Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Тук ще публикувам откъси от непреведените книги на Рудолф Щайнер, както и други тематично свързани материали, неизвестни у нас.
Автор: anthroposophie Категория: История
Прочетен: 823937 Постинги: 458 Коментари: 15
Постинги в блога от Януари, 2023 г.

Наскоро Дитер Хорнеман, свещеник от Християнската общност в Прин-ам-Кимзее в Бавария публикува на страницата на общността своя дневник за дейността си по разпространяване на антропософията и организиране на Християнски общности в бившия СССР, Русия, Украйна и други бивши съветски републики. Започвайки от 70те години на ХХ век до наши дни, Дитер Хорнеман има над 200 посещения в бившия СССР и познава живота преди и след падането на социализма. Записките му освен, че описват личните му преживявания и срещи и разкриват огромната му дейност по изграждането на азова култура в земите на бъдешата шеста културна епоха, са и ценен източник на информация за живота в Русия и зараждането на конфликта с Украйна. Целият дневник може да се види тук https://christengemeinschaft-chiemgau.de/die-anfaenge-der-christengemeinschaft-in-russland-und-der-ukraine-erlebnisberichte-von-dieter-hornemann/ 

   image
                                     Дитер Хорнеман (род. 1946 г.)

В началото на седемдесетте години в Москва около инженера Генадий Бондарев възниква кръг от млади хора, които се посвещават на изучаването на антропософията. С посредничеството на омъжената в Германия московчанка Ирина Фишер-Роде в началото на 1976 г. в кръга идва директорът на семинарията в Щутгарт Фридрих Бенеш. Посещението му оставя незаличимо впечатление там. Той не искаше да продължи контакта сам и ме помоли да го направя вместо него. Така се стигна до първото ми посещение от 31 октомври до 4 ноември 1976 г.при което като бях придружен от моя приятел лекар Херман Лаубок. - Вече бях ходил веднъж в Москва и Ленинград през 1968 г. заедно с Хелга Тоцек, когато участвахме в студентска екскурзия. Заставайки за пръв път на Червения площад, знаех точно, че не съм тук за първи път. Това беше много ясно усещане.  

През 1976 г. носехме куфари, пълни с книги на Рудолф Щайнер, поръчани от Москва чрез г-жа Фишер-Роде. В куфара ми на дъното имаше култови одежди, увити в бяла кърпа, защото г-жа Фишер-Роде беше обещала в Москва, че ще кръстим едно дете. Самолетът на "Аерофлот" във Франкфурт беше почти празен. Издигнахме се над облаците в ярко слънце. Херман имаше със себе си фотоапарат “Полароид”. Техническо чудо, което видях за пръв път. Направих снимка на една стюардеса с него и й я подарих. Скоро след това дойде втора стюардеса и също поиска да се снима. След тези приятни моменти дойде един неприятен. На митницата имаше много хора и един по един те бяха щателно претърсвани. Преди мен някои преминаха безпроблемно, но аз трябваше да отворя куфара и чантата си. Многото книги от един и същи автор бяха инспектирани враждебно. Протестирах, че всичко това не е за никаква политика, а просто философска литература. Вторият повикан служител се оплака, че това е религиозна, а не само философска литература. Отговорих, че философията и религията са тясно свързани, напр. при Толстой, Достоевски, Соловьов. Многото шоколадови бонбони, кафе, какао и др. също предизвикаха въпроси. Казах, че това са подаръци. "За кого?" "За някого." Всичко беше претърсено внимателно, така че колкото по-надълбоко ровеха в куфара, толкова повече се притеснявах какво да кажа като обяснение за култовите одежди, увити в платно. Едва ли биха ги взели за нощници. Но чудото се случи, дрехите бяха извадени и поставени до куфара. "Можете да опаковате отново."

В Москва валеше сняг, температурата беше -1 градус. Искахме да се обадим на Генадий на телефонния номер, който ни беше даден. Но телефонът не работеше, така че се отправихме към дома му. Не успяхме да вземем такси. Затова взехме метрото до станция "Кутузовская", а след това автобуса. Снегът валеше все по-силно и по-силно. В автобуса се заговорих с един мъж. Той беше океански риболовец и беше видял много от света. Една чудесна бабка слезе с нас и ни показа къщата. Улица “Давидовская” 28. Позвънихме на апартамент номер 3. Имената не бяха изписани на апартаментите. Генадий отвори вратата. Чернокос, среден на ръст мъж с приятелски очи. Той ни помоли да влезем. Очакваха ни, но тъй като бяхме закъснели, другите приятели вече се бяха прибрали, а жена му Женя имаше нощна смяна като медицинска сестра. Той ни разказа за певеца Пьотр Стачик, как след един концерт е бил отведен в полицията, а оттам - в психиатрична клиника. След това ни разясни колко важно е антропософията да не се смесва с нищо политическо. "Те знаят колко опасна е за тях антропософията. Но не ни затварят заради това, за да не стане още по-популярна. Ако им дадем претекст, те веднага ще го използват.” 

Генадий ни заведе до автобуса и се уговорихме да се срещнем на следващия ден в 14:00 ч. Нощта в хотела беше кратка. Човек почти не можеше да говори, защото имаше чувството, че всичко се подслушва. Понеделник започна с пазаруване в ГУМ и разглеждане на някои от църквите в Кремъл. След обяда отидохме до Генадий с такси. Проведохме приятен разговор с шофьора. Неговата "Волга" била на 317 000 км. Шофирал я от година и половина. Истинската му професия била инженер, но печелел повече като таксиметров шофьор. Малко преди да стигнем до адреса, той ме попита: "Добър шофьор ли съм?" По отношение на хората от Запада руснаците се чувстват като ученици спрямо учителя.

22 - 26 март 1979 г.
По време на една разходка Генадий ми каза: "Ленин и Троцки са изпратени от масоните, за да подготвят Русия за световната икономика. От друга страна, йезуитите насърчават Сталин с цел да изолират Източна Европа от американизма, за да се създаде резервоар от духовни сили за бъдещето на Католическата църква. Папа Йоан Павел II казал през 1979 г. при първото си пътуване до Полша: "Искам да притисна всички славяни до сърцето си". Хрушчов бил според Генадий също изразител на американските намерения, както и Брежнев. Какво ли ще последва сега?

   image

Вляво са най-големите руски антропософи Генадий Бондарев и Сергей Прокофиев, снимани от Дитер Хорнеман

Сега настъпи тригодишно прекъсване, тъй като не получих разрешение да пътувам. Бях станал "известен" в Съветския съюз, без да го осъзнавам. Там бяха публикували статията “Мистицизмът в служба на антикомунизма". В нея твърдяха, че класическият “опиум за народа", религията, бил отслабнал и че капиталистите били измислили нещо ново, а именно антропософията. Следваше едно - отчасти правилно, отчасти погрешно - изложение на историята на антропософията в Русия. В него ставаше въпрос и за мен, а именно, че съм бил изпратен от Дорнах през 1976 г., "за да реактивирам старите антропософи". Ефектът от тази "слава" щях да усетя при следващото си посещение след три години.

От 20 до 24 октомври 1982 г. успях да направя още едно пътуване до Москва. Този път бях придружен от моята колежка Мари-Франсоаз Кювилие. Още на границата ме извадиха от групата и ме претърсиха щателно. За щастие нямах нищо подозрително в себе си, освен, както обикновено, известен брой рубли в туба шампоан. Отворих я отзад и пъхнах в нея рубли, увити в целофан. "Парите не миришат", казваше моят приятел Херман. Курсът на рублата по онова време беше 3,60 германски марки, докато една рубла, купена в Германия, струваше само 60 пфенига.

Настроението сред населението ми се стори много по-потиснато. Постоянно ни следяха. Когато влизахме в някоя кооперация, на отсрещната страна имаше две незабележими фигури, които на излизане ни следваха също толкова незабележимо. 

По време на едно посещение в апартамента на Сергей Прокофиев той ми показа своята "работилница" - рафт с книги на Рудолф Щайнер, от които произвеждал нови книги, като правел извадки. Направихме хубава обща снимка. Мари-Франсоаз ме попита след посещението при него: “Не е ли станал малко надменен?” Във всеки случай, славната обиколка за изнасяне на лекции в Западна Германия не му се е отразила много добре. В Щутгарт той говори в аудиторията на валдорфското училище пред 1000 души. Това беше сензация. В негова чест Елзе Клинк изпълни солова евритмия. Витаеха фантазии за предните му инкарнации. Защо ние антропософите сме толкова жадни за сензации?

......
Заедно със съпругата ми се присъединих към групата на младежките представители и дойдохме в Москва на 23 октомври 1987 г. след петгодишно прекъсване. За щастие връзката не беше прекъсната. Отново срещнах много стари приятели. Настроението беше обнадеждаващо благодарение на перестройката.  

В Душанбе и Ташкент беше много интересно. Ясно личеше, че сме извън християнската културна сфера. Особено впечатление ми направи краткото пътуване до планината Тиеншан. Там имах много силно преживяване на елементарни същества, които не искат ние хората да сме в тяхното царство. Имахме и трогателна среща в едно немско училище, което беше изключително гостоприемно. По това време в централноазиатските републики все още имаше много германци, които са били насилствено преселени там от района на Волга по време на войната. Учителите обаче говореха някакъв немски, който ние почти не разбирахме. В Ташкент исках да си купя нар на пазара. Когато започнах да се пазаря с продавача, други търговци надойдоха от всички страни, за да гледат. Това ми направи силно впечатление за една неиндивидуализирана групова душевност

28.7.1990 г.
В мавзолея на Ленин. Охранителите вече не го приемат толкова сериозно, колкото преди. Но впечатлението все пак е шокиращо. Как такова нещо е могло да се превърне в реалност! Това е възможно само в православната културна област, където в много църкви се съхраняват мощи на светци. 

Вечерта Саша и Олег идват на гости. Те са последните оцелели работници от нощта на аварията в Чернобил. Искат да разсеят впечатлението, че за инцидента са виновни някакви пияници. През нощта те са извършвали рутинен стрес тест както винаги. Защо системата е излязла от контрол, никой не може да каже и до днес. Тази техника в крайна сметка е неконтролируема. Във всеки случай не става дума за небрежност. Те казват, че дължат на паметта на починалите си колеги да заявят ясно това. Поканихме ги да се присъединят към нас за нашата служба. Тъй като бяха много развълнувани от песента, която изпяхме за тях в знак на благодарност, те приеха с удоволствие. Единият почина скоро след срещата ни, а другият дойде отново за една церемония по ръкополагане по време на следващото ми посещение и почина скоро след това. По този начин Християнската общност също влезе в по-близък контакт с това трагично събитие.
......

От десетилетия на Червения площад в Москва, в непосредствена близост до Кремъл, се провежда своеобразен "анти-култ". Почитането на Възкръсналия Христос в Православната църква е заменено с култ към трупа на Ленин. Пред мавзолея, всеки час през деня и нощта, охраната се редува със строги правоъгълни движения, марширувайки с високо вдигнати изпънати крака. С голяма прецизност, от 10 до 13 ч., по време на "часовете за посещения", посетителите се придружават от петдесетина милиционери и охранители, които ги привеждат във външна поза на благоговение. Никой не може да държи ръцете си в джобовете, палтата трябва да са закопчани и т.н.преди да се спуснем по многото стъпала в гробницата с форма на пирамида... В Москва се чуват все повече гласове с публични искания Ленин да бъде погребан. Може ли да има истинско обновление на Русия, докато в центъра на Москва се извършва този култ към трупа?

