Ето въпросната красноречива корица:
.jpeg)
От нея дори още преди читателят да се е запознал със съдържанието, става ясно посланието на книгата - между красивите хора вляво, потомци на античните македонци и уродливите азиатци вдясно не може да има никакво генетично родство.
Тук искам да се спра на друго четиво от Александар Донски - "Американски ясновидец в контакт с духа на Александър Македонски" (http://www.pollitecon.com/html/ebooks/Amerikanski-Jasnovidets-vo-Kontakt-so-Duhot-na-Aleksandar-Makedonski.pdf).
Общото впечатление е за напълно повърхностно и посредствено писание, по-слабо даже и от плахите опити на българските автори, начеващи в езотериката, които излизаха в първите години на демокрацията. Централен момент в повествованието е посещението на автора при американски медиум, към когото той се обръща, за да го свърже с духа на Александър Македонски. Причиних си прочитането на книгата само заради желанието да съпоставя предаденото в ченълинга с един факт, който Донски очевидно не знае - че индивидуалността, която някога е била инкарнирана като Александър Македонски, през ХХ век е живяла като д-р Ита Вегман (1876-1943) - близка сътрудничка на Рудолф Щайнер, положила заедно с него основите на антропософската медицина. Тя има много инкарнации заедно с Рудолф Щайнер (учителят на Александър Велики Аристотел в тогавашния живот), с когото са кармично свързани от векове. Затова би било странно такава извисена индивидуалност да се яви в ченълинг, за да задоволи любопитството на някакъв македонски грандоман.
В книгата Донски обяснява твърде подробно и досадно как писал на различни американски медиуми, как си вадил американска виза, прилага кореспонденцията си с контактьора Стив Хърман. За последния разбираме, че чувал гласове, виждал образи, усещал миризми, а понякога и само неподредени импулси в мислите си. Контактът, описан в книгата, е комбинация между образи и хаотични мисли. Медиумът бил и "емотивно врзан со Балканот поради својата голема љубов од соседна Бугарија со која требало да се ожени".
Сеансът се е осъществил на 19.07.2008г. Въпросният дух, появил се като Ал. Македонски, ласкае госта, хвали писателската му дейност, нарича го "посветен" ("Многу е ретко некој да биде посветен толку колку што си ти"). Показателно е как появилият се дух дава съвети на Донски да въздейства върху подрастващите чрез лесни за четене книги, които ще възприемат идеите му :
"И чувствувам дека едукацијата ќе одигра голема улога среде младите генерации овие идеи да бидат ширени од нивна страна. Тие ќе ги шират во својот живот и начин на размислување... И овде сакам да кажам дека ако ти објавиш книга, нешто со лесен стил за да можат 13 и 14 и 12 годишни деца да го читаат, тоа ќе остави влијание врз нив. Тоа ќе ја оформи нивната животна филозофија... Кога тие 12-13 годишни деца ќе ја прочитаат, ќе ја апсорбираат за оформување на својата филозофија, која ќе ја задржат и кога ќе пораснат. ("И чувствам, че образованието ще играе голяма роля сред младите поколения при разпространението на тези идеи. Те ще ги разпространят в живота и начина си на мислене ... И тук искам да кажа, че ако публикуваш книга, нещо в лек стил, така че 13, 14 и 12-годишните да могат да я прочетат, това ще им окаже влияние. Това ще оформи тяхната житейска философия ... Когато тези 12-13 годишни деца я прочетат, те ще я усвоят, за да формират своята философия, която ще запазят и като пораснат.")
Обаче в целия сеанс, за който между другото нито контактьорът, нито Донски могат с абсолютна сигурност да кажат, че е бил с духа на Ал. Македонски, има и моменти, на които гостът или не може, или не иска да обърне внимание.
На въпроса дали народът на Ал. Македонски и съвременните македонци са един и същ народ, медиумът отговаря: "Чувствувам дека луѓето на кои тој
припаѓал всушност го населувале истиот простор каде вие живеете... Значи, да, вие сте ист народ... Но, исто сакам да кажам дека имало луѓе таму и... тие станале едно... И навистина има продолжение на нивното потекло. Чувствувам како да има пат и... Тоа е како во Америка. Ние имаме источен брег и западен брег. Иако тие се целосно одвоени физички, меѓу нив има големо растојание, тие навистина се ист народ и имаат иста култура...
