В отговор на настоящата "криза с COVID-19" много хора, включително антропософи, се опитват да намерят отговор за тази катастрофа. Материалистичните обяснения сe фокусират върху "вируса" като причина, без да хвърлят светлина (освен спекулациите за прилепи и биологични оръжия) върху това откъде е дошъл и защо ни поразява сега. Някои от разпространените обяснения на антропософи също се спират или върху вируса от медицинска гледна точка, или върху екологични (полурелигиозни вариации на тема "отмъщението на Гея") или технологични фактори (5G). Рудолф Щайнер обаче посочва нещо съвсем друго.

Епидемии и космология

На 20 октомври 1918 г. (СС 185) той обръща внимание на космологичните аспекти на епидемиите. Първо се спира на полярността, съществуваща в човешките същества между това, което той нарича "душевен център и периферия". За да разбере душата и духовната си природа, казва той, човек трябва да се обърне към историческите сили в еволюцията, но също така трябва "да развие разбиране за това, което го притиска към периферията - неговата телесна природа. Ако за да разберем историята, трябва да погледнем навътре ... към лежащите в основата симптоми, то за да разберем медицината, например хигиената и медицинските услуги, трябва да погледнем навън, към космическите ритми, за да намерим източника на патологичните симптоми. 

“…  от външна гледна точка е ... вярно, че определен вид бацил е свързан с настоящата грипна епидемия [от 1918 г.]. Но ако е вярно например, че плъховете са носители на бубонната чума, не може да се каже, че те са отговорни за чумата. Хората винаги са си представяли, че бубонната чума се разпространява от плъхове. Но бацилите като такива, разбира се, по никакъв начин не са свързани с болестта. При феномени от този вид трябва да осъзнаем, че както зад симптомите на историята имаме работа с душевни духовни преживявания, така и зад соматичните [на физическото тяло] симптоми имаме работа с преживявания от космологичен порядък. ... Особено важен тук е ритмичният ход на космическите събития и именно него трябва да изучаваме. Трябва да се запитаме: В каква космическа констелация сме живели, когато през 90-те години на XIX в. настоящата грипна епидемия се е появила в по-лека форма? В каква космическа констелация живеем в момента? По силата на какъв космически ритъм грипната епидемия от 90-те години се появява в по-остра форма днес? Точно както трябва да търсим ритъм зад поредица от исторически симптоми, така трябва да търсим ритъм зад появата на определени епидемии …

Твърдението, че склонността на човека да воюва е свързана с периодичната поява на слънчеви петна, разбира се, се смята за абсурдно. Но идва момент, в който подобни твърдения престават да бъдат абсурдни, когато се вижда, че някои патологични прояви в емоционалния живот са свързани с космологични явления като периодичната поява на слънчеви петна. И когато дребните същества, тези дребни тирани - бацилите или плъховете - наистина предават от едно човешко същество на друго нещо, което е свързано с космоса, тогава това предаване е само вторично явление. ...Не вярвам, че хората ще придобият по-разумна представа за историята, ако не изучават историческата симптоматология в светлината на свръхсетивното познание, което е толкова необходимо на човечеството днес. Хората ще постигнат резултати в областта на здравето, хигиената и медицината само ако изучават не исторически, а космологични симптоми. Защото болестите, от които страдаме на Земята, са ни изпратени от небето …” (курсив на автора).

Тогава за човешките патологии и епидемии индикацията е, че трябва да се обърнем съответно към слънчевите петна и космическите ритми. Действията на "дребните тирани" като бацили, бактерии, плъхове, вируси са само второстепенни. От гледна точка на Щайнер цялата суматоха, която се вдига в момента около действието на коронавируса COVID-19, се вдига за второстепенен въпрос, нещо, което всъщност е по-скоро следствие, отколкото истинска причина. И все пак накъде насочват вниманието ни явленията, свързани с вируса "корона"? Към короната на главата и към белите дробове.