23 март 1991 г.
За съжаление ме хвана московският грипен вирус, за който се говори постоянно през последните дни. Надявам се, че все още мога да се справя с всичко. По обяд се срещам с няколко деца в клуба “Аристотел, за да подготвим неделната служба за децата, планирана за утре. Утре тя ще се проведе за първи път в православната култура. Това е толкова важно, защото е акт, който събужда мисленето. Досега мисленето в религиозната сфера не имало място в Русия; изисквала се е вяра. Човек е призован да остане винаги дете в религията. Не напразно православният духовник, който напътства миряните, се нарича "отец". И ако искаш да си истински християнин, трябва да имаш такъв "отец" и да не решаваш нищо без негово съгласие. Затова е разбираемо, че за 14-годишните не е предвидена конфирмацияПри нас неделната служба за децата е надочена към това те да станат независими, за което необходимото условие е пробуденото мислене. 

 
  image

"Нашето символично погребение на Ленин, което по-късно предизвика толкова много шум. На хълмовете на Ленин с изглед към Москва."

Прощаване с Ленин, февруари 1994 г. 

На 4 ноември беше осветена Казанската катедрала на Червения площад в Москва. Навремето Сталин я е разрушил, за да може през мястото да преминават танкове по време на военните паради. През лятото катедралата беше възстановена в съответствие с оригинала и осветена от патриарх Алексей на 4ти ноември. Голямо множество в църквата и извън нея слушаше песнопенията на литургията, предавани по високоговорители. Срещу катедралата, пред мавзолея на Ленин, се извиваше огромна опашка от хора, които искаха да се спуснат отново в гробницата. Повечето от тях с очакването, че това вероятно ще е за последен път. След разпускането на парламента в началото на октомври президентът Елцин нареди да се прекрати смяната на караула пред мавзолея. След почти 70 години смяна на караула, на всеки час през лятото и на всеки половин час през зимата, това вече приключи. Беше изключително зловещо да наблюдаваш безмилостната сериозност и почти нечовешката прецизност, с която функционираше тази охранителна машина. Тялото на основателя на държавата се пазеше като най-голямата светиня. Милиони добросъвестни руснаци се отправяха на поклонение на Червения площад в Москва, за да отдадат почит на трупа на Ленин. Това почитание се е възпитавало още от детството. По много впечатляващ начин Чингис Айтматов описва в разказа си "Първият учител" детското преклонение, отгледано от болшевишката държава, с което се е злоупотребявало по много начини, за да се запази властта. Сега за мнозина светът на детската вяра и идеали е рухнал. Събудени грубо, те с ужас виждат на кого са служили.

Когато в началото на октомври приключва последната смяна на караула, двамата охранители изчезват в мавзолея. Гробницата ги поглъща, а заедно с тях и мечтите и надеждите на много доверчиви хора.

Но нека да разгледаме постройката на самия мавзолей. Изградена от червен и черен мрамор, тя прилича на египетска стъпаловидна пирамида. От долната част на голям квадрат се издигат все по-малки и по-малки нива, които образуват пет стъпала. Последният етаж се отваря с пет прозореца във всяка от четирите посоки. Това разделение на четири и пет се среща и във вътрешността. След като се спуснем по стълбите, се влиза в черно-червения пламтящ интериор. Там, във висока, правоъгълна стъклена кутия, лежи ярко осветениятмумифициран труп. Покривалото на краката му е сгънато така, че образува петоъгълник. Пространството над него отново се издига на пет степени. Това разделение според числото пет се вижда дори от пръв поглед - над входа са изписани пет букви: ЛЕНИН

Когато караулът се сменя, пред вратата застават петима войници. Двамата предишни, двамата нови и техният водач. Новите охранители винаги идват точно преди да удари камбаната на Спаската кула, най-високата на Кремълската стена. След това изчакват третия удар и със светкавични движения войниците се сменят. Този камбанен звън е много специфичен. Той се понижава с един полутон и особено през нощта звучи доста зловещо. Сякаш отсичат човешка глава, която се търкулва и трополи надолу по стълбите. В последователността на звуковите сигнали отново се среща числото пет. 

Какво е значението на петицата? В традицията откриваме две неща. От една страна, пентаграма като архетип на човешката форма, а от друга -  т.нар. друидски крак, който предпазва от зли духове. Петицата е свързана с най-висшите идеали и в същото време има афинитет към тъмните сили. Това съответства на съветската действителност, над която се извисяваше червената съветска петолъчка. От една страна, тази държава, основана изцяло на материалистическа псевдорелигия, беше импулсирана от идеала за братството (социализъм” идва от socius, другар); от друга страна, презрението й към човека не познаваше граници. В една телеграма, разсекретена наскоро, Ленин пише: "Стреляйте, стреляйте, стреляйте, колкото повече застреляте, толкова по-добре!" Повечето от паметниците на Ленин все още стоят. Но култът към трупа в центъра на властта най-сетне приключи. Големият въпрос е какво ще запълни освободеното място? Всички видове сили се борят помежду си.

Март 1997 г. 
В миналото в Москва почти нямаше витрини, които да стимулират желанието за покупка. Днес към съществуващите стоки непрекъснато се добавят нови. Изведнъж всички забелязват какво им е липсвало отземните "блага". Нужни са им само пари, за да си го купят. От дълбоко замразената торта от Германия през сиренето от Холандия до луксозния автомобил - всичко вече може да се види на витрините. Освен това рекламата се разпространява непрекъснато във всички медии. Дори на ескалатора, водещ към метрото, човек е облъчван от агресивни призиви да си купи едно или друго нещо. Всичко това рязко събужда руския народ от вековните му мечти и високи идеали. "Сблъскваме се с реалността", казва един руски приятел. От една страна, това създава ново качество на съзнанието, а от друга, красивите качества на руската душа - добродушие, вярност, способност да обича - са сериозно застрашени. Азовият импулс със своите сенки, с необуздания си егоизъм, нахлува в необятната Русия от Запад. Това прави още по-важен култът, който освещава и изцелява азовия импулс и който живее в нашата Християнска общност. 

155-то пътуване, лагер в Западна Украйна, 1-17 август 2014 г.

В 10:30 ч. пристигаме в Лвов.  С такси до автогарата. Шофьорът веднага започва да псува руснаците, в Донецк и Луганск бушува война. Това продължава и в автобуса, където до мен седи жена, която говори добре руски. Живяла е една година в Донецк със съпруга си. Тя казва, че конфликтът се е подготвял от дълго време и сега става ясно какво е пушело под земята от дълго време. Основната причина е, че в тази част на Украйна все още е останал старият съветски дух и нищо ново не се е развило. Това съвпада с факта, че нашето движение не е успяло да се утвърди там. В следващия автобус до мен седи студентка по гинекология. Тя разбира руски, но говори само украински. Казва, че много от приятелите ѝ вече са били на война. Всеки мъж на възраст между 18 и 40 години получава призовка, обучава се 1-2 месеца и след това трябва да бъде готов, като може да бъде изпратен на фронта във всеки един момент. 

По пътя често се разменя поздравът Слава Украйни!” на което отговорът е "Героям слава!" Това вече е често срещано явление тук, благодарение на патриотичната вълна. Аз уча нашите, че е много по-добре да викат "Слава на човечеството!" и след това да се отговаря Слава на майките!" На връщане Ярослава ни посреща веднага със "Слава Украйни!" Тя е напълно завладяна от патриотизма. Това се изразява и във факта, че говори с всички изключително на украински език, въпреки че не всички го разбират. 

25.11.2017 г.   
Днес е ден на възпоменание за жертвите на насилствената колективизация в началото на 30-те години на миналия век, когато милиони хора в Украйна губят живота си. За съжаление антируската пропаганда веднага се свързва с честването. Това се представя като геноцид над украинците от страна на "злите" руснаци. 

Онзи ден четох статия за това, че преди няколко дни трима грузинци се появили по италианската телевизия и признали, че на 20ти февруари 2014 г. са били сред снайперистите на Майдана, които са стреляли по демонстранти и полицаи от хотел "Украйна". Те твърдят, че са били подстрекавани към това от ултрадесните участници в Майдана с цел да предизвикат максимално объркване. Поне е постигнат желаният ефект - смяна на режима! Публикувах сведението във фейсбук с въпроса "Това хвърля ли светлина върху ситуацията?" В стаята на учителите във Валдорфското училище имах достъп до интернет и видях, че моята скъпа колежка Ярослава реагира яростно на поста миНали е пламенна патриотка. Но жалко, че тя изразява отрицателните си емоции толкова публично. Разбира се, тази изповедако е вярна, обръща официалното изявление на новото украинско правителство с главата надолу.  Те твърдят, че старото правителство е наредило на снайперистите да стрелят, обаче не са представили никакви доказателства за това. А резултатът от смяната на режима по-скоро говори против това твърдение. 

27 април 2018 г.
Лекцията ми "Очакваната страна", за която се подготвях много дълго и задълбочено, премина много добре. Люда превеждаше на украински. Успях да обясня особеностите на геологията в пространството на Киевска Рус - от края на Карпатите до Урал. В Подолието се появява кристална подоснова, която иска да изпрати светлинни импулси в целия този огромен район на шестата културна епоха. По време на подготовката ми стана ясно колко безсмислено е да се иска отделяне на Украйна от Русия и каква важна роля има този район за цялото източнославянско пространство.

2018 г.
В Украйна влезе в сила нов закон, който силно ограничава руския език. Например, заплашват ви до три години затвор, ако напишете "Киев" вместо "Киив" и т.н. Публикувах новината във фейсбук и написах коментар за нея. Това предизвика буря от хейт, над 300 коментара. За съжаление сред нашите антропософски приятели в Украйна се е разпространил някакъв национализъм с мистичен привкусВече не се говори на руски, а на украински - общият враг, боядисан в най-черни цветове, ги обединява.  За жалост нашите две свещенички, Ярослава Блек-Терлецка и Татяна Майданюк, са бойни патриотки, които не се поколебаха да се нахвърлят публично върху мен в отговор на моя коментар.

На връщане виждам голям предизборен плакат със следния текст на украинския президент: 

- Армия

- Език 

- Вяра.

Това означава: Въоръжаване на Украйна, превръщане на украинския език в държавен и вяра като неясен събирателен термин. Тъжно! Вяра, надежда и любов” би ми харесало много повече!

5.4.2019г.
Моята лекция "Русия и Украйна - какво може да ни каже геологията на Европа за шестата културна епоха" беше обявена във фейсбук и предизвика истинска буря. Няколко души от нашата Християнска общност в Киев не могат да чуят думата "Русия", без да избухнат. Особено ме притеснява фактът, че двете ми колежки Ярослава Блек и Татяна Майданюк се настройват към мен и ме презират като предполагаем поддръжник на Путин, особено Татяна. При това би трябвало да са ми благодарни за много неща.  

13.8.2022 г. 
Сред киевските антропософи от 2014 г. насам се появи мнението, че Украйна ще намери своя национален дух, само ако всички преминат към употребата на украинския език, докато аз мисля, че това би било крачка назад и спецификата на Украйна се състои точно в това, че хората не са залепнали само за един език.

 

Категория: История
Прочетен: 3515 Коментари: 0 Гласове: 10
Последна промяна: 01.02.2023 18:52
Напоследък каквато и среща да се организира в рамките на инициативата “Отворени Балкани”, на нея непременно присъства синът на Джордж Сорос Александър (Алекс), който от няколко години се изявява като наместник на Западните Балкани. 

