Статия на Майк Уитни от 28.10.2022, публикувана на сайта  на Рон Ънз unz.com (https://www.unz.com/mwhitney/washingtons-plan-to-breakup-russia/ ); акцентите са на автора.

            

            

“Целта на Запада е да отслаби, раздели и в крайна сметка да унищожи нашата нация. Те открито заявяват, че след като през 1991 г. са успели да доведат Съветския съюз до разпад, сега е време да разделят Русия на много отделни региони, които ще се хванат едни-други за гърлото." Владимир Путин

"Чейни искаше да види разпадането не само на Съветския съюз и руската империя, но и на самата Русия, така че тя никога повече да не може да бъде заплаха за останалия свят... Западът трябва да завърши проекта, започнат през 1991 г. .... Докато империята на Москва не бъде срината, регионът - и светът - няма да бъдат в безопасност..." (Кейси Мичел, “Деколонизирането на Русия", The Atlantic 1)

Неприязънта на Вашингтон към Русия има дълга история, датираща от 1918 г., когато Удроу Уилсън изпраща над 7000 войници в Сибир като част от усилията на съюзниците да върнат завоеванията на болшевишката революция. Дейността на Американските експедиционни сили, които остават в страната в продължение на 18 месеца, отдавна е изчезнала от учебниците по история в САЩ, но руснаците все още посочват инцидента като поредния пример за неумолимата намеса на Америка в делата на нейните съседи. 

Факт е, че вашингтонският елит винаги се е намесвал в делата на Русия въпреки категоричните възражения на Москва. Всъщност голяма част от западните елити не само смятат, че Русия трябва да бъде разделена на по-малки географски единици, но и че руският народ трябва да приветства подобен резултат. Западните лидери в англосферата са толкова погълнати от гордостта и собственото си заслепено чувство за правота, че искрено вярват, че обикновените руснаци биха искали да видят страната си раздробена на малки държавици, които да останат отворени за ненаситната експлоатация на западните петролни гиганти, минни корпорации и разбира се, Пентагона. Ето как главният вашингтонски геополитически стратег Збигнев Бжежински обобщава това в статията във “Foreign Affairs” от 1997г. “Геостратегия за Евразия” 2:

"Предвид размерите и разнообразието (на Русия), една децентрализирана политическа система и свободна пазарна икономика най-вероятно биха разгърнали творческия потенциал на руския народ и огромните природни ресурси на Русия. Една Русия, която е организирана в слаба конфедерация, съставена от Европейска Русия, Сибирска република и Далекоизточна република, би могла също така по-лесно да развива по-тесни икономически отношения със своите съседи. Всяка от съставните единици в конфедерацията ще може да използва местния си творчески потенциал, задушаван от векове от тежката бюрократична ръка на Москва. На свой ред една децентрализирана Русия би била по-малко податлива на мобилизация от страна на империята." 

"Организираната в слаба конфедерация Русия", която си представя Бжежински, би била някаква беззъба, зависима държава, която не би могла да защити собствените си граници или суверенитет. Тя не би мигла да попречи на по-мощни държави да нахлуват, окупират и установяват военни бази на нейна територия. Също така не би могла да обедини разнородния си народ под едно знаме или да следва положителна "единна" визия за бъдещето на страната. Вдна конфедеративна Русия, раздробена на множество по-малки части, би позволила на САЩ да запазят доминиращата си роля в региона без заплаха от предизвикателство или намеса. И това изглежда е истинската цел на Бжежински, както той изтъква в следващия откъс от главното си произведение "Голямата шахматна дъска". Ето какво казва той:

„За Америка главната геополитическа награда е Евразия... и глобалното превъзходство на Америка е пряко зависимо от това колко дълго и колко ефективно ще се запази нейното превъзходство на евразийския континент (“Голямата шахматна дъска”, стр. 30, Basic Books, 1997 г.) 3 

Бжежински обобщава накратко имперските амбиции на САЩ. Вашингтон възнамерява да утвърди първенството си в най-проспериращия и гъсто населен регион в света - Евразия. И за да се постигне това, Русия трябва да бъде унищожена и разделена, нейните лидери трябва да бъдат свалени и заменени, а огромните ѝ ресурси трябва да бъдат прехвърлени в желязната хватка на глобалните транснационални компании, които ще ги използват, за да поддържат потока на богатство от изток на запад. С други думи, Москва ще трябва да приеме скромната си роля в новия ред като де факто газова и минна компания на Америка.

Вашингтон никога не се е отклонявал от целта си да унищожи руската държава; всъщност наскоро публикуваната Стратегия за национална сигурност заедно с доклад на Конгреса, озаглавен "Подновяване на конкуренцията между великите сили: Импликации за отбраната - въпроси за Конгреса” САЩ планират да смажат всякаква нововъзникваща опозиция срещу експанзията си в Централна Азия, за да се превърнат в доминиращ играч в този регион. Ето откъс от доклада на Конгреса:

„Целта на САЩ за предотвратяване появата на регионални хегемони в Евразия, макар и отдавнашна, не е издълбана в камък - тя е политически избор, отразяващ две преценки: (1) че като се има предвид броя на хората, ресурсите и икономическата дейност в Евразия, един регионален хегемон в Евразия би представлявал достатъчно голяма концентрация на власт, за да може да застраши жизненоважни за САЩ интереси и (2) че Евразия не е надеждно саморегулираща се по отношение на предотвратяването на появата на регионални хегемони, което означава, че не може да се разчита, че държавите от Евразия ще могат да предотвратят появата на регионални хегемони чрез собствените си действия и може би ще се нуждаят от помощ от една или повече държави извън Евразия, за да могат да направят това надеждно." ("Подновяване на конкуренцията между великите сили”, 2021) 4 

С какво се отличава това ново повторение на официалната външна политика на САЩ от така наречената доктрина "Улфовиц", която беше представена преди войната в Ирак, ковто се изразява в следното:

"Първата ни цел е да предотвратим повторната поява на нов съперник, на територията на бившия Съветски съюз или другаде, който да представлява заплаха от порядъка на тази, която представляваше преди Съветският съюз. Това е доминиращо съображение, залегнало в основата на новата стратегия за регионална отбрана и то изисква от нас да се стремим да предотвратим доминирането на която и да е враждебна сила в регион, чиито ресурси при консолидиран контрол биха били достатъчни за генериране на глобална мощ." 

Както можете да видите, няма значима промяна в политиката, откакто Улфовиц формулира своята доктрина преди почти две десетилетия. Външнополитическият естаблишмънт на САЩ все още решително отстоява правото на Вашингтон да доминира в Централна Азия и да разглежда всеки конкурент в региона като заплаха за националната си сигурност. Това се подчертава и от факта, че в последната Стратегия за национална сигурност и Русия, и Китай са определени като "стратегически конкуренти", което е евфемизъм на дълбоката държава за смъртни врагове. Вижте този откъс от статия, озаглавена "Разделянето на Русия след Третата световна война":

“Крайната цел на САЩ и НАТО е да разделят и умиротворят най-голямата държава в света, Руската федерация и дори да установят покривало на вечен безпорядък върху огромната ѝ територия или, като минимум, върху част от Русия и постсъветското пространство...

Крайната цел на САЩ е да предотврати появата на каквито и да било алтернативи на евроатлантическата интеграция в Европа и Евразия. Ето защо унищожаването на Русия е една от стратегическите им цели …

Преначертаване на Евразия: картите на Вашингтон на разделената Русия

Старията казва, че с разделянето на Руската федерация всяко двуполюсно съперничество между Москва и Вашингтон ще приключи след Третата световна война. В силно противоречие тя твърди, че само когато Русия бъде унищожена, ще има истински многополюсен свят, но също така предполага, че САЩ ще бъдат най-доминиращата световна сила, въпреки че Вашингтон и Европейският съюз ще бъдат отслабени от очакваната голяма война с руснаците." ("Разделянето на Русия след Третата световна война", Global Research) 5

 

   

 

Отношенията на Вашингтон с Русия винаги са били спорни, но това е свързано повече с геостратегическите амбиции на Вашингтон, отколкото с деструктивно поведение от страна на Москва. Единственото престъпление на Русия е, че по случайност заема територии в една част от света, която САЩ искат да контролират с всички необходими средства. Когато Хилари Клинтън за първи път обяви плановете на САЩ за "завъртане към Азия", повечето хора си помислиха, че това звучи като разумна схема за пренасочване на ресурси от Близкия изток към Азия, за да се увеличи участието на САЩ в най-бързо развиващия се пазар в света. По онова време те не осъзнаваха, че създателите на политиката възнамеряват да вкарат Русия в кървава сухопътна война в Украйна, за да я "отслабят" и Вашингтон да може безпрепятствено да разпростре военните си бази из евразийската суша. Никой не предвиждаше и докъде ще стигне Вашингтон, за да провокира, изолира и демонизира Русия с ясната цел да отстрани политическите ѝ лидери и да раздели страната на множество държавици. Ето как Хилари представи този аргумент през 2011 г:

„Овладяването на растежа и динамиката на Азия е от основно значение за американските икономически и стратегически интереси… Отворените пазари в Азия предоставят на Съединените щати безпрецедентни възможности за инвестиции, търговия и достъп до най-съвременни технологии … Американските фирми (трябва) да се възползват от огромната и нарастваща потребителска база в Азия... 

Регионът вече генерира повече от половината от световното производство и почти половината от световната търговия ... ние търсим възможности да правим още повече бизнес в Азия... и нашите инвестиционни възможности на динамичните азиатски пазари." ("Тихоокеанският век на Америка", Хилари Клинтън, “Foreign Policy Magazine”, 2011 г.) 6

Внимателният прочит на речта на Клинтън заедно с преглед на доктрината "Улфовиц" ще помогне дори и на най-неинтелигентния читател да направи някои очевидни изводи за сегашния конфликт в Украйна, който няма почти нищо общо с така наречената "руска агресия", а всичко е свързано с плана на Вашингтон да проектира властта си в Азия, да контролира огромните петролни и газови запаси на Русия, да обгради Китай с военни бази и да установи американско господство в епицентъра на най-проспериращия пазар на този век. Ето отново думите на Путин:

"За да се освободят от най-новата мрежа от предизвикателства, те трябва на всяка цена да разбият Русия, както и други държави, избрали суверенен път на развитие, за да могат да продължат да заграбват богатствата на другите държави и да ги използват за закърпване на собствените си дупки. Ако това не се случи, не мога да изключа, че те ще се опитат да предизвикат колапс на цялата система и да му стоварят цялата вина или, не дай Боже, ще решат да използват старата формула за икономически растеж чрез война."

