Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Тук ще публикувам откъси от непреведените книги на Рудолф Щайнер, както и други тематично свързани материали, неизвестни у нас.
Автор: anthroposophie Категория: История
Прочетен: 252483 Постинги: 283 Коментари: 15
Постинги в блога
2 3 4 5  >  >>

В едно от писмата си до членовете на Антропософското общество (“Към приятелите”), които Ита Вегман пише редовно през 1925 г., тя споделя своите впечатления от Бургенланд 1. Д-р Вегман посещава тази австрийска провинция, следвайки стъпките на предишна своя инкарнация. С помощта на медитации и специално създадени за нея стихове Рудолф Щайнер я е стимулирал да открива предните си прераждания, в които двамата са действали съвместно. В СС 233 Щайнер говори за един древен мистерийен център, разположен близо до местата, в които самият той е живял като млад. Според него към този мистериен център някога се е отправил на поход легендарният владетел на древния Урук Гилгамеш. Гилгамеш, Александър Велики и ученикът на Тома Аквински Реджиналдо от Пиперно, споменати в текста, са предни инкарнации на Ита Вегман, в които тя отново е била заедно с Рудолф Щайнер (инкарниран съотв. като Енкиду, Аристотел и Тома Аквински).

Писмо на Ита Вегман до членовете на АО от 13.9.1925 

В моята статия за Бургенланд1 и замъка Бернщайн обещах да разкажа повече за тази област и нейната история. 

    image

                                       Замъка Бернщайн (de.wikipedia.org)

Защо тя толкова ни привлича? Защо сме изкушени да я посетим, когато чуем за нея? За антропософите, искащи да изживеят историята, е важно знанието за Бургенланд, където са се разигравали исторически събития, пряко или непряко свързани с антропософията. Тук навсякъде се откриват следи, водещи към събитията, за които ни разказваше нашият учител Рудолф Щайнер: за похода към днешния Бургенланд, който Гилгамеш предприел, за да бъде посветен, за ордена на тамплиерите, споменати в мистерийните драми на Щайнер, за алхимичната мъдрост, живяла в розенкройцерството.

Всички тези спомени нахлуват в нас при посещението на Бургенланд. В областта все още е жива духовността и който има разбиране, може интензивно да преживее наново случилото се там преди столетия и хилядолетия. Ние бихме предпочели да изберем за изходна точка към Бургенланд Винер Нойщат - родината на онзи, който ни разкри наново мистериите - и да последваме стъпките на Рудолф Щайнер през Нойдьорфл и Зауербрун, за да ни преведат през властващите тук спомени.

Питаме се къде ли е бил мистерийният център на Гилгамеш, накъде водят стъпките? Към мината за антимон, е отговорът, прозвучал вътрешно. Повечето от нас сигурно знаят, че в своите мистерийни драми Щайнер говори за една мина за антимон, разположена близо до рицарски замък и тя все още може да се открие в Бургенланд - в окръг Айзенщат между двата рицарски замъка Бернщайн и Локенхаус.

image

image

Мината за антимон, закрита през 1990г. Желязото в нея и до днес понякога оцветява водата на близката рекичка в оранжево (brettl.at, oe24.at).

Тази мина ще ни разкрие нещо, си казваме ние. И когато разпитаме душевните си сили, от тях се издига наученото от Рудолф Щайнер за метала антимон. Важността на антимона и неговите космически и земни въздействия стига отчетливо до съзнанието и в душата тихо се надига ощастливяващо ни разбиране.

Според Рудолф Щайнер антимонът има защитни способности срещу подземните сили на електричеството и магнетизма. С това се назовава един много важен факт. Можем също да кажем, че антимонът има защитни сили срещу Ариман. Там, където има находища на антимон, Ариман, който властва в електричеството и земния магнетизъм, не може да въздейства силно на хората и тяхното обкръжение. В местност, подложена на въздействието на антимона, атмосферата е по-духовна и по-подходяща за мистериен култ.

От съвместното действие на силите на Меркурий, Венера и Луната на Земята се образува металът антимон и именно това планетно въздействие оказва върху човека хармонизиращо, регулиращо влияние. Ето защо можем да говорим за антимонизиращи сили, нахлуващи в човека отвъд Земята. Ако той е изложен по правилния начин на тяхното въздействие, получава антимонизиращата сила от космоса и тя е същата като тази, присъстваща в концентриран вид в метала антимон на Земята. Тази извънземна антимонизираща сила влияе на етерното тяло чрез лунните сили, на астралното тяло чрез силите на Венера и на аза чрез меркуриевите компенсиращи сили. Ако човекът не е подложен на нормалното взаимодействие на тези три планети, възникват противоположни влияния, които могат да причинят болести. И тогава извънземните антимонизиращи сили трябва да бъдат заместени чрез въвеждане на метала антимон в човешкия организъм. 

Качеството, субстанцията антимон, приложена вътрешно или външно върху организма в по-силно или по-слабо потенцирано количество - защото от значение е мястото на прилагането - ще помогне на човека, който се намира в определено отношение с планетите и се нуждае от действието на антимона. С антимона се въздейства профилактично или се премахва страданието. Той не бива да се прилага, преди да е настъпил един определен момент - когато извънземните антимонизиращи сили чрез промяна на планетното положение предизвикат обратно действащи сили, проявяващи се на различни места като болест в човешкия организъм.

Алхимиците са знаели това и антимонът е бил основното им средство за изцеляване на болни, тъй като те са били и лечители. В душата се издига споменът за Василий Валентин 2. Той винаги е говорил за унгарски антимон, а такъв не може да се намери никъде другаде в Унгария, освен в Бургенланд 3. Тъй че Василий Валентин е свързан с тази област и ако продължим да търсим, ще открием неговите следи или тези на последователите му. Те водят до замъка Бернщайн, където се е практикувала розенкройцерската алхимия и където и днес в алхимичните кухни се откриват предмети и остатъчни вещества.

Василий Валентин, легендарна личност от 14.-15. век, е бил по-скоро вдъхновител, чиито въздействия са стигнали по всяка вероятност до човек на име Етафиен Раутер. А според Рудолф Щайнер въвб Василий Валентин са продължавали да действат ученията на Аристотел и Александър, разцъфтели в Александрия и повлияли оттам върху западния свят. Василий Валентин пише за себе си, че давайки обет, е предприел едно трудно пътуване до испанския Сантяго де Компостела. След завръщането си той донесъл слава и почести на своя манастир със знанията, получени в Сантяго. А тези знания са мъдростта на Аристотел и Александър, вляла се в розенкройцерската химия, много от която може да се намери в отделни текстове на Тома Аквински, предал алхимичното познание на своя ученик и приятел брат Реджиналдо от Пиперно.  

Такива импулси се излъчват от мината за антимон в Бургенланд, но историята на областта не се изчерпва с тях. От антимона мислите ни се прехвърлят към медта. Има ли някъде в Бургенланд находища на мед, се питаме? И наистина такива има - недалеч от мината за антимон, в подножието на хълма Херцберг 3 се намира една медна мина и целият хълм е пронизан от този метал. 

Ако Гилгамеш е приел посвещението си в някакъв мистериен център в Бургенланд, този център трябва да е бил тук, където антимонът е създал духовната атмосфера. Той вероятно се е намирал на един хълм, където действат силите на медта, защото епосът разказва за това, че в Бургенланд Гилгамеш е намерил онази мистерия, която повтаря в метаморфозирал вид древните атлантски мистерии. Възоснова на епоса Рудолф Щайнер ни разказва, че Гилгамеш е получил просветление и познания, поемайки субстанции, които са го направили възприемчив към съответните знания.

Какви са тези субстанции, които могат да доведат до такова просветление? Пак от Рудолф Щайнер знаем, че това са метали, които внесени след определена обработка в организма, са в състояние да събудят у човека познавателните сили. Именно медта е могла да доведе халдееца с неговото специфично устройство до просветление, без да му навреди. Само халдейците, при които азът и астралното тяло още не са били напълно проникнали във физическото и етерното тяло, са могли безнаказано, т.е. без да се разболеят, да приемат метала мед за придобиване на знания. 

И така можем да разберем как в този мистериен център, наподобяващ атлантските, в които са действали планетни сили, чрез приемане на определена субстанция Гилгамеш е стигнал до знанието на посветения. 

Няма да сбъркаме, ако приемем, че т.нар. "Херцберг" 4 е мистерийният център на Гилгамеш. На върха на хълма са намерени специфично оформени и подредени камъни, които при по-внимателно вглеждане създават впечатлението, че са останки от някакъв друидски кръг. Отделни камъни са били издялани като триъгълници, а при разкопките са намерени и каменни групи, оформени и разположени под формата на петоъгълник. Херцберг се намира в окръга Айзенщат заедно с друг хълм на име Кимберг с подобни находки, от който се открива свободна гледка към звездното небе и към цялата околност чак до унгарските земи, Австрия, Щирия, Хърватска и Крайна.

В нас възниква прекрасно преживяване при посещението на тези места, където преди столетия и хилядолетия е живяла древната мъдрост и съвременната цивилизация още не е заличила безогледно спомените за онези древни времена. Тук дори не минава и влак и изолирано и скрито от света, всичко пази атмосферата на старите спомени. Така с повторното намиране на металите антимон и мед в Бургенланд ние отново можем пипнешком да потърсим пътя към изживяването на древната и средновековна история и мистерийните предания.

Ръководни мисли

Преработени в определена форма, металите притежават въздействия, които имат терапевтична употреба при днешното развитие на човечеството. Някога те са били използвани за придобиване на такива състояние на съзнанието, които водят до познаване на свръхсетивния свят.

Различията в употребата на металите се дължи на различното устройство на хората преди и сега. В предишните епохи човекът е бил по-скоро двоичен, тъй като азът и астралното тяло отчасти още са пребивавали в духовния свят и не са били здраво свързани с етерното и физическото тяло, както е при днешния човек. Затова и металните субстанции са действали по друг начин и не са прониквали чак до физическия организъм.

При днешния човек с неговата здрава връзка между аза, астралното, етерното и физическото тяло, в случай че не се използват внимателно при заболяване, а за придобиване на знания, тези субстанции предизвикват болестно състояние, освен ако, разбира се, човекът не е преминал през строго морално обучение.

1 Бургенланд или Градище, провинция в източната част на Австрия 

2 Василий Валентин, лат. Basilius Valentinus, е бил вероятно бенедиктински монах от ХIX век, автор на алхимични текстове. 

3 До 1918 областта Бургенланд е била част от Унгария. 

4 Щайнер взема названието "Херцберг" от един роман на Карл Ивелин, но всъщност въпросният хълм (височина 833м) е известен под името Щайнщюкл. Днес покрай него минава екопътека.

Категория: История
Прочетен: 179 Коментари: 0 Гласове: 7
Последна промяна: 21.02 14:59
В историята са известни редица случаи, когато от един народ се обособява друг. Това е станало напр. с Холандия, отделила се от немския народ и Португалия, откъснала се от испанския народ. Но там процесът е протекъл постепенно и под ръководството на духовния свят, а новосъздадените народи са получили собствена мисия, свързана с корабоплаването 1. Случаят с Македония е по-различен, тъй като до този момент не личи тя да има някаква собствена духовна мисия, а освен това отделянето й от България се случва в съвсем друга епоха. 