ЈАС: Тоа ми е доволно. ( "Чувствам, че хората, към които е принадлежал, действително населяват същата област, където Вие живеете. Значи, вие сте един и същ народ. Но искам и да кажа, че там е имало хора и те са станали едно. .. И наистина има продължение на произхода им. Имам чувството, че има един път и ... Това е като в Америка. Ние имаме Източно и Западно крайбрежие. Макар физически да са разделени, между тях да има голямо разстояние, те са наистина един и същ народ и имат същата култура. Аз: Това ми е достатъчно.)
Тук Донски не желае медиумът да се задълбочи по темата, защото думите, че хората от Източното и Западното крайбрежие на САЩ са един и същ народ, будят неприятни за македонистите асоциации с България и Македония.
На молбата да каже някоя заръка духът отговаря: "Она што е неправедно поделено, никогаш... никогаш нема да опстои." ("Което е несправедливо разделено, никога няма да устои."). Това е толкова красноречиво, но Донски се затруднява с тълкуването или то не му е изгодно. Въобще всичко, казано в ченълинга, авторът тълкува в смисъла на идеите си за пряка връзка на македонците от времето на Александър Велики с днешните жители на ... кое поредно официално име беше? - Северна Македония. Тази връзка била отразена в уникалния македонски фолклор, в техните приказки и обичаи.
Ето как чрез контакта със "самия Ал. Македонски" новаторски се обогатява аргументацията на македонистката доктрина. На нас в България може и да ни се вижда смешно, но човекът си вярва, а вероятно ще му повярват и младежите, за които духът му поръчва да пише. Обаче не би било зле и Александар Донски, и неговите сънародници да се замислят над заключителното поръчение на "Александър Македонски": "што ни порачува да правиме како нација, како Македонци? - "Кога вие самите на себе си наштетувате, никој не моЃе да ви помогне... " ("Когато вие сами на себе си вредите, никой не може да ви помогне.")
По думите на В.ф. Холщайн благодарение на публикуваните в последните години разговори с природните духове (вж. https://anthroposophie.blog.bg/drugi/2019/03/15/za-domashnite-duhove-iz-razgovorite-na-melnicharia-s-verena-.1649476, както и следващите постове) все повече хора узнават за тях и си дават сметка, че самите могар да възприемар елементарни същества. За духовете ползата е, че така те повече разбират хората и могат да преценяват по-добре човешките реакции. А според геоманта Волфганг Кьорнер ако хората имат съзнание за съществуването на природните духове и не ги смятат само за герои от старите приказки и легенди, те могат да се ползват от помощта им, която би им спестила доста усилия. Той дава пример със засаждането на липи в рамките на семинар по геомантия, за което хора без специални умение трябвало да изкопаят доста дълбоки дупки в твърда глинеста почва. След съзнателно отправен призив за помощ към земните духове, с тяхна помощ работата се свършила учудващо бързо, като възприятието е било за гноми, които седят върху лопатите и ги натискат надолу.
Антропософът Дирк Крузе възприема от Великден 2008г. насам съвсем ясно една обща зона между света на елементарните същества и човешкия свят. За тази зона според него отговаря същество, което е подобно на духовете на народите. Крузе смята, че това е архангел, който води до издигане и по-голяма будност на елементарните същества. Крузе е наблюдавал това явление в Средна Европа. Според него елементарните същества усещат внимание сред хората и това ги повдига. Те се чувстват повече приемани от представителите на човешкия свят. От своя страна това води сред хората до усещане, че природата сякаш е по-отворена. През всеки сезон в нея вече има повече от настроението на Рождество, така че човек сякаш се потапя в усещане за сериозно достойнство. Докато преди духовете са имали приятни душевни чувства при някои набожни хора или селяни, свързани непосредствено със земята и природата, с развитието на съзнателната душа днес те усещат все повече как човекът съзнателно се доближава до тяхната същност. В сравнение с нас тези същества са по-закрепени към земята, докато човекът може да отива и в духовния свят чрез смъртта и следващото раждане.
