1.    Как беше създадена книгата на Адам 

Преди светът да се отдаде на почивка в последния си миров сън, той премина през Лунния етап на своето развитие. Силите на топлината от най-древното време на мировото ставане все още не бяха толкова плътни, колкото са сега по време на Земната степен и хората още можеха да усещат тази първична топлина. 

Те я усещаха като течащо същество, тя беше едновременно в тях и наоколо и преминаваше през тях. И хората долавяха прадревната мъдрост на мировите водачи в тази струяща топлина. А ангелите, "синовете на светлината", постепенно освобождаваха тази мъдрост от топлината и я правеха достъпна за човека.

Тази освободена първична мъдрост се запази по време на мировия сън и когато светът в Земния етап отново преживяваше Лунния етап, водачите на човечеството създадоха от нея предание, което изразяваше мъдростта под формата на закони и правила. И това предание беше записано в светлината и така се превърна в книгата на Адам. Светлината, в която беше записана книгата, е втвърдената първична топлина. И тъй като първичната топлина се втвърди в Земния етап, хората започнаха да правят разлика между външна и вътрешна топлина. Топлината вече не можеше да тече, както преди и преданието остана скрито за хората, тъй като някога е било изтръгнато от потока на топлината и може да бъде разбрано само в него.

Всеки, който занапред се опитваше да намери и използва това предание, трябваше да изгори в него.

Така книгата на Адам ще бъде недостъпна за хората, докато един ден те не одухотворят себе си и света дотолкова, че топлината отново да може да тече безпрепятствено. Тогава те вече няма да  поставят граници пред топлината и да изгарят в нея.

2. Какво представлява книгата на Адам

Когато хората започнаха да се въплъщават в този свят, сред тях имаше един, който се наричаше Адам. Той беше родоначалник на онези атланти, от които по-късно, след Потопа, произлезе еврейският народ. Това атлантско племе беше избрано един ден да създаде човешко тяло, което да може да носи в себе си божественото същество, наречено по-късно Христос. За да се случи това, хората, които принадлежаха към това племе, трябваше да се обвържат особено здраво с материята. 

Това племе атлантски хора беше записало мъдростта си в книга, написана със светлина в светлина. Тази мъдрост беше толкова могъща и силна, колкото и мъдростта, която по-късно, когато с нея беше злоупотребено, предизвика Потопа. Мъдростта в книгата на Адам е свързана със Светия Дух отпреди Петдесетница.

Тази книга на Адам беше достъпна за хората от това племе, докато бяха чисти; докато се чувстваха свързани с рая. Тъй като обаче трябваше да се откъснат от рая и да се втвърдят в името на предопределението си, Сит, потомъкът на Адам, беше принуден да скрие книгата към края на земния си живот, за да предпази съдържащата се в нея мъдрост от злоупотреба. И до днес тази книга е скрита в една пещера.

Въпреки това знанието за книгата на Адам е оцеляло и до днес. От времето на Сит винаги е било възможно да се намерят няколко души, които са имали силата да носят това знание, без да жадуват за мъдростта на книгата и да предадат знанието в края на земните си дни.  

Когато един ден хората узреят дотолкова, че да се окажат достойни за мъдростта на Книгата на Адам, тогава тя отново ще стане достъпна за тях. Но дотогава тази мъдрост ще остане затворена за тях и хората няма да могат да я получат насила заради самите себе си. 

3.  Защо Сит скри Книгата на Адам

Цялото знание, цялата мъдрост на човешките предци е записана в книгата на Адам, която Сит скри от света, след като я пое от баща си. Същността на еволюцията на човечеството и Земята е записана в книгата. Когато Адам напусна рая, той все още можеше да чете от нея, защото си спомняше за времето, когато беше едно цяло с Ева; но създаването на Ева донесе необходимостта книгата да бъде скрита, защото човекът се раздели на мъж и жена. Затова Сит вече не можеше да чете книгата.

Книгата е поставена в земния гроб и както за тялото на Христос се полагаха грижи по време на погребението му, така се полагат грижи и за книгата. Четири братства, свързани с елементите земя, вода, светлина и огън, се грижат за съответния аспект на книгата в съвместна общност. Самата книга и съдържащата се в нея мъдрост обаче са мъртви, докато почиват в гроба на Земята.

Книгата беше дадена на Адам преди създаването на Ева. Едва когато в далечното бъдеще мъжът и жената се обединят отново в един човек, когато майката Земя отново стане съществото на Земята, книгата на Адам ще бъде пак достъпна за човека. Тя ще бъде възкресена от смъртта и тъй като хората ще са усвоили свободата, мъдростта в книгата на Адам също ще стане свободна.

Ето какво пише немският антропософ и съосновател на Християнската общност Емил Бок за Книгата на Адам в произведението си “Праистория. Приноси към духовната история на човечеството” (Щутгарт, 2009г.):

“Познанието за изначалното откровение се е запазило най-ярко и точно там, където е било запечатано в картинна форма. Тук се сблъскваме с особено важната образна концепция за Книгата на Адам. Преданието гласи, че един архангел донесъл на Адам, докато той обитавал рая, някаква книга, в която били записани най-великите мирови тайни.  

Безброй мъдри книги и тайни писания от древността са били посочвани като варианти на тази Книга на Адам, за да се свържат с изначалното откровение. Особено ценен пример за такива книги представлява достигналата до нас сирийска книга “Liber Adami” на  мандейците 1, в която на тържествен култов език и с многобройни мантрически повторения са записани тайните на звездното небе, на природните царства и на човешката природа. 

