От онази атмосфера на града е запазено много малко, днес са актуални Европейският парламент с неговата ултрамодерна сграда, както и целите квартали, населени с магребинци. В един от тези иначе спретнати квартали живееше една самоковка, която 1993 година, след първоначалната еуфория, че се е отървала от “мизерията в България”, скоропостижно върна сина си в същата мизерия, защото се оказа, че освен дето нищо не научава в училище, като единствен европеец в класа бил тормозен непрекъснато на расова основа, наричан “неверник” и т.н.
Та сега значи и Страсбург се нареди сред градовете с предколедни атентати. Политиците ще осъдят акта, дрън-дрън, ще присъстват на църковна служба в памет на жертвите, ще положат някой и друг венец. По-разхлабените етерно фейсбук-потребителки (от тия, дето говорят все за вибрации, възнесение, кристални решетки и пр.) ще турят френското знаме и надпис „Je suis Strasbourg“ на заглавната си страница.
Наистина, след като ги дръннаха няколко пъти, в Западна Европа започнаха да ограждат Коледните си пазари с масивни циментови прегради, проверяват надве-натри влизащите като в римска гладиаторска арена търсачи на силни усещания, мотаят се някакви полицаи, колкото да плашат гаргите.
Откакто почнаха да летят и у нас нискотарифните въздушни каруцари, българинът се отъркаля малко и той по тия прословути Коледни пазари, дето вече на Запад политически коректно ги наричат “зимни базари” (всяка прилика с обичаите на социализма тук е случайна). Та все се намира някой, даже и духовно ориентирани хора, който да ми се похвали какви били прекрасни тези пазари. Ма вие верно ли бе?
Закоравелите посетители на вайнахтсмарктовете, които още не са опукани от атентаторите или обрани от джебчиите, пак ще се наливат с греяно вино или черешова ракия, ще плюскат наденици, ще зяпат будките, където обичайните азиатци и латиноамериканци, за разлика от обикновените седмични пазари този път нахлупили червени дядоколедовски шапчици, ще им предлагат китайски играчки за елха, плетени жилетки от вълна на лама и задължителните калъфчета за телефони.
Последните дни на декември (у нас изглежда целогодишно) хората ще могат отново да похарчат по сто-двеста-триста евро за фойерверки, които започват да се пробват още по пътя за дома. И преди 24. декември задължително новините ще съобщят за взрив в някоя фабрика за фойерверки, където човечетата-роботи издъхват под натиска на поръчките от Европа. Пак ще има някой и друг малоумник, отрязал пръстите си при неправилно боравене с гърмящи жаби (у нас известни като пиратки) или пък при забъркване на смес за такива по инструкции от интернет.
Та към обичайното гърмене около Коледа и Нова година вече изглежда като нещо ново, обогатяващо традицията, се прибавят и ислямистките атентати.
Що за хора са тези атентатори? То е ясно, че са религиозни фанатици, но на какво се дължи активизирането им през последните години? Имам предвид духовните причини на явлението, не конспиративните теории за ролята на американци, евреи, руснаци, саудити и пр. (не че го няма и това, но те са само машите).
Атентаторите са хора, през които действат азурите - изостанали духове на личността (архаи). Азурите се противопоставят пряко на самия Бог-Отец и изостават най-рано в сравнение с луциферичните и ариманичните духове. Затова в съгласие с окултните закони за развитие на Вселената се проявяват и най-късно - те започват да действат едва в наше време.
Къде действат те? Ами например в разюздания сексуален живот, тоест във физическото тяло. Днешните сексуални извращения, за които медиите ежедневно пишат, сякаш с някакво скрито садистично-воайорско любопитство, се дължат на действието на азурите. Нека си припомним как след световната прожекция на филма “Петдесет нюанса сиво” имаше масови случаи на изнасилвания, при които извършителите в свое оправдание след това твърдяха, че искали да изпробват сексуални техники, показани във филма.
