Сега, дали бившият вече президент е бил напълно съзнателен какво му се случва, е отделен въпрос, като знаем как цялото му президентство мина в полусън и дълги ваканции. 

Коя е ложата, която му оказа тази чест? Официалното й име е “Великата ложа на Принс Хол на свободните и приети масони на щата Южна Каролина“, т.е. това е негърска ложа, наречена по името на своя създател.

                                     Масони от ложата Принс Хол

Бащата-основател на афро-американското масонство е освободеният роб от Бостън Принс Хол - сарач, ханджия и търговски пътник. На 6 март 1775 г., седмици преди първите битки на Американската война за независимост, Принс Хол и четиринадесет други освободени роби са посветени в британска военна ложа в Бостън, ставайки първите чернокожи масони в Америка. Известно време по-късно Хол и братята му получават официално разрешение да създадат своя собствена ложа: ражда се "Африканска ложа №1".

Принс Хол (прибл. 1735 - 2807), както е изобразен на картините, окачени във всички ложи Принс Хол в САЩ

Не е ясно защо Хол и братята му са решили да започнат масонската си практика под егидата на британците. По онова време Бостън е бил град под обсада, неговите 17 000 жители хранели и издържали 3500 британски войници. Има подозрения, че британците са искали да ухажват чернокожото население, за да си осигурят подкрепата му в предстоящата борба за власт в американските колонии. По онова време масонските ложи в Америка са приемали само бели членове. С подкрепата на Албърт Пайк, който е бил адвокат на индианци, в ложите постепенно започнали да приемат индианци, но не и чернокожи. Затова Принс Хол учредява своя ложа, която дълги години е смятана за нелегитимна. През целия си живот той води кампании срещу несправедливостите, които афро-американците понасят. Той и други чернокожи масони представят петиция до събранието на Масачузетс през януари 1787 г., призовавайки за края на робството. Някои от кампаниите на Принс Хол завършват с триумф, но за съжаление не може да се каже същото за борбата му за признание в рамките на масонството. Белите масони не искат да позволят на афро-американците да стават членове на съществуващи ложи, нито им позволяват да основават свои собствени ложи. Затова - и по ирония на съдбата - Принс Хол е принуден да се обърне към бившата колониална сила Британия с надеждата да бъде легитимиран като масон. През 1787 г. Великата ложа в Лондон признава “Африканска ложа № 1” като своя местна група и й дава новото име “Африканска ложа № 459” като знак, че оттогава нататък тя е на същото ниво като останалите 458 ложи под юрисдикцията на Лондон. (сведенията са според книгата "Масоните" на Джон Дики)

На тържеството за удостояването на Байдън шефът на ложата в Южна Каролина заяви: “Аз, 27-ият най-почитаем Велик майстор, Виктор Мейджър, от името на членовете на Най-почитаемата Велика ложа на свободните и приети зидари на Принс Хол на щата Южна Каролина, с настоящото предоставям членство на президента Джоузеф Р. Байдън младши като признание за изключителните му заслуги към Съединените американски щати.   

Байдън редовно се рекламираше като “първият католически президент след Джон Ф. Кенеди" и обещаваше, че ще остави "наследство, оформено от неговата вяра". И когато напуснел Овалния кабинет през януари - такива бяха обещанията - това щяло да отбележи не само края на една 50-годишна политическа кариера, но и напускането на един католически главнокомандващ, който винаги носи броеница в джоба си, изпъстря речите си с религиозни цитати и организира публичния си график така, че да присъства на литургията в неделя и в празничните дни.

                  Байдън на излизане от църковна служба през 2022 г.


                      

         Йезуитският папа Франциск с подопечния си католик и бъдещ масон Байдън

Явно обаче много американски католици не са хващали вяра на толкова президентска вяра, защото архиепископът на Вашингтон го е наричал публично по националната телевизия “католик от кафенето", а някои прелати напълно са му отказвали причастие. И е имало защо. - Докато беше на поста прездент, Байдън прокара редица въпроси, които противоречат на ученията на католическата вяра, като абортите, смяната на пола, въобще цялата ЛГБТ- и трансджендърска лудост. Тези неща определено са част от дневния ред на тайните общества, но не и на традиционните вероизповедания. 

Затова е интересно каква ще е реакцията на католическата църква към новоизлюпения масон Байдън. Защото тя твърдо забранява на своите вярващи да се присъединяват към масоните. През 1739г. в булата “In Eminenti“ папа Климент XII обявява членството в масонска ложа за толкова опасно, че налага автоматично отлъчване на всеки католик, който се присъедини към масоните. А и според текста от 1981 г. от Конгрегацията за доктрината на вярата “настоящата канонична дисциплина остава в пълна сила и не е променяна по никакъв начин, следователно нито отлъчването от църквата, нито другите предвидени наказания са отменени.” 

Цирк "Балкански" в американски вариант.

Както посочих преди време, важен период в развитието на човечеството като цяло, особено на нашето цивилизовано западно човечество, е този от VII до VIII век преди Мистерията на Голгота. Тогава е настъпила значителна промяна в човешките души, особено в човечеството на западната цивилизация. Знаем, че по онова време третата следатлантска културна епоха се трансформира в четвърта. Преди VII или VIII век човешките души са имали предимно качествата на сетивна душа. В този период те придобиват качествата на разсъдъчна душа. След това отново настъпва важна промяна във времето през 15-тото следхристиянско столетие, тоест, не толкова далеч от нас - тогава човешката душа придобива качествата на съзнателна душа. Сега видът на душевността, който човекът получава, променя и начина на съноподобния поглед назад към предното въплъщение. Представете си един човек, например, от началото на гръцко-латинската културна епоха, т.е. от III или IV век пр.н.е. Ако е достигнал нормален етап на развитие на Запад или в съседна на него област, той е живял с качеството на разсъдъчната душа или душата на характера. Но това, което в него е бил сън за предишните земни животи, се е насочвало обратно към тези предишни земни животи, където душата е имала качествата на сетивна душа. Обаче в хода на четвъртата следатлантска културна епоха способността за непосредствено възприемане на повтарящите се земни животи постепенно изчезва. Много хора обаче са я имали; и тези, които са я имали, са гледали назад по такъв начин, че, ако мога да се изразя така, са виждали себе си като притежател на сетивна душа. Сравнително голяма е била разликата между това как хората са изглеждали за себе си в тогавашното време, и това, което е заставало пред душите им, когато сънят им ставал осезаем за тях: Такъв си бил ти в предишния си земен живот. - В това отношение мнозина в тогавашната си инкарнация са били твърде различни от това, което виждали като предишна своя инкарнация. Тъй като в тогавашната си инкарнация те са се чувствали като разсъдъчна душа или душа на характера, те имали усещането: Ти си бил сетивна душа в предната инкарнация. - Какво означава да имаш чувството, че си бил сетивна душа в предната инкарнация? Хората днес вече почти нямат и не могат да имат истинското усещане да бъдат сетивни души, за което тези от първите векове на четвъртия следатлантски период все още са си спомняли доста ярко. Хората в Древния Египет и Халдея от третата следатлантска културна епоха са се чувствали като сетивни души. Да се чувстваш като сетивна душа означава да не знаеш почти нищо за факта, че си мислещ човек; изобщо да не се интересуваш от това да имаш мисли, а по-скоро да имаш постоянното, живо усещане, че си във връзка с външния свят, но с външния свят, който е пропит от духа. - Изключително трудно е да се опише това съзнание, че човек е сетивна душа, защото то е толкова живо откъм сетивност, че човек всъщност постоянно усеща, че е останал като сянка на местата в пространството, през които е минал. Например, ако сте седяли на стол - в днешния смисъл на думата -, а после за известно време сте си тръгнали, получавате усещането, че седите там дълго време. - Усещането за връзка с външните неща е било много ярко. Преди всичко човекът е имал постоянно пред себе си напълно ясен, конкретен поглед върху своя пространствен образ; Освен това постоянно е имал пред себе си усещането за пространствения си образ. Тъй като това усещане за пространството е било толкова силно, учението за прераждането, което било съзнателно представяно по онова време, също било толкова интензивно; защото когато хората поглеждали назад, когато осъзнавали това сънуване на предишния си земен живот, те имали жива картина на своя пространствен човек. Те буквално се виждали такива, каквито са били в различни ситуации.

Това живо виждане на самия себе си се е загубило в хода на четвъртата следатлантска културна епоха. В резултат хората вече не били в състояние да съберат мощна сила, за да обхванат това, което присъства в тях като съноподобен спомен от предишния им земен живот, особено защото тези, които се прераждали по-късно, в този сън, с който си спомняли предишните земни животи, не си спомняли за сетивната душа, която виждала толкова ярко, а по-скоро за разсъдъчната душа или душата на характера, която така или иначе не е много предметна, която е нещо размито, нещо вътрешно. По този начин човекът не може да го разбере. И така съзнанието за предишните земни животи постепенно напълно угаснало. Но в хода на петата следатлантска културна епоха това съзнание за повтарящи се земни животи ще се появи отново по много специфичен начин. И всъщност който не прозре такива истини, каквито сега поставяме пред душите си, няма да разбере еволюцията на човечеството.

Това, което се случва в човечеството, се случва по различни начини в различните области на нашата Земя. Често съм посочвал, че в бъдеще трябва да се очаква отново даден момент, а той ще се покаже като особено значим през третото хилядолетие, когато никой няма да остане без определен ретроспективен поглед назад към предните си земни животи, и особено без ясното съзнание, че може да има бъдещи земни животи. Но именно това съзнание ще се появи по различни начини в различните области на Земята и е изключително важно да разберем това.

Нека да разгледаме големите области, в които това ще се появи по различни начини: източните области, започващи ясно в Източна Европа и простиращи се до Азия, т.е. територията на Ориента; а след това да разгледаме по-специално територията на европейския Запад и Америка. В двете области тази бъдеща способност да се насочва вниманието към многократните земни животи се подготвя по различни начини. На Запад това вече се знае съвсем точно в посветените кръгове, а същественото на Запада се състои именно в това, че там разчитат на окултните способности и възнамеряват да си служат с тях и във външния живот. Който не вземе това под внимание, твърде зле разбира развитието на Запада и цялото влияние на Запада върху историята на човечеството. Именно най-важните неща, които се случват на Запад, които произлизат от англо-американската раса, се случват под влиянието на едно по-тайно, по-вътрешно познание за случващото се с човечеството като такова. 