Сатурн и Луната : 354

От земната гледна точка на човека между Сатурн и Луната съществува определена връзка; те сякашочертават границите на нашия духовен свят, през който преминаваме след смъртта, като първо преминаваме през духовните области на лунната сфера, след това през вътрешните планети Меркурий и Венера, после през слънчевата сфера, след това през духовните сфери на външните планети Марс, Юпитер и накрая през Сатурн. По пътя към прераждането преминаваме през същите сфери в обратен ред. Също така, както Щайнер описва в своята книга "Въведение в тайната наука", самата Земя постепенно се е "въплътила" до днешното си физическо състояние от еона на Стария Сатурн до Старата Луна.2

Забележително е, че както съществува загадъчният пространствен факт на еднаквите размери на Слънцето и Луната, гледани от Земята, така е загадъчен и времевият факт, че тези "граници" на нашата традиционна Слънчева система 3 - Сатурн и Луната, пак гледани от Земята, имат едно и също число - 354: Сатурн обикаля около Слънцето за 29,5 години, а 12 x 29,5 = 354. Синодичният (лунният) месец е цикълът на фазите на Луната, т.е. интервалът между две последователни определени фази (например новолуние или пълнолуние), наблюдавани от Земята.4 Един синодичен месец е 29,5 дни, така че 12 синодични месеца са 354 дни. 354 години и 4 месеца е периодът, цитиран от средновековния немски езотерик Тритемий от Шпонхайм (роден като Йохан Хайденберг, 1462-1516 г.) като продължителност на управлението над човешките дела на всеки от седемте редуващи се планетарни архангели. 5

Интересно е, че ако вземем това число на Сатурн и Луната и се върнем 354 години назад от 2020 г., ще стигнем до 1666 г., годината на Големия пожар в Лондон, който е признат за събитието, символизиращо "излитането" на Англия към епохата на колонизацията и имперската експанзия. Новата катедрала "Сейнт Пол", проектирана от сър Кристофър Рен на мястото на средновековната катедрала, разрушена при Големия пожар, в крайна сметка ще се превърне в "църквата на Британската империя".6 Тъй като датата 1666 г. включва зловещото число 666, много британци виждат в Големия пожар делото на Антихриста, очакван от религиозните фанатици всеки момент през целия XVII век, заедно с Милениума и повторната поява на Исус Христос в етера. Но вместо това "Месията" се появява в Османската империя, в лицето на еврейския кабалист-фанатик Шабатай Цви (или Сабатай Зеви, 1626-1676 г.), чиято дясна ръка, Натан от Газа, обявява през 1665 г., че месианската епоха, водена от Месията Цви, ще започне през следващата година, когато светът ще бъде завладян без кръвопролития и 10-те изгубени племена ще се завърнат в Свещената земя. През септември 1665 г. Цви публично се провъзгласява за Месия в Смирна. Османският султан не е доволен и в началото на 1666 г., "първата година на месианската епоха", арестува Цви и му предлага да избере дали да приеме исляма или да умре. Цви избира да се обърне към исляма, а делото му, което до голяма степен се проваля след това 7, става за посмешище сред мюсюлмани и християни. 

Ако се върнем 354 години и 4 месеца назад от 2020 г., стигаме до септември 1665 г., месецът, в който Цви се провъзгласява за Месия в Смирна, върхът на измамата, извършена от него и Натан от Газа. Тогава можем да отбележим, че числото 354 на Сатурн свързва 2019/2020 г. и корона вируса с измамата за Месията на Шабатай Цви през 1665/1666 г.

Но трябва да отбележим, че във Великобритания, и особено в Лондон, Големият лондонски пожар от 1666 г. е предшестван от Голямата чума през 1665 г., която също се свързва както с делото на Дявола, Антихриста, така и със самия Бог, наказващ "своя нечестив и грешен народ" за това, че е възстановил (1660 г.) корумпираната, упадъчна, криптокатолическа монархия след около 20 години гражданска война и република. 100 000 души умират от тази чума, която е последната поява на бубонна чума в Англия и е част от поредицата епидемии на така наречената "Втора пандемия" - поредица, започнала в Китай през 1331 г. и завършила в средата на XVIII век. 

