Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Тук ще публикувам откъси от непреведените книги на Рудолф Щайнер, както и други тематично свързани материали, неизвестни у нас.
Автор: anthroposophie Категория: История
Прочетен: 819453 Постинги: 456 Коментари: 15
Постинги в блога от Януари, 2020 г.
От последното издание на седмичника “Цайт” научаваме любопитната новина, че един ден преди Коледа в Патентната служба на ЕС за интелектуална собственост е постъпила молба номер 018171380 за патентна защита на названието “Fridays for Future“. Така разбираме, че Грета Тунберг, или по-точно кукловодите зад неяса предприели действия да обявят названието на петъчните масови стачки на ученици и младежи за противодействие на климатичните промени Fridays for Future за запазена марка като “Кока Кола" (вж. тук:

https://www.zeit.de/wirtschaft/2020-01/greta-thunberg-fridays-for-future-foundation-climate-protection). 

Вносител на молбата според вестника била неизвестната досега фондация Stiftelsen „The Greta Thunberg and Beata Ernman Foundation” със седалище в Стокхолм. На въпроса на журналист за новоучредената фондация говорител на стачкуващата ученичка обяснил, че фондацията била основана от Грета и нейното семейство с цел “да се насърчават екологичната, климатична и социална устойчивост, както и психичното здраве” и тя била “важно средство за прозрачно даряване на пари”.

Интересното е, че според “Цайт” и друга една активистка от кръга на Грета се опитвала едновременно с нея да получи лиценз върхи името Fridays for Future. Това е Джанин О”Кийф, пенсионирана австралийка, живееща в Швеция, която се занимавала на доброволни начала с интернет-изявите на Грета. В молбата си Джанин претендирала за маркова защита на името за “раници, шапки и други продукти”. Но с тези продукти нямало да се печелят пари, в никакъв случай! Така щяло да се предпази названието Fridays for Future от злоупотреби. 

Не знам защо, но във връзка с Грета винаги се сещам за следните думи на Рудолф Щайнер за Ариман: 

“Ариман е дух на лъжата, който като фокусник залъгва хората с илюзии, но действа заедно с духовните си събратя в един духовен свят. Ала самият той не е илюзия, о не! Илюзия е това, което под негово влияние ловко жонглира пред духовния взор на човека” (лекция от 1.1.1909, СС 107).

Та и днешната новина е поредното доказателство, че климатичните стачки със стотици хиляди участници по цял свят не са дело само на една ученичка с крехка физика и синдром на Аспергер, изплашена за бъдещето си.

Наскоро стана известен и друг любопитен факт - заради бъг във “Фейсбук” за кратко време е било възможно всеки да види кой пише от името на даден потребител. Така се разбрало, че постове от профила на Грета са пускали не само баща й Сванте, но и някой си Адарш Пратхап, индийски делегат в секретариата за климатичните промени на ООН, вж. тук: 

https://www.mmnews.de/vermischtes/137457-enthuellt-die-ghostwriter-von-greta

Знаем вече за участието на шведския бизнесмен Ингмар Ренцхог и неговата медийна платформа “We don‘t have time“ в Гретината стачка още от самото й начало. Откриването на публичните изяви на Грета беше стиковано и с излизането на пазара на биографична книга за нея, написана от майка й Малена Ернман. Книгата светкавично беше преведена на много езици, за да се запознаят колкото може повече хора с момичето. Преди миналата Коледа, във времето, когато всеки купува подаръци за близките си, бяха издадени и няколко други книги с участието на Грета и нейното семейство. Както се казва, климатът си е климат, бизнесът си е бизнес.

Категория: История
Прочетен: 836 Коментари: 0 Гласове: 7
Последна промяна: 29.01.2020 16:20

Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 25. юни 1922 в Дорнах и включена в СС 213 „Човешки въпроси и мирови отговори” (По същия въпрос срв. и лекциите от 2.10.1913 и 10.12.1913 в СС 148):

Съвременният човек, при когото е школувано само материалистичното съзнание, представя всичко единствено като физическо явление. Той казва: “Съществуват слънчеви затъмнения. Слънчевото затъмнение възниква, когато Луната застане между Земята и Слънцето и намирайки се пред слънчевите лъчи, затъмнява Слънцето.” Това е физическото обяснение. Когато тук имаме светлина, а тук - око и аз държа ръката си отпред, то светлината се затъмнява – ето едно чисто пространствено обяснение. Но именно на това ниво остава съвременното съзнание. Ние трябва пак да проправим път към познанието на такива явления, които не се случват всеки ден, обаче наистина притежават духовен аспект.

При слънчевото затъмнение в променените условия на тази част на Земята, в която то се случва, става нещо по-различно, отколкото когато няма затъмнение. Ако знаем, че слънчевите лъчи проникват към нас, а лъчитеизлъчени от волята, се устремяват насреща към Слънцето, то ще можем да си представим и как едно слънчево затъмнение има определено влияние върху тези лъчи на волята, които са духовни. Светлинните лъчи биват задържани от Луната, това е чисто физически процес. Волевите лъчи не могат да бъдат задържани от физическата материя на Луната. Те се излъчват в мрака и настъпва време, макар и кратко, в което това, което на Земята е волево, се излъчва по друг начин в мировото пространство, отколкото ако няма слънчево затъмнение. Физическата страна на слънчевата светлина се свързва иначе винаги с изпратените волеви лъчи. В този случай излъчените волеви лъчи се разпространяват, без нещо да ги спира, като сноп от лъчи в мировото пространство.

Древните посветени са знаели, че в такива случаи в мировото пространство отива всичко, което човекът таи в себе си като необуздана воля, необуздани инстинкти и страсти. Те са обяснявали на своите ученици как при обикновените условия онова, което злата воля на хората излъчва в мировото пространство, се изгаря по определен начин от слънчевите лъчи, така че да пакости на самия човек, но да не причинява вреда в космоса. При слънчевото затъмнение обаче има възможност лошотията на Земята да се разпространи във всички части на всемира. Тук е налице историческо събитие, което има изцяло духовно съдържание.

За лунното затъмнение съвременното съзнание обяснява, че тогава Земята се намира между Слънцето и Луната, затова виждаме сянката на Земята върху Луната. Това е едно физическо обяснение. Но древният посветен и тук е знаел, че в основата на явлението лежи нещо духовно, че когато Луната е затъмена, мислите се излъчват надолу през тъмнината и следователно имат по-дълбока връзка с подсъзнанието на човека, отколкото със съзнанието. И често древните посветени са казвали в притчи на своите ученици – превеждам на съвременен език: “Мечтателните натури се разхожда по пълнолуние, но онези хора, които не искат да възприемат добрите мисли, а мислите на Дявола от космоса, се разхождат, когато има лунно затъмнение.”

Тук пак се приближаваме до духовната страна на едно физическо явление. Ние не можем да възприемем тези неща в старата форма, това би довело до суеверие, но трябва пак да започнем да виждаме и духовното в отделни важни световни събития. Защото повтарящите се слънчеви и лунни затъмнения са наистина един вид “противоположни вентили”. Вентили се поставят, за да не стане авария и да се отворят, когато е необходимо, напр. за да се изпусне пара. 

Тези вентили, които действат в мировите събития под формата на слънчеви и лунни затъмнения, служат именно за тази цел - слънчевото затъмнение служи, за да може това, което се разпространява като лошотия по Земята, да бъде изнесено по луциферичен начин в мировото пространство и там да причинява беди, а лунното затъмнение - за да могат към хората, които особено настоятелно искат да бъдат обсебени от зли мисли, да дойдат злите мисли на космоса. Такова нещо не се прави съзнателно, но нещата са реални - толкова реални, колкото привличането на магнита от железни частици. Това са сили, който действат в космоса точно както силите, които днес изследваме в клиниката или в химическата и физическата  лаборатория.  

Категория: История
Прочетен: 1017 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 29.01.2020 13:02
Във връзка с природните катаклизми, случили се напоследък в различни части на Земята - пожарите в Австралия, изригването на вулкан във Филипините, земетресението в Турция - е хубаво да си припомним какво е казал по темата Рудолф Щайнер (срв. също и поста от 25. декември 2018 в този блог).  

