Ето и откъса от лекцията на Рудолф Щайнер “Чувството за истина”, цитиран накратко в предния пост. Той е твърде важен и актуален в днешно време, когато сме потопени в огромен информационен поток на откровени лъжи и полуистини.
Берлин, 1. юли 1916 (СС 169 “Мирова същност и азовост”)
Искам да наблегна на нещо, което по принцип може да се разбере, едва когато човек се запознае с духовнонаучните факти.
Ако някой следи развитието на днешното време, ще може да направи едно поразително откритие, като обърне внимание на това, което душата на човека възприема пряко и това, което тя възприема така, че да го задържи и направи ефективно.
В наше време повечето хора, ако въобще четат, четат вестници. Вестниците са еднодневки и хората мислят, че прочетеното също толкова бързо ще излезе от душата им, както е влязло в нея. Те смятат, че това е утешително, предвид нашата повърхностна и неистинна журналистика, която, както тепърва ще видим, наистина надминава всичко.
Но нещата са по-различни, отколкото обикновени се смята. При повечето съвременни хора, които четат и книги, съдържанието на книгата, дори и да бъде запаметено в душата, се отпечатва в нея много по-слабо от прочетеното във вестника, макар той да има само един ден живот.
Именно този мимолетен вестникарски материал, който бива възприеман и отново изхвърлен и не се задържа в паметта, а евентуално бива веднага забравен и трябва да бъде веднага забравен, се отпечатва невероятно дълбоко в подсъзнанието.1
Споменах вече как при някои вестници се налага бързо да забравим прочетеното. Веднъж бяхме на юг в Истрия около Пирано, където се издава вестникът “Piccolo della Serа”. Той излизаше всяка вечер и един ден беше публикувал някаква ужасно сензационна статия, вече не помня за какво, но тя заемаше три колони на цялата първа страница. На същата страница беше останало малко място, на което бяха отпечатали опровержение, в което пишеше, че статията е резултат на недоразумение! Това е нещо, което не се среща често, нали - на същата страница да се опровергае някаква статия! Но ето в тази посока се развива постепенно това, което представлява най-вече вестникът на големия град.
Важно е да се знае, че нещо, което човек възприема бързо и после също толкова бързо забравя, в действителност се е отпечатало дълбоко точно в подсъзнателната част на душата му и работи като сила, която продължава да въздейства и в следващия период от време. Тоест, прочетеното продължава да работи в това, което представлява общият дух на времето, ариманичният дух на времето, там действа то. Тъй че хубавите книги, които се пишат днес, имат много по-слабо въздействие от вестникарските статии.
Тъкмо това, което бива усвоено грижливо и въздейства върху Аза, а от там се отпечатва в паметта, има дори по-малка ефективност, отколкото някой вестникарски материал, който сме възприели мимолетно.
Но моля Ви, не си правете заключението, че не бива да четете вестници, а приемете това като нещо, което е Ваша карма. Защото казаното не трябва да се разбира в смисъл да избягваме да прочетем и един ред от вестника. Нужно е да го приемем като карма на времето, трябва да сме наясно, че сме длъжни да развием тъкмо тази част от своята същност, която е в състояние да усети дали дадено съдържание е нещо духовно извоювано или е само фразеология. Ето това бих си пожелал - да изградим усещане за начина, по който се създава, по който би могло да възникне духовното. Защото точно в това днес сме слаби. Ние нямаме правилен усет да разграничим нещо, което е добре написано, от нещо, написано безобразно. По един и същ равнодушен начин възприемаме и добре написания, и зле написания материал, загубили сме способността да ги различаваме един от друг.1 "Впечатлението, което предизвиква съзнателна представа, намира един вид съпротива при въздействието си върху дълбоката човешка организация, но ако впечатлението просто действа върху нас, без да го доведем до cъзнателна представа, то тогава нищо не му пречи, но то не е по-малко ефикасно.” (лекция от 18. май 1910 г., СС 120)
Рано сутрин Рудолф Щайнер е преравял вестниците, които са му били достъпни и е чел внимателно някои статии. Членовете на Антропософското общество доста са се чудили на този навик, тъй като знаели, че той е отличен ясновидец, а и сам е наричал журналистиката “вид черна магия”. Но никой не се осмелил да го попита за причината, докато един ден се намерил член на АО, който го отменил в това занимание.
Едва много години по-късно на антропософите постепенно им станало ясно защо Щайнер е следял пресата. Необходимо било съдържанието на статии, в които имало особено лъжливи и изопачени факти, да се обгърне с мисълта и на мястото на лъжите мислено да бъде поставена истината, и то още преди читателите масово да вземат вестника със сутрешното си кафе и да рискуват изкривените от лъжите образи да потънат в подсъзнанието им. Защото "именно мимолетното на вестникарската статия ... се отпечатва невероятно дълбоко в подсъзнанието" (СС 169).
Ако обаче се намерят хора, които познават определени истини и са прозрели вестникарските лъжи, то чрез съзнателното четене на лъжите те правят така, че да не бъде толкова силно увредено подсъзнанието на безбройните консуматори на лъжите във вестниците.
Рудолф Щайнер е жертвал ценно време, за да може да се ограничи отравянето с лъжи на нищо неподозиращите, обикновени читатели на вестници.
По “Симптоматологични илюстрации”, бр. 21/22, 2001
Из лекцията на Рудолф Щайнер “Духовнонаучни съобщения във връзка с “Класическата Валпургиева нощ”, изнесена на 28.09.1918 в Дорнах
От лекциите ми, изнесени на това място в течение на времето, Вие сте разбрали, че и днес някои хора притежават определени тайни. Преди всичко например ръководството на римския католицизъм - именно ръководството - притежава определени тайни. Тук е важно как се използват тези тайни. Ала и някои посветени на англоезичните народи притежават определени тайни. Поради принципно неразбиране не само римокатолическата църква, по-точно водачите й, пазят тези тайни от вярващите, но също и някои езотерични посветени на англоезичното население. Те имат различни основания за това и аз искам да разкажа за едно от тези основания.
