Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Тук ще публикувам откъси от непреведените книги на Рудолф Щайнер, както и други тематично свързани материали, неизвестни у нас.
Автор: anthroposophie Категория: История
Прочетен: 819291 Постинги: 456 Коментари: 15
Постинги в блога от Ноември, 2019 г.

Следният откъс е част от предговора към френския превод на книгата на Рудолф Щайнер “Християнството като мистичен факт”, публкуван в “Beitrдge zur Rudolf-Steiner-Gesamtausgabe, 42/1973”. Автор на предговора и преводач е Едуард Шуре (1841-1929) - френски писател и теософ, роден и учил в двуезичната атмосфера на Страсбург. През 1900 г. с него влиза в контакт Мария фон Сиверс (по-късно омъжена за Щайнер), която иска да преведе на немски една пиеса на Шуре. Именно той я насочва към Рудолф Щайнер. През лятото на 1907 Шуре завършва превода на книгата “Християнството като мистичен факт” и Мария фон Сиверс му дава идеята да напише предговор с информация за автора. През септември 1907 тя и Рудолф Щайнер посещават Едуард Шуре в елзаското градче Бар, където Щайнер в разговори с домакина му дава информация за живота си. Възоснова на тази информация Шуре пише своя предговор. По време на Първата световна война французинът обвинява Щайнер в шовинизъм и се отдалечава от него, но след войната намира сили да му се извини.  

Личността на Рудолф Щайнер и неговото развитие

… Рудолф Щайнер е роден в Горна Австрия през 1861 г.1. Първите години от живота си прекарва в едно малко градче на река Лайта, на границата на Щирия, Карпатите и Унгария. От ранна младост той бил сериозен и затворен в себе си. Тази особеност се дължала на детството му, просветено от най-прекрасни вътрешни виденияна младостта му, изпълнена с опасни изпитания и на неговите зрели години, увенчани с мисия, която той предчувствал още от първата зора на своето съществуване, но чийто обхват и истинска цел се изяснявали постепенно в борбата за истината и живота.

Детството, прекарано в планински и уединен район, може да се нарече в известна степен щастливо, благодарение на необичайните способности, които Рудолф Щайнер открил в себе си. Той пеел в момчешкия хор на една католическа църква. Поетичността на църковната служба, дълбокото значение на символите го привличали по тайнствен начин. Но имайки вродения дар да вижда душитемомчето се уплашило от едно нещо - тайното неверие на свещениците, които били заети изключително с правилното протичане на ритуала и материалната страна на службата. 

И друга странност имало момчето - никога, нито тогава, нито по-късно, никой в негово присъствие не се осмелявал да изрече грубо суеверие или богохулство, сякаш тези спокойни и пронизващи очи просто принуждавали другите да имат сериозни мисли. В това почти винаги мълчаливо дете се развила тиха и несломима волянасочена към овладяване на нещата чрез интелигентност. Това му се удавало по-лесно, отколкото на другите, тъй като момчето от раждането си притежавало самообладание - дар, който е много рядък дори сред възрастните, но който включва преимущество над другите хора. Към силната му воля се добавяло дълбоко, сякаш сърдечно съчувствиенякаква състрадателна нежност към всички същества, дори и към неодушевената природа. Струвало му се, че във всички души се съдържа нещо божествено. Но зад каква дебела черупка е скрита златната жилка! Колко твърда е скалата, колко тъмна е бездната, в която се таи скъпоценната същност! В него неопределено живеела идеятакоято той по-късно трябвало да развиече у всички хора присъства, макар и скрита, божествената душа. Тя е спящата затворница, която трябва да бъде освободена от магията. За очите на това дете човешките души с всичките си притеснения и желания, изблици на омраза и любов ставали съвсем прозрачни. Със сигурност ужасните неща, които то възприемало, били причината за голямата му мълчаливостС това нетърсено ясновидство обаче се разкривали и чудеса, непознати за всички останали хора. От забележителните вътрешни откровения на младежа ще приведа само едно, което е изключително характерно.

Огромните равнини на Унгария, необятните гори на Карпатите, древните църкви на тези планини, където като слънце в тъмнината на светилището греела само златната дарохранителница, не били причините за неговите медитации, но те благоприятствали вътрешното вглъбяване. На петнайсетгодишна възраст2Рудолф Щайнер се запознал с един ботаник, който временно пребивавал в неговия район. Особеното в този човек било, че той познавал не само видовете, семействата и живота на растенията до най-малките подробности, но и техните тайни качества. Сякаш бил прекарал целия си живот в разговор със съзнателната и мимолетна душа на растенията и цветята. Той имал дарбата да вижда с очи живия принцип на растенията, етерното тяло и това, което в окултизма се нарича елементарните същества на растителното царство. Той разказвал за тях като за нещо, което е най-нормално и разбиращо се от само себе сиДеловият и студено-научен тон, с който разговарял, усилили любопитството и възхищението на младежа. По-късно той узнал, че този странен човек е пратеник на Учителя, когото все още не познавал, но който трябвало да стане неговият истински подбудител и вече го наблюдавал отдалеч.

Всичко, което причудливият ботаник му разказвал от своето ясновидство, младият Щайнер установил, че се намира в пълно съгласие с логиката на нещата и това помогнало да се затвърди едно вътрешно чувство, което той отдавна имал и което все повече се налагало на разума му като основен закон и фундамент на великата Вселена - законът на двойния поток, който представлява движението на света и който би могъл да се нарече протичането на целия живот в посока напред и назад.

Всички ние сме наясно с външния поток на еволюцията, който увлича със себе си всички същества на небето и земята, звездите, растенията, животните и хората и им позволява да се движат напред към едно безкрайно бъдеще, но не възприемаме първоначалната Сила, чрез която те биват задвижвани и която безспирно ги тласка напредОбаче във Вселената съществува и обратен поток, който се движи в обратна посока и постоянно се намесва в първия поток. Това е потокът на инволюцията, чрез който принципите, силите, съществата и душите, идващи от невидимия свят и областта на вечността, непрекъснато проникват във видимата реалност. Никоя материална еволюция не би била разбираема без тази постоянна духовна инволюция, без този окултен астрален поток, който със своята йерархия от могъщи същества е великият вдъхновител на целия живот.

Така Духът, който в зародиш съдържа бъдещето, инволюира в материята; материята, която приема Духаеволюира към бъдещето. И докато ние сляпо се приближаваме към едно неизвестно бъдеще, това бъдеще съзнателно се приближава към нас, спускайки се в развитието на света и на човека. Такова е двойното движение на времето, издишването и вдишването на мировата душа, което идва от вечността и се връща във вечността. 

За това двойно движение младият Щайнер имал непосредствено чувство от осемнадесет годишна възрастИменно това чувство е условието за всяко духовно познание. Принципът на двете течения му се разкрил чрез едно неволно и непосредствено [духовно] виждане и оттогава той имал неопровержимо възприятие на тайните сили, действащи зад него и чрез него, за да го ръководят. Той се вслушвал в казаното от тези сили и следвал това, което те загатвали, защото се чувствал в пълна хармония с тях.

Въпреки това този вид възприятия формирали свой собствен свят в неговия духовен живот. За него това били истини, които му се сторили толкова дълбоки, загадъчни и свещени, че той не можел да си представи как могат изобщо да се изразят с думи. Той подхранвал душата си с тях, сякаш били божествен източник. Но да позволи и една капка да изтече навън му изглеждало като оскверняване.

В допълнение към вътрешния съзерцателен живот неговият интелектуален и философски ум също се развил по най-оживен начин. От 15-16 годишен Рудолф Щайнер се занимавал със задълбоченото изучаване на Кант, Фихте и Шелинг. Когато няколко години по-късно дошъл във Виена, той се въодушевил от Хегел, чийто трансцендентален идеализъм довел този философ до границите на окултизма. Но умозрителната философия не била достатъчна за Рудолф Щайнер. Неговият разум, насочен към позитивното, изисквал солидна основа, която могли да му дадат само науките, свързани с наблюдение. Затова той се насочил към математиката, химията, минералогията, ботаниката и зоологията. Тези изследвания“, казва той, дават много по-безопасна основа за един духовен мироглед, отколкото историята и литературата. Последните, на които им липсваше прецизна научност, по онова време бяха неспособни да хвърлят някаква значителна светлина върху обширното поле на немската наука.” 

Изпълнен с интерес към всичко, с което се сблъсквал, увличащ се от изкуството и поезията, Щайнер все пак не пренебрегвал изучаването на историята на литературата. В тази област литературният историк Юлиус Шрьоер станал негов отличен водач. Той бил изключителен учен от школата на братя Грим, чиято основна цел била да култивира изкуството на свободното слово и писменото изразяване сред учениците си. На този значим човек дължи младият студент своето обширно литературно образование. “В пустинята на съвременния материализъм”, казва Щайнер, “неговият дом беше за мен оазис на идеализма.”

Все пак това още не бил Учителят, когото той търсел. В разгара на най-разнообразни проучвания и интензивни медитации Щайнер успявал да разпознае само фрагменти от действителното устройство на Вселената; но вродената му интуиция не му позволявала да се съмнява в съществуването на Божественатаоснова на нещата и духовния свят.

Характерна черта на този необикновен човек е, че той никога не е трябвало да изживее кризите на съмнение и отчаяние, които в живота на мистиците и мислителите обикновено стоят на прага на окончателното им убеждаване. Но все пак чувствал, че истинската светлина, която осветява и пронизва всичко, все още не била достигнала до него. Младостта го обсадила с належащите си проблеми. Как да подреди живота си? Пред него легнал съдбовният сфинкс. Как да реши въпроса, който той му задал

На деветнадесет години младият ученик срещнал своя водач, Учителя - среща, която той от дълго време предчувствал. Факт, потвърден от окултната традиция и опита е, че хоратавъодушевени от безкористния копнеж по висшата истина, намират учител, който ги посвещава в подходящия момент, тоест, когато са готови за това. Чукайте и ще ви се отвори", казва Исус. Това се отнася за всички неща, най-вече за истината. Но желанието трябва да е жарко като пламък, подхранвано в кристално чиста душа.

