От многобройните изображения на ангели в християнската култура знаем, че ангелите са красиви, възвишени, крилати фигури. В по-ранното религиозно изкуство ангелите също са били изобразявани като деца. Много художници някога са имали живо душевно усешане за действителността на ангелите и детският образ е бил израз на чистотата на тяхното същество. Чрез него трябвало да се предаде качеството на истинност, на небесна чистота.
Филипо Липи (1406 – 1469) , “Мадоната с младенеца и два ангела”
Анибале Карачи (1560 – 1609), “Христос с трънения венец, подкрепян от ангели”
Но как външният им вид въздейства върху нас, когато ги разглеждаме духовно?
Първо: Ангелите са свети и светостта се долавя много ясно в тяхно присъствие. Ако ги попитате какво е “святост” и защо въздействат така, те отговарят: "святост” означава от силата на Отца, Сина и Светия Дух, чрез силата на Троицата.
И още нещо: Ангелите са по-светли, по-красиви, по-възвишени, по-многообразни и по-вълнуващи в своето излъчване от всички картини и живописни изображения, които познаваме. Ако се настроим вътрешно към тях, ще ги видим като съкровени изящни същества от светлина в многобройни разновидности, с различни размери, в различни пози, характеристики и физиономии. Ангелите в никакъв случай не са еднакви. Както ние, хората, винаги можем да се възприемем като човеци в цялостната си форма, така и ангелите се показват в разпознаваема ангелска форма. Но както всяко човешко същество на земята има свой собствен, индивидуален облик, така и ангелите се проявяват в много разнообразни, диференцирани образи.
Те изглеждат така, сякаш са облечени в красиви "воали от светлина", които блестят в много фини, полупрозрачни цветове. Тези “воали” не са нещо извън съответния ангел, а представляват собствената му телесна душа, принадлежат пряко към неговото същество. Цветовете на ангелските одежди същевременно са израз на индивидуалната им задача и сфера на дейност. Ангелът на мира например винаги се появява в бяло или с много лек примес на жълто и златно. Такъв ангел не би могъл да изглежда червеникав, защото това не би съответствало на характерната му природа. Следователно оцветяването на ангелите отразява тяхната мисия и предназначение.
Някои ангели са "облечени" в един-единствен цвят. В повечето от тях обаче могат да се забележат няколко цвята, които се преливат един в друг в леки градиенти. Някои ангели имат специално сияние около главата си, подобно на златен венец, а други - не. От земните впечатления, с които сме свикнали, финото, блестящо и живо сияние на цветовете на дъгата е единственото нещо, което може да се сравни с цвета на ангелските одежди. В духовния свят обаче в един и същи цветови нюанс има много повече различия, отколкото познаваме от земния сетивен свят. Има например нюанси на бялото, които се усещат различно в своята “настройка”, въпреки че всички те изглеждат напълно бели. Ангелите, служещи на Христос, са с лъчисто бели дрехи, а ангелите на Небесната майка също са лъчисто бели, но все пак окраската им има малко по-различен ефект, по който могат да бъдат различени.
Поклонението на ангелите”, 2021, Аннаел – Анелия Павлова (annael.com)
Когато ангелите са подчинени на едни и същи области на отговорност и работят в групи, те блестят в един и същи цвят. С нетренирания си поглед ние можем да останем с впечатлението, че са объркващо сходни. Но ако съсредоточим вътрешното си внимание върху тях за по-дълго време, ще забележим, че ангелите, които формират групи, също са доста различни. В лицата и позите им винаги имат нещо индивидуално, а дрехите, макар и да показват абсолютно еднакви нюанси, все пак показват фини разлики в детайлите.
Не съществуват мъжки и женски ангели, както е при човешката раса. Има обаче ангели, които могат да изглеждат изключително силни, високи, изправени и много решителни и които по-скоро бихме определили като мъжки. Има и ангели, чието въздействие е предимно докосване, разбираща нежност и мека, обгръщаща топлина. В такъв случай бихме ги определили по-скоро като женски. Ангелите въплъщават различни аспекти на духовното чрез формата, на която съответстват. Тези характеристики представляват и основните качества на собственото им въздействие.
При ангелите също така виждаме, че вътрешността и външността им винаги са в хармония помежду си. Това е различно от нас, хората, защото ние можем да представляваме външно нещо, което е напълно различно от вътрешната ни същност. Например някой човек може да изглежда и да говори изключително дружелюбно, но в същото време да мисли нещо унизително, да изпитва отрицателни чувства и дори да извърши нещо лошо. При ангелите не е така. В тяхната същност няма противоречия и несъответствия, няма "прекъсвания".
Следователно природата и външният вид на ангелите са едни и същи и в същото време образуват единство с тяхната мисия. Техният най-нисш елемент е етерното тяло, което обаче е по-фино изтъкано от човешкото. Астралното им тяло е тяхното действително "жизнено тяло", т.е. това, което представлява живата част на нашето етерно тяло.