Експертите по външна политика на САЩ безсрамно пропагандират теории, които заплашват да предизвикат пряка военна конфронтация с Русия, която може да доведе до размяна на ядрени оръжия. В неотдавнашен "уебинар за конгресмени и жени, проведен на 23 юни под заглавие "Деколонизирането на Русия", в който участваха агенти на ЦРУ и десни националисти от Украйна и Кавказ, на практика се твърдеше, че Русия е колониална империя, която трябва да бъде разбита с подкрепата на Вашингтон". Авторът изследва причините, поради които някои експерти искат да заклеймят Русия като "империалистическа". В статия на сайта на световните социалисти WSWS се обяснява защо:

... "твърдението, че Русия е "империалистическа" изпълнява важна политическа функция: То осигурява политическо прикритие за империалистическата агресия срещу Русия и военните цели на империалистическите сили ... Именно тази стратегия прикрива пронатовската псевдолевица с крясъците си за "руския империализъм". Насърчаването на националистически, регионални и етнически напрежения е ключов компонент на империалистическата военна политика от десетилетия насам …

Чрез комбинация от разширяването на НАТО, преврати по границите ѝ и военни намеси в страни, съюзници на Русия и Китай, империалистическите сили систематично и безмилостно обграждат Русия...

Всъщност, ако се прегледа историята на войните, водени от американския империализъм през последните тридесет години, разгръщащата се война за разчленяване на Русия и Китай изглежда като брутална неизбежност. Въпреки реинтеграцията им в световната капиталистическа система, управляващите олигархични режими не позволяват на империалистическите сили да заграбят пряко огромните ресурси на тези страни. В борба за ресурсите и подтиквани от неразрешими вътрешни кризи, въпросните сили са решени да променят това.

... проекторезолюцията описва основните цели на войната на САЩ срещу Русия по следния начин: "премахването на настоящия режим в Русия, замяната му с контролирана от САЩ марионетка и разпадането на самата Русия - така наречената "деколонизация на Русия" - на дузина или повече импотентни държавици, чиито ценни ресурси ще бъдат притежавани и експлоатирани от американския и европейския финансов капитал". 

Този откъс е от основно значение за разбирането както на разгръщащия се конфликт, така и на политиката на пронатовската псевдолевица и нейното настояване, че Русия е "империалистическа страна". ("Историческите и политическите принципи на социалистическата опозиция срещу империалистическата война и режима на Путин", Клара Вайс, World Socialist Web Site) 7

Както виждате, елитните членове на външнополитическия естаблишмънт упорито търсят нови и по-убедителни оправдания за конфронтацията с Русия, чиято крайна цел е да се фрагментира страната, проправяйки пътя за стратегическото ребалансиране или "оста" на Вашингтон. Преди 20 години, по време на администрацията на Буш, политиците не бяха толкова предпазливи във възгледите си за Русия. Бившият вицепрезидент Дик Чейни например не се опитваше да прикрие пълното си презрение към Русия и беше изненадващо откровен относно политиката, която подкрепяше. Вижте този откъс от статия на Бен Нортън:

“Бившият вицепрезидент на САЩ Дик Чейни, главен архитект на войната в Ирак, не само искаше да доведе Съветския съюз до разпадане, но и да разбие самата Русия, за да й попречи да се издигне отново като значима политическа сила ... Бившият министър на отбраната на САЩ Робърт Гейтс написа, че "когато Съветският съюз се разпадаше в края на 1991 г., Дик искаше да види разпадането не само на Съветския съюз и руската империя, но и на самата Русия, така че тя никога повече да не може да бъде заплаха"...

Фактът, че фигура начело на американското правителство не толкова тайно се е стремяла към окончателното разпадане на Русия като държава и е съобщила това директно на колеги като Робърт Гейтс, отчасти обяснява агресивната позиция, която Вашингтон заема спрямо Руската федерация след разпадането на СССР.

Реалността е такава, че американската империя просто никога няма да позволи на Русия да оспори едностранното ѝ господство в Евразия, независимо от факта, че правителството в Москва възстанови капитализма. Ето защо не е изненадващо, че Вашингтон напълно игнорира опасенията за сигурността на Русия, нарушавайки обещанието си да не разширява НАТО "нито сантиметър на изток" след обединението на Германия, обграждайки Москва с милитаризирани противници, адски склонни да я дестабилизират. 

Руските служби за сигурност публикуваха доказателства, че Съединените щати са подкрепяли чеченските сепаратисти във войните им срещу централното руско правителство. Британският академик Джон Лоуланд подчертава в статия от 2004 г. във в. "Гардиън", озаглавена "Американските приятели на чеченците", че няколко чеченски сепаратистки лидери са живели на Запад и дори са получавали безвъзмездни средства от правителството на САЩ. Лоуланд отбелязва, че най-важната прочеченска сепаратистка група, базирана в САЩ, наречена с измамното име “Американски комитет за мир в Чечня”, включва като свои членове "най-изтъкнатите неоконсерватори, които така ентусиазирано подкрепят "войната срещу терора":

“Сред тях са Ричард Пърл, прословутият съветник на Пентагона; Елиът Ейбрамс, известен с сферста "Иран-контра"; Кенет Аделман, бившият посланик на САЩ в ООН, който подстрекаваше нахлуването в Ирак, като предричаше, че то ще бъде "лесна работа"; Мидж Дектър, биограф на Доналд Ръмсфелд и директор на дясната фондация "Херитидж"; Франк Гафни от милитаристичния Център за политика на сигурност; Брус Джаксън, бивш офицер от военното разузнаване на САЩ и някогашен вицепрезидент на "Локхийд Мартин", сега председател на Комитета на САЩ за НАТО; Майкъл Лидин от Американския институт за предприемачество, бивш почитател на италианския фашизъм, а сега водещ привърженик на смяната на режима в Иран; както и Джеймс Уулси, бивш директор на ЦРУ, който е един от водещите поддръжници на плановете на Джордж Буш да премоделира мюсюлманския свят в проамерикански формат.

Фактът, че крайно десните салафити-джихадисти съставляваха значителен процент от чеченските бунтовници, не притесняваше тези антимюсюлмански настроени неокони - точно както ислямофобските ветерани от "войната срещу терора" нямаха проблем да подкрепят екстремистките ислямисти такфири, които режеха глави, в последвалите войни на САЩ срещу Сирия и Либия ...

... Виктория Нюланд, третият по власт служител в Държавния департамент на администрацията на Джо Байдън, беше главен заместник-съветник по външната политика на вицепрезидента Чейни от 2003 до 2005 г. (Тя също така помогна за спонсорирането на преврата в Украйна през 2014 г., който свали демократично избраното правителство). Подобно на своя ментор Чейни, Нюланд е твърдолинеен неоконсерватор. Фактът, че той е републиканец, а тя работи предимно в администрациите на демократите, е без значение; този външнополитически консенсус на ястреби е напълно двупартиен. 

Освен това Нюланд (бивш член на двупартийния борд на директорите на Национслния фонд за демокрация) е омъжена за Робърт Кейган, покровител на неоконсерватизма и съосновател на Проекта за новия американски век - уютния дом на неоконсерваторите във Вашингтон, където той работеше заедно с Чейни, Доналд Ръмсфелд, Пол Улфовиц и други висши служители от администрацията на Буш. Кейган беше дългогодишен републиканец, но през 2016 г. се присъедини към демократите и открито агитираше в кампанията на Хилъри Клинтън за президент." ("Бившият вицепрезидент Дик Чейни потвърди, че целта на САЩ е да разбият Русия, а не само СССР", Бен Нортън, Multipolarista) 8

Външната политика на САЩ сега е състредоточена в ръцете на малка група екстремисти неокони, които категорично отхвърлят дипломацията и искрено вярват, че стратегическите интереси на Америка могат да бъдат постигнати единствено чрез военен конфликт с Русия. Ето защо можем да кажем с известна степен на сигурност, че нещата ще се влошат много, преди да се подобрят. 

————————

Авторски бележки

1 https://www.theatlantic.com/ideas/archive/2022/05/russia-putin-colonization-ukraine-chechnya/639428/

2 https://www.foreignaffairs.com/articles/asia/1997-09-01/geostrategy-eurasia

3 https://www.goodreads.com/work/quotes/681225-the-grand-chessboard-american-primacy-and-its-geostrategic-imperatives

4 https://crsreports.congress.gov/product/pdf/R/R43838/71

5 https://shakeri.net/1163/partitioning-russia-world-war-iii 

6 https://foreignpolicy.com/2011/10/11/americas-pacific-century/

7 https://www.wsws.org/en/articles/2022/10/18/prin-o18.html

8 https://multipolarista.com/2022/02/01/dick-cheney-us-goal-break-up-russia/

 

 

 

По повод на започващото Световно първенство по футбол в Катар публикувам с незначителни съкращения статията на немския антропософ и педагог Рюдигер Койлер (pelagius.de), който в размишленията си се опира на книгата на Рудолф Кишник “Телесните упражнения и обучението на съзнанието”

Сега отново идва времето, когато милиони хора по целия свят ще гледат към топката по време на Световната купа. Невероятно е какво очарование предизвиква футболът, какви емоции разпалва, колко мисли, чувства, колко душевна енергия на хората са магически свързани с тази игра. С право може да се каже, че няма нещо на света, което да обединява и същевременно да разделя толкова много хора от различни нации, религии и мирогледи. Нищо не кара индивида да се разтваря толкова силно в своята национална групова душевност. Дори и без да притежава духовно-научни познания, у човека би трябвало да се породи известно недоверие, когато такива големи маси от хора са завладени по толкова емоционален начин. Но какво ще видим, ако осветлим този феномен със светлината на духовното познание?

 
                        

Според "Енциклопедия на спорта" корените на футболната игра датират от XI век. 1 До 1042 г. Англия е изложена на разбойническите набези на викингите. Между тях и местното население се водят многобройни битки, някои от които са големи и за тогавашните мащаби. Затова в Англия се надига голяма омраза към нашествениците. Години наред, дори десетилетия след набезите, се случвало да се откриват кости, когато разчиствали земя за засяване или строели къщи. Тъй като местните мъртъвци били погребвани по съответния обичай, за всички било ясно, че намерените кости са на пирати. Тогава натрупаната в народа омраза редовно се разгаряла наново и изкопаните черепи били ритани дотогава, докато се разпаднат. Това се превърнало в игра на ритане на топка, която се играела между две села и чиято цел била да се достигне с топката до пазарния площад на противника.Тази игра се наричала "Ритане в главата на датчаните". Не било рядко в нея да участват и 100 души. 

В периода 1050-1075 г. футболната игра се разпространила бързо. По времето на Хенри II популярността й придобила застрашителни размери. Тя била забранена като вредна за армията, защото поданиците на краля, вместо да се занимават със стрелба с лък в свободното си време, за да могат да служат като войници по време на война, предпочитали да играят футбол.

Този закон бил в сила повече от 400 години и дори преследвал всеки, който допускал играта на своя земя. Законът бил отменен при Джеймс II, тъй като междувременно били изнамерени барутът и наемничеството и кралят вече не се нуждаел от собствени хора във войните. През следващите години самият крал, вероятно поради някакви угризения на съвестта, поел защитата на играта и направил всичко възможно, за да я популяризира. Оттогава футболът окончателно навлязъл в националното съзнание на англичаните.

За хората, склонни да се замислят, този преглед на възникването на футбола разкрива неговия демоничен произход, който се потвърждава на всеки футболен мач в разпалването на животински емоции, подчертани от адския рев на вувузелите.

