Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Тук ще публикувам откъси от непреведените книги на Рудолф Щайнер, както и други тематично свързани материали, неизвестни у нас.
Автор: anthroposophie Категория: История
Прочетен: 824118 Постинги: 458 Коментари: 15
Постинги в блога от 15.01.2021 г.
Покрай филма “Абсолвентът” ("The Graduate"), в който изгря звездата на Дъстин Хофман, придоби световна популярност и старинната английска песен “Панаира в Скарбъро". Във филма песента се изпълнява от американския дует “Саймън и Гарфънкъл”, изявявал се основно през 60те и 70те години на ХХ век. При един престой в Лондон през 1965г. Пол Саймън посещава фолк певеца Мартин Карти и чува от него песента за Скарбъро. Арт Гарфънкъл й прави аранжимент, включвайки в нея части от друга песен на Пол Саймън с антивоеннен текст, характерен за времето на Виетнамската война (1968г.) и протестите в САЩ срещу нея. В този вид под името "Canticle/Scarborough Fair" песента “Панаира в Скарбъро” (ето линк към изпълнението: https://youtu.be/pWyPhQkZNLw ) се появява във филма “Абитуриентът” заедно с други два хита на "Саймън и Гарфънкъл - “Мисис Робинсън" и "Звукът на тишината".

Песента за панаира в Скарбъро се смята за любовна балада. В различни варианти, с различен брой куплети тя разказва за една стара, незабравена любов, която може да се възобнови само при изпълнението на редица невъзможни условия. В сайта https://lyricstranslate.com/en/scarborough-fair-панаира-в-скарбъро.html е поместен българският превод на един от вариантите на песента: 

Ако си тръгнал към панаира в Скарбъро:

Вземи магданоз, салвия, розмарин и мащерка.

И поздрави предай на тази, где там живее

Тя някога бе моя истинска любов.

 

Кажи й да ми ушие риза от свила

Магданоз, салвия, розмарин и мащерка

Риза без шев и без игла ушита, тогава

ще бъде тя моя истинска любов.

 

Кажи и да намери парче земя и да посади

магданоз, салвия, розмарин и мащерка.

Някъде между морето и брега морски.

Тогава ще бъде тя моя истинска любов.

 

Кажи и да ги ожъне със сърп от кожа

магданоз, салвия, розмарин и мащерка.

В букет от пъстри полски цветя да ги пожъне

Тогава ще бъде тя моя истинска любов.

 

На панаира в Скарбъро ако отиваш, вземи

магданоз, салвия, розмарин и мащерка.

Поздрав предай на тази, що там живее

Някога тя бе моя истинска любов.

 

Панаирът в Скарбъро, графство Северен Йоркшир, е бил голямо събитие за Средновековна Англия. През 1253г. градът получава грамота от крал Хенрих III, която му дава правото да провежда всяка година голям панаир от Успение Богородично до празника на архангел Михаил (шест седмици, от 15.8. до 29.9). За панаира пристигали търговци от Англия, Уелс, Шотландия, Холандия и Норвегия. Той привличал много хора, като са се изявявали и бардове и минестрели. Те изпълнявали най-често любовни балади и вероятно именно там е прозвучала за пръв път и обсъжданата песен. За средновековния фолклор по принцип са характерни песните-гатанки и песните, в които се поставят неизпълними задачи.

Поради конкуренцията на други панаири този в Скарбъро западнал и през 1788г. бил окончателно закрит, но остава увековечен в песента. С мелодията си в дорийски лад “Панаира в Скарбъро” официално се датира от 16. -17. век, т.е. края на Ренесанса. Но текстът дава основание да се смята, че е съществувал и много по-стар вариант. За това говори например необичайното изброяване (като в магическа формула) на билки, които някога са използвали келтите - магданоз за успокоение, салвия за сила, мащерка за пречистване на аурата и смелост, розмарин за проясняване на мислите. 

Значението, вложено в текста-първоизточник, се изплъзва на съвременния слушател, чието разбиране се простира до балада за старата, обречена и невъзможна любов. Ако обаче погледнем под повърхността на думите, ще открием много по-дълбок смисъл, отколкото този за двама разделени влюбени. Когато разгледаме панаира в Скарбъро като символ на материалния, физическия свят, в който човешката душа пребивава, то в условията, поставени пред нея в песента, можем да видим пътя, който душата трябва да измине, за да се свърже с Духа. Това е висшият смисъл на женитбата, която всеки човек е призован да извърши:

“Христос обяснява на учениците си какво означава женитбата. Според него женитбата е духовен процес, свързване на духа с душата. В тази връзка е смисълът на живота. Който е направил тази връзка, той по никой начин не трябва да я разкъсва. Скъса ли я, той започва да се стреми към физическа женитба." (Учителя Беинса Дуно, “Създаване на нови органи", беседа от 9. май 1928)

Такава женитба е идеалът, стремежът на тръгналите по пътя на посвещението още от предхристиянските времена. В този смисъл женитбата е проникване на душата от Духа, от един принцип, чрез който тя се преоформя и става като нова. Това, което на едно много по-ниско ниво - нивото на земния живот с неговите шумни панаири - е обикновеното свързване на мъжа и жената чрез брака, на едно висше ниво представлява свързването на човешката душа с мировия Дух. Образът на човешката душа, пронизана от Духа, който след това се проявява и започва да действа в човека, се изразява на окултния език чрез понятието “мистична сватба” 1 Мистичната сватба е целта на ученика, който търси посвещение. 

Земният човек, особено този, чиито мисли кръжат само около задачите на битието, трудно може да изпълни условията, поставени от Духа. Той не може да ушие риза без шев и игла, не може да изпълни другите поставени задачи. Нещо повече, тласкан от страсти, завист, ревност и жажда за материални придобивки, човекът е замърсил ризата (душата си). Както се пее в песента, някога  душата е била във връзка с духовния първичен извор - For she once was a true love of mine ("Тя някога бе моя истинска любов"). Но след Грехопадението човекът постепенно е замърсил душевната си риза и тя е загубила първичната си белота. 

Ето защо на едно висше ниво всеки копнее за първоначалното състояние, което искрицата Христова светлина в него познава и помни. Духът подканя отгоре душата, залутана между сергиите на земния панаир и заблудена от забавленията за физическите сетива, да си изтъче нова дреха, но не с материални средства (шев и игла). Неизпълнимите условия показват, че само чрез средствата на материалния живот човешката душа никога не би могла да стане достойна за своя любим Духа. Ризата без шев е обновената душа в нова дреха, пречистена, за да приеме Духа. Условията може да изпълни само душа, която не зависи от ограниченията на света и нисшия аз, която е преминала през духовно очистване. Само такава душа може да приеме мировия Дух, да стане Дева София - окултен израз за душата, приела Духа. Затова Духът, който също копнее да се съедини отново с човешката душа, я призовава да работи отдолу и създавайки си нова одежда, да стане достойна за Него. Това е висшият смисъл, който прозира зад думите на песента за панаира в Скарбъро.

1 Това е и смисълът на “Химическата сватба” на Християн Розенкройц, но при нея идеалът за “мистичната сватба” е издигнат даже една степен по-нагоре, като Духът прониква и химическия елемент, т.е. физическото тяло. 

 

Категория: История
Прочетен: 1787 Коментари: 0 Гласове: 8
Последна промяна: 15.01.2021 22:57
Търсене

За този блог
Автор: anthroposophie
Категория: История
Прочетен: 824118
Постинги: 458
Коментари: 15
Гласове: 6142
Календар
«  Януари, 2021  >>
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031