Разхлабването на етерното сърце е важен еволюционен процес, който се извършва, без хората да го забелязват и който има отношение към сегашното състояние на човечеството и готовността му да посрещне Ариман. По въпросът ще бъдат представени два материала - 1. цялата лекция на Рудолф Щайнер от 5.4.1919 и 2. статия от Харалд Херман с важен коментар към нея.

Лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 5 април 1919 в Дорнах (СС 190 "Импулси от миналото и бъдещето в социалните явления”)

Днес ще трябва да започна много педантично, защото ще бъда принуден, изхождайки от една подробност, да хвърля светлина върху нашето време в смисъл на обща характеристика на това време. Бих искал да Ви опиша една особеност на нашето време, чието наблюдение обаче е изключително важно за онези, които го наблюдават в духовно-научен смисъл, т.е. с отворени душевни очи. И тук бих искал да започна емпирично от един отделен пример, който може да изглежда много педантичен, но който е симптом на една много, много обща характеристика на нашето време. Преди това бих искал само да подскажа коя характеристика имам предвид. Това е известно объркване на душата, което се дължи на една много значително въздействаща повърхностност на нашето време. Бих искал да започна с един съвсем конкретен пример.

Може би си спомняте, или поне някои от Вас, че в многобройните дискусии за събитията, предшестващи катастрофата на Световната война, важна роля играе една английска телеграма, която също е възстановена по много специфичен начин. Днес няма да се занимавам отново с причините за войната, няма да говоря днес за тях, а за тази формална характеристика на нашето време. С всичко, което обсъждахме за събитията от 1914 г., това, което ще кажа сега, няма непосредствено нищо общо. Много се говори за една телеграма, написана в Лондон и изпратена в Петербург, която изиграла странна роля там, въпреки убеждението, че тя всъщност се е появила по споразумение между външния министър Грей и посланик Лихновски 1. Ето как са си представяли произхода на телеграмата, която направила особено впечатление в Петербург и след която веднага последвала руската мобилизация. И често беше много озадачаващ въпросът как става така, че по силата на споразумение между германския пратеник в Лондон Лихновски и Едуард Грей до Петербург е изпратена телеграма, която незабавно предизвиква мобилизация там. Доказателство за съществуването на тази телеграма, която, колкото и да е странно, беше много обсъждана, но не може да бъде намерена в английската "Синя книга", едно странно доказателство за съществуването й беше видяно във формулировката на предложението, което Сасонов 3 направи, както беше казано, директно в отговор на тази телеграма - т.е. всъщност без да се вземе предвид едно предложение, в чието формулиране участваше и германският посланик - идващо от Англия. Без значение от формата на тази телеграма, в Русия веднага започна мобилизация. 

Както казах, аз не говоря за причините за войната, а само искам да подчертая, че преди всичко е голяма загадка как Сасонов е могъл да формулира предложението си за Австрия и Сърбия в отговор на тази телеграма, как е могъл да се съгласи с мобилизацията и т.н. Сред хората, които говореха много за тази телеграма, беше тогавашният депутат от германския Райхстаг Давиди, сегашният германски социалистически министър Давид. Той не само произнесе реч в Райхстага, т.е. пред голям брой хора, които в такъв сериозен момент естествено са посветени във въпроса, но и написа за тази телеграма една сензационна статия във "Франкфуртер цайтунг" 4. Така че това се превърна в много мистериозен въпрос. Сега искам да Ви напиша на дъската формулировката - виждате, че днес започвам много педантично - която предложението на руския външен министър Сасонов приема в отговор на тази телеграма: "От името на своето правителство" - това е преводът - "английският посланик ми предаде желанието на лондонския кабинет да се направят някои промени във формулата, която предложих на германския посланик вчера. Отговорих, че приемам английското предложение. С настоящото Ви изпращам съответната изменена формула."

Както казах, тази формула на Сасонов беше използвана и от сегашния немски министър Давид и в статията, която той написа за “Франкфуртер цайтунг”, той специално подчертава думите “Отговарям, че приемам английското предложение.” 

