Тази песен и този албум не бяха случайни. В интервю за сп. “Ролинг стоун” от 1997 г. той разказва, че в последните години е имал сънища и видения, инспирирали песните му. За едно от виденията, което той сравнява със Содом и Гомора, Мерилин Менсън казва: “Това вероятно беше първият път, когато Антихристът Суперзвезда протегна врата си.” И въпреки, че в други интервюта Менсън се обявява не за сатанист, а за атеист, периодът на неговите видения и излизането на цитираната песен се случват действително по време на подготовката за идването на Ариман, на зачеването и раждането на човешкото тяло-носител на този антидух. (“Луната вече е засенчила слънцето, ангелът разпери криле, дойде време за горчиви неща. Дойде времето, това е ясно, нашият Антихрист е почти дошъл.”). Знаем също, че през 1998 г. се изпълни за трети път числото на звяра 666. Оттогава светът премина през събития, представляващи специфична подготовка, която служи изцяло на целите на злото и ни приближава към публичната поява на въплътения Ариман като “спасител” на човечеството от войните, разрушенията и бедствията, които хора, поставили се в негова услуга, трябва да разпалят, за да осъществи той плановете си.
И ето че в края на 2024 г. “органът” на Ротшилдовия клан, британският “Икономист”, публикува прогнозната си корица за това, което според тях (или според съответните планове) очаква света през 2025 г.
Корицата създава впечатлението за лице, което се крие зад колаж от правоъгълници и квадрати, на които са изобразени символи. Лицето е загатнато от избражението на едно ляво око (подобно на "всевиждащото Божие око", което по-късно става и масонски символ), а вместо дясно око ни гледа символът за радиационна опасност. Лицето също така има нос и уста, но конкретният му облик остава все още невидим. Сякаш зад всичко, което трябва да се случи се в света през следващата година, стои някой, когото ние не виждаме, но който е движещата сила на събитията.
И цветовете на колажа не са случайно избрани - червеното и черното създават в наблюдаващия реалното чувство за идващ Апокалипсис. В сравнение с шарените корици на “Икономист” от по-ранните години тази е направо потискаща - черният цвят, както е казвал Рудолф Щайнер, е духовен образ на мъртвото и в комбинацията с черното сме принудени да възприемем червеното не като цвета на любовта, а подсъзнателно да го свържем със зловещи събития, войни, катастрофи и кръвопролития. Тухлите и телените мрежи затвърдяват потискащото общо впечатление.
Отляво са два образа на политици, любими на елита - Урсула фон дер Лайен (между другото, сред актуалните политици тя има най-много участия в срещи на Билдерберг) и Зеленски, в другата половина на лицето са омразните на англосаксонските елити Путин и Си Дзинпин. Обаче батерията на европейския автомобил и неговият флагман Германия - Средна Европа - е на път да се изтощи (както показва и символът на колажа) от Зелените сделки, напъните за подпомагане на прокси войната в Украйна 3 и погрешната политика на управляващите (“подбора на най-лошите, които винаги излизат начело” по думите на Рудолф Щайнер.)
Счупената урна под Урсула пък намеква за край на фасадната демокрация. В Брюксел демокрацията поначало е дума, изпразнена от съдържание, след като еврочиновниците полагат огромни усилия да установят господство върху икономиката (срв. напр. законопроекта, който да забрани на държавите да ограничават износа си на дефицитни стоки), правото (плановете за премахване на ветото на страните-членки и за въвеждане на общи избирателни европейски райони), духовния живот (ограничаване свободата на словото зад паравана на борба с дезинформацията). Точни тези три области би трябвало да са самостоятелните части на социалния организъм.
Средата на лицето би трябвало да е Европа, вместо това като среда ни се представя носа-Тръмп. До него обаче има голяма ракета и атомен облак, а под символа на мирния атом до Путин (логото на Международната агенция за атомна енергия) се намира ръчно поправен текст - преразглеждането на руската ядрена доктрина. Ние сме на ръба на ядрен конфликт, към който Джо Байдън наскоро ни приближи, като оповести разрешението за изстрелване на американски ракети далече навътре в Русия. Но според Сорос младши това било “страхотна новина” - ако разчитаме на неговата експертиза.
Вдигнатият юмрук като символ на борбата на работниците и на съпротива внушава, че през 2025 г. ще има масови граждански вълнения. Само че глобалистите биха предпочели тези масови протести да са срещу встъпването в длъжност на Тръмп, както стана при предната му инаугурация през 2016 г. Бунтовете, войните и страданията не са изненадващи, защото “докато съсъдовете на Аза все още не могат да се изпълнят със съдържанието на висшия Аз, войните и сътренията ще бъдат нормалното състояние на света в епохата на Аза.” 4
Космосът също ще оттегли през 2025 г. помощта си - пръстените на Сатурн - космическият израз на изцелителни макрокосмически сили според Щайнер (изобразени също на колажа) ще изчезнат за наблюдателя. Ще се вижда само вътрешността на Сатурн - “заболяващото, създаващото болест, виждано в най-чистата концентрация.” 5
Този кошмарен сценарий, нарисуван от “Икономист”, можем да посрещнем, без да изпаднем в страх и депресивно настроение, като поставим като контрапункт на колажа един друг образ, за който ще стане дума след малко, а също и като вземем нещо от героинята на писателката Джейн Остин от книгата “Гордост и предразсъдъци”. Тя също е част от колажа на “Икономист” (изобразена там, където е брадата на невидимия човек), тъй като през 2025 г. се навършват 250 години от рождението й. Ротшилдовият орган обаче едва ли би желал да попием придобием точно нещо от нейната героиня Елизабет, която заявява: “В мен се крие упорство, което не ме оставя да се стряскам по чужда воля. Смелостта ми се надига бурно при всеки опит да ме сплашат.”
