Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 28. декември 1904 г. в Берлин и включена в СС 51 “За философията, историята и литературата”  

“Своеобразната архитектура на Средновековието, която погрешно се нарича ‘готическа’, дошла от Южна Франция - от районите, където са живели такива набожни еретици като катарите и валденсите, които се стремели да задълбочат вътрешния живот и да избягват разгулния живот на епископите и клира. От там се разпространил един своеобразен духовен живот, който оказал силно влияние върху немската мистика.   

Колко дълбоко този мироглед е повлиял и върху външния образ на църквите, става ясно от факта, че всички тези готически катедрали имали мистична украса с прекрасни стъклописи. Това изкуство, което през 17. век изчезнало напълно, не е било художествена алегория. Символите, изрисувани върху стъклата, действително са упражнявали мистично влияние върху събраното множество, когато слънчевите лъчи прониквали през стъклописите във високата сумрачна църква.   

Този архитектурен стил се наложил и поради условията в средновековните градове. Кметството също било в готически стил, както и домът на занаятчийската гилдия. Градът, ограничен от крепостните стени, трябвало да расте в това тясно пространство, което романският архитектурен стил не можел да даде. Така възкникнали устремените нагоре готически църкви, изразяващи същевременно и вглъбеността на тогавашния живот. Изобразяваният “Танц на мъртвите” - сюжет, с който често украсявали църквите, трябвало да покаже преходността на всичко земно.   

Загрижени за чистотата и красотата на градовете си, гражданите намерили една изтънчена форма да съхранят имената си за поколенията - навсякъде се правели красиви чешми. Виждаме също, че там възникнало нещо, имащо особено значение през Средновековието - обществените бани, които не липсвали в нито един град. В късното Средновековие тези бани станали причина за морални ексцесии и затова били премахнати от протестантството.   

Но духът на гражданството стигнал по-далеч, той се намесил в обществения живот, като създал обществени приюти, които и днес могат да служат за пример. И тези милосърдни приюти били спешно необходими, защото през 14. век Европа била сполетяна от тежки изпитаия - от глад, проказа и чума, наричана  тогава “Черната смърт”. Но средновековният човек могъл да посрещне изпитанията. Навсякъде се създавали приюти за заразно болни, болници, приюти за бездомни. За чужденците също се грижели чрез т.нар. приюти за чужденци...   Но наред с тези светли страни на средновековния живот имало и някои тъмни - най-вече жестокото отношение към всички, които не се числяли към някоя определена общност. Те били отритнати, били хора, за които градовете не полагали грижи. Който не бил от гилдията, страдал от жестоко отношение, най-вече т.нар. “пътуващи хора”. Тогава възникнало названието “безчестни хора” - един ужасен израз за преминаващите през градовете, към които спадали хора с най-различни професии - артисти, фокусници, овчари и т.н. Достъпът до гилдията им бил забранен, те нямали право да се показват никъде, ако не искали да бъдат подложени на тормоз.    Същото се отнасяло и за евреите. Предразсъдъците към тях не са много стари. В ранното Средновековие имало много признати учени евреи. По-късно евреите откликнали на нуждите на князете и рицарите от пари. Поради специфичните особености на Средновековието те стигнали до положението на заемодатели, което било нещо средно между търговията и лихварството и им донесло омраза. Но нуждата на кралете от пари винаги носела на евреите и определени права, като за тази дейност били дарявани със странната титла “кралски камерен слуга”.    Друга сенчеста страна представлявало съдебното дело, възникналото по необходимост наказателно право. В по-ранните времена правото (нем. das Recht) наистина било свързано с отмъщението (die Rache) - една неправда или трябвало да бъде възмездена, или трябвало да се отмъсти за нея. Понятието ‘наказание’ не съществувало, то възникнало в Средновековието. Наложили се римските правни понятия. Съдебната власт била ценен прерогатив на градовете и жителите им се гордеели не само с църквите и крепостните си стени, но и със своя “върховен съд”. Често за най малкото провинение били налагани най-тежки наказания.”

Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 21 oктомври 1908 г. и публикувана в СС 107 “Духовнонаучнa антропология”  


“Вече съм подчертавал на различни места, че астралността има съвсем различни закони, включително и различни пространствени закони, от тези на физическия свят… Ако имаме едно физическо тяло, независимо дали е растение или животно, ние трябва да го смятаме за нещо обособено в пространството, нямаме право да смятаме за част от това тяло, нещо, което е отделено пространствено от него. Там, където има пространствено разделение, трябва да се говори за различни тела. Само ако има пространствена връзка, може да се говори за едно единствено тяло.   

Но в астралния свят нещата не стоят така, особено в тази част, която прави възможно възникването на животинското царство. Там действително астрални образувания, живеещи разделени едно от друго, могат да образуват една цялост. Тук в една част от помещението може да има едно астрално образувание, а в друга част - друго, което пак е пространствено обособено. Но въпреки това тези две астрални образувания, които не са свързани даже и от най-малката чертичка, могат да образуват едно единно същество. Да, възможно е три, четири или пет такива пространствено обособени обекта да са свързани. Даже e  възможно да се случи следното – да предположим, че има едно такова астрално същество, което даже не е физически въплътено. Тогава може да се намери друго същество, което е свързано с него. Вие наблюдавате едното и установявате, че в него се извършва процес, който наричате ‘хранене’, защото се приемат някакви вещества и се изхвърлят други. И докато възприемате това при едното същество, можете да забележите, че в друго едно астрално образувание, обособено в пространството, се извършват процеси, съответстващи напълно на храненето в първото. От едната страна съществото яде, от другата възприема вкуса. И макар че няма пространствена връзка между двете, процесът в едното образувание съответства напълно на процеса в другото. Така обекти, обособени в пространството, могат да бъдат вътрешно свързани. Да, случва се сто астрални образувания, които са много отдалечени, така да зависят едно от друго, че процесите в едното да се извършват по съответния начин и в другите.   

Вие можете да откриете отзвук от тези астрални качества и при същества на физическия план. Навярно сте чули, че при близнаците съществува един особен паралелизъм. Това се дължи на факта, че докaто те пространствено са отделени един от друг, в астралните си тела са останали свързани. И когато в астралното тяло на единия се случва нещо, то не може да се извърши само за себе си, а се проявява също и в астралната част на другия близнак.  

Астралът даже и там, където се проявява като растителна астралност, има тази особеност на зависимост при обекти, които са напълно разделени един от друг в пространството. Чули сте примерно по отношение на растителния свят за това, че виното в бъчвите започва да проявява признаци на един много специфичен процес, когато пак настъпи времето на  гроздобера. Тогава онова, което предизвиква узряването на новото грозде, става пак забележимо, дори и в бъчвите.”