Но нещата стават още по-интересни, когато се обърнем към това, което е представено във формите и правилата на футбола, което се изразява в тази игра. Основните правила на футбола са установени през 1863 г. Първоначално имало вратар, двама защитници, трима - както бихме казали днес - полузащитници и петима нападатели. Докато смятаме тази подредба за случайна, не можем да разберем предисторията и адския характер на тази игра. Петимата нападатели означават петте сетива, за които се е знаело по онова време. Тримата полузащитници символизират ритмичната област, където се намира центърът на жизнените сили в човека, онова, което е между нервно-сетивната област и областта на обмяната на веществата и крайниците като балансиращ трети фактор между горе и долу. А двамата защитници означават областта на метаболизма и крайниците, физическата основа на волята. Съществува само една алтернатива - доброто или злото, което символично се обозначава с двойката. Така че можем да видим как първоначално играта е структурирана по психологически принцип. Макар че първоначалната система при съвременния футбол е модифицирана в различни посоки, духът, от който е създаден той, продължава да действа и днес, като по никакъв начин не е отслабнал; напротив, огромните животински емоции, които е предизвикал през годините, са увеличили неговата ефективност почти до безкрайност.

Интересно обаче става, когато успеем да поставим и топката с нейното духовно значение в играта. Кръглата форма от незапомнени времена е била почитана от народите като свещен знак на божественото, на космоса. По тази причина индианците отхвърляли използването на колелото като светотатство. Микрокосмическият еквивалент на божественото в човека е мисълта. И това ни дава ключ към разбирането на духовните основи на футбола.

Днес живеем във време, в което човечеството трябва да намери отново своя път към божественото начало, ако не иска да потъне в хаос, животинско съществуване и общ упадък, който вече е много напреднал. Знанието за това начало е дълбоко заровено в подсъзнанието на всеки от нас. Човек намира обратния път към Духа, като следва пътя на духовното ученичество или като приема духовното съдържание, което други хора намират по този път. За целта трябва да направим мисълта, която преди всичко е обвързана със сферата на сетивата, вътрешно толкова силна, че да оживее, да се издигне сякаш от гроба на мъртвото, абстрактно мислене, което днес единствено твори културата ни. Мисълта става още по-силна, когато се проникне със силата на моралната воля, за да премине и през тази сфера към пазителя на прага (= вратаря), който отказва на неузрелия човек за негово собствено добро достъпа до духовния свят.

Мисълта трябва да намери своя път към духовния свят покрай пазителя на прага, представляван тук от вратаря. Но този път предполага човекът да работи във вътрешна самота върху себе си, да преодолява низшето си его, низшите си влечения и инстинкти, тъй като не може да ги отнесе със себе си в света на Духа, без да бъде увреден. Ето защо пазителят на прага му отказва този достъп, докато човекът не стане способен да понесе духовния свят, без да навреди на психиката си. Понеже човекът на инстинктите е твърде мързелив и страхлив, за да върви по този път, той си създава заместител на своята подсъзнателна движеща сила. С него се опитва да задоволи духовния си копнеж, който се таи и работи в подсъзнанието му и да си внуши, че може да участва в бъдещото развитие на човечеството с цялата си непречистена, животинска, низша инстинктивност. По този начин човекът се превръща в плячка на демоните. Самият факт, че символът на божественото се рита с крака, показва, че сме допуснали да се съюзим с демоничното.

Потвърждение на казаното е адският шум, произвеждан от човека, чувството, че не си на себе си, което цари на всеки стадион и което в епоха, която от ранна възраст излага своите деца на демоничното чрез телевизията, се описва като "бомбена атмосфера", което в преносен смисъл също се доближава до фактите. Това обяснява и феномена на хулиганите и като цяло привлекателността на тази игра за хора, които от изключителна духовна пасивност търсят максималната сензация и удовлетворение на масовото его. Нищо чудно, че футболната игра има такова магическо привличане за хората, които остават в затъмнено съзнание. Това обяснява и защо футболът е играта с най-голяма опасност за публиката. От 1960 г. насам по време на мачове са загинали 1500 зрители. Понякога бесовете поемат изцяло контрола и тогава хората временно се превръщат в дяволи. Такъв е случаят на 29 май 1985 г., когато буйстващи пияни английски запалянковци предизвикаха паника сред италианските фенове, което доведе до до трагедия с 39 загинали и 454 ранени. Това обаче не е футболната трагедия с най-много жертви - през 2001 г. в Йоханесбург/Югоафриканската република избухна паника, при която загинаха 47 души.

                

39 души загиват през 1985г. на стадион “Хейзел” в Брюксел на мач между “Ливърпул” и “Ювентус”.

Ако искаме да говорим за фундаменталното въздействие на футболната игра върху човека, особено върху детето, е добре да го съпоставим с това на евритмията. Евритмията разхлабва връзката между тялото на жизнените сили (етерното тяло) и физическото тяло, която при повечето хора днес е твърде стегната, твърде циментирана, така да се каже. Това дава на структурата на жизнените сили повече власт над физическото тяло и повече сила да действа върху него, което се проявява като здраве, като лечебна жизнена сила. Освен това обаче духовно-душевното в човека има възможност да се намесва все повече в телесната структура. Висшият Аз постепенно започва да се проявява все повече в земния човек и той може да поеме по пътя на бъдещото одухотворяване на човечеството, по пътя на възходящото развитие. Футболът обаче има обратен ефект. Етерното тяло се свързва все по-здраво с физическото тяло, настъпва втвърдяване, което се проявява като увреждане на здравето. Но това, което се оказва много по-сериозно в дългосрочен план, е произтичащата от тoзи факт неспособност на висшия Аз да се намеси в структурата на човешките членове, за да може да трансформира низшия аз, раздутото астрално тяло. В резултат на това човекът все повече се отделя от хода на еволюцията. 

Последиците за здравето, които са свързани пряко с футбола и които са известни и на школската медицина, са различните ортопедични увреждания, намаляването на репродуктивната способност поради образуване на разширени вени в тестисите, предразположеността към Паркинсон, причинена от ударите с глава. В това отношение мозъкът на футболиста прилича на този на боксьора или на дълбоководния водолаз. "Човек направо може да излезе от кожата си, когато вижда разните съвременни спортни занимания, като например футбола и т.н., как те механизират човека и не влагат в него нищо от онова, което той съдържа като дух в себе си, колкото и да си въобразяваме това. Всичко, към което се стремят там, в крайна сметка е подигравка с духовното, колкото и добронамерено да е то." (Рудолф Щайнер, лекция от 17.10.1914, СС 156) 2

В обобщение трябва да кажем, че футболът допринася за ожесточаването и озверяването на човека, подкопава духовните му способности и това можете да го забележите във всяко интервю с футболист, накратко, води до оглупяване не само на играча, но и на зрителя. Тези, които ни владеят, също знаят това и разпалват с всички сили интереса на хората към тази игра чрез медиите.

—————————-

Преводачески бележки 

1 Интересни данни привежда Тео Щемлер в книгата си “Кратка история на футболната игра”, Франкфурт на Майн, 1998г. От тях може да се направи изводът, че това, което се е развило до днешния футбол, е имало още по-древен, окултен произход от споменатото от автора на тази статия. Щемлер пише за игри с топка в древен Китай, датиращи още от третото хилядолетие пр. Хр.. В тях участвали хора, наредени в кръг, които много изкусно и ефектно си подавали мека топка. Топката не бивало да се докосва до земята, а участниците си я подавали с всички части на тялото, освен ръцете, като едновременно с това в ръцете държали дълги ленти, с които рисували движения, подобни на тези в художествената гимнастика. Предполага се, че играта символизирала движенията в космоса, а топката означавала Слънцето. Движенията били плавни, меки, топката трябвало да заобикаля хармонично лентите, без да ги докосва. Тази игра се показвала само пред малкия кръг от посветени около императора, които разбирали символиката на небесните движения.

2 За това какво казва духовната наука за активния спорт вж. публикацията 

https://anthroposophie.blog.bg/drugi/2019/06/17/specialno-za-aktivnite-potrebiteli-na-strava-kakvo-kazva-duh.1661937

Рудолф Щайнер е бил против външните двигателни упражнения, които не са в съзвучие с душевни-духовната област на човека (срв. лекциите от 4.9.1919 в СС 293, 25.12.1921 в СС 303, 30.5. 1923 в СС 350). Ето един кратък откъс от последната цитирана лекция:

“Да, от какво се интересуват хората днес? Днес хората се интересуват много повече от нещата, които постепенно отдалечават физическото тяло от етерното и превръщат човека в земно животно, отколкото от някое събитие, което има отношение към благополучието и нещастието на милиони хора. Това е причината, поради която на [физическите] движения, които днес се практикуват по целия свят и които се разпространяват все повече и повече, трябва да бъдат противопоставени други движения: това са евритмичните движения. Те се ориентират по етерното тяло. Тук (в евритмията) ще видите всички движения, които извършва етерното тяло. Това е изключително важно.” 

По спомените на Лори Майер-Смитс (1893-1971) - първата евритмистка, разработила евритмията заедно с Рудолф Щайнер, той е искал “евритмията да се изнесе в света в такива мащаби, че един ден да може да измести дори и футбола” (срв. Лори-Майер-Смитс, “Дионисиевият елемент” в сборника “Възникването и развитието на евритмията”, Дорнах, 1965). 

 

 

Откъс от книгата на Емил Бок “Цезари и апостоли. Приноси към духовната истори на човечеството”

Картината, която се опитахме да си съставим за живота на есеите и терапевтите, вероятно е най-точна за последния век преди Христа. Преди това, след назиреите и назирейските школи на пророците, може би вече са съществували най-разнообразни орденоподобни групи с аскетично-месианистични убеждения и стремежи. Около Поврата на времената есеите, особено тези, които не са направили прехода към християнството, скоро са обзети от известен упадък. 

Същинското си групиране в орден с духовно ясно очертание и осъщестяване терапевтите и есеите получават в последния век преди нашата ера благодарение на един изключителен водач, който е известен и в талмудистката литература: Йешу бен Пандира. Изясняването на историческата роля и значение на тази фигура е едно от най-важните епистемологични постижения на Рудолф Щайнер в областта на историята, защото най-накрая той хвърли светлина върху грешки и обърквания с почти 2000 годишна давност. 

Още от най-ранните християнски времена Исус бен Пандира, живял 100 години по-рано, се бърка с Исус от Назарет. Някои от характеристиките на по-ранния Исус се използват за очерняне на по-късния. Резултатът обаче е, че Йешу бен Пандира почти никога не е бил разглеждан като действително съществуваща личност и значима фигура или не е бил възприеман сериозно. В съчинението на гръцкия философ Целз за истинския Логос (около 180 г. сл. Хр.), което познаваме от контрасъчинението на Ориген, това объркване се появява за първи път в литературата. Целз твърди, че да се говори за девствено раждане на Исус от Назарет е фалшификация. Всъщност той бил син на надничарка, която, отхвърлена като прелюбодейка от съпруга си дърводелец, го заченала по време на мрачните си скитания от римски войник на име Пандира или Пантера. До наши дни същото объркване се случва отново и отново, за последен път в английско-индийската теософия на Е. П. Блаватска и Ани Безант, където то е една от основните причини за напълно погрешната им оценка на християнството и пренебрежението към него. В много теософски книги, напр. в “Езотерично християнство” на А. Безант, четем, че Исус не е живял по времето на Август, Тиберий и Пилат, както съобщават евангелията, а сто години по-рано и не е бил разпънат на кръст, а убит с камъни.

