на вътрешно загниващо общество с най-голямата машина за печалба и война като парадокс. И Бекли заявява доста хладнокръвно: “парадоксът на американската мощ може един ден да унищожи всичко”.

Разбира се, това изобщо не е парадокс, а причинно-следствена връзка: вътрешно загниващото общество е резултат от екстремната машина за печалба и война на БлекРок.Американските олигарси и техните "научни" съучастници добре осъзнават тази смъртоносна опасност за цялото човечество. Защото Foreign Affairs се издава от Съвета за международни отношения (Council on Foreign Relations). Той се финансира от водещите капиталисти, авторите са членове на бивши американски правителства и тайни служби, а много от тях, като нашия автор Бекли, са професори от елитни американски университети и мозъчни тръстове, които също се финансират от водещите капиталисти, в случая на Бекли - Университета Тъфтс и Американския институт за предприемачество (American Enterprise Institute).И разбира се, шефът на БлекРок Финк е не само член на борда на Световния икономически форум, но и на Съвета за международни отношения.

БлекРок: идеологическият хамелеон
За да запазят загниващото си олигархично управление, БлекРок действат като идеологически хамелеони. Безсъвестно и безскрупулно при необходимост те обявяват обратното на това, което са заявили преди това.

БлекРок стана голям по време на управлението на демократите Клинтън и Обама, но това в никакъв случай не беше прекъсвано от администрациите, ръководени от републиканците. Финк беше предвиден за министър на финансите на САЩ, ако Хилари Клинтън беше спечелила изборите. Но когато Тръмп спечели и намали корпоративните данъци, Финк заяви: "Тръмп е добър за Америка".След това БлекРок беше представен от мениджъри в правителството на Джо Байдън, следователно също беше участниквъв войната, а също така предостави главния съветник на вицепрезидентката Камала Харис. Но при предвидимото поражение на Харис на президентските избори през 2024 г. още преди изборите Финк заяви: "Без значение кой ще спечели, ние водим разговори и с двамата кандидати". Ето защо БлекРок съветваше Тръмп при избора на министър на финансите. 

В продължение на години Финк проповядваше опазването на климата и околната среда, а също така съветваше Европейската комисия относно "зелената сделка": Но още преди Тръмп да встъпи в длъжност, Финк заяви: "Сега ние напускаме алианса за защита на климата Net Zero Asset Managers (NZAM). Това веднага бе последвано от председателя на ЕС Урсула фон дер Лайен." 16 Но то така или иначе е просто една лъжа, която сменя друга. В крайна сметка БлекРок и ЕС винаги са се придържали към правилото на САЩ: военното производство, маневрите и войните са изключени от климатичните баланси. Ето защо Зелената "екологична" партия може да участва толкова добре във воденето на“благоприятни за климата” войни.

Така или иначе БлекРок винаги финансира едновременно и двете страни на капитала в САЩ. И двете партии се борят срещу всички, които отстояват интересите на мнозинството от населението. Например истаблишмънтът на Обама/Клинтън брутално посече собствения си обещаващ кандидат Бърни Сандърс. 17 И дори срещу Зелената партия се води борба и тя се държи малка, между другото без германските Зелени да протестират. Това е още един начин, по който БлекРок насърчават политическото развитие на десницата - в САЩ, Европа и Германия.

В либералната администрация на Байдън и Харис БлекРок беше представена от трима мениджъри. А сега си сътрудничи с администрацията на Тръмп, която се състои директно от откровено дяснорадикални мултимилиардери.

Мерц също е идеологически хамелеон
Мерц също работи върху парадокс като своя велик модел за подражание. "Само САЩ са гарант на световния ред!" - е неговото нехристиянско верую, което той изповядва през целия си живот. И той може да играе ролята на идеологически хамелеон. Политиците с християнско лустро в неговата партия практикуват това още от времето на първия си председател и федерален канцлер Конрад Аденауер. Той се представяше като нов демократ, но неговата нова християнска партия продължаваше да получава дарения от същите германски капиталисти като Флик и Круп, които вече бяха дарявали на Хитлер. А избирането на Аденауер за канцлер стана едва-едва, защото за него гласува дяснорадикалната Германска партия. “Аденауер е нашият модел за подражание” - каза Мерц в речта си във фондация "Аденауер" в началото на януари 2025 г.