Това изречение има за цел да изрази приемането на английското предложение, формулирано в телеграмата между Лихновски и Грей, което е предмет на много дискусии. Тази телеграма, на която се позовава Дaвид, е предмет на цяла една дълга статия във "Франкфуртер цайтунг", която беше много четена и предизвика голям отзвук и която хвърля светлина върху тази телеграма, като се започне от любопитния факт, че Сасонов отговаря: "приемам английското предложение.” Но сега следва мобилизация. Следователно трябва да се заключи, че телеграмата трябва да съдържа английско предложение за мобилизация. Трябва да отбележа, че това подчертаване не се съдържа във формулата, но то е изключително важно за това, което наричам объркване на нашето време. Защото, разбира се, когато днес хората подчертават нещо, т.е. намират го в удебелен шрифт, те са особено загрижени да го проследят внимателно и да видят в това подчертаване основното съдържание на нещата. Но, както казах, това не е подчертано в оригиналната формула. Но просто прочетете тази формула. Прочетете я наистина. Тъй като за това се говори в подробни статии, тук се споменава предложение, което се предполага, че се съдържа в телеграма, както ви изложих. Но просто прочетете тази формула: "По нареждане на своето правителство английският посланик ми предаде желанието на лондонския кабинет да направя някои промени във формулата, която предложих на германския посланик вчера." Формулата, за която говори Сасонов тук, е тази, която самият Сасонов е създал предишния ден. За тази формула Грей пожелал поправка. Тази промяна се прави и казва: "Отговорих, че приемам английското предложение" - а именно, че формулата, която е направил вчера, трябва да бъде променена днес. Така че това изречение се отнася до факта, че той променя формулата, създадена вчера, формулата, която е била в основата на същата тази формула вчера, в тази форма. И това изречение се отнася до тази промяна. Предложението се отнася до това, че той трябва да промени формулата си. Тоест тази телеграма изобщо не съществува. Тази телеграма е чист призрак и се основава единствено на факта, че тази формула е била неправилно разчетена, защото не е било отделено време да се проследи правилно в повърхностността на настоящето какво се крие в изреченията. 

Помислете си, че такова нещо е възможно в настоящето по отношение на най-сериозните въпроси - хората да говорят за нещо, което изобщо не съществува, защото те са толкова повърхностни, че вече не разбират това, което четат. Това е само един конкретен пример за случай, който става безброй пъти днес, а именно, че хората, които пишат и печатат, не могат да четат, че масово хиляди читатели не забелязват, че тези, които пишат и печатат, не могат да четат и говорят за неща, които не съществуват. 

Виждате ли, това е наказанието за непризнаването на духовния свят, за непризнаването на това, което хората наричат призраци, че те самите създават призраци в своята повърхностност. Всеки, който се вглежда в днешния свят със здрав разум, открива, както казах, на всяка крачка най-опустошителните последици от тази ужасна повърхностност, която прераства именно в объркване на мисълта. И най-тъжното е, че когато тези неща се посочват и обсъждат, те не правят особено впечатление на съвременните хора, защото повърхностността, безразсъдството, машиналността за съжаление са се превърнали в обща характеристика на човечеството. И е просто ужасно колко голяма част от живота на нашето съвремие се основава на последиците от тази повърхностност. Ето как трябва да се гледа на духовния живот в нашето време. И точно такива явления не мoжем да не приемем за достатъчно сериозни, за достатъчно важни. Всъщност почти всеки в наше време, който се опитва да научи нещо с наличните днес средства, независимо дали някой друг му казва нещо - защото същата повърхностност е налице и при днешното говорене - или пък прочита нещо някъде, би трябвало да се води от едно вътрешно критично чувство и да си каже: “Трябва да се опиташ да проумееш нещата, които днес се носят във въздуха и които поради факта, че нахлуват в душите чрез всички възможни канали и действат в тях като импулси, страшно объркват живота.

