Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Тук ще публикувам откъси от непреведените книги на Рудолф Щайнер, както и други тематично свързани материали, неизвестни у нас.
Автор: anthroposophie Категория: История
Прочетен: 819391 Постинги: 456 Коментари: 15
Постинги в блога от Ноември, 2020 г.
Тези дни излезе поредното издание на английското списание “Икономист” “Светът през 2021” с прословутата корица, представяща в символи акцентите на очакваните през следващата година събития.

                      image

Символът на 2021г. за “Икономист” е една ротативка или
“еднорък бандит”. Това са най-разпространените игрални автомати, при които върху въртящи се барабани са изобразени символи. При задвижване на ръчката барабаните се завъртат и когато спрат, символите им се подреждат в определена комбинация, която може да е печеливша, а може и да не е.

С избора си на ротативката като символ на 2021г. от "Икономист” искат да ни кажат, че ни чака една непредвидима година, каквито са и игралните машини в казината за обикновения клиент, дошъл с надеждата за бърза печалба. Внушава се също така завоалирано, че както казиното винаги печели, така и тези, които се смятат за собственици на Голямото световно казино, при всички случаи ще спечелят. Ръчката на ротативката е земното кълбо, тоест ние като клиенти играем със Земята, залагайки и нейната съдба - могат да ни се паднат например унищожителни горски пожари, както показва един от символите.

Виждаме в основата на ротативката и слънчеви лъчи. Те не са най-отгоре, за да огряват всичко изобразено, както бихме очаквали. Фактът, че са разположени отдолу, означава, че за хората, които се смятат за собственици на световното казино, Христовото слънце залязва и на негово място от дълбоките слоеве на Земята се кани да огрее света едно анти-слънце, един Антихрист. Именно той - Ариман - е този, който се крие (засега) в дъното на световната ротативка като нейна невидима движеща сила. А там, където уж има случайност, присъща и на игрите в казиното, Ариман е най-опасен за нас. Защото “човек нарича „случайни" онези явления, чиито истинско значение Ариман скрива от него под формата на всевъзможни илюзии... Ариман ни тласка към ... допускането на „случайности" от всякакъв род”, казва Рудолф Щайнер по повод на привидната случайност и връзката й с ариманичното в лекцията си от 20.5.1910 (СС 120). 

И в тази връзка не е никаква случайност, че Ариман съумя пак да вкара света (или по-голямата част от него) във втори локдаун. Да не забравяме, че тази година неговият съсъд, тялото подготвено да приеме този мощен дух, стана на 21 години. На тази възраст, начало на четвъртия седемгодишен период от живота ни, се ражда азът на човека. Затова някога човек официално е ставал пълнолетен на 21 години (в Америка от тази възраст е позволено да се играе в казино). Ариман "ознаменува” пълнолетието на съсъда си с последната вълна на ковид-19, който беше започнал да затихва. Е, разбира се и хората са си виновни, че не се обърнаха толкова интензивно към Духа, колкото изисква сериозността на ситуацията, а се надяваха и още се надяват да се възстанови старото статукво на лекия живот с шопинги, екскурзии, ешмедемета и т.под. Както казваше един музикант и бонвиван, “Хубав живот, не омръзва”. 

Но старото “нормално” няма да го има вече. То няма и за кога да се възстановява, защото остават няколко години до вселяването на фалшивото слънце Ариман в тялото, което е определено да го приеме. А то ще се случи вероятно около 2029г. Защо тогава? Тази година излезе една твърде интересна статия на немския антропософ Мартин-Ингберт Хайгъл - "Короноя – пандемията на страха”, публикувана в швейцарското списание “Gegenwart“, август/2020). В нея той твърди (впрочем, също както и Димитър Мангуров в лекцията си “Откровение” от 2010г.), че по време на слънчевото затъмнение от 11.8.1999 е родено тялото за Ариман. Хайгъл пише още, изхождайки от това, че Антихриста ще имитира живота на Исус Христос: “последните три години вероятно ще имат специално значение, така че Ариман ще се въплъти в някоя земна личност и за периода от 2029 до 2032 г. ще действа ефектно като магьосник-чудотворец. Той може би ще ни обещае някакъв рай на Земята и ще се преструва, че ще освободи човечеството от страданията, извършвайки онова, което Христос уж не е могъл да направи.”

