Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Тук ще публикувам откъси от непреведените книги на Рудолф Щайнер, както и други тематично свързани материали, неизвестни у нас.
Автор: anthroposophie Категория: История
Прочетен: 819301 Постинги: 456 Коментари: 15
Постинги в блога от Октомври, 2019 г.
 
Молитва на смирението  

Каквото и да дойде, каквото и да ми донесaт следващият час, следващото утро,
не мога в началото, когато то още ми е напълно непознато, да го променя със страх.
Очаквам го с пълно вътрешно спокойствие на душата, с пълно затишие на духа.
 
Страхът и уплахата спъват развитието ни, 
с вълните на страх и уплаха отблъскваме онова, 
което от бъдещето напира да влезе в душата ни.  

Отдаденост на ‘божествената мъдрост на събитията’,
увереност, че това, което предстои,
трябва да се случи и непременно ще донесе и нещо добро;
излъчването на тази нагласа в думи, усещания, идеи -
това настроение носи молитвата на смирението.  

В днешно време трябва да се научим да живеем само с упованието,
без осигуреност на битието,
с доверие в помощта, давана винаги от духовния свят. 
Това днес наистина не става по друг начин,
ако не искаме храбростта да ни напусне.  

Да хванем здраво юздите на волята си и всяка сутрин и всяка вечер да търсим пробуждането отвътре.  

Тази молитва е много популярна сред немските антропософи, макар че не е дадена в този вид от Рудолф Щайнер. 
Първите три абзаца предават с незначително изменение три пасажа от лекцията “Същността на молитвата”, изнесена в Берлин на 17. февруари 1910 (СС 59), а последните два абзаца според В.З. ван Емихофен също са думи на Щайнер. 

Задълбочаването на смирението е най-важната противоотрова за луциферичната грандомания, особено при хора, смятащи се за духовни будители.
Категория: Други
Прочетен: 1544 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 03.11.2019 14:11
Преди време споделих части от “разговорите” с водния дух Ечевит/Мокрия, публикувани в книга от поредицата за природните духове на Волфганг Вайраух и Верена Щал фон Холщайн (срв. http://anthroposophie.blog.bg/drugi/2019/03/15/za-domashnite-duhove-iz-razgovorite-na-melnicharia-s-verena-.1649476 и следващите постове). Днес споделям пасажи от книгата, отнасящи се до идването на Ариман и същността на Слънчевия демон Сорат. Нека тези, които са чели нещо по темата, да сравнят казаното от Учителя, Щайнер, както и от наши съвременници, със съобщенията, дадени от природните духове през 2002 г.                                
                                                   Инкарнацията на Ариман
 

Волфганг Вайраух: Съкратило ли се е времето между отделните инкарнации на хората? В днешно време те по-рано ли се връщат за нов живот на земята, отколкото по-рано?

Мокрия: Поредицата от инкарнации на хората в момента преминава много бързо, за да могат те да преживеят прелома на времената. Освен това хората, загинали млади в многобройните ужасни войни, получават възможност да се върнат скоро на земята. Затова тези, които се инкарнират сега, ще могат бързо да разберат какво е красота, респ. инкарнирайки се, те ще носят красотата със себе си. Тя и физически ще бъде видима в тях.  

В.В.: Закон ли е, че хората, умрели млади, се връщат бързо за следваща инкарнация?
М.: В момента това е така, в други епохи не е било така.  

В.В.: Кои неща от днешната епоха искат да преживеят множеството инкарниращи се души?
М.: Това е Второто Пришествие на Христос в етерния свят, Възнесението в етера. Освен това те искат да преживеят Пристигането на Чуждия и Външната поява на Ариман. Ерата на Луцифер постепенно свърши и истински злото същество в момента е Ариман. Това, че днес много хора смятат вече Луцифер за положително същество, тъй като той не охлажда, а въодушевява, е изкривяване.  

В.В.: Ще се инкарнира ли Ариман в човешко тяло?
М.: И да, и не. Никое човешко физическо тяло не може да носи дълго време същество като Ариман. Той е толкова враждебен към живота, че това ще бъде по-скоро инкорпорация.  

В.В.: Кога ще се случи тази инкарнация, респ. инкорпорация? 
М.: Не ми е разрешено да отговоря.  