Когато човек разказва за какво става въпрос тук, всъщност неминуемо говори парадоксално, защото трябва да опише неща, за които умният човек - да, той винаги е интелигентен и умен! - ще запита: А защо посветените не знаят това? - Но спомнете си само, че трябваше да Ви разкажа за Луцифер и Ариман всякакви неща, които те правят и чувстват, а особено това, което са направили, а човекът идва и си мисли, че е щял да бъде по-умен от Луцифер и Ариман и е нямало да изостане като тях и т. н. Просто трябва наистина да разгледате това по правилния начин. Те могат да вършат някои неща, точно защото в известен смисъл са по-умни от човека.

Особено на Запад от определени тайнствени подоснови се появява тенденцията за борба срещу повторните животи на Земята. Борбата срещу повтарящите се земни животи на бъдещето се утвърждава в някои високопосветени кръгове на англо-американската раса. 1 Това е парадоксалното, което трябва да се каже. По определен начин дадени духовни центрове на Запад искат да постигнат постепенно прекратяване на тези повтарящи се земни животи - т.е. редовния живот между раждането и смъртта, след това отново между смъртта и следващото раждане и после пак между раждането и смъртта. 2 В крайна сметка те искат да постигнат едно съвсем различно устройство на човешкия живот и има средства, чрез които такова различно устройство може да бъде постигнато. Това, което искат, е следното: С определено обучение на човешката душа, като й придават едни или други сили, те искат да я поставят в такова състояние, че след смъртта тя да се чувства все по-свързана със земните условия, със земните сили, да придобие определена силна склонност към земните сили - естествено към духовните земни сили - и след смъртта да напуска колкото е възможно по-малко земните области, да остава много близо до земните области, като по този начин запазва определено влияние върху тях след смъртта и като остава близо до земните области, като продължава да живее, така да се каже, като мъртва душа със земните области, душата да бъде освободена и от необходимостта отново да влезе във физическо тяло. Англо-американската раса се стреми към един странен идеал: да не се завръща повече в земни тела, но да оказва все по-голямо влияние върху Земята чрез душите, да става все по-земна с душите. - Следователно по този начин тя се стреми към един идеал - да направи подобни живота тук, на Земята, и живота след смъртта. Това се постига - засега само при онези, които са обучени в тази посока, но все по-често такова обучение ще става обичайно - със събуждането на много по-голямо, по-силно земно чувство у човека, отколкото е нормално.

 Книга за деца от ЛГБТ- автор, написана в духа на популярното движение “Само веднъж се живее”

Ако по време на Лемурийската и Атлантската епоха върху човека не беше упражнено известно луциферично и ариманично влияние, днес душата на човека щеше да се чувства по-малко свързана с физическото тяло, отколкото вече се чувства. Това щеше да се изрази по такъв начин, че да има голям брой хора - повечето хора щяха да са такива - които да смятат тялото си за принадлежащо на Земята, които да чувстват, че живеят в тялото си по начина, по който днес ние чувстваме, че стъпваме по твърдата земя. - Поради луциферичното влияние днес ние смятаме тялото си за много близко до нас, но не чувстваме така Земята. За Земята казваме, че е извън нас, обаче тялото си смятаме за близко до нас. От определена по-висша духовна гледна точка ние сме точно толкова извън тялото си, дори когато сме будни, колкото и извън Земята. В известен смисъл ние се явяваме само с душата си в мозъка си; поради това той е зестрата на нашето мислене. Днес заради луциферичното и ариманичното влияние това не е известно. Ако него го нямаше, то като души ние щяхме да се чувстваме много по-чужди на тялото си; щяхме да го смятаме за земен хълм, макар и подвижен, на който се опираме, както иначе се опираме на пясъчни хълмове. 

Това е, което някои кръгове на англо-американизма превръщат в практическа мъдрост. Те обучават именно онези способности за чувстване в човешкото тяло, които подсилват още повече това, което току-що казах, т.е. обвързаността на човека с тялото, като към това трябва да се добавят сили, които не само са в тялото, но и свързват тялото със Земята. Чрез специални упражнения хората от тази англо-американска раса трябва постепенно да придобият силното усещане, че тялото им принадлежи на Земята. Те трябва не само да чувстват: Аз съм моята ръка, аз съм моят крак - но също така: Аз съм и гравитацията, която преминава през краката ми; аз съм и тежестта, която тежи на дланта ми, на ръката ми. - Между човешкото тяло и земните елементи трябва да бъде възпитано силно физическо чувство на родство. Това силно чувство на родство с физическото тяло и земните условия днес е особено силно представено при някои видове маймуни. Те го притежават, то всъщност е техният душевен живот. При тях то може да бъде изследвано и от физиологическа и зоологическа гледна точка. Това, което присъства там, може постепенно да бъде включено в система за обучение на човечеството; трябва само в системата на физическото възпитание да се вкарва все повече и повече грубото родство на човека с природата. 

По този начин - с това аз не искам да изразя нито възмущение, нито кой знае каква критика, а само да изложа фактите - може да бъде прилаган един вид практически дарвинизъм, като все повече се засилва родството на човека със Земята.

В известен смисъл човекът може да бъде превърнат в маймуна. Това е практическата противоположност. Тя във висша степен се култивира привидно инстинктивно, но все пак добре направлявано, в специфичната форма на спортната дейност и др. под. Именно такова култивиране обаче свързва душата със Земята, като я излива във физическите чувства на родство със земното и така постига това, което току-що описах като духовен идеал. По този начин се преодолява постоянното редуване на духовен и физически живот и постепенно се осъществява идеалът в бъдещите периоди от развитието на Земята хората да живеят като някакви призраци, да обитават Земята като призраци.  

В това отношение е извънредно интересно, че този идеал може да се култивира предимно само в мъжкото население и затова въпреки всички външни политически усилия - които сякаш целят обратното, но в действителност често в по-дълбока връзка с това, което искат външно политически, вътрешно целят нещо съвсем различно - в англо-американската култура ще се появи все по-голям контраст между мъжкото и женското начало. Това, което е англо-американският духовен живот, ще стига до потомците основно чрез женското начало, докато това, което ще живее в мъжките тела, ще се стреми към такива идеали, каквито описах. То ще даде и бъдещата конфигурация на англо-американската раса. 

Ако погледнем на Изток, там имаме съвсем различна картина. А и да гледа на Изток подхожда много добре на съвременните хора от Централна Европа; Защото това, което ще се развие в Изтока на Европа, сега е напълно маскирано, всъщност напълно потиснато. Това, което понастоящем се е установило, разбира се, е обратното на онова, което трябва да се развие от Европейския Изток. Защото това, което се е установило в т. нар. Велика Русия, например, е борбата срещу всички духовни основи на човечеството, докато някои духовни основи на човечеството трябва да се развият точно на Изток. А нашето време е твърде малко склонно наистина да си отвори очите и да остави ума да бди по отношение на случващото се. Хората спят и оставят всичко да мине покрай тях, въпреки че особено днес би било необходимо да си съставим мнение за това, което се случва в нашата съвременност. Хора като Ленин и Троцки трябва да бъдат преценени от нашите съвременници, трябва да бъдат преценени по такъв начин, че те да могат да видят в тях най-големите, най-интензивни врагове на истинското духовно развитие на човечеството, каквито не е имало и по времето на описвания винаги като толкова отвратителен римски цезаризъм, нито пък по времето на скандалните ренесансови герои. На фона на историческите събития във връзка с борбата срещу духовността Борджиите например са истински сирачета в сравнение с това, което се крие в личности като Ленин и Троцки. Това са неща, които определено убягват на днешните хора, но е необходимо понякога да проявяваме внимание към такива неща. Защото към едно нещо всъщност трябва да насочим душите днес. Тези четири години трябваше да научат хората, че старата легенда за историята, която се е оформила в толкова много изрази, не бива да продължава. Все някога трябва да се наложи мнението, че в сравнение със събитията от настоящето, онези характеристики, които са получили римският цезаризъм или ренесансовата история, оттук нататък трябва да се наричат „истории за пансинонерки“; И ако някой иска да си остане при историите за пансионерки, не е нужно да се коригира от това, което ако е буден, може да научи днес, за да формира мнение за най-близкото минало.

Така че, ако искате да видите какво се готви на Изток, тогава, разбира се, трябва да вземете под внимание, че то всъщност се крие от спящото човечество, крие се много повече, отколкото беше преди не много време, когато Изтокът се оценяваше по-скоро по неговите духовни творци, при които все пак могат да се намерят някои много правилни неща, които могат да бъдат наречени подходи към истинското разбиране на европейския Изток. Този европейски Изток постепенно - макар и не в много близко бъдеще - ще създаде хора, които също ще развият поглед върху повтарящите се земни животи, но по различен начин от този, който описах за Запада. На Запад това, което ще се прояви, е един вид борба срещу повтарящите се земни животи; на Изток това ще бъде приемане, признаване на истината за повтарящите се животи на Земята. В този Изток ще има копнеж да се възпитат човешките души по такъв начин, че да осъзнаят какво живее в тях не само между раждането и смъртта, но и от един земен живот до следващия. Във възпитанието ще бъдат посочвани някои неща, които тъкмо хората на Изтока ще преживяват по особено силен начин. На децата ще се посочва, че в човека има нещо, което може да се почувства, да се усети, и което не се изчерпва с живота на тялото. Следното ще бъде обяснявани на младия човек, когато го възпитават по-възрастните. Те ще му кажат: Почувствай себе си, какво усещаш в душата си? - Като формулират този въпрос по най-различни начини, човекът ще стигне до следното: чувствам, че има нещо; нещо е влязло в тялото ми, то вече е било на Земята преди, преминало е през смъртта и ще се върне по-късно; но това е съвсем смътно чувство. - Опитай се още да разбереш: Как това смътно чувство се свързва с другия ти душевен живот? - така ще продължават опитите да се възпита младия човек. 

И при различните формулировки на въпроса - тогава ще бъде намерена правилната - той ще разбере и ще каже: Това, което чувствам тук, което ще живее все отново и отново, е нещо, което разрушава мисленето ми; което не иска да ми позволи да мисля, което иска да убие мислите ми. - И това ще бъде едно много важно чувство, което ще се появи и ще се култивира, но ще се култивира като нещо естествено сред хората от Изтока. Те ще получат усещането, че в тях има нещо, което преминава от един живот в друг, но тъй като са земни хора, то ги лишава от способността им да мислят, вцепенява я, прави я празна за тях, убива я: Аз не мога да мисля правилно, мисленето ми се притъпява, когато почувствам по-дълбоките неща в мен като човек; Тази по-дълбока част от личността ми погребва мисленето ми; усещам нещо в себе си, което е моята вечна същност, но го усещам почти като вътрешен убиец на мислите ми.