“Отворени Балкани" е инициатива, в която участват Сърбия, Албания и РС Македония и е налице желание да бъдат привлечени Босна и Херцеговина, Черна гора и Косово. За баща на този политически проект се сочи сръбският президент Александър Вучич. Обаче “Отворени Балкани" в действителност е идея на Джордж Сорос, а сега човекът, който контролира и координира всички негови прояви, е неговият син Александър.

Навсякъде, където се популяризира уж сръбската инициатива "Отворени Балкани", се появява доктор Александър Сорос. Тъй като баща му миналото лято навърши 92 годинки и не може да пътува и да бъде толкова активен, напоследък именно синът Алекс е човекът на Сорос на Балканите и той пребивава тук повече, отколкото в САЩ. Александър Сорос е дежурното присъствие на срещите на западнобалканските лидери и се изживява почти като римски проконсул на тези земи. Сорос младши е участник във всички дейности на “Отворени Балкани” - от срещата в Ниш, където тази инициатива беше публично представена от Александър Вучич, Еди Рама и Зоран Заев, до последната среща, проведена в Белград - панаира на виното, представен като "Икономика на отворените Балкани". Само миналата година Алекс Сорос се е срещал на различни места с лидерите на Западните Балкани на 27. май, 10. юни. 26. август., 4. септември и 13.ноември. Това лесно може да се види на фейсбук страницата на доктор Сорос, който обича да се снима с различни политически лидери. 

                image

        Среща на младия Сорос с македонския президент Стево      
         Пендаровски
 през ноември 2022 г. в Париж

Първоначалното намерение на Джордж Сорос за Източна Европа всъщност е било да разруши комунистическите режими. Въпреки това след рухването им той постепенно придобива все по-голям апетит за влияние върху националните правителства на бившите социалистически страни чрез своите мрежи. От стъпването си в Източна Европа досега Сорос инвестира милиони, за да променя вътрешната политика набившите социалистически страни в съответствие със своите “ценности” и най-вече интереси. За тази цел той използва собствените си фондации и медии, за да очерни консервативните правителства (най-леснотова става с обвинения в корупция) и да доведе на власт съюзниците си сред местните политици, като манипулира изборите. След това хората на Сорос започват да променят страните си в съответствие с идеите на американския борсов спекулант. 

За бивша Югославия Джордж Сорос договаря още с нейния последен премиер Анте Маркович откриването на местен клон на “Отворено общество”. Една седмица по-късно обаче избухва войната в Югославия, така че на Сорос му се налага да отложи за известно време намеренията си и да отвори не един, а няколко клона.

За плановете на Джордж Сорос за Западните Балкани дава представа статията “Отварянето на Балканскияполуостров” от 1999 г., написана след падането на Милошевич и натовските бомбардировки над Сърбия. 1 В нея той между другото пише:

“Балканите не могат да бъдат възстановени на базата на национални държави. Видяхме, че опитът за установяване на етническа хомогенност може да доведе до недопустими жестокости, човешко страдание и разрушения. Той е и непрактичен. Населението на Югославия, дори след изключването на Косово, остава около 25 % несръбско. Единственият път към мир и просперитет е създаването на отворено общество, в което държавата играе по-малко доминираща роля, а границите намаляват значението си. Това е пътят, който Европейският съюз е избрал. Самият регион трябва да се разглежда като по-голям от бивша Югославия, защото не може да се събере отново на едно място. Той трябва да включва Албания и България и да бъде отворен за страни като Румъния и Молдова…”

Основният замисъл на плана на Сорос е ЕС да поеме контрола върху митническите служби на участващите държави и да “компенсира страните за загубата на митнически приходи от бюджета на ЕС”, защото спиред него “митниците не само разделят държавите, но и са мощен източник на корупция и намеса.” 

Идеята на Сорос за съюз на западнобалканските страни по модела на ЕС уж трябва да ги подготви за членство в ЕС, но всъщност е проява на задната американска цел да се намали влиянието на Русия върху Балканите, чието население в голямата си част е славянско. 

След като България и Румъния са впримчени още от началото на 90те години на ХХ век в паяжината на Сорос, военните действия в бивша Югославия забавят основаването на фондации в бившите югиславскурепублики, като една от трудностите е наличието на консервативни правителства, които не са добре настроени към Сорос.

Най-лесно падна в мрежата му бедната република Македония, която от 2008 г. насам е абонирана за американска помощ по линията на USAID, чийто главен разпределител от 2012 г. е именно “Отворено общество” на Джордж Сорос. По този начин той успя да изгради широка мрежа в Македония. През 2015 г. македонската левица обвини десния премиер Никола Груевски в корупция. Въпреки че той отрече, бяха организирани сериозни демонстрации, а много млади хора излязоха по улиците с тениски на Сорос. През 2018 г. Груевски избяга от страната, след като беше осъден от Специалната прокуратура. Тогава начело застана Зоран Заев, политик от Социалдемократическата партия, лоялна на Сорос. Той получи подкрепата на македонските медии, върху които Сорос също имаше значително влияние. 

В Черна гора беше разиграна подобна схема - обвинение в корупция на министър-председателя и замяната му с такъв, който е склонен да сътрудничи за реализирането на Соросовите идеи. През май 2020 г.свързаната със Сорос неправителствена организация "Фрийдъм хаус" обяви Черна гора (заедно с Унгария и Сърбия ) за държава, която "не е демокрация", а годините на управлението на Мило Джуканович бяха наречени “години на подкупване на държавата, злоупотреба с власт и силова тактика". Политическият климат в страната се промени през 2020 г. с назначаването на Дритан Абазович за заместник министър-председател. Бързо стана ясно, че този млад политик е съюзник на Сорос. През май 2020 г. той се срещна на Световния икономически форум с Александър Сорос, който нарече Абазович "стабилизираща и положителна сила за целите на Западните Балкани". Дритан Абазович от своя страна заяви, че правителството на Черна гора е решено да си сътрудничи с фондация “Отворено общество" и Александър Сорос.

През юли 2022 г. Сорос-младши отново се срещна с Абазович, който през пролетта на 2022 г. стана министър-председател на Черна гора. Така след като Джуканович беше отстранен от поста, начело на Черна гора беше поставена марионетка на Сорос, която прилага изцяло неговата политика. 

Какво се знае за младия Алекс Сорос? Той е роден на 27.10.1985 г. и е син на Джордж Сорос от историчката Сюзън Уебър-Сорос. За живота на Алекс преди баща му да го направи наместник на Западните Балкани дават представа две статии в “Дейли мейл” и “Ню Йорк таймс” 2, които са илюстрирани със снимки от веселото ежедневие на разглезения наследник на милиардите на Сорос. Младият Алекс Сорос е известен в Америка като редовен посетител на партита с участието на звезди от шоу бизнеса, модата и спорта и организатор на такива в лятното си имение в Хамптън, струващо 72 млн. долара. 
                  image

            Алекс Сорос на градинско парти (зад него е интимният му партньор)

През 2012 г. Сорос джуниър основава своя фондация "Александър Сорос" - "организация за отпускане на безвъзмездни средства за насърчаване на гражданските права, социалната справедливост и образованието в Съединените щати и в чужбина"която междувременно била дарила около 10 милиона долара. Освен това Александър Сорос е член на борда на “Отворено общество” и управляващ партньор на Soros Brothers Investments”, както и председател на борда на директорите на Bend the Arc Jewish“, описвана като водещо прогресивно еврейско вътрешно лоби в САЩ.

Сорос, който, както знаем, е унгарски евреин, първоначално залага много на Унгария като плацдарм за разгръщане на дейността си в Източна Европа и дори осигурява стипендия на Виктор Орбан за следване в Англия. Ето защо той приема тежко “предателството”на Орбан и убедителните му изборни победи, но въпреки това не отслабва опитите си да повлияе на унгарското общество в полза на миграцията и свалянето на Орбан от власт чрез митинги на опозицията, с която си е осигурил топла връзка.  

През 2018 г. Джордж Сорос праща сина си в Будапеща, натоварен да установява контакти с опозиционни лидери и да действа против Орбан. Оттогава Алекс Сорос често посещава Будапеща, и то заедно със своя интимен приятел чернокожия Максуел Осбърн - моден дизайнер и активист на движението BLM (“Черният живот има значение”). Младият Сорос не крие, че е хомосексуалист, но предпочита да публикува снимки, на които позира с известни политици като Обама или Клинтън. Обаче който търси, ще намери в интернет и по-интимни снимки на двамата влюбени:

                          image

                   Една от по-приличните снимки на Алекс Сорос и Максуел Осбърн

Може би хомосексуалността на сина му е и една от личните причини на Сорос толкова упорито да финансира ЛГБТИ прояви и да пропагандира сексуалните извращения и смяната на пола сред децата.

По отношение на Балканите дядо Сорос е делегирал изцяло на синчето си задачата да действа от негово име. Какво обаче квалифицира младия Александър Сорос като експерт по въпросите на Балканите и Източна Европа? Неговият докторат по литература не му дава никаква компетентност в дипломацията или геополитиката и всъщност цялата дейност на младия Сорос едва ли надхвърля това да се снима с балкански политици и да обещава щедро финансиране на разни балкански инициативи, като ги уверява, че зад гърба му стои американският естаблишмънт
                    image

Алекс Сорос на среща на западнобалканските лидери по време на панаира на виното в Белград на 4.9.2022 … 
                  image

… и с наследника на Херо Мустафа Кристофър Хил (тук като американски посланик в Сърбия) с Ана Бърнабич на същия форум

Явно обаче общуването с наследника на влиятелния финансов спекулант Сорос, който има директна връзка с правителството на САЩ 3, дава на западнобалканските лидери усещането за американска подкрепа.

Освен младия черногорец Дритан Абазович, друг добър балкански приятел на Алекс Сорос е албанецът Еди Рама, който миналата година има нахалството да скастри България с думите “Вие сте срам, вие сте позор за ЕС”. За тези, които не знаят, освен че е премиер на Албания, Еди Рама е албанският вариант на Велислав Минеков - и той е син на скулптор от времето на тоталитаризма (автора на партизански паметници Кристак Рама), и той като нашия Велислав е потомствен скулптор, макар че е сътворил и някакви шарени драсканици, които покрай сегашния си пост се опитва да популяризира и продава в Западна Европа. 

                      image

                          Паметникът “Майка Албания” на Кристак Рама …

 
    image

      ... и произведения на сина му и сегашен премиер Еди Рама на сайта artnet

Ето как през 2021г. Еди Рама хвали Соросовото отроче Алекс и дейността на фондацията “Отворена Албания” 4: “Всички клевети срещу Сорос идват от мозъци, които имат проблем с истината, с историята и със собственото си минало. Това, което искам да уточня, е, че на масата не беше Алекс Сорос с неговите помощници, а Атлантическият съвет, който е друга сила, подкрепяща безрезервно "Отворени Балкани".  

Плахи опити за съпротива на дейността на Алекс Сорос бяха направени от Сали Бериша: “САЩ са били и са фактор на мира и стабилността, но искам да кажа, че "Отворените Балкани" си имат кръстник и това е милиардерът Джордж Сорос. Позволете ми да призова САЩ да спрат всякаква дублираща политическа дейност.” 5

Бившият черногорски премиер и настоящ президент Мило Джуканович през лятото на 2022г. също изрази опасения от инициативата, казвайки 6: “Много е ясна целта и как ще приключи инициативата "Отворени Балкани". Тя трябва да приключи с изчезването на Босна и Херцеговина, Черна гора, Косово и РС Македония. Със сигурност тя ще предизвика и война и някой и друг геноцид…На тях (привържениците на проекта) им харесва идеята за промяна на границите, етническата и религиозната хомогенизация в рамките на големи държави. Както обикновено и по традиция всичко тръгва от сръбската страна, но този път под шапката на "Сръбския свят". И разбира се автоматично продължава със същите великодържавни безумия".

