Волфганг Вайраух: Има различни двойници, които влизат в контакт с човека, напр. много свръхсетивни области също биха могли да бъдат наречени двойници. От една страна имам предвид току-що обсъдените трупове на етерни и астрални тела 
(вж. тук https://anthroposophie.blog.bg/history/2021/08/12/trupove-na-eterni-i-astralni-tela.1774345 ), които с известно основание също могат да бъдат наречени и двойници. Но сега искам да се спрем на съществата, които като същински двойници се вмъкват временно или за целия живот на човека в него. Кои двойници могат да се открият в етерното му тяло?

Ечевит, Мокрия: Здравей.

В.В.: Здравейте.

Е.: Всъщност днес вече се поздравихме.

В.В.: От два пъти глава не боли, в края на краищата става въпрос за двойници.

Три двойника в етерното тяло

Е.: За етерното тяло съществуват три вида двойници. Ти колко предлагаш?

В.В.: Също три.

Е.: Тези три вида могат и да се подразделят, но това не е много уместно. Най-добре бих ги описал с цветове - има червен, зелен и бял двойник в етерното тяло. Тримата вършат различни неща. Начина им на действие можеш да си представиш като троичното устройство на човека, а именно като дух, душа и тяло. Единият двойник пречи на връзката между етерното и физическото тяло и той може да се вмъкне, когато тази връзка е увредена от преживян шок, болест или черномагьосническо въздействие. Този двойник предизвиква преди всичко отделяне на части от етерното тяло. Това е по отношение на червения двойник.
След това в етерното тяло има душевен двойник. Той изтегля части от астралното тяло, респ. от псевдо-аза към етерното тяло. Това води до смущение във възприемателната способност на етерното тяло. То има такава способност - напр. има етерни очи. То има най-вече възприемателна способност за всичко, което е живо, преди всичко за нашия свят (на елементарните духове). Тази способност се нарушава от зеления двойник.

Накрая има и бял двойник, който пречи на връзката на Аза с етерното тяло. Този двойник се опитва да повлияе на въздействието на Аза върху етерното тяло. По принцип Азът се опитва да преоформи етерното тяло и при това да включи части във фантомното тяло. Самото фантомно тяло съдържа малки дялове от всички други човешки членове, то не е само чиста трансформирана физика. Моментът на вмъкване при всички три двойника е един и същ - болест, черномагьосническо въздействие, преживян шок, неправомерно подранили ритуали на посвещение.

В.В.: Това ариманични или луциферични двойници са?

Е.: Червеният е ариманичен, зеленият е ариманичен с луциферичен дял, а белият е предимно луциферичен.

В.В.: Има ли и ежедневни начини на поведение на човека, които водят до това повече от тези същности да се вмъкнат в него?

Е.: Етерното тяло може да закърнее, например поради мисли, които се отнасят по навик само до материални неща. Също причината могат да са и зависимости, най-вече зависимостта от интернет, както и зависимостта от информация. Също и липсата на сън. Закърняването на етерното тяло се улеснява и от това, че хората вече въобще не се движат в природата. Човек, който само тича от офиса до метрото и оттам към къщи и въобще не възприема нито времето, нито годишния цикъл, изсъхва в етерното си тяло и става по-възприемчив към тези двойници. Това е много важно. Особено зеленият двойник, смесеният, обича да влиза по този начин в човека. Тогава той създава фалшиви природни изживявания, напр. човек изведнъж започва да харесва пластмасовите цветя.

В.В.: Дали и областите на етерното тяло, които Азът не обработва, напр. поради закърняване, изсъхване и отслабване на паметта, се завладяват от двойниците?

Е.: При всички положения. Винаги когато губиш съзнание за някои части от телата си, напр. поради нездравословни форми на поведение, съществува опасност такива области да бъдат завладени от външни същества. Именно сивата и черната страна имат огромна потребност да ги завземат, за да могат да продължат да оформят себе си. Тъкмо етерните двойници са същества, които изтеглят жизнена сила от човека.

В.В.: Тези двойници по различно време на живота ли влизат в етерното тяло, тоест, понякога повече, понякога по-малко и изчезват ли после пак?

Е.: Когато човек промени стереотипа си на поведение и не бърза само през затворени помещения, когато отиде на море, той отслабва значително областта на влияние на зеления двойник. Не винаги и трите двойника са в човека, а само в отделни фази. Един двойник може да действа няколко години в човека, след това човекът променя начина си на живот и двойникът изчезва. Ако напр. някой реши да отиде за три години в манастир и да води живот, организиран по друг начин, в това време той съвсем ясно ще се освободи от червения двойник. Защото червеният двойник въобще не понася религиозния живот.Белият двойник евентуално може да стане по-силен в манастира, ако тази религиозност се движи в луциферична посока.

Да виждаш себе си, седящ на бюрото

В.В.: Щайнер много пъти разказва, че човек сам може да се види свръхсетивно в различен образ  и това се отнася най-вече за части от астралното и етерното тяло. Виждането на етерния двойник - това би могъл да е зеленият - става напр. поради това, че в човека дремят подсъзнателни импулси за лъжи и интриги: 

"Може да се случи следното: някой човек може да е интригант, може със своите интриги да е причинил много злини на хората. Един ден той излиза отново и замисля някаква интрига. Връща се у дома, може би влиза в кабинета си, на писалището му вероятно лежат книжа, в които са написани неща, с чиято помощ е заплел интригите си и с него може да се случи така, че макар в горното си съзнание да е циничен, все пак подсъзнанието му да бъде обзето от импулсите на интригантстването. Та той влиза в кабинета си, поглежда към писалището и вижда, че сам седи зад него. Това е неприятна среща, да влезеш през собствената си врата в стаята и да се видиш как самият ти седиш зад писалището. Но такива неща спадат към областта на това, което се случва много често и което много лесно може да се случи, когато има място склонността към интригантстване. Това, което човек среща тогава, разбира се, е двойникът." (СС 147, лекция от 30.8.1913).

Достоевски също описва в книгата си "Двойникът" подобни образи. Как става така, че се създава такава връзка именно с лъжливото и интригантското в човека и защо този образ толкова прилича на него?

Е.: Те имат достъп до цялото формиране на човека и отразяват тази форма на човешкия образ така, че тя да се яви на човека като двойник. Но това не са обикновени, а гранични ситуации. Това е подобно на виждането на възкръсналия Христос от апостолите. Те също не са могли да го видят с физическите си очи. Има дори разказ как при различни срещи някои са го виждали, а други не. По подобен начин трябва да се гледа и на виждането на двойника, макар че тук няма нищо общо със силите на Въкресението. Двойниците успяват в определени моменти така да сгъстят етерната си субстанция, че човек да може да ги види, но това е свръхсетивно виждане. От друга страна те имат на разположение само образ и етерните сили на човека, защото са от неговата субстанция. Ето защо те винаги изглеждат като него. И ако човекът действа по лъжлив начин, неговата душевна конфигурация се размества и така двойниците се проявяват по-лесно. Човек може да е напълно порядъчен, но изведнъж да измами. Тогава също конфигурацията се размества и двойниците могат по-лесно да влизат и излизат и да се проявяват.

Кармични пропуски 

В.В.: Белият двойник, луциферичният, който ти описа, би могъл да съответства на едно описание, дадено от Рудолф Щайнер. Той казва, че Луцифер има достъп до всички кармични пропуски на човека и че може да обхване духовно-субстанциално неразплатената му карма и да оформи от част от етерното тяло една форма, на която да вдъхне изкуствена душа. Такива сенчести същества се стрелкат като смутители и който ги вижда свръхсетивно, гледа образ от собствената си младост. В своите мистерийни драми Щайнер нарича този дух "духа на младостта": "Такава неразплатена карма, такова преживяване като това да гледаш на младостта си като на друго същество, е нещо, което се преживява вътрешно. До такова преживяване има достъп Луцифер; той може да го отдели; може да вземе една субстанциална част от етерното тяло и сякаш да я одушеви с неотработената карма. Тогава под влиянието на Луцифер от нея се създава едно сенчесто същество." (пак там)

Това ли е белият двойник?

Е.: Това е белият двойник, който е свързан също и с Аза. Азът и кармата имат тясна връзка. Както вече казахме, човек може да мисли толкова материалистично, че да изостави части от себе си. И ако поради това се пропуска кармично нещо по време на живота, се формира белият двойник. А той има тенденцията да вижда нещо ненужно във всичките инкарнации и бързо да излиза от тях. Затова може би Щайнер го нарича "духа на младостта", защото този двойник иска да остане по възможност млад.

Води богоугоден живот! 

В.В.: Как можем да се предпазим от тези различни двойници в етерното тяло или съответно да ги извадим от него?

Е.: По обичайния начин - води богоугоден живот! Остани центриран, подхранвай всичките си части, захранвай Аза си, захранвай душата си и храни по здравословен начин физическото си тяло. Оживявай етерното си тяло със занимание с изкуство, захранвай душата си с религиозни впечатления и усилвай Аза си с духовни мисли.

Пак ги срещаме

В.В.: По какъв начин двойниците влияят върху човека? Каква тенденция имат те? Какво искат от човека?

Е.: Хубавото е, че тези двойници до голяма степен действат в съвсем различни посоки и затова често сами си пречат. Във вашата вътрешност направо се водят минивойни между двойниците. В зависимост от това коя област или задача е занемарена твърде много, съответният двойник може да действа особено силно и да усили тази едностранчива тенденция. Това е неговото намерение. И ако двойниците станат наистина силни, за човека става много неприятно, тогава той ги среща пак.

В.В.: Кога?

Е.: В следващия живот.

В.В.: Те в областта на Земята ли остават като форма, докато се преродим пак?

Е.: Не, не като форма, но като идея. И ако в следващия живот живееш едностранчиво, те пак излизат от идеята и придобиват форма, те пак получават субстанция.

В.В.: Има ли двойници и в астралното тяло?

Е.: Твоят псевдо-аз - егото, формата под Аза, е един вид двойник. От друга страна има възможност желанията на астралното тяло да станат толкова силни в човека, че да развият собствена телесност - да станат така самостоятелни, че да заживеят в теб. Това също е вид двойник. Тук може да се спомене напр. за алкохолния двойник, хероиновия двойник и т.н. Такива зависимости могат да придобият истинска форма. Искам да добавя нещо: само чрез мислене двойниците не могат да се изкарат. Дейностите трябва да са повече от мисленето, те трябва да навлизат и в сърцето и волята.

Пак се среща

В.В.: Рудолф Шайнер описва чисто ариманичния двойник на етерното тяло, който най-много съответства на описания от теб червен двойник, като явление на съвременността и преди всичко на бъдещето. Ариман получава достъп до свитото и закърняло етерно тяло: 

"Ще дойде време, когато много, много хора ще чувстват все повече и повече: Какво става, чувствам се така, сякаш съм се разделил, сякаш до мен има друг човек. - И това усещане, това чувство, което ще изглежда като нещо естествено, точно както гладът, жаждата или други усещания, не трябва да остане неразбрано от хората на настоящето и бъдещето. Ще бъде разбрано, ако хората проявят усилие да проумеят действителния смисъл на това разделение чрез духовната наука. По-специално, педагогиката, образованието - колкото повече подхождаме към тези неща - ще трябва да се съобразяват с това. Ще трябва да се научим да обръщаме по-голямо внимание на определени преживявания на децата, отколкото досега, когато тези преживявания не са били в същата степен.

Разбира се, в по-късния, по-сериозния живот, под впечатлението на физическия свят, тези чувства и усещания, които описах, няма да са толкова силни в близко бъдеще, но в по-далечно бъдеще ще стават все по-силни. Първоначално те ще се появят в подрастващото дете и възрастните ще чуят от децата много неща, които ще трябва да разберат, много неща, които могат да бъдат подминати, но не бива да бъдат подминавани, защото са свързани с най-дълбоките еволюционни тайни на света.

Децата ще намекнат: Ето там видях едно същество, което ми казваше това или онова, каквото трябва да направя. - Материалистично мислещият човек ще каже: “Глупаво момче или глупаво момиче, такова нещо няма”. - Но ако искате да разберете духовната наука, трябва да знаете, че тук се касае за един важен феномен. Когато едно дете каже: "Видях някого, той отново изчезна, но продължава да се връща отново и отново; той винаги ми казва това и онова, а аз не мога да му се противопоставя” - тогава онзи, който разбира духовната наука, ще осъзнае, че в детето се обажда нещо, което ще се проявява все по-ясно в еволюцията на човечеството." (СС 158, лекция от 20.11.1914).

Защо такова явление настъпва точно при децата?

Е.: Защото способността на децата да възприемат етерните същества е по-силна, отколкото при възрастните и в бъдеще все повече ще се усилва. На децата им се обяснява всичко и им се назовават имената на всички материални предмети. Но на тези образи не им се дават имена, защото възрастните не ги виждат. Затова децата често си мислят, че за тях трябва да се мълчи. Затова те толкова рядко говорят за тях. Освен това поради засиленото абстрактно мислене в днешните образователни институции децата често биват натиквани в ъгъла и такива образи биват отхвърляни като суеверие. Тогава децата си мислят, че виждат нещо неприлично. Те отричат тези образи, докато един ден вече не могат да ги възприемат. Това е тенденцията на днешното време, дори и при деца на антропософи. Вие трябва да изкорените понятието "суеверие", защото то е понятие на крайния материализъм.

Двойникът във физическото тяло

В.В.: Накрая да стигнем до основния двойник на човека, който малко след раждането се вмъква във физическото му тяло.

Е.: Той може да напусне човека до половин година преди смъртта му, но най-често това става само дни преди да умре. Този ариманичен двойник всъщност е вашият ариманичен фантом. Защото той е физически, но не материален. В момента, в който ти си изградил фантомното си тяло правилно и изцяло, той трябва да изчезне.  Но хората, които са инкарнирани сега, имат още много път, докато стигнат дотам. Съвсем тихо ще кажа, защото това е тайна: когато изградиш цялостно фантомното си тяло, този двойник вече няма да има субстанция.

В.В.: Всъщност това е ясно: колкото повече човек прониква с Аза си своите членове до физическото си тяло, съотв. фантомното си тяло, толкова повече ...

Е.: ... го преобразува с любов.

В.В.: Разкажи малко повече за същността на този физически двойник.

Е.: Той е много интелигентен - много по-интелигентен от теб! - и понякога ти помага със своята интелигентност. Той предпазва човека от всичко възможно, защото много неща може да разпознава по-бързо. При върхови постижения в областта на интелекта, напр. при класна работа, той може да смята вмест човека. Най-общо този двойник помага на хората да съществуват, да устоят в този свят и той по никакъв начин няма интерес от смъртта на човека.

Ариманично безсмъртие

В.В.: Каква тенденция има този двойник? Той помага на хората по време на физическата инкарнация, но вероятно няма голям интерес човекът да води духовен живот? 

Е.: Той иска ти да станеш безсмъртен, но безсмъртен в материята. Желае човекът да стигне дотам, че да няма нужда да умира, той иска ариманично безсмъртие. Той желае да разполага непрекъснато с материята, не иска духовни възможности за развитие, а перфектна техника. 

В.В.: От някои антропософи непрекъснато слушаме, че по време на спор се карат двойниците на хората, а не самите хора. Това често звучи като евтино оправдание. Но тъй като физическият двойник постоянно съпътства човека, той се слива също с импулсите на човека. Той е постоянният му ням спътник и го причисляваме към нисшата природа на човека, без да го забелязваме. Как човек може да различи собствените азови мотиви и волеви импулси от тези на двойника?

Е.: Всичко се смесва. Дори и елементарният дух на физическото тяло не може да ги различава и работи както за двойника, така и за самия човек. Това е един от неговите големи проблеми. Най-напред ти трябва да приемеш своя физически двойник, защото не можеш да се отървеш от него! Без него ще умреш. Известно време може да се живее без него, но не дълго. Именно в днешно време той е особено важен, защото господарят му е близо до Земята. Как могат да се различават импулсите на човека и на двойника? Проверявай всичко с Христос! 

Фридрих Пфаненшмит: Ако разрешавате нещо да допълня: Мога да си представя, че този двойник усилва много неща в човека. Когато правим нещо, за което мислим, че можем да го свършим добре, с което дори се гордеем, тогава мога да си представя, че този двойник се старае да усили тази способност над определена степен, може би дори до неразумност. Тук собственият стремеж се слива с волята на двойника и е нужно волеви усилие на човека, за да забрани такива крайности.

Е.: Това е съвсем правилно. Двойникът помага на всички, които се занимават с екстремни спортове. Това е съвсем ясна област на действие на този двойник.  Но тук работи и луциферичният двойник. Физическият двойник помага на тялото, така че то да бъде натоварено над определена степен. Можеш да усетиш импулса на физическия двойник, ако сравниш импулса, който в момента усещаш в себе си, с импулсите на Христос. Ако сравниш собствените си импулси с това идеално същество, ще усетиш много ясно дали в тебе действа двойникът или не. Нали имате Христос и Той е с вас до края на света? Значи трябва да вземате пример от него.

Ф.П.: Можем да попитаме и ангела си.

В.В.: Защо физическият двойник излиза от човека малко преди смъртта?

Е.: Защото се страхува от нея. За него представата за смъртта е най-ужасната представа въобще Той живее с целта на ариманичното безсмъртие. Затова не може да понася физическата смърт. И също така не може да понесе вида на Пазителя на прага и на Христос при смъртта. Въобще той не може да понася висшите части на човека.

Променете злото с любов

В.В.: Къде отива този двойник, когато човекът умре физически-материално?

Е.: В земята.

В.В.: След това в друг човек ли влиза или чака следващото раждане на своя човек?

Е.: Той повече или по-малко очаква своя човек. Двойникът лежи в земята като мазен шистов слой.