Именно такива трябва да сме и ние по отношение на Ариман и неговите слуги, които искат да наложат господството на Антихриста и насаждат в нас страх и чувство за неизбежност. Защото замисълът на корицата на “Икономист” е точно да предизвика страх от идващото. Антидухът, който натрапва на човека зависимости, робство, стени и телени огради, ще бъде особено силен в следващите месеци и години. Обаче днес законен дух на времето е архаят Михаил и неговият импулс е човекът да бъде оставен напълно свободен, за да намери в себе си своя водач Христос, който за разлика от тъмните духове оставя свободни силите на волята на човека и не му се натрапва. Той говори с тих, задушевен глас на сърцето.
В Оксфорд, в един параклис на Кебъл колидж, се съхранява картината “Светлината на света” на Уилям Холман Хънт, завършена през 1853 г. Тя онагледява библейския стих от Откровението на Йоан, глава 3:20: “Ето, стоя на вратата и хлопам; ако някой чуе гласа ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с мене.”
Вратата на картината е напълно обрасла с бурени, сякаш не е отваряна от дълго време. Тя няма и брава отвън - може да се отвори само отвътре. Този символ показва по чудесен начин как Христос иска да достигне до душата на всеки човек - Той чука на вратата на душата му. За разлика от тъмните духове, които се вмъкват неканени в човешката душа, Христос не се натрапва, а чака ние сами да Му отворим душата си.
По време на посещението си в Оксфорд през 1922 г. Рудолф Щайнер е разглеждал дълго време тази картина. По спомени на очевидци той е попитал един от спътниците си дали вижда Мария Магдалена на картината и обяснил, че Мария Магдалена е вратата, която няма брава отвън, а може да се отвори само отвътре по собствено желание. Мария Магдалена първа чула в неделната утрин на Възкресението как Христос я нарича по име и отворила душата си за Него. Това можем да направим и ние днес, това искат от нас Михаил и добрият духовен свят, според чиято воля и за наше собствено благо ние трябва “все повече да успяваме да формираме душевни пространства, в които противоборстващите духове да не могат да проникнат.” 6 Така можем да преживеем Христос, който иска да бъде висшият Аз в човека, така можем да се защитим от домогванията на Ариман и неговите слуги.
Бележки
1 Напр. по време на олимпиадата в Париж, срв. https://anthroposophie.blog.bg/history/2024/08/13/quot-manifestyt-quot-na-ariman.1919962 ).
2 Целият текст на песента “Антихристът суперзвезда”:
Вие ме издигнахте, защото пожелахте ада,
аз не трябваше да ви продавам.
Хвърлихте си парите в кладенец с пикня.
Правите точно това, което ви кажат.
Покайте се, за това говоря.
Свалих си кожата, за да нахраня ментето.
Покайте се, за това говоря.
Чия грешка съм аз?
Отрежете главата,
израства трудно.
Аз съм Хидрата.
Сега ще видите вашата звезда.
Убодете пръста си и готово.
Луната вече е засенчила Слънцето,
ангелът разпери криле,
дойде време за горчиви неща.
Дойде времето, това е ясно,
нашият Антихрист е почти дошъл.
Когато страдаш, знай, че съм те предал.
3 Вж. напр. в това интервю на Борис Джонсън https://www.telegraph.co.uk/news/2024/11/28/uk-troops-should-help-defend-ukraine-border-in-ceasefire/
4 Срв. Емил Бок, “Наблюдения върху Новия завет”.
5 Вж. Рудолф Щайнер, лекция от 9.11.1923 в СС 230.
6 Виж Юдит фон Хале, “Словото в седемте царства на човекоставането”, 1. том.
Лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 19.10.1906г. в Берлин (непълни записки)
Камъните имат три лечебни ефекта върху духовните членове 1 и тези камъни могат да доведат до изцеление, ако се използват по подходящ начин. Седем от тях отговарят на седемте планети и човешките органи.
Луната е свързана с човешкия мозък. Аметистът, кристализиран в шестоъгълник, е свързан с човешката сетивна душа. Ако е възможно, носете тъмен аметист, който ви кара да мислите по-интензивно. Много голяма сила се крие в тъмните аметисти, които работят по такъв начин, че мозъкът да се чувства по-комфортно, когато мисли. Цветът и кристализацията не са възникнали случайно. Силите действат заедно със закономерностите, свързани с планетите. Само лилавият цвят има такъв ефект върху мозъка; зеленият камък не може да помогне на мисленето. Аметистът помага за премахване на течението в мозъка, което пречи на логическото мислене.
