Статия от д-р Дафне фон Бох, публикувана в сп. “The Present Age”,  брой 11/12, 2022/23

Д-р Дафне фон Бох е родена в Канада през 1958 г. и от дълги години живее в Базел, Швейцария. В продължение на петнадесет години тя работи като антропософски лекар и психолог в две рехабилитационни клиники по антропософска и психосоматична медицина, като в последните три е главен лекар. От 2018 г. има частна практика в Германия. Активно се занимава с преподаване на антропософска медицина на лекари главно в Изтока и Далечния изток, но също и на Запад (САЩ, Канада, Куба), с преиздаване на книгите на Ото Волф и с писане на статии за антропософската медицина. 

                          

                                                           Дафне фон Бох 

Ракът е най-изследваното заболяване. Всяка година се публикуват повече от 20 000 научни изследвания. Един журналист е изчислил, че е необходимо да четем по 26 часа на ден, за да сме в крак с всички изследвания. Публикува се повече, отколкото може да се прочете.

Щом толкова много се знае за това заболяване, то лечението му със сигурност би трябвало да е най-ефективното. В дейдтвителност обаче е точно обратното. Ракът продължава да има летален изход. В развитите страни той е втората най-честа причина за смърт от болести след сърдечносъдовите заболявания. Днес един от всеки четирима души умира от рак и тенденцията се засилва.

Ще бъде ли победен скоро ракът? Това твърдение е изказвано многократно, подкрепено с примери за успехи. 

Ракът на матката - успешна история? 

Често срещан пример е намаляването на случаите на рак на матката. При по-внимателно разглеждане обаче ни се разкрива причината за това: На почти всяка жена над 40-годишна възраст, която има оплаквания в тази област, което е много често срещано явление, се отстранява матката. А там, където няма матка, не може да възникне и рак на матката. Ето защо мъжете са толкова "рядко" засегнати от рак на матката.

Същият подход днес се прилага дори към здрави органи. Все по-често двете гърди или яйчниците се отстраняват при жени, които показват генетична предразположеност или фамилна обремененост (ранен рак на тези органи при майката или сестрата), дори когато не са налице никакви симптоми. Обаче отстраняването на напълно здрав орган, който не представлява заплаха за живота, никога не трябва да бъде първият, а само последният вариант при лечението. В действителност тази мярка вече е обявяване на поражение: Тъй като медицината не е в състояние да се справи с рака, тя предпочита да отстранява дори здрави нежизненоважни органи възможно най-рано, преди в тях да се появи рак.

Скринингът за ранна диагностика – успешна история? 

Друг пример, представян като медицински успех в борбата с рака, е ранният диагностичен преглед. Казват ни, че ранното разпознаване, последвано от ранно лечение на тумора, дава възможност за удължаване на живота на пациента. Това, което не се взема предвид в този наратив, е, че дори и без лечение повечето видове рак имат склонност да се развиват бавно. Периодът на преживяемост не може да се отдаде на ранното започване на лечението. Напротив - много методи за ранна диагностика всъщност насърчават развитието на рака. При мамографията например се използват рентгенови лъчи - радиация, която причинява рак. За целите на скрининга за рак на гърдата всички жени на възраст между 50 и 70 години е необходимо да се явяват на всеки две години за мамография на двете гърди. 

 

Фигура 1. Прогресиране на един и същ рак при двама различни пациенти. Действителното време на преживяемост (от началото на заболяването, а не от поставянето на диагнозата) е сходно и в двата случая (тук седем години). Вторият пациент не е живял по-кратко време, а е бил диагностициран едва по-късно, когато заболяването е било по-напреднало.

(В някои швейцарски кантони всяка жена получава писмо в този смисъл точно на 50-ия си рожден ден). Това прави 20 рентгенови снимки за този период от време, което е значително кумулативно облъчване. Тази процедура е особено вредна за рисковите жени, т.е. за тези, които имат генетично или фамилно предразположение, да не говорим за жени, които вече са заболели от рак на гърдата и след оперативното отстраняване на тумора са изложени на многократно следоперативно мамографско изследване. Независимо от това тези три застрашени групи се подлагат на още по-чести, ежегодни мамографски изследвания: това означава 40 рентгенови облъчвания в продължение на 20 години. 

За разлика от рентгеновите лъчи ултразвуковата диагностика е безвредна, тъй като работи със звукови вълни. Вярно е, че точността ѝ изостава от тази на мамографията с няколко милиметра, но разлика от порядъка на един-два милиметра обикновено е без значение при рака, тъй като той по принцип расте бавно. По този начин мамографията би могла да бъде заменена с ултразвук - ако някое от тези средства действително е необходимо. 

Споменатото за вредното въздействие на мамографията се отнася и за компютърната томография, която също работи с радиация, както и за радиоактивните контрастни вещества. Всъщност дори нерадиоактивните контрастни вещества са токсични. Следователно те отслабват организма и по този начин косвено подпомагат развитието на рака. Ето защо компютърната томография и контрастните вещества трябва да се избягват. И тук съществува безвредна алтернатива: магнитно-резонансната диагностика, която работи с магнитни сили. Тя обаче е безвредна само когато се прилага без контрастни вещества. Също като при ултразвуковата диагностика това леко намалява нейната точност, но както бе споменато по-горе, то не е толкова решаващо.

Използването на биопсия при скрининга за ранно откриване също не е лишено от опасност. Ако туморът е раков, иглата прониква в защитната стена, изградена от организма около тумора. Това дава възможност на раковите клетки да мигрират навън през отвора и да се разпространят. Освен това доказателствата, предоставени от биопсията, често са неубедителни за вземане на решение за лечение, така че обикновено се проследява и с допълнителни диагностични тестове. Това повдига въпроса за смисъла на стандартното използване на биопсията.

Имунотерапията - успешна история?

Третият пример, който често се представя като успех в битката с рака, всъщност е само надежда - надеждата, която се влага в "свръхбързата разработка" 1 на "новите" лекарства за рак, наричани общо "имунотерапия". Това наименование е подвеждащо, тъй като те не лекуват и не укрепват имунната система, а я отслабват. Това става ясно, когато се разгледа един от много често срещаните им странични ефекти: намаляването на белите кръвни клетки на имунната система.

Въпреки това тези лекарства са наречени имунотерапия, тъй като съдържат антитела, антигени и други вещества, които принадлежат на имунната система. Те се изграждат от бактерии и дрожди, които са били посяти например с ген за противораково антитяло от мишка или човек и бактериите или дрождите го възпроизвеждат хилядократно. Действителната цел на имунотерапевтичните лекарства обаче не е самата имунна система, а туморът. Проблемът тук е, че туморните клетки приличат на здравите клетки, така че антителата често атакуват и здравите клетки. Следователно друг страничен ефект на много имунотерапевтични средства е, че органи, които преди това са били здрави, могат да заболеят. Освен това, тъй като тези антитела са получени от бактерии и дрожди, те представляват чужди протеини за имунната система на пациента, която ги разпознава и се опитва да ги унищожи. Това е трети страничен ефект: алергични реакции, стигащи до анафилактичен шок.

След повече от 15 години опит с имунотерапевтичните лекарства те вече не могат да се смятат за "нови". Вече е възможно да се направи равносметка за тях. Като се имат предвид гореспоменатите странични ефекти и други, които се класифицират като много чести (което означава, че засягат поне 10 % от пациентите) и като се съпоставят с минималното удължаване на преживяемостта на заболяването, което повечето от тези средства предлагат, те са разочароващи. Освен това те често трябва да се прилагат заедно с химиотерапията. Макар това да дава възможност за леко намаляване на дозата на химиотерапията с нейните силни странични ефекти, пациентите обикновено не са много пощадени от тях. По този начин равносметката не е толкова обнадеждаваща, колкото се представя. 

Такова е днешното положение: Въпреки че се полагат всички възможни усилия с човешки, научни и финансови ресурси, лечението на рака не отбелязва никакъв напредък. Независими изследователи неведнъж са го отбелязвали 2. Ето защи трябва да се зададе въпросът дали наистина сме на прав път.

Друг път, приложим в този случай, произлиза от съвета на Гьоте да не се търсят нови факти, а да се погледнат старите от нова перспектива.

Как изобщо се появява ракът? По-рано, когато човек се разболееше от рак, хората просто казваха: "Той има израстък". Точно това се наблюдава: Нещо расте твърде много. Проблемът при рака обаче не е само, че нещо расте твърде много, а че расте по различен начин. Когато нещо расте твърде много, то притиска околната тъкан. Раковото разрастване обаче не само притиска, но и прониква в съседните органи, без да се съобразява с техните граници. Ето защо заболяването носи името "рак" - от латинското название за животното (cancer) с изпънати встрани крака. В крайна сметка тази инфилтрация разрушава целия организъм, което води до смърт. Острите щипки на рака са образ на това разрушение. Фактът, че раковият тумор води до смърт, обяснява и използването на термина "злокачествен" за него, за разлика от "доброкачествения" тумор (миома, липом и др.), който само притиска околните органи. Това, което заслужава внимание тук, е използването на термин с морално значение ("злокачествен") в рамките на една обективна наука, свободна от морални стойности. 

Как се получава растежът?

Растежът се дължи на клетъчното делене. То е свойство на всеки живот. Само мъртвите клетки спират да се делят. Ако умират все повече и повече клетки, след известно време целият организъм няма да може да продължи да живее. При човека например червените кръвни телца живеят 120 дни. Ако те престанат да се делят в костния мозък, след този период от време човекът умира. Следователно самото клетъчно делене не може да бъде основният проблем при рака, то е необходимо за живота. Проблемът е, че раковите клетки са различни.

Каква е природата на раковите клетки?

Когато клетките на различни органи се изследват под микроскоп, е лесно да се направи разлика между тях. Нервната клетка изглежда съвсем различно от чревната клетка. Те се различават в зависимост от органа, от който произхождат. При раковите клетки обаче е невъзможно да се определи от кой орган произхождат. Те са недиференцирани.

В живота на човека има период, в който е нормално клетките да не са диференцирани - това е ембрионалният период. Първата клетка, която току-що е била оплодена, е напълно недиференцирана. Точно това ѝ придава способността да се превърне в клетка на всеки орган. Тя носи в себе си много възможности.

Каква е природата на ембрионалните клетки?

Първата клетка, както и всички непосредствено следващи я клетки, са напълно недиференцирани. Важно е да се отбележи, че скоростта на делене на тези клетки е по-бърза, отколкото в който и да е друг период от развитието на организма. Тази скорост обаче не е продължителна. Настъпва повратна точка. Около четиринадесетия ден след оплождането, в това, което вече е многоклетъчен кръгъл ембрион, известен като бластула ("малка пъпка"), една малка група клетки започва да се дели по-бавно. Тъй като всички останали клетки запазват бързия си темп на делене, ембрионът се инвагинира (вгъва), като се появява така наречената гаструла ("малък стомах").

 

Фигура 2. Бластула и гаструла (в зелената  зона са клетките, които се делят по-бавно). 

В същото време възниква първата лека диференциация сред клетките. Те се развиват до ектодермални, ендодермални или мезодермални клетки.

 

Фигура 3. Възникване на екто-, ендо- и мезодермални клетки

Това е първата диференциация. Колкото повече клетките се диференцират в различни органни клетки по време на ембрионалното развитие, толкова по-бавно става тяхното делене, докато накрая, преди раждането, те повече или по-малко спират да се делят (повече при нервните клетки, по-малко при чревните). Какво забавя деленето им? Диференциацията.

Фигура 4. Скорост на делене от зачеването до раждането: Делението се забавя от диференциацията.

Каква е причината за диференциацията? 

Произходът на тази диференциация става "видим" веднага щом се разгледа онова, което не се вижда (пряко) във формата на гаструлата. Как се получава инвагинация (вгъване) в една топка влажна глина? Като я натиснем с пръст отвън.

 

Фигура 5. Стрелката показва силата отвън, която предизвиква инвагинация. 

Откъде идва силата на диференциране? Отвън. А какво е "отвън"? Това е заобикалящата среда, периферията на сферата. За земята като цяло, както и за ембриона, периферията е космосът. От космоса, чрез душата и духа на въплъщаващото се човешко същество, диференциращите сили проникват в ембриона. Отвътре идва живият, растящ "материал", делящите се клетки, докато отвън навлиза космосът със своята диференцираща сила. Той има диференциращо въздействие върху клетките, а чрез тях върхувсеки орган и в крайна сметка върху целия ембрион. Именно тази диференцираща сила, формиращата сила, забавя темпото на растеж на клетките. И по този начин в хода на бременността това, което е било недиференциран, бързо растящ конгломерат от клетки, се превръща в дете.

 

 

Фигура 6. Диференциращата/формираща сила (отбелязана с червените стрелки) забавя растежа на клетките.

След раждането 

Заедно с въздуха, поет с първото си вдишване, детето привлича своята душа, своя аз и космическите сили, които действат чрез тях. От този момент нататък, в продължение на 21 години, азът работи, за да превърне "тялото-модел", предоставено от родителите, в уникално тяло, подходящо за него. Тази уникалност се проявява външно в нарастващата индивидуализация на лицето, а вътрешно - в нарастващата сила на тялото да разпознава и унищожава "не-себе си", т.е. белтъка, който се отклонява от аза. Азът се инкарнира (лат. caro = плът; in-carnatio = "влизане в плът"). Той превръща плътта, белтъка - основната съставна част на човешкото тяло - в свой образ. За тази цел азът изгражда имунната система. В това тяло, изградено “по поръчка”, могат да се развият способностите, които са необходими на индивидуалната съдба, за да осъществи житейската си мисия.

Къде се намира имунната система?

За медицинската наука е трудно да схване имунната система, защото тя не е разположена на определено място като обикновен орган, а е в цялото тяло. Подобно на космоса, имунната система също е навсякъде в периферията. И оттам - т.е. отвън - тя въздейства върху клетките.

Както вече споменахме, живите клетки непрекъснато се делят. И всяко растене също притежава определена склонност към размножаване, към растеж без форма. Без външно ограничение клетките ще продължат да се делят и все повече ще се различават от органа, от който произхождат. Те ще стават все по-недиференцирани, а органът ще загуби формата си. Клетките ще отпаднат от връзката със съседните клетки, със съседните органи и накрая с организма като цяло: те ще станат "чужди". Здравата имунна система своевременно разпознава това и елиминира излишните клетки, където и да се появят - процес, известен като апоптоза. Това се случва ежедневно, без ние да го осъзнаваме.

Откъде идва силата на клетъчното делене? Бактериите - организми, състоящи се от една клетка - се делят непрекъснато, стига външните условия (хранителни вещества, топлина и др.) да са благоприятни. Като група клетки обаче те не приемат никаква форма. Те се размножават, т.е. растат без форма. Контролирани са единствено от външните условия, а не от някакъв по-висш принцип. Същото важи и за клетъчните култури, взети от тъканта на животно-донор. Такива тъканни клетки напълно губят диференциацията на своя орган на произход и продължават да живеят и да се делят безформено, докато външните условия са благоприятни. Сами по себе си обаче те не са в състояние да образуват отново организъм. Тази безформено размножаваща се субстанция, която непрекъснато приема все повече и повече земен материал, има своя източник в земята, в природата. Принципът на клетъчното делене, на растежа, е свързан повече със земята и субстанциите, а принципът на формата - повече с космоса и силите.

Фигура 7. Скорост на делене от зачеването до раждането: Делението се забавя от диференциацията.

Организмът и природата 

Човекът е подложен, от една страна, на въздействията на своята индивидуална душевно-духовна природа от космоса, а от друга - на въздействията на външната земна природа. Тези две влияния се срещат във физическото тяло чрез сетивата, дишането и храненето. Ние се нуждаем от природата, за да можем да живеем и все пак нашият организъм не произлиза от природните закони. Напротив, те се противопоставят на човешката природа: Щом душата и духът престанат да действа в нас, както става след смъртта, природата разлага тялото. Когато тези закони на природата, които са антагонистични на човешкото същество, действат директно върху физическото тяло, те предизвикват болести като алергия, интоксикация, инфекция, а също и рак. Затова преди да допусне природата, физическото тяло трябва да я спре и да я трансформира, за да избегне вредите. 

Това най-добре се илюстрира от процеса на храносмилане, тъй като той се извършва изцяло на материалния план. След като храната е сдъвкана и раздробена на по-малки парченца, тя се поглъща и влиза в тялото, но все още е отделена от останалата част на тялото чрез стомашно-чревната стена. Преди храната да бъде усвоена, тя трябва да бъде допълнително разградена в стомаха и червата; първо трябва да се отстрани нейната чужда природа.

По подобен начин имунната система има задачата да образува невидима защитна "стена" в тялото срещу външния свят. Ако тя не е в състояние да спре естествената тенденция на клетките да се размножават, в човешкото тяло се появява живо, растящо, чуждо тяло - тумор.

 

Наскоро на страницата https://www.globalresearch.ca/doomsday-seed-vault-in-the-arctic-2/23503 беше повторно публикувана тази статия на известния журналист и автор на книги Фредерик Уилям Енгдал. За пръв път тя излиза  през декември 2007г. и въпреки че някои от хората, споменати в статията, вече заемат други длъжности, основното съдържание е все така актуално и важно. Може би някои все още помнят как малко след 10.11.1989г. по БНТ ежедневно в продължение на месеци се излъчваха реклами за хербицида “Раундъп” на “Монсанто”, който, както по-късно се разбра, съдържа канцерогенния глифозат. Много от компаниите, за които става въпрос в статията, са активни в България, което повдига въпроса за чистотата на храните ни и за зависимостта ни от тези корпорации. А споменатият в статията Бил Гейтс освен активист и главен печеливш от иРНК ваксините е и най-големият собственик на земеделска земя в света, ето защо и всички негови дейности във връзка със семената и прехраната на хората, трябва да бъдат осветлявани. 

Инициативата на Бил Гейтс от 2006 година

Бил Гейтс, Рокфелер и гигантите на ГМО знаят нещо, което ние не знаем

В едно нещо не може да бъде обвинен основателят на “Майкрософт” Бил Гейтс - мързел. Той е програмирал още като 14-годишен, а компанията си основава на 20-годишна възраст, докато все още учи в Харвард. През 1995 г. е обявен от “Форбс” за най-богатия човек в света, защото е най-големият акционер в “Mайкрософт” - компания, която с неуморните си усилия превръща във фактически монополист върху софтуерните системи за персонални компютри.

През 2006 г., когато повечето хора в подобно положение биха си помислили да се оттеглят на спокоен тихоокеански остров, Бил Гейтс решава да посвети енергията си на своята фондация "Бил и Мелинда Гейтс", която по собствените му думи е най-голямата "прозрачна" частна фондация в света с активи от 34,6 млрд. долара и законово задължение да изразходва 1,5 млрд. долара годишно за благотворителни проекти по света, за да запази статута си на освободена от данъци благотворителна фондация. С акциите в “Бъркшир Хатауей" на стойност около 30 млрд. долара, които дарява неговият приятел и бизнес партньор, мегаинвеститорът Уорън Бъфет, фондацията на Гейтс се издига до равнище, в която харчи почти целия годишен бюджет на Световната здравна организация на ООН. Така че, когато Бил Гейтс реши да инвестира около 30 млн. долара от трудно спечелените си пари в проект през фондацията "Гейтс", си струва да му обърнем внимание.

В момента няма по-интересен проект от този, реализран в едно от най-отдалечените места в света - Свалбард (известно по-рано като архипелагът Шпицберген). Бил Гейтс инвестира милиони в банка за семена на Баренцово море, близо до Северния ледовит океан, на около 1100 км от Северния полюс. Свалбард е безплодно парче скала, за което Норвегия претендира и което е отстъпено с международен договор през 1925 г. (вж. картата).

                    

На този остров, забравен от Бога, Бил Гейтс заедно с фондация "Рокфелер", корпорация "Монсанто", фондация "Синджента" и норвежкото правителство, инвестира десетки милиони в така наречената "Банка за семена за деня на Страшния съд". Официално проектът се нарича "Глобално хранилище за семена Свалбард" на норвежкия остров Шпицберген (наречен по-рано Западен Шпицберген), част от архипелага Свалбард.

Банката за семена се изгражда във вътрешността на една планина на остров Шпицберген, близо до малкото селце Лонгирбюен. Както се съобщава, тя вече e почти готова да функционира. Банката ще има две взривозащитени врати със сензори за движение, два шлюза и стени от стоманобетон с дебелина един метър. Според норвежкото правителство банката ще съдържа до три милиона различни сорта семена от цял свят, "за да може растителното разнообразие да бъде запазено за бъдещето". Семената ще бъдат специално опаковани, с цел да се избегне влагата. Няма да има щатен персонал, но относителната недостъпност на хранилището ще улесни наблюдението на евентуална човешка дейност.

                

                                 План на банката за семена 

Пропуснахме ли нещо тук? В съобщението за пресата се казва: "За да може растителното разнообразие да бъде запазено за бъдещето”. Какво бъдеще си представят поддръжниците на банката за семена, което би застрашило глобалната наличност на днешните семена, почти всички от които вече са добре защитени в официални банки по света?

Всеки път, когато Бил Гейтс, фондация "Рокфелер", "Монсанто" и "Синджента" се обединяват за съвместен проект, си струва да се разровим малко по-дълбоко зад скалите на Шпицберген. Когато го направим, откриваме някои любопитни неща. 

Първото нещо, което трябва да се отбележи, е кой спонсорира хранилището за семена за деня на Страшния съд. Освен норвежците, това са, както вече споменахме: фондацията на Бил и Мелинда Гейтс, американският селскостопански гигант “DuPont/Pioneer Hi-Bred” 1 - един от най-големите собственици на патентовани генетично модифицирани семена и свързаните с тях агрохимикали, “Syngenta” - базирана в Швейцария компания за генетично модифицирани семена и агрохимикали, чрез своята фондация “Синджента”, фондация "Рокфелер" - частна група, която предизвика "генната революция" с над 100 милиона долара за финансиране на семена от 70-те години на миналия век насам и CGIAR - Глобалната консултативна група за международни селскостопански изследвания, създадена от фондация "Рокфелер", за да популяризира идеала си за генетична чистота чрез модифицирано земеделие.

                   

                      Вход към банката за семена на остров Шпицберген 

CGIAR и "Проектът”

Както подробно описах в книгата си "Семената на разрушението" 2 през 1960 г., фондация "Рокфелер", Съветът за развитие на селското стопанство на Джон Д. Рокфелер Трети и фондация "Форд" обединяват усилията си за създаването на Международния институт за изследване на ориза (IRRI) в Лос Баньос във Филипините. През 1971 г. IRRI на фондация "Рокфелер" се обединяват с разположения в Мексико Международен център за подобряване на царевицата и пшеницата (International Maize and Wheat Improvement Center) и два други международни изследователски центъра, създадени от фондация "Рокфелер" и фондация "Форд" - IITA за тропическо земеделие в Нигерия и IRRI за ориз във Филипините, за да създадат CGIAR.

CGIAR е създадена на поредица от частни конференции, проведени в конферентния център на фондация "Рокфелер" в Беладжо, Италия. Ключови участници в разговорите в Беладжо са Джордж Харар от фондация "Рокфелер", Форест Хил от фондация "Форд", Робърт Макнамара от Световната банка и Морис Стронг, международен специалист по околната среда на семейство Рокфелер, който като попечител на фондация "Рокфелер" организира срещата на върха на ООН за Земята в Стокхолм през 1972 г. Тя е част от десетилетния стремеж на фондацията да постави науката в услуга на евгениката - отвратителната версия на расовата чистота, наречена "Проектът".

За да постигне максимален ефект, CGIAR привлече помощта на Организацията по прехраната и земеделието на ООН, Програмата за развитие на ООН и Световната банка. Така в началото на 70-те години на ХХ в. чрез внимателно планирано използване на първоначалните си средства, фондация "Рокфелер" беше в състояние да формира световната селскостопанска политика. И тя го направи.

