Вчера свърших със заключението, че в по-ново време е възникнало едно объркване по отношение на факта какво всъщност представлява това, което живее в персийската двойственост Ормузд-Ариман. Посочих също така как можем да се върнем към древните виждания на старитe германи, изразени например в стихотворението, станало известно като "Муспили" за небосвода и. Земята, в което противопоставянето на горния, луциферичния и долния, ариманичния принцип се изразява в напълно християнска форма. (вж. по въпроса тук: https://anthroposophie.blog.bg/history/2022/01/04/muspili-drevno-germansko-prorochestvo-za-kraia-na-sveta.1796908 )

Казвам “в напълно християнска форма”, защото стихотворението не е било заразено от някого, от чието душевно устройство е изчезнало противопоставянето на “горе” и “долу”, както е в "Муспили". В стихотворението Христовият принцип не спада, така да се каже, към горната духовност, а до нея е издигнат принципът на Илия и именно Илия с капещата си кръв се бори срещу Антихриста и това не е нищо друго освен изразяване на ариманичния принцип в християнска форма. 

В тези по-стари европейско-германски представи все още съществува ясното съзнание, че трябва да се прави разлика между горен и долен принцип, горни и долни сили и че в известен смисъл балансът, хармонизирането на двата принципа трябва да се търси в Христовото начало. Когато принципът на Илия е поставен горе, а принципът на Антихриста - долу, лесно ще разберем, че в горния принцип е дадено в известен смисъл това, което се движи според моралния импулс на мировия ред, а в ариманичния принцип - това, което следва интелектуалния импулс на мировото развитие.

В съзнанието за "горе" и "долу" поначало се е виждала полярността, която съществува в мировия ред. Когато се казва "горе и долу", това, естествено, по определен начин се проектира върху човека. А ние знаем, че човек определя “горе” и “долу”, ориентирайки посоката на гръбначния си стълб по вертикала и се появяват горната и долната част. Но това, за което ще говорим днес, освен горно и долно, е и известна полярна противоположност. Тази полярна противоположност се проявява в човека по изключително сложен начин. Обаче тя може да се изучава и външно в света и е изключително полезно да разгледаме устройството на света чрез много конкретни явления, в които определени сили се проявяват по категоричен начин, така че да ни се разкрие какви тайни всъщност живеят в света. 

При човека тази противоположност не се проявява толкова отчетливо, но ако се вгледате внимателно в устройството му, тя може да се появи много ясно пред очите Ви. Подобно на човека, птиците, естествено, също са се развили от цялостния миров ред. Но птичият род ни показва тайните на света в определена посока много по-ясно, отколкото можем да ги видим при човека, където трябва да приложим по-сложно наблюдение.

Каквo е характерното за птиците? Характерното за тях е, че птицата се появява, доколкото ни е даденa във физическата сфера, първо под формата на яйце във външния свят. Птицата се появява пред света под формата на яйце. След това яйцето трябва да се счупи. Птицата се развива от яйцето и Вие със сигурност сте виждали как изглежда едно току-що излюпено пиле - забелязали сте как едва когато то се излюпи от яйцето, започват интензивно да му растат пера и т.н. Този контраст, ако мога така да се изразя, между наличието първо на яйцето и след това на външното съществуване с перата, при човека поначало не е толкова ясно изразен. Той не се представя пред света в яйце и му е спестено порастването на пера. Но какъв е този контраст при птиците между яйцето и следващата му форма на живот?