Ето какво усещане ще бъде това. Сред многото изключително интересни от психологическа гледна точка неща, които светът ще научи от Изтока, ще бъде и това. И струва ми се, че тези, които са разглеждали Изтока само от гледна точка на неговото изкуство и литература, ще открият, че всъщност вече се появяват първите признаци за такива неща. Не сме далеч от такова предизвестяване в произведенията на Достоевски, където хората се стремят към най-доброто, към най-прекрасното; но когато го разберат, чувстват нещо подобно на вътрешен убиец, вътрешен гробокопач на своите мисли. Това е така, защото съзнателната душа трябва да се изживее там в много специална форма, а от всички членове на човешкия душевен живот, както вече обясних, тя е най-свързана със Земята. И като се приближаваме към бъдещето и душата чувства способността да усеща повтарящите се земни животи, тя няма да чувства по начина, по който хората са чувствали в предхристиянските времена, например в древна Гърция, където са виждали сетивната душа в цялата й жизненост. Не, тогава постепенно и разсъдъчната душа или душата на характера ще се усеща като нещо, което е останало далеч назад и което веднага убива мислите. 

И тогава възпитанието ще продължи. Тези души ще се чувстват като вътрешен гроб на собственото си същество, но гроб, който прави място за разкриването на духовния свят и това ще бъде следващото чувство, което сега искам да характеризирам по следния начин. Душите ще си кажат: Вярно е, че когато наистина почувствам своята вечна същност, която преминава от един живот в друг, тя сякаш убива усилието ми да мисля; мисленето ми е оставено настрана, но над гроба на собствените ми мисли се влива и се разпространява божественото мислене. 

Духът-себе идва; съзнателната душа влиза в гроба и се появява духът-себе. - Аз вече не описвам просто схематично: има съзнателна душа, след това идва духът-себе -, а бих искал да Ви запозная с човешката душа, с това, което ще се случи, когато Азът постепенно усети прехода от съзнателната душа към духа-себе. Искам да покажа как той изгрява на Изток и как ще се почувства там: Някога вечното е станало на Земята такова - което тук е в упадък от гръцко-латинската епоха насам -, че обикновеното мислене, което извира само от човека, бива смущавано от вечното в човека; човек се изпразва, но не се изпразва напразно: постепенно в празнотата нахлува новото духовно откровение, и то най-напред във формата, която се разпростира в човешката душа като дух-себе.

Такива неща се случват не без значителен вътрешен душевен драматизъм, без душевен трагизъм. Именно на Изток безброй хора ще преживеят дълбока вътрешна душевна трагедия, дълбоко вътрешно страдание, в което ще почувстват: моят вътрешен човек убива мислите ми. - И известна умора, известно затъмнение ще налегне хората, защото точно това, което те възприемат като идеал за търсене на човека, при първата крачка не им носи освобождение, а по-скоро нещо като затъмнение, умъртвяване, вътрешно изтощение.

Да могат да се видят обективно тези условия, да се видят по такъв начин, че човек да ги разбере, да се ориентира в тях - това всъщност е задачата на централноевропейското човечество. То ще изпълни задачата си само ако наистина има поглед към тези обстоятелства. За тази цел обаче централноевропейското човечество трябва отново да си спомни това, което в моята книга „За загадката на човека” аз нарекох забравения поток на мисловния живот, на духовния живот. Много, много важно е това, което днес до голяма степен е забравено, което някога е съществувало като сила на духовното разбиране по отношение на целия свят, да се разбере отново именно в Централна Европа.

Кой днес знае какво грандиозно разбиране за цялата човешка култура са донесли такива личности като например Фридрих Шлегел? Кой днес знае какви дълбоки смислени прозрения за развитието на човечеството са имали духове като Шелинг, Хегел, Фихте? Много се говори за Фихте, особено днес. Излишно е да казвам, че тези, които говорят най-много за такива духове, разбират най-малко от тях. И онова оживяване на разбирането, което би било възможно, ако човек се проникне от духа на Гьоте в истинския, автентичния смисъл на думата! Но за него е необходимо много. Дори не е толкова важно да споменаваме, че днес трябва да се върнем към духа на Гьоте, но е важно да споменем, че светът би ни оценил погрешно, ако се създаде впечатлението, че ние вече нямаме нищо от духа на Гьоте. Например родството между нашата сграда в Дорнах и духа на Гьоте – не мисля, че много хора разбират нещо за неги. И все пак това не би било маловажно.

За това, което се опитах да Ви предам от духовнонаучното наблюдение като характеристика на Запада и Изтока, всъщност говорят както духовете на Запада, така и тези на Изтока. Просто трябва да ги разберем правилно. Само трябва да се тълкува по правилния начин това, което днес се появява дори от политическите речи на Запада и човек трябва да може да възприема определени инстинкти, които възникват, в правилната връзка с душевното развитие на човека. Инстинктът за завоевание на Земята, който преобладава в англо-американизма, е вътрешно свързан с идеала да искаш да станеш земен призрак в бъдеще. И отново това, което се предизвестява на Изток, пронизва изцяло странната лекция, която Рабиндранат Тагор изнесе за „Духа на Япония“ 3 и която вече може да се намери и тук във всяка книжарница. Разбира се, в нея не се споменават нещата, които казвам сега, но те пронизват всички усещания на това, което един такъв дух на Изтока, но на по-отдалечения Изток - по-показателно е това, което се предизвестява в по-далечния Изток - споделя за това, което в момента се развива в европейския Изток. Но би било необходимо да се опознае, както на Запад, така и на Изток, по цялата земя, това, което се съдържа в централноевропейската духовна субстанция.  

Преводачески бележки

1 Срв. напр. този пост за възгледите на Рей Кърцуайл за удължаването на физическия живот:https://anthroposophie.blog.bg/history/2019/02/25/vsichki-obichat-reimynd-za-pionera-na-transhumanizma-reimynd.1647095

Ако човек запазва своето непроменящо се тяло за неестествено дълъг период от време, той не би имал възможност да интегрира духовния си напредък в ново физическо тяло, не би имал възможност за изплащане на кармични задължения и въобще за морален прогрес.

2 Срв. например девиза You only live once, налаган като начин на живот и култура: https://anthroposophie.blog.bg/history/2023/07/07/vednyj-se-jivee-borbata-sreshtu-bojestveniia-red.1874762

3 Вж. текста на лекцията тук: https://www.gutenberg.org/cache/epub/33131/pg33131-images.html 

Hills burn in California

My turn to ignore ya

Don"t say I didn′t warn ya
           

“Хълмове горят в Калифорния, 

мой ред е да ви пренебрегна,

не казвай, че не съм ви предупредила” 

Видеото към песента: https://youtu.be/-PZsSWwc9xA?feature=shared

Днес целият текст на песента звучи зловещо, когато такива пожари наистина обхванаха Лос Анджелис - града, който първоначално е носел име, свързано с Божията майка. Малко хора знаят, че Лос Анджелис е официално основан на 4 септември 1781 г. от испанския губернатор Фелипе де Неве под името “El Pueblo de la Reina de Los Бngeles” („Селото на Царицата на ангелите“). “Царицата на ангелите” е титла от католическата Литания на Пресвета Богородица. А селото (El Pueblo) е основано първоначално като мисия на испански монаси от францисканския орден. През 1821 г. то попада в ръцете на Мексико, извоювало своята независимост от Испания след дълга война. През 1835 г. е обявено и за столица на най-северния район на Мексико, Алта Калифорния. По време на мексиканско-американската война (1846 -1848 г.) Алта Калифорния и с нея Лос Анджелис са окупирани от американски войници и анексирани от САЩ. През 1848 г. на север от Сакраменто е открито злато, което предизвиква известната златна треска. Многобройни златотърсачи идват в района, от което Лос Анджелис също се възползва, като им продава месо, плодове и зеленчуци. Постепенно с идването на американците “Царицата” отпада от името на града и той започва да се нарича само “ангелите” - на испански Los Angeles, съкратено вече до безличните инициали LA. С отпадането на Богородица от името сякаш нейната небесна закрила се оттегля и градът се превръща все повече в място на материалистически възход и духовен упадък. “Голяма част от това, което изглеждаше модерно и привлекателно в Лос Анджелис, сега изглежда ужасно късогледо и грозно“, констатира сп. “Таймс” през април 1993 г. в статия за града, а заглавието на корицата му е “Отива ли градът на ангелите в ада?”

Освен че името на града е променено, той става средище на всевъзможни религии и деноминации. В него построяват храмовете си хиндуисти, будисти, бахайци, мормони. Мормоните притежават тук втория по големина свой храм след Солт Лейк сити, а също има и “храм на Сатаната” - Satanic Temple, който дори успява да организира сатанински училищен клуб.
               
 

 Доброволци от училищен сатанински клуб в Ланкастър през септември 2024 г.

Тук е мястото да се запитаме какви същества участват в такова бедствие като огромните пожари от януари 2025? Преди 4 години по повод на големите пожари в Австралия Волфганг Вайраух и Верена Щал фон Холщайн разговарят с духовните същества Ечевит (високопоставен воден дух) и Ехнатон (високопоставен огнен дух) и им задава този въпрос. На него двете същества отговарят:

“… [в пожарите] участват много саламандри, но ако трябва да търси  в тях причината за пожарите, няма да улучим същността на нещата. При големи пожари участват съвсем различни същества. Можем да ги наречем “огнени демони”.  Преди векове много хора са можели да ги възприемят и са ги наричали “огнени дяволи”, които бушуват по земята. Най-често това са огнени демони, които са приковани в дълбоките земни пластове близо до земното ядро. Земята се нуждае от тези огнени качества, за да поддържа там топлината си. На това място тези демони имат смислена дейност. Но ако излязат на повърхността, независимо по какви причини, те действат опустошително. Обикновено човекът не може да овладее демоните и външните им въздействия в пожарите, а може само да се постарае да защити други области, така че да не бъдат засегнати. Тези демони … могат да бъдят спрени, ако бъдат хванати от хора, които са в състояние да го направят и ако бъдат отправени към първичната им област - вътрешността на Земята.” 