Азурите са по-мощни от останалите противоборстващи духове, те са една степен над ариманичните и две степени над луциферичните същества. В СС 266а Рудолф Щайнер казва за азурите, че те се стремят към осмата сфера и искат да сгъстят все повече материята, така че тя да не може вече да бъде одухотворена, което означава върната в първоначалното й състояние. Те действат от луната, откъдето влияят върху хората, като искат да ги смъкнат в осмата сфера и така да ги откъснат от правомерната еволюция и Христос.
Азурите проникват до съзнателната душа на човека и така атакуват непосредствено човешкия аз. Злото, което те носят, няма да може да бъде изкупено както при другите тъмни духове по пътя на извоюването на свободата (луциферичните духове) или кармата (ариманичните духове). Причината е, че тези духове се стремят да завоюват най-вътрешната и същностна част на човека - съзнателната душа и аза. Азурите искат азът да се свърже с физическото, искат да откъснат части от аза и да се наместят вместо него в съзнателната душа на човека. Онова, което успеят да завоюват азурите, човек вече няма да може да си го върне обратно.
Къде се проявяват азурите? Както казва Щайнер в лекцията си от 22. март 1909 година (СС 107), в духа на обикновения обърнат само към материалното живот, в животинско-чувствените страсти и в забравянето на духовния свят. И докато преди 100 години, когато Щайнер е изнасял лекциите си, това е било нещо като пророчество за бъдещето, днес ние сме свидетели на сбъдването на това пророчество. Докато по-рано азурите са залъгвали човека, че азът му е продукт само на физическото, то днес виждаме как чрез бушуващите сексуални страсти погледът на човека все повече бива затъмнен за духовния свят. Човекът все повече става роб на нагона, страстта, жаждата за задоволяване на чисто физическите нужди, без вземане предвид на моралния аспект (“Гладни са децата”). И ако тук има намесени алкохол и наркотици, човек съвсем лесно предава аза си на тъмните духове.
Чрез кои хора действат азурите? Основно чрез хора, които не дават път на Христос в себе си, живеят най-вече в материалното, склонни са да задоволяват всички свои внезапно изникнали физически потребности от удоволствия, независимо дали така ще навредят на други живи същества. Далеч не е задължително да са от определена народност, та дори и религия - както виждаме, освен Ислямска държава, която си е едно азурическо образувание, склонността към безсмислено насилие над хора, животни, растения, вандализмът срещу материални обекти се проявяват във всякакви хора. Естествено е, че там, където християнството по принцип се отрича и се следва повелята за избиване на неверниците, азурите действат най-активно.
Но ако от друга страна анализираме задълбочено жертвите на нашумелите случаи на брутални убийства на млади жени след изнасилване, каквито почнаха да стават масови в Западна Европа, че и у нас, то ще забележим, че жертвите по правило са модерни, хубави, еманципирани, секси, обърнати към материалното, фейсбуците им са пълни с разголени снимки. Едва ли в тези жертви Христос е бил пуснал дълбоки корени - имам предвид като мощно чувство, обзело целия човек и станало определящо в живота му, а не като формално появяване чат-пат в някоя църква - все тая от коя деноминация.
И понеже азурите тепърва ще се вихрят още повече, нека да кажем: няма спасение в криенето в затънтени селца, сред природата, колкото се може по-далеч от градовете и пр. Виждаме, че бабите, живеещи в затънтени селца, също стават жертви на двукраки същества, които азурите са превърнали в свои инструменти.
Само ако човек насити живота си с Христовия импулс, ако съзнателно покани Христос да живее в аза му, той може да стане ценен за духовния свят и да разчита, че ще бъде пазен от правомерните духовни същества (или поне ще бъде засегнат в по-малка степен, защото нека не забравяме за евентуалната карма на човека) от действието на азурите. Това е и посланието на предколедните атентати.
В една своя беседа Учителят Беинса Дуно се кара на учениците си, че си пожелават не “Честито Рождество”, а Честита Коледа”, тоест честитят си един езически празник. И наистина, още древната “Веда словена” споменава Бога Коледа, когото хората са призовавали: "Сите паждат пу куляна на земята,/ Куледу Богу си са молба молят, да си прати вятрувита Самувила, тя да си задуя силан ветар, дур да си пумързне ду бял Дунав, пу нег` кату пу суху да си заминат. Та си им Куледу Бога молба услише".