Но тази чума от 1665 г. се е появила главно в Лондон; ако сега се върнем 354 години назад във времето от 1666 г. - като отбележим мимоходом, че 1665-333 = 1332 г., второто събитие от 666 г. в европейската християнска история 8 - стигаме до 1312 г., годината на 15-ия Вселенски събор на Римокатолическата църква, проведен в град Виен (близо до Лион) във Франция. На този събор официално е ликвидиран Орденът на тамплиерите. Съборът започва през октомври 1311 г. и завършва през май 1312 г.; като се върнем точно 354 години и 4 месеца назад от 1666 г., попадаме в 1311 г. Рудолф Щайнер свързва второто изпълване на 666 през 1332 г. (от 666г. до 1332г. са изминали 666 години) с унищожаването на Ордена на тамплиерите. Съборът във Виен е и единственият случай след Осмия вселенски събор в Константинопол през 869 г., когато изрично се потвърждава темата на 11-ия канон на събора от 869 г., който анатемосва учението за "двете души" и твърди, че човешката ентелехия се състои само от тяло и интелектуална, разумна душа (тази анатема на събора от 869-70 г. фактически означава "премахване" на индивидуалния човешки дух, според Рудолф Щайнер). Щайнер също така прави пряка връзка между първото събитие от 666 г., т.е. инспирираната от слънчевия демон Сорат Академия в Гондишапур около 666 г., и Събора от 869 г.; едно и също същество, Сорат, казва той, стои и зад двете. 9 Арестуването и унищожаването на тамплиерите се основава на редица отвратителни лъжи, а промъкването на 11-ия канон в постановленията на Събора от 869 г. също е подмолен, измамен акт.  

По този начин виждаме жеста на измамата, който свързва тези събития през 869, 1312, 1666 г., които числото 354 на Сатурн свързва с 2020 г. Между другото, предишната конфигурация Юпитер-Сатурн-Плутон, преди тази, която се случи през пролетта на 2020 г., е била през 1284-1285 г. Това е не само годината, в която в Германия се случват събитията, довели до историята, лежаща в основата на приказката за  "Хамелнския ловец на плъхове", но и годината, в която Филип IV Хубави става крал на Франция. 

Минавайки назад от 1312 г., стигаме до 958/957 г., в която няма особени събития, представляващи интерес в тази връзка и след това още 354 години до 604/603 г. Последните две години са в периода на "Първата пандемия" - поредица от епидемии, която започва с Юстиниановата чума, наречена на името на византийския император, при чието управление започва през 541 г. Първата пандемия, която изглежда е възникнала или в Египет, или в границите на Западен Китай, продължава с известни интервали до 750 г. и погубва около 25-100 милиона души.

Соратовият "прозорец”

Мимоходом тук трябва да отбележим, че инспирацията на Сорат не се проявява само през трите години 666, 1332 и 1998 г., а може да се каже, че се проявява в един времеви прозорец около тези години, които играят ролята на централна ос. Прозорецът е с продължителност 49/50 години. Защо е така? Щайнер свързва 1332 г. с унищожаването на тамплиерите, но всъщност те са унищожени през седемте години между арестуването им във Франция от крал Филип IV през 1307 г. и изгарянето на двамата най-висши френски тамплиери на остров Ил дьо Пари през 1314 г. 1307 г. е 25 години преди 1332 г. Ако разглеждаме 1332 г. като централна ос и се преместим 25 години след нея, до 1357 г., ще получим 49/50-годишен период от 1307 до 1357 г., с 1332 г. в центъра. Това може да се нарече "Соратов прозорец". Ако сега повторим този процес и съпоставим този прозорец с другите две години на Слънчевия демон - 666 и 1998 г., ще получим следните два прозореца: 641-666-691 и 1973-1998-2023. Тук няма място да навлизаме в подробности, но ако читателите направят собствено проучване и проследят събитията от тези два периода – 641-691 г. и 1973 г. до днес, те ще открият, че тези два прозореца имат своята историческа валидност. Можем да си припомним, че централен елемент в Академията в Гондишапур е била нейната школа по медицина. Достатъчно е да кажем, че през 2020 г. ние все още се намираме в рамките на “Соратовия прозорец”, който ще се "затвори" през 2023 г., седем години преди началото на “плана за устойчиво развитие” 2030.