Из лекция, изнесена на 17. януари 1909 в Пфорцхайм (CC 108 „ Отговор на мировите и жизнените въпроси чрез антропософията”):

Ако погледнем назад към времето, в което човекът все още е бил духовно същество и твърдите елементи не са били кристализирали, ще видим, че тогава между природните сили и човечеството не е царяло днешното разделение. В онази епоха, когато Земята още е била проникната от водния елемент, те са били в много по-голяма близост. Когато Земята е била по-мека, а човекът по-духовен, отколкото е днес, неговото мислене и чувства са оказвали влияние върху природните сили. Ако погледнем към времето преди Атлантида, ще установим следното: Тъй като човешката воля станала зла, тя започнала да упражнява съвсем конкретно влияние върху огъня и в един момент голяма част от Земята загинала, тъй като поради Луциферовото влияние, на което иначе човекът дължи своята свобода и самостоятелност, хората развили зли инстинкти. Значи това, което наричаме природни сили, в атлантската епоха било свързано с чувствата на хората. След като хората, тъй да се каже, станали самостоятелни заради влиянието на Луцифер, на тях им била отнета възможността да въздействат върху природните сили чрез своята воля. Постепенно човекът бил лишен от влияние върху природните сили. Забулването на духовния свят за човешкия взор върви успоредно с влиянието на Ариман. Ако човекът все още можеше да вижда духовния свят, той щеше да е способен да въздейства на природните сили. На отделния човек тази възможност е била отнета, но не и на човечеството като цяло.  

Отделният човек и днес наистина има много малко пряко влияние върху природните сили, затова пък такова има човечеството като цяло и ако го поставим пред погледа си, ще видим, че наред с кармата на отделния човек съществува и карма на цялата Земя, на целокупното човечество на Земята. Това е последица от факта, че веднъж е имало луциферично и веднъж ариманично влияние. Защото съществото, което наричаме Ариман, се намира в тайнствена връзка с огнените стихии на Земята, които са се отдръпнали от непосредственото влияние на отделния човекТези огнени стихии са жизнен елемент на ариманичните духове и чрез влиянието на Ариман цялостната карма на човешкия род е свързана по определен начин с кармата на Ариман. Когато в човешкото развитие навлязат определени душевни убеждения и събития, тогава отново се проявява връзката между хората и Ариман и това, което човекът някога сам е владеел - въздействието върху природните събития - днес става чрез Ариман и неговите духовни събратя. Винаги, когато Ариман се помръдне, това ни говори не друго, а именно че в историята на човечеството раздвижването му е било предхождано от нещо, което е привлякло Ариман, което го е накарало да буйства и беснее. В душите на хората става нещо, например една голяма част от тях са подвластни на материализма. Това води до там, че Ариман може да се размърда в своя елемент, може да има свой жизнен елемент, защото той предпочита хората да са материалисти, а не да станат одухотворени. Ариман събужда бури, изригвания на вулкани и земетресения. Тук пак имаме нещо, в което виждаме как природата и духът са свързани. Нищо не се случва на Земята, което да няма връзка с духа. С добрите и злите си дела нашата душа е свързана със случващото се на Земята. Когато наказвайки ни, Земята бушува в земетресения, не бива да казваме, че това зависи от кармата на отделните хора, то е карма на целокупното човечество. Всеки може да се вслуша в сърцето си и да каже: това е и моя лична карма, тук отделният човек трябваше да загине, защото именно на това място се отвори вентилът на Земята. В бъдеще той ще бъде овъзмезден.   

Човекът с материалистичен мироглед ще каже, че това е суеверие, но той не знае колко детински говори. Както цветето не расте без духовна почва, без да е израз на дух и душа, така няма и земетресение или избухване на вулкан без духовна почва, без духовна причина. Както казах, по отношение на кармата това важи за целия човешки живот.  
Категория: История
Прочетен: 1038 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 26.01.2020 12:09
В рамките на световния икономически форум в Давос и тази година милиардерът Джордж Сорос вчера е организирал частна вечеря, на която е произнесъл реч. За съдържанието й може да се прочете напр. тук: https://www.epochtimes.de/politik/welt/soros-spricht-in-davos-klimawandel-bedroht-das-ueberleben-unserer-zivilisation-a3133978.html  

За разлика от предни години, когато при изявите си в Давос Сорос е говорил срещу един главен враг, този път той предприема атака срещу Тръмп, президентите на Китай Си Дзинпин, Бразилия Жаир Болсонаро и Индия Нарендра Моди, както и срещу бившия италиански вътрешен министър Матео Салвини. Изненадващо Сорос поставя в редицата на враговете си и “Фейсбук”, макар че е (или поне доскоро беше) техен акционер. Всички изредени политици са врагове на неговото “Отворено общество” (у нас сполучливо наричано “отровено общество”), което според Сорос е радетел за “икономическия и социален ред, оформен от свободата, върховенството на закона и свободното движение.“  

В средата на миналата година милиардерът все още се е надявал, че ще има връщане към “повече международно сътрудничество”. "Но моите надежди потънаха в края на годината”, скърби той и квалифицира Доналд Тръмп като "мошеник и най-краен нарцисист". Сорос смята, че Тръмп ще сключи „един вид неформално“ споразумение с “Фейсбук”, като фирмата ще сътрудничи за преизбирането му, а Тръмп ще работи за защита на “Фейсбук”.

Говори се, че Сорос е загубил много пари заради това, че не Хилари Клинтън, а Тръмп спечели миналите избори в САЩ и не иска да допусне да се случи подобно нещо пак. Затова можем да очакваме още по-голям натиск върху Марк Цукърбърг за налагане на тотален контрол върху съдържанието на постовете във “Фейсбук”. Той вече донякъде е налице, напр. със задължението всички профили да бъдат с истинските имена и телефонни номера на потребителите.  В Германия някои адвокати са установили, че това противоречи на законите на страната, но кой ги пита?

Ала най-голямата заплаха за Сорос не е Тръмп, а климатичните промени. За него те са “още по-голяма криза от заплахата за отвореното общество” и застрашават “оцеляването на нашата цивилизация”. “Като се имат предвид климатичното бедствено положение и безредиците по цял свят, не е преувеличено да се каже, че следващите няколко години са решаващи за съдбата на света”, тревожи се Сорос.

Че има безредици по света, има, но те често са непряко причинени именно от милиардера с помощта на финансираните от него многобройни мозъчни тръстове - НПОта, фондации, университети. Сорос има участие в мигрантската криза, украинския “Майдан”, “Арабската пролет” в редица страни. Говори се, че и движението “Окупирай Уолстрийт” също е получавало пари от него. Зад финансирането на такива проекти стои прозрачната цел да бъдат приведени в състояние на хаос и отслабени независимите държави, които не играят по свирката на Сорос и духовните сили, на които той е проводник. В Германия чрез обсъжданите (а някои вече и влезли в сила) закони за ограничаване на емисиите на въглеродния диоксид, като например данък “климат” върху цената на самолетните билети, месото и месните продукти и под. се цели ограничаване на финансовата независимост и личната свобода на хората. Сорос е заинтересуван от климатичната истерия, защото той, както и Ал Гор са инвестирали в сертификати за въглеродни емисии, с които се търгува и спекулира на борсата, вж. тук https://www.handelsblatt.com/finanzen/anlagestrategie/zertifikate/nachrichten/emissionszertifikate-das-milliardengeschaeft-mit-dem-abgashandel/3531832-all.html?ticket=ST-1255797-uABcTcgVwLQSBSSMfd1f-ap3

От речта на Сорос става ясно обаче и нещо друго, което е по-важно - финасовият спекулант е забелязал как светът на места се изплъзва от това, което задкулисието беше запланувало. Той съзира възможност да въздейства на хората чрез световните младежки движения против климатичните промени, инициирани от Грета Тунберг, която също е манипулирана.