Учителят на Рудолф Щайнер бил един от онези могъщи мъже, които, непознати за света, на външен план имат някаква светска професия, но чиято истинска мисия е известна само на равнопоставените в братството на “майсторите на отказа. Те не упражняват някакво видимо влияние върху човешките събития. Да бъдат инкогнито е условие за тяхната дейност и по такъв начин тя придобива още по-голяма сила. Привидно самостоятелно действащите главни лица на световната история биват стимулирани, подготвяни и ръководени от тях.

С Рудолф Щайнер на Учителя не било трудно да доведе докрай първото, спонтанно посвещение на своя ученик. Трябвало само да му покаже как да използва собствената си природа, за да му даде всичко необходимо. В най-пълна светлина той му разкрил връзката между външните и тайните науки, религиите и духовните сили, които в момента си оспорват ръководството на човечеството, както и древната окултна традиция, която държи в ръцете си нишките на историята, свързва ги, разделя ги и пак ги обединява през вековетеТой бързо го превел през различните етапи на вътрешната дисциплина, за да го издигне до нивото на съзнателното и водено от разума ясновидство. За няколко месеца чрез устно обучение ученикът се запознал с несравнимата дълбочина и красота на езотеричното. Още тогава Рудолф Щайнер вече бил предначертал духовната си мисия: Да свържа науката с религията, да внеса Бог в науката и природата в религията и така да се оплоди тя с ново изкуство и нов живот.

Но как да се подходи към тази невероятна и дръзка задача? Как би могъл той да победи или поне укроти и спечели за съмишленик големия враг - съвременната материалистична наука, която прилича на страховит, брониран и бдящ над велико съкровище дракон? Как би било възможно да се впрегне този дракон на съвременната наука пред колесницата на духовната истина? Преди всичко, как би могъл да бъде победен бикът на общественото мнение?

Учителят на Рудолф Щайнер бил много различен от ученика. Той нямал нищо от тази дълбока, почти женствено фина чувствителност, която макар да не изключва енергичността, превръща всяко докосване в емоционално преживяване и в която страданието на другия веднага се трансформира в лична болка. Това бил мъжки дух, владетелска натура, която гледала само вида и за която индивидите не играели почти никаква роля. Той не щадял самия себе си, нито пък другите. Волята му била сравнима с гюлле на оръдие, което след като веднъж е излязло от цевта, стреля директно в целта и помита всичко по пътя сиНа тревожните въпроси на своя ученик той отговорил приблизително в следния смисъл: Ако искаш да победиш врага, първо трябва да го разбереш. Можеш да победиш дракона, само ако се облечеш в неговата кожаТрябва да хванеш бика за рогата. В най-голямата несполука ще намериш твоите оръжия и бойни другари. Показах ти кой си; сега върви и остани самия себе си!3

Рудолф Щайнер познавал езика на Учителите достатъчно, за да предусети трудния път, който му предопределила тази заповед; но той също така разбрал, че това било единственото средство за постигане на целта. Той се подчинил и поел по своя път.”

1 Родното му място е Долни Кралевец в днешна Хърватия.

2 В действителност запознаването с билкаря става, когато 18годишният Щайнер е студент първи курс във Виена, за подробности вж. тук http://anthroposophie.blog.bg/history/2019/09/14/bilkariat-okultist-feliks-kogucki.167432

3 В сборника с писмата на Рудолф и Мария Щайнер (СС 262) също е публикуван част от този текст, като на това място има следната бележка под линия: 

Това сведение потвърждава Мария Щайнер в предговора към двете лекции, публикувани от нея през 1947 г. под заглавие „Христовият импулс в историческото развитие“ (Лугано, 17.9.1911  и Локарно, 19.9.1911, понастоящем в СС 130). Нейният предговор днес може да бъде намерен в: Мария Щайнер, “Събрани съчинения”, том I „Антропософията на Рудолф Щайнер“, Дорнах 1967. Там се посочва, че Рудолф Щайнер съвсем съзнателно си е поставил задачата да „отправи към себе си всички възражения, които критичният материалист отправя към откровенията на Духа и да не си спести нищо, което би представлявало най-малкото отклонение от тази линия. Това той наричал “да облечеш кожата на дракона”.

Друго свидетелство за автентичността на написаното от Шуре дава италианецът Паоло Джентили. През 1922г. той посещава Дорнах, където по това време е и Едуард Шуре и разказва следното за срещата си с французина: “Използвах възможността да го попитам за биографичния очерк за Рудолф Щайнер в предговора на преведената от него книга “Християнството като мистичен факт” и особено за личността на тайнствения учител на Рудолф Щайнер. Шуре отговори, че съдържанието му е било съобщено лично от Щайнер в много разговори. Той бил предал впечатлението си на “поет” и има усещането, че текстът съответства на истината. Дал го на Рудолф Щайнер да го прегледа, преди да бъде отпечатан и той нямал никакво възражение”.

 

 

  
Категория: История
Прочетен: 1248 Коментари: 0 Гласове: 4
Последна промяна: 12.02.2020 10:39
Кражбата на скъпоценностите в Германия

Вчера сутринта, още по тъмно, стана кражба на скъпоценности от Дрезденския музей “Грюнес Гевьолбе”. Откраднати бяха изкусно изработени съкровища от хазната на Август Силни (снимка на скъпоценностите https://www.faz.net/aktuell/feuilleton/kunst/was-der-einbruch-ins-gruene-gewoelbe-fuer-dresdens-seele-bedeutet-16503843/sind-sie-verloren-objekte-aus-16503917.html). Двама души запалили трафопост и спрели тока на двореца-резиденция на саксонските курфюрсти1, махнали една решетка, разбили прозорец на партерния етаж и спокойно обрали нарочената витрина със скъпоценности – все едно задигат алкохол и цигари от селски хоремаг в България. Добре, че някои от скъпоценностите били пришити за възглавнички, иначе кражбата щяла да бъде още по-мащабна.

Картината на открадването на тези толкова ценни предмети обаче се допълва от един потресаващ факт -  двамата охранители в музея наблюдавали на монитора кражбата на живо, но понеже нямали правомощия и били невъоръжени, не се намесили, а само извикали полицията. Ето действията на крадците, записани от охранителните камери: https://www.youtube.com/watch?v=WzjxOzniAuw

Докато полицията дойде, те спокойно изчезнали с плячката. Може би скоро крадените скъпоценности ще се появят в частната колекция на някой шейх или друг налудничав колекционер. Та изнасянето през граница не представлява никаква трудност - нали и огромната златна монета, открадната преди две години от Берлинския Бодемузеум, също още не е открита.

По-голям абсурд от тази кражба едва ли някъде е ставал, особено като се има предвид колко добре охранявани са терените на сградите, в които са настанени бежанци  – голям е страхът да не би някой неонацист да развали комфорта на гостите, като метне свинска глава на плаца, както вече е имало такива случаи. 

Немското обществено мнение, разбира се, беше шокирано. Политици и общественици, наследници-благородници зажалиха, че паметта на Саксония, даже на цяла Германия е открадната. Да, откраднатите скъпоценности са материализирана част от историята на страната. Но защо никой не протестира за другата кражба, станала в Германия, която е по-важна от диамантите – на духовните ценности на страната? В последните век-век и нещо беше открадната и подменена родовата памет на този народ. Тайни общества замислиха и реализираха жестоки удари срещу мисията му – като се започне с чудовищното отвличане, затваряне и накрая физическо ликвидиране на детето Каспар Хаузер, наследник на Баденския престол, та се стигне до Първата световна война и Версайския договор. Наследството на Гьоте, философите на немския идеализъм бяха стъпкани и заменени от възгледите на материализма и най-прозаичния стремеж към материално забогатяване. Германските богове, епосът на Нибелунгите и митологията бяха употребени в интерес на уродливия фашизъм. Светлината, която дойде в началото на ХХ век под формата на антропософията на Рудолф Щайнер и трябваше да подаде щафетата към Източна Европа, за да се подготви тя за задачата си в следващата шеста славянска културна епоха, в Германия беше почти изцяло угасена.  

Особено пагубни бяха годините след Втората световна война. Тогава под формата на прокарваната от победителите денацификация хитро беше изкривена и подменена немската история, като успоредно с това хората бяха духовно приспани с материалното благополучие, дошло с помощта на плана “Маршал”. Седемдесетгодишното промиване на мозъци, американизацията и ариманизацията на обществения живот дават своите гнили плодове. Днес цензурата и автоцензурата в Германия се вихрят в мащаби, каквито у нас само по-възрастните хора помнят от времето на социализма. Диктуваният от леви и зелени “коридор на мненията” – разпространеното в Германия название на обхвата на обществено-приемливите мнения при публични дискусии (срв. “прозореца на Овертон”) - става все по-тесен. Българинът, който ежедневно е свикнал да изхвърля цели кофи от астралната си помия в интернет като критика или направо псувни към политици, артисти, спортисти и всички, които го дразнят с нещо, даже не може и да си представи какво значи истинска цензура, наложена с немска педантичност. 

