"Муспили” е фрагмент от стихотворение, един от двата достигнали до нас паметника от старовисоконемския период на немския език. Открито е през 1817г. в книга, принадлежала на баварския крал Лудвиг Германеца (806-876). Предполага се, че е създадено значително по-рано. Текстът е на старобаварски, с характерната и за по-късната “Песен на Нибелунгите” алитерация, а значението на заглавието не е ясно. Предполага се, че “Муспили” означава “свършек на света от огън”. Преразказано, съдържанието звучи по следния начин:
“Това чух да разказват познавачите на света - че Антихристът ще се бие с Илия. Престъпникът е въоръжен, между тях започва схватка. Участниците в битката са толкова силни, а спорът е толкова важен. Илия се бори за вечния живот, иска да укрепи царството за праведните; затова Онзи, който управлява небето, ще му помогне. Антихристът е застанал до заклетия враг, той стои със Сатаната, който ще го потопи. Затова ще падне ранен на бойното поле и ще остане без победа в този бой. - Но мнозина вярват, че Илия ще бъде убит в тази битка. Щом кръвта на Илия закапе по земята, планините ще се подпалят, нито едно дърво няма да остане, водите ще престанат да текат, блатата ще пресъхнат, небето ще гори, луната ще падне, Мидгард ще изгори, камък върху камък няма да остане. Тогава ще настъпи денят на наказанието, той ще дойде с огън, за да потърси хората: никой роднина няма да може да помогне на другия пред Муспили. Когато огненият дъжд запали всичко и огънят и въздухът пометат вселената, къде ще е синурът, за който човек все се кара с роднините си? Синурът ще бъде изгорен, душата победена, тя няма да знае с какво да изкупи вината си - затова ще отиде в ада."
Страница от ръкописа на “Муспили”
В лекцията си от 15.7.1921г. (СС 205) Рудолф Щайнер казва за “Муспили”:
“В по-старата германска литература има стихотворение, наречено "Mуспили", което за пръв път е открито в книга, посветена на Лудвиг Германеца през IX в., но разбира се, датира от много по-рано. В това стихотворение има нещо чисто християнско: представена ни е борбата на Илия с Антихриста. Но целият начин, по който се развива тази история, тази битка на Илия с Антихриста, напомня на старите битки от сагите за жителите на Асгард с жителите на Йотунхайм или царството на великаните. Царството на азите (Асгард) просто е превърнато в царството на Илия, а царството на великаните (Йотунхайм) - в царството на Антихриста.
Този начин на мислене, който ни се представя, замъглява в по-малка степен истинските факти, отколкото по-късните виждания. Последните винаги говорят за двойственост, за добро и зло, за Бог и дявол и т.н. Но този начин на мислене, формиран по-късно, вече не съответства на по-ранните виждания. Хората, които са говорили за борбата между царството на боговете и царството на великаните, не са виждали в боговете същото, което днешните християни виждат в царството на своя бог. За тях например Асгард, царството на боговете, е било горе, а Йотунхайм, царството на великаните - долу; по средата, в Мидгард, се развивал човекът.
Това не е нищо друго освен представено по начина на европейците, по-точно на германите, същото нещо, което е съществувало в древна Персия като мита за Ормузд и Ариман. Сега трябва да кажем на нашия език: Луцифер и Ариман. При Ормузд трябва да имаме предвид Луцифер, а не просто добрия Бог. И това е голямата грешка, която се допуска, че този дуализъм се разбира така, сякаш Ормузд е само добрият бог, а неговият противник Ариман - злият бог. Отношението е по-скоро това на Луцифер с Ариман. А в Мидгард, по времето, когато е написано стихотворението "Муспили", съвсем правилно все още не се казва, че Христовата кръв се стича, а там се намира Илия, чиято кръв капе по земята. И човекът е поставен в средата.
По времето, когато Лудвиг Германеца вероятно е записал това стихотворение в книгата си, представите са били по-правилни от по-късните виждания. Защото после се е случило странното пренебрегване на троичността - горните богове, които са в Асгард и долните богове, великаните, които са в Аримановото царство, започват да се смятат за Вселената, по-точно горните, луциферичните богове започват да се разглеждат като добрите богове, а другите - като злите богове. Това са направили по-късните времена; по-ранните времена все още правилно са отчитали противопоставянето между Луцифер и Ариман и затова са поставили същество като Илия в луциферичното царство с неговите емоционални пророчества, с това, което той е можел да провъзгласи по онова време, защото са искали да поставят Христос в Мидгард, в това, което се намира по средата.
Трябва да се върнем отново към тези представи с пълно съзнание, защото в противен случай, ако говорим само за дуалността между Бога и дявола, няма да стигнем до троичността: до боговете на Луцифер, до силите на Ариман и до онова между тях, което е Христовото царство. Без да напреднем в това отношение, не можем да постигнем истинско разбиране на света. Имайте предвид, че е огромна тайна в историческото развитие на европейското човечество фактът, че старият Ормузд е превърнат в добрия Бог, докато всъщност той е една луциферична сила, сила на светлината.
Така обаче хората са могли да имат удовлетворението, че са изкарали Луцифер колкото може по-лош. Тъй като името на Луцифер не им подхождало за Ормузд, Луцифер бил приведен към Ариман и се получил един мишмаш, който все още е запазен в образа на Гьотевия Мефистофел, в който Луцифер и Ариман са смесени, както изрично показах в моята книжка "Духовното у Гьоте” (СС 22 “Тайното откровение на Гьоте и неговата “Приказка за зелената змия и красивата лилия”). Наистина европейското човечество, човечеството на сегашната цивилизация, е изпаднало в голямо объркване и това объркване в крайна сметка обхваща цялото мислене. То може да се компенсира единствено ако от дуалността се премине отново към троичността, тъй като всяка двоичност в крайна сметка води до нещо, в което човек не може да живее; той трябва да я разглежда като полярност, в която наистина може да намери равновесието: Христос е там, за да уравновеси Луцифер и Ариман, да уравновеси Ормузд и Ариман.