Както казах, аз започнах с конкретен пример, за да Ви покажа как водещите личности са съблазнени от своята повърхностност не само да говорят за нещо, което не съществува, но и да изписват много страници с описания на нещо несъществуващо и как такива личности, които би трябвало да са призовани да имат думата по световните въпроси, могат да говорят такива неща пред събранията, без стотиците депутати, които са там, за да представляват народа си, да забележат това. 

Тези неща трябва да се приемат много сериозно. И едно от най-горчивите неща в настоящето е, че точно през последните четири години и половина хората още повече отвикнаха да гледат точно и прецизно на това, което е налице в реалността. Позитивизмът не е безкритично чувство, позитивизмът се изразява в това да виждаме нещата такива, каквито са, а не да живеем във фантазии, които създават чисти призраци вместо реалност. Това, което казвам, е много актуално, защото се отнася за всеки един човек във всяка една житейска ситуация. И на всеки човек във всяка една житейска ситуация и във всеки един момент може да се случи подобно нещо.

Бих могъл да умножа този пример не само стократно, но и хилядократно и това хилядократно умножение ще бъде доказателство, че днес човечеството е склонно да изпада в объркване поради повърхностност, защото има известно нежелание да търси действителността. Това обаче се дължи на по-дълбоки основи на нашето човешко развитие. Не е възможно да се говори за тези неща само в обичайния смисъл, както може би бяха изтълкувани думите ми, сякаш искам само да критикувам настоящето, но е вярно, че това объркване, тази вълна на объркване, е дошла върху човечеството поради извънземни влияния, поради духовни, ариманични влияния. Това може да се види, от една страна, от факта, че объркването е налице по начина, който ви показах в един гротесков случай, а от друга страна от факта, че много хора, които знаят как трябва да се отнасят към хората днес, използват това объркване, разчитат на това объркване в най-всеобхватния смисъл. Хора, които не са добронамерени по природа, но имат намерение да използват определени духовни сили, направо внасят сред хората това, което разчита на объркването им, на тяхнотобнежелание да се занимават с фактите.

Какви ли не неща се появяват днес, скъпи мои приятели! Трябва само да се съобразите малко с факторите на объркването, тогава е лесно да объркате хората днес, да ги накарате да повярват във всичко възможно. Например преди време беше издадена една руска книга, чиято първа част - не говоря за останалото съдържание - съдържа редица протоколи, предполагаеми протоколи от заседания на някакво тайно общество, на което началниците му изнасят най-невероятни неща. Това тайно общество е нещо като дявол сред човечеството, може да се каже. От това тайно общество ще се излъчва точно обратното на всичко, което е добро и полезно за хората. И тези протоколи се предполага, че са доказателство - според речите, произнесени в това тайно общество - че такова общество съществува. Твърди се, че тези протоколи дори са намерени в извънредно близката тукашна околност 2 и са включени в книга, която обаче е написана от руска гледна точка. Както казах, не искам да говоря за останалото съдържание на книгата, но е достатъчно човек да прочете съвсем малко от тези протоколи и да познава света, за да разбере, че това е една от най-неумелите йезуитски измами. Това са просто йезуитски фалшификации, които са били записани, за да се създаде такова общество. Тези неща отново се използват, за да объркат хората. Това объркване на хората е изключително опасно в наше време, защото, както вече казах, се основава не само на импулсите, които могат да бъдат открити във физическия живот на земята, но и защото са замесени духовни сили от ариманично естество. Човек трябва да се запознае с тези неща, тъй като наистина не става въпрос да се занимава с антропософска духовна наука в смисъл да знае всичко, което се съобщава в нея, а важното е, както често съм казвал, че като се занимава с духовната наука, която изисква един вид преценка, която не може да се приложи в обикновения физически свят, човек става по-реалистичен, по-проницателен, по-способен да преценява живота и света. 

