Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Тук ще публикувам откъси от непреведените книги на Рудолф Щайнер, както и други тематично свързани материали, неизвестни у нас.
Автор: anthroposophie Категория: История
Прочетен: 823902 Постинги: 458 Коментари: 15
Постинги в блога от 23.01.2019 г.
Статия на Томас Майер от списание “Europдer“    

В писмо до Елиза фон Молтке от 28. май 1919 Рудолф Щайнер поставя разтърсваща диагноза на състоянието на на духовните членове на съвременниците си. Непосредствен повод за думите му е повторният опит да събуди разбиране за необходимостта от тричленния социален организъм. Според Щайнер слушателите “били способни да възприемат нещата само до нивото на изреченията, с които са свикнали от 30 години.” Диагнозата му гласи: “Втвърдени мозъци, парализирано етерно тяло, празно астрално тяло, напълно затъпял аз - това е визитната картичка на съвременния човек”.   

Важно е да анализираме тази диагноза, която днес е валидна още повече, за да намерим причините за болестта и съответната терапия на духовните тела на човека. Тук ще се опитаме да направим това по отношение на “парализираното етерно тяло”.  

По различни поводи Рудолф Щайнер е говорил за връзката на етерното тяло с пентаграма (напр. в лекцията от 13.9.1907 и 26.12.1907 в СС 100 или в езотеричния урок от 29. 11. 1907 в СС 264.). Формата на пентаграма е статичният израз на петте динамични силови потока, които пронизват етерното тяло. Тези потоци преминават по определен начин и в определена посока, излизайки от точката между очите и връщайки се пак към нея:

image

Щайнер назовава петорните силови потоци, изразяващи се чрез пентаграма, “един вид костна система на етерното тяло”. Оттук става ясно, че важен фактор за здравето на етерното тяло е хармоничното съчетание на тези потоци. Петте етерни потока не произлизат от самото етерно тяло, а навлизат в него от мировия етер. Това означава, че етерната “костна система” е свързана със заобикалящия ни етер, от който тя приема определени влияния.   

От друга страна духовната наука антропософия обръща внимание на факта, че етерното тяло от няколко века насам започва да се разхлабва, което е окултно-физиологичното условие за появата на новото ясновидство. В следствие на това разхлабване етерната “костна система” става по-чувствителна за околните духовни влияния. Тези влияния могат да бъдат стимулиращи или спъващи и в бъдеще човек ще трябва да ги разпознава и разграничава все повече, за да не е изложен на тях без участието на волята си.  

Един важен пример за разхлабването на етерното тяло и повишаването на неговата чувствителност към духовните въздействия и същества откриваме в Гьотевия “Фауст”. Рудолф Щайнер обръща внимание върху факта, че етерното тяло на Гьоте е било разхлабено от болестта, която за малко небго погубва в Лайпциг. До края на живота му то останало разхлабено, поради което Гьоте е бил особено възприемчив към свръхсетивни влияния (вж. лекцията от 5.11.1916 в СС 172).  

В сцената в кабинета на Фауст Гьоте описва как Фауст се запознава с Мефистофел. Как последният влиза във Фаустовото поле на съзнание? Той сам  издава тайната на проникването си, когато след сключения пакт иска да напусне Фауст, но отначало изходът му е затворен. Той посочва пентаграма върху прага на дома на Фауст. Докато домът съответства на физическата организация, пентаграмът на прага показва, че връзката на етерното тяло с физическото е разхлабена. “Нима те пентаграмата смущава?”, пита Фауст, който още не разбира, а Мефистофел му отговаря:

“Разгледай я добре, не е тя дочертана  и оня ъгъл най-открая там  навън отворен е едвам.”  