Ясно е - както често споменава Рудолф Щайнер, който се е видял принуден да се отдели от теософското движение заради погрешния възглед за Христос и християнството в него - че смесването на Исус бен Пандира и Исус от Назарет не е резултат от умишлена фалшификация или лъжливо предание. То е с окултни причини и затова е имало толкова катастрофални и духовно опасни последици. Фигурата на Исус от Назарет, човешкият носител на Христовото същество, се изплъзва на атавистичното, неконтролирано и поради това повърхностно и погрешно ясновидство, когато то отправя поглед към миналото и вместо нея долавя видения на личността, ходила по Земята сто години по-рано. По този начин е пренебрегнато централното събитие в човешката история, а в същото време важната личност на Йешу бен Пандира се е изгубила за историческия поглед. Объркването се намесва в еврейската и християнската теология чрез мнението, че пасажите от Талмуда, в които се споменава Йешу бен Пандира, се отнасят до Исус от Назарет и следователно трябва да се разглеждат като доказателство за омразата на равинския юдаизъм към християнството. Цели библиотеки са изписани по темата за Исус в Талмуда. Ако човек прозре объркването, ще разбере, че Талмудът не съдържа почти никакви споменавания, да не говорим за враждебност към християнството. От друга страна, в пасажите, в които се споменава Йешу бен Пандира, колкото и оскъдни и неясни да са те, за наше учудване се очертава пълна и ясна картина на живота на тази личност. А при конкретиката в отделните биографични характеристики можем само да се чудим все повече и повече как изобщо е било възможно споменатото да се свърже с Този, за когото говорят Евангелията. 

Възможно е Йешу бен Пандира да е роден в Палестина към края на управлението на Йоан Хиркан (135-104 г.). Наричали го още Бен Стада, "сина на любовницата”, защото майка му Мириам, чиято професия била да къдри косите на знатни жени, го родила извънбрачно. Някои древни разказвачи съобщават, че Мириам е трябвало да умре от жестока смърт като наказание за прелюбодейството си - била обесена на гърдите си.

След като пораства, младият Йешу бен Пандира става ученик на известния учител от фарисейския орден, равина Йешуа бен Перахия. По това време царува цар Александър Яней, син на Йоан Хиркан, който се оставя да бъде изкушен от садукейските машинации и организира голямо кърваво преследване на фарисеите и другите юдейски мистерийни общности. Равин Йешуа бен Перахия е сред онези, които напускат страната. Той бяга в Египет заедно с ученика си Йешу бен Пандира и в крайна сметка избира за свое местопребиваване Александрия. За по-младия мъж сигурно е било от огромно значение да се потопи в атмосферата на египетските мистерии, която тогава все още е била жива.

След известно време пътищата на учителя и ученика се разминават. Във връзка с решаващи срещи и прозрения Йешу бен Пандира трябва да е осъзнал и поел същинската си мисия. Това се случва, когато от Йерусалим пристига вестта за края на преследването. Йешуа бен Перахия получава писмо от равина Симеон бен Шетах, брат на царица Саломе Александра, която, за разлика от съпруга си Александър Яней, принадлежи към страната на фарисеите. Той трябва да приеме писмото като призив да се върне в Йерусалим и вече иска да поеме на път. Тогава Йешу бен Пандира отказва да тръгне с него. Двамата са разделени от настъпилата огромна разлика в духовните им възгледи и убеждения. Талмудисткият текст описва това с йероглифна образност. В него се казва, че учителят и ученикът били в една гостилница, където на учителя му оказали голяма чест. Йешуа бен Перахия обсипал гостилницата с похвали. Ученикът обаче не се присъединил към похвалите, а изрекъл загадъчните думи: "Рави, тя има тесни очи”. В яростта си Йешуа бен Перахия му направил заклинание. Това, което се има предвид, е, че духовното разделение е станало очевидно от различните оценки на едно място на учение и мистерии, с което учителят е бил напълно съгласен, но което ученикът упрекнал поради липсата на духовно виждане и разпознаване.

Текстът гласи: “Когато цар Янай заповяда да убият нашите равини, рави Йошуа бен Перахия (и Исус) отиде в Александрия в Египет. Когато настъпи мир, Симеон бен Шетах му изпрати известие:

От мен (Йерусалим), свещения град, до теб, Александрия в Египет [моя сестра]! Моят съпруг е в теб, но аз съм останала самотна. Тогава той стана [равинът Йошуа] и дойде в една страноприемница, където му оказаха голяма почит. И той каза: "Колко е хубава тази страноприемница! Той (Исус) му каза: “Рави, тя има тесни очи”. Той каза: “Ти, нечестиви човече,  с такива неща ли се занимаваш?” Той изпрати 400 души с тръби и го прокле. Много пъти той (Йешу бен Пандира) се появявал пред него и го молел да го вземе обратно. Но той не му обръщал внимание” (Вавилонски Синедрион 107 b).

Йешу бен Пандира остава дълго време в Египет. Сигурно тогава, заобиколен от пъстрото богатство на елинския живот, той се заел със задачата си в терапевтичните и есейските общности и скоро се превърнал в големия реформатор и духовен изпълнител на тези месиански ордени. Талмудът съдържа само разпръснати и косвени следи за мащабната духовна дейност на Йешу бен Пандира в Египет, а след завръщането му - и в Палестина. Това, че е била издигната ясно подредена духовна сграда с добри основи, личи от сведението, че Йешу бен Пандира имал петима ученици: Матай, Наки, Незер, Буни и Тода. В имената на тези ученици е завоалирана цяла тиха месианска теология. Те означават “Кога?", "невинният”, “потомъкът”, “синът ми” и “благодарността”. Самият текст на Талмуда посочва това, като обединява месиански библейски думи, в които се съдържат тези имена и които в същото време загатват за тайната на мъченическата смърт, която петимата ученици претърпяват също като своя учител…

Сред петимата ученици един носи многозначителното есейско име Незер. Навярно именно на него се е паднала задачата да преоформи и оглави онзи клон на есейството, който е трябвало да подготви въплъщението на Месията чрез своята евгенично-педагогическа дейност и от който след това е възникнала колонията в Назарет. 1 Имената на другите ученици също ни насочват към клонове на есейския духовен живот, новооткрити и организирани от Йешу бен Пандира. Така например името на петия ученик - Тода “благодарност”, което съответства точно на гръцкото “Евхаристия”, е названието на свещения култов акт и ни дава представа за реорганизацията на сакраменталния живот от страна на великия учител.

Освен изброяването на имената на учениците Талмудът съдържа и ценно косвено свидетелство за основателската дейност на Йешу бен Пандира. Като виждаме как талмудистките равини отправят анатема срещу тези еретици, ние научаваме, че дори в най-ранните християнски времена е имало хора, които са лекували в името на Йешу бен Пандира. Нима великият реформатор не стои пред нас и като човекът, внедрил в есейството напредналата терапевтична мъдрост и изкуство? 2

След завръщането си от Египет Йешу бен Пандира скоро се сдобил с най-яростни врагове и ненавистници в лицето на фарисеите, които се върнали на власт и вече започнали да действат с инквизиторски фанатизъм срещу всички, мислещи различно. Те смятали Пандира за отстъпник и лъжеучител и го обвинявали, че е донесъл със себе си от Египет всякакви тъмни магии. В действителност вероятно са подозирали какво богато семе ще израсне в широк мащаб от неговата съвсем различна месианска дейност.

Накрая противниците го заловили с хитрост. Те подслушали един поверителен разговор, в който го оплели и накарали да разкрие някои от тайните си, изправили го пред съда за богохулство и го осъдили на смърт. Очевидно обаче той е имал защитници в двора на царица Александра, която (76-67 г.) наследява съпруга си Александър Яней начело на народа, така че противниците му не са могли лесно да го отстранят. И така, осъденият бил разкарван из града в продължение на 40 дни. Един глашатай обявявал обвиненията срещу него и произнесената присъда и призовавал всеки, който знае доказателства за неговата невинност, да се обади. Накрая, в навечерието на Пасхата, на Разпети петък, Йешу бен Пандира, който вероятно не е живял повече от 30-35 години, първо бил убит с камъни, а след това окачен на кръст в Лида, близо до брега на Средиземно море, където в ранното християнство възниква легендата за Свети Георги, победителя на змея. Духът на Йешу бен Пандира обаче продължил да живее мощно в благочестието и в месианската ревност на есеите и терапевтите.

В Талмуда се казва следното за процеса и мъченическата смърт на Йешу бен Пандира: "Всички останали смъртни грехове не се преследват в Тората, с изключение на съблазняването към идолопоклонство. Как да се справим с него? Лампата се запалва във вътрешната стая, а във външната стая седят свидетели, които могат да го видят и чуят, докато той не ги вижда: след това му се казва: "Кажи ми отново насаме това, което си казал преди малко”. Когато той го каже, те казват: “Как да изоставим нашия Бог на небето и да служим на чужди богове?” Ако се разкае, добре. Но ако каже: "Това е правилно и добро за нас", свидетелите, които слушат отвън, ще го отведат в съдилището и ще го убият с камъни. Така постъпили с Бен Стада в Лида и го обесили в навечерието на Пасха”. (Вавилонски синедрион, 67 а) 

“В навечерието на Пасхата го обесили, а глашатаят вървял пред него в продължение на 40 дни и викал: “Исус Назореят отива да бъде убит с камъни, защото е вършил магии, съблазнявал е и е примамвал Израил. Нека всеки, който знае причина той да бъде очистен, да дойде и да я каже.” Но те не намериха причина да го очистят и го обесиха в навечерието на Пасхата. Улла каза: "Можем ли въобще да го причислим към онези, за които може да се очаква оправдателна присъда? Той все пак беше измамник... Случаят с Исус обаче е различен, тъй като той беше близък до правителството.” (Вавилонски синедрион 43 а)

Когато виждаме фигурата на Йешу бен Пандира в светлината, в която я поставят духовните изследвания на Рудолф Щайнер; когато разпознаваме в него последния велик инспириран учител от предхристиянските времена, насадил своята проникновена месианска мъдрост и благочестие сред есеите и терапевтите, тогава вече сме се приближили до централното събитие в мировата история. Чувстваме, че времето скоро ще се изпълни, Бог ще изпрати Своя Син (Галатяни 4:4). Отново като последен междинен етап между пророците на Стария завет и Йоан Кръстител идва един велик предвестник и предтеча. От светлината, която той носи, навсякъде ще се запалят тихи, но топли огньове, с които в страната мълчаливо ще бъде посрещнат Този, който идва.