С щедри стипендии за обучение от фондациите "Рокфелер" и "Форд" CGIAR се погрижи да доведе в САЩ водещи селскостопански учени и агрономи от Третия свят, за да "усвоят" концепциите за модерно селскостопанско производство и да ги пренесат в родните си страни. По този начин те създадоха безценна мрежа за насърчаване на американския агробизнес в тези страни, особено за стимулиране на “революцията" с ГМО в развиващите се страни, всичко в името на науката и ефективното, пазарно ориентирано земеделие.

Генно инженерство с цел създаване на господарска раса?

Сега банката за семена на Свалбард започва да става интересна. Но нещата са още по-дълбоки. "Проектът", за който говорих, е проект на фондация "Рокфелер" и мощни финансови интереси от 20-те години на миналия век за използване на евгениката, по-късно преименувана на генетика, за да се оправдае създаването на генетично модифицирана господарска раса. Хитлер и нацистите я нарекоха арийска господарска раса.

Евгениката на Хитлер е финансирана до голяма степен от същата фондация "Рокфелер", която днес изгражда хранилището за семена за деня на Страшния съд, за да съхранява образци от всички семена на планетата. Ето тук става наистина интересно. Същата фондация "Рокфелер" създаде псевдонаучната дисциплина “молекулярна биология” в своя безмилостен стремеж да сведе човешкия живот до "определящата последователност от гени", която, както те се надяваха, би могла да бъде манипулирана, за да се променят по желание човешките качества.

Учените на Хитлер в областта на евгениката, много от които след войната тихомълком бяха доведени в Съединените щати, за да продължат изследванията си в областта на биологичната евгеника, положиха голяма част от основите на генното инженерство на различни форми на живот, което пo време на целия период на Третия райх беше открито подкрепяно от щедрите субсидии на фондация "Рокфелер". 3

Същата фондация "Рокфелер" постави началото на т.нар. Зелена революция, която е резултат от пътуване до Мексико през 1946 г. на Нелсън Рокфелер и Хенри Уолъс, бивш министър на земеделието от Новия курс на Рузвелт и основател на компанията за семена “Pioneer Hi-Bred”.

Зелената революция трябваше да реши в значителна степен проблема с глада в Мексико, Индия и други избрани страни, в които Рокфелер развиваше активна дейност. За работата си агрономът от фондация "Рокфелер" Норман Борлауг получи Нобелова награда за мир - това едва ли е за хвалба, щом и хора като Хенри Кисинджър са носители на същата награда. 

Както се оказa години по-късно, Зелената революция всъщност е била гениален план на семейство Рокфелер да развие глобализиран агробизнес, върху който да установи монопол - точно както направи половин век по-рано със световната петролна индустрия. Както заяви Хенри Кисинджър през 70-те години на ХХ век, "Който контролира петрола, контролира земята; който контролира храната, контролира населението". 

Агробизнесът и Зелената революция на Рокфелерови вървят ръка за ръка. Те бяха част от голяма стратегия, която няколко години по-късно вече включваше и финансирането от страна на фондация "Рокфелер" на изследвания за развитие на генното инженерство при растенията и животните. 

В началото на 50-те години на ХХ век Джон Хърбърт Дейвис е заместник-министър на земеделието при президента Дуайт Айзенхауер. През 1955 г. той напуска Вашингтон и се насочва към Харвардското висше бизнес училище - необичайно място за експерт в областта на селското стопанство в онези времена. Той има ясна стратегия. През 1956 г. Дейвис пише статия в “Харвард бизнес ривю”, в която заявява, че "единственият начин да се реши веднъж завинаги така нареченият земеделски проблем и да се избегнат тромавите правителствени програми е да се премине от земеделие към агробизнес" 4. Той е знаел точно какво замисля, макар и малцина други да са имали представа по онова време - революция в земеделското производство, която да постави контрола върху хранителната верига в ръцете на мултинационални корпорации, далеч от традиционните семейни ферми. 5

Един важен аспект, предизвикал интереса на фондация "Рокфелер" и американските земеделски корпорации, е фактът, че Зелената революция се основава на разпространението на нови хибридни семена на развиващите се пазари. Ключов аспект при хибридните семена е липсата на репродуктивна способност. Хибридите имат вградена защита срещу възпроизводство. За разлика от нормалните открито опрашвани видове, чиито семена дават добив, подобен на този на родителите им, добивът на семена от хибридни растения е значително по-нисък от този на първото поколение. Този спад в добива, характерен за хибридите, означава, че земеделските стопани обикновено трябва да купуват семена всяка година, за да имат високи добиви.

Освен това по-ниският добив на второто поколение възпрепятства търговията със семена, която често се извършва от производителите на семена без разрешението на селекционера. Това предотвратява преразпределението на търговските семена от посредници. Когато големите мултинационални компании за семена могат да контролират родителските линии семена вътрешно, никой конкурент или земеделски производител не е в състояние да произвежда хибриди. Глобалното концентриране на патентите за хибридни семена в шепа гигантски компании за семена, начело с “Pioneer Hi-Bred” на “ДюПон” и “Dekalb” 6 на “Moнсанто”, постави основите на по-късната революция на ГМО семената. Въвеждането на модерна американска селскостопанска технология, химически торове и търговски хибридни семена направи земеделските производители в развиващите се страни, особено в по-големите и по-устроени държави, зависими от чуждестранни (предимно американски) агрофирми и нефтохимически компании. Това беше първата стъпка в един процес, внимателно планиран в продължение на десетилетия.

В хода на Зелената революция агробизнесът навлезе на пазари, до които преди това американските износители имаха ограничен достъп. По-късно тази тенденция беше наречена "пазарно ориентирано земеделие". В действителност това беше контролирано от агробизнеса земеделие.

По време на Зелената революция фондация "Рокфелер", а по-късно и фондация "Форд" работеха ръка за ръка, за да оформят и подкрепят външнополитическите цели на Американската агенция за международно развитие USAID и ЦРУ. Един от най-важните ефекти на Зелената революция беше обезлюдяването на селските райони и селяни, които избягаха в бедняшките квартали на градовете в отчаяно търсене на работа. Това не беше случайно; то беше част от плана за създаване на евтина работна ръка за идващите американски мултинационални фабрики - "глобализацията" от последните години.

Когато саморекламата на Зелената революция затихна, резултатите бяха много различни от обещаното. Проблемите възникнаха от безразборното използване на новите химически пестициди, които често имаха сериозни последици за здравето. Монокултурното отглеждане на новите хибридни сортове семена с течение на времето намали плодородието на почвата и добивите. Първоначалните резултати бяха впечатляващи - двойни и дори тройни добиви при някои култури като пшеницата, а по-късно и при царевицата в Мексико. Скоро обаче добивите намаляха.

Зелената революция обикновено беше съпътствана от мащабни проекти за напояване, често финансирани със заеми от Световната банка, за изграждане на огромни нови язовири, залели населени райони и плодородни земеделски земи. Суперпшеницата доведе до по-високи добиви чрез насищане на почвата с огромни количества торове, като торовете се получаваха от нитрати и петрол - суровини, добивани от големите петролни компании, контролирани от Седемте сестри 7, а те пък доминирани от Рокфелер.

Използваха се и огромни количества хербициди и пестициди, което създаде допълнителни пазари за петролните и химическите гиганти. По думите на един от анализаторите Зелената революция беше в основата си просто химическа революция. В нито един момент развиващите се страни не можеха да платят за огромните количества химически торове и пестициди. Те получаваха кредити с любезното съдействие на Световната банка и специални заеми от Чейз банк” и други големи нюйоркски банки, подкрепени с гаранции от правителството на САЩ. В много от развиващите се страни от тези заеми се ползваха предимно едрите земевладелци. При дребните собственици ситуацията беше различна. Дребните стопани не можеха да си позволят химикали и други съвременни средства за производство и трябваше да вземат пари назаем. 

Първоначално различни правителствени програми се опитваха да предоставят заеми на земеделските стопани, за да могат те да купуват семена и торове. Тези, които не можеха да участват в такива програми, трябваше да вземат пари назаем от частния сектор. Поради прекомерно високите лихвени проценти по неофициалните заеми много дребни земеделски стопани дори не се радваха на първоначалните по-високи добиви. След прибирането на реколтата те трябваше да продадат по-голямата част от нея, ако не и цялата, за да изплатят заемите и лихвите. Те станаха зависими от лихварите и търговците и често губеха земята си. Дори и при нисколихвени заеми от държавните агенции жизненоважните култури отстъпиха място на производството на култури за печалба. 8

От десетилетия същите интереси, включително фондация "Рокфелер", които подкрепиха първата Зелена революция, работят за насърчаване на това, което президентът на фондация "Рокфелер" Гордън Конуей нарече преди няколко години втора "генетична революция", а именно разпространението на индустриалното земеделие и търговските суровини, включително патентовани ГМО семена. 

Гейтс, Рокфелер и Зелената революция в Африка

Когато се вземе предвид истинската предистория на Зелената революция на фондация "Рокфелер" от 50-те години на миналия век, става особено любопитно, че същата фондация "Рокфелер", заедно с фондацията на Бил Гейтс, която сега влага милиони долари в запазването на всяко семе срещу евентуален "сценарий на Страшния съд", инвестира милиони и в проект, наречен "Алианс за Зелена революция в Африка" (АGRA). 

AGRA, както сам се нарича алиансът, отново е съюз със същата фондация "Рокфелер", която постави началото на "генната революция". Един поглед към борда на директорите му потвърждава това. Той се председателства не от кого да е, а от бившия генерален секретар на ООН Кофи Анан. В благодарствената си реч при едно мероприятие на Световния икономически форум в Кейптаун, Южна Африка, през юни 2007 г. Кофи Анан заяви: "Приемам това предизвикателство с благодарност към фондация "Рокфелер", фондация "Бил и Мелинда Гейтс" и всички останали, които подкрепят нашата африканска кампания. 

Бордът на AGRA включва и южноафриканеца Страйв Масийва, който е попечител на фондация "Рокфелер". В него влизат Силвия М. Матюс от фондация "Бил и Мелинда Гейтс", Мамфела Рамфеле, бивш управляващ директор на Световната банка (2000-2006 г.), Раджив Д. Шах от фондация "Гейтс", Надя К. Шмавонян от фондация "Рокфелер" и Рой Щайнер от фондация "Гейтс". Освен това Гари Тоенисен, изпълнителен директор на фондация "Рокфелер", и Акинвуми Адесина, заместник-директор на фондация "Рокфелер", са членове на Алианса. Програмите за AGRA включват Питър Матлон, изпълнителен директор на фондация "Рокфелер", Джоузеф де Врийс, директор на Програмата за семена в Африка и директор на Програмата за семена в Африка и заместник-директор на фондация "Рокфелер", и Акинвуми Адесина, заместник-директор на фондация "Рокфелер". Подобно на старите, неуспешни зелени революции в Индия и Мексико, новата зелена революция в Африка очевидно е основен приоритет за фондация "Рокфелер".

Въпреки че засега се прикриват, има подозрения, че “Монсанто” и големите гиганти в областта на ГМО използват AGRA на Кофи Анан, за да разпространяват в Африка своите патентовани ГМО семена под подвеждащия етикет "биотехнология" - новия евфемизъм за генетично модифицирани патентовани семена. Към днешна дата Южна Африка е единствената африканска държава, която позволява законно отглеждане на ГМО култури. През 2003 г. Буркина Фасо одобри опити с ГМО. През 2005 г. Кофи Анан изготви проект на законодателство за биологична безопасност в Гана, а ключови длъжностни лица изразяват намерението си да продължат изследванията върху ГМО култури.

Африка е следващата цел в кампанията на американското правителство за разпространение на ГМО по света. Богатите й почви я правят идеален кандидат. Не е изненадващо, че много от африканските правителства подозират най-лошото от спонсорите на ГМО, тъй като в Африка са започнати различни проекти за генно инженерство и биобезопасност с цел въвеждане на ГМО в африканските селскостопански системи. Те включват безвъзмездни средства, предлагани от правителството на САЩ за обучение на африкански учени по генно инженерство в САЩ, проекти за биобезопасност, финансирани от Американската агенция за международно развитие (USAID) и Световната банка, както и изследвания на ГМО с използване на местни африкански хранителни култури.

Фондация "Рокфелер" от години се опитва да финансира проекти за въвеждане на ГМО в африканските полета - до голяма степен безуспешно. Тя е подкрепила изследвания, демонстриращи приложимостта на ГМО памук в равнините Махатини в Южна Африка.

“Монсанто”, която има силно присъствие в южноафриканската индустрия за производство на семена (както ГМО, така и хибридни), стартира хитро замислена програма за дребни земеделски производители, наречена "Семена на надеждата", която предлага на бедните дребни земеделски производители пакет за зелена революция, последван, разбира се, от патентованите ГМО семена на “Монсанто”. 9

Швейцарската компания “Синджента” (Syngenta AG), един от "четиримата конници на ГМО апокалипсиса", инвестира милиони долари в нова оранжерия в Найроби, за да разработи ГМО царевица, която е устойчива на насекоми. „Синджента” също е част от CGIAR. 10

Напред към Свалбард 

Дали сега това е просто философска небрежност? Какво кара фондациите "Гейтс" и "Рокфелер" едновременно да подкрепят разпространението на патентовани семена, а скоро и на патентовани семена на “Монсанто енд Терминейтърсийдс" в цяла Африка - процес, който, както навсякъде по света, унищожава растителните сортове семена чрез въвеждането на монокултури в индустриализирания агробизнес? В същото време те инвестират десетки милиони долари, за да запазят всеки известен сорт семена в бомбоубезопасен сейф, разположен близо до отдалечения арктически кръг, "за да може растителното разнообразие да бъде запазено за бъдещето", както се казва в официалното им съобщение?

Не е случайно, че фондациите "Рокфелер" и "Гейтс" се обединяват, за да прокарат "Зелена революция" в Африка в стил ГМО, докато тихо финансират хранилището за семена на Шпицберген. Гигантите от ГМО агробизнеса са затънали до ушите в проекта “Свалбард”. 

Целият проект и хората, участващи в него, напомнят на най-лошите катастрофични образи от бестселъра "Щамът Андромеда" на Майкъл Крайтън - научнофантастичен трилър, в който смъртоносна болест с извънземен произход предизвиква бързо смъртоносно съсирване на кръвта, което заплашва целия човешки вид. На Свалбард бъдещото най-безопасно съоръжение за съхранение на семена в света се охранява от пазителите на зелената ГМО революция - фондациите "Рокфелер" и "Гейтс", "Синджента", "Дюпон" и CGIAR.

Проектът "Свалбард” се ръководи от организация, наречена “Световен тръст за растително разнообразие” (Global Crop Diversity Trust, GCDT). Какъв е този тръст, който разполага с цялото разнообразие от семена на планетата? GCDT е основан от Организацията по прехрана и земеделие на ООН и „ Bioversity International“ (бивш Международен институт по растителна генетика), филиал на CGIAR.

Световният тръст за растително разнообразие е със седалище в Рим. Той се председателства от Маргарет Катли-Карлсон, канадка, която е член и на консултативния съвет на групата “Suez Lyonnaise des Eaux”, една от най-големите частни водни компании в света. До 1998 г. Катли-Карлсън е била и председател на базирания в Ню Йорк Съвет по населението (Population Council) - организацията на Джон Д. Рокфелер за намаляване на населението, основана през 1952 г., за да развива евгеничната програма на семейство Рокфелер под прикритието на "семейно планиране", устройства за контрол на раждаемостта, стерилизация и "контрол на населението" в развиващите се страни.

Сред другите членове на борда на GCDT е бившият изпълнителен директор на “Банк ъф Америка” и настоящ ръководител на холивудската “DreamWorks Animation” Люис Коулман. Коулман е и старши директор на борда на“ Northrup Grumman Corporation“, един от най-големите изпълнители на Пентагона във военната индустрия на САЩ. Жорио Даустер от Бразилия е също така председател на управителния съвет на „Brasil Ecodiesel“. Той е бивш посланик на Бразилия в Европейския съюз и главен преговарящ за външния дълг на Бразилия в Министерството на финансите. Даустер е бил също така президент на Бразилския институт по кафето и координатор на проекта за модернизиране на бразилската патентна система с цел узаконяване на патентите за генетично модифицирани семена, което доскоро беше забранено от бразилското законодателство. 

Кари Фаулър е изпълнителен директор на тръста. Фаулър е бил професор и директор за изследванията в отдела за международни изследвания на околната среда и развитието в Норвежкия университет по биологически науки. Бил е и старши съветник на генералния директор на „ Bioversity International“. Там той представлява Центровете за бъдеща реколта (Future Harvest Centres) на CGIAR в преговорите по Международния договор за растителните генетични ресурси. През 90-те години на миналия век той ръководи Международната програма за растителни генетични ресурси към Организацията по прехрана и земеделие. Изготвя и контролира преговорите по нейния глобален план за растителните генетични ресурси, който е приет от 150 държави през 1996 г. Бил е член на Националния съвет по растителни генетични ресурси на САЩ и на попечителския съвет на Международния център за подобряване на царевицата и пшеницата в Мексико - друг проект на фондация "Рокфелер" и CGIAR.

Членът на борда на GCDT д-р Мангала Рай от Индия е секретар на индийския Департамент за селскостопански изследвания и образование (DARE) и генерален директор на Индийския съвет за селскостопански изследвания (ICAR). Той е и член на управителния съвет на Международния институт за изследване на ориза (IRRI) към фондация "Рокфелер", насърчил първия голям ГМО експеримент в света - широко рекламирания "златен ориз", който се оказа неуспешен. Рай е бил и член на борда на CIMMYT (Международен център за подобряване на царевицата и пшеницата, International Maize and Wheat Improvement Center) и член на Изпълнителния съвет на CGIAR. 

Сред спонсорите на Global Crop Diversity Trust са, както казваше Хъмфри Богарт в известния филм "Казабланка", "обичайните заподозрени". Освен фондациите "Рокфелер" и "Гейтс", сред донорите са гигантите в областта на ГМО " DuPont/Pioneer Hi-Bred", базираната в Базел "Синджента", CGIAR и подкрепящата ГМО агенция за помощ за развитие на Държавния департамент на САЩ - USAID. Всъщност изглежда, че лисиците на ГМО и на намаляването на населението пазят кокошарника на човечеството - световния склад за семена на Свалбард. 11

Защо сега Свалбард?

Можем с основание да се запитаме защо Бил Гейтс и фондация "Рокфелер" изграждат заедно с големите компании за ГМО земеделие – “ДюПон” и “Синджента” и CGIAR хранилището за семена за деня на Страшния съд. Кой изобщо използва такава банка за семена? Селекционерите на растения и изследователите са основните ползватели на генните банки. Днес най-големите селекционери на растения са “Moнсанто”, “ДюПон”, “Синджента” и “Дау Кемикъл” - световните гиганти в областта на ГМО, които издават патенти за растения. От началото на 2007 г. “Монсанто”, заедно с правителството на Съединените щати, държи световните патентни права върху така наречения "Терминатор" или технология за ограничаване на генетичната употреба (GURT). “Терминатор” е зловеща технология, която позволява на патентованите търговски семена да се "самоубият" след една реколта. Контролът от страна на частните компании за семена е пълен. Такъв контрол и власт над хранителната верига не е имало никога в човешката история. 

Това интелигентно генетично качество на “Терминатор” принуждава земеделските производители всяка година да се връщат при “Монсанто” или други доставчици на ГМО семена за нови семена от ориз, соя, царевица, пшеница или друга основна култура, от която се нуждаят, за да изхранват населението си. Ако бъде широко разпространено по света, това може да превърне в рамките на десет години повечето производители на храна в нови крепостни селяни, подчинени на три или четири гигантски компании за семена като “Монсанто”, “Дюпон” или “Дау Кемикъл”.

Разбира се, това би могло да доведе и до там тези частни компании, може би по указание на правителството във Вашингтон, да откажат семена на една или друга развиваща се страна, чиято политика противоречи на тази на Вашингтон. Тези, които казват: "Това не може да се случи тук", трябва да разгледат по-внимателно актуалните събития по света. Самото съществуване на тази концентрация на власт в три-четири частни земеделски гиганта, базирани в САЩ, е основание за законова забрана на всички ГМО култури, дори ако печалбите им от културите бяха реални, а те очевидно не са.

Тези частни компании – “Монсанто”, “ДюПон”, “Дау Кемикъл” - едва ли имат безупречна репутация по отношение на отговорността за човешкия живот. Те разработиха и разпространиха иновации като диоксин, полихлорирани бифенили и агент Ориндж. 12 

В продължение на десетилетия те прикриваха ясни доказателства за канцерогенни и други сериозни последици за човешкото здраве от употребата на тези токсични химикали. Потулиха сериозни научни доклади, че най-широко използваният хербицид в света - глифозат, основната съставка на хербицида “Roundup” на “Монсанто”, свързан със закупуването на повечето генетично модифицирани семена на от компанията, е токсичен, когато попадне в питейната вода  13. Дания забрани глифозата през 2003 г. когато се потвърди, че той е замърсил подпочвените води на страната. 14.

Разнообразието, съхранявано в генните банки за семена, е суровина за селекцията на растения и за голяма част от фундаменталните биологични изследвания. Всяка година за такива цели се раздават няколкостотин хиляди проби. В списъка на Световната организация по прехраната на ООН фигурират около 1400 генни банки за семена по света, най-голямата от които се поддържа от правителството на Съединените щати. Други големи банки се намират в Китай, Русия, Япония, Индия, Южна Корея, Германия и Канада (в низходящ ред по големина). Освен това CGIAR управлява верига от банки за семена в избрани центрове по света.

CGIAR, основан през 1972 г. от фондация "Рокфелер" и фондация "Форд" за разпространение на техния модел за земеделие "Зелена революция", контролира повечето частни банки за семена от Филипините до Сирия и Кения. Общо тези банки за семена разполагат с повече от шест и половина милиона сорта семена, от които почти два милиона са "различими". Банката за деня на Страшния съд на Свалбард ще може да съхранява четири и половина милиона различни сортове семена. 

ГМО като оръжие за биологична война?

Сега стигаме до същността на опасността и потенциала за злоупотреба с проекта на Бил Гейтс и фондация "Рокфелер" в Свалбард. Възможно ли е разработването на патентовани семена за повечето от основните хранителни култури в света като ориз, царевица, пшеница и фуражни зърнени култури от типа на соята, което в крайна сметка да бъде използвано за ужасяваща форма на биологична война? 

Изричната цел на лобито на евгениката, финансирано от 20-те години на миналия век от богати елитни фамилии като Рокфелер, Карнеги, Хариман и други, е така наречената "негативна евгеника", т.е. систематичното елиминиране на нежеланите кръвни линии. Маргарет Сангър, яростна евгенистка, основателка на "Planned Parenthood International" и доверено лице на семейство Рокфелер, стартира през 1939 г. в Харлем т.нар. негърски проект, който, както тя разкрива в писмо до свой приятел, се отнася до това, че "ние искаме да изтребим негърското население". 15 

През 2001 г. малката калифорнийска биотехнологична компания „Epicyte“ обяви разработването на генетично модифицирана царевица, съдържаща спермицид. Той прави спермата на мъжете, които я ядат, безплодна. По онова време фирмата имаше споразумение за съвместно предприятие за разпространение на технологията си с “ДюПон” и “Синджента”, двама от спонсорите на Хранилището за семена за деня на Страшния съд на Свалбард. Междувременно фирмата беше придобита от биотехнологична компания от Северна Каролина. Удивителното е, че “ Epicyte” е разработила своята спермицидна ГМО царевица с финансиране от Министерството на земеделието на САЩ - същото министерство, което въпреки световната съпротива продължава да финансира разработването на технологията “Tерминатор”, понастоящем собственост на “Mонсанто”.