В.В.: И къде ще се появи той?
М.: В Европа.  

В.В.: Били ли са съвременните хора скоро пак на земята? 
М.: Да, мнозина. Това се отнася напр. за много антропософи. Но винаги трябва да се гледат и индивидуалните кармични пътища.  

В.В.: Можеш ли да видиш веригата от инкарнации на отделни хора?
М.: Ако пожелая, мога.                          

                                  Злото по време на слънчево затъмнение  

В.В.: Какво се случва на духовен план по време на слънчевите затъмнения?
М.: Добър въпрос. В затъмнената ивица, която закрива земята по време на слънчево затъмнение, големи разрушителни сили имат възможност да обсебват, защото в този момент Христос не гледа натам.  

В.В.: Могат ли тъмните сили на космоса в този момент да нахлуят на  земята?
М.: Да.  

В.В.: Това случило ли се е и по време на слънчевото затъмнение през 1999 година?
М.: Да.  

В.В.: Тези обсебвания отделни хора ли засягат или цялото човечество?
М.: И двете. Всички дупки могат да бъдат запълнени по време на едно слънчево затъмнение. Всички празни пространства, които вие хората създавате в земята, в такъв момент могат са бъдат изпълнени от огромни тъмни същества.    

                                           Другите и Слънчевият демон  

В.В.: Вие говорите за Другите и за Слънчевия демон. Какви същества са те? М.: Другите, това е общо название за демони, спектри, същества на сухотата, тоест по-малките същества на сивата и тъмната страна. Всички малки природни същества се страхуват от големия Слънчев демон и не смеят да произнесат името му. Само ние Големите можем да го издържим.  

В.В.: Каква е задачата на Слънчевия демон? 
М.: Той пречи на активността на Христовото същество.  

В.В.: От какво се захранва той?
М.: От черна магия, от неверието, омразата, черните мисли и постоянния материализъм. Този материализъм го "угоява".   

В.В.: А може ли той да обсебва и хора, които имат съответните мисли?
М.: Да, и тогава той ги насочва, респ. подстрекава към дела. Но в момента още е много предпазлив, за да не се прояви прекалено видимо. Не се е появил напълно, но силата му ще расте. Би трябвало името му да се произнася колкото се може по-малко, ако помещението не е изпълнено с молитви.  

В.В. : Защо името на Слънчевия демон не бива да се произнася?
М.: Имената се инкарнират. Да се пише и чете името му е възможно, но не бива да се облича в Слово.                                          

                                                 Чуждия, Антихриста  

В.В.: Мокрия ми зададе въпроса за разликата между човешкия аз и аза на един ангел и на това място аз му изнесох кратък доклад за тази разлика. Ечевит имаше още един въпрос за вътрешната и външната страна на космоса, който не можах да разбера напълно. Тук той го поясни още веднъж за всички читатели, защото аз не успях да му отговоря.  
М.: Чрез Верена ние можахме да видим този, който идва отвън. Ние го наричаме Чуждия, Антихриста. Чуждия идва от областите отвъд нашия космос и въпросът ми е как вижда отвън това, което ние виждаме отвътре. Как се различават тези две гледни точки?

В.В.: Ариман също ли идва отвън?  
М.: Не, Ариман идва отвътре. Но Чуждия, Антихриста, идва отвън. Много същества вече са били наричани Антихрист, но истинският Антихрист е именно този противник на Христос, той е един вид брат на Христос. Той е черният, обърнатият наобратно брат на Христос. Той идва отвъд онзи космос, чийто център е Христовото същество. В този космос, по-точно на земята, Христовото същество премина през смъртта и така създаде свободата, Той заложи възможността да бъде създаден нов космос. Но в този момент като противотежест едно същество трябваше да погледне към Христовото дело отвън, иначе то нямаше да бъде възможно. Какво видя Чуждия? Ние водните духове искаме да узнаем това. Разбираш ли нашия проблем? Бихме могли да направим много, ако научим повече по въпроса.   

В.В.: Да попитам ли Големия за това или няма смисъл?
М.: Ангелите също всичките са вътре и не знаят. Само хората могат да погледнат отвъд космоса.  