Като имаме предвид тази перспектива, не е чудно, че сътресенията в живота на отделния човек и на човечеството ще стават все по-чести и интензивни. Дотогава подготовката ни за възцаряването на Ариман ще се осъществи чрез трусове и катастрофи, които привидно изглеждат като случайности и през които ще трябва да преминем с будно съзнание. На ротативката на “Икономист” те са показани символично - напр. като спринцовката, пълна с отровнозелена течност (която искат да вкарат в телата ни с предстоящите имунизации), опасността от ядрен конфликт (атомната бомба), дълбокото разделение, настъпило в американското общество, довело до немислима досега балканизация на президентските избори (ликът на Байдън и синият фон на ротативката намекват на кого симпатизират шефовете на казиното), задълбочаващия се конфликт с Китай (логото на “ТикТок” и китайското знаме), финансовите последици от локдауна. Тук-так има и въпросителни, което показва, че могат да се случат и събития извън прогнозите и планировките на Клаусшвабовци и Билгейтсовци.

При всички случаи трябва да сме подготвени за бурни и непредвими събития. Необходимо е да останем будни, а който досега е спал в духовно отношение, да се събуди. Колкото повече от глобалното казино ни натискат надолу (със забрани, промяна на установените закони, ваксини, съдържащи микрочипове и какви ли не отрови и вещества за подтискане на ясното мислене), толкова повече ние да се издигаме от центъра на самата си същност - Христовото слънце, което грее в нея - нагоре към Духа. Друг избор нямаме.

Категория: История
Прочетен: 2853 Коментари: 0 Гласове: 9
Последна промяна: 06.12.2020 16:49

Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 9. януари 1916 в Берн (СС 165 "Духовното обединение на човечеството чрез Христовия импулс")

Ако отправим поглед към хората, обитаващи Земята, можем да си кажем: По същество на физическото поле няма два еднакви човека, всички хора се различават един от друг. И тогава е съвсем естествено да приемем тези различия между хората по Земята като факт - имам предвид различията във физическото тяло - и  да предположим, че ще научим по някакъв начин от фактите на земния живот защо хората са различни, защо изглеждат по различен начин.

Обаче духовнонаучното наблюдение говори нещо съвсем друго. То ни показва, че ако разглеждаме само онова, което може да бъде създадено като форми от физическото тяло на Земята чрез земните сили, хората изобщо не биха били различни, всички те биха имали еднаква форма! Силите, които съществуват на Земята, за да придадат на човека физическия му облик, всъщност са от такова естество, че ако върху човека действаха само формиращите сили на нашата Земято всички хора би трябвало да имат един и същ външен физически облик. Това е породено от факта, че физическото човешко тяло е достатъчно подготвено. Знаем, че това е станало в еоните Стар Сатурн, Старо Слънце и Стара Луна. Всичко е било така подготвено от силите, действали през тези три еона, че от силите на самата Земя върху човешкото тяло да не може да въздейства нищо друго, освен онова, което би създало единни форми по цялата Земя. Имам предвид, че чрез силите, влети в неговото физическо тяло по времето на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна, човекът е толкова брониран срещу всякакви различия, че ако беше оставен само на земните сили, той би трябвало да бъде еднакъв по цялата Земя. Следователно духовната наука трябва да приеме, че за човека е била предопределена единна форма от действието на земните сили. 

Ако разгледаме и различията между мъжа и жената, току-що казаното се отнася и за тях. Защото тези различия не се дължат на онова, което земните сили формират в човека, а на съвсем други сили, за които ще говорим сега. Така че можем да приемем съществуването на определена сума земни сили, които имат формообразуващ ефект върху човека и които се опитват да създадат абсолютно еднакви човешки образи по цялата Земя. Естествено, можем да се запитаме защо въпреки това хората са толкова различни?

