Тук ще публикувам откъси от непреведените книги на Рудолф Щайнер, както и други тематично свързани материали, неизвестни у нас.
Постинги в блога от 01.01.2019 г.
01.01.2019 14:56 -
Какъв е бил животът в Поврата на времената (по времето, когато Христос е ходил по земята в тялото на Исус от Назарет)?
Из книгата “За живота в Поврата на времената и спиритуалните му основи” (2009 г.) на стигматизираната антропософка Юдит фон Хале
“Ежедневният живот на човека в Палестина в Поврата на времената се е определял предимно от две важни области - земеделието и търговията. Самария и части от Галилея са били подходящи за отглеждането на пшеница и просо, а в неплодородните и трудни за обработка области като Юдея и Перея са се отглеждали маслинени дървета, смокини и грозде. В плодородната долина на река Йордан са растяли фурми, нарове и бадеми. Най-добра е била земята на западния бряг на езерото Генисарет, където са се намирали градовете Капернаум, Магдала и Тиберия. Там земята е под нивото на морското равнище и е била много плодородна, сутрин е била огрявана от слънцето, а по обяд богатата растителност я е защитавала от прегаряне. Източната страна на езерото е скалиста и отвесна, но западната в Поврата на времената е била много зелена, с обилна растителност. По римско време обаче дървесните запаси на Галилея, както и в цяла Мала Азия са били унищожени и с това природата е била променена необратимо. Особено областта околко Магдала е била невероятно красива, с всевъзможни дървета и пъстри птици, екзотични палми, плодни дръвчета, лозя и всякакви зеленчуци. Никъде другаде по време на моите пътувания не съм виждала такава красива природа. По времето на Христос Исус тази природа обаче вече е била обречена на загиване, което окончателно е било подпечатано през 70. година. Но това е била трансформация, напълно съответстваща на душевната нагласа на тогавашните й обитатели, които са били загубили връзката с духовния свят и са се отдали на езически практики и не особено добродетелен живот.
Най-вече в Юдея, Самария и Галилея са се отглеждали стада от кози, овце и дребни говеда. Конят не е бил обичайното транспортно средство в Палестина, само римската армия и особено заможни жители, повлияни от римската и елинската култура, са притежавали коне. Обикновено хората са се придвижвали или пеша, или на магаре. Магарето е било много по-непретенциозно животно, което се е пригодило към пустинята в Юдея, Идумея и Перея.
Имало е множество занаятчии, които са изнасяли стоките си и в други страни - кошници, огради, сенници от камъш, килими, платове и дрехи. Това са били обичайните женски занаяти, докато мъжете са се занимавали с металолеене, обработка на кожи или грънчарство. Кожарството е било разпространено в Мерос и Искариот. Юда произхожда например от такава семейна среда на кожари. Дърводелството е било особено развито в Галилея, поради наличието на гори. Исус от Назарет е бил обучаван на дърводелство между 12тата и 18 тата си година. По бреговете на Генисаретското езеро и на Средиземноморския бряг се е ловяла риба.
Докато селяните са оставали по полетата си, пастирите са изминавали невероятно дълги разстояния пеша със стадата си. Повечето хора са се движили пеша, понякога заради непроходимите местности са им били необходими ден и половина за 20 километра. Въпреки че голяма част от времето им е минавало в пътуване, хората тогава са имали много повече време на разположение от днешния човек с неговите коли и самолети - време за възприемане на обкръжаващата среда. Тогава хората забелязвали много подробности от природата. Нощно време добивали съвсем други впечатления от звездното небе от сегашния човек на земята, осеяна днес от изкуствени източници на светлина, които толкова силно осветяват атмосферата, че гледана от космоса, земята има изцяло променен облик. Само един разум, задвижен от сърдечните сили, може да разбере онова, което незамъгленото възприемане на космическия небосвод задвижва в човешката душа. Ако днес нямахме електрическата светлина, отношението ни към боговете щеше да бъде много по-различно. В тези думи няма никакво съжаление, но те показват какво би ни било необходимо днес, за да оживим връзката си с духовния свят и да развием духовните си органи на възприемане, за да проникнем през гъсталака на ариманическите източници на светлина в света на живата светлина.