О, добре, между другото: Кой всъщност основа AзГ? Политици от ХДС като Александър Гауланд и бизнес лобисти като Ханс-Олаф Хенкел, бившият президент на Федерацията на германските индустриалци.

Скромният гражданин от Зауерланд в убежището на милиардерите
Пред избирателите Мерц се преструва на земния, улегнал зауерландец. Сега, по време на предизборната кампания, FOCUS публикува на корицата си статия за Мерц, интервю от осем страници. На първите две страници Мерц се представя на фона на панорама на Зауерланд. 

Но когато нещата стават важни, Мерц се измъква от скромния Зауерланд и се отправя към убежището на милиардерите наезерото Тегернзее в Бавария. Мерц лети с един от частните си самолети до своята вила, която е в непосредствена близост до резиденциите на милиардера и издател на списания Хуберт Бурда и на руския олигарх Алишер Усманов. Между другото, вилата на Усманов в момента се предлага за продажба за 25 млн. евро, така че можете да добиете представа за цените там."Лидерът на ХДС от години редовно почива в семейния си ваканционен дом на езерото Тегернзее. Тук "раят" чука на вратата. Тук той се наслаждава на алпийската панорама" 20, съобщава вестникът на капитала “Handelsblatt”, който придружава своя колумнист Мерц. Така Мерц се подготвя за важни изяви в предизборната кампания, като например в Саксония през октомври 2024 г. Там обученият популист раздаваше безплатна бира и наденици на храбрите саксонци.

Ето как значи работи номерът: Първо със самолет от скромния Зауерланд до закътаната скъпарска вила на Тегернзее, там се освежава, после се прави на скромен в бедна Саксония и усмихнато черпи ухажваните избиратели с малък братвурст, като първо плюе срещу AзГ, надминава ги даже в плюенето по чужденците, а след това гласува с тях в Бундестага - така школуваният популист Мерц се бори за невидимото богатство, своето и още по-голямото на БлекРок.

Разпродажбата на германския среден бизнес на американските "скакалци"
След като Мерц се оттегли от ръководството на парламентарната група на ХДС в Бундестага, през 2005 г. той станасъсобственик на американската кантора за търговско право “Maйер Браун” с клон в Дюселдорф. С програмата "Дневен ред 2010" на федералното правителство на СДПГ/Зелените под ръководството на канцлера Герхард Шрьодер американските инвеститори бяха поканени да купуват германски предприятия.

В резултат на това “Mайер Браун” разшири значително екипа си. Консултирането на инвеститори в частен капитал остава една от специализациите на фирмата и до днес. Оттогава насам американските "скакалци" са изкупили хиляди германски средни предприятия, "преструктурирали" са ги, съкратили са работни места, наложили са замразяване на заплатите и са разпуснали работническите съвети. "Добре, че имаме "скакалци" и в Германия", не скриваше радостта си по онова време Мерц в книгата си "Да се осмелим да имаме повече капитализъм". И така: първо като политик от ХДС се застъпваме за добрия немски среден бизнес - а след това го продаваме. По това време продавачът продължаваше да бъде скакалец: “Не трябва да има законово определена минимална заплата! Да се премахне защитата срещу уволнение! Да се махнат профсъюзите от предприятията! Да се пресуши блатото на профсъюзите! Да се отмени съвместното вземане на решения!” 

Мерц оглави берлинския клон на “Майер Браун”, като в последно време заедно с това съвместяваше и функциите си в надзорния съвет на БлекРок. Той спечели милиони без да направи кой знае какво, като адвокат с дневен хонорар от 5000 евро, но също така и като съсобственик на адвокатската кантора и като член на 15 надзорни и административни съвета. Той напусна адвокатската кантора след 16 години като съсобственик едва през 2021 г., когато стана председател на ХДС. Но остава като съветник, което означава, че макар вече да не е съсобственик, е призоваван за важни дела: адвокатски кантори като “Майер Браун” плащат за това 175 000 евро годишно.