Сорос казал на вчерашната сбирка в Давос, че “днешната младеж може би е намерила начин да се противопостави на националните диктатури”, като дава пример с “движението на сардините” в Италия, противопоставящо се на Матео Салвини. За милиардера това било “мощно проевропейско движение, което се бори за едно отворено общество”.

И тук стигаме до най-важното - Сорос смятал да дари един милиард долара, които да бъдат инвестирани в образователна мрежа от университети по целия свят - Open Society University, съкратено OSUN. Целта им щяла да бъде в тях да се образоват младите хора и в същото време “да се разпространява сред младежта идеята за личната свобода и автономия”. Сорос апелира и към други филантропи да последват примера му и да дарят пари за неговата университетска мрежа.

Този проект Сорос смятал за най-значим в целия си живот. Впрочем, той и досега финансираше климатичната идея, но го правеше по-дискретно - напр. чрез даряване на 100 милиона долара на т.нар. Climate Policy Initiative (CPI). На тяхната страница https://climatepolicyinitiative.org/about-cpi/ четем, че те между другото организирали годишно над сто срещи с хора, вземащи решения на правителствено ниво”. Като си помисля как нашите политици, депутати, министри и други “decision-makers“ страдат от перманентно недояждане ... Сред учредителите на CPI са “Банк ъв Америка”, фондациите на Рокфелер, Майкъл Блумберг и под. Преди да стане предводителка на климатичните стачки на децата в Германия, Луиза Нойбауер - немският еквивалент на Грета Тунберг и милионерска щерка от рода, собственик на тютюневия концерн “Реемтсма” - започва обществената си кариера в one.org. - НПО на хранилка при Сорос.

Анонсирайки създаването на световна мрежа от университети, в които младежите ще бъдат индоктринирани да воюват срещу собствените си държави и да предизвикват разделение и противопоставяне в техните общества, Сорос фактически излиза на преден план. Както остроумно отбеляза по този повод един немски коментатор, “щом големият Сорос на 90 години почна да се занимава с микромениджмънт, значи нещата не вървят по план.” Излизайки на сцената, земният режисьор на световните събития явно иска да ускори процесите и да нареди нещата през следващите години, така че те да са по вкуса на главния му “началник” Ариман, който сам ще се появи сред хората в човешко тяло.

 

 

Категория: История
Прочетен: 1382 Коментари: 0 Гласове: 7
Последна промяна: 24.01.2020 15:21

В този блог вече веднъж стана въпрос за безазовите хора и случая с момичето от Валдорфското  училище, с което се е занимавал Рудолф Щайнер (вж. поста от 7.3.2019). Следващият откъс разглежда същия феномен, но от друга гледна точка. През септември 1924г. Щайнер изнася цикъл от лекции, предназначен за пасторите на Християнската общност. Изхождайки от девета глава на “Апокалипсиса” (“Откровението на Йоан Богослов”), той засяга едно много особено явление, с което се сблъскваме все по-често и в днешно време. Това са т.нар. “хора-скакалци” (според описанието на Йоан Богослов) или хора, в които не е инкарниран аз. В своето изложение Щайнер прави връзка между съществуването на безазови хора и пренаселеността на Земята. Хората без собствен аз могат да бъдат използвани и се използват от тъмни духовни същества за осъществяване на техните планове. Тези “хора-скакалци” са именно т.нар. рептилоиди, за които говорят конспиролози като небезизвестния Дейвид Айк. 

Дорнах, 17. септември, 1924 (СС 346 “Лекции и курсове върху християнско-религиозната дейност, т. V. Апокалипсиса и работата на пастора”)

Често в хода на антропософските наблюдения съм посочвал един определен момент през ХIX век - началото на 40-те години – казвайки, че разгледан духовно, той представлява един важен, значим прелом в развитието на цивилизования свят, а именно кулминацията на материализма. По отношение на материализма всичко беше решено още през 1843-44 г. Настъпилите след това събития бяха и ще продължават да бъдат резултат на станалото тогава. Но за това, което се случи с цивилизованото човечество на Европа и с неговия американски придатък, началото на 40-те години имаше огромно значение, защото тогава ариманичните сили се намесиха особено интензивно в делата на човечеството.

Може би ще кажете, че след 1843-44 г. са се случили още по-ужасни събития. Но вижте, това е така само на пръв поглед. Имайте предвид, че Ариман е по-умен от хората. През 1843-44 г. по същество действаше Ариман. Той нареди нещата в съответствие със своя интелект. Това беше най-ниската точка, или ако предпочитате, кулминацията на материализма. После вече действаха хората и макар създаденото от тях навъншен план понякога да изглежда много уродливо, то далеч не е толкова ужасно за общата човешка еволюция. Ако го разгледаме от духовна гледна точка, ще го видим като резултат на това, което Ариман беше запланувал в началото на 40-те години на ХIX век.

Тогава започна да тръби шестият ангел1 и той ще тръби, докато в края на ХХ век настъпят събитията, за които говорих вчера - че ще затръби седмият ангел2. Следователно вече сме в периода на “горкото”3. Това е второто “горко”4, което ние като цивилизовано човечество преживяваме в областта на съзнателната душа и което беше предхождано още преди век и половина от “петата тръба”. И ако според принципа на числото седем проследим тръбите назад в епохата на съзнателната душа, ще стигнем до още по-ранен момент във времето. Тук долу на Земята през 1413 г. започна епохата на съзнателната душа. Но нещата се изместват във времето, по-ранните епохи въздействат върху по-късните и проследявайки тръбите, ние стигаме до периода на кръстоносните походи. В истинските окултни центрове промеждутъкът между кръстоносните походи и нашето време винаги се е смятал за “епохата на тръбите” и в него ще намерите етапите на всичко, описано в “Откровението”. Ще видите как при настъплението на материализма, например когато се появява Коперниковата система, една трета от човечеството всъщност бива убита духовно, тоест престава да развива пълноценна духовност5И наистина е ужасно разтърсващо нашествието на скакалците, описано в “Откровението”6. 

Тук обаче стигаме до един въпрос, за който не е приятно да се говори, но той спада именно към непосредствената работа на свещеника. От гледна точка на съзнанието това нашествие на скакалци в най-истинския смисъл на думата вече настъпи, разгледано теоретично. Ако говорим на хора, намиращи се в някакво болезнено състояние, при които може да последва изцеление, такива неща не бива да се обсъждат, но ако става въпрос за дейността на свещеника, тогава трябва да се знае с какви хора си имаме работа.

По принцип хората, които днес се определят като либерали или демократи, са обхванати от необичайна радост, когато отново и отново изтъкват, че в някоя част на Земята човечеството се е увеличило извънредно бързо. Увеличението на населението е нещо, за което особено силно копнеят либерално-демократично настроените хора - имам предвид в политически смисъл - и всички, които се смята за духовни свободомислещи хора.

Но виждате ли, първо това не е съвсем правилно. Статистическите данни почиват на грешки, тъй като при сравнителните изчисления не се взема предвид населението на цялата Земя, а само на определена част, както и се забравя, че други части на Земята в други епохи са били по-гъсто населени от днес. В отделни случаи изводите не са верни, но като цяло е вярно, че в наше време се появяват прекомерно много хора, които са безазови, които в действителност не са хора. Това е една ужасна истина. Те се движат по Земята, но нямат инкарниран аз, включени са в потока на физическата наследственост, получават етерно и астрално тяло и в известен смисъл биват снабдени с ариманично съзнание. Ако не ги наблюдаваме съвсем внимателно, те създават впечатление за хора, но не са човеци в пълния смисъл на думата.

Това е една страшна истина, но то е вярно. И когато авторът на “Откровението” говори за нашествието на скакалци в епохата на петата тръба, той има предвид именно хора7. Ние можем да видим колко верен е неговият духовен поглед, защото в астралното си тяло тези хора наистина изглеждат точно така, както ги описва авторът на “Откровението“ - като етерни скакалци с човешки лица.