Храната на хората се е състояла предимно от хляб, фасул, леща, един вид тиквички, плодове. Месо се е ядяло предимно в събота, като първо е било сварявано и после евентуално пържено. Предимно са се ядели птици (гълъбите са били жертвеното месо на бедните, както и тяхната празнична храна), овче, козе и говеждо месо. Който не е можел да отиде в храма в Йерусалим да положи месото на жертвения олтар, е изгарял най-хубавия къс месо вкъщи за почитане на боговете. В Поврата на времената това е бил достойният начин да се спомни за съществуването на Бог и неговата съзидателна сила, докато в по-ранни времена по този начин непосредствено се е осъзнавало, че само Бог е създател на живота и грижата за стадата не е била гаранция за оцеляването им.
Днес Богът на Израел се разбира като бог на отмъщението, което до голяма степен се дължи на превода на еврейските понятия, докато например понятията "въздавам" и "отмъщавам" в стария език на Израел не са имали това отрицателно значение, каквото имат немските понятия.
Често съм отбелязвала, че староеврейският, респ. арамейският език е бил в известен смисъл магичен език. Можел е да образува понятия от основи на думи, които от своя страна са имали определено значение, така че дадено понятие с определена основа е било родствено с друго понятие със същата основа. Например при думата шемеш "слънце" се е чувствало особено настроение. И като е била жива връзката, в която думата се е появявала, като се е чувала тази дума, се е преживявало и живото съдържание на други думи с тази основа. Например основата на шемеш е шем, което в еврейски означава "име" и се е използвало вместо името на Бога на Израел "Аз съм който съм", тъй като "Аз съм" (божественото име) е било прекалено свято за да се произнесе, и то преди идването на Месията, който е трябвало да събуди "Аз съм". Така че на всеки, който е запознат с антропософията, му е ясна връзката на шем и шемеш, на името със слънцето. Думата за "слушам" или "слух", шама, респ. шема съдържа същата основа шем и човек освен имагинация, може да има и инспирация за слънчевия импулс, както пише Гьоте във "Фауст": "Слънцето звучи по стария начин".
Еврейската дума за "небе" шамайим съдържа същата основа, както и думата за "трънен храст" шамир, в чието изгаряне на народа на Израел са се разкрили слънчевите сили на божествения дух. Но дори и думата шемурах "клепач" е свързана със силите, излъчвани от слънцето. Днес човекът има съвсем различно отношение към духа на езика в сравнение с предхристиянските времена и може само чрез анализ да изследва връзките на думите една с друга, докато старите евреи по естествен път са имали душевно разбиране за връзките на думите и понятията. Те са разбирали частите на езика като живи същества.
Възоснова на характерната особеност на еврейския език и на напълно различното разбиране за думите, понятията тогава са били схващани много по-прецизно. Еврейската дума за наказание шилум има същата основа като шалам със значение "бивам пълен, съвършен". С тях е свързана и небезизвестната дума шалом "мир". Човекът може да постигне мир, само ако се стреми в своето несъвършено битие към съединение с Бог, ако стигне до съзнание за своите дела пред Бог. Ако постигне това, Бог ще му въздаде.
Най-разпространената напитка в Поврата на времената е била водата, особено при бедните. Пиело се е от извори, реки и потоци. Имало е и цистерни, но те не са отговаряли на строгите еврейски изисквания за чистота. Около някои от изворите са били изградени каменни стълби. Вода се е вземала и от кладенци, които са били ползвани от много поколения и с възникването им са били свързани различни легенди. Освен това са били консумирани овче, козе и краве мляко, гроздов сок и вино. Много ценен е бил сокът от нар.
Често са ми задавали въпроса дали Христос се е хранел по време на трите години в тялото на Исус. Разбира се, че се е хранел и е пиел, това е било изисквано от Провидението - да слезе Той до човешко същество. Животът Му е бил действителният човешки живот с всичките негови затруднения, условия и изкушения. Той доброволно се е отказал да разполага с божествените си сили и е приел човешкото безсилие, приемал е материална храна и е преминал през смърт на физическото тяло.