Древната гностическа секта на мандейците почита Йоан Кръстител и извършва кръщенията си винаги в река.

Произведението "Пещерата на съкровищата", запазено също на сирийски език, чиято днешна версия води началото си от големия източен богослов Ефрем Сириец 2, се нарича "Християнската книга на Адам". 

Ефрем Сириец, както е изобразен на известния стенопис от Боянската църква

В нея историята на света и спасението са предадени в имагинативни образи. Книгата "Земеделието на набатейците", която произлиза от древни предания, също е едно от свидетелствата за Книгата на Адам в историческите времена. В крайна сметка в нея самата се казва, че тя води началото си от Адам като един от най-великите посветени. До Средновековието някои духовни течения, като например катарите, твърдят, че притежават Книгата на Адам и по този начин претендират, че поддържат прякото продължение на първоначалната мъдрост.

Според талмудистката традиция архангел Михаил е този, който дава книгата на първоначалната мъдрост на Адам. "Михаил даде на Адам основата на познанието и Адам стана мъдър.” Отначало сияйната като слънце Божия мъдрост залива човека повече като светлина и сила, отколкото като осъзнато собствено знание. Човекът все още е много близо до своя праобраз, с който е образ на Божеството и същевременно сбор и обобщение на първообразите на всички останали царства на Сътворението. Човекът е микрокосмическо повторение на онова, което някога на Старото Слънце е било макрокосмическо етерно изтъкаване на праобрази,  съставляващи цялата наличност на земната планета. Първообразите на всички братя по Сътворение намират своя същностен център, своята квинтесенция в човека и го осветяват като райско, аурично тяло от светлина. Човекът сам събира в книга отделните страници от Книгата на първообразите. В своето същество той носи Книгата на живота, която му дава архангелът на Слънцето.

Ето защо Адамовият човек наистина стои като Господ сред създанията. Образите, които са сияели в творческото съзнание на Бога и по този начин са се сгъстявали в битие, проблясвайки и пулсирайки в него като магическа воля, го превръщат в съ-творец. Книгата, която е самият той, се състои не от написани, а от изречени думи. Всички прояви на човешката същност, още преди да се появи език в днешния смисъл, са думи, даващи имена, които прозвучават от тази книга, сякаш прочетени на глас: творящото слово на божествените съзидателни сили, което продължава да звучи на Земята. “Навсякъде, където Адам изваждаше книгата и четеше от нея, Земята трепереше и се люлееше като кораб по вода. Ако четеше от нея пред някоя планина, планината се разтапяше като восък. А ако четеше пред морето, морето излизаше от пределите си, както се препълва купа с вода. Когато четеше от книгата пред огън, огънят се превръщаше в пепел, а когато четеше от нея пред лъвове, пантери, мечки и зли зверове, те стояха като занемели … Ако говореше пред някое дърво, дървото даваше плода си преди времето си … “.  

Разводнената вече имагинация на легендата казва точно същото, както ясното описание, което духовният изследовател дава на все още голямата плавност и податливост на природата и магическата култура на древността малко след средата на Лемурийската епоха. Заради Грехопадението човекът се лишава в същността си от книгата на първообразите, а по този начин и от своя дял в божествената мъдрост и сила. "Докато Адам все още беше в Едем, той всеки ден изучаваше книгата и се възползваше от съкровищата на Господа и му бяха разкрити най-висшите тайни, за които и най-извисените служители не знаеха нищо. Но когато Адам... престъпи заповедите на Господа, книгата отлетя от него. Тогава Адам се удари по главата и се потопи до шията в потоците на Гихон 3. А от водата тялото на Адам подпухна и сиянието му изчезна.”   

Тук възниква една голяма загадка. Защо човекът се е поддал на изкушението да яде от Дървото на познанието, след като е притежавал Книгата на божествената мъдрост? В своето същество той е притежавал Книгата на живота; светлата воля на мировото слово, записано в нея, сияело от Адам. Но съзнанието му можело да следва въздействията на книгата само в дълбок сън със съновидения. Той още не можел да чете сам от Книгата. Написаното в нея преминавало през волята му, но все още не се е било превърнало в съдържание на неговото познание. Затова той пожелал да се научи да чете и ял от Дървото на познанието. Тогава придобил способността да чете, ала Книгата била отнета от него.

И все пак след Грехопадението човекът не е лишен от книга. Легендите разказват, че архангелът-лечител Рафаил му върнал изгубената книга. Но книгата, която притежава сега, е друга. Както има Дърво на живота и Дърво на познанието, така има и Книга на живота и Книга на познанието. Човекът е заменил Книгата на живота с Книгата на познанието. Двете книги се отнасят една към друга както Слънцето и Луната. Слънцето излъчва собствена светлина, а Луната може да дарява само отразена светлина. Докато човекът е носел в съществото си истинските първообрази на цялото битие, от него като слънце е греел един самостоятелно светещ свят. Но той е бил само сцена на божественото познание, а не субект на собствено познание. Едва след като заливащите го Божии мисли се натъкват на огледални повърхности в неговата същност, те, които дотогава само са определяли битието му, стават и съдържание на неговото съзнание. За да направи това, човекът е трябвало да изгуби своята райска пропускливост - Бенгел 4 я нарича "светлост", просветленост - и да вплете в своето същество тъмна плътност. И така, от Грехопадението нататък, от слизането в материята, за човека следва замяна на Книгата на първообразите с тази на огледалните образи. Слънчевите сили на волята започват да избледняват, а лунната светлина на самосъзнанието постепенно  изпълва душата. Изглежда по онова време човекът е започнал да развива органа на физическото око. Когато светлината на Духа започнала да угасва за него, той се подготвил за възприемане на физическата светлина.