През 90-те години на ХХ век Световната здравна организация към ООН стартира кампания за ваксиниране на милиони жени на възраст между 15 и 45 години в Никарагуа, Мексико и Филипините, уж срещу тентанус - заболяване, причинено примерно от настъпването на ръждясал пирон. Мъжете и момчетата не бяха ваксинирани, въпреки че се предполага, че те също като жените могат да стъпят върху ръждясали пирони. Поради тази странна аномалия “ Comite Pro Vida de Mexico”, римокатолическа светска организация, се усъмни и поръча да се изследват пробите от ваксините. Тестовете показаха, че ваксината срещу тетанус, която се разпространява от СЗО само сред жени в детеродна възраст, съдържа човешки хорион гонадотропин - естествен хормон, който в комбинация с носител на тетаничен токсоид стимулира антитела, които правят жената неспособна да износи бременността. Нито една от ваксинираните жени не е била информирана за този факт. 

По-късно стана ясно, че фондация "Рокфелер", заедно със Съвета по населението на Рокфелер, Световната банка (седалище на CGIAR) и Националния здравен институт на САЩ, са участвали в 20-годишен проект за разработване на скрита ваксина за аборт с носител на тетанус за СЗО, започнал през 1972 г. Освен това норвежкото правителство, което е домакин на банката за семена на Шпицберген, е предоставило 41 млн. долара за разработването на специалната ваксина срещу тетанус. 16

Случайно ли е, че същите организации - от Норвегия до фондация "Рокфелер" и Световната банка - участват и в проекта за банка за семена на Шпицберген? Според професор Франсис Бойл, автор на приетия от Конгреса на САЩ през 1989 г. Закон за борба с тероризма и биологичните оръжия, Пентагонът "сега се подготвя за битка и победа в биологичната война" по силата на две директиви на Буш за националната стратегия, приети през 2002 г. "без знанието или проверката на обществеността". Бойл добавя, че само от 2001 до 2004 г. федералното правителство на САЩ е похарчило гигантските 14,5 млрд. долара за граждански дейности, свързани с воденето на биологична война. 

Биологът Ричард Ебрайт от университета "Рътгърс" смята, че днес повече от 300 научни институции и около 12 000 души в САЩ имат достъп до патогени, подходящи за водене на биологична война. Само 497 субсидии от правителството на САЩ по линия на Националните институти по здравеопазване са предназначени за изследвания на инфекциозни заболявания с потенциал за биологично оръжие. Разбира се, това се оправдава под претекст за защита от евентуални терористични атаки, както много други неща в наши дни. 

Голяма част от средствата, изразходвани от правителството на САЩ за изследвания в областта на биологичната война, са свързани с генното инженерство. Професорът по биология от Масачузетския технологичен институт Джонатан Кинг казва, че "разрастващите се програми за биологичен терор представляват нова значителна заплаха за собственото ни население". Кинг добавя: "Макар че подобни програми винаги се описват като отбранителни, в случая с биологичните оръжия отбранителните и нападателните програми се припокриват почти напълно. 17

Времето ще покаже дали, не дай Боже, Банката за семена за Деня на Страшния съд в Шпицберген на Бил Гейтс и фондация "Рокфелер" ще е част от поредното Окончателно решение, включващо изчезването на покойната, велика планета Земя

----------------
Бележки

С курсив са обозначени преводаческите бележки, останалите са на автора на статията.

1 Фирмата “Pioneer Hi-Bred” е главен производител на ГМО семена, като от 2019г. e пoдразделение на “Corteva Agriscience”. “Кортева” е разпростряла пипала по целия свят, включително и в България, вж. интернет сайта corteva.bg. 

2 F. William Engdahl, “Seeds of Destruction”, Montreal, (Global Research, 2007). 

3 Пак там, стр. 72-90.  

4 John H. Davis, “Harvard Business Review”, 1956, цит. в Geoffrey Lawrence, “Agribusiness, Capitalism and the Countryside”, Pluto Press, Sydney, 1987. Вж. също и Harvard Business School, “The Evolution of an Industry and a Seminar: Agribusiness Seminar”, http://www.exed.hbs.edu/programs/agb/seminar.html.

Именно Джон Хърбърт Дейвис изковава понятието “агробизнес”. 

5 Engdahl, цит. пр, стр. 130. 

6  „DeKalb Genetics Corporation“ е закупена през 1998 г. от “Монсанто” и от 2017г. е собственост на “Байер”. В България също са активни, вж. сайта dekalb.bg.

7 С това име се нарича група от интегрирани международни петролни компании, които доминират на световните петролни пазари от средата на 40-те до средата на 70-те години на ХХ век. През 50-те години на миналия век ръководителят на италианската държавна компания Eni Енрико Матей нарича тези компании "Седемте сестри". Те са: Англо-иранска петролна компания “Гълф ойл”, Роял Дъч шел”, “Стандард ойл къмпани ъф Калифорния”, “Стандард ойл къмпани ъф Ню ДжърсиStandard Oil Company of New Jersey”, “Standard Oil Company of New York”, “Texaco”. Някои от тези членове придобиват по-познати имена, отчасти поради сливания. Например, “Гълф ойл” и “Teксако” са част от “Шеврон”. Забележително е, че сред тези компании повечето са собственост на американци, включително добре познатият Рокфелер (Standard Oil. До 1949 г. те заемат 82 % от откритите петролни запаси извън САЩ. Основната роля на "Седемте сестри" е да поддържат стабилни цени на петрола, за да предотвратят проблемния "срив на цените", който често преследва петролната индустрия.

8 F. William Engdahl, "Seeds of Destruction", Montreal, (Global Research, 2007), стр. 123-30. 

9 Myriam Mayet, “The New Green Revolution in Africa: Trojan Horse for GMOs?”  May, 2007, African Centre for Biosafety, www.biosafetyafrica.net. 

10 ETC Group, "Green Revolution 2.0 for Africa?", Communique Issue #94, March/April 2007. В края на 90-те години на ХХ в. сливането на “Aстра” и “Зенека” създава третия по големина в света производител на химикали и лекарства. През 2000 г. “АстраЗенека” и “Новартис” решават да отделят бизнеса си със семена и препарати за растителна защита. Това доведе до създаването на съвместното предприятие “Синджента”. През 2015 г. китайската държавната химическа компания “ChemChina” окончателно придоби Syngenta на цена от 43 милиарда щатски долара. “Синджента” е пуснала пипала и в България (syngenta.bg)

11 Global Crop Diversity Trust website http://www.croptrust.org/main/donors.php.

12 Агент ориндж е името на хербицид-дефолиант, използван от армията на САЩ по време на Виетнамската война. Разпръскван е със самолети над джунглите на Виетнам, Лаос и Камбоджа. Този хербицид причинява окапване на листната маса на дърветата, като по този начин се разкриват позициите на виетнамските войски и техните продоволствени бази.

13 Engdahl, цит. пр. стр. 227-236. 

14 Anders Legarth Smith, “Denmark Bans Glyphosates, the Active Ingredient in Roundup”, Politiken, September 15, 2003,  organic.com.au/news/2003.09.15. 

15 Tanya L. Green, “The Negro Project: Margaret Sanger’s Genocide Project for Black American’s”, www.blackgenocide.org/negro.html.

16 Engdahl, цит. пр., стр. 273-275; J.A. Miller, “Are New Vaccines Laced With Birth-Control Drugs?”, HLI Reports, Human Life International, Gaithersburg, Maryland; June/July 1995, Volume 13, Number 8.

17 Sherwood Ross, “Bush Developing Illegal Bioterror Weapons for Offensive Use”, December 20, 2006, in www.truthout.org.

 

 

 

 

Наскоро Дитер Хорнеман, свещеник от Християнската общност в Прин-ам-Кимзее в Бавария публикува на страницата на общността своя дневник за дейността си по разпространяване на антропософията и организиране на Християнски общности в бившия СССР, Русия, Украйна и други бивши съветски републики. Започвайки от 70те години на ХХ век до наши дни, Дитер Хорнеман има над 200 посещения в бившия СССР и познава живота преди и след падането на социализма. Записките му освен, че описват личните му преживявания и срещи и разкриват огромната му дейност по изграждането на азова култура в земите на бъдешата шеста културна епоха, са и ценен източник на информация за живота в Русия и зараждането на конфликта с Украйна. Целият дневник може да се види тук https://christengemeinschaft-chiemgau.de/die-anfaenge-der-christengemeinschaft-in-russland-und-der-ukraine-erlebnisberichte-von-dieter-hornemann/ 

   
                                     Дитер Хорнеман (род. 1946 г.)

В началото на седемдесетте години в Москва около инженера Генадий Бондарев възниква кръг от млади хора, които се посвещават на изучаването на антропософията. С посредничеството на омъжената в Германия московчанка Ирина Фишер-Роде в началото на 1976 г. в кръга идва директорът на семинарията в Щутгарт Фридрих Бенеш. Посещението му оставя незаличимо впечатление там. Той не искаше да продължи контакта сам и ме помоли да го направя вместо него. Така се стигна до първото ми посещение от 31 октомври до 4 ноември 1976 г., при което като бях придружен от моя приятел лекар Херман Лаубок. - Вече бях ходил веднъж в Москва и Ленинград през 1968 г. заедно с Хелга Тоцек, когато участвахме в студентска екскурзия. Заставайки за пръв път на Червения площад, знаех точно, че не съм тук за първи път. Това беше много ясно усещане.  

През 1976 г. носехме куфари, пълни с книги на Рудолф Щайнер, поръчани от Москва чрез г-жа Фишер-Роде. В куфара ми на дъното имаше култови одежди, увити в бяла кърпа, защото г-жа Фишер-Роде беше обещала в Москва, че ще кръстим едно дете. Самолетът на "Аерофлот" във Франкфурт беше почти празен. Издигнахме се над облаците в ярко слънце. Херман имаше със себе си фотоапарат “Полароид”. Техническо чудо, което видях за пръв път. Направих снимка на една стюардеса с него и й я подарих. Скоро след това дойде втора стюардеса и също поиска да се снима. След тези приятни моменти дойде един неприятен. На митницата имаше много хора и един по един те бяха щателно претърсвани. Преди мен някои преминаха безпроблемно, но аз трябваше да отворя куфара и чантата си. Многото книги от един и същи автор бяха инспектирани враждебно. Протестирах, че всичко това не е за никаква политика, а просто философска литература. Вторият повикан служител се оплака, че това е религиозна, а не само философска литература. Отговорих, че философията и религията са тясно свързани, напр. при Толстой, Достоевски, Соловьов. Многото шоколадови бонбони, кафе, какао и др. също предизвикаха въпроси. Казах, че това са подаръци. "За кого?" "За някого." Всичко беше претърсено внимателно, така че колкото по-надълбоко ровеха в куфара, толкова повече се притеснявах какво да кажа като обяснение за култовите одежди, увити в платно. Едва ли биха ги взели за нощници. Но чудото се случи, дрехите бяха извадени и поставени до куфара. "Можете да опаковате отново."

В Москва валеше сняг, температурата беше -1 градус. Искахме да се обадим на Генадий на телефонния номер, който ни беше даден. Но телефонът не работеше, така че се отправихме към дома му. Не успяхме да вземем такси. Затова взехме метрото до станция "Кутузовская", а след това автобуса. Снегът валеше все по-силно и по-силно. В автобуса се заговорих с един мъж. Той беше океански риболовец и беше видял много от света. Една чудесна бабка слезе с нас и ни показа къщата. Улица “Давидовская” 28. Позвънихме на апартамент номер 3. Имената не бяха изписани на апартаментите. Генадий отвори вратата. Чернокос, среден на ръст мъж с приятелски очи. Той ни помоли да влезем. Очакваха ни, но тъй като бяхме закъснели, другите приятели вече се бяха прибрали, а жена му Женя имаше нощна смяна като медицинска сестра. Той ни разказа за певеца Пьотр Стачик, как след един концерт е бил отведен в полицията, а оттам - в психиатрична клиника. След това ни разясни колко важно е антропософията да не се смесва с нищо политическо. "Те знаят колко опасна е за тях антропософията. Но не ни затварят заради това, за да не стане още по-популярна. Ако им дадем претекст, те веднага ще го използват.” 

Генадий ни заведе до автобуса и се уговорихме да се срещнем на следващия ден в 14:00 ч. Нощта в хотела беше кратка. Човек почти не можеше да говори, защото имаше чувството, че всичко се подслушва. Понеделник започна с пазаруване в ГУМ и разглеждане на някои от църквите в Кремъл. След обяда отидохме до Генадий с такси. Проведохме приятен разговор с шофьора. Неговата "Волга" била на 317 000 км. Шофирал я от година и половина. Истинската му професия била инженер, но печелел повече като таксиметров шофьор. Малко преди да стигнем до адреса, той ме попита: "Добър шофьор ли съм?" По отношение на хората от Запада руснаците се чувстват като ученици спрямо учителя.

22 - 26 март 1979 г.
По време на една разходка Генадий ми каза: "Ленин и Троцки са изпратени от масоните, за да подготвят Русия за световната икономика. От друга страна, йезуитите насърчават Сталин с цел да изолират Източна Европа от американизма, за да се създаде резервоар от духовни сили за бъдещето на Католическата църква. Папа Йоан Павел II казал през 1979 г. при първото си пътуване до Полша: "Искам да притисна всички славяни до сърцето си". Хрушчов бил според Генадий също изразител на американските намерения, както и Брежнев. Какво ли ще последва сега?

   

Вляво са най-големите руски антропософи Генадий Бондарев и Сергей Прокофиев, снимани от Дитер Хорнеман

Сега настъпи тригодишно прекъсване, тъй като не получих разрешение да пътувам. Бях станал "известен" в Съветския съюз, без да го осъзнавам. Там бяха публикували статията “Мистицизмът в служба на антикомунизма". В нея твърдяха, че класическият “опиум за народа", религията, бил отслабнал и че капиталистите били измислили нещо ново, а именно антропософията. Следваше едно - отчасти правилно, отчасти погрешно - изложение на историята на антропософията в Русия. В него ставаше въпрос и за мен, а именно, че съм бил изпратен от Дорнах през 1976 г., "за да реактивирам старите антропософи". Ефектът от тази "слава" щях да усетя при следващото си посещение след три години.

От 20 до 24 октомври 1982 г. успях да направя още едно пътуване до Москва. Този път бях придружен от моята колежка Мари-Франсоаз Кювилие. Още на границата ме извадиха от групата и ме претърсиха щателно. За щастие нямах нищо подозрително в себе си, освен, както обикновено, известен брой рубли в туба шампоан. Отворих я отзад и пъхнах в нея рубли, увити в целофан. "Парите не миришат", казваше моят приятел Херман. Курсът на рублата по онова време беше 3,60 германски марки, докато една рубла, купена в Германия, струваше само 60 пфенига.

Настроението сред населението ми се стори много по-потиснато. Постоянно ни следяха. Когато влизахме в някоя кооперация, на отсрещната страна имаше две незабележими фигури, които на излизане ни следваха също толкова незабележимо. 

По време на едно посещение в апартамента на Сергей Прокофиев той ми показа своята "работилница" - рафт с книги на Рудолф Щайнер, от които произвеждал нови книги, като правел извадки. Направихме хубава обща снимка. Мари-Франсоаз ме попита след посещението при него: “Не е ли станал малко надменен?” Във всеки случай, славната обиколка за изнасяне на лекции в Западна Германия не му се е отразила много добре. В Щутгарт той говори в аудиторията на валдорфското училище пред 1000 души. Това беше сензация. В негова чест Елзе Клинк изпълни солова евритмия. Витаеха фантазии за предните му инкарнации. Защо ние антропософите сме толкова жадни за сензации?

......
Заедно със съпругата ми се присъединих към групата на младежките представители и дойдохме в Москва на 23 октомври 1987 г. след петгодишно прекъсване. За щастие връзката не беше прекъсната. Отново срещнах много стари приятели. Настроението беше обнадеждаващо благодарение на перестройката.  

В Душанбе и Ташкент беше много интересно. Ясно личеше, че сме извън християнската културна сфера. Особено впечатление ми направи краткото пътуване до планината Тиеншан. Там имах много силно преживяване на елементарни същества, които не искат ние хората да сме в тяхното царство. Имахме и трогателна среща в едно немско училище, което беше изключително гостоприемно. По това време в централноазиатските републики все още имаше много германци, които са били насилствено преселени там от района на Волга по време на войната. Учителите обаче говореха някакъв немски, който ние почти не разбирахме. В Ташкент исках да си купя нар на пазара. Когато започнах да се пазаря с продавача, други търговци надойдоха от всички страни, за да гледат. Това ми направи силно впечатление за една неиндивидуализирана групова душевност. 

28.7.1990 г.
В мавзолея на Ленин. Охранителите вече не го приемат толкова сериозно, колкото преди. Но впечатлението все пак е шокиращо. Как такова нещо е могло да се превърне в реалност! Това е възможно само в православната културна област, където в много църкви се съхраняват мощи на светци. 

Вечерта Саша и Олег идват на гости. Те са последните оцелели работници от нощта на аварията в Чернобил. Искат да разсеят впечатлението, че за инцидента са виновни някакви пияници. През нощта те са извършвали рутинен стрес тест както винаги. Защо системата е излязла от контрол, никой не може да каже и до днес. Тази техника в крайна сметка е неконтролируема. Във всеки случай не става дума за небрежност. Те казват, че дължат на паметта на починалите си колеги да заявят ясно това. Поканихме ги да се присъединят към нас за нашата служба. Тъй като бяха много развълнувани от песента, която изпяхме за тях в знак на благодарност, те приеха с удоволствие. Единият почина скоро след срещата ни, а другият дойде отново за една церемония по ръкополагане по време на следващото ми посещение и почина скоро след това. По този начин Християнската общност също влезе в по-близък контакт с това трагично събитие.
......

От десетилетия на Червения площад в Москва, в непосредствена близост до Кремъл, се провежда своеобразен "анти-култ". Почитането на Възкръсналия Христос в Православната църква е заменено с култ към трупа на Ленин. Пред мавзолея, всеки час през деня и нощта, охраната се редува със строги правоъгълни движения, марширувайки с високо вдигнати изпънати крака. С голяма прецизност, от 10 до 13 ч., по време на "часовете за посещения", посетителите се придружават от петдесетина милиционери и охранители, които ги привеждат във външна поза на благоговение. Никой не може да държи ръцете си в джобовете, палтата трябва да са закопчани и т.н., преди да се спуснем по многото стъпала в гробницата с форма на пирамида... В Москва се чуват все повече гласове с публични искания Ленин да бъде погребан. Може ли да има истинско обновление на Русия, докато в центъра на Москва се извършва този култ към трупа?

23 март 1991 г.
За съжаление ме хвана московският грипен вирус, за който се говори постоянно през последните дни. Надявам се, че все още мога да се справя с всичко. По обяд се срещам с няколко деца в клуба “Аристотел”, за да подготвим неделната служба за децата, планирана за утре. Утре тя ще се проведе за първи път в православната култура. Това е толкова важно, защото е акт, който събужда мисленето. Досега мисленето в религиозната сфера не имало място в Русия; изисквала се е вяра. Човек е призован да остане винаги дете в религията. Не напразно православният духовник, който напътства миряните, се нарича "отец". И ако искаш да си истински християнин, трябва да имаш такъв "отец" и да не решаваш нищо без негово съгласие. Затова е разбираемо, че за 14-годишните не е предвидена конфирмация. При нас неделната служба за децата е надочена към това те да станат независими, за което необходимото условие е пробуденото мислене. 

 
  

"Нашето символично погребение на Ленин, което по-късно предизвика толкова много шум. На хълмовете на Ленин с изглед към Москва."

Прощаване с Ленин, февруари 1994 г. 

На 4 ноември беше осветена Казанската катедрала на Червения площад в Москва. Навремето Сталин я е разрушил, за да може през мястото да преминават танкове по време на военните паради. През лятото катедралата беше възстановена в съответствие с оригинала и осветена от патриарх Алексей на 4ти ноември. Голямо множество в църквата и извън нея слушаше песнопенията на литургията, предавани по високоговорители. Срещу катедралата, пред мавзолея на Ленин, се извиваше огромна опашка от хора, които искаха да се спуснат отново в гробницата. Повечето от тях с очакването, че това вероятно ще е за последен път. След разпускането на парламента в началото на октомври президентът Елцин нареди да се прекрати смяната на караула пред мавзолея. След почти 70 години смяна на караула, на всеки час през лятото и на всеки половин час през зимата, това вече приключи. Беше изключително зловещо да наблюдаваш безмилостната сериозност и почти нечовешката прецизност, с която функционираше тази охранителна машина. Тялото на основателя на държавата се пазеше като най-голямата светиня. Милиони добросъвестни руснаци се отправяха на поклонение на Червения площад в Москва, за да отдадат почит на трупа на Ленин. Това почитание се е възпитавало още от детството. По много впечатляващ начин Чингис Айтматов описва в разказа си "Първият учител" детското преклонение, отгледано от болшевишката държава, с което се е злоупотребявало по много начини, за да се запази властта. Сега за мнозина светът на детската вяра и идеали е рухнал. Събудени грубо, те с ужас виждат на кого са служили.

Когато в началото на октомври приключва последната смяна на караула, двамата охранители изчезват в мавзолея. Гробницата ги поглъща, а заедно с тях и мечтите и надеждите на много доверчиви хора.

Но нека да разгледаме постройката на самия мавзолей. Изградена от червен и черен мрамор, тя прилича на египетска стъпаловидна пирамида. От долната част на голям квадрат се издигат все по-малки и по-малки нива, които образуват пет стъпала. Последният етаж се отваря с пет прозореца във всяка от четирите посоки. Това разделение на четири и пет се среща и във вътрешността. След като се спуснем по стълбите, се влиза в черно-червения пламтящ интериор. Там, във висока, правоъгълна стъклена кутия, лежи ярко осветеният, мумифициран труп. Покривалото на краката му е сгънато така, че образува петоъгълник. Пространството над него отново се издига на пет степени. Това разделение според числото пет се вижда дори от пръв поглед - над входа са изписани пет букви: ЛЕНИН. 

Когато караулът се сменя, пред вратата застават петима войници. Двамата предишни, двамата нови и техният водач. Новите охранители винаги идват точно преди да удари камбаната на Спаската кула, най-високата на Кремълската стена. След това изчакват третия удар и със светкавични движения войниците се сменят. Този камбанен звън е много специфичен. Той се понижава с един полутон и особено през нощта звучи доста зловещо. Сякаш отсичат човешка глава, която се търкулва и трополи надолу по стълбите. В последователността на звуковите сигнали отново се среща числото пет. 

Какво е значението на петицата? В традицията откриваме две неща. От една страна, пентаграма като архетип на човешката форма, а от друга -  т.нар. друидски крак, който предпазва от зли духове. Петицата е свързана с най-висшите идеали и в същото време има афинитет към тъмните сили. Това съответства на съветската действителност, над която се извисяваше червената съветска петолъчка. От една страна, тази държава, основана изцяло на материалистическа псевдорелигия, беше импулсирана от идеала за братството (“социализъм” идва от socius, “другар”); от друга страна, презрението й към човека не познаваше граници. В една телеграма, разсекретена наскоро, Ленин пише: "Стреляйте, стреляйте, стреляйте, колкото повече застреляте, толкова по-добре!" Повечето от паметниците на Ленин все още стоят. Но култът към трупа в центъра на властта най-сетне приключи. Големият въпрос е какво ще запълни освободеното място? Всички видове сили се борят помежду си.