Докато юдейска пустиня е била много рядко населена, по-големите градове са били гъсто населени. Йерусалим по онова време е имал 50 000 жители, пет пъти повече от днес. Градовете са били опасани от яки крепостни стени, които са били границата между неопитомената природа и селищата, създадени от човешка ръка. Имало е огромен контраст между природата извън крепостните стени и вътре в градовете, където от природата не се е виждало почти нищо. Градовете са били каменни, от типичния йерусалимски варовик. Той и днес може да се види в Йерусалим, от него е направена западната стена на Иродовия храм, наречена Стената на плача. Дървени постройки почти не са се срещали, дървото се е използвало единствено за вътрешна облицовка. Сградите са били правоъгълни, на няколко етажа, уличките са били тесни и криволичещи, така че човек лесно е можел да се изгуби из тях. В повечето селища е имало еврейски и езически квартал. Така първите са можели да спазват религиозните си предписания. В почти всеки голям град е имало синагога. Извън градовете са се намирали имения на заможни семейства. Например имението на Лазар от Витания, което е било на един час път пеша от Йерусалим на югоизток по Маслинения хълм, е представлявало вила в елински стил с множество вътрешни дворове и странични постройки. От терасите на главната сграда, която е била разположена на едно възвишение, се е откривала гледка към река Йордан. Към това имение се е числяла и семейната гробница, от която Христос Исус е "събудил" Лазар. Гробницата е била от големи скални блокове, вградена в естествените скали. За бедното население е било характерно, че често е живеело в пещери или е било използвано естественото разположение на скалите, които са давали подслон от вятър и дъжд. Така нареченият обор във Витлеем не е постройка, а естествена пещера в Юдейската пустиня, разширена от човешка ръка. Намирала се е малко извън града. Лазар и сестрите му Марта и Мария Магдалена след смъртта на родителите си са разделили наследството си, състоящо се от обширни имения в цялата страна. Марта е продала и дарила нейната част и е живяла в малка къщичка в имота на брат си във Витания. Мария Магдалена до промяната (излекуването) си е обитавала имението си в Магдала, което е било много пищно, с многобройни зали и стаи и два вътрешни двора (атриума), с персонал от градинари, лозари и пастири.
Народът на Израел не се е смесвал с представители на други народи. Това в предхристиянски времена не е и било възможно, защото програмата за запазване на чистата кръвна линия е живяла по естествен начин в душите на хората. Въпреки това в последните двеста-триста години преди идването на Христос тази душевна нагласа все повече е изчезвала и хората са започвали да се смесват с окупаторите. Но въпреки това дванадесетте племена все още са били различими едно от друго по характерните си външни белези. 12те племена, произлезли от 12те сина на Яков са: Рубен, Симеон, Леви, Юда, Исахар, Себулон, Йосиф, Вениамин, Дан, Нафтали, Гад и Асер. Представителите на рода на Рубен са били с особено тъмна кожа, гъста черна коса и силно тяло. Леви са били винаги много ниски, а представителите на Вениамин са били високи, слаби и с фини крайници. Гад са били със светла кожа и къдрава, блестяща рижа коса. В Поврата на времената те не са живеели вече в първоначалните си територии на 12те сина на Яков и са се били смесили помежду си. За разлика от други области в Палестина, в Галилея смесването е било особено силно - не само между отделните еврейски племена, но и с нееврейски. Особено по времето на господството на селевкидите са се смесвали с представители на прозелитите - бивши езичници от нееврейски произход, живеещи от няколко века в Палестина и приели еврейската вяра. Оттам идва и известният въпрос на садукеите и фарисеите за Исус от Назарет - "Може ли да излезе нещо добро от Галилея?" Тъй като пророците са свързвали раждането на Месията с дома на цар Давид от Юдиното коляно във Витлеем, садукеите и фарисеите не са искали да приемат Исус от Назарет в Галилея като потенциален спасител на еврейския народ. Те не са знаели или не са искали да знаят, че той действително е бил от дома на цар Давид и е бил роден във Витлеем.”