Земята има свое минало (еоните Стар Сатурн, Старо Слънце и Стара Луна), свое настояще (сегашния земен еон), както и свое бъдеще (бъдещите еони Юпитер, Венера и Вулкан). В еволюцията има добро и зло. От космоса, от космическото развитие доброто може да се разпознае само гледайки към миналото, къмстарите Сатурн, Слънце и Луна, както и към изминалата половина от земния еон. Мъдростта и доброто се виждат, ако се отправи поглед към миналото. Мъдростта и доброто са вложени в човешката природа от онези членове на висшите йерархии, свързани с човека, във времето, когато тази човешка природа още не е била пробудена за своето пълно съзнание, както тук на Земята. За следващите еони Юпитер, Венера и Вулкан, както и за сегашния земен еон, за половината от земното време, човекът трябва да запази доброто. Ако иска да стигне до него, той трябва да развие импулсите на доброто, изхождайки отсвоята природа, защото от обкръжението, от новото, което пристъпва към нас, се проявяват силите на злото. Ако силите на злото не се проявят, човекът няма да стигне до свободната воля. И онези посветени, които споменах, знаят тази съществена тайна и не желаят да я съобщят на човечеството, защото не искат хората да съзреят. Те знаят тази тайна. Ако същото нещо, възникнало като човешка природа по време на еона Стар Сатурн, развило се през миналите еони Стар Сатурн, Старо Слънце и Стара Луна и продължаващо сега, би се формирало от днешните земни условия, то би станало радикално зло, би било способно да приеме единствено злото. От външните условия има възможност да се приеме само злото. Заради това, че е изложен на злото, човекът има възможност да стигне до свободната воля, да избере между пристъпващото към него зло и едно добро, което той може да развие от собствената си природа, ако се довери на онова, което е вложено в него през предишните еони. Затова и въпросните посветени казват на учениците си, че има три степени на съзнание. Това е формулата, която постоянно се споменава в тези посветителски школи на англоезичния свят. Ако човек се гмурне в подсъзнателното, от което извират сънищата, тогава ще преживее едно интимно родство с други същества, които аз вече характеризирах, асъщо и с други хора, което не се откроява в съвременния свят. Ако живеем, както в нашето време, с будното си съзнание в сетивния свят, това е светът, заключен между раждането и смъртта. Но ако се вживеем в света, към който ще пристъпим физически едва в бъдещето и достигнем до него чрез свръхсетивното познание, то в него първо ще изживеем злото. Защото силата на човека най-напред трябва да се прояви в израстването му до срещата със злото. Човекът трябва да може да разпознае злото.
Разбира се, истинската последица от този факт е тази, че за съвременния човек съществува необходимостта да осветли миналото - а то може да стане само с помощта на духовната наука - за да стане способен за необходимата среща със злото.
На тези неща непрекъснато обръщат внимание посветените на англоезичните народи. На тях се основаваедна извънредно значима битка, за която външният свят знае малко, между определени хора, желаещи да се случи необходимото и на човека да бъдат съобщени такива тайни и други, които искат той да остане незрял. Досега последните са победили.
Много е важно да се знаят тези неща. И оттук можете да разберете какви бедствия биха се причинили, ако антропософските тайни се укрият от света, защото човекът [така или иначе] ще бъде изложен на злото. Той ще се предпази от него, само ако се задълбочи в духовния живот на доброто. Който укрива това, не се проявява като човеколюбец, защото независимо дали е член на масонска ложа или е йезуит, той действа като човекомразец и с укриването на духовната мъдрост предава хората на злото. Освен това тук може да има и определена цел, а именно доброто да бъде познавано само в тесен кръг, за да могат някои хора чрез него да властват над безпомощното човечество, довело се с помощта на злото до един абсурден начин на живот.
Какво представлява лекарството? Един коктейл от антитела, чиито молекули се произвеждат в клетки от яйчника на хамстер (т.нар. клетки СНО). Но както твърди Regeneron, лабораторните тестове, направени за оценка на потентността на антителата, използват стандартизиран запас от клетки (т.нар. HEK 293T), чийто произход е бъбречна тъкан от аборт, случил се през 70те години в Холандия. Оттогава клетките 293T били “направени безсмъртни“, което означава, че те продължават да се делят, подобно на ракови, в лабораторията, където са били подложени и на други генетични промени и допълнения. Според Александра Бауи, говорителка на Regeneron, “наличните днес клетъчни линии 293T не се смятат за фетална тъкан и ние не сме използвали по друг начин фетална тъкан.“ Тъй като клетките 293T били придобити отдавна и са живели толкова дълго в лабораторията, те вече не се смятали за клетки, придобити от абортирана тъкан. Въпрос на формулировка.
По ирония на съдбата досега администрацията на Тръмп беше против медицинските изследвания, използващи фетална тъкан от аборти. Но всичко това беше забравено, след като миналия петък самият Тръмп прояви симптоми на Ковид-19 и ножът опря до кокала - след като развил симптомите, първият въпрос на президента към лекарите му бил дали ще умре). Така Regeneron, чиито акции за десет години са увеличили 20 пъти стойността си, явно ще бъде сред печелившите от пандемията фармацевтични фирми, особено след като чудодейният й лек беше толкова ефектно демонстриран на целия свят.