За такива свръхсетивни факти свещеникът наистина е длъжен да знае, защото той е духовен пастир, следователно трябва да намира подходящите думи за всичко, което става в една такава душа.  

Тези хора не са непременно зли. Дори и да притежават душа, те нямат аз. Човек може да ги разпознае, когато се сблъска с тях. Свещеникът трябва да знае това, защото съществуването на такива хора влияе на човешката общностНай-вече хората, които наистина са одухотворени, страдат от такива същества, живеещи в света като хора-скакалци. И може, а дори е необходимо, да се зададе въпросът: Как да се отнасяме с такива хора?  

Във връзка с тях задачата ни често е твърде трудна, защото те могат да бъдат много чувствителни, да имат дълбоки чувства. Но се забелязва, че в тях няма истинска индивидуалност. Това че те не притежават индивидуалност, трябва грижливо да бъде скривано от тях, иначе биха полудели. Но макар да е необходимо да се премълчава този факт, за такива души е важно да се прави всичко възможно - защото все пак са души, макар и да нямат дух - да намерят контакт с другите хора, за да могат следвайки ги, да се развиват, да станат, тъй да се каже, спътници на другите. До 20-тата им година у тези хора се намира човешка природа, човешко естество. Защото едва тогава се ражда чувстващата или разсъдъчната душа и така се дава възможност за земното проявление на аза.

Който твърди, че спрямо такива хора без аз, без индивидуалност не трябва да проявяваме съчувствие, защото те, бидейки лишени от индивидуалност, няма да имат бъдеща инкарнация, той много се лъже. Тогава би трябвало и към децата да не проявяваме съчувствие. Необходимо е във всеки отделен случай да се види какво има в дадения човек. Понякога в такива хора се намират по-млади души в сравнение с човешките души, които са възникнали в даден период на еволюцията и непрекъснато са се инкарнирали. Но те могат да бъдат и изостанали души, които по-късно от останалите са се завърнали от някоя друга планета, на която в даден период от развитието е било отишло цялото човечество. Такива души също могат да се намират в тези тела. Следователно ние трябва абсолютно съзнателно да възпитаваме тези хора като оставащи на нивото на децата.

1 Откр. 9:13: “И шестият Ангел затръби, и чух един глас от четирите рога на златния жертвеник, що е пред Бога“

2 Откр. 11:15: “ Затръби и седмият Ангел, и се разнесоха по небето силни гласове, които викаха: царството на света стана царство на Господа нашего и на Неговия Христос, и Той ще царува вовеки веков.”

3 Откр. 9:12: “Едното "горко" мина, ето, след него идат още две "горки".

4 Откр. 11:14: “Второто "горко" мина; ето, скоро иде третото "горко".

5 Откр. 9:15: “И развързаха се четирите ангела, които бяха приготвени за тоя час и ден и месец и година, за да убият третата част от човеците.”

Откр. Гл. 9

7 Откр. 9:7: “По своя вид скакалците приличаха на коне, стегнати за война; на главите им имаше като че златоподобни венци, а лицата им бяха като лица човешки.”

  
Категория: История
Прочетен: 1397 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 22.01.2020 08:03

В Антропософското общество съществува едно явление, подобие на което откриваме в нашето Бяло братство - даден последовател на духовния учител взема учението и го пренася в чужбина, като го видоизменя според своето собствено ниво и съответните тамошни адресати и събира множество последователи. 

В България край Учителя Беинса Дуно се появява Михаил Иванов, който по-късно се преселва във Франция и с течение на времето придобива все по-голяма автономност. Търсената от него физическа прилика с Учителя постепенно става толкова голяма, че даже в някои западни сайтове, цитиращи пророчества на Беинса Дуно, се мъдри снимка не на автора им, а на Омраам Михаел Айванхов, както Иванов се нарича по-късно. Днес множество духовно ориентирани хора на Запад смятат Омраам за великия Посветен (посветен бил в Индия!), а Беинса Дуно - едва ли не за учител само на простия български народ. Даже и ерудирани западни антропософи съвсем сериозно поставят Беинса Дуно и Омраам Михаел Айванхов на едно ниво.Други пък, например Оливие Манитара - плодовит френски автор на книгикоито могат да се причислят към езотеричната фантастика – слагат и Щайнер, и Беинса Дуно, и Бабаджи, и Омраам в една плоскост. Манитара не се свени да постави и себе си в тази редица (вж. напр. тук: http://sunlightenment.com/peter-deunov-the-tradition-of-son-of-the-sun/).

За Михаил Иванов сме длъжни да отчетем, че той отдаде почит на своя духовен Учител, а с активната си дейност във Франция успя да привлече хиляди последователи на Запад. Много от тях намират и пътя към България и истинския Извор.

В началото на ХХ век покрай Рудолф Щайнер също се появява един заинтересован от учението му човек и с протекциите на обща позната Щайнер го приема за свой езотеричен ученик. След това този ученик прибира всички възможни материали на Щайнер, до които се добира и ги издава от свое име. Става въпрос за личността, която по-късно приема името Макс Хайндел. Тук случаят е малко по-различен и далеч по-драстичен, отколкото при Беинса Дуно и Михаил Иванов. Последният все пак е изпратен лично от Учителя във Франция, докато бившият “ученик”на Щайнер направо изплагиатства учението на учителя си привържениците на Хайндел вероятно биха казали “доразвива” 

Този факт на духовна кражба с течение на времето се забравя, а не бива. Понеже и у нас книгите на Макс Хайндел са преведени и хора с претенции за духовна мисия ги четат, цитират и популяризират, не е зле да видим какво казва самият Щайнер за този човек. Напр. в лекцията от 28. март 1921 (СС 203) четем следното:

“... някога между нас се подвизаваше една особа, как й беше името тогава? В книгите си по-късно той се назова Макс Хайндел, но тук имаше друго име, наричаше се Грасхоф. Този човек най-напред взе всичко, което можа, от публичните лекции и книги. От тях малко мистично състави една книга “Rosicrucian Cosmoconception”, в чието второ издание публикува всичко от лекционните цикли и другото, което е успял да препише. След това разказал на хората си в Америка, че естествено тук получил първата степен, но за да завоюва втората, бил отишъл при някакъв учител на едно затънтено място в Унгария. После твърдял, че от него бил получил онова, което всъщност той сам е преписал от лекционните цикли, които успял да получи и особено от лекциите, до които се добрал с измама и чието възпроизвеждане си е чисто плагиатство! Някои от Вас знаят и за най-смешното, което стана - тези материали на свой ред бяха обратно преведени на немски със забележката, че в Европа също могат да имат такова нещо, но по-добре било да се получи то във вида, в който е възникнало под свободното слънце на Америка.

Човечеството обича да бъде залъгвано с неща, които може да възприеме без участието на волята. Културата на волята, прокарвана истински, всъщност прави това невъзможно. Ако волята остане слаба, тогава и човекът става все по-слаб откъм възможности за преценка на онова, което идва от външния свят към него.”

В същия дух, но с още по-строг тон Щайнер говори за Хайндел, без да споменава името му, в лекцията от 6. октомври 1913 (СС 148, превод на Димо Даскалов):

“Отдавна има хора, които твърдят, че проповядваното от мен учение е пропито от тесногръдо християнство, дори от йезуитство. Особено някои последователи на т.нар. Адярска теософия разпространяват по най-отвратителен начин измислицата за това йезуитство. Обаче към споменатите безсъвестни твърдения се прибави и нещо друго: Известни среди, които яростно се възмущаваха от нашето според тях тесногръдо, объркано и изопачено учение, сами се опитаха да го фалшифицират от началото до края. Вие знаете за онази личност, която пристигна от Америка и в течение на много седмици и месеци усърдно се запозна с нашето учение, за да го пренесе после в Америка под една разводнена форма, издавайки там „Теософията на розенкройцерите", която всъщност беше взел от нас, но после бил призован от истинските учители, от които научил много повече. Обаче за всичко онова, което беше взел от вече публикуваните лекционни цикли, той премълчава. Ако всичко това ставаше в Америка, човек би могъл, както стария Хилел, да запази пълно спокойствие; впрочем той не би трябвало да го губи, дори и ако нещо подобно се случи в Европа. Обаче точно там, където се издигнаха най-враждебните гласове срещу нас, бяха набързо преведени някои от лекциите и така да се каже през главите ни, те заминаха за Америка, като в увода беше написано: “Наистина, в Европа също се появи един розенкройцерски мироглед, но в тесногръда, йезуитска форма. Този розенкройцерски мироглед може да устои само в чистия въздух на Калифорния.” Тук аз мога да поставя само многоточие … Ето методът на нашите противници. На тези неща ние можем да погледнем не само с търпение, но и със състрадание, обаче нямаме право да си затваряме очите пред тях. След като се случват такива неща, трябва да се опомнят също и онези, които години на ред проявяваха снизхождение към подобен безсъвестен маниер на действие. Може би един ден очите им ще се отворят. Повярвайте ми, аз не бих говорил върху тези неща, ако не се налагаше те да бъдат казани в името на истината.” 