“Ежедневният живот на човека в Палестина в Поврата на времената се е определял предимно от две важни области - земеделието и търговията. Самария и части от Галилея са били подходящи за отглеждането на пшеница и просо, а в неплодородните и трудни за обработка области като Юдея и Перея са се отглеждали маслинени дървета, смокини и грозде. В плодородната долина на река Йордан са растяли фурми, нарове и бадеми. Най-добра е била земята на западния бряг на езерото Генисарет, където са се намирали градовете Капернаум, Магдала и Тиберия. Там земята е под нивото на морското равнище и е била много плодородна, сутрин е била огрявана от слънцето, а по обяд богатата растителност я е защитавала от прегаряне. Източната страна на езерото е скалиста и отвесна, но западната в Поврата на времената е била много зелена, с обилна растителност. По римско време обаче дървесните запаси на Галилея, както и в цяла Мала Азия са били унищожени и с това природата е била променена необратимо. Особено областта околко Магдала е била невероятно красива, с всевъзможни дървета и пъстри птици, екзотични палми, плодни дръвчета, лозя и всякакви зеленчуци. Никъде другаде по време на моите пътувания не съм виждала такава красива природа. По времето на Христос Исус тази природа обаче вече е била обречена на загиване, което окончателно е било подпечатано през 70. година. Но това е била трансформация, напълно съответстваща на душевната нагласа на тогавашните й обитатели, които са били загубили връзката с духовния свят и са се отдали на езически практики и не особено добродетелен живот.
Най-вече в Юдея, Самария и Галилея са се отглеждали стада от кози, овце и дребни говеда. Конят не е бил обичайното транспортно средство в Палестина, само римската армия и особено заможни жители, повлияни от римската и елинската култура, са притежавали коне. Обикновено хората са се придвижвали или пеша, или на магаре. Магарето е било много по-непретенциозно животно, което се е пригодило към пустинята в Юдея, Идумея и Перея.
Имало е множество занаятчии, които са изнасяли стоките си и в други страни - кошници, огради, сенници от камъш, килими, платове и дрехи. Това са били обичайните женски занаяти, докато мъжете са се занимавали с металолеене, обработка на кожи или грънчарство. Кожарството е било разпространено в Мерос и Искариот. Юда произхожда например от такава семейна среда на кожари. Дърводелството е било особено развито в Галилея, поради наличието на гори. Исус от Назарет е бил обучаван на дърводелство между 12тата и 18 тата си година. По бреговете на Генисаретското езеро и на Средиземноморския бряг се е ловяла риба.
Докато селяните са оставали по полетата си, пастирите са изминавали невероятно дълги разстояния пеша със стадата си. Повечето хора са се движили пеша, понякога заради непроходимите местности са им били необходими ден и половина за 20 километра. Въпреки че голяма част от времето им е минавало в пътуване, хората тогава са имали много повече време на разположение от днешния човек с неговите коли и самолети - време за възприемане на обкръжаващата среда. Тогава хората забелязвали много подробности от природата. Нощно време добивали съвсем други впечатления от звездното небе от сегашния човек на земята, осеяна днес от изкуствени източници на светлина, които толкова силно осветяват атмосферата, че гледана от космоса, земята има изцяло променен облик. Само един разум, задвижен от сърдечните сили, може да разбере онова, което незамъгленото възприемане на космическия небосвод задвижва в човешката душа. Ако днес нямахме електрическата светлина, отношението ни към боговете щеше да бъде много по-различно. В тези думи няма никакво съжаление, но те показват какво би ни било необходимо днес, за да оживим връзката си с духовния свят и да развием духовните си органи на възприемане, за да проникнем през гъсталака на ариманическите източници на светлина в света на живата светлина.