Свързани с Меркурий са ларинксът и белите дробове. Тук е мястото, на т.нар хризолит (маслиненозелен). Той действа по такъв начин, че може да обхване разсъдъчната душа там, където тя има по-голямо въздействие върху душевността. Но също така има благоприятен ефект върху ларинкса и белите дробове.
Аметистът атакува астралното. Хризолитът достига в намесата си повече до етерното ниво. С Венера е свързан хризопразът - един полускъпоценен камък с обширни въздействия. Той влияе върху бъбреците, но също така и върху гърдите и ръцете - върху всичко, което се състои от две части. Цветът е подобен като при тюркоаза. Хризопразът развеселява този, който е в прекомерна степен човек на съзнанието, настройва го поетично. Можете също така да го наречете камък на хората на изкуството.
Слънцето, центърът на човешкото сърце, е свързано с Аза. Слънчевият скъпоценен камък е диамантът, който въздейства на човешкия Аз, така че цялото човешко същество да може да се обхване в Аза. Той има ефект върху сърцето. Тук е важен и един друг скъпоценен камък, който въздейства повече върху земното и показва включително и до цвета си, че е свързан с нашия нисш аз: изумрудът (зелен). Фактът, че диамантът може да обхване целия човешки Аз, е показан и в числовата тайна на кристализацията: той кристализира в октаедър! Диамантът и изумрудът могат да ръководят целия човек, висшия и нисшия Аз. Изумрудът е настроен към личния Аз, укрепва гръбначния стълб, докато диамантът има слънчево въздействие върху човешкото сърце, което трябва да постигнем. При Марс става въпрос за намиране на връзка с това, което работи в човешкото астрално тяло като желание и страст. Ще намерим камъни, които пазят тайната на кръвта: гранат и рубин. Тези камъни помагат на хора с кръвни заболявания, защото е разбираемо, че астралното тяло може да навреди на кръвта и да причини болести. В древността гранатът е бил наричан камък карбункул (срв. легендата за Грала!) На Юпитер отговаря топазът, той е свързан с етерното тяло.
Полускъпоценният камък на Сатурн е ясписът. Има причина, поради която понякога се включват и полускъпоценни камъни. Ясписът е важен при кожни заболявания. Става въпрос за зеления яспис с червени точки. Той действа при заболявания и възпаления на кожата. Следователно обхваща физическото тяло.
Диамантът може да има ефект върху целия човек, също и аметистът. Ако се научим да разбираме въздействието на този камък, ще видим едно уникално външно явление в природата. Вземете една аметистова друза. В средата можете да видите кристалите. В средата, където се намират сините кристали, имате сиво-сини линии. Природата казва тук нещо невероятно! Тя показва как човек може да напредва и трябва сам да си проправи път през противоборстващите сили, през Луцифер и Ариман. Знае се, че фините линии идват от Луцифер и Ариман и не въздействат положително и можете да видите как да напредвате през тези лоши сили, ако освободите волята си от първичните инстинкти, как можете да напреднете към действителния аметист, който сега съответства на одухотворения човек. Той разкрива тайната на кристализирания човек!
Гигантска аметистова друза от колекцията на Илия Делев в музея “Земята и хората”
Обаче тези планети отговарят и на определени знаци на зодиака. Те са свързани с определен състав на нашата планетна система. Ако сте преживели тази система, става въпрос за това астралният Аз да стане дух-себе. Това съответства на Овена. В духовната наука силата на Овена е пълното ясновидство. Луната, ако я погледнем така, сякаш е обработена от човека, отговаря на ясновидството на Овена.
Меркурий съответства на знака Телец, Венера на Близнаци. Четири зодиакални знака съответстват на Слънцето: Рак, Лъв, Дева и Везни. Марс съответства на три знака: Скорпион, Стрелец, Козирог. Юпитер на Водолей, Сатурн и Риби. Тук също се вземат предвид съответните камъни: но те отново са различни, защото са в състояние да обхванат физическото тяло. Овен има връзка с мозъка, Телец с ларинкса, Близнаци с гърдите, ръцете и бъбреците, Рак - с гръдния кош, Лъв - със сърцето, Дева с утробата, Везни - с хълбоците, Стрелец - с бедрата, Скорпион защитава половите органи, Козирог - коленете, Водолей - краката, Рибите - ходилата. Ето как знаците на зодиака съответстват на тялото.
Сега на Овен и Луна отговаря аметист, на Телец и Меркурий хиацинт, на Близнаци и Венера хризопраз, на Рак - златен топаз, на Лъв - берил, на Дева - хризолит, на Везни - сард (оранжево-кафяв карнеол), на Скорпион - сардоникс, на Стрелец - изумруд, на Козирог - халцедон, на Водолей - сапфир, на Риби - яспис.