Като се има предвид, че зад гърба на сегашните лидери на Западните Балкани стои наместникът на самия Сорос, а чрез него и управляващите демократи в Америка, никой в България не би трябвало да се учудва на все по-агресивната политика на Скопие спрямо България. В статията си във вестник “Труд” от юни 2022 г. Георги Марков съвсем правилно посочва, че “в Македония външната политика се определя от Александър Сорос, който е най-близкият човек на Заев и крупен инвеститор при комшиите с парите на татко си, а българската външна политика “е извън контрол, а македонският въпрос е в ръцете на Весела Чернева - вторият човек на Сорос в България.” 

На сайта nabore.bg също има любопитен материал със заглавие “Защо Зоран Заев плаши България с Америкачийто автор Борис Данков се е потрудил да обобщи връзките на Александър Сорос с американския елит и влиянието му в Македония, което дава на съседите смелост да продължават с антибългарската си политика. 8 

Зоран Заев вече не е на власт в Македония, но и президентът Стево Пендаровски, и сегашният премиер Димитър Ковачевски действат в съответствие с американската политика, чийто изразител е Алекс Сорос. Свидетелство за това е желанието на съседите ни да атакуват България и в рамките на тазгодишния дневен ред на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, чието председателство през 2023 г. се пада на Северна Македония: “Сепак, оставен е простор и за други дејности кои даваат можност во нив да се вклопи и артикулацијата на човековите права на Македонците во соседна Бугарија.” 9

Да припомним, че човекът на Сорос в България Весела Чернева освен член на Центъра за либерални стратегии на Иван Кръстев е и заместник-директор и шеф на софийския офис на Европейския съвет за външна политика 10, който пък по една случайност” се намира на същия адрес, както и Центърът за либерални стратегии. Хвърлете поглед на списъка на българските членове на Европейския съвет за външна политика и си задайте въпроса дали тези хора действат в интерес на България:

  • Даниел Лорер – министър на иновациите и растежа
  • Джема Грозданова – председател на Комисията по външна политика в 44-то Народно събрание
  • Ева Майдел – член на Европейския парламент и председател на Международното европейско движение
  • Иван Кръстев – председател на УС, Център за либерални стратегии
  • Ивайло Калфин – изпълнителен директор, Европейска фондация за подобряване условията на живот и труд (Eurofound), бивш министър на външните работи на Република България
  • Кристалина Георгиева – управляващ директор на Международния валутен фонд
  • Моника Панайотова – зам.министър на Българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г.
  • Николай Младенов – бивш специален пратеник на ООН за Близкоизточния мирен процес
  • Свилен Спасов – съпредседател на Клуб „Европа“ и управител, СП Интернешънъл
  • Юлиан Попов – бивш министър на околната среда и водите и старши политически съветник, Европейска климатична фондация

С български евродипломатки като Весела Чернева, съветничка на проваления премиер кирил петков и с американската подкрепа, реализирана заедно с милионите на Сорос, която македонците усещат зад гърба си, а и с назначаването на “тежката артилерия” на американската дипломация на Балканите Кристофър Хил за наследник на Херо Мустафа, нападенията над граждани с българско самосъзнание в Македония като побоя над младия Християн Пендиков в Охрид не са никаква изненада и вероятно ще продължат. Те са единствено резултат на американската политика зад паравана на Соросовия клан, провеждана от продажните балкански елити.

----------------

Бележки

https://www.project-syndicate.org/commentary/opening-the-balkans

https://www.dailymail.co.uk/news/article-3773358/Welcome-lavish-life-investor-George-Soros-little-known-playboy-son.html  

  https://www.nytimes.com/2012/07/19/fashion/alexander-soros-tries-to-live-up-to-his-family-name.html 

3 За връзката на Сотос с Байдън и демократите вж. https://www.foxnews.com/politics/george-soros-son-becomes-kingmaker-with-top-dems-makes-multiple-biden-wh-visits-meets-lawmakers

https://sot.com.al/english/politike/alex-soros-ne-tryezen-e-open-balkan-kryeministri-rama-zbulon-arsyen-i473694

https://www.imalbania.com/kosova/protest-in-front-of-the-prime-minister-berisha-soros-the-godfather-of-open-balkan-2/ 

https://dariknews.bg/novini/sviat/dzhukanovich-otvoreni-balkani-celi-unishtozhavane-na-rsm-cherna-gora-i-bosna-2319278

https://trud.bg/%D0%B2%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81-%D0%B2-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F-%D0%B7%D0%B0-pcm/

http://www.nabore.bg/statia/zashto-zoran-zaev-plashi-bulgaria-3466-9

https://www.mkd.mk/makedonija/politika/so-pretsedavanjeto-so-obse-do-prava-za-makedoncite-vo-sosedstvoto-2 

10 https://cls-sofia.org/vesela-cherneva

     https://ecfr.eu/profile/vessela_tcherneva/#

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Категория: История
Прочетен: 4402 Коментари: 0 Гласове: 12
Последна промяна: 21.01.2023 14:41

За съжаление личните ми опасения, че в хранителните стоки ще се влагат насекоми, без да ни кажат, се оправдаха. На 4 януари 2023 г. ЕС разреши насекоми (домашни щурци) да се добавят към хлебни изделия, тестени изделия и други полуфабрикати "за населението". 

Докато всички са се вторачили в случващото се в Украйна и подготовката на Швабовото мероприятие в Давос, напълно незабелязано в Официалния вестник на ЕС на 4 януари 2023 г. беше публикувано подписаното от Урсула фон дер Лайен разрешение за използване на насекоми (домашни щурци) към огромно количество готови и полуготови храни. Разрешението започва да тече 20 дни след публикуването и трябва да бъде приложено от всички държави-членки на ЕС без изключение след 20 дни (от 24.01.2023 г.). 

Из Официален вестник на ЕС от 4.1.2023:

(https://eur-lex.europa.eu/legal-content/DE/TXT/PDF/?uri=CELEX%3A32023R0005&fbclid=IwAR1EJXrPpfz_sCN3F0aRBK550GfyNyc_hx_8AWLYnMjABvh90TdgvxkgXbs )

(7) В научното си становище Органът заключи, че частично обезмасленият прах от Acheta domesticus (домашен щурец) е безопасен при предложените условия на употреба в предложените количества. Следователно научното становище предоставя достатъчно доказателства, че частично обезмасленият прах от Acheta domesticus (домашен щурец) е безопасен за употреба в многозърнести хлябове и рула, крекери и пръчици за хляб, зърнени барове, сухи премикси за хлебни изделия, бисквити, сухи тестени изделия с пълнеж и без пълнеж, сосове, продукти от преработени картофи, ястия на основата на бобови и зеленчукови култури, пица, тестени изделия, суроватка на прах, аналози на месото, супи и супови концентрати или прахове, закуски на основата на царевично брашно, напитки, подобни на бира, шоколадови изделия, ядки и маслодайни семена, закуски, различни от чипс, и месни заготовки за населението, отговаря на условията за пускане на пазара, определени в член 12, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2015/2283.

(8) В своето становище Органът също така заключи, въз основа на ограничен брой публикувани данни за хранителни алергии, свързани с насекоми като цяло, които не свързват ясно консумацията на Acheta domesticus с редица анафилактични събития и въз основа на данни, показващи, че Acheta domesticus съдържа редица потенциално алергизиращи протеини, че консумацията на тази нова храна може да предизвика сенсибилизация към протеини на Acheta domesticus. Органът препоръча допълнителни изследвания на алергенността на Acheta domesticus.

(9) За да изпълни препоръката на Органа, Комисията понастоящем оценява възможностите за провеждане на необходимите изследвания за алергенността на Acheta domesticus. В очакване на оценката на Органа на данните, получени от изследването и като има предвид, че доказателствата, които пряко свързват консумацията на Acheta domesticus със случаите на първична сенсибилизация и алергии, все още не позволяват да се направят категорични заключения, Комисията е на мнение, че в списъка на Съюза на разрешените нови храни не следва да се включват специфични изисквания за етикетиране относно потенциала на Acheta domesticus да предизвиква първична сенсибилизация.

(10) В становището си Органът установи също така, че консумацията на частично обезмаслен прах от Acheta domesticus (домашен щурец) може да предизвика алергични реакции при лица, алергични към ракообразни, мекотели и акари от домашен прах. Освен това Органът установи, че други алергени могат да попаднат в новата храна, ако тези алергени присъстват в субстрата, с който се хранят насекомите. Поради това е целесъобразно храните, съдържащи частично обезмаслен прах от Acheta domesticus (домашен щурец), да бъдат етикетирани по съответния начин в съответствие с член 9 от Регламент (ЕС) 2015/2283.

Следните продукти "за населението" е възможно да се появят на потребителския пазар с примеси от домашни щурци (Acheta domesticus) според списъка в документа: Многозърнест хляб, многозърнести кифлички, крекери и пръчици, зърнени блокчета, сухи премикси за хлебни изделия, бисквити, сухи тестени изделия с пълнеж и без пълнеж, сосове, продукти от преработени картофи, ястия на основата на бобови растения и зеленчуци, замразени готови пици, общи тестени изделия и продукти на прах от суроватка, аналози на месо (вегетариански алтернативи на месото), супи, супови концентрати и супи на прах, закуски на основата на царевично брашно, напитки, подобни на бира, шоколадови продукти, ядки и маслодайни семена, закуски (с изключение на чипс) и месни заготовки.

   image

   Така изглежда домашният щурец ...

    image

    ... и така стрит под формата на прах.


Названието на прибавката, което трябва да стои наред с другите съставки на хранителния продукт, е “частично обезмаслен прах от Acheta domesticus”.  До 24.1.2028 само фирмата Cricket One co. Ltd. от Виетнам има право да внася прах от щурци в ЕС. Тази компания от Виетнам отглежда домашни щурци, като се позовава на "устойчивите цели" на ООН и  вече официално има сертификат от Европейската агенция за безопасност на храните. Виетнамските имена едва ли говорят на някого нещо, но има голяма вероятност да са подставени лица и зад тях да наднича едно любимо име от компютърната област, което напира да спасява човечеството и е достатъчно влиятелно, за да осигури няколкогодишен бизнес комфорт на въпросната фирма-производител на щурци.

В публикувания документ още се казва: “Въпреки че има твърде малко публикувани данни относно алергиите и възможните анафилактични реакции, Комисията на ЕС е на мнение, че не е необходимо да се вписват специфични изисквания за етикетиране на възможните алергични реакции. Съществува обаче голяма вероятност хора с алергии към ракообразни, мекотели и акари от домашен прах също да получат алергични реакции при консумация на продукти с добавени домашни щурци. Това може да доведе и до нови алергични реакции към субстрата, с който се хранят насекомите.”

Продуктите, съдържащи прах от щурци би трябвало да са обозначени по съответния начин, но познавайки манталитета на фирмите и търговците и отрицателната нагласа на хората към консумацията на насекоми, силно се съмнявам, че в случая ще се действа коректно.