В.В.: Може ли двойникът да се учи от човека или може ли човек сам да го преобрази, напр. да го превъзпита в християнин или антропософ или чисто и просто да го преобразува с мотива "промени злото с любов"? Така той по-малко ариманичен и по-човешки ли става?

Е.: Разбира се. Фактически той така става по-разреден. Той става по-слаб, по-малко ариманичен, защото тогава дава субстанция на твоето фантомно тяло.

В.В.: Следователно частите на субстанцията, които човекът преобразува от своя физически двойник, стават строителни елементи на собственото му фантомно тяло? 

Е.: Да. така злото се променя, като го обичаш. Но фантомното тяло на човека не се създава само от преобразувания двойник, а и от земната субстанция. То е смесица от двете.

Ф.П.: Тогава и двете стават земна субстанция.

Е.: Да, но твоята земна субстанция става земна субстанция без съзнание, докато ариманичният двойник става земна субстанция със съзнание. Следователн двойникът става слой в земята, става място, където съществува. 

В.В.: Ариманичният двойник е зло същество. Той има едностранчива тенденция и не мога да си представя, че би му харесало да бъде преобразуван в субстанцията на едно човешко фантомно тяло. Какво мисли той за това? Не се ли противи вътрешно?

Е.: Това е големият въпрос, кокто вие хората трябва да изясните. Не очаква ли злото всъщност да бъде преобразувано?

В.В.: На преден план вероятно не, но на заден план със сигурност очаква това

Е.: Да, точно така е. Поне всичи се надяват на това.

Ф.П.: Би трябвало да се заобиколи злото и да се види отзад как то постепенно става светло.

В.В.: Много благодаря на всички!

Из лекцията “Значението на мумията за духовния живот на Древния Египет и продължаващото значение на традиционните древни церемонии за съвременния духовен живот”, изнесена на 24.9.1922 в Дорнах (СС 216 “Основни импулси за световно-историческото развитие на човечеството”)

От някои традиционни представи, които днес са почти напълно изчезнали, за които историята вече нищо не знае, но които са живели през Средновековието от IV, V до XII, XIII век и след това, макар и доста скрито, са продължили да живеят в рамките на човешката цивилизация, сега се е формирала и един вид мумия, аналогична на египетските мумии, но понеже тя е нещо различно от египетските мумии, не се възприема като такава. Съвременното човечество не би спечелило нищо от съхраняването на човешката форма като мумия, както са правили египтяните. То е трябвало да запази нещо друго и е запазило древни култове, предимно предхристиянски. Когато се появява напълно интелектуалната култура, особено от XIV и XV в. нататък, старите култове се запазват в най-различни окултни ордени. И наистина има прекрасни стари култови практики, запазени във всички видове ордени. Виждаме как обичаите, окултните церемонии продължават да съществуват в различните окултни ложи. Те наистина са мумии, както и човешките мумии в Египет. Мумии са, ако не са озарени и сгрети от Мистерията на Голгота. Подобни култове и церемонии съдържат изключително много, но те са запазили само мъртвата форма на това, което някога се е намирало в тях в древните времена, точно както мумията е запазила само мъртвата форма на човека. И това в много случаи е така и до днес. Има безброй ордени, които провеждат церемонии, имат ритуали и всякакви други неща, но животът е изчезнал от тях, те са мумифицирани. Както обикновеният египтянин е изпитвал само някакъв ужас, когато е гледал мумията, така и съвременният човек, макар и може би не точно ужас, изпитва нещо, което също не е съвсем душевно чувство, когато се доближи до тези мумифицирани духовни практики. Той ги възприема като нещо загадъчно, както и мумията е възприемана като нещо загадъчно.

Но както сред египетските посветени е имало такива, които от съобщенията на онези духове, обитавали мумиите, са правили нещо неправилно за възпитанието и ръководството на човечеството - а сред тях наистина е имало такива - така и в мумифицираните церемонии на много окултни ордени има точно такъв фалшив импулс за постигане на определени цели в насочването и ръководенето на човечеството. Онова, което някога е навлизало в човека чрез вдишването, е идвало от това, което той е имал от мумията. Вчера Ви казах, че духовните същности, от които са се нуждаели египтяните, не са имали подслон, а този подслон е трябвало да бъде създаден в мумиите. 

Духовните същности, които трябваше да пренесат вътрешната човешка форма в етерния свят чрез издишването, както Ви казах, не намират пътища навън в света, но могат да използват пътя през церемониите, дори и да се извършват неразбираеми, мумифицирани церемонии. По времето на египетската цивилизация лунните духове са били бездомни през деня. Духовете на издишването, тези земни елементарни духове, които трябва да бъдат помощници на човечеството днес, са бездомни през нощта, но се вмъкват в това, което се извършва по време на тези церемонии. Там те намират своите пътища, там могат да живеят. През деня за тях, така да се каже, все още е възможно да живеят по честен начин с дъха, защото денем човек мисли и все пак изпраща навън интелектуалните си мисъл-форми с дъха, който бива изтласкван през мозъчната течност, през гръбначно-мозъчния канал и след това отделен. Но през нощта, когато човек не мисли, не излизат никакви мисъл-форми, така че липсват един вид етерни “кораби”, с които тези земни духове да могат да излязат от човека в света, за да отпечатат неговата форма в етерния космос.

Така човекът създава пътищата, които тези земни демони трябва да намерят, чрез подобни мумифицирани церемонии. Те имат своя разумен смисъл. Това, което се среща във всички видове окултни ордени в по-ново време, особено след появата на интелектуализма, е заради сходна причина като появата на мумиите в Египет. Защото човек не може да познае съдържащото се във външната природа, без себе си, без собствената си форма и когато египтяните е трябвало да създадат познание за природата, те са могли да поставят пред себе си човешката форма чрез мумиите. Когато по-новите хора трябваше да получат нещо, което не е просто пасивна, безсилна мисъл, изработвана интелектуално, а нещо, което може да излезе навън в света, за да разгърне въздействието си, тогава беше необходимо човекът да има около себе си нещо символично, една интерпретация на това, което всъщност трябва да се формира духовно в него.

Тези форми, които се практикуват като церемониал в ложите, също са лишени от душа. Точно както душата на човека не живее в мумията, така и душата, която някога е присъствала в тези церемонии, когато те са били практикувани от старите посветени, всъщност не живее в тях. По онова време в тези церемонии все още е пулсирал пряк духовен живот, който е преминавал от човека в церемонията. Човекът и церемонията са били едно цяло. Сравнете това с днешните церемонии и практики сред съвременните хора в съвременните ордени и ще видите колко показни са те.

 Старинен гоблен, показващ някогашен рицар-тамплиер с характерното наметало над бронята и съвременни български  "тамплиери”, чаршафосани по същия тертип

Сега искам да оставя изцяло настрана тези окултни ордени, каквито ги има много - които са абсолютни мумии, т.е. които наистина са продиктувани по-скоро от едно културно кокетство и нямат по-дълбоки основи. Но също така има и е имало, особено до първата половина на XIX в., много сериозни ордени, които са предавали повече от това, което например днешният средностатистически масон получава от своя орден. И те наистина са можели да дадат повече поради това, че в духовния свят днес в йерархията на ангелите съществуват определени нужди, които обаче не са толкова интересни за нас на Земята, но са ни много важни в нашето предземно съществуване. Някои същества от ангелската йерархия имат определени нужди от знания, които могат да задоволят само като позволят на човешките души да отидат, така да се каже, за изпитание, там, където съществуват такива сериозни окултни ордени, преди да слязат от предземното съществуване в земното.

Със сигурност в някои ложи, работещи със стари церемонии, които наистина са можели да следят нещата, са си казвали: Тук вече присъства душата на човек, който в бъдеще ще слезе на Земята. Преди да слезе на Земята, тази душа влиза в такава окултна ложа и от нея може да се извлече емоционално извънредно голяма полза. Точно както човешката душа е кръжала около мумията, т.е. все още като че ли е била прикована към нея, така и духовете на все още неродените хора кръжат в окултните ложи, сякаш в предварително действащо съществуване. И отново, това не се проявява чрез интелектуални мисли, защото съвременните хора така или иначе имат такива и не се нуждаят от тях, но когато са в окултните си ложи с правилното настроение на душата, те получават послания от хора, които още не са родени, от хора, които все още са в предземното съществуване и могат да присъстват чрез тази церемония. И те усещат духовния свят, тези хора, и могат да говорят от него …

Така към съвременния човек се приближава нещо, което за днешния свят е подобно на онова, което се е излъчвало от мумиите за египетския посветен. Това са изключително важни исторически събития, които се случват зад кулисите на външната история и които човек трябва да знае, ако иска да разбере въобще нещо за развитието на човечеството. И така, виждаме как по този начин се е подготвяло духовното - което сега само за известно време се оценява погрешно, защото вече никой не се вслушва в подобни неща по правилния начин - как се е подготвяло духовното, което на свой ред също трябва да влезе в интелекта и трябва да живее в интелекта в бъдеще, ако човечеството от по-новата цивилизация не иска да тръгне изцяло по Шпенглеровия път към упадъка на Запада. Така че можем да кажем: древните египтяни са мумифицирали човешката форма; по-новото човечество от IV, V век след Христа мумифицира старите култове във всички области. Но по този начин все пак се появява възможността в церемониите на старите култове да живее и нещо отвъдземно. В тези култове не живее много от човека, но живее нещо от извънчовешките същества.

Същото е и с църковните култове и който се вглежда в нещата, наистина се вглежда реално в тях, понякога може да мине и без личностите, които стоят в плът и кръв пред олтара, защото там са духовните същества, съвсем отделно от действащите свещеници, защото могат да се видят духовните същества, които живеят в церемониите.

Из лекцията от 29. септември 1922 “Значението на култа за бъдещето на Земята”

… ще дойде време, когато ще се постигне по-дълбоко разбиране на целия култ, на всички култови действия. И тогава правилните учители ще могат да обяснят на подходящите ученици нещо подобно на това, което египетският посветен е могъл да обясни на учениците си въз основа на мумиите. Както египетският посветен е можел да обясни на учениците си, че виждат в мумията нещо, което в древността е било преживявано вътрешно чрез процеса на дишане, превърнал се в сетивен процес, така и посветеният, ако култът бъде разбран по правилния начин, ще може да обясни на учениците си, че култовото действие е нещо, което в сравнение с външните действия, които човек иначе извършва с помощта на инструменти - а инструментите също играят роля в култовите действия - има много по-голямо значение във връзка с космоса, с Вселената.

Един ден посветеният ще може да изясни на учениците си следното по повод на култовите действия, които обаче няма да се извършват в сегашния смисъл, а ще бъдат поставени на правилното си място. Той ще може да им каже: Когато извършвате ритуално действие, то е призив към духовните сили на Вселената, призив към онези сили, които трябва да се свържат със Земята именно чрез това, което прави човекът. Такова действие, извършено според определен ритуал, се различава съществено от чисто техническото действие. Едно действие, което е чисто техническо, извършва определено нещо. С машината Вие правите нещо. Това, което човек прави, се използва в живота. Да речем, че шиете дрехи с шевна машина, носите ги, те се скъсват. Така става с това, което върши машината. При култовото действие не е така. Миналия път Ви показах как човек, ако култът се разбира по правилния начин, получава възможност да общува с други духовни същества, със същества, които са толкова близо до Земята, колкото духовете, които са говорили на египтяните от мумиите, са били близо до Луната. Чрез машината, чрез външната техника, човек общува с физическите природни сили на Земята; чрез култовите действия той общува с духовно-елементарните сили на Земята. Човек общува с онези земни сили, които са насочени към бъдещето.

И така посветеният ще може да каже на учениците си: Вживявайки се в едно култово действие, следвайки това, което се случва там, вие следвате нещо, за което материалистичният фантазьор отсъжда: "Това не е нищо реално", или дори, ако е циник, казва: "Това е игра!” - Може и да е така, но всичко, което се извършва според правилния ритуал, съдържа в себе си духовност. Духовно-елементарните същества, които са призовани в настоящето, когато се извършва култово действие, се нуждаят от това култово действие, тъй като от него те черпят своята храна, своите сили за растеж.

Един ден ще дойде време, когато Земята вече няма да я има. Всичко, което имаме около физическите си сетива, което виждаме в сегашното минерално, растително, животинско царство, всичко във въздуха и облаците, дори блясъкът на звездите, ще премине. Тогава Земята ще се е подготвила да се превърне в това, за което говорих във “Въведение в тайната наука". Земята ще трябва да се подготви да премине към съществуването на Юпитер в определен бъдещ период. Този Юпитер ще бъде точно толкова последващо въплъщение на Земята, колкото нашият бъдещ земен живот ще бъде въплъщение на сегашното ни земно съществуване, само че периодите от време са значително по-големи. Нито една прашинка от материята, която днес е в минерали, растения, животни, във вятъра и облаците, нито една прашинка от тази Земя няма да присъства по някакъв начин в бъдещето. Всички процеси, които протичат по външен технически начин, които се извършват с техническите машини, ще са свършили своята работа. Всичко това ще остане в миналото.

Но в това, което е съществувало, което е било човешка външна техническа култура, ще се подготви нещо друго. Нека да нарисуваме това схематично (вж. чертежа).

Да предположим, че това е нашата Земя днес - в нея протичат най-разнообразни природни процеси (зелено); растителна покривка и т.н., облаци обграждат Земята (светло), има машини, с които се случват всякакви неща на Земята (лилаво); наоколо тичат животни, физически човешки тела (червеникаво). Всичко това ще изчезне. Но в бъдеще на тази Земя ще се извършват такива култови действия, които произтичат от правилното разбиране на духовния свят. Във всичко, което е вътре, ще се извършват култови действия.                            

Тук ще ги нарисувам схематично по различни начини (вж. чертежа). Чрез извършването на тези култови действия в сферата на действията се призовават елементарно-духовни същества. Ще ги нарисувам тук в жълто. 

Те са невидими за външното око. Но ще дойде време, когато всичко, което сега изпълва минералите, растенията, животните, облаците, всичко, което работи във вятъра и климата, ще изчезне. Всичко, което е растителна покривка, ще изчезне, ще се разпилее във Вселената, също така и инструментите, с които се извършват култовите действия. Но всичко онова, което като елементарни духовни същества, се призовава в сферата на култовите действия, ще присъства там и когато тази Земя наближи своя завършек, то ще съществува в напълно завършен вид в нея, както зародишът на растението за следващата година е скрит в растението през есента. И както изсъхналите и сухи листа падат от растението, така и всичко, което се намира в минералното, растителното и животинското царство, ще отпадне и ще се разпръсне във Вселената. Тогава като семе за бъдещето елементарните същества, които тогава ще са се усъвършенствали, ще бъдат тук, за да продължат да живеят и на еона Юпитер.

Това, което един такъв посветен има да каже на учениците си, може да се обобщи в една величава сентенция. Той би казал: Както египетският посветен е можел да разясни на учениците си, използвайки мумията, всички тайни на човешката глава, а заедно с нея и всички тайни на Земята и нейното космическо обкръжение, така и аз мога да ви разясня как Земята в своето унищожение ще възкръсне от елементарно преживяващите се същества, които се развиват към бъдещето в правилно разбрания култ. - И в развитието на нашето време има грандиозно начало за този възглед. Това начало може да се представи на душата по следния начин: Хората са заситили глада и жаждата си, като са имали пред себе си на трапезата си това, което задоволява глада и жаждата. Но тогава дойде съществото, което живееше в тялото на Исус от Назарет, събра около себе си най-близките си ученици и им каза: Ето хляба, ето виното. Сега не гледайте какво виждат външните ви очи в хляба и виното, какво вкусва небцето ви, какво може да усвои физическото ви тяло. Всичко, което е на Земята, носи в себе си зародиша на разрухата. Но ако имате правилния импулс в себе си, можете да го запълните с това, което е духът на Земята. Защото тогава това няма да са хляб и вино, а ще бъде онова, което може да живее като най-дълбокото в самия човек, което живее и действа в човешкото тяло, което човек може да одухотвори и което ще бъде пренесено в бъдещето, когато всичко, което живее тук, на Земята, отмине. - Христос влезе в тялото на Исус от Назарет и всичко в този Исус стана духовно. Той можеше да посочи хляба и виното и да каже: "Това не е истинската форма на хляба и виното, истинската форма е тази, която живее в човека. "Това е моето тяло, това е моята кръв." Думите придобиват истинското си значение, когато се тълкуват чрез другото слово на Христос.

Често ми се е налагало днес и в миналото да Ви казвам, че всичко на Земята, което е в растителното царство, в животинското царство, в минералното царство, във вятъра и времето, в облаците и т.н., дори в звездите, ще бъде унищожено. От него няма да остане нищо, нито прашинка. То ще се разтвори във Вселената. Но това, което човек подготвя духовно, него ще го има.

Днешният човек смята, че чрез речевите си органи ние раздвижваме въздуха и във въздуха се появяват вибрации, които удрят върху тъпанчето, което затова е наречено така, иначе нямаше да се нарича тъпанче, ако по него не се удряше - и се случва нещо като трансформация в нервно движение, и с това всичко приключва. 

Имаше време в развитието на човечеството, когато все още се е знаело как елементарните духове се движат върху думите, когато се е знаело, че когато човек например произнася дума в ритуалното действие, това, което той произнася в думата, преминава във външното действие, прониква във външното действие и че духът, който живее в човека, се свързва с това, което е външното действие. По този начин се случва всичко онова, което изразих по следния начин: елементарните духове, които се усъвършенстват за бъдещето, ще присъстват в сферата на ритуалното действие. - Който проследи това, ще може да разбере и какво се е имало предвид, когато се е говорело за "словото". Днес това е вятър и мъгла. Ето защо Гьоте е могъл да говори с известно основание за вятър и мъгла. Но в предишните времена, когато е ставало въпрос за словото, не са имали предвид вятър и мъгла, а това, което живее като дух в словото, не абстрактното, а истински духовното, което живее в словото. А в словото е живеела голяма духовност. Христос обръща внимание на факта, че онова, което човекът пуска да живее в словото, е скрито в онова, което се получава с ритуалното действие като усъвършенстване на елементарни духове. Затова Той можеше да каже: "Небето и Земята ще преминат, но думите ми няма да преминат.”