За наша изненада тези камъни могат да бъдат намерени в “Откровението” на Йоан. 2
Там те показват устройството на Новия Ерусалим, който е построен по закономерностите на тези камъни. Ала какво друго е този Нов Ерусалим освен новия астрален човек! Йоан е обобщил това, че тези камъни ще украсят човека, когато той бъде преобразен и възкресен. Това наистина е вярно в Откровение, гл. 21: човекът ще премине към формата, съответстваща на кристализацията на куба. Разкрива се, че от по-нисшата четворност ще възникне по-висша и тук дванадесетицата играе основна роля. Дължината, ширината и височината на града са еднакви. Чистото злато е символ на човека, станал духовен.
Полилей на Хецило от XI в., изобразяващ Новия Йерусалим в катедралата в Хилдесхайм 
“Новият Йерусалим” на Силвия Ваноси Есте (1998 - 2005)
“И дванадесетте порти бяха дванадесет бисера“: Бисерите са преодоляни болки! Човекът на духовната наука знае преди всичко, че Библията е най-важната и мъдра книга в света. Но той трябва да проникне в тези тайни. Ние сме в повратна точка във времето, когато мисленето трябва да се одухотвори... Цялото човешко същество отново ще бъде поставено в природата, защото в нея всичко е в съгласие с човека. Земята е достойно място за човека. Той няма нужда да мечтае за рай някъде, ако просто го намери и носи в себе си.
1 Върху етерното тяло, астралното тяло и Аза
2 Из "Откровение", 21-ва гл.: "Стените му бяха съградени от яспис, а градът беше чисто злато и подобен на чисто стъкло. Основите на градските стени бяха украсени с всякакви драгоценни камъни: първата основа - яспис, втората - сапфир, третата - халкидон, четвъртата - смарагд,петата - сардоникс, шестата - сардий, седмата - хрисолит, осмата - берил, деветата - топаз, десетата - хрисопрас, единайсетата - хиацинт, дванайсетата - аметист. А дванайсетте порти бяха дванайсет бисери: всяка порта беше от по един бисер. Стъгдите на града - чисто злато като прозрачно стъкло."
Това, което искаме да разгледаме днес, е духът на Евангелието на Йоан. Днес то се разглежда от учените теолози като Евангелието, което би трябвало да има най-малко значение за действителното религиозно образование на човека.
Първите три Евангелия се наричат синоптични и се смята, че тези трима евангелисти съобщават до известна степен вярно какво се е случило в Палестина между годините 3-та и 33-та; От друга страна, днешните теолози са на мнение, че Евангелието от Йоан е един вид поезия и всъщност не предоставя факти. Слагат го в ъгъла и го възприемат като някаква пламенна изповед на автора му, но не искат да се съобразяват с него. Сега ще се опитаме да проникнем малко в значението и силата на това Евангелие от Йоан. За тези, за които най-важно е да проникнат в духа на християнството и в задачите на нашето близко бъдеще, Евангелието от Йоан е най-важното и само на неразбирането на нашето време се дължи фактът, че днес то е захвърлено в ъгъла.
Мистиците са знаели, че Йоановото Евангелие е книга на живота. Споменавал съм нещо в този смисъл и по-рано. Който го чете от 13-та глава нататък, не само оставя да се влива в него знанието за определени факти, но всяко изречение се превръща в източник на окултни сили; и ако четем това Евангелие оттам, тогава генерираме духовни сили в себе си, тогава ставаме различни хора. Важното е не да знаем изреченията в него или да ги научим наизуст, а да изживеем значението им, да станем едно с тях. Окултистът казва: всяко изречение от 13-та глава нататък е написано за тебе по такъв начин, че първоначално означава вътрешно човешко преживяване. Нещо се случва в нас, когато се потопим изцяло в него и позволим на магията на думите да подейства върху нас. В нас просветват неща, които не сме знаели преди, и благодарение на това ние поемаме нашата задача за близкото бъдеще. Още при последните ни срещи казах, че сме изправени пред важна задача, че можем да се справим със задачата си само ако я схванем духовно, ако действително сме поели духа на нашето време, а този дух е духът на истинското, автентично християнство.
Накъде вървеше културата през последните няколко десетилетия? Към външни притежания, към такова устройство на външния материален свят, че този външен свят да е възможно най-удобен и възможно най-много да задоволява външните сетивни нужди. Дори най-извисените духовни изисквания служеха само да направят комфортен сетивния живот. По същия начин всичките ни изобретения, напредъкът ни в техниката, усилията на нашите най-велики мислители и т.н. само предоставяха средства за задоволяване на нуждите на сетивата ни. Животното излиза на ливадата и пасе, а през последните няколко века човекът е напрягал разума си, за да задоволи в крайна сметка същите нужди.