Между другото, в България вече има няколко фабрики за насекоми и дори и асоциация на производителите, която щяла да се бори с “негативните нагласи” у нас (https://www.segabg.com/node/215961 ).

Е, добър апетит!

Категория: История
Прочетен: 8218 Коментари: 0 Гласове: 13
Последна промяна: 18.01.2023 17:21
Външният вид на ангелите

От многобройните изображения на ангели в християнската култура знаем, че ангелите са красиви, възвишени, крилати фигури. В по-ранното религиозно изкуство ангелите също са били изобразявани като децаМного художници някога са имали живо душевно усешане за действителността на ангелите и детският образ е бил израз на чистотата на тяхното същество. Чрез него трябвало да се предаде качеството на истинност, на небесна чистота.  

                             image

         Филипо Липи (1406 – 1469) , “Мадоната с младенеца и два ангела”

                    image

         Анибале Карачи (1560 – 1609)“Христос с трънения венец, подкрепян от ангели”

Но как външният им вид въздейства върху нас, когато ги разглеждаме духовно?

Първо: Ангелите са свети и светостта се долавя много ясно в тяхно присъствие. Ако ги попитате какво е “святост” и защо въздействат така, те отговарят: "святост” означава от силата на Отца, Сина и Светия Дух, чрез силата на Троицата.

И още нещо: Ангелите са по-светли, по-красиви, по-възвишени, по-многообразни и по-вълнуващи в своето излъчване от всички картини и живописни изображения, които познаваме. Ако се настроим вътрешно към тях, ще ги видим като съкровени изящни същества от светлина в многобройни разновидности, с различни размери, в различни пози, характеристики и физиономии. Ангелите в никакъв случай не са еднакви. Както ние, хората, винаги можем да се възприемем като човеци в цялостната си форма, така и ангелите се показват в разпознаваема ангелска форма. Но както всяко човешко същество на земята има свой собствен, индивидуален облик, така и ангелите се проявяват в много разнообразни, диференцирани образи.

Те изглеждат така, сякаш са облечени в красиви "воали от светлина", които блестят в много фини, полупрозрачни цветове. Тези “воали” не са нещо извън съответния ангел, а представляват собствената му телесна душа, принадлежат пряко към неговото същество. Цветовете на ангелските одежди същевременно са израз на индивидуалната им задача и сфера на дейност. Ангелът на мира например винаги се появява в бяло или с много лек примес на жълто и златно. Такъв ангел не би могъл да изглежда червеникав, защото това не би съответствало на характерната му природа. Следователно оцветяването на ангелите отразява тяхната мисия и предназначение.

Някои ангели са "облечени" в един-единствен цвят. В повечето от тях обаче могат да се забележат няколко цвята, които се преливат един в друг в леки градиенти. Някои ангели имат специално сияние около главата си, подобно на златен венец, а други - не. От земните впечатления, с които сме свикнали, финото, блестящо и живо сияние на цветовете на дъгата е единственото нещо, което може да се сравни с цвета на ангелските одежди. В духовния свят обаче в един и същи цветови нюанс има много повече различия, отколкото познаваме от земния сетивен свят. Има например нюанси на бялото, които се усещат различно в своята “настройка”, въпреки че всички те изглеждат напълно бели. Ангелите, служещи на Христос, са с лъчисто бели дрехи, а ангелите на Небесната майка също са лъчисто бели, но все пак окраската им има малко по-различен ефект, по който могат да бъдат различени.
                   image
   
    
Поклонението на ангелите”, 2021, Аннаел – Анелия Павлова (annael.com)

Когато ангелите са подчинени на едни и същи области на отговорност и работят в групи, те блестят в един и същи цвят. С нетренирания си поглед ние можем да останем с впечатлението, че са объркващо сходни. Но ако съсредоточим вътрешното си внимание върху тях за по-дълго време, ще забележим, че ангелите, които формират групи, също са доста различни. В лицата и позите им винаги имат нещо индивидуално, а дрехите, макар и да показват абсолютно еднакви нюанси, все пак показват фини разлики в детайлите.

Не съществуват мъжки и женски ангели, както е при човешката раса. Има обаче ангели, които могат да изглеждат изключително силни, високи, изправени и много решителни и които по-скоро бихме определили като мъжки. Има и ангели, чието въздействие е предимно докосване, разбираща нежност и мека, обгръщаща топлина. В такъв случай бихме ги определили по-скоро като женски. Ангелите въплъщават различни аспекти на духовното чрез формата, на която съответстват. Тези характеристики представляват и основните качества на собственото им въздействие.

При ангелите също така виждаме, че вътрешността и външността им винаги са в хармония помежду си. Това е различно от нас, хората, защото ние можем да представляваме външно нещо, което е напълно различно от вътрешната ни същност. Например някой човек може да изглежда и да говори изключително дружелюбно, но в същото време да мисли нещо унизително, да изпитва отрицателни чувства и дори да извърши нещо лошо. При ангелите не е така. В тяхната същност няма противоречия и несъответствия, няма "прекъсвания". 

Следователно природата и външният вид на ангелите са едни и същи и в същото време образуват единство с тяхната мисия. Техният най-нисш елемент е етерното тяло, което обаче е по-фино изтъкано от човешкото. Астралното им тяло е тяхното действително "жизнено тяло", т.е. това, което представлява живата част на нашето етерно тяло.

Когато ги питат за външния вид и естеството им, ангелите дават следните сведения: "Ние сме изтъкани от светлина." – “Какво означава това?" 

"Вашата субстанция е изтъкана от четирите елемента, характерни за земното, от различни етерни качества и от много диференцирани качества на астралната субстанция. Ние не сме просто съставени от "етер", а предимно от светлинен етер, но смесен с други качества на етера, които съответстват на нашата природа и устройство. Душевното, което ни оживява и се представя в нашите цветове, е много по-одухотворена, по-чиста астралност от вашата, то е по-висше, по-пречистено. И това съвсем не е нашето усещане, а само жизненото ни тяло. Нашето усещане и мислене, вътрешната ни същност вече са духовни. При вас душевното е вътрешният ви живот, а за нас то е - в пречистено качество - жизнено тяло, подобно на вашето етерно тяло. Във външния вид на ангела веднага ще видите неговата “душевност”, защото тя вече е неговото жизнено тяло. И в него едновременно се изразява и неговата духовност, защото той е едно със себе си.

Вие все още не сте такива, но ще станете в хода на развитието си през преражданията. Някои духовни същества със сигурност могат да се маскират, но ако ги видите в истинския им вид, веднага ще разпознаете тяхната духовност, защото тя е еднаква с духовната им форма. При вас хората само някои аспекти от същността ви се отразяват на външния ви вид в съответните прераждания. Това, което сте научили, което сте преживели, което сте изработили, може да се види и във външния вид на човека. Но той все още може да се преструва и да се прикрива, точно както правят луциферичните същества. След няколко хилядолетия това вече няма да е възможно. Лицето ви видимо ще се превърне във външната страна на вашата вътрешност." 

Затова луциферичните ангели могат да изглеждат различно от това, което са, могат да се преструват, да приемат формата на друго същество, да ни заблуждават и мамят. Ариманичните същества също могат да притежават тези качества, но само в много ограничена степен, тъй като те не са майстори в играта със светлината.

Съвсем различно е положението с ангелите на истинската светлина. Външността им хармонично съответства на вътрешността им, те образуват пълно единство и по този начин представляват въплътена истинност като цяло. В същото време външният им вид не е толкова неизменен, колкото нашата физическа форма. Той е способен да се променя и по този начин изразява различни нива на интегрираност в съответните области на дейност.

По време на празниците на духовните събития, като например Светите нощи, ангелите се появяват в по-пищни, тържествени форми, сякаш одеждите им са по-перушинести, впечатляващи и разширени. Това възприятие винаги ме е впечатлявало и вълнувало.

"Нашият свят, царството на ангелите, е много различно устроен от вашияВие се преживявате заобиколени от външен свят, който ви изглежда като "обект". За нас това не е така, за нас всичко е субект”, макар и не наш”. – “Мога да си представя това, но за нас, хората, не е лесно да го разберем истински."

“Добре, виж: Един овчар гледа стадото си овце, кучето, ливадите, гората и планините, които го заобикалят. В същото време всяка овца вече е част от неговото същество, той е “разширен и обхваща както етерно, така и духовно цялото стадо. Кучето също е част от неговата същност, като удължената ръка на някои негови волеви импулси. И пейзажът със своите характеристики също е сякаш в него. Овчарят го приема и с етерното си същество и той се отпечатва в него по такъв начин, че формира вътрешното му същество. Можеш ли да почувстваш това?" 

"Засега да. Но как точно е при вас?" - “Подобно и все пак доста различно. Ангелът преживява себе си по същия начин в разширяването и обземането на своето поле на действие. Той има в себе си своята задача, например човеканад когото трябва да бдиЧовекът не е извън него, а в собственото му същество.

"Да, разбирам. Но защо ние ви виждаме свкаш сте до нас?" – “Защото това е вашият поглед на отделеносттаЗасега вие можете да разграничавате съществата едни от други само по този начин. Това също ще се промени с времето, когато се научите да гледате духовно. Разделянето и "поставянето до вас" ви помагат да възприемете съществуването на няколко равнини и на няколко същества." 

Друг въпрос: защо хората могат да изпитват страх от външния ви вид? Какво означават думите Не се страхувай”?

"Не се страхувай е преди всичко указание за духовно виждане. Да възприемете ангел означава, поне за вас като днешни човеци, да излезете от сигурността на вашето сетивно възприятие. За вас сетивата вкрепостта на вашата отделеност от външния свят са като мостове над рова, който я обгражда. Можете да спускате или вдигате тези мостове. Сетивните ви възприятия ви носят впечатления отвън, сякаш ездачи пренасят нещо от света извън вашата крепост до вас по спуснатите мостове. Вашето възприятие за вас самите и за света не винаги е било и няма да остане такова, но в този момент от развитието ви е така. Дори духовният свят ви изглежда в света на разделението като нещо, което съществува извън вашата крепост, като пейзаж, който се очертава в далечината. Сега вие не възприемате ангела чрез обичайните си сетива, защото ви липсват познатите мостове. Сякаш планината, която сте зърнали на хоризонта, внезапно се приближава към вас или дори внезапно се появява пред крепостта ви. Липсва ви мост, непосредствеността на преживяването ви плаши. Защото вие възприемате ангела със сърцето си, но все още не познавате"сърдечния мост" на вашата крепост. 

Това е един от аспектите. Другият аспект е духовната сила на едно същество и той е бил валиден във всички времена. Почти никой не се страхува от гнома в корена на растението. Само малцина се страхуват от собствения си ангел-хранител. Но пред един мощен ангел на Бог-Отец или пред един архангел усещаното страхопочитание е по-голямо, защото тези същества въплъщават и друга субстанциалност на духовното. Когато застанете пред някой зелен хълм, усещате нещо по-различно, отколкото когато стоите в подножието на Хималаите. Страхът тук е индикация за определено качество на благоговение пред духовното величие, което се появява. И обърни внимание на следното: Опитният алпинист може да изгуби страха си от голямата планина, но никога благоговението си пред нея. Така и вие, с нарастващия си опит, няма да загубите страхопочитанието си, но може да загубите страха си от по-висшата духовност."