В.В.: Нека да го схвана по-добре: Това същото ли е като при съществата на глупостта, които са потребни, за да може да бъде създадена една умна мисъл или като при съществата на грозотата, необходими, за да се създаде едно красиво произведение на изкуството? Трябва ли в духовното винаги да има противотежест, за да възникне нещо? Така ли следва да разбираме Чуждия, Антихриста - като антипод на свободното дело на Христос, на Мистерията на Голгота?
М.: Точно така. Току-що говорих с Големия. Ти му зададе въпроса кой е бил Черният магьосник, разпънат на кръст в Мексико. Той беше противоположният полюс на Исус. Земята щеше да бъде разкъсана, ако не беше се появил той. Тя би се взривила физически, ако го нямаше този противовес в Америка по времето, когато Исус живя в Палестина. Това е точно същият принцип.  

В.В.: Той е бил най-великият Черен маг, който е съществувал някога...
М.: ... и който въобще ще съществува.  

В.В.: Рудолф Щайнер описва как този маг е бил разпнат по същото време като Исус Христос, и то с главата надолу и че е бил победен от човек, който е бил свързан с архангел.
М.: Точно така е. Черният маг е антиподът на човека Исус и с него е бил свързан Чуждия, Антихриста, който е антипод на Христос.  

В.В.: За съжаление Щайнер е говорил само веднъж за това и аз никъде другаде не съм срещал нещо по темата.
М.: Питай нас.      
Категория: Други
Прочетен: 2257 Коментари: 0 Гласове: 5
Последна промяна: 02.11.2019 10:31

Наскоро публикувах отговора на горния въпрос, даден от антропософа Аксел Буркарт, който от две години се проявява като будител на немския народ с видеа в Ютюб и създаването на мрежа от съидейници, срв. http://anthroposophie.blog.bg/drugi/2019/09/30/kakvo-stoi-zad-mladejkite-demonstracii-za-klimata.1676344.

Изявите на Грета Тунберг от последните месеци, откритата й подкрепа на екодиктатурата, към която се стреми движението “Бунт против унищожението” (Extinction Rebellion), изкривената й физиономия и откровено агресивния текст, прочетен от нея в ООН, показват, че има сили, които правят всичко възможно да се възползват от масовите младежки демонстрации. Силите, целящи разделение и противопоставяне на едни групи хора на други, са известни – това са всички духове и техните проводници сред хората, служещи на Ариман. 

Но какви са дълбоките духовни причини за това едни симпатични деца и младежи с екологично съзнание да станат сърдити, агресивни бунтари? Към разбирането на въпроса може да ни приближи следният откъс от лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 11.9.1920 в Дорнах (СС 199 “Духовната наука като познание за основните импулси на социалното развитие”):

A сега започва времето - и в много случаи тук се крие причината за бурния характер на нашето съвремие - сега започва времето, когато душите, слизайки от духовния свят към земния живот чрез зачеване и раждане, носят със себе си образи

Образите, пренесени от духовния живот в този физически живот, е нужно при всички обстоятелства, ако е за спасението на човека и социалния му живот, да се свържат с астралното тяло, докато онова, което е без образи, се свързва само с аза. И главно изживяването на аза процъфтяваше в човечеството от средата на петнадесети век насам. Но сега започва времето, когато човек трябва да почувства: Още от преди твоето раждане в теб живеят образи, които ти трябва да оживиш в себе си по време на своя животТи не можеш да го направиш с обикновения си аз, то трябва да проработи по-дълбоко в теб, трябва да навлезе до астралното ти тяло.

Обикновено човечеството се противопоставя на вмъкването на образите, преживени преди зачеването, в астралното тяло. В известен смисъл хората отблъскват това, което трябва от дълбините на същността им да се установи в астралното тяло. Деловитостта, прозаичността е основна черта на новото време и днес съществува дори широка съпротива срещу желанието още със самото възпитание да се помогне на онова, което се издига от душата и иска да се прояви в астралното тялонаистина да се прояви. Има безцветни, сухи хора, които всъщност искат да премахнат възпитанието чрез приказки, легенди, чрез онова, което е проникнато от въображението.