На въпроса на Вайраух какво трябва да се случи, за да се измъкне такъв демон на повърхността Ечевит и Ехнатон отговарят:

“Най-напред външните дадености трябва да улеснят такъв пожар - климатът, жегата и сушата, евентуално ветровете. (Какъвто е случаят и в Лос Анджелис). Тоест, огненият демон трябва да намери достатъчно материал, с който да се храни. Без храна той не може да действа. А от другата страна е свободата на хората, намесата им в земните събития, която трябва да е разумна и правилна, но хората често действат, водени от своя егоизъм и не могат да предвидят какво причиняват на Земята. Ако променят нещо, обикновено то е за да се извлече икономическа полза… Липсата на водачество в определени земни слоеве, тъй като хората не ги овладяват смислено, се съчетава с външни фактори, които причиняват пожари.” (“Светът на природните същества”, част 1)

Тези думи потвърждават казаното от Рудолф Щайнер за същността на шестия окултен слой на Земята, наречен от него “огнена земя” (напр. в СС 94 или СС 96). Стихията на огъня е най-силно свързана със същността на човека и липсата на азово водачество над действията на хората въздейства отрицателно върху слоя “огнена земя”. Този слой Юдит фон Хале описва като “притежаващ мощна сила, която е много жива и изключително враждебна”; като “чувстващ, способен да усеща … своеобразен жив огледален образ на душите, живеещи на Земята.” И като такъв той отразява това, което бушува в човешките души като пагубни страсти и от него “могат да произлязат опустошителни дегенеративни сили, които имат почти безпрепятствено въздействие върху цялото развитие на човечеството и Земята, защото “падналите духове намират достъп до случващото се в света през игленото ухо на човешката душа. (Юдит фон Хале, “Словото в седемте фарства на човекоставането”, т. 4) Поради тази връзка със страстите на хората в далечното минало са се случвали апокалиптични събития, особено в Лемурийската епоха. Само че за разлика от тогава днес човекът е надарен с Аз, дадена му е свобода и затова той носи отговорност за своите морални импулси. 

А на фона на скандалните разкрития за Пи Диди, за това, което от години виждаме, че идва от Холивуд, можем да си направим извода какви морални, по-скоро неморални, импулси са се проявявали и се проявяват в Лос Анджелис.

Ето една любопитна история, свързана с града, описана от италианския журналист и антропософ Пиеро Камеринези, който е живял няколко години в изгорелия наскоро прословут богаташки квартал Пасифик Палисейдс. На своя сайт liberopensare.com той описва как случайно се сприятелил с живеещия в Санта Моника Бен (Бенедикт) Фицджералд (роднина на писателя Скот Фицджералд и син на изтъкнатия преводач на антична литература Робърт Фицджералд). По онова време Бен Фицджералд работел върху сценария за известния филм на Мел Гибсън „Страстите Христови“ за живота на Исус Христос. Камеринези споделя: “Бях много заинтересован от неговия опит да работи върху толкова суров, но също така и задълбочен мистичен материал. Често се виждахме в “Старбъкс” в Палисейдс - той на американско кафе, а аз на еспресо - и скоро започнахме да разглеждаме събитията в Палестина от гледна точка и на духовната наука.

Бен не познаваше Щайнер, но когато се изправи пред моите описания - вдъхновени от циклите на Щайнер върху Евангелията - на фактите, свързани със събитието на Голгота, той почувства, че тези образи резонират в него, защото пишеше и сценарий за филм за Мария. (Този филм така и не се реализира). Срещите ни продължиха с дискусии и вникване в Евангелията от езотерична гледна точка. Един ден аз му говорих специално за един епизод от живота на Исус, който за мен винаги е представлявал нещо магическо: разговора между Майката и Сина, ден преди кръщението в река Йордан. Това е задушевен разговор между Мария и един страдащ и разочарован Исус, който се отчайва от бъдещето на човечеството, толкова дълбоко потънало в слепотата на материята. Майката го утешава и по време на този разговор, който Рудолф Щайнер описва като нещо уникално в цялата история на човечеството, тя е осенена от съществото на Христос, дори преди това същество да влезе в Исус по време на кръщението в Йордан…”

Бен Фицджералд се запалва и решава да вмъкне епизода във филма по начина, разказан от Камеринези. “Бях ентусиазиран, възторжен от идеята да мога да бъда инструмент за вмъкване на един дълбоко езотеричен епизод във филм, който предвид режисьора и силата на продуцентската компания, щеше да има милиони зрители. Това беше възможност за цял живот да бъда инструмент на истината”, спомня си журналистът. След това той заминава за няколко седмици за Италия и връщайки се, получава силни стомашни болки, заради които прекарва две седмици в болница. Междувременно Бен има сериозни юридически проблеми с продуцентската компания на Мел Гибсън, която му дължи няколко милиона долара. След много кратко време - неспособен да си позволи съдебно дело, което в света на холивудското кино струва стотици хиляди долари - той губи къщата си в Санта Моника, разболява се и се оказва изправен пред развод.

Камеринези завършва разказа си с думите: “Филмовият проект беше пометен с невъобразимо насилие. От проучването, което направихме, стана ясно, че някой е решил, че това съдържание не бива да бъде включено във филм, който ще обиколи света. Трябваше да бъдем унищожени и това се случи. Отне ни много време да се съвземем от шока и да стигнем до неизбежното осъзнаване на факта, че сме предизвикали огромни сили, които нямат намерение да позволят реализирането на нашия проект.”

Този епизод, случил се преди двайсетина години, е илюстрация на това, че в града със смененото име са престанали да работят и Христос и силите, действащи през Исусовата майка. Тези сили са мистерия, а чудото в Кана Галилейска, описано в Библията (превръщането на водата във вино) се осъществява от душевно-духовния космически силов поток, който свързва Исус с майка му, когато Христос още не е влязъл в телесните му обвивки при кръщението в река Йордан. (По-подробна информация за тези тайнствени и значими вътрешни процеси може да се намери в книгата "Детството и младостта на Исус" на Емил Бок и на “Петото евангелие” от Рудолф Щайнер.)

Прегръщайки трансджендърството, градът Лос Анджелис загърбва своята небесна пазителка и постепенно се превръща в носител и най-активен разпространител на антихристови импулси. Лос Анджелис се превръща в световна столица на трансджендърството. За размера на трансджендърската лудост има подробна статия тук:

https://zavtra.ru/events/proishodyashee_v_los-andzhelese_vsyo_chashe_sravnivayut_s_sud_boj_gorodov_sodom_i_gomorra

От нея ще цитирам само малка част за афроамериканската кметица на Лос Анджелис Карин Бас: “Първата жена, служила като кмет в историята на града, в края на 2024 г. намали бюджета на противопожарната служба със 17,6 милиона долара (включително 13 милиона долара за доставки и поддръжка на водоснабдителни системи за противопожарни линии), а по-малко от седмица, преди пожарите да започнат, нареди още 49 милиона долара съкращаване на бюджета на противопожарната служба, което доведе до затварянето на 16 противопожарни станции. Тези пари бяха похарчени за среднощно кафене за трансджендъри” (целта на финансирането е „подкрепа на сигурно убежище за уязвими транссексуални хора в Холивуд“), програми за месец на наследството на лесбийките, гейовете, бисексуалните и транссексуалните хора, хор на гейовете в Лос Анджелис, „Международен архив на гей и лесбийки” и т.н.” 

                                          Хорът на гейовете в Лос Анджелис

Пожарната в Лос Анджелис, ръководена от лесбийка, не е била въобще в състояние да реагира на големи пожари поради съкращенията на бюджета и защото е дарила "излишно" оборудване на Украйна, а много от опитните пожарникари са били уволнени заради отказа да се ваксинират срещу ковид. 

                  Кристин Краили, началник на пожарната в Лос Анджелис от 2022г.

Бедствието в Лос Анджелис са доказателство, че там, където липсва Христос, тъмните сили бързо намират достъп. Много показателно е, че в пожара беше унищожен и центърът на Теософското общество на Америка в Алтадена с огромната му библиотека, съдържаща безценни богатства:

 https://wildhunt.org/2025/01/la-fires-claim-theosophical-society-building-and-archives.html

“Цялата собственост на Теософското общество в Алтадена беше напълно унищожена. Тя включваше най-големия в света архив на теософски материали, библиотеката с 40 000 заглавия, целия архив на историята на Теософското общество, включително около 10 000 непубликувани писма, отнасящи се до Елена Блаватска, Махатмите, Уилям Куон Джъдж, предмети на изкуството, дарения от краля на Сиам, включително редки будистки писания и т.н.”

Тук не е без значение фактът, че Теософското общество още от основаването си неглижира Христос и за съжаление не е мръднало в развитието си. То все още разпространява възгледите на Ани Безант и Чарлс Ледбитър с техния фалшив миров учител Кришнамурти, заради което немското теософско общество начело с Рудолф Щайнер се отделя от тях и основава Антропософското общество.

Показателно за настроенията сред богатите жители е, че буквално часове преди да избухне пожарът, в Холивуд се състоя церемонията по връчването на наградите "Златен глобус", където с бурни аплодисменти беше прието веселото съобщение на водещата, че никой от наградените не е благодарил на Бог.

Удивително е, че насред бедствието, сполетяло града, изхвърлил Царицата на ангелите от името си, тъкмо една нейна статуя е останала незасегната и дори не е изцапана със сажди. В двора на изпепелената си къща едно семейство открива, че статуята на Богородица, намираща се на техния парцел, е непокътната от огъня.

https://youtube.com/shorts/OZt-ix3yTaM?feature=shared видео със запазената статуя

Глобалистите обаче вече имат планове за новото бъдеще на града в рамките на идеята, лансирана от Клаус Шваб за  т.нар. 15-минутни градове. Естествено, че и Лос Анджелис е член на инициативата c40.org - движение, което следва целите на ООН и глобалистите за преустройство на градовете и справяне с “климатичните промени”, финансирано от Джордж Сорос и “Отворено общество”, фирми като Uber, FedEx, Google, Wellcome, Bloomberg Philanthropies, ЕС и британското правителство. Още от 2020 г. Лос Анджелис вече има създаден план за превръщането си в 15-минутен град.

Губернаторът Гавин Нюсъм вече обяви цялостен план за възстановяване на Лос Анджелис, наричайки го „L.A. 2.0” като част от инициатива, вдъхновена от плана на Маршал. Нюсъм казва, че вече мобилизира градските власти, влиятелни граждани, могъщи бизнес магнати и профсъюзи, за да изпълни визията си. Той смята да потърси и федерално финансиране, за да превърне Лос Анджелис в модел на град на новия световен ред точно навреме за олимпиадата, която трябва да се проведе там през 2028 г. - SmartLA 2028. 

https://x.com/ShadowofEzra/status/1878543085564580151

Любопитно е, че проектът “SmartLA 2028” включва карта на Пасифик Палисейдс, Санта Моника и Холивуд (сериозно засегнати от пожарите), подчертавайки особеното им значение за предстоящата трансформация на града. На фона на тези планове човек започва да се пита дали случилото се бедствие по случайност съвпада с тях, защото то е точно това, от което се нуждаят средите на глобалистите, за да започнат да осъществяват идеите си.