Ако погледнете яйцето отвън, първото нещо, което ще видите, е черупката. Тази варовикова черупка има определена форма. Но по принцип тя не може да се смята за нещо съществено в птицата, защото иначе не би отпаднала. Черупката не е нещо съществено в птицата. Можете да я наречете, казано банално, “защитна обвивка на младото същество”. Но във всеки случай нищо, което е локализирано във варовиковата черупка, не оказва влияние върху формата на птицата. Така че тук има отделяне на материя във външната обвивка. Това отделяне на материя е сякаш нещо изтласкано от организацията на птицата, нещо, което тя не може да използва за по-нататъшното си развитие; тоест има нещо, което се изхвърля. Затова в съществото вътре трябва да са налични сили, които да отделят това, което е в яйцето, да го изхвърлят от него.
                                                       

Ако се замислим върху целия този въпрос, няма да можем да се справим с него в рамките на природния закон в земния свят, а трябва да се възползваме от казаното във "Въведение в тайната наука". Там се споменава как в определена епоха от развитието на нашата Земя Луната се е отделила от нея, как материята на Луната е изхвърлена от Земята. Случващото се с яйцето всъщност имитира по определен начин именно този процес. Както някога формиращите сили на целия земен космос са отделили лунните сили от себе си, така и материята на птицата отделя тази варовикова черупка като нещо, можем да кажем, свръхминерално. 

А какво е това, което първоначално е било в черупката? Това, което първоначално се е намирало във варовиковата черупка, е било защитено чрез нея от силите, които действат около Земята. Ако пилето бъде изложено твърде рано на тези сили, да речем, на Слънцето, то, естествено, ще умре. То няма да може да издържи на околоземните сили. Следователно съществото, което е защитено от варовиковата обвивка, живее в свят, който всъщност не е земният свят.

Какъв е този свят, в който живее това същество, защитено от варовиковата черупка? Това е светът, през който сме преминали по време на еволюцията на Сатурн, Слънцето и Луната и който е прекратен, който вече не съществува като земна еволюция. Миналото все още присъства в настоящето. И ако си кажем, че всичко, което е извън черупката на яйцето, принадлежи към Земята, то вътре в черупката е всичко, което не принадлежи към Земята, което не иска да има нищо общо с нея, което не иска, така да се каже, да участва в земната еволюция. Защото то трябва първо да узрее, да разчупи черупката си и след това да узрее за земната еволюция.

Тук е и моментът, в който можем да обърнем внимание на нещо друго. Трябва да обърнем внимание на следното: Не всички същества, които са се зародили в яйце, наистина се излюпват. Много птичи яйца загиват, да не говорим пък за хайвера на рибите и др. под. И освен това - не знам дали винаги е подходящо да се обясняват нещата по такъв сух начин, човечеството обича да оставя много неща в несъзнаваното, но с оглед на идващите времена то се нуждае от определена сума знания и не бива повече да се затваря за тези знания - освен това голям брой птичи яйца загиват, защото хората ги ядат. Затова яйцата не постигат целта си. И сега въпросът е: какво се случва с всичко това от съдържанието на яйцето, включително последния факт, което не се превръща в зряло пиле, зряла птица или зряла риба на Земята, какво се случва с всичко това? - Обикновеният материалист ще каже: "Е, природата твори безсмислено, на сляпо и много от това, което създава, просто загива.” - Но това не е правилно, тъй като онези субстанции на съществото, които по един или друг начин се намират в яйчената черупка, просто не узряват за земното съществуване, но са узрели в своите сили за предземното съществуване, за съществуването, което ние, земните същества, сме преживели през сатурновия, слънчевия и лунния еон. И това е луциферичното съществуване. Те се превръщат в субстанции, от които продължава да се подхранва луциферичното съществуване.Всички яйца, които загиват, дават храна на определени духовни същности. Но сега нека разгледаме това, което се отнася до Земята. 

И така, когато разглеждаме птичия род, първо имаме луциферичното в съдържанието на яйцето, това, което само по себе си не иска да има нищо общо със Земята, което не иска да бъде на Земята и сякаш се обгражда със стена срещу земните закони, които се намесват едва когато действащите на Земята сили - топлината, светлината - пробият черупката.

