Из статия на антропософа Валтер Йоханес Щайн, публикувана в списанието “The Modern Mystic“, брой 1, 1938 год.

“Граф Сен-Жермен никога не посочвал произхода, гражданството или датата си на раждане. Но той винаги се самоопределял като човек, който живее на земята от стотици години - макар и понякога в различни тела. Ако прочетем изказванията му по този въпрос, можем да стигнем до извода, че той е искал да води живот, сравним с живота на онзи апостол, за когото Христос казва, че трябва да носи духа Му до Неговото Пришествие. Апостол Петър, който не разбрал това, попитал Христос какво ще стане с Йоан.   Ученикът, “когото Христос обичаше” - Йоан Богослов, явил се по-късно като Християн Розенкройц и в последствие като граф Сен-Жермен, е бил избран да ходи дотогава по земята, докато планетните сфери се проникнат напълно от Христовата любов и хората видят, че тази всеобхватна любов е откровението на повторното появяване на Христос - “Него като видя, Петър дума на Иисуса: Господи, а тоя - какво? Иисус му казва: ако искам да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е?”(евангелие от Йоан, гл.21)   Както знаем, след тези думи на Христос апостолите разговарят помежду си и смятат, че този ученик няма да умре. Но Йоан сам пише в евангелието си:” а Иисус му не рече че няма да умре; но; Ако искам да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е?”. Това значи, “Ако аз го определя да пренесе духа до моето завръщане, то нека това да не пречи на твоя път”.   

Който е в състояние да разбере тези думи, той ще разбере и живота на Сен-Жермен. Граф Сен-Жермен се е смятал за човек, който трябва да “пренесе” духа. Когато веднъж наблюдава образа на Христос в Париж, той възкликва: “Не мога да повярвам колко много този портрет прилича на Христос, какъвто Го познавах! Така изглеждаше Той наистина!” Той бил толкова развълнуван от спомена, че започнал да разказва на присъстващите историята на Исусовия живот. Един от слушателите попитал невярващо дали Сен-Жермен говори сериозно. “О да”,  отговорил той, напълно съм сериозен”.    Друг свидетел разказва: “Той ни описа събитията толкова живо, че ние имахме чувството, че също се намираме там и сме действителни свидетели на онези събития” (из писмо от 6. октомври 1783, изпратено от Версай в Берлин). И при други поводи Сен-Жермен е разказвал, че е познавал Исус Христос, както си спомня барон фон Глайхен. “Той бил най-благородният човек на времето си, необикновено добър и самопожертователен. Той - Сен-Жермен - е предупреждаеал Исус за голямата опасност, надвиснала над Него”.   

Ако вземем насериозно тази забележка, ще ни стане ясно, за какво се отнася тя. Както разказва евангелието, непосредствено след възкресяването на Лазар Исус е преследван от първосвещениците. Това станало не само заради възкресението на Лазар, а защото то било извършено публично. За пазителите на мистериите Исус бил предател, защото извършвал ритуалите пред хората. Затова те решили Той да умре. Възкресеният от Христос Лазар е Йоан Богослов, който по-късно написва евангелието на Йоан. Според Йоан Златоуст Йоан е присъствал и при възкресението на момчето от Наин, което също се случило пред хората. Сен-Жермен е имал предвид тези събития, говорейки за предупреждението, което е отправил към Исус за опасността от тази публичност.   Той е живял също и по време на Никейския събор и е станал причина да се обявят за светици Дева Мария, Анна и Елисавета... Сен-Жермен се появява в историята винаги, за да импулсира световното развитие в духа на любовта. Затова непрекъснато го откриваме като посредник между враждуващи сили. Не случайно и светът го разглежда като “дипломат”. Но Сен-Жермен заслужава много по-висока оценка. Той иска да е верен приятел на човечеството, който никога не го оставя в беда. Чувствал се е по-тясно свързан с тази си задача, отколкото със своя аз. който само е бил незначим носител на реалния дух. Затова не е чудно, че тази изключителна личност не може да бъде оценена задоволително. И все пак както в различни мемоари, така и в исторически документи се намират указания за неговото съществуване. Със сигурност той не е бил измамник. Само хора, не съзнаващи прогресивния еволюционен принцип, са могли да поискат да разрушат делото му. Понякога той изчезвал временно от официалната история, но после се появявал пак. Често действал анонимно...   В книгата “Виенски мемоари” на Франц Грефер се казва, че Сен-Жермен разказвал, че самият той е научил Тацит на неговия стил. От същия автор научаваме, че Сен-Жермен предложил да спаси Ян Хус, преди да бъде изгорен на кладата през 1415 година. Той стоял на смъртното ложе на астролога Галеоти, който бил негов приятел. Освен това научил Орлеанската дева да пише (около 1429 г.) и представил Шекспир на кралица Елизабет, за което драматургът му благодарил. Познавал Мария Стюарт още преди тя да напусне Франция (15. август 1561 г.)...   Това са само някои от неговите собствени свидетелства - доста многобройни и от различни източници, които трудно бихме причислили към неблагонадеждните.”