Но заради своята силна обвързаност със земята елементарните духове са в тежко положение и се страхуват, че ще бъдат завлечени още по-надолу. Затова те искат поне малко да се издигнат. Природните духове възприемат като благодат, ако фермерите внасят в почвата чрез био-динамичните препарати частица от космоса. Също когато хората съзнателно преживяват годишните празници и включват и съществата в отбелязването им, това е прекрасно за тях. А когато хората ги отминават, без да ги забелязва, това за тях е все едно затъват в тресавище. Те не могат сами да предизвикат християнизиране на земята, затова е важен човекът. Елементарните същества виждат, че човекът има потенциал да проникне земната еволюция с Христово съзнание, за което преди това не са предполагали, че е способен да го направи. Те забелязват и че духовният свят има голям интерес от развитието на човека. Елементарните същества искат да са съпричастни с нашите чувства, мисли и воля. Ако насреща си имат не студен интелект, а любов и благоговение, то това е благодат за тях. Практическият живот, както потвърждава и В. Кьорнер, се развива по друг начин, ако елементарните същества съзнателно бъдат привлечени.
Необходимо е обаче - това казват и Верена Щал фон Холщайн, и университетският професор, пожелал да остане анонимен - хората, особено антропософите, да обърнат внимание и на техническите същества, каквито има във всеки уред. Ако това не стане, тези същества биват завличани от ариманични духове. Техническите същества искат да бъдат възприети и обучени от човека, искат той да ги харесва и да влезе в контакт с тях. За тях човекът е мост между небето и природата и в такъв случай те стават част от този мост. Тогава са в състояние да поддържат уреда много по-дълго време в изправност, отколкото ако ползвателят му няма съзнание за техническото същество в него, а само ругае това, което му създава проблеми. Ако човек има съзнание за съществуването на техническите същества и отношение на благодарност към тях, много ремонти биха станали излишни, защото макар съществата да не могат да отменят физическите закони, те успяват да намерят пролуки и могат да поддържат уреда дълго време изправен.
Именно поради това съзнание у хората в Индия и други развиващи се страни старата техника втора и трета употреба, внесена от Европа, работи много по-дълго време. Индийците почитат духовете на машините на празника Ayudha Puja. Тогава всички машини, компютри, музикални инструменти и пр. се почистват, лъсват, смазват. После ги украсяват с цветя, браминът ги благославя и се излагат за поклонение, а всяка нова машина в индийските фабрики се благославя първо от брамина.
Една тенденция, забелязана от геомантите В. Кьорнер и В. Шнайдер, е наличието на по-голяма строгост в сравнение с положението преди 20 години. Днес поради неглижиране от страна на хората, съществата са принудени са реагират на отрицателните действия на човека веднага. Те действат в жегите, наводненията и пожарите, като чрез бедствията прочистват пространството от материалистичните нагласи и настроения на хората. Заради стремежа за печалба на всяка цена човекът е в душевна беда и това се отразява и в природата. Тъй като елементарните същества отговарят за нея, те са принудени да действат по-решително, като предизвикват явленията, които хората усещат като последици от климатичните промени. За да се предприеме нещо по въпроса, не е достатъчно да се намалят емисиите на въглеродния диоксид, а хората трябва да променят вътрешната си нагласа, а оттам и поведението си.
Природните духове стават по-строги и това отношение имат дори и най-простите елементарни същества. Според В. Кьорнер преди хората са имали известен период, когато духовният свят е толерирал делата им, но сега вече последиците им стават видими веднага и хората трябва да поемат повече отговорност за това, което правят. Ето защо елементарните същества не са длъжни вече да ги щадят, а реагират веднага, дори и това да има неприятни последици за хората. Решението се взема от висшите йерархии, а реализацията е в ръцете на природните духове. В зачестяващите природни бедствия се отразява скоростното осъществяване на кармата, защото хората застрашават земята с поведението си. На Брокен (най-високата част на планината Харц) Шнайдер е видял буреносни великани - въздушни елементарни същества, които по времето на урагана Кирил през 2007г. са опустошили Харц. На местата с унищожени горски площи след това е царяло невероятно спокойствие и умиротвореност, а младите фиданки, поникнали след урагана, на етерен план са били проникнати от Христова сила, за разлика от старите дървета.
В. Шнайдер също констатира, че от началото на 21.век елементарните същества са направили скок в съзнанието си. Това се потвърждава и от наблюденията на В. Кьорнер и Д. Крузе. Отворена е врата към света на природните духове и те живеят не само със задачата си, но и някои от тях (по-висшите) развиват известно азово съзнание. Според Крузе по-големите и извисени елементарни същества, които съществуват от векове, се стремят към по-висше развитие, към постепенно включване и на духовен елемент, а не само на астрално и етерно тяло, така че да станат ангелоподобни.