Март 1997 г. 
В миналото в Москва почти нямаше витрини, които да стимулират желанието за покупка. Днес към съществуващите стоки непрекъснато се добавят нови. Изведнъж всички забелязват какво им е липсвало отземните "блага". Нужни са им само пари, за да си го купят. От дълбоко замразената торта от Германия през сиренето от Холандия до луксозния автомобил - всичко вече може да се види на витрините. Освен това рекламата се разпространява непрекъснато във всички медии. Дори на ескалатора, водещ към метрото, човек е облъчван от агресивни призиви да си купи едно или друго нещо. Всичко това рязко събужда руския народ от вековните му мечти и високи идеали. "Сблъскваме се с реалността", казва един руски приятел. От една страна, това създава ново качество на съзнанието, а от друга, красивите качества на руската душа - добродушие, вярност, способност да обича - са сериозно застрашени. Азовият импулс със своите сенки, с необуздания си егоизъм, нахлува в необятната Русия от Запад. Това прави още по-важен култът, който освещава и изцелява азовия импулс и който живее в нашата Християнска общност. 

155-то пътуване, лагер в Западна Украйна, 1-17 август 2014 г.

В 10:30 ч. пристигаме в Лвов.  С такси до автогарата. Шофьорът веднага започва да псува руснаците, в Донецк и Луганск бушува война. Това продължава и в автобуса, където до мен седи жена, която говори добре руски. Живяла е една година в Донецк със съпруга си. Тя казва, че конфликтът се е подготвял от дълго време и сега става ясно какво е пушело под земята от дълго време. Основната причина е, че в тази част на Украйна все още е останал старият съветски дух и нищо ново не се е развило. Това съвпада с факта, че нашето движение не е успяло да се утвърди там. В следващия автобус до мен седи студентка по гинекология. Тя разбира руски, но говори само украински. Казва, че много от приятелите ѝ вече са били на война. Всеки мъж на възраст между 18 и 40 години получава призовка, обучава се 1-2 месеца и след това трябва да бъде готов, като може да бъде изпратен на фронта във всеки един момент. 

По пътя често се разменя поздравът “Слава Украйни!” на което отговорът е "Героям слава!" Това вече е често срещано явление тук, благодарение на патриотичната вълна. Аз уча нашите, че е много по-добре да викат "Слава на човечеството!" и след това да се отговаря “Слава на майките!" На връщане Ярослава ни посреща веднага със "Слава Украйни!" Тя е напълно завладяна от патриотизма. Това се изразява и във факта, че говори с всички изключително на украински език, въпреки че не всички го разбират. 

25.11.2017 г.   
Днес е ден на възпоменание за жертвите на насилствената колективизация в началото на 30-те години на миналия век, когато милиони хора в Украйна губят живота си. За съжаление антируската пропаганда веднага се свързва с честването. Това се представя като геноцид над украинците от страна на "злите" руснаци. 

Онзи ден четох статия за това, че преди няколко дни трима грузинци се появили по италианската телевизия и признали, че на 20ти февруари 2014 г. са били сред снайперистите на Майдана, които са стреляли по демонстранти и полицаи от хотел "Украйна". Те твърдят, че са били подстрекавани към това от ултрадесните участници в Майдана с цел да предизвикат максимално объркване. Поне е постигнат желаният ефект - смяна на режима! Публикувах сведението във фейсбук с въпроса "Това хвърля ли светлина върху ситуацията?" В стаята на учителите във Валдорфското училище имах достъп до интернет и видях, че моята скъпа колежка Ярослава реагира яростно на поста ми. Нали е пламенна патриотка. Но жалко, че тя изразява отрицателните си емоции толкова публично. Разбира се, тази изповед, ако е вярна, обръща официалното изявление на новото украинско правителство с главата надолу.  Те твърдят, че старото правителство е наредило на снайперистите да стрелят, обаче не са представили никакви доказателства за това. А резултатът от смяната на режима по-скоро говори против това твърдение. 

27 април 2018 г.
Лекцията ми "Очакваната страна", за която се подготвях много дълго и задълбочено, премина много добре. Люда превеждаше на украински. Успях да обясня особеностите на геологията в пространството на Киевска Рус - от края на Карпатите до Урал. В Подолието се появява кристална подоснова, която иска да изпрати светлинни импулси в целия този огромен район на шестата културна епоха. По време на подготовката ми стана ясно колко безсмислено е да се иска отделяне на Украйна от Русия и каква важна роля има този район за цялото източнославянско пространство.

2018 г.
В Украйна влезе в сила нов закон, който силно ограничава руския език. Например, заплашват ви до три години затвор, ако напишете "Киев" вместо "Киив" и т.н. Публикувах новината във фейсбук и написах коментар за нея. Това предизвика буря от хейт, над 300 коментара. За съжаление сред нашите антропософски приятели в Украйна се е разпространил някакъв национализъм с мистичен привкус. Вече не се говори на руски, а на украински - общият враг, боядисан в най-черни цветове, ги обединява.  За жалост нашите две свещенички, Ярослава Блек-Терлецка и Татяна Майданюк, са бойни патриотки, които не се поколебаха да се нахвърлят публично върху мен в отговор на моя коментар.

На връщане виждам голям предизборен плакат със следния текст на украинския президент: 

- Армия

- Език 

- Вяра.

Това означава: Въоръжаване на Украйна, превръщане на украинския език в държавен и вяра като неясен събирателен термин. Тъжно! “Вяра, надежда и любов” би ми харесало много повече!

5.4.2019г.
Моята лекция "Русия и Украйна - какво може да ни каже геологията на Европа за шестата културна епоха" беше обявена във фейсбук и предизвика истинска буря. Няколко души от нашата Християнска общност в Киев не могат да чуят думата "Русия", без да избухнат. Особено ме притеснява фактът, че двете ми колежки Ярослава Блек и Татяна Майданюк се настройват към мен и ме презират като предполагаем поддръжник на Путин, особено Татяна. При това би трябвало да са ми благодарни за много неща.  

13.8.2022 г. 
Сред киевските антропософи от 2014 г. насам се появи мнението, че Украйна ще намери своя национален дух, само ако всички преминат към употребата на украинския език, докато аз мисля, че това би било крачка назад и спецификата на Украйна се състои точно в това, че хората не са залепнали само за един език.

 

Напоследък каквато и среща да се организира в рамките на инициативата “Отворени Балкани”, на нея непременно присъства синът на Джордж Сорос Александър (Алекс), който от няколко години се изявява като наместник на Западните Балкани. 

“Отворени Балкани" е инициатива, в която участват Сърбия, Албания и РС Македония и е налице желание да бъдат привлечени Босна и Херцеговина, Черна гора и Косово. За баща на този политически проект се сочи сръбският президент Александър Вучич. Обаче “Отворени Балкани" в действителност е идея на Джордж Сорос, а сега човекът, който контролира и координира всички негови прояви, е неговият син Александър.

Навсякъде, където се популяризира уж сръбската инициатива "Отворени Балкани", се появява доктор Александър Сорос. Тъй като баща му миналото лято навърши 92 годинки и не може да пътува и да бъде толкова активен, напоследък именно синът Алекс е човекът на Сорос на Балканите и той пребивава тук повече, отколкото в САЩ. Александър Сорос е дежурното присъствие на срещите на западнобалканските лидери и се изживява почти като римски проконсул на тези земи. Сорос младши е участник във всички дейности на “Отворени Балкани” - от срещата в Ниш, където тази инициатива беше публично представена от Александър Вучич, Еди Рама и Зоран Заев, до последната среща, проведена в Белград - панаира на виното, представен като "Икономика на отворените Балкани". Само миналата година Алекс Сорос се е срещал на различни места с лидерите на Западните Балкани на 27. май, 10. юни. 26. август., 4. септември и 13.ноември. Това лесно може да се види на фейсбук страницата на доктор Сорос, който обича да се снима с различни политически лидери. 

                

        Среща на младия Сорос с македонския президент Стево      
         Пендаровски през ноември 2022 г. в Париж

Първоначалното намерение на Джордж Сорос за Източна Европа всъщност е било да разруши комунистическите режими. Въпреки това след рухването им той постепенно придобива все по-голям апетит за влияние върху националните правителства на бившите социалистически страни чрез своите мрежи. От стъпването си в Източна Европа досега Сорос инвестира милиони, за да променя вътрешната политика набившите социалистически страни в съответствие със своите “ценности” и най-вече интереси. За тази цел той използва собствените си фондации и медии, за да очерни консервативните правителства (най-леснотова става с обвинения в корупция) и да доведе на власт съюзниците си сред местните политици, като манипулира изборите. След това хората на Сорос започват да променят страните си в съответствие с идеите на американския борсов спекулант. 

За бивша Югославия Джордж Сорос договаря още с нейния последен премиер Анте Маркович откриването на местен клон на “Отворено общество”. Една седмица по-късно обаче избухва войната в Югославия, така че на Сорос му се налага да отложи за известно време намеренията си и да отвори не един, а няколко клона.

За плановете на Джордж Сорос за Западните Балкани дава представа статията “Отварянето на Балканскияполуостров” от 1999 г., написана след падането на Милошевич и натовските бомбардировки над Сърбия. 1 В нея той между другото пише:

“Балканите не могат да бъдат възстановени на базата на национални държави. Видяхме, че опитът за установяване на етническа хомогенност може да доведе до недопустими жестокости, човешко страдание и разрушения. Той е и непрактичен. Населението на Югославия, дори след изключването на Косово, остава около 25 % несръбско. Единственият път към мир и просперитет е създаването на отворено общество, в което държавата играе по-малко доминираща роля, а границите намаляват значението си. Това е пътят, който Европейският съюз е избрал. Самият регион трябва да се разглежда като по-голям от бивша Югославия, защото не може да се събере отново на едно място. Той трябва да включва Албания и България и да бъде отворен за страни като Румъния и Молдова…”

Основният замисъл на плана на Сорос е ЕС да поеме контрола върху митническите служби на участващите държави и да “компенсира страните за загубата на митнически приходи от бюджета на ЕС”, защото спиред него “митниците не само разделят държавите, но и са мощен източник на корупция и намеса.” 

Идеята на Сорос за съюз на западнобалканските страни по модела на ЕС уж трябва да ги подготви за членство в ЕС, но всъщност е проява на задната американска цел да се намали влиянието на Русия върху Балканите, чието население в голямата си част е славянско. 

След като България и Румъния са впримчени още от началото на 90те години на ХХ век в паяжината на Сорос, военните действия в бивша Югославия забавят основаването на фондации в бившите югиславскурепублики, като една от трудностите е наличието на консервативни правителства, които не са добре настроени към Сорос.

Най-лесно падна в мрежата му бедната република Македония, която от 2008 г. насам е абонирана за американска помощ по линията на USAID, чийто главен разпределител от 2012 г. е именно “Отворено общество” на Джордж Сорос. По този начин той успя да изгради широка мрежа в Македония. През 2015 г. македонската левица обвини десния премиер Никола Груевски в корупция. Въпреки че той отрече, бяха организирани сериозни демонстрации, а много млади хора излязоха по улиците с тениски на Сорос. През 2018 г. Груевски избяга от страната, след като беше осъден от Специалната прокуратура. Тогава начело застана Зоран Заев, политик от Социалдемократическата партия, лоялна на Сорос. Той получи подкрепата на македонските медии, върху които Сорос също имаше значително влияние. 

В Черна гора беше разиграна подобна схема - обвинение в корупция на министър-председателя и замяната му с такъв, който е склонен да сътрудничи за реализирането на Соросовите идеи. През май 2020 г.свързаната със Сорос неправителствена организация "Фрийдъм хаус" обяви Черна гора (заедно с Унгария и Сърбия ) за държава, която "не е демокрация", а годините на управлението на Мило Джуканович бяха наречени “години на подкупване на държавата, злоупотреба с власт и силова тактика". Политическият климат в страната се промени през 2020 г. с назначаването на Дритан Абазович за заместник министър-председател. Бързо стана ясно, че този млад политик е съюзник на Сорос. През май 2020 г. той се срещна на Световния икономически форум с Александър Сорос, който нарече Абазович "стабилизираща и положителна сила за целите на Западните Балкани". Дритан Абазович от своя страна заяви, че правителството на Черна гора е решено да си сътрудничи с фондация “Отворено общество" и Александър Сорос.

През юли 2022 г. Сорос-младши отново се срещна с Абазович, който през пролетта на 2022 г. стана министър-председател на Черна гора. Така след като Джуканович беше отстранен от поста, начело на Черна гора беше поставена марионетка на Сорос, която прилага изцяло неговата политика. 

Какво се знае за младия Алекс Сорос? Той е роден на 27.10.1985 г. и е син на Джордж Сорос от историчката Сюзън Уебър-Сорос. За живота на Алекс преди баща му да го направи наместник на Западните Балкани дават представа две статии в “Дейли мейл” и “Ню Йорк таймс” 2, които са илюстрирани със снимки от веселото ежедневие на разглезения наследник на милиардите на Сорос. Младият Алекс Сорос е известен в Америка като редовен посетител на партита с участието на звезди от шоу бизнеса, модата и спорта и организатор на такива в лятното си имение в Хамптън, струващо 72 млн. долара. 
                  

            Алекс Сорос на градинско парти (зад него е интимният му партньор)

През 2012 г. Сорос джуниър основава своя фондация "Александър Сорос" - "организация за отпускане на безвъзмездни средства за насърчаване на гражданските права, социалната справедливост и образованието в Съединените щати и в чужбина", която междувременно била дарила около 10 милиона долара. Освен това Александър Сорос е член на борда на “Отворено общество” и управляващ партньор на “Soros Brothers Investments”, както и председател на борда на директорите на “Bend the Arc Jewish“, описвана като водещо прогресивно еврейско вътрешно лоби в САЩ.

Сорос, който, както знаем, е унгарски евреин, първоначално залага много на Унгария като плацдарм за разгръщане на дейността си в Източна Европа и дори осигурява стипендия на Виктор Орбан за следване в Англия. Ето защо той приема тежко “предателството”на Орбан и убедителните му изборни победи, но въпреки това не отслабва опитите си да повлияе на унгарското общество в полза на миграцията и свалянето на Орбан от власт чрез митинги на опозицията, с която си е осигурил топла връзка.  

През 2018 г. Джордж Сорос праща сина си в Будапеща, натоварен да установява контакти с опозиционни лидери и да действа против Орбан. Оттогава Алекс Сорос често посещава Будапеща, и то заедно със своя интимен приятел чернокожия Максуел Осбърн - моден дизайнер и активист на движението BLM (“Черният живот има значение”). Младият Сорос не крие, че е хомосексуалист, но предпочита да публикува снимки, на които позира с известни политици като Обама или Клинтън. Обаче който търси, ще намери в интернет и по-интимни снимки на двамата влюбени:

                          

                   Една от по-приличните снимки на Алекс Сорос и Максуел Осбърн

Може би хомосексуалността на сина му е и една от личните причини на Сорос толкова упорито да финансира ЛГБТИ прояви и да пропагандира сексуалните извращения и смяната на пола сред децата.

По отношение на Балканите дядо Сорос е делегирал изцяло на синчето си задачата да действа от негово име. Какво обаче квалифицира младия Александър Сорос като експерт по въпросите на Балканите и Източна Европа? Неговият докторат по литература не му дава никаква компетентност в дипломацията или геополитиката и всъщност цялата дейност на младия Сорос едва ли надхвърля това да се снима с балкански политици и да обещава щедро финансиране на разни балкански инициативи, като ги уверява, че зад гърба му стои американският естаблишмънт. 
                    

Алекс Сорос на среща на западнобалканските лидери по време на панаира на виното в Белград на 4.9.2022 … 
                  

… и с наследника на Херо Мустафа Кристофър Хил (тук като американски посланик в Сърбия) с Ана Бърнабич на същия форум

Явно обаче общуването с наследника на влиятелния финансов спекулант Сорос, който има директна връзка с правителството на САЩ 3, дава на западнобалканските лидери усещането за американска подкрепа.

Освен младия черногорец Дритан Абазович, друг добър балкански приятел на Алекс Сорос е албанецът Еди Рама, който миналата година има нахалството да скастри България с думите “Вие сте срам, вие сте позор за ЕС”. За тези, които не знаят, освен че е премиер на Албания, Еди Рама е албанският вариант на Велислав Минеков - и той е син на скулптор от времето на тоталитаризма (автора на партизански паметници Кристак Рама), и той като нашия Велислав е потомствен скулптор, макар че е сътворил и някакви шарени драсканици, които покрай сегашния си пост се опитва да популяризира и продава в Западна Европа. 

                      

                          Паметникът “Майка Албания” на Кристак Рама …

 
    

      ... и произведения на сина му и сегашен премиер Еди Рама на сайта artnet

Ето как през 2021г. Еди Рама хвали Соросовото отроче Алекс и дейността на фондацията “Отворена Албания” 4: “Всички клевети срещу Сорос идват от мозъци, които имат проблем с истината, с историята и със собственото си минало. Това, което искам да уточня, е, че на масата не беше Алекс Сорос с неговите помощници, а Атлантическият съвет, който е друга сила, подкрепяща безрезервно "Отворени Балкани".  

Плахи опити за съпротива на дейността на Алекс Сорос бяха направени от Сали Бериша: “САЩ са били и са фактор на мира и стабилността, но искам да кажа, че "Отворените Балкани" си имат кръстник и това е милиардерът Джордж Сорос. Позволете ми да призова САЩ да спрат всякаква дублираща политическа дейност.” 5

Бившият черногорски премиер и настоящ президент Мило Джуканович през лятото на 2022г. също изрази опасения от инициативата, казвайки 6: “Много е ясна целта и как ще приключи инициативата "Отворени Балкани". Тя трябва да приключи с изчезването на Босна и Херцеговина, Черна гора, Косово и РС Македония. Със сигурност тя ще предизвика и война и някой и друг геноцид…На тях (привържениците на проекта) им харесва идеята за промяна на границите, етническата и религиозната хомогенизация в рамките на големи държави. Както обикновено и по традиция всичко тръгва от сръбската страна, но този път под шапката на "Сръбския свят". И разбира се автоматично продължава със същите великодържавни безумия".

Като се има предвид, че зад гърба на сегашните лидери на Западните Балкани стои наместникът на самия Сорос, а чрез него и управляващите демократи в Америка, никой в България не би трябвало да се учудва на все по-агресивната политика на Скопие спрямо България. В статията си във вестник “Труд” от юни 2022 г. Георги Марков съвсем правилно посочва, че “в Македония външната политика се определя от Александър Сорос, който е най-близкият човек на Заев и крупен инвеститор при комшиите с парите на татко си, а българската външна политика “е извън контрол, а македонският въпрос е в ръцете на Весела Чернева - вторият човек на Сорос в България.” 

На сайта nabore.bg също има любопитен материал със заглавие “Защо Зоран Заев плаши България с Америка”, чийто автор Борис Данков се е потрудил да обобщи връзките на Александър Сорос с американския елит и влиянието му в Македония, което дава на съседите смелост да продължават с антибългарската си политика. 8 

Зоран Заев вече не е на власт в Македония, но и президентът Стево Пендаровски, и сегашният премиер Димитър Ковачевски действат в съответствие с американската политика, чийто изразител е Алекс Сорос. Свидетелство за това е желанието на съседите ни да атакуват България и в рамките на тазгодишния дневен ред на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, чието председателство през 2023 г. се пада на Северна Македония: “Сепак, оставен е простор и за други дејности кои даваат можност во нив да се вклопи и артикулацијата на човековите права на Македонците во соседна Бугарија.” 9

Да припомним, че човекът на Сорос в България Весела Чернева освен член на Центъра за либерални стратегии на Иван Кръстев е и заместник-директор и шеф на софийския офис на Европейския съвет за външна политика 10, който пък по една “случайност” се намира на същия адрес, както и Центърът за либерални стратегии. Хвърлете поглед на списъка на българските членове на Европейския съвет за външна политика и си задайте въпроса дали тези хора действат в интерес на България:

• Даниел Лорер – министър на иновациите и растежа
• Джема Грозданова – председател на Комисията по външна политика в 44-то Народно събрание
• Ева Майдел – член на Европейския парламент и председател на Международното европейско движение
• Иван Кръстев – председател на УС, Център за либерални стратегии
• Ивайло Калфин – изпълнителен директор, Европейска фондация за подобряване условията на живот и труд (Eurofound), бивш министър на външните работи на Република България
• Кристалина Георгиева – управляващ директор на Международния валутен фонд
• Моника Панайотова – зам.министър на Българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г.
• Николай Младенов – бивш специален пратеник на ООН за Близкоизточния мирен процес
• Свилен Спасов – съпредседател на Клуб „Европа“ и управител, СП Интернешънъл
• Юлиан Попов – бивш министър на околната среда и водите и старши политически съветник, Европейска климатична фондация

С български евродипломатки като Весела Чернева, съветничка на проваления премиер кирил петков и с американската подкрепа, реализирана заедно с милионите на Сорос, която македонците усещат зад гърба си, а и с назначаването на “тежката артилерия” на американската дипломация на Балканите Кристофър Хил за наследник на Херо Мустафа, нападенията над граждани с българско самосъзнание в Македония като побоя над младия Християн Пендиков в Охрид не са никаква изненада и вероятно ще продължат. Те са единствено резултат на американската политика зад паравана на Соросовия клан, провеждана от продажните балкански елити.

----------------

Бележки

1 https://www.project-syndicate.org/commentary/opening-the-balkans

2 https://www.dailymail.co.uk/news/article-3773358/Welcome-lavish-life-investor-George-Soros-little-known-playboy-son.html  

  https://www.nytimes.com/2012/07/19/fashion/alexander-soros-tries-to-live-up-to-his-family-name.html 

3 За връзката на Сотос с Байдън и демократите вж. https://www.foxnews.com/politics/george-soros-son-becomes-kingmaker-with-top-dems-makes-multiple-biden-wh-visits-meets-lawmakers

4 https://sot.com.al/english/politike/alex-soros-ne-tryezen-e-open-balkan-kryeministri-rama-zbulon-arsyen-i473694

5 https://www.imalbania.com/kosova/protest-in-front-of-the-prime-minister-berisha-soros-the-godfather-of-open-balkan-2/ 

6 https://dariknews.bg/novini/sviat/dzhukanovich-otvoreni-balkani-celi-unishtozhavane-na-rsm-cherna-gora-i-bosna-2319278

7 https://trud.bg/%D0%B2%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81-%D0%B2-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F-%D0%B7%D0%B0-pcm/

8 http://www.nabore.bg/statia/zashto-zoran-zaev-plashi-bulgaria-3466-9

9 https://www.mkd.mk/makedonija/politika/so-pretsedavanjeto-so-obse-do-prava-za-makedoncite-vo-sosedstvoto-2 

10 https://cls-sofia.org/vesela-cherneva

     https://ecfr.eu/profile/vessela_tcherneva/#

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

За съжаление личните ми опасения, че в хранителните стоки ще се влагат насекоми, без да ни кажат, се оправдаха. На 4 януари 2023 г. ЕС разреши насекоми (домашни щурци) да се добавят към хлебни изделия, тестени изделия и други полуфабрикати "за населението". 

Докато всички са се вторачили в случващото се в Украйна и подготовката на Швабовото мероприятие в Давос, напълно незабелязано в Официалния вестник на ЕС на 4 януари 2023 г. беше публикувано подписаното от Урсула фон дер Лайен разрешение за използване на насекоми (домашни щурци) към огромно количество готови и полуготови храни. Разрешението започва да тече 20 дни след публикуването и трябва да бъде приложено от всички държави-членки на ЕС без изключение след 20 дни (от 24.01.2023 г.). 