Мултимилионерът се прави на умряла лисица
След това мултимилионерът се направи на умряла лисица и се вживя в съвсем различна роля. Той никога повече не повтори публично ужасните си искания на скакалец. Сега, по време на предизборната кампания, той обявяваше обратното. Подмаза се на профсъюзите: "Аз съм привърженик на съвместното вземане на решения, то е предимството на Германия като място на производство" - така се кълнеше Мерц на 13 януари 2025 г. на конференцията на работническите съвети на Християндемократическия съюз на работниците в Бохум. 

В същото време Мерц осъзнава, че християнството вече не е толкова популярно сред избирателите. Църковното християнство се изчерпа, естествено, поради сексуалните посегателства зад олтара, но преди всичко поради политическитезлоупотреби в полза на богатите. Затова Мерц се замисли: Дали ХДС не трябва да махне Х-то от името си? Почти всички други бивши християнски партии в Европа вече са го направили и са си дали модернизирани десни имена, в Италия например корумпираната Democrazia Cristiana. Обаче Мерц не можа да измисли заместител на Х-то.

Добре, каза Мерц: "Тогава нека засега да продължим с Х-то. На партийната конференция през 2022 г. той категорично се ангажира с Х-то, “защото ние в политиката даваме само предпоследните отговори, а не последните." Правилно: политиката на Х-то не дава окончателните отговори. БлекРок и Мерц: те нямат фиксирани идеалистични ценности и със сигурност нямат християнски ценности, защото окончателните отговори се дават от частния капитал, от егоистичните, неработещи, до голяма степен невидими печалби на свръхбогатите.

В началото на януари хамелеонът Мерц се закле, че няма да има сътрудничество с AзГ, защото тя е "дясноекстремистка, ксенофобска и антисемитска партия”. Няколко седмици по-късно стана обратното: сътрудничество с AзГ за премахване на правото на убежище. А няколко дни по-късно, на партийната конференция на ХДС, Мерц отново се извъртя като змия собратното: AзГ е "най-важният противник".

Партията на Мерц с изтърканото Х е отворена за всякаква идеологическа сламка, като например Християндемократическата работническа асоциация (ХДА) малко преди изборите - но основно в дясна посока към БлекРок.

"Германия на първо място" на Мерц в услуга на "Америка на първо място"
Сега Мерц се представя за германска имитация на Тръмп: “Произведено в Германия" трябва отново да има значение в света! Да възстановим икономиката! Да вкараме чуждестранни инвеститори! Търсещите убежище вън! Да се отървем от климатично-екологичното дрънкане! Да намалим бюрокрацията! Да премахнем защитата на данните! Долу корпоративните данъци! В моето правителство няма да има повече спорове! Още в първия ден на моето канцлерство ще действам!”

Мерц иска нова, засилена версия на "Програма 2010", а именно "Програма 2030": още повече държавни субсидии и данъчни облекчения за чуждестранни, т.е. предимно американски инвеститори, още по-ниски заплати, включително работа без писмен трудов договор, и още по-голяма дисциплина и обедняване на безработните чрез премахване на гражданските доходи.

Мерц иска да направи предложение на големия търговец Тръмп: Германия и ЕС да купуват още повече фракинг газ и още повече американско отбранително оборудване. В замяна Тръмп не трябва да налага мита върху вноса от Европа, обяви Мерц в Давос след вечерята с шефа на БлекРок Финк. Ето как изглежда икономическото укрепване на Германия според модела на Фридрих Мерц: Първо, с помощта на “Дневен ред 2010” и “Maйер Браун”, унищожаване на германския среден бизнес от американските скакалци, след това навлизане на БлекРок и сие в големите акционерни дружества: те прокарват по-нататъшна деиндустриализация на Германия, преместват производството в САЩ и Китай, допринасят за обедняването на работниците и пенсионерите и на инфраструктурата, а печалбите на БлекРок и под. и бонусите на изпълнителните директори нарастват, а борсовият индекс се покачва - особено сега, в условията на икономически спад - за първи път над 20 000.