Развитието на човечеството е запазено в свидетелствата, съхранени като религиозни или други мирогледни документи. Но трябва да се подчертае отново и отново, че освен тези свидетелства, които говорят на цялото човечество през цялото време и които имат своето дълбоко оправдание във външното си въздействие, има и такива, които можем да наречем езотерични свидетелства.

Там, където хората са говорили за човешкото познание и човешкия мироглед в по-дълбок смисъл, винаги е било правено разграничение между екзотерично учение, чрез което човек познава нещата по-скоро външно, и езотерично учение, в което могат да проникне само онзи, който е усвоил подходящата подготовка за това в собствената си душа. И така за самото християнство, особено за неговия духовен център - Мистерията на Голгота -, трябва да се прави разлика между екзотеричния възглед и езотеричното познание. Екзотеричният възглед е изложен в Евангелията за целия свят. В допълнение към този екзотеричен възглед винаги е съществувало езотерично християнство за онези, които са искали да се подготвят по подходящ начин в душата си, за да го приемат. 

Най-важното нещо в езотеричното християнство е това, което може да се знае за взаимодействието между възкръсналия Христос, Христос, преминал през смъртта, и онези от неговите ученици, които са можели да Го разбират. Знате, че за общуването на Христос с неговите ученици в Евангелията всъщност се говори само с намеци и накратко. Това, което се съобщава в Евангелията за общуването между възкръсналия Христос и неговите ученици, дава на хората представа, че нещо много специално е било включено в еволюцията на Земята от възкръсналия Христос, но то си остава само в предчувствия, ако не се премине към езотеричния план.

Тези предчувствия обаче намират важно допълнение, когато добавим изповедта на апостол Павел. Тази изповед на Павел изглежда от особено значение, тъй като Павел изразява своето убеждение, че е могъл да повярва в Христос едва от момента, когато Христос му се явява при събитието в Дамаск, когато е могъл да придобие убеждението от факта, че Христос е преминал през смъртта и след смъртта все още живее, свързан със земната еволюция. Павел получава възгледа за живия Христос чрез събитието в Дамаск и човек трябва само да разгледа какво означава това от неговата уста.

Защо преди да преживее събитието в Дамаск, Павел не можеше да се убеди в истинността на Христовата същност?

Трябва да си дадем сметка какво означаваше за Павел, който в известен смисъл беше посветен в еврейските учения, това, че според човешката преценка съществото, живяло като Христос Исус, беше осъдено на позорна кръстна смърт. Това Павел първоначално не можеше да си представи - че по някакъв начин старите пророчества биха могли да се сбъднат за същество, което е било законно осъдено от хората на позорна кръстна смърт. Първоначално Павел не можеше да си представи това. До известна степен преди събитието в Дамаск за Павел беше напълно валидно доказателство, че Исус от Назарет не може да е бил Месията, фактът, че Той трябваше да претърпи позорната смърт на кръста. И едва когато Павел преживя появата в Дамаск, въпреки че Исус от Назарет, или съществото, въплътено в Исус от Назарет, беше преминало през позорната смърт на кръста; едва след като Павел спечели тази сигурност от събитието, от появата край Дамаск, той се убеди в истинността на Мистерията на Голгота. Това означава нещо необикновено велико, точно защото Павел го разкрива като свое убеждение.

Е, документите, които са съществували през първите християнски векове, днес вече не са налични. Те съществуват най-много само като външни исторически бележки в отделни тайни общества, които обаче не ги разбират. Това, което надвишава оскъдната информация за Христос след Мистерията на Голгота, трябва днес да се открие отново с помощта на антропософската духовна наука. Трябва да се открие отново: Какво е говорил възкръсналият Христос? Какво е казал на онези ученици, които са били там и не са споменати в Евангелията? Защото това, което е записано в Евангелията за учениците, които например са срещнали Христос Исус по пътя към Емаус, или това, което е записано по друг начин за групата апостоли, винаги се опира на преданието, че става въпрос за възможно най-прости души, които не са могли да проникнат до езотеричното. Трябва да  се издигнем над този възглед, като запитаме: Какво е говорил Христос на своите истински посветени ученици след Възкресението?

Ако някой иска да разбере това, трябва да започне от там как хората в древните времена са били настроени в цялата си душевност с оглед на истинската Мистерия на Голгота и как са могли да бъдат настроени след нея. За днешния човек е изключително трудно да разбере, когато се изказва една важна истина за най-древните времена на земната човешка еволюция - истината, че първите хора, ходили по Земята, не са имали такова знание като това, което днес наричаме знание.

Чрез своите атавистични ясновидски способности тези първи хора, стъпили на Земята, са можели да получават божествена мъдрост. Това означава ни повече, ни по-малко, че те са могли да бъдат обучавани от божествените същества, които са слизали на Земята от царството на висшите йерархии - разбира се, слизали са по спиритуален, по духовен начин, и след това са обучавали душите също по духовен начин.

Подобно обучение от самите божествени същества, слизали от духовните светове на Земята, са били добре известни в древността на земната човешка еволюция. Това е било състояние на излъчване, в което хората, предимно онези, преминали през мистерийно посвещение, са можели да изпадат и при което до голяма степен са били с душата си извън тялото, така че да не зависят от външни сетивни възприятия, от външен разговор, който се води с устата; състояние, в което те са можели да получават съобщения от боговете по духовен начин.

Те получавали всичко, което виждали като своя истинска мъдрост, не в това, което днес наричаме сън, а в живо общуване по духовен начин с божествено-духовните същества. Тази мъдрост първоначално се простирала до послания, които боговете отправяли към хората за престоя на човешките души в божествено-духовния свят, преди да слязат в земно тяло. Това, което душите преживявали, преди да слязат чрез зачатието в земно тяло, боговете давали на хората в състоянието, което описах. При това хората имали чувството, че всъщност просто им се припомня нещо. Те смятали, че когато боговете им предават тези послания, им се напомняло какво са преживели в духовно-душевния свят преди раждането или преди зачатието. У Платон все още прозира как нещо подобно наистина се е случвало по този начин в по-старите времена. Така че днес можем да погледнем назад към една божествено-духовна мъдрост, която хората тук на Земята са получавали в описаните условия със сигурност не в метафоричен, а в съвсем пряк смисъл: от самите богове.

Тази мъдрост била от много специален вид. Тя била такава, че хората на Земята не знаели нищо за смъртта, колкото и странно да звучи това за днешния човек. Както казах, днес ще Ви прозвучи странно и все пак е вярно, че най-древните жители на Земята не знаели нищо за смъртта. Защото детето не знае нищо за смъртта. Хората, които били обучавани по посочения начин, от своя страна разпростирали това обучение върху другите хора, които при това имали атавистично ясновидство, и тези хора веднага осъзнавали че душевността им е слязла от божествено-духовните светове в тялото и отново ще излезе от тялото и виждали това развитие на душевно-духовния живот. Раждането и смъртта им се стрували като трансформация, а не като нещо, което има начало и край.

Ако искаме да го изобразим схематично, можем да кажем, че хората виждали как може да еволюира човешката душа и земният живот се възприемал като цезура.

Но хората не виждали точката а и точката b като начало и край, а виждали продължаващия духовно-душевен живот. Те все пак виждали, че хората умират. Едва ли очаквате да сравня точно тези най-древни хора с животни, тъй като въпреки че външно били близки до животните, те притежавали една по-висша духовно-душевна същност. Веднъж вече обясних това тук. Но колкото малко разбира животното от смъртта днес, когато види друго мъртво животно, толкова и тези хора, които получавали представа само за продължаващия духовно-душевен поток, разбирали нещо от смъртта. Смъртта била нещо, което принадлежи към майата, към голямата илюзия. Тя не правела особено впечатление на хората. Те познавали само живота. Те не познавали смъртта, въпреки че я виждали, но не били вплетени в смъртта със своя духовно-душевен живот. Те виждали човешкия живот само отвътре. Когато поглеждали след раждането, този човешки живот се разширявал отвъд раждането в духовното. Когато поглеждали след смъртта, духовно-душевният живот отново се разширявал отвъд смъртта в духовното. Раждането и смъртта нямали значение за живота. Човекът познавал само живота, не познавал смъртта.

Хората постепенно излезли от това състояние. И ако проследим еволюцията на човечеството в нейното развитие от най-древните времена до Мистерията на Голгота, можем да кажем, че хората все повече опознавали смъртта като нещо, което им правело впечатление. Душата им се преплела със смъртта и възникнал един емоционален въпрос: Какво ще се случи с душата, когато човек премине през смъртта? Ето така в най-древните времена хората изобщо не били изправени пред въпроса за смъртта като край, а задавали въпроси най-вече за особения вид трансформация. Те се питали дали дъхът е това, което излиза от човека и изтича, за да премине душата към вечността, или си създавали друга представа за това как духовно-душевният живот изтича. Хората разсъждавали за естеството на това изтичане, но не и за смъртта като за край.

Когато Мистерията на Голгота наближила, едва тогава хората наистина усетили, че смъртта има смисъл, че земният живот е нещо, което има край. Разбира се, това не се превърнало във философски формулиран научен въпрос, но налегнало душата като чувство. Хората трябвало да стигнат до това чувство в земния живот, защото заради еволюцията на човечеството интелектът трябвало да навлезе в земния живот. Но интелектът зависи от това, че можем да умрем. Обяснявал съм го няколко пъти. 

Следователно човекът трябвало да бъде вплетен в смъртта. Човекът трябвало да опознае смъртта. Древните времена, когато хората не познавали смъртта, са били неинтелектуални. Хората получавали представите чрез внушения от духовния свят, а не ги измисляли. Нямало интелект. Но интелектът трябваше да навлезе. Интелектът можеше да навлезе само с това, че – да го кажем по духовно-душевен начин – човекът може да умре, че той непрекъснато носи силите на смъртта в себе си. Във физически смисъл бихме казали, че смъртта може да настъпи само ако човекът отлага соли, тоест твърди минерални, мъртви компоненти, не само в останалата част от тялото си, но и в мозъка. Мозъкът постоянно има тенденция към отлагане на соли и неосъществено образуване на кости. Така че мозъкът непрекъснато съдържа тенденцията към смърт. Това потапяне в смъртта трябваше да дойде в човечеството. И само това, което се появи от необходимостта смъртта наистина да играе роля в човешкия живот, беше външното запознаване със смъртта. Ако хората бяха останали такива, каквито бяха в древността, когато те всъщност изобщо не са познавали смъртта, тогава те никога нямаше да успеят да развият интелекта, защото интелектът е възможен само в свят, в който царува смъртта.