Да се потопим в това каква интелектуална мощ е необходима за изобретяването на железницата, телефона, парната машина и т.н.; а ние ги използваме, за да задоволим нуждите си от храна. В крайна сметка ние използваме средствата на нашата култура, за да могат хората да задоволят своите чисто сетивни материални потребности. Сякаш животинското царство в нас иска по най-изтънчен начин да задоволи сетивните си нужди. В далечното минало нещата са били различни; тогава първобитните хора са си осигурявали необходимото за материалното си съществуване по възможно най-простия начин, докато от друга страна духовните нужди на хората са стояли на преден план.
Всичко, което се отнася до материалния живот, днес е станало по-изтънчено; Човекът се е вплел в мрежата на ума и интелекта, за да удовлетвори само външния живот. Но в онези времена, към които обръщаме погледа си, в центъра на живота е стояло извисено духовно движение. Сред онези народи е имало центрове, в които високо развити духовни същества са придобивали големи духовни сили, с които са създали духовна култура. Поток от духовен живот е извирал от тези мистерийни центрове. Старият друидски свещеник разказвал приказки, които могат да ни изглеждат много елементарни, но те произтичат от най-дълбокото духовно прозрение. Джуджетата, ундините, русалките, които днес се смятат за суеверие и фантазия, са възникнали от живото общуване с най-извисените духовни същества, обитаващи други нива. Защото ние сме заобиколени от духовни светове. Астралният свят е навсякъде, той е също толкова пъстър и звучащ, колкото е нашият свят. Всичко това застава пред напредналия; По-специално, той опознава цяла поредица от нови същества, които не могат да станат видими на физическия план, защото не могат да достигнат до материята, а имат своята физичност в астралния свят. От това общуване произлизат легендите и приказките. Духовните сили са правели тогава чудеса в нашия съвременен смисъл. Примитивните условия, за които ни говорят учените, не са верни. Тези хора са задоволявали материалните си нужди по най-простия начин, но от друга страна са участвали в духовния живот на онези извисени личности. Един мравуняк е устроен много по-разумно от някои днешни държави. Но къде е водачът в този смисъл за днешната държавност? Разумът идва само от разум. Но зад всички онези държави в миналото е стояла разумност и тези индивидуалности, за които говорим тук, са владеели всичко около себе си със своите духовни прозрения. Външният живот бил прост и примитивен, но зад него имало духовен живот. Така светът е символичен отпечатък на един по-висш духовен живот. И днес има хора, които притежават висши духовни сили, които гледат във висшите светове, които могат да се съветват със същества от висшите светове. Но съдбата им вече е да се отдръпнат за известно време, да останат на заден план. През последните хилядолетия вълната на материалния живот се е издигала все по-високо, а вълната на духовния живот се е спускала все по-надолу. Така че днес те - Учителите на мъдростта и съзвучието на усещанията - живеят скрити и затова са известни само на онези, които намират достъп до тях чрез специално обучение.
В продължение на две хилядолетия една различна сила ръководи хората; но тази сила днес е развила едва първата си част тук, на земята. Това е християнството. Християнството имаше за задача съзнателно да ръководи човека, който трябваше да слезе на материалния план. Ако искаме да знаем как нашите предци са били ръководени от духовните същества, все още трябва да правим сравнения с животинските държави. - Отново ще използваме образ, който може да направи ясна цялата промяна. На пирамидите в Египет е работила армия от роби по начин, който хората днес не могат и да си представят. Обаче всеки от тях е съзнавал: Този живот е един от многото ни животи, но аз ще живея много животи на тази земя; и както днес този, на когото съм роб, заповядва, така и аз ще заповядвам един ден. Това правело живота им поносим. Тези хора са разбирали кармата. Те знаели, че ако сега страдат, значи са положили основата за това по-рано. Знаели, че са посетители тук на земята. Това представлявало напълно различно културно съзнание. Но нещата не бивало да останат повече такива, защото хората имат съвсем друга задача - ние не трябва да бъдем просто посетители, ние трябва да трансформираме земята, така че всичко материално да става все по-духовно, духът да влияе (работи) в земята. Всичко, което правим на земята, сме направили на Бог, без значение какво постигаме, всичко е брънка от една голяма верига. Ние сме пратениците на Божеството и земята един ден трябва да се превърне в златен век, в рай; хората трябва да трансформират земята като свободни същества.
За това човекът трябваше да бъде подготвен на земята, като първо погледне към небето. Но след това трябваше да дойде време, в което той да осъзнае важността на материалните неща, да осъзнае, че всеки жест е важен. Всичко, което изглежда незначително, един ден ще стане важно на други нива. Християнството трябваше да бъде възпитание. Първо да се отклони погледа от духовното; нещата на земята трябваше да придобият такава важност, че човекът дори да не мисли за духовното в продължение на две хилядолетия. Така че имаше епоха, в която духовният свят отстъпи на заден план. Хората бяха забравили връзката с духа, но трябваше да им остане съзнанието, че Христос дойде затова на земята; Ето защо в сцената на Преображението Той поръчва на учениците Си да не говорят нищо за прераждането. Христос казва тогава, че Илия се върна и хората не го познаха. Тогава Той им намекна за учението за прераждането; но те не трябваше да казват нищо за това, докато Той не се появи отново. В продължение на две хилядолетия хората се вживяваха все повече и повече в материалния свят - Христос беше техният водач. Но сега човечеството е призовано отново да преживее Христос в себе си. Окултистът знае истината: "Аз ще остана с вас до свършека на света." Това винаги означава краят на една сегашна епоха и началото на нова епоха, когато всеки ще разбере в съвсем различна светлина какво всъщност е Христос. Христос ще се появи отново на земята в слава и тогава ще започне втората глава на християнството. Тогава ще започне „новото“ Евангелие - “новото“ е Евангелието на Йоан. Правилното разбиране на старото Евангелие, това е Евангелието на Йоан.