За качествата на ангелите

Ангелите се характеризират с качества, които бихме нарекли най-красивите и чисти качества на същества. Нашите най-ценни стойности, нашите най-свещени принципи формират самата им същност и представляватизживявана реалност за тях. Много от представите, които си изграждаме за тях, всъщност съответстват и на тяхната същност. Добротата, благосклонността и разбирането са част от техните качества, както и предаността, търпението и безкористността. Те винаги ни зареждат със светъл позитивизъм и укрепваща увереност.

В същото време ангелите обединяват различни аспекти, които ние хората не бихме сметнали непременно за свързани. Например ние възприемаме строгостта и веселието като противоположности. Но ангелите могат да изразяват и двете. Тяхната свята, дълбока сериозност ни кара да коленичим в страхопочитание пред неизмеримостта на духовната висотаВ същото време със своята мъдра и изпълнена с надежда прозорливост те могат да ни дарят с жива и бодра радост от съществуването, която има извсяващо въздействие. Тяхната вярност е несломима, а доверието им - непоклатимо, но те никога не изразяват твърдост или неподвижност. Те са упорити и в същото време даващи свобода, те ни възпитават, без да поучават, представляват светлината, без да осъждат тъмнината. Освен това те имат и характеристики, които ние не бихме им приписали. Срещите ни с тях винаги са формиращи и окриляващи преживявания,като можем да преживеем и много изненадващи неща.

Ангелите, например, са учтиви. Всеки акт на съзнателно взаимодействие с ангел е съпътстван от поздрав и сбогуване. Ангелът ни посреща в пространството на взаимното възприятие, може да се каже, че ни приветства в него. Така или иначе, той е този, който държи и формира това пространство. Поздравът му към нас може да бъде придружен от кимване с глава или лек поклон. Пред по-висши йерархични същества ангелите се покланят дълбоко или коленичат. Тези жестове, които в нашия свят познаваме като жестове на вежливост и почит, сред тях са забележително изразени. Дори сбогуването е придружено от поздрав от страна на ангелите, а много често и от благословия, която изричат към нас.

И да, ангелите могат да се усмихват. Изобщо те са приятелски настроени, дори да са решителни и категорични. Ангелите пеят. Ангелите евритмизират. Ангелите се молят и го правят с всеотдайна любов, с всеотдайна преданост към Върховния на небесните събития. Ангелите също ни благодарят, окуражават ни и ни хвалят, стига да им дадем тази възможност. 

Разбира се, тези впечатления са имагинативни преводи на случващи се духовни събития, но те насочват към жеста на съществото, към отношението на ангелите. Този начин на общуване, характеризиращ се с искрена добронамереност, безрезервна преданост и признателност, ни напомня за по-ранните времена от нашето човешко съществуване, когато ритуалите на поздравяване и общуване все още са били много жив израз на междучовешките отношения. По онова време ние сме били много по-свързани с духовния свят, отколкото днес и човешкото поведение е отговаряло в още по-голяма степен на небесния свят.

“В днешно време вашата Земя е много изпитвана и мъчена. Водят се ожесточени борби за нейното по-нататъшно развитие. Тъмните сили се опитват да унищожат всякаква светлина в сърцата на хората и да оставят душите им да паднат в техните бездни. Борбата се води по цялата Земя, на всички нива на душите ви, на съзнанието ви, на връзката ви със Земята, на вашето единство. Те се промъкват през всички вратички и в най-отдалечените, най-скритите кътчета на вашето същество и ви подтикват към егоизъм и ограниченост, към алчност и егоизъм.

И все пак съществува и друг образ, друго ниво на реалност, който показва друг свят в развитие. Той изпитва болки като при всяко земно раждане, но в същото време е обкръжен от помагачи от светлина. Това, което трябва да се роди - Христос в човека – е свято дете на Земята и всички светли сили се радват на неговото раждане. Всяка болка е напредък, но в същото време изпитание, утеснение и опасност.”

 

Категория: История
Прочетен: 2626 Коментари: 0 Гласове: 9
Последна промяна: 13.01.2023 08:44

Публикувам части от едноименната книга на Ирис Паксино, посветена на ангелите. Ирис Паксино е родена през 1970г. в Букурещ. Семейството й се преселва първо в Гърция, после в Германия, където тя завършва психология. По същото време намира в антропософоята на Рудолф Щайнер отговори на въпросите си и пише докторат за преживяванията, близки до смъртта. В същото време усиленосе упражнява в медитация по пътя, посочен от Щайнер. Като болничен психолог започва да възприема все по-ясно пациентите си и след смъртта им. “Ангелски уроци – разговори с ангелския свят” от 2021г. е третата книга на Ирис Паксино след двете, посветени на общуването с мъртвите.

 
                image


                                                            Ирис Паксино

Всичко започна с едно малко бяло перце. Беше мокър и студен, сивкаво-бял февруарски ден. Слязох бързоот колата, взех чантата си и затръшнах вратата. Исках да купя набързо някои неща и се обърнах, за да тръгна пеша. Вятърът свиреше и премяташе във влажния въздух последните сухи листа на отминаващата зима. Атмосферата беше странно неспокойна, сякаш въздухът говореше. Спрях се за момент и наблюдавах този чуден спектакъл. И изведнъж, съвсем неочаквано, едно малко бяло перце долетя и се закачи за палтото ми, точно на нивото на сърцето. Бях напълно изумена и в същото време се чувствах така, сякаш някой нежно е докоснал сърцето ми. Постоях за миг, но студът и вятърът бяха твърде неприятни, за да продължа да следвам тези впечатления. Взех перцето, пъхнах го в джоба на палтото и забързано тръгнах по задачите си.

Два дни по-късно, в един спокоен момент, извадих отново перцето и го разгледах. Беше ярко бяло и чудно пухкаво. Държах го внимателно в ръка, затворих очи и се опитах да го почувствам със сърцето си. След няколко мига в стаята се появи бял ангел. Беше светъл и с мощна фигура, с ясно оформена топла белота. Той излъчваше достолепна яркост. Изненадана, аз се обърнах към моя ангел-хранител и го видях как реагира на това присъствие. Той доверчиво направи крачка встрани, тоест, отвори пространство, посочи новия ангел и каза: “Чуй го.” Белият ангел започна да говори:

“Ти имаш толкова много въпроси за нашия ангелски свят. Който иска да знае, има право да разбере. Ние не се крием от хората. Можете да се учите и да израствате с нас, можете да разширявате душите си и в същото време волята си чрез ангелски уроци.

Ние сме на ваша страна, за да можем заедно, ангели и хора, като братя, да изпълним този земен свят със светлина и любов и да го спасим. Това е вашият свят. Небесният Отец ви го е дарил - станете достойни за него! И ако искате да работите заедно с нас, можете да го направите. Всеки във вашето време може да започне да работи с ангелите. Трябва само да решите и тогава пътят ще ви се покаже." 

Ангелът спря за миг и след това каза в заключение: "Ако искаш да узнаеш, имаш право да учиш. Сега си тръгвам, но ще се върна. И все пак аз съм винаги с теб." Той се поклони леко и изчезна от възприятието ми. - Удивена, развълнувана и дълбоко докосната, останах, потънала в мислите си. 

От онзи момент нататък започна оживено и интензивно общуване с този и с много други ангели, които ми дадоха представа за работата си. Разбрах, че нашият свят е съпътстван от ангели много по-пряко и интензивно, отколкото си даваме сметка. Ние сме свикнали да говорим и да мислим за ангела-хранител. Освен това подозираме, че може да има и други ангели, вероятно множество. За тях научаваме от библейските истории, от легендите и приказките. Срещаме ги в църковните образи на нашата християнска култура и в множество произведения на изкуството. Разбирането ни за тях обаче остава много неясно. Ние не задаваме вътрешно въпроси, нито пък търсим среща и конкретно познание за тях. По правило си представяме висшите йерархии над царството на ангелите-хранители, без да се вглеждаме истински в ангелския свят и да вникваме по-дълбоко в неговата реалност.

Въпреки това има безброй ангели, които са свързани с нашия земен и човешки свят. Не само един ангел придружава всеки човек, а няколко, по много различни начини и с различни задачи. Освен това всички сфери на нашия живот и съществуване са пронизани от действието на ангелите. В живота на всеки човекна Земята раждането и преходите, кризите и оздравителните процеси, опасните ситуации и смъртта се съпровождат от различни ангели. Ангелите съпътстват и ръководят всички общностни събития и социални процеси.  

Ангелски сили се проявяват в природните процеси, в създаването на местностите и метеорологичните явления. Ангелите са тези, които ни отварят портите на съдбата и оформят завоите на живота ни по такъв начин, че да станат възможни съдбовните събития. Те ни вдъхновяват в мисленето, импулсират ни в чувствата и ни насърчават в действията. Те ни обгръщат с меката си светлина и с любов бдят над нас. Теподпомагат израстването и осъзнаването на човека и правят възможно духовното побратимяване на Земята

Антропософията ни дава ценни съвети по темата, защото с изключителната широта на погледа си и с несравнима конкретика Рудолф Щайнер ни е начертал подробна карта на духовните светове. Той описва всички категории духовни същества от собствената си жива опитност. Като практикуваме медитация, ние можем да следваме неговите указания. Дори и да не стигнем много далеч с възприятието си, картата, която сме начертали, започва да оживява в малките области, които завладяваме. Възможни са лични срещи с различни същества от тези светове, а първоначалните прозрения ни отварят нови полета на изживяване. 

Ние хората така или иначе сме “съставени” от множество същества, които ни най-малко не можем да наблюдаваме. Всички тези същества работят върху нас, с нас, чрез нас, на духовно, астрално и етерно ниво, чак до физическото ни тяло. Самите ангели са само един от многото видове същества. Когато се научим да се обръщаме към тях в тишината на собственото си сърце, разбираме, че те винаги са с нас. Ако сме готови да се вслушаме в тях, те ще ни говорят пряко. Те винаги ни напътстват и ни помагат в съответствие с пътя на съдбата ни. Ангелите са приятелите на нашето развитие, най-близките спътници по пътя на човешката съдба. Ние имаме толкова много, безброй светлинни помощници, за чието съществуване дори не подозираме. И те винаги са неуморно и непоколебимо на наше разположение във всеки момент от битиетони. Те действат на всички нива на небесния и земния живот, денем и нощем, по време на земното и следсмъртното ни съществуване. 

Много сърдечни въпроси, които лично ме вълнуваха, с времето се превърнаха във все по-съкровени разговори с ангелите. Позволено ми бе да разбера, че самите ангели се молят и пеят; че имат чувство за хумор и се радват на радостта на сърцата ни; че понякога ни изпращат поздрави чрез пера, които просто намираме на улицата; че самите те споделят дълбокото страдание на Земята и ни подкрепят във всички тъмнини на човешкото ни съществуване. Въпреки всичко те не ни осъждат и ни обичат с такава преданост, която трудно можем да измерим. 

Ангели, кои сте вие

В йерархията на небесните същества, която се разгръща от лоното на Троицата, ангелите съставят деветата йерархия. Деветте хора, групирани в три групи от по три, оформят духовните етапи на развитие между Божествената Троица и земния свят на човеците. Всички небесни хорове, родени от божествения принцип на Сътворението и същевременно “отделени" от действието на съответните по-висши хорове, позволяват да действат различни принципи на ставане. Те представляват различни нива на духовно съзнание, а оттам и на духовно битие.