Ние знаем, че човекът не е само физическо земно тяло, а зад него има и етерно тяло. И духовнонаучното наблюдение ни показва следното: Въпреки че всички хора би трябвало да са еднакви по отношение на физическото земно тяло, те трябва да се различават по отношение на етерното тяло, защото върху него въздействат не само земни сили.  

Напълно погрешно е да се смята, че само земните сили действат върху етерното тяло на човека. Въздействат му и сили от Космоса, от Вселената, като го оформят и му придават облик. Затова трябва да правим разлика между еднородните земни сили, действащи на Земята, които биха направили всички човешки форми еднакви и силите, въздействащи върху земята от Вселената, които правят етерните тела на хората различни. С помощта на духовнонаучното наблюдение можем да проследим разнообразието на човешките етерни тела.

Има човешки етерни тела, които, бих казал, се намират на крайния предел. Те притежават големи сили и можем да забележим, че са извънредно жилави, така че когато ги наблюдаваметяхната форма се запазва почти като физическатаТова е първият тип етерно тяло. Има втори тип етерното тяло, което е напълно раздвижено, сякаш пърха и за разлика от твърдата форма на първия тип е непрекъснато в движение. Етерните тела на тези две форми се проявяват по такъв начин, че можем да ги наречем вътрешно доста еднакво оцветениДруг тип етерни тела са тези, които са вътрешно блестящо-преливащи се, т.е. не равномерно оцветени, а вътрешно нюансирани. Четвъртият тип етерни тела са тези, които в цялата си субстанция имат един основен цвят, да го кажем по този начин, но го изменят във времето, без да може да се каже, че той се променя от нещо друго, освен отвътре. Те не са блестящо оцветени или примесени с други цветове, а са равномерно оцветени, но с течение на времето променят оцветяването си. Това са хамелеоноподобни етерни тела. Има и етерни тела, които проявяват много силна склонност да изсветляват вътрешно, да се проясняват, като в определени моменти стават по-светлиДруги етерни тела имат много силна способност да възпроизвеждат хармонията на сферите. И накрая могат да се наблюдават такива етерни тела, особено при изобретателните, гениални хора, които показват в себе си сили, чужди и странни за Земята. Докато шестте предишни типа етерни тела все пак са от такова естество, че се срещат при обикновените хора, последният тип е характерен за хора, притежаващи изключителни способности, за които се казва, че "не са родени на Земята" - поети, хора на изкуството и др. под. 

Числото седем на различните форми на човешките етерни тела не е произволно. Те просто трябва да се преброят. Няма други, освен тези, които сега представих като типични и следователно наистина при хората има седем типа етерни тела. В етерното тяло съществуват сили, които в известен смисъл не са земни, а навлизат от Космоса. Но тъй като етерното тяло има оформящ ефект върху физическото, става така, че докато с оглед на физическото тяло поради действието на земните сили хората биха били еднакви, то с оглед на етерното тяло те са различно оформени, а разликите в мъжкото и женското тяло например идват даже и от астралното тяло, от силите, които астралното тяло развива едва при преминаването между смъртта и новото раждане, където човек се подготвя за пола, който според кармата си трябва да има в следващото въплъщение. 

Да останем най-напред при разглеждането на етерното тяло. Ако вземем под внимание само земните сили, можем да кажем, че докато физическото тяло е предопределено за еднаквост по цялата Земя, хората се разделят на седем групи заради това, че етерните им тела са оформени, изпълнени със субстанция по различен начин от Космоса. Това е положението на нещата, към което постепенно достигаме, опитвайки се да изследваме по духовнонаучен начин взаимоотношението на етерното тяло на човека с физическото му тяло. 

Това разнообразие, което се появява в етерните тела, е свързано с различието на расите по Земята и заради него може да се каже, че по принцип расите са седем на брой. Въпреки че някои типични форми закърняват и външната наука различава по-малко от седем основни раси, в действителност има седем типа различия в целия човешки род. Но те са породени от етерните тела и произлизат не от земните сили по време на нашето развитие, а от космически сили.