Материалистическата наука обяснява въпроса с "простия човек от Назарет"; за теолозите беше важно да тълкуват събитията в Палестина по чисто материалистически начин в съответствие с тяхната гледна точка на либерализма. Материализмът беше необходимо явление, но може би е погрешно разбиран и теологията също е засегната от това погрешно разбиране. Ще се събуди ново разбиране на християнството и хората трябва съзнателно да вървят към него, към светло бъдеще, в което новата култура няма да бъде застрашена от насилие; в което духът на посветените ще нахлуе в душите и ще ни донесе една различна епоха. Ние не само сме водени към тази епоха духовно и физически, не можем да останем в летаргия, последният момент е пред нас. Световната история е свързана с духовния свят.
Днес има една болест, която е болест на болестите, наричаме я нервност. Предишните времена не са я познавали по този начин. Ако нищо друго не може да подскаже на младото съзнание на нашата епоха колко голяма е материалистическата опасност, нервността трябва да го каже на хората. Само преди един век „нервен“ е бил някой, който е можел да използва мускулите си. 1 Сега се появи нещо ново: чувствителност, която стига до външните сетива - дотук ни доведе материализмът. Материалното във външния свят има своя контраобраз в нервността и точно както стремежът към материалното се разпространява в материалния свят, в същата степен хората ще продължат да съсипват нервите си. Барон Ротшилд, починал наскоро във Виена, беше пример за това. Той остави 20 милиона за фондация в полза на нервно болните.2
Клиниката за психично болни Розенхюгел във Виена, построена с парите на барон Ротшилд (снимка от 1930г.)
Когато беше болен, той събра това състояние и го завеща. Гонитбата, припряността и мисленето само за материални неща са неотделими от разпада на нервната система. Твърди се, че 20-те милиона са за грижите за нервноболни - образ за разрушаването на нервната система. Окултистът познава тази дълбока връзка между духовния и външния физически живот, но днешният човек все още не я познава. Особено в материалния живот на днешните лекари. Но знаем, че истината ще излезе наяве. Ако не искаме материалистическите възгледи да съсипят човека и физически, трябва отново да се върнем към духовния живот. Всички, които не виждат това, казват: След нас и потоп!
Ще ни изиграе шега това, че мнозина днес вече не искат да знаят нищо за проникването в дълбините на мистичните писания на християнството. Друга зора би изгряла в нашата епоха, ако християнските църкви разбираха по-добре какво представлява християнството. Нашата епоха също е записана в Библияа с огромни букви. Кой предава Христос? Този, който има 30-те сребърника, който символизира материалното притежание. В началото на християнството слезе божественият Дух. Христовият Дух слезе да освети и земната долина; и всеки, който не помни, че е призван да създаде друга епоха, изоставя най-голямата си отговорност. Човекът трябваше да подаде ръка за две хилядолетия възпитание. Юда Искариотски трябваше да направи жертвата, той трябваше да предаде Христос на материалните сили на живота. Тъй като човечеството последва 30-те сребърника, Христос изчезна в астралния план. Предателството на Юда ви характеризира каква е била задачата на християнството през 2000-те години. Но днес християнството е изправено пред друга задача. Трябва само да застанем пред портите, откъдето се чуват думите, казани тогава на апостолите.
Днешното християнство се нарича теософия 3 и християнство, което отрича теософията, е фалшиво. Замислял ли се е някой от днешните теолози върху пасажа от глава 13, стих 16 на Евангелието от Йоан: “Слугата не е по-горен от господаря си, нито пратеникът е по-горен от онзи, който го е изпратил”?
Бихме разбрали, че хората не мислят за едно толкова важно нещо, ако беше обратното. Но там е написано: “Слугата не е по-горен от господаря си, нито пратеникът е по-горен от онзи, който го е изпратил.” Това е след измиването на нозете - знаете тази важна сцена. Петър първоначално отказва, но след това моли Господ да измие цялото му тяло. Тогава Господ посочва, че един от тях не е чист и трябва да Го предаде. В тази глава е скрита цялата тайна на съвременните хора. По принцип възпитанието от последните две хилядолетия трябва да се изразява в измиване на краката. Докато от едната страна Юда стои със знанието, той мие краката на другите...