Началото на обособяването на Македония от България съвпада по време с дейността на една категория паднали духове, които се опълчват на правомерната еволюция. Според Рудолф Щайнер тези духове стават особено активни през ХIX век 2. Навсякъде по света правомерните архангели, ръководещи народите, сякаш са изтласкани и отслабени, а на тяхно място върху хората започват мощно да въздействат демонични същества. Всичко това е свързано от една страна с последиците от материализма, а от друга страна със свободата, дадена на човека в Михаиловата епоха. Заради правото ни на свободен избор архангелите вече не се намесват пряко в нашата дейност и не ни водят като марионетки. Днес те могат да работят за нас само дотолкова, доколкото ние успяваме да се издигнем до тяхната сфера. 3

Съществуват два вида неправомерни архангели - луциферични и ариманични. Както отделният човек има луциферичен и ариманичен двойник в астралното и етерното си тялотака и архангелите, ръководещи народите, имат двойници, наречени народни демони 4. За разлика от правомерните (правилно развитите) архангели, които ръководят народите, неправомерните архангели/народни демони не са развили всичките си седем члена, а само пет или шест. Щайнер казва, че тези духове са изхвърлени на земята, защото духовният свят няма нужда от тях. Затова те се движат сред хората и ги разрояват на националности, подбуждайки стремеж към ободобяване. Тези народни демони са останали на по-ниска степен на развитие и влияят върху отношението на хората към техния език. 5

Луциферичните народни демони действат чрез сили, сродни със сексуалността, които заслепяват и надделяват над ясното азово съзнание и събуждат в човека националистическа ярост. Ариманичните двойници на народния дух разцепват човечеството на националности, като предизвикват илюзия за различност. Те се стремят да овладеят отделни народни групи, да създадат разцепление сред тях и да ги тласнат към взаимна омраза. На демоните се дължи разкъсването на човечеството на езиково обособени националности. Тези духове въздействат върху групи от хора по такъв начин, че чрез отъждествяването си с езика те да станат фанатични защитници на своята националност. Народните демони са особено активни от ХIX в. насам, служейки на Ариман, който се противопоставя на Христовата цел да хармонизира съвместния живот на народите, въпреки техните различия. Ариман действа чрез Наполеон, от когото води началото си обособяването по национален признак. 6

Знаем, че етерното тяло на архангела се издига като облакоподобна аура над областите, обитавани от "неговите хора", а техните етерни тела са сякаш положени в архангелската аура 7. През Възраждането и непосредствено след Освобождението връзката на българите в Македония с българския архангел е жива. Те се чувстват принадлежащи към България и това проличава много добре в думите на големия български родолюбец Йордан Хаджиконстантинов-Джинот от Велес:

“И ако ме пита някой — школски человек ли си, или болгарин? Аз полноответам: болгарин съм. Че не е честно на моето славяно-болгарство да творам зло и лукавство, прави болгарин не лажи, не завидуе, не денгубуе, не лицемерствуе, не блудуе, за печена кокошка верата не разменуе... Поради това аз съм болгарин и моето благородно болгарство не мя допуща да не бидам добр, затова имам вера и надежда и любов, и человечество, и учителство, сос което пуно делим роду моему... Аз съм болгарин, плачем за нашите изгубени болгаре, които ся по долная Мизия, затова должни сме да ся жертвуваме за бракята наши пресладкий болгари!" 8

Но политическата, а постепенно и нарастваща физическа отделеност от българския дух-водач му пречи да работи сред македонските българи така, както в останалата част от страната. С времето откъсването на македонските области от България води до отслабване на влиянието на българския архангел върху тях. Когато на хората им се пречи да поддържат връзка със своя архангел, с всяко следващо поколение тази връзка отслабва, което личи и от спомените на Елена Андреева - една от стенографките на “Бялото братство” по времето на Учителя Беинса Дуно, която е от Македония 9:

 В.К.: Вие как се възприемате сега, като българка или като македонка, дошла в България? Е. А.: Българка. Аз съм българка, бе. Българка съм. В.К.: В сегашната епоха след 1903 год. българите разбират, че като се каже Македония знаят, че това е етнографска и географска област, населена с българи. Но онези там в Македония по друг начин разглеждат нещата. Те са македонци, но не са българи. Та сега какви сте? Е.А.: Е, то е вече един спор политически, който стана. То е политическа работа това, което стана. В.К.: Но вие се възприемате като българка. Е.А.: Аз съм си българка. Българка съм. Майка ми ми е казвала „Бугари смекерко!" т.е. българи смещерко. В.К.: Този въпрос е много важен. Защото утре ще дойде някой и ще ми каже: Елена Андреева е македонка, а не е българка. Е.А.: Не, казвам ви. Не, бугари сме, майка ми така ми е казвала, щото ние не казваме българи-македонци, а бугари. Колко пъти ми е казвала: „Бугари сме, керко!"  

В областите, отцепени от българския архангел, започват да действат агресивно други духове. Тук спада и двойникът на сръбския архангел, тласкащ сърбите към мегаломанския стремеж за териториално разширение, залегнал в доктрината на Илия Гарашанин. За осъществяването й работят многобройните сръбски масонски ложи, в чиито ръце на практика е цялата сръбска политика от края на XIX и началото на ХХ в. 10. Елемент от нея е сърбизацията на българското население в неосвободените области на Македония. Това става с помощта на корумпираната османска местна власт и под благосклонния поглед на руските консулски служители: "Не трябва да си правим илюзии; в Македония и мало и големо знае, че турските власти позволяват изкуствено и чрез подкупи да се отварят сръбски училища само по настояването и подръжката на руските консули".11 

Сръбски училища се откриват дори и в селища, където въобще не живеят сърби. Както пише чешкият журналист Владимир Сис 12, докато през 1900г. в Македония е имало само 5000 сърбомакедонци, десет години по-късно те вече са наброявали 90000. Между 1929 и 1941г. сърбизацията е придвижена с административна реформа, според която части от Косово и Сърбия се обединяват с Македония под името Вардарска бановина. Така се създават условия за смесване на носителите на различни езици и налагане на сръбския като средство за общуване. 

Фактът, че т.нар. "македонски език" е създаден с декрет, говори ясно, че зад това действие стоят ариманични сили, които работят чрез законите. Тогава беше кодифициран вардарският диалект - най-отдалечен от българския книжовен език, който пък стъпва върху източните български говори. Следващата цел на създателите на "македонския език" беше да го обработят така, че да се заличи връзката му с българския език и в очите на носителите му и на останалия свят "македонският език" да бъде нещо различно от българския. А за определянето на това кое е самостоятелен език и кое е диалект, днешното ариманизирано човечество не използва само езикови фактори (които би трябвало да са водещи, защото езикът е животворящо същество, а не продукт за политическа употреба), но и политически. Затова и ролята на политическите фактори, намесващи се в езикознанието, нараства все повече. 

Ако се вземат под внимание само езиковите критерии, то македонският е друга, регионална форма на българския език. Разликите между него и българския са много по-малки и несъществени от разликите между някои немски диалекти. В това можем да се убедим, ако съпоставим от една страна книжовнонемския текст на молитвата "Отче наш" с неговите варианти на  платдийч (севернонемски диалект) и  цюритюч (швейцарски немски, в случая от гр. Цюрих), а от друга -  българския и македонския "Отче наш":
 image

Дори който не владее немски и няма представа как звучи Господнята молитва на тези твърде отдалечени един от друг диалекти, ще види, че различията между тях и книжовния немски са много по-големи, отколкото между българския и "македонския" език. Ето защо официалното становище на българските диалектолози е, че македонският е друга книжовна норма на българския език 13. По отношение на езиковите критерии това е съвсем правилно, защото македонският език” не е "резултат от естествен езиков развой, а политически продукт на една идеология от близкото минало." Той е създаден върху основата на българския книжовен език чрез съзнателно отдалечаване от него" и е плод на безпринципно езиково инженерство с явен политически привкус."(пак там). За безпринципността и зависимостта от политическата конюнктура говори и фактът, че официалното име на държавата Македония беше многократно променяно през последните години.

Особеностите на "македонския език" не са резултат от естествен езиков развой, а са нещо изкуствено, изработено в лабораторията на Коминтерна” (пак там), където впрочем беше изфабрикуван и молдовският език. 

Как се постигнаха различията на "македонския" спрямо българския език? Като се направиха промени в правописа - онази езикова област, която позволява реформиране чрез законови мерки. Въведоха се няколко нови букви по сръбски образец, с които македонските текстове стават видимо различни от българските.

На граматично ниво създателите на "македонския език" не можеха да направят нищо, макар че се опитаха да въведат сръбските падежи. Но граматиката е областта на езика, която е най-неподатлива на външни влияния и не може да се нахлузи току-така на друг език. А сръбският език е синтетичен, докато българският е единственият аналитичен славянски език. И именно тук проличава принадлежността на македонския към българския език като негов вариант - и в македонски, и в български (за разлика от сръбски) липсват падежи и инфинитив, има задпоставен член, а степенуването на прилагателните става с частиците по и най.

Македонският беше наводнен с думи и словоформи, които се различават значително от използваните в българския. На първо място го наситиха със сърбизми, които според известния македонски политик и литератор Любчо Георгиевски (Љупчо, както го пишат в Македония) съставляват 10% от македонската лексика, а още 10% са скритите сърбизми 14влада "правителство", здраво "здравей",  мора "трябва", исклучиво "изключително", односи "отношения".

Вкараха в ‘македонския език и огромно количество англицизми, романизми, интернационализми - и то такива, които не се използват в български или имат различен изглас у нас. Това на младите македонски филолози се представя като елемент на "модернизацията" на македонския 15, който се усещал от носителите на езика като архаичен и провинциален. Тази "модернизация" била средство, за да можел македонският език да оцелее. Всъщност истинската цел е да се отдалечи той от българския, така че и на езиково ниво да се изпълни критерият за самостоятелен език.

По мои наблюдения наводняването на македонската книжовна норма с чуждици се случва най-вече в областта на обществено-политическата лексика. Докато разговорната реч е съвсем разбираема за българите и най-много отделни думи да звучат архаично или смешно (сака "иска", чевли "обувки"), то езикът на македонските медии е подложен на интензивно насищане с чуждици, които не са характерни за българския. По правило те се възприемат с облик, който не съвпада със съответната българска форма: Брисел "Брюксел", вакцина "ваксина", карактер "характер", пензија "пенсия", резиме "резюме". Там, където няма как да се избегне звуковото сходство с българската дума, на помощ идват словообразувателните варианти: антички "античен", европски "европейски", светски "световен" (Светската здравствена организација "Световната здравна организация").

Ето някои изрази от македонските материали на "Дойче веле", които звучат много по-различно и чуждо за българското ухо в сравнение с цитираните по-горе думи на Йордан Хаджиконстантинов, написани през 1851г.актуелните проблеми ќе бидат решени, приватна лабораторија, пациентот е суспектен, владиниот портпарол негираше "правителственият говорител отричаше",  ургентни мерки "спешни мерки". 

Филипче вели дека сите вакцини се евалуираат, но дека сепак предност и се дава на европската мрежа на лаборатории и нивните вакцини. „Сметам дека сосема добро ќе ја спроведеме вакцинацијата“, дециден е министерот за здравство. "Филипче казва, че всички ваксини се оценяват, но все пак се предпочита европейската мрежа от лаборатории и техните ваксини. „Мисля, че ще извършим ваксинацията доста добре“, уверен е министърът на здравеопазването." 

В случая с Македония и нейното изпадане под въздействието на демони се проявява и една духовна закономерност - ако един народ бъде разделен от своя архангел, той губи смисъла на съществуването си и тръгва към националистическо втвърдяване и морална деградацияСтаващото оттатък границата показва, че протичат точно такива процеси, израз на които е и горенето на българското знаме на 14.1.2021. 

