Статия на Харалд Херман, публикувана в сп. “Europдer“ от септември 2019г. Коментарът на издателя на списанието Томас Майер съдържа обяснение на конкретната година (1721), посочена от Рудолф Щайнер като начало на процеса.

Разхлабването на етерното сърце от 1721г. насам

Наред с разделянето на трите душевни части мислене, чувство и воля, с което Рудолф Щайнер между другото обосновава и необходимостта от Троичното социално устройство 1, на физическо-етерно ниво също протича разхлабване на телесната свързаност. В една лекция за Троичното социално устройство 2 той говори за откъсването на етерното сърце от физическото. Тук става въпрос не за пространствено, а за динамично откъсване: "Динамичното във връзката" се променя в хода на човешката еволюция. В областта на главата "още от трети век пр.Хр. се е загубила старата интимна връзка между етерната и физическата глава на човека." Връзката между етерната и физическата глава е била най-тясна именно в старогръцката култура, преди и след нея никога не е имало толкова точно застъпване между етерното и физическото тяло на човека. Това застъпване се изразява в съответствието между мистерийното знание и философията. Аристотел все още е можел да установява връзка с древните мистерии и едновременно да направи крачката към понятийното мислене. Рудолф Щайнер казва, че с помощта на десетте категории на Аристотел, които за нашето предметно мислене изглеждат много абстрактни, човек може да чете в духовния свят. 3 Мистерийното знание не се получава от мисленето с физическия мозък, а от преживяването на етерно-астралното. Ако човек успее да отпечата в собственото си етерно тяло онова, което е преживял безтелесно в астралните светове, тези преживявания, които са се случили без помощта на физическите сетива, могат да станат достъпни в отразена форма за обикновеното съзнание. В противен случай преживяването без физически сетива, което имаме всяка нощ, когато етерното и астралното ни тяло се отделят едно от друго [по време на сън], остава повече или по-малко несъзнателно.

Тясната връзка между физическата и етерната глава изглежда е давала голяма сигурност на старогръцките философи и хора на изкуството. Това се проявява в хармоничната балансираност на старогръцкото изкуство. В днешно време с разделянето на етерната и физическата глава настъпи едно принципно объркване. За човека е възможно, независимо от етерната глава, да мисли едностранно с физическия мозък, което като пребладаващ днес метод на мислене води със себе си агностицизма. Това разделяне може да се изживее днес в множество грозни абстрактни съвременни картини, инсталации или театрални постановки. Мисленето с физическия мозък означава мъртво мислене. Същността на антропософията се състои в това да се научи човек да мисли живо, етерно, без участието на тялото.

Това разделение в областта на главата, започнало през трети век пр.Хр., до новата епоха биваше компенсирано от продължаващата все още тясна връзка между физическото и етерното при другите части от тялото, особено в средната област. Естествената връзка между етерното и физическото сърце даваше на хората една инстинктивна сигурност. От 1721 г. тази сигурност се изпарява, защото "по забележителен начин все повече се разхлабва връзката между човешкото физическо и етерно сърце." "До около 2100г. сърцето ще се е отделило напълно от своята етерна част... Това разхлабване, продължаващо от 300 години, в днешно време до голяма степен е приключило. До какви последици води това и как човек може да го забележи? В този процес човечеството губи до известна степен своята естествена духовност и затова е изправено пред необходимостта да изгради съзнателно своята духовност... Етерното сърце, отделило се от физическото, ще придобие правилна връзка с духовния свят, ако човекът търси духовно познание, ако търси антропософски ориентрани духовни мисли. Ето към какво трябва все повече да се стремим."

Сърцето е централният орган на сърдечно-съдовата система, която от своя страна образува физическата основа на душевната способност за чувстване. Докато етерното сърце беше тясно свързано с физическото, към чувствата течаха все още естествени духовни сили. Затова и се появи средновековната мистика на чувствата. Днес обаче ако в духовността човек се ограничи само върху своите чувства, той ще се движи по много тънък лед. Като пример Щайнер дава християнската вяра, която "ако не се издигне до духовен живот, ако не желае да се занимава с истински мисли за духовния свят, именно от разхлабването на етерното сърце насам става изключително опасна, защото вяра, която не желае да разбере духовния свят, а иска да развива само едно наивно чувствено отношение към него, материализира сърцето на човечеството... Вярата трябва да бъде допълнена с истински идеи за духовния свят и те трябва да дойдат точно от мисленето в етерното. Ако това не се случи, се отваря вратата за ариманичните духове на измамата… В наше време от една страна ще стават все по-многобройни хората, които от повърхностното объркване вече не знаят какво говорят и ще искат да ловят риба в мътна вода, ще използват объркването на душите, за да вливат в тях капка по капка всичко, което поискат, защото в обърканите духове могат да се внесат всякакви възможни импулси." 

Успоредно с разхлабването на етерното сърце, което е на път да приключи, от началото на ХVIII в. се засилват ариманичните влияния. Щайнер говори за "вълна на объркване", която е обхванала като водовъртеж хората" и "се изразява в една грандиозна повърхностност". Има конкретни указания как човек може да се отбранява срещу тази вълна на объркване: "Трябва да намерим смелост да преминем през тази бъркотия и да се издигнем над нея, като се занимаваме интензивно с истинския здрав човешки разум."