Както казах, по света се надига вълна от объркване. Защо е така? Спомнете си, че от 1413 г. започна нашата пета следатлантска епоха, епохата на развитие на съзнателната душа. Оттогава насам човечеството се стреми да развие особено много съзнателната си душа. Когато говорим така за нашата епоха, ние говорим като участници в земното развитие. Защото във физическото развитие на Земята се формира това, което изразено с думи, е следното: От средата на XV в. човечеството е в епохата на развитие на съзнателната душа. 

Но въпросът може да се постави и от друга гледна точка, която винаги трябва да се разглежда в духовнонаучно отношение. Въпросът може да се зададе и от гледна точка на безплътните души - душите, които живеят между смъртта и новото раждане. За много неща, които трябва да се обсъждат в антропософската духовна наука, е от голямо значение винаги да имаме ясна представа как изглеждат нещата пред безплътните човешки души или дори пред други духове от различните духовни йерархии. Само по този начин човек може да провери по правилен начин дали това, което решава на Земята, което винаги трябва да е едностранчиво, е изразено по правилен начин.

Сега този, който има духовнонаучен поглед върху този период от петата следатлантска епоха, ще открие, че от един съвсем конкретен момент нататък, както се променя животът на живите, които все повече застават на дъното на съзнанието, на върха на личността, така се променя и животът на мъртвите. И тук можем да вземем предвид само как се променя животът на мъртвите в общуването им с хората, живеещи на Земята. Връзката на живите с мъртвите е изключително трудна за въвеждане в човешкото съзнание, защото - както често съм Ви посочвал от различни гледни точки - това, което човек преживява там, е изключително различно от това, което може да преживее тук, във физическото обкръжение на Земята. В рамките на физическото обкръжение на Земята обаче човек обикновено формира свои собствени представи. Но ние все пак живеем във време, когато тези идеи, формирани във физическото обкръжение на Земята, трябва да бъдат коригирани възоснова на преживяванията с безплътните души. В началото е изключително трудно да се разбере какво всъщност се случва там. Човек преживява изключително ярко въздействието на това, което посочих в последните лекции: връзката на мъртвите с човешкия език. Казах ви, че съществителните имена са почти неразбираеми за мъртвите. Описах ви как другите думи от езика се разбират от мъртвите. Но дори и тук има разлики и бих искал да кажа, че е ясно забележимо как човешкият език, какъвто се говори тук, на Земята - макар че това, което казах онзи ден, е съвсем вярно - че човешкият език, какъвто се говори тук, на Земята, става все по-неразбираем за мъртвите. Естествено, те все още разбират глаголите, разбират и местоименията, разбират всичко онова, в което ние самите сме принудени да развиваме образни представи. Но точно за това, което действително може да бъде изразено чрез езика, мъртвите губят все повече разбирането, способността да схващат с течение на времето и в бъдеще това ще става различно, все по-различно.

Преди всичко едно нещо се очертава с особена яснота, макар и само за някои хора, и то е, че мъртвите изобщо не разбират това, което се прави тук на Земята като естествена наука. Ако човек говори на мъртвия за всякакви други неща, той намира разбиране. Но ако облече това, което е предназначено да служи за комуникацията с мъртвите в научен стил, тогава мъртвият ще го почувства направо като болка. Това е изключително важно и то свидетелства, че всичко, което може да се извлече и от други духовни среди, че всичко, което може да се изведе тук във връзка с познанието за природата, всъщност се поражда само от човешкия физически организъм.  

И веднага щом човекът напусне този физически организъм, онова, което той развива във физическия организъм за природата като естествена наука, вече не е валидно за него. То няма вече никакво значение за него. Той вече не го възприема, то вече не е там. 

Човек може да придобие много ясна представа за тези неща. Да вземем една чисто научна книга, написана от истински учен, да речем, за ботаниката. Вземете една глава и се опитайте да предадете на мъртвия това, което е написано в смисъла на съвременното естествознание; то ще му причини болка. Той дори не знае откъде идва болката. Съдържанието абсолютно не му съответства, той не може да го приеме. В момента, в който си спомните как някога сте видели едно глухарче, за което може би говори ученият и си представите живо жълтия цвят на глухарчето и особените назъбени листа, в момента, в който наистина вътрешно почувствате това, което вижда окото - трябва обаче да го почувствате, за мъртвия изобщо не съществува образът на окото - но тогава, когато го почувствате, мъртвият започва да разбира. 