Хората дотолкова са се отдалечили от разбирането за нощта на 24. декември като Святото Рождество на Божественото дете Исус от евангелието на Лука, че даже и пожеланията им са езически. В Германия някога са вярвали, че детето Исус носи малки подаръчета на децата, дори в някои области на Бавария още се е запазило писането на писма не до дядо Коледа, а до Божественото дете - Christkind. Хората даже и не съзнават трансформацията, която претърпя един светец - Николай Чудотворец, който се превърна в дядо Коледа, но не с червената свещеническа мантия, а с палто в кока-колено червено.
Така че, уважаеми сънародници, по-полека със свинското и винското след две седмици и гледайте какви пожелания си отправяте! Да не ни тресне пак някое Хитрино и тая година!
“Материализмът добре е подготвил това, което е искал. И тук също е действал геният (да се има предвид значението на думата като ‘висша творческа сила’, а не ‘надарен човек’), само че геният, породил материализма като негов най-висш предводител, е Ариман. Той има мощно влияние през последните векове, много мощно влияние. И тук искам да обърна внимание на един въпрос, макар и с известно неудоволствие. Защото като прави човек това, смятат, че има особен вид лудост.
Най-лесно човек може да бъде превзет, ако докато е още млад, започне капка по капка да му се влива в способността за въображение, в душата, онова, което се цели да израсте в него. В по-късните години много малко хора могат да усвоят нещо принципно ново. Затова Ариман никога не е имал по-добри възможности да обработи душите в материалистичен дух, от това да влива капка по капка още в юношеските, в детските души нещо, което после от само себе си ще действа в подсъзнанието. Ако в периода, когато човекът още не мисли с разсъдъчните си сили, той възприеме материалистичните мисъл-форми, то тогава хората задълбочено ще усвоят материалистичното мислене. Та нали материализмът е бил посаден още в детските им души!
Ариман е направил такова нещо, като е инспирирал в един писател от материалистичната епоха идеята за Робинзон Крузо. Ако този, който има истинско ясновидство, се остави да му въздейства книгата “Робинзон Крузо”, то той ще види как в нея интензивно работят представите на материализма. Това може би не изглежда по този начин, но всичко в книгата - как е композирана, как Робинзон бива тласкан към онова, което преживява на външен план като приключения, докато накрая даже и религията израства като зелка на полето - всичко това много успешно подготвя детската душа за материалистичното мислене. И като се има предвид, че в един момент, в шестнадесети, седемнадесети и осемнадесети век, са същестували бохемски, португалски, унгарски Робинзоновци като имитация на оригинала, трябва да признаем, че работата е свършена както трябва и приносът, който четенето на “Робинзон Крузо” има за формирането на материализма, е огромен.
С оглед на подобни явления трябва също да се изтъкне, че съществува и нещо друго, което децата, та и хората в по-късна възраст трябва да усвоят във вижданията си - това са приказките, които живеят в Средна Европа и особено тези, събрани от братя Грим. Това е много по-добра литература за децата, отколкото “Робинзон Крузо”. И ако това, което в днешно време (лекцията е изнесена в разгара на Първата световна война) се случва между европейските народи по такъв ужасен, тежък, съдбоносен начин, го схванем като предупреждение към нас да наблюдаваме по-внимателно как в подосновите на събитията се е развило онова, което изкласява в днешните военни действия, то тогава най-вече ще разберем, че в края на краищата наистина не е важно дали няколко немски учени са върнали обратно на Англия ордените и дипломите си! Ако знамението на времето толкова мощно ни насочва да схванем значението на материалистически инспирираната съзнателна душа на британския народ, ние ще прозрем значението на изучаването на “Робинзон Крузо” и ще изкореним целия Робинзон. Трябва да се подходи много по-задълбочено, много по-радикално, ако могат правилно се вземат под внимание предупрежденията на днешното ни време.”