(Лекцията за съществата от бъдещия Вулкан е тук:

https://anthroposophie.blog.bg/drugi/2019/06/06/duhovni-syshtestva-ot-drugi-planeti-sa-ustremeni-ot-kraia-na.1660435 )

От около IV - V век сл. Хр. в земния свят навлизат елементарни духовни същества от други светове. Тези същества не са били тук преди. За разлика от останалите същества - от лунните същества, които са играли голяма роля в древноиндийската и древноперсийската епоха и по-късно са се заселили в мумиите, за разлика от въздушните демони, които са имали важно значение за древногръцката епоха и които е слушал Омир, можем да наречем тези същества “същински земни същества”. Тези същества, които един ден ще бъдат най-големите помощници на отделния човек с неговите индивидуални морални импулси, които ще помагат в изграждането на новата планета Земя от моралните импулси на човека, можем да наречем“земни духове, елементарни земни духове”, тъй като те са тясно свързани със земния живот. 

От земния живот те очакват, че ще бъдат достатъчно стимулирани, за да извършват дейността си в бъдещото въплъщение на Земята. Както казах, тези същества са навлезли в земната еволюция от IV - V век сл. Хр. и аз съм подчертавал както в публичните лекции, така и на други места, как остатъците от старото ясновидство са оцелели дори и след Мистерията на Голгота. Имало е и външни човешки дейности, култови действия и др. под., чрез които въпросните същества, които по този начин са били привлечени в развитието на Земята, са намерили своя път, ако мога да използвам този тривиален израз. Но специфичната тенденция на тези същества е да помагат на човека да стане, така да се каже, изцяло индивидуален, когато той има някаква интензивна морална идея, да оформи целия организъм по такъв начин, че тази морална идея да може да се превърне в него в темперамент, в нагласа на характера, на кръвта, така че той да може да вземе своята морална идея, цялостното си морално качество от кръвната предразположеност. 

Тези елементарни земни същества могат да се превърнат във важни помощници, особено за човека, който все повече се приближава към индивидуалната свобода. Но пред тях има едно голямо, огромно препятствие. Всъщност няма друг начин да се опишат тези духовни същества, ако разглеждаме духовния свят не възоснова на теории, които никога не трябва да се приемат напълно сериозно, а на реалната практика, освен да говорим за тях по същия начин, по който се говори за хората, тъй като те наистина съществуват на Земята, точно както и хората съществуват на Земята. И може да се каже, че тези същности се чувстват особено объркани от човешката наследственост. 

Когато суеверието на човешката наследственост действа особено силно, това противоречи на всички вътрешни настроения и тенденции на тези същества, които са много страстни. Както казах, трябва да приемете този парадокс, защото за тези същества трябва да говорим сякаш са хора. Когато Ибсен например излезе със своите "Призраци", които на практика затвърждават суеверието на теорията за наследствеността, тези същества просто полудяха. Ако мога да се изразя образно, бих казал, че разчорлената глава на Ибсен, тази дива брада, този странен поглед, тази изкривена уста - всичко това се дължи на тези същества, които разрошиха Ибсен, защото не го понасяха, тъй като той беше един съвсем модерен дух, придържащ към суеверието на наследствеността. 

                            Норвежкият драматург Хенрик Ибсен (1828 - 1906)

Знаете, че ако човек е пристрастен към това суеверие за призраци, той смята, че носи в кръвта си наследени черти от родителите, бабите и дядовците си и т.н., от които не може да се отърве, че става такъв, какъвто е, само заради наследените черти. Това, което се появява у Ибсен в гротескна поетическа форма, но все пак с известна грандиозност, преминава през цялата съвременна наука. Науката наистина страда от суеверието за наследствеността. Съвременният човек трябва да се отърве именно от възгледа за наследствените качества, да не се придържа към суеверието, че всичко идва от кръвта, която тече в него от предците, а наистина да започне да използва своята индивидуалност, така че моралните му импулси да се прикрепят здраво към него като индивидуално човешко същество в този живот на Земята и той да може да стане творчески и продуктивен чрез своите индивидуални морални импулси. За това служат тези същества, които един ден могат да станат наши помощници.

В днешния свят те не са в същото положение, както са били някога лунните същества, които бяха останали без дом и поради това трябваше да намерят убежище в египетските мумии; но тези същества, към които гледаме като към надежда за човешкото бъдеще, са в такова състояние, че макар да не са бездомни сред човечеството, те се скитат като заблудени поклонници и навсякъде намират неподходящи за тях условия. Те се чувстват навсякъде отблъснати, най-вече от умовете на учените, до които дори не желаят да се доближават. На тези същества им е неуютно, където и да отидат, тъй като вярата във всемогъществото на материята е особено противна за тях. Тази вяра във всемогъществото на материята е свързана с интелектуалното грехопадение, с факта, че хората искат да се придържат към мисли, които по същество не са нищо, защото са само огледални образи, защото човекът дори не осъзнава тяхното субстанциално съдържание.

Точно както египетският посветен е трябвало да помисли как да подслони лунните същества, станали бездомни, така и ние сме длъжни да намерим възможности, така че тези същества, за които току-що говорих, да намерят цялата Земя гостоприемна за себе си, а не враждебна. Най-лошото, което могат да срещнат те, е съвременният механизъм. Този съвременен механизъм е, така да се каже, втора Земя, но бездуховна Земя. В минералите, растенията, животните живее духовното, а в съвременния механизъм живеят само тези отразени мисли. Съвременната механизация е нещо, което причинява на тези същества постоянна болка при странстванията им по Земята, тъй като преди всичко нощното издишване на човека днес вече протича напълно хаотично.

Тези същества, които всъщност би трябвало да намерят своя път в издишания въздух, във въздуха с въглеродна киселина, който идва от хората, се оказват навсякъде блокирани от това, което причинява интелектуализмът в света. Колкото и да се съпротивлява съвременният човек, колкото и да не го желае, има само един начин да се противодейства: стремежът към одухотворяване на всички, което самият човек прави във външния свят. Но този съвременен човек трябва първо да бъде възпитан по съответния начин. Ще му бъде трудно. Просто интелигентният човек - а съвременният човек е много интелигентен - не знае нищо, защото интелигентността сама по себе си не помага за познанието. И такъв човек, който се обгражда със своите механизми, в които живеят отразените мисли, всъщност е застрашен все повече да загуби себе си, да не знае нищо за самия себе си. Той трябва първо да се изпълни отново с определена субстанциалност. Това, което съвременният интелектуалец трябва да придобие, с което трябва да се възпита, е вътрешната интелектуална моралност. 

В книгата “Нови разговори с природните духове” на Волфганг Вайраух има откъс за описаните същества и въпрос към природния дух Мокрия:

                                             Същества от други светове

Въпрос: В цикъла "Основните импулси на световноисторическото развитие на човечеството" (СС 216) Рудолф Щайнер говори за това, че oт IV - V в. сл. Хр. елементарни духовни същества, елементарни земни духове от други светове навлизат в земния свят, които искат да помогнат на човека да преобразува Земята от моралните си сили и да изгради бъдещия Юпитер. Щайнер говори по разтърсващ начин за тези същества и най-вече за пречките, с които те се сблъскват тук. Вие свързани ли сте с тези същества и как модерния машинен свят им въздейства? - “Най-лошото нещо, което могат да срещнат тези съществс, е съвременният механизъм". Как вие усещате това днес?

Мокрия: Ние сме импулсирани от тези елементарно-духовни същества. Те идват от светове, които не познават студа и жегата. Фактът, че земното човечество трябва да намери и запази средата между горещо и студено, без да става хладко, за тях е необичаен. Те са един вид учители, които искат да научат хората да ръководят елементарните сили. Части от тези сили навлизат в т.нар. същества на машините, които на бъдещия еон Юпитер ще оживеят като неморални същности, разрушаващи основите на живота.

Това е изцяло противоположно на създателите на планетите по начин, който вие хората трудно можете да си представите. Тук има пряк сблъсък на битието с небитието. Образно можем да ги опишем като възпитатели на деца, които използват това, на което са ги научили, не за изграждане, а за разрушаване на своето бъдеще. Най-силно влияние имат ледено студените компютри, които отвличат хората във виртуалните светове. Създателите на планетите не могат да достигнат до виртуалните светове.

…човекът затова е станал материалист, защото се е научил не да вижда аурата, а да вижда директно себе си. Това го предизвикаха луциферичните процеси, които дадоха възможност на човека да започне да вижда себе си с дневното си съзнание. И тук се докосваме до разбирането на един важен пасаж в началото на Стария завет. Старият завет ни казва, че до времето на изкушението от Луцифер хората са ходели голи. Това не трябва да го разбираме в смисъл, че те са ходили голи за съзнанието си, както Вие бихте се разхождали голи сега, а че преди изкушението на Луцифер хората са възприемали аурата около себе си. И благодарение на това те изобщо не са виждали това, което сега бихме видели в човека, ако той се разхождаше гол, а са виждали човека в духовно облекло. Аурата е била неговото облекло. И когато хората са били лишени от състоянието на невинност, когато са били обречени на материалистичния начин на живот, с други думи, когато вече не са можели да виждат аурата, те са забелязали това, което не са виждали преди; и тогава са започнали да заместват аурата с дрехи. Това е произходът на дрехите: замяната на аурата с дреха. И наистина е добре да се знае в нашата материалистична епоха, че за пръв път хората са се облекли не по други причини, а за да имитират аурата с облеклото. В случая с култовите обичаи това е ярко подчертано, тъй като там всяко облекло означава имитация на част от аурата на човека. И както можете да видите дори на картините на Рафаело - Мария, Йосиф и Магдалена са с различни дрехи: едната фигура е с червена дреха под наметалото и синьо наметало, а другата - със синя дреха и червено наметало. Много често ще видите при онези, които добре са познавали традицията или все още са имали някакво ясновидство Магдалена, нарисувана в жълта роба и т.н. Те винаги са се опитвали да постигнат съответствие с аурата на съответната индивидуалност; защото са имали съзнанието, че в облеклото трябва да имитират аурата, за да изразят аурата чрез дрехата. 

                                                     

                           Герард ван Хонтхорст, “Каещата се
                               Мария Магдалена” (около 1625г.)

А на нашата материалистична епоха съответства едно объркване - в определени среди свалянето на дрехите се издига в идеал, защото материализмът навсякъде стига до своите крайни последствия. И това, което често се нарича ‘нудизъм’, се представя като нещо изключително здравословно. Дори има списание, което пропагандира това нещо, казва се “Шьонхайт” (‘красота’). То се основава на погрешно разбиране, вярва, че се приближава до нещо, което е различно от най-грубия, най-вулгарен материализъм. Но единствено до такъв материализъм може да се стигне, ако човек иска да види реалността само в това, което показват външните сетива. Обаче облеклото се основава на запазването, така да се каже, за нормалния живот, на състоянието на съзнанието, което вижда човека в неговата аура. Затова трябва да се запитаме: какъв е произходът на тази тенденция, която в наше време се стреми към премахване на облеклото? Пълната липса на всвъображение да се облечеш! Под това не се разбира някаква идеална цел, а липса на въображение за какъвто и да е принцип на красотата. Защото дрехите всъщност целят да направят човека красив. А виждането само на красота в един разголен човек в нашето време означава инстинкт към материализъм. 

Статия на Харалд Херман, публикувана в сп. “Europдer“ от септември 2019г. Коментарът на издателя на списанието Томас Майер съдържа обяснение на конкретната година (1721), посочена от Рудолф Щайнер като начало на процеса.

Разхлабването на етерното сърце от 1721г. насам

Наред с разделянето на трите душевни части мислене, чувство и воля, с което Рудолф Щайнер между другото обосновава и необходимостта от Троичното социално устройство 1, на физическо-етерно ниво също протича разхлабване на телесната свързаност. В една лекция за Троичното социално устройство 2 той говори за откъсването на етерното сърце от физическото. Тук става въпрос не за пространствено, а за динамично откъсване: "Динамичното във връзката" се променя в хода на човешката еволюция. В областта на главата "още от трети век пр.Хр. се е загубила старата интимна връзка между етерната и физическата глава на човека." Връзката между етерната и физическата глава е била най-тясна именно в старогръцката култура, преди и след нея никога не е имало толкова точно застъпване между етерното и физическото тяло на човека. Това застъпване се изразява в съответствието между мистерийното знание и философията. Аристотел все още е можел да установява връзка с древните мистерии и едновременно да направи крачката към понятийното мислене. Рудолф Щайнер казва, че с помощта на десетте категории на Аристотел, които за нашето предметно мислене изглеждат много абстрактни, човек може да чете в духовния свят. 3 Мистерийното знание не се получава от мисленето с физическия мозък, а от преживяването на етерно-астралното. Ако човек успее да отпечата в собственото си етерно тяло онова, което е преживял безтелесно в астралните светове, тези преживявания, които са се случили без помощта на физическите сетива, могат да станат достъпни в отразена форма за обикновеното съзнание. В противен случай преживяването без физически сетива, което имаме всяка нощ, когато етерното и астралното ни тяло се отделят едно от друго [по време на сън], остава повече или по-малко несъзнателно.

Тясната връзка между физическата и етерната глава изглежда е давала голяма сигурност на старогръцките философи и хора на изкуството. Това се проявява в хармоничната балансираност на старогръцкото изкуство. В днешно време с разделянето на етерната и физическата глава настъпи едно принципно объркване. За човека е възможно, независимо от етерната глава, да мисли едностранно с физическия мозък, което като пребладаващ днес метод на мислене води със себе си агностицизма. Това разделяне може да се изживее днес в множество грозни абстрактни съвременни картини, инсталации или театрални постановки. Мисленето с физическия мозък означава мъртво мислене. Същността на антропософията се състои в това да се научи човек да мисли живо, етерно, без участието на тялото.

Това разделение в областта на главата, започнало през трети век пр.Хр., до новата епоха биваше компенсирано от продължаващата все още тясна връзка между физическото и етерното при другите части от тялото, особено в средната област. Естествената връзка между етерното и физическото сърце даваше на хората една инстинктивна сигурност. От 1721 г. тази сигурност се изпарява, защото "по забележителен начин все повече се разхлабва връзката между човешкото физическо и етерно сърце." "До около 2100г. сърцето ще се е отделило напълно от своята етерна част... Това разхлабване, продължаващо от 300 години, в днешно време до голяма степен е приключило. До какви последици води това и как човек може да го забележи? В този процес човечеството губи до известна степен своята естествена духовност и затова е изправено пред необходимостта да изгради съзнателно своята духовност... Етерното сърце, отделило се от физическото, ще придобие правилна връзка с духовния свят, ако човекът търси духовно познание, ако търси антропософски ориентрани духовни мисли. Ето към какво трябва все повече да се стремим."

Сърцето е централният орган на сърдечно-съдовата система, която от своя страна образува физическата основа на душевната способност за чувстване. Докато етерното сърце беше тясно свързано с физическото, към чувствата течаха все още естествени духовни сили. Затова и се появи средновековната мистика на чувствата. Днес обаче ако в духовността човек се ограничи само върху своите чувства, той ще се движи по много тънък лед. Като пример Щайнер дава християнската вяра, която "ако не се издигне до духовен живот, ако не желае да се занимава с истински мисли за духовния свят, именно от разхлабването на етерното сърце насам става изключително опасна, защото вяра, която не желае да разбере духовния свят, а иска да развива само едно наивно чувствено отношение към него, материализира сърцето на човечеството... Вярата трябва да бъде допълнена с истински идеи за духовния свят и те трябва да дойдат точно от мисленето в етерното. Ако това не се случи, се отваря вратата за ариманичните духове на измамата… В наше време от една страна ще стават все по-многобройни хората, които от повърхностното объркване вече не знаят какво говорят и ще искат да ловят риба в мътна вода, ще използват объркването на душите, за да вливат в тях капка по капка всичко, което поискат, защото в обърканите духове могат да се внесат всякакви възможни импулси." 

Успоредно с разхлабването на етерното сърце, което е на път да приключи, от началото на ХVIII в. се засилват ариманичните влияния. Щайнер говори за "вълна на объркване", която е обхванала като водовъртеж хората" и "се изразява в една грандиозна повърхностност". Има конкретни указания как човек може да се отбранява срещу тази вълна на объркване: "Трябва да намерим смелост да преминем през тази бъркотия и да се издигнем над нея, като се занимаваме интензивно с истинския здрав човешки разум."

Затова е необходимо "завръщането към другата, духовната вълна". С нея Щайнер има предвид Гьотевото мислене като например в "Метаморфозата на растението", с което може да се преодолее мъртвото мислене и да се внесе оживление в него. От преобладващия днес редукционизъм "се хранят" ариманичните духове. Обаче умрелите, както и правомерните духовни йерархии не могат да направят нищо с механистичните теории и абстракции, те не намират контакт с тях. В нулевата точка на редукционизма човекът е изцяло предаден на Ариман, който ни подтиква да създаваме все повече абстрактни теории, за да се храни от тях. В известен смисъл Ариман е зависим от нас, ние усилваме съществуването му; но всъщност е по силите ни да го овладеем. Мощни духове чакат да ни помогнат да направим прехода от вълната на объркване до духовната вълна. На първо място това е Христос, който очаква хората да го преживеят в етерното си сърце. Тази вътрешна духовна работа трябва да бъде допълнена от външното установяване на Троичния социален ред, за да могат йерархиите да действат в наша помощ. Така например ангелите търсят "една много по-интимна връзка с хората" отколкото по-рано, защото "връзките между сетивния и свръхсетивния свят от днешната епоха нататък трябва да стават все по-тесни. Хората трябва не само да приемат дъжда от облаците, но и да могат да възприемат внушенията на ангелите от по-висшите области, които все по-тясно ще общуват с човешките души". 4 Затова е необходима "свобода на мисленето" и независим духовен живот, освободен от държавния и икономическия живот.