Виждате ли, това е много странно. Мъртвият може  да изпита радостта от зелената ливада заедно със земния човек; той не може да преживее научните идеи за зелената ливада.

Съвременните природоизследователи говорят за това, че човек не може да си създаде представа за живите същества. Едва в бъдеще една особено развита природна наука щяла да открие от всички възможни атомни комбинации как е съставен живият организъм. Но не бивало да си изграждаме представа за живото от настоящата среда. Ако обаче възприемете идеята за живите организми по такъв начин, както прави например Гьоте в учението за метаморфозата и оживите тази представа в себе си, тогава и мъртвият ще я разбере. Това отново са представи, които мъртвият разбира. 

Това, което сега обсъждам, се основава на един много специфичен духовно-исторически факт. Виждате ли, от около 1721 г. нататък започва всъщност да се проявява ясно това, което току-що казах. Ако се върнете назад във времето преди 1720 г. и се задълбочите в текстовете за природата, които са били написани по онова време - повечето хора не забелязват такива неща, но това е така - ще видите, че за природата се говори много по-живо. 

Мога да кажа, че този неразбираем за мъртвите начин на говорене за природата днес наистина започва едва в началото на XVIII век. Именно тогава тази вълна заля човечеството. Преди това хората винаги са изпитвали нуждата да пишат за природата по много по-жив начин, така че мъртвите все още да могат да ги разбират, така че да се осъществи известно съпреживяване на мъртвите с живите. Оттогава, от прехода към XVIII в., научните идеи са станали такива, че те са само представи за земните хора, докато тези земни хора са във физическо тяло и вече не създават връзка с духовния свят.

Това е изключително важен духовен факт в историята на еволюцията. Защото сега лесно можете да си представите как навлизаме в процес, при който безплътните са сякаш откъснати от Земята от науката, която единствено човекът иска да признае за валидна, именно от това, което той намира за най-ценно от научна гледна точка. 

Няма полза да си затваряме очите, имам предвид духовните очи, за тези неща. Представете си, че в университетите, по цялата земя, постепенно се изкорени всичко, което не може да бъде валидно пред така наречената точна естествена наука. Значи университетите са такива острови на земята (рисува се), където всичко, което не е точна наука, се изкоренява най-широко. Така обаче тези университети ще са местата, които Духът, т.е. всичко, което съществува като духовна същност, ще избягва. И те са онези острови в човешката култура, откъдето най-много започва бездуховността, недуховният живот. 

От друга гледна точка, университетите са нашите духовни центрове. Но помислете как всъщност говорим ние, земните хора. От XVIII век насам наричаме наши духовни центрове местата, откъдето Духът си тръгва, където Духът присъства най-малко! Днес вече не е време да се затваряме очите за тези неща, да ги разглеждаме по начин, който, бих казал, е студен спрямо истинската реалност. Защото ако пренебрегва такива неща, човек се затваря за онова, чието разбиране е необходимо, ако иска да прозре истинската реалност на времето.

Това развитие, започнало през XVIII век, достигна своя връх в наши дни. И в нашето време е необходимо завръщане. В нашето време е необходимо да се завърнем към другата, духовната вълна, която описах тук преди време и чрез която духовният живот наистина се съобщава на човечеството.

Е, има един вид духове, които имат особена склонност да се засищат от това, което става недуховно по този начин на нашата земя. Това са ариманичните духове. Обикновените безплътни човешки души в живота между смъртта и новото раждане изпитват поне, бих казал, отрицателно чувство, тъй като усещат като болка това познание за природата, усещат нещо от това познание за природата, така че чрез него имат някакво отрицателно преживяване. Луциферичните духове изпитват ужасна ярост към това познание за природата, те го ненавиждат, а само ариманичните духове имат определена склонност към него, стремят се да постигнат целта си именно като се оставят да им бъде достъпно това познание за природата, така че то представлява притегателна сила за ариманичните духове.