А какво се намесва тук? Намесват се противоположните сили. Ако поставите птичето яйце пред себе си, можете да си кажете: вътре седи Луцифер в своята същност. Ако изтръгнете перата на една птица, можете да си кажете: Ето я най-чистата картина на насочващите сили на Ариман. Ариманичните направляващи сили действат тук, дори и във фините, пухкави перца, които виждате при малкото пиленце, изпълзяло навън. Тук имате ариманичните сили, които вече са работили през черупката. Те вече са влезли в битка с онова, което не желае да се обвие с пера. Така че когато погледнете перата на птицата, ще видите най-чистия образ на ариманичното.

Затова можете да кажете: когато гледам едно яйце, Луцифер се крие от мен. Той се издава само чрез външната форма, която изхвърля, чрез тази материя, която по определен начин се отделя. - Така че това, което пада, независимо дали е черупка или змийска кожа, която се съблича и т.н., е изхвърлено от луциферичния принцип, от луциферичните сили,
                                             

които вече са работили през черупката. Те вече са влезли в битка с онова, което не желае да се обвие с пера. Така че когато погледнете перата на птицата, ще видите най-чистия образ на ариманичното. 
 
В това, което се изхвърля, все още може да се види нещо от действителното формиране на луциферичните сили. Всъщност когато работят чисто, те действат в спирали. А в оперението или в онова, което отвън се присъединява към тялото, се намира ариманичното. То действа тангенциално със своите насочващи сили. Вижте отблизо например опашката на един паун и ще имате най-чистия образ на ариманичните насочващи сили.

Сега, разбира се, трябва да сте наясно с факта, че Луцифер и Ариман действат навсякъде един в друг и един чрез друг, така че ние имаме само образ на техните действия. Но тези образи са действително най-красиви в птичия свят, трябва само да погледнем на птичия род по изложения начин. Разбира се, силите, които се намират в черупката на яйцето, остават активни и в птицата. 

                                                 

И така, птицата има тези сили, които са били в черупката на яйцето (червено), а около нея - ариманичните сили (синьо) в перата. При птицата имате възможност да локализирате етерното и физическото. Ако вземете всичко луциферично, което птицата е запазила и което първо е било в черупката на яйцето, това, което е запазила като сили на растежа, тогава ще получите това, което е подвластно на етерното тяло. С червено съм нарисувал тези сили и те са подвластни на дейността на етерните сили. Това, което птицата наследява от яйцето, е под влиянието на жизнените или етерните сили през целия ѝ живот. А това, което тя прикрепя към себе си като свое оперение, е под влиянието на физическите сили (стрелките) през целия й живот. И това, което се намира между тях, нейната плът, мускулите и т.н., е под влиянието на астралните сили през целия й живот (жълто). Така че в случая с птицата имаме възможност да локализираме астралното в плътта и мускулите, физическото в перата и етерното в онова, което остава като сили за растеж от съдържанието на яйцето.

При човека е много по-сложно. Човекът не живее външно в яйце, а развива в тялото на майката своята луциферичност, която птицата изнася навън. Ето защо Ариман все още не може да нападне човека в утробата на майката.

В случая с птицата се вижда как тя пренася луциферичното в света пряко и как на свой ред приема и ариманичното. При човека можете да видите отделни особено ясни примери. Между човека и птиците можем да поставим бозайниците. При човека има една странна разлика от птицата. Вземете например птичите крака. В сравнение с човека краката на птиците всъщност са доста атрофирали органи. Откъде идва това, че птицата има точно такива крака? Ето например краката на врабчетата: Какви жалки пръчици са те в сравнение с човешките горди крака, нали? И така, вземете тези закърнели птичи крака - да, ако погледнете цялата форма на птицата, ще си кажете: птицата преди всичко е замислена да лети, тя се издига, затова и краката ѝ са с такава форма. Те само загатват за нейната принадлежност към Земята. А човекът не може да лети, той стъпва с двата си крака, сякаш поставяйки два горди стълба. Както са оформени тези крака, те по същество са земен дар. Птицата не получава този земен дар, защото не е свързана със Земята по този начин, тя е отделена от нея. А човекът, получавайки този земен дар, е по-обвързан с ариманичните сили, отколкото птицата. В известен смисъл птицата не получава ариманичните си сили от Земята така пълноценно, както човекът. При човека Ариман изниква от краката, а оттам - в целия останал организъм. При птиците Ариман избуява от перата.