Затова е необходимо "завръщането към другата, духовната вълна". С нея Щайнер има предвид Гьотевото мислене като например в "Метаморфозата на растението", с което може да се преодолее мъртвото мислене и да се внесе оживление в него. От преобладващия днес редукционизъм "се хранят" ариманичните духове. Обаче умрелите, както и правомерните духовни йерархии не могат да направят нищо с механистичните теории и абстракции, те не намират контакт с тях. В нулевата точка на редукционизма човекът е изцяло предаден на Ариман, който ни подтиква да създаваме все повече абстрактни теории, за да се храни от тях. В известен смисъл Ариман е зависим от нас, ние усилваме съществуването му; но всъщност е по силите ни да го овладеем. Мощни духове чакат да ни помогнат да направим прехода от вълната на объркване до духовната вълна. На първо място това е Христос, който очаква хората да го преживеят в етерното си сърце. Тази вътрешна духовна работа трябва да бъде допълнена от външното установяване на Троичния социален ред, за да могат йерархиите да действат в наша помощ. Така например ангелите търсят "една много по-интимна връзка с хората" отколкото по-рано, защото "връзките между сетивния и свръхсетивния свят от днешната епоха нататък трябва да стават все по-тесни. Хората трябва не само да приемат дъжда от облаците, но и да могат да възприемат внушенията на ангелите от по-висшите области, които все по-тясно ще общуват с човешките души". 4 Затова е необходима "свобода на мисленето" и независим духовен живот, освободен от държавния и икономическия живот.

Бележки

1 СС 190, лекция от 11.4.1919 в Дорнах

2 СС 190, лекция от 5.4.1919 в Дорнах

3 СС 236, лекци от 11.5.1924 в Дорнах

4 СС 190, лекци пт 23.3.1919 в Дорнах

_________________________________

Коментар от издателя Томас Майер

         1721 година - началото на втората седмина от петата културна епоха 

Харалд Херман се спира в статията си на един важен еволюционен факт по време на петата културна епоха - разхлабването на връзката на етерното сърце с физическото. В тази връзка Щайнер прави съществени коментари относно съпътстващите явления на това епохално окултно-физиологично събитие.

Въпросната лекция на Щайнер ми е известна от над 30 години, а също и загадката, която той поставя, посочвайки конкретно 1721г. Както и други хора, аз също отначало смятах, че трябва да търсим сред земните събития от онзи времеви отрязък някакъв важен факт. Например Нищадския договор [между Русия и Швеция, утвърдил победата на Петър I], с който завършва Великата северна война? Но това сякаш е прекалено повърхностно събитие, за да се опре на него огромната промяна в организацията на нисшите човешки членове.

Загадката започна да се разплита, когато за пръв път ми стана ясно - и това аз дължа на прочитането на този материал - че от 1413г., която Щайнер изрично споменава, до 1721г. са изминали 308 години. Тук сме изправени пред нова загадка, която сякаш също няма отговор. Но аз помня от схемите към лекциите, изнесени от Щайнер пред свещеници върху Апокалипсиса на Йоан, че на едно място той прави съвсем проста сметка. Обусловената от прецесията на Слънцето през зодиака продължителност на една културна епоха е 2160 години. Колко е 2160:7? - 308 (309 би прехвърлило границата). Щайнер по никакъв начин не споменава връзката на тази сметка с 1721. Никой не може да твърди, че в духовната наука няма място за открития на факти, скрити зад нещо, което е само загатнато.

Така скицата с изчислението на Щайнер донесе отговора на загадката. Разгледана по-внимателно, голямата епоха от 2160 години се оказва разделена на седем подепохи от по 308 години! Както при човешкия телесно-душевен организъм има седемгодишни периоди със своите характерни нови развития, така е също и в големия времеви организъм от 2160 години. Всяка седмина от него носи нови промени. Промяната, за която говори Щайнер, се случва в края на първата седмина от петата следатлантска епоха и с нея започва втората седмина точно през 1721 година. Съответните промени в цялостната човешка организация са не по-малко мащабни от промените, свързани със смяната на зъбите при отделния човек (около седмата му година). 

И както човешкият организъм се развива във времевата закономерност на седмичния ритъм, така се разгръща и импулсиращият макрокосмически ритъм на един миров месец (2160 години). Следователно промяната, за която говори Щайнер, се дължи на звездния ход на зодиакалния миров часовник. Тук имаме работа с един прекрасен духовен организъм, който обаче работи по живи закономерности, а не като мъртъв механизъм. Затова са възможни дребни колебания и размествания, както в една симфония може да има пасажи, които се изпълняват состенуто или ачелерандо (съотв. сдържано или забързано).

След десет години (т.е. през 2029г.) ние ще сме точно на края на втората седмина от петата културна епоха. За една такава епоха от седем части това е много скоро. Дали тогава трябва да очакваме нови разхлабвания в организацията на човека и какви биха били те? Евентуални бъдещи изследвания може би ще хвърлят светлина върху въпроса. 

Потвърждава се обаче истинността на древния принцип на Хермес Трисмегист "Както горе, така и долу". И точно в този случай трябва наистина да гледаме нагоре, за да имаме първоначално разбиране за това какво се е извършило и продължава да се извършва долу от 1721 г. насам ...