Част от изложеното от Рудолф Щайнер относно мисията на Йешу бен Пандира може да бъде завършек на нашите разсъждения за обкръжението на Голготската мистерия. С него погледът ни се насочва към висшите учители на мъдростта, които влияят на човечеството от духовните светове и които Изтокът нарича бодхисатви. Във всеки велик период от историческото развитие действа един бодхисатва, който дава на човечеството духовното знание, от което то се нуждае в съответния момент, докато самият той се издигне до достойнството на Буда и бъде наследен от друг бодхисатва. След историческия Гаутама Буда, в който последният бодхисатва се е оттеглил от ролята на миров учител, своите инспирации изпраща към Земята онази същност, чиято задача е била и е преди всичко да помогне на човечеството да разбере Христос, преминаващ през земното въплъщение. Рудолф Щайнер казва за личността на Йешу бен Пандира, че е инспирирана от бодхисатвата на нашия съвременен миров период.

“Този нов бодхисатва … имаше (след земния живот на Гаутама Буда) една специална задача, свързана с еволюцията на човечеството. На този бодхисатва се падна задачата да оглави духовното ръководство на онова движение, което намери своя израз в лицето на терапевтите и есеите … Той упражняваше своето въздействие именно сред техните общности. Този бодхисатва … изпрати като предводител на есейските общности … по времето на цар Александър Яней една особена индивидуалност. Тя ръководеше есейските общности приблизително едно столетие преди идването на Христос Исус. Тази личност е добре известна на окултизма, но и на екзотеричната талмудистка литература под името Исус, синът на Пандира, Йешу бен Пандира. Този Исус, син на Пандира, за когото … зловредни юдейски книжници са съчинявали всевъзможни измислици, бил благородна и велика личност … която не бива да смесваме с Исус от Назарет. Ние познаваме този есейски предтеча на християнството … и знаем, че онези, които навремето считаха учението на есеите за богохулство, обвиниха Йешу бен Пандира в богохулство и ерес; после го убиха с камъни и накрая го окачиха на едно дърво, за да се прибави към наказанието и позорът …

В лицето на този Йешу бен Пандира имаме една личност, която стои под закрилата на бодхисатвата … Ние трябва да видим един вид подготовка, един страничен духовен поток на основното християнско направление в течението, което зависи от … сегашния бодхисатва…, изпратил своите мисионери всред есейските общности; той тогава живееше в мисионера, действал … в есейските общини. 

Същинските есейски общини с по-дълбоко духовно съдържание… сравнително скоро изчезват, след като на Земята се случва Христовото събитие. Затова няма да изглежда толкова невероятно …, че общините на терапевтите и есеите са създадени основно, за да донесат от духовните области, от сферите на бодхисатвите, онова, което било необходимо, за да се разбере великото и значимо събитие на Христовата поява. Най-важните учения, достигнали до човечеството, за да разбере то Христовото събитие, идват от терапевтичните и есейските общности. Така в известен смисъл Исус, синът на Пандира, е бил предопределен да бъде инспириран от бодхисатвата, работел в есейските общности, за учения, които... можели да направят мистерията на Христос разбираема…”

Някои от есеите, благодарение на специалните упражнения, които се практикували там, се превърнали в “нещо, което може да се нарече основна пъпка на един клон, на едно растение, която се развива през много поколения. Те не били нещо, отделено от дървото на човечеството; те усещали нишките, които ги свързвали с дървото на останалото човечество. Всред есейските общности такива хора били наричани с една дума, близка по значение до „живата клонка" - незер. Йешу бен Пандира … имал петима ученика, всеки от които следвал едно строго определено направление от общото учение и го продължавал… Матай, Накай, третият ученик - понеже бил най-вече от вида на незерите, носел името Незер, после Бони и Тона.... Това учение за вътрешното състояние на душата, което е свързано със старото назирейство, но и с по-новото, е продължено от ... великия ученик на Йешу бен Пандира, Незер.

Незер бил предопределен да основе една малка колония. В Палестина съществували множество такива колонии и всяка една от тях полагала грижи за отделен клон на есейството. Последователите на Незер били групирани най-вече в една тайнствена колония, разположена около мястото, което по-късно Библията ще нарече с името Назарет… Там живеели хора в строга тайна и поддържали старото назирейство.

Затова ... след преместването в Египет и завръщането оттам за Исус от Евангелието на Матей няма нищо по-естествено от това да бъде отведен в атмосферата на назирейството. Това се загава и със съответното изречение от Евангелието на Матей...: “засели се в един град, наричан Назарет, за да се сбъдне казаното чрез пророците, че Той ще се нарече Назорей.” 3

————————

Бележки

1 В Талмуда Йешу бен Пандира понякога е наричан и “Исус Назарянина”. Това обозначение допринесе в голяма степен за засядането във въпросното объркване. Връзката с Йешу бен Пандира обаче навсякъде е безспорна и ние отново имаме индикация, че името Назорей е с по-стар, есейски произход.

2 Често се казва, че хората на Бар Пандера са изцелявали онези, които са били ухапани от змии или са били в опасност да се задушат (напр. Kohelet rabba 10:5). Винаги сецспоменава, че “би било по-добре болните да умрат, отколкото да бъдат излекувани от еретици”.

3 Рудолф Щайнер, СС 123 “Евангелието на Матей”, лекции от 4. до 6. септември 1910г.

 

 

 

 

 

 

 

 

Световният финансов елит се опитва да завладее почти всичко в природата, като го токънизира, т.е. превърне го в стойност, която може да се купи или продаде с криптовалута. Това стана ясно от изявлението на Майкъл Ширън в 27. конференция на ООН по изменението на климата (COP27), която се провежда и в момента,  малко встрани от вниманието на света, от 6. до 18. ноември 2022 в египетския Шарм ел-Шейх. За въпросното изявление вж. тук: https://sociable.co/technology/carbon-currency-tokenizing-nature-cop27/

Майкъл Ширън не е случайна фигура - той дoскоро беше старши съветник в Английската централна банка (Bank of England) и специалист по климатичните рискове за финансовата система, а от лятото е президент и главен стратег на фирмата за финансови услуги в областта на екологията MVGX (MetaVerse Green Exchange). MVGX управлява борса за цифрови активи и има апетит да се включи мощно в сделките покрай климатичните промени и декарбонизацията, която стои в основата на търговията с емисии на CO2. Промените, които се предвиждат в тази област, ще засегнат обикновените хора между другото и с това, че те като потребители ще плащат повече.
                 
 

           Майкъл Ширън по време на изказването си в Шaрм ел-Шейх

Изказването на Майкъл Ширън беше направено по време на съпътстващото събитие на COP27 на Глобалния център за иновации в областта на изменението на климата на ООН на тема "Цифрови екологични активи, програмируеми пари и бъдещето на финансирането на климата". С други думи, там се е обсъждало как чрез токънизация на световните природни активи да се разпредели финансирането на мерките за климата в световен мащаб. 

Още от ключовото изявление на Ширън: 

“Прекарахме много време (в Английската централна банка), опитвайки се да разберем къде се създава стойност - не само в нашите системи, но и къде са заплахите за нея. Вече установихме, че въглеродът се движи много бързо към система, в която той става много близък до валутата. По принцип можем да вземем един тон абсорбиран или погълнат въглерод и да създадем крива за ценообразуването му в бъдеще с помощта на архитектура за финансови услуги и документация. И тъй като въглеродните емисии се доближават до валута, "ще се появят деривати.”

“Следващата стъпка в дневния ред е токънизацията на водата, дърветата и почти всичко останало в природата.

Започваме да мислим за цени на водата, дърветата и биоразнообразието”, продължава той. “Как да започнем да токънизираме? Как да започнем да изграждаме системи, които не само създават стойност, но и я трансферират по целия свят?"  

В това шокиращо за нормално мислещия човек изказване на Ширън сякаш чуваме самия Ариман, чийто идеал е “единствено мярка, число и тегло" (Рудолф Щайнер, СС 26) и чиято жажда за власт и пари е неутолима. Не интелектът на овластените индивиди и високопоставени банкери измисля подобни неща, а Ариман, който мисли в тях. Впрочем, студената арогантност, която наскоро демонстрира един Хампарцумян (“Не е работа на полуграмотното простолюдие да решава за еврото”), е със същия произход.

Ето какво казва по-нататък Ширън: “Южното полукълбо има много по-висока стойност от големи части от северното….И когато започнем да мислим за цени на водата, дърветата и биоразнообразието, ще разберем къде се намират те. Индонезия, Бразилия и Африка са "абсолютно критични", защото "ние се нуждаем от техния природен капитал като свят, основан на системи, повече, отколкото от 66-те милиарда [златни монети], които се намират в мазето на Английската централна банка".

Нюхът на англосаксонския банкер го е насочил към фирма, базирана в Азия, където има огромен природен потенциал. А за какво им е на Ширън и хората като него биоразнообразието, ако не да го обсебят и превърнат в богатство за себе си?

Фирмата на Ширън притежава два патента, с които се надява на добри печалби от дигитализацията на природата - негъвкав цифров близнак за представяне на обекти в метавселената и токън за въглеродна неутралност за улесняване на трансграничната търговия с доброволни кредити за намаляване на емисиите, без да се предизвикват проблеми с националната собственост. 

И тук стигаме до същността на нещата. Дигитализацията и “токънизацията“ на природата са важни за т.нар. „нисковъглеродна“ икономика, чиито първи плодове жителите на Европейския съюз вече вкусват поради напъните на Урсула фон дер Лайен за т.нар. “зелена сделка” - все по-скъпа енергия, стоки и услуги. Кой примерно би допуснал, че в Германия цената на тока на борсата се определя от доставчика, предлагащ най-скъпия ток (т.нар. merit order)? Това е все едно някой всеки ден да си купува евтин хляб “Добруджа”, но да го плаща на цената на супер скъп ръчно месен пълнозърнест хляб с квас, семена и др. екстри. Заради тези еврощуротии, а не заради Путин се стигна до над трикратно поскъпване на тока за крайните потребители - домакинствата - поради рязкото увеличение на цените на газа, който също участва в производството на ток.

Тук трябва да споменем и плановете за индивидуален въглероден отпечатък, които пък вървят ръка за ръка с намеренията на световните елити за повсеместно въвеждане на цифрови програмируеми пари. Те ще бъдат пряко свързани със системата за социален кредит, с която смятат да постигнат целите за устойчиво развитие на ООН до 2030г. Новите пари ще могат да бъдат програмирани за какво и кога да се харчат, а това от своя страна ще бъде обвързано с индивидуалния въглероден отпечатък, който ООН иска да въведе за всеки човек на планетата за целите на борбата с климатичните промени. Така парите в собствената ни сметка ще са един вид въглеродни кредити и достъпът ни до тях може да бъде спрян, ако се установи, че сме купували твърде много … примерно, месо. С въглеродните кредити ще може да се търгува, включително и трансгранично и тук смята да се включи фирмата на Майкъл Ширън. Ясно е, че богатите ще могат да си купуват въглеродни кредити, а бедните ще трябва да си помислят дали вместо телешко за неделния обяд да не вземат все пак бургер от гъгрици. А за по-безболезненото привикване на хората към новия “еко-социализъм” е нужно усилване на цензурата и подтискане на свободното мнение по климатичните въпроси, което напоследък наблюдаваме във “Фейсбук”, “Ютюб” и другите социални платформи 

Резюме на лекцията на д-р Себастиан Лоренц (доктор по психиатрия и духовен изследовател от Санкт Гален, Швейцарив), изнесен на 15.9.2022 в Хамбург. Текстът е резюмиран от Кристине Пфлуг и публикуван в ноемврийския брой на сп. “Хинвайс”, Хамбург.