Сатурн и 21-ви век 

Това, което представлява интерес от Първата и Втората пандемия в настоящия контекст, е, първо, че не е имало повторна поява на Черната смърт след 750 г. до XIV век. През VII, XIV и XXI век е имало големи пандемии от континентален, а сега и от световен мащаб. От езотерична гледна точка това няма как да не езначимо, тъй като 7, 14 и 21 са възловите точки в развитието на човешкото същество, съответстващи на смяната на зъбите и съзряването на собственото етерно тяло на детето (около седмата година), на пубертета и съзряването на астралното тяло на детето (около четиринайсетата година), както и на съзряването на Азаоколо 21 г. и навлизането в зряла възраст и социална независимост. Наблюдавайки феномените на историята, можем също така да видим, че 7-ми, 14-ти и 21-ви век от християнската епоха са били ключови векове в развитието на човечеството и всеки от тях е бил "съпътстван" от здравна или медицинска криза, която е представлявала праг в развитието, който е трябвало да бъде преминат. Човечеството през този 21-ви век се намира в своя век на "глобална азовост", когато поема отговорност за собствената си съдба и тази на планетата, както никога досега. Ретроградните духовни сили, действащи чрез човешки инструменти, ще се опитат да блокират това азово развитие, като вкарат човечеството в капана на нови форми на несвободни, авторитарни структури, за да ни държат под контрол като деца. Именно това видяхме да се появява в драматично развиващата се криза около коронавируса. В отговор на нея гласове като тези на Бил Гейтс в САЩ и Гордън Браун в Обединеното кралство призовават за "глобално управление" в този "нов световен ред", управление, регулирано от новите технологични средства, които са разработени през последните 20-30 години и вече са достигнали усъвършенствано ниво в комунистически Китай.

Когато разглеждаме Юстинианoвата чума (541-2 г.), Черната смърт около 1340 г.  и настоящата пандемия от коронавирус, откриваме, че Сатурн играе ключова роля и в трите случая. Картата (според 0° от Овен) за египетския Суец (Юстиниановата чума), показва Сатурн в Скорпион, съвпадащ с асцендента и получаващ сила (тригон) от Марс в Рак. Астрологът на крал Филип VI в Париж през 1348 г. му съобщава, че "далечната" (т.е. първоначалната) причина за "голямата смъртност" (наречена по-късно Черна смърт) е тройният съвпад на Сатурн, Юпитер и Марс във въздушния знак Водолей. През 2020 г. коронавирусът се появи като глобална криза при съвпад на Сатурн и Плутон в (тропическия) знак Козирог, който - наред с други неща - е знакът на управлението, властта, бащата. Сатурн и Плутон бяха в точен съвпад на 12 януари (23° Козирог). Марс се съедини с Плутон в края на март (18-23) и кризата се засили. По време на писането на този текст Сатурн и Плутон вече не са в съвпад; Сатурн и Марс са навлезли във Водолей. На 5 април Юпитер и Плутон влязоха в първия от трите си съвпада през 2020 г. (другите са на 30 юни и 12 ноември), което според някои очаквания би трябвало да облекчи донякъде ситуацията: традиционният владетел на света и владетелят на подземния свят се срещат в знака на управлението и авторитета. Сатурн винаги е бил разглеждан от астролозите като строг дисциплинарен орган, който изисква от нас да се изправим пред своите трудности. В езотериката архангелът, свързван със Сатурн, е Орифиил, за когото Рудолф Щайнер винаги е говорил като за строг наставник, чиито епохи в историята (напр. 246 г. пр. Хр. - 109 г. сл. Хр.) винаги са били сериозно предизвикателство.

В предишния период на Орифиил Рим се издига до доминираща сила в средиземноморския свят, което продължава около 600 години; Рим окончателно побеждава Картаген и гръцките държави през знаменателната 146 г. пр. Хр. Тази година е 601-та година от четвъртата следатлантска епоха (747 г. пр. Хр. - 1413 г. сл. Хр.); 601-вата година от нашата 5-та следатлантска епоха беше 2014 г., годината, в която се разрази втората Студена война между Русия и оглавявания от САЩ Запад, започнала с кризата в Украйна, а също и годината, в която беше подписано 30-годишното руско-китайско споразумение за природен газ, което обвърза отношенията между икономиките на двете страни.

Съвпадите между Юпитер и Сатурн

Друг ключов космологичен фактор, включващ Сатурн, който изглежда е свързан с настоящата епидемия, е (приблизително) 200-годишната смяна при съединенията на Юпитер-Сатурн. Двете планети се срещат на всеки 20 години, а една такава среща ще се случи тази година (т.е. 2020) на 21 декември. През последните 200 години тези два небесни гиганта се срещат - погледнато от Земята - в земните знаци (Телец, Дева, Козирог), докато се движат около Зодиака. От тази година те ще започнат да се срещат във въздушните знаци и това ще продължи още около 200 години. Срещите в четирите елемента съставляват (4 х 200 години на елемент) един макроцикъл от приблизително 800 години. Такива макроцикли винаги започват в огнените знаци: Огън-Земя-Въздух-Вода. Един нов културен импулс започва в Огъня, консолидира се в Земята, разхлабва се във Въздуха и се разтваря във Водата. Настоящият макроцикъл започва през 1603/1604 г. и е бил очакван от Тихо Брахе и другите астролози, съотв. астрономи от онова време. Така че това е още една причина, поради която 2020 г. е значима - започва нов период в рамките на епохата на съзнателната душа. Това ще бъде нова фаза в развитието на импулса, започнал около 1603 г. Можем да се запитаме какъв е бил и какъв е днес този импулс. Можем обаче да забележим, че целият свиващ жест на Ариман е противоположен на този на Въздуха и разхлабването. А свиването/затягането със сигурност е цялостният жест, който се случва сега по отношение на това, което наскоро беше наложено от правителствата (Сатурн-Плутон-Юпитер-Марс, всички в Козирог). 