Както научаваме от биографията на Макс Хайндел, името всъщност е псевдоним на един датчанин на име Карл Фредрик Грасхоф (1865-1919). По-късно той започва да използва моминското име на майка си Хайндел. Още 19-годишен заминава за Глазгоу и на следващата година се жени. Там работи като търговец на тютюн, мести се в Ливерпул, после обратно в Дания, докато през 1896 г., вече разделен със съпругата си, заминава за Америка. Там Хайндел живее в крайна бедност и работи по корабите. 

През 1903 той се среща с Чарлз Ледбитър и се присъединява към Обществото Адяр, отцепило се от Теософското общество. Още следващата година става вицепрезидент на калифорнийския му клон. В Теософското общество се запознава с германката Алма фон Брандис, езотерична ученичка на Рудолф Шайнер, която първа от слушателите му отива в Америка. Брандис го кани на нейни разноски в Европа. Това става през 1907 г., когато Щайнер е генерален секретар на немската секция на Теософското общество. Алма фон Брандис препоръчва своя познат на Щайнер като надежден човек (бил е вицепрезидент!) и Хайндел е приет в езотеричната секция, където от ноември 1907 до март 1908 присъства на откритите и закрити лекции.

Както разказва Хайндел, той “се разочаровал от лекциите на Щайнер”. Вероятно по тази причина и отношенията му с Алма фон Брандис охладнели, така че източникът на финанси пресъхнал. Затова през лятото на 1908 той се връща в Америка. На следващата година основава своето “Розенкройцерско братство”.

По ирония на съдбата учението, което Хайндел присвоява и пренася в Америка под свое име, претърпява модификация, след като се връща обратно на европейска почва. Тук братята холандци Вим и Ян Лене се отцепват от американската организация-майка на Хайндел и създават своята “Международна школа на Златния Розенкройц” (“Lectorium Rosicrucianum”), която днес е много активна и в Германия, и в България. Ян ван Райкенборг (псевдоним на Ян Лене) създава “модифицирано” розенкройцерство, което е толкова далеч от антропософията на Щайнерче някои различия са непреодолими. Но това вече е друга история.

  
Категория: История
Прочетен: 1529 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 16.01.2020 09:07

 

Тази драстична представа, която Рудолф Щайнер съвсем преднамерено поставя пред  слушателите, за да ги разтърси и събуди за сериозността на проблема “втвърдено материалистично мислене”, звучи направо абсурдно. Обаче ако хвърлим поглед на някои съвременни научни изследвания (напр. “Въздействието на имунизацията върху когнитивното развитие във Филипините” на Д. Блум, Д. Канинг и Е. Шеной (Bloom, David & Canning, David & Shenoy, Erica, The effect of vaccination on cognitive development in the PhilippinesApplied Economics, 2012), ще видим, че учените действително вече проучват връзката ваксина - когнитивни способности. Дали няма в бъдеще наистина да стане така, че вместо училищно образование децата да получават една бърза ваксина?

 

Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 3. юли 1921 в Дорнах (СС 205 „Еволюция на човека, мирова душа и миров дух. 1. част Човекът като телесно-душевно същество в отношенията му със света”)

По принцип при човека отгоре има свят, който е космическа мисъл, а отдолу има свят, който е космическа воля. И човекът непрекъснато е обект на атака - откъм страната на волята го атакува Луцифер, а откъм страната на мисълта Ариман (вж. рисунката).

                        image

Ариман непрекъснато иска да превърне целия човек в една глава. Луцифер непрекъснато иска да му отсече главата, така че той въобще да не може да мисли и всичко по заобиколен път чрез сърцето да се излива навън в топлина. Луцифер иска човекът постоянно да прелива от мирова любов и да изтече в света като мирова любов, като едно замечтано космическо същество.

В нашата прехвалена култура действат предимно ариманичните влияния и по-чувствителните хора винаги са ги усещали. В ранната си младост веднъж разговарях с един австрийски поет, който тогава беше много известен. Той имаше фин усет за онова, което се надига в културата и веднъж го изрази в един образ, който за него беше действителен, казвайки: “Струва ми се, че е ужасен жребий да бъдем такива, каквито сме ние днешните хора. Страшна съдба ще сполети човечеството, ако нещата продължат да се развиват по същия начин, както досега. Защото човекът постепенно ще загуби сръчността на крайниците си, няма да може да ходи, както трябва, винаги ще се придвижва с колело или по друг механичен начин. Той ще загуби сръчността на ръцете си, всичко ще върши с помощта на техниката. Ръцете на човека ще закърнеят като мускул, който не се използва и от него ще остане само една глава. Тя ще става все по-голяма и накрая човекът ще се търкаля, а останалата част от тялото му ще е напълно закърняла.”

Този образ стоеше като някакъв кошмар пред въпросния австрийски поет - името му беше Херман Ролет - и той го описваше съвсем нагледно, защото представата, че заради нашата култура хората един ден ще станат търкалящи се глави, страшно го подтискаше.

Но в тези думи има нещо много вярно и то е, че действително в настоящата епоха са извънредно мощни силите, които искат да развиват все повече и повече главата. По отношение на физическата глава това не им се удава много, но по отношение на етерната глава те успяват. Наистина е вярно, че в наше време ариманичните сили искат да създадат от нас хора-глави, искат да ни трансформират в обикновени автори на мисли.

Ала за човека и неговото здравословно развитие съществува и другият полюс на волята, който винаги работи срещу това, тъй че като умрем, волята да е обхванала мисълта. Мисълта още не бива да е сама. Когато се раждаме, сме събрали нова воля, но мисълта се отделя и намира главата ни, а волята завладява останалата част на тялото. Докато живеем, между нас има непрекъснато взаимодействие между воля и мисъл. Волята овладява мисълта и ние от своя страна трябва да пренесем тази сплав от воля и мисъл през смъртта. Ариман иска да ни попречи, той иска волята да остане изолирана и в нас да се развива само мисълта. Ако наистина стане това, което Ариман иска, ние бихме загубили напълно своята индивидуалност. Бихме стигали до момента на смъртта с прекомерна, инстинктивно създадена мисъл. Но ние не бихме успели да я удържим и Ариман би могъл да я обсеби и да я присъедини към света, така че мисълта да продължи да действа в него.

Тази съдба наистина може да сполети човечеството, ако съвременният материализъм продължи да се развива и ариманичните сили станат толкова мощни, че на Ариман се удаде да открадне мислите на хората и да ги присъедини в тяхната ефективност към земята, тъй че тя вместо да умре физически, да бъде консервирана. Ариман работи за това консервиране на земята. Той действа против Христовите думи “Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат” (Матей 24:35). Ариман иска тези думи да бъдат изхвърлени и небето и земята да продължат да съществуват. Това може да бъде постигнато, само ако мислите на хората бъдат откраднати, ако хората бъдат лишени от индивидуалност. 