Какво бъдеще може да очаква македонците, които загубили връзката с българския архангел, търсят величието си в отдавна минали епохи и се опират на съмнителни медиумистични контакти с духа на Александър Македонски 16? Със сигурност недобро, ако продължават да се поддават на демоните и вървят по пътя на националистическа грандомания и омраза към България. А каква поука могат да вземат българите от съдбата на Македония? Най-вече да са будни и центрирани в Христос, без да залитат към фанатичност, високомерие, презрение или обратен национализъм, а да подхождат с истинско разбиране към процесите в Македония. Неправилно е на македонския национализъм, изграден изключително върху лъжи и фалшификации, да се отвръща със същотолкова отблъскващ български национализъм. Защото колкото повече българите се задълбочават само в националното, толкова повече свалят надолу своя архангел и стесняват съзнанието му. С народните демони можем да се борим само като ги осветляваме, като разкриваме техните действия и идентифицираме служителите им сред хората. Демонът става видим, когато насреща му излезе Христовият импулс, а когато е осветелен, той вече е обезсилен.


Използвана литература


Срв. Рудолф Щайнер, СС 121, лекция от 9.6.1910, Еренфрид Пфайфер, "Задачата на архангел Михаил”, 1946.

Срв. Рудолф Щайнер, СС 162, лекция от 18.7.1915. 

Срв. Рудолф Щайнер, СС 121, лекция от 9.6.1910. 

Срв. Рудолф Щайнер, СС 210, лекция от 7.1.1922. 

5 Срв. Рудолф Щайнер, СС 162, лекция от 18.7.1915.

6 Пак там.

Срв. Рудолф Щайнер, СС 121, лекция от 8.6.1910.

8 Йордан Хаджиконстантинов-Джинот, "Цариградски вестник", 21.7.1851
https://www.strumski.com/biblioteka/?id=801
 

9  “Изгревът на Бялото братство”, т.9, https://beinsa.bg/izgrev_s.php?s_type=plus&id=3538&status=1&high=%D0%BA%D0%B5%D1%80%D0%BA%D0%BE#result_45555

10  Красноречиво свидетелство за твхната дейност се съдържа в книгата на Карл Хайзе "Масонството на Съглашението и Световната война", Базел, 1920, чието издаване Рудолф Щайнер финансира с 5000 шв. франка и написва предговора към първото издание. 

1Любомир Милетич, Един документ на руската политика спрямо Македония "(1897 г.)”, сп. "Македонски преглед ", 1928, г. IV, кн. 4

http://www.mni.bg/2018/06/ruskata-politika-kum-makedonia_21.html#more

12 Владимир Сис, “Македония”, 1918, цит. по Карл Хайзе "Масонството на Съглашението и Световната война", Базел, 1920

13 " За официалния език на република Северна Македония", София, 2020,  http://www.bas.bg/wp-content/uploads/2020/05/Za-oficialnia-ezik-na-Republika-Severna-Makedonia-Online-Pdf.pdf

14 Изказване в документалния филм на Весела Смилец “Подмененият език” -https://bntnews.bg/news/slozhnite-otnosheniya-sofiya-skopie-podmeneniyat-ezik-za-edin-nashenski-govor-koito-dnes-veche-trudno-razbirame-1090527news.html 

15 Срв. Константин-Йоан Младин 2017, "Романизацията като крачка към модернизация на македонския" https://bop.unibe.ch/linguistik-online/article/view/4120/6172

16 Вж. предния пост https://anthroposophie.blog.bg/history/2021/01/31/aleksandar-donski-i-duhyt-na-aleksandyr-makedonski.1747141

 

Категория: История
Прочетен: 659 Коментари: 0 Гласове: 10
Последна промяна: 09.02 10:40
Един от най-ревностните съвременни македонски автори на историческа тема и присвоители на части от българската история е Александар Донски (между другото, бил е и стипендиант на Соросовото "Отворено общество"). Той е твърде продуктивен "литературен преведувач, раскажувач и историчар" с главна тема величието на македонците. За него разбрах от документалния филм на Весела Смилец "Подмененият език", излъчен наскоро по БНТ ( https://bntnews.bg/news/slozhnite-otnosheniya-sofiya-skopie-podmeneniyat-ezik-za-edin-nashenski-govor-koito-dnes-veche-trudno-razbirame-1090527news.html  ). Във филма между другото диалектологът проф. Иван Кочев показа пред камерата корицата на една от книгите на Донски -  "Етногенетичните разлики между македонците и българите".   

Ето въпросната красноречива корица:

    image

От нея дори още преди читателят да се е запознал със съдържанието, става ясно посланието на книгата - между красивите хора вляво, потомци на античните македонци и уродливите азиатци вдясно не може да има никакво генетично родство.

Тук искам да се спра на друго четиво от Александар Донски - "Американски ясновидец в контакт с духа на Александър Македонски" (http://www.pollitecon.com/html/ebooks/Amerikanski-Jasnovidets-vo-Kontakt-so-Duhot-na-Aleksandar-Makedonski.pdf).   

Общото впечатление е за напълно повърхностно и посредствено писание, по-слабо даже и от плахите опити на българските автори, начеващи в езотериката, които излизаха в първите години на демокрацията. Централен момент в повествованието е посещението на автора при американски медиум, към когото той се обръща, за да го свърже с духа на Александър Македонски. Причиних си прочитането на книгата само заради желанието да съпоставя предаденото в ченълинга с един факт, който Донски очевидно не знае - че индивидуалността, която някога е била инкарнирана като Александър Македонски, през ХХ век е живяла като д-р Ита Вегман (1876-1943) - близка сътрудничка на Рудолф Щайнер, положила заедно с него основите на антропософската медицина. Тя има много инкарнации заедно с Рудолф Щайнер (учителят на Александър Велики Аристотел в тогавашния живот), с когото са кармично свързани от векове. Затова би било странно такава извисена индивидуалност да се яви в ченълинг, за да задоволи любопитството на някакъв македонски грандоман.   

В книгата Донски обяснява твърде подробно и досадно как писал на различни американски медиуми, как си вадил американска виза, прилага кореспонденцията си с контактьора Стив Хърман. За последния разбираме, че чувал гласове, виждал образи, усещал миризми, а понякога и само неподредени импулси в мислите си. Контактът, описан в книгата, е комбинация между образи и хаотични мисли. Медиумът бил и "емотивно врзан со Балканот поради својата голема љубов од соседна Бугарија со која требало да се ожени".

Сеансът се е осъществил на 19.07.2008г. Въпросният дух, появил се като Ал. Македонски, ласкае госта, хвали писателската му дейност, нарича го "посветен" ("Многу е ретко некој да биде посветен толку колку што си ти"). Показателно е как появилият се дух дава съвети на Донски да въздейства върху подрастващите чрез лесни за четене книги, които ще възприемат идеите му :

"И чувствувам дека едукацијата ќе одигра голема улога среде младите генерации овие идеи да бидат ширени од нивна страна. Тие ќе ги шират во својот живот и начин на размислување... И овде сакам да кажам дека ако ти објавиш книга, нешто со лесен стил за да можат 13 и 14 и 12 годишни деца да го читаат, тоа ќе остави влијание врз нив. Тоа ќе ја оформи нивната животна филозофија... Кога тие 12-13 годишни деца ќе ја прочитаат, ќе ја апсорбираат за оформување на својата филозофија, која ќе ја задржат и кога ќе пораснат. ("И чувствам, че образованието ще играе голяма роля сред младите поколения при разпространението на тези идеи. Те ще ги разпространят в живота и начина си на мислене ... И тук искам да кажа, че ако публикуваш книга, нещо в лек стил, така че 13, 14 и 12-годишните да могат да я прочетат, това ще им окаже влияние. Това ще оформи тяхната житейска философия ... Когато тези 12-13 годишни деца я прочетат, те ще я усвоят, за да формират своята философия, която ще запазят и като пораснат.")  

Обаче в целия сеанс, за който между другото нито контактьорът, нито Донски могат с абсолютна сигурност да кажат, че е бил с духа на Ал. Македонски, има и моменти, на които гостът или не може, или не иска да обърне внимание.

На въпроса дали народът на Ал. Македонски и съвременните македонци са един и същ народ, медиумът отговаря: "Чувствувам дека луѓето на кои тој  
припаѓал всушност го населувале истиот простор каде вие живеете... Значи, да, вие сте ист народ... Но, исто сакам да кажам дека имало луѓе таму и... тие станале едно... И навистина има продолжение на нивното потекло. Чувствувам како да има пат и... Тоа е како во Америка. Ние имаме источен брег и западен брег. Иако тие се целосно одвоени физички, меѓу нив има големо растојание, тие навистина се ист народ и имаат иста култура... 
ЈАС: Тоа ми е доволно. (
 "Чувствам, че хората, към  които е принадлежал, действително населяват същата област, където Вие живеете. Значи, вие сте един и същ народ. Но искам и да кажа, че там е имало хора и те са станали едно. .. И наистина има продължение на произхода им. Имам чувството, че има един път и ... Това е като в Америка. Ние имаме Източно и Западно крайбрежие. Макар физически да са разделени, между тях да има голямо разстояние, те са наистина един и същ народ и имат същата култура. Аз: Това ми е достатъчно.)

Тук Донски не желае медиумът да се задълбочи по темата, защото думите, че хората от Източното и Западното крайбрежие на САЩ са един и същ народ, будят неприятни за македонистите асоциации с България и Македония. 

На молбата да каже някоя заръка духът отговаря: "Она што е неправедно поделено, никогаш... никогаш нема да опстои." ("Което е несправедливо разделено, никога няма да устои."). Това е толкова красноречиво, но Донски се затруднява с тълкуването или то не му е изгодно. Въобще всичко, казано в ченълинга, авторът тълкува в смисъла на идеите си за пряка връзка на македонците от времето на Александър Велики с днешните жители на ... кое поредно официално име беше? - Северна Македония. Тази връзка била отразена в уникалния македонски фолклор, в техните приказки и обичаи. 

Ето как чрез контакта със "самия Ал. Македонски" новаторски се обогатява аргументацията на македонистката доктрина. На нас в България може и да ни се вижда смешно, но човекът си вярва, а вероятно ще му повярват и младежите, за които духът му поръчва да пише. Обаче не би било зле и Александар Донски, и неговите сънародници да се замислят над заключителното поръчение на "Александър Македонски": "што ни порачува да правиме како нација, како Македонци? - "Кога вие самите на себе си наштетувате, никој не моЃе да ви помогне... " ("Когато вие сами на себе си вредите, никой не може да ви помогне."

Категория: История
Прочетен: 608 Коментари: 0 Гласове: 10
Последна промяна: 31.01 21:26
Представа за промените, наблюдавани в тази област през последните 20 години,  дават книгите на Томас Майер "Съвместна работа с елементарните същества" и интервюто на Верена Щал фон Холщайн пред изданието "Eurythmie in Bewegung". Т. Майер се е срещнал и разговарял с различни хора, които са в контакт с природните духове - научни работници, лекари, предприемачи, геоманти. Те всички, както и В.ф. Холщайн, имат способност за възприемане и контакт с елементарните същества, която или съществува от детството, или е придобита вследствие на духовно антропософско обучение.   

По думите на В.ф. Холщайн благодарение на публикуваните в последните години разговори с природните духове (вж. https://anthroposophie.blog.bg/drugi/2019/03/15/za-domashnite-duhove-iz-razgovorite-na-melnicharia-s-verena-.1649476, както и следващите постове) все повече хора узнават за тях и си дават сметка, че самите могар да възприемар елементарни същества. За духовете ползата е, че така те повече разбират хората и могат да преценяват по-добре човешките реакции. А според геоманта Волфганг Кьорнер ако хората имат съзнание за съществуването на природните духове и не ги смятат само за герои от старите приказки и легенди, те могат да се ползват от помощта им, която би им спестила доста усилия. Той дава пример със засаждането на липи в рамките на семинар по геомантия, за което хора без специални умение трябвало да изкопаят доста дълбоки дупки в твърда глинеста почва. След съзнателно отправен призив за помощ към земните духове, с тяхна помощ работата се свършила учудващо бързо, като възприятието е било за гноми, които седят върху лопатите и ги натискат надолу.