В образите на Грехопадението са обобщени големи взаимосвързани еволюционни процеси. Борбата на слънчевите и лунните сили за душата на човека преминава през големи периоди от време; борба, в която, след като целият космос е направил крачка от слънчевия към лунния етап, лунният свят е трябвало да остане победител в полза на развитието на собствено същество на човека.

В библейския разказ се описва сцена, в която самата божествена сила води човека до забраненото Дърво на познанието. Това е сцената, в която човекът по божествена заповед и със силата на Божията близост дава имената на животинския свят. Този образ е библейското отражение на чудото и силата на Книгата на Адам. Чрез Книгата на живота човекът носи в себе си първообразите, имената на животните като същества. Животните, които въобще не съществуват още в индивидуални физически форми, а все още като видове и групови души на видове, преброждат етерно-физическата сфера на тялото, могат да се почувстват отразени и разпознати от човека, въпреки че той все още не се е събудил за собствено познание, точно както човекът може да се почувства разпознат от божествените същества над него. За да може човекът да достигне до способността за съзнателно назоваване, първообразите в него първо трябва да се превърнат в огледални образи. Това се случва чрез процесите на калциране, които лунният елемент изпраща в човешкото същество.”

Бележки

1 Мандейци – религиозна секта от първи век сл.Хр., чиито последователи и до днес живеят в Ирак. 

2 Св. преп. Ефрем Сириец (ок. 306-373) - християнски светец и бoгослив, един от видните църковните отци и учители на ранното християнство.

3 Според Стария завет Гихон, който традиционно се отъждествява с Нил, е една от четирите реки на рая.

4 Йохан Албрехт Бенгел (1687 – 1752) – лутерански богослов, главен представител на немския пиетизъм. 

Днес в България би трябвало да се отбележи голямо събитие - на 21-ви октомври 2022 година, се навършват 90 години от рождението на бележития учен и писател с международна известност и авторитет – Асен Чилингиров. Няколко месеца преди да отпразнува своя голям юбилей, Асен Чилингиров затвори очи завинаги в болница в Берлин. С него си замина една цяла епоха. Без преувеличение може да се каже, че той бе „паметта на България“. От смирение и за да няма обидени читатели, Асен Чилингиров може да бъде наречен „един от най-ерудираните съвременни личности на България“, но в действителност и без преувеличение, той може да се нарече „най-ерудираният българин“, а на неговата библиотека може да завиди всеки университет! 

По наша „традиция“ едни от най-големите български умове остават в сянка, а техните трудове – в забвението и покрити с пепел. Колко български медии и институции днес ще отдадат дължимото уважение на този забележителен човек и учен, изследовател, мислител и мъдрец? – въпросът е риторичен.

На малцина е известно, че по майчина линия той е потомък на легендарния Вълчан Войвода; че е син на полк. Борис Чилингиров, (офицер от Генералния Щаб на Българската Армия, бивш дипломат и аташе за две години в Москва), удостоен с орден за храброст и военни заслуги; че дядото му е ген. Спас Чилингиров, който става първи военен комендант в Солун пред 1912 г. и влиза след това в Четвърта Българска Армия, за да пресрещне и разбие врага при Булаир и да участва в 13 битки за България. Асен Чилингиров произхожда от два стари български рода.



В България образованието на младия Чилингиров е свързано с музиката и история на музиката и изкуството. С именития  и световноизвестен български музикант и композитор Панчо Владигеров го свързва сърдечно приятелство и в съжителство в определен период в София.

                             
                         
                           С композитора. Панчо Владигеров (вдясно)

На Христова възраст Асен Чилингиров напуска България и заминава за Берлин, където остава до края на дните си.

В Берлин той продължава своето образование. Там работи в Института за Защита на Паметниците на Културата. Там създава семейство и се ражда неговата дъщеря.

Бидейки учен и изследовател в Германия, той пътува интензивно в Германия, Албания, Гърция, Италия, Македония, Русия, Сърбия и Швейцария.

В семинарни занятия в Лайпцигския  и Хумболтовия Университети А. Чилингиров е канен да чете лекции. Има авторски публикации в поредица издания на немска и италианска енциклопедия по изкуство и средновековно изкуство. 

Целият му живот може да се опише като саможертва и смирено-мъченичество пред Олтара, наречен България.

Още от ранните си години Чилингиров бива привлечен с невероятна сила към духовното познание и прави гигантска крачка към него. Грижливо събира всички томчета със стар ръкопис от Учителя Петър Дънов и на по-късен етап съставя „УЧИТЕЛЯ ЗА СЛОВОТО“.

В същото време е титанична дейността му, свързана с историческото и духовното наследство на Българската църква. В неговия фокус бяха Софийската и Охридската църква „Св. София“, както и Ивановските стенописи, а в по-ранните си години той изследва църквата „Св. Герман“.