Бележки

1 СС 190, лекция от 11.4.1919 в Дорнах

2 СС 190, лекция от 5.4.1919 в Дорнах

3 СС 236, лекци от 11.5.1924 в Дорнах

4 СС 190, лекци пт 23.3.1919 в Дорнах

_________________________________

Коментар от издателя Томас Майер

         1721 година - началото на втората седмина от петата културна епоха 

Харалд Херман се спира в статията си на един важен еволюционен факт по време на петата културна епоха - разхлабването на връзката на етерното сърце с физическото. В тази връзка Щайнер прави съществени коментари относно съпътстващите явления на това епохално окултно-физиологично събитие.

Въпросната лекция на Щайнер ми е известна от над 30 години, а също и загадката, която той поставя, посочвайки конкретно 1721г. Както и други хора, аз също отначало смятах, че трябва да търсим сред земните събития от онзи времеви отрязък някакъв важен факт. Например Нищадския договор [между Русия и Швеция, утвърдил победата на Петър I], с който завършва Великата северна война? Но това сякаш е прекалено повърхностно събитие, за да се опре на него огромната промяна в организацията на нисшите човешки членове.

Загадката започна да се разплита, когато за пръв път ми стана ясно - и това аз дължа на прочитането на този материал - че от 1413г., която Щайнер изрично споменава, до 1721г. са изминали 308 години. Тук сме изправени пред нова загадка, която сякаш също няма отговор. Но аз помня от схемите към лекциите, изнесени от Щайнер пред свещеници върху Апокалипсиса на Йоан, че на едно място той прави съвсем проста сметка. Обусловената от прецесията на Слънцето през зодиака продължителност на една културна епоха е 2160 години. Колко е 2160:7? - 308 (309 би прехвърлило границата). Щайнер по никакъв начин не споменава връзката на тази сметка с 1721. Никой не може да твърди, че в духовната наука няма място за открития на факти, скрити зад нещо, което е само загатнато.

Така скицата с изчислението на Щайнер донесе отговора на загадката. Разгледана по-внимателно, голямата епоха от 2160 години се оказва разделена на седем подепохи от по 308 години! Както при човешкия телесно-душевен организъм има седемгодишни периоди със своите характерни нови развития, така е също и в големия времеви организъм от 2160 години. Всяка седмина от него носи нови промени. Промяната, за която говори Щайнер, се случва в края на първата седмина от петата следатлантска епоха и с нея започва втората седмина точно през 1721 година. Съответните промени в цялостната човешка организация са не по-малко мащабни от промените, свързани със смяната на зъбите при отделния човек (около седмата му година). 

И както човешкият организъм се развива във времевата закономерност на седмичния ритъм, така се разгръща и импулсиращият макрокосмически ритъм на един миров месец (2160 години). Следователно промяната, за която говори Щайнер, се дължи на звездния ход на зодиакалния миров часовник. Тук имаме работа с един прекрасен духовен организъм, който обаче работи по живи закономерности, а не като мъртъв механизъм. Затова са възможни дребни колебания и размествания, както в една симфония може да има пасажи, които се изпълняват состенуто или ачелерандо (съотв. сдържано или забързано).

След десет години (т.е. през 2029г.) ние ще сме точно на края на втората седмина от петата културна епоха. За една такава епоха от седем части това е много скоро. Дали тогава трябва да очакваме нови разхлабвания в организацията на човека и какви биха били те? Евентуални бъдещи изследвания може би ще хвърлят светлина върху въпроса. 

Потвърждава се обаче истинността на древния принцип на Хермес Трисмегист "Както горе, така и долу". И точно в този случай трябва наистина да гледаме нагоре, за да имаме първоначално разбиране за това какво се е извършило и продължава да се извършва долу от 1721 г. насам ...

Разхлабването на етерното сърце е важен еволюционен процес, който се извършва, без хората да го забелязват и който има отношение към сегашното състояние на човечеството и готовността му да посрещне Ариман. По въпросът ще бъдат представени два материала - 1. цялата лекция на Рудолф Щайнер от 5.4.1919 и 2. статия от Харалд Херман с важен коментар към нея.

Лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 5 април 1919 в Дорнах (СС 190 "Импулси от миналото и бъдещето в социалните явления”)

Днес ще трябва да започна много педантично, защото ще бъда принуден, изхождайки от една подробност, да хвърля светлина върху нашето време в смисъл на обща характеристика на това време. Бих искал да Ви опиша една особеност на нашето време, чието наблюдение обаче е изключително важно за онези, които го наблюдават в духовно-научен смисъл, т.е. с отворени душевни очи. И тук бих искал да започна емпирично от един отделен пример, който може да изглежда много педантичен, но който е симптом на една много, много обща характеристика на нашето време. Преди това бих искал само да подскажа коя характеристика имам предвид. Това е известно объркване на душата, което се дължи на една много значително въздействаща повърхностност на нашето време. Бих искал да започна с един съвсем конкретен пример.

Може би си спомняте, или поне някои от Вас, че в многобройните дискусии за събитията, предшестващи катастрофата на Световната война, важна роля играе една английска телеграма, която също е възстановена по много специфичен начин. Днес няма да се занимавам отново с причините за войната, няма да говоря днес за тях, а за тази формална характеристика на нашето време. С всичко, което обсъждахме за събитията от 1914 г., това, което ще кажа сега, няма непосредствено нищо общо. Много се говори за една телеграма, написана в Лондон и изпратена в Петербург, която изиграла странна роля там, въпреки убеждението, че тя всъщност се е появила по споразумение между външния министър Грей и посланик Лихновски 1. Ето как са си представяли произхода на телеграмата, която направила особено впечатление в Петербург и след която веднага последвала руската мобилизация. И често беше много озадачаващ въпросът как става така, че по силата на споразумение между германския пратеник в Лондон Лихновски и Едуард Грей до Петербург е изпратена телеграма, която незабавно предизвиква мобилизация там. Доказателство за съществуването на тази телеграма, която, колкото и да е странно, беше много обсъждана, но не може да бъде намерена в английската "Синя книга", едно странно доказателство за съществуването й беше видяно във формулировката на предложението, което Сасонов 3 направи, както беше казано, директно в отговор на тази телеграма - т.е. всъщност без да се вземе предвид едно предложение, в чието формулиране участваше и германският посланик - идващо от Англия. Без значение от формата на тази телеграма, в Русия веднага започна мобилизация. 

Както казах, аз не говоря за причините за войната, а само искам да подчертая, че преди всичко е голяма загадка как Сасонов е могъл да формулира предложението си за Австрия и Сърбия в отговор на тази телеграма, как е могъл да се съгласи с мобилизацията и т.н. Сред хората, които говореха много за тази телеграма, беше тогавашният депутат от германския Райхстаг Давиди, сегашният германски социалистически министър Давид. Той не само произнесе реч в Райхстага, т.е. пред голям брой хора, които в такъв сериозен момент естествено са посветени във въпроса, но и написа за тази телеграма една сензационна статия във "Франкфуртер цайтунг" 4. Така че това се превърна в много мистериозен въпрос. Сега искам да Ви напиша на дъската формулировката - виждате, че днес започвам много педантично - която предложението на руския външен министър Сасонов приема в отговор на тази телеграма: "От името на своето правителство" - това е преводът - "английският посланик ми предаде желанието на лондонския кабинет да се направят някои промени във формулата, която предложих на германския посланик вчера. Отговорих, че приемам английското предложение. С настоящото Ви изпращам съответната изменена формула."

Както казах, тази формула на Сасонов беше използвана и от сегашния немски министър Давид и в статията, която той написа за “Франкфуртер цайтунг”, той специално подчертава думите “Отговарям, че приемам английското предложение.” 

Това изречение има за цел да изрази приемането на английското предложение, формулирано в телеграмата между Лихновски и Грей, което е предмет на много дискусии. Тази телеграма, на която се позовава Дaвид, е предмет на цяла една дълга статия във "Франкфуртер цайтунг", която беше много четена и предизвика голям отзвук и която хвърля светлина върху тази телеграма, като се започне от любопитния факт, че Сасонов отговаря: "приемам английското предложение.” Но сега следва мобилизация. Следователно трябва да се заключи, че телеграмата трябва да съдържа английско предложение за мобилизация. Трябва да отбележа, че това подчертаване не се съдържа във формулата, но то е изключително важно за това, което наричам объркване на нашето време. Защото, разбира се, когато днес хората подчертават нещо, т.е. намират го в удебелен шрифт, те са особено загрижени да го проследят внимателно и да видят в това подчертаване основното съдържание на нещата. Но, както казах, това не е подчертано в оригиналната формула. Но просто прочетете тази формула. Прочетете я наистина. Тъй като за това се говори в подробни статии, тук се споменава предложение, което се предполага, че се съдържа в телеграма, както ви изложих. Но просто прочетете тази формула: "По нареждане на своето правителство английският посланик ми предаде желанието на лондонския кабинет да направя някои промени във формулата, която предложих на германския посланик вчера." Формулата, за която говори Сасонов тук, е тази, която самият Сасонов е създал предишния ден. За тази формула Грей пожелал поправка. Тази промяна се прави и казва: "Отговорих, че приемам английското предложение" - а именно, че формулата, която е направил вчера, трябва да бъде променена днес. Така че това изречение се отнася до факта, че той променя формулата, създадена вчера, формулата, която е била в основата на същата тази формула вчера, в тази форма. И това изречение се отнася до тази промяна. Предложението се отнася до това, че той трябва да промени формулата си. Тоест тази телеграма изобщо не съществува. Тази телеграма е чист призрак и се основава единствено на факта, че тази формула е била неправилно разчетена, защото не е било отделено време да се проследи правилно в повърхностността на настоящето какво се крие в изреченията. 

Помислете си, че такова нещо е възможно в настоящето по отношение на най-сериозните въпроси - хората да говорят за нещо, което изобщо не съществува, защото те са толкова повърхностни, че вече не разбират това, което четат. Това е само един конкретен пример за случай, който става безброй пъти днес, а именно, че хората, които пишат и печатат, не могат да четат, че масово хиляди читатели не забелязват, че тези, които пишат и печатат, не могат да четат и говорят за неща, които не съществуват. 

Виждате ли, това е наказанието за непризнаването на духовния свят, за непризнаването на това, което хората наричат призраци, че те самите създават призраци в своята повърхностност. Всеки, който се вглежда в днешния свят със здрав разум, открива, както казах, на всяка крачка най-опустошителните последици от тази ужасна повърхностност, която прераства именно в объркване на мисълта. И най-тъжното е, че когато тези неща се посочват и обсъждат, те не правят особено впечатление на съвременните хора, защото повърхностността, безразсъдството, машиналността за съжаление са се превърнали в обща характеристика на човечеството. И е просто ужасно колко голяма част от живота на нашето съвремие се основава на последиците от тази повърхностност. Ето как трябва да се гледа на духовния живот в нашето време. И точно такива явления не мoжем да не приемем за достатъчно сериозни, за достатъчно важни. Всъщност почти всеки в наше време, който се опитва да научи нещо с наличните днес средства, независимо дали някой друг му казва нещо - защото същата повърхностност е налице и при днешното говорене - или пък прочита нещо някъде, би трябвало да се води от едно вътрешно критично чувство и да си каже: “Трябва да се опиташ да проумееш нещата, които днес се носят във въздуха и които поради факта, че нахлуват в душите чрез всички възможни канали и действат в тях като импулси, страшно объркват живота.

Както казах, аз започнах с конкретен пример, за да Ви покажа как водещите личности са съблазнени от своята повърхностност не само да говорят за нещо, което не съществува, но и да изписват много страници с описания на нещо несъществуващо и как такива личности, които би трябвало да са призовани да имат думата по световните въпроси, могат да говорят такива неща пред събранията, без стотиците депутати, които са там, за да представляват народа си, да забележат това. 

Тези неща трябва да се приемат много сериозно. И едно от най-горчивите неща в настоящето е, че точно през последните четири години и половина хората още повече отвикнаха да гледат точно и прецизно на това, което е налице в реалността. Позитивизмът не е безкритично чувство, позитивизмът се изразява в това да виждаме нещата такива, каквито са, а не да живеем във фантазии, които създават чисти призраци вместо реалност. Това, което казвам, е много актуално, защото се отнася за всеки един човек във всяка една житейска ситуация. И на всеки човек във всяка една житейска ситуация и във всеки един момент може да се случи подобно нещо.

Бих могъл да умножа този пример не само стократно, но и хилядократно и това хилядократно умножение ще бъде доказателство, че днес човечеството е склонно да изпада в объркване поради повърхностност, защото има известно нежелание да търси действителността. Това обаче се дължи на по-дълбоки основи на нашето човешко развитие. Не е възможно да се говори за тези неща само в обичайния смисъл, както може би бяха изтълкувани думите ми, сякаш искам само да критикувам настоящето, но е вярно, че това объркване, тази вълна на объркване, е дошла върху човечеството поради извънземни влияния, поради духовни, ариманични влияния. Това може да се види, от една страна, от факта, че объркването е налице по начина, който ви показах в един гротесков случай, а от друга страна от факта, че много хора, които знаят как трябва да се отнасят към хората днес, използват това объркване, разчитат на това объркване в най-всеобхватния смисъл. Хора, които не са добронамерени по природа, но имат намерение да използват определени духовни сили, направо внасят сред хората това, което разчита на объркването им, на тяхнотобнежелание да се занимават с фактите.

Какви ли не неща се появяват днес, скъпи мои приятели! Трябва само да се съобразите малко с факторите на объркването, тогава е лесно да объркате хората днес, да ги накарате да повярват във всичко възможно. Например преди време беше издадена една руска книга, чиято първа част - не говоря за останалото съдържание - съдържа редица протоколи, предполагаеми протоколи от заседания на някакво тайно общество, на което началниците му изнасят най-невероятни неща. Това тайно общество е нещо като дявол сред човечеството, може да се каже. От това тайно общество ще се излъчва точно обратното на всичко, което е добро и полезно за хората. И тези протоколи се предполага, че са доказателство - според речите, произнесени в това тайно общество - че такова общество съществува. Твърди се, че тези протоколи дори са намерени в извънредно близката тукашна околност 2 и са включени в книга, която обаче е написана от руска гледна точка. Както казах, не искам да говоря за останалото съдържание на книгата, но е достатъчно човек да прочете съвсем малко от тези протоколи и да познава света, за да разбере, че това е една от най-неумелите йезуитски измами. Това са просто йезуитски фалшификации, които са били записани, за да се създаде такова общество. Тези неща отново се използват, за да объркат хората. Това объркване на хората е изключително опасно в наше време, защото, както вече казах, се основава не само на импулсите, които могат да бъдат открити във физическия живот на земята, но и защото са замесени духовни сили от ариманично естество. Човек трябва да се запознае с тези неща, тъй като наистина не става въпрос да се занимава с антропософска духовна наука в смисъл да знае всичко, което се съобщава в нея, а важното е, както често съм казвал, че като се занимава с духовната наука, която изисква един вид преценка, която не може да се приложи в обикновения физически свят, човек става по-реалистичен, по-проницателен, по-способен да преценява живота и света. 

Както казах, по света се надига вълна от объркване. Защо е така? Спомнете си, че от 1413 г. започна нашата пета следатлантска епоха, епохата на развитие на съзнателната душа. Оттогава насам човечеството се стреми да развие особено много съзнателната си душа. Когато говорим така за нашата епоха, ние говорим като участници в земното развитие. Защото във физическото развитие на Земята се формира това, което изразено с думи, е следното: От средата на XV в. човечеството е в епохата на развитие на съзнателната душа. 

Но въпросът може да се постави и от друга гледна точка, която винаги трябва да се разглежда в духовнонаучно отношение. Въпросът може да се зададе и от гледна точка на безплътните души - душите, които живеят между смъртта и новото раждане. За много неща, които трябва да се обсъждат в антропософската духовна наука, е от голямо значение винаги да имаме ясна представа как изглеждат нещата пред безплътните човешки души или дори пред други духове от различните духовни йерархии. Само по този начин човек може да провери по правилен начин дали това, което решава на Земята, което винаги трябва да е едностранчиво, е изразено по правилен начин.

Сега този, който има духовнонаучен поглед върху този период от петата следатлантска епоха, ще открие, че от един съвсем конкретен момент нататък, както се променя животът на живите, които все повече застават на дъното на съзнанието, на върха на личността, така се променя и животът на мъртвите. И тук можем да вземем предвид само как се променя животът на мъртвите в общуването им с хората, живеещи на Земята. Връзката на живите с мъртвите е изключително трудна за въвеждане в човешкото съзнание, защото - както често съм Ви посочвал от различни гледни точки - това, което човек преживява там, е изключително различно от това, което може да преживее тук, във физическото обкръжение на Земята. В рамките на физическото обкръжение на Земята обаче човек обикновено формира свои собствени представи. Но ние все пак живеем във време, когато тези идеи, формирани във физическото обкръжение на Земята, трябва да бъдат коригирани възоснова на преживяванията с безплътните души. В началото е изключително трудно да се разбере какво всъщност се случва там. Човек преживява изключително ярко въздействието на това, което посочих в последните лекции: връзката на мъртвите с човешкия език. Казах ви, че съществителните имена са почти неразбираеми за мъртвите. Описах ви как другите думи от езика се разбират от мъртвите. Но дори и тук има разлики и бих искал да кажа, че е ясно забележимо как човешкият език, какъвто се говори тук, на Земята - макар че това, което казах онзи ден, е съвсем вярно - че човешкият език, какъвто се говори тук, на Земята, става все по-неразбираем за мъртвите. Естествено, те все още разбират глаголите, разбират и местоименията, разбират всичко онова, в което ние самите сме принудени да развиваме образни представи. Но точно за това, което действително може да бъде изразено чрез езика, мъртвите губят все повече разбирането, способността да схващат с течение на времето и в бъдеще това ще става различно, все по-различно.