През последните години вече се увеличи броят на недекларирания труд и работата на нелегални, предимно мигранти, в строителството, ресторантьорството, домашните грижи, охранителните услуги, частните домакинства - това е моделът на САЩ: пускат мигрантите, като в същото време подстрекават срещу тях и ги изнудват да мълчат и да вършат невидима евтина работа със заплахата от депортиране.Това ще продължи при Мерц, както и при Тръмп.

Мерц/Блек: Частна пенсия от детска възраст
С програмата на ХДС-Мерц до 2030 г. редовните трудови доходи ще бъдат намалени още повече, а заедно с тях и законоустановените пенсии. Ето защо Мерц проповядва концепцията на БлекРок за частни пенсии, но още по-радикализирана, в три форми:

Първо: служителите не трябва да искат по-високи заплати, а да купуват повече от финансовия продукт “бордово търгуван фонд” (Exchange Traded Fund – ETF) на БлекРок, който се предлага от Спестовната каса, започвайки само от 20 евро на месец.Второ, "активната пенсия": Бедните пенсионери трябва да могат да продължат да работят, като се ползват от данъчни облекчения.И трето, детската пенсия. Мерц я нарича "пенсия с ранно стартиране": от 6-годишна възраст родителите трябва да внасят по 10 евро месечно в спестовна сметка на децата си чрез приложение за телефон. По този начин родителите трябва да накарат децата си да свикнат с нисък бъдещ доход от работа. От 18-годишна възраст младежите може би трябва сами да внасят нещо, например като купуват продукта ETF.

Но такава покупка вече не е възможна за служителите, които печелят най-малко. А тази частна пенсия би била изложена на риск от кризи на фондовия пазар. Дори Мерц заяви след последната финансова криза: "Никой не би могъл да предвиди кризата."Следователно демагогът призовава осигуряването на старините да бъде поверено на система, чиито кризи той самият не може или не бива да оценява.

По друг въпрос Мерц е проповедник на своя невидим господар. Миналата година БлекРок купи компанията Global Infrastructure (GPI). По този начин те навлизат в инфраструктурата, в областта на водоснабдяването и канализацията, електроцентралите и далекопроводите, центровете за данни, пристанищата - държавите, които са свръхзадлъжнели в полза на спасените банки, нямат пари за това. Сега Мерц предлага частното финансиране. Фондация "Ханс Бьоклер" предупреждава за увеличението на цените, което ще бъде наложено на гражданите в резултат на милиардните печалби на инвеститори като БлекРок. 

Следователно "Германия на първо място" на Мерц всъщност ще бъде "американският парадокс" в германски вариант: още повече бедност за мнозинството от населението, още повече незаслужено, безгранично богатство за едно асоциалномалцинство, демонтаж на демокрацията, още повече въоръжаване и войни - и ръст на борсовите курсове.

Предоставените назаем акции на БлекРок и данъчната измама cum-ex
Стигаме до последния източник на богатство за БлекРок и Мерц в полза на тяхната клиентела: укриването на данъци.Дейността на БлекРок включва предоставяне на много акции срещу заплащане за няколко дни или по-дълго, в зависимост от това от какво се нуждаят спекулантите или данъчните измамници. Многомилиардната данъчна измама с Cum-Ex, продължила много години, е била възможна само защото са били взети назаем акции, компанията се е представяла за собственик пред данъчната служба и е получила обратно данъци, които никога не е плащала. Както обобщава “Ханделсблат”: "БлекРок заемаше огромни количества акции по данъчни причини ... и не се притесняваше, когато ставаше въпрос да се накъдри възвръщаемостта за сметка на германските данъчни власти." 

Висшият прокурор в Кьолн Ане Брорхилкер, която по това време води мащабни разследвания на измамници, също е извършила обиск в клона на БлекРок в Мюнхен. Тя обаче не успява да завърши разследването. Принудена е да напусне поста си от зеления министър на правосъдието на Северен Рейн-Вестфалия Бенямин Лимбах. През януари 2025 г. тя заключава: "В Германия позволяваме на международните инвестиционни банки да ни ограбват" 

Мерц също никога не е имал нищо против укриването на данъци. Напротив. В края на краищата, както обяснявашеобстоятелствено, когато консултираше американски инвеститори в американската адвокатска кантора “Майер Браун” и по този начин печелеше пари за БлекРок: "Много от тези фондове са базирани в данъчни убежища и увеличават възвръщаемостта на своите инвеститори." 32 Точно това организира БлекРок.