От началото на века В. Шнайдер (както и самият Томас Майер) възприема също и нови, сакрални елементарни същества, чиято поява е предсказана от Рудолф Щайнер (вж. по въпроса https://anthroposophie.blog.bg/drugi/2019/09/10/za-noviia-vid-elementarni-syshtestva-chiiato-poiava-e-predsk.1673838 ). Тези същества внасят ново качество на съзнанието в целия свят на елементарните духове, нещо като духовно или ангелско съзнание. Затова сега духовете участват в общия земен организъм много по-силно, като действат не само в етерния и астралния елемент, а са свързани с цялостното земно съзнание. Те нямат собствен аз като човека, но сега придобиват нещо духовно, което преди са имали само ангелите. Забелязват се фини етерни сили, в които може да се усети връзката с Христос.
За пръв път Шнайдер наблюдава новите Христови елементарни същества малко преди слънчевото затъмнение през 1999г. в един параклис в Мунстер в Люнебургската степ. Появата на новите елементарни същества, които внасят нови Христови качества в природата, е възприета с ликуване от ангелския свят, а старите елементарни същества са били удивени. Новите елементарни същества според Шнайдер са в две разновидности - или с преобладаващ мъжки характер (Христови елементарни същества), или с повече женски характер (Софийни елементарни същества). Те имат способността да се свързват и разделят и сякаш преобразуват старите елементарни същества - нещо, което всъщност би трябвало да направи човекът.
Скокът в съзнанието на елементарните същества е свързан с появата на Христос в етера. Новите Христови същества правят всичко, за да ускорят човешкото развитие. Те се противопоставят на задушаването на земята в света на материализма и техниката. Въпреки че човекът е все по-отделен от природата (в Европа това, което наричаме природа, всъщност е културно пространство), съществата поддържат душата на местностите и опитват да проникнат и техниката. Те с удоволствие помагат на хората. Този, който носи постоянно уреди като сърдечен стимулатор или инсулинова помпа, би трябвало да се опита да свърже техническото същество на уреда си с Христовите елементарни същества, които имат и лечебен ефект, осбено при душевни заболявания.
"Между началото на лекциите при Симон Шпицер през октомври 1880 и януари 1881 трябва да се е случило онова, за което говори тук Рудолф Щайнер - как му се е разкрило ново разбиране за пространството, но все още не за времето.
Напредъкът на Щайнер в разкриване на загадката на времето е свързан с въздействието на учителя му и с това, че той го е насочил към Фихте. Опрян на Фихте, през лятото на 1879г. младежът започва да търси същността на Аза. При това му прави впечатление, че Азът е онзи "фокус, който е невъзможно да бъде обхванат, защото непрекъснато се изплъзва назад, когато искаме да погледнен към него" (Beitrдge zur GA бр. 39, стр. 30). Този изплъзващ се назад Аз Щайнер нарича "чистия Аз" за разлика от всекидневния ни аз.
Във връзка с разсъжденията върху природата на "чистия Аз" той за пръв път стига до идеята за един поток, който тече назад. И обратно - явно във връзка с изживяването на висшия или чистия Аз, все повече му се разкрива същността на времето.
Това изживяването на висшия Аз е първото нещо - поне с такова впечатление оставаме - към което е искал да го доведе учителят. Когато Щайнер казва на Шуре думите "Показах ти кой си, сега върви и остани самия себе си"1, то това, разбира се, има по-дълбок смисъл. Ученикът трябва да разпознае истинската си индивидуалност, а с това и специфичната си задача, защото само от нея се определя индивидуалността.
Но едно толкова дълбоко разбиране на Аза не е възможно без да се преживеят вътрешно двата потока - единият (азов) поток, идващ от миналото и другият (азов) поток, идващ от бъдещето, сякаш винаги се сблъскват в актуалното изживяване на Аза: "Във всеки период от времето животът е пресечна точка на две течения, от които едното върви от бъдещето към настоящето, а другото от настоящето към бъдещето" (лекция от 17.5.1905, СС 324а)2.