От изключително значение за него бе темата за българския език. Един брилянт в изследванията му е „Цар Симеоновият Съборник от X век“, публикуван в две части.

Една от любимите му теми е за гетите и готите. В три отделни книги той доразвива една стара теза, която е отхвърлена и манипулирана през години и векове.

Списъкът с издадените книги и публикации е завиден:

"Църквата Св. Герман до Преспанското езеро", Берлин, 2001

"България/Византия/Русия", сборник статии, Берлин 2002

"Кой положи основите на книжовността в Русия", статия, В-к «Про и Анти», София 2003

"Готи и гети", сборник статии, София, първо издание 2005

"Именникът на българските князе и неговият произход", статия, Сп. "Богословска Мисъл", 1-2/2005, стр. 80-92

"Единосъщен и подобносъщен", първа публикация в е-списанието "ОЩЕ инфо" от 14 XI 2005 г. (без бележките към текста)

"Кои са 26-те мъченици, чиято памет Църквата чества на 26 март?", статия, Първа публикация в e-списание "ОЩЕ инфо" от 11 III 2005 г. (без бележките към текста и приложението)

"Филипи и Филипопол" статия, с първа публикация във: "Византия – Балканите – Европа". Изследвания в чест на проф. Василка Тъпкова-Заимова, София: БАН Институт по Балканистика, 2006, с. 74-87 (Studia Balcanica 25), също издадена и в Сб. "Диалог и Духовност" І, в чест на Румяна Златанова – Festschrift fьr Rumjana Zlatanova zum Geburtstag. Съставител Спартак Паскалевски, София: ТЕМТО, 2006, с. 280-304

"Евгений Вулгарис — размисли около един юбилей", статия, Сп. "Историческо бъдеще", София 2007

"Българската архитектурна школа, том I и II, Интернетно издание, Берлин 2007

"Готи и гети — изследвания I", Асен Чилингиров (ред.), Второ допълнено издание, Изд. "Ziezi ex quo Vulgares", София 2008

"Готи и гети — изследвания II", Второ допълнено издание, Изд. "Ziezi ex quo Vulgares", София 2009

"Монетите на киевските князе и монетите на българския цар Петър I", ИК "Алфаграф", 2009

"Албански дневник", ноември 1986, Изд. "Херон Прес", София, 2010

"България и покръстването на русите" — изследвания, ИК "Алфаграф", 2011

"Традицията на кръстния знак", Берлин, 2011

"Ивановските стенописи и техният ктитор", е-публикация , "От Извора", София, 2011

"Кой е дарителят на Ивановските стенописи?" статия, ИК "Алфаграф", 2011

"Цар Симеоновият Съборник — изследвания I", Второ допълнено издание, ИК «Виделина», Берлин 2011

"Цар Симеоновият Съборник — изследвания II", Второ допълнено издание, ИК «Алфаграф», Берлин 2011

"Гръцки дневник" Септември 1989, Изд. "Херон Прес", София, 2013

"Охридската „Света София“ и нейната датировка", Изд. "Херон Прес", София, 2013

"Софийската „Света София“ и нейните изследвания", Изд. "Херон Прес", София, 2013

ЛЕКЦИИ по История на българската култура, изнесени във Факултета по славянска филология при Хумболтовия университет в Берлин през 1998 г. Интернетно издание, София, 2013

"Вулканите, наводненията, археологията и политиката", Изд. "Херон Прес", София 2013

"Българската Църква том I", Изд. "Херон Прес", София, 2014

"Размисли за българския език", Изд. "Херон Прес", София, 

"Произведенията на византийското изобразително изкуство и художествени занаяти от X-XII век и българското изобразително изкуство", Изд. "Херон Прес", София, 2014

"Бачковският манастир — изследвания", Изд. "Херон Прес", Берлин 2015

"Бележки за палеографията на надписите към стенописите в български и сръбски средновековни църкви", Изд. "Херон Прес", София 2015

"Ивановските стенописи и техните изследователи", Изд. "Херон Прес", София, 2015

"Ивановските стенописи" — албум 1 + приложения, е-публикация, София, 2015

"Българската Църква том II", Изд. "Херон Прес", София 2016

"Още веднъж за Филипи или Филипопол", е-статия, "От Извора", София, 2016

"Георги Сотиров — Покушението над Юстиан" (Под редакцията на АсенЧилингиров), е-публикация в„От Извора“, Изд. „Булга Медиа“, София, 2016

"Готи и гети в известията на историческите извори", Изд. "Булга Медиа", София, 2017

"За датировката на една икона от Рилския манастир", статия, авторски превод с актуализирана библиография на статията на немски: EIKON UND LOGOS. Beitrдge zur Erforschung byzantinischer Kulturtraditionen, Konrad Onasch zur Vollendung des 65. Lebensjahres (Martin-Luther-Universitдt Halle-Wittenberg, Wissenschaftliche Beitrдge 1981/35 [k 6]), II, Halle (Saale) 1981, c. 291-298.

В Германия и света той се превръща в културен посланик на България и немски издателства публикуват книги за България, за нейната културна история, иконопис и т.н.