Антропософът Дирк Крузе възприема от Великден 2008г. насам съвсем ясно една обща зона между света на елементарните същества и човешкия свят. За тази зона според него отговаря същество, което е подобно на духовете на народите. Крузе смята, че това е архангел, който води до издигане и по-голяма будност на елементарните същества. Крузе е наблюдавал това явление в Средна Европа. Според него елементарните същества усещат внимание сред хората и това ги повдига. Те се чувстват повече приемани от представителите на човешкия свят. От своя страна това води сред хората до усещане, че природата сякаш е по-отворена. През всеки сезон в нея вече има повече от настроението на Рождество, така че човек сякаш се потапя в усещане за сериозно достойнство. Докато преди духовете са имали приятни душевни чувства при някои набожни хора или селяни, свързани непосредствено със земята и природата, с развитието на съзнателната душа днес те усещат все повече как човекът съзнателно се доближава до тяхната същност. В сравнение с нас тези същества са по-закрепени към земята, докато човекът може да отива и в духовния свят чрез смъртта и следващото раждане.

Но заради своята силна обвързаност със земята елементарните духове са в тежко положение и се страхуват, че ще бъдат завлечени още по-надолу. Затова те искат поне малко да се издигнат. Природните духове възприемат като благодат, ако фермерите внасят в почвата чрез био-динамичните препарати частица от космоса. Също когато хората съзнателно преживяват годишните празници и включват и съществата в отбелязването им, това е прекрасно за тях. А когато хората ги отминават, без да ги забелязва, това за тях е все едно затъват в тресавище. Те не могат сами да предизвикат християнизиране на земята, затова е важен човекът. Елементарните същества виждат, че човекът има потенциал да проникне земната еволюция с Христово съзнание, за което преди това не са предполагали, че е способен да го направи. Те забелязват и че духовният свят има голям интерес от развитието на човека. Елементарните същества искат да са съпричастни с нашите чувства, мисли и воля. Ако насреща си имат не студен интелект, а любов и благоговение, то това е благодат за тях. Практическият живот, както потвърждава и В. Кьорнер, се развива по друг начин, ако елементарните същества съзнателно бъдат привлечени.

Необходимо е обаче - това казват и Верена Щал фон Холщайн, и университетският професор, пожелал да остане анонимен - хората, особено антропософите, да обърнат внимание и на техническите същества, каквито има във всеки уред. Ако това не стане, тези същества биват завличани от ариманични духове. Техническите същества искат да бъдат възприети и обучени от човека, искат той да ги харесва и да влезе в контакт с тях. За тях човекът е мост между небето и природата и в такъв случай те стават част от този мост. Тогава са в състояние да поддържат уреда много по-дълго време в изправност, отколкото ако ползвателят му няма съзнание за техническото същество в него, а само ругае това, което му създава проблеми. Ако човек има съзнание за съществуването на техническите същества и отношение на благодарност към тях, много ремонти биха станали излишни, защото макар съществата да не могат да отменят физическите закони, те успяват да намерят пролуки и могат да поддържат уреда дълго време изправен.

Именно поради това съзнание у хората в Индия и други развиващи се страни старата техника втора и трета употреба, внесена от Европа, работи много по-дълго време. Индийците почитат духовете 
на машините на празника Ayudha Puja. Тогава всички машини, компютри, музикални инструменти и пр. се почистват, лъсват, смазват. После ги украсяват с цветя, браминът ги благославя и се излагат за поклонение, а всяка нова машина в индийските фабрики се благославя първо от брамина.   

Една тенденция, забелязана от геомантите В. Кьорнер и В. Шнайдер, е наличието на по-голяма строгост в сравнение с положението преди 20 години. Днес поради неглижиране от страна на хората, съществата са принудени са реагират на отрицателните действия на човека веднага. Те действат в жегите, наводненията и пожарите, като чрез бедствията прочистват пространството от материалистичните нагласи и настроения на хората. Заради стремежа за печалба на всяка цена човекът е в душевна беда и това се отразява и в природата. Тъй като елементарните същества отговарят за нея, те са принудени да действат по-решително, като предизвикват явленията, които хората усещат като последици от климатичните промени. За да се предприеме нещо по въпроса, не е достатъчно да се намалят емисиите на въглеродния диоксид, а хората трябва да променят вътрешната си нагласа, а оттам и поведението си.   

Природните духове стават по-строги и това отношение имат дори и най-простите елементарни същества. Според В. Кьорнер преди хората са имали известен период, когато духовният свят е толерирал делата им, но сега вече последиците им стават видими веднага и хората трябва да поемат повече отговорност за това, което правят. Ето защо елементарните същества не са длъжни вече да ги щадят, а реагират веднага, дори и това да има неприятни последици за хората. Решението се взема от висшите йерархии, а реализацията е в ръцете на природните духове. В зачестяващите природни бедствия се отразява скоростното осъществяване на кармата, защото хората застрашават земята с поведението си. На Брокен (най-високата част на планината Харц) Шнайдер е видял буреносни великани - въздушни елементарни същества, които по времето на урагана Кирил през 2007г. са опустошили Харц. На местата с унищожени горски площи след това е царяло невероятно спокойствие и умиротвореност, а младите фиданки, поникнали след урагана, на етерен план са били проникнати от Христова сила, за разлика от старите дървета.   

В. Шнайдер също констатира, че от началото на 21.век елементарните същества са направили скок в съзнанието си. Това се потвърждава и от наблюденията на В. Кьорнер и Д. Крузе. Отворена е врата към света на природните духове и те живеят не само със задачата си, но и някои от тях (по-висшите) развиват известно азово съзнание. Според Крузе по-големите и извисени елементарни същества, които съществуват от векове, се стремят към по-висше развитие, към постепенно включване и на духовен елемент, а не само на астрално и етерно тяло, така че да станат ангелоподобни.   

От началото на века В. Шнайдер (както и самият Томас Майер) възприема също и нови, сакрални елементарни същества, чиято поява е предсказана от Рудолф Щайнер (вж. по въпроса https://anthroposophie.blog.bg/drugi/2019/09/10/za-noviia-vid-elementarni-syshtestva-chiiato-poiava-e-predsk.1673838 ). Тези същества  внасят ново качество на съзнанието в целия свят на елементарните духове, нещо като духовно или ангелско съзнание. Затова сега духовете участват в общия земен организъм много по-силно, като действат не само в етерния и астралния елемент, а са свързани с цялостното земно съзнание. Те нямат собствен аз като човека, но сега придобиват нещо духовно, което преди са имали само ангелите. Забелязват се фини етерни сили, в които може да се усети връзката с Христос.  

За пръв път Шнайдер наблюдава новите Христови елементарни същества малко преди слънчевото затъмнение през 1999г. в един параклис в Мунстер в Люнебургската степ. Появата на новите елементарни същества, които внасят нови Христови качества в природата, е възприета с ликуване от ангелския свят, а старите елементарни същества са били удивени. Новите елементарни същества според Шнайдер са в две разновидности - или с преобладаващ мъжки характер (Христови елементарни същества), или с повече женски характер (Софийни елементарни същества). Те имат способността да се свързват и разделят и сякаш преобразуват старите елементарни същества - нещо, което всъщност би трябвало да направи човекът.   

Скокът в съзнанието на елементарните същества е свързан с появата на Христос в етера. Новите Христови същества правят всичко, за да ускорят човешкото развитие. Те се противопоставят на задушаването на земята в света на материализма и техниката. Въпреки че човекът е все по-отделен от природата (в Европа това, което наричаме природа, всъщност е културно пространство), съществата поддържат душата на местностите и опитват да проникнат и техниката. Те с удоволствие помагат на хората. Този, който носи постоянно уреди като сърдечен стимулатор или инсулинова помпа, би трябвало да се опита да свърже техническото същество на уреда си с Христовите елементарни същества, които имат и лечебен ефект, осбено при душевни заболявания.     
Категория: История
Прочетен: 581 Коментари: 0 Гласове: 11
Последна промяна: 25.01 22:03
В книгата на Мартина Мария Сам "Рудолф Щайнер - детство и младост. 1861-1884" (Дорнах, 2018) е поместен епизод от ранните студентски години на Рудолф Щайнер, който разкрива как под влияние на срещата с един от двамата му учители Щайнер стига до преживяването на висшия Аз и във връзка с това до разбирането за двойния поток на времето. Според авторката на книгата споменатият тук учител е Учителя Исус.

"Между началото на лекциите при Симон Шпицер през октомври 1880 и януари 1881 трябва да се е случило онова, за което говори тук Рудолф Щайнер - как му се е разкрило ново разбиране за пространството, но все още не за времето.   

Напредъкът на Щайнер в разкриване на загадката на времето е свързан с въздействието на учителя му и с това, че той го е насочил към Фихте. Опрян на Фихте, през лятото на 1879г. младежът започва да търси същността на Аза. При това му прави впечатление, че Азът е онзи "фокус, който е невъзможно да бъде обхванат, защото непрекъснато се изплъзва назад, когато искаме да погледнен към него" (Beitrдge zur GA бр. 39, стр. 30). Този изплъзващ се назад Аз Щайнер нарича "чистия Аз" за разлика от всекидневния ни аз.   

Във връзка с разсъжденията върху природата на "чистия Аз"  той за пръв път стига до идеята за един поток, който тече назад. И обратно - явно във връзка с изживяването на висшия или чистия Аз, все повече му се разкрива същността на времето.  

Това изживяването на висшия Аз е първото нещо - поне с такова впечатление оставаме - към което е искал да го доведе учителят. Когато Щайнер казва на Шуре думите "Показах ти кой си, сега върви и остани самия себе си"1, то това, разбира се, има по-дълбок смисъл. Ученикът трябва да разпознае истинската си индивидуалност, а с това и специфичната си задача, защото само от нея се определя индивидуалността.  

Но едно толкова дълбоко разбиране на Аза не е възможно без да се преживеят вътрешно двата потока - единият (азов) поток, идващ от миналото и другият (азов) поток, идващ от бъдещето, сякаш винаги се сблъскват в актуалното изживяване на Аза: "Във всеки период от времето животът е пресечна точка на две течения, от които едното върви от бъдещето към настоящето, а другото от настоящето към бъдещето" (лекция от 17.5.1905, СС 324а)2.

За да събуди активното изживяване на съдбата сред членовете на Антропософското общество, през последната година от дейността си Рудолф Щайнер изнася лекциите за кармата. През януари 1924г. като въведение той говори за двете порти - портата на Луната и портата на Слънцето:

  "Онова, което действа в тези душевни сили от миналото, е свързано с Луната, а онова, което действа в настоящето, но към което ние всъщност ще се развием по собствена воля едва в бъдеще, зависи от Слънцето.... И гледайки към всичко, вплетено в съдбата ни чрез това, което сме преживели като хора в миналото, ние съзираме в него като минало, вплетено в нашата съдба, вътрешното си лунно битие. А в онова, което винаги пристъпва към нас в настоящето като определящо съдбата, слънчевото, ние виждаме не само онова, което действа в настоящето, но и което ще въздейства върху бъдещето. Ето как миналото и бъдещето се преплитат в човешката съдба (лекция от 27.1.1924, СА 234)3.  