Нека разгледаме нашето физическо и астрално тяло. Физическото тяло е във физическия свят, същите физически и химически сили, които действат отвън, работят и в нашето физическо тяло. Нашето астрално тяло получава своите заповеди от нашите нагони и страсти. Какво искаше да направи Христос с измиването на нозете? Често съм казвал, че физическото тяло на днешния човек е най-съвършеното и значимо и че той първо трябва да развие другите си тела до неговото ниво. Вземете за пример частите на бедрената кост, никой техник не би могъл да ги съедини по-добре. Нашето физическо тяло е изградено „мъдро и съвършено“, отпечатък на най-висшата мъдрост; и ако само то беше на земята, физическият свят би бил по-съвършен. Няма нисши дейности в нашето физическо тяло - те са това, което астралното тяло внася в него. Нищо, което прави физическото тяло, не е греховно, греховно е астралното тяло. Астралното тяло работи като враг на физическото ни тяло, по този начин се причиняват грях и вина във физическото тяло. Това астрално тяло трябваше да се нагоди към физическото, да се спусне през последните две хилядолетия, Христос трябваше да слезе, да бъде предаден, трябваше да намери онези неща, чрез които най-добре да служи на физическото тяло. Страстите трябваше да се излеят във физическия живот; Юда трябваше да дойде с кесията си, за да се постигне хармония с физическия свят.
Астралното тяло не се свърза безнаказано с материалния свят, то запада в него. Точно както ние хората живеем с астралното си тяло във физическото, така и в астралното тяло живеят висши същества с висшето си духовно тяло и могат да злоупотребяват с астралното тяло по същия начин, както ние правим с физическото; Дяволът - демоните: Юда е обзет от демони, което отговаря на реален факт. Той свали астралното тяло, но сега отново трябва да се освободим от Юда.
Нашето физическо тяло е печат на съвършенството и мъдростта; затова окултистът ще каже: съвършените богове са създали съвършеното физическо тяло и астралното тяло трябва първо да дорасне до това съвършенство. Самото то трябва да стане божествено, астралното трябва да се пречисти, точно както физическото се е пречистило, като слиза долу на физическия свят, представен от земята; и когато слезем на земята, трябва да изчистим нозете си, а ако етерното тяло слезе на земята, тогава краката ни трябва да бъдат особено чисти; То трябва да може да слезе в материалния свят, да може да участва във всичко, но да остане чисто. Ако тези, които сега живеят в своето астрално тяло и искат да го усъвършенстват, искат да изпълнят задачата си, тогава те трябва да вземат този подход като пример. В нашата епоха астралното тяло ще е слуга на физическото тяло; защото във физическото тяло живее Бог и би било лошо за човека, ако той иска да постави физическото си тяло под властта на астралното. Господарят е това, което работи в нашето физическо тяло, а робът е астралното тяло. Самият Бог е направил физическото тяло съвършено; Той е изпратил астралното тяло и го е поставил завинаги под влиянието на духовни сили, които трябва да го направят все по-съвършено, което ни прави слуги и би било арогантност от наша страна, ако искаме да се поставим по-високо от висшите сили, работещи в природата. Ние трябва да се извисяваме към божествената природа, а не да се поставяме над нея, в противен случай нарушаваме тази заповед.
1 Думата “нервен” идва от латински nervōsus "жилест, мускулест, мощен, здрав").
2 Барон Натаниел Ротшилд дарява през 1907г. двадесет милиона австроунгарски крони за благотворителни цели (днешното съответствие на над 120 милиона евро), с които се изграждат две болници за психично болни във Виена.
3 Лекцията е изнесена преди учредяването на Антропософското общество и отделянето му от Теософското общество.
От езотеричен урок на Рудолф Щайнер, изнесен в Берлин, 17.12.1911 (слушателски записки по памет), включен в СС 109 “Принципът на спиритуалната икономия във връзка с въпросите на прераждането. Един аспект на духовното ръководство на човечеството”)
Когато след физическия живот преминем през портата на смъртта, след като сме работили върху напредъка си тук на земята и върху преобразуването на нашите тела, ние предаваме частта, която сме трансформирали от нашето етерно тяло, на едно ангелско същество като негова придобивка, която то очаква и която му се полага. Тази придобивка, тази част, се излъчва от ангела и се предоставя на следващите човешки поколения и по този начин могат да се разпространяват и появяват мислите за изобретенията или напредъка като цяло. Ако това не се случи, ако хората не работят върху трансформацията на своите етерни тела, а вместо това се занимават изключително с тривиалностите на физическия план, тогава светът би станал напълно самотен и в крайна сметка би загинал.
След смъртта резултатите, постигнати при трансформацията на астралното тяло, се предават на един архангел, който от своя страна ги излъчва към други хора. Тези излъчвани сили на нашите астрални тела действат толкова деликатно и скрито, че само по окултен начин може да се посочи как се случва това. Парацелз например е живял от 1493 до 1541 г. и след като е работил изключително усилено върху своето астрално тяло чрез многото преживявания, през които е преминал, той умира бодър на 48-годишна възраст. Обработените сили на астралното му тяло са били прехвърлени от архангелите на Гьоте в неговата 48-а година, която е била толкова важна за поета. Тогава започва напълно нов период от живота му, в който например той преработва „Фауст“ и открива различни тайни. Той добавя „Пролога в небето“ към своя „Фауст“, който свързва „Фауст“ с цялото развитие на човечеството, вместо да бъде просто история на един отделен човек.