Сега всички са ужасени от кражбата на съкровищата. Да, ценни са, скъпи са, макар материалната им стойност да не може да се измери, понеже са свързани с историята на страната. Но защо никой не изглежда да е забелязал кражбата на духовното наследство, подмяната му с идеалите на материализма и бюргерското благополучие? Христос беше изгонен даже и от немските църкви. В това имах възможност лично да се убедя, присъствайки случайно на 6. януари на служба в една евангелска църква. Там нито един път не беше споменато случилото се на този ден – слизането на Светия Дух при кръщението в река Йордан (или вселяването на Христос в съсъда на Исус от Назарет). Вместо това службата беше посветена на местен езически германски благородник, воювал против християнизацията, който на тази дата наредил да омесят питки за бедните и в чиято чест на 6. януари кметството спонсорира почерпка с кифлички за децата. 

Но по-същественото е, че в немските църкви се настани и джендъризмът - в 18 от 20те протестантски църковни области вече могат да се извършват бракосъчетания на еднополови партньори. 

На 14. ноември т.г. Бундестагът гласува въвеждането на задължителна имунизация срещу морбили за децата и персонала в детските градини и училищата. Така след 1.3.2020 никое дете няма да може да бъде записано в детска градина или учебно заведение, без да е имунизирано. Разбира се, и тук не се мина без предателството на официалното представителство на антропософията в Дорнах, което пренебрегвайки изнесеното от Рудолф Щайнер, тихомълком се обяви в подкрепа на ваксините. Масово съвременните немскоезични антропософи не разбират случващото се в обществения живот на Европа и света. Наскоро един дългогодишен антропософ дори написа, че Грета Тунберг била прероденият Мани - основателят на манихеизма. 

Немските деца са най-голямата жертва на промиването на мозъци и не е случайно, че се правят опити за промяна на конституцията, като се включат в нея правата на децата. Така под формата на загриженост за благото им държавата ще има мощен инструмент да ги отдели рано от неблагонадеждни според нея родители, които евентуално биха ги възпитали като духовно ориентирани хора.

Тъжна картина представлява днес Германия в духовно отношение, а то вече започва да личи и в материалния живот. И не е случайно, а дори симптоматично, че се случи тази на пръв поглед абсурдна кражба в Дрезден. Тя показва, че когато един народ неглижира и забрави духовната си мисия (респ. му помогнат да направи това), той започва да губи и материалните си съкровища.

Забравянето и подмяната на духовното наследство и свързаната с него мисия, размяната на Христос срещу ценностите на Мамон, обявяването на някои лекции на Рудолф Щайнер за застрашаващи младежта2, мълчаливото съгласие с всичко случващо се в страната - ето това е най-голямата кражба, станала на немска почва, а не обкичените с красиви камъни предмети, които един ден така или иначе ще престанат да съществуват.

1 Князе, имащи право да избират германския император

2 Между тях особено трябва да се изтъкне цикълът  Мисията на отделните души на народите във връзка с германо-скандинавската митология” (СС 121).

 

 

Категория: Политика
Прочетен: 997 Коментари: 0 Гласове: 6
Последна промяна: 26.11.2019 16:50

Следващите страници са откъс от една необикновена книга, написана от младо момче от Швеция, страдащо от аутизъм. Ето оригиналът: http://www.bokhandeln-vidar.se/livet-pa-jorden-p-347.html

Йоаким, който сега е двайсет и девет годишен, общува с помощта на т.нар. подпомогната комуникация. При нея контактите със света се осъществяват с помощта на друг човек, оказващ подкрепа чрез физически допир (напр. насочване на ръката, лек натиск на рамото и под.) при устна комуникация, използване на компютър или друго помощно средство. 

При аутизма налице недостатъчно инкарниран аз, така че човекът не е здраво стъпил на земята и не може като другите хора да се справя пълноценно със задачите на земната инкарнация. Причина за това е тежката карма от предния живот, заради която душата изпитва ужас от въплъщението. В известна степен аутистите се намират между два свята и ако попаднат на хора с духовни интереси и познания, които да стимулират общуването на духовни теми, могат да разкажат много вълнуващи неща. Обратното – за трезвомислещия човек с материалистичен мироглед мислите на един аутист могат да се сторят хаотични, дори налудни. Така е и с книгата на Йоаким, която е плод на неговите тревоги за бъдещето на планетата, природата и човечеството. В нея липсва логичното абстрактно мислене на здравия човек - Йоаким се изразява изключително имагинативно. Запознатият с духовната наука обаче ще открие в откъса много неща, които са му познати.

Публикувам част от книгата с разрешението на Йоаким и неговия помощник Улрик, автор на насочващите въпроси. Йоаким знае, че в България има хора, които ще прочетат откъса от книгата и много се радва, че повече хора ще станат съпричастни с мислите и тревогите му.

Защо човек се ражда аутист? - По различни причини. Понякога е комбинация от генетика и карма. 

Страх от инкарнацията ли е? - За някои да, за други е послание от любов към родителите. Трябва да гледате на нас като на ангели, а не на бавноразвиващи се. 

Земята вече не издържа без нашите мисли за Христос. Мислите на хората образуват корени, но без Христос те не получават сила. Мислите не отлитат към Христос, както искат птиците, а образуват хаотична плетеница от корени, които не могат да се разплетат. Това дава възможност други същества да изсмучат силата им и да изкривят съдържанието им. Корените на хората умират. Противоборстващите са силни тук. За хората е трудно да намерят входа към духовния свят. Те трябва да имат много търпение и всеки ден да се упражняват, така че корените да могат да се враснат в светлината [която е] у Христос. Той ни чака и ни помага, колкото може. Много хора са прерязали всички пътища към него и живеят в тъмнина и грозота, на тях дори и не им липсва светлината, защото те не си спомнят как е било в предните животи.

Тъмно и студено е в материята, която хората обожествяват. Идолът на хората е в тъмнината и парите управляват постъпките им, които сега разрушават целия живот на Земята. Материята е заела мястото на Христос и хората имат нова религия, която е отворила бездната и е пуснала звяра навън. В материята е нищото и животът [в нея] се втвърдява и умира. 

Трябва да мислим за това, че духовете на мъдростта  живеят в нашите мисли и дават своята мъдрост на всички същества, които жадуват за светлината на висините.

Духовете на мъдростта не могат ли вече да достигат до нас? – Те вече не достигат до нас, откакто хората могат свободно да избират мислите си. Преди времето на Христос е било друго. Тогава хората са мислели според боговете и всичко е било в единство.

Следователно от способностите на хората зависи да разберат духовния свят? – Ние хората трябва да се откажем от егото си, за да служим на Христовия дух. Никакви собствени егоистични мисли не могат да живеят в сферата на духовете на мъдростта. Всички себични мисли водят до смърт при тъмните духове в бездната. Ако егоизмът властва, ние не намираме пътя към Христовата светлина.

Ясенът умира, ако ние не можем да излъчваме живите мисли на сърцето.

Задачата на хората е да създадат собствен космос заедно с Христос или поне да се опитат да го направят за всички дървета и животни, които са под тяхна закрила. Знаеш как животните страдат, във всички ферми има крави, които са притиснати от тежестта на нашите грехове. Те не могат вече да стоят, а трябва да лежат, защото ние не виждаме колко зле се чувстват и не им помагаме да се изправят. Кравите са помощнички на Земята и самоотвержената им любов прави всичко, за да поддържа живота на Земята. Любовта им е безгранична като любовта на Христос и ние би трябвало да се поучим от тях. Земята кърви, когато се отнасяме лошо с животните, така че те да не могат да се държат на краката си. 

Антихристът събира все по-голямо войнство и силата му расте с всеки изминал ден. Той седи върху грамади от зло, което управлява парите и очите му са навсякъде.

Аз се интересувам от това, което става във въздуха, водата и светлината, когато към нас се спускат духовете на мъдростта със своята благословия. Те усърдно работят по изграждането на мъдростта в природата. Без тяхната помощ елементарните същества не биха намерили своята истинска задача и в сферите на живота би настъпил хаос. Мъдростта им е огромна. Нищо не може да расте, ако духовете не мъдростта не пеят за живите същества на Земята. 

Аз мисля за водата, въздуха и съществата на въздуха и за ангелите. Как ние хората можем да се учим съзнателно от тях, така че да работим заедно с тях, а не един срещу друг? – Трябва да престанете да имате втвърдени мисли, иначе Земята ще умре и ще има само лед и пустиня. Водата иска да танцува с въздуха, а не да е в тръби, въздухът иска да работи с музиката във водния танц, а не да бъде нещастен от изгорелите газове. Хората са тези, които създават пустинята и леда и биха разрушили и Земята, ако нямаме пропити с любов мисли. Така студените течения от лед и лошотия изкарват Земята от орбитата й. Наводненията направляват злото към нас. Ще бъде тежко за всички, които не виждат съществата, ръководещи загиването. Ако ги виждаме, може би ще можем да им дадем по-добри мисли. На някои от тях им е необходимо ние хората да успеем да ги погледнем в лице. Това е страшно и не всеки може да го издържи. Да се гледат те в очите е ужасяващо и само стигмите на Христос могат да удържат техния страшен огън. Повечето хора ще се обърнат и ще се опитат да избягат, но не всички, защото Христос ще мине пред хората, както го е правил винаги. Само тези, които могат да го видят, знаят пътя и рискуват да тръгнат по него. Всички останали нямат шанс да намерят посоката в хаоса, който скоро може да стане съдба на Земята. 

Защо повече хора не са се научили да бъдат ясновидци? - Защото не се осмеляват. Някои ги затварят в лудницата. Лекарствата успокояват човека на повърхността и погасяват способностите. 

Светлината на духовете на мъдростта представлява благословията отгоре на още по-висши, любящи същества. Серафимите са любов и мощните им крила са музиката, която задвижва света. Ако онемеят, всяко движение ще престане. Духовете на мъдростта тъкат в светлината и създават форми, в които могат да живеят духовете на формата, за да дават опора на всички същества на Земята, във водата, въздуха и светлината, но не в огъня!