Когато ги питат за външния вид и естеството им, ангелите дават следните сведения: "Ние сме изтъкани от светлина." – “Какво означава това?"
"Вашата субстанция е изтъкана от четирите елемента, характерни за земното, от различни етерни качества и от много диференцирани качества на астралната субстанция. Ние не сме просто съставени от "етер", а предимно от светлинен етер, но смесен с други качества на етера, които съответстват на нашата природа и устройство. Душевното, което ни оживява и се представя в нашите цветове, е много по-одухотворена, по-чиста астралност от вашата, то е по-висше, по-пречистено. И това съвсем не е нашето усещане, а само жизненото ни тяло. Нашето усещане и мислене, вътрешната ни същност вече са духовни. При вас душевното е вътрешният ви живот, а за нас то е - в пречистено качество - жизнено тяло, подобно на вашето етерно тяло. Във външния вид на ангела веднага ще видите неговата “душевност”, защото тя вече е неговото жизнено тяло. И в него едновременно се изразява и неговата духовност, защото той е едно със себе си.
Вие все още не сте такива, но ще станете в хода на развитието си през преражданията. Някои духовни същества със сигурност могат да се маскират, но ако ги видите в истинския им вид, веднага ще разпознаете тяхната духовност, защото тя е еднаква с духовната им форма. При вас хората само някои аспекти от същността ви се отразяват на външния ви вид в съответните прераждания. Това, което сте научили, което сте преживели, което сте изработили, може да се види и във външния вид на човека. Но той все още може да се преструва и да се прикрива, точно както правят луциферичните същества. След няколко хилядолетия това вече няма да е възможно. Лицето ви видимо ще се превърне във външната страна на вашата вътрешност."
Затова луциферичните ангели могат да изглеждат различно от това, което са, могат да се преструват, да приемат формата на друго същество, да ни заблуждават и мамят. Ариманичните същества също могат да притежават тези качества, но само в много ограничена степен, тъй като те не са майстори в играта със светлината.
Съвсем различно е положението с ангелите на истинската светлина. Външността им хармонично съответства на вътрешността им, те образуват пълно единство и по този начин представляват въплътена истинност като цяло. В същото време външният им вид не е толкова неизменен, колкото нашата физическа форма. Той е способен да се променя и по този начин изразява различни нива на интегрираност в съответните области на дейност.
По време на празниците на духовните събития, като например Светите нощи, ангелите се появяват в по-пищни, тържествени форми, сякаш одеждите им са по-перушинести, впечатляващи и разширени. Това възприятие винаги ме е впечатлявало и вълнувало.
"Нашият свят, царството на ангелите, е много различно устроен от вашия. Вие се преживявате заобиколени от външен свят, който ви изглежда като "обект". За нас това не е така, за нас всичко е “субект”, макар и не наш”. – “Мога да си представя това, но за нас, хората, не е лесно да го разберем истински."
“Добре, виж: Един овчар гледа стадото си овце, кучето, ливадите, гората и планините, които го заобикалят. В същото време всяка овца вече е част от неговото същество, той е “разширен” и обхваща както етерно, така и духовно цялото стадо. Кучето също е част от неговата същност, като удължената ръка на някои негови волеви импулси. И пейзажът със своите характеристики също е сякаш в него. Овчарят го приема и с етерното си същество и той се отпечатва в него по такъв начин, че формира вътрешното му същество. Можеш ли да почувстваш това?"
"Засега да. Но как точно е при вас?" - “Подобно и все пак доста различно. Ангелът преживява себе си по същия начин в разширяването и обземането на своето поле на действие. Той има в себе си своята задача, например човека, над когото трябва да бди. Човекът не е извън него, а в собственото му същество."
"Да, разбирам. Но защо ние ви виждаме свкаш сте до нас?" – “Защото това е вашият поглед на отделеността. Засега вие можете да разграничавате съществата едни от други само по този начин. Това също ще се промени с времето, когато се научите да гледате духовно. Разделянето и "поставянето до вас" ви помагат да възприемете съществуването на няколко равнини и на няколко същества."
“Друг въпрос: защо хората могат да изпитват страх от външния ви вид? Какво означават думите “Не се страхувай”?
"Не се страхувай” е преди всичко указание за духовно виждане. Да възприемете ангел означава, поне за вас като днешни човеци, да излезете от сигурността на вашето сетивно възприятие. За вас сетивата вкрепостта на вашата отделеност от външния свят са като мостове над рова, който я обгражда. Можете да спускате или вдигате тези мостове. Сетивните ви възприятия ви носят впечатления отвън, сякаш ездачи пренасят нещо от света извън вашата крепост до вас по спуснатите мостове. Вашето възприятие за вас самите и за света не винаги е било и няма да остане такова, но в този момент от развитието ви е така. Дори духовният свят ви изглежда в света на разделението като нещо, което съществува извън вашата крепост, като пейзаж, който се очертава в далечината. Сега вие не възприемате ангела чрез обичайните си сетива, защото ви липсват познатите мостове. Сякаш планината, която сте зърнали на хоризонта, внезапно се приближава към вас или дори внезапно се появява пред крепостта ви. Липсва ви мост, непосредствеността на преживяването ви плаши. Защото вие възприемате ангела със сърцето си, но все още не познавате"сърдечния мост" на вашата крепост.