В нашата Валдорфска училищна система току-що поставихме на преден план именно това -  преподаването и възпитанието при децата, влизащи в началното училище, да изхожда от представянето в образи, от използването на ярки образи, легенди и приказки. И нещата, които децата първо трябва да научат за съществата и процесите в животинското царство, в растителното и минералното царство, не бива да се разказват сухо и прозаично, а да бъдат облечени в образи, в легенди и приказки. Защото това, което е дълбоко проникнало в детската душа, са имагинациите, получени в духовния свят. Те искат да излязат на повърхността и ако учителят или възпитателят се отнася правилно към детето, той му дава образи. И когато ги постави пред детската душа, от нея проблясват онези образи, или по-скоро силите на образното представяне, получени преди раждането, съотв. преди зачеването. Ако това нещо е подтиснатоако в днешно време възпитава и преподава някой сух, скучен човек, то той още от ранната младост ще донесе на детето нещо, което всъщност му е чуждо: буквите. Защото буквитес които разполагаме днес, нямат нищо общо със старите букви-образите са по принцип нещо чуждо за детето, което тепърва би трябвало да се извади от образа - така, както се опитваме да го правим във Валдорфското училище.

На детето се дава нещо, лишено от образи, ала то има в тялото си сили - разбира се, когато говоря за тяло, имам предвид душата, също говорим и за астрално тяло – в тялото на детето има сили, които го разрушават, ако не са извадени на повърхността чрез образно представяне. И какви са последствията? Тези сили не се губят; те се разпростират, придобиват съществуване, навлизат в мислите, чувствата, импулсите на волята. И какви хора стават по този начин децата? Бунтовници, революционери, недоволни хора, които не знаят какво искат, защото искат нещо, което не може да се знае, защото искат нещо, което е несъвместимо с никой възможен социален организъм, което те само си представят, което би трябвало да навлезе във фантазията им, но не е навлязло там, а в социалната им припряност да се действа.

И може да се каже, че онези хора, които по окултен начин не са честни към своите събратя, просто не смеят да произнесат на глас следното: Ако днес светът се бунтува, тогава небето се бунтува, тоест небето, което бива възпирано в душите на хората и което не се проявява в своята собствена форма, а в нейната противоположност, което се проявява в ожесточени битки, вместо в имагинации. Затова не е чудно, че онези хора, които участват в подобно разрушаване на социалния ред, всъщност имат чувството, че правят нещо добро. Защото какво усещат те в себе си? Усещат небето в себе си, но в душата им то приема единствено вид на карикатура. Ето колко сериозни са истините, които би трябвало да разберем днес. Признаването на истините, за които става въпрос сега, не бива да е детска игра, а трябва да бъде проникнато от изключителна сериозност.”

Категория: Други
Прочетен: 1479 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 22.10.2019 15:09
"Много често срещано явление е хората да не могат да бъдат убедени в нищо ново, след като са достигнали определена възраст. Срещнат ли нещо ново, те се питат единствено дали вече са мислили за него. Ако са мислили, са съгласни с явлението, ако не, то тогава то е неправилно, абстрактно или нещо подобно. Накратко, има някаква причина, поради която не се ангажират с него. А всъщност съвременният човек има сериозната задача, не бих искал да кажа да се остави да бъде убеден в нещо ново, но поне без предразсъдъци, безпристрастно да може да бъде докоснат от новото, да участва в новите неща, които навлизат в света.  

Казаното изглежда като тривиална забележка, но то не е тривиална забележка, защото срещу това, което имам предвид, в днешно време се греши извънредно много. А някои неща биха се подобрили съвсем бързо, ако във взаимоотношенията на хората се развие повече убедителна сила, ако те не са така отрицателно настроени един към друг и не държат толкова твърдоглаво на собственото си мнение, възприето на определена възраст.” (Рудолф Щайнер, лекция от 5. април 1919 в СС 190 “Импулси от миналото и бъдещето в социалните явления”)  
Категория: Други
Прочетен: 1438 Коментари: 0 Гласове: 4
Последна промяна: 21.10.2019 12:13
На отношенията между Запада и азиатските народи се спира следната статия, писана от Рудолф Щайнер преди близо сто години. За разлика от препоръките в нея, и днес виждаме, че във връзките си с азиатските страни и Европа, и САЩ продължават да бъдат водени главно от стремежа за икономическа изгода. Що се отнася до САЩ, именно Япония и Китай са техните най-големи кредитори. Япония има американски държавни книжа за над 1,1 билиона долара, на второ място е Китай с 1 билион, а държавите-джуджета Хонг Конг и Тайван са съответно на девето и десето място в списъка на американските кредитори. Така че не случайно при срещите си с китайския президент и важни китайски гости Тръмп редовно пробутва внучката си Арабела Кушнер, дъщеря на Иванка Тръмп, а вече и братчето й Джозеф, да им пеят китайски песни - https://www.youtube.com/watch?v=AlxgYU40Ix8. Децата имат китайска гувернантка, която ги учи на родния си език.  
  