Възможно ли е да се окаже, че ариманичните сили, разпознавайки естеството на новата въздушна ера (от 2020 г.), се опитват да я предотвратят със свой собствен преврат, докато се подготвят за въплъщението на своя господар? Възможно ли е човешкият съсъд за въплъщението на Ариман да се появи (например около 2030 г.), преди импулсите на тази въздушна епоха да са се отприщили значително, защото в противен случай те биха имали тенденцията да работят срещу Аримановия импулс? 10

Слънчевите петна

И накрая, в цитата на Щайнер, даден по-горе (от 20 октомври 1918 г., СС 185), той споменава ефекта на слънчевите петна. Във връзка с тях на 23.6.2017 г. в списанието “Journal of Astrobiology & Outreach” беше публикувана статия, озаглавена " Минимумите на циклите на слънчевите петна и пандемиите: повод за бдителност?” Минимумите на слънчевите петна са периодите, в които има малко слънчеви петна или няма такива. В статията се заключава, че "трите големи минимума на слънчевите петна - известни като минимумите на Спорер [1400-1520 г.], Маундер [1645-1715 г.] и Далтон [1790-1830 г.] - са известни като свързани с опустошителни пандемии, причинени от вируси или бактерии. Докато някои от тези причинители могат да се тълкуват като новопоявили се на Земята, други вероятно представляват мутирали или повторно активирани единици, които са били активни по онова време... Съвременният период 2002-2017 г. се характеризира с най-ниската слънчева активност от минимума на Далтон насам... Тези условия, взети заедно, вероятно предоставят най-добрата възможност за възникване на пандемии. Предлага се отворена врата за проникване на нови патогени, които неизбежно са електрически заредени в пространството. Вирусите, фагите, бактериите и други биологични обекти с микроскопични размери могат да преминат през отслабеното междупланетно магнитно поле и лесно да достигнат земната повърхност." 

Далечни и близки причини

В заключение, не става дума за това, че коронавирусът е без значение в настоящата криза или че не съществува, както твърдят някои, твърдейки, че всичко това е измама, създадена от сенчести глобалистки сили, за да наложат тирания на света с цел собствена печалба и контрол, намаляване на населението и т.н. По-скоро самият вирус, от който са обсебени нашите материалистични учени и медиите, е второстепенно явление, което те няма как да обяснят защо се е появило точно сега, освен да прибягват до теории за китайски или американски биологични оръжия или до абстрактни понятия за ефекта от глобализацията. Дори астролозите от времето на Филип VI са вярвали, че съществуват както "универсални и далечни" причини, така и "конкретни и близки" причини за епидемиите. Те стигат до заключението, че "универсалната и далечна" причина за голямата чумна епидемия около 1340 г. е съвпадът на Сатурн, Марс и Юпитер във Водолей, настъпил през март 1345 г. "Конкретната и непосредствена" причина бил "отровеният въздух", резултат от съвпада на планетите.