Преди всичко едно нещо се очертава с особена яснота, макар и само за някои хора, и то е, че мъртвите изобщо не разбират това, което се прави тук на Земята като естествена наука. Ако човек говори на мъртвия за всякакви други неща, той намира разбиране. Но ако облече това, което е предназначено да служи за комуникацията с мъртвите в научен стил, тогава мъртвият ще го почувства направо като болка. Това е изключително важно и то свидетелства, че всичко, което може да се извлече и от други духовни среди, че всичко, което може да се изведе тук във връзка с познанието за природата, всъщност се поражда само от човешкия физически организъм.  

И веднага щом човекът напусне този физически организъм, онова, което той развива във физическия организъм за природата като естествена наука, вече не е валидно за него. То няма вече никакво значение за него. Той вече не го възприема, то вече не е там. 

Човек може да придобие много ясна представа за тези неща. Да вземем една чисто научна книга, написана от истински учен, да речем, за ботаниката. Вземете една глава и се опитайте да предадете на мъртвия това, което е написано в смисъла на съвременното естествознание; то ще му причини болка. Той дори не знае откъде идва болката. Съдържанието абсолютно не му съответства, той не може да го приеме. В момента, в който си спомните как някога сте видели едно глухарче, за което може би говори ученият и си представите живо жълтия цвят на глухарчето и особените назъбени листа, в момента, в който наистина вътрешно почувствате това, което вижда окото - трябва обаче да го почувствате, за мъртвия изобщо не съществува образът на окото - но тогава, когато го почувствате, мъртвият започва да разбира. 

Виждате ли, това е много странно. Мъртвият може  да изпита радостта от зелената ливада заедно със земния човек; той не може да преживее научните идеи за зелената ливада.

Съвременните природоизследователи говорят за това, че човек не може да си създаде представа за живите същества. Едва в бъдеще една особено развита природна наука щяла да открие от всички възможни атомни комбинации как е съставен живият организъм. Но не бивало да си изграждаме представа за живото от настоящата среда. Ако обаче възприемете идеята за живите организми по такъв начин, както прави например Гьоте в учението за метаморфозата и оживите тази представа в себе си, тогава и мъртвият ще я разбере. Това отново са представи, които мъртвият разбира. 

Това, което сега обсъждам, се основава на един много специфичен духовно-исторически факт. Виждате ли, от около 1721 г. нататък започва всъщност да се проявява ясно това, което току-що казах. Ако се върнете назад във времето преди 1720 г. и се задълбочите в текстовете за природата, които са били написани по онова време - повечето хора не забелязват такива неща, но това е така - ще видите, че за природата се говори много по-живо. 

Мога да кажа, че този неразбираем за мъртвите начин на говорене за природата днес наистина започва едва в началото на XVIII век. Именно тогава тази вълна заля човечеството. Преди това хората винаги са изпитвали нуждата да пишат за природата по много по-жив начин, така че мъртвите все още да могат да ги разбират, така че да се осъществи известно съпреживяване на мъртвите с живите. Оттогава, от прехода към XVIII в., научните идеи са станали такива, че те са само представи за земните хора, докато тези земни хора са във физическо тяло и вече не създават връзка с духовния свят.

Това е изключително важен духовен факт в историята на еволюцията. Защото сега лесно можете да си представите как навлизаме в процес, при който безплътните са сякаш откъснати от Земята от науката, която единствено човекът иска да признае за валидна, именно от това, което той намира за най-ценно от научна гледна точка. 

Няма полза да си затваряме очите, имам предвид духовните очи, за тези неща. Представете си, че в университетите, по цялата земя, постепенно се изкорени всичко, което не може да бъде валидно пред така наречената точна естествена наука. Значи университетите са такива острови на земята (рисува се), където всичко, което не е точна наука, се изкоренява най-широко. Така обаче тези университети ще са местата, които Духът, т.е. всичко, което съществува като духовна същност, ще избягва. И те са онези острови в човешката култура, откъдето най-много започва бездуховността, недуховният живот. 

От друга гледна точка, университетите са нашите духовни центрове. Но помислете как всъщност говорим ние, земните хора. От XVIII век насам наричаме наши духовни центрове местата, откъдето Духът си тръгва, където Духът присъства най-малко! Днес вече не е време да се затваряме очите за тези неща, да ги разглеждаме по начин, който, бих казал, е студен спрямо истинската реалност. Защото ако пренебрегва такива неща, човек се затваря за онова, чието разбиране е необходимо, ако иска да прозре истинската реалност на времето.

Това развитие, започнало през XVIII век, достигна своя връх в наши дни. И в нашето време е необходимо завръщане. В нашето време е необходимо да се завърнем към другата, духовната вълна, която описах тук преди време и чрез която духовният живот наистина се съобщава на човечеството.

Е, има един вид духове, които имат особена склонност да се засищат от това, което става недуховно по този начин на нашата земя. Това са ариманичните духове. Обикновените безплътни човешки души в живота между смъртта и новото раждане изпитват поне, бих казал, отрицателно чувство, тъй като усещат като болка това познание за природата, усещат нещо от това познание за природата, така че чрез него имат някакво отрицателно преживяване. Луциферичните духове изпитват ужасна ярост към това познание за природата, те го ненавиждат, а само ариманичните духове имат определена склонност към него, стремят се да постигнат целта си именно като се оставят да им бъде достъпно това познание за природата, така че то представлява притегателна сила за ариманичните духове.

Ариман обаче е именно духът на измамата, на заблудата, и обяснявайки ви това, аз същевременно показах, че от началото на XVIII век ариманичните влияния стават все по-силни. Заедно с тях и вълната на объркването заля човечеството. Ето откъде идва тя. Тази вълна на объркване е завладяла хората като водовъртеж и тя се изразява в грандиозната повърхностност, за която ви говорих в началото на днешното обсъждане.

Трябва да знаем тези неща, защото именно чрез тази антропософски ориентирана духовна наука трябва да сме в състояние да се предпазим, да се съхраним от тях. Един от начините да се предпазим е именно критичният подход, за който Ви споменах, това да обърнем внимание на всичко, което днес може да ни връхлети от всеки ъгъл, за да ни обърка, както в примера, който току-що дадох, който почти не е бил забелязан, бил е забелязан само от малцина. Но от друга страна, от това, което казах, произлиза и още нещо. 

Вярно е, че нещо, което е общо световно явление, не може да бъде избегнато, то е налице. Днес има вълна от объркване. Затварянето на душевните очи пред него изобщо не ни помага. Помага ни само, ако обърнем внимание на факта, че тази вълна на объркване е тук. А ние ставаме внимателни, ако преди всичко винаги си казваме при това, което се отнася до духовния свят: объркването е тук, то иска да ни спре от правилното познание на духовния свят. Ако винаги, бих казал, имаме известно подозрение, когато ни казват нещо от духовния свят, че то може да бъде и грешка, ако придобием навика да бъдем достатъчно внимателни, тогава със сигурност няма да станем жертва на вълната от объркване, която преобладава в момента. Трябва да намерим смелост да преминем през това объркване и да се издигнем над него, като се занимаваме извънредно много с истински, здрав разум. Само този здрав разум ще стане наш собствен, ако не се оставим да бъдем объркани от нещо, което е толкова обичайно в настоящето. В настоящето хората, достигнали определена възраст, искат да приемат само това, което вече им е познато. Често срещано явление е, че те трудно могат да бъдат убедени в нещо ново, когато достигнат определена възраст. Ако се сблъскат с нещо, те само се питат: Мислили ли сме вече за това? - тогава са съгласни с него; или ако все още не са го помислили, в такъв случай то е погрешно, абстрактно или нещо друго. Накратко, има някаква причина, поради която те не се ангажират с въпроса. 

За разлика от това, съвременният човек всъщност има сериозната задача - не казвам да се оставя да бъде убеждаван - но поне да се оставя да бъде докосван от новите неща без предубеждения, да участва в някои нови неща, които навлизат в света. Може да изглежда, че правя тривиална забележка. Това не е незначителна забележка, защото в наши дни се греши толкова много срещу това, което говоря. И много неща бързо биха се подобрили, ако в общуването на хората днес се развиеше повече убедителност, ако хората не се отнасяха толкова пренебрежително един към друг в общуването, ако не настояваха толкова упорито на собствените си мнения, които са усвоили в определена възраст. Откъде произлиза това, скъпи мои приятели? В същото време, когато се появява това, което ви посочих по отношение на природонаучните представи, в същото време започва определен процес на развитие на човечеството, който се състои в следното: Като цяло човекът е физическо тяло, вградено в етерно тяло; днес не е необходимо да разглеждаме останалото. Но близостта на връзката - нямам предвид пространственото покритие, а динамичното в нея - се променя в хода на развитието на Земята и тесните връзки между етерната глава и физическата глава на човека, които са съществували например през вековете на гръцката култура, тази връзка вече не съществува от трети век преди Христа. От трети век преди Христа старата връзка на близост между етерната глава на човека и физическата глава е изгубена. 

Но между физическото и етерното сърце на човека винаги се е поддържала доста тясна връзка. Обаче от 1721 г. насам, колкото и да е странно, връзката между човешкото физическо сърце и етерното сърце се разхлабва все повече и повече. Ако мога така да кажа: Ако тук е физическото сърце, а тук - етерното сърце (вж. рисунката), то това някога е било по-скоро едно цяло, но сега етерното сърце може да бъде разклатено етерно, вътрешно то не е толкова тясно свързано като преди. 

По-късно и други органи на човека ще се отделят от етерната си част. Но фактът, че сърцето постепенно се отделя от етерната си част и ще се отдели напълно през третото хилядолетие, около 2100г., също е нещо извънредно важно за човешкото развитие. Това, което го съставлява, може да се характеризира по следния начин. Трябва да кажем, че това означава, че хората трябва да търсят друг път, пътя на духовния живот, за нещо, което преди им е идвало по естествен път чрез естествената връзка между физическото и етерното сърце. Това етерно сърце, отделено от физическото сърце, ще придобие правилната си връзка с духовния свят само ако човекът се стреми към духовно познание, ако се стреми към антропософски ориентирани духовни мисли. Те трябва да се търсят все повече и повече.

Сега ще откриете нещо твърде странно в нашето време. Когато антропософската духовна наука се споменава от - да кажем с уважение - вестникарите, тогава често се казва: “Да, но това е цяла система, то е сложно, човек трябва да има много мисли, докато християнството опростява всичко, то има вярата! - Но тази вяра, която не желае да се издигне до духовния живот, която не желае да се впусне в истинските мисли за духовния свят, е изключително опасна, особено след отделянето на етерното сърце от физическото, защото вярата, която не желае да разбере духовния свят, която иска да развие само наивно чувствено отношение към духовния свят, тази вяра материализира сърцето на човечеството, тя е средство за материалистичната култура в една област, за която обикновено не се мисли. Ето защо именно религиозните хора, ако погледнем сериозно на въпроса, стават толкова ужасно материалистични в наше време, ако се позовават само на вярата. Тази вяра трябва да бъде наситена и одухотворена с истински идеи за духовния свят и е ариманичен трик да се внушава на хората в епохата на объркването, че не трябва да достигат до виждане на духовния свят, а да спрат при голата вяра.

Виждате ли, това отново насочва към нещо, което е от огромно значение за нашето време. И това, което казах в началото днес, и това, което казвам сега, в края на днешната лекция, се свързват. Просто погледнете без предубеждения към ужасното безразсъдство, към безграничната повърхностност, от която са се развили нашите тъжни условия, погледнете дълбоко към това, което може да бъде констатирано само по духовнонаучен път, към отделянето на етерното сърце от физическото и вземете от тези обяснения импулса на сериозността, който е толкова необходим за развитието в нашето време. От една страна, в нашето съвремие ще стават все повече и повече хората, които поради повърхностно объркване вече не знаят за какво говорят. Разбира се, при такъв човек е съвсем ясно, че той не знае за какво говори, защото говори за нещо, което вече не съществува, защото вече не може да чете. От друга страна, има все повече хора, които искат да ловят риба в мътна вода, които използват объркването на умовете, за да внушават всякакви неща, които искат, защото в обърканите умове могат да бъдат внесени всякакви импулси. Защото сред духовете, които все още са свързани със земното объркване, са измамните духове, духовете на Ариман. А когато разчитаме на объркването на хората, можем да им насадим обратното на разумното, на здравословното.

Това са сериозни въпроси, скъпи мои приятели. За тях ще говорим допълнително утре. Утре ще започнем с лекцията в седем и половина.

--------------------------
Бележки

1 Княз Карл Макс фон Лихновски (1860-1928) - несми дипломат, посланик в Лондон; Сър Едуард Грей (1862-1933), британски външен министър от 1905 до 1916г.

2 Т. нар. “Протоколи на сионските мъдреци” се появяват за пръв път през 1912г. в Русия и след това са преведени на много езици и широко разпространени, въпреки че са доказана фалшификация.

3 Сергей Димитриевич Сасонов (1861-1927), рудки външен министър от 1910 до 1916г.

4 Във вестника от 31.12.1916г.

В отговор на настоящата "криза с COVID-19" много хора, включително антропософи, се опитват да намерят отговор за тази катастрофа. Материалистичните обяснения сe фокусират върху "вируса" като причина, без да хвърлят светлина (освен спекулациите за прилепи и биологични оръжия) върху това откъде е дошъл и защо ни поразява сега. Някои от разпространените обяснения на антропософи също се спират или върху вируса от медицинска гледна точка, или върху екологични (полурелигиозни вариации на тема "отмъщението на Гея") или технологични фактори (5G). Рудолф Щайнер обаче посочва нещо съвсем друго.

Епидемии и космология

На 20 октомври 1918 г. (СС 185) той обръща внимание на космологичните аспекти на епидемиите. Първо се спира на полярността, съществуваща в човешките същества между това, което той нарича "душевен център и периферия". За да разбере душата и духовната си природа, казва той, човек трябва да се обърне към историческите сили в еволюцията, но също така трябва "да развие разбиране за това, което го притиска към периферията - неговата телесна природа. Ако за да разберем историята, трябва да погледнем навътре ... към лежащите в основата симптоми, то за да разберем медицината, например хигиената и медицинските услуги, трябва да погледнем навън, към космическите ритми, за да намерим източника на патологичните симптоми. 

“…  от външна гледна точка е ... вярно, че определен вид бацил е свързан с настоящата грипна епидемия [от 1918 г.]. Но ако е вярно например, че плъховете са носители на бубонната чума, не може да се каже, че те са отговорни за чумата. Хората винаги са си представяли, че бубонната чума се разпространява от плъхове. Но бацилите като такива, разбира се, по никакъв начин не са свързани с болестта. При феномени от този вид трябва да осъзнаем, че както зад симптомите на историята имаме работа с душевни духовни преживявания, така и зад соматичните [на физическото тяло] симптоми имаме работа с преживявания от космологичен порядък. ... Особено важен тук е ритмичният ход на космическите събития и именно него трябва да изучаваме. Трябва да се запитаме: В каква космическа констелация сме живели, когато през 90-те години на XIX в. настоящата грипна епидемия се е появила в по-лека форма? В каква космическа констелация живеем в момента? По силата на какъв космически ритъм грипната епидемия от 90-те години се появява в по-остра форма днес? Точно както трябва да търсим ритъм зад поредица от исторически симптоми, така трябва да търсим ритъм зад появата на определени епидемии …

Твърдението, че склонността на човека да воюва е свързана с периодичната поява на слънчеви петна, разбира се, се смята за абсурдно. Но идва момент, в който подобни твърдения престават да бъдат абсурдни, когато се вижда, че някои патологични прояви в емоционалния живот са свързани с космологични явления като периодичната поява на слънчеви петна. И когато дребните същества, тези дребни тирани - бацилите или плъховете - наистина предават от едно човешко същество на друго нещо, което е свързано с космоса, тогава това предаване е само вторично явление. ...Не вярвам, че хората ще придобият по-разумна представа за историята, ако не изучават историческата симптоматология в светлината на свръхсетивното познание, което е толкова необходимо на човечеството днес. Хората ще постигнат резултати в областта на здравето, хигиената и медицината само ако изучават не исторически, а космологични симптоми. Защото болестите, от които страдаме на Земята, са ни изпратени от небето …” (курсив на автора).

Тогава за човешките патологии и епидемии индикацията е, че трябва да се обърнем съответно към слънчевите петна и космическите ритми. Действията на "дребните тирани" като бацили, бактерии, плъхове, вируси са само второстепенни. От гледна точка на Щайнер цялата суматоха, която се вдига в момента около действието на коронавируса COVID-19, се вдига за второстепенен въпрос, нещо, което всъщност е по-скоро следствие, отколкото истинска причина. И все пак накъде насочват вниманието ни явленията, свързани с вируса "корона"? Към короната на главата и към белите дробове.