Ужасно е, ако можеш да четеш мисли, нямате представа какво трябва да се изтърпява. Духовете на мъдростта страдат, защото не могат да влязат във връзка с хората, а само с животни и растения. 

Виждам съществата на разложението в Земята. Важно е да им се помогне да преобразуват растенията. Помощта идва от сиви същества, които живеят от това, че разлагат на малки частици живота, те почиват и чакат духовете на мъдростта да ги повикат пак. Те изглеждат като малки, мъхести, нежни, рошави гномчета с малки нослета и безформени крачета.

Серафимите са източник на живота и преди да заструи към тях любовта на Бог, не е имало нищо, след това се създаде Земята. Серафимите могат да ни се притекат на помощ, ако ги помолим. Музиката им потапя всичко в топлина и любов и трябва да им помогнем, каторазкажем за това. Иначе ще избяга животът поради студа, който сега е толкова голям, защото хората са алчни за пари. 

Христос иска да дойде при нас, ако вървим по следите на серафимите. Серафимите са в кръвта ни и задвижват всичко в Игдразил1. Всеки ден Михаил трябва да воюва, за да задържи Семята в правилната орбита в космоса. Без него всичко би свършило в хаос, а ние не му благодарим. 

Природните духове живеят в страх, защото хората не се грижат за тях и не им дават любов. Те мислят, че нищо не може да спаси Земята и това е ужасно за тях. Ние аутистите имаме важна задача да ги успокоим с нашите мисли за способностите на хората, които не са видими в света. Най-лошото е, че не можем да работим с ясно съзнание, а сме принудени да вземаме лекарства, които и без това не ни успокояват, а само ни отнемат възможността да помагаме. Това е ужасно и трябва да спре!

Лосът е умно животно, което разбира гората. Той притежава мъдростта на Земята. Той е много по-интелигентен, отколкото си мислят хората. Короната му улавя песента на космоса.

Да се пости! Да спрем непрекъснато да ядем във времето на Рождество!  

Страданието е огромно, ако брадвата отсече здраво дърво, което е можело да живее дълги години.

Черният път е широк и хиляди вървят по него. Те са достойни за съжаление, защото са жертвапо пътв към бездната на омразата. Христос стои на всеки кръстопът и се надява да се отклоним и да дойдем при него, вместо да вървим по вечния път към бездната. Но малко хора виждат как той вика, а като упоени продължават пътя си към смъртта.

Ангелите са първи помощници по пътя към истинското познание. Те през цялото време са с нас и виждат света през нашите очи. За тях е болезнено, ако се отнасяме грубо към животните и растенията, които ангелите обичат повече, отколкото можем да разберем .

Ако напуснат мястото си и нас, в душата става тъмно и веднага идват други същества, които не понасят светлината, струяща отгоре.

Не можете да разберете колко трудно е днес за ангелите, когато сетивата на хората са свързани с интернет. Трябва да спрем тази лудост, която изяжда сетивата ни и вместо това да приемем даровете на ангелите!

Контрол над мисълта е единствената възможност за нас да се изплъзнем от враговете си. Аз тренирам контрол над мисълта и вие също трябва да го правите, за да се свържете с елементарните същества. Те чакат с надежда да влязат в контакт с вас. Всички очакват и гладуват за храната, която имате в главите си, но още не можете да дадете със сърцата си. Мисля, че трябва да започнете с гномите, които принадлежат на земята и дълго време не са усещали човешки ръце. Те се нуждаят от вашата топлина.

 

1 Игдразил (мировото дърво в германско-скандинавската митология) е гигантски ясен, под формата на който древните скандинавци са си представяли вселената.

 

 

  
Категория: Изкуство
Прочетен: 1500 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 24.11.2019 11:57

Още преди години, когато се появиха първите текстообработващи програми, стана ясно колко много метафори се съдържат в специализирания компютърен език (самото название език е метафорично) - като почнем от папките, документите, прозорците, кошчето за изхвърлени файлове, пощенската кутия, иконите, вируситемишките и техните килимчета и т.н. Ние не бихме могли въобще да се справим с новите уреди, ако метафорите не ни създаваха впечатлението за нещо познато от ежедневието, което води до рутина при работата с компютъра. C появата на световната мрежа (още една метафора) новият специализиран език беше все повече обогатен от образите на наши ежедневни действия  – облак, таблет, сърфиране, теглене, качване и под. 

Какво представлява метафората? Тя е е пренос на значение, в чиято основа лежи прилика на назовавания обект А с друг обект Б възоснова на общ признак. С помощта на общоразбираеми метафори новите абстрактни понятия от виртуалния свят се уподобяват на неща, близки до ежедневието на човека. Метафорите рисуват образи в главите ни, онагледяват, събуждат емоции и асоциации. Запазват се дълго в паметта и влияят на мисленето и действията ни, като организират възприятията ни и дори упражняват финото им насочване. И понеже метафорите на компютърния език и интернет са отражение на обекти от действителността, те улесняват ориентирането на хората във виртуалния свят. Колкото по-абстрактни и трудни за представяне са нещата, толкова повече метафори трябва да направят възможно боравенето с тези феномени. Метафорите, употребявани в езика на компютрите и интернет, имат за цел да улеснят преминаването на човека от реалния във виртуалния свят на Ариман, маскирайки сивия, скучен технически свят като нещо, което хората познават от ежедневието си. Така сложната абстрактност става нагледна за потребителите и те могат по-лесно да се ориентират във виртуалния свят, като неусетно потъват все по-дълбоко в ариманичното. Защото светът на интернет, световната паяжина, мрежата, е свят на Ариман, който иска да замени реалния свят - света на природата, човешкото общуване и живота с неговите емоции - с виртуалния свят. Виртуалният свят дублира реалния, но като негово лошо копие, като менте. 

Целта на Ариман е с примамването на човека във виртуалния свят да добие абсолютния контрол над човешкия Аз и да осуети израстването му. Паякът-цар е Ариман, който действа скрит в мрежата, която все повече развива и увеличава. Трябва да признаем, че той успява невероятно бързо да ни подчини. Виждаме как всички, особено децата, стават все по-зависими от интернет. В миналото хората, които са били отдалечени един от друг в пространството, са общували телепатично. След това започват да си пишат писма. В материалистичната епоха телефонните разговори изместиха писмата, имейлите на свой ред изместиха телефонните разговори. За много хора цялото им общуване протича в социалните мрежи, така че без интернет са като с вързани ръце. Социалните мрежи (всъщност можем да ги наречем антисоциалнивсе повече заменят реалното общуване между хората, чиито чувства все по-често се изразяват само виртуално, сведени до набор от емотикони. Най-фатално е пропадането във виртуалната реалност за децата, защото интернет заменя уменията със знания. С използването на таблети от две-тригодишна възраст децата имат достъп до твърде много информация, но са неспособни за действие, а развитието на фината им моторика се изчерпва до трениране на палеца чрез писане на есемеси.

Ето какво казва за виртуалната реалност природният дух Големия в разговор с Волфганг Вайраух и Верена Щал фон Холщайн ( Какво ни казват природните духове”, Фленсбург, 2002): “Виртуалната реалност е много полезна за Ариман, защото той я оформя по своя воля. Човекът, живеещ в нея, се свързва с малките ариманични същества и тези връзки осуетяват контакта с природните духове. Природните духове се опитват да влязат във връзка с човека, но нямат възможност да го достигнат, тъй като той е заграден от ариманични същества”. 

Също така свръхсетивните връзки между хората, доколкото въобще съществуват в наше време, вместо да се развиват, се заменят с подсетивни. Използвaнето на мобилни телефони пречи на развитието на телепатията - способността да се предават фини мисли или усещания на друг човек

Но Ариман знае какво трябва в близкото бъдеще да стане земна действителност – новите способности на хората за познание, новият начин да обичаме и новите волеви способности. Затова той насочва интересите ни в друга посока и създава у нас погрешни желания, за да ни впримчи още повече в мрежата си. Защото човекът, както пише антропософът Сергей Прокофиев в статия от 2004 г. (срв. “Werkstatt fьr Geisteswissenschaft“, Merkblatt 20) е като насекомо, хванато в световната мрежа (world wide web) на един голям и гладен цар Паяк. Този паяк господства над милиарди по-малки паяци - отделните устройства, свързани в гигантската мрежа. Сякаш като ясновидци тези паяци “отгатват” желанията и интересите на потребителите и ги насочват към подходящото място в мрежата. 

Прокофиев отбелязва и връзката на израза worldwide web (www) с еврейската буква вав, имаща числов израз 6. Трите шестици според Рудолф Щайнер отговарят на Слънчевия демон Сорат – най-големия противник на Христос (срв. СС 96, лекция от 27.04.1907). Така всеки път, когато човек ползва интернет, в известен смисъл отдава почит на Сорат. 

Наистина, още не са се “излюпили” истинските страховити паяци, за които говори Рудолф Щайнер в лекцията си от 13.5.1921/СС 204 (цялата лекция вж. тук: http://anthroposophie.blog.bg/drugi/2019/06/06/duhovni-syshtestva-ot-drugi-planeti-sa-ustremeni-ot-kraia-na.1660435), но виртуалните им предвестници в световната мрежа са налице. Това личи и от удивителния факт, че различни електронни системи междувременно могат да се  самовъзстановяват и така тези уж минерални, мъртви конструкции се приближават опасно близо до бъдещото си оживяване насреща ни под формата на чудовища. 