Титаничната му дейност се състои няколко стотин научни публикации. (Предполага се около 500.) Скромна извадка от книгописа и научните публикации може да се види на неговата страница: atschilingirov.wixsite.com

Проф. Асен Борисов отрази подобаващо награждаването му преди две години: „На официална церемония в Посолството на Република България в Берлин на 04 декември 2020 г. г-жа Елена Шекерлетова, извънреден и пълномощен посланик на страната ни във Федерална република Германия, в присъствието на г-н Борислав Петранов – директор на Българския културен институт в Берлин, Стоян Михайлов (първи секретар), Данаил Данов (пълномощен министър, Консул) връчи почетен знак „Златен век“ – звезда и грамота на проф. Асен Борисов Чилингиров. Престижното отличие на Министерството на културата се присъжда на именития учен за приноса му към българската духовност и култура, както и за популяризирането на богатото културно и историческо наследство на страната ни.“

За Асен Чилингиров важат в пълна сила Христовите думи: И пак рече: «Истина ви казвам,че никой пророк не е приет в  отечеството си.»(Лука 4:24)

В родната си България той не бе оценен, а в чужбина десетки и стотици учени от различни държави и националности го цитират в научните си публикации.Разбира се, че той живя дълго с тази горчивина и така си замина един голям българин  - тихо и без необходимото признание! Замина си в чуждата страна с България в сърцето и до последното издихание!

На бъдещите поколения Асен Чилингиров завеща да обича българската свята Земя и българската славна история, книжнина и култура. Дали настоящото поколение ще разтвори съзнание, за да обгърне палитрата от въпроси, важни за всеки българин, това бъдещето ще покаже!

Честит Юбилей на теб, велик българино!

Поклон!

С дълбока признателност и обич,
Сдружение „Асен Чилингиров“ и приятели

2. 90 години от рождението на Асен Чилингиров

„За шестте десетилетия, през които се занимавам с историята и културата на народите от нашата планета, аз не съм срещал друг народ, срещу чиято идентичност да са вършени и да продължават да се вършат толкова покушения, колкото срещу моя, българския народ. От много хилядолетия той е бил заставян да се бори срещу всевъзможни нашественици за своята земя, за своето съществуване, за своя език, за плодовете на своя труд и изкуство, за своята вяра. И колкото пъти е бил гонен от родината си през петте хилядолетия, в които сме осведомени за неговото присъствие в европейския континент, той винаги се е завръщал в тази своя изконна родина – империи са възниквали и са изчезвали върху земята му, но той е останал на земята си със своя език и своите обичаи, предавани от поколение на поколение до ден днешен“

Асен Чилингиров

България винаги е имала, има и винаги ще има своите достойни синове и дъщери. На днешният ден, преди 90 години се ражда един от тези достойни български синове Асен Чилингиров – изкуствовед, културолог, медиевист, писател. Българин.

Тези няколко реда, които му посвещаваме, далеч нямат за цел да припомнят или обрисуват напълно неговия светъл образ. Те имат за цел в настоящето бурно и безтегловно време, белязано от покруса на морал, на правда, на човещина, на знание и наука, всеки истински българин да приобщи любовта си към родината и да разпали в сърцето си неугасващата благоуханна жарава на свободата и истината.

Откърмен и възпитан в принципите на благочестие и родолюбие, щедро надарен със сила за наука и култура, жаден за знания и с богат практически усет да въплъщава знания и факти, Асен Чилингиров, въпреки тежките несгоди и житейски изпитания, успя с труд и постоянство, с търпение и идеализъм да победи несгодите, да разруши предразсъдъците, да стъпче лъжите и да открехне вратата към истината и историческата правда. Асен Чилингиров живя и работи с дълбоко залегналите в душата му животворни начала на българската духовност и култура. Неговият взор винаги беше съзнателно впит в безсмъртните деяния на българските строители, просветители, духовни водачи, от които с юношеска жар черпеше вдъхновението стихийно да носи в себе си мечтата и родолюбивия огън на Паисий. Облечен в бронята на истината и в името на същия идеал той е близък и до копнежите на Раковски и на всички родолюбиви българи, обичащи с цялото си сърце и душа България. Нито хулите и забраните, рожба на антибългарските планове, нито лишенията и страданията, които му бяха неразделни спътници, нито заплахите, нито бездушието на егоистичната Европа, можеха да го поколебаят да развее знамето на любовта към майка България. В този водовъртеж на страдания, жертви и лишения Асен Чилингиров без колебание и страх търсеше и отстояваше историческата правда за своя народ. Чувството му на отговорност гореше в пламъка на ревността към чистата съвест и именно оттук изхожда светлата верига на делата му и неговия дълг, покрит с ореола на творчеството му. Асен Чилингиров страдаше и тъгуваше за народа си, станал плячка на развилнели се тъмни сили и нестихващи дребни страсти         

Той се превърна в образ за подражание, в светъл лъч за нашите тъмни дни на безпътица, безверие и родоотстъпничество, в идеал за възпитание на младото ни българско поколение в духа на родолюбието. Нека взирайки се в делата му, те да станат достояние на нашето животоразбиране и обществена отговорност. Нека творчеството му стане достояние за поука на идните поколения, които през призмата на труда му да възприемат любовта към родината, като една блага част от своя живот.   

Поклон пред светлата памет на Асен Чилингиров! Нека следваме скромния му пример, оставил своя отпечатък на чиста съвест и доблестен, просветен, благочестив, добронамерен, родолюбив и хуманен дух. Това ще бъде най-красивият и неувяхващ венец на признателност и благодарност, който ние българите поставяме на сияния му духовен лик по случай 90-годишнината от неговото рождение.  