                                                           Световният въпрос  

Статия от Рудолф Щайнер, публикувана на 28. август 1921 (СС 36 “Мисълта на Гьотеанума всред съвременната културна криза. Събрани статии 1921-1925 от седмичника “Дас Гьотеанум”)  

Светът очаква важни решения от Вашингтонската конференция1, която трябва да се проведе през ноември. Ако към програмата на тази сбирка на западните сили спадат разоръжаването и въпросите на Тихия океан, то следва да се отнесем сериозно само към втория въпрос и да разглеждаме първия като един вид морална украса. Защото в Тихия океан се събират линиите, върху които е съсредоточено вниманието на силите, от които днес зависи съдбата на света - Северна Америка, Англия, Япония. Ако разгледаме преобладаващите интереси, ще признаем, че истински определящ е техният икономически характер. Те искат да обсъждат икономическите предимства и ще се обезоръжават или въоръжават дотолкова, доколкото това прави тези предимства да изглеждат необходими. Не могат и да направят друго. Защото така, както са се оформили отделните държави, те трябва да действат като икономически сили, всички други въпроси могат да се появят пред тях само в светлината на техните икономически импулси.  

Но Европа и Северна Америка с техния начин на мислене, зададен от собственото им историческо развитие, ще се натъкнат на много сериозни пречки в Азия. На мнозина се струва важно това, което каза южноафриканският министър Смутс на Лондонската имперска конференция2. Той изтъкна, че в бъдеще политическите погледи вече няма да са насочени към Атлантическия океан и Северно море, а за следващия половин век трябва да са насочени към Тихия океан. Но действията, които ще се извършват под влиянието на този поглед, ще се сблъскат с волята на азиатците. Световната икономика, създала се от около пет десетилетия насам, трябва да продължи да се развива вътрешно, трябва да включи и народите на Азия по начин, който засега съществува само като наченки.  

Ала това няма да е възможно, ако към съществуващите условия за разбирателство на народите не се прибавят и други. Няма да могат да се развиват икономически отношения с народите в Азия, ако не се спечели тяхното доверие. Но доверието може да бъде спечелено на чисто икономическа основа само до известна степен. Тя няма да е достатъчна за това, което се планира. Трябва да бъдат спечелени душите на азиатците. Без това всяко отношение ще бъде подкопавано от недоверието на тези хора.

От друга страна се появяват световни проблеми с огромно значение. През последните няколко века западните хора са формирали у себе си начин на мислене и чувстване, който предизвиква недоверието на азиатците. Азиатецът може да научи много за науката на Запада, за техническите резултати на тази наука: това не го привлича, то го отблъсква. Когато вижда у своите съседи японците интерес към западната цивилизация, той схваща това като предателство към истинското азиатство. Той гледа на западните култури като на нещо, което е под нивото на това, което сам притежава като вътрешно богатство на душевния живот.   

Той не вижда своето изоставане от материалния прогрес, а само духовните си стремежи и те му се струват като извисяващи се над тези на западните хора. Също така не смята начина, по който те се отнасят към християнството, като достигащ до дълбочината на неговото религиозно изживяване. Това, което научава от него, той смята за религиозен материализъм; дълбочината на християнското изживяване не е видима за него.   Западните народи ще се сблъскат с неразрешими въпроси, ако не възприемат тази противоположност на душите в своите световнополитически усещания. Докато тази противоположност се смята за някаква сантименталност, с която практикът на истинския живот не се занимава, ще се работи само за световен политически хаос.   Те ще трябва да се научат да разглеждат като практически импулси неща, които досега са били разглеждани само като идеология на мечтатели. И Западът би могъл да извърши тази промяна във възгледите. Досега той е формирал само външната страна на своята природа. Така той е постигнал онова, което азиатецът не разбира, което никога няма да иска да разбере. Но тази външна страна извира от вътрешна сила, която все още не е разкрила своята специфика. Тази сила може да се разгърне и тогава тя ще прибави към постиженията в материалната сфера и резултатите от духовния живот, които за азиатците могат да бъдат световни ценности.  