В споменатата книга за природните духове на Волфганг Вайраух съществото, наречено там Огнения и принадлежащо към духовете на огъня, казва: “Жизнените сили на човека се всмукват в света на компютъра, така че в недалечното бъдеще компютрите и машините изведнъж ще започнат да оживяват”. Тази информация съответства много точно на предсказаното още преди повече от сто години от Рудолф Щайнер: 

“Нашата днешна култура сама си създава онези ужасяваши чудовища, които ще заплашват човека на бъдещия Юпитер. Погледнете огромните машини, които човешката техника днес конструира с целия си буден интелект! В тях човекът си създава демоните, които в бъдеще ще беснеят насреща му. Всичко, което човекът днес строи като технически апарати и машини, ще оживее в бъдеще и ще му се противопостави по ужасен начин. Всичко, което хората са създали, водени от чист стремеж към полезност, личен или групов егоизъм, в бъдеще ще стане враг на човека” (СС 266а, 16.01.1908). 

Но това не е всичко. Както е известно, фирми като “Гугъл” и нейните разклонения събират огромно количество информация, предлагайки безплатни програми и така насочват гигантски информационни потоци към себе си. Само търсачката на “Гугъл” обработва над три милиарда запитвания дневно. С помощта на “Гугъл” Ариман изгражда собствена световна хроника, която показва ясно претенцията да бъде един вид електронна Акаша.Бъдещето ще покаже какво ще е по-нататъшното развитие на тази псевдо-Акашова хроника. Но отсега е ясно, че следите, които оставяме ежедневно при пребиваването си в мрежата, се съхраняват някъде и могат да се използват (и се използват!) за контрол. 

Друго важно нещо е, че функционирането на компютрите почива на бинарната/двоичната система, а знаем, че дуалността, това е Ариман. Тя е пълна противоположност на идващото от духа на времето - архая Михаил.

Колко много се отличават компютърните метафорични термини от Михаиловите имагинации! Неговите инспирации ясно се познават по това, че са изградени троично като Светата Троица – например представата за троичното устройство на човешкия и на социалния организъм или за човека между двамата изкусители Луцифер и Ариман. 

Изложенотo съвсем не е призив да зарежем техниката и да живеем като троглодити без компютър, интернет и телефон, без комуникация със света. Но все пак трябва да сме наясно с какво си имаме работа, когато си служим с тази техника. Също е желателно да имаме ясното съзнание кога използваме интернет като необходимо работно пособие или примерно с цел да внесем в пространството му някакво духовно съдържание и кога се поддаваме на ариманичното изкушение да сърфираме безцелно или да публикуваме на стената си инфантилни снимчици, клипове и пр. безсмислици, пренасяйки социалното си общуване във виртуалността.

 

 

 

 

Категория: Други
Прочетен: 1273 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 03.01.2020 16:42

 

Анна Тургенева, наричана Ася (1890-1966), е била художничка и антропософка. Тя е първата жена на руския поет Андрей Бели. Участничка е в изработването на витражите на Първия Гьотеанум - антропософския център, който е бил построен по проект на Рудолф Щайнер в швейцарския Дорнах. Първият Гьотеанум е подпален от врагове на Щайнер и изгаря до основи в новогодишната нощ на 1922-23 г. В автобиографичната си книга "Спомени за Рудолф Щайнер и строителството на Първия Гьотеанум" Ася Тургенева ни е оставила забележителен спомен за пожара в Дорнах, на който е била непосредствена свидетелка. 

"В един облачен и влажен ден след обяда в Гьотеанума бързах за евритмичното представление. Две тъмни фигури, приличащи на химерите от парижката катедрала "Нотр Дам, висяха от парапета на терасата близо до малката платформа, поставена над южния вход. Всъщност в този момент никой не би трябвало да е на терасата", мина ми през ума, но трябваше да бързам. Дългото помещение на новата ни съблекалня беше разположено на първия етаж, близо до стаите на д-р Щайнер и госпожа Щайнер. Там беше и стаичката на Миета Валер.

В „Пролога в небето“ в първата част на „Фауст“ бяха заети около 30 души (при това се налагаше да се преобличат); вървеше хаотичен общ разговор. "Момичета”, възкликна внезапно една евритмистка: „Наближава буря с гръмотевици!“ Тя хукна към прозореца, за да види настъпването на бурята. „Такова нещо не се случва през зимата, това е изключено“, се чуваше от всички страни; небето беше монотонно сиво, без ни най-малка следа от облаци. "Но аз чух - беше шум като при силна буря!" Евритмистката държеше на своето. 

Когато слязохме в съблекалнята, зад сцената се случи още нещо. Една от нашите евритмистки изведнъж изтича до вратата към терасата и се опита да я отвори. "На терасата са заключени хора, те блъскаха по вратата", уверяваше ни тя. Но вратата беше заключена и почти никой не обърна внимание на случилото се. Когато се озовахме долу, Миета Валер мина напред: "Г-жо Щайнер, не ни ли очаква беда? Огледалото ми се е счупило. Не разбирам защо е паднало от стената." Още едно предупреждение. Ако беше дошъл при нас д-р Щайнер, както обикновено правеше, може би щеше да се заеме с това. Защо огледалото падна? Какъв беше този внезапен шум и какво правеха хората на терасата? Той обаче не дойде и по-късно научихме, че по време на обръщението му към публиката преди началото на представлението платформата за ораторската катедра, на която той стоял, изведнъж започнала да потъва в люка. - Кой е по-силен? Кой беше по-силен? Дали ние, преоблечени като ангели, стоящи на платформата, образувайки фигурата на пентаграма, представяща гласа на Господ - или черният Мефистофел отдолу, озарен от червена светлина? ... 

Не можах да се отърва от тези плашещи мисли. „Новата година посрещат нови гробове”- тези думи на Соловьов1 звучаха в пиесата. Разтърсващ беше драматизмът на “Погребалния марш“ от Менделсон. Освен всичко останало представихме и хора на насекомите от втората част на Фауст: „Добре дошъл, добре дошъл, стари господарю!” При тези думи трябваше едновременно да правим специални скокове и да клатим глава, включвайки тук и евритмията на пръстите - правеше зловещо впечатление. Погледът на младенеца Христос (френско коледно стихотворение) беше дълбоко сериозен.

Въпреки че вечерната лекция също беше вълнуващо интересна, не успях да преодолея усещането за студ, за нещо ужасно. Нима никой не забелязва, че д-р Щайнер полага всички усилия да се съсредоточи върху лекцията? Мислите му сякаш го напускаха. Къде беше той в онези моменти, когато гласът му внезапно отказваше да му се подчини?

Бях една от последните, напуснали залата. Долу стояха скупчени хора, които ми се стори, че са сякаш загрижени за нещо. - “Някой трябва да запали елхови клони” - чух да казват. Исках да им задам въпрос, но тук една от участничките в нашата „група на насекомите“ се хвърли към мен, за да ми честити Новата година и това ме разсея.

След като се прибрах вкъщи - живеех в първата къща на евритмистките с прозорци, гледащи към Гьотеанума - поисках да пусна щорите. Но какво става там? Над сградата като че ли се проточваше бледа ивица облаци; сенки на хора сякаш се мятаха напред-назад зад ярко осветените прозорци на южното стълбище. Разбрах, че се е случило нещо ужасно и се втурнах навън от стаята. В коридора стоеше Едит Марион, буквално парализирана от вълнение; тя се опитваше да свали от стойката пожарогасителя на фирмата “Минимакс”. С ритник аз го извадих от стойката и хукнах с него към Сградата. 

Пред входа лежеше младият ни пазач от дърводелната Шлайтерман, задъхващ се от дима. Някой се опитваше да му помогне. Образува се верига от хора с кофи и кани от дърводелната към Сградата. Не исках да се присъединя към тях. Но къде е огънят? Стаята на г-жа Щайнер на първия етаж стоеше отворена и празна, целият под беше мокър от употребените без никаква полза пожарогасители - много от тях вече се въргаляха изпразнени наоколо. Къде беше огънят? Търсеха го горе в Бялата зала и между куполите - но по-близо димът не беше допуснат. Отидох в голямата зала: празнично и тихо, пълно осветление; залата и сцената бяха празни.
 

Под дръвчето пред дърводелната стоеше д-р Щайнер и наблюдаваше действията ни. До него беше Едит Марион. Защо не се намесва? Защо не помага? По-късно разбрах, че заедно с двама свидетели той незабавно проверил електрическото табло и се уверил, че всичко е наред. След това извикал местната пожарна команда. Базелската пожарна пристигна много по-късно и имаше достатъчно вода, за да спаси дърводелната. Нашата пожарна на Сградата и жителите на селото засега се опитваха да надделеят над пожара; обаче огънят все още не се виждаше, той бушуваше между стените! Само димът се засилваше.

Оказала се пак на южното стълбище, срещнах Кете Мичер2, която заедно с работниците изнасяше мебели от стаичката на госпожа Щайнер. Някакъв младеж по указанията на д-р Щайнер пробиваше с брадва дупка в дървената стена. Тогава видях синкавите езици на пламъците, които с огромна скорост, подобно на змии, се устремяваха нагоре. Дали спасението тогава все още беше възможно? Не трябваше ли тази дупка да бъде пробита още в самото начало, още в четири и половина, когато нашите евритмистки чуха шум? А сега пламъците бушуваха между стените вече от много часове. Почувствала внезапно някакво подозрение, се принудих да си спомня за отвора, който бях видяла преди няколко дни до прозореца в стаята на д-р Щайнер. Тогава работниците извадиха няколко греди от външната стена, достъпна от терасата ... Няма ли тук някаква връзка?

Все още празнично спокойни бяха помещенията под куполите, незасегнати от бедствието. Приседнах в залата. Възможно ли беше няколко часа по-късно от всичко това да не остане нищо? Само да го погледам - за последен път. Но както тези мисли, така и човешкото ми присъствие бяха неуместни при случващото се. Тръгнах си, обзета от страх.