Сега всичко, което остава да разгледаме, е Азът. Силата, която той носи със себе си, особено в случаите на много силни индивидуалности, се предава на някой от архаите, който след дълги периоди от време я използва, за да позволи нови сили да се влеят в човечеството. Това се случва в духовния свят след смъртта.
В лекциите, изнасяни от Рудолф Щайнер по време на Първата световна война, той многократно говори за ролята на хората, починали млади. Те не само жертват неизползваните сили на етерното си тяло за прогреса на човечеството, но също така внасят нереализирана земна любов в духовния свят. Това дава на починалите души необходимата „тежест“, за да се стремят отново към земно въплъщение след полунощния час на битието и да отблъснат Луцифер, който иска да спре стремежа на хората към Земята.
Хората, които доживяват до дълбока старост, обаче носят друга полза на човечеството. Ето какво казва например Рудолф Щайнер в лекцията си от 2.9.1918 (СС 183 “Науката за изграждането на човека”):
“Когато умират деца и млади хора, те вземат нещо със себе си оттук, което пречи на луциферичните сили да се опитат напълно да ни отделят от земния живот. Изключително важно е да вземем това под внимание.
Докато човекът остарява тук на Земята, той все още не може да осуети плановете на луциферичните сили по описания начин; защото от определена възраст нататък вече няма онази тясна връзка между това, което е донесъл със себе си при раждането и физическия си живот на Земята.
Когато човек остарее, тази вътрешна връзка се разпада и настъпва точно обратното. От определена възраст нататък по определен начин ние вливаме собствената си същност в духовното, намиращо се в земята. Ние правим физическата земя по-духовна, отколкото би била иначе. Така че от определена възраст нататък ние одухотворяваме физическата земя по определен начин, който не може да бъде възприет с външни сетива. Ние внасяме нещо духовно във физическата земя, точно както внасяме нещо физическо нагоре в духовния свят, ако умрем млади. До известна степен ние изстискваме нещо духовно, когато остаряваме - не мога да го кажа по друг начин.
В определено отношение остаряването в духовен смисъл се състои в изстискване на духовност тук на Земята. Това от своя страна възпрепятства плановете на Ариман. Това означава, че в дългосрочен план Ариман не може да въздейства толкова интензивно върху хората, така че да изчезне напълно мнението, че идеалите имат някакво значение.”
В разговори с близките на хора, достигнали до дълбока старост и нуждаещи се от грижи, Рудолф Щайнер непрекъснато е изтъквал колко важно е възрастните да останат по-дълго на Земята. Така например сътрудничката на Ита Вегман в клиниката в Арлесхайм д-р Маделене ван Девентер е предала следните думи на Щайнер: “Земята все още не е умряла само защото има хора, които трябва да останат в тялото си толкова дълго и да го трансформират. Те помагат да се изтръгне Земята от Ариман.”
Докато разчиствал жилището на майка си Маргрит Денцлер, Виктор Денцлер от Берн открил стари записки с думи на Рудолф Щайнер по същата тема: „Тежко болна жена, която лежала парализирана в леглото и трябвало да бъде хранена, събудила такова състрадание у една дама, член на [Антропософското] общество, че тя споделила в разговор с Рудолф Щайнер, че вероятно би било по-добре болната жена да бъде освободена от страданията си. Д-р Щайнер отговорил много сериозно: „Не, за цялото човечество е важен всеки час, който тя живее на Земята.“ Също и на близките на Гюнтер Вагнер, преводач на книгите на Чарлз Ледбитер и Ани Безант, Рудолф Щайнер е казал, че трябва да се погрижат той да остане колкото се може по-дълго жив на Земята, защото това е важно не само за него, но и за цялото човечество.
В свое писмо до Рут Вагнер-Нигрин Вилхелм Пеликан (1893-1981) също споменава думите на Щайнер, че хората, доживели до дълбока старост, “развалят плановете на Ариман и изтръгват от него част от силата му на въздействие. “В този случай - продължава той - земната телесност се разпада. Ариман иска да превърне човека в напълно земно същество и по този начин да направи земята „своя“ звезда. Неговата цел е физическото безсмъртие. Обаче се случва нещо съвсем различно: тази част на човека, която става физически все по-свободна, се увеличава точно с толкова, колкото физическата част намалява. „В Христос смъртта ще живее.“ И тъй като живеем във времето, което носи въплъщението на Ариман, човек може добре да разбере защо има повече от всякога хора на преклонна възраст. Родителите ни са живели малко над 70 години и това се е смятало за напреднала възраст. Бабите и дядовците ни са доживявали до средата на 60-те години. Ако проучите средната възраст, на която хората са умирали по времето на Гьоте, те са били около 50-годишни.“