Човек може, разбира се, да възрази на такова твърдение, че за разлика от азиатското варварство, на Запад съществува овътрешняване, одушевяване, въобще една „по-висша” култура. Това със сигурност е вярно. Но то не е важно. Важното е, че западният човек може да развие дълбока душевна същност, но досегашната му история го е накарала да се въздържи от въвеждането на душевния елемент в обществения живот. Азиатецът може да има душевност на дете, дори и да бъде повърхностен, но той живее с този душевен елемент в обществения живот.  

Противоположността, която се има предвид тук, няма нищо общо и с етични аспекти като това кое е добро и зло, нито кое е красиво или грозно, художествено или не. Но то има нещо общо с факта, че азиатецът изживява своето усещане, своя дух във външния сетивен свят, докато душата на западния човек остава заседнала вътре, когато той се отдаде на света на сетивата си. Азиатецът намира духа, като живее чувствено; той често намира там един лош дух, но все пак дух. Западният човек може да е много тясно свързан с духа в своята вътрешност, но сетивата му бягат от този дух и се стремят към един механично замислен и подреден свят.  

Естествено, западният човек няма заради азиатците да възприеме един духовен начин на мислене и усещане. Той може да направи това само от собствените си душевни потребности. Азиатският въпрос дори не може да бъде повод за това. Но материалната цивилизация на Запада е достигнала точката, в която той усеща своите собствени откровения като незадоволителни, a западното човечество се чувства вътрешно празно и опустошено. Душата на западния човек трябва да се стреми към овътрешняване на цялото битие, към духовно възприятие на живота, ако в настоящия момент на своето развитие тя правилно разбира сама себе си.  

Този стремеж е въпрос на Запада, изискван от самото съвремие. Той съвпада по време със станалия необходим поглед на световната политика към Изтока. На Запад ще се отдават толкова дълго на злощастни илюзии за великите задачи на времето, докато не забележат, че без волята за обновяване на душевния живот по-нататъшният напредък на човечеството става невъзможен. Човек може да изпита душевен срам, когато се сблъска с онова, което азиатецът нарича свое душевно превъзходство.   И измама има, само когато западният човек приема духовността на древния Изток като душевно благо, което да добави към своите материални постижения. Духовното съдържание, чрез което западният човек може да направи науката, техниката, икономическите си способности наистина достойни за човека, трябва да идва от способностите, които той самият може да развие в себе си. Много хора са казали "Ех Oriente lux"3. Но светлината, идваща отвън, не се превръща в усещане на светлина, ако не бъде приета от вътрешна светлина.  

Бездушната световна политика трябва да се изпълни с душа. Естествено, развитието на душата е съкровен човешки въпрос. Но делата на човек, който има овътрешнен душевен живот са част от външния световен редСтремежът за печалба, който азиатският човек вижда у европееца, на Изток бива отричан, докато душа, която разкрива духовно съдържание, ще вдъхне доверие.   

За старите мисловни навици може да изглежда необходимо да се отговори само на въпроса как да се превърне Китай в икономическа територия, която да дава своите резултати на западните сили; но истинският практически въпрос на бъдещето ще бъде как да общуваме с душите на хората, живеещи в Азия. 
Световната икономика може да бъде само външно тяло за една душа, която трябва да бъде намерена за нея.   На някого един коментар по актуални въпроси, който започва с Вашингтонската конференция и завършва с потребностите на душата, може да се стори твърде идеологически. Но в нашето динамично време може би някой от сега живеещите хора, презиращи идеите, ще установи по емпиричен път, че отричането на душевния елемент няма да се окаже практика, подходяща за живота.”  

Вашингтонската конференция по разоръжаването се провежда от 12 ноември 1921 г. до 6 февруари 1922 г. по инициатива на САЩ и обслужва предимно американските геополитически интереси. Целта е да се установи нов мирен ред в Тихоокеанския регион. Участват страните-победителки от Антантата в Първата световна война, начело със САЩ, Великобритания и Япония. В конференцията се включват и представители на Китай, Франция, Италия, Нидерландия, Белгия и Португалия, т.е. общо 9 държави и 5 британски доминиона. 