Удаде ли му се да продължи действията си, както това стана след 1845 г., тогава най-напред човешкият мозък би се втвърдил все повече и хората биха живели сякаш под тежестта на натрапчиви, материализирани мисли. Това би се проявило най-вече във възпитанието, където хората биха били насочвани така, че да нямат подвижни мисли, а с достигането до определена възраст мислите им да се втвърдят напълно. Моля, задайте си въпроса дали това днес в голяма степен вече не е постигнато! Помислете само колко са неподвижни мислите на много хора в наше време. Могат ли те да бъдат научени на различни неща? Мислите им са толкова фиксирани, толкова сковани, че те не могат да бъдат научени на кой знае какво. Тук вече практиката работи в смисъла на Ариман, който се опитва да увеличи темпото, да направи все повече мисли натрапчиви. 

Един ефикасен продукт на тези натрапчиви мисли в научната област е атомизмът. Той не забелязва духа зад завесата на сетивата, а само атоми, стрелкащи се навсякъде, трептящи атоми. Естествено, зад тази завеса не може да се проникне с нищо друго, освен с мислите. Но Ариман вече толкова е объркал хората, че те са материализирали и мислите си. Те не вярват, че всъщност създават един свят от мисли-атоми, а го смятат за самата действителност, тоест изваждат навън мислите си. Това си е един ариманизиран свят. Днес науката е изцяло ариманизирана. 

В живота понякога това ни се разкрива по ужасен начин. Например преди около 35 години получих един ръкопис. Това беше много научно издържана студия, която искаше да състави диференциала на човека - разказвам Ви истинска случка - чрез изчисление на интеграла от краката до главата да се получи човека. Това беше много подробно научно изследване и лекарят, който ми го донесе, каза, че мога да се запозная с автора, защото той бил при него в клиниката. И когато се запознах с автора, той обясни: “Да, така е, аз самият съм имал преживяването, че се състоя от диференциални атоми, навсякъде има диференциали, а аз самият съм интеграл.” Той си представял своята същност като съставена от множество атоми. Това беше съзнание от интелектуално-ариманичен вид, но в крайна сметка то е, тъй да се каже, само втвърдената система на атомизма. Защото когато ми дадоха този ръкопис, си спомних, че има една световна формула на Лаплас, според която уж било възможно от процесите в атомите чрез пресмятане на интеграла (не от краката до главата, а от началото на света до края му), използвайки някаква специална стойност, да се изчисли примерно кога Цезар е преминал Рубикон и тем подобни. И това ставало, като се включат атомите по съответния начин в световната формула. Този начин на мислене отчайващо силно напомня на изследването, което онзи човек беше направил за самия себе си, смятайки се за интеграл, заключен между краката и главата.  

Така че ако нещата се разглеждат правилно, може да се види как нашата култура наистина се ариманизира. На това, разбира се, трябва да се противодейства и то може да стане, само ако нашите понятия отново протегнат ръка към образа, ако ги направим образни. Тогава вече, излизайки през вратата на смъртта, ще отнесем със себе си образи и ще намерим връзката с нужното. Иначе човечеството ще се сблъска с опасността само да изгуби себе си и това, което всъщност трябва да се индивидуализира, като волята се влее в мисълта, ще бъде минерализирано, направено на частица от земята. Тогава земята би станала мирово същество, но душевността на човечеството би се превърнала в едно голямо гробище.

Понякога са нужни такива културни отклонения от темата. В нашата епоха те са напълно необходими. Защото този, който има по-точен поглед върху развитието, знае колко бързо се приближаваме към една закостенялост на културата. По този повод искам да спомена също, че до Осмия вселенски църковен събор през 869 г. в Константинопол човекът е бил разглеждан като съставен от тяло, душа и дух.Както и друг път съм казвал, на този събор за Запада е създадена формулата: “Не е позволено да се вярва, че човекът се състои от тяло, душа и дух, а само от тяло и душа, която притежава и някои духовни качества.” Тя се е разпространила навсякъде, така че през Средните векове е било ерес да се вярва, че човекът се състои от тяло, душа и дух. А днес професорите по философия с непредубедената, обективна наука стигат до извода, че човекът се състои само от тяло и душа. Тази “обективна наука” не е нищо друго, освен решението на Осмия вселенски събор. С него човечеството е загубило съзнанието за духа, което трябва отново да си извоюва. 

Но ако продължим по пътя, който сега Ви описах, то човечеството ще изгуби и съзнанието за душата. При материалистите на ХIX век това съзнание за душата вече е било изчезнало до такава степен, че те са казвали: “Мозъкът отделя мисли, както черният дроб жлъчен сок.” Те са имали съзнание само за телесните процеси. А днес наистина в определени невидими подоснови, без хората да знаят, различни общества работят по тези въпроси, по тенденцията да се предизвика нещо подобно на случилото се на събора през 869 г. - да се обяви, че човекът не се състои от тяло и душа, а единствено от тяло, докато душата е нещо, което самото тяло си развива. Затова не е възможно човекът да се възпитава душевно, следователно трябва да се намери средството, материалното средство, с което на определена възраст той да бъде имунизиран и тогава чрез имунизацията да развие талантите си. Тази тенденция наистина съществува. Тя лежи в логичната линия на ариманическото развитие да не се откриват училища, в които да се преподава, а децата да се имунизират с определени вещества. Това могат да го направят, то не е невъзможно. Могат, но ще направят човека автомат и така ще се ускори невероятно много онова, което иначе биха постигнали по пътя на насилието над мислите, чрез възпитание, формиращо натрапчиво мислене. Наистина има субстанции, които могат да се извлекат и с които човек, ако примерно бъде имунизиран на седемгодишна възраст, може спокойно да си спести основното училище. Тогава той би се превърнал в мисловен автомат, би станал извънредно умен, но без да има съзнание за това. Така би се проявявала тази интелигентност.  

Ала мнозина днес въобще не се интересуват дали човекът има вътрешен живот или не, щом външно ходи и извършва различни действия! Тези хора, които днес се посвещават предимно на ариманичната култура - а такива има - наистина се стремят към подобен идеал. В края на краищата какво по-очарователно нещо би имало за един мироглед, какъвто днес все повече се разпространява, от това да се изнамери една ваксина, вместо години наред да се мъчим с децата!

Тези неща трябва да се представят драстично. Докато не бъдат представени драстично, съвременното човечество няма да забележи към какво се е устремило. С такава ваксина просто ще бъде постигнато разхлабване на етерното тяло във физическото. След като то е разхлабено, тогава взаимодействието между Вселената и етерното тяло става много оживено и човекът се превръща в автомат. А физическото тяло на човека тук на Земята трябва да бъде възпитавано чрез духовната воля. От пълното съзнание, което имаме пред очите си в сравнение с автоматизирането на човека, са родени педагогическите методи на Валдорфското училище. В това отношение те трябва да бъдат мотор на културата, който от своя страна да доведе до одухотворяване, защото може да се каже, че днес е необходимо преди всичко да се поддържа духовният живот сред хората.

 

Категория: История
Прочетен: 1061 Коментари: 0 Гласове: 6
Последна промяна: 15.01.2020 13:29

Предлагам част от рецензията за книгата на Михаил Иванов (Омраам Михаел Айванхов) “Плодовете на дървото на живота”, написана от моя добър познат Клаус Й. Бракер - антропософ и лечебен евритмист, член на Антропософското общество от над 30 г. В случая представляват интерес думите на Клаус за Бялото братство и антропософията и затова пропускам частта, посветена на конкретната книга.

Линк към целия текст на рецензията: 

https://www.amazon.de/Fr%C3%BCchte-Lebensbaums-Reihe-Gesamtwerke-Aivanhov/dp/3895150673/ref=sr_1_6?__mk_de_DE=%C3%85M%C3%85%C5%BD%C3%95%C3%91&keywords=Omraam+Kabbala&qid=1578661009&s=books&sr=1-6

Омраам Михаел Айванхов е ученик на българския учител Петър Дънов (1864-1944) с духовното име Беинса Дуно. За неговото преместване във Франция през 1937 г. и за по-късните му отношения с Дънов се спекулира много. Има обаче и голям брой признаци, че макар първоначално между двамата да е имало напрежение, по-възрастният Дънов накрая е дал “благословията си” на по-младия.