За да събуди активното изживяване на съдбата сред членовете на Антропософското общество, през последната година от дейността си Рудолф Щайнер изнася лекциите за кармата. През януари 1924г. като въведение той говори за двете порти - портата на Луната и портата на Слънцето:
"Онова, което действа в тези душевни сили от миналото, е свързано с Луната, а онова, което действа в настоящето, но към което ние всъщност ще се развием по собствена воля едва в бъдеще, зависи от Слънцето.... И гледайки към всичко, вплетено в съдбата ни чрез това, което сме преживели като хора в миналото, ние съзираме в него като минало, вплетено в нашата съдба, вътрешното си лунно битие. А в онова, което винаги пристъпва към нас в настоящето като определящо съдбата, слънчевото, ние виждаме не само онова, което действа в настоящето, но и което ще въздейства върху бъдещето. Ето как миналото и бъдещето се преплитат в човешката съдба (лекция от 27.1.1924, СА 234)3.
На този фон може да се разбере преживяването на "вечното ядро на съществото ни", което е имал Рудолф Щайнер в нощта на 10. срещу 11. януари 1881. За щастие разказът за това толкова разтърсващо събитие е съхранен в едно писмо (или чернова на писмо), адресирано вероятно до Йозеф Кьок:
"Беше през нощта на 10. срещу 11. януари, в която не спах и един миг. До 12 и половина се бях занимавал с различни философски проблеми и най-накрая се хвърлих на леглото. От край време съм се стремял да изследвам дали е вярно казаното от Шелинг: "Във всички нас живее една тайна, прекрасна способност да се оттеглим от промените на времето в нашето най-съкровено Себе, съблечено от всичко, прибавено отвън и там под формата на непреходното да съзерцаваме вечното в нас." Аз вярвах и още вярвам, че съм открил съвсем ясно в себе си тази най-съкровена способност, за чието съществуване винаги съм подозирал - цялата философия на идеализма сега застава в променен вид пред мен: какво е една безсънна нощ в сравнение с такава находка!" 4
1 Из разговор на Рудолф Щайнер с Едуард Шуре относно един от учителите му, за този разговор вж. тук: https://anthroposophie.blog.bg/history/2019/11/29/mojesh-da-pobedish-drakona-samo-ako-se-oblechesh-v-negovata-.1684744
2 В тази лекция Рудолф Щайнер описва много точно феномена на двата времеви потока, особено с оглед на езотеричното обучение. Вж и лекцията от 4.11.1910 в СС115).
3 Вж. по въпроса и лекциите от 25. и 28.2. и от 6.2.1924 в СС 240.
4 Срв. "Философски писма върху догматизма и критицизма", осмо писмо.
Песента за панаира в Скарбъро се смята за любовна балада. В различни варианти, с различен брой куплети тя разказва за една стара, незабравена любов, която може да се възобнови само при изпълнението на редица невъзможни условия. В сайта https://lyricstranslate.com/en/scarborough-fair-панаира-в-скарбъро.html е поместен българският превод на един от вариантите на песента:
Ако си тръгнал към панаира в Скарбъро:
Вземи магданоз, салвия, розмарин и мащерка.
И поздрави предай на тази, где там живее
Тя някога бе моя истинска любов.
Кажи й да ми ушие риза от свила
Магданоз, салвия, розмарин и мащерка
Риза без шев и без игла ушита, тогава
ще бъде тя моя истинска любов.
Кажи и да намери парче земя и да посади
магданоз, салвия, розмарин и мащерка.
Някъде между морето и брега морски.
Тогава ще бъде тя моя истинска любов.
Кажи и да ги ожъне със сърп от кожа
магданоз, салвия, розмарин и мащерка.
В букет от пъстри полски цветя да ги пожъне
Тогава ще бъде тя моя истинска любов.
На панаира в Скарбъро ако отиваш, вземи
магданоз, салвия, розмарин и мащерка.
Поздрав предай на тази, що там живее
Някога тя бе моя истинска любов.
Панаирът в Скарбъро, графство Северен Йоркшир, е бил голямо събитие за Средновековна Англия. През 1253г. градът получава грамота от крал Хенрих III, която му дава правото да провежда всяка година голям панаир от Успение Богородично до празника на архангел Михаил (шест седмици, от 15.8. до 29.9). За панаира пристигали търговци от Англия, Уелс, Шотландия, Холандия и Норвегия. Той привличал много хора, като са се изявявали и бардове и минестрели. Те изпълнявали най-често любовни балади и вероятно именно там е прозвучала за пръв път и обсъжданата песен. За средновековния фолклор по принцип са характерни песните-гатанки и песните, в които се поставят неизпълними задачи.