През този отвор Мефистофел навлиза в съзнанието на Фауст и през него трябва да излезе. Върхът на пентаграма, насочен навътре, тоест към физическото тяло на Фауст, обаче е затворен и Мефистофел не може да излезе. Затова трябва да бъде отворен. Това прави зъбът на плъха (“А тук магията веднага ще разбие на някой плъх зъбът”) и Мефистофел може да мине през новия отвор и да стигне до стария, който трябва да използва съгласно “закона”. Не само етерното тяло на Фауст е разхлабено и по този начин открито за духа, но то има неправилен отвор, което Фауст не съзнава. Плъхът прави още един отвор, така че Мефистофел може да влиза и излиза, когато поиска, както показват и следващите сцени.  

Поетично-интуитивната дарба на Гьоте разкрива тук една даденост с два пластта, на която в бъдеще ще се отдава все повече внимание -  етерното тяло трябва да е отворено за духовни влияния и същества, ако те трябва да бъдат разпознати, но това трябва да става под контрола на човека - етерното тяло трябва да остава неувредено. При Фауст отначало не е така. При него на определено място има пукнатина, а към нея се добавя още една. През такива несъзнателно създадени отвори в човешкото етерно тяло могат да се вмъкват същества, които са вредни за човека, ако той не може да ги разпознава. Това е механизмът и на всички видове обсебености от всевъзможни същества. Само защото Фауст поначало е човек, стремящ се към познание и азът му е във висша степен буден, той може с времето да трансформира проникването на Мефистофел в нещо добро. Най-напред той опознава все по-добре духа, дошъл първоначално като неканен гост и по този начин изпълнява част от основната задача на нашата пета културна епоха.   

За да може етерното тяло да се отваря по начин, който човекът контролира все повече и повече, трябва да го пазим здраво, защото това е основата на  здравото физическо тяло. Можем да си зададем въпроса дали и днес не се срещат много хора, с несъзнателно отворени етерни тела, увредени от определени влияния. Такива хора, без да знаят, биват използвани от определени свръхсетивни сили и се парализира етерното им тяло. Това са най-вече ариманичните духове. На тях не бива да им се предоставят отворени пентаграми, в които е прекъснато течението на силовите потоци. Тези ариманични духове действат преди всичко чрез интелекта, който отрича духа, чрез всякакъв вид механично мислене, което днес особено се стимулира от изкуствения интелект, носен от електромагнитните вълни. Етерното тяло трябва от една страна да бъде разхлабено и така да стане чувствително към духа, иначе не е възможно да се разпознаят свръхсетивните същества, към които спада и Мефистофел-Ариман. От друга страна етерното тяло трябва да остане обособено в себе си, което се постига например чрез медитации върху пентаграма или чрез упражнения-движения на петте потока, изпълнени мислено или с тялото.* Така няма да има отворени върхове, през които в човешката организация да се вмъкват неканени гости.   

Такава съзнателна работа върху етерното тяло е не само мощна защита срещу неканени духовни натрапници, но и добро и необходимо средство за оживяване на мисленето, което произлиза от “парализираното” етерно тяло. Само такова мислене може да обхване по правилен начин духовните понятия...  

Друго средство за усилване на етерното тяло откъм душевно-духовната страна е уважаването и почитането на съответния обект на познание. В лекциите на Щайнер това е едно от главните упражнения. Към тази способност за почитане на истината се обръщат книгата-наръчник за посвещение “Как се постигат познания за висшите светове” и главата “Пътят на пизнанието” на  “Теософия”. Чрез осъзнаването на петорната организация на етерните потоци се консолидира етерното тяло, а чрез почитане на истината и познанието се създават условия за здравословно врастване в духовния свят. Ако обаче етерното тяло е “парализирано” или непрекъснато отворено на един или няколко върха, то от това могат да се получат или никакви, или изкривени форми на свръхсетивно познание.  

  * Такива упражнения дава и Учителят Беинса Дуно. “Завета на цветните лъчи на светлината” е мощно средство за работа върху етерното тяло, особено ако е придружено с осмислянето, което идва от антропософията.  
Категория: Други
Прочетен: 840 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 23.01.2019 21:54
Търсене

За този блог
Автор: anthroposophie
Категория: История
Прочетен: 823902
Постинги: 458
Коментари: 15
Гласове: 6141
Календар
«  Януари, 2019  >>
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031