Ако погледнете как с краката си човекът е създаден по-скоро за Земята, тогава ще можете да се запитате защо няма пера. -  Няма пера, защото не е създаден като птица за Земята. Ако човекът можеше да лети във въздуха, също щеше да има пера, защото тогава ариманичните сили щяха да действат върху него от съвсем различни посоки. А така той има само тези малки наченки на ариманичност, които присъстват в косата. Това са ариманичните наченки, които човекът има. Те са най-силни в главата и това е доказателство, че в човешката глава има много голяма ариманичност, което вече знаем от други лекции.

Ако погледнете бозайниците, ще си кажете, че те са още по-силно свързани със Земята в сравнение с човека. Тези бозайници са свързани със Земята и с нещо, с което човекът не е свързан с нея - с предните крайници; защото маймуните например ходят изправени само в редки случаи и дори за кучетата не е естествено положение, когато се изправят на задните си крака. За горилата също не е естествено да ходи изправена, тя се катери; предните й крайници са истински органи за хващане, за придвижване. Така че човекът е наполовина издигнат от Земята, птицата е съвсем издигната, а бозайникът е свързан със Земята както с предните, така и със задните си крайници. Следователно в определено отношение той е изцяло земно същество. Човекът се освобождава от Земята благодарение на изправеното положение на гръбначния си стълб, докато бозайникът е изцяло свързан с нея. Всички останали форми на бозайниците са изградени по същия начин. Бозайникът има само космите си от областта, от която птицата има перата си, които всъщност са вградени в организма отвън.

Като вземете предвид всичко това, ще си кажете: ако разгледаме отношенията на едно същество - бозайник, птица, човек, а бихме могли да преминем и към другите същества, - ако разгледаме отношенията им с околната среда и ги разберем, ще можем да намерим формата на съществото. Вие можете сами да конструирате формата. Можете да си кажете, че птицата има в себе си луциферичния принцип, който изобщо не обича Земята, затова птицата се отделя в яйцето си колкото може по-дълго и Земята има възможно най-малко влияние върху нея. Краката й остават недоразвити и силите, заобикалящи Земята, които я обгръщат с топлина, оказват влияние върху птицата. Затова тя ще трябва да приеме и формата, която има: атрофирали крака и т.н. Човекът е свързан със Земята чрез долните си крайници - той се освобождава. Бозайникът стои между птицата и човека, издига се с четири стълба: той е образуван от Земята. Така че силите, които действат директно от Земята, въздействат предимно върху бозайниците.

Такива неща са били много добре познати на една по-стара, инстинктивна наука. Ето защо това, което при човека се формира най-независимо от Земята, защото всъщност е само метаморфоза на по-ранния земен живот - главата - някога хората са виждали като птица или орел. В долния човек, човека на крайниците и веществообмена, който е изцяло организиран за Земята, хората някога са виждали вол, бик или крава, защото това е животно, което сега е напълно свързано със Земята. В средната част на човешкото същество, която е сякаш свързващото звено между орела и кравата, някога са виждали онова, което по определен начин се отделя от земното именно чрез обмяната на веществата; то се вижда и от факта, че лъвът има много къси черва. Неговият веществообмен е изключително примитивен, но гръдната му система, сърдечната му система, е развита по много специален начин. Оттук идва и неговата страст, неговият гняв и т.н. По-старият, инстинктивен възглед е виждал лъв в средната част на човешкото същество и това определено са обосновани възгледи. 