Основаният от Петър Дънов през 1900 г. Български клон на Всемирното бяло братство към момента на смъртта на Дънов е имал около 40 000 члена, известни в България като “Белите братя и сестри“. Тези, които останали в страната и издържали времето на комунистическата диктатура, въпреки външната забрана, разгърнали, между другото с помощта на разработената от Дънов паневритмия, толкова оживена дейност, че накрая се оказали по-дълготрайни от комунистическия режим. 

Както отбелязва биографът на Ита Вегман, Емануел Зейлманс ван Емиховен, лекарката и съоснователка на антропософската медицина е разказвала за думите на Рудолф Щайнер, че България има “своя духовен учител” (“Коя беше Ита Вегман”, т.2, стр. 222 на немското издание). Може да се смята за сигурно, че Рудолф Щайнер е имал предвид Петър Дънов, който е бил три години по-млад от него. В продължение на десетилетия в средите на Гьотеанума, центъра на антропософското движение в Дорнах (Швейцария), се разказват устно две случки, които като с прожектор осветляват вида на духовната връзка между Рудолф Щайнер и Петър Дънов.

Ето какво гласят те: 

При Рудолф Щайнер дошли няколко българи и го помолили да изнесе лекции в страната им и евентуално да основе клон [на Антропософското общество] в столицата София. Но той отхвърлил това с мотива: “Не, Виеимате Беинса Дуно.” По подобен начин по-късно българи отново се обърнали към Мария Щайнер фон Сиверс с молба да гостува в България с представления на евритмия и да организира там курсове по евритмия. След като тя предала въпроса на Рудолф Щайнер, той отново отговорил в същия смисъл: “Не, те имат Беинса Дуно и паневритмията!”

Йорген Смит, покойният член на Управителния съвет на Общото антропософско общество, изрично потвърди през 1989 г., че тези истории са му известни, още откакто за пръв път отива от Норвегия в Дорнах в края на 30-те години.

За “Белите братя и сестри” от България Рудолф Щайнер и антропософията безспорно са били ярко понятие. Сред тези от тях, които напускат България, след като комунистите идват на власт и емигрират най-вече във Франция и Швейцария, натоварени със стотици и хиляди екземпляри от лекциите на Петър Дънов, имало и такива, които посетили и Гьотеанума, станали членове на Антропософското общество и оставили там много материали, свързани с “Всемирното бяло братство - Български клон”. По-късно обаче за това вече не може да се научи кой знае какво. Сред тези, които се преместили във Франция, със сигурност е имало мнозина, които там отново се срещнали с Омраам Михаел Айванхов.

Под знака на това, че според Щайнер на предела от ХХ към ХХI век е необходимо едно изискващо смелост обединение на антропософското движение с други, духовно свързани течения1 (срв. Рудолф Щайнер, лекция от 28 юли 1924 г. в Дорнах), запознаването с творчеството на Омраам Михаел Айванхов, както и с това на Петър Дънов или Беинса Дуно, също може да представлява интерес за приятелите на антропософията на Рудолф Щайнер.

1 Въпросният цитат, който Бракер перифразира, се намира в края на седмата лекция от СС 237: “Само благодарение на това, че една такава духовност, каквато иска да тече през антропософското движение, се обедини с други духовни течения, Михаил ще намери онези импулси, които отново ще го обединят с интелигентността, която макар да е станала земна, всъщност му принадлежи. Сега задачата ми ще бъде също да Ви покажа с какви рафинирани средства Ариман иска да възпрепятства това и каква ожесточена борба се води в ХХ век. Всички тези неща трябва да събудят в нас съзнанието за сериозността на времето, в което живеем, за смелостта, необходима ни, за да се включим по правилен начин в духовните течения.”

Категория: История
Прочетен: 914 Коментари: 0 Гласове: 5
Последна промяна: 10.01.2020 15:47
Из книгата “Аутистите разказват” от 2011, разговор на Волфганг Вайраух с аутисти с помощта на Хилке Осика

Хилке Осика е родена през 1937 в Мюнхен, омъжена е за швед, има пет деца, от които две здрави и трима сина аутисти. Причината да има трима тежко увредени сина според Ерик е, че в предишния си живот също е била тежък инвалид, но е получила много любов. Още като млада е завършила курс за работа с инвалиди и си е помислила, че би могла да се справи, ако има увредено дете. Ерик има тежка форма на аутизъм, не говори. Той се облича с чужда помощ и успява да яде с прибори, но иначе не може да върши нищо самРазказът написва с помощта на майка си, която подкрепя ръката му, така че той с един пръст, буква по буква реди изреченията. За целта от помагача се изисква много фино чувство към коя буква иска да се насочи пишещият аутист, за да не дръпне ръката му в погрешна посока.

Сега искам да пиша за моята предна инкарнация. Моят учител (има се предвид същество от ангелската йерархия) прави нещо прекрасно. Той ме учи да разказвам за предните си животи. Това ще бъде нова книга за тези, които искат да знаят нещо за времето, прекарано с Рудолф Щайнер.

Времето на строежа

Бях в Дорнах като строителен работник на строежа на Първия Гьотеанум и правех стените и таваните. Причината да дойда в Дорнах беше, че в Италия нямах работа. Бях общ работник по строежите, навсякъде научавах по нещо и през цялото време работех. Сега обаче започна войната (Първата световна война) и аз трябваше да избирам дали да ида войник или да си намеря работа в неутрална Швейцария. Аз бях италианец, обаче можех да отида в Швейцария, защото майка ми беше родена в Арлесхайм, но се беше омъжила за италианец. Тя се премести в Швейцария и успя да ме вземе със себе си. 

Живеехме в Арлесхайм и от прозореца си виждахме строежа в Дорнах. Понеже бях строителен работник, попитах дали имат нужда от мен. Те имаха и така отидох там. В Дорнах слушахме лекциите на Рудолф Щайнер за строителите на Първия Гьотеанум. Те бяха толкова интересни, че аз станах член на Ангропософското общество, също и на висшето училище за духовна наука. Казвах се Джуно Мингрено. В началото не знаех немски, но бързо го научих. Станах добър другар на строителите на Първия Гьотеанум. Не можете да повярвате колко интересно беше. Това беше най-прекрасното време във всички мои досегашни животи.

Имах поглед и върху мъчителните опити, предприети за да се спаси живота на Рудолф Щайнер. Пробваха да успокоят вътрешните му органи с помощта на лекарства, но той не го искаше. Ала Ита Вегман настояваше. Тогава той отстъпи и му стана още по-зле. За нас останалите никак не беше приятно да преживяваме това. Но ние не му се притекохме веднага на помощ, защото постоянно бяхме отпращани от Ита Вегман. С нас беше доктор Колиско, който по-късно стана лекар, но вече беше късно...

Като дойдох в Дорнах, Гьотеанумът още не беше построен. Имаше една голяма циментова плоча и няколко колони от дърво, но без стени и покрив. Първата ми задача беше да нося материал, дърва, които известно време се бяха сушили под навес близо до строежа.... Приятелите ми бяха от различни страни и говорехме различни езици, но се разбирахме с жестове и имахме някои общи думи. 

Майка ми се радваше, че имах работа и скромен доход. Тя не беше богата и остави всичко в Италия. Сега зависеше от помощта на роднините си и от парите, които аз изкарвах. Те не бяха много, но ни стигаха за храна.

По време на моите години в Дорнах бях по-щастлив от който и да било друг живот. Моят компетентен учител беше колегата ми Мартин Унтерберг. Той можеше да направи всичко със строителните материали, които имахме... 

Хубаво беше, че с нас беше Гределина, Едит Марион, защото тя винаги можеше да предаде нашите желания на Рудолф Щайнер, Това е първата жена, която обикнах, но никога не й го казах. Тогава бях на 19 години...