По материал на сдружение "Асен Чилингиров" и приятели

В памет на проф. Асен Чилингиров е създаден канал  в ютюб: https://www.youtube.com/channel/UCy7yxB-d0SZMdJwh05tB_SQ

(https://www.theepochtimes.com/the-paypal-fiasco-was-no-accident_4786458.html ). Тъй като вече телевизиите, радиостанциите и голяма част от новините в интернет са изцяло в ръцете на самообявилите се за световен елит, а всъщност съзнателни или несъзнателни слуги на идващия Ариман, то съществена част от информацията за това какво всъщност се случва по света, както и коментари по събитията, може да се получи главно от независими интернет страници, които се правят от един човек или малък екип. Те не разполагат с щедри субсидии от фондации и държавни дотации и доколкото това е основното им занимание, са почти изцяло зависими от доброволни дарения, много от които получават през “Пейпал”. Ето защо това (засега осуетено) намерение на фирмата да ограбва сметките им под предлог, че разпространяват дезинформация е много тревожно и показва тенденцията на развитие за следващите месеци. 

На 8 октомври “Пейпал” изпрати актуализация на своите условия за ползване. Те съдържат шокиращо допълнение, в което доставчикът на финансови услуги си запазва правото да конфискува 2500 долара от сметките на потребителите, ако те разпространяват "дезинформация". Това е ясен сигнал за нещо, което мнозина вече подозираха: “Пейпал” влезе в информационната война.

Това се случва няколко седмици след като “Пейпал” спря няколко важни акаунта в Обединеното кралство, включително личния акаунт на Тоби Йънг, Free Speech Union и DailySceptic. Техните сайтове са изключително важни за англоезичния свят, за да се противопоставят на пропагандата за COVID и затова неслучайно са станали мишени.

След протести в цял свят и репортажи от алтернативни източници “Пайпал” отстъпи и възстанови сметките и  без обяснения. По подобен начин протестите срещу новите права на “Пейпал” за ползване се разразиха по целия свят. В “Tуитър” много хора обявиха намерението си да закрият профилите си. “Пейпал” направи обратен завой и заяви, че забраната за "дезинформация" е била просто грешка. 

"Условия за ползване, които съдържаха дезинформация, бяха изпратени наскоро по погрешка", заяви говорител на компанията. "Пейпал” не налага глоби за дезинформация и никога не е имало намерение да включваме тази формулировка в нашата политика." С други думи, фирмата твърди, че политиката ѝ за дезинформация сама по себе си е дезинформация!

Много е вероятно протестът на самите потребители - и голямата разпродажба на акции на “Пейпал” - да са били решаващият фактор. Мнозина се зарадваха на това, но всъщност то е изключително тревожно, защото не можем да живеем в свят, в който основните ни права, неприкосновеност на личния живот и свобода винаги висят на косъм и зависят от протестите в “Туитър”, за да бъдат признати.

Освен това “Пейпал” със сигурност не мисли, че някой по света наистина вярва на твърдението, че това е било "грешка". Това е просто невъзможно. Всеки знае, че нещо като Условията за ползване, които са толкова важни от правна и институционална гледна точка, трябва да премине през много нива на бюрокрация и законодателство, особено когато се подчертават промените. Очевидно е, че тази промяна трябва да е била одобрена на най-високо ниво. Намерението е било да го прокарат. “Пейпал” е възнамерявал да подготви почвата за конфискация на средства въз основа на политическата принадлежност и мнението на своите клиенти. Толкова зле са нещата. 

Реакция в медиите 

Това, което намирам за особено интересно, е начинът, по който "Вашингтон пост" съобщава историята: "Пейпал” е изправена пред отпор, след като предложи правила, които щяха да ѝ позволят да глобява потребителите с 2500 долара за разпространение на дезинформация - което услугата за онлайн разплащания впоследствие нарече грешка."

"През уикенда няколко консервативни медии съобщиха, че технологичната компания е актуализирала условията на договора си. Съгласно него “Пейпал може да налага глоби на потребители за нарушения, които включват "изпращане, постване или публикуване на съобщения, съдържание или материали", които "насърчават дезинформацията". 

"Актуализацията веднага предизвика възмущение в десния сектор и е последният случай на голяма онлайн платежна услуга, която е подложена на критики заради практиките си за модериране."

Разбирате ли? “Вашингтон пост” внимателно споменава, че протестите са дошли от "консервативни" медии и че това е "предизвикало бурна реакция в десницата".

По този начин те дават сигнал на читателите си: това е добра политика и щеше да им се размине, ако десницата не се беше намесила. За да сме наясно: "Вашингтон пост" никога не използва термините "консервативен" или "десен", без те да означават "неправилен", "маргинализиран", "опасен" или "който трябва да бъде отхвърлен". 

Това, което те казват за протестите, изглежда емпирично вярно, макар и не напълно. Бившият президент на “Пейпал” Дейвид Маркъс написа в “Tуитър”: Трудно ми е да критикувам открито компания, която обичах и на която дадох толкова много. Но новите условия за ползване на @PayPal са в разрез с това, в което вярвам. Сега частна компания може да реши да ви отнеме парите, ако кажете нещо, с което не е съгласна. Безумие." Елон Мъск хареса туита.

Какво е дезинформация?