На този фон може да се разбере преживяването на "вечното ядро на съществото ни", което е имал Рудолф Щайнер в нощта на 10. срещу 11. януари 1881. За щастие разказът за това толкова разтърсващо събитие е съхранен в едно писмо (или чернова на писмо), адресирано вероятно до Йозеф Кьок:  

"Беше през нощта на 10. срещу 11. януари, в която не спах и един миг. До 12 и половина се бях занимавал с различни философски проблеми и най-накрая се хвърлих на леглото. От край време съм се стремял да изследвам дали е вярно казаното от Шелинг: "Във всички нас живее една тайна, прекрасна способност да се оттеглим от промените на времето в нашето най-съкровено Себе, съблечено от всичко, прибавено отвън и там под формата на непреходното да съзерцаваме вечното в нас." Аз вярвах и още вярвам, че съм открил съвсем ясно в себе си тази най-съкровена способност, за чието съществуване винаги съм подозирал - цялата философия на идеализма сега застава в променен вид пред мен: какво е една безсънна нощ в сравнение с такава находка!" 4  

1 Из разговор на Рудолф Щайнер с Едуард Шуре относно един от учителите му, за този разговор вж. тук: https://anthroposophie.blog.bg/history/2019/11/29/mojesh-da-pobedish-drakona-samo-ako-se-oblechesh-v-negovata-.1684744

2 В тази лекция Рудолф Щайнер описва много точно феномена на двата времеви потока, особено с оглед на езотеричното обучение. Вж и лекцията от 4.11.1910 в СС115).  

3 Вж. по въпроса и лекциите от 25. и 28.2. и от 6.2.1924 в СС 240.  

4 Срв. "Философски писма върху догматизма и критицизма", осмо писмо.    
Категория: История
Прочетен: 468 Коментари: 0 Гласове: 6
Последна промяна: 23.01 20:56
Покрай филма “Абсолвентът” ("The Graduate"), в който изгря звездата на Дъстин Хофман, придоби световна популярност и старинната английска песен “Панаира в Скарбъро". Във филма песента се изпълнява от американския дует “Саймън и Гарфънкъл”, изявявал се основно през 60те и 70те години на ХХ век. При един престой в Лондон през 1965г. Пол Саймън посещава фолк певеца Мартин Карти и чува от него песента за Скарбъро. Арт Гарфънкъл й прави аранжимент, включвайки в нея части от друга песен на Пол Саймън с антивоеннен текст, характерен за времето на Виетнамската война (1968г.) и протестите в САЩ срещу нея. В този вид под името "Canticle/Scarborough Fair" песента “Панаира в Скарбъро” (ето линк към изпълнението: https://youtu.be/pWyPhQkZNLw ) се появява във филма “Абитуриентът” заедно с други два хита на "Саймън и Гарфънкъл - “Мисис Робинсън" и "Звукът на тишината".

Песента за панаира в Скарбъро се смята за любовна балада. В различни варианти, с различен брой куплети тя разказва за една стара, незабравена любов, която може да се възобнови само при изпълнението на редица невъзможни условия. В сайта https://lyricstranslate.com/en/scarborough-fair-панаира-в-скарбъро.html е поместен българският превод на един от вариантите на песента: 

Ако си тръгнал към панаира в Скарбъро:

Вземи магданоз, салвия, розмарин и мащерка.

И поздрави предай на тази, где там живее

Тя някога бе моя истинска любов.

 

Кажи й да ми ушие риза от свила

Магданоз, салвия, розмарин и мащерка

Риза без шев и без игла ушита, тогава

ще бъде тя моя истинска любов.

 

Кажи и да намери парче земя и да посади

магданоз, салвия, розмарин и мащерка.

Някъде между морето и брега морски.

Тогава ще бъде тя моя истинска любов.

 

Кажи и да ги ожъне със сърп от кожа

магданоз, салвия, розмарин и мащерка.

В букет от пъстри полски цветя да ги пожъне

Тогава ще бъде тя моя истинска любов.

 

На панаира в Скарбъро ако отиваш, вземи

магданоз, салвия, розмарин и мащерка.

Поздрав предай на тази, що там живее

Някога тя бе моя истинска любов.

 

Панаирът в Скарбъро, графство Северен Йоркшир, е бил голямо събитие за Средновековна Англия. През 1253г. градът получава грамота от крал Хенрих III, която му дава правото да провежда всяка година голям панаир от Успение Богородично до празника на архангел Михаил (шест седмици, от 15.8. до 29.9). За панаира пристигали търговци от Англия, Уелс, Шотландия, Холандия и Норвегия. Той привличал много хора, като са се изявявали и бардове и минестрели. Те изпълнявали най-често любовни балади и вероятно именно там е прозвучала за пръв път и обсъжданата песен. За средновековния фолклор по принцип са характерни песните-гатанки и песните, в които се поставят неизпълними задачи.

Поради конкуренцията на други панаири този в Скарбъро западнал и през 1788г. бил окончателно закрит, но остава увековечен в песента. С мелодията си в дорийски лад “Панаира в Скарбъро” официално се датира от 16. -17. век, т.е. края на Ренесанса. Но текстът дава основание да се смята, че е съществувал и много по-стар вариант. За това говори например необичайното изброяване (като в магическа формула) на билки, които някога са използвали келтите - магданоз за успокоение, салвия за сила, мащерка за пречистване на аурата и смелост, розмарин за проясняване на мислите. 

Значението, вложено в текста-първоизточник, се изплъзва на съвременния слушател, чието разбиране се простира до балада за старата, обречена и невъзможна любов. Ако обаче погледнем под повърхността на думите, ще открием много по-дълбок смисъл, отколкото този за двама разделени влюбени. Когато разгледаме панаира в Скарбъро като символ на материалния, физическия свят, в който човешката душа пребивава, то в условията, поставени пред нея в песента, можем да видим пътя, който душата трябва да измине, за да се свърже с Духа. Това е висшият смисъл на женитбата, която всеки човек е призован да извърши:

“Христос обяснява на учениците си какво означава женитбата. Според него женитбата е духовен процес, свързване на духа с душата. В тази връзка е смисълът на живота. Който е направил тази връзка, той по никой начин не трябва да я разкъсва. Скъса ли я, той започва да се стреми към физическа женитба." (Учителя Беинса Дуно, “Създаване на нови органи", беседа от 9. май 1928)

Такава женитба е идеалът, стремежът на тръгналите по пътя на посвещението още от предхристиянските времена. В този смисъл женитбата е проникване на душата от Духа, от един принцип, чрез който тя се преоформя и става като нова. Това, което на едно много по-ниско ниво - нивото на земния живот с неговите шумни панаири - е обикновеното свързване на мъжа и жената чрез брака, на едно висше ниво представлява свързването на човешката душа с мировия Дух. Образът на човешката душа, пронизана от Духа, който след това се проявява и започва да действа в човека, се изразява на окултния език чрез понятието “мистична сватба” 1 Мистичната сватба е целта на ученика, който търси посвещение. 

Земният човек, особено този, чиито мисли кръжат само около задачите на битието, трудно може да изпълни условията, поставени от Духа. Той не може да ушие риза без шев и игла, не може да изпълни другите поставени задачи. Нещо повече, тласкан от страсти, завист, ревност и жажда за материални придобивки, човекът е замърсил ризата (душата си). Както се пее в песента, някога  душата е била във връзка с духовния първичен извор - For she once was a true love of mine ("Тя някога бе моя истинска любов"). Но след Грехопадението човекът постепенно е замърсил душевната си риза и тя е загубила първичната си белота. 

Ето защо на едно висше ниво всеки копнее за първоначалното състояние, което искрицата Христова светлина в него познава и помни. Духът подканя отгоре душата, залутана между сергиите на земния панаир и заблудена от забавленията за физическите сетива, да си изтъче нова дреха, но не с материални средства (шев и игла). Неизпълнимите условия показват, че само чрез средствата на материалния живот човешката душа никога не би могла да стане достойна за своя любим Духа. Ризата без шев е обновената душа в нова дреха, пречистена, за да приеме Духа. Условията може да изпълни само душа, която не зависи от ограниченията на света и нисшия аз, която е преминала през духовно очистване. Само такава душа може да приеме мировия Дух, да стане Дева София - окултен израз за душата, приела Духа. Затова Духът, който също копнее да се съедини отново с човешката душа, я призовава да работи отдолу и създавайки си нова одежда, да стане достойна за Него. Това е висшият смисъл, който прозира зад думите на песента за панаира в Скарбъро.

1 Това е и смисълът на “Химическата сватба” на Християн Розенкройц, но при нея идеалът за “мистичната сватба” е издигнат даже една степен по-нагоре, като Духът прониква и химическия елемент, т.е. физическото тяло. 

 

Категория: История
Прочетен: 458 Коментари: 0 Гласове: 8
Последна промяна: 15.01 22:57
Нека Божията благодат бъде над всички читатели през настъпващата 2021 година! 

Сега, когато до края на старата година, през която ясно усетихме действието на Ариман, остават броени часове, нека си пожелаем през Новата година каквото и да се случва, да поддържаме връзката си с Христос и да не оставяме нищо да заглушава вътрешния ни глас. Всяка наша мисъл, всяко наше чувство са важни за духовния свят и той за разлика от агенциите, проучващи обществените нагласи, не се интересува от преобладаващите мнения или от мненията на индивидите с най-много последователи в Ютюб, Фейсбук и т.н. Духовният свят държи не на количеството, а на качеството, и то на качеството истинност, което евентуално притежават мислите на хората. Това чудесно се илюстрира с една случка от времето на Първата световна война, с чието споделяне завършвам тазгодишното си участие в блог.бг. Епизодът е предаден от Мария Щайнер на група антропософи през 1945г. и е публикуван в "Mitteilungen aus der anthroposophischen Bewegung in der Schweiz", бр. 64 от 1978г.

"Веднъж след лекция, в която беше говорил за причините за войната, д-р Щайнер каза следното пред малка група хора, които го бяха заобиколили и му задаваха въпроси: "Толкова често ме питат какво може да се направи. Не можем да излезем срещу една свръхсила, можем да направим едно единствено нещо - да мислим истината и именно с такава цел изнесох тези лекции." След това Щайнер се обърна със следните думи към един господин, застанал вдясно от него, за който се знаеше, че е настроен много враждебно към Германия: "Ако Вие например в следствие на днешната лекция си промените мнението и да кажем след 14 дни отново се върнете към предишното си мнение, то тези 14 дни, в които и Вие сте мислили истината, имат огромно значение за духовния свят."

Една възрастна дама, стояща по-назад, извика малко дръзко: "Това пък защо?" Щайнер повтори много сериозно: "Това пък защо? Защото мислите са динамични сили, а в духовния свят не броят".  
Категория: История
Прочетен: 563 Коментари: 0 Гласове: 6
24.12.2020 15:16 - Предколедно
Скъпи приятели,  

някои от вас ми писаха, за да споделят своите страхове, чувството на подтискаща безпомощност на фона на изникващите нови вирусни мутации и произтичащите от тях постоянно менящи се разпоредби, заповеди и пр. Световният "елит" изглежда поизпусна контрола и освен че - както се видя - и той не е застрахован от разболяване, става все по-жалък в опитите си да удържа положението с все нови наредби, коя от коя по-идиотски. Можем само уморено да се усмихваме на жалките опити да се решават изникващите проблеми с чисто материални средства и законов натиск от арсенала на Ариман там, където от всички, включително и от политиците, се изисква духовно пробуждане и израстване. Но страхът, който мнозина чувстват, макар и оправдан, трябва да бъде преодолян, защото затъмнява съзнанието ни. Чувство на безсилие и апатия също не бива да ни обхваща, макар на пръв поглед да изглежда, че отделният човек не е в състояние да промени нищо. Външно може и да не е по силите ни да променим нещата, но вътрешно всеки може да направи нещо и то няма как да бъде осуетено от никаква светска власт, от никакви забрани. Юдит фон Хале описва в коледното си послание къде е силата на отделния човек:

Всяка жива мисъл за духовната действителност, всяка дума на духовна истина, всяко честно и изпълнено с копнеж и отдаденост усилие за общуване с Христовото същество са единственото и решително средство, с което световните дела могат да се насочат в смисъла на изработения Божествен миров план! За целта изобщо не се нуждаем от външно светско лоби и това ни показва ясно имагинацията за раждането на мировия Спасител в бедните витлеемски ясли. Нужно е само да проявяваме упорито усърдие при моралното си самовъзпитание, безкористно съчувствие към всички същества около нас и мисъл, воля и дела, посветени на истинното, красивото и доброто. Това са основните сили, способни да променят света, които всеки човешки Аз може да отдели по всяко време. Ако положим живота си на тези три стълба, ще имаме право въпреки всичките си лични поражения и несполуки да чувстваме, че сме ученици на Христос. Тогава и помощта на духовния свят ще ни бъде сигурна, а чрез нея импулсът за изцеление на света ще придобие непознат досега тласък по смисъла на обещаното от Христос: “Ако двама от вас се съгласят на земята да попросят нещо, каквото и да било, ще им бъде дадено от Моя Отец Небесен” (Матей 18:19).”