Ето как това трябва да се погледне от позицията на хората. Но можете да го погледнете и от позицията на по-висшите йерархии. Там нещата са малко по-различни.

Висшите йерархии съдържат в своята същност силите, образували Сатурн, Слънцето, Луната и накрая Земята. Ако висшите йерархии бяха, така да се каже, разговаряли за своето учение помежду си преди Мистерията на Голгота, те щяха да кажат: Ние можем да оформим Земята от Сатурн, Слънцето и Луната. Но ако Земята съдържаше само това, което бяхме в състояние да включим в Сатурн, Слънцето и Луната, тя никога не би могла да развие същества, които знаят нещо за смъртта и които следователно могат да развият интелект в себе си. Ние, висшите йерархии, сме в състояние да създадем Земя от Луната, в която хората не знаят нищо за смъртта, но в нея те не могат да развият и интелекта. За нас, висшите йерархии, е невъзможно да оформим Земята по такъв начин, че тя да осигури силите на хората, за да постигнат те интелект. Ние трябва да се обърнем към едно съвършено различно същество, към същество, идващо по пътища, различни от нашите, към едно ариманично същество. Ариман е същество, което не принадлежи към нашата йерархия. Ариман влиза в еволюционния поток по различен път. Трябва да се обърнем към този Ариман. Ако изтърпим Ариман в земната еволюция, ако му дадем дял, тогава той ще ни донесе смъртта, а с нея и интелекта и ние ще можем да включим смъртта и интелекта в човешкото същество. Ариман познава смъртта. Ариман я познава, защото е преплетен със Земята, защото е следвал пътища, по които е свързан със земната еволюция. Той е знаещият за смъртта, мъдрецът на смъртта. Следователно той също е и господар на интелекта.

Боговете трябваше - ако може да се каже така - да се замесят с Ариман. Те трябваше да си кажат: Еволюцията не може да напредне без Ариман. Става въпрос за това Ариман да бъде включен в еволюцията. Но ако Ариман бъде включен в еволюцията и стане господар на смъртта и по този начин и на интелекта, тогава Земята ще ни се изплъзне, тогава Ариман, който се интересува само от интелектуализирането на цялата Земя, ще се възползва от нея.

Боговете бяха изправени пред големия въпрос в известен смисъл да изгубят контрола над Земята в полза на Ариман. Имаше само една възможност: самите богове да познаят нещо, което не биха могли да познаят в своите божествени светове, които не са проникнати от Ариман: боговете чрез един от своите пратеници, Христос, сами да познаят земната смърт. На Земята трябваше да умре един Бог и Той трябваше да умре по такъв начин, че това да не се основава на мъдростта на боговете, а на човешката заблуда, което би се случило, ако само Ариман притежава властта. Един Бог трябваше да мине през смъртта и да преодолее смъртта. Така че Мистерията на Голгота означаваше за боговете: обогатяване на техните знания с мъдростта за смъртта. Ако никой Бог не беше преминал през смъртта, Земята щеше да стане изцяло интелектуална, без изобщо да навлезе в еволюцията, която боговете бяхапредвидили за нея от самото начало.

В древността хората не са познавали смъртта. Но те я познаха. Те трябваше да се изправят пред усещането: със смъртта, тоест с интелекта, ние навлизаме в съвсем различен поток на развитие от този, от който сме излезли. Сега Христос учеше своите посветени, че е дошъл от свят, в който смъртта е непозната; че Той позна смъртта на Земята и победи смъртта. - Ако разбираме тази връзка между земния свят и божествения свят, тогава ще знаем как да върнем интелекта обратно при духовността. Така приблизително може да се изрази съдържанието на онези езотерични учения, които Христос даде на своите посветени ученици. Това, което Той им даде, беше учението за смъртта, такова, каквото изглежда то от сцената на боговете.

Ако искаме да разберем цялата дълбочина на това езотерично учение, трябва да сме наясно, че за този, който разбира цялата еволюция на човечеството, важи следното прозрение: боговете победиха Ариман, като използваха неговите сили за Земята, но притъпиха властта му, като сами опознаха смъртта в същността на Христос. Боговете наистина вмъкнаха Ариман в земното развитие, но като го използваха, те го принудиха да слезе в земното развитие и да не изпълни собственото си управление докрай.

Всеки, който е опознал Ариман от Мистерията на Голгота насам и който го е познавал преди, знае, че Ариман е чакал световно-историческия момент, в който да може да се намеси по такъв начин, че въздействието му да бъде не само такова, каквото е било още от времето на Атлантида - знаете това от моята "Тайна наука" - върху несъзнаваното и подсъзнанието на хората -, но също и да може да се намеси в съзнанието на хората. Ако искаме да приложим човешките понятия към божествената воля, бихме казали, че Ариман чакаше с копнеж момента, в който ще може да проникне със своята мощ в човешкото съзнание. Сега той беше изненадан от факта, че преди това не е знаел, че има божествено решение да се изпрати на Земята едно същество – Христос -, което да премине през смъртта. Това наистина направи възможна намесата на Ариман, но острието на действителното му господство беше притъпено. Оттогава Ариман използва всяка възможност да накара хората да си служат с обикновения интелект; и днес Ариман не се е отказал от надеждата, че ще успее да накара хората да използват своя обикновен интелект.

Какво би означавало това? Ако Ариман можеше да успее напълно да внуши на хората убеждението - и то така, че всяко друго убеждение на Земята да изчезне -, че човек може да живее само в тялото си, че не може да бъде отделен като духовно-душевно същество от тялото си, тогава човешката душа би била дотолкова обзета от идеята за смъртта, че Ариман лесно би могъл да осъществи своите планове. Ариман винаги се надява на това. И може да се каже например, че в душата на Ариман - ако може при него да се говори за душа, но в този смисъл - имаше особена радост - винаги използвам човешки изрази за това, за което всъщност трябва да се изковат други понятия - в душата на Ариман имаше особена радост в периода от 40-те години на XIX век до края на XIX век, защото при преобладаващото господство на материализма Ариман можеше отново да се надява да властва над Земята.

В този период дори и богословието успя да се превърне в материалистическо. Споменах как богословието стана нехристиянско, как Базелският богослов Овербек 1 написа книга, в която се опита да докаже, че съвременното богословие вече не е християнско. Така Ариман отново можеше да лелее надежди. А противопоставянето на Ариман днес реално присъства само в учения, които протичат през антропософията. Ако благодарение на антропософията на хората стане ясна независимостта на духовно-душевната същност от телесното същество, тогава Ариман първо трябва да се откаже от своята надежда. Тази борба на Христос срещу Ариман отново е възможна и представа за нея може да възникне от разказа за изкушението в Евангелието. Но човек ще разбере напълно въпроса само ако проникне в това, което често съм обяснявал тук: че за древното развитие на човечеството Луцифер е играл по-голяма роля, докато Ариман придобива влияние върху човешкото съзнание едва от времето на Мистерията на Голгота. Преди това той също е имал влияние върху човечеството, но всъщност не върху съзнанието.

Ако надникнем в човешката душа, трябва да кажем, че най-важната точка от земното развитие на човечеството е там, където човекът се научава да познава, че в Христовия импулс живее сила, чрез която самият той, когато се свърже с нея, преодолява смъртта в себе си.

Погледнато от духовния външен свят, това означава, че от страната на йерархиите, принадлежащи към Сатурн, Слънцето, Луната, Земята и т.н., Ариман е привлечен в земното развитие, но претенциите му за власт са ограничени, като са поставени в служба за развитието на Земята. В известен смисъл Ариман беше принуден да навлезе в земната еволюция. Без него боговете не биха могли да внесат интелектуализма в човечеството. Ако не бяха успели чрез Христовото събитие да счупят острието на Ариман, то Ариман щеше вътрешно да интелектуализра цялата Земя, а външно да я материализира. Ние трябва да виждаме в Мистерията на Голгота не само вътрешно мистично събитие, но и външно събитие, което обаче не бива да бъде представяно в духа на външните материални исторически изследвания, а трябва да бъде представено по такъв начин, че да означава включването на ариманизма в земната еволюция, но в същото време по определен начин и преодоляването на ариманизма.

И така, имаме битка на боговете, разиграла се чрез Мистерията на Голгота. Фактът, че се е състояла битка на боговете, е нещо, което също е част от съдържанието на езотеричните учения, на които Христос е учил Своите посветени ученици след Възкресението Си. Ако някой обозначи това, което някога е съществувало, като езотерично християнство, може да каже, че хората в древните времена на земното развитие са знаели, че са свързани със световете на боговете. Те са знаели за световете на боговете от откровенията, които Ви описах. Но от тези светове на боговете те не са могли да получат сведения за смъртта, защото в тях няма смърт, а и смъртта не е съществувала за самия човек, когато той е можел да разпознава само равномерния, непрекъснат напредък на духовно-душевното през инстанциите на боговете. Тук човекът видя смисъла на смъртта. Той можа да придобие известна сила, за да се придържа към Христос, за да преодолее смъртта. Това е вътрешното човешко развитие. Но езотеричното, което Христос даде на своите посветени ученици, се състоеше в това, че Той им каза: Това, което се случи на Голгота, е отражение на надземни събития, на отношение, разиграло се между световете на боговете, свързани със Сатурн, Слънцето и Луната и предишната Земя, и Ариман; и не бива да се гледа кръста на Голгота само по такъв начин, сякаш в него може да се изрази нещо земно, защото той има значение за целия космос - това беше съдържанието на езотеричното християнство.

Вероятно можете да си създадете усещане за това, което се има предвид под езотерично християнство, ако поставите въпроса по следния начин: Да предположим, че двама езотерични ученици на Христос, които напредват все повече и повече, приемайки езотеричното християнство, разговарят помежду си, докато все още се борят да преодолеят своите съмнения. Единият би могъл да каже на другия следното: Христос, който ни учи, е слязъл от онези светове, известни от древността. Хората знаеха за боговете, но за онези богове, които не можеха да говорят за смъртта. Ако бяхме останали само с тях, никога нямаше да разберем нищо за естеството на смъртта. Самите богове първо трябваше да изпратят едно същество на Земята, за да опознаят същността на смъртта чрез един от своите. Христос явно ни учи след Възкресението Си какво е трябвало да направят боговете, за да доведат еволюцията на Земята до правилния край. Ако се придържаме към Него, ще научим нещо, което хората не са могли да знаят по-рано. Ще научим какво са направили боговете зад кулисите на космическото битие, за да насърчат еволюцията на Земята по правилния начин. Ще научим как са внесли силите на Ариман и не са ги оставили да се превърнат в гибел за хората, а по-скоро да станат полезни за хората.