Сатурн и Луната : 354

От земната гледна точка на човека между Сатурн и Луната съществува определена връзка; те сякашочертават границите на нашия духовен свят, през който преминаваме след смъртта, като първо преминаваме през духовните области на лунната сфера, след това през вътрешните планети Меркурий и Венера, после през слънчевата сфера, след това през духовните сфери на външните планети Марс, Юпитер и накрая през Сатурн. По пътя към прераждането преминаваме през същите сфери в обратен ред. Също така, както Щайнер описва в своята книга "Въведение в тайната наука", самата Земя постепенно се е "въплътила" до днешното си физическо състояние от еона на Стария Сатурн до Старата Луна.2

Забележително е, че както съществува загадъчният пространствен факт на еднаквите размери на Слънцето и Луната, гледани от Земята, така е загадъчен и времевият факт, че тези "граници" на нашата традиционна Слънчева система 3 - Сатурн и Луната, пак гледани от Земята, имат едно и също число - 354: Сатурн обикаля около Слънцето за 29,5 години, а 12 x 29,5 = 354. Синодичният (лунният) месец е цикълът на фазите на Луната, т.е. интервалът между две последователни определени фази (например новолуние или пълнолуние), наблюдавани от Земята.4 Един синодичен месец е 29,5 дни, така че 12 синодични месеца са 354 дни. 354 години и 4 месеца е периодът, цитиран от средновековния немски езотерик Тритемий от Шпонхайм (роден като Йохан Хайденберг, 1462-1516 г.) като продължителност на управлението над човешките дела на всеки от седемте редуващи се планетарни архангели. 5

Интересно е, че ако вземем това число на Сатурн и Луната и се върнем 354 години назад от 2020 г., ще стигнем до 1666 г., годината на Големия пожар в Лондон, който е признат за събитието, символизиращо "излитането" на Англия към епохата на колонизацията и имперската експанзия. Новата катедрала "Сейнт Пол", проектирана от сър Кристофър Рен на мястото на средновековната катедрала, разрушена при Големия пожар, в крайна сметка ще се превърне в "църквата на Британската империя".6 Тъй като датата 1666 г. включва зловещото число 666, много британци виждат в Големия пожар делото на Антихриста, очакван от религиозните фанатици всеки момент през целия XVII век, заедно с Милениума и повторната поява на Исус Христос в етера. Но вместо това "Месията" се появява в Османската империя, в лицето на еврейския кабалист-фанатик Шабатай Цви (или Сабатай Зеви, 1626-1676 г.), чиято дясна ръка, Натан от Газа, обявява през 1665 г., че месианската епоха, водена от Месията Цви, ще започне през следващата година, когато светът ще бъде завладян без кръвопролития и 10-те изгубени племена ще се завърнат в Свещената земя. През септември 1665 г. Цви публично се провъзгласява за Месия в Смирна. Османският султан не е доволен и в началото на 1666 г., "първата година на месианската епоха", арестува Цви и му предлага да избере дали да приеме исляма или да умре. Цви избира да се обърне към исляма, а делото му, което до голяма степен се проваля след това 7, става за посмешище сред мюсюлмани и християни. 

Ако се върнем 354 години и 4 месеца назад от 2020 г., стигаме до септември 1665 г., месецът, в който Цви се провъзгласява за Месия в Смирна, върхът на измамата, извършена от него и Натан от Газа. Тогава можем да отбележим, че числото 354 на Сатурн свързва 2019/2020 г. и корона вируса с измамата за Месията на Шабатай Цви през 1665/1666 г.

Но трябва да отбележим, че във Великобритания, и особено в Лондон, Големият лондонски пожар от 1666 г. е предшестван от Голямата чума през 1665 г., която също се свързва както с делото на Дявола, Антихриста, така и със самия Бог, наказващ "своя нечестив и грешен народ" за това, че е възстановил (1660 г.) корумпираната, упадъчна, криптокатолическа монархия след около 20 години гражданска война и република. 100 000 души умират от тази чума, която е последната поява на бубонна чума в Англия и е част от поредицата епидемии на така наречената "Втора пандемия" - поредица, започнала в Китай през 1331 г. и завършила в средата на XVIII век. 

Но тази чума от 1665 г. се е появила главно в Лондон; ако сега се върнем 354 години назад във времето от 1666 г. - като отбележим мимоходом, че 1665-333 = 1332 г., второто събитие от 666 г. в европейската християнска история 8 - стигаме до 1312 г., годината на 15-ия Вселенски събор на Римокатолическата църква, проведен в град Виен (близо до Лион) във Франция. На този събор официално е ликвидиран Орденът на тамплиерите. Съборът започва през октомври 1311 г. и завършва през май 1312 г.; като се върнем точно 354 години и 4 месеца назад от 1666 г., попадаме в 1311 г. Рудолф Щайнер свързва второто изпълване на 666 през 1332 г. (от 666г. до 1332г. са изминали 666 години) с унищожаването на Ордена на тамплиерите. Съборът във Виен е и единственият случай след Осмия вселенски събор в Константинопол през 869 г., когато изрично се потвърждава темата на 11-ия канон на събора от 869 г., който анатемосва учението за "двете души" и твърди, че човешката ентелехия се състои само от тяло и интелектуална, разумна душа (тази анатема на събора от 869-70 г. фактически означава "премахване" на индивидуалния човешки дух, според Рудолф Щайнер). Щайнер също така прави пряка връзка между първото събитие от 666 г., т.е. инспирираната от слънчевия демон Сорат Академия в Гондишапур около 666 г., и Събора от 869 г.; едно и също същество, Сорат, казва той, стои и зад двете. 9 Арестуването и унищожаването на тамплиерите се основава на редица отвратителни лъжи, а промъкването на 11-ия канон в постановленията на Събора от 869 г. също е подмолен, измамен акт.  

По този начин виждаме жеста на измамата, който свързва тези събития през 869, 1312, 1666 г., които числото 354 на Сатурн свързва с 2020 г. Между другото, предишната конфигурация Юпитер-Сатурн-Плутон, преди тази, която се случи през пролетта на 2020 г., е била през 1284-1285 г. Това е не само годината, в която в Германия се случват събитията, довели до историята, лежаща в основата на приказката за  "Хамелнския ловец на плъхове", но и годината, в която Филип IV Хубави става крал на Франция. 

Минавайки назад от 1312 г., стигаме до 958/957 г., в която няма особени събития, представляващи интерес в тази връзка и след това още 354 години до 604/603 г. Последните две години са в периода на "Първата пандемия" - поредица от епидемии, която започва с Юстиниановата чума, наречена на името на византийския император, при чието управление започва през 541 г. Първата пандемия, която изглежда е възникнала или в Египет, или в границите на Западен Китай, продължава с известни интервали до 750 г. и погубва около 25-100 милиона души.

Соратовият "прозорец”

Мимоходом тук трябва да отбележим, че инспирацията на Сорат не се проявява само през трите години 666, 1332 и 1998 г., а може да се каже, че се проявява в един времеви прозорец около тези години, които играят ролята на централна ос. Прозорецът е с продължителност 49/50 години. Защо е така? Щайнер свързва 1332 г. с унищожаването на тамплиерите, но всъщност те са унищожени през седемте години между арестуването им във Франция от крал Филип IV през 1307 г. и изгарянето на двамата най-висши френски тамплиери на остров Ил дьо Пари през 1314 г. 1307 г. е 25 години преди 1332 г. Ако разглеждаме 1332 г. като централна ос и се преместим 25 години след нея, до 1357 г., ще получим 49/50-годишен период от 1307 до 1357 г., с 1332 г. в центъра. Това може да се нарече "Соратов прозорец". Ако сега повторим този процес и съпоставим този прозорец с другите две години на Слънчевия демон - 666 и 1998 г., ще получим следните два прозореца: 641-666-691 и 1973-1998-2023. Тук няма място да навлизаме в подробности, но ако читателите направят собствено проучване и проследят събитията от тези два периода – 641-691 г. и 1973 г. до днес, те ще открият, че тези два прозореца имат своята историческа валидност. Можем да си припомним, че централен елемент в Академията в Гондишапур е била нейната школа по медицина. Достатъчно е да кажем, че през 2020 г. ние все още се намираме в рамките на “Соратовия прозорец”, който ще се "затвори" през 2023 г., седем години преди началото на “плана за устойчиво развитие” 2030.

Сатурн и 21-ви век 

Това, което представлява интерес от Първата и Втората пандемия в настоящия контекст, е, първо, че не е имало повторна поява на Черната смърт след 750 г. до XIV век. През VII, XIV и XXI век е имало големи пандемии от континентален, а сега и от световен мащаб. От езотерична гледна точка това няма как да не езначимо, тъй като 7, 14 и 21 са възловите точки в развитието на човешкото същество, съответстващи на смяната на зъбите и съзряването на собственото етерно тяло на детето (около седмата година), на пубертета и съзряването на астралното тяло на детето (около четиринайсетата година), както и на съзряването на Азаоколо 21 г. и навлизането в зряла възраст и социална независимост. Наблюдавайки феномените на историята, можем също така да видим, че 7-ми, 14-ти и 21-ви век от християнската епоха са били ключови векове в развитието на човечеството и всеки от тях е бил "съпътстван" от здравна или медицинска криза, която е представлявала праг в развитието, който е трябвало да бъде преминат. Човечеството през този 21-ви век се намира в своя век на "глобална азовост", когато поема отговорност за собствената си съдба и тази на планетата, както никога досега. Ретроградните духовни сили, действащи чрез човешки инструменти, ще се опитат да блокират това азово развитие, като вкарат човечеството в капана на нови форми на несвободни, авторитарни структури, за да ни държат под контрол като деца. Именно това видяхме да се появява в драматично развиващата се криза около коронавируса. В отговор на нея гласове като тези на Бил Гейтс в САЩ и Гордън Браун в Обединеното кралство призовават за "глобално управление" в този "нов световен ред", управление, регулирано от новите технологични средства, които са разработени през последните 20-30 години и вече са достигнали усъвършенствано ниво в комунистически Китай.

Когато разглеждаме Юстинианoвата чума (541-2 г.), Черната смърт около 1340 г.  и настоящата пандемия от коронавирус, откриваме, че Сатурн играе ключова роля и в трите случая. Картата (според 0° от Овен) за египетския Суец (Юстиниановата чума), показва Сатурн в Скорпион, съвпадащ с асцендента и получаващ сила (тригон) от Марс в Рак. Астрологът на крал Филип VI в Париж през 1348 г. му съобщава, че "далечната" (т.е. първоначалната) причина за "голямата смъртност" (наречена по-късно Черна смърт) е тройният съвпад на Сатурн, Юпитер и Марс във въздушния знак Водолей. През 2020 г. коронавирусът се появи като глобална криза при съвпад на Сатурн и Плутон в (тропическия) знак Козирог, който - наред с други неща - е знакът на управлението, властта, бащата. Сатурн и Плутон бяха в точен съвпад на 12 януари (23° Козирог). Марс се съедини с Плутон в края на март (18-23) и кризата се засили. По време на писането на този текст Сатурн и Плутон вече не са в съвпад; Сатурн и Марс са навлезли във Водолей. На 5 април Юпитер и Плутон влязоха в първия от трите си съвпада през 2020 г. (другите са на 30 юни и 12 ноември), което според някои очаквания би трябвало да облекчи донякъде ситуацията: традиционният владетел на света и владетелят на подземния свят се срещат в знака на управлението и авторитета. Сатурн винаги е бил разглеждан от астролозите като строг дисциплинарен орган, който изисква от нас да се изправим пред своите трудности. В езотериката архангелът, свързван със Сатурн, е Орифиил, за когото Рудолф Щайнер винаги е говорил като за строг наставник, чиито епохи в историята (напр. 246 г. пр. Хр. - 109 г. сл. Хр.) винаги са били сериозно предизвикателство.

В предишния период на Орифиил Рим се издига до доминираща сила в средиземноморския свят, което продължава около 600 години; Рим окончателно побеждава Картаген и гръцките държави през знаменателната 146 г. пр. Хр. Тази година е 601-та година от четвъртата следатлантска епоха (747 г. пр. Хр. - 1413 г. сл. Хр.); 601-вата година от нашата 5-та следатлантска епоха беше 2014 г., годината, в която се разрази втората Студена война между Русия и оглавявания от САЩ Запад, започнала с кризата в Украйна, а също и годината, в която беше подписано 30-годишното руско-китайско споразумение за природен газ, което обвърза отношенията между икономиките на двете страни.

Съвпадите между Юпитер и Сатурн

Друг ключов космологичен фактор, включващ Сатурн, който изглежда е свързан с настоящата епидемия, е (приблизително) 200-годишната смяна при съединенията на Юпитер-Сатурн. Двете планети се срещат на всеки 20 години, а една такава среща ще се случи тази година (т.е. 2020) на 21 декември. През последните 200 години тези два небесни гиганта се срещат - погледнато от Земята - в земните знаци (Телец, Дева, Козирог), докато се движат около Зодиака. От тази година те ще започнат да се срещат във въздушните знаци и това ще продължи още около 200 години. Срещите в четирите елемента съставляват (4 х 200 години на елемент) един макроцикъл от приблизително 800 години. Такива макроцикли винаги започват в огнените знаци: Огън-Земя-Въздух-Вода. Един нов културен импулс започва в Огъня, консолидира се в Земята, разхлабва се във Въздуха и се разтваря във Водата. Настоящият макроцикъл започва през 1603/1604 г. и е бил очакван от Тихо Брахе и другите астролози, съотв. астрономи от онова време. Така че това е още една причина, поради която 2020 г. е значима - започва нов период в рамките на епохата на съзнателната душа. Това ще бъде нова фаза в развитието на импулса, започнал около 1603 г. Можем да се запитаме какъв е бил и какъв е днес този импулс. Можем обаче да забележим, че целият свиващ жест на Ариман е противоположен на този на Въздуха и разхлабването. А свиването/затягането със сигурност е цялостният жест, който се случва сега по отношение на това, което наскоро беше наложено от правителствата (Сатурн-Плутон-Юпитер-Марс, всички в Козирог). 

Възможно ли е да се окаже, че ариманичните сили, разпознавайки естеството на новата въздушна ера (от 2020 г.), се опитват да я предотвратят със свой собствен преврат, докато се подготвят за въплъщението на своя господар? Възможно ли е човешкият съсъд за въплъщението на Ариман да се появи (например около 2030 г.), преди импулсите на тази въздушна епоха да са се отприщили значително, защото в противен случай те биха имали тенденцията да работят срещу Аримановия импулс? 10

Слънчевите петна

И накрая, в цитата на Щайнер, даден по-горе (от 20 октомври 1918 г., СС 185), той споменава ефекта на слънчевите петна. Във връзка с тях на 23.6.2017 г. в списанието “Journal of Astrobiology & Outreach” беше публикувана статия, озаглавена " Минимумите на циклите на слънчевите петна и пандемиите: повод за бдителност?” Минимумите на слънчевите петна са периодите, в които има малко слънчеви петна или няма такива. В статията се заключава, че "трите големи минимума на слънчевите петна - известни като минимумите на Спорер [1400-1520 г.], Маундер [1645-1715 г.] и Далтон [1790-1830 г.] - са известни като свързани с опустошителни пандемии, причинени от вируси или бактерии. Докато някои от тези причинители могат да се тълкуват като новопоявили се на Земята, други вероятно представляват мутирали или повторно активирани единици, които са били активни по онова време... Съвременният период 2002-2017 г. се характеризира с най-ниската слънчева активност от минимума на Далтон насам... Тези условия, взети заедно, вероятно предоставят най-добрата възможност за възникване на пандемии. Предлага се отворена врата за проникване на нови патогени, които неизбежно са електрически заредени в пространството. Вирусите, фагите, бактериите и други биологични обекти с микроскопични размери могат да преминат през отслабеното междупланетно магнитно поле и лесно да достигнат земната повърхност." 

Далечни и близки причини

В заключение, не става дума за това, че коронавирусът е без значение в настоящата криза или че не съществува, както твърдят някои, твърдейки, че всичко това е измама, създадена от сенчести глобалистки сили, за да наложат тирания на света с цел собствена печалба и контрол, намаляване на населението и т.н. По-скоро самият вирус, от който са обсебени нашите материалистични учени и медиите, е второстепенно явление, което те няма как да обяснят защо се е появило точно сега, освен да прибягват до теории за китайски или американски биологични оръжия или до абстрактни понятия за ефекта от глобализацията. Дори астролозите от времето на Филип VI са вярвали, че съществуват както "универсални и далечни" причини, така и "конкретни и близки" причини за епидемиите. Те стигат до заключението, че "универсалната и далечна" причина за голямата чумна епидемия около 1340 г. е съвпадът на Сатурн, Марс и Юпитер във Водолей, настъпил през март 1345 г. "Конкретната и непосредствена" причина бил "отровеният въздух", резултат от съвпада на планетите.

Днес ние отхвърляме "универсалните и далечни" планетарни причини и заменяме "отравянето на въздуха" с едно малко парченце материя - "КОВИД-19". Но Рудолф Щайнер поддържаше тезата, че истинската причина са действията на духовните същества, свързани с планетарните сфери, които действат по различни начини, за да предизвикат катарзис и промяна в значителни моменти от развитието на човечеството - моменти, които можем да разберем с помощта на антропософията. Силите, които забавят развитието на човечеството, Ариман, Луцифер и азурите, които също са наясно с тези моменти, се стремят да се възползват от тях и от кризите, които неизменно ги съпътстват, за своите цели, което те постигат с националните блокади, самоизолацията, социалното дистанциране, акцента върху националните или дори глобалните ваксинации, необходимостта от "сертификати за ваксинация", засилването на наблюдението, финансовото преструктуриране и т.н. Този конкретен момент, 2020 г., със значимите небесни движения и началото на новата "въздушна ера", освен това вероятно ще бъде особено важен за силите на Ариман, които ще се опитат да се възползват от динамиката, докато се подготвят за предстоящото пристигане на своя господар на сцената на човешките дела. Външно това не е хаотично време, а време, в което ариманичните сили ще се стремят да наложат все повече ред и ограничения. Хаосът, объркването и отчаянието обаче може да проникнат в душата, тъй като много отчаяни хора се чувстват неспособни да осмислят случващото се, а забавящите сили се стремят да ги държат в неведение, като им казват само, че "водят война" срещу мистериозен невидим враг - "вируса".

Ние обаче можем да се справим с този хаос и объркване, като хвърлим антропософска светлина върху случващото се и като посеем в търсещите умове семената на лекарството за много от болестите на тази първа половина на епохата на съзнателната душа: Троичният социален ред, основано на противоотроватасрещу първоначалната атака на Слънчевия демон през VII век - троичното устройство на човешкото същество.