В началото на девета глава от Евангелието на Йоан се разказва как Исус изцелява един сляп от рождение човек. Ако човек оживи в себе си този образ на изцелението на слепеца, той може да бъде ентусиазиран и да се радва на успеха на изцелението. Този ентусиазъм и радост от успешното изцеление са живи и днес в много хора, които не знаят нищо за Христос, но са пълни с енергия да извършват подобни чудеса. И днес такива чудеса се извършват от енергични хора с помощта на технологиите.

Те живеят сред нас като инженери, изобретатели и предприемачи. В много случаи се събират на определени места, например в Силициевата долина, но и на други места в Япония, Германия, Франция. Те живеят с ентусиазма си и когато разговаряте с тях, усещате, че не го правят само за пари. Ако са много богати, това им харесва, но става дума за нещо друго. Един от влиятелните трансхуманисти и футуролози, Реймънд Кърцуайл 1, казва за себе си: "Аз правя така, че слепите да прогледат”. Той е изобретил метод за разчитане на писмени текстове от машини, които на свой ред могат да бъдат настроени, така че от отпечатания текст да се получи произнесена дума: "оптично разпознаване на символи и превръщане на текст в реч". Изобретението на Кърцуайл все още се смята за крайъгълен камък в социалната интеграция на хората с увредено зрение. Други учени пък разработват протези, с които човек може да усеща; тогава той няма за крайник само някакъв чукан, а може да усеща и топлина, студ и неравности. Разработен е слухов апарат - кохлеарен имплант, който заобикаля вътрешното ухо; когато хората изобщо не чуват, външният свят се свързва с мозъка с помощта на усилвател и система за костна стимулация. Изведнъж този човек може да чуе отново, но в Евангелието няма такъв случай.

           
 

Кохлеарен имплант (https://www.prnewswire.com/news-releases/erstes-vollstandig-implantierbares-cochlea-implantat-in-europa-eingesetzt-882202795.html )

Съществува мнение, че това е Христовата същност, която наистина действа в човечеството от бъдещето. Годината 2045 се споменава като времето, от което се предполага, че Христовото същество работи върху днешните инженери и изобретатели. Гореспоменатият Реймънд Кърцуайл също казва, че машините, интелигентността на компютрите, тогава ще бъдат толкова мощни, че ще надминат човешката интелигентност. Той нарича това събитие "сингулярност" и го свързва с 2045 г.

Не може да се отрече ентусиазмът на тези изследователи и разработчици. Често най-умните, най-трудолюбивите и най-самопожертвувателните отиват в големи компании като “Гугъл”, “Майкрософт” и “Епъл”, за да направят кариера. Тогава те измислят тези неща. Със сигурност можем да бъдем критични към технологиите, но днес вече не можем да ги избегнем.

Ако имате деца или внуци, които са в Африка или Азия, разбира се, че от време на време се свързвате с тях чрез “Зум”, “Скайп” или друга платформа. Особено след пандемията се научихме да общуваме чрез видео. Ако имате зъбни протези, прогресивни очила 2 или слухов апарат, то вие сте свързани с новите технологии - вече сте оптимизирани. Това, което могат да сътворят изобретателите, прави невероятно впечатление. Ако например един млад човек е с отрязан крак и иска да продължи да спортува, той се нуждае от протеза с титаниева пружина. Такава може да получи още днес и след това той трябва да се научи да живее с тази протеза, което в началото е трудно, но благодарение на технологията този заместител се превръща в част от собственото му тяло.

Тук умишлено използвам две различни думи тяло - Leib и Kцrper 3 и трябва да направим разграничение между тях за това, което следва. Вророто е това, което се допълва с резервни части. Протезистите са установили, че човек, който получава такава заместваща част, развива телесно усещане за тази част в момента, в който тя се интегрира в емоционалния живот на чувството за собствено движение. Чувството за собствено движение е едно от низшите сетива, което се активира, когато се движим или сме движени. Открити са начини за създаване на протези, които се интегрират в мускулната верига на остатъка от крайника, така че при движението на протезата да се движи всичко възможно, дори и мускули, които изобщо не участват. Дори при деца, които са родени без ръце, те се изграждат като заместващ крайник по такъв начин, че постепенно допринасят за усещането на тялото. Повърхността на протезата има усещания - това е нещо съвсем ново. Когато човек може да изпитва различни сетивни усещания от протезата си, той постепенно забравя, че тя е заместваща част.

В антропософското изследване на човека се говори за различни тела. Също така казваме, че Христос е възкръснал в тялото си. “Nehmet, esset; das ist mein Leib” (“Вземете, яжте, това е Моето тяло” (Матей 26:26) - се казва в литургията. На немски език под Leib разбираме живото, продължително битие, овладянo от Аза. За това тяло се води битка. Какво е толкова важно в него, та да се води битка за него? В тази "битка" се освобождават енергии, сякаш всичко е заложено на една карта. И това наистина е така, защото това тяло е една "духовна невъзможност". Тялото е нещо, което никога не е разбирано, най-малко от медицинските специалисти: те работят само върху физиката. Тялото е най-висшият плод на това, което е постигнало Христовото същество: С последния акт на кръста тялото е завършено. 

Когато казва: "Нека ме отмине чашата", Христос е загрижен да не умре твърде рано. Изключително напрежение се е изисквало да се задържи това Христово същество в тази телесна обвивка. Швабският богослов Йотингер го формулира така: "Телесността е краят на Божиите дела" - тяхното завършване. В тялото, както трябва да се разбира твърдението на Йотингер, живее дух. Този Христос на кръста в Своето съвършенство е изключително човек и в същото време е Бог. Това се е случило един единствен в развитието на човечеството. И именно за него се води битката - това тяло, съдържащо дух, което в същото време е физическо, сетивно и минерално.

Всичко, което трансхуманизмът иска като идеология, съществува и в антропософията - по съвсем различен начин. Идеята, че човекът като недостатъчно развито същество трябва да бъде подобрен, е стара. Но това движение (трансхуманизмът) има огромната си мощ и огромния поток от пари едва от 1996 г. насам. Когато започна технологичният бум, тези компании се разраснаха. В началото те бяха гаражни фирми на младежи, които дори не бяха завършили следването си - Бил Гейтс напусна Харвард без диплома. Ако погледнете компаниите им днес, те имат оборот, съизмерим със средно големи държави. Белгия например има по-малко национално богатство от една от тези компании. Те са ефективни субекти в света и са толкова силни и могъщи, че без тях няма как да се мине. Ако искате да работите в офис и не познавате "Майкрософт Офис", не е нужно въобще да кандидатствате. В същото време от хората, които управляват тези компании, идва една идеология или дори философия - трансхуманизмът като мироглед. Предполага се, че той ще преодолее съществуващото досега по шест различни начина. И всичко, което трансхуманизмът иска като идеология, съществува и в антропософията - но по съвсем различен начин. Тъй че трансхуманистите се занимават с правилните въпроси. Но ние, антропософите, не успяхме да направим целите си популярни.

Мирогледът на трансхуманистите

1. Те искат да преодолеят границите на пола (трансджендъризъм). В антропософията се приема, че човек е роден като жена, а в предишното си въплъщение може да е бил мъж или обратното. При "нас" въпросът за транссексуалността се схваща трансинкарнационно, така да се каже. Освен това имаме образ на човека, който на определени нива пренебрегва въпроса дали става въпрос за мъж или жена. Важен е човекът, а не полът: например в Християнската общност свещенството се разбира по такъв начин, че полът не играе никаква роля за свещениците, докато стоят пред олтара. Тук има форма на преодоляване.

2. Трансхуманистите искат всичко да бъде по-добро от преди: по-интелигентно, по-здравословно, по-ефективно, по-красиво. Това се нарича "подобряване" (Enhancement). Те искат хората да са по-щастливи и по-успешни, зъбите им да не се чупят, косата им да не пада. Ние, антропософите, знаем, че трябва да работиш върху себе си, върху собствения характер; ние също искаме да подобрим себе си, да бъдем по-съвместими в обществото, по-малко раздразнителни, по-малко мързеливи и т.н., но не сме толкова енергични в това отношение. Не сме толкова енергични във фокусирането върху физическото си здраве.

3. Третата тема е хуманизмът. Той се появява като идеология по времето на Просвещението и включва върховенство на разума, научност, вяра в прогреса, приоритет на настоящия живот. Срещу това не може да се възрази. И ние, антропософите, работим в същата посока, но не бързаме, преминаваме през няколко жизнени цикъла, няколко прераждания. Днес младите хора често използват думата "YOLO” (You Only Live Once - “Само веднъж се живее”). Ако ги попитате защо им се налага да ходят на дискотека в четвъртък, петък и събота вечер, те отговарят: "YOLO". Това е оправданието да искаш да излезеш и да се забавляваш сега, а да спиш, когато умреш. Това YOLO е много силен мотив при хората под тридесет години.

4. Екстропия - тя е противоположна на ентропията и гласи, че с течение на времето всичко се разпада, слънцето става все по-студено, енергийното ниво просто се изчерпва и накрая всички ние ще престанем да съществуваме.  Екстропианците са на мнение, че това може да бъде преобърнато, а именно, че еволюцията може да бъде стимулирана и че ние можем да я вземем активно в свои ръце, до момента, в който човекът сам се премахне и бъде заменен от машина. Това се нарича още "форсирана еволюция".

5. Винаги трябва да се използват най-модерните технологии. Програмите на компютрите стават все по-големи и по-сложни; на пазара излиза по-добър айфон, камерата става все по-добра, можете да снимате видеоклипове с нея - всичко трябва да продължава и да се актуализира постоянно.

6. Съвършената цел е безсмъртието. Това е същностното ядро на трансхуманизма. Тялото никога не бива да спира да функционира, а ако това не може да се постигне, то поне мозъкът ни трябва да бъде "прехвърлен", така да се каже, на компютри. И с това хората ще станат - поне в цифров вид - безсмъртни. Знанията и интелигентността ще се съхраняват завинаги, далеч след смъртта на съответния човек.

Това е проектът на руснака Дмитрий Ицков, който има интернет страницата 2045.com: Той иска да създаде изкуствено тяло, което да получи човешко съзнание. Това тяло може винаги да бъде поддържано в работно състояние с помощта на резервни части.

        

"Далай Лама увери Дмитрий, че пренасянето на нашия Аз от една телесна обвивка в друга е възможно и подкрепи проекта му" - цитат от интернет страницата на милионера Дмитрий Ицков. Струва си да се прочете интервюто му http://www.2045.ru/news/31860.html

Всичките шест точки на трансхуманизма имат за цел не само да оптимизират човека, но и да го преодолеят, тъй като човекът е несъвършен. В крайна сметка думата "транс" означава "отвъд". 

