по материали от вестник “Тагесшпигел”    

Миналата година в Германия гръмна шумен скандал около най-известната фирма  за онлайн-търговия “Амазон”. Разследване на телевизията ЦДФ и вестник “Виртшафтсвохе” установи, че “Амазон” непрекъснато унищожава редовна стока, върната от клиентите, като прахосмукачки, миялни машини, компютри. Скандалът става огромен след предаване, в което една служителка на специалния отдел разказва как ежеднево трябвало да слага  стоки за над 23000 евро в контейнера, предназначен за унищожаване. На смяна са били бракувани средно по 13 големи електроуреда, например перални или миялни машини, а в някои дни по 15 матрака, разказва служителката. Всички стоки били нови и имали съвсем незначителни недостатъци, като малки драскотини, но били работещи. Специална компютърна програма й посочвала кои стоки трябва да се унищожат.    

“Амазон” не отрича тази порочна практика, но твърди, че се “ангажирали да избягват изхвърлянето на стоки, подобрявали постоянно прогнозата за търсенето, за да намалят броя на непродадената стока”. Но бивши служители на фирмата разказват за съвсем друга практика. “Всичко, което не е съвсем перфектно, се унищожава”, казва Норберт Фалер, бивш служител на “Амазон” в Кобленц. При него редовно се унищожавали сезонни артикули, парфюми и козметика. Това излизало на фирмата по-евтино, отколкото рециклирането и оползотворяването на върнатите стоки като суровина. “Амазон” освен че продава собствени продукти, служи и като платформа за външни търговци, които могат да използват цялата логистика на фирмата. На кубик метър и месец “Амазон” събира по 26 евро такса за лагеруване от външните търговци, по Коледа сумата стига даже до 36 евро. Ако продуктите стоят повече от шест месеца в някой от огромните складове на компанията, се дължат 500 евро на кубик метър, при повече от година - 1000 евро. За да избегнат тези такси, търговците могат да се отърват от “проблемната стока” с едно кликване, като тя се унищожава. На брой се дължат десет цента, докато обратното изпращане на стока от страна на клиента (т.нар. “ретур”) струва 25 цента на брой.   Разглезените консуматори връщат ежедневно стока за милиони. Макар да има алгоритми, прогнозиращи колко ще поръчат те, за да не се трупа прекалено много стока в складовете, явно програмата не е толкова съвършена. Много клиенти поръчват стоки само за да ги разгледат и ги връщат със следи от употреба. Например човек си поръчва четири навигационни системи, три часовника за фитнес, ползва всичките по един-два дни и връща ненужните. Но върнатите продукти не отиват повече в склада, за да зарадват някой друг клиент. Те се унищожават, даже и да не са разопаковани! Така се прахосват ценни ресурси, с които биха могли да се обзаведат цели села и градове в Африка. Затова и фирмата “Амазон” бива критикувана от немското правителство, което смята, че такова прахосване на ресурси е безотговорно. Клиентите не очакват, че стоките, които връщат, ще бъдат унищожени. На служителите е забранено да дават обяснения за случая. Във Франция вече има закон, според който търговците на едро нямат право да изхвърлят непродадени хранителни стоки. Обсъжда се дори да се въведе задължението за дарение даже и за непродадено облекло.   В Америка има многобройни фирми, занимаващи се с логистиката на връщане на потребителски продукти. 1,80 млрд. кг отпадъци годишно се натрупват в САЩ от тази логистика на върнатите стоки. Щетите, нанесени на природата от това, че стремежът за печалба на търговците води до презапасяване със стоки, не могат да бъдат изчислени. Към тях се добавя разхищението на ресурси (ценни метали, дървесина и под.) , разхищението на работна сила, излишният транспорт (вкл. замърсяване на въздуха с изгорели газове, задръстванията по магистралите и пр). Потреблението на все повече стоки се стимулира с всевъзможни трикове, освен агресивната реклама. Сервизи за поправка на телевизори, печки, перални, хладилници вече почти няма, така че клиентите са принудени даже и при дребна повреда да закупят нов уред. Например принтерите са така разчетени, че след определен брой разпечатани страници уредът престава да работи и е необходимо да се купи нов. Това, което предлага “Амазон”, е на практика целият асортимент на произведеното от човека в наши дни. Може би само атомни бомби не могат да се поръчат на страницата им. И понеже заплатите на служителите са мизерни, стоките в “Амазон” се предлагат на цена, много по-ниска от тази в магазина. Това кара хората да поръчват все повече и повече продукти при тях. Клиентите отиват в специализирания магазина само за да разгледат нов продукт, да пробват последния модел маратонки, да ползват безплатната консултация на продавача. След това си поръчват избраната стока в “Амазон”. Така без да знаят, стават съучастници в ненормалната практика на разхищение на американската компания.  