Ако проследим в обратен ред еволюцията на Земята до времето на Атлантида, на Лемурия, ни се разкрива, че създалото се разнообразие всъщност не е било заложено да се осъществи така, както е възникнало. Не е трябвало да става така и ако всичко беше вървяло по определен начин, както ще видим, то седемцветното етерно тяло щеше да породи последователно възникващи различия в оформения облик на човека, така че да има дадена човешка форма, породена от етерното тяло в петата атлантска епоха, втора форма в шестата, трета в седмата, четвърта в първата следатлантска епоха, пета във втората, шеста в третата, седма в четвъртата следатлантска или гръцко-латинска епоха. Тоест, различните човешки типове щяха да се появяват един след друг, последователно във времето. Хората щяха да се развиват така, че в петата атлантска епоха да има хора, в чиято телесност една форма на етерното тяло да действа особено силно, в шестата атлантска епоха да действа втора характерна форма и т.н. до четвъртата следатлантска епоха. Такъв е истинският замисъл. Това би била правомерната тенденция на човешката еволюция, на която се противопоставиха Луцифер и Ариман. Те породиха разместване в развитието. И докато еволюцията е замислена така, че една човешка форма да се прояви същностно в петата атлантска епоха, като постепенно се трансформира в друга, Луцифер и Ариман запазиха формата на петата атлантска епоха до шестата, а оттам до седмата епоха на Атлантида, та чак и след Потопа. Тъй че дадена форма, която би трябвало да отмине, се запазва и вместо расовите различия да се развият едно след друго, те остават на места, а новите сякаш се вклиняват в тях и съществуват едновременно, вместо в предопределената последователност. Така възникна разнообразието във физическите особености на расите, населяващи и до днес Земята, въпреки че те би трябвало да се развиват по описания начин. Навсякъде виждаме, разглеждайки произтичащото от развитието на етерното тяло, че Луцифер и Ариман изпълняват своята роля в земната еволюция на човечеството.

Сега обаче трябва да се запитаме: Какъв е бил мировият смисъл на това хората да се развиват, последователно преминавайки от една форма в друга до гръцко-латинската културна епоха? - Ние знаем, че във времето, което нарекох Атлантида, душите постепенно слизаха от планетите, на които се бяха издигнали, започвайки от петата атлантска епоха. Спомнете си, че в моята книга "Въведение в тайната наука" е представено как душите се издигнаха и после пак слязоха и от момента на слизането им на Земята започна вече истинският живот в прераждания. Виждаме следователно, че Азовете на човеците, истинските индивидуалности, тогава щяха да преминат в следващите периоди през различни образи. Нашите Азове преминават в петата атлантска епоха през една човешка форма, през шестата и седмата в друга, през първата следатлантска епоха в трета и т.н. Тези човешки типове или форми щяха да бъдат преминавани последователно. И всъщност е било предвидено по този начин хората да изминат пътя, необходим за усъвършенстване на човешката индивидуалност, да преминат през необходимите различни етерни варианти, които щяха да въздействат по различен начин върху физическия облик. В действителност на Земята щеше да се появи един човешки тип - такъв е бил замисълът - който трябваше да е продукт на седемте последователни еволюционни периода, дали своя принос към съвършенството. И през петата следатлантска епоха на Земята вече щеше да съществува един хармоничен човешки тип. Това беше осуетено от Луцифер и Ариман. Нищо друго не беше възможно, освен мечтата на древните гърци за една идеална човешка форма, която те се опитваха да изваят по различен начин - като Аполон, Зевс, Атина и т.н. Те не я обхванаха цялостно, защото тя в действителност не съществуваше. Но ако човек има усет към гръцката скулптура, той може да почувства как гърците мечтаеха за онзи единен, съвършен човешки тип, който трябваше да бъде създаден. Луцифер и Ариман го осуетиха, като непрекъснато запазват веднъж възникналите расови форми, тъй че вместо последователно във времето те съществуват едновременно. 