Имаше нещо дълбоко вълнуващо в това, което беше представено на посветените ученици като езотерично учение за възкръсналия Христос. И ученик като този, който току-що Ви представих, би могъл да продължи с думите: Днес вече нямаше да знаем нищо за боговете, защото сме вплетени в смъртта, ако Христос не беше умрял и възкръснал и ако след Възкресението Си не беше ни споделил преживяванията на боговете със смъртта. Като хора щяхме да потънем във време, в което да не можем вече да знаем нищо за боговете. Боговете са намерили път отново да могат да ни говорят. И този път минава през Мистерията на Голгота.

Фактът, че хората отново се доближиха до божественото, от което се бяха отдалечили, беше същественото, което премина от езотеричното християнство към учениците. В първите етапи на християнското развитие те бяха проникнати от това разтърсващо учение. И много хора, за които историята ни говори само с външни сведения, носеха в себе си знанието, което можеше да дойде при тях само защото или бяха преминали в началото през обучението на самия възкръснал Христос, или бяха имали контакт с учители, преминали именно през такова обучение. По-късно всички тези неща станаха външни. Те станаха дотолкова външни, че първите вестители на християнството придаваха голямо значение на възможността да кажат, че имат учител, който е бил ученик на някой ученик на апостолите. Това беше непрекъснато развитие, така че този, който го преподаваше, беше видял човек, който е бил видял някой апостол и следователно е бил познал самия Господ след Неговото Възкресение.

През първите векове все още се придаваше стойност на това живо развитие, но по начина, по който стигна до по-късното човечество, то вече беше станало външно. Стигна се до външно историческо представяне. Но по същество то води началото си от това, което току-що Ви характеризирах тук. И включването на интелекта, което започна по-специално през IV и V век след Мистерията на Голгота, което след това преживя особен разцвет през XV век, когато започна петият следатлантски период, това развитие на интелекта доведе до факта, че вече я нямаше старата мъдрост, чрез която човек все още можеше да разбере нещо подобно, а новата мъдрост все още не беше развита. В продължение на цяла епоха хората сякаш бяха забравили какво е езотерично важното в християнството. Както казах, записки за това са останали в тайните общества, чиито членове обаче днес вече не разбират за какво се отнасят тези записки; в действителност те се отнасят до това, че на определени посветени ученици са били дадени учения от възкръсналия Христос.

Нека приемем, че старото еврейско учение не беше претърпяло обновление с помощта на християнството -това, което щеше да произлезе, щеше да бъде безусловното убеждение на Павел отпреди събитието в Дамаск. Павел мислеше приблизително по следния начин: Има едно древно учение. Първоначално то е съществувало като божествено духовно откровение, дошло до хората духовно в праисторическите времена, както го характеризирах днес. После е било съхранено чрез писмеността. Сред еврейския народ е имало книжници, които са знаели от писанието какво още е било запазено от древната мъдрост на боговете. Именно от тези книжници произлезе присъдата, която осъди Христос Исус на смърт. Човек като Павел, когато все още беше Савел, гледаше към мъдростта на първоначалните богове. От нея към книжниците от неговото време струеше това, което тази божествена мъдрост беше станала за човека. Тъй като на писанието се бяха посветили изключителни хора, тази божествена мъдрост можеше да доведе само до издаване на справедливи присъди. Невъзможно, невъзможно би било да бъде осъден на кръстна смърт невинен човек, ако всичко се е случило както при осъждането на Христос Исус. Само римският управител Пилат Понтийски, който вече инстинктивно е бил въвлечен в съвсем различен мироглед, успя да изрече многозначителните слова: Що е истина? - За Павел, когато той все още беше Савел, нямаше възможност дори да си помисли, че това, което се е случило според справедливата присъда, не е било истина.

До какво убеждение трябваше да стигне Павел? До убеждението, че за хората може да е заблуда това, което някога е дошло от боговете като истина; че хората са могли да го превърнат в заблуда, в такава силна заблуда, че най-невинният човек да умре на кръста.

За да стане съвсем ясно, нека направим схематичен чертеж на това:
       

Първоначалната мъдрост на боговете струи надолу до мъдростта на книжниците, които бяха съвременници на Мистерията на Голгота в рамките на еврейството (бяло). Там вътре може да има само истина, трябваше да си помисли Савел. Но трябваше да се мисли по друг начин. Павел, когато все още беше Савел, си каза: Ако това наистина е Христос Месията, който умря на кръста, тогава трябва да има грешка в това течение (червено). Трябва да има грешка, смесена с истината, защото явно някаква заблуда е разпънала Христос на кръста; Това означава, че някогашната истина на боговете сред хората трябва да се е превърнала в заблуда.

Разбира се, Савел можеше да се убеди, че това е така само от фактите. Единствено самият Христос можеше да го убеди, като му се яви, както се случи при събитието в Дамаск. Но какво означаваше това за Савел? Това означаваше, че вече я нямаше старата мъдрост на боговете, а в нея се беше вляла ариманичност.

Ето как Павел разбра, че човешката еволюция е била обхваната от враг и че този враг е източникът на заблудата на Земята.

Донасяйки интелекта, той в същото време носи възможността за заблуда и тъй като заблудата се появи в най-голямата си изява, тя се превърна в заблуда, приковала Невинния на кръста. Първо трябваше да се стигне до това убеждение, че един невинен може да бъде разпънат на кръста. Едва то ни даде представа за това как Ариман е намерил своя път към човешката еволюция и как едно свръхсетивно, свръхестествено събитие е присъствало в развитието на човешкия Аз, когато се е случила Мистерията на Голгота. Езотеризмът никога не може да бъде проста мистика. Винаги е голямо недоразумение, когато някой променя значението на обикновения мистицизъм в езотеризъм. Езотеризмът е винаги познаване на факти, които се случват в духовния свят като такива, които стоят зад булото на сетивата. А зад булото на сетивността стои уравновесяването между света на боговете и света на Ариман, случило се чрез кръстната смърт на Христос Исус.

Само в един свят – така можеше да почувства сега Павел –, в който човешките същества са завладени от ариманичните сили, можеше да се случи заблудата, която доведе до кръстната смърт. И едва сега, когато разбра това, той разпозна истината на езотеричното християнство. 

Павел определено беше един от тези, които в този смисъл принадлежаха към посветените. Но това посвещение постепенно избледня именно под влиянието на интелектуализма. И днес е нужно да се върнем отново към познанието на езотеричното християнство. Днес отново трябва да знаем, че християнството не включва само това, което е екзотерично и за което Евангелията могат да ни дадат представа. Днес все още малко се говори за езотеричното. Но човечеството трябва да се върне към онова, за което почти няма налични външни свидетелства, което трябва да бъде разбрано чрез антропософската духовна наука, онова, на което самият Христос е научил Своите посветени ученици след Възкресението Си с предпоставката, че Той е могъл да го предаде само след като е имал опитност на Земята, каквато не би могъл да има горе в света на боговете, защото в света на боговете до Мистерията на Голгота не е имало смърт. Никое същество не беше минавало през смъртта. Христос е първородният, преминал през смъртта от света на йерархиите, свързани със земната еволюция на старите Сатурн, Слънце и Луна.

Приемането на смъртта в живота - това е тайната на Голгота. Преди това познаваха живота без смърт, сега познаха смъртта като част от живота, като преживяване, което укрепва живота. Животът, през който човечеството преминаваше, когато още не познаваше смъртта, беше по-слаб живот. Човечеството трябва да живее по-интензивно, ако иска да премине през смъртта и да продължи да живее. А смъртта в този смисъл означава и интелекта. Хората имаха относително слабо чувство към живота, когато все още не трябваше да се мъчат със своя интелект. По-древните хора, които получаваха знанието за божествените светове образно във вътрешни откровения, не умираха вътрешно. Те винаги оставаха живи. Те можеха да се смеят на смъртта, защото оставаха вътрешно живи. Гърците все още говорят колко щастливи са били древните, защото преди да стигнат до точката на смъртта, са били, така да се каже, толкова вътрешно упоени, че не забелязвали, че се приближават към смъртта. 

Но това беше последният израстък на онзи светоглед, който не знаеше нищо за смъртта. По-новият човек преживява интелекта. Интелектът ни прави студени отвътре, прави ни мъртви отвътре. Интелектът ни парализира. Ние всъщност не живеем, когато развиваме интелекта. Човек просто трябва да почувства, че всъщност не живее, ако мисли, че излива живота си в мъртви интелектуални образи и че се нуждае от интензивен живот, за да може да усети това, което се намира във формирането на мъртвия разум, като творящ живот, когато се отправи в област, където моралните импулси идват от силата на чистото мислене, където човек се научава да разбира човешката свобода от импулсите на чистото мислене. Опитах се да представя това в моята „Философия на свободата“. Тази „философия на свободата“ всъщност е морален възглед, който има за цел да бъде ръководство за съживяването на мъртвите мисли като морални импулси и довеждането им до възкресение. В този смисъл вътрешното християнство определено е част от такава философия на свободата.

С това изложение днес исках от определена гледна точка да представя пред душите Ви нещо от езотеричното християнство.

В наше време, когато има толкова много спорове относно същността на християнството в екзотерично-външен план, е необходимо да се насочи погледа към това езотерично учение на християнството. Ето това исках да направя днес. Надявам се, че специално тези неща няма да бъдат приети с лека ръка, а ще бъдат усетени с необходимата тежест. Човек винаги има чувството, когато говори за такива неща, че е трудно да ги предаде с думите на днешния език, станали абстрактни. Ето защо вчера се опитах да настроя душите Ви за това, като изобразя вътрешните процеси на човека в образи, така че днес до известна степен да можем да преминем от отделния човек към това, което в езотеричен смисъл е такова историческо развитие на човечеството, което приема в себе си Мистерията на Голгота като нещо съществено. Когато се върна от пътуването, може би ще имаме възможност да погледнем на друго ниво към връзката на човешката душа с мировата еволюция.