Откъс от непубликуваната лекция на Рудолф Щайнер “Дълбоките импулси за развитието на човечеството” от 12 юни 1917, Хановер  

От 1413 година ние се намираме в епохата, в която човечеството е способно на развитие от само себе си само до 28 години, а днес вече сме слезли до 27 години. От това Вие, скъпи приятели, виждате, че духовната наука не е възникнала от някакво настроение или пропаганден подтик, а защото човекът в наше време просто не може да се развива повече от само себе си след навършването на 27 години. Това, което трябва да се развие след тази възраст, душата трябва да пренесе в собствени вътрешни импулси от духовния свят. Тялото вече не може да подсигури по-нататъшното развитие. И антропософски ориентираната духовна наука има задачата да доведе душите отвъд това развитие, което произтича от собствената телесност. Това е една от тайните на нашето време. Който не се опита да разбере духовната наука, пък било то и само с разума си, без да преживее вътрешно развитие, ще си остане на 27 години. Отвъд тази граница днес може да се премине само чрез духовно развитие. Това е много значимо, скъпи приятели, това е нещо невероятно. Когато загадките на съвремието тежат върху някого, когато той иска да знае какво ще се случи и какво трябва да се случи, когато търси отговор на въпроса каква е целта на духовната наука и как тя бива пораждана от интересите и импулсите на съвремието, тогава той трябва да погледне водещите хора, които задават тенденциите, например в днешното време. По-подробно разглеждане днес не е възможно поради липсата на свободна преса. Затова нека изберем друг пример. Говорил съм в други цикли за това какво се е случило преди войната (Първата световна война), когато чувствата, породили тази война, още не бяха разпалени в хората. Още тогава се спрях на някои личности по днешния начин. Трябваше да се запитам в кои личности ясно се вижда, че човечеството не може да стане по-възрастно от 27 години, ако не потърси духовния импулс. И така намерих един типичен пример в лицето на американския президент Удроу Уилсън. Той спада към хората, които не могат да остареят повече от 27 години, даже и да станат на 100. Защото той възприема в себе си само това, което човечеството получава автоматично. Виждате ли, затова един такъв човек изпраща велики идеи в света, от които човек може да получи душевно-духовно удовлетворение, но това все пак са незрели идеи. Тези хора не достигат даже и до 35 годишна възраст, което е средата на живота, те си остават на 27, това са момчешки идеи. Човечеството проспива факта, че такива идеи (като на Уилсон) не са по-стари от 27 години, защото не може да приеме, че човекът, заемащ един от най-влиятелните постове в света, ни дава отговора на загадката защо изпраща към света само абстрактни, високопарни, добре звучащи думи без връзка с реалността. Това е така защото неговите идеи са на 27 години, затова и не могат да намерят път към действителността. Човекът, който днес седи на най-важния пост, изрече всички свои тиради, говорещи за свобода на народите и тем подобни. Така на човечеството се дават красиви, идейни слова, които звучат в ушите на хората така, че те си казват: "Той е идеалист, има добри идеи”. Но днес, скъпи приятели, не е важно да имаме красиви идеи, а идеи, които могат да станат реалност, които наистина имат силата да действат в живота. Не е важно някой да има идеи как да обезпечи мира и след това да издаде манифест, с който да произведе след няколко семици война в собствената си страна. Има голяма разлика между красотата, логиката, идеализма на идеите и действителността на идеите. Затова в моята последна книга (СС “За човешките загадки”) посочих ясно, че днес не можем само да имаме красиви идеи и да изпитваме някакво задоволство от тях, а с идеите трябва да слезем в действителността, да имаме идеи, които са практически приложими в живота, могат да се реализират и да действат със сила в реалността. Точно най-незрелите идеи днес са красивите. Искам да ви дам един банален пример. Чуваме да се казва: “О, ние живеем във време на духовен прелом, тази война ще донесе съвсем ново време. В бъдеще няма да е както досега, а най-работливият човек ще бъде поставен на правилното място. Какви красиви идеи, направо с мед да ги намажеш! Ако обаче “най-работливият” е случайно собственият зет или племенник, то тази красива идея не струва пет пари."