Тогава Брендън Кар, бивш комисар на Федералната комисия по комуникациите, се изказа: "Оруелско. “Пейпал” си запазва правото да конфискува парите ви, ако публикувате съобщение, което те смятат за "дезинформация". Ето защо е толкова важно щатските и федералните законодатели да приемат закони, които забраняват дискриминацията от страна на технологичните компании и защитават свободата на словото." 

Вече знаем какво точно разбират големите технологични компании под "дезинформация". Те имат предвд информация, която противоречи на приоритетите на правителствения лагер. Започна се със COVID и нещата се разпрострях върху ваксините. Сега включиха и изменението на климата.

 Всъщност всяко мнение или доказателство, което изглежда противоречи на преобладаващия дневен ред на фондация "Гейтс", администрацията на Байдън или Световния икономически форум, систематично се опорочава от големите технологични компании. Това важи за "Гугъл", "Фейсбук", "Tуитър", "Амазон", а сега и за "Пейпал".

Малка победа поради публичността

Войната срещу свободата на информацията става все по-интензивна с всеки изминал ден. Тази малка победа над “Пейпал” е сладка, но всички знаят, че е временна отстъпка. Компанията не харесва лошия имидж, който се създава в очите на обществеността. След публикуването на тази политика компанията вероятно е регистрирала рекорден брой анулирания на сметки. Те промениха политиката, за да спрат кървенето. 

В този смисъл видяхме какво работи. Най-малкото, “Пейпал” трябва да се подчинява на пазарните сигнали, тъй като има клиентска база и трябва да се справя с основни счетоводни изисквания. Те трябва да задоволяват не само интересите на правителството, но и на обществото, тъй като все още зависят от желаещите да ги ползват потребители.

Международни модели за подражание 

Въпреки това посоката, в която се работи, е много ясна. Това е изключително плашеща стъпка към напредващата тирания в съвременния свят. Един свят, в който възможността за извършване на парични транзакции или дори за получаване на доходи може официално да зависи от това какви мнения изразява човек. Това е следващото ниво на деспотизъм, което все още не е съществувало по този систематичен начин в Съединените щати. Междувременно в Китай това вече е институционализирано. Изминалата година ни показа много примери за това как Китайската комунистическа партия използва цифрови приложения, за да ограничи възможностите на хората да разговарят помежду си, да общуват, да пътуват и да прехвърлят пари по свое желание. Конформизмът е всичко.

До известна степен това вече се случва в Канада, където правителството запорира банковите сметки на протестиращите шофьори на камиони и на тези, които са ги подкрепили с дарения. 

Следващият етап: програмируеми пари

Доколко е важно, че “Пейпал” е променил курса си? Това не е съвсем ясно. Те разкриха картите си и по този начин повдигнах завесатa над един много по-дълбок и много страшен план. Той е свързан с намерението на администрацията на Байдън да създаде нова цифрова валута на централната банка. Това са програмируеми пари, които ще позволят на управляващия елит да отнеме средствата ви за препитание, ако сметне за необходимо. 

Бел. прев. Това намерение на “Пейпал” е в съзвучие с желанията на Клаус Шваб и плановете за въвеждане на програмируема цифрова валута, срв. https://anthroposophie.blog.bg/history/2022/02/24/golemiiat-narativ-na-klaus-shvab.1805092

Из книгата “Разговори с животни”, 4. том

Разговор с вълка Фреке 

Тотемно животно

Волфганг Вайраух: Вълкът често е бил използван като тотемно животно.

Фреке: През тотемното животно човекът се опитва да усвои силите на вълка - това са шамански практики. За тази цел шаманът носи някакви части от мъртъв вълк. Предполага се, че тези мъртви части на животното предават силата му на човека на етерно ниво, така той използва тази сила в своя полза. Тотем означава, че се създава връзка, която далеч надхвърля физическата. От този образ на тотемното животно и неговото изкривяване възникват такива представи като върколака. 

Върколаците - етерни канибали 

В.В.: Какво всъщност е върколакът?

Фр.: Човек, ухапан от върколак, сам се превръща във върколак - така гласи легендата. Това означава, че при пълнолуние такова същество се превръща във върколак и вече не знае кой е положително или отрицателно настроен към него. Ето защо върколакът иска да ухапе и изяде всяко същество, което се изпречи на пътя му. Върколаците поглъщат всичко; разбира се, само живи същества, а не къщи и храсти. Щом нощта на пълнолунието свърши, върколаците отново са нормални хора. Това гласи легендата или митът за върколака. 

В.В.: Какво се крие зад този образ в астралнен или духовен аспект?

Фр.: Това означава, че човек, който е върколак, не контролира силите на вълка при определени космически констелации. Знаеш, че съществуват сили на изгряващата и залязващата Луна. Отчасти това са доста отрицателни сили. Човек трябва първо да облагороди тези сили. Ако загуби способността за усъвършенстване, в него отново се появява отрицателният вълчи аспект. Тогава такъв човек вече не може да прави разлика между приятел и враг, между добро и зло. Той се нахвърля върху друго същество с етерните си сили и го изсмуква. 

Разбира се, то не се случва във физическия свят, но става въпрос за хора, които се опитват да ограбят жизнените сили на други хора. Такива хора са върколаци. Има човешки взаимоотношения - всъщност почти всеки ги познава - при които човек има чувството, че единият партньор изсмуква живота от другия. Той не бие партньра си, но изсмуква всички жизнени сили от него. Това е поведение на върколак. Това са етерни канибали.