Сега трябва да се върнем към тези неща по друг, бих казал, много по-съзнателен начин. Трябва например да сме наясно, че ние, човеците с нашия Аз се различаваме от всички животни. За повечето хора днес Азът все още е твърде спящ орган. Ако смятате, че той е много буден, грешите. Защото във волята - както вече Ви обясних - човекът също спи, а когато Азът действа волево, ние нямаме работа с нещо, стоящо пред нас като Аз, а по-скоро с нещо, застанало пред нас по начина, по който нощта стои пред нас. Въпреки че нощта е тъмна, в живота ние също се съобразяваме с нея. Ако наистина погледнете назад към живота си, той се състои не само от светлото на деня, но и от нощите. Но те, така да се каже, винаги са изключени от хода на времето.

Подобно е положението и с нашия Аз. Той всъщност е забележим за обикновеното съзнание с това, че липсва за него; той е тук, но за съзнанието го няма. Нещо липсва на това място и затова човекът вижда Аза. Това е все едно да имате бяла стена и да не сте боядисали един участък, тогава се вижда черното. Така човек вижда и Аза като това, което е изтрито в обикновеното съзнание. Така е и по време на бодърстване: Азът всъщност винаги е спящ в началото; но той прозира като нещо спящо през мислите, представите и чувствата и затова се възприема в обикновеното съзнание, т.е. предполага се, че се възприема. Така че можем да кажем: нашият Аз всъщност в началото не се възприема непосредствено.

Предубедената психология или наука за душата смята, че този Аз всъщност се намира вътре в човека - там, където са мускулите, плътта, костите и т.н., там е и Азът. Ако човек има поглед върху живота, дори и само донякъде, много скоро ще разбере, че това не е така. Но днес е трудно да се изкаже подобно мнение пред хората. Опитах се да го направя през 1911 г. в лекцията си на философския конгрес в Болоня 1, но и до днес никой не е разбрал тази лекция. Там се опитах да покажа как всъщност стои въпросът с Аза. Този Аз всъщност се крие във всяко възприятие, във всичко, което ни прави впечатление. Азът не е в моята плът и моите кости, а в това, което мога да възприема с очите си. Ако видите някъде червено цвете, то във Вашия Аз, в цялото преживяване, което имате, бидейки отдадени на червеното, Вие не можете да отделите червеното от цветето. 

С всичко това Вие същевременно имате и Аза, той е свързан със съдържанието на Вашата душа. Но съдържанието на душата Ви не е в костите! Вие го разпростирате върху цялото пространство. Така че този Аз е дори по-малко във Вас от въздуха, който вдишвате, дори по-малко от издишания въздух, който е бил във Вас преди това. Този Аз е свързан с всяко възприятие и с всичко, което всъщност е извън Вас. Той е само активен вътре, защото изпраща там силите от възприятието. Освен това Азът е свързан с нещо друго: когато вървите, т.е. развивате волята си, тогава и Азът върви заедно с Вас, по-скоро участва в движението. Независимо дали се влачите бавно, дали тичате, дали се придвижвате с пълзене или се въртите, танцувате или скачате, Азът участва във всичко това. Във всичко, което се излъчва от Вас като дейност, участва Азът. Но и то не е във Вас. Той всъщност Ви води. Мислите ли, че когато танцувате, танцът е във Вас? Той няма място там! Но Азът се включва в танца, така че той се намира във Вашите възприятия и във Вашата дейност. Но Азът никога не е във Вас в пълния смисъл на думата, така както е стомахът, а всъщност винаги е нещо, което по принцип е извън Вас. Азът е точно толкова извън главата Ви, колкото и извън краката Ви, с тази разлика, че когато ходите, той участва много силно в движенията, които извършват краката Ви. Азът наистина участва в голяма степен в движението, което извършват краката. Главата обаче е по-малко ангажирана с Аза.