Резултатът от всички тези дейности се смята за прогрес. Всъщност ако погледнете реалността, не можете да кажете, че всички сме последователно против техниката, независимо от възрастта си. Ние живеем с нея през цялото време и се възползваме от предимствата й. Съпротивата срещу технологиите е безполезна. 

Най-добрият образ е следният: какво правите при цунами, когато сте в морето и водата се отдръпва? Трябва да се качите на върха на вълната и ако сте достатъчно бързи, ще успеете да я преодолеете. Фаталното се случва, ако бягате от вълната.

Друг въпрос е: можем ли да участваме във формирането на това развитие? Като потребители ние имаме голяма власт. Например петролната платформа на “Шел” в Северно море се преобърна и изтече и германците и швейцарците реагираха така: "Докато я оставяте да изтича в морето, няма да зареждаме повече от техните бензиностанции”. За няколко дни продажбите на “Шел” спаднаха значително; те реагираха незабавно, почистиха платформата и я изтеглиха.

Важно е ние хората да поддържаме реален контакт и да разговаряме помежду си. Когато провеждате видеоконференция, на екрана виждате глави с размерите на пощенска марка. Но човекът трябва да усети миризмата на другия човек, да го види - ние попиваме толкова много един от друг, че това не може да стане на тези малки екрани с глави като пощенски марки. Този истински разговор също е нещо, което можем да направим, за да бъдем и да останем хора на сърцето.

В нас е заложено да разширяваме сетивния си живот, за да придобием други преживявания и прозрения, които надхвърлят сетивното. Ако не противопоставим нищо на света на технологиите, той ще ни откъсне от тези висши прозрения. Като хора ние искаме да достигнем до имагинации. В мисленето си вече имаме тази начална способност. Например, когато чуем думата "част", веднага се замисляме: "Част от какво?" Понятието "част" има смисъл само по отношение на нещо цяло; човек мисли понятийната двойка "част и цяло", които се изискват взаимно и същността на Аза ги кара да се намерят. По този начин човек може да развие и способностите си за инспирация и интуиция все повече и повече в преживяванията си. 

Какво прави обаче културата, която възниква в резултат на технологиите? Вместо образи/имагинации тя ни дава екрана, вместо истински звуци/инспирации тя ни дава шумове, например от слушалки, а напоследък ни дава и виртуална реалност или реалност-менте. А това парализира волята, собствените действия и инициативата на човека. Съществува например "Метавселената", която представлява цифрово пространство, създадено от взаимодействието на виртуална, добавена и физическа реалност. Това е виртуален свят, който на практика е разширил компютърната игра до такава степен, че всичко, което човек може да прави - да празнува рождени дни, да слуша концерти, да посещава хора, да разговаря с лекаря, дори да участва в църковни служби, се случва в интернет с едновременното участие на всички. Там можете да заплатите с крипто валута и да останете в този свят-менте с часове. В същото време вие седите неподвижно, сякаш сте парализирани. Това е бъдещото развитие: първо се възпрепятства способността за имагинации, която се развива чрез реално виждане, след това допълнително се блокира инспирацията чрез непрекъснатото акустично облъчване с музика от телефона, а накрая се изключва и тялото. 

И накрая да се върнем към заглавието или изходната точка: Ако човек успее да парализира напълно тялото си, това ще бъде, така да се каже, победата на ариманичните сили в човека, заради когото се води битката. Всъщност става дума за тялото с неговите сетива. Тялото е инструментът на едно духовно същество, което живее в плът; "инкарнация" или “въ-плъщение”означава "да бъдеш в плът". Това е парадоксът на тялото. Ариман иска да го "притежава" и затова ни забавлява с цветни цифрови програми.

От друга страна, трябва да се научим да живеем с технологиите и постоянно да намираме средата между тези две страни. Кое е това, което лекува моята "слепота", позволява ми да виждам реалния свят и да чувам, да съм в единство на волята с духовните същества? Мога да го направя само чрез Аза. По средата стои Христовото същество, с чиято помощ всеки ден аз трябва да решавам наново: Дали днес да се отдам на техниката и да прекарам два часа в “Нетфликс”, защото това е приятно? Но кога пък ще работя върху способностите, които ще направят имагинациите възможни за мен?

Ние си мислим, че имагинацията, инспирацията и интуицията са нещо далечно. Обаче аз се питам защо в такъв случай за тях се води такава ожесточена борба? Това само показва, че съществата от противниковата страна много точно знаят какво можем ние хората, иначе нямаше толкова да се стараят. Без да знаем, ние сме много напреднали по въпроса със свръхсетивното възприятие. Например “осъзнатостта" е едно такова ново понятие: човек гледа какво се случва отвътре и отвън, до най-малките подробности. Всички ние сме по-напреднали, отколкото си мислим, и е окуражаващо да знаем това.

__________

Бележки
 

1 За Кърцуайл вж. също и тук: https://anthroposophie.blog.bg/history/2019/02/25/vsichki-obichat-reimynd-za-pionera-na-transhumanizma-reimynd.1647095 

2 За прогресивните очила вж. https://www.alensa.bg/nauchete-za-progresivnite-stukla-za-ochila.html

3 В немския език съществуват две думи за тяло: Leib и Kцrper. В духовен смисъл се използва първата. Тя е и по-старата дума, която в старовисоконемски (lib - засвидетелствано през 8. век) е означавала “живот”, а в средновисоконемски преносно и “човек, личност”. Leib се среща в Библията, също и в духовната наука, когато се говори за телата на човека. 

Другата дума за “тяло”, която се използва днес в немския език, Kцrper, e доста по-нова и е заета през 13. век от лат. corpus, род. падеж corporis. Постепенно чуждицата изтласква старата домашна дума за тяло lih, която е назовавала човешкото или животинско тяло, днес нейното значение е “труп” (Leiche). Интересно е, че първоначалното значение на Leib е живот и точно това има предвид антропософията, когато използва за телата на човека тази дума. В случая Себастиан Лоренц много удачно разграничава тези различни думи при съпоставката на стремежите на антропософията (целяща духовното издигане на човека, което засяга и развитието на физическото му тяло и обличането на тялото на Възкресението - Auferstehungsleib) и трансхуманизма (целящ корекция и подобряване на физическите параметри на тялото и сливането му с машините, без оглед на духовните му съставки - Kцrper). Когато има предвид тялото като обитавано от духа (с което се занимава антропософията), Лоренц използва Leib, докато с думата Kцrper (обект на интерес на трансхуманизма) назовава физическата даденост, състояща се от химически елементи. В български думата “тяло” е еквивалент и на Leib, и на Kцrper.

По повод на утрешното пълно лунно затъмнение публикувам писмото на Ева Ломан-Хек до немски и швейцарски антропософи.

Утре, 8 ноември, по обяд ще настъпи пълно лунно затъмнение (кулминацията е около 12 ч. на обяд, а общата продължителност - от 9 до 15 ч.), точно в деня на междинните избори в САЩ и в навечерието на 9 ноември, с който са свързани толкова много трагични и съдбоносни събития за германската и средноевропейската история. Ще спомена само две събития: Преди 3 пъти по 33 години в Мюнхен се извърши пучът на Хитлер-Лудендорф 1; преди 33 години падна Берлинската стена. 

От сведенията на антропософските астролози може да се съди, че настоящото лунно затъмнение с Луна и Уран в Телец, Слънце и Меркурий в Скорпион и Сатурн във Водолей ще бъде белязано от борбата и духовната битка между остарелите, изживели времето си и закостенели социални и властови структури и онова, което навлиза в социалния живот на човечеството като нещо ново, което в смисъла на Троичнито социално устройство иска да се основава изцяло на индивидуалната свобода и азовата култура. (Уран е открит по времето на Френската революция). 

Рудолф Щайнер говори за факта, че по време на лунно затъмнение цялата непречистена астрална материя от лунната сфера, която иначе се задържа от слънчевата светлина, се стича безконтролно на Земята. (В случай на слънчево затъмнение се случва обратното: то действа като клапан, през който човешкият "астрален боклук" се изхвърля от Земята в космоса).

Този неконтролируем приток на зли астрални сили се използва от тъмната страна: "Лунатиците се разхождат по време на пълнолуние; но онези хора, които искат да погълнат от вселената не добрите, а дяволските мисли, се разхождат по време на лунно затъмнение." (СС 213, лекция от 25.6.1922) 

Тъй като по времето на Рудолф Щайнер вече е имало многобройни ложи за черна магия (СС 178), трябва да предположим, че лунното затъмнение в утрешния вторник ще означава съвсем реален приток на сили за тази тъмна страна на човечеството, както и за всички онези, които искат да подготвят пътя за Ариман чрез световно правителство. 2 Още по-важно е в този момент хората да прогледнат - индивидуално или колективно - за слънчевите същества, които искат да ги събудят за Христовия импулс и да ги доведат до Христос. С помощта на Рудолф Щайнер, Християн Розенкройц, духа на нашата епоха Михаил и други духовни водачи ние можем - всеки по свой начин - да допринесем с нещо за добри духовни мисли и чувства, импулси и дела, които могат да се обединят и да създадат противовес.

1 Вечерта на 8 ноември Хитлер заедно с Херман Гьоринг, Алфред Розенберг, Рудолф Хес и др. нахлува в „Бюргербройкелер“, където са се събрали близо 3000 души. Хитлер стреля във въздуха, за да спре шума на тълпата, качва се на стол и извиква „Националната революция избухна! Залата е обградена от 600 мъже. Никой не може да излиза!“ Той заявява, че баварското правителство е свалено и обявява формирането на ново правителство с Ерих Лудендорф. Баварската полиция и Райхсвера в Мюнхен обаче му се противопоставят, а жителите на Мюнхен отказват масово да го последват. До сутринта на 9 ноември бунтът е потушен като въоръжените групи на Националсоциалистическата партия са разпръснати от верните на властите полицаи и войници. Бунтът и опитът за поход към Берлин завършват неуспешно на 9.11. след намеса на полицията. Хитлер успява да избяга, но три дни по-късно е арестуван и обвинен в държавна измяна. Адолф Хитлер и Рудолф Хес са вкарани в затвора с 5-годишни присъди. Адолф Хитлер излежава само 8 месеца, по което време диктува на Хес “Моята борба”. (от Уикипедия)
 

2 Да не забравяме, че точно в Сеул, където ще може да се наблюдава затъмнението, преди Хелоуин над 150 души загинаха в стълпотворение при празнуването му, а на самия Хелоуин Илон Мъск се яви в костюм, уж на самурай, но със сатанински символ отпред.