Из Официален вестник на ЕС от 4.1.2023:

(https://eur-lex.europa.eu/legal-content/DE/TXT/PDF/?uri=CELEX%3A32023R0005&fbclid=IwAR1EJXrPpfz_sCN3F0aRBK550GfyNyc_hx_8AWLYnMjABvh90TdgvxkgXbs )

(7) В научното си становище Органът заключи, че частично обезмасленият прах от Acheta domesticus (домашен щурец) е безопасен при предложените условия на употреба в предложените количества. Следователно научното становище предоставя достатъчно доказателства, че частично обезмасленият прах от Acheta domesticus (домашен щурец) е безопасен за употреба в многозърнести хлябове и рула, крекери и пръчици за хляб, зърнени барове, сухи премикси за хлебни изделия, бисквити, сухи тестени изделия с пълнеж и без пълнеж, сосове, продукти от преработени картофи, ястия на основата на бобови и зеленчукови култури, пица, тестени изделия, суроватка на прах, аналози на месото, супи и супови концентрати или прахове, закуски на основата на царевично брашно, напитки, подобни на бира, шоколадови изделия, ядки и маслодайни семена, закуски, различни от чипс, и месни заготовки за населението, отговаря на условията за пускане на пазара, определени в член 12, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2015/2283.

(8) В своето становище Органът също така заключи, въз основа на ограничен брой публикувани данни за хранителни алергии, свързани с насекоми като цяло, които не свързват ясно консумацията на Acheta domesticus с редица анафилактични събития и въз основа на данни, показващи, че Acheta domesticus съдържа редица потенциално алергизиращи протеини, че консумацията на тази нова храна може да предизвика сенсибилизация към протеини на Acheta domesticus. Органът препоръча допълнителни изследвания на алергенността на Acheta domesticus.

(9) За да изпълни препоръката на Органа, Комисията понастоящем оценява възможностите за провеждане на необходимите изследвания за алергенността на Acheta domesticus. В очакване на оценката на Органа на данните, получени от изследването и като има предвид, че доказателствата, които пряко свързват консумацията на Acheta domesticus със случаите на първична сенсибилизация и алергии, все още не позволяват да се направят категорични заключения, Комисията е на мнение, че в списъка на Съюза на разрешените нови храни не следва да се включват специфични изисквания за етикетиране относно потенциала на Acheta domesticus да предизвиква първична сенсибилизация.

(10) В становището си Органът установи също така, че консумацията на частично обезмаслен прах от Acheta domesticus (домашен щурец) може да предизвика алергични реакции при лица, алергични към ракообразни, мекотели и акари от домашен прах. Освен това Органът установи, че други алергени могат да попаднат в новата храна, ако тези алергени присъстват в субстрата, с който се хранят насекомите. Поради това е целесъобразно храните, съдържащи частично обезмаслен прах от Acheta domesticus (домашен щурец), да бъдат етикетирани по съответния начин в съответствие с член 9 от Регламент (ЕС) 2015/2283.

Следните продукти "за населението" е възможно да се появят на потребителския пазар с примеси от домашни щурци (Acheta domesticus) според списъка в документа: Многозърнест хляб, многозърнести кифлички, крекери и пръчици, зърнени блокчета, сухи премикси за хлебни изделия, бисквити, сухи тестени изделия с пълнеж и без пълнеж, сосове, продукти от преработени картофи, ястия на основата на бобови растения и зеленчуци, замразени готови пици, общи тестени изделия и продукти на прах от суроватка, аналози на месо (вегетариански алтернативи на месото), супи, супови концентрати и супи на прах, закуски на основата на царевично брашно, напитки, подобни на бира, шоколадови продукти, ядки и маслодайни семена, закуски (с изключение на чипс) и месни заготовки.

   

   Така изглежда домашният щурец ...

    

    ... и така стрит под формата на прах.


Названието на прибавката, което трябва да стои наред с другите съставки на хранителния продукт, е “частично обезмаслен прах от Acheta domesticus”.  До 24.1.2028 само фирмата Cricket One co. Ltd. от Виетнам има право да внася прах от щурци в ЕС. Тази компания от Виетнам отглежда домашни щурци, като се позовава на "устойчивите цели" на ООН и  вече официално има сертификат от Европейската агенция за безопасност на храните. Виетнамските имена едва ли говорят на някого нещо, но има голяма вероятност да са подставени лица и зад тях да наднича едно любимо име от компютърната област, което напира да спасява човечеството и е достатъчно влиятелно, за да осигури няколкогодишен бизнес комфорт на въпросната фирма-производител на щурци.

В публикувания документ още се казва: “Въпреки че има твърде малко публикувани данни относно алергиите и възможните анафилактични реакции, Комисията на ЕС е на мнение, че не е необходимо да се вписват специфични изисквания за етикетиране на възможните алергични реакции. Съществува обаче голяма вероятност хора с алергии към ракообразни, мекотели и акари от домашен прах също да получат алергични реакции при консумация на продукти с добавени домашни щурци. Това може да доведе и до нови алергични реакции към субстрата, с който се хранят насекомите.”

Продуктите, съдържащи прах от щурци би трябвало да са обозначени по съответния начин, но познавайки манталитета на фирмите и търговците и отрицателната нагласа на хората към консумацията на насекоми, силно се съмнявам, че в случая ще се действа коректно.

Между другото, в България вече има няколко фабрики за насекоми и дори и асоциация на производителите, която щяла да се бори с “негативните нагласи” у нас (https://www.segabg.com/node/215961 ).

Е, добър апетит!

Външният вид на ангелите

От многобройните изображения на ангели в християнската култура знаем, че ангелите са красиви, възвишени, крилати фигури. В по-ранното религиозно изкуство ангелите също са били изобразявани като деца. Много художници някога са имали живо душевно усешане за действителността на ангелите и детският образ е бил израз на чистотата на тяхното същество. Чрез него трябвало да се предаде качеството на истинност, на небесна чистота.  

                             

         Филипо Липи (1406 – 1469) , “Мадоната с младенеца и два ангела”

                    

         Анибале Карачи (1560 – 1609), “Христос с трънения венец, подкрепян от ангели”

Но как външният им вид въздейства върху нас, когато ги разглеждаме духовно?

Първо: Ангелите са свети и светостта се долавя много ясно в тяхно присъствие. Ако ги попитате какво е “святост” и защо въздействат така, те отговарят: "святост” означава от силата на Отца, Сина и Светия Дух, чрез силата на Троицата.

И още нещо: Ангелите са по-светли, по-красиви, по-възвишени, по-многообразни и по-вълнуващи в своето излъчване от всички картини и живописни изображения, които познаваме. Ако се настроим вътрешно към тях, ще ги видим като съкровени изящни същества от светлина в многобройни разновидности, с различни размери, в различни пози, характеристики и физиономии. Ангелите в никакъв случай не са еднакви. Както ние, хората, винаги можем да се възприемем като човеци в цялостната си форма, така и ангелите се показват в разпознаваема ангелска форма. Но както всяко човешко същество на земята има свой собствен, индивидуален облик, така и ангелите се проявяват в много разнообразни, диференцирани образи.

Те изглеждат така, сякаш са облечени в красиви "воали от светлина", които блестят в много фини, полупрозрачни цветове. Тези “воали” не са нещо извън съответния ангел, а представляват собствената му телесна душа, принадлежат пряко към неговото същество. Цветовете на ангелските одежди същевременно са израз на индивидуалната им задача и сфера на дейност. Ангелът на мира например винаги се появява в бяло или с много лек примес на жълто и златно. Такъв ангел не би могъл да изглежда червеникав, защото това не би съответствало на характерната му природа. Следователно оцветяването на ангелите отразява тяхната мисия и предназначение.

Някои ангели са "облечени" в един-единствен цвят. В повечето от тях обаче могат да се забележат няколко цвята, които се преливат един в друг в леки градиенти. Някои ангели имат специално сияние около главата си, подобно на златен венец, а други - не. От земните впечатления, с които сме свикнали, финото, блестящо и живо сияние на цветовете на дъгата е единственото нещо, което може да се сравни с цвета на ангелските одежди. В духовния свят обаче в един и същи цветови нюанс има много повече различия, отколкото познаваме от земния сетивен свят. Има например нюанси на бялото, които се усещат различно в своята “настройка”, въпреки че всички те изглеждат напълно бели. Ангелите, служещи на Христос, са с лъчисто бели дрехи, а ангелите на Небесната майка също са лъчисто бели, но все пак окраската им има малко по-различен ефект, по който могат да бъдат различени.
                   
   
    Поклонението на ангелите”, 2021, Аннаел – Анелия Павлова (annael.com)

Когато ангелите са подчинени на едни и същи области на отговорност и работят в групи, те блестят в един и същи цвят. С нетренирания си поглед ние можем да останем с впечатлението, че са объркващо сходни. Но ако съсредоточим вътрешното си внимание върху тях за по-дълго време, ще забележим, че ангелите, които формират групи, също са доста различни. В лицата и позите им винаги имат нещо индивидуално, а дрехите, макар и да показват абсолютно еднакви нюанси, все пак показват фини разлики в детайлите.

Не съществуват мъжки и женски ангели, както е при човешката раса. Има обаче ангели, които могат да изглеждат изключително силни, високи, изправени и много решителни и които по-скоро бихме определили като мъжки. Има и ангели, чието въздействие е предимно докосване, разбираща нежност и мека, обгръщаща топлина. В такъв случай бихме ги определили по-скоро като женски. Ангелите въплъщават различни аспекти на духовното чрез формата, на която съответстват. Тези характеристики представляват и основните качества на собственото им въздействие.

При ангелите също така виждаме, че вътрешността и външността им винаги са в хармония помежду си. Това е различно от нас, хората, защото ние можем да представляваме външно нещо, което е напълно различно от вътрешната ни същност. Например някой човек може да изглежда и да говори изключително дружелюбно, но в същото време да мисли нещо унизително, да изпитва отрицателни чувства и дори да извърши нещо лошо. При ангелите не е така. В тяхната същност няма противоречия и несъответствия, няма "прекъсвания". 

Следователно природата и външният вид на ангелите са едни и същи и в същото време образуват единство с тяхната мисия. Техният най-нисш елемент е етерното тяло, което обаче е по-фино изтъкано от човешкото. Астралното им тяло е тяхното действително "жизнено тяло", т.е. това, което представлява живата част на нашето етерно тяло.

Когато ги питат за външния вид и естеството им, ангелите дават следните сведения: "Ние сме изтъкани от светлина." – “Какво означава това?" 

"Вашата субстанция е изтъкана от четирите елемента, характерни за земното, от различни етерни качества и от много диференцирани качества на астралната субстанция. Ние не сме просто съставени от "етер", а предимно от светлинен етер, но смесен с други качества на етера, които съответстват на нашата природа и устройство. Душевното, което ни оживява и се представя в нашите цветове, е много по-одухотворена, по-чиста астралност от вашата, то е по-висше, по-пречистено. И това съвсем не е нашето усещане, а само жизненото ни тяло. Нашето усещане и мислене, вътрешната ни същност вече са духовни. При вас душевното е вътрешният ви живот, а за нас то е - в пречистено качество - жизнено тяло, подобно на вашето етерно тяло. Във външния вид на ангела веднага ще видите неговата “душевност”, защото тя вече е неговото жизнено тяло. И в него едновременно се изразява и неговата духовност, защото той е едно със себе си.

Вие все още не сте такива, но ще станете в хода на развитието си през преражданията. Някои духовни същества със сигурност могат да се маскират, но ако ги видите в истинския им вид, веднага ще разпознаете тяхната духовност, защото тя е еднаква с духовната им форма. При вас хората само някои аспекти от същността ви се отразяват на външния ви вид в съответните прераждания. Това, което сте научили, което сте преживели, което сте изработили, може да се види и във външния вид на човека. Но той все още може да се преструва и да се прикрива, точно както правят луциферичните същества. След няколко хилядолетия това вече няма да е възможно. Лицето ви видимо ще се превърне във външната страна на вашата вътрешност." 

Затова луциферичните ангели могат да изглеждат различно от това, което са, могат да се преструват, да приемат формата на друго същество, да ни заблуждават и мамят. Ариманичните същества също могат да притежават тези качества, но само в много ограничена степен, тъй като те не са майстори в играта със светлината.

Съвсем различно е положението с ангелите на истинската светлина. Външността им хармонично съответства на вътрешността им, те образуват пълно единство и по този начин представляват въплътена истинност като цяло. В същото време външният им вид не е толкова неизменен, колкото нашата физическа форма. Той е способен да се променя и по този начин изразява различни нива на интегрираност в съответните области на дейност.

По време на празниците на духовните събития, като например Светите нощи, ангелите се появяват в по-пищни, тържествени форми, сякаш одеждите им са по-перушинести, впечатляващи и разширени. Това възприятие винаги ме е впечатлявало и вълнувало.

"Нашият свят, царството на ангелите, е много различно устроен от вашия. Вие се преживявате заобиколени от външен свят, който ви изглежда като "обект". За нас това не е така, за нас всичко е “субект”, макар и не наш”. – “Мога да си представя това, но за нас, хората, не е лесно да го разберем истински."

“Добре, виж: Един овчар гледа стадото си овце, кучето, ливадите, гората и планините, които го заобикалят. В същото време всяка овца вече е част от неговото същество, той е “разширен” и обхваща както етерно, така и духовно цялото стадо. Кучето също е част от неговата същност, като удължената ръка на някои негови волеви импулси. И пейзажът със своите характеристики също е сякаш в него. Овчарят го приема и с етерното си същество и той се отпечатва в него по такъв начин, че формира вътрешното му същество. Можеш ли да почувстваш това?" 

"Засега да. Но как точно е при вас?" - “Подобно и все пак доста различно. Ангелът преживява себе си по същия начин в разширяването и обземането на своето поле на действие. Той има в себе си своята задача, например човека, над когото трябва да бди. Човекът не е извън него, а в собственото му същество." 

"Да, разбирам. Но защо ние ви виждаме свкаш сте до нас?" – “Защото това е вашият поглед на отделеността. Засега вие можете да разграничавате съществата едни от други само по този начин. Това също ще се промени с времето, когато се научите да гледате духовно. Разделянето и "поставянето до вас" ви помагат да възприемете съществуването на няколко равнини и на няколко същества." 

“Друг въпрос: защо хората могат да изпитват страх от външния ви вид? Какво означават думите “Не се страхувай”?

"Не се страхувай” е преди всичко указание за духовно виждане. Да възприемете ангел означава, поне за вас като днешни човеци, да излезете от сигурността на вашето сетивно възприятие. За вас сетивата вкрепостта на вашата отделеност от външния свят са като мостове над рова, който я обгражда. Можете да спускате или вдигате тези мостове. Сетивните ви възприятия ви носят впечатления отвън, сякаш ездачи пренасят нещо от света извън вашата крепост до вас по спуснатите мостове. Вашето възприятие за вас самите и за света не винаги е било и няма да остане такова, но в този момент от развитието ви е така. Дори духовният свят ви изглежда в света на разделението като нещо, което съществува извън вашата крепост, като пейзаж, който се очертава в далечината. Сега вие не възприемате ангела чрез обичайните си сетива, защото ви липсват познатите мостове. Сякаш планината, която сте зърнали на хоризонта, внезапно се приближава към вас или дори внезапно се появява пред крепостта ви. Липсва ви мост, непосредствеността на преживяването ви плаши. Защото вие възприемате ангела със сърцето си, но все още не познавате"сърдечния мост" на вашата крепост. 

Това е един от аспектите. Другият аспект е духовната сила на едно същество и той е бил валиден във всички времена. Почти никой не се страхува от гнома в корена на растението. Само малцина се страхуват от собствения си ангел-хранител. Но пред един мощен ангел на Бог-Отец или пред един архангел усещаното страхопочитание е по-голямо, защото тези същества въплъщават и друга субстанциалност на духовното. Когато застанете пред някой зелен хълм, усещате нещо по-различно, отколкото когато стоите в подножието на Хималаите. Страхът тук е индикация за определено качество на благоговение пред духовното величие, което се появява. И обърни внимание на следното: Опитният алпинист може да изгуби страха си от голямата планина, но никога благоговението си пред нея. Така и вие, с нарастващия си опит, няма да загубите страхопочитанието си, но може да загубите страха си от по-висшата духовност."

За качествата на ангелите

Ангелите се характеризират с качества, които бихме нарекли най-красивите и чисти качества на същества. Нашите най-ценни стойности, нашите най-свещени принципи формират самата им същност и представляватизживявана реалност за тях. Много от представите, които си изграждаме за тях, всъщност съответстват и на тяхната същност. Добротата, благосклонността и разбирането са част от техните качества, както и предаността, търпението и безкористността. Те винаги ни зареждат със светъл позитивизъм и укрепваща увереност.

В същото време ангелите обединяват различни аспекти, които ние хората не бихме сметнали непременно за свързани. Например ние възприемаме строгостта и веселието като противоположности. Но ангелите могат да изразяват и двете. Тяхната свята, дълбока сериозност ни кара да коленичим в страхопочитание пред неизмеримостта на духовната висота. В същото време със своята мъдра и изпълнена с надежда прозорливост те могат да ни дарят с жива и бодра радост от съществуването, която има извсяващо въздействие. Тяхната вярност е несломима, а доверието им - непоклатимо, но те никога не изразяват твърдост или неподвижност. Те са упорити и в същото време даващи свобода, те ни възпитават, без да поучават, представляват светлината, без да осъждат тъмнината. Освен това те имат и характеристики, които ние не бихме им приписали. Срещите ни с тях винаги са формиращи и окриляващи преживявания,като можем да преживеем и много изненадващи неща.

Ангелите, например, са учтиви. Всеки акт на съзнателно взаимодействие с ангел е съпътстван от поздрав и сбогуване. Ангелът ни посреща в пространството на взаимното възприятие, може да се каже, че ни приветства в него. Така или иначе, той е този, който държи и формира това пространство. Поздравът му към нас може да бъде придружен от кимване с глава или лек поклон. Пред по-висши йерархични същества ангелите се покланят дълбоко или коленичат. Тези жестове, които в нашия свят познаваме като жестове на вежливост и почит, сред тях са забележително изразени. Дори сбогуването е придружено от поздрав от страна на ангелите, а много често и от благословия, която изричат към нас.

И да, ангелите могат да се усмихват. Изобщо те са приятелски настроени, дори да са решителни и категорични. Ангелите пеят. Ангелите евритмизират. Ангелите се молят и го правят с всеотдайна любов, с всеотдайна преданост към Върховния на небесните събития. Ангелите също ни благодарят, окуражават ни и ни хвалят, стига да им дадем тази възможност. 

Разбира се, тези впечатления са имагинативни преводи на случващи се духовни събития, но те насочват към жеста на съществото, към отношението на ангелите. Този начин на общуване, характеризиращ се с искрена добронамереност, безрезервна преданост и признателност, ни напомня за по-ранните времена от нашето човешко съществуване, когато ритуалите на поздравяване и общуване все още са били много жив израз на междучовешките отношения. По онова време ние сме били много по-свързани с духовния свят, отколкото днес и човешкото поведение е отговаряло в още по-голяма степен на небесния свят.

“В днешно време вашата Земя е много изпитвана и мъчена. Водят се ожесточени борби за нейното по-нататъшно развитие. Тъмните сили се опитват да унищожат всякаква светлина в сърцата на хората и да оставят душите им да паднат в техните бездни. Борбата се води по цялата Земя, на всички нива на душите ви, на съзнанието ви, на връзката ви със Земята, на вашето единство. Те се промъкват през всички вратички и в най-отдалечените, най-скритите кътчета на вашето същество и ви подтикват към егоизъм и ограниченост, към алчност и егоизъм.

И все пак съществува и друг образ, друго ниво на реалност, който показва друг свят в развитие. Той изпитва болки като при всяко земно раждане, но в същото време е обкръжен от помагачи от светлина. Това, което трябва да се роди - Христос в човека – е свято дете на Земята и всички светли сили се радват на неговото раждане. Всяка болка е напредък, но в същото време изпитание, утеснение и опасност.”

 

Публикувам части от едноименната книга на Ирис Паксино, посветена на ангелите. Ирис Паксино е родена през 1970г. в Букурещ. Семейството й се преселва първо в Гърция, после в Германия, където тя завършва психология. По същото време намира в антропософоята на Рудолф Щайнер отговори на въпросите си и пише докторат за преживяванията, близки до смъртта. В същото време усиленосе упражнява в медитация по пътя, посочен от Щайнер. Като болничен психолог започва да възприема все по-ясно пациентите си и след смъртта им. “Ангелски уроци – разговори с ангелския свят” от 2021г. е третата книга на Ирис Паксино след двете, посветени на общуването с мъртвите.

 
                

                                                            Ирис Паксино

Всичко започна с едно малко бяло перце. Беше мокър и студен, сивкаво-бял февруарски ден. Слязох бързоот колата, взех чантата си и затръшнах вратата. Исках да купя набързо някои неща и се обърнах, за да тръгна пеша. Вятърът свиреше и премяташе във влажния въздух последните сухи листа на отминаващата зима. Атмосферата беше странно неспокойна, сякаш въздухът говореше. Спрях се за момент и наблюдавах този чуден спектакъл. И изведнъж, съвсем неочаквано, едно малко бяло перце долетя и се закачи за палтото ми, точно на нивото на сърцето. Бях напълно изумена и в същото време се чувствах така, сякаш някой нежно е докоснал сърцето ми. Постоях за миг, но студът и вятърът бяха твърде неприятни, за да продължа да следвам тези впечатления. Взех перцето, пъхнах го в джоба на палтото и забързано тръгнах по задачите си.

Два дни по-късно, в един спокоен момент, извадих отново перцето и го разгледах. Беше ярко бяло и чудно пухкаво. Държах го внимателно в ръка, затворих очи и се опитах да го почувствам със сърцето си. След няколко мига в стаята се появи бял ангел. Беше светъл и с мощна фигура, с ясно оформена топла белота. Той излъчваше достолепна яркост. Изненадана, аз се обърнах към моя ангел-хранител и го видях как реагира на това присъствие. Той доверчиво направи крачка встрани, тоест, отвори пространство, посочи новия ангел и каза: “Чуй го.” Белият ангел започна да говори:

“Ти имаш толкова много въпроси за нашия ангелски свят. Който иска да знае, има право да разбере. Ние не се крием от хората. Можете да се учите и да израствате с нас, можете да разширявате душите си и в същото време волята си чрез ангелски уроци.

Ние сме на ваша страна, за да можем заедно, ангели и хора, като братя, да изпълним този земен свят със светлина и любов и да го спасим. Това е вашият свят. Небесният Отец ви го е дарил - станете достойни за него! И ако искате да работите заедно с нас, можете да го направите. Всеки във вашето време може да започне да работи с ангелите. Трябва само да решите и тогава пътят ще ви се покаже." 

Ангелът спря за миг и след това каза в заключение: "Ако искаш да узнаеш, имаш право да учиш. Сега си тръгвам, но ще се върна. И все пак аз съм винаги с теб." Той се поклони леко и изчезна от възприятието ми. - Удивена, развълнувана и дълбоко докосната, останах, потънала в мислите си. 

От онзи момент нататък започна оживено и интензивно общуване с този и с много други ангели, които ми дадоха представа за работата си. Разбрах, че нашият свят е съпътстван от ангели много по-пряко и интензивно, отколкото си даваме сметка. Ние сме свикнали да говорим и да мислим за ангела-хранител. Освен това подозираме, че може да има и други ангели, вероятно множество. За тях научаваме от библейските истории, от легендите и приказките. Срещаме ги в църковните образи на нашата християнска култура и в множество произведения на изкуството. Разбирането ни за тях обаче остава много неясно. Ние не задаваме вътрешно въпроси, нито пък търсим среща и конкретно познание за тях. По правило си представяме висшите йерархии над царството на ангелите-хранители, без да се вглеждаме истински в ангелския свят и да вникваме по-дълбоко в неговата реалност.