Но по какво краката или, по-общо казано, крайниците се различават от главата по отношение на веществообмена? При главата етерното и астралното тяло също са относително самостоятелни, а главата е най-вече физическо тяло. Тази глава, която е толкова стара, че идва от предишното въплъщение, е станала най-физическа, тя наистина е най-истинската земна обитателка. От друга страна, при крайниците и веществообмена етерното и астралното тяло са тясно свързани с физическото тяло. И можем да кажем, че при краката етерното и астралното тяло са свързани с физическото тяло; само Азът е относително свободен и взима краката със себе си, когато те се движат. Същото е и с веществообмена: органите му са основно свързани с етерното и астралното тяло. 

Сега можем да се запитаме по какво се различава човешката глава от човека на веществообмена и крайниците? - По това, че главата всъщност има свободно етерно тяло, свободно астрално тяло и свободен Аз; човекът на крайниците и веществообмена има само свободен Аз, докато етерното и астралното му тяло са свързани с физическото тяло; те не са свободни от него. 
   

Може би въпросът ще стане още по-разбираем, ако Ви кажа следното. Представете си, че на Вашето астрално или етерно тяло - по-точно на частта от тях, която трябва да снабдява с енергия Вашите крайници и веществообмен - й хрумне да се държи по същия начин, по който се държат етерното тяло и астралното тяло на главата: те също са поискали да станат свободни. Представете си, че в тези части също възникне странната идея да станат свободни. Да кажем например, че астралното тяло на Вашите крайници и веществообмен иска да се държи така, както е позволено да се държи неговият “колега”, астралното тяло на главата - то е друга част, затова казвам “неговият колега”. Какво ще стане тогава? Ще се образува нещо, което изобщо не бива да съществува, защото противоречи на формата на човешкото същество - долната част на тялото ни ще иска да се превърне в глава, да стане подобна на главата. И особеното е, че това, което е здравословно в главата, ще разболее корема. По принцип обща характеристика на всички заболявания на долната част на тялото е, че тази част придобива конфигурацията на главата. 

Това е само един специален случай, който съм обяснявал например  по повод на карцинома в една лекция в Щутгарт или Цюрих 2, където показах, че образуването на карциноми се основава на факта, че в част от човешкото тяло, където не се предполага да се образуват вътрешни сетивни органи, астралното тяло изведнъж започва да се стреми да формира сетивни органи. Карциномът е едно ухо или око, което иска да бъде на грешното място. Той се враства, стреми се да стане ухо или око. Така че когато астралното или етерното тяло в долната част на тялото иска да се държи така, както се държи астралното или етерното тяло в главата, тогава там възниква болест.

И обратното, когато главата също започне - тихо както при мигреноподобните състояния - да иска да живее като долното тяло, да въвлече в делата си астралното или етерното си тяло, тогава тя се разболява. Когато главата вкарa в себе си етерното тяло, се появяват мигреноподобни състояния, а когато привлече астралното тяло, се появяват още по-лоши неща.

Това показва колко сложна е човешката природа. Вие не можете да изучавате тази човешка природа по начина, по който го прави днешната тривиална наука, а трябва да я разглеждате в цялата ѝ сложност, с мисълта, че главата не може да бъде като корема, защото ако тя е като корема, може само да боледува. Ако например главният мозък започне да развива твърде силно своя веществообмен, процесите на секреция, тогава възникват болести. Тези интензивни процеси на отделяне на секрет се дължат на факта, че главата използва твърде много своето етерно тяло. Но щом долната част на тялото ни бъде оставена сама на себе си, когато стане, така да се каже, като главата и получи възможност да развие сетивни органи, тогава се развиват и болестите. Така че можем да кажем: човешката глава има свободно етерно тяло, свободно астрално тяло, свободен Аз; човекът на крайниците и веществообмена има обвързано етерно тяло, т.е. етерно тяло, обвързано с физическата материя, обвързано астрално тяло и само свободен Аз; средният човек, ритмичният човек, има обвързано етерно тяло, свободно астрално тяло и свободен Аз.