Днес ние отхвърляме "универсалните и далечни" планетарни причини и заменяме "отравянето на въздуха" с едно малко парченце материя - "КОВИД-19". Но Рудолф Щайнер поддържаше тезата, че истинската причина са действията на духовните същества, свързани с планетарните сфери, които действат по различни начини, за да предизвикат катарзис и промяна в значителни моменти от развитието на човечеството - моменти, които можем да разберем с помощта на антропософията. Силите, които забавят развитието на човечеството, Ариман, Луцифер и азурите, които също са наясно с тези моменти, се стремят да се възползват от тях и от кризите, които неизменно ги съпътстват, за своите цели, което те постигат с националните блокади, самоизолацията, социалното дистанциране, акцента върху националните или дори глобалните ваксинации, необходимостта от "сертификати за ваксинация", засилването на наблюдението, финансовото преструктуриране и т.н. Този конкретен момент, 2020 г., със значимите небесни движения и началото на новата "въздушна ера", освен това вероятно ще бъде особено важен за силите на Ариман, които ще се опитат да се възползват от динамиката, докато се подготвят за предстоящото пристигане на своя господар на сцената на човешките дела. Външно това не е хаотично време, а време, в което ариманичните сили ще се стремят да наложат все повече ред и ограничения. Хаосът, объркването и отчаянието обаче може да проникнат в душата, тъй като много отчаяни хора се чувстват неспособни да осмислят случващото се, а забавящите сили се стремят да ги държат в неведение, като им казват само, че "водят война" срещу мистериозен невидим враг - "вируса".

Ние обаче можем да се справим с този хаос и объркване, като хвърлим антропософска светлина върху случващото се и като посеем в търсещите умове семената на лекарството за много от болестите на тази първа половина на епохата на съзнателната душа: Троичният социален ред, основано на противоотроватасрещу първоначалната атака на Слънчевия демон през VII век - троичното устройство на човешкото същество.

_______________________________________________________________________

Бележки

1 Р. Щайнер, лекция от 20 октомври 1918 г. (СС 185)

2 Р. Щайнер, “Въведение в тайната наука”, гл. 4

3 Седемте небесни тела, които традиционно се свързват с човешката душа. Трите най-външни планети - Уран, Нептун, Плутон - се свързват с общите, обществените и поколенческите, а не с индивидуалните човешки явления.

4 29 дни, 12 часа и 44 минути

5 Щайнер променя и разхлабва донякъде тази периодичност, но неговите дати за седемте планетарни архангела също са приблизително 350 години.

6 Срв. Уестминстърското абатство, от саксонски времена църквата на британската монархия. 

7 След като Шабатай Цви приема исляма, последователите му по-късно стават известни като сабатяни или франкисти (по името на Якоб Йозеф Франк (1726-1791), който се е смятал за превъплъщение на Цви). Ортодоксалните еврейски равини смятат сабатяните и франкистите за еретици. В Османската империя те стават известни като дьонме – хора, приели само привидно исляма, но тайно поддържащи своите сабатейски вярвания.

8 Първото събитие от 666 г. се отнася до влиянието на слънчевия демон Сорат в академията в Гондишапур в Персийската сасанидска империя. Тази академия, основана в града, където основателят на манихействито Мани е мъченически убит през 276 г., е известна с медицинската си школа, основана на идеи, почерпени от Аристотел. Много от учените, преводачите и книжовниците в Академията са били християни несторианци. Днес във "войната срещу коронавируса" болниците се разглеждат като "фронтова линия", а болничните лекари и медицински сестри - като герои на "войната". Кирил Елгуд в книгата си "Медицинска история на Персия" (1951 г.) пише : "По-голямата част от заслугите за създаването на цялата болнична система трябва да се отдадат на Персия", като под това той има предвид преди всичко Медицинската школа в Гондишапур, прочутапрез VI и VII век. Рудолф Щайнер обсъжда Сорат и Академията Гондишапур в лекциите си от 11. и 12. октомври 1918 г. (СС 184) и 12.9.1924 г. (СС346). 

9 Вж. лекцията от 11 октомври 1918 г. (СС 184).

10 Вж. лекцията на Р. Щайнер от 1 ноември 1919 г., СС 191. Също така Т. Бордман, "Въплъщението на Ариман - кога и къде (първа и втора част)" в TPA, том 5, № 7/8 октомври/ноември 2019 г. и том 5, № 9/10 април/май.  

В цитираните материали Тери Бордман приема деня на слънчевото затъмнение 11.8.1999 за момента на зачеването на съсъда на Ариман, който според него, трябва да е роден през май 2000г. и активната му дейност на Земята да започне през или около 2030г..; за разлика от него Димитър Мангуров посочва слънчевото затъмнение на 11.8.1999 като дата на раждане на физическото тяло, което ще приеме Ариман(  https://mangurov.wordpress.com/2018/04/15/1-откровение/ ), а 2029 г. като година, в която Ариман ще влезе в подготвения съсъд (https://mangurov.wordpress.com/2018/04/27/6-мистерията-на-човека-и-клопката-на-иде/ )