Така през четвъртата следатлантска (гръцко-римската) културна епоха човешката еволюция се сблъска с факта, че заради влиянието на Луцифер и Ариман не беше постигнато това, което импулсиращите Земята богове бяха замислили по отношение на външните форми. Духовете от йерархията на формата (елохимите) искаха от съвместното действие на различните йерархии на формата този съвършен тип човек да придобие наистина физически облик. Древните гърци само мечтаеха за него и го преживяваха единствено в изкуството. Дълбоко вълнуващо е, когато при духовнонаучните изследвания човек стигне до въпроса защо всъщност гърците създават такова съвършенство в скулптурата. Защото като един духовно-душевен инструмент, бих казал, те уловиха разочарованията, причинени от  Луцифер и Ариман на добрите божествено-духовни същества, които бяха замислили за човечеството нещо различно от възникналото. Гърците носеха в душата си онова, което трябваше да възникне от дейността на добрите божествено-духовни същества и искаха поне да го изобразят пластично, след като то не можа да се реализира в действителност. Велико, мощно, разтърсващо въздействие има съзерцанието на тези вътрешни сили на човешката еволюция, проявени в художествените форми и увековечили онова, което не можа да бъде постигнато във външната действителност. По този начин човек има съвсем различен поглед към това изкуство, което именно в онази древногръцка епоха преживя такова своеобразие и уникалност. 

Но тогава настъпи и времето, когато заради луциферично-ариманичното влияние човечеството стигна до криза. Някога Луцифер и Ариман направиха така, че расите вместо да съществуват една след друга, живеят едновременно. Ала в същото време отслабнаха всички сили, които духовете на формата първоначално вляха в развитието на земното човечество. Тези духове не можеха да направят нищо повече, освен така да оплодят фантазията на гърците, че тя да създаде споменатото от мен. Духовете на формата в известен смисъл стояха пред въпроса дали човешкият род трябва да продължава да се развива така, че хората никога да не се сближат в земното си развитие. Защото именно това щеше да се случи. Ако земното развитие беше продължило по същия начин от четвъртата, гръцко-латинска епоха нататък, то под въздействието на луциферичните и ариманичните сили хората щяха да се разделят на седем групи, които щяха да са толкова различни, че щяха като отделните животински видове да се раздалечат едни от други. 

Както отделните видове животни не се разбират, а се имат едни-други за различни същества, така от края на четвъртата и началото на петата културна епоха, в която ние живеем, щеше все повече да се случва същото. Сега щяхме да сме все още в това развитие, макар че то нямаше да е стигнало до края си, тоест до външното несъвършенство, но постепенно на Земята щяха да се оформят седем типа хора, които щяха взаимно да се смятат за съвсем различни същества. Името човек нямаше да подхожда за всички хора по Земята, а вместо едно единно название за земен човек, щеше да има седем названия за седем различни групи същества.

Именно в тази четвърта следатлантска епоха трябваше да се вземат мерки във Вселената, за да не се случи в по-нататъшната еволюция наистина това, от което бяхме заплашени, за да не настъпи моментът, когато Земята, достигайки до крайната точка на своята еволюция, да бъде обитавана от седем групи същества с различни имена като различните животински видове, за които гръцките фигури на Зевс или Аполон да са нещо чуждо, което никога не би могло да съществува на Земята. Срещу такова развитие трябваше да се вземат мерки.

Но физическото развитие вече беше много напреднало, то повече не можеше да се промени, тъй че трябваше да се направи нещо по отношение на етерното тяло на човека. Нужно беше да се вложи в него импулс, който да противодейства на това разпадане на земното човечество на седем групи. И този импулс, определен в мировия план да противодейства на разпадането и да направи така, че името човек да се запази навсякъде по Земята и да се изпълва все повече и повече със съдържание, този импулс е - ето как стигаме до една нова гледна точка - Мистерията на Голгота.