Както и преди, д-р Щайнер беше заобиколен от покой под дръвчето пред дърводелната. "Трябва ни вода, вече не идва вода!" - викаха някакви неумели помощници. Без да бърза, той намери телефонния номер, за да се обади. "Стълби, трябват ни стълби!" - викаха други. „До стената зад дърводелната“, каза той. "Къде да помогна, какво да направя?" - към него се затича един младеж от нашите. Той мълчеше. "Помогнете там долу да спасите макетите", му казах. "Не ми трябват никакви макети", каза д-р Щайнер и отново надвисна мълчание. - “Хайде да вървим”, казах след малко.

Още веднъж влязох в Сградата. „Имаме маркучи, но не знаем къде можем да ги свържем с водопровода“, ми каза едно момче от селото. За щастие аз знаех. Сега заварих различна картина в залата. Вече нямаше светлина. Наполовина осветени от мрачните езици на пламъците, които горяха навсякъде между куполите и обагряха дима в червеникаво, на фона на тази зловеща атмосфера се открояваха архитравите. Някои се опитваха да поставят стълби до колоните, но те бяха твърде къси. „Помогнете да спасим завесата!“ - ми извика една евритмистка и ние издърпахме сценичната завеса, която се раздираше от горе до долу. 

И отново нещо ме привлече към д-р Щайнер. "Господин докторе, сега гори в залата на сцената!" - извика някой отдалеч. "Защо никой не гаси? Защо не сложат стълбите?" - попита той бързо. "Стълбите не достигат дотам, те са твърде къси", казах аз. Той се обърна.

Сега вече огънят с невероятна скорост обхващаше и външните стени. Д-р Щайнер поиска всички да напуснат Сградата. Топлината се усили. Госпожа Финк, притеснена за стенограмите на лекциите, които се съхраняваха в малката дървена къщичка между дърводелната и котелното, помоли Гюнтер Шуберт да ги отнесе в дома "Дулдек"3. Той не можеше да ги занесе сам, затова отидох с него. Отне ни около четвърт час да увием всички тетрадки във вълнено одеяло, което понесохме от двете страни; обаче за връщане по същия път не можеше да става и дума. Като гигантска факла стърчеше Гьотеанумът, обгърнат от всички страни от пламъци. Жега като в горещ летен ден достигаше до "Стъклената къща", покрай която мъкнехме тежкия товар нагоре през горичката край дома "Бродбек", сега наречен Рудолф Щайнер”.

Жегата в дома "Дулдек" изглеждаше все още опасна; ние понесохме скъпоценния товар по-далеч - до къщата, където сестра ми имаше стая. Тъмночервената жега сияеше над нощния мрак. Като на слънчева светлина наоколо червенееха хълмовете и руините на Дорнек4

Хиляди зяпачи от Базел и околностите му се притискаха към оградата, опасваща терена на Сградата, влизането на територията й беше забранено. В мълчание, сякаш омагьосани, те се взираха в грандиозното зрелище на танцуващия, извисящ се високо в небето огън. Няколко пожарни маркуча хвърляха мощни струи вода към стените на дърводелната, където доскоро д-р Щайнер стоеше под дръвчето. В тази нощ обгоря половината от дръвчето и после то в продължение на няколко години беше с голи клони.

Намерихме доктор Щайнер да стои на стълбите пред дома "де Ягер", заобиколен от членове на Обществото. Минаваше полунощ и в първите часове на новата година огънят започна малко да отслабва. Тълпата от зрители постепенно оредяваше, доктор Щайнер също си отиде. Сега вече можеше да се върне в дърводелната всичко, взето оттам. Статуята на Христос също беше пренесена от ателието на поляната зад постройката. Отново беше разрешено да се влиза на територията. Дълбока синева окръжаваше хълма, пожарът извърши своето. Само нажежените масивни колони с двойните пръстени от архитрави отгоре се извисяваха на фона на нощното небе. Незабравима картина, изпълнена с ужас и красота! Тези прозрачни, калцирани форми сякаш бяха пропити от пулсиращ живот и дихание; това беше като прощаване със Земята, на която за толкова кратък срок беше спусната Сградата. Високо над нея се простираше небесният свод - родината, в която тя се завръщаше сега.

Зад нея на запад имаше червеникава ивица, отблясък на деня, известяващ за себе си на изток. И ето вече под тежестта на архитравите двойният огнен пръстен започна да се разрушава, срутвайки се под формата на нажежена маса в подножието на колоните.

Стоейки близо до дърводелната, виждах как две сенки вървяха бавно в тъмното по пътя към хълма. Д-р Щайнер, придружен от Едит Марион, влезе, приведен и пристъпвайки тежко, в дърводелната. Той беше ходил у госпожа Щайнер в дом "Ханзи"; заради болните си крака тя трябваше да преживее пожара отдалече, наблюдавайки го от прозореца.

Д-р Щайнер настоятелно поиска да продължи работата, която не беше повлияна от станалото; но много неща трябваше да се случат, преди дърводелната да бъде ремонтирана за тази цел. Когато погледнах в ателието на д-р Щайнер, там все още цареше пълен хаос. Той стоеше сред струпаните наоколо мебели и сандъци. Обърна се към мен. В широко отворените му очи нямаше и най-малкия признак на яд заради преживяното, само безкрайна болка и тъга.

"Благочестиви, мъдри ...“: до тези думи стигна Ангелът от пиесата за Тримата влъхви в приветствената си реч; след това гласът му отказа. Напразно се опитваше той да започне отначало, а после тихо заплака, като стоеше подпрян на тоягата си, докато намери сили да продължи. - По време на вечерната лекция без да са се уговорили, всички станаха, когато д-р Щайнер влезе в залата на дърводелната.

Дърводелната се превърна за години наред в наше работно място. Когато след няколко дни горещата пепел се охлади, в нея откриха човешки скелет с осакатен гръбнак. Такъв недъг имаше и часовникарят, който изчезна в момента на пожара. Официално беше признато, че е загинал по време на спасителните операции.

Застрахователната сума беше изплатена, тъй като в нощта на пожара д-р Щайнер установи, че всички бушони са били в изправност. Но д-р Щайнер ни обърна внимание на това, че първата Сграда е била построена със силата на любовта и жертвата. Ако постройката беше завършена, Сградата щеше да излъчва мир. Във втората сграда с парите от застраховката ние ще внесем в нея човешката омраза ...

Младежкият весел смях, който по-рано често проясняваше строгите черти на лицето на д-р Щайнер, бързите му, леки движения, ритмичната му походка (никой не можеше да ходи като него) - нищо от това не видяхме повече след нощта на пожара. На раменете му легна тежък товар. Трябваше да полага усилия, за да запази изправената си стойка и походката му стана напрегната. Но неговото влияние и сила на духа в последния период от живота му се извисиха до свръхчовешки размери."

Бележки

1 Начало на стихотворението “Честита Нова година (1. януари 1894 )” от Владимир Соловьов

2 Kете Мичер (1892-1940) - евритмистка, активна участничка в поставянето на Мистерийните драми в Мюнхен (1910-1913), строежа на Първия Гьотеанум и представленията на евритмистките.

3 За сградите, разположени на територията на Гьотеанума, които се споменават в текста, вж. http://www.aobg.org/index.php?ln=1&id=51 и http://www.aobg.org/index.php?ln=1&id=176

4 Дорнек – район в швейцарския кантон Солотурн, чийто център е селото Дорнах

 

 

  
Категория: История
Прочетен: 1574 Коментари: 0 Гласове: 4
Последна промяна: 15.11.2019 20:37
За Распутин Рудолф Щайнер говори публично само в една своя лекция (Дорнах,14.2.1920, CC 196 „Духовните и социални промени в развитието на човечеството”) по повод на Троичния социален организъм. В нея той казва:

“И хората с право усещат днес, въпреки погрешните възприятия, които имат при начина си на възприемане, че е неподходящо в т.нар. обществени дела да се намесват теченията, които трябва да действат само в отделния човек. Когато руският цар и руската царица се ползваха за своите управленски действия от вътрешните преживявания на човек като Распутин, хората с право се страхуваха, защото откровенията от духовния свят трябва да се намесват само в духовния живот, те не бива да играят роля в живота на държавата. В него може да се намесва само това, което чрез духовните откровения се е превърнало в нашия здрав разум. А Распутин не е стигнал до здравия разум, макар че е имал откровения.”

В книгата "Спомени за Рудолф Щайнер и строителството на Първия Гьотеанум" на руската художничка Ася (Анна) Тургенева (1890-1966) се съдържат следните думи, казани й от Щайнер за Распутин:

“Распутин е въздействал директно върху волята. Това е недопустимо. Но хората го искат. Той е точно един необуздан човек, един "Распутин" (на руски ‘разпътен, развратен’). Всичко, което се говори за него, е вярно, но въпреки това, той е „боговидец“ и това е окултен термин за определено ниво на посвещение. Само чрез него духовният свят, духът на руския народ са могли да действат в Русия – чрез никой друг".

Тези думи завинаги се отпечатаха в мен. Той ми каза също, че би искал да остана в Дорнах, защото тук ще се намери работа за мен.