Фирмите-пощенски кутии на БлекРок на немската борса
За какви суми, подлежащи на облагане става въпрос, се вижда от списъка само на изплатените печслби на БлекРок, тук са дадени примери от 2023 г. за някои борсово котирани компании: 369,8 милиона евро от Aлианц, 263,4 милиона евро от Mercedes-Benz,241,1 милиона евро от Siemens, 156 милиона евро от BASF, 147,8 милиона евро от SAP,135 милиона евро от Munich Re,101,7 милиона евро от Deutsche Post DHL.

Това означава, че Алианц е изплатила 370 млн. евро под формата на дивиденти на акционера БлекРок за неговия седемпроцентов дял в акции на фирмата. Четири дузини компании-пощенски кутии на БлекРок са посочени в уведомлението на БлекРок за правата на глас в Aлианц. Те имат имена като Trident Merger LLC, BlackRock Cayman West Bay IV Ltd, BlackRock Cayman 1 LP, Luxemburg Holdco Sarl, BlackRock Investment Management Ireland и т.н.Те са базирани във водещите съвременни финансови убежища между Уилмингтън/Делауеър, Каймановите острови в Карибския басейн, Сингапур, Люксембург, Ирландия и Нидерландия. Дивидентите в размер на 370 млн. евро, които БлекРокполучи от Aлианц през 2023 г., ще бъдат разпределени между тези дъщерни дружества.

Между другото самата БлекРок също има юридическо седалище в Делауеър. Този най-малък американски щат с по-малко от един милион жители и уютната му столица Уилмингтън е най-големият финансов и данъчен рай на ръководения от САЩ капитализъм.

А Делауеър получи тази функция и с помощта на някой си Джо Байдън, който от десетилетия, още от младите си години, беше представител на Делауеър в Конгреса на САЩ, преди да стане вицепрезидент, а след това и президент на САЩ при Обама и да привлече мениджърите на БлекРок в администрацията си.В тези дъщерни дружества БлекРок крие съответните дялове на своите свръхбогати инвеститори, а тук, в Aлианц, те са 218- анонимизирани, превърнати в безлични и безименни: невидими за органите за финансов надзор в Германия, невидими за служителите и работническия съвет и дори за членовете на управителния съвет и мениджърите и за надзорния съвет на Aлианц, невидими за медиите, депутатите и, разбира се, за данъчните власти.

Фирмите-пощенски кутии на БлекРок също са в MDAX
Тази практика на БлекРок се прилага не само за Aлианц, но и за около 100-те най-големи акционерни дружества в Германия, в четирите групи на германската фондова борса - DAX, MDAX, TecDAX и SDAX. БлекРок също е един от основните акционери в тях. В “Райнметал” има 45 дружества-пощенски кутии за 175 инвеститори, в “Дойче Телеком” има 45 пощенски кутии за 229 инвеститори, в най-големия концерн, даващ жилища под наем в Германия – “Воновия”  - има 49 пощенски кутии за 192 инвеститори, във втория по големина наемодател, “Дойче вонен”, има 45 пощенски кутии за 189 инвеститори и т.н.

Разбира се, БлекРок не призовава своите инвеститори да укриват данъци. Но защо те организират това подпомагане и подстрекаване към евентуално укриване на данъци? То е бюрократично сложно, струва много пари и намалява печалбите. Инвеститорите трябва да плащат за правни консултации по сложните договори, а попечителите във финансовите убежища изискват своите такси всяка година. Тогава защо големите критици на бюрокрацията БлекРок и Mерц подкрепят още повече бюрокрация в този случай, която също струва много? При положение, че се борят за всеки цент, когато става въпрос за трудовите доходи и жалката минимална работна заплата?

И така, да обобщим: Това организирано укриване на данъци в сивата зона в полза на незаслужените печалби на анонимните, безлики свръхбогаташи е върхът на американския парадокс на антидемократичния капитализъм на бедността и войните: ето защо той най-накрая трябва да стане обществена тема!