Дивеевският манастир, основан от руския пустинник Серафим Саровски (1759-1833), е заобиколен от голям ров, наречен “Свещената канавка”. Серафим често казвал, че игуменка на манастира е самата Света Богородица, а ровът, изкопан по негово нареждане, бил очертан по следите на Пречистата Дева, която някога обиколила манастира. Според Серафим когато Антихристът се възцари на земята и започне да превзема и руши църквите, той няма да може да прескочи “Свещената канавка”. 

Такъв непревземаем ров може да направи и всеки от нас около себе си - не във физически смисъл, а в духовен. Нека с този ров оградим мислено частицата от Христовия Аз, която всички носим и така ще имаме едно малко пространство в най-съкровената си същност. Нека в него да нямат място нито изкушенията, нито страховете, колкото и да ни тласкат светските събития в една или друга посока. Нека това пространство не е достъпно нито за левия изкусител Луцифер, нито за десния изкусител Ариман. Ако оградим най-святата си същност и я пазим като с ров, който да не могат да прескочат никакви тъмни сили, то ще имаме място, където винаги можем да поканим Христос да ни посещава и осветява пътя ни. Да го направим!

Категория: История
Прочетен: 476 Коментари: 0 Гласове: 8
Последна промяна: 24.12.2020 15:16

Розана Зонтаг е немска антропософка и практикуваща астроложка, която изнася лекции и семинари. Публикувам тук нейното коледно писмо, написано през последните дни. В него Розана засяга наред с днешния съвпад на Юпитер и Сатурн и раждането на съсъда на Ариман, който тази година навърши 21 години. Също като Димитър Мангуров и Мартин-Ингберт Хайгъл Р. Зонтаг ситуира раждането му по време на слънчевото затъмнение на 11.8.1999 (за това стана въпрос тук https://anthroposophie.blog.bg/history/2020/11/29/svetovnoto-kazino-kakvo-ni-kazva-koricata-na-ikonomist-za-20.1737501).

В писмо авторката ми сподели, че когато е правила изчисленията и наблюденията си, не е знаела за изнесената от Димитър Мангуров информация за Ариман (напр. в лекцията “Откровение” за датата на раждането на съсъда или в лекцията “Мистерията на човека и клопката на джендър-идеологията” за Аримановия съсъд като инкарнация на черния магьосник Клингзор). Тя разказа също, че при лекциите пред антропософи, в които засяга въпроса за съсъда на Ариман, твърде често среща неразбиране и отрицание. Явно страхът пред предстоящото и в тези среди е голям и хората предпочитат да си четат томовете на Щайнер и да не вярват много-много на казаното от други автори.

Светлина в тъмнината - коледно писмо на Розана Зонтаг

По време на тези дни, когато се усеща въздействието на голямото слънчево затъмнение от 14.12.2020 г., ние се подготвяме за Коледа, изпитвайки сред цялата тъмнина радостното очакване на раждащата се отново светлина. Изглежда много хора възлагат огромни надежди на очаквания голям съвпад на Юпитер и Сатурн на 21.12.2020 в тропическия Водолей. Затова ме помолиха да напиша нещо за тази специална констелация, с която обикновено се свързва „Витлеемската звезда“.

2020 г. - година на големите планетни съвпади

Сатурн-Плутон-Меркурий-Слънце на 12.1.; Юпитер-Плутон на 5.4., 30.6. и 11.12. - вече съм писала и говорила много за тези констелации. Техните въздействия донесоха големи предизвикателства на човечеството и те преди всичко показват, че се полагат огромни усилия да се запазят властовите структури, създадени през последните векове и да се доведат хората до пълно поробване.

Хубавото на текущите процеси е, че някои от тъмните мрежи, които работят от дълго време, вече навлизат в съзнанието на хората. Така имаме възможност да се преориентираме към това, което е съществено в живота ни, да видим кои външно активни сили, свързани със собствените ни нагласи към живота, направиха случилото се възможно и с кои сили сега съзнателно искаме да се свържем. Процесът на учене и придобиване на собствени сили беше иницииран особено силно при констелациите на Марс и Плутон. 

Поляризацията на всички човешки отношения чрез активирането на различни страхове е основен „работен инструмент” на противоборстващите сили, които тук очевидно проявяват своята ефективност. Така че на фона на страха, несигурността, съмненията и дори безсилието да схванем нещата, е разбираема надеждата за някаква чудодейна констелация. Действително през декемврийските дни преди раждането на детето Исус от соломоновата линия също е имало констелация на Сатурн и Юпитер (във връзка и с Марс) в знака Риби. Тя сочи към нова светлина във връзката на хората с духовния свят, която се разгърна в религиозния живот през следващите векове. Но също показва и потисничеството и изчезването на много хора, живели именно с тази духовна светлина. Детето Исус като бъдещият носител на голямото слънчево същество е било защитено по специален начин от управниците, жадни за власт. Само няколко дни след раждането обаче са дадени големи жертви - момчето е принудено да бяга, а младенците са изтребени. Във всеки жест животът на Христос трябва да ни бъде пример за развитието на истинския и свободен човек. 

Днес на света има все повече хора, които не са истински човеци. Инкарнират се например елементарни същества, за да изпитат какво е да си човек. Слизат и някои висши елементарни същества за да помогнат на човечеството. А има и човешки форми, които идват от други йерархии и искат да навредят на човечеството в услуга на Ариман. Всички тези хора нямат Аз и не могат да бъдат пряко докоснати от Христос, както е възможно и дори необходимо при истинските хора, за да напреднат в своето развитие. Рудолф Щайнер категорично говори за въплъщението на Ариман в началото на нашия век 2. Тази тъмна сила също се нуждае от човешки съсъд, подходящ да издържи нейното същество, което от 30та година ще бъде имитация на Христовия живот. Можем да сме сигурни, че той ще се появи като спасител, за да спечели окончателно човечеството на своя страна.

Според Рудолф Щайнер слънчевият демон Сорат, чиято най-важна цел е да предотврати мисията на Христос, навлезе за трети път в своята най-голяма мощ през 1998 г. 3. Това същество не може да се инкарнира само, а използва Ариман, за да оформя и управлява човечеството според своята воля и цели. Асурите, които директно атакуват човешкия Аз, както и луциферични същества също са в услуга на слънчевия демон. За хората те са едно предизвикателство, което ги кара да бъдат истинни, да си спомнят за своя духовен произход и да преодолеят великата илюзия на материализма. Материализмът е важен етап от човешкия опит и развитие, но се налага да преодолеем свръхматериализма, в който сме изпаднали, съблазнени от Ариман като подготовка за неговото въплъщение, ако искаме да осуетим господството му - поробването на човечеството в материята без по-нататъшна възможност за развитие. 

В какво се изразява най-голямото разгръщане на силата на слънчевия демон през 1998 г.? Много неща от моето духовно възприятие и астрологични изследвания подсказват, че Сорат е дал основния импулс за създаването на бъдещия носител на Ариман през ноември 1998 г. Само висш посветен в мистериите на Ариман можеше да стане този носител. Въз основа на моите изследвания, които няма как подробно да изложа тук, може да се приеме, че този голям черен маг се е въплътил по време на слънчевото затъмнение на 11 август 1999 г. 4

През настоящата 2020 г. този човек стана на 21 години и сега тръгва по пътя на собствената си ефективност, воден от съществото, на което се е отдал чрез кармата си. Рудолф Щайнер споменава пет инспирации, с които Ариман подготвя човечеството да приеме неговото въплъщение благосклонно, но да не го разпознае. Ще ги спомена тук за пояснение:

1. Механично-математическото мислене, което води хората до безчувственост спрямо всякакво одушевяване на космоса.

2. Стремежът към материално благополучие и свързаният с него въпрос „Какво печеля от това?“, съпровождащ всички човешки начинания. Също и презрителното отношение към всичко, което изглежда като път към духовното.

3. Всичко, разделящи хората на групи и отдалечаващо ги от взаимното разбиране.

4. Партийните мнения, с които може да се докаже всяко твърдение, включително и противоположното на него, приложени в социалния и духовния живот.

5. Едностранчивото тълкуване на Евангелието, с което не може да се стигне до истинско разбиране за Христос. 

Как можем да се подготвим през адвента да приемем коледното дете, днешния импулс на Христос? Единствената защита на истинските хора е да разпознаят действието на Ариман и да се пробудят за свободната воля на своя Аз, за да приемат в себе си Христовата сила. През тази 2020 г. ясно ни беше показано къде вече сме навлезли в ариманичното втвърдяване в нас и в нашата дейност. В сегашната тъмнина едновременно с нея преживяваме и третото тазгодишно повторение на квадрата на Марс и Плутон, който на 23.12. ще стане точен.

В тези предколедни адвентни дни задачата ни се състои в това да преодоляваме разделенията в нас и около нас и да стигнем до истинска промяна във волята. В тази година на съд 5 промяната на волята с оглед на многобройните мощни, понякога трудни за разбиране атаки на духовете на тъмнината, означава да се предадем, ясно напътствани от Аза, признавайки своето безсилие и да стигнем до нагласата към смирение. Да отворим сърцата си в истинско смирение и благоговение към роденото на Коледа дете, което копнее да се прероди най-после отново заедно с нас. Аз непрекъснато преживявах тази специална 2020 година и като Коледа, и като Великден. Действието на Христос в етера е първопричината, която може да бъде близо до нас, която в радостно  очакване на човешкия Аз през цялата година ни даряваше с особена близост. Нека да продължаваме да си спомняме за това толкова съществено нещо! При тази среща можем да изпитаме радост и дълбока любов. От трудните в момента Марсови констелации ни въздейства и трансформираната от Буда мирна сила на Марс. Да се смириш, да приемеш безсилието, за да поискаш и получиш добрите сили в истинско смирение не означава да се откажеш от собствената си воля, а по-скоро да позволиш да се извърши реален процес на промяна и издигане до воля, осветена и проникната от Христос. Само трансформираната по този начин воля ще ни даде достъп до напълно нови творчески възможности, за да издържим изправени задаващите се мощни предизвикателства.

Съединението Юпитер-Сатурн в знака Водолей

Как можем да намерим мъдрост в общуването на фона на 5G, дигитализацията, технологиите, които тепърва се очакват, тоталното наблюдение, умирането на природата, трафика на хора и насилието? Големият съвпад на Юпитер и Сатурн може да бъде за нас ярък, блестящ образ за Възкресението, за новото раждане в душата и духа чрез преодоляване на противоположностите и припомняме на най-същественото за нас. Пробуждането на отделните азове в една реална човешка и духовна общност е положителната сила на Юпитер-Сатурн. Чрез този тип общност, когато преодоляваме желанието си да бъдем прави и да притежаваме, ние създаваме пространството, в което могат да станат чудеса - тоест духовна реалност.