Йерархията на ангелите е съществувала още преди сътворението на човека и е осъществявала и продължава да осъществява по-нататъшни етапи от собственото си развитие. Човечеството я следва в характерния си цикъл на узряване, в който то същевременно е проникнато и носено от всички висши йерархии. В тази изключително мъдро изтъкана космическа архитектура ангелите са най-близкият до човека вид същества. Те, както и елементарните същества, са нашите най-близки спътници и помощници. Тясно свързани с нашия свят са и починалите и неродените, но без да образуват самостоятелна йерархия. Те са човешки същества, само че в невъплътено състояние; те са като нас, но от другата страна". Така чеако разглеждаме човечеството във всичките му етапи на развитие като цяло, йерархиите, които са непосредствено до него, са ангелите на духовно-небесно ниво и елементарните същества на духовно-земно ниво.

Въпреки че деветте небесни хора имат йерархична структура, това не означава, че ангелите като девета йерархия просто служат на нивото на архангелите над тях. Ангелите са отдадени на всички йерархии и понякога имат пряка връзка с много по-висши сфери. Има например ангели на Христос”, т.е. тези, които служат директно на Христос, ангели на Небесната майка”, “ангели на Бог-Отец”,  т.е. ангели, които са пряко подчинени на определен аспект на Троицата. Със собственото си съществуване те представляват определен духовен контекст, работят изцяло в негов смисъл и са посредници между него и другите равнища на съществуване. Ако например в една молитва се обърнем към Христовото същество, тогава ангели, които служат на Христос, се появяват съвсем непосредствено около нас. Когато задаваме екзистенциални въпроси, свързани с живота и смъртта и го правим с дълбоко искрено и смирено отношение, тогава в момент на благодат пред нас може да засияе ангел на Бог-Отец. Следователно йерархиите на небесните същества не представляват някаква неподвижна линейна структура, а образуват светове на взаимно проникване, които, подобно на жива вода, текат и в хармония се обуславят взаимно. Едно същество винаги действа през друго, една реалност се отразява през друга, всяка служи на другата и те взаимно се разкриват и представят. Така е и с ангелите: те са отдадени на по-висшите йерархии, които ги ръководят, ав същото време служат и на нас, тъй като ние също сме част от тези духовни светове, които се намират в мъдро устроена взаимно зависима връзка помежду си.

Следователно същността и дейността на ангелите винаги е вложена в тяхното хармонично съзвучие с висшия духовен свят. Те действат, водени от вътрешна светлина, която е космическа по своята природа и в същото време формира тяхната същностна субстанция. Самите те образуват цели светове на безкористна, пряка отдаденост, изтъкани от духовна светлина и небесна любов. Тяхната свързаност със земния свят е част от тази космическа композиция; в същото време тя е самоналожено отдаване на нас. Съчувствието на ангелите и тяхната любов към нас са безусловни. Мъдростта, любовта и светлината са техните принципи на действие и в същото време реалните субстанции на Сътворението на цялото битие. По този начин ангелите напълно съответстват на потока на чистата, вечна реалност и ни включват като човечество към товамногообразно, прекрасно образувание, което е Сътворението.

Ако попитаме самите ангели кои са те, можем да доловим следния откъслечен отговор:

"Нашата йерархия е йерархия на светлината на мъдростта, съществата ни са пропити от любов. Нашите светове сияят във всички цветове на небесните хармонии. Любовта, светлината и мъдростта, обединени в единството на Бог-Отец, формират принципа на сътворението на този космос. Този съзидателен принцип на единство се разгръща като Светата Троица, която след това се излива в многобройни аспекти и етапи на развитие. Ние служим на всички тези небесни нива, като ви предаваме чрез себе си възвишените импулси на висшите съществаСъщо ние сме тези, които предават вашите импулси на по-висшите от нас, на космоса. Ние сме посредници, но не само това: пожертвали сме част от нашата субстанция, за да можете вие, човечеството, да постигнете това, което наричате човешко достойнство. Да, един ден то ще бъде ваше. Дотогава обаче ние ще го влагаме капка по капка, с любов, във васТака ще постигнете Христовите сили, които ще направят вашия Аз достоен за Него. Цялото ви същество ви е дарено от космоса и ние вярвамезаедно с Христос, вървящ пред нас, че един ден вие също ще се превърнете в дар: ще можете да предадетеспасената от вас Земя на небесата. По този начин ще се затвори един цикъл на битието, който вие, заедно с нас и с всички небеса, ще сте формирали наново от свободата, която сами сте постигнали. Ние сме с вас по целия дълъг път на еволюцията. Ние ви носим и благославяме и никога не преставаме да ви обичаме. Така ще бъде до края на времената.”

                             image


Картината “Ангелът на мъдростта” (2009) от Аннаел (Анелия Павлова) - българска художничка, живееща в Австралия. На сайта й 
annael.com могат да се видят още много нейни прекрасни картини на духовни същества. 

Връзката на ангелите с нас, хората, е специална, защото те позволяват на небето да присъства в нас чрез тях. Те опосредстват действията на всички йерархии по специфичен начин за всеки отделен човек, пронизват духовните ни членове, поддържат духовната ни извисеност, благодарение на която човешкото ни същество може с времето да постигне истинското си достойнство. По този начин те ни "издигат малко по-нагоре и ни дават възможност да бъдем не само земни хора, но същевременно и небесни същества.

Погледът на ангелите винаги е насочен към доброто, към бъдещия потенциал на всеки един от нас и към шансовете за развитие на всяко събитие. Те ни придружават във вечна вярност, импулсират ни и нипронизват със светлина. В същото време оставят нас, хората, напълно свободни. Според характеристиките на всички светли духовни същества ангелите никога не се намесват в свободната ни воля. Те ни служат с пълно доверие в развиващата се сила на човешката свобода - но винаги само в рамките на онези дадености, които ние самите формираме.

Разбира се, има и тъмни, както и заслепяващо ярки ангелски същества, които не зачитат нашата свобода - те са пратеници на съвсем други сили. Такива категории същества се наричат “противоборстващи”. Те оказват съпротива на течащия жизнен поток на космическите хармонии и по този начин образуват противоположен полюс на светлите светове на йерархиите, развиващи се според духовния план. Тези сили внушават на човека цели за развитие, които искат да го отклонят от централния път между небето и Земята. Те не са на разположение на човека безкористно и зачитайки свободата му, а искат да го обгърнат в измама и власт. Чрез съблазняване и привличане, чрез възвеличаване или унижение се опитват да въвлекат човека в крайностите на битието. Играта им е умело оркестрирана и тактически отлично проведена. Но ако се вгледаме по-внимателно, ще разберем, че тези същества също не работят срещу нашето развитие, а само по съвсем различен начин за тва да станем азове. Тяхната цел е да ни поставят изкусни уловки, за да ни обучават и изпитват. Те са точно тези, които показват степента на зрялост на нашата човешка същност и ни дават възможност да продължаваме да формираме съзнанието си.

Най-тясно свързани с човека тук са т. нар. двойници“сенчестите ангели”. Подобно на ангелите-хранители те постоянно ни наблюдават и действат в нас. Точно както ангелът-хранител носи нашата светлина, тези двойници носят тъмните ни страни. Но те също са част от нашето собствено израстване, те също са верни спътници в развитието ни: С препятствията, които ни поставят, с тъмните сили, които вмъкват в нас”. Те пазят собствените ни непречистени аспекти и ни ги представят чрез огледални образи и съответствия. Така светлината и сянката ни призовават да поемем отговорност за оформянето на собственото ни човешко същество и с това на цялата Земя.

Ако отново обърнем поглед към йерархиите, които се отварят, изпълнени със светлина, ще разберем, че те образуват структури, проявяващи се в многобройни течения на Духа. Чрез собствените си импулси те подпомагат процесите на съзряване на земното развитие. Тези течения се направляват от архангели, които ръководят цели училища от същества. Всеки архангел има своя школа, която работи по изграждането на нашия свят. Има архангели, които представляват божествеността на небесата, както и архангели, които представляват божествеността на Земята. Многобройните архангели на Земята имат задачата да формират нейното тяло и да го превърнат в място за въплъщение на човека. Изпълнителните органи на тези архангели са природните ангели и ангелите на местности, които на свой ред ръководят царствата наелементарните същества. Несравнимата красота на нашата планета е резултат от съвместната работа на тези същества, които разкриват божественото през тялото на Земята

Многобройни са и архангелите, които представляват небесата. От тях познаваме най-вече големите главни архангели, т.нар. планетарни архангели. Те имат различни характеристики и задачи. По този начин се допълват взаимно и като цяло са посветени на Христовото същество като център на Слънцето, като сърце на нашата планетарна система. Те също образуват училища” от същества, състоящи се от ангели и човеци, които работят в техния смисъл за развитието на Земята. Някои от тези архангелски школи имат за задачада свалят духовната светлина на Земята. Други действат за това Земята да се издигне отново в духовната светлина. Някои имат задачата да се изправят пред мрака и да се борят с него. Други се грижат за увеличаване на духовната светлина сред хората. Така че във всеки случай в дейността на тези архангелски школи има различни, доста характерни и взаимно допълващи се "жестове". Висшестоящото ръководство на архангелите се редува в по-големи времеви ритми и отпечатва върху развитието на Земята съответния жест, ориентацията на водещото същество. В същото време другите архангели продължават да работят чрез своето влияние и по този начин правят възможно общото цяло.

Всички ангели, които са под ръководството на тези архангели, действат в служба на Троицата. По много специален начин те са отдадени с любов на Христовото същество. Всички работят според съответните си области на отговорност в Неговия смисъл за християнизирането на света: 

Ние служим на Христос в реалната, активна, всепроникваща любов към света. Той е Слънцето като духовно начало. От Него, чрез Него, за Него, в служба на Него ние действаме като същества, изтъкани в бяло и златно. Всички!"

В своето собствено развитие като същества ангелите са преминали много преди нас през “човешката степен”. Те имат свои собствени опитности, развитието им е имало съвсем различни цели. Но като йерархия, която е най-близо до нас, те ни разбират, усещат болката на азовото ни развитие и ни подкрепят в него:

"Човекът и ангелът са свързани помежду си по специален начин в този земен цикъл. Никога човешкото съществуване, т.е. етапът на човешката степен, не е било толкова близо до бездната на мрака, както сега при вас. Това е цената, която трябва да платите за свободата, която ще извоювате. Небето наблюдава развитието с голямо внимание, всички йерархии знаят за значението на това събитие. Всички пожелават на човечеството да успее да преодолее това голямо препятствие. И всички ние, малки и големи, работим с вас.

Ние, ангелите, сме тези, които стоят точно над вас: заедно с вас правим всяка от тези крачки по ръба на пропастта. Ние ви държим и протягаме ръка, за да ви спасим, както един приятел хваща друг, когато той се подхлъзне в планината и може да падне. Пейзажите на вашите душевни пътища са стръмни като високи, остри скали. Вие вървите слепешката, като алпинисти в тъмна нощ и често едва успявате да избегнете дебнещите ви опасности. Ние ви защитаваме, пазим всяка ваша стъпка, насочваме очите ви към следващия лъч светлина, към следващото безопасно място. 

Вие вървите по пътя ръка за ръка с нас, ние винаги сме ваши спътници, а понякога и носители на вашето бреме. Ние светим пред вас, подготвяме ви пътя, успокояваме силите на природата и съдбата, за да можете да вървите, а дивите зверове в мрака да не успеят да ви застигнат и унищожат. Ние вярваме безрезервно във вашата вътрешна същност и знаем колко трудни, болезнени и тежки са тези пътища. Когато ние имахме човешко съзнание в нашия цикъл, препятствията ни бяха съвсем различни. Никога не сме познавали тъмнината като вас, никога не бихме могли да се самоунищожим. И все пак ние усещаме дълбоко болката ви, изпитанието все още е достатъчно близко до нас като усещане за съществуване. Толкова много ви желаем светлината, преодоляването на всичко, което ви отделя от светлото небе. И ние се изпълваме отново и отново с любов, надежда, увереност и ви ги изпращаме, за да може звездата на бъдещето да заблести за вас.