Това е един от аспектите. Другият аспект е духовната сила на едно същество и той е бил валиден във всички времена. Почти никой не се страхува от гнома в корена на растението. Само малцина се страхуват от собствения си ангел-хранител. Но пред един мощен ангел на Бог-Отец или пред един архангел усещаното страхопочитание е по-голямо, защото тези същества въплъщават и друга субстанциалност на духовното. Когато застанете пред някой зелен хълм, усещате нещо по-различно, отколкото когато стоите в подножието на Хималаите. Страхът тук е индикация за определено качество на благоговение пред духовното величие, което се появява. И обърни внимание на следното: Опитният алпинист може да изгуби страха си от голямата планина, но никога благоговението си пред нея. Така и вие, с нарастващия си опит, няма да загубите страхопочитанието си, но може да загубите страха си от по-висшата духовност."
За качествата на ангелите
Ангелите се характеризират с качества, които бихме нарекли най-красивите и чисти качества на същества. Нашите най-ценни стойности, нашите най-свещени принципи формират самата им същност и представляватизживявана реалност за тях. Много от представите, които си изграждаме за тях, всъщност съответстват и на тяхната същност. Добротата, благосклонността и разбирането са част от техните качества, както и предаността, търпението и безкористността. Те винаги ни зареждат със светъл позитивизъм и укрепваща увереност.
В същото време ангелите обединяват различни аспекти, които ние хората не бихме сметнали непременно за свързани. Например ние възприемаме строгостта и веселието като противоположности. Но ангелите могат да изразяват и двете. Тяхната свята, дълбока сериозност ни кара да коленичим в страхопочитание пред неизмеримостта на духовната висота. В същото време със своята мъдра и изпълнена с надежда прозорливост те могат да ни дарят с жива и бодра радост от съществуването, която има извсяващо въздействие. Тяхната вярност е несломима, а доверието им - непоклатимо, но те никога не изразяват твърдост или неподвижност. Те са упорити и в същото време даващи свобода, те ни възпитават, без да поучават, представляват светлината, без да осъждат тъмнината. Освен това те имат и характеристики, които ние не бихме им приписали. Срещите ни с тях винаги са формиращи и окриляващи преживявания,като можем да преживеем и много изненадващи неща.
Ангелите, например, са учтиви. Всеки акт на съзнателно взаимодействие с ангел е съпътстван от поздрав и сбогуване. Ангелът ни посреща в пространството на взаимното възприятие, може да се каже, че ни приветства в него. Така или иначе, той е този, който държи и формира това пространство. Поздравът му към нас може да бъде придружен от кимване с глава или лек поклон. Пред по-висши йерархични същества ангелите се покланят дълбоко или коленичат. Тези жестове, които в нашия свят познаваме като жестове на вежливост и почит, сред тях са забележително изразени. Дори сбогуването е придружено от поздрав от страна на ангелите, а много често и от благословия, която изричат към нас.
И да, ангелите могат да се усмихват. Изобщо те са приятелски настроени, дори да са решителни и категорични. Ангелите пеят. Ангелите евритмизират. Ангелите се молят и го правят с всеотдайна любов, с всеотдайна преданост към Върховния на небесните събития. Ангелите също ни благодарят, окуражават ни и ни хвалят, стига да им дадем тази възможност.
Разбира се, тези впечатления са имагинативни преводи на случващи се духовни събития, но те насочват към жеста на съществото, към отношението на ангелите. Този начин на общуване, характеризиращ се с искрена добронамереност, безрезервна преданост и признателност, ни напомня за по-ранните времена от нашето човешко съществуване, когато ритуалите на поздравяване и общуване все още са били много жив израз на междучовешките отношения. По онова време ние сме били много по-свързани с духовния свят, отколкото днес и човешкото поведение е отговаряло в още по-голяма степен на небесния свят.
“В днешно време вашата Земя е много изпитвана и мъчена. Водят се ожесточени борби за нейното по-нататъшно развитие. Тъмните сили се опитват да унищожат всякаква светлина в сърцата на хората и да оставят душите им да паднат в техните бездни. Борбата се води по цялата Земя, на всички нива на душите ви, на съзнанието ви, на връзката ви със Земята, на вашето единство. Те се промъкват през всички вратички и в най-отдалечените, най-скритите кътчета на вашето същество и ви подтикват към егоизъм и ограниченост, към алчност и егоизъм.
И все пак съществува и друг образ, друго ниво на реалност, който показва друг свят в развитие. Той изпитва болки като при всяко земно раждане, но в същото време е обкръжен от помагачи от светлина. Това, което трябва да се роди - Христос в човека – е свято дете на Земята и всички светли сили се радват на неговото раждане. Всяка болка е напредък, но в същото време изпитание, утеснение и опасност.”