Няколко дни по-късно сънувах мъртвец в староруски дрехи на великолепна катафалка. Лицето му се променяше от изразяване на груба чувственост до християнски просветлена духовност. На следващия ден научихме за убийството на Распутин ... Настъпи хаос…”

Интересни са и следващите спомени на Ася Тургенева за това как е реагирал Щайнер на революцията в Русия и последвалите я световни събития:

“Благодарение на лекциите на Рудолф Щайнер и пребиваването около него ние можехме интензивно да преживяваме това, което се разиграваше във външния свят. Но се налагаше с безсилие да установим, че той, който би могъл да се намеси и да помогне, нямаше условия за това; самите ние също бяхме неподходящи инструменти, за да му послужим за тази задача… Доктор Щайнер често ни задържаше, за да разговаря с нас за събитията, стоварили се върху света. Не очаквахме, че той ще се радва на революцията, която избухна в Русия. Беше невъзможно да се поправят грешките на царизма. "Най-накрая Русия се освободи от тази страшна карма на Романовите", каза той. "Защо овесихте нос? Руснаците трябва да се радват на бъдещето!" Той се надяваше на нов ред в Русия. А аз видях лично настъпването на хаоса и разрухата - нещо, което самият той толкова често предсказваше -, така че само отчасти можех да споделя неговата увереност. Едва по-късно разбрах, че на събитията, както и на сериозното заболяване, трябва до последния момент да се противодейства с надеждата за някакво чудо. В това се крие изцелителна сила.

Аз преживях Брест-Литовския мир като ужасно нещастие за бъдещето. "Ако на хората беше даден Тричленният социален организъм, те биха го разбрали, те имат глави за това", заяви д-р Щайнер. При това той имаше предвид ръководството на руската комисия. Но опитите му да доведе до знанието на авторитетни личности своята идея за ново социално устройство не успяха.

Един ден в началото на 1918 г. го срещнах сутринта в дърводелната. "Прочетохте ли днес във вестника обръщението с 14те точки на Уилсън? Какво мислите за него?" "Да, господин доктор; не намерих там нито една нова мисъл." "Нито една нова мисъл”, потвърди той, "нито една. Но ще видите, че сега целият свят ще се кълне в него." Повече от всичко той страдаше от празнословието, което често биваше прикривано с ужасяваща неискреност.”

 

 

 

 

Категория: История
Прочетен: 1373 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 10.11.2019 12:31
Според една нова биография, написана от Елизабет Хереш11, Парвус още в началото си поставя две жизнени цели: първо - придобиването на лично богатствовторо - свалянето на царската империя в Русия. Първата цел го превръща в причудлива, смесваща фронтовете фигура в рамките на социалистическото движение, в революционер, който същевременно е и капиталистически бонвиван. Органът на Социалдемократите вестник “Форвертс” го нарича “авантюрист с корема на Фалстаф и черепа на човек с главен мозък, с познанията на учен и енергията на борсов спекулант." 12 Това е било написано не толкова от възхищениеа за да се обоснове дълбокото недоверие към него.

Още години преди Първата световна война Парвус е виждал и пропагандирал една война на великите силикато средство за постигане на преврата в Русия. От бремето, което такава война би стоварила върху обществената структура, той очаквал онова отслабване и вътрешно разрушаване на Русия, което след това да подготви почвата за революцията. При избухването на Световната война през 1914 Парвус вече от четири години живее в Турция, където с разнообразни сделки придобива желаното богатство. Когато избухва войната, той веднага взема страната на Германия и развива активна журналистическа дейност в тази посока. В подкрепата на противника той вижда шанса да подготви почвата в Русия за свалянето на царския режим.

С това съчетание от идеи и цели - отслабване на Русия чрез международна война, сваляне на царския режим и последваща революция - Парвус застъпва програма, която съответства точно на изискването за "провеждане на социалистически експерименти", в полза на което според Рудолф Щайнер работят западните ложи. Една Германия, насърчаваща революцията в Русия, за да подобри шансовете си във войната, в този мащабен план играе единствено ролята на “полезния идиот”. Интензивното финансиране на руското въоръжаване, практикувано от Запада и особено от Франция преди 1914, може би е целяло в рамките на тези планове не само да се осигури руска помощ във войната срещу Централните сили, но и въобще да се въвлече Русия във война, която да направи революцията възможна там. 

Това, че влизането на Америка във войната на 6април 1917 почти точно съвпада с началото нареволюционизирането на Русия през март 1917, е може би нещо повече от случайно или очевидно обстоятелство: военните усилия на Антантата изискват Русия, която поради революцията изпада като участник във войната, да бъде заменена от друга страна. Странното при Парвус е неговото свързване с режима на младотурците, дошъл на власт с преврат през 1908. Парвус очевидно е правел важни услуги на този режим между 1910 и 1915г., не на последно място като търговец на оръжие. Такава връзка има и друг главен участник в огромните катаклизми, случили се в Европа през първата половина на ХХ век - Рудолф фон Себотендорф като него е живял дълги години в Турция и след завръщането си в Германия се превръща в ключова фигура на националистическото движение, от което се ражда националсоциализмът.13 Себотендорф също е бил свързан с младотурците и е членувал в ложа, участвала в преврата през 1908. И Парвус, и Себотендорф натрупват значително богатство в Турция. Най-малкото можем да се запитаме дали двамата не са били замесени и в други действия, освен тези, които са се проявили на външен план.14

Книгата на Елизабет Хереш за Парвус е интересна още и затова, защото с мимоходом подхвърлени бележки разказва не само за немската подкрепа за руските революционери, но и за помощта на други страни. Така например още през септември 1916 от страна на Англия са предоставени 21 милиона рубли за свалянето на царя, т.е. на собствения съюзник във войната. Февруарската революция по същество е дело на британско-френски клиентелистки групи и се извършва с британско-френска подкрепа. Много повече пари е предоставил на руската революция Джейкъб Шиф – президент на Нюйоркската банка “Кун, Льоб и ко.” Шиф, който е от еврейски произход, още от 90те години на XIX се посвещава неотклонно на събарянето на царя. Бил е възмутен от царистката политика да се правят антисемитски погроми с цел отклоняване на народното недоволство. Хереш цитира източник, според който между 1918 и 1922г. съветската страна връща на банката “Кун, Льоб и ко.” 600 милиона долара в злато. 

(Хереш не споменава подкрепата за болшевиките, разкрита от американския историк Антъни Сътън в неговата книга “Уол Стрийт и болшевишката революция”.16 Там става въпрос предимно за нюйоркската банка “Морган” и някои от нейните сателити. Хереш явно е запозната с книгата на Сътън, защото в една от по-ранните си публикации я цитира при използваните източници. По нейна информация подтикът за сегашната й книга за Парвус идва от Америка, най-вече от страна на дългогодишния кореспондент на “Ню Йорк Таймс” за Германия Дейвид Биндер. Би могло да се предположи, че една странична цел на разкритията й за Парвус е идеята да се потопят и потънат отново в забрава именно връзките, които разкрива Сътън. А точно в разкритите от него връзки най-вече би могло да се види влиянието на определени целенасочено действащи, информирани задкулисни сили.)

Бележки

11 Eлизабет Хереш, “Тайното досие на Парвус. Купената революция”, Мюнхен 2000В книгите на Хереш за този период ни се струва проблемен възгледът й да приема за даденост агресивната немска вина за Първата световна война.

12 Пак там.

13 За Себотендорф виж статията в “Europдer”, год. 5, бр. 1.

14 В този смисъл любопитна е връзката на Парвус с оръжейния търговец Василий Захаров (англ. Basil Zaharoff, 1849-1936), който в един период е бил смятан за най-богатия човек в света. За известно време негов местен представител е Парвус. Захаров е притежавал английската благородническа титла “сър”, бил е и “командир” във френския Орден на почетния легион. Той е най-важният оръжеен индустриалец, работил на страната на Антантата в Първата световна война. По време на Версайските преговори през 1919 неговият парижки дом става място за срещи на Удроу Уилсон, Клемансо и Лойд Джордж, ръководещи правителствата на най-важните страни-участнички в Антантата. Твърди се, че Захаров е подкрепял болшевиките и в този смисъл е въздействал върху английското правителство.

15 Срв. Хереш“Тайното досие на Парвус”Главна роля в английските усилия да се свали царя е играл Лорд Милнер - ръководител на важната мрежа от задкулисни връзки в англоамериканската политика, описана отКарол Куигли като “Групата Милнер”. Централата на тази мрежа е бил Оксфордският университет и в този смисъл е забележително, че убиецът на Распутин княз Юсупов е негов абсолвент.

16 Антъни Сътън, “Уол Стрийт и болшевишката революция”, Морли, 1981. 

Максим Горки за социалистическия експеримент

“Народните комисари се отнасят с Русия като с опитен материал. Руският народ за тях е кон, който ваксинират с коремен тиф, за да произведе противотифусен серум  ... Какъв жесток и предварително обречен на провал опит!” (Из статия от издавания от Горки вестник “Новая жизнь”, април 1918, цитиран от Сътън)

Категория: История
Прочетен: 1237 Коментари: 0 Гласове: 4
Последна промяна: 08.11.2019 11:24
 В деня на годишнината от Октомврийската революция ето една статия от немския историк Андреас Брахер. Брахер е автор на редица интересни книги и статии, повдигащи завесата на световните събития през ХХ век. Някои от тях могат да се прочетат в списанието “Der Europдer“, откъдето е и следващият материал.  

По времето на Първата световна война и след нея Рудолф Щайнер често говори за това, че в плановете на определени западни кръгове влиза провеждането на “социалистически експерименти” в Русия (по темата вж. и следния пост: http://anthroposophie.blog.bg/history/2019/05/29/socialisticheskata-revoliuciia-v-rusiia-e-planirana-ot-anglo.1659303). Според него възоснова на дадени предпоставки на народностния характер Русия се е сторила на тези хора по-подходяща за подобни опити от Запада. Освен това чрез последващия крах на социализма експериментите трябвало да служат за възможно по-трайно дискредитиране на мисълта за социализма, от който тези западни кръгове се чувствали заплашени. Удивителното е, че Щайнер изнася тези сведения още преди Руската Октомврийска революция през 1917г. и няма как да не разпознаем, че тези планове са осъществени в Съветския съюз между 1917-1991 г.1   За традиционната историческа наука такива сведения на Щайнер си остават абсолютно фантастични и непонятни. Тя не намира (а и не търси) никакви улики за това как е възможно дори да си представи човек, че подобни планове могат да се правят и да се реализират. Историческата наука няма съответния поглед върху световните събития, с който да ги разпознае като поле за реализация на подобни планове. Когато историците срещнат такъв поглед някъде, те размахват кръста - или може би по-скоро друг някакъв знак - и с треперещ глас изговарят заклинанието: „теория на конспирацията“.  