Въпреки това има безброй ангели, които са свързани с нашия земен и човешки свят. Не само един ангел придружава всеки човек, а няколко, по много различни начини и с различни задачи. Освен това всички сфери на нашия живот и съществуване са пронизани от действието на ангелите. В живота на всеки човекна Земята раждането и преходите, кризите и оздравителните процеси, опасните ситуации и смъртта се съпровождат от различни ангели. Ангелите съпътстват и ръководят всички общностни събития и социални процеси.  

Ангелски сили се проявяват в природните процеси, в създаването на местностите и метеорологичните явления. Ангелите са тези, които ни отварят портите на съдбата и оформят завоите на живота ни по такъв начин, че да станат възможни съдбовните събития. Те ни вдъхновяват в мисленето, импулсират ни в чувствата и ни насърчават в действията. Те ни обгръщат с меката си светлина и с любов бдят над нас. Теподпомагат израстването и осъзнаването на човека и правят възможно духовното побратимяване на Земята. 

Антропософията ни дава ценни съвети по темата, защото с изключителната широта на погледа си и с несравнима конкретика Рудолф Щайнер ни е начертал подробна карта на духовните светове. Той описва всички категории духовни същества от собствената си жива опитност. Като практикуваме медитация, ние можем да следваме неговите указания. Дори и да не стигнем много далеч с възприятието си, картата, която сме начертали, започва да оживява в малките области, които завладяваме. Възможни са лични срещи с различни същества от тези светове, а първоначалните прозрения ни отварят нови полета на изживяване. 

Ние хората така или иначе сме “съставени” от множество същества, които ни най-малко не можем да наблюдаваме. Всички тези същества работят върху нас, с нас, чрез нас, на духовно, астрално и етерно ниво, чак до физическото ни тяло. Самите ангели са само един от многото видове същества. Когато се научим да се обръщаме към тях в тишината на собственото си сърце, разбираме, че те винаги са с нас. Ако сме готови да се вслушаме в тях, те ще ни говорят пряко. Те винаги ни напътстват и ни помагат в съответствие с пътя на съдбата ни. Ангелите са приятелите на нашето развитие, най-близките спътници по пътя на човешката съдба. Ние имаме толкова много, безброй светлинни помощници, за чието съществуване дори не подозираме. И те винаги са неуморно и непоколебимо на наше разположение във всеки момент от битиетони. Те действат на всички нива на небесния и земния живот, денем и нощем, по време на земното и следсмъртното ни съществуване. 

Много сърдечни въпроси, които лично ме вълнуваха, с времето се превърнаха във все по-съкровени разговори с ангелите. Позволено ми бе да разбера, че самите ангели се молят и пеят; че имат чувство за хумор и се радват на радостта на сърцата ни; че понякога ни изпращат поздрави чрез пера, които просто намираме на улицата; че самите те споделят дълбокото страдание на Земята и ни подкрепят във всички тъмнини на човешкото ни съществуване. Въпреки всичко те не ни осъждат и ни обичат с такава преданост, която трудно можем да измерим. 

Ангели, кои сте вие? 

В йерархията на небесните същества, която се разгръща от лоното на Троицата, ангелите съставят деветата йерархия. Деветте хора, групирани в три групи от по три, оформят духовните етапи на развитие между Божествената Троица и земния свят на човеците. Всички небесни хорове, родени от божествения принцип на Сътворението и същевременно “отделени" от действието на съответните по-висши хорове, позволяват да действат различни принципи на ставане. Те представляват различни нива на духовно съзнание, а оттам и на духовно битие.

Йерархията на ангелите е съществувала още преди сътворението на човека и е осъществявала и продължава да осъществява по-нататъшни етапи от собственото си развитие. Човечеството я следва в характерния си цикъл на узряване, в който то същевременно е проникнато и носено от всички висши йерархии. В тази изключително мъдро изтъкана космическа архитектура ангелите са най-близкият до човека вид същества. Те, както и елементарните същества, са нашите най-близки спътници и помощници. Тясно свързани с нашия свят са и починалите и неродените, но без да образуват самостоятелна йерархия. Те са човешки същества, само че в невъплътено състояние; те са като нас, но “от другата страна". Така чеако разглеждаме човечеството във всичките му етапи на развитие като цяло, йерархиите, които са непосредствено до него, са ангелите на духовно-небесно ниво и елементарните същества на духовно-земно ниво.

Въпреки че деветте небесни хора имат йерархична структура, това не означава, че ангелите като девета йерархия просто служат на нивото на архангелите над тях. Ангелите са отдадени на всички йерархии и понякога имат пряка връзка с много по-висши сфери. Има например “ангели на Христос”, т.е. тези, които служат директно на Христос, “ангели на Небесната майка”, “ангели на Бог-Отец”,  т.е. ангели, които са пряко подчинени на определен аспект на Троицата. Със собственото си съществуване те представляват определен духовен контекст, работят изцяло в негов смисъл и са посредници между него и другите равнища на съществуване. Ако например в една молитва се обърнем към Христовото същество, тогава ангели, които служат на Христос, се появяват съвсем непосредствено около нас. Когато задаваме екзистенциални въпроси, свързани с живота и смъртта и го правим с дълбоко искрено и смирено отношение, тогава в момент на благодат пред нас може да засияе ангел на Бог-Отец. Следователно йерархиите на небесните същества не представляват някаква неподвижна линейна структура, а образуват светове на взаимно проникване, които, подобно на жива вода, текат и в хармония се обуславят взаимно. Едно същество винаги действа през друго, една реалност се отразява през друга, всяка служи на другата и те взаимно се разкриват и представят. Така е и с ангелите: те са отдадени на по-висшите йерархии, които ги ръководят, ав същото време служат и на нас, тъй като ние също сме част от тези духовни светове, които се намират в мъдро устроена взаимно зависима връзка помежду си.

Следователно същността и дейността на ангелите винаги е вложена в тяхното хармонично съзвучие с висшия духовен свят. Те действат, водени от вътрешна светлина, която е космическа по своята природа и в същото време формира тяхната същностна субстанция. Самите те образуват цели светове на безкористна, пряка отдаденост, изтъкани от духовна светлина и небесна любов. Тяхната свързаност със земния свят е част от тази космическа композиция; в същото време тя е самоналожено отдаване на нас. Съчувствието на ангелите и тяхната любов към нас са безусловни. Мъдростта, любовта и светлината са техните принципи на действие и в същото време реалните субстанции на Сътворението на цялото битие. По този начин ангелите напълно съответстват на потока на чистата, вечна реалност и ни включват като човечество към товамногообразно, прекрасно образувание, което е Сътворението.

Ако попитаме самите ангели кои са те, можем да доловим следния откъслечен отговор:

"Нашата йерархия е йерархия на светлината на мъдростта, съществата ни са пропити от любов. Нашите светове сияят във всички цветове на небесните хармонии. Любовта, светлината и мъдростта, обединени в единството на Бог-Отец, формират принципа на сътворението на този космос. Този съзидателен принцип на единство се разгръща като Светата Троица, която след това се излива в многобройни аспекти и етапи на развитие. Ние служим на всички тези небесни нива, като ви предаваме чрез себе си възвишените импулси на висшите същества. Също ние сме тези, които предават вашите импулси на по-висшите от нас, на космоса. Ние сме посредници, но не само това: пожертвали сме част от нашата субстанция, за да можете вие, човечеството, да постигнете това, което наричате човешко достойнство. Да, един ден то ще бъде ваше. Дотогава обаче ние ще го влагаме капка по капка, с любов, във вас. Така ще постигнете Христовите сили, които ще направят вашия Аз достоен за Него. Цялото ви същество ви е дарено от космоса и ние вярвамезаедно с Христос, вървящ пред нас, че един ден вие също ще се превърнете в дар: ще можете да предадетеспасената от вас Земя на небесата. По този начин ще се затвори един цикъл на битието, който вие, заедно с нас и с всички небеса, ще сте формирали наново от свободата, която сами сте постигнали. Ние сме с вас по целия дълъг път на еволюцията. Ние ви носим и благославяме и никога не преставаме да ви обичаме. Така ще бъде до края на времената.”

                             

Картината “Ангелът на мъдростта” (2009) от Аннаел (Анелия Павлова) - българска художничка, живееща в Австралия. На сайта й annael.com могат да се видят още много нейни прекрасни картини на духовни същества. 

Връзката на ангелите с нас, хората, е специална, защото те позволяват на небето да присъства в нас чрез тях. Те опосредстват действията на всички йерархии по специфичен начин за всеки отделен човек, пронизват духовните ни членове, поддържат духовната ни извисеност, благодарение на която човешкото ни същество може с времето да постигне истинското си достойнство. По този начин те ни "издигат” малко по-нагоре и ни дават възможност да бъдем не само земни хора, но същевременно и небесни същества.

Погледът на ангелите винаги е насочен към доброто, към бъдещия потенциал на всеки един от нас и към шансовете за развитие на всяко събитие. Те ни придружават във вечна вярност, импулсират ни и нипронизват със светлина. В същото време оставят нас, хората, напълно свободни. Според характеристиките на всички светли духовни същества ангелите никога не се намесват в свободната ни воля. Те ни служат с пълно доверие в развиващата се сила на човешката свобода - но винаги само в рамките на онези дадености, които ние самите формираме.

Разбира се, има и тъмни, както и заслепяващо ярки ангелски същества, които не зачитат нашата свобода - те са пратеници на съвсем други сили. Такива категории същества се наричат “противоборстващи”. Те оказват съпротива на течащия жизнен поток на космическите хармонии и по този начин образуват противоположен полюс на светлите светове на йерархиите, развиващи се според духовния план. Тези сили внушават на човека цели за развитие, които искат да го отклонят от централния път между небето и Земята. Те не са на разположение на човека безкористно и зачитайки свободата му, а искат да го обгърнат в измама и власт. Чрез съблазняване и привличане, чрез възвеличаване или унижение се опитват да въвлекат човека в крайностите на битието. Играта им е умело оркестрирана и тактически отлично проведена. Но ако се вгледаме по-внимателно, ще разберем, че тези същества също не работят срещу нашето развитие, а само по съвсем различен начин за тва да станем азове. Тяхната цел е да ни поставят изкусни уловки, за да ни обучават и изпитват. Те са точно тези, които показват степента на зрялост на нашата човешка същност и ни дават възможност да продължаваме да формираме съзнанието си.

Най-тясно свързани с човека тук са т. нар. двойници, “сенчестите ангели”. Подобно на ангелите-хранители те постоянно ни наблюдават и действат в нас. Точно както ангелът-хранител носи нашата светлина, тези двойници носят тъмните ни страни. Но те също са част от нашето собствено израстване, те също са верни спътници в развитието ни: С препятствията, които ни поставят, с тъмните сили, които “вмъкват в нас”. Те пазят собствените ни непречистени аспекти и ни ги представят чрез огледални образи и съответствия. Така светлината и сянката ни призовават да поемем отговорност за оформянето на собственото ни човешко същество и с това на цялата Земя.

Ако отново обърнем поглед към йерархиите, които се отварят, изпълнени със светлина, ще разберем, че те образуват структури, проявяващи се в многобройни течения на Духа. Чрез собствените си импулси те подпомагат процесите на съзряване на земното развитие. Тези течения се направляват от архангели, които ръководят цели “училища” от същества. Всеки архангел има своя школа, която работи по изграждането на нашия свят. Има архангели, които представляват божествеността на небесата, както и архангели, които представляват божествеността на Земята. Многобройните архангели на Земята имат задачата да формират нейното тяло и да го превърнат в място за въплъщение на човека. Изпълнителните органи на тези архангели са природните ангели и ангелите на местности, които на свой ред ръководят царствата наелементарните същества. Несравнимата красота на нашата планета е резултат от съвместната работа на тези същества, които разкриват божественото през тялото на Земята. 

Многобройни са и архангелите, които представляват небесата. От тях познаваме най-вече големите главни архангели, т.нар. планетарни архангели. Те имат различни характеристики и задачи. По този начин се допълват взаимно и като цяло са посветени на Христовото същество като център на Слънцето, като сърце на нашата планетарна система. Те също образуват “училища” от същества, състоящи се от ангели и човеци, които работят в техния смисъл за развитието на Земята. Някои от тези архангелски школи имат за задачада свалят духовната светлина на Земята. Други действат за това Земята да се издигне отново в духовната светлина. Някои имат задачата да се изправят пред мрака и да се борят с него. Други се грижат за увеличаване на духовната светлина сред хората. Така че във всеки случай в дейността на тези архангелски школи има различни, доста характерни и взаимно допълващи се "жестове". Висшестоящото ръководство на архангелите се редува в по-големи времеви ритми и отпечатва върху развитието на Земята съответния жест, ориентацията на водещото същество. В същото време другите архангели продължават да работят чрез своето влияние и по този начин правят възможно общото цяло.

Всички ангели, които са под ръководството на тези архангели, действат в служба на Троицата. По много специален начин те са отдадени с любов на Христовото същество. Всички работят според съответните си области на отговорност в Неговия смисъл за християнизирането на света: 

“Ние служим на Христос в реалната, активна, всепроникваща любов към света. Той е Слънцето като духовно начало. От Него, чрез Него, за Него, в служба на Него ние действаме като същества, изтъкани в бяло и златно. Всички!"

В своето собствено развитие като същества ангелите са преминали много преди нас през “човешката степен”. Те имат свои собствени опитности, развитието им е имало съвсем различни цели. Но като йерархия, която е най-близо до нас, те ни разбират, усещат болката на азовото ни развитие и ни подкрепят в него:

"Човекът и ангелът са свързани помежду си по специален начин в този земен цикъл. Никога човешкото съществуване, т.е. етапът на човешката степен, не е било толкова близо до бездната на мрака, както сега при вас. Това е цената, която трябва да платите за свободата, която ще извоювате. Небето наблюдава развитието с голямо внимание, всички йерархии знаят за значението на това събитие. Всички пожелават на човечеството да успее да преодолее това голямо препятствие. И всички ние, малки и големи, работим с вас.

Ние, ангелите, сме тези, които стоят точно над вас: заедно с вас правим всяка от тези крачки по ръба на пропастта. Ние ви държим и протягаме ръка, за да ви спасим, както един приятел хваща друг, когато той се подхлъзне в планината и може да падне. Пейзажите на вашите душевни пътища са стръмни като високи, остри скали. Вие вървите слепешката, като алпинисти в тъмна нощ и често едва успявате да избегнете дебнещите ви опасности. Ние ви защитаваме, пазим всяка ваша стъпка, насочваме очите ви към следващия лъч светлина, към следващото безопасно място. 

Вие вървите по пътя ръка за ръка с нас, ние винаги сме ваши спътници, а понякога и носители на вашето бреме. Ние светим пред вас, подготвяме ви пътя, успокояваме силите на природата и съдбата, за да можете да вървите, а дивите зверове в мрака да не успеят да ви застигнат и унищожат. Ние вярваме безрезервно във вашата вътрешна същност и знаем колко трудни, болезнени и тежки са тези пътища. Когато ние имахме човешко съзнание в нашия цикъл, препятствията ни бяха съвсем различни. Никога не сме познавали тъмнината като вас, никога не бихме могли да се самоунищожим. И все пак ние усещаме дълбоко болката ви, изпитанието все още е достатъчно близко до нас като усещане за съществуване. Толкова много ви желаем светлината, преодоляването на всичко, което ви отделя от светлото небе. И ние се изпълваме отново и отново с любов, надежда, увереност и ви ги изпращаме, за да може звездата на бъдещето да заблести за вас.”

 

Шести януари или Богоявление/Епифания (от старогръцки ἐπιφάνεια) е не само ден на кръщението на Исус в река Йордан от Йоан Кръстител. Този ден е бил отбелязван още в Древния Египет, смята се и за ден на сватбата в Кана Галилейска, на която се случва чудото с превръщането на водата във вино. Шести януари се празнува и като денят, на който тримата мъдреци, магове или царе от Изтока са се поклонили на Соломоновия Исус, както е описано в евангелието на Матей. Затова шести януари е и празникът на раждането на Соломоновия Исус от царската наследствена линия (не че е роден на този ден, но това е неговият рожден празник, както 25. декември се чества като риждеството на Натановия Исус от евангелието на Лука).

За празника на тримата влъхви от Изтока (славянската дума за старогръцкото Μάγοι ἀπὸ ἀνατολῶν “магове от Изтока”) говори Рудолф Щайнер в лекция от 30. декември 1904г., от която е съхранен частичен препис.

Спомняте си как свързах значението на коледния празник с цялостното развитие на нашите раси, т.е. културни епохи и как именно чрез него коледният празник придобива своето значение за миналото и бъдещето.

Днес бих искал да говоря за един празник, който изглежда има по-малко значение за по-новите народи, отколкото празникът на Коледа, за празника на влъхвите, който се празнува на 6. януари; за празника на маговете, които идват от Изтока и приветстват новородения Исус. Празникът Епифания ще става все по-важен, когато отново бъде разбрана неговата истинскат, действителна символика. Тук става дума за нещо важно. Това се вижда от факта, че в основата на празника на тримата влъхви от Изтока стои много разработена символика. Тази символика, както и всички мистерии, е била пазена в тайна до XV в. и дотогава за нея не са правени никакви особени намеци. От XV в. нататък обаче върху този празник на влъхвите от Изтока се хвърля известна светлина, тъй като се появяват екзотерични изображения, представящи тримата свети царе като мавър, жител на Африка, това е Каспар; след това бял мъж, европеец, това е Мелхиор; и един определено азиатски цар, който има цвета на кожата на жителите на Индия, това е Балтазар. Те принасят злато, тамян и смирна в жертва на младенеца Исус във Витлеем. 

                           

“Тримата царе” (1379-1383) от Майстор Бертрам, част от главния олтар на църквата “Св. Петър” в Хамбург

Това са три многозначителни дара и те са в синхрон с изпълнената със значение символика на този празник. Датата шести януари хвърля известна светлина в екзотеричен план, а в езотеричен план празникът е много важен. Шести януари е същата дата, на която в Древен Египет се е празнувал т.нар. празник на Озирис, на отново намерения Озирис. Както е известно, Озирис е победен от своя противник Тифон, Изида го търси и отново го намира. Повторното намиране на Озирис, сина на Бога, се представя на празника на 6. януари. Празникът на тримата влъхви е същият празник, но вече станал християнски. Този празник се среща и сред асирийците, арменците и финикийците. Навсякъде има празник, свързан с един вид общо кръщение, при което се извършва прераждане от водата. Това вече показва връзката с новооткрития Озирис.

Какво представлява изчезналият Озирис? Изчезналият Озирис ни представя прехода, който се извършва между времената преди средата на лемурийската раса и времената след средата на лемурийската раса. Преди средата на лемурийската раса не е имало човешко същество, надарено с манас 1. Едва в средата на лемурийската раса манасът е слязъл и оплодил човеците. Във всяко отделно човешко същество се създава гроб за него, разделен сред човечеството (духа-себе) - за Озирис, представен като разчленен. Това е божеството на манаса, което е разделено и живее в човешките същества. “Гробове на Озирис” се наричат човешките тела на египетския таен език. Човек не е освободен, докато новопоявилата се любов не освободи манаса.

Какво представлява отново появяващата се любов? Това, което е станало с оплождането на манаса в средата на Лемурийската епоха, малко преди и малко след това, е нахлуването на принципа на страстта в човечеството. Преди това не е съществувал действителен принцип на страстта. Животните от предишните времена са били студенокръвни, както и самият човек по онова време все още не е бил надарен с топла кръв. Хората от Старата Лунна, а съответно и хората от третия земен еон, могат да бъдат сравнени с риби, дотолкова, че те са имали еднаква топлина с тази на заобикалящата ги среда. Принципът на любовта все още не е бил вътре в съществата, а извън тях като проявяваща се земна кама (т.е. земна страст). Кама е егоистичната любов. Първият носител на любивта, освободена от егоизъм, е Христос, който трябваше да се появи в Исус от Назарет.

А кои са маговете? Те са посветените от предишните три раси или културни епохи, посветените на човечеството до появата на Христовото същество, на освободената от егоизъм любов, на появилия се отново Озирис. Посветените били същества, надарени с манас, както са били и тримата магове. Те принасят в жертва злато, тамян и смирна. А защо се появяват в трите цвята - черен, бял и жълт? Черен като африканците, бял като европейците, жълт като индийците? Това е свързано с така наречените коренни раси. Черният е остатък от лемурийската раса, жълтият - от атлантската раса, а белият е представител на петата коренна раса, на следатлантската или на арийците. Така в тримата царе или влъхви имаме представителите на лемурийците, атлантите и арийците, които носят трите дара. 
                 

"Поклонението на тримата влъхви”, 1355, Четвероевангелие на Иван-Александър, монах Симеон, “Британски музей”, Лондон

Европеецът носи злато, символ на мъдростта, на интелигентността, която се изразява най-добре в петата следатлантска коренна раса. Посветените от четвъртата коренна раса, атлантите, даряват нещо, което е свързано с най-важното за тях. Те имат все още непосредствена връзка с Божественото, изразяваща се в един вид внушение, един вид универсална хипноза. Това свързване с Божественото се поддържа чрез жертвоприношения. Чувството трябва да се надигне, за да може Бог да го оплоди: това намира символичен израз в тамяна, а той е общоприетият символ на жертвоприношението, което има нещо общо с интуицията.

На езотеричен език смирната е символ на умъртвяването. Какво означава умъртвяването, какво означава възкръстването, каквото имаме например при възкръсналия Озирис? Тук ще цитирам само Гьоте, който казва: "И докато не постигнеш това “Умри и бъди”, ти си само мрачен гост на тъмната Земя.” Якоб Бьоме изразява същата мисъл с думите: “Който не е умрял преди да умре, се разваля,  когато умре.”

Смирната вече е символ на убиването на нисшия живот и възкресението на висшия живот и затова се поднася от посветения от третата коренна раса. В това има дълбок смисъл. Спомнете си кой е Исус от Назарет, в него се ражда силно развит духовен ученик. На 30-ата година от живота си той отдава своя живо на слизащия Христос, на слизащия Логос. Маговете са провидели това. Голямата жертва на Исус от Назарет е, че той заменя своя Аз с Аза на втория Логос. 

Тази жертва трябва да се направи по една съвсем конкретна причина. Едва когато се появи шестата подраса, постепенно ще се подготви възможността човекът, човешкото тяло, да бъде готово от детството си да приеме нещо такова, каквото е Христовия принцип. Чак в шестата коренна раса човечеството ще бъде толкова напреднало, че няма да се налага тялото да се подготвя с години, а ще бъде способно да приеме Христовия принцип от самото начало. В четвъртата подраса на пета коренна раса тялото все още е трябвало да се подготвя 30 години. В скандинавските области се наблюдава нещо подобно, тъй като личността на Зиг е подготвена по такъв начин, че да може и да предостави тялото си на разположение на едно по-висше същество. 2 В шестата коренна раса човекът ще може да предостави тялото си на разположение на такова висше същество, както е направил Исус, основавайки християнството. Когато е било основано християнството, все още е било необходимо един напреднал духовен ученик да пожертва Аза си, да го убие, да го изпрати в астралното пространство, за да може Логосът да се всели в тялото.

Това е нещо, което се осветлява и от последните думи на кръста. Как иначе можем да разберем думите: “Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?” В тях ще откриете израз на факта, който някога се е случил: В момента, в който Христос умира, Бог е оставил тялото и тялото на Исус от Назарет изрича тези думи, тялото, което е било толкова силно развито, че е могло да изрази този факт. Така че 

тези думи отразяват едно невероятно велико събитие. И всичко това сега е представено в смирната, която е символ на жертвоприношението, на умъртвяването, на пожертването на земното, за да може висшето да заживее. - В средата на Лемурийската епоха Озирис е трябвало да намери своя гроб, манасът е трябвало да влезе в човека. Под ръководството на маговете хората трябвало да бъдат обучавани, докато принципът будхи, принципът на любовта, не заблестял в Христос Исус. Будхи е небесната любов. Нисшият исторически принцип беше облагороден от христовата любов, чрез която принципът кама се издигна в слава. Той беше пречистен в огъня на божествената любов.