  

В провинция Шлезвиг-Холщайн, близо до Балтийско море, се намира едно кътче, в което тече живот, твърде различен от това, което обикновено свързваме със съвременна Германия - забрадки, джебчии, престъпни арабски кланове, нелегални автомобилни надбягвания, дюнерджийници, политкоректност, ляво-зелен инфантилизъм в политиката, задължителни маски и ваксинационен терор, джендъризъм и антируска реторика. Това място спокойно може да се нарече “другата Германия” и е радостно, че не е единственото. В случая става въпрос за една биодинамична ферма, основана от двама съмишленици, които преди 40 години са осъществили мечтата на живота си да прилагат на практика идеите на Рудолф Щайнер за земеделието. Обитателите на тази друга Германия съзнават, че не само живеят здравословно и произвеждат екологично чисти продукти, но и че с начина си на живот и труд посяват семената на бъдещите братски общини. Те осъществяват на дело принципите за биодинамичното земеделие на Рудолф Щайнер, изложени в лекциите му от селскостопански курс, държани в имението на семейство Кайзерлинк в Кобервиц (СС 327). В тях той развива цялостна система с методи на отглеждане на растенията, начин на стопанисване и социален живот. 

Съгласно идеите на Рудолф Щайнер всяка ферма има индивидуален облик, който съответства на местността, животните и хората, които живеят в нея. Фермата, която посетих, разполагаше със сравнително голяма площ - 1100 декара, за която се грижат около 40 човека. Фермата води началото си от идеята на двама съученици от Валдорфското училище, които решават след завършването на обучението си през 1975г. да основат биодинамична ферма. Първо обикалят четири месеца Америка, където посещават различни ферми, работещи по методите на Рудолф Щайнер, за да видят и сравнят какво може да се направи. Родителите на единия основател продават свой имот и с парите двамата приятели купуват терен за бъдещата ферма. Някога на това място е живял един северногермански благородник, който като любител-художник и меценат е контактувал с много хора на изкуството. Той е имал отношение към природата и от него са останали засадените двестагодишни дъбове, зимни липи, букове и други широколистни видове. Днес те са високи, мощни дървета, които придават характерния облик на местността.

Двамата основатели и досега обитават фермата заедно със семействата си. Към тях по различно време са се присъединили няколко по-млади семейства. Характерно за тази ферма (което на други места вероятно е по-различно) е, че собствеността върху земята, селскостопанския инвентар, всички сгради (жилищни и селскостопански) и животните е прехвърлена на дружество, създадено специално за целта. Така никой не може да вземе със себе си или да продаде дял от имуществото или площта, ако реши да напусне фермата. Между обитателите от три поколения - от над 70годишните до малките деца на 1-2 години са изградени много сърдечни взаимоотношение. Дори и младите семейства, които тепърва прохождат в духовното си развитие, имат съзнанието, че с участието си в един вид братска общност са част от велик духовен импулс за бъдещето. Това усещане се подкрепя не само от общите обеди, които се провеждат от понеделник до петък в трапезария (иначе всяко семейство си има свой дом и кухня, разбира се), но и от това, че във всеки момент могат да разчитат на някого. Например по-възрастните гледат често за няколко часа децата, а ако някой от тях е болен, може да разчита, че ще му се сготви и донесе храна, ще му се направи чай, ще му се купят лекарства и под.

                          
 

 Ядене на ябълков сладкиш след колективното обиране на няколко плодни дръвчета

Във фермата се отглеждат огромен брой видове зеленчуци и плодове. Любопитното е, че младата агрономка е въвела и екзотични за тази част на Европа видове като джинджифил, няколко сорта пъпеши, физалис или т.нар. палмово зеле “nero di Toscana” (на вкус наподобява нашите лозови листа), които се развиват много успешно.

Повечето овошки (ябълки, круши, сливи, череши, дюли) са от стари сортове. Например сред ябълковите дървета има сортове, които от много години не се срещат в “Лидъл”, “Кауфланд”, “Пени” и другите вериги - златна пармена, Бистерфелдска златна ренета, кайзер Вилхелм, зимна камбанка, та дори и рядката Корбинианова ябълка. Корбиниан Айгнер (185 - 1966) е баварски свещеник, градинар-любител и противник на националсоциализма, който бил интерниран в концентрационния лагер Дахау. Там той тайно отгледал от семки четири сорта ябълки, като успял също тайно да изнесе малките растения. От неговите ябълки е запазен само един сорт, който дава плод чак през октомври-ноември. Тъй като площите се обработват не с изкуствени торове, а с препаратите, разработени от Рудолф Щайнер (напр. този с кравешкия рог), добивите дори и при овощните дървета, които са по края на нивите, са много високи.

Продукцията задоволява изцяло нуждите на живеещите, а една част се продава в магазинчето на фермата или на абонаментен принцип се пълнят и доставят на абонатите от околността щайги с това, което в момента е набрано. Освен плодове и зеленчуци в магазинчето се продават прясно и кисело мляко, извара, домашна сметана и кашкавал от собствената мандра, както и различни видове сладкиши, изпечени на място. Брашната и яйцата също са собствено производство.

Общо 72 хектара се използват за отглеждане на растения. Зърнените култури, картофите и фуражните растения се засаждат в деветгодишна ротация, за да се стимулира естественото равновесие и плодородието на почвата. Така детелината и зимният фураж се редуват с овес, просо, пшеница/зеленчуци, фуражни зеленчуци, елда, коноп, спелта, ръж, картофи, ечемик, грах. С това балансирано съотношение растенията се стимулират взаимно и се допълват в изискванията си. По такъв начин се избягва и появата и гъбички и вредители.

Изкуствени торове не се използват, а само тор от собствените крави, който се обогатява с растителни препарати, преди да се разхвърля.

За биодинамичното земеделие по принцип е характерен затвореният кръг, при който стремежът е да няма зависимост от външни доставчици. Така например фуражът за кравите е собствено производство, а те пък доставят тор, който е необходим за препаратите. Природните дадености при биодинамичните ферми се смятат за неделима част от фермата и стремежът е да се запази естественото разнообразие на видовете - животни, птици, диворастящи цветя, билки. 

Кравите имат важна роля в биодинамичните ферми, като техни органи и рогове се използват за направата на препарати. За разлика от конвенционалните ферми в биодинамичните кравите запазват рогата си. За това дори е водено и е спечелено дело във върховния съд. Именно рогата на женските животни са част от известните препарати, разработени от Рудолф Щайнер. Ето какво казва той за кравите и техните рога в лекцията си от 12.6.1924г. : 

“Кравата има рога, за да изпраща в собственото си тяло това, което астрално-етерно трябва да изгражда и формира и което трябва да проникне чак до храносмилателните органи, така че тъкмо чрез силовите излъчвания, идващи от рогата и копитата, произлиза много работа в храносмилателния организъм… рогата на кравата, чрез своята особена природа и мъдрост са добре нагодени да отразяват във вътрешния живот етерните и астралните сили… 

От казаното може да се даде указание, как да се увеличи активността на силите, вложени в обикновения оборски тор. Обикновеният оборски тор представлява това, което от външната храна постъпва в животното, поема се от организма до определена степен, до определен пункт, където предизвиква динамично действие на сили в организма, но не на първо място за обогатяване със субстанции, а за да бъде отново отделено навън. Но тази отделена маса е била в организма и се е проникнала от етерни и астрални сили. В астралното тя е проникната от сили, разнасящи азот, в етерното от сили-носители на кислород. Тази маса вещества, която сега се явява като тор, е проникната от всичките тези сили …Трябва да сме много благодарни, че се получава тор, че животното отделя тор, тъй като торът изнася етерните и астралните сили от вътрешността на организма навън, където те остават. Ние трябва само да го съхраним по подходящ начин така, че в тора да имаме етерни и астрални сили. С тях той действа върху почвата, върху земята етеризиращо и астрализиращо, той я оживява. Оживява и астрализира не просто почвената вода, а самата земна маса, самата почва. Той съдържа сили, които да преодолеят неорганичността, безжизнеността на земната почва…

Да вземем тор, както го получаваме от животното, натъпкваме с него рог на крава и го заравяме на известна дълбочина в земята половин до три четвърти метър дълбочина, в почва нито прекалено глинеста, нито прекалено песъчлива. За тази цел можем да изберем добра почва, която не е песъчлива. Вижте, като сме заровили рога на кравата с вложения в него тор, с това ние консервираме вътре в рога силите, които рогът е свикнал да упражнява в самата крава, а именно да отразява обратно в нея жизнените и астралните сили. Поради това, че рогът е заобиколен отвън със земя, всичките сили, които етеризират и астрализират, се излъчват в неговото вътрешно пространство. Торовото съдържание на заровения в земята кравешки рог със силите, които от заобикалящата земя привличат всичко, което е от жизнено и етерно естество, през цялата зима, когато земята е най съживена, най-жива, бива много силно вътрешно проникнато от живот. Земята през зимата е най- оживена вътрешно. Цялата тази жизненост се консервира в този тор и така в съдържанието на рога се получава извънредно концентрирана, силно оживена наторяваща сила.”

Освен крави във фермата се отглеждат и овце, кокошки и няколко пуйки, които дават яйца, но също така, тъй като са доста едри птици, имат задачата да респектират ястребите, проявяващи интерес към по-малките кокошки. Няколко коня и едно пони се отглеждат предимно за терапия - фермата има собствена сграда за гостуващи групи - деца, инвалиди или семейства. На пчелите им се позволява да се роят.

               
 

     Вляво - част от младите телета на паша, вдясно - домът на кокошките

Голяма площ, състояща се от езеро и гора е оставена само на естественото развитие. Куриозното е, че в езерото са се завъдили и се чувстват добре нутрии, успели да избягат от ферми за кожи в Дания. Освен тях има лебеди, диви гъски и чапли. Етерните сили, които навсякъде са осезаеми, около езерото се чувстват особено интензивно.

     

                                            Поглед към езерото

Независимостта от системата се отнася не само до прехраната, но и до снабдяването с ток, топлина и вода. От 2003г. фермата разполага със собствена вятърна перка ENERCON E-40/6.44, която покрива изцяло нуждите от ток, а също се използва и за термопомпите, с които се отопляват жилищата. Има общо 18 сонди на дълбочина 80 м. Водата се доставя от собствен кладенец. 

Също така на територията на фермата има собствена детска градина -т.нар. “горска детска градина”, която се посещава от 16 деца - на членове на дружеството и от околността. По-големите деца учат във Валдорфско училище, отдалечено на 12 км. Възрастните членове, които не работят на полето, се редуват да ги карат до училище с кола. Децата от детската градина имат добствени лехи, както и час по езда, който се води от един от “дядовците”. Така всички по някакъв начин са включени в грижата за децата. Те пък помагат от най-ранна възраст в работата, напр. при брането на ябълки.

              
 

                Двегодишната Роня също помага в обирането на ябълките.

Фермата често е посещавана от хора от околните градчета и села не само заради екологично чистите продукти, но и заради голямата детска площадка, възможността за общуване с животните или просто за разходки сред природата. В гъсто населени страни като Германия, където често между един град и съседния няма никакво отстояние и само табелата показва смяната на селището или дори провинцията, разходката сред толкова големи незастроени площи е нещо наистина специално.

Ето молитвата, която всеки ден казваха моите домакини на обяд. Тя е дадена от Рудолф Щайнер през 1908-1909г.:

Корените покълват в земната нощ,

листата поникват от въздушната мощ,

плодовете зреят от слънчевата сила.

Тъй и душата нека покълва в сърцето-ковчеже,

тъй и духът нека расте в мировата светлина, 

тъй и човешката сила нека зрее в сиянието на Бога.