 

Категория: История
Прочетен: 3570 Коментари: 0 Гласове: 12
Последна промяна: 11.01.2023 17:00
Шести януари или Богоявление/Епифания (от старогръцки πιφάνεια) е не само ден на кръщението на Исус в река Йордан от Йоан Кръстител. Този ден е бил отбелязван още в Древния Египет, смята се и за ден на сватбата в Кана Галилейска, на която се случва чудото с превръщането на водата във вино. Шести януари се празнува и като денят, на който тримата мъдреци, магове или царе от Изтока са се поклонили на Соломоновия Исус, както е описано в евангелието на Матей. Затова шести януари е и празникът на раждането на Соломоновия Исус от царската наследствена линия (не че е роден на този ден, но това е неговият рожден празник, както 25. декември се чества като риждеството на Натановия Исус от евангелието на Лука).

За празника на тримата влъхви от Изтока (славянската дума за старогръцкото Μάγοι π νατολν “магове от Изтока”) говори Рудолф Щайнер в лекция от 30. декември 1904г., от която е съхранен частичен препис.


Спомняте си как свързах значението на коледния празник с цялостното развитие на нашите раси, т.е. културни епохи и как именно чрез него коледният празник придобива своето значение за миналото и бъдещето.

Днес бих искал да говоря за един празник, който изглежда има по-малко значение за по-новите народи, отколкото празникът на Коледа, за празника на влъхвите, който се празнува на 6. януари; за празника на маговете, които идват от Изтока и приветстват новородения Исус. Празникът Епифания ще става все по-важен, когато отново бъде разбрана неговата истинскат, действителна символика. Тук става дума за нещо важно. Това се вижда от факта, че в основата на празника на тримата влъхви от Изтока стои много разработена символика. Тази символика, както и всички мистерии, е била пазена в тайна до XV в. и дотогава за нея не са правени никакви особени намеци. От XV в. нататък обаче върху този празник на влъхвите от Изтока се хвърля известна светлина, тъй като се появяват екзотерични изображения, представящи тримата свети царе като мавър, жител на Африка, това е Каспар; след това бял мъж, европеец, това е Мелхиор; и един определено азиатски цар, който има цвета на кожата на жителите на Индия, това е Балтазар. Те принасят злато, тамян и смирна в жертва на младенеца Исус във Витлеем. 

                           image


“Тримата царе” (1379-1383) от Майстор Бертрам, част от главния олтар на църквата “Св. Петър” в Хамбург

Това са три многозначителни дара и те са в синхрон с изпълнената със значение символика на този празник. Датата шести януари хвърля известна светлина в екзотеричен план, а в езотеричен план празникът е много важен. Шести януари е същата дата, на която в Древен Египет се е празнувал т.нар. празник на Озирис, на отново намерения Озирис. Както е известно, Озирис е победен от своя противник Тифон, Изида го търси и отново го намира. Повторното намиране на Озирис, сина на Бога, се представя на празника на 6. януари. Празникът на тримата влъхви е същият празник, но вече станал християнски. Този празник се среща и сред асирийците, арменците и финикийците. Навсякъде има празник, свързан с един вид общо кръщение, при което се извършва прераждане от водата. Това вече показва връзката с новооткрития Озирис.

Какво представлява изчезналият Озирис? Изчезналият Озирис ни представя прехода, който се извършва между времената преди средата на лемурийската раса и времената след средата на лемурийската раса. Преди средата на лемурийската раса не е имало човешко същество, надарено с манас 1. Едва в средата на лемурийската раса манасът е слязъл и оплодил човеците. Във всяко отделно човешко същество се създава гроб за него, разделен сред човечеството (духа-себе) - за Озирис, представен като разчленен. Това е божеството на манаса, което е разделено и живее в човешките същества. “Гробове на Озирис” се наричат човешките тела на египетския таен език. Човек не е освободен, докато новопоявилата се любов не освободи манаса.

Какво представлява отново появяващата се любов? Това, което е станало с оплождането на манаса в средата на Лемурийската епоха, малко преди и малко след това, е нахлуването на принципа на страстта в човечеството. Преди това не е съществувал действителен принцип на страстта. Животните от предишните времена са били студенокръвни, както и самият човек по онова време все още не е бил надарен с топла кръв. Хората от Старата Лунна, а съответно и хората от третия земен еон, могат да бъдат сравнени с риби, дотолкова, че те са имали еднаква топлина с тази на заобикалящата ги среда. Принципът на любовта все още не е бил вътре в съществата, а извън тях като проявяваща се земна кама (т.е. земна страст). Кама е егоистичната любов. Първият носител на любивта, освободена от егоизъм, е Христос, който трябваше да се появи в Исус от Назарет.

А кои са маговете? Те са посветените от предишните три раси или културни епохи, посветените на човечеството до появата на Христовото същество, на освободената от егоизъм любов, на появилия се отново Озирис. Посветените били същества, надарени с манас, както са били и тримата магове. Те принасят в жертва злато, тамян и смирна. А защо се появяват в трите цвята - черен, бял и жълт? Черен като африканците, бял като европейците, жълт като индийците? Това е свързано с така наречените коренни раси. Черният е остатък от лемурийската раса, жълтият - от атлантската раса, а белият е представител на петата коренна раса, на следатлантската или на арийците. Така в тримата царе или влъхви имаме представителите на лемурийците, атлантите и арийците, които носят трите дара. 
                 image


"Поклонението на тримата влъхви”, 1355, Четвероевангелие на Иван-Александър, монах Симеон, “Британски музей”, Лондон

Европеецът носи злато, символ на мъдростта, на интелигентността, която се изразява най-добре в петата следатлантска коренна раса. Посветените от четвъртата коренна раса, атлантите, даряват нещо, което е свързано с най-важното за тях. Те имат все още непосредствена връзка с Божественото, изразяваща се в един вид внушение, един вид универсална хипноза. Това свързване с Божественото се поддържа чрез жертвоприношения. Чувството трябва да се надигне, за да може Бог да го оплоди: това намира символичен израз в тамяна, а той е общоприетият символ на жертвоприношението, което има нещо общо с интуицията.

На езотеричен език смирната е символ на умъртвяването. Какво означава умъртвяването, какво означава възкръстването, каквото имаме например при възкръсналия Озирис? Тук ще цитирам само Гьоте, който казва: "И докато не постигнеш това “Умри и бъди”, ти си само мрачен гост на тъмната Земя.” Якоб Бьоме изразява същата мисъл с думите: “Който не е умрял преди да умре, се разваля,  когато умре.”

Смирната вече е символ на убиването на нисшия живот и възкресението на висшия живот и затова се поднася от посветения от третата коренна раса. В това има дълбок смисъл. Спомнете си кой е Исус от Назарет, в него се ражда силно развит духовен ученик. На 30-ата година от живота си той отдава своя живо на слизащия Христос, на слизащия Логос. Маговете са провидели това. Голямата жертва на Исус от Назарет е, че той заменя своя Аз с Аза на втория Логос. 

Тази жертва трябва да се направи по една съвсем конкретна причина. Едва когато се появи шестата подраса, постепенно ще се подготви възможността човекът, човешкото тяло, да бъде готово от детството си да приеме нещо такова, каквото е Христовия принцип. Чак в шестата коренна раса човечеството ще бъде толкова напреднало, че няма да се налага тялото да се подготвя с години, а ще бъде способно да приеме Христовия принцип от самото начало. В четвъртата подраса на пета коренна раса тялото все още е трябвало да се подготвя 30 години. В скандинавските области се наблюдава нещо подобно, тъй като личността на Зиг е подготвена по такъв начин, че да може и да предостави тялото си на разположение на едно по-висше същество. 2 В шестата коренна раса човекът ще може да предостави тялото си на разположение на такова висше същество, както е направил Исус, основавайки християнството. Когато е било основано християнството, все още е било необходимо един напреднал духовен ученик да пожертва Аза си, да го убие, да го изпрати в астралното пространство, за да може Логосът да се всели в тялото.

Това е нещо, което се осветлява и от последните думи на кръста. Как иначе можем да разберем думите: “Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?” В тях ще откриете израз на факта, който някога се е случил: В момента, в който Христос умира, Бог е оставил тялото и тялото на Исус от Назарет изрича тези думи, тялото, което е било толкова силно развито, че е могло да изрази този факт. Така че 

тези думи отразяват едно невероятно велико събитие. И всичко това сега е представено в смирната, която е символ на жертвоприношението, на умъртвяването, на пожертването на земното, за да може висшето да заживее. - В средата на Лемурийската епоха Озирис е трябвало да намери своя гроб, манасът е трябвало да влезе в човека. Под ръководството на маговете хората трябвало да бъдат обучавани, докато принципът будхи, принципът на любовта, не заблестял в Христос Исус. Будхи е небесната любов. Нисшият исторически принцип беше облагороден от христовата любов, чрез която принципът кама се издигна в слава. Той беше пречистен в огъня на божествената любов.

При Мелхиор имаме работа с принципа на мъдростта, интелигентността, задачата на петата коренна раса, символизирана от неговия дар - златото. Това, че става дума за принципа на култовото жертвоприношение, се изразява чрез тамяна. Тази жертва е принципът на четвъртата коренна раса на атлантите. След това той ще бъде доразвит, докато християнството не изпълни задачата си в шестата коренна раса. Тя на свой ред ще има такава вяра в тайнствата, че сетивното битие ще бъде изпълнено с актове на жертвоприношение, с култови действия. Днес тайнствата са изгубили по-голямата част от значението си, чувството за тях вече не съществува. То отново ще се появи, когато се случи това, което символизира тамянът: когато се роди висшият човек. В лемурийската раса Озирис намира смъртта си, а в шестата коренна раса той ще възкръсне.

Ето как ние виждаме, че с това, което маговете провъзгласяват със своите жертвени дарове, празникът на тримата влъхви насочва към историята на третата, четвъртата, петата и шестата коренна раса.  

————----- 

Бележки

1 Манас - санскритското название на висшия човешки член дух-себе, който се формира чрез съзнателна работа върху астралното тяло. 

2 Срв. напр. казаното от Щайнер в лекцията от 21. 10.1904: “На север все още беше останало нещо от културата на Атлантида, създадена от атлантските посветени. Вотан е посветен на северните народи. Той не е никой друг освен носителят на елементите на Атлантската култура в тези земи. Навсякъде в тези древни области все още се е практикувало посвещението на друидите. Вече казах, че един от неговите основатели, може да се каже главният основател, бил наречен Зиг. И в тези северни части се случило нещо много подобно на онова, което станало по-късно в Палестина при основаването на християнството: Зиг се отказал от своето тяло и го предоставил на една по-висша индивидуалност. Затова и по-късно преобразеният Зиг бил наречен Один. Один е най-висшият посветен на северните мистерии.” 

 

 

Категория: История
Прочетен: 2421 Коментари: 0 Гласове: 9
Търсене

За този блог
Автор: anthroposophie
Категория: История
Прочетен: 823937
Постинги: 458
Коментари: 15
Гласове: 6141
Календар
«  Януари, 2023  >>
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031