В.В.: Можеш ли да опишеш това като процес, какво се случва между двама души?

Фр.: Процесът е познат от черната магия. Черният магьосник е способен да извършва такива процеси съзнателно. Знаещите черни магьосници разрязват жива плът с определени ножове и от разреза на живата плът се разливат етерни и астрални сили, които черният магьосник засмуква в себе си. Нещо подобно прави и вампирът. Вампирът обаче не се стреми към жизнените сили, а към силите на Аза. Защото вампирът прави това чрез кръвта. При черния магьосник аурата има засмукващ ефект.

В. В.: А какво се случва с онези хора, които не са черни магьосници? Можеш ли да опишеш по-подробно този процес на засмукване?

Фр.: Те несъзнателно пренастройват аурата си по такъв начин, че да отнемат сили от аурата на другите хора. Вярно е обаче, че това са предимно хора, които правят това съвсем съзнателно и се “угояват” с чуждата аура. Във всекидневния живот те могат да бъдат съвсем порядъчни и добре изглеждащи хора, които не показват никакви признаци, че са черни магьосници. Не можеш да разпознаеш черен магьосник по външния му вид.

В. В.: Какво същество е вълкът Фенрис?

Фр.: В германската митология вълкът Фенрис поглъща Луната, поглъща целия етерен свят. Той е натрупал толкова много сила, че не се занимава с почистването като мен и моя брат близнак, а поглъща всички етерни сили. Той е, така да се каже, главният върколак. Това е един вид преувеличение на отклонението. Той поглъща господаря на етерните сили, всички етерни сили на Севера. Силите му стигат толкова нагоре в йерархичния свят, че той е в състояние да погълне дори водещия дух на културната епоха. 

В. В.: В приказката "Червената шапчица" вълкът печели доверието на момичето и изяжда бабата. Какво иска да ни каже този образ?

Фр.: Това е вълкът Фенрис.

В. В.: На коя характеристика на човека отговаря вълкът?

Фр.: Овладяване на хаоса при запазване на структурата на пространството и съхраняване на положителните етерни сили.

Разговор с Даум, ангел-хранител на ехидните

                         Австралийската ехидна е бозайник, който снася яйца.

 Даум: Яйцето по някакъв начин е нещо съвършено, то се ражда с голям жест на любов и е нещо много първично. Яйцето е полезно за любовните сили на човека на физическо, душевно и духовно ниво. Следователно способността за снасяне на яйца не е само нещо древно, но ако погледнеш развитието на любовта на Земята, то е голяма възможност в бъдеще човек да борави по различен начин с тази способност да обича. В това отношение животните от австралийския континент и околните острови могат да се разглеждат и като предчувствие за животни, които вече са в процес на развитие към бъдещия Юпитер. Ако погледнеш на животните по този начин, те изглеждат съвсем различно.

В. В.: Ще снасят ли бъдещите животни яйца, дори и да не са физически?

Даум: Да, може да се каже по този начин; това е добър подход. Но то важи не само за животните, а и за хората. Физическото възпроизводство на хората също ще се промени; то вече започва да се променя, тъй като в Средна Европа раждаемостта очевидно намалява. Размножаването ще се премести в ларинкса, макар и не по физически начин и не толкова скоро, а също и не докато хората все още са толкова материално въплътени, колкото са сега. Но този вид размножаване ще прилича повече на снасяне на яйца, отколкото сегашното размножаване.

Възпроизвеждането на бъдещето 

В. В.: Можеш ли да кажеш нещо за това какво ще бъде възпроизвеждането на човека след няколко хилядолетия?

Даум: Тогава ще трябва да произнеш едни истинско име и след това да го поставиш в рдин вид яйчена обвивка за защита. Така ще внесеш в яйцето ядрото на едно същество. От него ще възникне нов човек. 

В. В.: Но тогава хората вече няма да са физически въплътени?

Даум: Това все още не е сигурно. Зависи от начина, по който вие хората ще се развивате. Няма да сте материални в сегашния смисъл на думата, но все пак физически. Това ще бъде нематериална физичност. 

В. В.: Дали това изричане на име ще бъде еднократен акр или ще трябва да се повтори многократно?

Даум: Това ще бъде многократно говорене и засмукване. Трябва да се прехвърлят съществата чрез изговаряне от едно ниво на друго. Спомни си за "Фауст" на Гьоте, как той вика Земния дух, а духът казва: "Впил дълго устни в мойта сфера, поиска ти да те намеря.” Ето еди добър образ от бъдещите епохи на това, което ще се случва по-късно, при новия вид човешко раждане.

В. В.: Значи ще се изговаря едно духовно пространство като основа за въплъщаване на човешките души в него?

Даум: Да. Така че те да се превърнат в яйца. Яйца на любовта. След това развитието ще покаже дали тези яйца ще трябва да бъдат измътени или как да стане това. На този етап не бива да разкривам твърде много.

В. В: Тогава жената ли ще изговаря или мъжът или и двамата? 

Даум: Тогава полът ще бъде различен от днешния. Това вече се загатва във факта, че днес все повече хора не се възприемат като  мъже или жени, а като смесени. По-късно двама души ще трябва да произнесат това име, но те могат да бъдат и смесени. Докато този свят е троичен, ще са необходими майка и баща, за да се роди нещо трето, детето. Но тези състояния ще започнат още на Земята, а не чак на бъдещия Юпитер.