_______________________________________________________________________

Бележки

1 Р. Щайнер, лекция от 20 октомври 1918 г. (СС 185)

2 Р. Щайнер, “Въведение в тайната наука”, гл. 4

3 Седемте небесни тела, които традиционно се свързват с човешката душа. Трите най-външни планети - Уран, Нептун, Плутон - се свързват с общите, обществените и поколенческите, а не с индивидуалните човешки явления.

4 29 дни, 12 часа и 44 минути

5 Щайнер променя и разхлабва донякъде тази периодичност, но неговите дати за седемте планетарни архангела също са приблизително 350 години.

6 Срв. Уестминстърското абатство, от саксонски времена църквата на британската монархия. 

7 След като Шабатай Цви приема исляма, последователите му по-късно стават известни като сабатяни или франкисти (по името на Якоб Йозеф Франк (1726-1791), който се е смятал за превъплъщение на Цви). Ортодоксалните еврейски равини смятат сабатяните и франкистите за еретици. В Османската империя те стават известни като дьонме – хора, приели само привидно исляма, но тайно поддържащи своите сабатейски вярвания.

8 Първото събитие от 666 г. се отнася до влиянието на слънчевия демон Сорат в академията в Гондишапур в Персийската сасанидска империя. Тази академия, основана в града, където основателят на манихействито Мани е мъченически убит през 276 г., е известна с медицинската си школа, основана на идеи, почерпени от Аристотел. Много от учените, преводачите и книжовниците в Академията са били християни несторианци. Днес във "войната срещу коронавируса" болниците се разглеждат като "фронтова линия", а болничните лекари и медицински сестри - като герои на "войната". Кирил Елгуд в книгата си "Медицинска история на Персия" (1951 г.) пише : "По-голямата част от заслугите за създаването на цялата болнична система трябва да се отдадат на Персия", като под това той има предвид преди всичко Медицинската школа в Гондишапур, прочутапрез VI и VII век. Рудолф Щайнер обсъжда Сорат и Академията Гондишапур в лекциите си от 11. и 12. октомври 1918 г. (СС 184) и 12.9.1924 г. (СС346). 

9 Вж. лекцията от 11 октомври 1918 г. (СС 184).

10 Вж. лекцията на Р. Щайнер от 1 ноември 1919 г., СС 191. Също така Т. Бордман, "Въплъщението на Ариман - кога и къде (първа и втора част)" в TPA, том 5, № 7/8 октомври/ноември 2019 г. и том 5, № 9/10 април/май.  

В цитираните материали Тери Бордман приема деня на слънчевото затъмнение 11.8.1999 за момента на зачеването на съсъда на Ариман, който според него, трябва да е роден през май 2000г. и активната му дейност на Земята да започне през или около 2030г..; за разлика от него Димитър Мангуров посочва слънчевото затъмнение на 11.8.1999 като дата на раждане на физическото тяло, което ще приеме Ариман(  https://mangurov.wordpress.com/2018/04/15/1-откровение/ ), а 2029 г. като година, в която Ариман ще влезе в подготвения съсъд (https://mangurov.wordpress.com/2018/04/27/6-мистерията-на-човека-и-клопката-на-иде/ )

Вчера свърших със заключението, че в по-ново време е възникнало едно объркване по отношение на факта какво всъщност представлява това, което живее в персийската двойственост Ормузд-Ариман. Посочих също така как можем да се върнем към древните виждания на старитe германи, изразени например в стихотворението, станало известно като "Муспили" за небосвода и. Земята, в което противопоставянето на горния, луциферичния и долния, ариманичния принцип се изразява в напълно християнска форма. (вж. по въпроса тук: https://anthroposophie.blog.bg/history/2022/01/04/muspili-drevno-germansko-prorochestvo-za-kraia-na-sveta.1796908 )

Казвам “в напълно християнска форма”, защото стихотворението не е било заразено от някого, от чието душевно устройство е изчезнало противопоставянето на “горе” и “долу”, както е в "Муспили". В стихотворението Христовият принцип не спада, така да се каже, към горната духовност, а до нея е издигнат принципът на Илия и именно Илия с капещата си кръв се бори срещу Антихриста и това не е нищо друго освен изразяване на ариманичния принцип в християнска форма. 

В тези по-стари европейско-германски представи все още съществува ясното съзнание, че трябва да се прави разлика между горен и долен принцип, горни и долни сили и че в известен смисъл балансът, хармонизирането на двата принципа трябва да се търси в Христовото начало. Когато принципът на Илия е поставен горе, а принципът на Антихриста - долу, лесно ще разберем, че в горния принцип е дадено в известен смисъл това, което се движи според моралния импулс на мировия ред, а в ариманичния принцип - това, което следва интелектуалния импулс на мировото развитие.

В съзнанието за "горе" и "долу" поначало се е виждала полярността, която съществува в мировия ред. Когато се казва "горе и долу", това, естествено, по определен начин се проектира върху човека. А ние знаем, че човек определя “горе” и “долу”, ориентирайки посоката на гръбначния си стълб по вертикала и се появяват горната и долната част. Но това, за което ще говорим днес, освен горно и долно, е и известна полярна противоположност. Тази полярна противоположност се проявява в човека по изключително сложен начин. Обаче тя може да се изучава и външно в света и е изключително полезно да разгледаме устройството на света чрез много конкретни явления, в които определени сили се проявяват по категоричен начин, така че да ни се разкрие какви тайни всъщност живеят в света. 

При човека тази противоположност не се проявява толкова отчетливо, но ако се вгледате внимателно в устройството му, тя може да се появи много ясно пред очите Ви. Подобно на човека, птиците, естествено, също са се развили от цялостния миров ред. Но птичият род ни показва тайните на света в определена посока много по-ясно, отколкото можем да ги видим при човека, където трябва да приложим по-сложно наблюдение.

Каквo е характерното за птиците? Характерното за тях е, че птицата се появява, доколкото ни е даденa във физическата сфера, първо под формата на яйце във външния свят. Птицата се появява пред света под формата на яйце. След това яйцето трябва да се счупи. Птицата се развива от яйцето и Вие със сигурност сте виждали как изглежда едно току-що излюпено пиле - забелязали сте как едва когато то се излюпи от яйцето, започват интензивно да му растат пера и т.н. Този контраст, ако мога така да се изразя, между наличието първо на яйцето и след това на външното съществуване с перата, при човека поначало не е толкова ясно изразен. Той не се представя пред света в яйце и му е спестено порастването на пера. Но какъв е този контраст при птиците между яйцето и следващата му форма на живот?

Ако погледнете яйцето отвън, първото нещо, което ще видите, е черупката. Тази варовикова черупка има определена форма. Но по принцип тя не може да се смята за нещо съществено в птицата, защото иначе не би отпаднала. Черупката не е нещо съществено в птицата. Можете да я наречете, казано банално, “защитна обвивка на младото същество”. Но във всеки случай нищо, което е локализирано във варовиковата черупка, не оказва влияние върху формата на птицата. Така че тук има отделяне на материя във външната обвивка. Това отделяне на материя е сякаш нещо изтласкано от организацията на птицата, нещо, което тя не може да използва за по-нататъшното си развитие; тоест има нещо, което се изхвърля. Затова в съществото вътре трябва да са налични сили, които да отделят това, което е в яйцето, да го изхвърлят от него.
                                                       

Ако се замислим върху целия този въпрос, няма да можем да се справим с него в рамките на природния закон в земния свят, а трябва да се възползваме от казаното във "Въведение в тайната наука". Там се споменава как в определена епоха от развитието на нашата Земя Луната се е отделила от нея, как материята на Луната е изхвърлена от Земята. Случващото се с яйцето всъщност имитира по определен начин именно този процес. Както някога формиращите сили на целия земен космос са отделили лунните сили от себе си, така и материята на птицата отделя тази варовикова черупка като нещо, можем да кажем, свръхминерално. 

А какво е това, което първоначално е било в черупката? Това, което първоначално се е намирало във варовиковата черупка, е било защитено чрез нея от силите, които действат около Земята. Ако пилето бъде изложено твърде рано на тези сили, да речем, на Слънцето, то, естествено, ще умре. То няма да може да издържи на околоземните сили. Следователно съществото, което е защитено от варовиковата обвивка, живее в свят, който всъщност не е земният свят.

Какъв е този свят, в който живее това същество, защитено от варовиковата черупка? Това е светът, през който сме преминали по време на еволюцията на Сатурн, Слънцето и Луната и който е прекратен, който вече не съществува като земна еволюция. Миналото все още присъства в настоящето. И ако си кажем, че всичко, което е извън черупката на яйцето, принадлежи към Земята, то вътре в черупката е всичко, което не принадлежи към Земята, което не иска да има нищо общо с нея, което не иска, така да се каже, да участва в земната еволюция. Защото то трябва първо да узрее, да разчупи черупката си и след това да узрее за земната еволюция.

Тук е и моментът, в който можем да обърнем внимание на нещо друго. Трябва да обърнем внимание на следното: Не всички същества, които са се зародили в яйце, наистина се излюпват. Много птичи яйца загиват, да не говорим пък за хайвера на рибите и др. под. И освен това - не знам дали винаги е подходящо да се обясняват нещата по такъв сух начин, човечеството обича да оставя много неща в несъзнаваното, но с оглед на идващите времена то се нуждае от определена сума знания и не бива повече да се затваря за тези знания - освен това голям брой птичи яйца загиват, защото хората ги ядат. Затова яйцата не постигат целта си. И сега въпросът е: какво се случва с всичко това от съдържанието на яйцето, включително последния факт, което не се превръща в зряло пиле, зряла птица или зряла риба на Земята, какво се случва с всичко това? - Обикновеният материалист ще каже: "Е, природата твори безсмислено, на сляпо и много от това, което създава, просто загива.” - Но това не е правилно, тъй като онези субстанции на съществото, които по един или друг начин се намират в яйчената черупка, просто не узряват за земното съществуване, но са узрели в своите сили за предземното съществуване, за съществуването, което ние, земните същества, сме преживели през сатурновия, слънчевия и лунния еон. И това е луциферичното съществуване. Те се превръщат в субстанции, от които продължава да се подхранва луциферичното съществуване.Всички яйца, които загиват, дават храна на определени духовни същности. Но сега нека разгледаме това, което се отнася до Земята. 

И така, когато разглеждаме птичия род, първо имаме луциферичното в съдържанието на яйцето, това, което само по себе си не иска да има нищо общо със Земята, което не иска да бъде на Земята и сякаш се обгражда със стена срещу земните закони, които се намесват едва когато действащите на Земята сили - топлината, светлината - пробият черупката.

А какво се намесва тук? Намесват се противоположните сили. Ако поставите птичето яйце пред себе си, можете да си кажете: вътре седи Луцифер в своята същност. Ако изтръгнете перата на една птица, можете да си кажете: Ето я най-чистата картина на насочващите сили на Ариман. Ариманичните направляващи сили действат тук, дори и във фините, пухкави перца, които виждате при малкото пиленце, изпълзяло навън. Тук имате ариманичните сили, които вече са работили през черупката. Те вече са влезли в битка с онова, което не желае да се обвие с пера. Така че когато погледнете перата на птицата, ще видите най-чистия образ на ариманичното.

Затова можете да кажете: когато гледам едно яйце, Луцифер се крие от мен. Той се издава само чрез външната форма, която изхвърля, чрез тази материя, която по определен начин се отделя. - Така че това, което пада, независимо дали е черупка или змийска кожа, която се съблича и т.н., е изхвърлено от луциферичния принцип, от луциферичните сили,
                                             

които вече са работили през черупката. Те вече са влезли в битка с онова, което не желае да се обвие с пера. Така че когато погледнете перата на птицата, ще видите най-чистия образ на ариманичното. 
 
В това, което се изхвърля, все още може да се види нещо от действителното формиране на луциферичните сили. Всъщност когато работят чисто, те действат в спирали. А в оперението или в онова, което отвън се присъединява към тялото, се намира ариманичното. То действа тангенциално със своите насочващи сили. Вижте отблизо например опашката на един паун и ще имате най-чистия образ на ариманичните насочващи сили.

Сега, разбира се, трябва да сте наясно с факта, че Луцифер и Ариман действат навсякъде един в друг и един чрез друг, така че ние имаме само образ на техните действия. Но тези образи са действително най-красиви в птичия свят, трябва само да погледнем на птичия род по изложения начин. Разбира се, силите, които се намират в черупката на яйцето, остават активни и в птицата. 

                                                 

И така, птицата има тези сили, които са били в черупката на яйцето (червено), а около нея - ариманичните сили (синьо) в перата. При птицата имате възможност да локализирате етерното и физическото. Ако вземете всичко луциферично, което птицата е запазила и което първо е било в черупката на яйцето, това, което е запазила като сили на растежа, тогава ще получите това, което е подвластно на етерното тяло. С червено съм нарисувал тези сили и те са подвластни на дейността на етерните сили. Това, което птицата наследява от яйцето, е под влиянието на жизнените или етерните сили през целия ѝ живот. А това, което тя прикрепя към себе си като свое оперение, е под влиянието на физическите сили (стрелките) през целия й живот. И това, което се намира между тях, нейната плът, мускулите и т.н., е под влиянието на астралните сили през целия й живот (жълто). Така че в случая с птицата имаме възможност да локализираме астралното в плътта и мускулите, физическото в перата и етерното в онова, което остава като сили за растеж от съдържанието на яйцето.

При човека е много по-сложно. Човекът не живее външно в яйце, а развива в тялото на майката своята луциферичност, която птицата изнася навън. Ето защо Ариман все още не може да нападне човека в утробата на майката.

В случая с птицата се вижда как тя пренася луциферичното в света пряко и как на свой ред приема и ариманичното. При човека можете да видите отделни особено ясни примери. Между човека и птиците можем да поставим бозайниците. При човека има една странна разлика от птицата. Вземете например птичите крака. В сравнение с човека краката на птиците всъщност са доста атрофирали органи. Откъде идва това, че птицата има точно такива крака? Ето например краката на врабчетата: Какви жалки пръчици са те в сравнение с човешките горди крака, нали? И така, вземете тези закърнели птичи крака - да, ако погледнете цялата форма на птицата, ще си кажете: птицата преди всичко е замислена да лети, тя се издига, затова и краката ѝ са с такава форма. Те само загатват за нейната принадлежност към Земята. А човекът не може да лети, той стъпва с двата си крака, сякаш поставяйки два горди стълба. Както са оформени тези крака, те по същество са земен дар. Птицата не получава този земен дар, защото не е свързана със Земята по този начин, тя е отделена от нея. А човекът, получавайки този земен дар, е по-обвързан с ариманичните сили, отколкото птицата. В известен смисъл птицата не получава ариманичните си сили от Земята така пълноценно, както човекът. При човека Ариман изниква от краката, а оттам - в целия останал организъм. При птиците Ариман избуява от перата.

Ако погледнете как с краката си човекът е създаден по-скоро за Земята, тогава ще можете да се запитате защо няма пера. -  Няма пера, защото не е създаден като птица за Земята. Ако човекът можеше да лети във въздуха, също щеше да има пера, защото тогава ариманичните сили щяха да действат върху него от съвсем различни посоки. А така той има само тези малки наченки на ариманичност, които присъстват в косата. Това са ариманичните наченки, които човекът има. Те са най-силни в главата и това е доказателство, че в човешката глава има много голяма ариманичност, което вече знаем от други лекции.

Ако погледнете бозайниците, ще си кажете, че те са още по-силно свързани със Земята в сравнение с човека. Тези бозайници са свързани със Земята и с нещо, с което човекът не е свързан с нея - с предните крайници; защото маймуните например ходят изправени само в редки случаи и дори за кучетата не е естествено положение, когато се изправят на задните си крака. За горилата също не е естествено да ходи изправена, тя се катери; предните й крайници са истински органи за хващане, за придвижване. Така че човекът е наполовина издигнат от Земята, птицата е съвсем издигната, а бозайникът е свързан със Земята както с предните, така и със задните си крайници. Следователно в определено отношение той е изцяло земно същество. Човекът се освобождава от Земята благодарение на изправеното положение на гръбначния си стълб, докато бозайникът е изцяло свързан с нея. Всички останали форми на бозайниците са изградени по същия начин. Бозайникът има само космите си от областта, от която птицата има перата си, които всъщност са вградени в организма отвън.

Като вземете предвид всичко това, ще си кажете: ако разгледаме отношенията на едно същество - бозайник, птица, човек, а бихме могли да преминем и към другите същества, - ако разгледаме отношенията им с околната среда и ги разберем, ще можем да намерим формата на съществото. Вие можете сами да конструирате формата. Можете да си кажете, че птицата има в себе си луциферичния принцип, който изобщо не обича Земята, затова птицата се отделя в яйцето си колкото може по-дълго и Земята има възможно най-малко влияние върху нея. Краката й остават недоразвити и силите, заобикалящи Земята, които я обгръщат с топлина, оказват влияние върху птицата. Затова тя ще трябва да приеме и формата, която има: атрофирали крака и т.н. Човекът е свързан със Земята чрез долните си крайници - той се освобождава. Бозайникът стои между птицата и човека, издига се с четири стълба: той е образуван от Земята. Така че силите, които действат директно от Земята, въздействат предимно върху бозайниците.

Такива неща са били много добре познати на една по-стара, инстинктивна наука. Ето защо това, което при човека се формира най-независимо от Земята, защото всъщност е само метаморфоза на по-ранния земен живот - главата - някога хората са виждали като птица или орел. В долния човек, човека на крайниците и веществообмена, който е изцяло организиран за Земята, хората някога са виждали вол, бик или крава, защото това е животно, което сега е напълно свързано със Земята. В средната част на човешкото същество, която е сякаш свързващото звено между орела и кравата, някога са виждали онова, което по определен начин се отделя от земното именно чрез обмяната на веществата; то се вижда и от факта, че лъвът има много къси черва. Неговият веществообмен е изключително примитивен, но гръдната му система, сърдечната му система, е развита по много специален начин. Оттук идва и неговата страст, неговият гняв и т.н. По-старият, инстинктивен възглед е виждал лъв в средната част на човешкото същество и това определено са обосновани възгледи. 