Ариман обаче е именно духът на измамата, на заблудата, и обяснявайки ви това, аз същевременно показах, че от началото на XVIII век ариманичните влияния стават все по-силни. Заедно с тях и вълната на объркването заля човечеството. Ето откъде идва тя. Тази вълна на объркване е завладяла хората като водовъртеж и тя се изразява в грандиозната повърхностност, за която ви говорих в началото на днешното обсъждане.

Трябва да знаем тези неща, защото именно чрез тази антропософски ориентирана духовна наука трябва да сме в състояние да се предпазим, да се съхраним от тях. Един от начините да се предпазим е именно критичният подход, за който Ви споменах, това да обърнем внимание на всичко, което днес може да ни връхлети от всеки ъгъл, за да ни обърка, както в примера, който току-що дадох, който почти не е бил забелязан, бил е забелязан само от малцина. Но от друга страна, от това, което казах, произлиза и още нещо. 

Вярно е, че нещо, което е общо световно явление, не може да бъде избегнато, то е налице. Днес има вълна от объркване. Затварянето на душевните очи пред него изобщо не ни помага. Помага ни само, ако обърнем внимание на факта, че тази вълна на объркване е тук. А ние ставаме внимателни, ако преди всичко винаги си казваме при това, което се отнася до духовния свят: объркването е тук, то иска да ни спре от правилното познание на духовния свят. Ако винаги, бих казал, имаме известно подозрение, когато ни казват нещо от духовния свят, че то може да бъде и грешка, ако придобием навика да бъдем достатъчно внимателни, тогава със сигурност няма да станем жертва на вълната от объркване, която преобладава в момента. Трябва да намерим смелост да преминем през това объркване и да се издигнем над него, като се занимаваме извънредно много с истински, здрав разум. Само този здрав разум ще стане наш собствен, ако не се оставим да бъдем объркани от нещо, което е толкова обичайно в настоящето. В настоящето хората, достигнали определена възраст, искат да приемат само това, което вече им е познато. Често срещано явление е, че те трудно могат да бъдат убедени в нещо ново, когато достигнат определена възраст. Ако се сблъскат с нещо, те само се питат: Мислили ли сме вече за това? - тогава са съгласни с него; или ако все още не са го помислили, в такъв случай то е погрешно, абстрактно или нещо друго. Накратко, има някаква причина, поради която те не се ангажират с въпроса. 

За разлика от това, съвременният човек всъщност има сериозната задача - не казвам да се оставя да бъде убеждаван - но поне да се оставя да бъде докосван от новите неща без предубеждения, да участва в някои нови неща, които навлизат в света. Може да изглежда, че правя тривиална забележка. Това не е незначителна забележка, защото в наши дни се греши толкова много срещу това, което говоря. И много неща бързо биха се подобрили, ако в общуването на хората днес се развиеше повече убедителност, ако хората не се отнасяха толкова пренебрежително един към друг в общуването, ако не настояваха толкова упорито на собствените си мнения, които са усвоили в определена възраст. Откъде произлиза това, скъпи мои приятели? В същото време, когато се появява това, което ви посочих по отношение на природонаучните представи, в същото време започва определен процес на развитие на човечеството, който се състои в следното: Като цяло човекът е физическо тяло, вградено в етерно тяло; днес не е необходимо да разглеждаме останалото. Но близостта на връзката - нямам предвид пространственото покритие, а динамичното в нея - се променя в хода на развитието на Земята и тесните връзки между етерната глава и физическата глава на човека, които са съществували например през вековете на гръцката култура, тази връзка вече не съществува от трети век преди Христа. От трети век преди Христа старата връзка на близост между етерната глава на човека и физическата глава е изгубена. 