Започва нова епоха в 800-годишния цикъл на Юпитер-Сатурн. През последните 200 години съвпадите им в земния елемент, които се случват на всеки 20 години, са насочени към изживяване на полярностите и едностранчивостта на материализма. С настъпването на големия съвпад на Юпитер и Сатурн във Водолей започва нова епоха. Преживяхме вече предвестник на този съвпад през 1980 г. във въздушния знак Везни. Ефектите от онова време със сигурност включват перестройката, (временния) край на Студената война и обединението на Германия. Но тогава го нямаше фундаменталното обновление - Изтокът беше “купен” и материализмът се разшири към него. 

Материалната собственост, включително и в паричната система, през следващите години и векове, на прага на които се намираме в момента, ще загуби досегашното си значение. Акцентът на тази нововъзникваща епоха ще бъде решаването на проблемите в напълно ново общуване - при взаимопомощ, оценяване на всеки човек като свободно същество и ново духовно осъзнаване.

Именно последното затъмнение в низходящия лунен възел (14.12.2020 г.), предхождащо сегашния голям съвпад, ни говори за старите тъмни сили, които желаят да наложат своята власт, за да създадат човечество, в което няма никаква индивидуалност и на което са предписани групови добродетели с цел да бъдат изолирани хората, мислещи по различен начин, като врагове на единната система. Квадратът на Нептун, участващ в тъмнината, свидетелства за волята на тъмните сили да заблудят истинското човечество и да затъмнят съзнанието му чрез още повече лъжи. Това е и опасността, която се крие в полярното развитие на силите при настоящия съвпад на Юпитер и Сатурн.

Звездните констелации в началото на 2021г. показват от една страна настроение за ново начало, а от друга агресивни конфликти и лудост вместо ясно съзнание. Няма да има връщане към старата нормалност и това в много отношения е добре. Ние решаваме в себе си и с нашите действия на кои сили искаме да направим място да се разгърнат.

Малко преди предателството, довело до разпятието на Исус Христос, великото слънчево същество, чиято сила на любовта ние трудно можем да схванем, изрече следните думи: „Давам ви ново поръчение: Обичайте се! Както аз ви обичах, така и вие трябва да се обичате.” 6 Пожелавам на всички читатели благословени Коледни празници и смелост да реализират инспирациите на добрите духовни същества през 2021 г.!

Авторски бележки

1 Срв. “Хроника на живия Христос”, Р. Пауъл, според която раждането на соломоновия Исус е било през март на 6. г.пр.Хр. след съвпада на Сатурн и Юпитер и по време на съюза на Юпитер и Марс.

2 - Срв. Рудолф Щайнер, СС 191 (1.12.1919)

3 - Срв. Рудолф Щайнер, СС 346 (12.9.1924)

4 - В началото на пандемията през пролетта на 2020 г. направих обширни духовни и астрологични изследвания по тези теми възоснова на изказванията на Р. Щайнер. В августовския брой на списание “Gegenwart“ има и много изчерпателна статия от Мартин-Ингберт Хайгъл по темара „Короноя - пандемията на страха“, която препоръчвам.

5 - Вж. 20-ти Аркан на таро "Съд и възкресение"

6 - Вж. “Евангелие от Йоан”, глава 13, стих 34 в превод на Емил Бок

Категория: История
Прочетен: 515 Коментари: 0 Гласове: 9
Последна промяна: 21.12.2020 16:55

Из лекция на Рудолф Щайнер за планетите, изнесена на 27.7.1923 в Дорнах (СС 228 “Науката за посвещението и звездното познание”)

Индивидуалността на Сатурн е такaва, че той самият всъщност получава най-разнообразни подбуди от Вселената, но не връща нищо от тези подбуди към Земята, не излъчва нищо. Сатурн, разбира се, също се осветява от Слънцето, но това, което той отразява от слънчевите лъчи, няма никакво значение за земния живот. Сатурн е изцяло онова мирово тяло от нашата планетна система, което напълно се отдава на своето собствено същество. Той излъчва своето собствено същество в света. И когато наблюдаваме Сатурн, той винаги ни казва какъв е. Докато Луната, наблюдавана външно, ни казва какъв е целият останал свят, Сатурн не ни казва нищо за това какви подбуди е възприел от останалия свят, а винаги говори само за себе си. Той казва какво представлява той самият. И това, което е той самият, постепенно се разкрива като един вид памет на нашата планетна система.

Сатурн ни изглежда като онова мирово тяло, участвало във всичко, случило се в нашата планетна система и съхранило вярно всичко в космическата си памет. Той мълчи за нещата, които се случват понастоящем във Вселената. Сатурн възприема случващото се в наше време във Вселената и го обработва в своята душевно-духовна същност. Цялата съвкупност от съществата, обитаващи Сатурн, се отдава на външния свят, но възприема безмълвно световните събития в душевния елемент и разказва само за миналите събития в космоса. Затова разглеждан космически, Сатурн е един вид подвижна памет на нашата планетна система. Като верен вестител той съхранява това, което се е случило в планетната система, под формата на тайни на планетната система.

Тъй че докато напразно бихме търсили Луната, ако искаме да разберем тайните на света, докато е нужно да се превърнем в един вид доверени лица на самите лунни същества, ако искаме да научим от тях нещо за мировите тайни, то при Сатурн това не е необходимо. При него е достатъчно да бъдем отворени за духовното - тогава пред духовния взор, пред погледа на душата Сатурн се превръща в жив историограф на планетната система. Той също не задържа тези истории, които има да разкаже за всичко, случило се в планетната система. В това отношение той е пълната противоположност на лунното образувание; той непрекъснато говори. Сатурн разказва за миналото на планетната система с вътрешна топлина и плам, тъй че всъщност е опасно да се запознаем по-отблизо с това, което говори във Вселената, защото той описва миналите събития на Вселената с такава преданост, че човек започва да обича изключително силно миналото. За тези, които подслушват тайните му, Сатурн е, така да се каже, постоянният съблазнител към това да се пренебрегва земното и да се потопи човек напълно в онова, което някога е била Земята. По-специално той говори ясно за всичко, което е представлявала Земята, преди да стане Земя. Така Сатурн е онази планета в нашата планетна система, която прави за нас миналото безкрайно скъпо. И хората, които имат земна склонност към Сатурн, са тези, които винаги обичат да гледат назад към миналото, които не обичат напредъка, а искат отново и отново да връщат миналото. По този начин човек може да се доближи до индивидуалността на Сатурн. 

От друг вид е планета като например Юпитер. Той е мислителят на нашата планетна система и мисленето е преди всичко онзи елемент, който култивират всички същества, обединени на неговата мирова територия. От Юпитер към нас се излъчват творческите и възприети мисли на Вселената. Юпитер съдържа в мисловна форма всички формиращи сили за различните същества на Вселената. Докато Сатурн разказва миналото, Юпитер показва в живо представяне, в жива концепция, това, което му съответства в настоящето на Вселената. Но е необходимо да се намесим по разумен начин в онова, което Юпитер предлага на духовния поглед. Ако човек не развие собственото си мислене, тогава той не може примерно като ясновидец - нека използваме тази дума - да се доближи до тайните на Юпитер, защото Юпитеровите тайни са такива, че се разкриват само в мисловна форма и то ако човек сам мисли и достига до тези тайни, защото Юпитер е мислителят на Вселената. Ако човек се опита да схване някоя важна загадка на битието с ясно мислене и не успява заради човешко-физическите и етерни препятствия и особено заради астралните пречки, тогава се намесват съществата на Юпитер и ни помагат. Именно съществата на Юпитер са помощниците на човека в развитието на неговата мъдрост. И този, който толкова много се е напрегнал да разгадае с ясно мислене някоя загадка на битието, но не може да достигне до същността й, установява - ако има търпение и продължи да обработва тази загадка в съзнанието си - че силите на Юпитер му помагат дори и през нощта. А някой, който е разгадал една дневна гатанка след нощния сън по-добре, отколкото предния ден, всъщност трябва да признае пред себе си, ако е прозрял истината, че именно силите на Юпитер поддържат човешкото мислене живо и подвижно.

Така че докато Сатурн е пазителят на паметта на Вселената, то Юпитер е мислителят на Вселената. Човекът дължи на Юпитер всичко, което има от духовното съвремие на Вселената. На Сатурн дължи всичко, което има от духовно-душевното минало на Вселената. По определена интуиция именно Юпитер е бил особено почитан в Древна Гърция, където хората са живели в настоящето с Духа. Също така в това, което Юпитер дава на годишния ход, се крие стимулът за човека в цялото му развитие. Както знаете, ако разгледаме внимателно видимото му движение, Сатурн се движи бавно, обиколката му отнема почти тридесет години. Юпитер обикаля по-бързо, за около дванадесет години. Именно чрез това, което има в по-бързото си движение, Юпитер удовлетворява човешката нужда от мъдрост. И ако според този часовник, който до известна степен изразява съдбата на човека във Вселената, има специална връзка между Юпитер и Сатурн, тогава в тази съдба навлизат онези прекрасни блестящи моменти, в които чрез мисленето на настоящето се разкриват много неща за миналото. А ако потърсим в световната история на човечеството моментите, в които са настъпвали епохи на Възраждане, когато повторно са се появявали стари импулси, като например през последния период на Ренесанса, то това обновяване на старите импулси е изцяло свързано с определена констелация между Юпитер и Сатурн. Но, както казах, в определен смисъл Юпитер е затворен и неговите откровения остават в несъзнаваното, ако насреща им няма човек с активно, силно, ясно, светещо мислене. Затова в древните времена, когато активното мислене е било слабо развито, начинът, по който човечеството е напредвало, винаги е зависел от това в какво положение е бил Юпитер спрямо Сатурн. В периодите, когато между Юпитер и Сатурн е имало определена констелация, на древните хора се е разкривало много.

Категория: История
Прочетен: 382 Коментари: 0 Гласове: 7
Последна промяна: 21.12.2020 15:23
Това е една от ранните лекции на Рудолф Щайнер, държана на 4.4.1906 в Дюселдорф (СС 97 “Християнските мистерии”).

Децата на Луцифер. Замяна на кръвната любов с духовна

Можем да кажем, че на Земята има два вида хора. В човечеството могат да бъдат разпознати две големи духовни течения. Разликата между тях се състои в следното: някои хора повече се стремят да видят всичко в светлината на познанието, а други искат в известен смисъл да бъдат водени. Самият начин, по който се възприема духовнонаучният мироглед, показва, че стремежът към търсене на ярката, ясна светлина не е много разпространен. По-голямата част от хората все още не са готови да поискат да узнаят нещата. За мнозина затъмнението, в което се намират, е правилно и то им е приятно, те се притесняват, ако трябва да получат пълна яснота по какъвто и да е въпрос. Но ние трябва да се откажем от всичко, което може да доведе до затъмняване на съзнанието. Това важи и за целия начин на живот. Трябва и по отношение на храната си да се въздържаме и да избягваме всичко, което замъглява съзнанието, какъвто е например случаят с алкохола. Има безброй други неща, които ни отдалечават от яснотата. Отказът от тях ни прави освен всичко и по-практични в ежедневието. Вярата в авторитетите също води до затъмнение. Човек трябва да си позволи само да бъде стимулиран, но не и да разчита на авторитети.