Сега трябва да се върнем към тези неща по друг, бих казал, много по-съзнателен начин. Трябва например да сме наясно, че ние, човеците с нашия Аз се различаваме от всички животни. За повечето хора днес Азът все още е твърде спящ орган. Ако смятате, че той е много буден, грешите. Защото във волята - както вече Ви обясних - човекът също спи, а когато Азът действа волево, ние нямаме работа с нещо, стоящо пред нас като Аз, а по-скоро с нещо, застанало пред нас по начина, по който нощта стои пред нас. Въпреки че нощта е тъмна, в живота ние също се съобразяваме с нея. Ако наистина погледнете назад към живота си, той се състои не само от светлото на деня, но и от нощите. Но те, така да се каже, винаги са изключени от хода на времето.

Подобно е положението и с нашия Аз. Той всъщност е забележим за обикновеното съзнание с това, че липсва за него; той е тук, но за съзнанието го няма. Нещо липсва на това място и затова човекът вижда Аза. Това е все едно да имате бяла стена и да не сте боядисали един участък, тогава се вижда черното. Така човек вижда и Аза като това, което е изтрито в обикновеното съзнание. Така е и по време на бодърстване: Азът всъщност винаги е спящ в началото; но той прозира като нещо спящо през мислите, представите и чувствата и затова се възприема в обикновеното съзнание, т.е. предполага се, че се възприема. Така че можем да кажем: нашият Аз всъщност в началото не се възприема непосредствено.

Предубедената психология или наука за душата смята, че този Аз всъщност се намира вътре в човека - там, където са мускулите, плътта, костите и т.н., там е и Азът. Ако човек има поглед върху живота, дори и само донякъде, много скоро ще разбере, че това не е така. Но днес е трудно да се изкаже подобно мнение пред хората. Опитах се да го направя през 1911 г. в лекцията си на философския конгрес в Болоня 1, но и до днес никой не е разбрал тази лекция. Там се опитах да покажа как всъщност стои въпросът с Аза. Този Аз всъщност се крие във всяко възприятие, във всичко, което ни прави впечатление. Азът не е в моята плът и моите кости, а в това, което мога да възприема с очите си. Ако видите някъде червено цвете, то във Вашия Аз, в цялото преживяване, което имате, бидейки отдадени на червеното, Вие не можете да отделите червеното от цветето. 

С всичко това Вие същевременно имате и Аза, той е свързан със съдържанието на Вашата душа. Но съдържанието на душата Ви не е в костите! Вие го разпростирате върху цялото пространство. Така че този Аз е дори по-малко във Вас от въздуха, който вдишвате, дори по-малко от издишания въздух, който е бил във Вас преди това. Този Аз е свързан с всяко възприятие и с всичко, което всъщност е извън Вас. Той е само активен вътре, защото изпраща там силите от възприятието. Освен това Азът е свързан с нещо друго: когато вървите, т.е. развивате волята си, тогава и Азът върви заедно с Вас, по-скоро участва в движението. Независимо дали се влачите бавно, дали тичате, дали се придвижвате с пълзене или се въртите, танцувате или скачате, Азът участва във всичко това. Във всичко, което се излъчва от Вас като дейност, участва Азът. Но и то не е във Вас. Той всъщност Ви води. Мислите ли, че когато танцувате, танцът е във Вас? Той няма място там! Но Азът се включва в танца, така че той се намира във Вашите възприятия и във Вашата дейност. Но Азът никога не е във Вас в пълния смисъл на думата, така както е стомахът, а всъщност винаги е нещо, което по принцип е извън Вас. Азът е точно толкова извън главата Ви, колкото и извън краката Ви, с тази разлика, че когато ходите, той участва много силно в движенията, които извършват краката Ви. Азът наистина участва в голяма степен в движението, което извършват краката. Главата обаче е по-малко ангажирана с Аза.

Но по какво краката или, по-общо казано, крайниците се различават от главата по отношение на веществообмена? При главата етерното и астралното тяло също са относително самостоятелни, а главата е най-вече физическо тяло. Тази глава, която е толкова стара, че идва от предишното въплъщение, е станала най-физическа, тя наистина е най-истинската земна обитателка. От друга страна, при крайниците и веществообмена етерното и астралното тяло са тясно свързани с физическото тяло. И можем да кажем, че при краката етерното и астралното тяло са свързани с физическото тяло; само Азът е относително свободен и взима краката със себе си, когато те се движат. Същото е и с веществообмена: органите му са основно свързани с етерното и астралното тяло. 

Сега можем да се запитаме по какво се различава човешката глава от човека на веществообмена и крайниците? - По това, че главата всъщност има свободно етерно тяло, свободно астрално тяло и свободен Аз; човекът на крайниците и веществообмена има само свободен Аз, докато етерното и астралното му тяло са свързани с физическото тяло; те не са свободни от него. 
   

Може би въпросът ще стане още по-разбираем, ако Ви кажа следното. Представете си, че на Вашето астрално или етерно тяло - по-точно на частта от тях, която трябва да снабдява с енергия Вашите крайници и веществообмен - й хрумне да се държи по същия начин, по който се държат етерното тяло и астралното тяло на главата: те също са поискали да станат свободни. Представете си, че в тези части също възникне странната идея да станат свободни. Да кажем например, че астралното тяло на Вашите крайници и веществообмен иска да се държи така, както е позволено да се държи неговият “колега”, астралното тяло на главата - то е друга част, затова казвам “неговият колега”. Какво ще стане тогава? Ще се образува нещо, което изобщо не бива да съществува, защото противоречи на формата на човешкото същество - долната част на тялото ни ще иска да се превърне в глава, да стане подобна на главата. И особеното е, че това, което е здравословно в главата, ще разболее корема. По принцип обща характеристика на всички заболявания на долната част на тялото е, че тази част придобива конфигурацията на главата. 

Това е само един специален случай, който съм обяснявал например  по повод на карцинома в една лекция в Щутгарт или Цюрих 2, където показах, че образуването на карциноми се основава на факта, че в част от човешкото тяло, където не се предполага да се образуват вътрешни сетивни органи, астралното тяло изведнъж започва да се стреми да формира сетивни органи. Карциномът е едно ухо или око, което иска да бъде на грешното място. Той се враства, стреми се да стане ухо или око. Така че когато астралното или етерното тяло в долната част на тялото иска да се държи така, както се държи астралното или етерното тяло в главата, тогава там възниква болест.

И обратното, когато главата също започне - тихо както при мигреноподобните състояния - да иска да живее като долното тяло, да въвлече в делата си астралното или етерното си тяло, тогава тя се разболява. Когато главата вкарa в себе си етерното тяло, се появяват мигреноподобни състояния, а когато привлече астралното тяло, се появяват още по-лоши неща.

Това показва колко сложна е човешката природа. Вие не можете да изучавате тази човешка природа по начина, по който го прави днешната тривиална наука, а трябва да я разглеждате в цялата ѝ сложност, с мисълта, че главата не може да бъде като корема, защото ако тя е като корема, може само да боледува. Ако например главният мозък започне да развива твърде силно своя веществообмен, процесите на секреция, тогава възникват болести. Тези интензивни процеси на отделяне на секрет се дължат на факта, че главата използва твърде много своето етерно тяло. Но щом долната част на тялото ни бъде оставена сама на себе си, когато стане, така да се каже, като главата и получи възможност да развие сетивни органи, тогава се развиват и болестите. Така че можем да кажем: човешката глава има свободно етерно тяло, свободно астрално тяло, свободен Аз; човекът на крайниците и веществообмена има обвързано етерно тяло, т.е. етерно тяло, обвързано с физическата материя, обвързано астрално тяло и само свободен Аз; средният човек, ритмичният човек, има обвързано етерно тяло, свободно астрално тяло и свободен Аз.

Глава: свободно етерно тяло, свободно астрално тяло, свободен Аз

Ритмичен човек: обвързано етерно тяло, свободно астрално тяло, свободен Аз

Човек на крайниците и веществообмена: обвързано етерно тяло, обвързано астрално тяло, свободен Аз

Това е схема на човешката организация от една изключително важна гледна точка, която Ви дава представа за това как Азът всъщност има нещо свободно по отношение на цялото човешко същество, как Азът работи в човешкото същество от момента на събуждането до момента на заспиването, но винаги остава относително свободен от човека; как е свързан с външното възприятие, както и с външното движение на човека, но всъщност не е напълно погълнат от човешкото тяло. В какво живее човешкият Аз? Можем ли по някакъв начин да видим в какво живее човешкият Аз?

Донякъде можем да го видим в това, което се развива в перата на птиците. При човека не растат пера, но Азът му живее в силите, които се намират в нашата обкръжаваща среда и които при птицата са насочващите сили в нейните пера. В тях Азът живее външно. И ние можем да видим тези сили още по-ясно. В перата на птиците ги виждаме, така да се каже, държани на място от тялото на птицата; но в същото време тези сили формират насоките за едни свободно движещи се същества: насекомите. Когато видите бръмчащите наоколо насекоми и ги възприемете имагинативно, тогава в тях ще имате образа на това, в което живее вашият Аз. Помислете си за насекомите, които жужат наоколо: бръмбари, мухи, красиви пеперуди, грозни щръклици, земни пчели и всякакви други; представете си, че всички те кръжат около Вас в най-различни посоки: тогава ще стане външно видимо това, в което всъщност живее вашият Аз. И това ще е нещо повече от обикновен образ, ако кажем, че грозните мисли живеят като конски мухи, а красивите мисли като пеперуди; че мислите на някои хора хапят като зли мухи и т.н. Само че едното е духовно, а другото - физическо. Човешкият Аз наистина живее в обкръжаващата среда. 

Тези неща имат изключително значение и голяма част от истинското познание за света се основава на правилната преценка за това, което виждаме, не просто да бръщолевим общи приказки за духа, а да можем да видим в един образ извън себе си това, което преживяваме в абстрактно-духовна форма в своя Аз. Защото всичко, което има духовно присъствие, присъства и като образ в света. Това, което присъства само духовно, все някъде има и образ. Човек трябва само да знае как да оцени правилно образа. И когато ариманичното навлезе в нашия Аз, който е в пеперудите и в перата на птиците, т.е. в насочващите сили там вън, Азът на свой ред има способността да формира всякакви форми отвътре. Ние конструираме кръга, конструираме формата на яйце, триъгълника; изграждаме си свят отвътре. И ако проучим това, ще открием, че това са точно тези сили, които са изхвърлени от луциферичния принцип. 

Наскоро казах, че когато изучават пространството, математиците трябва да разгледат връзката на измеренията на пространството с кокошето яйце; от това би се получило нещо много интересно. Това е контрастът: ние живеем с Аза си както във формите, които можем да построим отвътре навън, така и в това, което е построено отвън от света. От една страна ние живеем в това, което при кокошето яйце се отделя с черупката си от света, в луциферичното; а в това, което се прибавя към тялото на птицата в перата или трепти в пеперудите и изобщо в насекомите, с нашия Аз преживяваме възприятието и участието в нашите движения.

Да, онзи, който разбира различните прекрасни нюанси на птичия свят, разбира и голяма част от природата на човешката душа в нейната връзка със света. Защото онова, което птицата обръща навън в своето оперение, блести през нашия Аз в трептящото, преливащо, блестящо възприятие отвън навътре.

Ето така трябва да се опитваме да разберем света с помощта на образи, а днешната ни абстрактна наука схваща съвсем малка част от реалния свят.

1 Публикуван в СС 35.

2 Става въпрос за лекцията в Щутгарт от 14.1.1921 в СС 73а.

"Муспили” е фрагмент от стихотворение, един от двата достигнали до нас паметника от старовисоконемския период на немския език. Открито е през 1817г. в книга, принадлежала на баварския крал Лудвиг Германеца (806-876). Предполага се, че е създадено значително по-рано. Текстът е на старобаварски, с характерната и за по-късната “Песен на Нибелунгите” алитерация, а значението на заглавието не е ясно. Предполага се, че “Муспили” означава “свършек на света от огън”. Преразказано, съдържанието звучи по следния начин:

“Това чух да разказват познавачите на света - че Антихристът ще се бие с Илия. Престъпникът е въоръжен, между тях започва схватка. Участниците в битката са толкова силни, а спорът е толкова важен. Илия се бори за вечния живот, иска да укрепи царството за праведните; затова Онзи, който управлява небето, ще му помогне. Антихристът е застанал до заклетия враг, той стои със Сатаната, който ще го потопи. Затова ще падне ранен на бойното поле и ще остане без победа в този бой. - Но мнозина вярват, че Илия ще бъде убит в тази битка. Щом кръвта на Илия закапе по земята, планините ще се подпалят, нито едно дърво няма да остане, водите ще престанат да текат, блатата ще пресъхнат, небето ще гори, луната ще падне, Мидгард ще изгори, камък върху камък няма да остане. Тогава ще настъпи денят на наказанието, той ще дойде с огън, за да потърси хората: никой роднина няма да може да помогне на другия пред Муспили. Когато огненият дъжд запали всичко и огънят и въздухът пометат вселената, къде ще е синурът, за който човек все се кара с роднините си? Синурът ще бъде изгорен, душата победена, тя няма да знае с какво да изкупи вината си - затова ще отиде в ада." 
                    
 

                                   Страница от ръкописа на “Муспили”

В лекцията си от 15.7.1921г. (СС 205) Рудолф Щайнер казва за “Муспили”: 

“В по-старата германска литература има стихотворение, наречено "Mуспили", което за пръв път е открито в книга, посветена на Лудвиг Германеца през IX в., но разбира се, датира от много по-рано. В това стихотворение има нещо чисто християнско: представена ни е борбата на Илия с Антихриста. Но целият начин, по който се развива тази история, тази битка на Илия с Антихриста, напомня на старите битки от сагите за жителите на Асгард с жителите на Йотунхайм или царството на великаните. Царството на азите (Асгард) просто е превърнато в царството на Илия, а царството на великаните (Йотунхайм) - в царството на Антихриста.

Този начин на мислене, който ни се представя, замъглява в по-малка степен истинските факти, отколкото по-късните виждания. Последните винаги говорят за двойственост, за добро и зло, за Бог и дявол и т.н. Но този начин на мислене, формиран по-късно, вече не съответства на по-ранните виждания. Хората, които са говорили за борбата между царството на боговете и царството на великаните, не са виждали в боговете същото, което днешните християни виждат в царството на своя бог. За тях например Асгард, царството на боговете, е било горе, а Йотунхайм, царството на великаните - долу; по средата, в Мидгард, се развивал човекът.

Това не е нищо друго освен представено по начина на европейците, по-точно на германите, същото нещо, което е съществувало в древна Персия като мита за Ормузд и Ариман. Сега трябва да кажем на нашия език: Луцифер и Ариман. При Ормузд трябва да имаме предвид Луцифер, а не просто добрия Бог. И това е голямата грешка, която се допуска, че този дуализъм се разбира така, сякаш Ормузд е само добрият бог, а неговият противник Ариман - злият бог. Отношението е по-скоро това на Луцифер с Ариман. А в Мидгард, по времето, когато е написано стихотворението "Муспили", съвсем правилно все още не се казва, че Христовата кръв се стича, а там се намира Илия, чиято кръв капе по земята. И човекът е поставен в средата. 

По времето, когато Лудвиг Германеца вероятно е записал това стихотворение в книгата си, представите са били по-правилни от по-късните виждания. Защото после се е случило странното пренебрегване на троичността - горните богове, които са в Асгард и долните богове, великаните, които са в Аримановото царство, започват да се смятат за Вселената, по-точно горните, луциферичните богове започват да се разглеждат като добрите богове, а другите - като злите богове. Това са направили по-късните времена; по-ранните времена все още правилно са отчитали противопоставянето между Луцифер и Ариман и затова са поставили същество като Илия в луциферичното царство с неговите емоционални пророчества, с това, което той е можел да провъзгласи по онова време, защото са искали да поставят Христос в Мидгард, в това, което се намира по средата. 

Трябва да се върнем отново към тези представи с пълно съзнание, защото в противен случай, ако говорим само за дуалността между Бога и дявола, няма да стигнем до троичността: до боговете на Луцифер, до силите на Ариман и до онова между тях, което е Христовото царство. Без да напреднем в това отношение, не можем да постигнем истинско разбиране на света. Имайте предвид, че е огромна тайна в историческото развитие на европейското човечество фактът, че старият Ормузд е превърнат в добрия Бог, докато всъщност той е една луциферична сила, сила на светлината. 

Така обаче хората са могли да имат удовлетворението, че са изкарали Луцифер колкото може по-лош. Тъй като името на Луцифер не им подхождало за Ормузд, Луцифер бил приведен към Ариман и се получил един мишмаш, който все още е запазен в образа на Гьотевия Мефистофел, в който Луцифер и Ариман са смесени, както изрично показах в моята книжка "Духовното у Гьоте” (СС 22 “Тайното откровение на Гьоте и неговата “Приказка за зелената змия и красивата лилия”). Наистина европейското човечество, човечеството на сегашната цивилизация, е изпаднало в голямо объркване и това объркване в крайна сметка обхваща цялото мислене. То може да се компенсира единствено ако от дуалността се премине отново към троичността, тъй като всяка двоичност в крайна сметка води до нещо, в което човек не може да живее; той трябва да я разглежда като полярност, в която наистина може да намери равновесието: Христос е там, за да уравновеси Луцифер и Ариман, да уравновеси Ормузд и Ариман.