Глава: свободно етерно тяло, свободно астрално тяло, свободен Аз

Ритмичен човек: обвързано етерно тяло, свободно астрално тяло, свободен Аз

Човек на крайниците и веществообмена: обвързано етерно тяло, обвързано астрално тяло, свободен Аз

Това е схема на човешката организация от една изключително важна гледна точка, която Ви дава представа за това как Азът всъщност има нещо свободно по отношение на цялото човешко същество, как Азът работи в човешкото същество от момента на събуждането до момента на заспиването, но винаги остава относително свободен от човека; как е свързан с външното възприятие, както и с външното движение на човека, но всъщност не е напълно погълнат от човешкото тяло. В какво живее човешкият Аз? Можем ли по някакъв начин да видим в какво живее човешкият Аз?

Донякъде можем да го видим в това, което се развива в перата на птиците. При човека не растат пера, но Азът му живее в силите, които се намират в нашата обкръжаваща среда и които при птицата са насочващите сили в нейните пера. В тях Азът живее външно. И ние можем да видим тези сили още по-ясно. В перата на птиците ги виждаме, така да се каже, държани на място от тялото на птицата; но в същото време тези сили формират насоките за едни свободно движещи се същества: насекомите. Когато видите бръмчащите наоколо насекоми и ги възприемете имагинативно, тогава в тях ще имате образа на това, в което живее вашият Аз. Помислете си за насекомите, които жужат наоколо: бръмбари, мухи, красиви пеперуди, грозни щръклици, земни пчели и всякакви други; представете си, че всички те кръжат около Вас в най-различни посоки: тогава ще стане външно видимо това, в което всъщност живее вашият Аз. И това ще е нещо повече от обикновен образ, ако кажем, че грозните мисли живеят като конски мухи, а красивите мисли като пеперуди; че мислите на някои хора хапят като зли мухи и т.н. Само че едното е духовно, а другото - физическо. Човешкият Аз наистина живее в обкръжаващата среда. 

Тези неща имат изключително значение и голяма част от истинското познание за света се основава на правилната преценка за това, което виждаме, не просто да бръщолевим общи приказки за духа, а да можем да видим в един образ извън себе си това, което преживяваме в абстрактно-духовна форма в своя Аз. Защото всичко, което има духовно присъствие, присъства и като образ в света. Това, което присъства само духовно, все някъде има и образ. Човек трябва само да знае как да оцени правилно образа. И когато ариманичното навлезе в нашия Аз, който е в пеперудите и в перата на птиците, т.е. в насочващите сили там вън, Азът на свой ред има способността да формира всякакви форми отвътре. Ние конструираме кръга, конструираме формата на яйце, триъгълника; изграждаме си свят отвътре. И ако проучим това, ще открием, че това са точно тези сили, които са изхвърлени от луциферичния принцип. 

Наскоро казах, че когато изучават пространството, математиците трябва да разгледат връзката на измеренията на пространството с кокошето яйце; от това би се получило нещо много интересно. Това е контрастът: ние живеем с Аза си както във формите, които можем да построим отвътре навън, така и в това, което е построено отвън от света. От една страна ние живеем в това, което при кокошето яйце се отделя с черупката си от света, в луциферичното; а в това, което се прибавя към тялото на птицата в перата или трепти в пеперудите и изобщо в насекомите, с нашия Аз преживяваме възприятието и участието в нашите движения.

Да, онзи, който разбира различните прекрасни нюанси на птичия свят, разбира и голяма част от природата на човешката душа в нейната връзка със света. Защото онова, което птицата обръща навън в своето оперение, блести през нашия Аз в трептящото, преливащо, блестящо възприятие отвън навътре.

Ето така трябва да се опитваме да разберем света с помощта на образи, а днешната ни абстрактна наука схваща съвсем малка част от реалния свят.

1 Публикуван в СС 35.

2 Става въпрос за лекцията в Щутгарт от 14.1.1921 в СС 73а.