Поради конкуренцията на други панаири този в Скарбъро западнал и през 1788г. бил окончателно закрит, но остава увековечен в песента. С мелодията си в дорийски лад “Панаира в Скарбъро” официално се датира от 16. -17. век, т.е. края на Ренесанса. Но текстът дава основание да се смята, че е съществувал и много по-стар вариант. За това говори например необичайното изброяване (като в магическа формула) на билки, които някога са използвали келтите - магданоз за успокоение, салвия за сила, мащерка за пречистване на аурата и смелост, розмарин за проясняване на мислите.
Значението, вложено в текста-първоизточник, се изплъзва на съвременния слушател, чието разбиране се простира до балада за старата, обречена и невъзможна любов. Ако обаче погледнем под повърхността на думите, ще открием много по-дълбок смисъл, отколкото този за двама разделени влюбени. Когато разгледаме панаира в Скарбъро като символ на материалния, физическия свят, в който човешката душа пребивава, то в условията, поставени пред нея в песента, можем да видим пътя, който душата трябва да измине, за да се свърже с Духа. Това е висшият смисъл на женитбата, която всеки човек е призован да извърши:
“Христос обяснява на учениците си какво означава женитбата. Според него женитбата е духовен процес, свързване на духа с душата. В тази връзка е смисълът на живота. Който е направил тази връзка, той по никой начин не трябва да я разкъсва. Скъса ли я, той започва да се стреми към физическа женитба." (Учителя Беинса Дуно, “Създаване на нови органи", беседа от 9. май 1928)
Такава женитба е идеалът, стремежът на тръгналите по пътя на посвещението още от предхристиянските времена. В този смисъл женитбата е проникване на душата от Духа, от един принцип, чрез който тя се преоформя и става като нова. Това, което на едно много по-ниско ниво - нивото на земния живот с неговите шумни панаири - е обикновеното свързване на мъжа и жената чрез брака, на едно висше ниво представлява свързването на човешката душа с мировия Дух. Образът на човешката душа, пронизана от Духа, който след това се проявява и започва да действа в човека, се изразява на окултния език чрез понятието “мистична сватба” 1 Мистичната сватба е целта на ученика, който търси посвещение.
Земният човек, особено този, чиито мисли кръжат само около задачите на битието, трудно може да изпълни условията, поставени от Духа. Той не може да ушие риза без шев и игла, не може да изпълни другите поставени задачи. Нещо повече, тласкан от страсти, завист, ревност и жажда за материални придобивки, човекът е замърсил ризата (душата си). Както се пее в песента, някога душата е била във връзка с духовния първичен извор - For she once was a true love of mine ("Тя някога бе моя истинска любов"). Но след Грехопадението човекът постепенно е замърсил душевната си риза и тя е загубила първичната си белота.
Ето защо на едно висше ниво всеки копнее за първоначалното състояние, което искрицата Христова светлина в него познава и помни. Духът подканя отгоре душата, залутана между сергиите на земния панаир и заблудена от забавленията за физическите сетива, да си изтъче нова дреха, но не с материални средства (шев и игла). Неизпълнимите условия показват, че само чрез средствата на материалния живот човешката душа никога не би могла да стане достойна за своя любим Духа. Ризата без шев е обновената душа в нова дреха, пречистена, за да приеме Духа. Условията може да изпълни само душа, която не зависи от ограниченията на света и нисшия аз, която е преминала през духовно очистване. Само такава душа може да приеме мировия Дух, да стане Дева София - окултен израз за душата, приела Духа. Затова Духът, който също копнее да се съедини отново с човешката душа, я призовава да работи отдолу и създавайки си нова одежда, да стане достойна за Него. Това е висшият смисъл, който прозира зад думите на песента за панаира в Скарбъро.
1 Това е и смисълът на “Химическата сватба” на Християн Розенкройц, но при нея идеалът за “мистичната сватба” е издигнат даже една степен по-нагоре, като Духът прониква и химическия елемент, т.е. физическото тяло.