Първият "опит" със земното човечество, направен преди в земната еволюция да се намеси луциферично-ариманичният импулс, беше опитът да се създаде единство сред човечеството чрез оформяне на физическото тяло. Този опит на духовете на формата не успя заради луциферично-ариманичното влияние. Но той не биваше да се проваля напълно, трябваше да се направи нещо, с което да се парализира и компенсира онова, което Ариман и Луцифер бяха предизвикали. Върху физическото тяло повече не можеше да се въздейства, както беше планирано първоначално. Но върху етерното тяло трябваше да се въздейства и това стана по такъв начин, че духовното-божествено същество, за което често сме говорили - Христовото същество, се съедини с човешкия облик в онзи етап на човешката еволюция, когато все още имаше най-голяма възможност да се задържи праобраза на човешкия тип. Кое е това време от човешката еволюция? - Всички сили, които противодействат на първоначално еднаквите основи на физическото тяло, могат да действат през първите седем години, когато физическото тяло е меко. Тогава те не му позволяват да остане еднакво, а го варират отвътре. Това могат да го направят и през вторите седем години до половата зрялост. Могат и през третия и четвъртия седемгодишен период по време на развитието на астралното тяло и сетивната душа. Но като се стигне до средата на разсъдъчната душа, именно на онзи висш член на човека, който предимно се разви през четвъртата гръко-римска културна епоха, тогава извънземните сили трудно могат да достигнат до човека, а най-малко стигат до него точно в средата на периода между 28. и 35. година. Ако прибавим още две години отпред и махнем две години отзад, получаваме периода между 30. и 33. година. След това идва времето, когато отново извънземните сили имат най-голямо въздействие върху човека и тогава действително той е такъв, че космическите сили най-силно му влияят.

Обаче между 30. и 33. година върху него действат само земните сили. И в тези три години - даже ако би се запазило разнообразието в развитието, действало в по-ранните години и към него се прибави настъпващото в по-късните - ако сега действаше само това, което въздейства върху човека между 30- и 33-годишна възраст, то хората по Земята биха били много по-еднакви.

Тези три години най-вече трябваше да използва Христос, три специално подбрани години, за да се сближи само със земните сили в човека, в които земното в него най-силно се е съхранило. Затова до 30. година, както сме говорили, беше подготвено с помощта на двете Исусови тела, тялото за Христос, в което Той пребиваваше между 30. и 33. година. Там, където най-много действат земните сили и можеше да настъпи деформация, вече нямаше развитие, там настъпваше физическата смърт. И наистина слънчевата Христова същност навлезе в земната сфера и се съедини по начина, който често сме описвали, с цялото етерно тяло на Земята, премина в земната аура и продължава да действа в нея. За човека обаче тя трябва да действа така, че той наистина все повече да разбира, че с Христос му е бил изпратен на Земята онзи божествен Дух, който да поправи отвътре това, което противоборстващите духове Луцифер и Ариман бяха направили различно. Във външната природа на човека добрите духовни същества действат съвместно с Луцифер и Ариман. Но онова, което първоначално е било определено в началото на физическото земно съществуване на човека да го има отвън - еднаквост по цялата Земя, възможност да носи името човек по цялата Земя - сега Христовият Дух трябваше да изнесе навън от най-вътрешната същност на човека. Това беше едно от многото дълбоки значения на Мистерията на Голгота - че с Христовия Дух на Земята беше дадено нещо, което разбрано в правилния смисъл, прави отново възможно цялото човечество да носи името човек.

Ако онова, което е истинското съдържание на християнството и отчасти вече е огласено от него, което ще изследват хората, търсещи в духовния свят какво ни открива Христос с думите "Ще бъда с вас до свършека на света", ако постепенно стане явно онова, което в името на Христос може да се съобщи отвътре на хората, то все повече ще може да се обезсили предизвиканото от Луцифер и Ариман в земното човечество.

 
Категория: История
Прочетен: 843 Коментари: 0 Гласове: 7
Последна промяна: 18.11.2020 15:06
Търсене

За този блог
Автор: anthroposophie
Категория: История
Прочетен: 819391
Постинги: 456
Коментари: 15
Гласове: 6098
Календар
«  Ноември, 2020  >>
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30