Лекциите на Рудолф Щайнер

Добрата съдба реши да отида там, но някои възрастни антропософи се отнасяха с мен странно, мислеха, че съм много млад, за да слушам лекциите на Щайнер. Но той искаше да присъствам на лекциите му за строителите. Аз не знаех много добре немски и въпреки това разбирах повечето неща. Това беше най-интересното нещо, което бях слушал дотогава! Ясният компетентен глас на Щайнер правеше така, че всичко се разбираше лесно. Той рисуваше велики образи и говореше бавно и ясно. Всяка дума, всяко изречение бяха важни и ние можехме да пожелаем на каква тема да говори. Сега вече никой не знае, че най-хубавото от работата ни на Гьотеанума беше, че Рудолф Щайнер се отнасяше напълно сериозно с нас. Можехме да задаваме всякакви въпроси и той отговаряше изключително добре. Много пъти исках да задам допълнителен въпрос, но се смущавах. Ала той усещаше въпросите ми и даваше подробен отговор. Сега не мога да повярвам, че наистина съм бил участник в тези невероятни събития, но ясно си ги спомням... Имах личен разговор с Щайнер, при който той ми каза, че трябва да се науча да рисувам. Аз го направих и по-късно си изкарвах прехраната, рисувайки хора и пейзажи...

Майка ми загина при катастрофа, бях свидетел как един шофьор загуби управлението на колата си и я прегази. Това беше невероятна болка. До нея стоеше друга жена, която също загина. Сега не исках повече да остана в Арлесхайм, а се преместих в Дорнах. Там живеех при едно семейство антропософи, които бяха сред пазачите на Гьотеанума. Именно домакинът ми една нощ забеляза, че Гьотеанумът гори. Това беше още по-ужасно от смъртта на майка.

Не сме предполагали, че целият Гьотеанум ще изгори за една нощ. Беше ужасно! Принудени бяхме да гледаме как всичко построено от нас се изпарява в пламъците. Не можеш да си представиш колко много тъгувахме. Нямаше човек, който да не плаче. Само Рудолф Щайнер оставаше овладян. Единствено коминът остана. Не можехме да си намерим място от мъка, но след това бяхме готови да го построим пак. Тогава можах да бъда полезен с наученото при Мартин Унтерберг, който вече беше покойник.

Започнахме да разчистваме развалините, плачейки през цялото време. Изпитвахме угризения, че не сме опазили Гьотеанума. Но подпалвачите бяха запалили огън между вътрешната и външната стена, без някой да забележиКогато разбрахме, вече цялата сграда беше обхваната от пламъци. Часове наред никой нищо не забелязал. Бяхме толкова тъжни, но Рудолф Щайнер веднага се зае да проектира новия Гьотеанум. Това беше най-голямата ни утеха... Рудолф Щайнер изнесе много лекции, на които можах да присъствам, също участвах в Първия езотеричен клас на Висшето училище за духовна наука.

Ерик разказва също как след смъртта на Рудолф Щайнер живее първо в Париж, после отива в Германия и като избухва Втората световна война не може повече да се върне в Швейцария. Остава в Хамбург, където един приятел евреин му подарява къщата си, защото емигрира в Америка. В мазето той укрива трима евреи, които познава от Дорнах

Бях получил една къща, подарена ми от евреи, които бяха емигрирали от Германия. Тя имаше подходящо мазе, където скрих няколко евреи. Приятелят ми Густав също имаше къща и укриваше две еврейски семейства. Ние искахме заедно да изучаваме антропософията. Те всички бяха членове на Първи клас и заедно четяхме уроците. Един евреин, четец на Първи клас, ми даде книжка с текстовете, преди да го арестува Гестапо, защото не искаше книгата да попадне в ръцете на нацистите. Всяка вечер четяхме от нея и медитирахме заедно. Беше толкова хубаво! Можехме да медитираме както никога досега, защото не знаехме колко време още щяхме да имаме тази възможност... 

Но един ден Гестапо ме отведе, за да ме разпитва. Някой ме беше предал. Аз мълчах, въпреки че ме биха, ритаха между краката и ми се подиграваха. Казаха, че щели да ме пуснат, ако им кажа къде има укрити други евреи, но аз им казах, че не знам. Тогава ме закараха в кинцентрационния лагер Берген-Белзен, където ме подложиха на толкова тежки мъчения, че загубих разума си и те можаха да изтръгнат от мен информация за мястото, къде се намираха приятелите ми. Това беше тъй ужасно, че аз не исках повече да се прераждам. Умрях по време на тези мъчения. 

Густав и аз предадохме приятелите си. Това стана поради изтезанията и ние не искахме никога повече да се раждаме, за да не трябва да преживеем пак подобно нещо. Евреите, които предадохме, днес пак са преродени в различни страни, но не знам къде.

Като отидох в духовния свят, не исках да се прераждам повече, за да не стигна пак до положение да предам най-добрите си приятели. Но Христос ме окуражи да остана и участвам в развитието на човечеството. 

Не знаеш колко болезнено беше, че предадох приятелите си, измъчван до смърт от Гестапо. Това беше много по-лошо от болките по време на разпитите. Понеже бяхме медитирали заедно езотеричните уроци, бяхме станали много близки. Приятелите ми изглежда не разбраха, как се случи, че аз ги предадох и това е най-лошото. Май само узнаха, че съм ги предал, но не че стана по време на мъченията. Загинаха в газовите камери, без да ги измъчват преди това. Били са умъртвени, още преди да започнат моите мъчения, но това го разбрах едва сега и то неимоверно облекчава съвестта ми. 

Защо станах аутист

Книгата ми е към края си. Но трябва да спомена как Ариман толкова ме уплаши чрез цинизма на тези, които ме измъчваха, че не можах да си изградя нервната система за този живот. Ариман застана на пътя ми. Не успях да видя знака скорпион, който е нужен, за да се изгради нервната система. Сега някои от сетивата ми са увредени. Виждам лошо, не чувствам движенията си, не чувствам кога съм сит, вкусовите ми усещания са намалени и не винаги усещам кога ми се ходи до тоалетна.

Но когато притискаш ръката ми, мога да я усетя и да насочвам движенията си и така да пиша на компютъра. Това е най-хубавото нещо, което ми се е случило в този живот. Мислите ми са с всички хора, които не могат са говорят, а пишат с помощта на честни, самоотвержени помагачи, искащи да се научат на подпомаганата комуникация.

Моите книги не са нещо особено. Добрите ми учители искат само да разкажа каквото знам, въпреки че не мога да говоря. Книгите ми няма да станат популярни, защото аз не умея да се изразявам добре като истинските писатели. Но от друга страна имам информация за неща, които вие още не знаете. Моите весели спомени от предни животи са непознати за хората, но мнозина ще разпознаят времето, което прекарах край Рудолф Щайнер... Тогава бяха много тези, които желаеха да станат антропософи, но Щайнер искаше да си помислим сериозно дали да влезем в Антропософското общество. Той изглежда предварително видя, че заради това по-късно щяхме да имаме трудности в живота. Ние всички бяхме свидетели как Хитлер забрани антропософията и започна да ни преследва. Някои от нас като Мартин загинаха в концентрационни лагери, защото у тях са били намерени антропософски книги. Аз загинах, понеже бях укрил приятели евреи. По времето на Рудолф Щайнер тези евреи също бяха в Дорнах, но вече не помня как се казваха.

Майка ми също се интересуваше от антропософия и скоро след мен стана член на обществото. Сега още не е преродена, подготвя се за живот в една специална страна.

Ариман иска да завладее Земята, но въпреки това трябва да му помогнем с това да го обичаме заради всичко, което сме получили от него. Можем да го обичаме така, че той да не ни навреди с омразата си. Именно Христос може да ни помогне в това.

Категория: История
Прочетен: 1205 Коментари: 0 Гласове: 4
Последна промяна: 31.01.2020 07:59
Търсене

За този блог
Автор: anthroposophie
Категория: История
Прочетен: 819453
Постинги: 456
Коментари: 15
Гласове: 6098
Календар
«  Януари, 2020  >>
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031