При Мелхиор имаме работа с принципа на мъдростта, интелигентността, задачата на петата коренна раса, символизирана от неговия дар - златото. Това, че става дума за принципа на култовото жертвоприношение, се изразява чрез тамяна. Тази жертва е принципът на четвъртата коренна раса на атлантите. След това той ще бъде доразвит, докато християнството не изпълни задачата си в шестата коренна раса. Тя на свой ред ще има такава вяра в тайнствата, че сетивното битие ще бъде изпълнено с актове на жертвоприношение, с култови действия. Днес тайнствата са изгубили по-голямата част от значението си, чувството за тях вече не съществува. То отново ще се появи, когато се случи това, което символизира тамянът: когато се роди висшият човек. В лемурийската раса Озирис намира смъртта си, а в шестата коренна раса той ще възкръсне.

Ето как ние виждаме, че с това, което маговете провъзгласяват със своите жертвени дарове, празникът на тримата влъхви насочва към историята на третата, четвъртата, петата и шестата коренна раса.  

————----- 

Бележки

1 Манас - санскритското название на висшия човешки член дух-себе, който се формира чрез съзнателна работа върху астралното тяло. 

2 Срв. напр. казаното от Щайнер в лекцията от 21. 10.1904: “На север все още беше останало нещо от културата на Атлантида, създадена от атлантските посветени. Вотан е посветен на северните народи. Той не е никой друг освен носителят на елементите на Атлантската култура в тези земи. Навсякъде в тези древни области все още се е практикувало посвещението на друидите. Вече казах, че един от неговите основатели, може да се каже главният основател, бил наречен Зиг. И в тези северни части се случило нещо много подобно на онова, което станало по-късно в Палестина при основаването на християнството: Зиг се отказал от своето тяло и го предоставил на една по-висша индивидуалност. Затова и по-късно преобразеният Зиг бил наречен Один. Один е най-висшият посветен на северните мистерии.” 

 

 

Ето какво пише “Нойе Цюрхер Цайтунг” за пожара, унищожил Първия Гьотеанум в новогодишната нощ преди 100 години (https://www.nzz.ch/schweiz/das-goetheanum-steht-in-hellen-flammen-ld.1718402 ):

В нощта срещу Нова годината, на 31. декември 1922 г., центърът на антропософското движение на Рудолф Щайнер - Гьотеанумът в Дорнах - е опожарен. 

В 22:00 ч. през последната нощ на 1922 г. един от двамата пазачи, които все още са в сградата, забелязва дим в една от залите, но първоначално не може да различи огън. Един етаж по-долу, накъдето охранителят се втурвоа, също няма пожар. Но откъде тогава идва димът? Накрая той разбива част от стената и открива нещо ужасно: зад нея гори огън, който вече се е разпространил твърде много.

Рудолф Щайнер е информиран незабавно. Той веднага събира екип за гасене на пожара сред последователите си, който незабавно се отправя към Гьотеанума.

Пожарът бързо е забелязан в близкия Базел. "Национал-Цайтунг" съобщава за новогодишната нощ: "Улиците и площадите се огласяха от радостните викове на множеството, когато изведнъж небето започна да червенее. Червеното сияние ставаше все по-силно, докато накрая целият град със силуетите на покривите и кулите си се виждаше черен на кървавочервения фон. “Това не са фойерверки, това е пожар”, се разнасяше от уста на уста и скоро първите хора разбраха: “В Дорнах има пожар! Гьотеанумът е в пламъци!" 

В съседните общини на Дорнах камбаните бият тревожно, а междувременно е тръгнала и пожарната команда на Базел. Шестимата мъже обаче пристигат при горящия Гьотеанум твърде късно. Причините за това все още не са ясни, вероятно пожарната кола е била заседнала в декемврийската кал.  

И така огънят продължава да се разпространява, докато накрая двата купола на сградата се срутват в ужасяващ спектакъл. Тъй като в този момент се разразява истински дъжд от искри, пожарникарите правят всичко възможно, за да предотвратят по-нататъшното разпространение на пожара. Дървената сграда на Рудолф Щайнер вече не може да бъде спасена. Голямо множество хора стават свидетели на това събитие.

Гледката е особено ужасна за Рудолф Щайнер, който става свидетел как Гьотеанумът, а заедно с него и важна част от неговата история, буквално за една нощ се превръща в дим: история, която започва с това, че Щайнер иска да създаде център за антропософията в Мюнхен през 1913 г. Обаче Баварското държавно министерство отхвърля сградата  главно "поради естетически съображения", както се обосновават от ведомството.

В Дорнах обаче, където в онези години вече живеят много последователи на антропософското учение, Щайнер и неговото движение са добре дошли, не на последно място и за властите. Освен това кантонът Солотурн, към който принадлежи Дорнах, тогава все още не е имал закон за строителството, така че едва ли можел да се очаква отказ като този в Мюнхен. Затова Рудолф Щайнер решава да издигне тук голямата сграда като център на своето учение. Фактът, че наблизо се намира Ермитажът в Арлесхайм, историческият ландшафтен парк, вероятно е изиграл допълнителна роля за това решение, създавайки по този начин единството на сградата и природата, към което Щайнер се е стремял.
             

                                               Първият Гьотеанум през 1922 г. 

Основният камък е положен през 1913 г. Първата световна война, която избухва няколко месеца по-късно, забавя строителните работи, но не ги спира напълно. Не на последно място поради факта, че Рудолф Щайнер е голям ценител на Гьоте, при тържественото откриване на 26 септември 1920 г. куполната сграда получава името "Гьотеанум". Оттогава в този център на антропософията се провеждат конференции и курсовено, както и театрални представления.

Как се стигна до пожара в Дорнах? Думата "палеж" се споменава често от много хора и за това си има причина: представителите на антропософията може и да са намерили по-благоприятни условия за своя център в Дорнах, отколкото другаде в немскоезичния свят, но и тук не срещат пълно одобрение. Не на последно място католическият свещеник от Арлесхайм Макс Кули от години проповядва от амвона срещу това, което смята за "безбожно" движение и се опитва да попречи на строежа, като подава петиция до правителството в Солотурн. В допълнение към противниците на антропософското движение има и критични гласове, които не харесват специфичния архитектурен стил. Така например вестник “Нойе Цюрхер Цайтунг” описва Гьотеанума при откриването му "като гротескна, напълно нехудожествена сграда", която "изглежда в разрез с природата и нарушава пейзажа".

Разследването на палежа обаче скоро се фокусира върху Якоб От, часовникар от Арлесхайм, който наскоро се е присъединил към антропософите и е заподозрян от тях. От е в неизвестност от нощта на пожара и продължава да е в неизвестност. Разследването от 2007 г. приема, че той е загинал, помагайки при гасенето на пожара. Причината за пожара остава неизвестна.

Рудолф Щайнер не позволява на голямата загуба да го обезсърчи. Той оценява щетите на около десет милиона франка, но скоро решава, че на същото място трябва да се построи нов Гьотеанум.

Щайнер обаче не доживява откриването на втория Гьотеанум през 1928 г: Той умира на 30 март 1925 г. на 64-годишна възраст, няколко месеца след началото на строителството.

 

                           Останките на опожарения Гьотеанум 

"Интервю с д-р Щайнер" 

Из репортажа за пожара в сутрешното издание на базелския вестник "Националцайтунг" от вторник, 2 януари 1923 г.

Седим в секретариата на вила "Фридварт”, откъдето се осъществява връзката с антропософите в целия свят. В този момент в стаята влиза швейцарският поет Алберт Щефен и точно когато изразяваме желание да говорим със самия д-р Щайнер, той вече е взел телефона. Прозвучава одобрителният отговор и водени от него, няколко минути по-късно влизаме в къщата на този толкова оспорван човек, чието дело, поне видимата му част, на което е посветил 10 години неуморен труд, е унищожено за една нощ. Той ни посреща в малкия си кабинет, чиито стени без картини са тапицирани в наситено виолетово синьо. Сядаме до кръглата маса от старо орехово дърво. Прорязаното от бръчки лице на около шестдесетгодишния Щайнер изразва енергия и самообладание. "Искам да Ви разкажа само фактите", отговаря той на въпросите ни.

Причината за пожара

“За всички слухове и техните заплахи ще замълча. Важното е, че пожарът, който изглежда се е развивал в продължение на два часа зад стената във вътрешната конструкция, не е причинен от късо съединение или от небрежност. Предпазителите бяха непокътнати през цялото време. Светлините продължаваха да горят без промяна. Кабелите се намираха в огнеупорни стоманени тръби. Точно на мястото, където е възникнал пожарът, не е имало кабели. Но установихме, че още в седем часа дамата, която ползваше съседната стая, е намерила огледалото, окачено съвсем близо до по-късното огнище на пожара, захвърлено и счупено. В тази стая можеше лесно да се влезе незабелязано, още повече че едно помощно скеле на стената позволяваше да се проникне безпроблемно и от нивото на земята. Горните факти показват, че пожарът е възникнал отвън. 1 Това подозрение се споделя от много хора в околностите на Гьотеанума в Дорнах и Арлесхайм.”

В отговор на нашия въпрос “Как мислите, че ще продължи работата?" д-р Щайнер отговори: "Делото, което създадохме за 10 години с нечувани жертви заедно с моите сътрудници в Антропософското общество и извън него, наистина беше унищожено. Но работата ще продължи с пълна сила. Тази вечер в 17 часа в лекционната зала на дърводелната ще бъде показано представление за тримата влъхви, след което ще има лекция за членовете. Що се отнася до строителството, в момента сме там, където бяхме и преди 10 години, само придобихме по-богат опит.”

"Възнамерявате ли да строите отново?"

“Непременно. Доколкото си спомням, сградата е застрахована за 3,5 милиона франка в застрахователната компания за пожар на кантона Солотурн. От тях 2 600 000 фр. са за дървената надстройка и 900 000 фр. - за бетонната подконструкция. Освен това имаме и застраховка в "Хелвеция" за ценните мебели, органа, хармониума, пианата и много ценните персийски килими. Тази сума, разбира се, е само една четвърт от разходите, особено ако включим и художествения труд на много хора, които са го полагали години наред като членове на нашата общност. Така че ще трябва да строя по друг начин, по-скромно и вече не от дърво. Но основната художествена тенденция ще се запази.”

"Ще се върнат ли и доброволците?"

“Ако стане известно какво се е случило тук и че пак смятаме да строим, хората от цял свят ще дойдат отново по собствено желание и ще ме подкрепят.”

----------------
Бележка

1 На 25 май 1924 г. Рудолф Щайнер заявява в Париж: "Но официално признат факт е, че Гьотеанумът беше подпален от противниците." (Вж. СС 260а)

Статията на Херберт Лудвиг в неговия блог fassadenkratzer.wordpress.com се спира на някои свидетекства за двете деца Исус в каноничните и апокрифните евангелия и в изобразителното изкуство. На същата тема са посветени други две публикации в блога:
https://anthroposophie.blog.bg/izkustvo/2020/02/14/kartina-izobraziavashta-dvete-deca-isus.1696132
https://anthroposophie.blog.bg/history/2018/12/10/kak-dvete-deca-isus-se-sleli-v-isus-ot-nazaret.1638090fassadenkratzer.wordpress.com/2022/12/27/fassadenkratzer.wordpress.com/2Празникът

Празникът на раждането на Исус е неразделна част от годишния цикъл в обществения живот, но често се превръща в кичозна подаръчно-консуматорска оргия. Все по-малко хора успяват да разберат истинското духовно значение на празника и го честват само по традиция под формата на голямо семейно събиране. И все пак Коледата крие дълбоки тайни на човечеството, които са изгубени за общото съзнание. Само чрез задълбочено познание ще можем да си възвърнем голямото значение на празника за човешката душа.

Дори и евангелията, които са ни завещани, предлагат повече храна и перспективи за търсещото познание, отколкото обикновено се намира в тях. Защото човек не бива да следва само традиционните тълкувания, давани от западащите църкви, а да мисли самостоятелно. 

Според християнската традиция Исус Христос е нещо повече от велик човек. Той е Божият син, т.е. той самият е висше Божие същество, приело от любов земна човешка форма, за да донесе на човечеството сили, които да го избавят от греха и безнадеждното затъване в земния свят. Това се изразява в двойното име Исус - човекът от Назарет - и Христос - божественият Месия. Четири евангелия описват земния му живот. Забележително е, че две от тях, евангелията на Лука и Матей, започват с раждането на момчето Исус, но премълчават за неговия животслед ранното детство и след това описват подробно живота му от кръщението в река Йордан на 30-годишна възраст до смъртта и възкресението. Евангелията на Марко и Йоан не споменават нищо за раждането и детството, а започват с кръщението на тридесетгодишния Исус и описват само събитията от живота му, който след това продължава около три години.

И за четиримата евангелисти най-важното от живота и дейността на Исус Христос се случва през последните три години и половина след кръщението. Ако си зададем въпроса кога Божието същество Христос се е въплътило в Исус, за да работи на земята от тялото му като Бог, станал човек, тогава цялата композиция на четирите евангелияпредполага като отговор не времето на раждането, а това на кръщението в река Йордан от Йоан Кръстител. Дотогава това все още не е бил животът на Исус Христос, а само животът на важния Исус, който обаче все още е бил само човек. Това се потвърждава и от самата сцена на кръщението, която Матей, Марко и Лука описват почти единодушно по следния начин:

“И като се кръсти, Иисус веднага излезе из водата, и ето, отвориха Му се небесата, и видя Духа Божий да слиза като гълъб и да се спуща върху Него. И ето, глас от небесата, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение." (Мат. 3:16- 17).

Друг превод на последното изречение е: "в когото ще се разкрия". Йоан (1: 32-34) казва: “И свидетелствуваше Иоан (Кръстител), казвайки: видях Духа да слиза от небето като гълъб, и остана върху Него.Аз Го не познавах; но Оня, Който ме прати да кръщавам с вода, ми рече: над Когото видиш да слиза Духът и да остава върху Него, Този е, Който кръщава с Дух Светий. И аз видях и свидетелствувах, че Този е Син Божий”. А Лука добавя (3: 23): “Иисус, когато начеваше служението Си, беше на около трийсет години, и беше, както мислеха, син Иосифов, Илиев…”

И така, сега, когато Христос, Божият Син, е влязъл в душата и тялото на Исус от Назарет, започва дейността на Исус-Христос; но разбира се, хората не знаели какво се е случило с Исус и продължавали да го смятат само за човека Исус, сина на Йосиф. 1

До IV в. християните празнували Коледа само на 6 януари 2 като празника Епифания - появата на божествения Христос в човека Исус. По-късно това свръхестествено събитие вече не се разбирало правилно и през 354 г. (а според Уикипедия през 432 г.). Коледа за първи път била преместена на 25ти декември като празник на раждането на Исус и всички съществуващи чувства към божествения Спасител започнали да се свързват с този празник. Духовното раждане на Бога в човека Исус, което вече не се разбирало, било заменено с физическото раждане на Исус, по-късния Христоносец.

Историите за детството на Исус

Това по-внимателно наблюдение преобръща обичайната представа, че Христос е дошъл на земята още като дете. И ние се питаме слисани какво става с Исус, чието рождение празнуваме на Коледа. Но това не променя величието и извисеността на този празник, който отбелязва раждането на Христовия младенец - детето, предназначено за Христос. То е трябвало да бъде едно много специално човешко същество, така да се каже, цветът на цялото дотогавашно развитие на човечеството, който единствен е бил подходящ да приеме Божия син в себе си.

Но защо има два различни разказа за раждането - един в евангелието на Матей и един в това на Лука? За общото съзнание на християните те представляват описания на различни последователни събития около един младенец Исус, на когото веднъж се покланят пастирите, а малко по-късно - влъхвите. Ако обаче се вгледаме по-внимателно в двете евангелия, ще забележим разлики, които не могат да се отнасят до едно и също семейство. Например и в двете евангелия са изброени предците на Йосиф, но имената в тях са напълно различни. При Матей те преминават от Йосиф през Матан, Яков, Елеазар, Матан, Елиуд, Елеазар и т.н. до цар Соломон, син на цар Давид, след това до Авраам; при Лука се минава през Илия, Мелхий, Мататий и т.н. до свещеника Натан, друг син на цар Давид. От Давид до Авраам имената и в двете евангелия съвпадат, а Лука продължава списъка още по-нататък до Адам.

Така Йосиф и Исус от евангелието на Матей произлизат от цар Соломон, а Йосиф и Исус от това на Лука - от брат му, свещеника Натан. Ако приемем евангелията сериозно, не може да става и дума за едно и също семейство, а за две различни семейства. Вярно е, че всички те носят едни и същи имена - Мария, Йосиф и Исус, но това не е нещо необичайно, тъй като тези имена са били широко разпространени по онова време. Семейството от евангелието на Лука живее в Назарет в Галилея и трябва да пътува до Витлеем за преброяването, където Исус се ражда в ясли. При Матей семейството очевидно живее във Витлеем, защото влъхвите "влязоха в къщата", както изрично се казва, където намериха детето. Никъде не се споменава за ясли.

Семейството на Исус, произхождащо от цар Соломон, описано от Матей, е трябвало да избяга в Египет, защото животът му е бил застрашен. След като влъхвите съобщават за новородения юдейски цар на неправомерния цар Ирод, той започва да се страхува за трона си и заповядва да убият всички момчета до двегодишна възраст във Витлеем и околностите. Събитието, описано тук, е пропито с голям драматизъм. При Лука, от друга страна, всичко е потопено в святост и мир. Пастирите идват при семейството, което е пътувало от Назарет до Витлеем, за да се поклонят на младенеца. Родителите го обрязват осем дни след раждането му и след периода на пречистване, който по традиция продължава 40 дни, го занасят в храма в Йерусалим, за да бъде благословено и да принесатжертва. След това те спокойно се връщат - не отиват в Египет, а в родния Назарет. Това означава, че междувременно смъртната опасност за малките деца трябва да е отминала, защото Ирод е умрял. Следователно произхождащият от Натан Исус от евангелието на Лука, което даже и в композицията на Новия завет следваевангелието на Матей, трябва да е роден по-късно от Соломоновото момче Исус. 3

Разбира се, това повдига големия въпрос какви са двете деца Исус, по какво се различават едно от друго и кое от тях е истинското. В крайна сметка само едно от двете може да стане този човек, в когото Христос ще влезе при кръщението. Обаче за какво е другото момче? Нека започнем с разликите в тяхната природа, защото те ни водят и към различните им задачи.

Разлики в природата на двете момчета Исус

В самите евангелия само при Лука има нещо, което пряко характеризира момчето Исус, произхождащо от Натан. След като се завръщат у дома "в своя град Назарет", там се казва (според превода на Емил Бок, който смята, че преводът на Мартин Лутер не е съвсем точен): "И детето растеше, съзряваше в душата си, проникната от Духа и божествената благодат почиваше върху него." 

Повече информация може да се открие в апокрифните евангелия, които не са били включени в Библията, като например арабското детско евангелие, евангелието на Лъжематей, на Яков и на Тома. Там това момче е описано в много разкази като мечтателно дете с удивително невинна чистота и неограничена способност да обича, която всички същества, доближили се до него, изпитвали като елементарно благотворно влияние. Болните, които се докосвали до него или до негови предмети, оздравявали, а дивите животни ставали питомни и послушни. То проявявало слаб интерес към външната мъдрост, но притежавало изключителна душевна и емоционална дълбочина. От детето се излъчвали свежи жизнени сили, които се разпространявали върху всичко, което сеприближавало до него. В своята ангелска, райска доброта и любов то трябва да е изглеждало като човека отпреди Грехопадението, все още изпълнен със свръхестествена благодат.

В гореспоменатите извори се срещат и легенди, които характеризират детето Исус по съвсем различен начин, така че явно да се отнасят за другото момче, т.е. за Соломоновия Исус. Още отрано той се проявявал като будно, изключително надарено и ученолюбиво дете. Баща му се опитал да го заведе при най-добрите и способни учители. Но момчето не се задържало дълго при никого от тях, тъй като бързо ги надминало по ум и мъдрост. Веднъж видяло при един учител “книга, която лежеше на масата и той я взе, но не прочете буквите, които бяха в нея, а отвори устата си и заговори, изпълнен със Светия Дух, като поучаваше хората около него за закона. И се събра голямо множество, което стоеше и го слушаше и се чудеше на красотата на учението муи на добре подбраните думи, с които макар и непълнолетен, той си служеше." 4

В евангелието на Лъжематей сцената е описана по подобен начин:

"А когато Исус влезе в синагогата, воден от Светия Дух, той взе книгата от ръката на учителя, койтотъкмо говореше за наредбите на закона и започна да чете пред очите и ушите на целия народ. Но той не прочете написаното в книгата на книжниците, а изпълнен с живия Божи Дух, говореше така, сякаш от жив извор струеше силен поток вода. ... По този начин той учеше хората от миротворящата сила, която има чудната пълнота на живия пулсиращ свят на Бога, така че дори учителят падна на земята в преклонение пред него. Сърцата на хората, които се бяха струпали и го бяха чули да произнася такива думи, застинаха от изумление." 5

В друг разказ един учител връща момчето при бащата Йосиф с думите, че то вече е учено и той не може да го научи на нищо повече.

Многобройните художници от Средновековието и Ренесанса очевидно са имали представа за двете различни деца Исус. Така например поклонението на пастирите често е било изобразявано с детето Исус, лежащо спейки в скута на Мария, на земята или в яслата.

   

                 Дучо ди Буонинсеня, “Рождество Христово” (около 1308 – 1311)

От друга страна, тримата влъхви, които идват при Соломоновия младенец Исус, са посрещнати от едно будно бебе, обикновено седящо изправено, гледащо внимателно и нерядко с жест на благословия. 6

                    

         Албрехт Алтдорфер, “Поклонението на влъхвите” (около 1530-1535)

Двете момчета Исус в Назарет

Когато Ирод умира, един ангел - както съобщава евангелието на Матей - дава на Йосиф в Египет указанието да се върне в Израил. Йосиф се страхува за детето, виждайки опасност от страна и на новия цар Архелай, сина на Ироди след още едно божествено откровение не се връща във Витлеем, а отива в Галилея, където заживява в Назарет. И така, двете семейства - това на Натановия Исус и това на Соломоновия Исус - заживяват на едно и също място. Назарет не е бил голям, така че вероятно двете семейства скоро са се запознали, макар че все още не са се появили свидетелства за това.

Ала има картини, на които две свети семейства са изобразени заедно, например платното, приписвано на фламандския художник Бернард ван Орлей, ученик на Рафаело. На него едно момче, полулегнало в скута на младата Мадона, гледа замечтано надясно в далечината, а лявата му ръка е обърната към 15 месеца по-големия от него Йоан Кръстител. В краката на една по-възрастна жена седи второ момче, което пише нещо в свитък и гледа замислено към другия Исус.

Бернард ван Орлей (?), “Светото семейство”

Самият Рафаело рисува една Мария с момче, също полулегнало в скута ѝ, което се обръща с любов към Йоан, стоящ вдясно, а той го гледа предано. Отляво е друго момче със сияние около главата, което гледа с будно, сериозно лице към Мария, която сякаш  го задържа малко назад с лявата си ръка. 7

             
                                              Рафаело, “Мадона Теранова”

12-годишният Исус в храма

От евангелистите само Лука описва едно събитие от по-късното детство – тайнствената  сцена, при която 12-годишният Исус е в храма в Йерусалим. Ако не я подминем с повърхностни мисли за божествените чудеса, остава великата загадка: Откъде идва тази внезапна огромна трансформация на Натановото момче Исус, която се случва там и която е напълно непонятна за родителите му?