Това, което трябва да разбираме тук под яснота, не е някакъв подчинен начин на виждане на висшите светове. Такова подчинено виждане всъщност е свързано с душевното помрачаване на съзнанието. Подобно състояние е било често срещано в по-ранните епохи на човешката история. По времето на Атлантида човешкото съзнание е било в много по-малка степен ясно, отколкото сега. Днес дори и най-нецивилизованите племена са надскочили твърде много състоянието на атлантското съзнание. Ако се върнем още по-назад в човешката еволюция, ще намерим състояния, в които човешкото същество вижда отвътре, но не разбира с разума си. Разумът изгрява за първи път в атлантската раса. На мястото, където е днешна Ирландия, някога са живели атланти. Когато към атланта се е приближавал друг човек, в него се надигали астрални образи. Атлантът още не можел да мисли. Едва когато се развил предният мозък, човекът могъл да каже за себе си „аз“. В тази част от Атлантида, която е била на мястото на днешна Ирландия, хората първи започнали да развиват азово съзнание. От това място атлантите се разпространяват в цяла Европа до Азия. Човешките кости, намерени в Неандертал1 са на потомци на атлантите; те все още имат чело, което е силно издадено назад. От този момент нататък хората много бавно се научили да мислят разумно и да развиват азовото съзнание. В момента, когато човекът започва своето оплодено от Духа съществуване тук на Земята, той вече се е развил далеч над животното, но все още не може да говори и да мисли.

По това време имало божествени същества, наречени деви, които не се нуждаели от физическо тяло, а се носели в астралното пространство. Това, което биха могли да придобият чрез физическото тяло, те вече били преживели на Луната. Но имало и други същества, които още не се били справили със своята еволюция на Луната. Това са луциферичните същества, които изостанали от девите. Боговете или девите живеели на Земята от това, което става една от характерните особености на хората - двуполовата любов. Човешката любов е била въздухът или храната, на която боговете се наслаждавали. В гръцката митология я наричат нектар и амброзия

Докато хората все още били сомнамбули, войнството на Луцифер нямало истинска задача средчовечеството. Това, че то прави от хората свои собствени деца, се очертава едва в петата коренна раса. Човешкото мислене съвсем не е толкова старо. Това, което се нарича древна мъдрост, се е срещало сред най-старите народи. То е древната жреческа мъдрост, която се разкрива отвътре. Истинското познание обаче възниква едва няколко века преди раждането на Христос, около 600 г. пр.н.е. Също и оценъчната способност се е развила едва по-късно. 

Тук стигаме до една важна мистерия благодарение на факт, който се открива сред древните народи. Самочовек, който може да внесе светлина в душевния свят, е в състояние да разбере този факт. При едно северноамериканско индианско племе се срещат особени названия за семейните отношения. Названието “братовчеди” се отнася само за децата на братя, а не за децата на сестри. Това е остатък от древна Атлантида. На този ранен етап от човешката история семейните връзки са били единственото валидно нещо. Жената имала няколко съпрузи и било невъзможно да се назове бащата на децата. Всички народи първоначално са имали предци, които не се вълнували толкова от това да не се женят за близки роднини. Близкото кръвно родство в никакъв случай не било пречка за брака. Казвали, че децата, родени от най-близки роднини, са най-просветени - те били сомнамбули. 

По-нататъшната еволюция все повече се насочвала към свързването на хора, които не са кръвни роднини. Закон е, че при връзка между по-отдалечени хора етерното тяло се разхлабвало от физическото, докато припотомците на бракове между кръвни роднини етерното тяло засядало здраво. То било просветлено отвътре. Хората мислели повече със слънчевия сплит, но им липсвала оценъчната сила. Тя нараствала чрез браковете между отдалечени хора, и то в същата степен, в която старите бракове между кръвни роднини намалявалиПосле старото сомнамбулно ясновидство изчезва и се появява ново виждане, силата на оценката. Тази нова епоха е известна като появата на дионисиевия принцип. Дионисий бива разчленен, като само сърцето му е спасено. Когато се появява дионисиевото начало, хората са разчленени и след това отново съединени чрез сърцето, чрез душевното родство, което е свързано с пълна промяна в сексуалния живот. Разумът е трансформираната предишна сексуалност между роднини.

Изминалите етапи от развитието на човечеството се повтарят още веднъж в седемгодишните ритми наиндивидуалния човешки живот. От първата до седмата година етерното тяло на детето е напълно оттеглено.Следователно преди седмата година не бива да се развива паметта, а само сетивата. Тогава може да се въздейства върху сетивата и чрез тях да се събудят вътрешните сили. Тези сили трябва да се стимулират, като на децата се дават играчки, в които да е активно въображението, например дървено кубче с изрисувани точки за очи и т.н., но не готови кукли, към които детето не може да добави нищо повече чрез въображението си. От седмата до четиринадесетата година е необходимо главно да се развият постоянни навици у децата, които да им дадат известна опора за по-нататъшния живот. През тези години към човека трябва да се приближи всичко, което може да се запомни. Затова е по-добре в този жизнен етап да не се влияе на оценъчната сила. Тогава детето трябва да има около себе си авторитет, но не и самото то да бъде авторитет. Необходимо е да му се въздейства чрез разкази, не да се проповядва морал, а да му се посочват велики примери и модели за подражание. За морала би било необходимо да се развие чувството за него в старата питагорейска форма. Питагор казвал на учениците си: “Не удряйте огъня с меч” – образен израз за това да не се вършат безполезни неща. Друг такъв питагоров израз е “Не се връщай от пътя си, преди да си стигнал до края.” - Едва след половата зрялост човек трябва да се научи да преценява сам. Към този момент етерното тяло се разхлабва и едва сега астралното тяло е готово да бъде активно в посока навън. 

Това развитие, през което отделният човек преминава днес в седемгодишни ритми, човечеството изминавав хода на големите епохи от развитието си. Част от подчинените сили в човека биват издигнати за формиране на оценъчната сила. Едва тогава войнството на Луцифер могло да се намеси. Луциферичнатасила се изразява в независимата преценка на човека. В тези времена на намеса на луциферичния принцип за пръв път се появява и собственият човешки труд. Ако проследим старите времена, можем да си кажем: Тогава се събирали само хора, образуващи едно семейство. Тези, които искат да поставят чисто духовното на мястото на кръвната връзка, са именно работещите в името на Луцифер. Църквата се развива като продължение на старата жреческа мъдрост. Заедно с това обаче възниква течението, което търси самата светлина - луциферичните хора, напр. рицарите тамплиери. Те казвали, че човек сам трябва да си търси светлината и истината. През Средновековието е съществувала секта, която разбирала това. Нейните членовете се наричали луциферианци2. Те казвали: Колкото и блажен да може да стане човек, ако нямасветлината на знанието, не е за нас - ние искаме да стигнем до светлината.  

Това са двете течения в човечеството. Едното течение иска само блаженствоа другите искат и светлина. Онези, които се страхуват от знанието, смятат Луцифер за злия. Ала за другите Луцифер е носител на светлината, той донася светлината. За това се говори в един ръкопис на Ватикана, но църквата го пази в тайна и това църковно течение предупреждава хората да се пазят от Луцифер. Догматиката със сигурност може да съдържа истина - питагоровата теорема е догма за тези, които не са я разбрали. Но когато човек яразбере, тя става за него светло, ясно знание. Догмите се представят като основани на авторитет, но акочовек ги разбере, те също стават ясни знания. 

Във времето на апостол Павел християнството е такова, което да доведе до универсалната човешка любов. От една племенна и народностна религия трябвало да възникне световна религия. Вярата в откровението зависи от общността на кръвта. Фиксираните закони са дадени от Мойсей. Христос не дава фиксирани закони, а на мястото на закона идва милосърдието. Това е възраждане на най-съкровеното в човешката душа. 

Църковната организация се стреми към една низходяща вълна, докато в стремежа към свободата на мненията има възходяща вълна. Съществуват такива стремежи в определени братства, като рицарите тамплиери, които се стремят към светлината. Този човешки род, който се стреми към светлината, са децата на Луцифер. Действието на драмата "Децата на Луцифер" на Едуард Шуре се развива във времето, когато християнството започва да си създава стегната организация. Съществува едно църковно течение, а наред с него е другото, луциферовият принцип. Децата на Луцифер са деца на вътрешната светлина, а не на вярата в откровението. Тези, които се стремят към бъдещето, трябва да се чувстват истински свързани. В наше време духовнонаучното движение заявява, че човекът трябва да стигне до светлината чрез собствения си стремеж. Дълбоко вътрешна свобода трябва да бъде развита в човешката душа. Неслучайно теософският ни орган беше наречен „Луцифер“3. Името е свързано с най-съкровената същност на теософското движение. Трябваше да се документира, че луциферовият принцип е съзнателно вложен в света. Когато католическата църква установи своята догма за непогрешимостта на папата, акцентът върху принципа на Луцифер се появи като неин противоположен полюс. Или обратното - може да се каже и че фактът, че теософията прокламира духовната свобода, произведе догмата за непогрешимостта като другия полюс, защото само чрез него църквата можеше да се спаси. 

Неандертал – долината на река Дюсел, намираща се на 10км от град Дюселдорф, в която са открити кости от древни хора, т.нар. неандерталци.

Луциферианци – секта на привържениците на епископ Луцифер Калярски (починал 370г.), която била разпространена за известно време в Сардиния, Испания, Галия, Италия и Африка.

3 Списание, издавано от Рудолф Щайнер от началото на 1904 до май 1908, застъпващо антропософски възгледи още преди основаването на Антропософското общество. В началото в статиите преобладава теософската терминология, но постепенно Щайнер я заменя с антропософски понятия.

    

 

 

Категория: История
Прочетен: 336 Коментари: 0 Гласове: 6
Последна промяна: 17.12.2020 21:35
За изпълнение на наскоро променения и светкваично подпидан от президента Щайнмайер закон за защита от инфекции в град Ноймюнстер (провинция Шлезвиг-Холщайн) до края на годината ще се открият специални затворнически килии за нарушители на карантината. (https://www.mopo.de/im-norden/schleswig-holstein/knast-im-norden-hier-sollen-quarantaene-brecher-eingesperrt-werden-37797520). За целта вече са извикани пенсионирани надзиратели, които ще се върнат на работа за очакваните нови арестанти. Дали PCR-тестът на някого е дал реален резултат, дали човекът е наистина заразен, няма значение. Щом се води на отчет като положителен, той се превръща автоматично в обект на проверка и санкциониране от органите на държавата. А от телевизията мама Меркел, която уверено води страната на Гьоте и Шилер към здравна диктатура, още лятото апелира към хората да “вярват само на официални източници” (https://youtu.be/LTRZtIWMweg), разбирай на правителствените информации. Така чрез закони, забрани и заплахи, внушаване на страх и премълчаване на съществени факти от страна на държавните медии всесилната държава прави необходимото хората да загубят и последните частици самостоятелност в мисленето си и да предадат живота и здравето си в ръцете на “компетентните” специалисти.

На фона на случващото се е удивително колко верни са думите на Рудолф Щайнер, казани преди сто години и колко малко сме помръднали оттогава насам:

“В нашето съвременнo човечество държавата е заседнала толкова здраво в мисленето, че хоратa изобщо и не забелязват как навсякъде залитат по нея. От десетилетия аз описвам положението по следния начин: “Най-големият копнеж на съвременния човек се състои в това да върви през светa само с един полицай от дясната си страна и един лекар от лявата. Ето това всъщност е идеалът на съвременния човек - държавата да му ги предостави и двамата. Да стъпи на собствените си крака не е идеал на съвременния човек. Обаче преди всичко на нас ни е необходимо да можем да минем и без полицая и лекаря, които ни е придала държавата. И ако не възприемем този възглед, няма да можем да направим и крачка напред.”(12.10.1920, в СС 337б “Социалните идеи, социалната действителност, социалната практика”)

Категория: История
Прочетен: 529 Коментари: 0 Гласове: 7
Последна промяна: 14.12.2020 17:57
2 3 4 5  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: anthroposophie
Категория: История
Прочетен: 252483
Постинги: 283
Коментари: 15
Гласове: 1584
Календар
«  Февруари, 2021  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728