Тук ще посочим две личности и два комплекса от събития във връзка с Руската революция, които би трябвало отново да бъдат изследвани и разбрани в светлината на посочените сведения на Щайнер. От една страна това е Распутин, онзи странстващ проповедник с порочен живот и удивителни способности, който между 1905-1916 г. е имал изключително влияние върхи царския двор.  

Распутин е предсказал период на големи страдания за Русия2. Това предсказание е било основата, от която същевременно произлизала неговата роля на предупредител на царския двор да пази мира в условията на наближаващата световна война. Войната се е струвала на Распутин като онзи допълнителен удар, който би могъл да преобърне руските условия и да стане първата предпоставка на революцията. Распутин е бил най-важното влияние, което трябвало да бъде премахнато, за да бъде въвлечена Русия през 1914 г. в Първата световна война. Съответно на 29. юни (12. юли 1914) се извършва опит за неговото покушение3. Първоначално то било планирано дори за 28юни, деня на атентата в Сараево4, като дори било координирано с него. Распутин оцелява, но през решаващите дни преди избухването на войната е неспособен да действа и не е замесен в хода на събитията. Още от болничното легло той телеграфира (неуспешно) на царя: „Не се оставяй да бъдеш въвлечен във война. Това е краят на Русия и на царя и ще струва на Русия и последния човек!” 5  

Окончателното убийство на Распутин бива извършено на 16 (29.) декември 1916, около две седмици след т. нар. “Мирна резолюция на немския Райхстаг” от 12. декември 1916. Войнствено настроените кръгове в Русия сигурно са чувствали, че Распутин е бил най-голямата опасност за това мирното решение да доведе евентуално до отделен германо-руски сепаративен мир. Неговите врагове се опитват още през военните години да изкарат Распутин немски агент. През декември 1916 изглежда окончателно им се е видяло необходимо той да бъде убит, за да се осуети опасността от сепаративен мир и по този начин да се предотврати спасяването на царска Русия в най-късния възможен час. Распутин оставя писмо с пророчество в случай, че бъде убит: според него убийството му би било безсмислено, ако е извършено от селяни, т.е. от народа; но ако е извършено от боляри, т.е. от благородничеството, то най-късно две години след смъртта му и царското семейство няма да е живо.6  

Това пророчество наистина се сбъдва. Распутин бива убит от заговорнически кръг, произхождащ от най-висшите благородници, приближени на царското семейство. Неговият непосредствен убиец, принц Юсупоф7, е бил един от най-богатите наследници в Русия. Сякаш с това убийство руската управляваща класа отрязва и последната си връзка с народа. След убийството на Распутин се задейства бързо онзи сценарий, който води от Февруарската революция през 1917 до завземането на властта от болшевиките през ноември 1917 и убийството на царското семейство през 1918.  

Показателно за мъглата, в която днес все още се държат събитията около Първата световна война, е непрекъснатото издаване на нови и нови книги, които рисуват влиянието на Распутин в Русия само в най-черни краски, като краен признак на упадък8. В тях се прикрива или пък не се разпознава, че влиянието на Распутин не толкова е причинило или ускорило този упадък, а по-скоро той е бил последният му задържащ фактор, последното нещо, което е поддържало династията в определена връзка с пулса на руския живот.  

Като симптом за разпад може най-много да се приеме, че само човек като Распутин (с неговите слабости на характера, които го правят да изглежда като чудовище) е бил в състояние да осигури тази връзка на династията. Керенски, който за кратко време става ръководител на западно ориентираното революционно правителство след март 1917, се опитва след смъртта на Распутин да му припише вината за завземането на властта от болшевиките: „Без Распутин нямаше да има Ленин” 9. Това остава и преобладаващият тон на днешните публикации. Но истината е, че без смъртта на Распутин нямаше да има Ленин. Клеветите и изкривяването на образа на Распутин и днес все още служат за това да се пречи на Русия да разбере историята си и да бъде заблудена в опитите си за самопознание и самооткриване.10  

Решаваща роля за завземането на властта от болшевиките в “Октомврийската революция“ изиграва Кайзерова Германия, която вкарва в Русия Ленин и редица други революционери през април 1917 в запечатан железопътен вагон от Швейцария.
 От 1915 до 1918 са изразходвани значителни немски средства, за да се направи с пропаганда и саботаж имперска Русия неспособна да воюва и да бъде отстранена от фронта на немските противници. Това начинание е успешно и Ленин става водач на болшевишкия преврат, като веднага започва мирни преговори с Германия. Накрая през март 1918 болшевиките сключват в Брест-Литовск сепаративно мирно споразумение с немския Райх, което е много неблагоприятно за Русия. От 1918 обаче част от немската помощ отново потича в обратна посока, насочена от болшевишкото ръководство към социалистическите кръжоци в Германия, за да се подклажда и там революцията.  

Кайзерова Германия вярва, че през Първата световна война води борба за оцеляване; в хода на тази борба тя в края на краищата се отказва от почти всички морални задръжки. Човек се разтреперва, прочитайки как необмислено, но съвсем съзнателно тогавашните ръководители на Германия - хора като Ерих Лудендорф, началник на Върховното командване - предават Русия в ръцете на една клика, от която никой не е очаквал нищо добро. Зловещо е също, че човек като Лудендорф само няколко години, след като подкрепя Ленин при завземането на властта, участва заедно с Хитлер в опита за преврат през 1923. С това, че той се свързва както със съветския комунизъм, така и с националсоциализма, Лудендорф си извоюва особено високо място в подземния свят на ХХ век.  

Планът, осъществен от немската страна с подкрепата на руските революционери, не произлиза от немската политика или бюрокрация. За първи път той е бил представен на немското политическо ръководство през януари 1915 от един външен човек - руския социалист Израил Лазаревич Гелфанд, съотв. Александър Хелфанд, който използва името Парвус. Хелфанд (1867-1924) идва през 1887 от Русия в Швейцария, където учи икономика в Базел. След като завършва следването си, той се премества през 1891 в Германия и скоро си извоюва име като публицист в средите на социалистическото движение. През двете десетилетия преди Първата световна война той е една от най-важните и ярки фигури в европейските революционни среди. Ленин и Троцки преминават през неговата школа, Парвус е приятел с Роза Люксембург, а по-късно и с водачите на немската социалдемократическа партия Еберт и Шайдеман. През 1905 Парвус играе главна роля заедно с Троцки в тогавашната руска революция. Арестуван е през 1906, но скоро успява да избяга, най-напред в Германия. През 1910 заминава за Турция, където през януари 1915 се свързва с тамошния немски посланик. Немското ръководство съдейства на Хелфанд-Парвус да отвори собствен институт в Копенхаген, откъдето той започва да изплита нишките, с които да ускори революционизирането на Русия. Именно Парвус се занимава с разпределянето на парите, които немското ръководство му предоставя за тази цел.  

Следва продължение.  

Бележки:  

1 Писменото излагане на плановете за провеждане на социалистически експерименти в Русия откриваме напр. в Първия меморандум на Щайнер за Тричленния социален организъм от юли 1917 (СС 24). Особено интересно е изложението в лекцията от 21.3.1921 в СС 174б “Духовните подоснови на Първата световна война”.  

2 Напр. в писмо от юли 1914, срв. Петер Курт, “Последният цар. Блясък и упадък на света на Николай и Александра”, Мюнхен, 1995.  

3 В началото на века руският календар е изоставал с 13 дни от западноевропейския, съотв. първата дата е според руския, втората според западния календар.  

4 Срв. Елизабет Хереш, “Распутин. Тайната на неговата мощ”, Мюнхен, 1999. (Книга, съдържаща интересни материали, но иначе проявяваща пълно неразбиране към Распутин). В Сараево на 28.6.1914 е убит австрийският престолонаследник Франц Фердинанд. Това убийство става причината, довела в края на краищата до избухването на Първата световна война на 1.8.1914.  

5 Срв. бележка 4  

6 Срв. Петер Курт, бел. 2  

7 Срв. Oрландо Фигес, “Трагедията на един народ. Епохата на Руската революция 1891-1924”, Mюнхен, 2001.  

8 Тази тенденция за демонизиране на Распутин достигна кулминацията си във филма “Анастасия”, произведен през 1997 от фирмата 20th Century Fox. В него Распутин е представен като сатана и черен магьосник, който преследва царското семейство дори и след смъртта си.   

9 Срв. Eлизабет Хереш, “Тайното досие на Парвус. Купената революция”, Мюнхен, 2000. 

10 Главно в немскоезичните страни в десетилетията след революцията се поддържа едно разбиране на Распутин в човешко и политическо отношение. Доказателство за това са книгите на Рене Фюльоп-Мюлер, “Светият дявол. Распутин и жените”, Лайпциг 1927, романът на Йоханес фон Гюнтер, “Распутин”, Олтен 1956 (първо издание 1939) и Хайнц Лийпман, “Распутин - светец или дявол”, Гютерсло 1957.  
Категория: История
Прочетен: 1265 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 07.11.2019 12:31
Търсене

За този блог
Автор: anthroposophie
Категория: История
Прочетен: 819291
Постинги: 456
Коментари: 15
Гласове: 6097
Календар
«  Ноември, 2019  >>
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930