Бележки 

1 Франц Овербек (1837 – 1905), професор по евангелско богословие и църковен историк, близък приятел на Ницше

Спомняте си как свързах значението на Коледния празник с цялостното развитие на нашите раси, респ. културни епохи (в лекцията в Берлинот 19 декември 1904 г.) и как именно от това Коледа придобива своето значение както за миналото, така и за бъдещето. 

Днес бих искал да поговорим за един празник, който изглежда има по-малко значение за по-новите народи, отколкото Коледа - за празника на влъхвите, който се празнува на 6-ти януари, за празника на маговете, които идват от Изтока и посрещат новородения Исус. Този празник на тримата влъхви ще става все по-важен, когато се разбере неговата истинска, действителна символика. Ние сме изправени тук пред нещо важно. Можете да видите това дори само от факта, че една много специална символика е в основата на този празник на тримата влъхви от Изтока. Тази символика - както и всички мистерии - е била пазена в голяма тайна до XV в. и дотогава не са правени никакви специални намеци за нея. От XV в. обаче върху празника на влъхвите от Ориента се хвърля известна светлина с появата на екзотерични изображения, представящи тримата царе като мавър, жител на Африка - това е Каспар; след това бял мъж, европеец - това е Мелхиор; и един определено азиатски цар с цвета на кожата на жителите на Индия - това е Балтазар. Те носят злато, тамян и смирна като дарове на бебето Исус във Витлеем. 

Поклонението на влъхвите. Част от олтара на Майстор Франке, 1425 г., Хамбург

Това са три значими дарове, които съответстват на многозначителната символика на този празник на 6 януари. От екзотерична гледна точка датата хвърля известна светлина – в езотерично отношение празникът е много важен - защото 6-ти януари е същата дата, на която в Древен Египет се е празнувал така нареченият празник на Озирис - на повторно намерения Озирис. Както е добре известно, Озирис е победен от своя противник Тифон, той е търсен и намерен отново от Изида. Това повторно намиране на Озирис, сина на Бога, се представя впразника на 6-ти януари. Празникът на тримата влъхви е същият празник, само че станал християнски. Този празник откриваме и сред асирийците, арменците и финикийците. Навсякъде това е празник, който е свързан с един вид общо кръщение, при което се извършва повторно раждане от водата. Това вече показва връзката с повторно намерения Озирис.

Какво представлява изчезналият Озирис? Изчезналият Озирис представлява преходът, който се извършва между времената преди средата на лемурийската раса и времената след средата на лемурийската раса. Преди средата на лемурийската раса не е имало човек, надарен с манас. Едва в средата на лемурийската раса манасът се спуска и опложда човеците. Във всеки отделен човек се създава гроб за манаса (духа-себе), който се разделя между човечеството - за Озирис, който е изобразен като разчленен. Това е манасовото божество, което е разделено и живее в човеците. На тайния египетски език човешките тела се наричат “гробове на Озирис”. Манас не може да бъде освободен, докато повторната поява на любовта не го освободи.

Какво представлява повторно появяващата се любов? Това, което се е появило с оплождането на манас в средата на лемурийския период - малко преди и малко след това - е навлизането на принципа на страстта в човечеството. Преди това не е имало истински принцип на страстта. Животните от предишните времена са били студенокръвни. И самият човек все още не е бил надарен с топла кръв. Хората от лунния период, а съответно и хората от третия еон, могат да бъдат сравнени с рибите, тъй като са имали еднаква топлота с обкръжаващата ги среда. “Божият дух се носел над водите”, се казва в Библията за онова време. Принципът на любовта все още не е бил вътре в съществата, а извън тях като проявление на земната кама (т.е. земната страст). Кама е егоистичната любов. Първият носител на освободената от егоизъм любов е Христос, който е трябвало да се появи в лицето на Исус от Назарет.

Кои са маговете? Те са посветените от предишните три раси, посветените на човечеството до появата на Христовото същество, на освободената от егоизъм любов, на възкръсналия Озирис. Посветените са били същества, надарени с манас, както и тримата магове. Те правят приношения от злато, тамян и смирна. А защо се появяват в трите цвята черен, жълт и бял? Черният е като африканците, белият като европейците, жълтият като индийците. Това е свързано с така наречените коренни раси. Черните са висшите остатъци от лемурийската раса, жълтите - от атлантската раса, а белите са представителите на петата коренна раса - следатлантската или арийската раса. Така в тримата царе или магове имаме представители на лемурийците, атлантите и арийците. Те носят трите дара. Европеецът носи злато, символ на мъдростта, на интелекта, който предимно се проявява в 5-ата, следатлантската коренна раса. Посветените от 4-тата коренна раса, атлантите, носят като приношение нещо, което е свързано с това, което е най-важно за тях. Те са имали по-скоро пряка връзка с божеството, която се е изразявала в един вид сугестивно въздействие, един вид универсална хипноза. Тази връзка с божеството се е поддържало чрез жертвоприношението. Чувството трябвало да се издигне, за да може Бог на свой ред да го оплоди: това намира своя символичен израз в тамяна, който е общият символ на жертвоприношението, който има нещо общо с интуицията.

На езотеричен език смирната е символ на умъртвяването. Какво означава умъртвяването, какво означава възкресението, както го виждаме например във възкръсналия Озирис? Тук се позовавам на Гьоте, който казва: "И докато нямаш това “умри и стани”, ти си само мрачен гост на тъмната земя". Якоб Бьоме изразява същата мисъл с думите: "Този, който не умира, преди да умре, се разваля, когато умре". Смирната есимвол на умъртвяването на низшия живот и възкресението на висшия живот. Затова и тя се поднася от посветения от третата коренна раса. В това се крие дълбок смисъл. Спомнете си кой е Исус от Назарет. В него се е родил високоразвит ученик. На 30-тата си година той отдава живота си на слизащия Христос, на спускащия св Логос. Влъхвите са провидели всичко това. Великата жертва на Исус от Назарет е, че той разменя своя Аз с Аза на втория Логос. Тази жертва трябва да се случи по много конкретна причина. Едва когато се появи шестата подраса, възможността постепенно да се подготви човекът, човешкото тяло, ще бъде готово от детството да приеме такова нещо,каквото е Христовия принцип.

Едва в 6-ата коренна раса човечеството ще бъде дотолкова напълно зряло, че няма да се налага телата да се подготвят с години, а ще могат да приемат Христовия принцип от самото начало. В четвъртата подраса на петата коренна раса тялото е трябвало да се подготвя тридесет години. (В скандинавските области има нещо подобно, където личността на Зиг е била подготвена по такъв начин, че той да може да предостави тялото си на разположение на едно по-висше същество.) В шестата коренна раса ще бъде възможно човек да постави тялото си на разположение на такава висша същност, както е направил Исус при основаването на християнството. Когато е основано християнството, все още е било необходимо един ученик да пожертва Аза си, да го умъртви, да го изпрати в астралното пространство, за да може Логосът да се всели в тялото. Това е нещо, което се осветлява и от последните думи на Кръста. Как иначе можем да разберем думите“Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?” В тях ще откриете израз на това, което някога се е случило: В момента, в който Христос умира, Бог е напуснал тялото и тялото на Исус от Назарет изрича тези думи - тялото, което е било толкова силно развито, че е могло да изрази този факт. По този начин в тези думи е предадено едно невероятно велико събитие. И всичко това сега е представено в смирната, която е символ на жертвоприношението, на умъртвяването, на пожертването на земното, за да може висшето да заживее.

В средата на лемурийския период Озирис е трябвало да намери своя гроб, а манасът - да влезе в човеците. Под ръководството на маговетехората трябвало да бъдат възпитавани, докато принципът будхи, принципът на любовта, не засияе в Христос Исус. Будхи е небесната любов. Низшият полов принцип се облагородява от Христовата любов. В резултат на това принципът кама се е издигнал и засиял, той е бил пречистен в огъня на божествената любов.

При Мелхиор става дума за принципа на мъдростта, интелекта, задачата на петата коренна раса. Това се символизира от неговия дар - златото. Това, че тук имаме работа с принципа на ритуалната жертва, се символизира от тамяна. Тази жертва е принципът на 4-тата коренна раса, на атлантите. След това той се доразвива, докато християнството не изпълни задачата си в 6-ата коренна раса. Тя отново ще има сакраментализъм, така че ще изпълни сетивното битие с култови актове, с актове на жертвоприношение. Днес тайнствата до голяма степен са загубили значението си, смисълът им вече не съществува. Той отново ще бъде налице, когато се случи онова, което символизира тамянът: когато се роди висшият човек.

В лемурийската раса Озирис намира смъртта си, а в шестата коренна раса той ще възкръсне. Така виждаме, че празникът на тримата свети царе с онова, което те провъзгласяват с жертвоприношението си, сочи към историята на 3-та, 4-та, 5-та и 6-та коренна раса. От какво са водени влъхвите и накъде? Те са водени от една звезда и са отведени до пещерата във Витлеем. Това е нещо, което наистина могат да разберат само онези, които са запознати с така наречените малки или астрални мистерии. Да бъдеш воден от звезда не означава нищо друго освен да видиш самата душа като звезда. Но кога човек вижда душата като звезда? Той вижда душата като звезда, когато може да я възприеме като светлинна аура. Тогава душата се явява като звезда. Но коя аура свети по такъв начин, че да може да води? Първо имате аура, която само проблясва, която има само слаба светлина. Тя не може да води. След това имате по-висшата аура, аурата на интелекта. Въпреки че тя има постоянна светлина, извираща светлина, тя все още не води. Ала ярката аура, сияеща с будхи, е наистина звезда, тя е нещо сияйно и водещо. В Христос по време на развитието на човечеството в еволюцията на расите засиява звездата на будхи. Това, което свети за маговете, не е нищо друго освен душата на самия Христос. Самият втори Логос им свети; и той сияе над пещерата във Витлеем. 

Пещерата не е нищо друго освен това, в което живее душата - тялото. Астралният ясновидец вижда тялото отвътре. За астралния ясновидец всичко е обърнато, всичко се вижда наобратно. Например той вижда 365 вместо 563, затова вижда човешкото тяло като пещера и така звездата на Христос, душата на Христос, свети в тялото на Исус. Това трябва да си го представим като реалност, която се случва в астрала. Това е процес в малките мистерии. Душата на Христос действително свети там като аурична звезда; и тя води посветените от трите раси към Исус във Витлеем.

Ето защо всяка година на 6-ти януари се празнува празникът на тримата влъхви. Значението на този празник ще нараства все повече и повече. Все повече човек ще разбира какво е маг и кои са великите магове, Учителите. Чрез разбирането на християнството ще разберем и духовната наука.