Храната на хората се е състояла предимно от хляб, фасул, леща, един вид тиквички, плодове. Месо се е ядяло предимно в събота, като първо е било сварявано и после евентуално пържено. Предимно са се ядели птици (гълъбите са били жертвеното месо на бедните, както и тяхната празнична храна), овче, козе и говеждо месо. Който не е можел да отиде в храма в Йерусалим да положи месото на жертвения олтар, е изгарял най-хубавия къс месо вкъщи за почитане на боговете. В Поврата на времената това е бил достойният начин да се спомни за съществуването на Бог и неговата съзидателна сила, докато в по-ранни времена по този начин непосредствено се е осъзнавало, че само Бог е създател на живота и грижата за стадата не е била гаранция за оцеляването им.
Днес Богът на Израел се разбира като бог на отмъщението, което до голяма степен се дължи на превода на еврейските понятия, докато например понятията "въздавам" и "отмъщавам" в стария език на Израел не са имали това отрицателно значение, каквото имат немските понятия.
Често съм отбелязвала, че староеврейският, респ. арамейският език е бил в известен смисъл магичен език. Можел е да образува понятия от основи на думи, които от своя страна са имали определено значение, така че дадено понятие с определена основа е било родствено с друго понятие със същата основа. Например при думата шемеш "слънце" се е чувствало особено настроение. И като е била жива връзката, в която думата се е появявала, като се е чувала тази дума, се е преживявало и живото съдържание на други думи с тази основа. Например основата на шемеш е шем, което в еврейски означава "име" и се е използвало вместо името на Бога на Израел "Аз съм който съм", тъй като "Аз съм" (божественото име) е било прекалено свято за да се произнесе, и то преди идването на Месията, който е трябвало да събуди "Аз съм". Така че на всеки, който е запознат с антропософията, му е ясна връзката на шем и шемеш, на името със слънцето. Думата за "слушам" или "слух", шама, респ. шема съдържа същата основа шем и човек освен имагинация, може да има и инспирация за слънчевия импулс, както пише Гьоте във "Фауст": "Слънцето звучи по стария начин".
Еврейската дума за "небе" шамайим съдържа същата основа, както и думата за "трънен храст" шамир, в чието изгаряне на народа на Израел са се разкрили слънчевите сили на божествения дух. Но дори и думата шемурах "клепач" е свързана със силите, излъчвани от слънцето. Днес човекът има съвсем различно отношение към духа на езика в сравнение с предхристиянските времена и може само чрез анализ да изследва връзките на думите една с друга, докато старите евреи по естествен път са имали душевно разбиране за връзките на думите и понятията. Те са разбирали частите на езика като живи същества.
Възоснова на характерната особеност на еврейския език и на напълно различното разбиране за думите, понятията тогава са били схващани много по-прецизно. Еврейската дума за наказание шилум има същата основа като шалам със значение "бивам пълен, съвършен". С тях е свързана и небезизвестната дума шалом "мир". Човекът може да постигне мир, само ако се стреми в своето несъвършено битие към съединение с Бог, ако стигне до съзнание за своите дела пред Бог. Ако постигне това, Бог ще му въздаде.
Най-разпространената напитка в Поврата на времената е била водата, особено при бедните. Пиело се е от извори, реки и потоци. Имало е и цистерни, но те не са отговаряли на строгите еврейски изисквания за чистота. Около някои от изворите са били изградени каменни стълби. Вода се е вземала и от кладенци, които са били ползвани от много поколения и с възникването им са били свързани различни легенди. Освен това са били консумирани овче, козе и краве мляко, гроздов сок и вино. Много ценен е бил сокът от нар.
Често са ми задавали въпроса дали Христос се е хранел по време на трите години в тялото на Исус. Разбира се, че се е хранел и е пиел, това е било изисквано от Провидението - да слезе Той до човешко същество. Животът Му е бил действителният човешки живот с всичките негови затруднения, условия и изкушения. Той доброволно се е отказал да разполага с божествените си сили и е приел човешкото безсилие, приемал е материална храна и е преминал през смърт на физическото тяло.