Лондонската имперска конференция на представителите на английското правителство и доминионите се е състояла през 1921г. Ян Кристиан Смутс (1870-1950) воюва в Бурската война срещу Англия, като се застъпва за помирението на расите. Между 1919-1924 и 1939-1948 е министър-председател на Южноафриканския съюз. 

3 “От Изток идва светлината.” 
Категория: История
Прочетен: 1649 Коментари: 0 Гласове: 4
Последна промяна: 10.10.2019 23:11

Из обръщение към руските слушатели на цикъла от лекции “Окултните основи на Бхагавад Гита”, Хелзинки, 5.6.1913 (СС 158 “Връзката на човека с елементарния свят”)

”Сега Вие сте се събрали по външен начин. При големите трудности, които съществуват във Вашата страна, сте намерили възможност да се съберете по външен начин. Използвайте тази възможност за най-силно вътрешно общуване, за да изградите мост, всеки от един от Вас да изгради мост към народностната душа. Не е моя задача, скъпи приятели, да казвам как конкретно може да се служи на тази народностна душа. Ала мога да Ви говоря за нещо друго, което искам да бъде произнесено като думи, които да се трансформират във Вас в чувство. Вие сте поставени в особено положение, скъпи мои приятели. Вие сте, така да се каже, в противоположното положение на един народ, който населява земята и има дори кратък проблясък на възход. Вие се намирате в положение, противоположно на това на северноамериканския народ. Помислете, скъпи мои приятели, че този северноамерикански народ, който е Вашата противоположност, постепенно напредва от Запад към Изток, откакто в Европа започна ерата на материализма, като го доразвива. Помнете, че в корените на американизма властва материализмът.

Не забравяйте, че тези, които култивираха Америка, направиха това с представите на цивилизования европеец от вековете, които не са толкова отдалечени от нас. Какво направиха тези хора? С материалистичните представи на съвременните парламенти, с представите на съвременното естествознание, съвременния социален ред, тези хора направиха това, което иначе правят необразованите хора, когато изкореняват вековни гори, завладявайки стъпка по стъпка обработваема земя и подготвяйки почвата за култивиране. Всичко това води началото си от материализма. И ако днес погледнем човека, признат за техния най-важен писател и избран от американците за лидер - Удроу Уилсън, който в наши дни наистина е значим писател, създал блестящи трудове за социалния мироглед - когато погледнем него, неговите концепции и идеи, всичко, което той въплъщава като представител на американския народ, какво виждаме? - Една къща от карти. Къща от карти, която би могла да бъде унищожена от един единствен полъх, дошъл от духовните светове. Тогава цялата тази култура би се срутила. Всеки детайл, от който произлиза американската култура, може да бъде доказан от външните учебници по история, от културната история на миналите векове. Всичко е отворено, всичко, от което това е изникнало, е човешко дело.

Попитайте откъде идва Вашият народ, откъде идва духовният Ви живот, попитайте откъде идва най-доброто, което можете да отгледате в душите си. Няма да го намерите на земята! То не може да се намери по такъв начин, то се корени в самия духовен свят. Това е организъм, това е живо същество, а не къща от карти! 

Никога не би трябвало да приемаме такива неща като повод за високомерие, а за смирение и скромност, защото не бива от тях да черпим безразсъдно самочувствие, а чувство на отговорност.”

Сред бележниците на Рудолф Щайнер се намира и любопитна записка от 1918 г. по повод на Украйна:

“Украйна е англосаксонското бойно поле на битката за руския културен зародиш*. Украйна е ни повече, ни по-малко актуалната арена на продължаващата от 1914 г. битка срещу Средна Европа.” 

*Има се предвид подготовката за следващата Шеста славянска културна епоха (3573 до 5733 година).

 


 
Категория: История
Прочетен: 2783 Коментари: 0 Гласове: 3
Търсене

За този блог
Автор: anthroposophie
Категория: История
Прочетен: 819301
Постинги: 456
Коментари: 15
Гласове: 6097
Календар
«  Октомври, 2019  >>
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031