Родителите внезапно го изгубили на връщане от Великденския празник, върнали се и след три дни мъчително издирване най-накрая го намерили в храма. Той седял сред учителите и книжниците, погълнат от научен разговор с тях. Родителите станали свидетели на това как мъдреците на Йерусалим и всички присъстващи не можели да се начудят на богатството от знания и мъдрост, което се разкривало във въпросите на момчето и още повече в неговите отговори. А самите родители се изплашили и не разпознали сина си, защото тяхното мечтателно дете, преизпълнено само с душевна любов и доброта, никога дотогава не било проявявало такова богатство от знания и мъдрост.

Ако сцената се намираше в евангелието на Матей, това нямаше да е изненадващо, тъй като подобни неща са описани в апокрифните текстове за Соломоновия Исус. Сякаш Азът на Соломоновия Исус е преминал в Натановия Исус и изведнъж проговаря от него. Трябва да се е случило нещо подобно, което е необичайно, но очевидно става понякога.

През 1954 г. например в индийското село Расулпур момчето Джасбир се разболяло от едра шарка и изглеждало сякаш е починало. Няколко часа по-късно обаче то отново проявило признаци на живот и постепенно дошло в съзнание. Момчето обаче било напълно променено, изразявало се на езика на висшата каста на брахманите и твърдяло, че е Собха Рам от село Вехеди, отдалечено на 35 км. Въпреки че Джасбир и семейството му никога не били ходили там, момчето точно описало условията на живот в онова място. Неотдавна бил ял отровни сладкиши и починал от това. Роднините на Собха Рам дошли в Расулпур и момчето Джасбир ги разпознало и дало напълно вярна информация за роднинските им връзки със Собха Рам. По-късно то само отишло във Вехеди, веднага намерило пътя към къщата на семейството на Собха Рам и подробно идентифицирало всички негови членове. Случаят е проверен и потвърден на място от американския професор по медицина Стивънсън през 1961 и 1964 г. 8

Сцената на напълно преобразения Натанов Исус, умишлено описана от евангелиста Лука, подсказва, че Соломоновият Исус заживява в тялото и душата на Натановия Исус. Собственото му изоставено тяло вероятно скоро след това умряло.

Поразително е, че в живописта има цяла поредица от картини със сцената на 12-годишния Исус в храма, в коитообикновено на заден план се вижда второ момче, което гледа с предано лице към Исус в средата или се обръща тъжно. Най-впечатляващата картина, която е дело на Боргоньоне и се намира в Милано, изобразява Исус в разцъфналата си младост, който седи на престол и говори. Пред него от двсната му страна виждаме момче в цял ръст със същия външен вид и облекло, което се обръща да си тръгне с прощален жест и тясно, бледо лице. Исус, който е в центъра, го проследява със сериозен поглед, а вниманието на някои от свещениците също е насочено към него. 9

               Боргоньоне, “Дванадесетгодишният Исус в храма”

Всичко това се подсилва от факта, че както в Кумранските свитъци, открити в Юдейската пустиня между 1947 и 1956 г., които произхождат от еврейския орден на есеите (250 г. пр. Хр. - 70 г. сл. Хр.), така и в апокрифните писания странно често се споменават две очаквани, но различни фигури на Месията - една свещеническа и една царска. А в евангелието от Тома например самият (все още неразпознат) Христос посочва решението на загадката на двамата Исусовци: "Когато Саломе попита кога ще дойде царството Божие, Господ отговори: "Когато двамата станат един и външното стане като вътрешното". 10

По този начин се създава впечатлението, че двама съвсем различни Исусовци, единият сякаш райски чист и изпълнен с огромна душевна любов, а другият надарен с голяма сила на познанието и пълнота на мъдростта, са били предназначени да изградят и подготвят един след друг тялото и душата на онзи човек, който би могъл да стане най-добрият възможен земен инструмент за божественото Христово същество. Само един човек е можел да бъде носител на Христос, който е едновременно чисто дете и съвършен мъдрец. 

"Светът е дълбок, по-дълбок, отколкото го е смятал някога денят." 11

——————————————-    

Бележки 

1 Рудолф Щайнер изтъква тази връзка много рано, например в лекциите за евангелията на Лука и Матей (СС 114 и 123).

2 Според Рудолф Щайнер в лекцията от 25.12.1921 г. (в СА 209).

3 Срв. “Детството и младостта на Исус”, Емил Бок, Щутгарт, 1980.

4  „Апокрифите“, Ерих Вайдингер, Аугсбург 1996.

5 Препечатано в “Детството и младостта на Исус”, Емил Бок.

6 Вж. подробен преглед и представяне в книгата “Двете деца Исус в изобразителното изкуство”, Хела Краузе-Цимерман, Щутгарт, 1986.

7 Пак там.

8 “Отвъд”, Йоханес Хемлебен, Хамбург 1975.

9 Вж. бележка 7

10 Срв. Емил Бок, “Детството и младостта на Исус”.

11 "Тъй рече Заратустра”, Фридрих Ницше.

 

Поздравявам всички приятели и читатели на блога с настъпващото Рождество, споделяйки прекрасната картина “Поклонение на младенеца от Мария” на Майстор Франке.

                 
 

Картината “Поклонение на младенеца от Мария “ е създадена около 1426 г. като част част от олтара на свети Тома. За автора й Майстор Франке се знае съвсем малко - бил е доминикански монах, роден в Холандия, вероятно е учил във Франция и от 1415 до 1440 г. е работил в Хамбург.  

Картината е чудесна илюстрация към разказа за раждането на младенеца, което дава апокрифното евангелие на Лъжематей. В случая текстът е според превода на Емил Бок, направен от латинския препис на евангелието във Ватиканската библиотека.

“След известно време Цезар Август издаде указ, според който всеки трябваше да отиде в родния си град. Това известие беше дадено от управителя на Сирия Квириний. И така, Йосиф трябваше да тръгне с Мария за Витлеем, защото той беше оттам, а Мария - от Юдовото племе, от Давидовия дом и град.

И когато Йосиф и Мария стъпиха на пътя, който води към Витлеем, Мария каза на Йосиф: "Виждам пред себе си два народа - единият плаче, другият се радва.” - Йосиф отвърна: "Седи спокойно, дръж се здраво за осела и не говори думи, които ще натъжат душата ти".

Тогава пред тях се появи фигурата на прекрасен красив момък, облечен в сияйна дреха. Той каза на Йосиф: "Защо наричаш казаното от Мария за двата народа тъжни думи? Тя е видяла еврейския народ в сълзи, защото той се е отдалечил от божествения свят; а е видяла множеството езически народи да ликуват, защото те тръгнаха към Господа на света и се приближиха до Него. Това е според обещанието, дадено на нашите отци Авраам, Исаак и Яков. Защото сега се изпълни времето, когато от Авраамовото потомство ще се роди Словото за благословение на всички народи.”

След като каза това, ангелът нареди на осела да спре, защото беше дошло времето за раждане. Той каза на Мария да слезе от него и да влезе в една пещера, която се намираше под земята. Пещерата никога не беше осветявана. Там винаги цареше мрак и нищо от дневната светлина не проникваше вътре. Ала когато Мария пристъпи, цялата пещера изведнъж засия. Като че ли самото слънце влезе вътре, пещерата показа цялата сияйна мощ на светлината. И както когато настъпва пладне, пещерата беше напълно осветена от божествена светлина. 

А божествената светлина не изчезна нито през деня, нито през нощта, докато Мария беше вътре. И там тя роди младенец. Ангелите направиха кръг около него, докато се раждаше и когато се роди. Те произнесоха в тържествено преклонение думите: "Нека божественият свят се разкрие във висините и нека мирът на Духа изпълни на земята хората, които са с добра воля.”

Много преди това Йосиф беше отишъл да доведе жени, които да бабуват. Като се върна в пещерата, Мария вече беше родила детето. И Йосиф каза на Мария: "Доведох при теб Зелони и Саломе. Те стоят отпред и не смеят да влязат заради силното сияние.”

Когато Мария чу това, се усмихна. Тогава Йосиф й каза: "Не се усмихвай, а бъди предпазлива, че да не ти потрябва все пак лек.” Мария каза на една от жените да дойде при нея. Зелони влезе.

Когато пристъпи вътре, тя каза на Мария: “Позволи ми да те докосна.” Мария й позволи. Тогава жената извика със силен глас: “Господарю на света, помилуй, велико Божие същество! Никога не се е чувало, нито пък е хрумвало на някого, че гърдите ще са пълни с мляко и ще се роди дете, ако майка му е дева. Никаква кръв не е оцапала родилката, никакви болки не са я измъчвали. Дева е заченала, дева е станала майка. Девата е останала дева.”

Когато другата акушерка, която се казваше Саломе, чу гласа, възкликна: “Няма да повярвам на това, което чувам, ако не го проверя точно.” И Саломе влезе при Мария и й каза: “Позволи ми да те докосна и да видя дали Зелони говори истината.” Мария й позволи да я докосне и Саломе протегна ръка. Но едва протегнала ръка и докоснала Мария, ръката ѝ изведнъж изсъхна. Тя заплака силно от болка и се уплаши много. Жално нареждайки, Саломе извика: “О, Господарю на света, знаеш, че винаги съм те почитала. Помагала съм на всички бедни, без да приемам възнаграждение. От вдовици и сираци не съм вземала нищо. Никога не съм оставяла бедните да си тръгнат с празни ръце. А сега изпаднах в беда поради неверие, защото се осмелих да подложа на изпитание девството.”

След като каза това, до нея се появи фигура на младеж, сияещ в ярка, силна светлина. Той ѝ каза: "Приближи се до детето, пристъпи към него в преклонение и го докосни с ръка, тогава то ще те изцели, защото е Спасителят на този свят, на всички, които го очакват.”

И тя веднага отиде при детето и докосна с преклонение ресните на кърпите, в които беше увито. И на часа ръката й оздравя. После излезе от пещерата и започна да свидетелства на висок глас за великите чудеса на силите на света, които беше видяла и преживяла върху себе си. Разказваше и как й е било помогнато. Така от нейния разказ силата на вярата влезе в сърцата на много хора. 

Пастирите също уверяваха, че посред нощ са видели ангели да пеят хвалебствен химн и да благославят божествения свят на небето: “Роди се Спасителят на всички същества, Христос, Господ на света, в когото божественото се възстанови за хората, за народа на Израил.” 

От вечерта до сутринта над пещерата светеше ярка звезда. Тя беше толкова голяма, колкото никоя друга звезда, виждана някога от началото на света. 

Пророците в Йерусалим казаха: “Тази звезда показва, че се е родил Христос, който е изпълнение на всички пророчества не само за Израил, но и за всички народи по света.”

В предния пост представих ритъма от 33 години в историческите събития между Коледа и Великден, за който говори Рудолф Щайнер. Според този ритъм всички събития в историческото развитие възкръсват във видоизменена форма след 33 (и една трета) години, колкото е продължил земният живот на Исус Христос. Ето защо си струва да си припомним какво се е случило през 1990г., защото каквото сме сложили под елхата си през 1990г., това ще ни донесе великденският заек през 2023. А 2023та ще е изцяло негова година според китайския календар. 

Какво наследство ни остави 1990та година? Тя беше толкова наситена на събития, че на много от тях не беше обърнато достатъчно внимание и с това се заложиха кълновете на проблеми и конфликти, които сега отчитаме като нерешени.

Тогава двете германски държави се обединиха, а Съветският съюз се разпадна. На 14.3.1990 Михаил Горбачов беше избран за президент на СССР. От него започна падането на плочките на съветското домино - една по една бившите съветски републики се обявиха за независими. Първи бяха Балтийските държави, по-късно през годината ги последваха Молдова, Армения, централноазиатските републики Туркменистан, Казахстан, Киргистан. Тогава бяха поставени мините, които избухват от време на време на територията на бившия Съветски съюз - различните локални конфликти (южноосетински, чеченски, приднестровски, нагорно-карабахски), включително най-мащабният от тях украинско-руски, който заплашва да прерасне в световна война. 

Пак през 1990г. беше началото на разпадането на Югославия, започнало с референдума в Словения за излизането й от Югославия и продължило с локални войни до днешното разцепление на отделни малки републики.

         

Това е карта на нашия континент от XVI век, дело на протестантския теолог Хайнрих Бюнтинг, показваща Европа като кралица (Europa regina). Ако погледнем какви страни са изобразени на нея, ще видим, че през XVI век са съществували по-малко от една трета от сегашните европейски страни. На картата ги няма Украйна и Македония, даже и Румъния, да не говорим пък за най-новата европейска “държава” Косово. България обаче я е имало в очите на картографа, въпреки че е била под турско робство. Роенето на множество държавици в източната част на Европа е плод на по-новото време и до голяма степен на външна намеса, а именно с участието на тайните окултни кръгове в земите, които на средновековната карта на Европа все още не са носели името “Велика Британия”.

На 21.11.1990г. в Париж 32 европейски страни, както и САЩ и Канада, подписаха Хартата за нова Европа, която ужким обяви разделението на кралица Европа на западна и източна част за приключило. Дали обаче то наистина е приключило? Също през 1990 г. беше подписано прословутото Шенгенско споразумение, първоначално между Германия, Франция и Бенелюкс. 33 години по-късно на България и Румъния все още им се казва, че им миришат краката, за да влязат в “светилището”. Много сме били корумпирани, разтревожени са в западната част на кралица Европа, където в момента гърми огромен корупционен скандал, а най-видната европейка Урсула фон дер Лайен е обект на разследване от страна на европейската прокуратура във връзка с договора за файзеровите ваксини. Дали румънката Кьовеши ще има достатъчно смелост, за да повдигне обвинение на това нечувано политическо бездарие? Меркел се отърва от Урсула, за да не й се пречка в Германия и тя цъфна в Брюксел като шеф на ЕК, и то не без подкрепата на Макрон. Един от аргументите му бил, че много добре говорела френски. Ами ще говори, нали като дъщеря на немския политик и евро-чиновник Ернст Албрехт е расла в Брюксел. Дето се вика, пъпът й е хвърлен там. 

Между другото, чак на 27.9.1990 и последният швейцарски кантон разреши на жените да гласуват, пък в корумпираната изостанала България те имат избирателно право от 15.1.1938 г. 

У нас на 8.2.1990 Андрей Луканов беше избран за последен председател на Министерския съвет и остана в историята с понятието “Луканова зима”, когато хората се редяха от 5 часа сутринта за един хляб и две кофички кисело мляко. На 3.4.1990 Петър Младенов стана президент, сменен на 1.8. от Желю Желев. След като БКП бламира избора на по-достойния опозиционен кандидат Петър Дертлиев, бившият комунист и последващ опозиционер Желю Желев беше избран като компромисна фигура. И той така и не забрави откъде е тръгнал. Хаосът, заложен в България през 1989г. и 1990 избухна с цялата си мощ през 2022 г. и със сигурност ще продължи и през следващата година.

Още едно събитие се случи през бурната 1990г., което не е много известно. Световната здравна организация свали на 17. май 1990г. хомосексуализма от списъка на болестите и така програмира днешното му превръщане в нещо като модно явление в християнския Запад. Хомосексуализмът вече не само че не се смята за болест, ами е повод за гордост, за което свидетелстват масовите прайдове във всички по-големи световни градове. Полът вече официално според западния наратив е само социална категория - нещо, което човек може да обува и събува като гащи, а несъгласните с тази постановка се преследват от закона. И след като проблемното полово самоопределение вече е едва ли не добродетел, тази форма на джендърофрения навлиза и в детските градини. Съответните кукли за малки деца вече са на пазара - момиченца с пенис и джендър неутрални кукли за начинаещи травеститчета.

                                            Момиченца-кукли с пенис ...



             ... и колекцията “Creatable world“ на фирмата “Мател”

Какви перспективи за след тридесет и три години обещава тази година? 

През 2022 Великата Британия преживя сериозна смяна на режима, както беше отразено и от корицата на “Икономист” с рисунка на командно табло  с надпис “regime change“.

                       

И наистина, в тази страна през 2022г. станаха три важни събития. Кралица Елизабет беше наследена след близо 70 години на трона от вечния престолонаследник Чарлз. Тук имаме основания да мислим за бъдещ упадък на монархията и развитието в страната дава основания за такива очаквания. Другата смяна беше на Лиз Тръс, изкарала на премиерския пост по-малко време, отколкото е необходимо на една маруля да увехне, с Риши Сунак. Бившият кадър на “Голдман Сакс” Сунак е етнически индиец, но за съжаление има толкова общо със знаменития си сънародник Махатма Ганди, колкото Илия Павлов със свети Илия.

Като капак на британските неволи точно в деня на кървавата луна 8.11.2022 в отвъдното се пресели и Евелин де Ротшилд. Кървавата луна е била в миналото божествен предвестник за лоши събития. Неслучайно в Месопотамия по времето на пълно лунно затъмнение са сменяли владетеля с негов краткотраен заместник, защото смятали, че е възможно той да бъде убит. Ето нещо от незабравимото мисловно наследство на покойния Ротшилд:

"Украйна е важна фигура, която не можем да си позволим да загубим на геополитическата шахматна дъска… Русия трябва да бъде изключена от международната банкова и икономическа система. Трябва да поставим Русия на колене с всички необходими средства, за да изпратим силен сигнал на китайците и да защитим нашата глобална система от норми и либерални ценности.”

Тайванската премиер министърка Цай Ингвен пък се похвали на света за това, че е удостоена да бъде на корицата на изданието на ротшилдовия “Икономист” „The World Ahead“ за 2023г.:

 
                 

“На корицата на изданието на “Икономист” за тенденциите през 2023г. аз стоя до президента Байдън и много други световни лидери. Това означава, че постиженията на Тайван във всички области и усилията на неговия народ са видими за света… Тайван е процъфтяваща демокрация и мощна компания за полупроводници… Тайван е в челните редици на демокрацията, а технологичната ни индустрия е част от световната верига за доставки, така че международната общност е силно загрижена за ситуацията в Тайван.” (https://www.facebook.com/photo.php?fbid=690611532416098&set=a.527165142094072&type=3 )

Милата Цай наясно ли е, че на британците и американците не им пука дали страната й е в челните редици или на дъното на демокрацията, стига да могат да я използват като прокси в една бъдеща война с Китай, както използват в момента Украйна? Цай има всички шансове да стане следващият Зеленски, респ. Зеленска.

А иначе и според “Икономист” 2023та година ще бъде година на "вторични земни трусове и непредсказуеми събития". Всички погледи са насочени към Путин, който е в центъра на колажа на “Икономист”, а от войната в/за Украйна за целия свят зависят цените на енергийните източници, инфлацията, икономическият растеж, недостигът на храни.

Любопитен момент е появата на дисхармония между британците и американците по отношение на Украйна, която беше уловена от много наблюдатели. Забелязват се две неща. Риши Сунак направи първото си посещение в чужбина в Украйна, като подчерта, че “Великобритания ще я подкрепя толкова дълго, колкото се наложи”. На фона на “изненадващото нападение от страна на Русия” още през януари британците са доставили на Украйна оръжия, между които и противотанкови, на стойност 80 милиона евро, а украински войници от години са обучавани от британските военни. 

За разлика от британските острови в Америка напоследък завяха други ветрове, които може би са свързани със страховете на демократите, че властта почва да им се изплъзва. За тях свидетелства един анализ от 8.11.22 на Джордж Фридман (https://geopoliticalfutures.com/negotiations/ ). Той пише, че САЩ са поискали от Украйна да бъде отворена за преговори с Русия според доклад, който вероятно е бил “внимателно оставен да изтече от американски служители”. Тъй като никой от администрацията на САЩ не отрича доклада, той трябва да бъде възприет сериозно от украинците…  

Според Фридман сделката, която предлагат американците и която може да проработи включва следното:

1. Русия изтегля всички сили.

2. Съединените щати оттеглят цялата си военна подкрепа за Украйна.

3. НАТО гарантира, че няма да приеме Украйна за свой член.

4. Създава се фонд за възстановяване на Украйна под егидата на ООН, като се използват дарения от членовете на НАТО, в който ще бъде включена и Русия.

Световните капиталисти планират за следващата година и сериозен финансов срив, който да принуди хората да се откажат от парите в брой и да преминат към програмируемите дигитални пари, свързани с наблюдение на потреблението под формата на въглеродни/социални кредити. Това беше открито заявено и е планирано, а в някои банки вече е в ход. Китай, разбира се, прилага такава схема от няколко години.

Още през 1917г. Рудолф Щайнер предрече, че тиранията ще стане много по-голяма: “По-рано е имало тирания поради факта, че някои хора дълго време са се грижили да се смята за вярно само онова, което е признато от Рим. Тиранията ще стане още по-голяма, ако дойде време, когато за основа на вярата ще се счита не това, което решава философът, не това, което ученият решава, а това, в което ще позволят да се вярва органите на онези окултни братства: нито една човешка душа да не вярва в нещо друго, освен в предписаното от тях, от никоя страна да не се въвеждат в света други търговски обичаи, освен предписаните от онази страна. Към това се стремят тези братства.” (СС 174, лекция от 22.1.1917).

А по повод на дезинформацията, която и тази година ни залива от медиите по всякакви поводи - войната, ковида, ваксините, половете, можем да си припомним други силни думи на Щайнер: “И едно важно магическо действие вече е налице, когато неистината се разпространява в света по такъв начин, че да действа като истина. Защото в това действие на „неистината като истина“ е заложена една чудовищна сила на злото. И тази сила на злото се използва във висша степен от най-различни страни. (CC 174, лекция от 20.1.1917) 

И така, какво ще посадим на тази Коледа за след 33 години? Достатъчно ли се събудихме след сътресенията на 2020 и 2021г. с ковида и последвалия ваксинален терор? Готови ли сме да приемем безропотно новото световно правителство на Аримановите марионетки, които вече не се крият? Съгласни ли сме с периодичното ваксиниране с “модерните” ваксини срещу нови и нови вируси, обвързано и с дигиталната ни идентичност и възможност за пътуваме, с прграмируемите пари, с които да разполагаме в зависимост от поведението си? Съгласни ли сме с развращаването на децата ни с митове за наличието на десетки полове и натиска те сами да определят пола си? Междувременно духовната борба става вече и външно видима. Всяко неудобство в света (а Бога ми, у нас такива с лопата да ги ринеш) има свойството да събужда, докато Ариман иска да заспим. Както спяха доскоро обитателите на богатия християнски Запад.

Светите нощи от 25ти декември до 6ти януари са решаващи за живота и съдбата на цялата следваща година. В тях може да бъде положено доброто семе на нашата воля. Това, което решим да направим в навечерието на Нова година, е особено важно. (Също думи на Рудолф Щайнер). Затова нека хубаво да помислим какво слагаме тази Коледа под елхата, за да намери следващито поколение след 33 години нещо по-мъдро и добро от това, което ни донесе на нас тази година.

Нека през следващата година ни окриля молитвата към ръководния архангел на нашата епоха Михаил, дадена от високопоставените природни духове в книгата “Легенди и молитви от световете на духовните същества”: 

Михаил,

властелин на светлината,

властелин на тази епоха,

 

със съзнанието за близостта на противниците

ние молим за твоята помощ.

Укрепи волята ни, за да не се отклоним

от пътя си, избран в свобода.

 

Няма да се съмняваме в това, 

което сме осъзнали като правилно.

Ще изтърпим великите необходимости

и няма да се пречупим

от изпитанията.

 

Ще срещаме с любов ближните си,

така че лошо чувство и спорове

да не усилят противниците.

 

Осъзнаваме постоянното присъствие

на духовния свят и искаме да пристъпим 

към помагащите същества

с благодарност и доверие,

да не би невежеството или страхът

да затруднят работата им.

 

Ти, който си Неговият лик,

помогни ни да намерим смелост и сила,

да следваме пътя на нашия Господ Бог Христос.

 

Така да бъде!