Докато юдейска пустиня е била много рядко населена, по-големите градове са били гъсто населени. Йерусалим по онова време е имал 50 000 жители, пет пъти повече от днес. Градовете са били опасани от яки крепостни стени, които са били границата между неопитомената природа и селищата, създадени от човешка ръка. Имало е огромен контраст между природата извън крепостните стени и вътре в градовете, където от природата не се е виждало почти нищо. Градовете са били каменни, от типичния йерусалимски варовик. Той и днес може да се види в Йерусалим, от него е направена западната стена на Иродовия храм, наречена Стената на плача. Дървени постройки почти не са се срещали, дървото се е използвало единствено за вътрешна облицовка. Сградите са били правоъгълни, на няколко етажа, уличките са били тесни и криволичещи, така че човек лесно е можел да се изгуби из тях. В повечето селища е имало еврейски и езически квартал. Така първите са можели да спазват религиозните си предписания. В почти всеки голям град е имало синагога. Извън градовете са се намирали имения на заможни семейства. Например имението на Лазар от Витания, което е било на един час път пеша от Йерусалим на югоизток по Маслинения хълм, е представлявало вила в елински стил с множество вътрешни дворове и странични постройки. От терасите на главната сграда, която е била разположена на едно възвишение, се е откривала гледка към река Йордан. Към това имение се е числяла и семейната гробница, от която Христос Исус е "събудил" Лазар. Гробницата е била от големи скални блокове, вградена в естествените скали. За бедното население е било характерно, че често е живеело в пещери или е било използвано естественото разположение на скалите, които са давали подслон от вятър и дъжд. Така нареченият обор във Витлеем не е постройка, а естествена пещера в Юдейската пустиня, разширена от човешка ръка. Намирала се е малко извън града. Лазар и сестрите му Марта и Мария Магдалена след смъртта на родителите си са разделили наследството си, състоящо се от обширни имения в цялата страна. Марта е продала и дарила нейната част и е живяла в малка къщичка в имота на брат си във Витания. Мария Магдалена до промяната (излекуването) си е обитавала имението си в Магдала, което е било много пищно, с многобройни зали и стаи и два вътрешни двора (атриума), с персонал от градинари, лозари и пастири.
Народът на Израел не се е смесвал с представители на други народи. Това в предхристиянски времена не е и било възможно, защото програмата за запазване на чистата кръвна линия е живяла по естествен начин в душите на хората. Въпреки това в последните двеста-триста години преди идването на Христос тази душевна нагласа все повече е изчезвала и хората са започвали да се смесват с окупаторите. Но въпреки това дванадесетте племена все още са били различими едно от друго по характерните си външни белези. 12те племена, произлезли от 12те сина на Яков са: Рубен, Симеон, Леви, Юда, Исахар, Себулон, Йосиф, Вениамин, Дан, Нафтали, Гад и Асер. Представителите на рода на Рубен са били с особено тъмна кожа, гъста черна коса и силно тяло. Леви са били винаги много ниски, а представителите на Вениамин са били високи, слаби и с фини крайници. Гад са били със светла кожа и къдрава, блестяща рижа коса. В Поврата на времената те не са живеели вече в първоначалните си територии на 12те сина на Яков и са се били смесили помежду си. За разлика от други области в Палестина, в Галилея смесването е било особено силно - не само между отделните еврейски племена, но и с нееврейски. Особено по времето на господството на селевкидите са се смесвали с представители на прозелитите - бивши езичници от нееврейски произход, живеещи от няколко века в Палестина и приели еврейската вяра. Оттам идва и известният въпрос на садукеите и фарисеите за Исус от Назарет - "Може ли да излезе нещо добро от Галилея?" Тъй като пророците са свързвали раждането на Месията с дома на цар Давид от Юдиното коляно във Витлеем, садукеите и фарисеите не са искали да приемат Исус от Назарет в Галилея като потенциален спасител на еврейския народ. Те не са знаели или не са искали да знаят, че той действително е бил от дома на цар Давид и е бил роден във Витлеем.”
Търсене
За този блог
Гласове: 6194