Но между физическото и етерното сърце на човека винаги се е поддържала доста тясна връзка. Обаче от 1721 г. насам, колкото и да е странно, връзката между човешкото физическо сърце и етерното сърце се разхлабва все повече и повече. Ако мога така да кажа: Ако тук е физическото сърце, а тук - етерното сърце (вж. рисунката), то това някога е било по-скоро едно цяло, но сега етерното сърце може да бъде разклатено етерно, вътрешно то не е толкова тясно свързано като преди. 

По-късно и други органи на човека ще се отделят от етерната си част. Но фактът, че сърцето постепенно се отделя от етерната си част и ще се отдели напълно през третото хилядолетие, около 2100г., също е нещо извънредно важно за човешкото развитие. Това, което го съставлява, може да се характеризира по следния начин. Трябва да кажем, че това означава, че хората трябва да търсят друг път, пътя на духовния живот, за нещо, което преди им е идвало по естествен път чрез естествената връзка между физическото и етерното сърце. Това етерно сърце, отделено от физическото сърце, ще придобие правилната си връзка с духовния свят само ако човекът се стреми към духовно познание, ако се стреми към антропософски ориентирани духовни мисли. Те трябва да се търсят все повече и повече.

Сега ще откриете нещо твърде странно в нашето време. Когато антропософската духовна наука се споменава от - да кажем с уважение - вестникарите, тогава често се казва: “Да, но това е цяла система, то е сложно, човек трябва да има много мисли, докато християнството опростява всичко, то има вярата! - Но тази вяра, която не желае да се издигне до духовния живот, която не желае да се впусне в истинските мисли за духовния свят, е изключително опасна, особено след отделянето на етерното сърце от физическото, защото вярата, която не желае да разбере духовния свят, която иска да развие само наивно чувствено отношение към духовния свят, тази вяра материализира сърцето на човечеството, тя е средство за материалистичната култура в една област, за която обикновено не се мисли. Ето защо именно религиозните хора, ако погледнем сериозно на въпроса, стават толкова ужасно материалистични в наше време, ако се позовават само на вярата. Тази вяра трябва да бъде наситена и одухотворена с истински идеи за духовния свят и е ариманичен трик да се внушава на хората в епохата на объркването, че не трябва да достигат до виждане на духовния свят, а да спрат при голата вяра.

Виждате ли, това отново насочва към нещо, което е от огромно значение за нашето време. И това, което казах в началото днес, и това, което казвам сега, в края на днешната лекция, се свързват. Просто погледнете без предубеждения към ужасното безразсъдство, към безграничната повърхностност, от която са се развили нашите тъжни условия, погледнете дълбоко към това, което може да бъде констатирано само по духовнонаучен път, към отделянето на етерното сърце от физическото и вземете от тези обяснения импулса на сериозността, който е толкова необходим за развитието в нашето време. От една страна, в нашето съвремие ще стават все повече и повече хората, които поради повърхностно объркване вече не знаят за какво говорят. Разбира се, при такъв човек е съвсем ясно, че той не знае за какво говори, защото говори за нещо, което вече не съществува, защото вече не може да чете. От друга страна, има все повече хора, които искат да ловят риба в мътна вода, които използват объркването на умовете, за да внушават всякакви неща, които искат, защото в обърканите умове могат да бъдат внесени всякакви импулси. Защото сред духовете, които все още са свързани със земното объркване, са измамните духове, духовете на Ариман. А когато разчитаме на объркването на хората, можем да им насадим обратното на разумното, на здравословното.

Това са сериозни въпроси, скъпи мои приятели. За тях ще говорим допълнително утре. Утре ще започнем с лекцията в седем и половина.

--------------------------
Бележки

1 Княз Карл Макс фон Лихновски (1860-1928) - несми дипломат, посланик в Лондон; Сър Едуард Грей (1862-1933), британски външен министър от 1905 до 1916г.

2 Т. нар. “Протоколи на сионските мъдреци” се появяват за пръв път през 1912г. в Русия и след това са преведени на много езици и широко разпространени, въпреки че са доказана фалшификация.

3 Сергей Димитриевич Сасонов (1861-1927), рудки външен министър от 1910 до 1916г.

4 Във вестника от 31.12.1916г.